BG-Mamma

Деца => Бебета (общ) => Темата е започната от: Bubba в чт, 03 май 2007, 11:38



Титла: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Bubba в чт, 03 май 2007, 11:38
Майчета, напоследък никак не ми издържат нервите! Направо истерясвам. Всеки ден е едно и също чудо - рев, рев и пак рев. Тези идиотски колики просто не минават, ами не стига това, като че ли стават още по-силни. Нищо не помага: нито капки, нито чайчета, нищо. Нямам нормално ежедневие, по-цял ден друсам бебето. Напоследък се опитвам да я оставам да реве. Резултатът е, че нервите ми се опъват още по-силно, а тя пищи до посиняване. Ферберизирането очевидно на помага! Вие как се справяхте с ревливите си деца? Имам чувството, че и ден повече не издържам. На моменти викам като луда, а ми се струва неествествено да се караш на едно двумесечно кърмаче, което нищо не разбира. Нощем положението е хранене на три часа, вместо да разрежда, тя иска още по-често да яде и цяла нощ съм стани-легни. Направо се чудя за какво ми беше това дете, а толкова беше желано, но заради него нямам свой живот и съм се превърнала в един бебешки роб. Чудно ми е има ли и други, които са в ситуация като моята и как понасят всичко това? Да не забравя да добавя поредната екстра: малката е с алергия към белтъка на кравето мляко и аз стоя на една безумна диета, която обаче не виждам да дава особен резултат. Ева още е обрината по лицето и всеки ден откривам нов обрив. Ненавиждам това кърмене и нямам търпение да израсте, да спи по цяла нощ и да яде нормална храна. Като капак се чувствам доста виновна, защото нямам търпение, не съм всеотдайна майка и така се уморявам от нея, че искам да я видя направо на абитуриентския й бал.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: jj okocha в чт, 03 май 2007, 11:41
Провери ли колко кърма имаш. Изцеди се пробно и виж. Аз държах Сашо на диета с по 25 мл кърма, преди да се усетя, че не е от колики, а ит глад. А хранителна ли е кърмата ти  newsm78


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Drina в чт, 03 май 2007, 12:08
Много позната история. Същата работа бяхме и ние. Капки от Англия, Германия и САЩ ми носиха... ефект- 0. Чай... дори не го помирисваше... алергия... естествено... лишеи, обриви... Аз диети, носене, люляне... лудница. На два пъти такива пристъпи получаваше, че към Пирогов сме тръгвали. На всичкото отгоре се захласваше и посиняваше и имаше и съмнения за пъпна херния... та по цял ден на ръце.  Как издържах не знам. По нататък се оказа че нямаме алергия, а атопичен дерматит. Напразно съм била на диета. Ама ужаса продължи до към 6-тия месец. И знам че не е бил гладен, защото си имах електронна везна и го мерех на всяко ядене. Кърмихме се до годинка и не съжалявам, въпреки трудностите.
Помоли съпруг, майка, свекърва... някой да те смени за час-два, да се разходиш сама из улиците. На мен също никой не ми е гледал малкия. Оставяла съм го два-три пъти на майка ми, за да отида на лекар. Мъж ми спеше в хола, защото нощите бяха страшни при нас. Не че сега ни е по различно... няма да ти казвам как вадим зъбите... Ама за това сме майки... ще стискаме зъби и ще търпим. Поискай помощ от близките си.
Консултирай се с педито, кожен лекар, гастро...
Мога само да ти кажа да си силна и търпелива. Ще отмине. Ти си му единствената опора на това мъниче. А и то усеща че си изнервена и също се изнервя и се получаваедин затворен кръг. Стискам палци бързода отмине този период.
Успех!


