BG-Mamma

Деца => Нашите деца от 1 до 6 години => Темата е започната от: Мама Цоцоланка в чт, 09 авг 2007, 23:05



Титла: Спомняте ли си???
Публикувано от: Мама Цоцоланка в чт, 09 авг 2007, 23:05
Извинявам се първо на мамите,които скоро са родили, въпроса ми не е дискриминиращ спрямо тях,но няма да ми се сърдят като разберат за какво иде реч......

Мами, спомняте ли си все едно е било вчера всичко,което е свързано с раждането на детето(децата) ви? Едва ли не минута по минута????Какво правихте в деня,в който родихте, как ви мина първият ден, след като бяхте родили?

Аз винаги неволно около датите на рожденните дни на децата се сещам какво е било преди .... години. Всичко си спомням от деня предхождащ раждането и деня на самото раждане, дори с най-малки подробности......Преди време се чудех майка ми как разказваше за определени събития на нашето детство - на мен и брат ми....Ама толкова реално, все едно е било вчера! И се учудвах! Да имам слонска памет - нямам я, но е факт как си спомням думи казани преди толкова време.....И е интересно,че колкото повече стават години, толкова по-скъпи стават спомените и все по-малко помня лошото(напр. като отношение на персонала в болницата, болките и пр.) и все повече и повече само доброто ми е в главата.

Как е при вас? Но нека да са минали поне 2-3 години от вашите раждания,ако обичате моля!

Преди 11г. когато родих големият и когато ми съобщиха,че общо взето съм готова за раждане - се разплаках.......Беше ме е страх, вървях нервно из стаята,а мама,която бе за задържане от първият месец на бременността си и изкарала цялата в болницата, ми се учуди на акъла как така не искам да раждам......Имаше още две мами в стаята за задържане, бяха във 2-я и 3-я месец и ме гледаха с ей такива очи като разправях,че искам да се връщам в къщи и не ща да раждам.....

Преди 8 години с дъщерята раждах с циганка......Бе напълно неграмотна, докторите на смяна се хванаха на бас пред нас коя ще роди по-рано - аз или тя. Бих я с 1 минута и после моя доктор си подаде ръката на другия доктор за да я целуне в знак,че неговите ръце по-рано са поели живот.....Беше ми студено в предродилна, за последно си погледнах часовника и той показваше 20,11ч. и след това събитията се завъртяха прекалено бързо за да го гледам и го оставих под възглавницата......После помолих санитарката да ми го донесе от там .....През деня около 12,30 изпуших за мой срам :oops: :oops: последната цигара преди да родя, гледах ТВ, имаше научнопопулярни филмчета за различни професии и него ден бе за акушерката...все едно знаеха какво да пуснат по ТВ в този ден.

От последното - не бе кой знае колко отдавна - си спомням и по малко от лошото, последната консултация, пиенето на кафе пред болницата, изкачването на стълбите към родилното......


Спомням си всяко слагане на система и при трите раждания, как те пък не искаха да тръгват, как апарата за кръвно налягане се развали точно като ми мериха на мен кръвното...Направо се учудвам какви малки подробности се сещам......Е, това ме учудва...Всичко е пред мен като на лента, с подробности, думи, хора, ситуации, обстановка....

И при вас ли  е така?


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: pepelyashka в чт, 09 авг 2007, 23:20
Спомням си екшъна около раждането на Мартин;
 помня, че по ТВ вървеше повторението на някаква сапунка като се събудих с контракции.  Тракаха ми зъбите от студ като тръгнахме за клиниката, мен ме боли, а половинката първо трябваше да изчегърта скрежа от колата, после забрави чантата, накрая мина по път, който тогава ми се струваше най-дългият, все на червен светофар попадахме и пред нас имаше боклукчийски камион.
Как са се минали часовете не помня, сега ми се струват като миг, до момента в който съобщиха, че ме свалят за секцио по спешност. Мъжът ми пребледня, а на мен ми стана спокойно след всичката дандания. В операционната пак траках от студ...ако може с едно изречение да се разкаже то първото раждане беше студ и препятствия, второто - купон. :crazy:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 09 авг 2007, 23:29
3 години минаха, помня контракциите, 3 дни след термина, безболезнени в 24 ч., цяла нощ гледах телевизия, от страх изпуших 8 цигари  :oops: после болницата, прегледите, 4 см. разкритие, без да усетя нищо  :crazy: как си бях намислила да лъжа, че съм си правила вкъщи клизма :mrgreen: защото съм твърдо против подобни щуротии, е, никой нищо не каза, размина ми се без бой :35: после чакането, решението за секцио, как се радвах само като подписвах документите  :hahaha: после операционната, влязох в нея с гащи, очила и без ластик за косата (дълга до кръста), смяха се от сърце хората  :oops: след това излизането от упойка (1:1 с Трейнспотинг  :shock: :35:), болката, щастието, как обяснявах на акушерката, че ме боли, докато ме местеха от Операционната в Интензивното и чух "Абе я го дайте това бебе, да видите как ще я отболи!"  :mrgreen: и ми държеше София до главата, за да я нацелувам  :35: после ни оставиха тримата да се радваме един на друг  :love: изписването ...


