BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: NikiFin в ср, 14 ное 2007, 13:41



Титла: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в ср, 14 ное 2007, 13:41
Не ми го е казвала директно. По-скоро е казвала, че ни обича мен със сестра ми, но не помня кога за последно, не е много по хубавите думи. Само разправя на ляво и дясно колко много е направила за нас. Но имам чувство, че го прави само за да получи хорските аплаузи, за собствено удовлетворение. Към мен винаги е била лоша, никога не е показвала нежност с изключение на груби целувки. Наистина е направила много за нас, пренебрегвайки себе си. Но имам чувство, че пак си е правила всичко за нея си, понеже си има някакви амбиции за децата и най-вече за да и кажат хората Браво. От как се помня иначе ме е обиждала жестоко, сравнявала ме е с най-лошите хора, пренебрегвала е нуждите ми, не е уважавала желанията ми, абе правила си е само каквото тя иска и е добро според нея, но не и според мен. Заяжда се непрекъснато и за всичко. Дразни умишлено. Сигурна съм, че е умишлено, защото съм и казвала кое ме дразни и тя точно него прави. Примерно много често ми е казвала, че баща ни е искал да ни остави в дом за деца, но тя не дала. Колко сме били неблагодарни, тя си дала живота за нас... като че ли е направила нещо изключително като си е отгледала децата, а не нормалното Да ги прати в дом. Само вика Ти щеше да видиш ако те бях пратила в приют както искаше баща ти. Усещам от цялото и поведение, поглед, отношение и всичко, че ме мрази и едва ли не съжалява, че не е пратила в прищт за да видя.... Остава само да си го признае, но не знам защо не го прави. На дела го показва и доказва ежесекундно, явно я е срам пред себе си и пред мен да си го признае. Аз съм и казвала многократно, че не мога да я понасям, че я мразя. Не съм сигурна за второто всъщност, но като се ядосам често и го казвам.
Сред вас майки, дано няма такива, но мислите ли, че е възможно майка да мрази дъщеря си подсъзнателно или съзнателно. Аз си го усещам, усещак как се зарежда с моята енергия когато умишлено ме ядоса, усещам как се кефи, въпреки че никога не го казва и показва. Но аз просто го усещам. Имам 3 деца, малки са, но на този етап не мога да си представя да си мразя децата. Разбирам родители пратили децата си в домове защото не са имали възможност да ги отгледат. Това ми е по-понятно и бих могла да го разбера  въпреки, че за себе си никога не бих си дала децата . Но умишлено да правиш всяка секунда неща, които знаеш че са дразнещи за дъщеря ти, да я обиждаш и унижаваш.... Какво е това, защо, не разбирам. Всички се опитват да ме убедят, че тя ме обича, аз съм си внушавала, че ме мрази. Но не си внушавам, усещам го, цял живот съм го усещала, чувствала съм се зле. Песничката за Мила моя мамо абсолютно никога не съм я чувствала като за нея, моята майка не е сладка и добричка, тя е проклета вещица. И това не е от сега понеже е остаряла и изкукуригала да кажем  - винаги е било така, от как се помня, винаги е била гадна към мен и ме е карала да се чувствам зле. Като дете си мислех, че всички родители са така. Но установих като порастнах, че не е така. Другите си обичат майките, но аз изпитвам ужас от моята, предпочитам да не я виждам никога. Дори като деца като живеехме на село при баба ми и майка ми идваше да ни вижда уикенда не помня да съм се радвала, че идва.
Та последно - възможно ли е наистина майка ми да ме мрази  newsm78


