BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: novi4ka в нд, 04 фев 2007, 18:30



Титла: Тръгва си след малко
Публикувано от: novi4ka в нд, 04 фев 2007, 18:30
Пиша това като продължение на темата "обмисляме раздяла" , пиша в промеждутъка,в който той е навън за малко. Изнесе половината багаж вече, малко остана, Ще разходи и кучето,после се качва у техните.......Цял ден не знам къде да се дяна, гърлото ми е свито. Говорихме за тази раздяла от месеци, сега се случва. Причините, пак да ги изброя - аз нямам желание за секс с него, това ни промени, отчужди, внесе раздори.  А той е перфектният мъж- грижовен, добър, помага в къщи,за всичко. Днес се държим за ръцете, а аз рева като гледах саковете. Но и не мога да го спра.....Колкото и да ме боли, колкото и да ме раздира болката, и да искам да го гушна и да порева на рамото му, кактои направих, не мога да го спра.....Освен тази близост, гушването, ръцете и сълзите върху рамото му, друго не мога:(

 8 години....делиш хляба си с един човек, сигурно е нормално да боли, щом няма непоносимост и бой дет се казва... 8 години и едно дете......Плача и в момента, но не знам какво да направя. Страх ме е от самотата, ще ми липсва, опитвам се да мисля за другите неща, за това защо не върви, за това,че не го приемам като мъж за секс. Затова,че не успях да променя нищо. Боли го много, ще е не  50 м от нас, и мен ме боли, боли ме за спомените, за миговете с бебето, но си мисля, но се опитвам да разделя носталгията от чувствата. Не искам само заради носталгия да напраи мгрешка да се съберем отново, за да попаднем в същия водовъртеж......Обича ме, а аз него?? Мисля че това което изпитвам е една силна привързност като към брат, привързаност към човека, който ми е бил най-близък последните 8 години, с когото отгледахме дете.....Въпреки цялата болка и мъка, седях до него, гледах го днес, държахем си ръцете, ревях, той ми се усмихва мило и ме успокоява, но не изпитах и гра мжелание за секс. Опитах се да поровя в себе си и да видя на финала дали няма да усетя нещото, което копнея да изпитам към него,за да не се налага да разтурим така живота си:(( Но не......Говорихме,че времето ще покаже.....дано успея да започна да го възприемам като мъж,а не като близък приятел и съквартирант. Затова сме и убедени,че раздяла трябва да има... а дали ще е временна..........никой не знае. Страх ме е от самотата, започвам да се самосъжалявам, нормално е в този момент.....Психолозите сравянват раздялата със смъртта почти, когато се огледаш и видиш 'малките неща, които правеше някой друг, но него вече го няма".............Когато се прибираш и е тъмно вкъщи и пиеш кафе сама......Това споделих и с терапевта ми и той направи тази аналогия, но колкото и да знам, че болката ще е нормално явление дори ако раздялата ни е правилна, ми е трудно да се справям с чувствата. Явно трябва време...


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: tabanlieva в нд, 04 фев 2007, 18:43
Силно ти съчувствам, но някак си усещам, че сте взели правилно решение.
Написаното от теб е толкова живо, искрено, интелигентно- като разказ на професионален писател... Навежда ме на мисълта,че ти добре се познаваш и си даваш сметка и сама за всичко, което можем да предложим като съвет или мисли "ние от форума".
Мила, явно и сама си достатъчно умна, за да излезеш от ситуацията по най-добрия и правилен начин. Мога да ти дам само  :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Rositsa1978 в нд, 04 фев 2007, 18:44
 :cry:.........


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: sesil i viara в нд, 04 фев 2007, 18:58
Ох, не знам какво да ти кажа...
Опитай този вариант - времето ще покаже.
Стана ми много мъчно - когато се разделях с бившия си приятел ревах като магаре.
А аз бях тази, която се реших на раздяла.
Горе-долу по същите причини.

Ужасно ме е страх от самотата, а Тя все ме следва по петите  :cry:

Успех, горе главата и късмет   :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: ani metcalf в нд, 04 фев 2007, 19:20
всяка една раздяла е болезнена,но ще я преживееш и ще видиш че след всяко зло идва добро.
само не се отчайвай и гледай напред мила [smilie=smile3521.gif]  :love001:  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Ту в нд, 04 фев 2007, 19:50
Миличка, поплачи си малко и после погледни напред - колко хубави неща те очакват, колко щастливи мигове ще имаш с детенцето ти ... Ние сме с теб! Бъди силна!  :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Liska в нд, 04 фев 2007, 20:48
Раздялата боли винаги,
но след нощта изгрява слънце.
Бъди оптимист, нещата ще се
уредят по най-оптималния начин.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: novi4ka в нд, 04 фев 2007, 22:04
Благодаря на всички за подкрепата   :bouquet:
е,той  вече тръгна,а аз започнах с драмите - да се обвинявам / не че не съм виновна де/,да идеализирам, да се ровя в спомени - в раждането на детето, в това ,в онова......изписах един ферман,затри ми поста доакто го пращах,сега се опитвам да се смея над това,което пиша.  Опитвам се да сещам и за моментите и нещата,които ме накраха да взема това решение.....И както ги мисля се сещам за дните занапред,в които няма докато е мотам по пижама,току що свалила лещите си,  да кажа 'абе мило,къде са ми очилата,че не виждам', или нещо подобно.....аз никога не съм живяла сама и оттам май също идва едно уголемяване на всички страхове и идеализиране на подкрепата,която намирах в него. Дори  сега като пиша виждам как все ендо пиша за 'най-добрия си приятел',а не за мъж,когото искам да целуна, да прегърна със страст и да съблека......Не се смейте,казам го,защото това е всъщност причината за всичко....ГУшкане,прегръщане,да....но дотук:((( Сигурна съм луда, той се шегуваше на вратата "ееее,мила,няма угодия,що ревеш сега", а аз бърша сополи и се хиля криво и си рева....Дружинката ми я няма,другарчето ми.....трябва да се преборя ппърво с тази болка,със самотата,с това че го нямам като подкрепа и после да търся дали ми липсва и като мъж....кой знае дали това трябва всъщност,сега си мисля така, сополива и тъжна


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: didiela в нд, 04 фев 2007, 23:57
Е, ще ти е криво в началото, но после ще свикнеш!! А ако си от жените, които не могат да живеят сами със сигурност следващият мъж ще те чака на  ъгъла......Е, може да не е толкова добър, но пък пеперуди ще ти хвъркат в корема........Знай ли човек???? :?


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Donka1 в пн, 05 фев 2007, 00:21
Направо коремътми  се сви.Аз преди много години преживяx neщо подобно.Но времето лекувал.Бъди силна,много мъ4но ми стана.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: tititi в пн, 05 фев 2007, 00:43
Аз мисля ,че тази причина не е основателна за раздяла,но ти си знаеш........Все пак сексът не е най-важното в една връзка,но това е според мен..аз бих постъпила по-друг начин-разнообразете си малко живота с нещо ново и пак се съберете-особено ако имате дете...Незнам няматели други ценности?....не си затривайте така семейството бе хора


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Lemon в пн, 05 фев 2007, 01:14
Е, ще ти е криво в началото, но после ще свикнеш!! А ако си от жените, които не могат да живеят сами със сигурност следващият мъж ще те чака на  ъгъла......Е, може да не е толкова добър, но пък пеперуди ще ти хвъркат в корема........Знай ли човек???? :?

Много пъти съм мислила за тия "пеперуди".Все се питам, колко дълго пърхат в корема ни?Защо някак неусетно спираме да ги усещаме и  не забеляваме кога са отлетели...Мился, че има много значими неща в живота, които ни събират, може би и по-значими и от пърхащите пеперуди.Трябва да си отговорим, кое е важното за нас, в какъв свят искаме да живеем и да се борим да не го изгубим.
Пожелавам ти да си много силна!Кураж :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Хапка в пн, 05 фев 2007, 01:24
  Пожелавам ти да бъдеш щастлива, както и да се развият събитията при вас :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: prasentze в пн, 05 фев 2007, 06:17
новичка ти си най невероятния егоист на света :xне си ми хич симпатична
вместо да лееш крокодилски сълзи и да се самосъжаляваш чудейки се дали няма да ти липсва мъжът, който ти изгони помисли ЗА ДЕТЕТО :peace:
помисли на него какво му е :peace:
попитай тъпия си психиатър, как да помогнеш на детето да преодолее ситуацията  :peace:
защото предполагам мъж ти ще срещне нова любов и съвсем ще те изтрие от сърцето си ,но детето ви..................................


