BG-Mamma

Деца => Кърмене => Темата е започната от: yosarian в ср, 25 апр 2007, 11:10



Титла: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: yosarian в ср, 25 апр 2007, 11:10
За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Мими.
Началото.
Март. Мими суче, когато заспива, когато е болна или нещастна.
Аз имам здравословни проблеми. Отлагам лечението заради кърменето. Трябва да отбия Мими. Виждам, че е готова да се справи. Доста често пропуска вечер да си поиска да суче и заспива.
Много съм раздвоена. Трябва да я отбия, а сърце не ми дава. Да сложа край на прекрасните мигове по време на кърмене...Няма да е днес.
Една вечер докато сме си легнали гушнати и тя ми бърбори решавам да подхвана темата. На нея и се спи много. Иска да суче.
Аз и казвам: "Няма вече мляко, миличка"
Тя пита: " Къде е млякото"
аз: "Мими го е изяла".
Беше разстроена от нещо друго, спеше и се и правеше магарии. Не реагира никак на това, че няма мляко. По- скоро се направи, че не ме е чула. Казах си "Направих грешка, избрах неподходящ момент. Тя дори няма да помни какво съм и казала." Дадох и да суче. Явно няма да е днес. Може би няма и да е скоро.
На сутринта Мими стана в прекрасно настроение. Погледна ме дяволито и ми каза: "Няма Мляко- Мими го е изяла." Денят си продължи както обикновено. Тя на ясла, аз на работа.
Развитието.
Няколко дни подред Мими си поискваше да суче вечер, за да се увери, че нищо не се е променило. Кърменето значително намаля. През деня като е в добро настроение се шегува : "Няма мляко- Мими го е изяла"
Започна да се буди нощем разтревожена, но не иска да суче.
Мисля че преживява промяната в живота си.
Започна да става нервна и тъжна по- често. Капризничи. Не иска да ходи на ясла- нещо, което не и се случвало до сега.
Разболя се. Толкова тежко не е преболедувала до сега. Стана още по-капризна. Аз не и отказвам кърмене, ако пожелае.
Опитвам се да компенсирам с четене на книжки и гушкане. Понякога като, че губя контакт с нея.
Определено преживява отказването. Но само мисълта за него. Защото аз и давам да суче винаги, когато поиска.
Започна да иска все по- рядко обаче.
Все по- рядко повтаря, че млякото го няма. Все по- рядко иска да проверява къде са любимите и "цици"  :mrgreen: . Заиграва се с дядо си и баща си. Търси компанията им за четене на приказки вечер и компенсира кърменето с неща, които тя си измисля и желае.
Мими спря да суче. На две години и осем месеца.
Отбиването продължи един месец.
Финал.
Месец след това Мими е весела и жизнерадостна както обикновено. Разбра, че нищо не се променя след като вече "Няма мляко- Мими го е изяла".
Аз.
Началото.
Март. Мими суче, когато заспива, когато е болна или нещастна.
Аз имам здравословни проблеми. Отлагам лечението заради кърменето. Трябва да отбия Мими.
Не искам да я отбивам. Обожавам да държа малкото телце отпуснато в пълно доверие в ръцете ми. Обожавам да заспива на гърдите ми спокойна. Не искам да свършва това. Май аз не съм готова...
Развитието.
Кърменето на второто ми дете ме научи на нещо много важно . Да се доверявам на детето и да не правя нищо против волята му. Че като изчакам нещата сами идват по местата си и няма нужда да се терзая дали ще се случи нещо и как точно. Научих се да не изпитвам съмнения, когато детето ми покаже как трябва да стават нещата. Мога да побутна процесите, но децата решават в крайна сметка дали са готови. За хранене. За махането на памперсите. За говорене. За всичко. Аз- родителя само трябва да се науча да се вслушвам в сигналите.
Послушах Мими.
Финал.
Здравословният ми проблем е решен.
Чувствам удовлетворение. Защото и аз си дадох месец да свикна с мисълта за отказването. Сега не тъгувам. Спокойна съм както Мими. Нищо не се е променило. Просто следва естествения ход на нещата.
Начало. Ново.


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: pepelyashka в ср, 25 апр 2007, 11:14
На мен ми стана тъжно,
 :love: за Мими и   :bouquet: за теб!