Еееех, помня всичко, ако го бях забравила, до сега да съм родила второ  :mrgreen:




Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Flash* в чт, 09 авг 2007, 23:54
Помня разбира се. Дори кой филм даваха преди 18 години когато ми изтекоха водите - Синовете и дъщерите на Якоб стъкларя.
Помня и болките и как не можех да дишам и затова бях безкрайно изненадана втория път - когато наистина ме заболя се оказа, че Сиси е тръгнала, на третия напън се роди.
Мда, и докато лежах 2 часа в следродилно си мечтаех за цигара по случай добре свършената работа. :xarms:

Едва ли някоя ще забрави подобни моменти. Със същата точност помня и черните дни в живота си.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Lennyh в пт, 10 авг 2007, 00:09
Спомням си прекрасно детайли от двата дни в които съм раждала. Все едно че беше вчера. Мисля че надали ще се забравят тези неща!


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: миз в пт, 10 авг 2007, 03:03
спомням си само отделни детайли, първото раждане си спомням може би най-подробно.

преди дванадесет години в деня когато родих първородната в последните часове преди да тръгна към болницата водих кокерчо на ветеринар, че му бяха влезли едни бодили в ушите. стоях пред кабинета на доктор ваньо и си мислех, че верно контракции имах през цялата си бременност, ама тия нещо много на често :thinking:... оправихме куча, прибрахме се с него в къщи и тапата ми падна. след два часа съпругът се прибра от работа и тръгнахме към болницата, беше сигурно към 7 вечерта. на вратата майка ми се разплака и не искаше да ме пусне преди да ми е поляла вода, а аз и се разсърдих, че иска да се подхлъзна по стълбите на долу. докторът в болницата ме прегледа, прати ме в предродилната и обеща да се видим на разсъмване. към 11 обаче на мен ми писна да стоя сама и го извиках, прегледа ме и ме вкара в родилната зала. акушерката каза "напъвай!", а аз я попитах какво значи това  newsm78... явно добре се е справила с обяснението, щото след три напъна родих. най-ясно си спомням думите на детската сестра, която взе дъщеря ми от акушерката да я прегледа и прочие и каза "ай, какво хубаво бебе!". почуствах се много горда   :mrgreen:. после докторът поиска да ме шие, а аз му се скарах не му ли стига каквото съм се мъчила до сега, че иска още да ме тормози...

с втората дъщеря преди десет години си спомням, че съпругът ми беше поръчал да родя в събота, че да не му се налагало да отсъства от работа. и аз нали съм добричка точно в събота през нощта, към 3 часа, се събудих със силни контракции. малко след това ми изтекоха водите и тръгнахме към болницата. от това раждане не си спомням много подробности. спомням си обаче, че таткото сряза пъпната връв и не искаше да връща ножицата на акушерката. после пък си взе дъщерята и не искаше да ми я дава. нещо много силно му беше собственическото чуство тази нощ... спомням си и как тя веднага засука жадно след когато най-после си я получих и сестрата, която се беше нагласила да дава съвети по темата заяви "и двете го направихте така, че да изглежда много лесно!".

с даниел си спомням, че ми изтекоха водите на връх деня на благодарността. отидохме в болницата, прегледаха ме и установиха, че съм с 6 см разркитие и аз се зачудих как ще го раждам това дете като не усещам и грам болка или контракция, как ще знам кога да напъвам??? включиха ме към машина да ми наблюдават контракциите и акушерката току казваше "ауууу, тази е много голяма, сигурно ужасно боли!", а аз дори не забелязвах, че имам контракция... съпругът този път не беше зает да му стискам ръката, разскуча се и започна да се самосъжалява, че нямал поне лаптоп, че да си запълни времето... на осемте сантиметра обаче като започнаха едни болкииииии, върна ми се за предишните сантиметри тройно. оказа се че синковецът не гледал на където трябва и не може да излезе току-така през канала. напъните ми започнаха, а всички ми викаха с пълен глас "не напъвай! не напъвай!", все едно нещо зависи от мен... и накрая той си излезе сам въпреки цялото ми ненапъване. абе, бебешки работи... странно, помня, че много ме болеше, но болката не помня. май и с отглеждането е така - спомням си, че съм имала моменти, в които ми е било много трудно и съм издивявала, но не си ги спомням конкретно. надявам се и за напред да е така.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: radi-t в пт, 10 авг 2007, 03:54
Сппомням си и двете раждания много добре ,сигурно е нормално .Това е толкова важен момент в живота на всяка жена .Аз по принцип помня всичко в детайли с мирис и цвят .
С първото раждане имах вече контракции и беше неделя ,студ и лед.Накарах таткото да хапнем по една пица в Лъчони ,след като се прибрахме започнаха да ми изтичат водите ,добре че не стана в пицарията .В болницата цяла вечер обикалях в коридора ,в стята ,траках със зъби ,не съм сигурна от болка или от студ .Момичето ,което беше с мен в стаята ме гледаше изплашено,казах и ,да си избие от главата ,че ще спи покрай мен . :35:Четох вестници права,клекнала и само заглавията виждах от болка.рано сутринта за първи път ми стана лошо от миризмата на кафе ,новата смяна дойде и вече се подготвях да раждам .След това малко ми се сливат часовете ,гледах огромните часовници в предродилна зала и нищо не виждах,а толкова се стараех .Исках да си отскубна системата .И след като ми казаха ,че съм готова ,скокнах към родилна зала,нямах търпение вече .Спомням си целия екип около мен и колко много ми помогнаха , в това число и двете акушерки ,които ми скачаха по корема .

