BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:03



Титла: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:03
Абе седя си и рева като магаре - преди един час буквално изгоних навън детето и мъжа си/ на разходка де/. Бях толкова нервна и зла, мятах обувки по коридора и виках да се махат, докато не съм ги разритала....
Хлапето е станало невъзможно, по-точно става такова като види баща си. Не мога един чорап да обуя - реве, тръшка се, опъва се, целия се изпотява, гърчи се в истерия, а аз минавам за майка, която обича децата си - не съм причината да е истеричен.
Баща му днес се прибра след поредното 4-дневно отсъствие от някакво обучение от фирмата им - обажда ми се от там и ми разказва колко е прекрасно във Велинград, хотели, джакузита, песни и танци и т.н. Аз се усмихвам насила и само викам добре, хубаво, радвам се....Всъщност изобщо не се радвам. Може да е неправилно да не се радваш, че човека който обичаш е щастлив....Не ме лъже, знам.
Преди известно време беше 10 дни на световното в Германия - викам си, бивш футболист на Левски, как да му троша хатъра....нека иде....
Като има мачове, може ли да ида в Коце да го гледаме / 10 часа вечерта и аз си кукумицинствам вкъщи сама/...
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи....Грижи се колкото е способен за нас, не е малко....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата   -  после ми е много тежко,много....
как ще изкарам зимата не знам.... Сигурно ще лудна...С този мой "разнообразен живот"....
Знам, че не съм първата и последната с такива емоции, но... исках да ви разкажа това...винаги ми е помагало.....


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Slunce в нд, 17 сеп 2006, 17:19
Ти нямаш ли други занимания освен семейството.
Хоби някакво, приятелки за раздумка и разтуха, шоколад и хубав филм.
Аз се върнах бързо на работа, защото направо откачах, въпреки че си имах и други занимания освен детето.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:22
Имам толкова занимания, че направо се чудя от кое да почна :mrgreen:
Покрай едногодишно бебе каквото и да ми хрумне е за някоя друга минута....
Не е там въпросът, просто ми е малко обидно, че жените са винаги някакви жертви....
Кой е устроил тата живота newsm78


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Slunce в нд, 17 сеп 2006, 17:23
Имам толкова занимания, че направо се чудя от кое да почна :mrgreen:
Покрай едногодишно бебе каквото и да ми хрумне е за някоя друга минута....
Не е там въпросът, просто ми е малко обидно, че жените са винаги някакви жертви....
Кой е устроил тата живота newsm78

Някой мъж :lol:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 17 сеп 2006, 17:28
Аз бих изпушила в твоето положение.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:28
Имам толкова занимания, че направо се чудя от кое да почна :mrgreen:
Покрай едногодишно бебе каквото и да ми хрумне е за някоя друга минута....
Не е там въпросът, просто ми е малко обидно, че жените са винаги някакви жертви....
Кой е устроил тата живота newsm78

Някой мъж :lol:

 :35: Права си :hahaha:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:31
Аз бих изпушила в твоето положение.

Ами така си е. Знаеш ли колко ми писна да слушам: "Е, стега де и ти сега, ми добро е момчето, не е някой пияница и женкар...."
Това да се сравняваш винаги с по-лошото е много тъпо. Според мен човек трябва да надгражда, а не да трепери само върху това, което има. Не да се отнася към нещата като към даденост, но....
Абе знам че ме разбирате... :tired:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: tety в нд, 17 сеп 2006, 17:40
Не си лоша! Просто на моменти всеки би изпушил в тази ситуация. Опитай да прекарваш повече време навън. Тя работата край няма. Аз реших този проблем, като ставам много рано. Готвя, чистя, пера и подреждам, а после разполагам с повече време. Всеки ден сме навън, единствено когато вали стоим в къщи.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: тити в нд, 17 сеп 2006, 17:40
Алекса, ти ли търсеше преди време мами от Хаджи Димитър за срещи и разходки? Там някое квартално приятелство не те ли разтушава? Имаше и някаква тема, че ти е скучно вкъщи/не точно така формулирана/. Имаше добри идеи за разнообразяване.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: r_yaneva в нд, 17 сеп 2006, 17:42
жените винаги са жертви, ако сами се изживяват като такива. извинявай, но няма как да ти съчувствам за това, че нервите ти не могат да издържат и си го изкарваш на семейството.
не виждам никаква драма в това, което си описала, дори не виждам нещо необичайно  ;-)
за да те успокоя поне малко ще ти споделя, че аз всяка вечер си "кукумицинсвам" и много след 10 вечерта, че мъжът ми в момента се намира извън софия и сигурно си изкарва чудесно, но не ми е минавало през ум , че съм жертва, нито ми е обидно .
ако животът ти е еднообразен- ами направи си го разнообразен, тръгни на работа, прочети някоя книга, изучи някой полезен софтуер,  качи се на витоша, заведи дребния в зоопарка ... сигурно още много неща ще се сетиш
на въпроса ти дали си толкова лоша, бих отговорила, че не си, но ми се струва че си прекалено нервна, не е зле да се поуспокоиш


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:44
Алекса, ти ли търсеше преди време мами от Хаджи Димитър за срещи и разходки? Там някое квартално приятелство не те ли разтушава? Имаше и някаква тема, че ти е скучно вкъщи/не точно така формулирана/. Имаше добри идеи за разнообразяване.

Всичко съм опитала от съветите - нещо май проблема е в мен... :(
Не ме бива много по контактите - те мамите вече са на едни групички и аз седя като пукал отстрани. Ми не ме радват тия работи...
Не искам да съм капризна, просто....отвътре ми остава пусто... Сигурно тъпия ми характер е такъв. Хората са казали: "Характер е равно на съдба..."


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: тити в нд, 17 сеп 2006, 17:46
Сигурно тъпия ми характер е такъв. Хората са казали: "Характер е равно на съдба..."

ооо, това изобщо не е вярно. Вярно е само това, че характера ти друг не може да промени - само ти можеш  :peace:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 17:50
Хората са различни - едни знаят как да си помогнат, други не успяват...
Моля  само тези, които се справят перфектно с всичко да не ме захапят :mrgreen:
Не съм решила да се оплаквам от съдбата си, само споделям момент от живота - може пък и на друг да се е случвал....

На работа се ходи ако има кой да ти гледа детето, книгата не я считам за разнообразие, ходим и в зоопалрка и хилядите други неща правим, които ме съветват. Но не ми става по-добре от това!


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: титана в нд, 17 сеп 2006, 18:06
Моето предложение е, ако можеш някой път да отидеш с мъжа си в командировка, ако има такава възможност.Той ще си върши работата и ти ще се разнообразиш.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: ♥♥рина в нд, 17 сеп 2006, 18:13
Май доста от нас са в такова положение. Моя мъж пък постоянно е на път и аз умирам от скука вкъщи.  Като си дойде е същински празник. Лятото, иди-дойди, след работа кафенце, насам-натам, минава времето. Ама зимата какво ще правя, просто не ми се мисли. То май не ми е много по темата изказването, ама ми е терсене точно в момента, защото любимия днес пак замина.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: t_ilieva в нд, 17 сеп 2006, 18:25
Алекса, я по-ведро!
Изобщо не си лоша, дори по това, което прочетох, мисля че си много добра съпруга и майка! Моя съвет е да отделяте повече време да сте заедно със съпруга ти, семейно. Така той ще разбере всъщност какъв щастливец е, че има до себе си такава прекрасна съпруга! Успех!