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Bubba в чт, 03 май 2007, 12:16
Провери ли колко кърма имаш. Изцеди се пробно и виж. Аз държах Сашо на диета с по 25 мл кърма, преди да се усетя, че не е от колики, а ит глад. А хранителна ли е кърмата ти  newsm78
Мисля, че имам кърма - тя пълни след всяко ядене памперса. Освен това наддава доста и расте като гъба. А дали е хранителна - не знам. Питах нашето педи и тя каза, че нямало такова нещо като хранителна кърма, все пак не сме живеели в Сомалия и такива от сорта. По начина, по който се свива, пръцка и почервенява, ми се струва, че са колики.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Bubba в чт, 03 май 2007, 12:19
Дрина, благодаря ти, много точно си го описала. Водих я при гастроентеролог тъкмо три пъти - тя е 100 % сигурна, че се касае за тази алергия, както и нашата педиатърка. Посъветвах се с трети педиатър и тя пък твърди, че това е атпичен дерматит. Само че въобще не смея да наруша тази диета. Ами ако не е права. Ева също има такива кризи, пускаме прахосмукачка, пералня, всякакви уреди, които бучат, защото това я успокоява. Донесоха ми и капки от Англия - прословутия Инфакол, преди това давах Саб и Еспумизан. Нищо не помага.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: jj okocha в чт, 03 май 2007, 12:20
Тогава не мога да се сетя за нищо друго. Стискам палци всичко бързо да отмине   :bouquet:

п.п. Къде съм бляла, чак сега чета за алергията. Щом са му поставили тази диагноза, вземи направление и отиди при доцент Маринова, в София. Тя следеше алергията на Сашо. за обривите ти препоръчвам да не ползваш кортикостероидни кремове, защото само подтискат, а не премахват. Мажи го с мехлема на Др. Тайс. При нас това помогна.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Глухарче в чт, 03 май 2007, 12:24
И Павел беше така и още сме така.Първо колики,после зъби,а сега страх от непознати.Достатъчно е някой да го погледне и се тръшка на земята с рев.Съвет не мога да ти дам,освен да те успокоя че не сте сами.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: polyv в чт, 03 май 2007, 12:28
За колики ни донесоха Лефакс от Австрия(Лефаксин в Германия). Много му помогна на Вики. Иначе още сме си от ревливите.
Чак до такива истерии като бебе не е стигала за разлика от сега. За това не мога да ти дам съвет за съжаление :(
Дано го израстнете по-бързо.
За храненето да ти кажа още става през ноща да се кърмиме, и само това успява да го приспи отново.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Bubba в чт, 03 май 2007, 12:31
п.п. Къде съм бляла, чак сега чета за алергията. Щом са му поставили тази диагноза, вземи направление и отиди при доцент Маринова, в София. Тя следеше алергията на Сашо. за обривите ти препоръчвам да не ползваш кортикостероидни кремове, защото само подтискат, а не премахват. Мажи го с мехлема на Др. Тайс. При нас това помогна.
Ева я следи доц. Ковачева. Тя също изписа мехлема на д-р Тайс, мажа я редовно, но обривът е доста упорит.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Криста в чт, 03 май 2007, 12:37
И Павел беше така и още сме така.Първо колики,после зъби,а сега страх от непознати.Достатъчно е някой да го погледне и се тръшка на земята с рев.Съвет не мога да ти дам,освен да те успокоя че не сте сами.

Май си описала моето дете тук. Като добавим и това, че не спи. От два-три дни започна да прави сън по-дълъг от половин час през деня :crazy:


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: jj okocha в чт, 03 май 2007, 12:37
Ева я следи доц. Ковачева. Тя също изписа мехлема на д-р Тайс, мажа я редовно, но обривът е доста упорит.