Второто раждане го зачаках от първи ден на 9 месец,толкова ми тежеше вече .Събота-Тодоровден,ставам ,протягам ръка да си включа компа и се чу едно пук от корема ми ,започнаха леко да изтичат водите .Събудих таткото ,свекърва ми беше направила кафе .Настана паника,аз се обличам ,след мен бършат вода  :35:Гледах да успокоя суетата около мен,колата нова на няколко дена,маркирах цялата първа седалка,а таткото нервно кара и светка на колите пред нас .След като ме приеха имаше още три раждащи в предродилна с епидурална упойка .Сложиха ми и на мен ,много бързо направих разкритие ,имах системи ,банки и за всяко нещо разпитвах, кое какво е ,акушерката леко се поизнерви .Родих първа ,единия лекар беше именик и само повтаряше колко време ни дава да раждаме,защото сяда да пие .Това раждане си го спомням много по-ясно,нямаше такова болка с часове ,стана много бързо и за всичко разпитвах и живо се интересувах .Показаха ми и плацентата и пъпната връв .На всяка майка раждането  и остава мил спомен за цял живот .


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: anette1104 в пт, 10 авг 2007, 03:57
..не помня детайли;
..помня факти (упойки,проби,антибиотици,педиатричен косулт и пр);
..болка изобщо не помня,бях с епидурал и това принципно ме вълнуваше много слабо,минава,забравя се..
..и с 2та работих по деня преди да родя,8 часа си бях в службата,с 2то готвих до среднощ че да има какво да ядем като се върнем и баница за в болницата..
..моята "емоция" с децата започна доста след като се родиха,не съм от майките плакали,неспали,неяли и пр..


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: блажка в пт, 10 авг 2007, 04:05
Спомням си, да.  :lol:
За първото бебе датата ми беше 3-ти юни, и все си правех майтап "това дете дали няма да се роди на 24-ти май".
Точно на 23-ти срещу 24-ти май, в 2 през нощта, започнаха контракциите, навън беше бурята на годината. Съпругът каза "ааа, не в това време не може да излизаме никъде." В 4 през нощта се обадих на гинеколога и като му разказах за контракциите, с каква честота са, как се засилват, отговорът беше "отивай в родилното". Като излязохме навън, буря вече нямаше. Бебчо се роди в 10:10 сутринта сред много светлина. Бях щастлива, защото го родих в сряда, от болницата ме изписаха в петък вечерта, понеделникът след това беше почивен ден, и имах 3 дена таткото наоколо за помощ.
За второто бебе свекърва ми беше тук за 2 месеца, и исках бебето да се роди рано, за да може бабата по-дълго да помага за баткото, докато аз гледам бебето. Така и стана - родих 16 дена преди датата.  :D Съпругът беше решил, че ще използва присъствието на майка си, за да работи много, а аз само го сръгвах да ходим на кино, сега ни се е паднало, кога иначе! Вечерта преди раждането тропнах с крак, че тази вечер сме на кино, и толкова. Той даже не влезе у дома, отидохме на кино, гледахме хубав филм, прибрахме се, излязох от колата, беше 11 вечерта, и усетих първата контракция. В 1:50 същата нощ родих. И когато тръгвах за болницата, и вече в родилното, си мислех " поне отидохме на кино, успяхме!". Бях изключително благодарна на бебенцето за толерантността!
Да са живи и здрави малките. Подробности мога да разказвам до безкрайност, но ще стане досадно. Иначе у дома мине - не мине и си ги споделяме, съпругът ми е присъствал и на двете раждания, всичко помним и двамата.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Василиса Умница в пт, 10 авг 2007, 04:27
Ражданията едва ли ще забравя, ама виж - отглеждането...  :ooooh: Чак се паникьосах - чаках второ дете, пък нищичко не си спомнях.
За щастие, оказа се като карането на колело.  :lol:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: блажка в пт, 10 авг 2007, 05:19
Ражданията едва ли ще забравя, ама виж - отглеждането...  :ooooh: Чак се паникьосах - чаках второ дете, пък нищичко не си спомнях.
За щастие, оказа се като карането на колело.  :lol:
Тук съм с тебе.  :lol: И аз отглеждането го бях позабравила, и да, препрочитах си книжките за гледане на бебе, макар че първото го бях гледала сама и разликата им беше по-малко от 2 години.
Дано не съм ги гледала като каране на колело, че откакто на 15 години се изпотроших на такова, не съм се качвала повече.
Но продължавам да мисля за отглеждането като за нещо подлежащо на забрава. И продължавам леко да изтръпвам, като чуя израза, че "както бабите са гледали нас преди 20-30 години, така ще могат да гледат и бебето". Може и да има такива баби, но аз и в бабешка перспектива си се представям с книжка в ръка.  :)


