BG-Mamma

Деца => Нашите деца от 1 до 6 години => Темата е започната от: Pooh-che в чт, 02 ное 2006, 11:16



Титла: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Pooh-che в чт, 02 ное 2006, 11:16
Незнам какво ми става напоследък, но станах страшно изнервена и раздразнителна избухвам за най-малките неща  и започвам да крещя  на сина си изкарвам  си напрежението , имам чувството че изпадам  в нещо като нервна криза...... в резултат на всичко това сина ми стана много нервен , ревящ и най-вече на всяка манджа мерудия отговаря ми ,а напоследък се опитва и да ме удря . Влезнах в този омагьосан кръг и сега като че ли не мога да изляза опитвам се да бъда добра да не забелязвам белите му, но не става. Нямам обяснение към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов .... дали постоянния ангажимент с беба не ме изнервя дотолкова, че да се дразня на баткото...незнам много съм объркана имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: benioo в чт, 02 ное 2006, 11:21
Здравей,
от написаното разбрах, че имаме почти един и същ проблем. Не мисля, че това е признак на лоша майка, по-скоро си една уморена мама. Аз също имам две дечица и съм попадала в тази ситуация.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: SaRaNia в чт, 02 ное 2006, 11:21
Подобно беше и при мен, но май отмина... Откакто работя не мога да им се нарадвам и на двете. Изглежда имам угризения, че прекарвам много малко време с тях (разпределила съм ги по бабите)... Вероятно си много ангажирана с децата.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: benioo в чт, 02 ное 2006, 11:26
И аз ходя на работа, но от това май не ми става по-лесно. Просто се налага да поспреш за малко и ако е възможно да си определиш приоритети.  :naughty:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Анджелина в чт, 02 ное 2006, 11:26
Не си лоша майка, щом се замисляш дали вината за раздразнението на детето е у теб. Лошата майка щеше да обвини детето си, а ти търсиш причината в себе си.
Трудно е, понякога човек да се овладее. Аз мисля, че ти е нужна почивка и време само за теб. Ако има кой да се грижи за децата, а ти да имаш 1-2 часа само за себе си ще видиш каква положителна промяна ще настъпи.
Вариант е също да включиш баткото в грижите за бебето, да ти помага както може, дори само да си мисли, че помага. Така ще се почувства значим и приобщен, няма да си мисли, че го лишаваш от внимание за сметка на бебето.
Ударите не ги толерирай, може да му обясниш, че те боли, И си говорете за всичко, децата обичат с тях да споделяме семейните въпроси.
Въоръжи се с търпение и спокойствие, доколкото можеш.
Желая ти успех :hug:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Dona в чт, 02 ное 2006, 11:26
Вероятно си много изморена... А възможно ли е баткото да се държи зле, защото
към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов
Може би ревнува и се опитва да ти привлече вниманието?
Иначе и другото е вярно - колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни :?


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: benioo в чт, 02 ное 2006, 11:33
Беше ми трудно, когато синът ми беше бебе, каката не изразяваше агресивна ревност, но се беше затворила в себе си, изнерви се и избухваше в неоправдан рев. Аз се разкъсвах между манджи, пране, къпане и всичко друго. Изпаднах в битувизъм. Изнервих се и затъвах до момента в който не реших, че може и после да се пусне прахосмукачката, а сега е време да четем приказка или да пеем песничка.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Rila в чт, 02 ное 2006, 12:47
най-добрия лек е да си вземеш детегледачка за 3 часа един път седмично и ти.... да легнеш да се наспиш!!!

върши чудеса, да знаеш!


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Ted_Ka в чт, 02 ное 2006, 13:30
Понякога и аз се държа така.После ми е много гадно,но не мога да върна минутките назад.
Наистина,че сме изморени и затова и изнервени.Всеки път си повтарям `търпение,търпение`,но някой път не се сдържам.
Цитат
колкото по-изнервени сме ние, толкова по-проклети стават децата ни :?
Мисля,че Дона е абсолютно права за това,за жалост!