И вие трябва да сте упорити. Чистихме го около 2 месеца. Най-тежко беше на лицето и ръцете. Чак кори се бяха образували, все едно е паднал по очи и се е ужулил, но симетрично.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: honey_bee в чт, 03 май 2007, 13:08
Да не би да е гладна  newsm78 ? Аз бях в същото положение, когато се оказа, че е гладен, понеже като го сложа на гърдите заспива и не суче  :?.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: VIVKA в чт, 03 май 2007, 13:15


Направо се чудя за какво ми беше това дете, а толкова беше желано, но заради него нямам свой живот и съм се превърнала в един бебешки роб.....
Хората са казали -"Майка да имаш , но майка да не си"
Моят син също плачеше много !До края на 4 месец го мъчиха колики и нищо не помагаше(пробвах всичко против колики , което е на пазара) , носихме  го  на ръце, люлеехме  , кърмих го  на поискване , през нощта и на 1ч се събуждаше да си хапва!Да кажа , че беше с диагноза ГЕР(доц. Ковачева ни я постави) и преди да разберем на два пъти беше се задавял и задушавал и ужаса докато се мъча да му помогна да си поеме въздух , бях готова да не спя денонощно за да го гледам и да не ми се случи пак......Да не казвам , че отначало си мислеха , че е епилепсия и  докато  отхвърлят тази диагноза не знаех къде се намирам !
Исках да е минало време и да е вече голям за да ми казва какво го боли от какво има нужда , защото имах чувство , че ще се побъркам от умора и притеснение , но...................оцелях   :lol:
След като минаха коликите , започнаха да го   мъчат зъбите и до към годинка се будеше на 2-3 часа през нощта, но и това отмина сега се буди само два пъти , което при нас си е постижение! :D
Като капак се чувствам доста виновна, защото нямам търпение, не съм всеотдайна майка и така се уморявам от нея, че искам да я видя направо на абитуриентския й бал.
Разбира се , че има моменти, в които се чувстваш зле и ти се иска да се наспиш на воля , да излезеш с приятелки сама , да направиш нещо само за себе си, но това не те прави лоша майка , просто  умората си казва  думата!
Хубаво е ако има на кого да я оставиш за малко и(тогава пък сигурно ще бързаш да я видиш , защото ще ти липсва  :lol:) да си починеш !
Много търпение ще ти е нужно , но си заслужава :hug:


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Глухарче в чт, 03 май 2007, 13:23
И Павел беше така и още сме така.Първо колики,после зъби,а сега страх от непознати.Достатъчно е някой да го погледне и се тръшка на земята с рев.Съвет не мога да ти дам,освен да те успокоя че не сте сами.

Май си описала моето дете тук. Като добавим и това, че не спи. От два-три дни започна да прави сън по-дълъг от половин час през деня :crazy:
Аааа и моя не ще да спи :lol:.Люлеем се по половин час само и само да подремне на обяд че да си почина


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: NikiFin в чт, 03 май 2007, 13:29
Явно нямаш късмет с бебе, но далеч не си единствената. И ние бяхме така в началото. Понася се трудно, но не се умира от него  ;-). Успокояваме се и това е. Ако трябва вечер се кърмим по 5 часа - това като че ли по-лесно се понася от рева. Не че натам стана по-лесно де. Сега нощем спи, ама има други проблеми и го мисля и пак не мога да спя. И той беше толкова желан. Сигурно затова сега си позволяват да ни тормозят  :ooooh:


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Tristan77 в чт, 03 май 2007, 13:33
Ох мила, аз съм на абсолютно същия хал. Все едно описваш мен. Моят бебок непрекъснато реве и чак става лилав от рев. Ако не го нося на ръце започва да се дави, като че ще мре. Направо ужас. Цял ден и цяла нощ на ръце сме и пак ревем. Добре че майка ми ме съжалява та идва да ме отменя през седмицата 1-2 пъти за през ноща и събота и неделя го гледа тя. Та горе-долу тази мисъл ме крепи да не изтрещя съвсем. Чувствам се виновна и безсилна да му помогна, плаче ми се като го гледам как се гърчи и пищи и крем против колики купих, най-новото против колики, и чайове даваме и капки на всяко ядене и на пета се въртя и само се носим и няма оправяне. Всичко пробвах против тези колики, и специално мляко бях купила и нищо не помага. Търпение му е майката, ама само нерви да имаш. После зъбите ще започнат. Разбирам те напълно, дано да има кой да ти помага, та да взимаш и ти малко въздух, че това наистина е много трудна работа. Успех и дано да ви минат коликите по-бързо!