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: dessivl в пт, 10 авг 2007, 07:24
Голямата ми щерка преди 18 години-цял ден в библиотеката справки по аспирантурата ми. Разходка на Витоша, по малките часове-кървене (без болки). Татко ми (бог да го прости) ни закара до Майчин дом (с ошашавения бъдещ татко). Шах и паника 7 см разкритие. Имаше студенти тази вечер и доста си бърборехме с един от тях. няма да го забравя. Беше побелял. Обясних му, че ако му се наложи да изражда в н-ско село, то поне трябва да знае какво да прави :mrgreen:. Родих след около 2 часа. В друга тема съм писала, че  геройски издържах на напъните и раждането, но "дезинфекцията" с йод-бензин ме уби. Когато казах на израждащия ме доктор "Духай", отговора му беше-много неща са ме карали да правя на родилки, но не и това :mrgreen:.
Второ раждане-изтекоха ми водите в къщи (естествено след разходки до последния момент). Започана се едно мотане от моя страна (нали имам опит, пък живеех на 5 мин от Майчин дом). Мъжа ми се побърка. Преглед 8 см разкритие-веднага в родилна зала. Юлия се роди след около 30 мин. (тогава ме предупредиха лекари и акушерки, че при моя болков праг при следваща бременност мога и да родя в ...къщи). От Майчин дом помня- мяукане през нощта-една писана се изкачила до 13 етаж и си легнала в..... празно бебешко легло, студа (края на септември).
Трето раждане-едва ли не насила ме закраха за раждане (свекърва ми и бившият ми съпруг). Докато се приберат (около 15 мин) бях родила.
Последното ми раждане-ден преди 6см, планово постъпване за ражадане на следващия ден. Моя милост естествено отива на работа (доки беше разрешил). Ден следващ-снежна буря, тати закъснява, карам голямата щерка на у-ще, малките (7 и 10 год) ги оставих в къщи. Закарах си се до болницата. Таткото и щерката (бъдещ лекар) се появиха по някое време- да ми правят компания. Раждането-като предишните-контракции си има, болки няма. Накрая доки спука мехура и отиде да се преоблича. Тъкмо обяснявах на присъстващите що за манипулация е това и.... усетих БОЛКИИИИИ.(има няма 2-3 мин. да са минали). Само казах-бебето излиза. Сестрата, която следеше мониторите изпадна в ужасТ. След около минута влетяха полуоблечената генеколожка и педиатър. Бебока "излезна" (или изплува), заедно с водите. Резултат- за него охлузвания по лицето (документирани на снимки), охлузвания при мене.
Стана дълго писание, но се постарха да бъда кратка-все пак четири раждания са и всичко си спомням.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: тити в пт, 10 авг 2007, 07:42
помня, помня :) при мен всичко беше подредено. Помня как отидохме в болницата рано сутринта и седнахме за малко в приемната, мислех, че ще чакам дълго, а почти веднага дойде старшата акушерка и ни покани в "моята" стая, настаниха съпруга ми да гледа тв, даваха предизборен дебат и аз също се загледах....помня, че клизмата изобщо не беше неприятна, а аз обяснявах на акушерката, че искам тя да ме избръсне, понеже аз не се справям вече :) после ми сложиха оранжева нощница и аз си викам, сега ще се похваля на една приятелка, която много обича оранжево :)
лежах с колана за запис на тонове, лявата ръка на система, а мъжът ми четеше документите за съгласие и само се разписвах;
после акушерката каза - хайде да ходим горе, аз тръгнах, а тя ме спря - че целунете се деееее :)
в операционната ме посрещна едно младо момиче, дребно, как ме вдигна на тясната маса, още не проумявам. Беше ми толкова уютно и някак празнично. Бяха пуснали сутрешния блок на дарик, говореше Пролет Велкова, а аз я харесвам; влизаше много слънце през прозорците, чуваше се и шум от кръстовището долу. Помня като ме хвана упойката и нещо ми се качи в гърлото, сякаш се задушавам, те се притесниха, а аз бях забравила да им кажа, че ми става така и когато ми слагат упойка за зъб.
Няколко пъти ми повториха часа на раждане - 10 и 5, 10 и 5 - а аз питах, а това дете защо не плаче? А той и досега много бавно и мързеливо се събужда :)
помня и в реанимация как по телефона ми се обади колега на мъжа ми - не знаеше, че раждам, пита как съм, добре ли съм, и като разбра, че съм родила преди час, се стресна и попита - а мъжът ти знае ли?  :35:
а на изписването помня как бях бледа и подпухнала, не можех да вляза в дрехите, бях недоволна, че ме изписват по-рано, отколкото аз искам, докторите вадят шампанско, торта, снима камера, а аз ревях и исках да прегръщам моята докторка.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: tania34 в пт, 10 авг 2007, 08:15
Спомням си раждането и бременността много ясно.  Бременността му беше много трудна. Лежах 3 пъти в болница за задържане, от седмия месец постоянно имах контракции, изобщо - някакъв малък ужас. В деветия месец всяка седмица ходех в частния кабинет на моя доктор да ми прави записи на бебето. Две седмици преди края на термина той реши да ме прегледа на стола и установи, че имам 5 см разкритие. Веднага ме изпрати в болницата. Мъжа ми беше като сащисан и не знаеше къде се намира. Аз също вървях все едно по облаците, уж толкова време бях чакала тоя момент, но накрая ме хвана шубето. Като отидох в предродилна изведнъж контракциите ми спряха и ми стана страшно отпуснато. Така не се бях чувствала от месеци наред - толкова спокойна. Даже си правех шегички с доктора и с акушерките. Общо взето раждането мина бързо - за около 2 часа бях готова. След това бях толкова изморена, че даже забравих да се обадя на таткото, добре, че доктора ме подсети да му звънна, иначе нямаше да разбере , че съм родила.