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: tars в ср, 14 ное 2007, 13:50
Не знам какво да кажа след прочетеното до тук. . . напълно ти съчувствам за това.
За съжаление има такива майки.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Тайна в ср, 14 ное 2007, 13:58
Различни поколения, различни разбирания за добро и лошо.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: SaRaNia в ср, 14 ное 2007, 14:00
Силни думи използваш. Много ми се иска да вярвам, че не е възможно.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Янтра в ср, 14 ное 2007, 14:04
NikiFin, даже и това, което казваш да е истина от твоята гледна точка, от друга тема знам, че майка ти е дошла при теб за да ти помогне с децата. В чужда държава, без никакви други приятели, познати и близки, за да помага на ТЕБ! Не спи по цели нощи и се старае да ти помогне с товара. Може да не е много майчински тип човек, хората са различни.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Andariel в ср, 14 ное 2007, 14:07
Едва ли е омраза. Рядко се случват такива неща.
Сигурно на жената такъв й е характера и не умее да изразява хубавите неща. Може и тя самата така да е възпитана. Може да я хваща критическата. Може да се чувства зле, незнайно защо изоставена, неоценена. И всичко това да избива по този начин. Сигурно има неща, които й тежат на душата.

Ако е възможно, гледай да не се ядосваш много с нейното отношение, особено ако не ви се налага да се виждате и чувате често. Подозирам, че не може да преглътне хапа, че сте самостоятелни възрастни хора и тя изпуска контрола. Има такива родители, да не кажа, че са доста в БГ. Ще свикне.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: KayRenn в ср, 14 ное 2007, 14:14
Да мислиш, че те мрази е доста незряло. Просто има хора, които по доста странен начин изразяват обичта си. Способни са да деформират несъзнателно психиката на децата си и да ги карат да страдат.
Аз имам такава обичлива мама, която ми е причинила доста душевни терзания, безсънни нощи и много сълзи. Колкото и странно да е, аз знам, че ме обича и всичко, което прави е с фикцията, че така е най-добре за мен. Гледам да се пазя от изблиците й на обич и избягах да живея далеч ;).


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Lia в ср, 14 ное 2007, 14:25
Щом има хора, които захвърлят децата си по казани, домове и др., щом има такива които се напиват до безпаметност или ги нараняат по някакъв начин децата си, защо да няма и такива , които просто не изпитват тези чувства, които на нас ни се искат.

Искрено се надявам, че в твоя случай не е така, че майка ти просто има някакъв емоционален проблем, който може би не знаеш.
Моята например постоянно ме кара да и се отблагодарявам за най-дребни нещица и много често ми вменява вини, които аз не считам че имам, включително за смъртта на баща ми. В повечето случаи се държи отвратително, егоистично, обижда пред мен роднините на мъжа ми и него самия.
Но да ме мрази едва ли.
По-скоро си мисля, че има такива хора, които живеят от ласкателствата, от признателността на другите и не изпускат случай да си ги поискат, имат тази потребност и задушават другите с тях.

А може би имат съмнения, че ако не си ги изпросят, никога няма да ги получат.

Съветът ми е да не си слагаш на сърцето думите и. Знам, че ти се иска да е от онези мили майки които чакаш да видиш с нетърпение и виждаш в тях истинска опора, но явно ти трябва да научиш друго. Защото няма случайни неща в този живот и ти, както и аз никога не би се държала така с твоите деца нали?
Приеми я такава, каквато е и бъди такава каквато ти искаш да си!
 :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: danidji в ср, 14 ное 2007, 14:44
Какво значи,наранявала те е ,унижавала те е,чувствала си се гадно?!А ти как си се държала с нея????С какво си провокирала обидните и думи срещу теб?!?!Само не ми казвай,че нищо не си правила наопаки,и си я слушала и не си и отговаряла :naughty:За да се държи така,според мен има основателна причина,породена от твоето държание.Ако наистина майка ти е деляла залъка си за теб ,ти да учиш,и мн.др.неща,а ти да и отговаряш по най грубия начин,нормално е да изпитва такива неще.Чувства се използвана,без поне мила дума казана от твоя страна.Ако само и сумтиш насреща и явно показваш твоето недоволство към нея,с това да те занимава с нещо,ееее какво очакваш????Всеки си има предел на търпимост :peace:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: SaRaNia в ср, 14 ное 2007, 14:49
Знаеш ли, защо не я прегърнеш и не й кажеш, че я обичаш? Ама истински, като майка! Тогава наистина ще разбереш чувствата й. Може би и ще се изгладят разногласията между вас.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: adelphia в ср, 14 ное 2007, 14:53
Всеки човек по различен начим изразява чувствата си.
Сега и ти си майка.Обичаш си детето и навярно виждаш че навремето ти не си била обичана така,както ти сега обичаш детето си.
Не те мрази.....едва ли.Обича те,само че по нейн собствен си начин.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в ср, 14 ное 2007, 15:05
и моята е такава, властна иобсебваща, също обича да ми натяква разни неща, парадира какво е направила за мен, обвинява ме за много неща
сега сме далече една от друга и ми е много добре
иначе когато сме заедно е абсурд да се разбираме
дано никога не стана такава спрямо моите деца


