BG-Mamma

Здраве => Здравословни проблеми => Темата е започната от: WhoElse в пт, 07 юли 2006, 12:05



Титла: Страх ме е...
Публикувано от: WhoElse в пт, 07 юли 2006, 12:05
Преди няколко месеца открих леко подуване на шията си и спешно отидох на лекар. Съмнявах се за възникнал проблем с щитовидната жлеза и се оказах права - след изследвания ми поставиха диагноза "тиреотоксикоза". Симптомите са сходни с тези на Базедовата болест... Дори ме е страх да го напиша... Причините най-често са силен стрес, многократно повтарящи се негативни емоции, конфликти и психическо претоварване.
Странното беше и е, че хормоните ми са подтиснати и би трябвало да слабея прогресивно, а аз не само че не го правя, ами като че ли и пълнея още. Имам повишен апетит и се старая да спазвам диета, както ме посъветваха лекарите-ендокринолози, но все пак...
Най-ужасното е, че лечението е дълго и изтощаващо... Около 2.5 години ще трябва да пия медикаменти, които да стимулират повишаването на хормоните ми и тяхната активизация.
И през това време не бива да забременявам, тъй като има риск от увреждане на плода.
А много искам...
Страх ме е... Всеки ден се взирам в огледалото да видя дали всичко ми е наред... Дали всичко си е там...
Дано никой не преживее подобно нещо... Да не можеш да спиш... И да живееш в страх...
Пазете здравето си, момичета, то е безценно... Не се ядосвайте, защото никой няма да ви върне похабените нерви. newsm70 [smilie=smile3518.gif]


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: Зечова в пт, 07 юли 2006, 12:11
Съжалявам мила друго не бих могла да кажа .Желая ти всичко да е наред и да оздравееш по скоро за се радваш на красиво здраво  бебе. :pray:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: Роси74 в пт, 07 юли 2006, 12:26
Наистина си много права за похабените нерви - никой не ги заслужава, за съжаление се сещаме обаче много късно... Пожелавам ти да имаш волята и търпението да издържиш на необходимите диети и лечения, а след време да ни се похвалиш с бременно тумбаче и едно прекрасно бебенце!  :hug:

П.П. Сега видях, че си на 22 - ти си толкова млада, имаш време за не едно, а няколко здрави бебенца след като се оправиш!   :bouquet:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: Bubeto A в пт, 07 юли 2006, 12:38
Много съжалявам за теб...Стресът е ужасно нещо, аз също имах проблеми от него, но моите бяха със сърцето. Единственото, което мога да ти кажа, за да те успокоя е, че една приятелка със същата диагноза роди прекрасно и здраво бебенце, единственият проблем беше, че не трябваше да го кърми заради лекарствата. Желая ти да подобриш бързо състоянието си и да се радваш на прекрасни, здрави деца!   :bouquet:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: Samsara в пт, 07 юли 2006, 12:49
Много съжалявам. То при този стрес все на някъде ще го избие. Пази си нервите, всичко ще бъде наред.


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: ester в пт, 07 юли 2006, 13:00
Гледай да си преди всичко спокойна сега и мисли положително, след като имаш правилна диагноза и назначено лечение всичко ще е наред, няма от какво да се страхуваш, защото страхът в случая не помага никак...Старай се да се занимаваш с нещо приятно, да мислиш положително, а 2 години и половина като гледам как се търкаля времето ще се изтъркули набързо, още повече си толкова млада - колкото мен всъщност, и аз съм на 22  :hug: и сега и аз си мечтая за бебе, ама при мен по разни други причини няма да е също толкова скоро колкото би ми се искало, може би повече от 2 години и половина :) но това да е проблема, имаме цялото време пред нас, нужно е повече да вярваме в доброто, да мислим позитивно и да се радваме на това, което имаме, защото и то не е никак малко :) Прегръдки и смело напред с усмивка! Всичко ще се нареди, сигурна съм  :love:  :bouquet:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: bim_bam в пт, 07 юли 2006, 14:47
Да, поставянето на правилната диагноза е половината лечение!
Стискаме палци след две години всичките неприятни моменти да са зад гърба ти! А от това, което си написала личи, че си силна жена и ще се справиш  :peace:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: соничката в пт, 07 юли 2006, 15:03
Хей, споко. Всички ще се оправи ще видиш. Важно, че е нищо страшно а нещо, което се лекува и преодолява. Какво са две години - ще минат и ще забравиш, чеси имала този проблем, а пък знаеш ли като започнеш лечението може и много по-бързо да се оправиш. Виждаш, че с притеснения нещата не стават. За какво трябва да се тревожиш за всичко - то не можеш да промениш съдбата. Така че се усмихни момиче, и бебче ще имаш и ще си здрава. Само се усмихни и успокой :hug:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: chibi в пт, 07 юли 2006, 15:41
Съжалявам мила друго не бих могла да кажа .Желая ти всичко да е наред и да оздравееш по скоро за се радваш на красиво здраво  бебе. :pray:
Кураж и от мен!!!