И тъкмо се успокоих, че всичко е минало добре и всичко с мен и бебето е наред и ... нова беда. На другата сутрин след раждането една "бясна " акушерка ме изпрати да отида сама до тоалетната ( в Шейново тоалетната беше обща), аз олюлявайки се отидох и там съм припаднала. Намерила ме е една от "съквартирантките" от моята стая. След това цял ден лежах с подуто око и устни, дори не можах хубаво да си видя бебето. Да не говорим как изглеждам на снимките от изписването - все едно съм ходила на война.  Направо ужас.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Зелената Шапчица в пт, 10 авг 2007, 08:43
      Как ще забравя тези моменти?!Че то при мен все екшъни...
      С първият първо терминът ми беше за 4декември,пък по видеозон показваше 11ноември,и цялата бременност изкарах в разправии кога да го родя,и колко голям бил,главата му била огромна и пр.В деня в който ме заведе мъж ми в болницата с изтекли води,падна най-големият сняг,ние без кола,транспорт йок,пътищата неизчистени,въобще зимата за пореден път изненада софииска община...Тръгваме ние пеша,с дисагите,и по пътя за късмет някакво заблудено такси,което дори ни и качи,в болницата докторът ми вика-Сигурна ли си че не си се напишкала?!-пък аз-Ама докторе то за двайсет години все съм се научила да не се напишквам...Три дни никакви контракции,никакво разкритие,аз започнах да изпадам в паника,защото ми бяха казали че след изтичане на водите до 24часа бебето ще се задуши...Настъпва великият ден,започват контракциите,сложиха ме на системи,но разкритие няма...Със 7см,започват напъните,пък докторите ми се карат че напъвам,пък то не напъвах аз,а онуй инатливото,дето и до ден днешен тропа с крак...Вече раждам,а доктора ми скочи върху корема целият,и аз съвсем се ушашках,така не става по филмите...Рязаха ме нещо,кърпиха ме,но мчи и биха пълна опойка...Излизането ми от нея беше умопомрачително,но е много дълго...И на другата сутрин сестрите ми викат-Видя ли че най-хубавият доктор,със сините очи те изражда...Какви ти очи да гледам,аз се борех за живота си,и този на бебето,а те-очи...
       С вторият беше още по забавно-бяхме на Асамблеята,на вилата на нашите,да сечем дърва за зимата,и аз се поуморих,кръстчето нещо...Докато разбера че това не е кръстчето а са контракции стана 2през ноща...Станаха вече на 4мин,и аз вдигам мъжа,да търси превоз...Хубаво ама до там ни линейка иска да се качи,ни такси,страх ги било...Аз излизам навън пък ми няма маратонките,кучето ги разнесло...Обикалям си тъмният двор с контракции на 4мин,да си търся изпоядените обувки,докато мъжът ми обясни на бабата какво е контракция,и защо е тази патърдия...Тръгваме отново пеша,към Младост...Пък то черни пътища,без осветление,в 2през ноща...В Младост разгеле накрая хващаме такси,но първо трябва да минем през Горна Баня,да си взема картата,и сака с нещата...В болницата пристигаме блрагополучно в 4часа...Но между временно от притеснение,контракциите изчезналиии...И някаква акушерка ми вдига скандал,защо съм я събудила...Не и останах длъжна,та поне се разнообразих малко...Зарязаха ме в някаква стая до 10часа сутринта...Но те не знаеха на кого съм човек... :bad-words:Та мъж ми се обадил на въпросният човек,и той отива и се оказва че никой не знае къде съм...Та в 10часа влизат докторите,сърдити че не съм се обадила по рано...И в 10:30 се роди Страцимир...
     Последният май беше  най-мързелив...Той пък не искаше да излиза,макар че два дни преди това сама си размествах мебелите в детската,правех почистване на двара и др.такива мероприятия,с цел ДА СЕ ОТЪРВА ВЕЧЕ...На терминът цяла нощ си съхранявах прилежно контракции,и си мисля-Ще станат всички,ще закараме децата на училище и детска градина,ще пием с Гришата по едно кафе,те тамън ще стигнат на три четри минути,влизам,раждам,и излизам...Но не бях предвидила мъжкият фактор...Съобщавам му спокойно новината,и изведнъж настава хаос...Стигналие сме до болницата за 15мин,кара срещу маршрутка,карахме се за което,и докато му обясня плана си,ме беше оставил в болницата...И се почна едно чакане...Този ден отмина,и на другият аз им викам на докторите че искам системи,и не ми се стои повече така...Но се извъди някакво велико светило,на 100години,което нищо не чуваше,и цялото трепереше,което обаче заяви че ще чакаме,може и седмица... :bad-words:Побеснях...И като почнах да обикалям Тина Киркова,напред-назад,нагоре-надолу...В 7:30,отивам при една докторка и казвам че съм с контракции на 4мин,и ме свалиха в предоперационна...Идва мъж ми на свиждане,а аз със страхотни болки,му казвам че ще раждам и не мога да изляза,а акушерката ме успокоява-Излез го виж,до сутринта няма да си родила...Излизам аз,но ми започват напъните,а той седнал отсреща в кафето бира да си пие,с един приятел...Викам му бясна,идва,а аз вече не издържам,обяснявям му ситуациятя,и той ми казва да питам колко ще струва упойката,носи пари...Метнах му аз якето си,и тел.,и се довлачвам до предродилна...Сестрата пуши и ми се смее,защото аоз и обяснявам че раждам...-Не може ти за половин час от 2см,да си направила пълно разкритие-казва...Е накрая я убедих да ме прегледа,лягам на леглото,и само как погледна,и като се развика,като се разтърчаха,ни систгеми успяха да ми сложат ни чудо...Моят мъж чака от вън с парите,пък ние излизаме вече родили се...А той щеше да припадне...Докато ме шиха голям майтап беше,дори ми викат да не се смея че преча,пък то един млад доктор...И ми казват-Много ти е хубаво бебето,приличало на мен,а то едно спаружено,лилаво,оцапано...А като го изкъпаха и то по придоби вид,го носят на баща му,и го хвалят как било започнало да прилича и на него...Значи викам докато е грозно и мърляво прилича на мен,пък като се поочовечи започнало да прилича на баща си а?! :35: :35: :35:
    Е това е!!!За сега...