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: tinahris в нд, 17 сеп 2006, 19:17
Хората са различни - едни знаят как да си помогнат, други не успяват...
Моля  само тези, които се справят перфектно с всичко да не ме захапят :mrgreen:

тия дето се  справят-"кучета ги яли".това ,че не си го признават като ги нападне тоя гадния период-е друга тема :mrgreen:
малееей,все едно себе си чета,както си го описала.моментно е,ще отмине.не задълбавай толкова  :bouquet:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: mama_hero в нд, 17 сеп 2006, 19:26
Хората са различни - едни знаят как да си помогнат, други не успяват...
Моля  само тези, които се справят перфектно с всичко да не ме захапят :mrgreen:
Не съм решила да се оплаквам от съдбата си, само споделям момент от живота - може пък и на друг да се е случвал....

На работа се ходи ако има кой да ти гледа детето, книгата не я считам за разнообразие, ходим и в зоопалрка и хилядите други неща правим, които ме съветват. Но не ми става по-добре от това!


а ако си без тях добре ли ти е - НА МЕН ДАААА! но тва се случва точно веднъж в месеца за няколко часа :(


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: letia6tata в нд, 17 сеп 2006, 20:00
Да много си лоша. Точно колкото и аз бях в това положение. Завързана в къщи. Не познавах никой. Не можах да се разходя на далече. А той не пропускаше веселба. Опитах се да му го обясня, но той изобщо не проумяваше какво не ми е наред. Мислеше, че психясвам. Е, когато предпочете рождения ден на прияттеля си пред моя имен ден, си тръгнах. Сама. Оставих му детето за 10 дни. ...................... След две години това имаше резултат. Но още живеем разделно. Но пък се съобразява с мен. Уважава ме и се примирява с претенциите ми.

Да много сме лоши и определено проблемът е в нас. Защото майчинството и семейният живот са саможертва, а в нас живее още Аз-ът и неговите нужди. Опитай се да му обясниш. Може твоя да е по-умен от моя и да си възвърнете хармонията по-бързо.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Ту в нд, 17 сеп 2006, 20:01
Алекса (казваш се като дъщеря ми  ;-) ), изобщо не си мисли, че си само ти !!! И аз имам такива моменти, в които искам да напердаша и детето и мъжо и да забегна някъде  :35: Всяка от нас си знае на какво дередже е и си се бори по някакъв начин... Така че горе главата и не се давай на нервите и лошото настроение  :hug:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в нд, 17 сеп 2006, 20:44
Да можех да ви прегърна всичките....
Чета, усмихвам си / мале, звуча като от рекламата на Активиа: "...смея се, по-лека и...щастлива...."
Знам, че не съм само аз, но когато усетя връзката с тези, които са като мен и ми става много хубаво...
Иначе човек понякога наистина се чувства сам като пес...
И тогава е супер някой да ти напише: " ей, кво си се сдухала? Я ела да видиш и при мен кво става...."
Ех, мамите, милите....Благодаря ви, че отново ме ободрихте и отделихте за мен частичка от себе си! Ударих го на умиление - така чувствам нещата.  :bouquet: :love:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: albena35 в нд, 17 сеп 2006, 21:10
Аз искрено мога да кажа , че не съм изпадала в подобна ситуация. Дори понякога се чуствам по-спокойна без мъж вкъщи , което също е за притеснение. Не работя , но не мога да кажа , че ми е скучно. Намери си  нещо с което да си запълваш съзнанието. Съветвам те да прочетеш книгата на Джон Бейнс " Съществува ли жената " , също така и "Развитие на вътрешния свят" пак на същия автор. Недей да се самосъжаляваш . Погледни нещата от другата страна . Той се мъчи на разни курсове във Велинград , а ти имаш свободата да бъдеш с децата си и да правиш каквото искаш.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Pipinka в нд, 17 сеп 2006, 22:21
Не си лоша , нормално е да се чувстваш така ... аз бях изкукала преди време , когато със седмици не можех да излезя от квартала , все с малкия , нямаше кой за 5 мин. да ми го погледа  :?. Мъжът ми е много добър и ми помага , не ходи никъде освен на работа , но има моменти , когато въобще не ме разбира  :sick:

Сега ходя и на работа , и с детето се занимавам и в къщи гледам да е оправено , да има нещо вкусно за хапване , а той оня ден ми вика , че съм била станала непоносима и съм била вечно недоволна  :( и това защото му се наложи 3 последователни дни да гледа той по цял ден детето и откачи ... Да не говорим , ако му се беше наложило да сготви , изпере , изглади , подреди и вечерта естествено да е усмихнат до уши ...

Сега не му говоря , защото много ме е яд на него  :xarms:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Fortune в нд, 17 сеп 2006, 22:43
Дам... точно така се чувствам и аз доста често. Не е честно ... :bad-words: ама да си майка пък е чудесно въпреки всички минуси , които ни докарват до изкукуригване! Те мъжете са си едни големи деца ... какво да правиш :ooooh: така е устроен света. Alexa изкарай си го да ти мине и така до следващия път ...честно няма лек срещу това ...май много се впрягаме , а мъжете по не се замислят ...знам ли... :thinking: newsm78 Не сме лоши , а сме психически уморени и реагираме така на претоварването на мрежата ... това е . Обаче пък сме жилави и няма да се дадем! :mrgreen: Горе главата и другият път пак тук да изпуснеш парата , така де ... да си дадем сили взаимно като обсъдим нещата от живота .  :D То и аз напоследък май съм на ръба ...аха аха и  да изпуша и аз .


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Darcey в нд, 17 сеп 2006, 23:56
Алекса, я по-ведро!
Изобщо не си лоша, дори по това, което прочетох, мисля че си много добра съпруга и майка! Моя съвет е да отделяте повече време да сте заедно със съпруга ти, семейно. Така той ще разбере всъщност какъв щастливец е, че има до себе си такава прекрасна съпруга! Успех!