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Руска в чт, 02 ное 2006, 13:30
Незнам какво ми става ...   имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
Geri, много е хубаво, че закекваш тази тема- и аз имам същия проблем  [smilie=smile3511.gif] [smilie=smile3511.gif]
(ако това те успокоява) Като гледам разликата между децата ти е почти еднаква  с тази на моите, но те са на 7 и на 2. Единственото, което мога засега да те посъветвам е- ако можеш да "овладееш" положението сега- колкото можеш по- отрано, защото ще става все по- трудно. Стискам ти палци newsm10 newsm10 newsm10


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: flavi в чт, 02 ное 2006, 13:39
Незнам какво ми става ...   имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............
Geri, много е хубаво, че закекваш тази тема- и аз имам същия проблем  [smilie=smile3511.gif] [smilie=smile3511.gif]
(ако това те успокоява)

Мен ме успокоява, поне малко  :( 
При мен проблема е подобен, само че източника на раздразнението е малкия (на 2) от което и каката (на 12) отнася само лошо настроение и караници. А тя е добро дете в трудна възраст. Не е сега момента майка и да откача  :x

За съжаление не мога да предложа някакво решение.

Но търся решение и начини да се справя със себе си, най-силния стимул е страха в очите на любимите ми хора при поредната ми истерична криза  :(


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Galanthus в пт, 03 ное 2006, 13:12
Просто от много претоварване ...от ангажименти през деня,домашни задължения.Всичко това му се насъбира на човек ...
Хайде сега да не си мислим,че децата ни не ни обичат.Напротив обичат ни ,но по някога не могат да разберат нашето поведение,как от толкова любящи родители ставаме строги -просто те не ни разбират проблемите ,а ние трябва да имаме търпение .


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: шемет в пт, 03 ное 2006, 13:43
Моите две деца са точно със същата разлика и аз бях изпаднала точно в такова състояние. Бях адски нервна и крещях за всяко нещо. А пък синът ми изкара ужасно трудна година около раждането на сестра си, стана проблемен, агресивен, абе ужас. Непрекъснато се опитваше да привлече вниманието към себе си, и не по какъв да е начин, а като ме дразни и провокира нарочно и прави бели. Съответно аз викам, викам... даже шамари раздавам, ако съвсем си изпусна нервите и после ми става гадно едно такова... На моменти обяснявам, че много го обичам, но в живота има правила, и те трябва да се спазват, и какво ли не още. Опитвах се да му отделя време само за него, без сестра му да е наоколо, защото знам, че е важно - а той точно през това време вземе, че ми свие някой номер, и започвам да се чудя дали изобщо си струва да му се обръща внимание на диването! (струва си, разбира се ;-))
И постепено, не знам как, но и той, и аз се променихме. Сега обикновено е добричък и даже помага, гледа сестра си, води я за ръка - с една дума, идилия. Е, имаме си и тежки моменти, но като цяло положението се подобри. Знам, че около 5 годишна възраст при момчетата има завишено ниво на тестостерон, което ги кара да дивеят. Към 6-6 и нещо нещата се уталожват. Може би така стана и при него - или пък най-накрая се примири, че трябва да разделя родителското внимание със сестра си - знам ли. Но едно е сигурно - вече не съм онова кълбо от нерви. Не знам как стана, просто се получи.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: The Sun* в пт, 03 ное 2006, 19:55
Не си лоша, а си една изнервена мама....дай си почивка - това е моят съвет :roll:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Jaly в пт, 03 ное 2006, 22:19
Ами аз като ви чета, може и да съм откровено лоша майка, понеже вече спрях да търся причните в себе си и определено ги намирам в 13 годишния пубертет(синът ми), на който главаното занимание в къщи е да дразни по ред- първо сестра си(2г), после мен.
И като положа един тон усилия, за да остана спокойна и като вече никога не чувам думите" добре мамо" или каквато и да е форма на съгласие, просто викането се явява най-малкия ми дерт. Той всичко й забранява, тенеденциозно й взима играчките( до там че го заплаших как цял един ден ще седи и ще играе с плюшените й мечета, след като толкова ги иска и няма да види компютъра отблизо), всяка втора дума му е НЕ, или НЯМА... и разбира се завършваме с "все аз съм виновен"- идеално гушнал идята каква е жертва, та ако може да не носи отговрност за поведението си.
Ето вижда се, че има и по-лоши майки :mrgreen:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: AIS в пт, 03 ное 2006, 22:47
Ако ти си лоша, значи всички сме такива. Никой не може да разбере хала на една майка от друга майка. След 9 месечно носене на голям корем и раждане, настъпваме педала и нямаме миг отмора. Аз също изпадах в дори бих ги нарекла 'истерични кризи', отпусках си ръката да шамаросвам баткото и все го увиквах за нещо, защо просот не ми стигаха силите да обяснявам и да съм спокойната майка, която заслужава. Резултатът явно ти е добре познат - изнервено, неспокойно дете, пред което изгубваш и последния авторитет който ти е останал.