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Глухарче в пн, 05 фев 2007, 07:12
Не си съвсем права.Нали не вярваш във вечната любов.Нали не вярваш,че след 5-10 години взаимоотношенията ще са ви като в началото.Цветя,ресторанти,романтика,бурен секс.Тези неща са временни.После идва уважението,приятелството.Това е идеалното развитие на една връзка,а ти пишеш че го имаш.Незнам.Твоя си работа.Пожелавам ти успех


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в пн, 05 фев 2007, 07:56
новичка ти си най невероятния егоист на света :xне си ми хич симпатична
вместо да лееш крокодилски сълзи и да се самосъжаляваш чудейки се дали няма да ти липсва мъжът, който ти изгони помисли ЗА ДЕТЕТО :peace:
помисли на него какво му е :peace:
попитай тъпия си психиатър, как да помогнеш на детето да преодолее ситуацията  :peace:
защото предполагам мъж ти ще срещне нова любов и съвсем ще те изтрие от сърцето си ,но детето ви..................................
Подкрепям прасенце!
Да не мислиш, че при нас еври дей е бурно желание и секс до главозамая???
Че то и годинките ни вече се поувеличават, и умората се наслагва. Понякога ми стига само да се гушна до него и да заспя на раното му....и това си е вид контакт помежду ни, не е необходимо да е докрая, нали?
Всички сме различни тук, но аз ти гарантирам, че поради тази причина НЕ БИХ сложила край на връзката ни и не бих лишила Станислав от най-обичания и обожавания баща, когото познавам. Бих се чувствала после като престъпница.....и егоистка първа класа, да ме прощаваш.
Впрочем, аз не бих си напуснала мъжа дори да НЕ МОЖЕ повече, има си други начини за задоволяване, но това е друга тема.
Аз мисля ,че тази причина не е основателна за раздяла,но ти си знаеш........Все пак сексът не е най-важното в една връзка,но това е според мен..аз бих постъпила по-друг начин-разнообразете си малко живота с нещо ново и пак се съберете-особено ако имате дете...Незнам няматели други ценности?....не си затривайте така семейството бе хора
Точно казано!
Много искам след 2-3 седмици да напишеш с истинския си ник, че всички сте отново заедно. Ама много, повярвай ми.  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Топъл дъжд в пн, 05 фев 2007, 08:21
Да, и аз си помислих това. Все пак като станеш ( живот и здраве ) на 60 години, не секса ще е важен, а приятелчето, най-добрия, най-верния, този на чието рамо може да се облегнеш, разчиташ, поплачеш....
Аз много обичам мъжа си, секса не е това което беше, рано или късно ежедневието променя тръпката. Но това не е причина да си и помислям да го напусна  :naughty:
Тръпка има когато някой е влюбен... Но влюбването и обичта са две различни понятия.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: sunflowers в пн, 05 фев 2007, 08:29
Преживяла съм го това и мога да кажа,че много боли.15год. бях омъжена.Аз го напуснах и въпреки всичко 1година след това не можех да свикна с тази мисъл.
Трябва да си много силна,за да го преодолееш.И да вярваш,че го искаш.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Donka1 в пн, 05 фев 2007, 08:46
Защо запо4ваш да се обвиняваш,нали ти то4но това изкаш.Аз го искаx това преди 11год.,но разбраx,4e ne съм права и сега живея с него ве4е 15год.имам прекрасно семейство а съпругат си не биx go zamenila c нikoй друг.Толква много съжелявам за това което съм му пре4инила.Да не дойде тоя момент и ти да съжеляваш.Мъжът до теб преди вси4ко трябва да бъде твой добър приятел след това друго.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: МАМА КРАСИ в пн, 05 фев 2007, 09:40
Новичка,аз също очаквам след кратко време да се включиш и да кажеш ,че сте започнали отново и всичко е наред.Щом сте били хубаво семейство и сте се разбирали и ИМАТЕ ДЕТЕ :married:,тези неща са по-важни от пеперудките в корема.По твоята логика и друг да срещнеш няма гаранция ,че след няколко години пак няма да отлетят пеперудите.И какво -пак ли ще ги търсиш?Докога?Щом мъжа ти е свестен,както го описваш не го оставяй сам за дълго.Да не го лапне някой  [smilie=smile3508.gif],докато ти гониш пеперудите.Ами помисли как да разнообразите сексуалния си живот и тичкай при него.Че нещата са сложни мила!Самотата те плаши!Значи рано или късно ще влезе друг мъж в живота ти.И като погледне детето ти няколко пъти накриво,защото никой няма да го обича както баща му,тогава бързо,бързо ще ти се изпари желанието за секс с него newsm70!
Пък и ако се намери някой умен приятел да подшушне на мъжа ти да те накара да ревнуваш,да те свие корема,че някоя друга ще мачка чершафите с милото,тогава бързо си го прибери,защото той си е твоето мило,дето ти подава очилата,че кой знае другия дето те е скъсал от секс,дали няма да ти вика:''Че от къде да знам къде са.Ходи си ги търси!И разкарай това сополанче от тук,че гледам филма! [smilie=smile3513.gif]"
Хайде поплачи си [smilie=smile3518.gif] ,после се усмихни newsm53 ,оправи къщата,направи вечеря за двама на свещи,дай детето на бабите за една вечер,покани милото  и ..... :1dating: :luvbed:
Семейството е свято нещо!Дай всичко от себе си да оправиш нещата!Сложи на везните ЗА и ПРОТИВ и дори и с мъничко да се наклонят към ЗА-струва си да се бориш!Успех и щастие ви желая!  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: SaRaNia в пн, 05 фев 2007, 09:48
Аз мисля ,че тази причина не е основателна за раздяла,но ти си знаеш........Все пак сексът не е най-важното в една връзка,но това е според мен..аз бих постъпила по-друг начин-разнообразете си малко живота с нещо ново и пак се съберете-особено ако имате дете...Незнам няматели други ценности?....не си затривайте така семейството бе хора

Не си съвсем права.Нали не вярваш във вечната любов.Нали не вярваш,че след 5-10 години взаимоотношенията ще са ви като в началото.Цветя,ресторанти,романтика,бурен секс.Тези неща са временни.После идва уважението,приятелството.Това е идеалното развитие на една връзка,а ти пишеш че го имаш.Незнам.Твоя си работа.Пожелавам ти успех

Подкрепям тези мнения.
На твое място предполагам, че щях да искам да останем заедно, но да си дадем сексуална свобода... Може пък и да ми се случи някой ден...


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: mari_anka в пн, 05 фев 2007, 10:07
Ти си знаеш най-добре... Но и при нас с това бебе и болно по-голямо детенце не са кой знае какви бурни страсти. Но семейството си не бих развалила заради това, може би защото иначе връзката ни е много силна. Успех!  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: novi4ka в пн, 05 фев 2007, 12:50
Питате дал ине мисля за детето?? Според вас дали мисля. Да и питах "тъпия си" ПСИХОТЕРАПЕВТ / а не психиатър за незапознатите/ и говорихме много за това. Първо на първо той е квалифициран да работи с деца така че мнението не е просто на психолог - детската психология не що съвсем различно. Според него връзка не се запазва заради деца, те усещат всичко в отношенията, напрежението, мълчанието, липсата на обич......Дори под булото на привидно доброто съжителство лиспата на щастие у родителите нанасяла поражения на детската психика. Писах за това в първата тема.

Не си мислете,че тръся пеперуди или някакви други насеккоми из корема си......Този проблем за който говоря е отпреди 6 години, малко множко,а....Не става върпос за разреждане на секса, не става въпрос за умора и т.н. само. Става въпрос за вечно правене на "секс насила" от моя страна...пълна липса на сексуално влечение към него. И това съм говорила и обсъдила с "тъпия си психиатър",както го наричат някои.....И това описах в първата тема, когато още само обсъждахме раздялата. Той повдигна въпроса с надежда нещо да се промени, че иска да се разделим,ако не се оправят нещата, дори и това не ме стресна по нчина, по който се надявах, да пробуди нещо в мен. Нима си мислите,че нан его му е лесно, и това не е честно.......Не се оправдавам изобщо....На пръв поглед всичко звучи адски грубо "раздяла заради секса", но този проблем не е причина сам по себе си,той е следствие от нещо - от лиспата на любов, на точно онова усещане,за това ,че се събрахме ужасно бързо,аз бях ужасно малка, без никакъв опит и ми се струваше,че съм влюбена... И това не го казвма за оправдание - не искам сега да обяснявам как съм се събрала с него, темата която пусна хе за друго,. Нима да изровя целия си жиовт назад,а за да разбере някой как се е стигнал одо едно ил идо друго? Всичко е свързано в живота.........Пуснах темата за подкрепа, опора, или най-вече да излея душата си. "Крокодилски сълзи" били.....Ок, мислете така, не си мислете,че е лесно за една жена 6-7 години да ляга до еди нмъж, който обича сам оакто брат, без да има никакво влечение към него,но да седи заради навика, близостта, подкрепата, опората,заради детето, заради всикчи наоколо и заради самата нея у другия........И това не иска мда звуич като извинение. Не е всичко в секса, да така е, но сексът е нещо много основно и сближаващо между един мъж и една жена - не е въпросът колко,а дали го има и какъв е. Говоря не за секса, като удовлетворение за тялото,а за онази близост, кгоато се гушнеш до другия- за близостта на душата говоря. Както и да е, винаги всеки може да тълкува нещата както иска. Не казвам,че съ мправа. Може и да не съм напълно, страдам ужасно сега, но и преди страдах, когато си хапех зъбите, и чаках интимностите да отминат колкото се може по-бързо. Когат оседя и го гледам и все едно гледма брат и не се чувсвтам като "неговата жена"....... както и да е, олях се в писането. Който иска да се оптиа да разбере, ще опита, може и да не успее, но койт оне иска, а само упреква, без да знае всичко, колкото и каквото и да кажа ще е безмислено. И да, детето е на първо място за мен, но това което знам,  е че човек не трябва да нещастен заради децата си, защото само си мисли,че ги прави щастливи в една изкуствена идилия. Казват, че няма по-нещастни деца от децата родени,за да спасят един брак или децата, които са единствената причина,за да продължи един брак. Изследвания много, не съм специалсит, затова се допитвам.........Това относно детето. Обичам го повече от всичко. Децата порастват, още няколк огодини и ние няма да запълваме ежедневието му, може би няма д ае винаги и с нас на вечеря, няма да има какво да запълва мълчанието или нервността на масата.....Какво да ни отвлича от черните мисли. Тогава какво. на 30-35, с голям син и мъж, с който съжителствам, без да спя с неог. Не искам това..........и мъжът ми не го иска. Затова се и разделяме- ако се усети лиспата на нещо друго, освен на навика и на подреденото ежедневие, ако се върне у мен нещото, то тогава ние ще сме заедно. Но ако цялата мъка се свежда до загубата на просто приятелство, уют и откъсване от навика- ще разберем,че сме били прави. Нищо не искма по-силно от това да бъда щастлвиа със семейството си. Но досега опитахме всичко, освен раздялата......