 newsm10
послушай този съвет


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: jullianna в пн, 18 сеп 2006, 00:47
Не си сама миличка. Вече ми стана навик да се самоиронизирам, но иначе ще откача съвсем. Когато ме попитат за Бобо казвам " Той тръгва на ясла, а аз тръгвам към лудницата - бавно, но сигурно". Станал е нетърпим, но по-лошото е, че вече нервите ми са опънати до скъсване и  много викам. Знам, че не е добре за него, но ............... и аз съм човек. Така че споко, ще се справим някак си  :hug:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Nixi в пн, 18 сеп 2006, 09:06
Аз се чувствам по същия начин и до преди 2 минути мислех, че само аз се чувствам така, че не съм наред, че е грехота да не съм щастлива с прекрасното си дете и мъжа си...
Адски съм изнервена, психически и физически не издържам на сивото...
А как имам нужда от един мъничък жест, от едно цвете, една вечеря (която не е сготвена от мен) или едно кино, ама без да е планирано една седмица преди това, ама няма кой да се сети... То пък ако аз го подсетя не е същото.
Или пък някоя сутрин да вземе малкия и да го заведе в другата стая, за да мога да се наспя саме един единствен ден от 10 месеца насам... И други все такива дребни нещица, за който той не се сеща.
Сигурно съм капризна и едва ли ще получа това, което искам, но...
Гледам да си измислям занимания и го правя, ама ми липсва нещо :thinking:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: LilaC в пн, 18 сеп 2006, 09:21
Алекса,виждам,че децата ти са с голяма разлика.Имам приятелка в твоето положение,на която всички завиждат заради богатия мъж :),а тя е на успокоителни.Явно,че на тези години,с отраснало вече първо дете,не остават много сили и нерви за второто,а и през това време пустият АЗ се е пробудил,искаме си спокойствието,работата,срещи с приятелки.С"младите майки" на по 20г.нямаме много допирни точки,приятелките ни пък работят...става сложно.Мога да ти кажа това,което казвам и на дружката ми:детето ще порастне съвсем скоро и няма да е тъй трудно да се грижиш за него.Помисли каква щастливка си да разполагаш с времето си и да си край децата си не само вечер,скапана,след работа.Сподели и с мъжа ти това,което споделяш с нас и изисквай конкретни мерки,а не съчувствени приказки.Голямото ти дете също да се включва-не ги ли разтърсиш,няма да се сетят.
Не знам дали съм ти била полезна,но ти желая късмет и го давай по-споко! ;-)


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: lenilaf в пн, 18 сеп 2006, 09:52
......
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи.....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата   -  после ми е много тежко,много....

много са ти елементарни изискванията за добър съпруг.
не пие, не бие.. пари носи. много базисно и важно, да.
но тия неща се порразбират преди сватбата още..

изобщо не виждам да си лоша.напротив!
ставай лоша по-често, за да се чуваш!
по-често ги ' гони' .
той като е с Коцето да гледа мача, ти после ходиш ли при Цецка на фризьор или с приятелки на кафене например?
Като е ходил във Велинград на обучение и е било супер, организирал ли ти
 е уикенд за двамата ,без децата !?
Недей плака жално, а тропни с крак, имай изисквания. Искай.

Картинката на жените, които сами си гледат децата с 'иначе добри' съпрузи е доста жалка.
Затова - вдигни един скандал и му покажи къде е ключа от бараката.
научи го да прави и други неща, освен да не бие и да не пие!




Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: belinda в пн, 18 сеп 2006, 10:07
Хахахаха, момичета, има нещо във въздуха явно :35:Всички сме се изпотръшкали в депресия...
Алекса, не си сама, душо :hug: Трудно е да обясниш на някои хора, че в определени моменти, дори и всичко да ти е наред, нищо не те радва, нищо не ти е интересно, само се нервиш, крещиш и от безсилието да се овладееш ставаш още по-ядосан :twisted:
Ще мине...трябва да мине, иначе на 4-ти километър ще се пренасели с бг-мами :hahaha:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Приказливка в пн, 18 сеп 2006, 10:27
Не, не си лоша. Просто си преуморена и изнервена. Да ме видиш мен, като яхна метлата, какво става.

От собствен опит - мойто дете пощръклява така, като види баща си, особено ако е бил в командировка. И аз почвам да викам, да крещя, късам си нервите. Изходът за мен е точно като твоя - пращам ги на разходка, да се нарадват един на друг, или поне малкия на големия и да му мине и на него и на мен.

А голямото е достатъчно голямо според мен, да го погледа един-два часа (особено на обяд докато спи) и ти да поизлезеш малко сама.

А как имам нужда от един мъничък жест, от едно цвете, една вечеря (която не е сготвена от мен) или едно кино, ама без да е планирано една седмица преди това, ама няма кой да се сети... То пък ако аз го подсетя не е същото.
Или пък някоя сутрин да вземе малкия и да го заведе в другата стая, за да мога да се наспя саме един единствен ден от 10 месеца насам... И други все такива дребни нещица, за който той не се сеща.
Сигурно съм капризна и едва ли ще получа това, което искам, но...
Гледам да си измислям занимания и го правя, ама ми липсва нещо :thinking:

Да ти кажа, мъжете май такива сложни работи, ако не си ги поискаш, трудно ще се сетят, за съжаление. За цвете може и да се сети - но такова нещо - първо да се сети да те заведе на кино, да организира кой да гледа детето, че и да го запази в тайна  :lol: Я, по-добре се научи да си искаш и вечеря и да погледа детето и т.н.

И много моля, щастливките случили на романтични и организирани мъже да не скачат сега срещу мен, защото ние другите хем сме много, хем сме силни  :lol:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Nixi в пн, 18 сеп 2006, 10:32
Знаех си аз, че рано или късно ще трябва да се откажа от мъничките си желания :cry:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Приказливка в пн, 18 сеп 2006, 10:40
Знаех си аз, че рано или късно ще трябва да се откажа от мъничките си желания :cry:

Не се отказвай от желанията си, просто ги казвай  :lol:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Fortune в пн, 18 сеп 2006, 10:41
Цитат
И много моля, щастливките случили на романтични и организирани мъже да не скачат сега срещу мен, защото ние другите хем сме много, хем сме силни 
А така Приказлика... което е така така си е...  :lol: :twisted: :lol:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Nixi в пн, 18 сеп 2006, 10:44
Знаех си аз, че рано или късно ще трябва да се откажа от мъничките си желания :cry:

Не се отказвай от желанията си, просто ги казвай  :lol:

Бе аз ли не съм нещо наред или не мога да обясня как се чувствам... Ако ми се прииска някой ден да ми подари една роза да му се обадя по телефона и да му кажа... като се връщаш от работа моля те купи ми една роза, щото имам нужда :roll:
 И ако случайно ми донесе, дали тази роза ще има стойността на другата, на онази, която ми е купил защото я е видял и се е сетил как аз обичам червени рози... Същото е и с киното и вечерята, аз имам нужда от жест, не от вечеря... защото ако сама си поискам вечерята жест няма да получа...


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: tanya.d в пн, 18 сеп 2006, 10:48
Ох....сигурно на повечето майчета тук това е до болка познато....Я, не си мисли такива глупости - лоша била, дрън-дрън /е, и аз съм си го мислила.../. Чудех се как ще изкарам последните две седмици преди училище с тия диванета в къщи, а сега, като останах само с малкия и ми стана криво... То, угодия няма, така да знаеш.
Не си лоша, не си, мила, просто всеки има такива моменти. Аз си стоя в къщи от 10 години и на моменти издивявам - и аз съм зле с контактите, ходя си сама с децата напред-назад и така....