Съветът ми е, ако имаш възможност, прати едно от децата за 10-тина дни при някоя от бабите. Ако е малкото, ще се реваншираш на голямото. Ако е голямото, ще му осигуриш необходимото му спокойствие. И в двата случая че имаш възможност да заредиш батериите. Не сме пълноценни майки, ако позволяваме на умората да се отрази на качественото гледане на децата ни. Всеки път, когато усетя че ми идва на нагорно и не мога да контролирам нервите си, изпращам някое от децата на село.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Jaly в пт, 03 ное 2006, 22:56
мда, ама нямам нито село нито баби в наличност:((


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: AIS в пт, 03 ное 2006, 23:38
Тогава опитай с детегледачка на 4 часа или си извоювай от таткото една събота в седмицата само за теб, в която просто ще се разхождаш и ще блееш по витрините.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: руса мацка в сб, 04 ное 2006, 10:14
Олеееее аз мислех, че само на мен ежедневието ми е "разгонило фамилията" и съм се смахнала като галя едното и навиквам другото  :ooooh:
То било всеобща проява  :hahaha:
Моите момчета са на 1г.10м. и 5г.10м.
Големия е самостоятелен /когато иска/, но понякога се глези, не иска да яде, да заспива, да прибира играчки, да не дразни брат си...
Малкия пък извлича дивиденти от това, че "той е по-малък, дай му това, нека види онова" и яко манипулира всички в къщи. Сега се учи да говори и играе игри и баткото казва - Вие само на него му обръщате внимание, защото прави интересни неща  :(
Не знам дали "търпение му е майката", все пак аз не съм дипломиран психолог и ми е трудно да бъда една с единия, друга с другия и трета с баща им.....а аз съм само една  newsm78
Понякога ми се спи, понякога съм кисела, нелогична, уморена, раздразнителна, мнителна, понякога ми се иска да ме разбират без думи, да ме поглезят или просто да поседя пред компа и да поблея...а не непрекъснато да съм на  "stend by", да поучавам, да обяснявам, да чета книжки, да пея песни, /вече да съм изчистила, измила, изпрала, изгладила, сготвила/, да всявам мир и любов и да спретвам семейна идилия...
Искам хармония и спокойствие  :peace: и за себе си и увереност, че не съм лоша майка заради това  :hug:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: t_ilieva в сб, 04 ное 2006, 10:17
В никакъв случай не си лоша майка!!!
Просто има моменти, в които наистина лудваме. Опитай се да се успокоиш и покажи любовта си на децата!  :peace:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: nonchetoo в сб, 04 ное 2006, 12:19
Господи май и аз влизам в тази категория на лошите майки. Само че при мен борбата е между 16 г. госпожица и 9г ,хулиганин. Просто бедна ви е фантазията какво става у нас - всеки е прав за него си и никой не отстъпва. Добре че преди малко излезна кака му на разходка та поне малко утихна. Сега се чуди каква дивотия да направи , но още малко ще го потърпя и сяда над учебниците.    :gydi: :fight2:


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: alisavstranatanachudesata в сб, 04 ное 2006, 12:23
Незнам какво ми става напоследък, но станах страшно изнервена и раздразнителна избухвам за най-малките неща  и започвам да крещя  на сина си изкарвам  си напрежението , имам чувството че изпадам  в нещо като нервна криза...... в резултат на всичко това сина ми стана много нервен , ревящ и най-вече на всяка манджа мерудия отговаря ми ,а напоследък се опитва и да ме удря . Влезнах в този омагьосан кръг и сега като че ли не мога да изляза опитвам се да бъда добра да не забелязвам белите му, но не става. Нямам обяснение към беба не се държа по този начин нея я дарявам само с любов .... дали постоянния ангажимент с беба не ме изнервя дотолкова, че да се дразня на баткото...незнам много съм объркана имам чувството че сина ми започва да ме мрази...........................какво да правя...............




Отделяй всеки ден по-малко време,за себе си!
Да ги гледа малко съпругът ти  или...,а ти се разходи,виж се с приятелки,не стой в къщи!Направи си причекса,нещо за теб само и ще се разведриш! Това е от преумората!


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: immortel в сб, 04 ное 2006, 16:20
И аз понякога изпадам в подобно положение,защото моето Ани е доста палаво и ме изкарва извън нерви.Не сме се отделяли една от друга откак се е родила и леко ми писва понякога,като ми прави номерца и не ме слуша...Виквам и..и после имам угризения!!!Ама не съм се наспала от близо 2 години,вечер суче по 3-4 пъти и не приема какъвто и да е било отказ да я кърмя...и съм адски изморена...а умората изнервя МНОГО!