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: agneshka в пт, 07 юли 2006, 16:04
миличка, не се притеснявай... важното е, че има диагноза и че положението е поправимо...дори по-важно според мен е да се премахне причината за това състояние, т.е. стресът. работи в тази посока...препоръчвам ти да се запишеш на йога или на някоя от китайските гимнастики. не губи съня си, заради това, което вече се е случило, а мисли в посока, че има лечение и всичко ще се нареди. ти си млада - имаш достатъчно време за деца...аз родих първото си бебе на 30 и мисля да имам поне още едно.
горе главата!  :bouquet:
п.п. ако имаш нужда, пиши ми на лични


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: nety1412 в пт, 07 юли 2006, 16:07
кураж и бързо оздравяване!!! :hug:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: Н а т и в пт, 07 юли 2006, 16:20
Лекувай се, а времето ще мине неусетно и ще си имаш бебче!
Аз преди няколко години направих белодробен тромбоемболизъм и бях много зле, болници, изследвания всяка седмица в продължение на година, че и повече, лекарства...Лекарите ми бяха забранили дори да си помисля за дете  :cry: В началото ми беше много тежко, после постепенно свикнах с мисълта, че трябва да се грижа за здравето си и накрая дойде моментът, в който решихме и бебе да имаме и така...
Всичко ще се оправи, просто се погрижи за себе си и имай вяра и силен дух!  :hug:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: alexal в пт, 07 юли 2006, 17:09
Кураж и от мен!Аз също имам заболяване на щитовидната жлеза,но в момента след едногодишно лечние съм бременна,не се предавай и не позволявай на стреса да те завладее!На мен също ми беше много трудно,но се справих!Щом имаш диагноза и тя е правилната,от лечението нещата бързо ще се нормализират!Не се страхувай и успех!  :bouquet:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: WhoElse в пт, 07 юли 2006, 17:35
Страхувам се да не стане нещо с очите ми... Да не дава Бог... По принцип нося очила, това не е проблемът... Но нали знаете как на болните от Базедова им изхвръкват очните ябълки... Лекарите ми казват да не мисля подобни неща и че няма да ми се случи, но...
Не знам, вероятно ви звучи смешно и превзето или пресилено, но наистина се страхувам... Опитвам се да не мисля за това и се надявам всичко да мине успешно.

Благодаря на всички ви за толкова милите думи и подкрепа! Нужни са ми сега... Още веднъж ви благодаря сърдечно! :hug:

Желая ви много здраве и сили, усмихнати дечковци и щастие! [smilie=smile3525.gif]