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: plankton в ср, 14 ное 2007, 15:08
Едва ли те мрази, според мен не знае как да обича. Може би смята, че като казва колко много грижи е положила, така доказва обичта си. Често съм виждала подобни взаимоотношения. Освен това така родителите се опитват да вменяват вина и да ти натякват, че си им доживотно длъжен, нямайки правото на личен избор. За мен такива хора имат нужда от психотерапия. Но ако погледнем от гледна точка на народопсихологията ни ще се окаже, че на 100% имаме нужда от психотерапия.Преди 50 години такова поведение е било нормално и на никого не е правило впечетление, младите са търпяли и мълчали (като гледам поколението на родителите си). Сега обаче , стремейки се към независимост, се появяват конфликти. Може би очаква от теб именно такова подчинително поведение, каквото е имала тя на младини в името на децата, на хорското мнение или нещо друго. Не знам дали съм права, това е моето мнение. Никой не си избира родителите.Животът си е твой и си го живей както ти тамериш за добре. А ти мразиш ли наистина майка си?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Lennie в ср, 14 ное 2007, 15:10
Едва ли те мрази, но може би не е искала да има деца, които е имала, защото Хората са го очаквали от нея.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: pandora в ср, 14 ное 2007, 15:25
и моята е такава, властна иобсебваща, също обича да ми натяква разни неща, парадира какво е направила за мен, обвинява ме за много неща
сега сме далече една от друга и ми е много добре
иначе когато сме заедно е абсурд да се разбираме
дано никога не стана такава спрямо моите деца

Това изчерпва всичко, което и аз мога да кажа.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: _Hope_ в ср, 14 ное 2007, 15:30
Едва ли те мрази, но може би не е искала да има деца, които е имала, защото Хората са го очаквали от нея.

Лени,
много си права, за съжаление. Когато си взел подобно решение под натиска на обществото, рано или късно насочваш негодуванието си към децата.
Познавам такива родители. Децата им цял живот се опитват да живеят с раните.  :(


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Балонка Надувкова в ср, 14 ное 2007, 16:06
Все едно пишеш за моята майка!   :bouquet:

Гадно е чувството, и аз, и сестра ми го усещаме често!
Все се изтъква, колко по-способна е от нас - за което се съмнявам!  :ooooh:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Albertine в ср, 14 ное 2007, 16:13
Ники,аз никога маи до сега не съм чела нещо което си публикувала,така че не знам какви сте ги бъркали ти и твоята мамаша.От до тук казаното от теб,имам странното усещане че разбирам какъв тип жена е майка ти.Не мисля че не те обича!!!
Мисля си обаче че е много възможно целият и живот да е бил супер скапан,да е преживяла самата тия много много нещастия и причината за нейното грубо поведение е че тя самата е била често жертва на такова.Тормозените жени често са тормозещи майки.Някак си напрежението избива към децата.Не при всички е така,но има точно такъв вид хора,които насилени отвръщат на вой ред на по-беззащитни същества с насилие или грубост.
Знам че ужасно много те е яд на нея,възможно е да искаш много да я намразиш,но не мисля че изобщо някога ще успэш.Факта че си пуснала тази тема ме кара да мисля че ти по скоро по виолентен начин демонстрираш това от което толкова много имаш нужда-нейната любов и уважение.Малко като нея и ти.
Единственото нещо,което ми идва на ум е да пробваш да бъдеш по-мила с нея.Предполагам че тя  търси признателност в теб,след като ти напомня нещата които е направила за вас.Напъни се малко,казваи и това което би и доставило удоволствие,че е добра майка,че е направила много и вие го отценявате.Миусля че тя дълбоко в себе си ужасно страда о мисли че е била най-лошата майка на света.Не и подплатявай чувството на вина,разпръсни го.Знам че понякога не е честно спрямо самите нас,но защо трябва всички да страдаме в крайна сметка...
Тезу отношения са винаги много сложно заплетени...