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: sunflowers в пн, 18 сеп 2006, 10:59
Как няма да изперкваш?Нормално,грижи за децата,за дома,за семейството...И как няма на мъжът ти да му е добре?Всичко му е точно като се прибере.Аз мисля,че това е несправедливо.Нормално би било един ден в седмицата да оставите децата някъде и да обърнете внимание един на друг.Тогава нещата ще изглеждат по различен начин.Ще се чустваш желана и обичана отново и задълженията няма да ти тежат толкова.
Аз затова се разведох.Когато казвах на мъжът ми да излезнем,той ми отговаряше:Е толкова ли нямаш приятелки с които да се видиш?Имам,но просто исках с него да бъда.Не го разбра.Когато го напуснах вече можеше много неща,но късно.
Мисля,че това,което написах по-нагоре е отговорът,който търсиш.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: lenilaf в пн, 18 сеп 2006, 11:04
Знаех си аз, че рано или късно ще трябва да се откажа от мъничките си желания :cry:

никси, защо да се отказваш!?
научи го да се сеща!
в началото ще бъде донесено, защото е поискано
после ще види, че това е ценно за теб и сам ще се сеща!

за цветята ще е малко трудно, защото това се смята у нас едва ли не за
путьовщина ( извинете), но настоявай за малките си неща!
искай, казвай му, кое е важно.
за съжаление мъжете не са много досетливи.
много рядко има мъж ( освен ако майка му не го е научила), който да знае
какво да прави. затова - в пряк текст.

аз обичам, когато мъжа ми си идва от работа да ми носи нещо.
да не мислиш,че сам се е сетил,че обичам.
казала съм 10  пъти. на 11тия сам се е сетил. и така продължава!





Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: nuty в пн, 18 сеп 2006, 11:05
Ей за тва питах ви аз миналата седмица в тоз форум: страшно ли е да имаш бебче? Всички се надпреварвахте да ми обяснявате колко било сладко да те погледне малкото мишле, да те гушне и да ти се смее... Е да, ама медала имал и друга странааааааа.. :crazyeyes:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: belinda в пн, 18 сеп 2006, 11:23
Ей за тва питах ви аз миналата седмица в тоз форум: страшно ли е да имаш бебче? Всички се надпреварвахте да ми обяснявате колко било сладко да те погледне малкото мишле, да те гушне и да ти се смее... Е да, ама медала имал и друга странааааааа.. :crazyeyes:
Че то това какво общо има с бебчето newsm78 това са проблеми предимно на отношенията между партньорите и могат да се появят и в двойки без деца, както и да отсъсътват при семейства с по 4 хлапета. Доколкото ми е известно, депресията не е присъща само на вече станалите майки ;-) И като човек, директно пострадал от такова състояние, ще ти кажа, че може би единственият момент през дена, когато не ми е пусто на душата, е когато вечер си гушна дечко да го приспивам и ми диша леко - леко до лицето :love: Не бих съжалила, че имам дете, та ако ще до края на живота си да съм депресирана :lol:/което няма да се случи, надявам се :pray:/.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: The Sun /Слънчице/ в пн, 18 сеп 2006, 12:07
Намери си занимание, приятелки с които да излизаш и вместа да "наритваш" :) двамата да ходят навън и ти да се ядосваш през това време, по-добре ти излез насреща с приятелки и си прекарай чудесно - тогава всички ще са щастливи :peace:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Приказливка в пн, 18 сеп 2006, 12:11

Бе аз ли не съм нещо наред или не мога да обясня как се чувствам... Ако ми се прииска някой ден да ми подари една роза да му се обадя по телефона и да му кажа... като се връщаш от работа моля те купи ми една роза, щото имам нужда :roll:
 И ако случайно ми донесе, дали тази роза ще има стойността на другата, на онази, която ми е купил защото я е видял и се е сетил как аз обичам червени рози... Същото е и с киното и вечерята, аз имам нужда от жест, не от вечеря... защото ако сама си поискам вечерята жест няма да получа...

И аз искам да ми носи роза, ти защо си мислиш обратното? Но да ти кажа - бившия като ми носеше през ден и аз се радвах, пък то после се оказа, че си е било по-скоро за извинение ...


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: lenilaf в пн, 18 сеп 2006, 12:16
Ей за тва питах ви аз миналата седмица в тоз форум: страшно ли е да имаш бебче? Всички се надпреварвахте да ми обяснявате колко било сладко да те погледне малкото мишле, да те гушне и да ти се смее... Е да, ама медала имал и друга странааааааа.. :crazyeyes:
....... Не бих съжалила, че имам дете, та ако ще до края на живота си да съм депресирана :lol:/което няма да се случи, надявам се :pray:/.

е това не мога да бъда аз.
аз не мога да бъда депресирана цял живот, за да имам дете.
или да го отглеждам почти без намеса на другия родител.
имам някаква граница на самосъхранение и .. егоизъм, ако щете.
определено бебето е нещо, което искам страшно  много, но не на всяка цена.
аз съм от жените, които и да нямат дете няма да потънат и ще намерят щастие.
затова разбирам постинга на нути. :peace:
сигурно има някаква свръх сила, която те обладава, когато забременееш,
но аз не знам дали искам да я получавам, ако знам , че таткото ще е инертен.
затова го оглеждаме със съпруга ми този въпрос ( бебето) отдалече
затова моя разглезеник, дето не знае как се прави пюре от пликче сега направо го
обучавам на разни неща. за да не бъда сама после.



Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: belinda в пн, 18 сеп 2006, 12:35
Лени, пошегувах се :) Едва ли има човек, който да издържи да е депресиран цял живот. Просто се опитвах да изразя колко много си обичам детето :love:
А и това /депресията/ всъщност няма общо с помощта на бащата или липсата на такава. Наистина ли никой не разбира, че е възможно да си тъжен без да имаш конкретна причина за това newsm78Само аз ли съм луда :(


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Катюша в пн, 18 сеп 2006, 12:45
......
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи.....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата   -  после ми е много тежко,много....

много са ти елементарни изискванията за добър съпруг.
не пие, не бие.. пари носи. много базисно и важно, да.
но тия неща се порразбират преди сватбата още..

изобщо не виждам да си лоша.напротив!
ставай лоша по-често, за да се чуваш!
по-често ги ' гони' .
той като е с Коцето да гледа мача, ти после ходиш ли при Цецка на фризьор или с приятелки на кафене например?
Като е ходил във Велинград на обучение и е било супер, организирал ли ти
 е уикенд за двамата ,без децата !?
Недей плака жално, а тропни с крак, имай изисквания. Искай.

Картинката на жените, които сами си гледат децата с 'иначе добри' съпрузи е доста жалка.
Затова - вдигни един скандал и му покажи къде е ключа от бараката.
научи го да прави и други неща, освен да не бие и да не пие!