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: минзухар в чт, 03 май 2007, 14:12
Айде и аз да се присъединя към майките мъченици. При нас положението е същото, на всичкото отгоре и голямото ми дете е болно от както се роди малкото, пищят и двамата, вчера направо мислех да скачам през прозореца.  Днес положението  като че ли е под контрол, да видим до кога. Понеже и аз като теб сериозно се притеснявам за психичното си здраве, реших да направя така, че поне два пъти в седмицата да хващам гората за по няколко часа.  Ако имаш кой да ти помага направи го и ти.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Rumya в чт, 03 май 2007, 14:16
Да не би да е гладна  newsm78 ? Аз бях в същото положение, когато се оказа, че е гладен, понеже като го сложа на гърдите заспива и не суче  :?.
Toва показва, че твоето бебче не е било гладно, а имало нужда от физическата близост на мама.

Изобщо плачът на бебето не може да е без причина. И дори да е нахранено, със сух памперс, на топло и поело дозата за колики, щом плаче, то има съществено основание за това. На мен доста неща не са ми ясни по конкретната ситуация, за да дам предположения. Ти забелязала ли си някакво положение при което то се успокоява? А как го кърмиш? През колко време и по колко дълго? Лекарите отхвърлиха ли всякакви други алергии - към глутен например?

За нощното ставане - един добър начин да си го спестиш е да взимаш бебето при себе си след първото разбуждане. Това обаче е стъпка, която добре трябва да обмислиш, защото спането при мама и тати обикновено се приема с охота от бебето, но е трудничко в последствие да го откажеш.

При всички положения намери време да си почиваш, кърми легнала, спи винаги, когато ти се отдаде възможност и не на последно място и аз да те посъветвам - осигури си време за себе си. Час-два но само за теб с любимо твое занимание, приятна компания и далеч от всяка бебешка тема.

Стискам палци скоро да се успокоите и двамата с бебчето.  :hug: Много е трудно в началото, но за себе си осъзнах едно - животът ми никога няма да бъде както преди, сега имам съвсем други приоритети и щом си дадох сметка за това и го приех, нещата станаха много по-поносими.

П.С. Сега чета една книга, която мился, че ще е полезна на всички нас, майки на ревльовци, силно ви я препоръчвам: "Изкуството на бъдеш родител" на Фицхю Додсън.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: toni6a в чт, 03 май 2007, 15:01
Да се включа и аз, далеч не си сама. И ние ревем, пищим и се късаме от рев по цял ден. Няма оправия от всичките лекарства и масажи и т.н.
Даже изкъпан и нахранен вечер, пищи по 2 часа, въпреки че го носим с мъжа ми , люляме и пеем песни. Малко спим и когато е буден винаги рев до задавяне. Става мораво червен.
Даже сега чакам доктор да го погледне дали е само от коликите или има нещо друго.
Незнам какъв съвет да ти дам, защото и аз самата незнам какво да направя. И аз мисля точно като тебе, толкова искахме бебе., че сега се питам защо?
Надявам се скоро да се оправи положението и да можем да му се порадваме на бебока  :pray:
Успех!