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Ali_sun в пт, 10 авг 2007, 09:17
Да, спомням си и за мен ражданията на децата ми са най-важните дни в моя живот. Честно казано, не мисля, че която и да е жена родила дете може да заброви момента.
  Скоро големият стана на 10 г., и точно по този повод се замислих, че все едно беше вчера, когато ме закараха със слаби болки в Шейново. Родих го чак след 36 ч.Помня всяка минута, цялата нощ в която обикалях коридора с адски болки. Разкритието вървеше бавно, а аз през 30 мин. будех акушерката да провери дали не ми течат водите, та да ме сложат на системи.
 От преди почти 4 год., когато тръгна малкия, водите ми изтекоха в къщи.Бях много по-уплашна отколкото първия път, краката ми трепереха. Понеже съм раждала без упойки, помня всеки напън.
 Ех, както се казва сладка болка и мили спомени...Няма нищо по-велико в живота от това, да родиш живот!
 


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Lorkaa в пт, 10 авг 2007, 09:30
Спомням си, че до късно седях вкъщии и се инатех че болките не са силни, но когато дойде момента не си спомням да съм усетила толкова страх. Беше забавно как си лежах и лекарката и акушерката шетаха около мен, а аз си мислех колко съм смела и няма да пищя, но........ като почнаха яките болки бяха едни викове. Когато излезна диването и го докоснах всичко вече беше забравено, обадих се на мъжът ми, а той моля ти се отишъл да лови риба защото не можел да издържи на напрежението. На следващия ден го пуснаха при нас, той дойде мархмурлия, но като видя Моника беше с най-щастливото лице което съм виждала.
Следващите дни и до ден днешен тя е моето злато. newsm03


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Лекси в пт, 10 авг 2007, 09:54
Мамо Цоцоланке, не се чувствам дискреминирана и отговарям :D
Спомням си много добре съботията около раждането на Цвети и с удоволствие се връщам към тях. Най-вече моментът, когато я видях за първи път - беше будна и ме гледаше толкова разумно, съсредоточено и изучаващо... Интересно, че раждането на Теди само преди месец ми е "по-мътно". Ужасно ме е срам, но не помня кога и как съм я видяла за първи път :oops: А преди това добре си спомням как татко й  и кака й ме придружиха от реанимацията да стаята и поседяха малко с мен. Как ги разпитвах как изглежда бебето... Надявам се с времето споменът за първата ми среща с Тедката да се върне.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Nevada в пт, 10 авг 2007, 09:56
И аз помня с големи подробности всичко, нищо че вече са минали много години. И около рождените дни много ми напира отвътре да разказвам какво в колко часа е станало и кой как е реагирал  :lol:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: DessiJ в пт, 10 авг 2007, 10:04
Помня, помня, и то как!  [smilie=smile3521.gif] Всички постоянно ме убеждаваха, че раждането се забравяло още на следващия ден, но след 2 години и половина още ми е пред очите.

Де да знам, може пък по-натам да забравя, но не искам. Приятно ми е да си спомням, дори и гадните неща от раждането. Сигурно съм мазохистка!  newsm48


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: SaRaNia в пт, 10 авг 2007, 10:07
Помня ясно, все едно преживявам всичко отново- реплики, емоции, миризмата в болницата... всякакви детайли. Интересното е, че от първото раждане си спомням повече, отколкото от второто :roll:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Янита в пт, 10 авг 2007, 10:15
Вечерта преди да родя Виктория ходихме на кино - "Легенди за страстта". В продължение на няколко поредни години засичах този филм по кабеларките вечерта на 29 април. Добре, че не се налагаше да раждам всеки път.
Помня песента, която цяла нощ се въртеше по радиото, докато чаках да родя. Беше абсолютен хит тогава, но групата зачезна след двете си популярни песни.

Интересно е как определени звуци, образи и миризми събуждат спомените.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Nansen в пт, 10 авг 2007, 12:10
Спомням си разбира се, кристално ясно си спомням всичко.
Спомям си какво съм правила в деня преди да родя, спомням си, че тъй като бях за секцио, не биваше да ям предишния ден, но бях толкова гладна, че изгълтах една паница боб, помня, че дойде една колежка след работа да ме види, пихме кафе, дойде един просяк, дадохме му милостиня, после взехме сина й от детска градина, и отидохме до вкъщи, да им покажа количката. Помня, че ми се обади кумата ми, да ми пожелае късмет, самата тя бременна в 7- ми месец. После помня, че не мигнах цяла нощ, сутринта станах преди всички, направих кафе по навик, макар, че не можех да пия. Изкъпах се, облякох се, видях майка ми и се разплаках, после се качихме на колата, по радиото звучеше песента от Шатовалон, часът беше 5,30, мъжът ми беше като препариран, едва ли не забравил как се кара, докато отидохме до Тина Киркова, изпуших последна цигара, ужас, все едно отивах на заколение. Обадих се на доктора, че сме пристигнали, той ми махна от прозореца да се качвам и така. Дълго е, но си спомням всичко, още помня имената на момичетата от реанимацията, и имената на бебетата им.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: МАЙКА в пт, 10 авг 2007, 13:56
 :love: разбира се 4е помня  :love:
Терминът ми беше определен за 21 Ноември. Спрях работа на 2 Ноември.
Една седмица се помайвах и релаксирах, а на втората се заехме да сглобяваме мебели, да пера, да гладя детски дрешки, бельо...
Колежките на съпруга ми му казали, 4е щом майката запо4не трескава подготовка, зна4и на беб4о му е време да излиза. Майката усещала кога ще стане това и иска да е готова. Той им се изсмял и казал, 4е има още време. Има, ама няма. Запо4наха адски да ми оти4ат краката, имах адско главоболие и световъртеж. Спешно ме прие лекаря ми да ме види. Направиха изследвания и се засуетиха около мен. оказа се Прееклампсия и доки каза спешно да предизвикваме раждане. Аз се стреснах - нямах психи4еска нагласа. Знам си, 4е след 10-тина дни ще е уж.
Сложиха ме на системи и т.н. В крайна сметка, след около 14 часа, с4итано от първата предизвикана контракция, родих по естествен на4ин едно прекрасно и супер космато и мъхнато мом4енце - най-прекрасното. Не изплака!  :cry: Много се изплашихме. Роди се с увита пъпна връв около вратлето. Не дадоха на татито да я среже, именно поради тази при4ина. Слава Богу, вси4ко с беб4о се оправи и изплака. Имахме още малко притеснения, но накрая вси4ко се оказа добре и след 2 дни се гушкахме тримцата у дома.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Verdad в пт, 10 авг 2007, 14:37
Подобно на Рени, по-ясно си спомням първото раждане. Преди 8 години.
Помня, че стисках зъби цяла нощ, защото си мислех, че трябва да боли повече, и накрая пристигнах в родилния дом с 8 см разкритие.
Помня миризми всякакви - на Оксикорт, на застояла вода в мизерната баня, въздухът, който беше нажежен и не помръдваше, слънчевото затъмнение през 99 и пълната истерия около него (чак до очилата за наблюдение, които се предлагаха с всекидневниците), помня опустошителното земетресение в Турция, дни след като се роди дъщеря ми и черната статистика, която ни засипваше отвсякъде, помня аромата на една Рексона, която майка ми извади от чантата си и каза "За всеки случай", защото се разбра, че ще ни държат повече от седмица...
Струва ми се далечно и нереално. Хем се е случило на мен, хем някак - не съвсем...