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: Бел в сб, 04 ное 2006, 17:00
Имам чувството че аз съм пуснала тази тема. И аз имам същия, абсолютно същия проблем. Вчера така виках като луда на баткото, който е три годишен и то за съвсем дребни неща. А забелязвам, че когато му се усмихна и го прегърна направо засиява. Иска да си играе с мен, а аз покрай бебчето нямам никакво време. В къщи е почти хаос. Все неуспявам да си свърша работата. Но мисля да отделям повече време за игри с баткото и така.Дано се справим.Не бива да си изкарваме напрежението върху децата си, та те са ни най-скъпите на света.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: haley в сб, 04 ное 2006, 18:41
хайде и аз на хорото.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: dianajs в сб, 04 ное 2006, 21:54
Ама не съм се наспала от близо 2 години...и съм адски изморена...а умората изнервя МНОГО!
За съжаление е така!Ядосвам се за най-дребните неща,крещя [smilie=smile3514.gif],и го отнася естествено голямата и после ми става криво,защото така се изнервят и децата,Понякога се успокоявам,като си казвам че най-важното е да сме здрави,но вече две години няма сън,няма спокойствие и колкото и егоистично да звучи-нямам и две минути за себе си.И постоянно си повтарям,че трябва да издържа.Заради децата.И броя дните до пролетта /ще има доста да почакам/-просто ме успокоява мисълта че след гадната зима идва пролетта.Много рядко ми се случва,но понеже нямаме баби наблизо оставям децата на мъжа ми и ходя да пазарувам,блея по магазините и...............бързам да се прибера при децата.Надявам се да се справим-децата ще пораснат и ще дойдат други,по-големи грижи и притеснения.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: :)K в сб, 04 ное 2006, 23:03
И у нас е същият проблем  :( А така като ви чета, май тенденцията е по-зле да става, а не по-добре. Аз лятото пратих каката на село за месец и половина и искам да ви кажа, че като се прибра още повече ме дразнеше. Не стигат всички щуротии, които правеше, ами и нови беше научила. Нали се сещате, че на село няма недей, не прави това или онова, там всичко е позволено. И после  като й се карах викаше "ти само ми се караш" А аз "ами слушай ме бе мами и няма да ти се карам" . Много ме е страх да не и създам някакви комплекси, или пък другата крайност, щом съм лоша, значи мога да върша бели. Ох, много е трудно, изчетох сумати книги и пак стигнах до задънена улица. Хем трябва да си мил, хем не трябва да им позволяваш да ти се качват на главата. Ето тази вечер например непрекъснато бях с тях двамата, слагах малкия на гърба на каката на конче, играхме на гоненица и какво ли не щеш, после като приспах малкия с нея малко се поглезихме, и накрая като трябваше да ляга, пак щуротии, чуди се за какво да каже не, и за какво да ревне, а като ревне, е като магаре, ще бутне къщата, естествено събужда дребния, той почва да реве половин час, аз се карам на каката, че тя е виновна. Омагьосаният кръг се завърта отново.  :roll:

Ако някой намери рецепта да казва.


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: tzvety26 в сб, 04 ное 2006, 23:22
Не си лоша майка, щом се замисляш дали вината за раздразнението на детето е у теб. Лошата майка щеше да обвини детето си, а ти търсиш причината в себе си.
Трудно е, понякога човек да се овладее. Аз мисля, че ти е нужна почивка и време само за теб. Ако има кой да се грижи за децата, а ти да имаш 1-2 часа само за себе си ще видиш каква положителна промяна ще настъпи.
Вариант е също да включиш баткото в грижите за бебето, да ти помага както може, дори само да си мисли, че помага. Така ще се почувства значим и приобщен, няма да си мисли, че го лишаваш от внимание за сметка на бебето.
Ударите не ги толерирай, може да му обясниш, че те боли, И си говорете за всичко, децата обичат с тях да споделяме семейните въпроси.
Въоръжи се с търпение и спокойствие, доколкото можеш.
Желая ти успех :hug:
newsm10


Титла: Re: Май станах лоша майка???
Публикувано от: шемет в нд, 05 ное 2006, 10:24
В момента се чувствам ужасно лоша майка! Тази сутрин се виках на баткото и му сложих един шамар зад врата даже, защото вместо да се облича за училище, се мотае и гледа телевизия - и то след като му казах няколко пъти да побърза. Малката болна, с температура и реве, а трябва и нея да взема в колата, няма как; пък и аз съм настинала, хич не ми е до глупости и си изпуснах нервите. Закъсняхме за училище естествено, добре, че само малко. Сега ми е гадно и съжалявам ужасно.


1