BG-Mamma

Родителски групи => Родители, отглеждащи сами децата си => Темата е започната от: dinka в ср, 20 сеп 2006, 19:07



Титла: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: dinka в ср, 20 сеп 2006, 19:07
Растат като всяко друго дете. Как може да им липсва нещо, което не са имали например в живота си. Човек усеща липсата на някого, ако той  е грижовен и добър, когато присъства в твоя живот и участва, а не е само "призрак"...Има ли гаранция, че децата отрастващи в т.н. "пълно семейство" са наистина щастливи, особено ако семейството е от повечето с които се сблъсквам напоследък, брак, общи интереси и празен въздух без любов и отношение, без нищо...
Е, съжалявам ама по - добре без такова семейство. Децата нямат нужда двама родители, които са непълноценни и необичащи се, или обичащи се но нямащи разбирателство по между си.
Естествено било децата да растат с двама родители. Много, много странно!? Много често двама родители, а децата дълбоко нещастни, затворени или агресивни. Деца, които усещат че нещо не е наред в семейството. По - добре с един родител, но обгрижвани и обичани, от колкото с двама, но непълноценни.
Искрено се радвам, когато видя привидно нормално семейство, но никой не знае какво се крие от другата страна на вратата. Пък и кой е критерия за "нормално семейство"?
Малко се отплеснах от темата, но смятам че децата с един или двама родители си растат като гъбки, и са особено щастливи когато се чувстват обичани, а не по грешка създадени или причина за съвместно съществуване на мама и тати. Не че не вярвам в онова истинско семейство от едно време, но сякаш се срещат все по - рядко и по - рядко. За съжаление :(
Така че, децата порастват и не мисля, че е нужно да им се спестява истината. Във всяка една възраст истината може да им бъде поднесена по подходящия начин. Родителят да не се страхува, че детето няма как да разбере или как да приеме дадената реалност. Всеки човек греши. Всеки човек прави и нови грешки, НО всяка грешка ни научава на нещо ново. Учи ни как да продължим напред. Не е грешка, че сами родители отглеждат децата си. Не е грешка, че са избрали да дадат любов и грижа на най - невинните души на този свят. Не е грешка, че ни се иска най - доброто за децата ни. Това е съвсем нормално и естествено. Много често попадаме в капана от заблуди, че по - добре така, а не иначе...и т.н. Помнете, сърцето знае отговора. Душата знае пътя. Истината е една. Не е нужно да живеете с чувството на вина, че децата растат само с вас без другия. В крайна сметка семейство се прави от двама души, и ако тези двама нямат взор вперен в една посока, можем ли да говорим изобщо за наличие на предпоставка за семейство...Не мисля...
Дано повече хора съумеят да изградят мечтаното семейство. Няма нищо по - добро от това, НО помнете че никой няма гаранции за утре. Понякога  и след 20 години брак се случва нещо и каруцата се обръща. Тъжно, но факт.
Децата растат, и най - важното нещо е да са обичани!

Родители, обичайте децата си.   :bouquet:

 


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: еlito в ср, 20 сеп 2006, 20:09
Децата растат, и най - важното нещо е да са обичани!


 :202uu:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: danisport в ср, 20 сеп 2006, 22:13
Децата растат, и най - важното нещо е да са обичани!


 :202uu:

 :peace:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: евридика в ср, 20 сеп 2006, 22:35
Дано повече хора съумеят да изградят мечтаното семейство. Няма нищо по - добро от това, НО помнете че никой няма гаранции за утре. Понякога  и след 20 години брак се случва нещо и каруцата се обръща. Тъжно, но факт.
Децата растат, и най - важното нещо е да са обичани!

Родители, обичайте децата си.   :bouquet:

 :peace:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: mama_chrisy в ср, 20 сеп 2006, 23:17
Аз съм израстнала в едно такова "Истинско семейство" от едно време и единственото, което съм искала за себе си е такова семейство, но уви от първи опит не се получи! И колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че може би никога няма да имам такова семейство, защото летвата се вдига с всеки изминал ден, изискванията ми към човека отсреща са големи, а като гледам какви мъже има покрай мен, просто си мисля, че сама съм си много добре!
Пък и тъй като гледам и детенцето ми е добре, расте, наддава добре ;-) мисля, че е едно щастливо човече! Обградено е с много внимание баби, дядовци, вуйчовци, братовчеди, лели, стринки, чичовци, кръстници, приятели, дори и съседите му се радват!!! Само баща си няма миличкия, но той май не му липсва особено, просто не знае какво означава това! Той вика "та-та" на топката си!!!


