BG-Mamma

Бременност и раждане => Бъдещи майки => Темата е започната от: ва ни ла в пт, 28 сеп 2007, 14:55



Титла: за носталгията по майчинството
Публикувано от: ва ни ла в пт, 28 сеп 2007, 14:55
липсва ли ви това време, когато бяхте у дома с бебо? какви са _ и + на връщането към редовнята работа в офиса?

аз например смятам, че като романтична натура и наред с това супер организирана и дори понякога в повечко, ще си изкарам мейчинството наред с полагащия ми се 6 м. неплатен отпуск за гледане на дете и ще се запишем на ясли чак като станем на 2,5 г. т.е. поддържам тезата, че има време за кариера, но сега детето е приоритета за мен.

вие сте  :flutter:


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Луна и грош в пт, 28 сеп 2007, 15:01
Няма да мога да изкарам цялото майчинство най-вече поради финансови причини.
Предполагам, че като се върна на работа, детето адски ще ми липсва. Дори от сега го мисля, колко ли ще ми е трудно и тежко. :(
Но в случая нямам избор.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: baibibi в пт, 28 сеп 2007, 15:04
Да, стоенето вкъщи с децата беше приятно, НО НАЙ-ЩАСТЛИВАТА ми година беше, когато те тръгнаха на ясла/градина, а аз още не бях започнала работа. Няколко седмици сутрин, след като ги оставех в яслата/градината, се прибирах вкъщи, посвършвах някоя домакинска работа, а после лягах да спя по 3-4 часа. Явно съм била супер изтощена от 3те години сама с двете деца у дома. А след като си отспах се отдадох на занимания, които винаги съм отлагала - време само за мен и моите интереси. Голям кеф беше!


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: mi6ok_f в пт, 28 сеп 2007, 15:49
Би било много хубаво да изкарам цялото ми полагаемо се майчинство, но аз правя планове да се върна на работа от финансова гледна точка. Разбира се това ще стане, ако всичско с мен и бебето е наред. Значи до 1,6 месечна възраст ще го гледам, после на бачкане.
Ще ми бъде трудно да го дам на ясла, но бабите такова възпитание ще му дадат, че не ми се мисли. В най-добрият вариант ми се ще да прехвърля майчинството на някоя приятелка, която може да гледа детето, но е почти невъзможно.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Ted_Ka в пт, 28 сеп 2007, 15:52
Не мога да отговоря категорично.Има си плюсове,има си и минуси.
Определено в началото ми липсваше погледа,смеха й,игрите и разходките,белите й ако щеш-толкова бяхме свикнали една с друга...По-скоро съм била повече притеснена за това как се чувства в яслата,как се справя там и т.н.
Сега я виждам,че ходи с удоволствие на ясла,щастлива е,а съответно и аз се чувствам добре.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: dy1 в пт, 28 сеп 2007, 16:04
Е, аз съм към края на стоенето вкъщи. От първи ноември започва онзи, безумният ритъм....И още от сега ме е страх как ще се справя. Детенце вече е на ясла. И открих колко е хубаво да имам няколко часа само за себе си, но открих и друго - някак празна ми стои къщата! А иначе, преди всичко е детето! От тук нататък и завинаги!


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Кампари в пт, 28 сеп 2007, 16:29
Да, стоенето вкъщи с децата беше приятно, НО НАЙ-ЩАСТЛИВАТА ми година беше, когато те тръгнаха на ясла/градина, а аз още не бях започнала работа. Няколко седмици сутрин, след като ги оставех в яслата/градината, се прибирах вкъщи, посвършвах някоя домакинска работа, а после лягах да спя по 3-4 часа. Явно съм била супер изтощена от 3те години сама с двете деца у дома. А след като си отспах се отдадох на занимания, които винаги съм отлагала - време само за мен и моите интереси. Голям кеф беше!

Все едно аз съм го писала!


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: pandora в пт, 28 сеп 2007, 17:08
Да и за мен най-прекрасния момент от майчинството беше, когато Ния тръгна на ясла и аз се заех с работа върху себе си, не козметична, сериозна. Всъщност връщането ми на работа не беше тежък момент, дори напротив, но бях на предела на силите си.
Сега си мечтая отново за майчинството, оценявам неща, които преди намирах за досадна част от майчинството.
Въпреки това мисля, че ако всичко е наред година и половина - две е максимумът ми за майчинство.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: ava13 в пт, 28 сеп 2007, 17:21
Ох, изобщо не ми се мисли за връщане на работа..Толкова ми е хубаво с бебчо и ангажименти само около него и домакинството  :blush: А той е един кротушко....поне за сега, де  :mrgreen: Ако зависеше от мен, като стане на 2 годинки, щях да се постарая с втора бременност...но лекарите казаха да чакам 4 години  :(


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Alexandra в пт, 28 сеп 2007, 21:10
За мен една година беше достатъчна, след това вече имах нужда от разнообразие, да се върна на работа, да контактувам и с други хора. Вярно че ме притиснаха малко от работа, и половин година детето беше с гледачка, така че може би максимума щеше да ми е година и половина.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Лейди ФиЛ в пт, 28 сеп 2007, 21:48
Сигурно и азще съм на този хал след година-две :D


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: margo** в пт, 28 сеп 2007, 22:56
Краят му вече се вижда  :cry:.Много ми е мъчно.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: B_a_m_b_i в пт, 28 сеп 2007, 23:51
Беше ми мъчно, затова си родих още едно и сега съм в майчинство  :mrgreen:


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: biboshka в сб, 29 сеп 2007, 00:13
До края на 10-месец стоях вкъщи и бях започнала леко да изпсихясвам. Откакто се върнах в обществото, определено си възвърнах самочувствието.
Защо да ми липсва? Нали следобед и по цяла нощ сме заедно? Напротив, през уикендите, когато сама си го гледам по цял ден, вечер вече съм откачила от нерви от постотянното мрънкане и тръшкане и крещене "не пипай там" и "не прави това", докато иначе липсата през деня зарежда с двойно желание за игри и обмяна на обич следобеда  :hug:


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: noneto в пн, 01 окт 2007, 12:26
Живеем с майка ми и оставих Дара на нейните грижи когато навърши 5 м. Започнах да работя по 4 ч., но всеки ден се случваше ангажимент преди да си тръгна и малко по-малко вече работех по 8ч.
Детето е винаги в мислите ми и често се обаждам да питам как са.
Много ми липсва при все, че знам кой и как се грижи за нея. Надявам се, че тя не страда от липсата ми през деня. Винаги ни изпраща с целувки и най-лъчезаната си усмивка.
Никак не ми се тръгва, но уви....
Ако можеш си остани при детенце до края на майчинството! :peace:


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: SaRaNia в пн, 01 окт 2007, 12:36
Не. Изкарах 6 год. в майчинство и ми писна от еднообразие и безпаричие.
Освен това съм много обсебваща майка... гадно ми като се разделям с децата всяка сутрин, но съзнавам, че се налага- те израстват и имат все по-малка нужда от мен и все по-голяма нужда от самостоятелност. Направо ме обзема паника като си помисля, че ще дойде време, в което няма да знам в кой момент къде са :crazy:


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: LuckyN в пн, 01 окт 2007, 13:42
Моят син е на 1,11г. и вече 3-та седмица е на ясла. А аз трябва да започна работа следващата седмица. Докато бях в майчинство, работодателите ми бяха така добри да ме оставят да работя от къщи и ми плащаха цялата заплата. Но трябваше при навършването на детето ми на 2 год да се върна. такава е уговорката ни. Като гледам детето как не иска да ходи на ясла, ми идва да остана да го гледам още 1 година, но ще изгубя работата си. Определено ще ми е мъчно за онези моменти с малкия, докато си бяхме двамата. Но най ми е терсене за яслата. Просто, докато не спре сутрин да плаче и да тръгне на ясла с желание, няма да се успокоя. Още съм вкъщи, но нямам желание за нищо. Върша си ежедневните задължения, опитвайки се да се разсейвам, докато дойде време да го взема от ясла.
Иначе много обичам работата си, обичам да я върша. Взимам сравнително добри пари, но детето си е дете и едва ли има нещо, което да замени липсата му.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Zuzi в пн, 01 окт 2007, 13:55
ООО да, с носталгия си спомням за майчинството, за моментите, когато малкия човек само спеше и сучеше  :). Имах късмета да се запозная със страхотна компания майки и с тях минаваше половината от деня ми. Липсва ми да се излежавам сутрин с малкото ми съкровище, да се шлая, да се разхождам с него и т. н. Нямам търпение пак да съм бременна и да мина през всичко това още веднъж  :)


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: meshko106 в пн, 01 окт 2007, 14:29
При мен се наложи да се върна на работа много рано, Мия нямаше още и 7 месеца -по финансови причини. За съжаление аз такова майчинство, за какъвто романтичен аспект говориш, нямах щастието да имам. Докато бях вкъщи, се наложи да водим бебка по много прегледи и изследвания, така че практически не съм имала спокойно и безметежно майчинство. Тя е прекарала повече време по прегледи и процедури, отколкото по разходки. От тази гледна точка връщането ми на работа беше и един вид откъсване от един кошмарен период. И сега всеки един миг с нея е безценен и го изживявам като подарък. Сигурно винаги ще имам чувството, че ми беше отнета радостта от дълго чаканото бебе, и възможността да се насладим и двете на един период, който никога вече няма да имаме, но такава е реалността. Все пак майчинството е за цял живот, а не за 1 или 2 години. Старая се да й дам най-доброто във всеки момент, в който съм с нея. Засега като че ли успявам, защото тя е усмихнато и щастливо дете. Надявам се и занапред да е така.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Dori в пн, 01 окт 2007, 14:57
Това са едни от хубавите моменти на една жена  :hug:. Миналата година, Алексчо тръгна на ясла (1г.5м.) и аз щях да се връщам на работа. Само, че се разболя и решихме да си продължа майчинството. Така до 2г. си го гледах. След това се върнах на работата и го гледахме с отпуски. Скоро ще започне ясла, за което мисля, че е времето. Той също има нужда от смяна на обстановката  :peace:.


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Simona в пн, 01 окт 2007, 16:48
До края на 10-месец стоях вкъщи и бях започнала леко да изпсихясвам. Откакто се върнах в обществото, определено си възвърнах самочувствието.
И при мен се получи така. Доволна съм, но понякога си мисля с носталгия за времето, когато се гледахме двете :love:


Титла: Re: за носталгията по майчинството
Публикувано от: Tigercheto в пн, 01 окт 2007, 16:59
Да липсва ми, оставих го на баба му на 11 1/2, липсва ми страшно много, чувствам се виновна даже


1