И аз съм на това мнение :peace:! Ако нямаш изисквания и не ги отправяш, значи си доволна и положението те устройва. И моят мъж не е идеален, но ще го тормозя докато стане :mrgreen:.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: lenilaf в пн, 18 сеп 2006, 12:49
Лени, пошегувах се :) Едва ли има човек, който да издържи да е депресиран цял живот. Просто се опитвах да изразя колко много си обичам детето :love:
А и това /депресията/ всъщност няма общо с помощта на бащата или липсата на такава. Наистина ли никой не разбира, че е възможно да си тъжен без да имаш конкретна причина за това newsm78Само аз ли съм луда :(

да, разбрах ти мисълта.
на мен  ми е тъжно, че толкова майки имат тези проблемчета..
сигурно и ние ще ги имаме един ден
мислех си, че всяко момче ( бъдещ съпруг), е продукт на една майка.
която сигурно в момента пише в БГ мамма.
и отглежда тези .... типове, които мислят, че отглеждането и възпитанието на детето е
част от домакинските задължения на жената.
имам приятелки, съпрузите са доста... да кажем дистанцирани.
един памперс не могат да сменят, не искат да бутат количка навън и тн...
мисля, как да избегна това...

а за тъгата - не си луда.
тъгата е естествено състояние.
всеки е тъжен, важното е да не става патология и да не трае дълго!
като я гледам тази нарисисувана муцунка на подписа ти, скоро ще излезеш
от състоянието!
  :bouquet:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: strelche в пн, 18 сеп 2006, 12:55
Наистина ли никой не разбира, че е възможно да си тъжен без да имаш конкретна причина за това newsm78Само аз ли съм луда :(

Нито си луда, нито си единствена. И аз съм в отбора, и много други, които не си го признават. И не ПМС и сатурнови дупки са ни виновни. Ако разбера какво ме хвърля в това състояние - ще бъда много щастлива.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: nuty в пн, 18 сеп 2006, 14:05
Ей момичета, не исках да прозвуча толкова песимистично. Моля ви!

Напротив, вярвам че е неминуемо да не изпаднеш в депресия, или поне аз от сега си знам.  Но нали в природата има перфектен баланс, иначе няма наистина да усещаме и да се радваме на усмивката на бебчо и малките пръСТчета, които да ни скубят косите.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в пн, 18 сеп 2006, 14:32
По въпроса за необяснимата тъга - това при мен наистина вече е патология май :mrgreen:
Знаете ли кое е тъпото - детето ми го гледат: един ден в седмицата свекърва ми и още един майка ми. Едва ли много от вас имат този лукс. Обаче не е проблема в гледането на детето - когато остана насаме с мъжа си е пълна тъпня: той си зяпа в телевизора, а аз се въртя като идиот барем се сети, че искам да си поговориме, да ми каже айде маце да те вода да те напия и после ша видиш кво ще ти се случи...Шеговито разбира се....
Гледа мачове, а аз няй-редовно си намирам самостоятелни занимания или излизам. Сама...
Проблема му е, че всичко прави някак защото трябва, а не защото иска. Може и да съм в грешка...знам ли... Така го чувствам, пък нали хората казват, че сърцето не лъже....
Та май проблема наистина е зключен между нас и няма много общо с децата.
Големия ми син не го интересува нищо - не е свикнал да се грижи за брат или сестра, защото им е много голяма разликата и просто се спасява при майка ми. Не мога да го карам насила да стои при мен, а много искам да ми помага, да си правим компания и така....
Абе като гледам, не съм никак сама с тези си емоции....


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: vnd в пн, 18 сеп 2006, 16:10
Не си само ти- аз също съм такава.Като ме хванат лудите -да не си ми насреща, а като наближи есента- направо ставам нетърпима :oops:
Мъжа ми понякога не знае милия как да реагира- викам ако не ми говори,викам и ако ми говори,викам ако ме слуша,викам и ако излезе от стаята-и това в рамките на една минута
Представи си само- има и по зле от теб :lol:
Все си казвам че това ще отмине- депресия следродилна ама няма ли край вече...
И при мен има моменти в които детето ме дразни,мъжа ми ме дразни ако го вземе и излезе уж да се успокоя,майка ми ме дразни ако го вземе и тя,свеки ме дразни ако има неблагоразумието да реши че може да ми помага....Ужас няма угодия :sick:
Знам само че не съм лош човек- ти също не си,повярвай ми.Просто има такива моменти в които ти изпушва главата и .... :bad-words: :2gunfire:
разбирам тъгата ти- без причина според всички -но все пак ти си знаеш най-добре какво ти е.В такива моменти знаеш ли аз какво правя- пускам подред дисковете от сватбата и от първия рожден ден на Валето-изпълват ме с радост и приятни емоции и пак започвам да се усмихвам
 :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Клер в пн, 18 сеп 2006, 16:35
......
Иначе е добър - не бие, не пие, парите си носи.....Само се чудя това достатъчно ли е....
Ставам зла към децата   -  после ми е много тежко,много....

много са ти елементарни изискванията за добър съпруг.
не пие, не бие.. пари носи. много базисно и важно, да.
но тия неща се порразбират преди сватбата още..

изобщо не виждам да си лоша.напротив!
ставай лоша по-често, за да се чуваш!
по-често ги ' гони' .
той като е с Коцето да гледа мача, ти после ходиш ли при Цецка на фризьор или с приятелки на кафене например?
Като е ходил във Велинград на обучение и е било супер, организирал ли ти
 е уикенд за двамата ,без децата !?
Недей плака жално, а тропни с крак, имай изисквания. Искай.

Картинката на жените, които сами си гледат децата с 'иначе добри' съпрузи е доста жалка.
Затова - вдигни един скандал и му покажи къде е ключа от бараката.
научи го да прави и други неща, освен да не бие и да не пие!





Абсолютно подкрепям! И добавям една мъдра мисъл, която прочетох някъде: " Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, накрая ще го получиш!"


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в пн, 18 сеп 2006, 16:37
Не си само ти- аз също съм такава.Като ме хванат лудите -да не си ми насреща, а като наближи есента- направо ставам нетърпима :oops:
Мъжа ми понякога не знае милия как да реагира- викам ако не ми говори,викам и ако ми говори,викам ако ме слуша,викам и ако излезе от стаята-и това в рамките на една минута
Представи си само- има и по зле от теб :lol:
Все си казвам че това ще отмине- депресия следродилна ама няма ли край вече...
И при мен има моменти в които детето ме дразни,мъжа ми ме дразни ако го вземе и излезе уж да се успокоя,майка ми ме дразни ако го вземе и тя,свеки ме дразни ако има неблагоразумието да реши че може да ми помага....Ужас няма угодия :sick:
Знам само че не съм лош човек- ти също не си,повярвай ми.Просто има такива моменти в които ти изпушва главата и .... :bad-words: :2gunfire:
разбирам тъгата ти- без причина според всички -но все пак ти си знаеш най-добре какво ти е.В такива моменти знаеш ли аз какво правя- пускам подред дисковете от сватбата и от първия рожден ден на Валето-изпълват ме с радост и приятни емоции и пак започвам да се усмихвам
 :hug:  :bouquet:

Направо все едно чета за себе си :35:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Клер в пн, 18 сеп 2006, 16:39
Знаех си аз, че рано или късно ще трябва да се откажа от мъничките си желания :cry:

Не се отказвай от желанията си, просто ги казвай  :lol:

Бе аз ли не съм нещо наред или не мога да обясня как се чувствам... Ако ми се прииска някой ден да ми подари една роза да му се обадя по телефона и да му кажа... като се връщаш от работа моля те купи ми една роза, щото имам нужда :roll:
 И ако случайно ми донесе, дали тази роза ще има стойността на другата, на онази, която ми е купил защото я е видял и се е сетил как аз обичам червени рози... Същото е и с киното и вечерята, аз имам нужда от жест, не от вечеря... защото ако сама си поискам вечерята жест няма да получа...