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: dinka в ср, 20 сеп 2006, 23:21
Нали знаеш: По - добре сама, от колкото зле придружавана!

Прегръщам всички мамчета тук :hug:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: Nixi в чт, 21 сеп 2006, 09:07
Аз съм израстнала в едно такова "Истинско семейство" от едно време и единственото, което съм искала за себе си е такова семейство, но уви от първи опит не се получи!

И аз съм израстнала в такова семейство... и съм мечтала за свое такова...
Не искам да те обезкуражавам, но при мен не се получи и от втория път, може би наистина летвата ми е много високо, или пък това да знаеш какво е 'истинско семейство' се оказва бреме, а не добър пример, който да следваш :thinking:
Може би има хора като мен, на които просто не им е 'писано'.


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: mama_chrisy в чт, 21 сеп 2006, 11:08
Аз не се обезкуражавам и съм много далеч от втори опит, защото летвата наистина съм я вдигнала високо и не съм готова да се превърна в жертва на "истинското семейство" - той да работи и да ме издържа, а пък аз да съм примерната домакиня и да народя дечица и да си ги гледам...  :naughty: Това ми се вижда самоубийство! И аз съм човек все пак! И аз имам нужда от самочувствие, което идва от работата, контактите с хора и финансовата независимост! :flutter:
Затова не искам семейство на всяка цена, жертвите, които съм правила при първия опит не си заслужаваха и повече не съм готова да се жертвам, ако ще е семейство, да е семейство! В семейството и двамата дават и вземат по равно, не става единия да дава, а другия само да взема и постоянно да се оплаква, че нещо му липсва.
А къде е детето в цялата картинка? Докато правех отчаяни опити да спася несъществуващото си семейство, нямах време да се порадвам на бебчето си, а сега цялото ми време и внимание са посветени на него, така че не мисля, че му липсва обич и внимание! Баща му със сигурност не му липсва, просто защото не го помни, а по-нататък като порастне и започне да задава въпроси ще направя всичко възможно да  му дам задоволителни отговори, за да не усети липсата на т.нар. си баща. :ooooh:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: geniba в чт, 21 сеп 2006, 12:36
   Винаги съм си мислела, че не можа да й липсва нещо ,което никога не е имала, но не е така. Скоро попаднах в много странна ситуация: бяхме на гости на едно семейство и тя беше видимо уплашена от мъжа, не го приближаваше и беше нервна и скована.Малко след това дойде брат ми(с когото живеем) и Ния се успокои,разхождаше се из къщата, играеше си с въпросния мъж и изобщо не се притесняваше.
   Явно присъствието на вуйчо й и даде сигурност. Никога не съм го и подозирала даже....


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: mickymarij в пн, 25 сеп 2006, 17:31
не можа да й липсва нещо ,което никога не е имала, но не е така.Вчера в магазина ме попита защо детенцето на опашката има татко,а тя не???/детето беше гушнато от баща си/
Аз естествено и казах че и тя има татко,но не живее при нас и тя побърза да ми отговори,че неживее,защото не ни обича.Е,аз млъкнах.
Невъзможно е да не им липсва баща,независимо дали са живели някога с нас или не.Моето дете се вижда с него 2-3 пъти в месеца.Той не и се обажда по телефона,не я взема от градина...,нищо.Но си мисля че им липсват татковците,колкото и да ги обичаме.А онези ЕГОИСТИ не го осъзнават.
Какво ни остава,да сме силни духом,да сме здрави и да ги обичаме повече от всички и всичко на света.Целувам ви смели майки.


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: AnMary в вт, 26 сеп 2006, 04:49
Понякога ми е липсвал, понякога не, по скоро второто. Сега когато се обърна назад... мисля си, че бях щастливо дете, т.е. всички около мен ме обичаха, не изпитвах нужда от баща ми. Когато растях започнах да го мразя, заради всичко, което е причинил на мама. По едно време реших, че омразата не се вписва в живота ми. Вместо да мразя някого, просто го изключвам. На баща ми отдавна съм му теглила чертата.
Кофти ми е, че до такава степен съм го изключила, че когато говорим с брат ми казвам "баща ти", "баба ти", и после малко сконфузно се поправям. Забравих да пиша, че брат ми живее с баща ми.