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Небесна в пт, 10 авг 2007, 15:52
И аз помня абсолютно всичко от деня, реплики, случки, всичко. Помня как лекаря разказваше на екипа си: "Добре, че дойдох да оперирам, че момичето как щеше да се подготви с четене за два дни" :mrgreen:.....Това по повод, че два дни само знаех, че ще е секцио и притеснено съм питала да ми разкаже всичко, че нали бях чела само за нормално, на курсове ходих, абе ...... :lol:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: ДеВ в пт, 10 авг 2007, 16:08
Спомням си. Пък и всичко бе планирано и по график. Само думите "Това бебе е огромно" ме плашеха :mrgreen: Огромно, огромно - 3,900. Ама родено със секцио, не съм се мъчила грам. Като час на раждане е записан 9,05. А в 11,00 аз четях книга в реанимацията.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: GERBER в пт, 10 авг 2007, 16:40




МАМЕ,
и при мен е така. даже мога и по секунди да го разказвам :)

П.П. Вече през смях, забравих да кажа, че мога да говоря :) :) :)


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Мамими в пт, 10 авг 2007, 17:38
Помня всичко и едва ли има жена,която да не помни подобна емоция!Ще помня и болката и страданията и притесненията около раждането,но всичко това си струваше,разбрах това още щом зърнах сина си!Всяка една секунда болка си струваше!Всичко...всичко!Никога няма да забравя ,това са най ценните мигове в живота ми!
Само една жена може да разбере тези чувства!Само една майка!  :loveuu:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Тъщата в сб, 11 авг 2007, 22:25
И аз си спомням всичко,сякаш беше вчера.Термина ми със Софи беше 11 07 2001г.Аз обаче имах предчувствие че ще се родина 13 07 (петък)и мъжа ми също .И двамата сме 90% сигурни че е и зачената на петък 13( 13 10 2000г.) И така към 5.00ч. на 13-ти отивам до тоалетната и виждам че съм прокървила.При мене спеше сестра ми в отсъствието на мъжа ми-той е военен и естествено тогава беше дежурен.Спомням си кафето което изпихме,как си събирах прането, защото ми бяха казали да не бързам да отивам в родилното...И раздрънканото такси,от което след като слязох контракциите ми бяха зачестили...Големия ужас който изживях ,след като към 7 00ч. се смениха лекарите и застъпи (според мои познати)най- големия некадърник...И още по-големия ,когато лекаря каза че бебето ще трябва да извади с форцепс...После ... после ми я взеха и я закараха в неонатология под наблюдение 24 часа.(такъв бил закона)На другия ден към 15 часа един прекрасен глас ме събуди"Има ли тук майче което да нахрани това детенце?"Детенцето беше моята първородна дъщеря.
А за близначките...След почти едномесичен престой в болницата,реших да пренаредя леглата,е те не са тежки ,все пак са на колела,но това беше причината раждането да започне.Беше само 3 дни преди определената дата за секцио.И сега мислеха да ме оперират, но момичетата бързаха да излизат... В 20 40 първата и само след 10 минути  втората.Пак ми ги отнесоха :cry:А аз със високо кръвно...мисля180 горна граница.Цяла нощ останах в специална стая.
После нямаше и три дни и ме изписаха ,а децата ми останаха :(Цели 40 дни.Повярвайте ,струваха ми се 40 години.Толкова сълзи съм изплакала...Но дойди и моя ден.Прибрах си ги живички и здравички.И наистина с времето остават само хубавите спомени -за деня в който ги извадиха от кувиозите, за махането на сондите и хранене с биберон, за наддаването на всеки грам.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Хапка в нд, 12 авг 2007, 01:00
  Спомням си много добре. Планирано секцио, поради тесен таз. В седем и половина бяхме пред кабинета, помня всички манипулации и какво си говорихме с екипа, как ме питаха непрекъснато дали съм добре, направо като в американски екшън, защото кръвното ми беше много ниско. Помня как дофторката каза, че съм загубила много кръв. Но най-ясно си спомням челото й до моето чело - едно такова намръщено, като питка, с бял мъх. Толкова исках да й кажа, че я обичам, а в гърлото ми имаше огромна буца. Оттогава наваксвам всеки ден по сто пъти :)