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Бадем в ср, 25 апр 2007, 11:26
и на мен така...... не бях се замисляла за края...... отивам да си гушна кърмачето  :love:
благодаря, че го сподели  :hug:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: yosarian в ср, 25 апр 2007, 11:39
О, не исках да е тъжно. Напротив беше доста забавно на моменти истерично смешно, но разказа ми се получи малко сух, защото спестих описанието на "мили, родни картинки", които ще предизвикат пак псевдо моралистите да охкат за горакото дете и майка му- педофилката :D
Две думи могат да охарактеризират процеса на отбиването при мен и Мими:
Спокойно и естествено.
Нямаше някакви катаклизми и сътресения. И аз и тя трябваше да го преживеем, да свикнем. Сега всичко е ОК.


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Sladkish в ср, 25 апр 2007, 13:11
Ти не искаш да ни е тъжно, но нали сме кърмачки и правим асоциации с това което ни предстои и няма как да не се натъжим :hug: Ако това го споделиш с жена, която в момента не кърми ще ти завиди за лекотата и естествения ход на нещата. Аз лично се надявам малкия бебок сам да се откаже, защото аз няма да съм готова никога и ще кърмя до първи клас :mrgreen: Поздравявам те и ти благодаря, че сподели, че като спреш да кърмиш не свършва света :lol:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Atrakcia в ср, 25 апр 2007, 13:25
О, не исках да е тъжно. Напротив беше доста забавно на моменти истерично смешно, но разказа ми се получи малко сух, защото спестих описанието на "мили, родни картинки", които ще предизвикат пак псевдо моралистите да охкат за горакото дете и майка му- педофилката :D
Това ми напомня, как моя позната ми каза, че кърменето ми минавало вече за порно-при такова голямо дете...а тя не знае, че хората си кърмят децата до 3 и повече години  :whistle:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Бу в ср, 25 апр 2007, 13:29
Йосарян, много ми хареса вашият дневник! :hug:
Благодаря ти за прекрасния разказ!


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: hedra в ср, 25 апр 2007, 13:32
Страхотно написано :love:
На мен ми стана по-скоро леко философско... Но се радвам, че така спокойно са приключили нещата и че ти си здрава и вече си го приела като необходимата стъпка в порастването :hug:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Перуника в ср, 25 апр 2007, 14:36
Много ми хареса!  :bouquet:Започвам да се замидлям за отбиване....Тъжно ми е ... :cry:Всички окобо мен /без съпругът ми/ ми пита до кога ще кърмя,с тон сякаш това им пречи... :xНо отлагам....Има време,нали....?


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Denisy в ср, 25 апр 2007, 15:05
Страхотен разказ  :)
Обожавам да държа малкото телце отпуснато в пълно доверие в ръцете ми. Обожавам да заспива на гърдите ми спокойна. Не искам да свършва това. Май аз не съм готова...
Точно така се чуствам и аз ..... и въпреки, че все обещавам да я отбия заради зъбите .... все още сърце не ми дава... малодушна кърмачка съм си и това си е  :)
Радвам се за вас двете  :hug:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Maminka в ср, 25 апр 2007, 15:36
yosarian, много красиво си описала плавното и спокойно отбиване на вече порасналата Мими
  :bouquet:
Радвам се, че всичко при вас е минало успешно и с абсолютното разбиране и размисли от страна на малката (вече голяма  ;-)) Принцеса...  :love:

Пожелавам ви едно безкрайно щастливо и изпълнено само с положителни емоции ново начало  :hug:  :hug:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Бу в ср, 25 апр 2007, 16:03
Дениси, радвам се да те видя :hug: Мислех те!


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Вълкът с дълъг ник в ср, 25 апр 2007, 17:16
Всичко е добре, свършва ли добре. Браво, Доня Маргарития Голяминос
Moderator.

п.с. Чичо ми е цоцал 4г и 6месеца. 1922 набор, води ІІ буля.


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: kuneto в ср, 25 апр 2007, 20:42
Йосарянче и на мен ми стана тъжно щото нашето кърмене с беба продължи само 11 месеца и сама се отказа, а аз исках още. И ви се радвах и възхищавах на вас с Мими. Хубаво е, че всичко е минало плавно и без сътресения.  newsm51


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Смърфиета в ср, 25 апр 2007, 21:44
На мен ми плувнаха очите.

Не искам да анализирам защо.