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: Morgana в ср, 27 сеп 2006, 14:19
Аз също бях от примерните семейства, които не се развеждат, понеже какво ще кажат хората.....Виждах баща ми по 4-5 дена в месеца и бях страшно свикнала по-скоро да го няма, то така се крепеше и семейството....Истински опознах баща си чак на 24 години, ама не бях много очарована от това, което опознах. Та сега дребната има контакти с баща си, понеже той засега се натиска да я вижда...Но ми прави впечатление, че тя ако реши че иска да се обади на някой започва да изброява баба си и дядо си от страна на баща си, както и неговата сестра, а за него се сеща най-накрая....Ми така е в живота....Скоро ще тръгне на градина и очаквам разни въпроси защо баща й не живее с нас и съответните умозаключения.....
А колкото за втори опит за истинско семейство - покорно благодаря съм ;-) Не мога да понеса компромисите на ежедневното съжителство, така  ми е добре :hug:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: mimka1977 в пт, 29 сеп 2006, 09:19
Милички, умирам от страх, когато ще дойде деня в който дъщеричката ми  1,9 м. ще започне да разбира и ще ме попита : А нашият татко къде е или нещо от този род?Тя ходи на ясла, и всеки път когато отиваме, ми е свито сърцето, когато виждам  как някой баща носи детенцето си ,а ние сме си все самички.Кога ще се оттърва ото това чувство на непълноценна жена и.. ох не знама вече тягостно ми е


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: Milenita в пт, 29 сеп 2006, 10:33
mimka1977, преживяла съм всичко, което споделяш и от позицията, че вече е зад гърба ми, напълно уверено ти казвам, че нямаш никакво основание да се чувстваш непълноценна или да позволяваш да се чувстваш тягостно, защото си без мъж или детенцето ти расте без баща. Няма пак да повтарям многото неща, които сме изписали в други теми като доводи. Знам, че с тези си подтискащи мисли вредиш само на себе си и детенце и така няма да си помогнеш. Доколкото ти е възможно, се опитай да зарежеш подобни размисли. Следващия път, като видиш баща да носи детенцето си, се сети, че не знаеш как този баща се държи в семейството, колко го обича и се грижи за него(това не значи, че всички бащи са лоши-да не ме нападнат радетелите на истината :D). Банално е, но точно като теб си мислех, съзерцавайки един татко да води щерка си на ясла и точно като теб се чувствах непълноценна и виновна. Благородно завиждах на жена му, която познавам, до момента, в който не го видях с любовницата му :bowuu:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: milk в пт, 29 сеп 2006, 13:27
AnMary, благодаря ти за споделеното.
мед за душата ми беше да го про4ета. :)


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: Morgana в нд, 01 окт 2006, 18:07
Милички, умирам от страх, когато ще дойде деня в който дъщеричката ми  1,9 м. ще започне да разбира и ще ме попита : А нашият татко къде е или нещо от този род?Тя ходи на ясла, и всеки път когато отиваме, ми е свито сърцето, когато виждам  как някой баща носи детенцето си ,а ние сме си все самички.Кога ще се оттърва ото това чувство на непълноценна жена и.. ох не знама вече тягостно ми е

Мимка, гледай сега - не всичко винаги е така, както изглежда! От другата седмица и моята дъщеря тръгва на градина и понеже в момента градината ни е много далече, ще се наложи баща й да я кара сутрин с колата за известен период от време. Та ако някоя мама като теб ги види ще си каже - леле, глей, какъв татко, какво семейство! ;-) А истината е, че т.нар. баща на дъщеря ми си взе шапката и се шмугна из интернет-страниците за запознанства докато бях бременна, а после директно си и тръгна, понеже хем не искал семейство, хем и се обзаведе с девойка....Та никак не отговаряме на представата за щастливо семейство, аз сама си гледам щерката....Ама баща й бива наритвам от мен и прави туй-онуй...което включва и водене на градина....А иначе не се чувствам никак непълноценна..даже си ми е много добре така! ;-) ;-) ;-)


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: dinka в нд, 01 окт 2006, 21:04
Няма защо да се чувстваш непълноценна. Моргана е много права. Нещата не винаги са такива каквито изглеждат. Нагледала съм се на "семейства". Ум да ти зайде.

  :bouquet:


Титла: Re: Попаднах на следната тема: Как растат децата без баща?
Публикувано от: Nixi в чт, 05 окт 2006, 18:18
Моргана е много права, ама това, че е права не ме кара да се чувствам по-добре, когато гледам в идилични картини в парка - мама, татко и дечко да разхождат заедно, засяда ми една буца на гърлото, не ми се излиза чак... Още повече, при възможността и аз да се присъединя към вас  :?


1