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: VG в ср, 14 ное 2007, 16:28
Прегледай тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=202299.0
Има и сходни проблеми....


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: belinda в ср, 14 ное 2007, 16:51
 :shock: Не знам какво да напиша, освен че споделеното от теб е в тотален разрив с моите виждания за отношенията майка-дете и съм шокирана!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ~Lily~ в ср, 14 ное 2007, 16:54
За съжаление е възможно. И аз съм като теб, но не искам да разказвам. Само ще кажа, че живеем на 15 мин път едни от други и не съм виждала нашите от 6-7 месеца. Правих няколко опита, но не ми отварят вратата... Дълга и гадна история.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ivoni_ludata в ср, 14 ное 2007, 17:04
Защо ли не се учудвам,аз вече 4 години не съм нито виждала нито чувала майка си баща си.И така ми е по-добре.Нито си първата нито последната,която споделя за такива проблеми.Всеки казва ако е свекървата да,разбирам,но родната майка ??!!Знам как се чувстваш,терзаеш се и те гризе защо така?!Но го приеми и гледай напред.Не че съм свикнала с това,или съм го преглътнала,напротив,колкото повече време минава ми е по-тежко,но го крия в себеси,и гледам да не се отразява на семейният ми живот.Каквото и да ти кажа ще е безмислено,няма да ти оправи проблема,но като четеш поне знаеш че има и други като теб.Горе главата,и гледай напред ти като си добре и хората кото обичаш като са добре,от това по важно няма.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в ср, 14 ное 2007, 17:27
Lennie, по-скоро съм склонна да мисля, че е искала да има деца. Но едно че не са такива каквито си ги е поръчала (всъщност не съм сигурна, че знае какво точно иска щото квото и да стане никога не е доволна). Друго, че си живее с илюзията, че децата които ражда са нейна собственост, някакви роботчета, които тя ще обработва и манипулира как си иска и изобщо ще и задоволяват всички нужди от подчинение, ласкателства, хорско признание и потупване по рамото Браво, отгледала си перфектни личности и бла бла перверзни прищевки.
Янтра, да тя наистина е тук, но скоро ще си замине защото не се трае. След престоя си тук се убедих и съм сигурна 100%, че тя не е дошла на мен да помогне, а да се радва на внуцуте си, защото няма други радости в живота. Но така и се не научи да "еде леб у ората", това, че е в чужд дом, гледа чужди деца и трябва да ги гледа както майка им иска,а не както бабата. И много други неща не осъзнава понеже е толкова вглъбена в себе, в задоволяването на собствените си нужди и моите се убедих, че не я интересуват. Ще си я пратя на село щом като толкова иска, да си седи сама, без смисъл в живота и да си мисли, че е щастлива.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ангелина в ср, 14 ное 2007, 18:14
Ники, майка ми винаги е смятала, че баба ми(т.е нейната майка) не я е обичала. Винаги са се дразнили, обиждали, иронизирали, едва се търпяха. Баба ми непрекъснато намираше кусури на мама-че е слабохарактерна, че е разсипница, разглезена, инфантилна и т.н. И то по гаден начин, уж между другото. Така се случи, че мама почина млада и баба се съсипа. Много тежко го изживя, разболя се. Тогава не сме говорили, но сега, след 14 години си позволих да я питам, дали е обичала мама. Отговорът беше" Много, но никога не я разбрах. Беше толкова умна и с такъв потенциал, а позволи да я пречупят." Те просто са абсолютно различни характери-едната е борбена, устойчива и упорита, критика и стрес я амбицират.Другата е чувствителна ,наранима, лесно се предава, трябва и одобрение  и любов, за да се бори. Баба ми не се е сетила, какво е нужно на мама, мама не се е сетила как да си извоюва това, или да обясни как се чувства. Пълно разминаване.
