Чл. 1. С тази наредба се определят видовете имунизации в Република България, сроковете за извършването, условията и редът за провеждането им.
Чл. 2. Имунизациите в Република България са задължителни и препоръчителни.
Чл. 3. (1) Задължителни са имунизациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола и вирусен хепатит тип В във възрастовите групи и с ваксиналните препарати съгласно Имунизационния календар на Република България, посочени в приложение № 1.
(2) Задължителна е имунизацията срещу вирусен хепатит тип В на отрицателните за повърхностния антиген на вируса медицински специалисти, обслужващ персонал, студенти по медицина и стоматология от висшите медицински училища.
Чл. 4. (1) Препоръчителните имунизации са представени в приложение № 2.
(2) Препоръчителните имунизации се извършват в здравните и лечебните заведения след преглед от лекар в деня на имунизацията срещу заплащане по реда на Наредба № 22 от 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента (ДВ, бр. 122 от 1997 г.).
Чл. 5. (1) Задължителните имунизации и реимунизации са безплатни за българските граждани, за чуждестранните граждани с постоянно пребиваване в страната и за гражда
ните на страните, с които Република България има договорености за оказване на безплатна медицинска помощ.
(2) Министерството на здравеопазването финансира закупуването на биопродуктите за:
1. имунизациите, включени в Имунизационния календар;
2. ймунизациите срещу бяс, кримска хеморагична треска и коремен тиф;
3. при възникнали епидемични неблагополучия, съгласно чл. 16, ал. 2 ЗНЗ.
(3) Задължителните имунизации и реимунизации се извършват от лекари, обслужващи новородените, от избраните лекари, осъществяващи първична извънболнична помощ съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), лекар и/или друг медицински персонал, обслужващ домовете за медико-социални грижи, заведенията за социални услуги и специалните учебно-възпитателни заведения към съответните ведомства.
(4) Имунизациите и реимунизациите се извършват след преглед от лекар в деня на имунизацията.
(5) Обучението и методичното ръководство върху техниката на извършване на имунизацията, реимунизациите срещу туберкулоза и проверката на туберкулиновата алергия (проба Манту) се осъществяват от пневмо-фтизиатричните диспансери.
Чл. 6. (1) Имунизациите и реимунизациите се извършват само с ваксини, които са получили разрешение за употреба от министъра на здравеопазването и са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата.
(2) Използват се само ваксини в срок на годност, съхранявани при хладилни условия, съгласно указанията на производителя.
(3) Интервалите между приемите на една и съща ваксина, съвместимостта и минималните интервали между приемите на различни ваксини, включени в Имунизационния календар, се определят съгласно приложение № 3.
Чл. 7. (1) При деца, които не са имунизирани или реимунизирани на съответната възраст, отделните имунизации и реимунизации се провеждат в следната последователност:
1. против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хепатит В;
2. против морбили, паротит и рубеола;
3. против туберкулоза.
(2) Имунизации по ал. 1 се извършват с предимство пред реимунизациите.
Чл. 8. За завършена имунизация се приема:
по три приема полиомиелитна ваксина, ваксините дифтерия-тетанус-коклюш, дифтерия-тетанус и хепатит В и два приема на тетаничен токсоид (анатоксин).
Чл. 9. (1) По епидемиологични показания министърът на здравеопазването може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации на населението срещу други заболявания освен посочените в чл. 3, ал. 1 за възрастови групи и в интервали, различни от посочените в приложение № 1.
(2) При снижение в имунизационния обхват, възникване на епидемична ситуация и провеждане на национални или регионални имунизационни дни Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ) организира и провежда съвместно с районния център по здравеопазване (РЦЗ) имунизациите във временно разкрити пунктове.
(3) Имунизациите по предходната алинея се извършват от лекари, осъществяващи първична извънболнична помощ съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(4) Стойността на извършената манипулация се поема от съответната районна здравноосигурителна каса.
Чл. 10. (1) Лицата, подлежащи на задължителни имунизации и реимунизации, могат да бъдат освободени при наличие на медицински противопоказания съгласно приложение № 4.
(2) Освобождаването поради медицински противопоказания се извършва от лекарите, обслужващи новородените, от избраните лекари, осъществяващи първична извънболнична помощ, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. Това се отразява в листа на новороденото и в личната амбулаторна карта на лицето, освободено от имунизации. Отлагане от имунизации се допуска за не повече от една година.