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: agneshka в пт, 07 юли 2006, 17:43
мила, ти НЯМАШ Базедова болест! освен това се лекуваш! вярата в добрия изход и позитивното мислене са много важни! не мисли глупости!
прегръщам те силно! :hug: :love:  :bouquet:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: The Sun /Слънчице/ в сб, 08 юли 2006, 04:17
Преди няколко месеца открих леко подуване на шията си и спешно отидох на лекар. Съмнявах се за възникнал проблем с щитовидната жлеза и се оказах права - след изследвания ми поставиха диагноза "тиреотоксикоза". Симптомите са сходни с тези на Базедовата болест... Дори ме е страх да го напиша... Причините най-често са силен стрес, многократно повтарящи се негативни емоции, конфликти и психическо претоварване.
Странното беше и е, че хормоните ми са подтиснати и би трябвало да слабея прогресивно, а аз не само че не го правя, ами като че ли и пълнея още. Имам повишен апетит и се старая да спазвам диета, както ме посъветваха лекарите-ендокринолози, но все пак...
Най-ужасното е, че лечението е дълго и изтощаващо... Около 2.5 години ще трябва да пия медикаменти, които да стимулират повишаването на хормоните ми и тяхната активизация.
И през това време не бива да забременявам, тъй като има риск от увреждане на плода.
А много искам...
Страх ме е... Всеки ден се взирам в огледалото да видя дали всичко ми е наред... Дали всичко си е там...
Дано никой не преживее подобно нещо... Да не можеш да спиш... И да живееш в страх...
Пазете здравето си, момичета, то е безценно... Не се ядосвайте, защото никой няма да ви върне похабените нерви. newsm70 [smilie=smile3518.gif]

Съжалявам, миличка, за всичко това, но вече сама знаеш /за съжаление от опит/, че тревогите и ядовете не водят до нищо добро. Успокой се каквото и да става покрай теб и немисли за нищо. Колкото до лечението - моя приятелка макар и с 10-15 години по-голяма от мен/ се беше ошашавила здраво с момичето си, което пък е на 20 години - не ми казваше всичко, но наистина беше много зле, правиха й тук операция в Св.Панталеймон понеже там били уж най-добрите, след това си пиеше лекарствата 1-2 години, бе напуснала и университета и скоро разбрах, че е успяла да "догони" колегите си.Така, че всичко и с теб ще бъде наред :peace:


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: vanesa в сб, 08 юли 2006, 11:07
Страхувам се да не стане нещо с очите ми... Да не дава Бог... По принцип нося очила, това не е проблемът... Но нали знаете как на болните от Базедова им изхвръкват очните ябълки... Лекарите ми казват да не мисля подобни неща и че няма да ми се случи, но...
Не знам, вероятно ви звучи смешно и превзето или пресилено, но наистина се страхувам... Опитвам се да не мисля за това и се надявам всичко да мине успешно.

Благодаря на всички ви за толкова милите думи и подкрепа! Нужни са ми сега... Още веднъж ви благодаря сърдечно! :hug:

Желая ви много здраве и сили, усмихнати дечковци и щастие! [smilie=smile3525.gif]


Ако се хване навреме и се лекуваш, няма от какво да се страхуваш. Това с изхвръкналите очи е в много крайна фаза. Да те успокоя, аз имах тиреотоксикоза (това е базедова болест). Така се случи, че ми я откриха през бременноста. През цялата бременност пих лекарства, всичко беше на кантар. Да не навреди на бебето и да ми намали нивата на хормоните. Стойностите бяха двойно по-високи. Овладяхме болестта, родих нормално. Бебето беше добре. 5 месеца след раждането стойностите се нормализираха и от тогава не съм на лекарства. Не се плаши, намери добър еднокринолог, който да те следи и всичко ще е ок. Успех!!!


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: GERBER в сб, 08 юли 2006, 12:37
Защо не се обърнеш към центрове от типа на Др. Емилова?! Чела съм, че с гладуване стават чудеса. Аз нямам гакава финансова възможност, инач бих се подложила на един такъв пречистващ курс, но там на място, за да се направи захранвенато както трябва.


Титла: Re: Страх ме е...
Публикувано от: cveta80 в пт, 14 юли 2006, 15:54
Здравей мила,направо се втрещих от писмото ти и това ми помогна малко да се осъзная и аз самата.За пореден път си доказвам че болестите идват от нас самите.Ако търсиш отговор защо се е случило така или просто искаш сама да си помогнеш мога да ти препоръчам да прочетеш ''Диагностика на кармата''-на Лазарев.Напълно вероятно е сега да страдаш,за да може детето което вече носиш в главата си да се роди с чиста душа :).Успех и бързо оздравяване!!


1