BG-Mamma

Деца => Нашите деца от 1 до 6 години => Темата е започната от: marianna в чт, 13 юли 2006, 14:51



Титла: Докъде е границата
Публикувано от: marianna в чт, 13 юли 2006, 14:51
...между свободата и разглезването?Въпросът стои в главата ми от известно време насам.Работата е там, че забраните за Йоана не са много.Старая се да расте с минимум"не"-та.Сега е периодът в, който опознава света и аз я оставям да изследва.Но все -повече ме гложди дали като й разрешавам много неща няма да я разглезя и да свикне , че всичко е позволено newsm78Пример: излизаме на разходка и тя обикновено не си играе с другите деца около нас , а тръгва в някаква нейна посока.И когато я повикам ми се смее , казва "тао" и продължава.На опитите ми да кажа"не там" тя се тръшка.И аз отстъпвам, защото в крайна сметка съм я извела нея на разходка.И не за да седя аз.Обикалям с нея, но понякога има опасни места, или се отдалечаваме много.И тук идва питанката- как да я науча да ме слуша?Знам, че звучи смешно(то аз и трудно си формулирам въпроса де), но съм в чуденка.Хем да не я ограничавам , хем да ме слуша.Може ли да се съчетае според вас?И още нещо. Позволям да седи на земята или в пясъка , да пипа разни камъчета, но много мами в нашата компания не разрешават на техните деца.Те пък се дразнят като гледат Йоана,че прави това , което не им се разрешава на тях.И аз започвам да се чудя как да постъпвам .Да я водя да играе сама ли?Малко дълго стана , но много са ми въпросите напоследък :oops:


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: reflex в чт, 13 юли 2006, 15:52
И аз забранявам съвсем малко неща на дъщеря си-оставям я да се рови в пясъка и да се посипва с него колкото си иска,опитвала го е и на вкус-оставих я да се убеди сама,че не е вкусен,същото направих и с фасовете от цигари,с няколко злощастни мравки...
За мен е важно да не пристъпва забраните,които съм и поставила.Казала ли съм,че нещо е НЕ,то си остава НЕ и колкото и да се тръшка малката,компромиси не правя.Колкото повече разбира,толкова повече НЕ-тата се увеличават,но това става постепенно.


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Lady Brinne в чт, 13 юли 2006, 15:55
Според мен границите се изграждат постепенно. Твоето детенце още е доста малко, за да разбира забраните ти и всичко му изглежда на игра. Затова наистина мисля, че е хубаво детето да се оставя да изследва света на безопасни места. Не мисля, че има нещо лошо в пипането на пясък и камъчета, а и премногото "не-та" могата да създадат ненужни комплекси на детето. Освен това границата на разрешените неща е доста разтеглива докато се установи напълно. Според мен са важни следните неща, на които трябва да се научи детето, но постепенно:
1. Да не пипа неща, които му забранявам;
2. Да не отива на места, на които не му разрешавам;
3. Да спира, когато го извикам и да се връща, ако го подканя;
4. Да не бута, бие, притеснява чуждите деца и да не им взема играчките, ако те не дават;
5. Да не се тръшка, валя по земята, плаче, вика, ако нещо не стане на неговото или не получи нещо.
Гореопиасното  / знам  :mrgreen: / звучи чудесно, ако се приложи на практика и аз се боря за това, но  :naughty: все още съм процес на изграждане на правилата - и тоя процес не е особено напреднал. Детето ми все още възприема повечето неща на игра, макар че на моменти започва да усеща, че нещата са сериозни и НЕ МОЖЕ всичко да се вземе, да се пипне, да се отиде навсякъде и т.н.
И пак ще кажа - всяко нещо с времето си, а навиците се създават с постоянсво и постепенно. :hug:


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Роузи в чт, 13 юли 2006, 15:58
Ами да, когато излизаш с нея- излизаш с нея.......значи трябва да си 100 % нейна......а не на пейката с другите майки.........Йоан е същия и аз го разбирам............навън е за да тича........и да играе с теб........чрез играта можеш да я научиш на много неща.............още е малка да играе с другите деца


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Reza в чт, 13 юли 2006, 16:09
Възпитавай си детето как ти чустваш за правилно и не се съобразявай с безсмислени (за теб) ограничения, които се налагат на другите деца.
Двете неща се съчетават чудесно.

Просто забранявай само наистина опасни неща и обяснявай защо го правиш.
Детето ти ще има доверие в забраните само ако се убеди, че в тях има резон, а това става след като ги прекрачи 1-2 пъти и усети последствията.

...например аз не съм забранила на Елина да се катери по всичко пред очите и, но постоянно и каканижа да внимава много и какво ще се случи ако падне. Разбира се, тя ме отсвирва и при всеки удобен случай ми пее "нананаааа, не паднааааах, видяяя ли....нанананааааа"....докато един ден не падна от втори етаж леглото.

Пак се катери...но много по-внимателно, което ми е достатъчно:)

Е...има неща, които са забранени без право на опит и за тях пяна ми е излезнала на устата от обяснения...