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: SaRaNia в пн, 05 фев 2007, 13:14
Ок, не е нужно да се оправдаваш във форума... Дано намериш щастието си с този или с друг мъж :peace:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Bili в пн, 05 фев 2007, 13:33
Много късмет и щастие ти пожелавам занапред!И искам да ти кажа,че ти се възхищавам за смелостта и честността,знам как се чустваш(за мое огромно съжаление),описала си го по-добре,отколкото някога бих могла,даже ми се иска да не ти бях чела темата,защото вече не мога да се самозалъгвам и трябва да си поговоря насаме със себе си вече :(Според мен сте взели най-правилното решение,дано да ви заведе на по-добро място.Обидните нападки за това каква майка си няма да коментирам,от всяка камбанария явно гледката е различна.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Слънце в джоба в пн, 05 фев 2007, 13:42
Не знам какво да ти кажа...Разбирам защо е трудно да се разделиш с такъв мъж - грижовен, мил, прекрасен баща.Самата аз си задавам въпроса сексът достатъчна причина ли ще е да се разделя с някого, ако всичко друго е наред. Ако ти си убедена, че си взела правилното решение - гледай само напред!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: alana miles в пн, 05 фев 2007, 15:13
Всичко е въпрос на ценностен избор, според мен. В свят, където сексът се натрапва отнсякъде и под всякаква форма, какво можем да очакваме от един объркан човек. Ако живееше през 50-те години, нямаше да си изправена пред тази дилема.
Ти си много объркан човек. Необмисленият брак е в дъното на много нещастни човешки съдби. Опитвайки се да възстановиш баланса, се оплиташ още повече.
Прощавай, че не ти давам подкрепата, която търсиш в темата. Давам ти, както и другите потребителки, писали преди, друга гледна точка, над която си струва да помислиш. Семейство, дете, подкрепа, уважение - имаш толкова много. Сигурна ли си, че причината не е в теб? Сигурна ли си, че ще е по-различно с друг мъж? Дали изобщо ще се появи такъв, който освен качествен секс, да ти дава и всичко от което се отказваш? Ще обича детето ти като свое? Това е някакъв кошмар, който сама си създаваш.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: prasentze в пн, 05 фев 2007, 16:04
Всичко е въпрос на ценностен избор, според мен. В свят, където сексът се натрапва отнсякъде и под всякаква форма, какво можем да очакваме от един объркан човек. Ако живееше през 50-те години, нямаше да си изправена пред тази дилема.
Ти си много объркан човек. Необмисленият брак е в дъното на много нещастни човешки съдби. Опитвайки се да възстановиш баланса, се оплиташ още повече.
Прощавай, че не ти давам подкрепата, която търсиш в темата. Давам ти, както и другите потребителки, писали преди, друга гледна точка, над която си струва да помислиш. Семейство, дете, подкрепа, уважение - имаш толкова много. Сигурна ли си, че причината не е в теб? Сигурна ли си, че ще е по-различно с друг мъж? Дали изобщо ще се появи такъв, който освен качествен секс, да ти дава и всичко от което се отказваш? Ще обича детето ти като свое? Това е някакъв кошмар, който сама си създаваш.
добре казано :peace:
научи се да приемаш и другата гледна точка-никой не е длъжен да мисли като теб :peace:
аз немога да ти напиша нещо розово и фалшиво при условие ,че не съм съгласна с теб-в първия си пост изобщо неспоменаваш детето-пишеш за всичко, което лично на теб ще се отрази негативно ,но не споменаваш детето
а ПСИХОТЕРАПЕВТА ти поне помогна ли ти да разбереш къде е причината да почнеш да не желаеш мъжа си ,че не ти помогна да я преодолееш е очевидно но дали ти помогна да я откриеш


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в пн, 05 фев 2007, 16:27
Всичко е въпрос на ценностен избор, според мен. В свят, където сексът се натрапва отнсякъде и под всякаква форма, какво можем да очакваме от един объркан човек. Ако живееше през 50-те години, нямаше да си изправена пред тази дилема.
Ти си много объркан човек. Необмисленият брак е в дъното на много нещастни човешки съдби. Опитвайки се да възстановиш баланса, се оплиташ още повече.
Прощавай, че не ти давам подкрепата, която търсиш в темата. Давам ти, както и другите потребителки, писали преди, друга гледна точка, над която си струва да помислиш. Семейство, дете, подкрепа, уважение - имаш толкова много. Сигурна ли си, че причината не е в теб? Сигурна ли си, че ще е по-различно с друг мъж? Дали изобщо ще се появи такъв, който освен качествен секс, да ти дава и всичко от което се отказваш? Ще обича детето ти като свое? Това е някакъв кошмар, който сама си създаваш.
Подписвам се с 2 ръце под това мнение!!!!
Не знам дали причината е във факта, че се омъжих и родих сравнително късно, а скоро ще навърша 36....това е малко повече от възрастта, за която ти споменаваш в поста си-че ще си на 35, с голям син и с мъж, когото явно не обичаш.Аз треперя над връзката ни и всячески се старая да я запазя....и обновявам. При всяка удобна възможност.
ЦВЕТИ 7-браво за мнението!  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: valia ivanova в пн, 05 фев 2007, 16:43
Нещо не ми ясно! :shock:"Приятел...,"обичам го"!Нещо друго да има освен липсата на желание за секс? newsm78
Но, май и ти си много объркана още.Само ще ти кажа ,че сега за теб почва истинският кошмар.Дано имаш сили да го преодолееш.Казвам ти го не за да те нападам.Аз имам подобен проблем/нямам желание за секс/,но той в никакъв случай няма да ми е повод за раздяла.По скоро една изневяра може да ми даде подобен тласък на такива действия.
Пожелавам ти да имаш силите и куража да се изправиш пред живота САМА! :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: novi4ka в пн, 05 фев 2007, 16:51
Изобщо не мисля,че сексът е всичко, не търся просто секс....Не споменах детето в началото,не защото не мисля за него. Винаги мисля за него, ако не мислех,нямаше да съм толкова години с този мъж. Нима е нужно да опиша и съмненията, които една майка изпитва от всяка своя постъпка като мисли за детето си. Повечето сте майки тук...Мисля,че сте наясно.  Ще направя всичко което е редно,за да може детето ми да расте и да се развивиа нормално, дори и при раздяла.  Сексът не е всичко, той е малка част, но мъж и жена правят любов, сближават се, правят деца и т.н. Отново чета "секса достатъчна причина ли,ако всичко друго е наред". Не знам какво мислите, но когато сексът не върви, нищо друго не върви в една двойка, ако двамата искат нормални отношения, подчертавам искат, а не са просто заедно без да им дреме и да си тръсят това, което им липсва навън...или нищо да не търсят. Не говоря да куца, да има какво да се търси и т.н.,а да ЛИПСВА. Естествено, че няма да зарежа мъжа ми,ако той спре да може,а  изпитваме тръпка и т.н. Има и други начини. Говоря за нормални сексуални отношения, когато всичко за това уж е налице. Знаете ли преди да пиша изчетох и темата " Запази ли се сексът пр ивас същия" или подобно..........Ами освен че спонават за разреджане, никъде не видях някоя жена да не приема мъжа си като сексуален партньор.    Е как да не мисля, че нашите отношения са проблемни. Може би тези жени не пишат................Знам какво е да си уморен, и просто да нямаш настроение в момента, е...не е това случаят. ...Така с две думи - когато аз не искам да правя секс, а това е винаги,той е сърдит, намръщен, кисел, намираме си за всичко кусури, раздразнителен, ами нормално е, да се чувства отблъснат и да вижда как не се сещам изобщо и как никога не съм инициатор и как се се мъча да отклонявам нещата. Признавам, така е, правех насила, опитвах се да ми хареса, не мога:((( Години е така. Не мога да се целувам с него. Какво значи "всичко друго" да е наред. Не става просто за недоразумение в секса или дребни неясноти,става въпрос за липса. И той не иска да е с жена, която не спи с него. Може би първо съм се отчуждила емоционално, и после сексуално, казвам,че не съ мсигурна дали съм изпитвала любов- не казвам,че да се събера с него е най-разумното нещо, което съм правила. Но това го казвам от позицията на годините, ил итова можете да го кажете вие отстрани. На момента Нит осе оправдавам, нито нищо. Просто бях на 19, без кой знае какъв житейски и сексуален опит, нито съм била разхайтена, нито нищо. Той - по-голям от мен, грижовен мил, почувствах се влюбена и щастлвиа като разбрах,че съм бременна. Почти не се познавахме,но така се случи, исках детето толквоа много, исках семейство. Нито съм била много умна тогава, нито глупава. Просто млада. Много неща си обяснявам защо са се случили като се поровя в миналто оси преди това, но не е нужно да ги обяснявам. А и не обсъждаме как сме се събрали,а това как се разделяме:(( Разбирам,че много хора ме обвиняват, има за какво...но не мисля,че човек може да бъде съден за чувствата си....може само за делата си. А моето дело е,че признах на глас,че не съм щастлива и че се опитвам да го променя - с или чрез раздяла. Като го казвам обаче не ми олеква и не прави мъката ми сега по-малка. Както и да е де....Дано на никого не се случва. На много им се случва нещо подобно, нито са влюбени в мъжете си, но им е удобно, гледат децата, а винаги имат тръпка вън. Познавма такива...... Секс вкъщи за мир и любов,ако той още си иска /ако не е тръгнал по чуждо де/ и така. За съжаление това е грозната картинка в голяма част от семействата. Има и щастливци. Искам да съм от тях наистина. не съм спряла да се боря