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: det в пт, 04 май 2007, 14:11

  Още 1 ентусиаст при ревливите бебоци.Първият месец беше ад-рев денонощно.Аз не можех
  да стоя седнала,правех опити да кърмя,не се получаваше.Безсънни нощи,бях толкова изнервена,
  крещях на всички вкъщи.Сега ситуацията с непрекъснатия рев не се е променила,просто аз
  свикнах,че ще е така.Кротува единствено в количката,затова всеки ден когато времето е
  дъждовно е кошмар за мен.Добре,че започна да ми се усмихва, като ме види,че ми се
  стопля сърцето и ми дава сили.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: sisi_mi6i в пт, 04 май 2007, 14:29
Миличка това което си описала съм аз и моята дъщеря :mrgreen: с тази разлика, че аз не кърмех  :? 
Всичко отминава имай само малко повече търпение   :bouquet:


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Bubba в пт, 04 май 2007, 14:45
Благодаря ви на всички за отговорите! Поне сега знам, че далеч не съм само аз на това дередже.
[/quote]
Хората са казали -"Майка да имаш , но майка да не си"
Моят син също плачеше много !До края на 4 месец го мъчиха колики и нищо не помагаше(пробвах всичко против колики , което е на пазара) , носихме  го  на ръце, люлеехме  , кърмих го  на поискване , през нощта и на 1ч се събуждаше да си хапва!Да кажа , че беше с диагноза ГЕР(доц. Ковачева ни я постави) и преди да разберем на два пъти беше се задавял и задушавал и ужаса докато се мъча да му помогна да си поеме въздух , бях готова да не спя денонощно за да го гледам и да не ми се случи пак......[/quote]
Ева също има диагноза ГЕР, доста повръща, но наддава добре. Аз също треперя от това, страх ме е да не се задуши и по сто пъти на нощ ставам да я видя.
  единствено в количката,затова всеки ден когато времето е
  дъждовно е кошмар за мен.Добре,че започна да ми се усмихва, като ме види,че ми се
  стопля сърцето и ми дава сили.
Позната история, спи само навън, като се върнем, веднага щов вкарам количката в коридора и писва като по сигнал.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: toni6a в пт, 04 май 2007, 14:49
Нашия юнак когато го хванат коликите даже и на разходките навън не спи и да някой път реве.
За мен няма спасенеие навън. :ooooh:  :tired:

Но напоследък започва да се усмихва по често и даже с глас да се смее. Това ме прави по спокойна и търпелива относно рева :)


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Шишко в пт, 04 май 2007, 14:55
Още през първия месец на моето бебе не му стигаше кърмата, но кой да се сети....По цял ден бяхме залепени един към друг. Постоянно стоеше на гърдите ми. Като го махнех започваше да плаче. Педиятъра препоръча дохранване и вече всичко е на ред. А от нощното хранене само се отучи.


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Луда Мара в пт, 04 май 2007, 15:08
Дръжте се, кураж!!! Този период много бързо минава :peace: И аз се чувствах така, ревала съм с него от безсилие, че не мога да му помогна, но... мина :hug: Сега пак си киселясва за разни неща, зъби го мъчат, вероятно, но и аз по-лесно му разчитам сигналите и не е толкова тежко като в началото. А и безбройните събуждания през нощта се свиква, просто се настройва организма ти да си почива на порции. Е, мечтая за 5-6 часа непрекъснат сън, но...ще почакам явно!


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Муцуна в пт, 20 юли 2007, 14:37
Записвам се в отбора на майки, отглеждащи злодейчета. За коликите нищичко не помогна, а аз само чаках и се молех да стане на 3-4 месеца, че да се спре с терора, който ми нанасяше ежеминутно. Е да, ама не - коликите минаха, но му почна лиготията на моето синче... от ушите, носа и всички отвори се стичаше тая лиготия  :ooooh:. Все реве, мрънка, крънкя, хленцоти, а аз седя, гледам го и се чудя какво още не съм направила... какъв му е проблема?! :bad-words: Откриха му хидроцеле :shock:. Питам аз доктора: "Може ли да го оставям да си поплаква?", а той: "Ми не е препоръчително!" - и кошмарът започна. Александър каже мрън - веднага е на ръце, но така един месец, защото той мрън казваше на всяка 10-та секунда, а и операцията ми казаха, че е неизбежна, въпреки, че ще я отложим във времето. Следеше ме с поглед от леглото как вървя към вратата на стаята и в момента, в който я затворя след себе си се почваше едно пищене, че чак косата ми се къдреше :ooooh:. До тоалетна ходех на прибежки, къпех се с бебефон в банята, че да го слушам, ако случайно спре да реве (това не е добър знак при него - нещо е станало). Отделно детето е с рефлукс и след хранене съм дежурна поне час със салфетките до него, че става една "млечна баня", като при Клеопатра.
И аз като вас нямам търпение да порасне, да проговори, пък барем почне да си казва какво го мъчи и кактъв му е зорът.
Ааааа... забравих да кажа, че и зъби му поникнаха на злодейчето... преди половин месец беше първият. Питат ме какви са му били симптомите - ми как да знам, като той по принцип все се пищи... как да ми хрумне, че и зъби са никнели?!