(3) Освобождаването по медицински противопоказания за срок, по-дълъг от една година, се извършва с решение на районна специализирана комисия.
(4) Комисията по ал. 3 се съставя ежегодно със съвместна заповед на директора на РЦЗ и директора на ХЕИ. Тя включва специалисти:
педиатри, терапевти, инфекционисти и епидемиолози от отдел Противоепидемичен контрол'' на ХЕИ. Комисията привлича и специалист по профила на заболяването, за което се иска освобождаването.
Чл. 11. (1) Планирането на задължителните профилактични имунизации и реимунизации по чл. 3 се извършва от ХЕИ въз основа на регистрите на населението, демографските данни за възрастовия състав, очакваната раждаемост, годишните планове на избраните лекари по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до заведенията за извънболнична и болнична помощ и данните от РЦЗ за подлежащите на задължителна имунизация срещу хепатит В медицински специалисти, обслужващ персонал, студенти по медицина и стоматология от висшите медицински училища.
(2) Отдел Противоепидемичен контрол'' на ХЕИ изготвя обобщен план за областта, чиято територия обслужва, включващ подлежащите на задължителните профилактични имунизации и реимунизации контингенти и необходимите количества биопродукти, разпределени по тримесечия. Планът се представя ежегодно в рамките на бюджет'ната процедура в дирекция Здравна профилактика и държавен санитарен контрол'' (ДЗПДСК) на Министерството на здравеопазването.
(3) Дирекция Здравна профилактика и държавен санитарен контрол'' одобрява плановете в рамките на следващата бюджетна година и изготвя справка за необходимите биопродукти по видове и количества, необходими за страната.
(4) Министърът на здравеопазването сключва договори за доставка на биопродуктите по предходната алинея по реда на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).
(5) Закупените биопродукти се съхраняват в склад на министерството и се раздават на ХЕИ по разпределение, направено от ДЗПДСК при Министерството на здравеопазването.
Чл. 12. (1) При провеждане на профилактичните имунизации и реимунизации лекарите и медицинските специалисти по чл. 5, ал. 3 имат следните задължения:
1. вписват всички подлежащи за имунизации в книгата за профилактични имунизации и реимунизации (уч. ф. № 64а);
2. изготвят годишен план за задължителните профилактични имунизации и реимунизации на обслужвания от тях контингент, който представят в отдел Противоепидемичен контрол'' на съответната ХЕИ, ежегодно в срок до 31 юли;
3. уведомяват всички подлежащи за вида и датата на поредната профилактична имунизация или реимунизация; имунизациите в ученическа възраст се извършват преди започване на учебната година;
4. получават от ХЕИ необходимите биопродукти, осигуряват транспортирането, съхранението им при хладилни условия и приложението им в срока на годност;
5. осигуряват стерилен медицински инструментариум и дезинфекционни средства;
6. извършват промотивни дейности по въпросите на имунопрофилактиката.
Чл. 13. При провеждане на профилактични имунизации и реимунизации отдел Противоепидемичен контрол'' на ХЕИ има следните задължения:
1. методично ръководи медицинските специалисти, провеждащи имунизациите и реимунизациите, по въпросите на организацията, извършването, учета и отчета на имунизациите;
2. своевременно снабдява с необходимите биопродукти всички провеждащи задължителни имунизации и реимунизации след представяне на тримесечен отчет за изразходваните количества;
'3. контролира спазването на схемите, дозите и техниката на приложение на отделните биопродукти и условията на съхранението им, нивото на имунизационния обхват, освобождаването от имунизации и реимунизации по медицински противопоказания и правилното вписване на вярна информация в учетната и отчетната документация;
4. разработва, предписва и контролира изпълнението на мерки за подобряване работата по имунопрофилактиката;
5. проучва всеки съобщен случай на нежелана реакция след имунизация или реимунизация; писмено уведомява''МЗ и Изпълнителната агенция за лекарствата с учетна форма № 519А;
6. анализира данните от епидемиологичния мониторинг на ваксинопредотвратимите болести, анализира тенденциите, изработва краткосрочни и средносрочни прогнози за областта и по населени места и изпраща ежегодно информация в областната лекарска колегия и МЗ;
7. организира и ръководи дейността по промоция на имунопрофилактиката;
8. извършва препоръчителни имунизации и реимунизации на лица, заминаващи за чужбина, съобразно разпорежданията на Министерството на здравеопазването.