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в пн, 05 фев 2007, 16:59
Е, сега мисля, че нещата вече ми се поизясниха-на мене лично.
Различно е да си се оженил на 33-моя милост-и на 19.
Аз на 19 не бях правила даже още секс-не ме  е срам да си го призная, родена съм в далечната 1971, живяла съм  повечето си съзнателен живот в малък град  по време на комунизма и е ясно, че и нравите тогава бяха по-други. И понеже си бях ангажирала съзнанието със следване, за женитба и бебе хич и не ми идеше на акъла даже.
В такъв случай мисля, мога да те разбера донякъде..........
И само да ти пожелая повече морални сили....  :bouquet:
какво ще решиш да направиш оттук нататък-ти си знаеш най-добре.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: prasentze в пн, 05 фев 2007, 17:03
хубаво е ,че ще помогнеш на детето да го преодолее,реагирах остро на първия ти постинг защото в него виждах само как се тревожиш за себе си
разбирасе сексът е изключително важна част от взаимоотношенията между мъж и жена и ако е наистина непреодолим проблем нормално е да се разделите,въпроса е дали наистина е непреодолим-затова и се съмнявам в качествата на психотерапевта ти-пак те питам той помогна ли ти да разбереш защо си спряла да желаеш мъжа ти newsm78 newsm78 newsm78
един приятел на баща ми заряза жена си като тя  стана на 40 години-вече нямал тръпка към нея ,забрави че тя горката му подари най хубавите години от живота си,две деца,помогна му да се издигне много в кариерата и ето вече е дърта,нестава за секс-заряза я и се ожени за съвсем млада жена-той според теб имали оправдание за постъпката си и ти били го разбрала newsm78той е същия като теб според мен


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Джемма в пн, 05 фев 2007, 17:21
Аз те разбирам и те подкрепям напълно, мила. Семейството е семейство, когато е пълноценно. Каква е ползата от това рано или късно всеки да търси навън секс, а иначе да сте заедно, зараади детето, удобството и навика. Не съм привърженичка на това. Не са се получили нещата и толкова. Разбирам, че той живее много близо до вас, така че на практика с детето няма да има откъсване на контактите. Пак ще се виждате, пак ще сте приятели. Но всеки ще си има законно личен живот. Не подкрепям фалша и лъжата, защото ако останете заедно, той рано или късно ще си намери любовница и няма да ти каже, за да не те нарани. А на теб това едва ли ти харесва , иначе щеше сама да му предложиш варианта да живеете заедно, а той да търди удовлетворение дискретно навън. Кураж и смелост, всичко ще си дойде на мястото.  :peace:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: MamaDonna в пн, 05 фев 2007, 19:13
Момичета осъзнайте се!!! Разбира се, че това е адски основателна причина да се разделиш със съпруга си. Поставете се на нейно място. Като си спомня какви щуротии правех преди да се омъжа на 25 г. се изчервявам едновременно от срам и удоволствие.  :lol: 
Момичето е направило една огромна грешка - омъжила се е прекалено млада и не е изживяла това, което е трябвало. А сега усеща липсата. За съжаление цената не е никак малка и грешката ще й излезе солено. Времето няма да се върне назад и дори сега да срещне Мистър Идеален, никога няма да е като да си на 19.
Освен това, честно ли е спрямо мъжа й да продължава агонията на брака им, защото явно той я обича?
Колкото до детето, според мен за него е най-важно майка му и баща му да са в добри отношения, а не да делят едно легло.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Mryn в пн, 05 фев 2007, 20:28
Мисля, че човек трябва да обича човека до себе си и ако това не е така, то това Е основателна причина за раздяла! Много е лесно отстрани да се съди, но истината е, че човек трябва да попадне в такава ситуация, за да го разбере!
А на тези, които казват, че трябва едно семейство да се запази заради детето, ще им препоръчам да забележат по колко пъти в този форум, в почти всяка тема за майки се подчертава, че за да е "добра" и пълноценна една майка, тя трябва да е щастлива!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: alana miles в пн, 05 фев 2007, 21:55
Аз затова подчертах в горното си мнение, че в дъното на всичко е необмисленият брак. Познавам такива хора - и те не могат да обяснят защо са се оженили за този човек, нито от сегашна, нито от тогавашна гледна точка. Бракът е важно решение, аз лично го взех след доста размисъл и претегляне,  и времето и обстоятелствата не промениха факта, че имам чудесно семейство и връзка. Ти си доста непоследователна в твърденията си - ту казваш че го обичаш, ту че не можеш да го понасяш. Затова толкова много хора не те разбраха в решението ти. Все пак, помисли си кои са ти приоритетите.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: tabanlieva в пн, 05 фев 2007, 22:21
Понеже тук има място за всякакви мнения, надявам се моята искреност да не засегне по никакъв начин писалите преди мен  :peace:
Много несправедливо и крайно е според мен, да обвинявате момичето в егоизъм, да я изкарвате лоша майка и ...един вид... ами сексманиачка.
За мен лично тезите, че "семейството е над всичко", "приятелството и уважението са главното" и "трябват компромиси заради детето" са крайно травмиращи както за съпрузите, така и за самото дете. Не сме в 17 век. Съпругата не е длъжна да "търпи" плътските нужди на добрия и верен мъж до себе си, който в "отплата" на това да и осигурява сигурност, покрив и препитание.
Приятелството и уважението вероятно са основните фактори за хубав семеен живот на 50-60-70 годишна възраст, но на 20-30 години бракът трябва да е пълноценен. Включително и откъм привличане и задоволителни и за двамата интимни преживявания. откъм душевна и телесна хармония, ако искате даже и откъм сексуални фантазии и техники!
Защото ако не тогава, мили дами, то КОГА? Кога ще бъде времето на нашата авторка да бъде фатално влюбена, привлечена, разтърсена, презадоволена....кога?
Бракът отдавна не е "окови" за цял живот. И на всяка цена. Още повече, че съвременните жени могат /за разлика от 17 век/ да си осигурят сами и препитание, и покрив, и сигурност. Че и за децата си.
Даден ни е един живот /от Господ ли, от кого/.Само един- за добро или за зло. Трябва ли да го изживеем в сивота и примирение за грешките, които неминуемо сме допуснали в младостта?


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Donka1 в вт, 06 фев 2007, 00:17
Aз се омъжиx на 18год.то4но и затова допуснаx много грешки.Нямаx и 20години а бяx ве4е маика,другите xодеxа по дискотеки а аз гледоx дете.Вси4ко беше ми писнало,но годините летят съомяx да запазя  семеиството .Но когато пишеш ти все едно аз съм го писала през онези години.Пожелавам ти вси4ко да доиде на мястото си и някой ден да бъдеш много щастлива.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: villie в вт, 06 фев 2007, 01:16
Смятам,4е авторката на темата,
е много смела жена и най-малкото егоистка...
Децата са важна 4аст от живота ни,
но и ние самите сме важни!
Как да си пълноценен родител,ако
водиш неадекватен семеен живот -
какъв пример,ще дадеш ?
Децата ни,нетрябва да ни възприемат,
само като майки и бащи,но и като
ли4ности,със свои интереси и приви4ки.
Един ден,когато,те самите станат родители,
трябва да са щастливи с 4овека до себе си,
но, ако щастие няма,
то няма  и място за дългогодишно, съвместно изгнани4ество...(в каквото живеят много семейства и от това страдат не само родителите ,но и децата)
...
и разбира се,
4е секса играе дълго време,
 главна роля в семейният ни живот
 ...няколко жени преди мене,
са го обяснили,много добре,защо е така....
 