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: kk в пт, 20 юли 2007, 21:49
За коликите може да се консултираш с някой хомеопат. Ако решиш пиши на лични ще ти дам координати. Успех :peace:


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: radi-t в пт, 20 юли 2007, 22:43
 :D :И аз да се вкюча да се успокоиш .
Не съм кърмила ,но колики до 4 месец и повече ,рев ,носене по цял ден ,на ръце ,в кенгуру,така гладя ,готвя ....Не се спи ни денем ни вечер за повече от час-два ,на разходка дете в едната ръка,с другата бутам количка ......така е няма начин .Виках си ще минат коликите и ще се оправят нещата ,започнаха зъбките ....
Чаках да стане на 1 годинка да се кротне ,да ама не ....да ни е жив и здрав ,продължава да е ревлив ,продължава да се храни нощно време ,в количка рядко сяда .Търпение му е майката ,гушкане и така .Имало е моменти -той реве и аз с него ,излизам от стаята и го оставям да се нареве ,не помага ,тогава ме гризе съвестта ,че съм лоша майка . :oops:
Дано отмине този период при вас бързо ,успех .

Сетих се за едно кремче за коремче ,има го по аптеките ,мажи и с въртеливи движения прави масаж на коремчето,леко загрява и помага .


Титла: Re: Да поговорим за ревльовците!
Публикувано от: Bibi2202 в пт, 20 юли 2007, 22:59
Съвсем не си сама ... когaто малкия сед роди беше с жълтеница, рефлукс, пъпна херния и конюктивит, а аз сама на края на света само с мъжа ми и се чудим двамата какво да правим защото ни е първо дете. Изпитвах ужас от всеки момент в който бебето се сабуди защото ако не спеше ревеше нон-стоп. По цяла вечер го носех на пред на зад което като се има предвид че бях със секцио не ми беше най-любимото занимание. Постоянно повтарях на мъжа ми да забрави въобще за второ дете и само това да порасне повече за бебета не ща и да чуя. Но с времето нещата се нормализираха, справям се по следния начин - през деня ако е много нервен и плаче го нося в кенгуро на гърба си (поафриканчила съм се) и той веднага млъква и повечето време спи а аз имам време да сготвя и да свърша нещо из къщата. Нощно време ако е много неспокоен спи до мен на леглото и се кърмим легнали полузаспали, през останалото време си спи в креватчето и да стискам палци не се е пристрастил още да спи в нашето легло. От всички гадости ни остана само рефлукса но вече в много по-лека форма тоест не повръщаме на фонтан след всяко хранене а само 1-2 пъти на ден. Аз също съм ужасно нервна но само си повтарям че всичко е временно и докато се усетя бебо ще е пораснал и ще тича по двора. Не се чуствай виновна не сме от желязо все пак и моя мъж що ругатни отнесе но всичко след време ще забравим и в края на деня ни остава само беззъбата усмивка на едно малко ангелче макар и понякога да ни се струва като дяволче. Сега колкото повече пораства толкова повече му се наслаждавам.  :D


1