Няма да е същото, но когато си поискаш веднъж-два пъти, може би ще почне сам да се сеща след това. Най-голямата грешка, която хората правят е, че трупат обиди и разочарования, а не говорят за желанията и мечтите си. По-добре да получиш изпросена роза, отколкото само да копнееш за роза и да не я получиш никога.  :bouquet:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в пн, 18 сеп 2006, 16:39

много са ти елементарни изискванията за добър съпруг.



Абсолютно подкрепям! И добавям една мъдра мисъл, която прочетох някъде: " Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, накрая ще го получиш!"
[/quote]

Точно защото не са ми елементарни разбиранията, затова тези условия не са ми достатъчни - казала съм тези думи и ронично!

И щом ще го получа най-доброто няма да се откажа да го искам и търся! :mrgreen:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Клер в пн, 18 сеп 2006, 16:42




Точно защото не са ми елементарни разбиранията, затова тези условия не са ми достатъчни - казала съм тези думи и ронично!

И щом ще го получа най-доброто няма да се откажа да го искам и търся! :mrgreen:
[/quote]


Е така те искам!  :bouquet:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: r_yaneva в пн, 18 сеп 2006, 16:50
Няма да е същото, но когато си поискаш веднъж-два пъти, може би ще почне сам да се сеща след това. Най-голямата грешка, която хората правят е, че трупат обиди и разочарования, а не говорят за желанията и мечтите си.

ще започне да се сеща, че ако не изпълни желанието ще му се пили на бедната глава докато не го изпълни.
с другата част от цитата съм съгласна. трябва съпрузите да умеят да разговарят, но не и да си натякват.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Клер в пн, 18 сеп 2006, 16:53
Няма да е същото, но когато си поискаш веднъж-два пъти, може би ще почне сам да се сеща след това. Най-голямата грешка, която хората правят е, че трупат обиди и разочарования, а не говорят за желанията и мечтите си.

ще започне да се сеща, че ако не изпълни желанието ще му се пили на бедната глава докато не го изпълни.
с другата част от цитата съм съгласна. трябва съпрузите да умеят да разговарят, но не и да си натякват.


Някъде да съм писала "натякване"?
Да поискаш нещо не означава "натякване". Нито пък е справедливо един и същ партньор да потиска желанията и неудовлетвореността си, за да не се изтълкува това като "пилене" от другия.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в пн, 18 сеп 2006, 18:34
Някъде да съм писала "натякване"?
Да поискаш нещо не означава "натякване". Нито пък е справедливо един и същ партньор да потиска желанията и неудовлетвореността си, за да не се изтълкува това като "пилене" от другия.

Точно така! При мен се получава, че едва ли не съм някъв дзвер, който тормози бедния си мъж, понеже иска нещо повече от фиктивно присъствие вкъщи, носене на пари и т.н.
Всеки път като кажа нещо по въпроса на мои роднини ми отговарят: "Ама друг като него няма да намериш. Така ако продължаваш ще му писне и ще си намери любовница.....и т.н.
Вчера ми затри любимото чанте с 50 лв.вътре, визитки, лекарства, че и сватбената ми халка беше там, защото я изпуснах на улицата същия ден и се притесних да не я загубя. Е, опазих я....
Стана ми криво за нея, а той ми вика, че не било станало нищо кой знае какво :twisted:. Що не ми каза, че ще ми купи друга например, по-хубава? Прост пример за сухарство и липса на емоции и фантазия.
Когато заговоря на мои любими теми, а те са все едни отнесени, той се пляска по челото, доспива му се, отговаря ми с накви общи фрази, колкото да не е без хич....
Еми на всичката ми преумора, пък не съм и много добре със здравето, скука, еднообразие....как да реагира човек?


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: r_yaneva в пн, 18 сеп 2006, 18:43
а замисляла ли се, че роднините може да се окажат прави? м?
интересно определение даваш за съпруга си - сухар без емоции и фантазия...


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в пн, 18 сеп 2006, 18:47
а замисляла ли се, че роднините може да се окажат прави? м?
интересно определение даваш за съпруга си - сухар без емоции и фантазия...

Замисляла съм се, разбира се. Може и да го наричам сухар и без емоции, но истината е, че го обичам много и ме боли от поведението му. А от приказките с него досега полза никаква.
Ако не съзнавах своите грешки в отношенията ни нямаше изобщо да пускам тук теми - нали точно това ме мъчи....


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: LilaC в пн, 18 сеп 2006, 19:47
Баща му днес се прибра след поредното 4-дневно отсъствие от някакво обучение от фирмата им - обажда ми се от там и ми разказва колко е прекрасно във Велинград, хотели, джакузита, песни и танци и т.н. Аз се усмихвам насила и само викам добре, хубаво, радвам се....Всъщност изобщо не се радвам. Може да е неправилно да не се радваш, че човека който обичаш е щастлив....Не ме лъже, знам.


Това да не е в хотел"Камена"във Велинград?Преди няколко месеца бяхме там със семейството и имаше  такива "обучения"на две доста големи фирми.На това му се вика живот :twisted:-цял ден киснене в басейна и вечер танци до зори в ресторанта.Дай ми и на мен такова обучение,па ме чакай да се депресирам.
Немай милост към него-хващай го и го карай да те води на "обучение",да не стане некой друг да те обучи! :2gunfire:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в пн, 18 сеп 2006, 21:17
Баща му днес се прибра след поредното 4-дневно отсъствие от някакво обучение от фирмата им - обажда ми се от там и ми разказва колко е прекрасно във Велинград, хотели, джакузита, песни и танци и т.н. Аз се усмихвам насила и само викам добре, хубаво, радвам се....Всъщност изобщо не се радвам. Може да е неправилно да не се радваш, че човека който обичаш е щастлив....Не ме лъже, знам.


Това да не е в хотел"Камена"във Велинград?Преди няколко месеца бяхме там със семейството и имаше  такива "обучения"на две доста големи фирми.На това му се вика живот :twisted:-цял ден киснене в басейна и вечер танци до зори в ресторанта.Дай ми и на мен такова обучение,па ме чакай да се депресирам.
Немай милост към него-хващай го и го карай да те води на "обучение",да не стане некой друг да те обучи! :2gunfire:


Не е този хотел - "Олимп" е.
Вече гледах снимки - направо си е райско прекарване.
Ами така де, нека ме обучи! Все аз ли да се панирам, че щяло да му писне от мен и да си намери друга! Ми и аз мога да си намеря друг :xarms:



Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Клер в вт, 19 сеп 2006, 09:36

Всеки път като кажа нещо по въпроса на мои роднини ми отговарят: "Ама друг като него няма да намериш. Така ако продължаваш ще му писне и ще си намери любовница.....и т.н.