Успех на вси4ки в намирането или съхраняването на истинското,семейно щастие :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: siankata в вт, 06 фев 2007, 07:46
 Пожелавам ти много късмет, за всички ви раздялата е добро решение. Бъди силна, а детенцето няма да страда от внимание и на двама ви, щом си го обичате :hug:
  Аз също бях пуснала тема по подобен проблем и за това те разбирам. Аз обаче съм в ролята на мъжа ти, нежеланата :cry: и смея да кажа, че е много гадно. А нашата история е в началото, но виждам нашия край като вашия :( За сега се опитваме да подобрим нещата, надявам се на чудо. Исках да потърся старата ти тема, но не успях, ако може някой да я пусне. И моята тема не открих, за да я прочетеш и да погледнеш през погледа на отсрещния, може би ще ти е от полза. Темата ми е озаглавена " Да ти имам проблема"
  Успех!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: МАМА КРАСИ в вт, 06 фев 2007, 09:25
Явно нещата са по-задълбочени отколкото изглеждаха от първите думи на момичето.Стана ми ясно,че дълго е премисляла и обмисляла живота си,и щом въпреки всичко е взела това решение,значи знае какво прави!Аз не я разбирам,защото си падам по мъжа си,само мога да и пожелая да бъде смела и силна ,много здраве и мнооого ЛЮБОВ!Защото от висотата на годините си, истината до която стигнах е една-ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!Любов -във всичките и измерения.Без нея е невъзможно да се живее или е адски трудно!
Тъжно е,когато разбереш,че едно семейство се разпада!Затова естествено ,първата реакция е да насочиш мислите на двамата към спасяването му.Да се огледат,да поровят душите си и ако открият,че  дори и искрица от любовта е жива,да не се отказват да я разпалят.Където има жар може пак да лумне огън,нали!И ако наистина любовта си е отишла,което сигурно страшно боли,тогава не мога да съдя никого ,че я търси!
Новичка,пожелавам ви  най-доброто!Каквото и да е то!Много здраве и много любов! 


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Tess в вт, 06 фев 2007, 12:15
Аз съм впечатлена колко много жени смятат, че трябва да се живее с човек, когото не понасяш сексуално "в името на семейството". Че какво семейство е това. Затвор и половина. Аз в никакъв случай не бих изтърпяла 8 години, пък кой каквото иска да си мисли. Насила да трябва да правя секс с мъжа си или пък вечно да не правя секс ми е крайно странно.

И особено съветите да се покани "милото" на вечеря със свещи, е това вече ме разби просто. Като не те привлича един мъж, нито вечерята ще оправи нещата, нито свещите, нито каквото и да е. В това съм убедена.

Успех от мен, правилно си постъпила със сигурност!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: little Suzy в вт, 06 фев 2007, 21:40
 Здравей,ако мъжа ти стане така че след време има връзка с някоя мацка,дали мислиш че може да ти се върне тръпката и желанието за секс с него?Понякога жените са мазохистки,точно това им трябва за да се осъзнаят.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Donka1 в вт, 06 фев 2007, 22:36
Teez,не мисли така колко жени тук от нас живеят с 4овек когото не понасят сексуално,в името на семеиството.Ти дори не ни познаваш.Не си мисли,4е аз съм в затвор,много грешиш.Ти мила на мъжа си  като на сексоален обект ли    гледаш,аз не мисля,4е в една връска секса е най важeн.След много години съжителство с един 4овек,освен вси4ко друго остава едно уважение.А авторката мсля,4е има някъкав много по дълбок проблем нее секса.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Алхамбра в вт, 06 фев 2007, 22:46
Ще ти мине,повярвай.Трудно е ,но минава защото ние жените така сме устроени.а и щом е толкова близо до теб ти не си сама.Ще го виждаш винаги когато пожелаеш.Приеми че така е трябвало да стане и точка.
Знаеш ли,обратния проблем също много боли...При мен е точно обратното - секса го има и е страхотен,но гушкането,чувствата,нежността.....толкова ми липсват !
Така че...ние с теб сме в категорията Търсещи.Защото аз никога няма да спра да търся точно тази нежност,която ми липсва,никога....
Дръж се,утре ще си по-добре !  :hug:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: elsi в ср, 07 фев 2007, 03:27
Новичка, момичетата, които са по-остри към теб, просто не разбират за какво говориш.
Поздравявам те за взетото решение и се надявам много скоро да бъдеш много щастлива.
Следях с интерес темите ти и други подобни. Много те моля, да ми пишеш на лични или cierva@mail.bg, имам нужда от координати на специалиста, с който си се срещала. Никога не бих злоупотребила с конфиденциалността ти. Можеш да ми пишеш от анонимна поща.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: marsy в ср, 07 фев 2007, 09:55
и аз подкрепям авторката на темата! не може да се живее без емоционална и сексуална  удовлетвореност в един брак, дори сексът да е перфектен, но ако е на месец един път-ами ако не е ! или не си паснат или както е при моми4ето не го усеща като сексуален партньор!не може да си жертваш  бра4ния живот заради хората, заради другия, децата или родителите, обЩественото мнение, сегашната ти отговорност!ами утре, след 5 г, когато си понабръ4кана и се обърнеш и разбереш, 4е си никой за себе си!кое ще те държи да не загубиш вярата в себе си и в правото да си щастлива- успокоението, 4е си се пожертвала(вий жертва паднахте), в о4ите на другите ще си перфектна,или, 4е и другите са като тебе! успокоява ли ви това, да се 4увствате жертва на собствения си избор, страх и нежелание да си поискате  своето право? не я карайте да се 4увства виновна като майка  и съпруга! децата растат- сами един ден ще й кажат- намери си твоя 4овек!право има да опита! и дори да даде назад, но е  опитала!не е добре да  се дават мнения ей, така без да са минали хората през подобен проблем, семеен и от ли4ен опит да се говори за проблема! ина4е знам ,вси4ки имат мнение!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: imreh в ср, 07 фев 2007, 09:58
Поздравявам те за смелото решение :hug:
Мисля, че това е най-правилно и за трима ви  :bouquet:
Времето ще ти покаже дали сте един за друг...


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: novi4ka в ср, 07 фев 2007, 11:42
Да, надявам се времето да покаже. Сега болката е невероятна. За добро или лошо живеем на 200 м един от друг, така ни е обвързано ежедневието покрай вземането на детето от училище от родителите му, при които той живее,че пак се виждаме всеки ден покрай това и покрай разходката на кучето.  както и да е. ще видим как ще се развият нещата. Трудно и почти немислимо ми е да си представя да не живеем вече заедно, знам,че мога да го върна в момента,но не знам след това какво би последвало....пак същите терзания. Ще заглуша душевните си викове от самотата и загубата на човека, с който съм живяла, но едва ли ще бъда щастлива напълно, ще се върнем към старото русло. Мисля,че ако се върнем назад, трябва да сме убедени в това..


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Гигова в ср, 07 фев 2007, 12:48
Понеже тук има място за всякакви мнения, надявам се моята искреност да не засегне по никакъв начин писалите преди мен  :peace:
Много несправедливо и крайно е според мен, да обвинявате момичето в егоизъм, да я изкарвате лоша майка и ...един вид... ами сексманиачка.
За мен лично тезите, че "семейството е над всичко", "приятелството и уважението са главното" и "трябват компромиси заради детето" са крайно травмиращи както за съпрузите, така и за самото дете. Не сме в 17 век. Съпругата не е длъжна да "търпи" плътските нужди на добрия и верен мъж до себе си, който в "отплата" на това да и осигурява сигурност, покрив и препитание.
Приятелството и уважението вероятно са основните фактори за хубав семеен живот на 50-60-70 годишна възраст, но на 20-30 години бракът трябва да е пълноценен. Включително и откъм привличане и задоволителни и за двамата интимни преживявания. откъм душевна и телесна хармония, ако искате даже и откъм сексуални фантазии и техники!
Защото ако не тогава, мили дами, то КОГА? Кога ще бъде времето на нашата авторка да бъде фатално влюбена, привлечена, разтърсена, презадоволена....кога?
Бракът отдавна не е "окови" за цял живот. И на всяка цена. Още повече, че съвременните жени могат /за разлика от 17 век/ да си осигурят сами и препитание, и покрив, и сигурност. Че и за децата си.
Даден ни е един живот /от Господ ли, от кого/.Само един- за добро или за зло. Трябва ли да го изживеем в сивота и примирение за грешките, които неминуемо сме допуснали в младостта?

 newsm10 [smilie=smile3501.gif] newsm74  :202uu:

Много добре казано(написано), аз също мисля така!
novi4ka кураж мила :2thumbsup:. Млада си-времето е пред теб и имаш шанса да промениш живота си изцяло в твоя полза и да намериш щастието, искрено ти го пожелавам!
Много смела постъпка и както казваш добре обмислена, така че сега продължавай смело напред!
Да, сексът не е най-важното в един брак, а е едно от важните неща и в никакъв случай не на последно място, бракът трябва да е пълноценен в истинския смисъл на думата. Вярно, че след години тръпката изчезва, но все пак трябва да имаш желание да "консумираш" брака си с любимия човек до теб, нали?-а ти го нямаш изобщо, така че...