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Алиса в нд, 12 авг 2007, 01:18
Да, спомням си всичко, до цвета на пижамата, с която изхвърчах до болницата първият път ('щото хитро си сидях до дупка в къщи, не ми остана време да се преоблеча и цъфнах в болницата с пълно разкритие). Спомням си миризмата на свещта, която беше запалила дулата. Спомням си кой срещнах по стълбите. Спомням си как веднага след първото раждане си казах, ми, то не било трудно, мога пак. Никакви обезболяващи и подобни не взех (не човек, а желязо  :crazy:), което може би спомага за ясни спомени. Спомням си за какво си говорех с акушерките веднага след второто раждане. Никога няма да забравя индикациите за Даун, като се роди Ели.

Абе, всичко си спомням и мога да досаждам с разкази часове. Малко като мъжете с тяхната казарма.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Radina в нд, 12 авг 2007, 08:37
Помня всичко от теста с две чертички до момента в който ми дадоха малкия в ръцете  :hug:. Всъщност имам тази способност да не забравям почти нищо, за добро или за лошо  :roll:


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Chanel в нд, 12 авг 2007, 10:44
О,помня и още как.Първо раждане на 19.Сама,мъжът ми на рейс.Изобщо не знам за какво става въпрос.След първите болки си казах:О,това ли е?Ще го издържа без проблем.Честно казано,по-късно си мислех,че умирам. :DПомня майка ми,баща ми,свекър и свекърва.С едни огромни букети от рози.Два часа след раждането.Спомням си,че през цялото време се стисках да не се разплача,но като видях промененото лице на майка ми се разревах колкото мога и й казах:Защо не ме предупреди,че боли?
Второ раждане.Вече съм в час,въпреки,че толкова време е минало.Обаче пак съм без мъж.Този път раждам при вип условия,добре минава всичко.Обаче след раждането има проблем.С мен.Рев,рев,рев.Всички реват,дори и мъжът ми по телефона.За първи път в целият ни брачен живот го чувам да плаче.Слава богу,всичко си идва на място.Прибираме се в къщи.И установявам панически,че всичко съм забравила,единственото,което си спомням, е как се поставя памперса.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: twety в нд, 12 авг 2007, 14:59
Наистина нищо не се забравя!Въпреки,че при мен беше различно,защото с първото ми дете хал-хабер си нямах че ще раждам,тъй като Хриси се роди 17 дена по-рано.И така.... вечерта на 02.01.2001,правим си ние разходка с моя мъж,след това на  приказки с комшииите и най-накрая се прибрахме и си легнахме.на сутринта аз ,нищо неподозираща,се събуждам и  абе нещо много мокро под мен и корем ме наболява леко.Бре,викам си какво става тук,още не е време да раждам...и му казвам аз на господина-май ще раждам,защото ми текат водите.А той,какво мислите ми отговори... :ooooh: я заспивай,ти сигурно си се напикала!!!!!! :2gunfire:Представяте ли си!!!
Това става в 6:30 сутринта,говорих аз с джипито,тя вика ще изчакаме да видим-а на мен малко,по малко ми изтичат водите...Замина моичкия на работа,а аз лежа и се паникьосвам,нали ми е за първи път.Стана 11:30,на мен продължават да ми тече,но нямах силни болки,дойде джипито и вика-отиваш в болница.Обадих се аз на мъжът ми,закара ме,и с моя късмет случих на една индйка-стажантка,тя ме приема...Включиха ми система в 12:30 и в 16:05 си имах прекрасно момиченце.Амагорката стажантка беше толкова притеснена,че ме ши 10 мин :roll:
С второто имах други притеснения,изкарах си термина докрая,че даже и с 1ден отгоре.Ей това чакането е отвратително,а днес,а утре,всеки те подпитва айде бе няма ли да раждаш вече.... newsm78 все едно те имат зор!!!пък и друг дерт си сложих сама-викам си ами аз как ще разбира че раждам,незнам нита какво е контракция,нито нищо...абе луда работа.Ама и то мина-на 25.01.2007 като отидох в11ч. и ми включиха системата,в 14:25 си имах още една кукла :D.Да си живии здрави!Това мили дами са моите спомени.....Спомняш си всичко,но поне при мен е само хубаво.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Ненагледна в нд, 12 авг 2007, 15:48
Помня всичко, но честно казано не обичам много да си припомням тези моменти.


Титла: Re: Спомняте ли си???
Публикувано от: Tasha в нд, 12 авг 2007, 18:01
Родих сина си преди 9 години, но си спомням всичко с подробности сякаш беше вчера. Как влязох в болницата, стаите, и момичето с което бях, и контракциите които сякаш нямаха край и самото раждане го помня с най - малки подробности - а ми се иска да го забравя, че беше толкова тежко.  :( И после малкото бебе като се появи как забравих болката и как следях акушерката с поглед какво прави, и се надигах, а доктора ми вика "Лягай каде се надигаш" а аз "Ами да гледам какво става" Като ни качиха в стаята първото нещо което си помислих беше че искам да се прибирам в къщи с бебето - ами нали вече го бях родила и хич не ми се стоеше в болницата  ;-)


1