Щастлива съм, че сте добре  :hug:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: marulka_s в ср, 25 апр 2007, 22:14
Хареса ми! Започнах много трудно с кърменето, в началото дохранвах с АМ, но вече този период е забравен, кърмим се и ми е хубаво. Понякога когато кърмя и бебка се храни качествено усещам, че се отнасям и потъвам с нея. Усещам как й давам сили от моите, давам й най-хубавото, което мога да дам. Бях си казала, че ще кърмя поне до годинка, но след годинката не знам колко още ще си определим и двете с моето шушенце.
Здравословни проблеми имам и аз, но отлагам посещението при лекаря, за да не ми каже да спирам.
Замислих се за мен и моето шушенце и какъв дневник бих написала и аз.
Спокойна вечер на всички от нас!  :hug:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: sladka hapka в ср, 25 апр 2007, 22:57
Много философска проза, много вълнуваща. Направо ме хвана за гърлото.
Кога ли ще дойде моя ред.


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: svetlana79 в чт, 26 апр 2007, 00:07
Красиво разказано.Определено ми стана тъжно.Може би защото и на мен ми предстои.И когато се замисля малко по-задълбочено за това и ми се свива стомаха на топка.Изобщо не съм готова за отбиване.А при вас така плавно и естествено се е получило...Поздравления :hug:  :bouquet:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Kalida в чт, 26 апр 2007, 06:37
...Кърменето на второто ми дете ме научи на нещо много важно...Че като изчакам нещата сами идват по местата си и няма нужда да се терзая дали ще се случи нещо и как точно...Аз- родителя само трябва да се науча да се вслушвам в сигналите...
Йосарян, страхотен разказ, с прекрасен следващ естественият ход на нещата финал. И наистина на добри неща Те е научило кърменето на Мими, благодаря за споделените уроци.
Пепеляшко, защо тъжно, напротив хубав разказ с още по- добър и жизнен завършек, дай боже на всяка една от нас подобно безпроблемно и осмислено отбиване.
Вълчо, радвам че си се осмелил да пишеш сред кърмачките, поздравления за чичо Ти, добър старт в живота е получил.


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Mimito в чт, 26 апр 2007, 09:14
Мерси за споделения житейски опит!  :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:
Накара ме да се замисля че и аз с кърменето на второто си дете преоткрих нови хоризонти....
Замислих се а когато при нас дойде края, какво ще е новото начало... newsm78 newsm78


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Nellie в чт, 26 апр 2007, 09:31
Много мило ми стана  :love: Поздравления и за двете ви, че така добре сте се справили с процеса и особено БРАВО на теб, че познаваш добре детето си, че си готова да се вслушваш в него и да работите в екип, вместо да се опиташ само ти да диктуваш правилата на играта   :bouquet: :love:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Мил@ в чт, 26 апр 2007, 09:32
Страшно ми хареса разказа.Чета и си кърмя и ми стана едно сълзливо
Браво за успешното отбиване и за края на доброто лечение


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: bim_bam в чт, 26 апр 2007, 10:11
Йосарянче, целувки и за теб и за Мими!  :hug:
И за мен това е верният път - нищо насила, слушай детето, то само си показва кога е готово за дадена промяна в живота си  :peace:


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Мяу в чт, 26 апр 2007, 10:18
Йоси, мила, ти си написала почти всичко, което исках да напиша и аз. Благодаря ти! Поздравления за успешното отбиване, явно наборчетата по едно и също време "порастват"  :D


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: yosarian в чт, 26 апр 2007, 11:45
Благодаря за добрите думи на всички ви   :bouquet:  Надявам се да съм била полезна с нашия опит  :D


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: *Emia* в чт, 26 апр 2007, 13:53
Йосариан,въпреки,че разбрах от теб самата за отбиването, пак ми стана тъжно като четох.
Да е жива и здрава малката кукла Мими!


Титла: Re: За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Публикувано от: Мери в пн, 30 апр 2007, 03:16
Йоси колко хубаво си го написала! Браво за успешния завършек и хиляди целувки за Мими и теб!
Наистина се натъжавам когато чета подобни разкази, точно защото правя връзка с мен и Ива, знам че и нашето време някога ще дойде (макар да сме по средата още (това казвах и на 6м :mrgreen:) ), надявам се да няма мъка и при нас! :pray:


1