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: nialgm в ср, 07 фев 2007, 15:41
Защо нападате така момичето? Тя казва че мъжът й не я привлича сексуално, а не че е хукнала да търси страхотен секс. Или май при вас секса е само физическо изживяване и няма нищо общо с това как те кара да се чувстваш съответния човек. Напълно нормално е да не иска секс ако мъжът й е само грижовен и мил, а не я кара да се чувства обичана и желана. Освен това струва ми се той си тръгва, а не тя го гони. Значи секса за него е много по-важен. За мен лично секса е нещо от една душа към друга, той не е само физически акт. И ако нещо в психологията на този акт, а не във физиката не е както трябва, то няма как момичето да тръпне от желание. Говоря от лично име и не ангажирам никого с моето мнение.
Новичка, напълно те разбирам и ти се възхищавам за куража и дори ти завиждам, защото аз още не съм събрала твоята смелост. Пожелавам ти освен майка и съпруга да бъдеш и истинска жена и да изпиташ всичко, което това означава. Успех!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: gea в ср, 07 фев 2007, 23:11
Пожелавам ти единствено сила и късмет!
Аз изобщо и не искам да си се поставям в подобна ситуация, но ти стискам палци :peace:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: ZLATNA в ср, 07 фев 2007, 23:26
 :hug: Бъди силна и дано намериш щастието, което заслужаваш!   :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: dalma` в чт, 08 фев 2007, 01:24
Това е една изключително важна причина, за да се разделиш с човека до теб. Че никой не е казал, че трябва да ти омекват краката като видиш мъжа си след 10г. брак например или сексът да бъде безумен и необуздан. По-важното е да имаш УСЕЩАНЕТО ЗА МЪЖ. Не искам да си представя живота-без "невинното" пускане на ръце, докато се разминаваме в къщи  или небрежното потупване, пощипване, по-различния поглед или дори заканите "ще видиш какво те чака, само като заспят децата". А децата като заспят сме толкова уморени..., че си оставаме само със заканите. Пожелавам ти да намериш МЪЖА.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: krissie в чт, 08 фев 2007, 12:36
и ние имахме този период - ако сеобичате ще сте заедно пак , на нас ни трябваше цяла година да го съзнаем и дори всяка една раздяла все едно разпалваше старите чувства и ни караше пак да се желаем , вече сме заедно и макар развода огорчението което изпитахме от глупостите които направихме накрая имаме още едно малко красиво детенце , единадесет години сме заедно вече , на осмата точно ни беше тази дълга раздяла имахме дете на две години и това беше утежнило още повече нещата, нямахме желание да сме заено, аз обикалях с детето от вилата на село само и само да се поразнообрази малко от малко живота ми - но една коледа - играейки той карти с баща си а аз пиех виното си сама до камината - реших - няма какво да правя вече с този човек - връзката ни е изпразнена от съдаржание - дори детето ни не ни свързва вече / и така стана събрах си багажа и се пренесох при приятели
не беше много времето което ни трябваше да си спомним какво ни е привлякло един друг и да се върне трепета , всеки път излизахме като приятели с детето си , карахме се понякога за глупости , разведохме се напук но малко помалко се осъзнахме - няма безгрешни хора няма друг мъж които да е по удачен  вариант - всеки има разни забележки и само трябва да се посвикне с тях и да не им се обръща доколкото може внимание а понякога и дори става чудо и се променят нещата към по добро
незнам дали ще сте отново заедно но както написах ако се обичате и след десет години да е пак ще усъзнаете че ще сте заедно или поне че е трябвало да е така


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: stelt в пт, 09 фев 2007, 15:20
дано не се изкажа неподготвена, прочетох цялата тема, но не съм чела другите, които си пускала, може би там има отговора на моя въпрос newsm78

няколко години, казваш, нямаш никакво желание за секс с него, а имаш ли такова с някой друг? защото две различни неща са, според мен, да не те влече мъжа ти, но пък да те влекат други и изобщо да нямаш желание за секс. и ако е вторият вариант - това си е болест, не знам дали се лекува или не, но човек трябва да се научи да живее с нея.

колкото да споделеното - възхищавам се на силата и на двама ви за взетото решение и искрено ви пожелавам в раздялата си   да намерите това, което търсите :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Стефи Живкова в сб, 10 фев 2007, 16:27
Силно ти съчувствам, но някак си усещам, че сте взели правилно решение.
Написаното от теб е толкова живо, искрено, интелигентно- като разказ на професионален писател... Навежда ме на мисълта,че ти добре се познаваш и си даваш сметка и сама за всичко, което можем да предложим като съвет или мисли "ние от форума".
Мила, явно и сама си достатъчно умна, за да излезеш от ситуацията по най-добрия и правилен начин. Мога да ти дам само  :hug:



Много позната история!За борбата м/у разума и сърцето!
Знаеш ли с мъж,като с брат не се живее!От опит го казвам,в един момент ще "обичаш" него,но ще МРАЗИШ себе си,че не си изживяла страстта(мисля,че не си)!!!
Сексът е много взжен,не го ли желаеш с него,значи го обичаш,като приятел,като брат,но не и като......


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: MARIAELI в вт, 13 фев 2007, 15:34
Доста неща вече са изписани но така ме засърбя езика...
Дали бил най-важен секса?!?В онтошенията между мъж и жена и то семейно той-секса е 90% водещ!От опит казвам че е така!Без желание да си лягаш и да стискаш зъби а сълзите ти да напират.Мразиш себе си че в името на нещо без да знаеш даже какво търпиш това положение.А той ти става физически противен!Била съм тази ситуация за щастие обаче съумях да прекратя това преди брака.Да обичах го и още мога да кажа че той е бил най-сходната ми душа но не и човек.А детето ще расте със сигурност по-щастливо така от колкото сред напрежение и непоносимост.
новичка желая ти само приятни емоции за напред и те подкрепям безусловно!!! :peace:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: xelta в вт, 13 фев 2007, 17:18
И без секс любовта може да я има и да е дълбока и истинска...ние с моя мъж сме пример за това.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: ellynor в вт, 13 фев 2007, 21:15
Пиша това като продължение на темата "обмисляме раздяла" , пиша в промеждутъка,в който той е навън за малко. Изнесе половината багаж вече, малко остана, Ще разходи и кучето,после се качва у техните.......Цял ден не знам къде да се дяна, гърлото ми е свито. Говорихме за тази раздяла от месеци, сега се случва. Причините, пак да ги изброя - аз нямам желание за секс с него, това ни промени, отчужди, внесе раздори.  А той е перфектният мъж- грижовен, добър, помага в къщи,за всичко. Днес се държим за ръцете, а аз рева като гледах саковете. Но и не мога да го спра.....Колкото и да ме боли, колкото и да ме раздира болката, и да искам да го гушна и да порева на рамото му, кактои направих, не мога да го спра.....Освен тази близост, гушването, ръцете и сълзите върху рамото му, друго не мога:(

 8 години....делиш хляба си с един човек, сигурно е нормално да боли, щом няма непоносимост и бой дет се казва... 8 години и едно дете......Плача и в момента, но не знам какво да направя. Страх ме е от самотата, ще ми липсва, опитвам се да мисля за другите неща, за това защо не върви, за това,че не го приемам като мъж за секс. Затова,че не успях да променя нищо. Боли го много, ще е не  50 м от нас, и мен ме боли, боли ме за спомените, за миговете с бебето, но си мисля, но се опитвам да разделя носталгията от чувствата. Не искам само заради носталгия да напраи мгрешка да се съберем отново, за да попаднем в същия водовъртеж......Обича ме, а аз него?? Мисля че това което изпитвам е една силна привързност като към брат, привързаност към човека, който ми е бил най-близък последните 8 години, с когото отгледахме дете.....Въпреки цялата болка и мъка, седях до него, гледах го днес, държахем си ръцете, ревях, той ми се усмихва мило и ме успокоява, но не изпитах и гра мжелание за секс. Опитах се да поровя в себе си и да видя на финала дали няма да усетя нещото, което копнея да изпитам към него,за да не се налага да разтурим така живота си:(( Но не......Говорихме,че времето ще покаже.....дано успея да започна да го възприемам като мъж,а не като близък приятел и съквартирант. Затова сме и убедени,че раздяла трябва да има... а дали ще е временна..........никой не знае. Страх ме е от самотата, започвам да се самосъжалявам, нормално е в този момент.....Психолозите сравянват раздялата със смъртта почти, когато се огледаш и видиш 'малките неща, които правеше някой друг, но него вече го няма".............Когато се прибираш и е тъмно вкъщи и пиеш кафе сама......Това споделих и с терапевта ми и той направи тази аналогия, но колкото и да знам, че болката ще е нормално явление дори ако раздялата ни е правилна, ми е трудно да се справям с чувствата. Явно трябва време...

Колко познато... колко близко до моите мисли ... Браво за куража! :peace:
10 години и едно дете. Обърках най-добрият си приятел с любовта на живота си. Причини много. Мислех си, че имам психични проблеми дори, а не е било така. Просто страстта никога не я е имало, поне от моя страна. И той го е знаел през всичките тези години, обвини ме дори, че съм го превърнала в "асексуален". Осъзнах проблема едва преди няколко месеца и сега чакам. Какво ли? И аз не знам, може би малко повече смелост или ... Говорихме много и взехме решение. Едва ли ще ме разберете... живеем заедно, но си дадохме свободата. Окуражих го да си намери друга. Нямаше и седмица и "резултата" беше налице. Е, сега си има любовница. Жена, която му дава това, което аз не мога. Заболя ме, много... не от ревност, а от това, че не мога да го почувствам аз така. Споделя ми почти всичко, знам подробности... Предпочитам да е при нея дори. Но до колко е здравословно? Лудост ли е това или нормално? До кога ще издържим? Това решение ли е?
Много е объркано, но и мислите ми са такива. Не знам защо го споделям точно тук. Имах нужда да споделя...


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Ljuboznatelna в ср, 14 фев 2007, 07:24
А защо не го желаеш? Нещо не я разбирам тази тема newsm78 Хората, които вече не се желаят, не се и обичат, живеят по-скоро по навик.  Обърни се към сексолог, щом толкова искаш да запазиш семейството.
Хайде стига с поздравленията, този мъж как се чувства -  питате ли се?