  :bouquet:


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: marianna в чт, 13 юли 2006, 16:34
Благодаря ви за отговорите :hug:Просто се успокоих , че съм на прав път.Разбира се, старая се да й обяснявам това , което забранявам, но е малко май за да разбере и всичко свършва с рев и тръшкане :(.А за пейките и аз съм на мнението на secretgarden
.Ако съм излязла с детето съм негово разположение.Ама моите граници за разрешено май са доста широки :oops:


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: chibi в чт, 13 юли 2006, 16:36
Всеки налага ограничанията, които счита за правилни. Аз също имам категорично "не" за опасните неща и тръшкането за глупости и да се държи лошо с другите деца. Но му давам на воля да си играе в пясъка, бутането на камъчета и пръчки. И без това от вратата влизаме направо в банята. Опитвам се и да създавам навици да се пази чист, но без да прекалявам.


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: etomira в чт, 13 юли 2006, 17:17
Като чета какво сте написали имам чувството, че съм в грешка. Но аз започнах с "Не" доста рано и сега въпреки своите 11 месеца като й кажа "не" не пипа. Почесва се леко зад ухото, чакайки ме да се обърна за да пипне, но аз я следя докато сама не се откаже. Може би съм прекалено строга, но поне единият от нас трябва да бъде такъв. Защото баща си изобщо не го взема насериозно колкото и да си повтаря "не" горкият.


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: anette1104 в чт, 13 юли 2006, 17:31
tuk ima един лаф-подбирай си битките;за отглеждането на нашите деца това важи с голяма сила-важно ми е да не тича по паркинг,това е голямо НЕ и не правя компромис;дали яде пяськ,дали ще обиколя градинката от избраната от нея страна,дали ще легне без вечеря и дали ще иде с 2 различни чорапа на у-ще не ми е важна битка,не я водя,следвам желанията и..
не се налагам без нужда защото губи ефект за важни неща;
не мисля че дете се глези ако има ясни правила;ваше право е да ги избирате според тпва кои сте..
намирам за ок детето ни да знае че за него има едни правила,за съседа други-не сме еднакви,няма нищо страшно в това съседа да си хрупа валфата,аз давам банан и толкоз..


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Jali1 в чт, 13 юли 2006, 17:49
Ами аз например за отиването в  избрана от нея посока имам следното виждане- вярно е, че сме на нейната разходка, но ако аз съм седнала някъде изисквам от нея да бъде на разтояние, на което аз да я виждам и тя мен. Карах се няколко пъти, за това, че отива накъдето й видят очите и без изобщо да погледне аз къде съм или да се обърне поне, за да мога да я викна. За себе си реших, че ако сега не я науча да се съобразява къде отивам аз, после няма как да обясня, защо до едно време е можело да върви където иска, пък после изведнъж не може, още повече аз почти не можех да ида с нея никъде пеша, понеже тя върви натам, аз насам и така стигаме до никъде.


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: lili1 в чт, 13 юли 2006, 21:04
Ами и аз незнам до къде е границата обаче много пъти неща, които аз забранявам са разрешени от други майки и ми се отговаря- :ooooh: а той(тя), защо може .Пресен случай днес сутринта на люлките е, люлее се сама седнала идва една майка с още непроходило дете и го слага на другата люлка, а то се дърпа нещо .Тя му вика хайде прав тогава  :ooooh: и го слага на крачета , при което моята става при засилена люлка права :ooooh: :tired:.Ето за мен люлеенето прав на люлка е страшно и забранявам , но няма кой да ме чуе след като на други деца е разрешено :crazyeyes: .И много други такива опасни неща.


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: iliana.todoroff в чт, 13 юли 2006, 21:29
Аз дълго време се стараех да не употребявам думичката "не".Почти винаги съм се стремяла да отклонявам вниманието на Александра от опасността или неподходящите обекти на изследователската й страст с действия или с предлагане на алтернатива,но никога не съм пропускала да обяснявам и аргументирам постъпките си.Така че,тя израстна без забрани,но със сравнително ясни представи(бих казала-рефлекси)за това кое е позволено,забранено и защо.И съм напълно съгласна със secretgarden,че излизайки с детето навън или където и да е,трябва да съм на негово разположение,а не възприемайки го като един придатък,който трябва да бъде дресиран да отговаря на команди,за да не смущава  родителското спокойствие.