Ако аз бях на твое място, реалната опасност би била да ми писне на мен и аз да си намеря любовник, а не обратното. :twisted:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: zlatno zaiche в вт, 19 сеп 2006, 17:23
Аз имам същия проблем с детето и доста често съм в твоето положение, но аз съм намерила начин да се разтоварвам,  моят съвет е: намери си занимание което ти харесва и, което те кара да забравяш за нещата от живота(поне за малко).


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: georgievag в вт, 19 сеп 2006, 18:02
Хахахаха, момичета, има нещо във въздуха явно :35:Всички сме се изпотръшкали в депресия...
Алекса, не си сама, душо :hug: Трудно е да обясниш на някои хора, че в определени моменти, дори и всичко да ти е наред, нищо не те радва, нищо не ти е интересно, само се нервиш, крещиш и от безсилието да се овладееш ставаш още по-ядосан :twisted:
Ще мине...трябва да мине, иначе на 4-ти километър ще се пренасели с бг-мами :hahaha:


даааааааааа! Такива работи стават и в наше село :thinking:
Ама аз го карам иронично и садо-мазо и така :mrgreen: се справям все още

добре, че сте вие, иначе....не ми се мисли


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в вт, 19 сеп 2006, 19:13
Като гледам май повечето мами на това дередже са ни набори - на около годинка, годинка и нещо....
Явно периода мужду първата и втората година може да се обяви за най-труден.... newsm78


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Имелда Маркос в вт, 19 сеп 2006, 19:19
Много е важно да имате моменти за цялото семейство, моменти само за двамата и моменти само за ТЕБ, както и той има неговите само за него. Трябва да се балансира и ако съпругът ти няма необходимата чувствителностда усети нещата, ще трябва да повишиш изискванията си и да не позволяваш да те приема като даденост.
И на мен често ме хващат "Карастанчовите", защото мъжът ми се прибира в петък вечер и заминава в понеделник сутрин и съм все сама, в смисъл без него. Но имам професия, приятели и се опитвам да се погрижа за душевния си мир като си доставям дребни удоволствия, а когато се прибире съкровището се старае той да ми доставя по-големи.




Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: svetlana manoleva в вт, 19 сеп 2006, 19:45
Имаш нужда от малко, но качествена почивка според мен :hug:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Темерутче в вт, 19 сеп 2006, 22:45
Не,не си лоша изобщо!Мисля,че всяка от нас е минала през такъв период в живота си.Излизай повече,обаждай се на приятелки, ходи на гости,събери малко багаж в един сак и като го няма мъжът ти иди у майка си или другаде на гости за 2-3 дни.Гледай да не се задържаш много у вас.Това е от мен :peace:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: didiela в вт, 19 сеп 2006, 23:16
Alexa,твойта работа е" сърби,боли- драго ми е""!!! Ами , хайде, стегни се! Всеки очаква някой да го забавлява!! Е, няма как да стане? Не може , хем да са ви свестни мъжете, хем да ви стоят до полите?Не ти се разхожда, не ти се среща с приятелки, не ти се четат книги, ами знаеш ли какво искаш? Като ти станат децата в 5-ти клас и" кукнеш" сама в къщи, тогава кой трябва да те забавлява пак? "Човек е толкова голям, колкото са му големи мечтите"Ами не е лесно дя си майка!!!!!" Тези , дето нямат деца имат само един проблем, че нямат деца , а тези , дето имат деца , имат сто проблема!!!! Но ви е хубаво, нали? Стягайте дупетата и марш в редиците!!! newsm10


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Деси@Димитрова в ср, 20 сеп 2006, 09:21
Alexa,твойта работа е" сърби,боли- драго ми е""!!! Ами , хайде, стегни се! Всеки очаква някой да го забавлява!! Е, няма как да стане? Не може , хем да са ви свестни мъжете, хем да ви стоят до полите?Не ти се разхожда, не ти се среща с приятелки, не ти се четат книги, ами знаеш ли какво искаш? Като ти станат децата в 5-ти клас и" кукнеш" сама в къщи, тогава кой трябва да те забавлява пак? "Човек е толкова голям, колкото са му големи мечтите"Ами не е лесно дя си майка!!!!!" Тези , дето нямат деца имат само един проблем, че нямат деца , а тези , дето имат деца , имат сто проблема!!!! Но ви е хубаво, нали? Стягайте дупетата и марш в редиците!!! newsm10

Благодаря за градивната критика, но къде съм написала, че не искам да правя изброените от теб неща?
И това съпругът ти да се сети, че не си просто детегледачка и слугиня, какво общо има с желанието да ми стои до полата и да ме забавлява - последната дума дори никой не я е употребил в нито един пост! Вниманието няма нищо общо със забавлението и забавляването - това е жест на обич.
Мечтите ми едва ли са ти познати, за да знаеш колко са големи.
Ти самата имаш ли деца?
Прочети всички постинги и тогава се изкажи, защото си направила доста огромни обобщения, които са далече от темата. ;-)
Иначе, благодаря за мнението.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Remisteri в ср, 20 сеп 2006, 11:12
Леле, все едно, че аз съм изписала половината оплаквания  :) :roll:.
Като гледам май повечето мами на това дередже са ни набори - на около годинка, годинка и нещо....
Явно периода мужду първата и втората година може да се обяви за най-труден.... newsm78

При мен този период не свършва, а пък отдавана минах втората годинка  :D.
Ситуацията се утежнява от факта, че живеем при свекървата. Вярно нямам проблем кой ще ми гледа децата докато съм на работа, но свърши ли работния ден трабва да стана търпелива мама, любяща съпруга и полсушна снаха.... едновременно. А на мен ми се иска да се катурна някъде и да си отспя. Резултата е че се развиквам на децата и таткото, който си мисли, че щом е при мама значи си е още детенце и не трябва да си мърда пръста за нищо, а свеки я шкартирам отвсякъде и  я оставям да се оплаква на комшийките.
Истината е обаче, че докато си седях в къщи беше по зле, защото проблемите ми бяха постоянно "пред очите". Когато започнах работа през деня игнорирах дразнителите в къщи, вечер тези в офиса и може би по не особенно приятен начин но си разнообразих ежедневието  :lol:. 
Хич и не си мисля, че съм лоша, но децата поотраснаха и започнах искренно да съжалявам, че съм успяла да се насладя на най хубавите моменти от бебешкото им развитие заради лошото настроение и притеснения.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: letka в ср, 20 сеп 2006, 12:08
ами и аз все това се питам...май се изпокарах с вси4ки роднини...понякога си мисля мъжът ми как ме трае все още,а пък понякога си мисля как аз все още го трая...а преди да родя бях съвсем различна,наистина почвам да се притеснявам за психи4ното си здраве
наистина те разбирам как се чувстваш...