Майка ти те обича, не се съмнявам в това. Но може би не те одобрява, защото си напълно различна от нея. Просто я попитай.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: kalinka79 в ср, 14 ное 2007, 18:26
Да си кажа и аз ,не смятам че майка ти те мрази, казвам го от собствен опит защото и моята майка как да кажа е един особен човек, студена, крайна и винаги недоволна от мен отне ми години наред да се боря със себе си и накрая да разбера че не аз съм виновна за отношенията ни, според мен по- добре си гледай семейството, защото угодия няма. :?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: mmegi в ср, 14 ное 2007, 19:05
Преди един месец бих казала, че не е възможно майка ти да не те обича. Сега съм на друго мнение. Прочетох малко за злото у хората и оставам с впечатлението, че майка ти е именно от злите хора. Сигурно звучи гадно, но нямам друго обяснение.
Друго, че си живее с илюзията, че децата които ражда са нейна собственост, някакви роботчета, които тя ще обработва и манипулира как си иска и изобщо ще и задоволяват всички нужди от подчинение, ласкателства, хорско признание и потупване по рамото Браво, отгледала си перфектни личности и бла бла перверзни прищевки.
Според мен това е проблемът. Тя не може да приеме факга, че сте самостоятелни. Може би е твърде егоистична и иска непрекъснато да зависите от нея. Може би един психолог ще помогне  :thinking:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: една от вас в ср, 14 ное 2007, 19:50
Това, което ще напиша аз, не се различава много от това, което си написала ти. Моят отговор е: ДА, възможно е, защото и моята ме мразеше. Имам брат, по-малък с 2 години, от малък много боледуваше и тя беше изцяло отдадена на него, аз от малка винаги съм се оправяла сама. Цял живот не можах да и угодя, още като дете обръщенията към мен бяха циганка, патка, простачка и т.н. Била ме е зверски за щяло и нещяло, събличала ме е чисто гола и ме е изкарвала пред входната врата. Никога не е била доволна от живота и винаги си го е изкарвала по някакъв начин на мен. След като порастнах, се запознах с едно момче, което тя не искаше да приеме, защото не бил на моето ниво- аз студентка, а той със средно. Дълги години бях с него и тя ме унижаваше и тормозеше на всяка крачка- ходех си рядко, докато учех, даваше ми пари само колкото да си купя хляб, за брат ми приготвяше колети, на мен не ми даваше да взема почти нищо от вкъщи... Мога да напиша безброй примери... Единственото ми спасение беше, че заминах за чужбина, срещнах страхотен мъж, омъжих се за него и се родих отново. Отначало бях много нервна, обиждах го за най-малкото. С течение на времето осъзнах, че повтарям държанието на майка ми, защото аз 24 години друго не бях видяла. Благодаря на Бога, че той е един много търпелив и интелигентен човек, даде ми шанс да осмисля някои неща и благодарение на него, днес пак мога да водя що годе нормален живот. Въпреки всичко, нервите ми са разбити, много съм емоционална и започвам да плача за най- малкото. Почти всеки ден в съзнанието ми изплуват случки, за които не искам никога да си спомням, но те ще ме преследват докато съм жива...И знаете ли кое е най-странното- след всичко, което тя ми е причинила, не съм прекъснала връзка с нея, обаждам и се почти всеки ден и говорим над един час... Говорим е преувеличено, по-точно слушам какви глупости тя ми говори- все се оплаква, все е недоволна, това е най-негативният човек, когото познавам. За разлика от теб, аз не я мразя, аз я съжалявам, това за мен е една бедна, блудна душа, която ще умре, без да разбере какво е да си щастлив.Винаги за нея е имало само значение какво ще кажат хората, до ден днешен живее за другите...

P.S.Регистрирана съм във форума, но ме е срам от историята ми, затова пиша като анонимна.



Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Лизбет в ср, 14 ное 2007, 19:57
една от вас, недей така... Защо си причиняваш това, защо й се обаждаш всеки ден? Защо й позволяваш да те трови, па макар и от разстояние? :?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Янтра в ср, 14 ное 2007, 20:05
NikiFin, моята майка е крокодил на крокодилите, умира си да управлява мен и живота ми, гледа моя син и нейн единствен засега внук както тя си знае (затова по-рядко и го оставям), глези го безобразно, карали сме се, посбивали сме се в буйните ми тийнейджърски години :oops:, обижда ме редовно (ей днес пак ми каза, че съм мързелива, защото не искам да работя за 200лв, а предпочитам да си гледам детето и да взимам 180 майчинство),правила ми е дните черни, когато бях сама в чужбина и имах нужда от подкрепа, според нея си провалям живота, некадърна съм, не съм умна. Всичко ми го е казвала. Аз какво пък съм и казвала на нея няма да споменавам. НО!!!!! абсолютно съм уверена, че ме обича и колкото да е самостоятелна, самоуверена, намахана и успяла жена, животът и ще спре ако нещо се случи с мен или с брат ми.
Според мен майка ти те обича. Просто е такава.
А, и след като те натоварва по-добре, че си отива. Аз не съм виждала моята от два месеца. Много ми е добре, през ден-два по телефона се понася лесно :)


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: InaV в ср, 14 ное 2007, 21:37
Да, възможно е. Познавам една "майка", като тези, които описвате. Пред очите ми се скараха с дъщеря си за абсолютна глупост. И то майката започна скандала. Останах с отворена уста какви неща може да каже една майка, включително "трябваше още като те родих да те убия"... До тогава само бях слушала за скандалите им, но все си мислех, че се преувеличава. Е, тогава случката направо ме удари като шамар.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Лала Рахин в ср, 14 ное 2007, 22:02
Едва ли те мрази, според мен не знае как да обича. Може би смята, че като казва колко много грижи е положила, така доказва обичта си. Често съм виждала подобни взаимоотношения. Освен това така родителите се опитват да вменяват вина и да ти натякват, че си им доживотно длъжен, нямайки правото на личен избор. За мен такива хора имат нужда от психотерапия. Но ако погледнем от гледна точка на народопсихологията ни ще се окаже, че на 100% имаме нужда от психотерапия.Преди 50 години такова поведение е било нормално и на никого не е правило впечетление, младите са търпяли и мълчали (като гледам поколението на родителите си). Сега обаче , стремейки се към независимост, се появяват конфликти. Може би очаква от теб именно такова подчинително поведение, каквото е имала тя на младини в името на децата, на хорското мнение или нещо друго. Не знам дали съм права, това е моето мнение. Никой не си избира родителите.Животът си е твой и си го живей както ти тамериш за добре. А ти мразиш ли наистина майка си?
Съжалявам че така публикувам цитата но нещо имам проблеми.Ники аз съм чела твой публикации в близнаци искам само да ти кажа че знам за какво говориш :tired:Ако не се разберете отсвири я и си гледай слънчицата  :bouquet:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Даниела Икономова в ср, 14 ное 2007, 22:58
Много се матъжих като прочетох . Изчетох цялата тема :roll:
За жалост има такива родители. Едва ли те мрази, просто ще ти вгорчава живота винаги, това е нейният маниер и виждане за това как да се държи с теб  :roll: И няма да се промени никога!
Познавам такива хора (майки), лишени са от майчински чувства.
Не ми го побира акъла, но...свят широк  :shock: :roll:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: orez в ср, 14 ное 2007, 23:52
не мисля, че майка ти те МРАЗИ. много е силна тази дума. това което "усещаш" може да е само в твоята глава. помисли над това.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Hear Again в чт, 15 ное 2007, 01:02
Възможно е. И лошите хора раждат деца.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в чт, 15 ное 2007, 10:30
ники, твоята поне ти гледа децата, моята буквално ги е подритвала, когато са отивали да й кажат"добър вечер, бабо", но затова пък пред хората говори за тях и умува какво да им купи, например златни обеци и гривна на дъщеря ми за 1 рд(не ги купи, но така говори за тях, все едно ги е купила), а за гледане, дори за прибиране от детска градина или да ги погледа докато напазарувам- дума да не става(а дори е детска учителка :ooooh:)
иначе не се съмнявам че ме обича, но не знам колко и защо, а и другите й чувства взимат връх в повечето време
при нас тя изтъква колко се е грижила за мен, макар че до 9 годишна възраст живеех и учех при баба на село, а после започнах да се оправям сама, вкл и ходех на работа докато учех и взимат кандидатстуденстски уроци...но все не съм достатъчно благодарна ..всъщност мисля че не прекарахме достатъчно време заедно докато бях малка и затова не се сближихме, и двете мисля се чувстваме така


