BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: PADI в пт, 12 окт 2007, 10:24



Титла: Женени с деца
Публикувано от: PADI в пт, 12 окт 2007, 10:24
Е, мили майки и съпруги, доволни ли сте от семейният си живот?Щастливи ли сте заедно,или уж сте заедно ,но на различни страни!Добър съпруг ли си избрахте?Оправда ли той очакванията ви,или е просто човекът с който се разминавате сутрин и вечер?Има ли нещо което искате да променити в него?А в себе си?Слуша ли  още майка си и баща си?Помага ли ви ?А за децата?Как ги възпитахте ,или стана обратното -те вас?Изобщо каква е равосметката като теглите чертата!Ако имате втори шанс ,бихте ли променили нещата в дадена ситуация,или ще изберете ДРУГИЯ!Съжелявате ли ...              Аз съжалявам ,че допуснах най-баналната и досадна грешка ,която са правели и нашите майки и баби...НЕ СКРЪЦНАХ ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА СВЕКИТО (да не забравя и свекъра)Направих го малко по-късно,но нещата бяха тръгнали...а и тя е много упорита м... и!С мъжът ми много се обичахме.Любов от пръв поглед!Не ни е запознавал никои!Сами!Беше лудо влюбен в мен-дори искаше да си смени религията...Както и да е.Днес имаме две дъщери и след много възходи и падения ,сме заедно.Не бих избрала друг!!!Бих ЕЛИМИНИРАЛА  ВРЕДИТЕЛИТЕ още в зародиш!Така стоят нещата при нас.А при вас как е?


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: Petinka в пт, 12 окт 2007, 10:33
Нещо последните 1-2 години не бих казала, че съм в екстаз от мъжа ми! Той се промени, аз се промених, особено след като се роди дечко. Не знам........ Голяма любов ни тресеше в началото и първите ни години заедно не сме обръщали внимание, може би, на неща, които сега ми се струват значителни и дразнещи. Иначе и двамата обожаваме детето (и как иначе) и времето ни минава в отделено внимание към него...
За избора-едва ли бих избрала друг тогава, все пак любовта те кара да правиш избор, а ние бяхме влюбени и щастливи.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: sgi в пт, 12 окт 2007, 10:40
Аз също съм доволна от избора си на съпруг.Естествено,че има неща ,които искам да се променят,но то се отнася и за мен.Мисля,че ще е по-здравословно ако живеем поне на 300 км от родителите му,но пък съм им благодарна за това,че са му осигурили самостоятелно жилище,което сега е мой дом.И да знаеш,Radi,че скърцането не винаги помага,защото свекърва е болест ,която поразява много жени и не е лечима.Най-много да те обвини,че и скърцаш ,а тя ти мисли само доброто,защото си и като дъщеря и да те докара до там,че да се засрамиш дори от това,че само си си нагодила зъбите в позиция за скъране.Ай ,отплеснах се.Деца нямаме още,но се надявам,че когато имаме ще успея да ги възпитам да бъдат добри,толерантни  и винаги себе си.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: LemonDesi в пт, 12 окт 2007, 10:49
Аз съжалявам, че толкова много години - почти 10, ни бяха нужни,
за да почнем да се изслушваме, и съответно да се разбираме.
Сега сме много по-щастливи, отколкото в началните еуфорични години,
след ОГРОМНИТЕ перипетии, през които премина нашия брак. 
Никога нищо не е сигурно, но в момента семейното щастие за мен се
заключава в това, че и двамата се стремим да сме един с друг в нашия дом,
вечер търсим топлината на другия, радваме се на детето (дори когато ни прави на луди гъби  [smilie=smile3511.gif]  [smilie=smile3521.gif]),
наслаждаваме се заедно на хубавите неща от живота, и се стремим заедно да се справяме с
трудностите.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: tezita в пт, 12 окт 2007, 10:50
Аз съм щастлива с моя съпруг.От почти 12 години сме женени и за сега се разбираме добре.Мога да говоря от свое име,за него не отговарям.По моя преценка,ако не живеехме с родителите му,щяхме да имаме още по-идеални отношения.Не мога да кажа,че слуша майка си,но не смее да й каже нищо.Ако трябва да се направи някаква забележка относно съжителството ни с тях,той уж ще им каже,обаче така и не го прави.В крайна сметка се налага аз да отправям реплики,което хич не им харесва и това обтяга отношенията между мен и тях. Имали  сме и много лоши и хубави моменти през досегашния ни съвместен живот и винаги сме се подкрепяли   взаимно.Обичаме си двете деца и сме си добре.Та като тегля чертата мисля,че съм попаднала на точния човек,с когото да остарея.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: pandora в пт, 12 окт 2007, 12:29
Доволна съм, да. Разбираме се и си "гледаме" семейството. Имали сме малки сътресения, което е нормално, предполагам, че и за напред ще имаме, важното е да ги преодоляваме и да продължаваме напред. Мечтая си да сме от онези, които са побелели заедно и са останали силно свързани през годините, като едно цяло.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: niama_me в пт, 12 окт 2007, 15:23
Щастлива съм. Искам да остареем заедно и чувствата ни да са същите.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: gerygirl в пт, 12 окт 2007, 15:28
Щастлива съм. Той се промени доста откакто се оженихме и то в положителна посока. Въобще не се съобразява с родителите си. По-скоро аз се връзвам на моите родители.