Чл. 14. Всички лекари и медицински специалисти, които извършват имунизации и реимунизации, са длъжни да:
1. се запознаят подробно с указанията за приложение на ваксината;
2. огледат опаковката с биопродукта по отношение целостта на ампулата или флакона, макроскопския вид, данните на етикета, касаещи вида на препарата, брой дози и срок на годност;
3. работят при спазване на правилата за асептика и антисептика;
4. вписват данните за проведените имунизации и реимунизации - дата, доза, вид и серия на ваксината, в книгата за профилактичните имунизации и реимунизации (уч. ф. № 64а), в имунизационния паспорт и в личната амбулаторна карта (обменна карта на новороденото);
5. предоставят данни за извършените имунизации на медицинските специалисти от училищния здравен кабинет и на контролните органи при поискване;
6. изпращат за консултация в областните пневмо-фтизиатрични диспансери при възникнали затруднения в оценката на туберкулиновата алергия (проба на Манту);
7. проследяват местните и общите реакции у ваксинираните и уведомяват отдел Противоепидемичен контрол'' по телефона и писмено (уч. ф. № 519А) за установени нежелани реакции и усложнения.
Чл. 15. (1) Основни документи за регистрация на имунизациите са книгата за профилактичните имунизации и реимунизации (уч. ф. № 64а), имунизационният паспорт, публикуван в Здравноосигурителната книжка (ЗОК), и личната амбулаторна карта (ЛАК).
(2) Книгата за профилактичните имунизации и реимунизации и ЛАК се водят от съответните лица по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до заведенията за извънболнична и болнична помощ.
(3) Имунизационният паспорт се съхранява от имунизираното лице, респективно от родителите или настойниците на малолетните и непълнолетните. Паспортът се предоставя за вписване при всяка извършена имунизация и реимунизация.
Чл. 16. (1) Избраният лекар по чл. 5, ал. 3 изпраща всяко тримесечие в срок до 5-о число на следващия месец в отдел Противоепидемичен контрол'' на ХЕИ сведение за извършените профилактични имунизации и реимунизации (образец № 3.0-23а на МЗ).
(2) Два пъти годишно в срок до 30 януари и до 30 юли отдел Противоепидемичен контрол'' от съответната ХЕИ изготвя общо сведение за извършените профилактични имунизации и реимунизации в обслужваната област (образец № 3.0-23а на МЗ), което изпраща в Националния център по здравна информация, и текстуален анализ, който предоставя на МЗ.
(3) В седемдневен срок от началото на учебната година избраният лекар по чл. 5, ал. 3 изпраща на медицинските специалисти от училищния здравен кабинет талон с данни за имунизационното състояние на ученика към датата на започване на учебната година.
(4) Националният център по здравна информация представя на ДЗПДСК на МЗ и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в срок до 1 август (за полугодието) и 1 март (за годината) аналитична информация във вид на табулограми по видове имунизации и реимунизации, области и общо за страната.
(5) Националният център по заразни и паразитни болести разработва и представя ежегодно в ДЗПДСК цялостен анализ за изпълнението на профилактичните имунизации и реимунизации в страната в срок до 15 април на следващата година.
(6) Министерството на здравеопазването утвърждава Национална имунизационна програма, разработена със съдействието на НЦЗПБ.
Чл. 17. В национален мащаб цялата дейност по специфичната профилактика и контрола на ваксинопредотвратимите болести се ръководи методично, координира и направлява от МЗ.

Административнонаказателна разпоредба
Чл. 18. физическите лица, които нарушават изискванията на тази наредба, се наказват с глоба съгласно чл. 97, ал. 1 от Закона за народното здраве.

Заключителни разпоредби
В§ 1. Тази наредба се издава на основание В§ 11 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 18, ал. 2 от Закона за народното здраве.
В§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България от 1994 г. (ДВ, бр. 62 от 1994 г.).
В§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на ДЗПДСК на МЗ.
В§ 4. Имунизационният календар (приложение № 1) влиза в сила от 1 януари 2001 г.
Министър: И. Семерджиев

материалът е изпратен от [desi]