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Стефи Живкова в ср, 14 фев 2007, 08:40
ljuboznatelna и дано никога не я разбереш тази тема....по-щастлива ще си!!!
  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: maselena6 в ср, 14 фев 2007, 09:27
Мила Новичка!Като имаш свой психотерапевт,той говорил ли е с теб за семейния модел на твоите родители?Защото обикновено всеки се стреми да пренесе родителския си модел в своето семейство или неговата противоположност,ако е отвратен от родителите си.Помисли в какъв тип семейство си живяла-дали не е патриерхално,с доминиращ баща?Пишеш,че мъжът ти е много добър,толерантен и т.н.Дали не е тук причината-твоите очаквания да са свързани с по-изявен мъжкар и да ти идва в повече личното пространство?Може би трябва да срещнеш някое "лошо момче",което да те подчини и грабне акъла.Необяснимо е и за мен защо ние жените харесваме повече "лошите момчета",но знай,че когато става дума за семейство те не са добрия вариант.Такъв мъж не умее да бъде верен,той няма да обича теб,а ще се възхищава на ораторското си майсторство на тема "любов";както омае теб,така ще омайва и други.Такива мъже са самовлюбени нарциси.Помисли дали наистина такава тръпка търсиш?Опитай и това и аз съм сигурна,че ако разумът надвие ,пак ще се върнеш  при толерантния си мъж.Остави се да те повлече реката на страстта,но главата дръж винаги над водата,за да разбереш кога наближава водопада и водовъртежа и да успееш навреме да се отдръпнеш.Желая ти страст и мъдрост!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: ellynor в ср, 14 фев 2007, 21:43
Ше отговоря за себе си... Извини ме , че изземвам темата ти...
А защо не го желаеш? Нещо не я разбирам тази тема newsm78 Хората, които вече не се желаят, не се и обичат, живеят по-скоро по навик.  Обърни се към сексолог, щом толкова искаш да запазиш семейството.
Хайде стига с поздравленията, този мъж как се чувства -  питате ли се?
...ами в моя случай, как се чувства... надявам се задоволен сексуално и освободен. Едва ли е щастлив... аз не съм. Тази вечер, на този хубав празник съм толкова самотна, и не защото не съм с него, самотно ми е... няма я любовта... поне не тази, която се очаква... Имам любовта на най-добрия си приятел, аз така го чувствам, но го няма другото... Само нежност и приятелство. Мога да споделя всичко с него, но я няма страстта... никога не я е имало... Какво ми написа той тази вечер, след един мой SMS  по повод това, че съм много самотна и не мога повече така -  "Винаги можеш да разчиташ на мен... от това да ме нахокаш за да си изкараш нервите, през това да се посъветваш с мен, до това да те гушна и хвана за ръка...". Казва, че ме обича, така ли е? Мога ли да съм щастлива в бъдеше, само знаейки, че той ме обича? Не мисля. Искам и аз да изпитам любовта, страстта...
Не е знам дали е до семейството, в което си израстнал. Съдба, това е. Споделете мислите си с мен... много съм объркана... не мога повече така, искам промяна...
Ех, че сълзливо стана, не исках това. Простете. Опитвам се да намеря пътя...  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Стефи Живкова в ср, 14 фев 2007, 22:41
Спри да споделяш толкова много миличка,има една стара мъдрост:мъжът ти да те познава от кръста на долу!Грозно е и крайно,но така си ставате безинтересни.....Според мен няма да го пожелаеш докато не "опиташ"друг мъж!!! Бъди с друг!Бъди наистина,бъди и със следващ,но мисли и не му казвай,не слагай край!сигурна съм,че тогава едва ще можеш да разбереш какво искаш!сигурна съм!защото блянът ти може да се окаже....измислица,която всъщност я има само в приказките и филмите и да осъзнаеш какво притежаваш!Направи го преди да вземеш глобално решение!!!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Зелената Шапчица в ср, 14 фев 2007, 23:14
   Това със секса кога се случи,след раждането ли,по време на бременноста ли,и не можеш ли някак да преиграваш,ние жените сме царици в тази област?!Ако това е единственната причина,не го губи!Имах леля която казваше за своя брак-изгубен-Гриша лигав,Гриша мухльо,Гриша се държи за полата на мама,а сега без Гриша :cry:.Много беше печена тази моя леля,сега е съдя,но няма и наченаци на Гришовци в живота и.Някак не можа да го преодолее.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: McKitty в чт, 15 фев 2007, 15:31
ellynor, твоята ситуация хич не е здравословна! :naughty: Не знам какво, но нещо променете! Ти се измъчваш, а със сигурност и той се измъчва. За съжаление не мога да те посъветвам какво да направите... :(
novicka, някои хора тук се изказаха доста грубо към теб, което аз не одобрявам, но те донякъде са прави: помисли малко и за мъжа ти. Той явно те обича, и то много (съжалявам, забравих да кажа, че не изчетох всички отговори докрай и сигурно ще се повторя). Моят съвет е да продължиш с терапията и да се опиташ да оправиш нещата помежду ви. Явно се обичате, а това е по-важно от всичко останало.
И при нас страстта отдааавна изчезна, страстта, каквато я имахме в студентските години, например. Но аз не си и помислям за раздяла. Не знам какво бих правила без мъжа си (ние дори нямаме сключен брак), той е прекрасен човек, страхотен баща, много ни обича и се грижи за нас, а и за всичко сме "на един акъл". Няма как секса да е винаги така първичен, както в началото, но мисля, че няма и нужда. Важното е да сте си заедно и да се обичате. Само липсата на любов според мен е причина за раздяла.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Bili в пт, 16 фев 2007, 10:38
Ellynor,това положение изглежда страшно мъчително,не можете ли нещо да промените?Ти също ли имаш свобода?А как би срещнала някой,ако си обвързана,поне в хорските очи?А мъжът ти все още те желае,така ли?
Не мога да разбера всички,които пишет,че страстта не е най-важна.Момичетата не казват,че е намаляла,а че е изчезнала съвсем.Какво ги съветвате-да стскат зъби и да чакат мъжът да еякулира възможно най-бързо?Или и да попъшкат междувременно може би?


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Маги ДС в пт, 16 фев 2007, 11:00
Новичка, не искам да те критикувам, а само с най-приятелски чувства - качествата на мъжа ти са безценни и ще ги оцениш, когато ги загубиш - трудно се постига такова разбирателство, а точно то има най-голямо значение. Страстта е преходна, въпроса е какво ще остане след нея. Защото има толкова много семейства, при които като си отиде страстта, след нея няма нищо и се чудят какво правят заедно.
Миличка, хубаво си помисли, защото живота почти винаги ни дава това, което искаме, само че много често съжаляваме, че не сме искали правилно - нещо от сорта: Аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра. Американците казват: внимавай за какво мечтаеш - може и да се сбъдне. Да не се окаже после, че изпускаш питомното, за да гониш дивото.
Успех ти желая!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: vilistar в пт, 16 фев 2007, 13:55
Аз мисля ,че тази причина не е основателна за раздяла,но ти си знаеш........Все пак сексът не е най-важното в една връзка,но това е според мен..аз бих постъпила по-друг начин-разнообразете си малко живота с нещо ново и пак се съберете-особено ако имате дете...Незнам няматели други ценности?....не си затривайте така семейството бе хора

Съгласна съм с tititi!!!
Не съм на мнение,че след като куца в секса на една двойка детето трябва да страда заради всичко това. Този мъж,както го описваш те обича! Бил ти е опора! Дава ти рамото си да му поплачеш на него и въпреки всичко ти казва "Мило".За мен този мъж още те обича,а в една притча се казва:"Ако наистина обичаш нещо го пусни на свобода,ако е твое то ще се върне,ако ли не- то значи никога не ти е принадлежало". Надявам се да вземеш правилното решение след като останеш сама. Защо тъгуваш и плачеш сега след като си искала да го загубиш?В крайна сметка след толкова дълга връзка предполагам,че са малко хората,които изпитват невиждана и нечувана страст помежду си, любовта преминава в приятелство и привързаност. Точно това,което изпитваш и ти към този човек.
Ти си тази,който преценя как да си подреди живота и какви "наказания" да си наложи,но все пак имате семейство и най-вече ДЕТЕ,което неминуемо ще страда тихичко, някъде дълбоко в себе си дори много повече от теб.
Успех ти желая,каквото и да решиш.  :bouquet:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: MARIAELI в пт, 16 фев 2007, 15:43
нещо не ви разбирам извинете :thinking:
Защо смятате че трябва цял живот да сме нещастни и да живеем в примирение защото имаме деца???Това за мен е по-вредно за тях!Те не са слепи бе хора!Това ли е модела за семейство който искате да следват?
И не мисля че детето ТОЛКОВА ще страда!Родителите му макар и разделени са в прекрасни отношения и това определено ще го кара да се чувства по-добре!Аз съм дете на разведени родители.Макар че баща ми почина отдавна никога не съм била нещастна и-не-не съм травмирана :naughty: просто защото родителите ми бяха в добри отношения!
Смятам че взетото от нови4ка решение е правилно от където и да го погледнеш!!!!!!!!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: mmilena в пт, 16 фев 2007, 18:30
Привет от мен...Искам да знаеш,че те разбирам и съм сигурна,че постъпваш правилно......Знам,че е много,много тежко и самотно...И не само от самосъжаление,сигурна съм,че страдаш и за това че си наранила НЕГО...На мен това ми се случи отдавна....Бях с най-страхотния,добър,мил,обичащ и помагащ ми мъж...,но аз не го желаех сексуално........Изгубих желание с годините,но и доста години  живях без страст и желание за секс.......( Първоначално само аз не исках секс с него ,но с времето и той спря да ме иска и наистина си бяхме като брат и сестра и много се обичахме...)
.Когато се разделихме (ние дори дълго време криехме от роднините,че сме разделени)майка ми и сестра ми плакаха,баща ми каза,че не искам този мъж,защото не знам колко лоши са останалите мъже....Че ще сменя кон за кокошка и други подобни........НАй-накрая им разкрих истинската причина да се разделим-че не правим секс... Тогава баща ми ми каза-че не може да я караме без секс(вярно бях доста млада на20-21г) и ми каза,че постъпвам правилно....
Доста време не намерих друг мъж,дори май се събрахме още веднъж..,но пак не се получи.!!!
Пожелавам ти да гледаш напред.........и заради детето.........И съм сигурна че ще ГО срещнеш-НЕГО-единствения...И съм сигурна,че ще има и страст и секс и любов и семейство........и,че ТОЙ няма да нарича детето ти-ОНЗИ СОПОЛАНКО....
А със сегашният ти мъж ще си останете най-добри приятели завинаги....и ще се грижите с любов за общото ви дете.......Ако пък след време нещата се променят........може и да се съберете....
Но не жертвай себе си ,живота си ,желанията си.......
Мога още много да пиша,но ще стана досадна...
Аз вярвах,търсих и намерих МЪЖЪТ........И тогава преоткрих и сексът.....
Горе главата....!!!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: MARIAELI в сб, 17 фев 2007, 15:33
mmilena :peace:


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: eli_c в нд, 18 фев 2007, 09:17
Много правилно решение, всеки има право на щастие, не всеки явно има сили да го търси. Може и никога да не срешнеш идеалния, но живота не струва ако нямаш мечта, идеал, ако живееш с огризки  :(. Не съм била в твоето положение, но не можех да си представя такъв живот, така че чаках до 29 години докато намеря човека, с когото искам да остарея. Не е вярно че страстта угасва, че няма пеперуди :), всичко става още по-зряло, дълбоко и истинско, останалото са оправдания на хора в твоето положение без твоята смелост.
Много тъжно че това е толкова често срещано, моя много близка в момента е в същото положение, но без дете. Лошото е че никой колколо теб сякаш не разбира, защо гониш момчето, че какво му е, добро, хубаво, работи, гледа те  :ooooh: ... Объркването и чувството за вина пречат да се отвориш и наистина да се огледаш наоколо, за това ще трябва време ...
Точно за мъжа пък спри да мислиш веднага, противно на съветите, то от толкова мислене минаха годините :(, ето всички мислят за него, а за теб кой помисли толкова години :( ...
Той също знае, приказката свърши, магията се развали и принцесата се събуди, от началото е знаел с какво се захваща и че може да свърши доста внезапно ... Той живееше мечтата си, време е за твоя ред ...


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: karil в нд, 18 фев 2007, 10:59
Ясно е, че се обичате, разрови по-дълбоко в себе си...ще го върнеш в сърцето, в съзнанието си ...и тогава и тялото ти ще го пожелае!


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: Бoяна в пн, 19 фев 2007, 00:17
Здравейте! Скъпа "новичка", като чета написаното от теб си мисля, че се чувстваш страшно виновна за раздялата и по тази причина преувеличаваш качествата на съпруга си. Много хора се чувстват лоши, когато взимат радикални решения, които засягат и други невинни хора. Тогава тези хора стават ангели в очите им благодарение на "невинността" им. Детето ти, разбира се, е напълно невинно, но ти имаш задължението да му даваш  твоята безусловна любов, а не да се опитваш да му подсигуриш неща, които не зависят от теб (като присъствието на баща му).
Нищо в живота не е вечно и браковете също. Някои бракове приключват на старини  с края на живота, но не с всички е така. Много е трудно един брак създаден в незряла възраст да просъществува цял живот. Всички се променяме и ако с половинката не движим в една посока логично идва краят. Да не говорим, че да избереш партньор за цял живот, когато не си наясно какво искаш от една връзка, когато нямаш опит в други връзки и не познаваш себе си и другия достатъчно добре, си е игра на тото.
Казваш, че ходиш на терапевт- това може също да е причина за разпадане на брака. Често, когато единият от съпрузите започне терапия се променя до такава степен, че връзката става немислима. Тя вероятно е била така от самото начало, но ти не си го знаела.
Чудя се какъв добър и свестен мъж, който те обича ще приеме спокойно, това че ти не изпитваш удоволствие от секса с него? Можеше и той да отиде на терапевт, да се опита да те спечели, да се бори за теб...
Накратко- щом се е стигнало до тук не е имало смисъл да продължава.
Излез от ролята на виновната, лоша жена на добрия, невинен мъж и нещата ще се прояснят малко повече. А детето ти би се травмирало повече като усвои модела на нещастната майка длъжна вечно да търпи "добрия" мъж.


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: alex123 в пн, 19 фев 2007, 12:31
Здравейте! Скъпа "новичка", като чета написаното от теб си мисля, че се чувстваш страшно виновна за раздялата и по тази причина преувеличаваш качествата на съпруга си. Много хора се чувстват лоши, когато взимат радикални решения, които засягат и други невинни хора. .......
.......
Излез от ролята на виновната, лоша жена на добрия, невинен мъж и нещата ще се прояснят малко повече. А детето ти би се травмирало повече като усвои модела на нещастната майка длъжна вечно да търпи "добрия" мъж.

Моите мисли са същите .  Стегни се , в крайна сметка не си взела решение от днес за утре . Ясно е , че не се получава . Няма драма - щом е добър баща пак ще бъде , не е нужно да делите един дом . Може да си лягаш сама , но няма да хапеш завивката от отвращение . Живота може да е толкова хубав , обаче някои хора явно нямат база за сравнение и смятат , че след като един мъж е мил и добър , то той е единственият и само той ще обича теб и лещите ти ... Уважението към човека до теб изисква да го напуснеш , след като не го обичаш , а не обратното . Не се самозалъгвай - живота ти няма да спре сега . Даже напротив - ще си върнеш тръпката , неизвестността винаги носи тръпка .Това за егоизма и детето няма да го коментирам , обаче момичета , защо да ползваме децата си за извинение , че стоим и прекарваме живота си в летаргия с човек , които не обичаме ? Аз не искам да възпитам детето си в това . Защо малко хора си позволяват лукса да са щастливи ? Може да е  тихо , но ще ти е истинско .


Титла: Re: Тръгва си след малко
Публикувано от: gmsvetla в пн, 19 фев 2007, 13:51
Доста се чудих дали да пиша, но ето ме тук. Мисля, че доста от вас не разбират за какво всъщност става дума. Не е проблемт в липсата на сексуално влечение, а в липсата на любов и то любов на жена към мъж. Има я любовта, но такава каквато аз изпитвам към брат си до колкото разбирам. Е,  определено не бих живяла на семейни начала с брат си. До колкото разбирам това е едно добре обмислено решение и то не само от новичка, а и от съпруга й. Естествено е с годините бурният секс да стане по-спокоен, по-рядко и т.н., но приятното чувство, когато те погледне нежно, небрежно докосне тялото ти минавайки покрай теб не изчезват с годините. С моя съпруг сме заедно от времето, когато бях на 18 години, сега съм почти на 33. Оженихме се доста по-късно, но за всичкото това време той е моят единствен сексуален партньор от момента, в който се запознах с него. Но влечението към него все още си го има, вярно повлече ни ежедневието, работата, умората, по-рядко правим секс (от няколко месеца изобщо по видими от лентичката ми причини), но се държим за ръце, гушкаме се, говорим си нежно и това ми доставя удоволствие. Той е и моят най-добър приятел. Но първо ми е съпруг и  обект на моите фантазии, а след това приятел. С годините може приятелството да застане на първо място, но не мисля че на този етап от връзката ни някой от двамата би се примирил с положение да чувства човека до себе си като брат(сестра), още повече  че имам примера на своите родители какво се случва след един необмислен набързо сключен брак, без каквито и да е сериозни чувства от страна на единия партньор. Майка ми е била прекалено млада като се е омъжила и то донякъде, за да направи напук на своите родители. Баща ми хубавелко, мил, грижовен, но и ревнив. Е, те са от хората, които се опитаха да запазят семейството в името на децата - не се получава от личен опит го казвам. Докато бяхме малки всичко беше ОК, не разбирахме какво става, още повече, че те не се караха пред нас, живеехме в един измислен хармоничен свят. С течение на годините обаче пораснахме, започнахме да схващаме истинската ситуация, пропастта между родителите ми стана твърде голяма, баща ми искаше от майка ми чувства, които тя не можеше да му даде, тя пък живееше отдадена изцяло на нас и така, докато не се разделиха на стари години. И за какво - два опропастени живота, нито тя ще има сериозен мъж до себе си, нито пък той - жена. За това не се терзай новичка, постъпила си правилно. Ако имаш истински чувства към този мъж, различни от тези като към брат, ще го разбереш и ще можш да го оцениш. Ако пък наистина любовта я няма, то и двамата имате право на щастие. Запазете добрите отношения помежду си, грижете се за детенце, за да не чувства вина то за създалата се ситуация и поемете своя път в живота, който явно е различен за двама ви.
 


1