Имахме някои трудности които ни сплотиха и сега се радваме на дъщеря ни.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: Катерина78 в пт, 12 окт 2007, 15:55
Не съжалявам за избора си, даже скоро му го казах, то скоро го и осъзнах. :ooooh: Първите години се колебаех, честно казано исках да намеря друг - по-красив, не по-добър :oops: И колкото да ми казваха, че красотата е преходна, аз все залитах по мускулести мъжаги  :lol: Много ми помага вкъщи, за детето и въобще за всичко - пазарува, чисти, а понякога и готви. Само едно ме гложди - нямаме време да си говорим, да си обръщаме внимание, да се изслушваме, пък и в момента уча малката да спи в детската стая, а ние отделно и се налага да спя при нея. Та с мъжо отгоре на всичкото спим отделно. Страхувам се да не се отчуждим и само да се разминаваме сутрин.
Колкото до родителите, доволна съм, че още преди да се оженим скръцнах със зъби и казах, че ще живеем отделно, ако ще да е под наем. :xarms: Наложи се само 2 месеца да живеем със свекърите, докато направим ремонт на нашия апартамент и видях какво е - не мерси, никога повече  :naughty:


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: zigizagi в пт, 12 окт 2007, 16:06
Нещо последните 1-2 години не бих казала, че съм в екстаз от мъжа ми! Той се промени, аз се промених, особено след като се роди дечко. Не знам........ Голяма любов ни тресеше в началото и първите ни години заедно не сме обръщали внимание, може би, на неща, които сега ми се струват значителни и дразнещи. Иначе и двамата обожаваме детето (и как иначе) и времето ни минава в отделено внимание към него...
За избора-едва ли бих избрала друг тогава, все пак любовта те кара да правиш избор, а ние бяхме влюбени и щастливи.
И при нас се случиха много промени след като се роди детето. Заедно сме от 14г почти. Чудесен баща, много помага за всичко. Единственото, което бих променила е да бях родила по-рано и да му обръщам повече внимание, а не да се съсредоточавам повече върху детето.
Липсва ми романтиката, щуротиите, ........


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: TIHA VODA в пт, 12 окт 2007, 17:41
Доволна съм от семейния си живот, и то много. Не се е налагало да се променяме един друг, след естествените проблеми в първите години, просто свикнахме с отрицателните си качества, и се научихме да се вглеждаме повече в положителните си.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: Шани в пт, 12 окт 2007, 17:56
Какво да ти кажа...
Идеални няма. Има грешки, прошки, толерантност и взаимно уважение. И колкото и да не си го признаваме - навик.
Къде сега на дърти години "нов" да си търся  :lol:. Ще си го трая моя си, че вече му знам спатийте.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: silvana_vn в пт, 12 окт 2007, 18:36
Аз май единствена не съм случила. След десет години съжителство и две деца, чак сега осъзнавам колко сгреших в избора. Изневерява, лъже и не му пука че ме боли. Направо съм в задънена улица-с двете деца... Но на вас, щастливки, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: EASpirit в пт, 12 окт 2007, 19:01
Нямаме дълги години съвместен живот,но се надявам,че ни предстоят.
Има си надостатъци,но много ме обича и слуша,пък и аз него.Обичам го,това е мъжа за мен :love:


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: martinka в пт, 12 окт 2007, 19:56
Здравейте,заглавието на темата ми звучи като един познат,сладък сериал.Сега като се замислям сама пред темата и като си зададох въпроса"Бих ли го сменила",без увъртане си казвам,че за нищо на света.Не е пресилено-заедно сме от 12 години и женени 10 от тях.Не винаги е било лесно,розово и т.н,но е било преживяване,което още повече да ни сплоти.Така,че не само доволна,но смея да кажа и щастлива. :hug:


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: мекичка* в пт, 12 окт 2007, 20:14
В нашата връзка няма изпепеляващи чувства и страст,по-скоро сме партньори в буквалния смисъл на думата.Разбираме се,поделяме си грижите за децата,всеки си знае задълженията...Няма нищо пикантно в нашето фемъли :mrgreen:


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: zuki в пт, 12 окт 2007, 22:43
С мъжа ми бяхме гаджета 7 години, толкова живяхме на семейни начала, без брак. От 2 години сме женени, имаме си син. Като се замисля, мъжът ми много се промени - в положителна насока. Преди беше едно дете, докато сега започна да уляга, да бъде по-отговорен. Иначе и той си има своите недостатъци, като всеки човек. Живеем у свекърите и това е нещото, за което винаги досега съм съжалявала. Винаги съм си мислела, понеже с мъжа ми имахме много конфликти и поводи за раздяла, че ако бяхме настрани, щяхме още от самото начало да знаем дали ще ни бъде като семейство или не, защото нямаше кой да ни се меси в отношенията. А иначе в много от случаите свекърва ми започна да става причина за скарванията ни, а когато не беше причина, винаги намираше начин да се меси в конфликта, което още повече нажежяваше мъжа ми. Не мога да си кривя душата, че в почти всички случаи тя заставаше на моя страна, но незнайно защо, още повече подклаждаше конфликта.
сега положението вкъщи започна да граничи с нетърпимото и това изнервя мъжа ми, мен, а това рефлектира и върху детето. Все си мисля, че с мъжа ми трябваше да станем по-отговорни по-рано и да се заемем с покупката на наше си жилище.
Не бих сменила мъжа си за никой друг. Фактът, че се омъжих за него, е достатъчно красноречив сам по себе си - говоря за хората, които ме познават отпреди да се впусна в тази сериозна връзка.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: PADI в пн, 22 окт 2007, 19:10
Радвам се за всички които въпреки всичко не биха сменили половинките си.Както сме казали: В добро и зло!Докато смътра ни раздели!!!  :bouquet:


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: *Tulip* в пн, 22 окт 2007, 22:41
Аз май единствена не съм случила. След десет години съжителство и две деца, чак сега осъзнавам колко сгреших в избора. Изневерява, лъже и не му пука че ме боли. Направо съм в задънена улица-с двете деца... Но на вас, щастливки, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

Споко, ще си намериш друг! Това е живота. Стягай си парцалите и да ти е обица на ухото. Само недей завижда на "щастливките". Пу-пу да не им е уроки. Живота е шарен, всяко зло за добро.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: telerika в вт, 23 окт 2007, 17:02
Никога не бих избрала него отново....Твърде бързо принца се превърна в жаба....Изневяра.."поучителни"шамари....все още живея с него....но душата и мечтите ми са на друго място


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: p.komitova в вт, 23 окт 2007, 17:08
Доволна съм, да. Разбираме се и си "гледаме" семейството. Имали сме малки сътресения, което е нормално, предполагам, че и за напред ще имаме, важното е да ги преодоляваме и да продължаваме напред. Мечтая си да сме от онези, които са побелели заедно и са останали силно свързани през годините, като едно цяло.
:peace: Да, и при нас е така, вече седма година. Смело мога да кажа, че сме щастливи заедно и за нищо на света не бих го заменила с друг! Достатъчно е да се огледам в очите му и да забравя за какво сме спорили до момента.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: Iggiberry в вт, 23 окт 2007, 21:34
Хм, мисля, че с времето като поотрезвявам от голямата любов виждам много неща, които не ми харесват и създват трап (все още не е пропаст) помежду ни!


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: Nixi в пт, 26 окт 2007, 16:08
Човекът с когото живея в момента няма нищо общо с романтичния, разбиращ, умеещ да изслушва и каращ ме да се чувствам толкова обичана и сигурна, онзи, в който се влюбих тогава.
Промени се, много, даже незнам дали изобщо харесвам това, в което се е превърнал. Аз сигурно също съм се променила, но истината е, че не се чувствам щастлива. А може би пълно щастие има само в приказките...
1 дете, още едно на път... купища лъжи, разкаяния, болка, пропадане...
Десетки равносметки, безсънни нощи и размисли за живота, а аз все още не знам къде се намирам.
Дано е от хормоните


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: PADI в ср, 31 окт 2007, 21:25
Дали все пак да не си помисля .... newsm78


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: *SV* в ср, 31 окт 2007, 21:40
Да. И в най-смелите си представи не съм мислила, че той ще е толкова добър баща и съпруг.
Естествено е, че има неща, които не харесвам у него. Но всеки си има своите недостатъци. Смятам, че съм това, което съм, защото избрах точно ТОЗИ мъж. Надявам се както и да се променяме в бъдеще, да не се отдалечаваме много един от друг.


Титла: Re: Женени с деца
Публикувано от: tuly в чт, 01 ное 2007, 22:16
Човекът с когото живея в момента няма нищо общо с романтичния, разбиращ, умеещ да изслушва и каращ ме да се чувствам толкова обичана и сигурна, онзи, в който се влюбих тогава.
Промени се, много, даже незнам дали изобщо харесвам това, в което се е превърнал. Аз сигурно също съм се променила, но истината е, че не се чувствам щастлива. А може би пълно щастие има само в приказките...

ох,направо ме замисли....все едно са мои думи :cry:


1