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: didiela в чт, 21 сеп 2006, 19:58
//""На работа се ходи ако има кой да ти гледа детето, книгата не я считам за разнообразие, ходим и в зоопарка и хилядите други неща правим, които ме съветват. Но не ми става по-добре от това! ""/Е, това какво е??? Не мисля, че съм те обидила, ако съм изказала мнение различно от останалите!! Но всяко нещо с времето си!! Не е лесно да си майка , но е толкова сладко??? Сигурно около Коледа  ще е по-весело, а най-весело на пролет!! Шъ съ опраим!!!! newsm51


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: doniboni в чт, 21 сеп 2006, 20:28
жените винаги са жертви, ако сами се изживяват като такива. извинявай, но няма как да ти съчувствам за това, че нервите ти не могат да издържат и си го изкарваш на семейството.
не виждам никаква драма в това, което си описала, дори не виждам нещо необичайно  ;-)
за да те успокоя поне малко ще ти споделя, че аз всяка вечер си "кукумицинсвам" и много след 10 вечерта, че мъжът ми в момента се намира извън софия и сигурно си изкарва чудесно, но не ми е минавало през ум , че съм жертва, нито ми е обидно .
ако животът ти е еднообразен- ами направи си го разнообразен, тръгни на работа, прочети някоя книга, изучи някой полезен софтуер,  качи се на витоша, заведи дребния в зоопарка ... сигурно още много неща ще се сетиш
на въпроса ти дали си толкова лоша, бих отговорила, че не си, но ми се струва че си прекалено нервна, не е зле да се поуспокоиш



Не съм прочела цялата тема, но се спрях на този постинг и не мога да се съглася с нито една дума от написаното.
Някой хора са устроени така, че когато се задомят, виждат разнообразието в това да се забавляват с половинките си, да излизат заедно, да пазаруват заедно да ходят на заведение заедно и именно така се чувстват щастливи  :D

Това обаче не означава, че и двамата не могат да излизат поотделно, но умерено, а не системно, както май се получава в случая, мажът все с приятели навън, а жената дреме в къщи, защото трябва да гледа детето.

И защо трябва да си търси забавления като чете книга, да разучава софтуер и т.н, вместо двамата да са в някой хубав ресторант с чаша вино в ръка или просто да се разхождат семейно някъде.

Така се учождават хората, като всеки се забавлява поотделно  :?


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: letka в чт, 21 сеп 2006, 21:06
Аз се чувствам по същия начин и до преди 2 минути мислех, че само аз се чувствам така, че не съм наред, че е грехота да не съм щастлива с прекрасното си дете и мъжа си...
Адски съм изнервена, психически и физически не издържам на сивото...
А как имам нужда от един мъничък жест, от едно цвете, една вечеря (която не е сготвена от мен) или едно кино, ама без да е планирано една седмица преди това, ама няма кой да се сети... То пък ако аз го подсетя не е същото.
Или пък някоя сутрин да вземе малкия и да го заведе в другата стая, за да мога да се наспя саме един единствен ден от 10 месеца насам... И други все такива дребни нещица, за който той не се сеща.
Сигурно съм капризна и едва ли ще получа това, което искам, но...
Гледам да си измислям занимания и го правя, ама ми липсва нещо :thinking:
Боже,това все едно аз съм го писала...
Всъщност не-дори и аз не бих го написала толкова добре...
Никси,сродна душо,  :bouquet: що не излезем двете по женски,а пък мъжете да се оправят с децата поне за една ве4ер  :bouquet:
Едит:Алекса,пак ще ти кажа ,мила,изобщо не си сама,май доста сме в кюпа...
Някъде бях чела-може и тука да е -че майчинството е самотно занимание(понякога наистина не мога да повярвам колко е вярно)
Абе аз все се успокоявам,че като почна работа няма да е така,че просто ми липсват социални контакти,бла-бла,ама после сто на сто ще искам да си стоя вкъщи с детето :ooooh:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: mgizdova в сб, 23 сеп 2006, 13:37
Хората са различни - едни знаят как да си помогнат, други не успяват...
Моля  само тези, които се справят перфектно с всичко да не ме захапят :mrgreen:
Не съм решила да се оплаквам от съдбата си, само споделям момент от живота - може пък и на друг да се е случвал....

На работа се ходи ако има кой да ти гледа детето, книгата не я считам за разнообразие, ходим и в зоопалрка и хилядите други неща правим, които ме съветват. Но не ми става по-добре от това!

Всеки има такива периоди, ще отмине.И на мен ми се е случвало да изпадам в депресия и да ми е тъпо, незовисимо колко ми е запълнено ежедневието.


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Йолита в нд, 24 сеп 2006, 10:25
Бих избухнала по същия начин като тебе, не ами по-лоша сигурно щях да съм.Като не се съобразяват мъжете.........Сигурно моя щях да го направя на 5 стотинки и всичко щях да си му кажа, даже, че не ми е приятно само той да се забавлява и да се чувства добре, а замен никой да не мисли, че и аз съм човешко същество и аз душа нося и аз мерац имам.Децата са задължение и на мъжа.Ние да не сме в 15 век.Вече сме еманципирани я............Подкрепям те напълно   :bouquet:


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Indira в нд, 24 сеп 2006, 12:46
И в нашата къща е такова положението.Вечно съм изнервена и в лошо настроение.Внимание от мъжа ми трудно мога да получа.Той смята,че неговите ангажименти към семейството приключват с парите,които носи.Все аз го карам да излизаме,да ходим на гости,да си каним приятели в къщи.Понякога ми писва само аз да го ръчкам,иска ми се поне веднъж той да вземе инициативата за каквото и да било.
Добре,че е компютъра,иначе съвсем ще затъпея.Те хората са го казали преди мен:"Умна була в празна кула изглупява."


Титла: Re: Толкова ли съм лоша....
Публикувано от: Blue Rose в нд, 24 сеп 2006, 14:33
от това,което чета виждам себе си,но ...по време на първото майчинство с екс съпруг.Сега отчитам своята грешка,която правиш ти,Алекса.Малко са мъжете,които са интересни в брака/тези обикновено си стоят сами/ ,опитай се за няколко дни да си  жената с ъс страхотно чувство за хумор,жена-съблазнителка и ще видиш,че и мъжът ти ще се промени.Много ги стряска нашето лошо настроение :ooooh:А между шегичката и смеха по-лесно  прокарваш своите искания. ;-)Едва ли има жена,която се справя перфектно-те си "живеят" във филмите и книгите.Всеки има момнети,в които се самосъжалява-тогава на мен много ми помагат позитивни мисли,коита съм си сложила около компа,окачила съм в кухнята,хола...
Накрая бих искала да те разсмея с нещо-Мъж и жена при психотерапевт,мъжът стои 5 минути и излиза,а жената повече от 2 часа.Страничен наблюдател пита защо жената е стояла толкова много,а мъжа само 5 минути.Отговор на психотерапевта-Винаги започвам разговора  с това как е преминало детството на пациента-жената разказва с часове,а мъжа няма за какво да си спомня,той е в детството цял живот.


1