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Миленка в чт, 13 юли 2006, 22:08
аз си мисля, че тръшкането на децата се появява, когато един път е НЕ,  и след малко Е ДОБРЕ ДЕ..поне по сина си го виждам, а иначе си мисля, че няма лошо да си глезиш децата, особено като са малки


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: marianna в чт, 13 юли 2006, 22:54
аз си мисля, че тръшкането на децата се появява, когато един път е НЕ,  и след малко Е ДОБРЕ ДЕ..поне по сина си го виждам, а иначе си мисля, че няма лошо да си глезиш децата, особено като са малки
Ей това си мисля и аз.Казвам в един момент "не", а после ми става съвестно да я спирам и пак става както тя си иска.Днес експериментирах.Отидохме в парка на по-различно място от друг път.Йоана се повъртя две минути и пак си хвана пътя.При това тръгва там, където й е най-интересно да играе-една скулптура куче и стълбите на спортната зала :crazy:Ами оставих я да пообиколи , да пипне , после я хванах и тръгнахме бавно и славно обратно.Нямаше тръшкане.
исава 7, това за люлките е опасно.Разбира се, че не бих разрешила нещо , което е опасно.Но това да седи на земята и да рови в пясък или пръст за мен не е проблем.
anette1104,мислим еднакво :peace:


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Н а т и в чт, 13 юли 2006, 23:11
Четох, че във възрастта между 2 и 3 години трябва да се забраняват само неща, които застрашават живота и здравето на детето - например слизане на уличното платно.
Като излизаме навън, гледам колкото се може повече свобода да давам на Калина. Намесвам се само, когато тръгне да излиза извън детската площадка, при това го правя колкото се може по-небрежно и "уж" незаинтересовано, защото съм забелязала, че викна ли по-силно или настоятелно, Калина го обръща на игра и смеейки се започва още по-силно да тича към улицата. Другото нещо, за което не можем да се разберем е тичането със всичка сила към люлките, на които се люшкат бясно деца, а на мен съответно ми се изправят косите...


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: Лилянa в пт, 14 юли 2006, 00:19
marianna, добре дошла в света на чуденките. Всеки родител си ги задава тези въпроси рано или късно. Въпрос на вътрешно усещане и характер на детето е докъде ще стигнеш с НЕ-тата и докъде с "разглезването". Подхождай към детето си както го усещаш(май и някой друг те беше посъветвал същото). Няма точни правила, защото всяко дете е различно, както и средата, в която расте е различна.
Моят личен 8годишен опит от първото ми дете е, че когато кажа НЕ, то трябва да си остане НЕ, а не след време да е може би и накрая - може. Или пък заплахите: ако плашиш например, ще има шамари - или го набий или въобще не говори за шамари. Та така, каквото казваш трябва да държиш на думата си, а не веднъж така, друг път иначе, рискуваш да загубиш доверието на детето си. Синът ми така е свикнал с дадената дума(обещанието), че обещае ли ми нещо, задължително си го изпълнява, само дето трудно вече мога да го накарам да ми обещае, но това е друга тема.
що се отнася до какво позволяват другите родители, ако мен не ме удовлетворява, въобще не ме интересува , че детето ми примерно искало да куса бира, щото на Сисето й позволявали. Казала съм НЕ и толкова, пак сме си със Сисето, тя пие бира от 3-4годишна, синът ми си пие сокче и няма проблем, но той знае какво разрешава мама и какво другите мами.
Успех с възпитанието на сладката Йоанка. Мисля, че няма да сбъркаш, ако слушаш вътрешния си глас и само 1% нашите препоръки :peace:


Титла: Re: Докъде е границата
Публикувано от: .Ели. в пт, 14 юли 2006, 08:34
Здравейте,
И аз смятам, че Не трябва да Не!
Честно казано не разбирам какво значи на "детето му се ходи натам и ние ходим докато то иска"  newsm78 . Все някъде стигате до улица или до друго опасно място и се налага майката да наложи волята си по един или друг начин. Не казвам, че децата трябва да са като войници, но всичко си има някакви граници. А какво бихте посъветвали майките на близнаци или майките на две деца. С кого трябва да се съобразя аз, ако единия иска да ходи, а другия да играе  :roll: и не бива да карам никой да се съобразява с никого освен със себе си защото "сега изследва света"?
Наложи ми се да започна да уча баткото да се съобразява с околните рано, очаквахме бебе и за мен беше немислимо да ходя 10 км в едната посока и да го нося 10 км в обратната, само защото днес му е скимнало като навита играчка да върви до капване в тази посока. После се роди бебето и колкото и да съм се стремяла да се съобразявам с големия, не е възможно да се позволи всичко и пак се наложи да обяснявам , че ние живеем заедно и трябва да си правим отстъпки. Не казвам, че е лесно, но така или иначе идва някакъв момент в който децата трябва да започнат да разбират, че не живеят сами и света не се върти около техните капризи. Не смятам, че те ще го направят "с песен на уста" и със сигурност е по-лесно  с по-малките деца, защото те все още се залисват.
Колкото до тръшкането, ами не се впечатлявам , какво толкова и детето е човек и има право да покаже, че не е съгласно е някое решение. Оставям ги да си се натръшкат, ако се наложи успокоявам, но не отстъпвам. С времето големия се научи кога има смисъл да спори и моли и кога не. Сега се учим с малкия  ;-).
А за това че някой нещо си позволява или забранява на своето си дете, честно казано не ми пука. Аз позволявам да се ровят в калта, но не позволявам да се люлеят прави на люлките и ... толкова. Когато ми се зададе въпроса "Ама защо Гошо може, а аз не?" или "Защо батко може, а аз не?" обяснявам защо така съм решила. Но тези въпроси не ме плашат, сигурна съм че с времето ще ги чувам още много пъти.


1