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в чт, 15 ное 2007, 10:32
Знаеш ли, защо не я прегърнеш и не й кажеш, че я обичаш? Ама истински, като майка! Тогава наистина ще разбереш чувствата й. Може би и ще се изгладят разногласията между вас.

А защо реши, че не съм го правила. Правила съм го не веднъж, извинявала съм се дори за неща, които тя е направила само и само мир да има. Жената ми прощава, поне на думи и моментално се вкопчва в поредния шанс да продължи да ме работи със свежи сили  :2gunfire:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в чт, 15 ное 2007, 10:55
 
имаше хубава темичка на бабчето за родителите- манипулатори, никифин, вземи я прочети и ще се поуспокоиш че не сме сами


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Andariel в чт, 15 ное 2007, 11:09
Няма да се изненадам, ако се окаже, че подобен ефект при взаимоотношенията майки-дъщери, е българска културна и национална особеност. Явно все още са силни патриархалните традиции отпреди поне век, а вече обществените промени са наложили друг тип поведение и разбирания в по-младото поколение (дъщерите), които не могат да си извоюват свободата дори от собствените си майки (а какво остава от мъжете и бащите). Ще взема да направя проучване на въпроса.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Free Agent в чт, 15 ное 2007, 11:15
На повето писали тук ще препоръчам една книга - "Отровните хора" на Лилиян Глас.
За съжаление понякога най-отровните хора за нас, които ни изпиват енергията и ни тровят живота, може и да са ни най-близките.
Могат да се приложат разни техники, описани в книгата. Разговори, любов и т.н.
Но понякога за свое добро трябва да се окончателно да се отделим от тях и да не поддържаме никаква връзка!
Мислете най-вече за себе си и за децата си!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Н а т и в чт, 15 ное 2007, 14:19
NikiFin, или е много зле с нервите и психиката или наистина не може да бъде майка. Но затова не си виновна ти, разбира се. 


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в чт, 15 ное 2007, 14:31
b] циганка, патка, простачка [/b] и т.н.


Оооо аз от как се помня съм змей, изрод, чапля, затворник, курва, пропадлица и т.н. Много са. И аз съм я наричала курва в интерес на истината, но тя самата си е казвала, че политиката е курвенска работа, а тя е болна на тема политика, беше кандидат кмет и с кви ли глупости се не занимава, само за политика говори и се интересува...  Поредно доказателство, че има нужда да манипулира. Изчетох темата за родителите-манипулатори. Хареса ми


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в чт, 15 ное 2007, 15:41
аз на мойта веднъж й казах че е вещица, след поток от обиди от нейна страна, и тя го помни все още
също й казах, че никой не я понася и няма семейство, защото характера й е нетърпим, и това много я обижда :tired:
скоро ще идва, за празниците, очаквам ги с трепетен ужас


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Шани в чт, 15 ное 2007, 15:56
никифин - още от детството ти се е скъсала нишката помежду ви. Помъчете се да я взъстановите... Поговорете като големи и разумни хора.
Ама темата ти ми дойде отрезвяващо.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: гига в чт, 15 ное 2007, 16:24
Бях тръгнала да пускама тема: Защо ни нараняват близките?
Снощи с моята майка имахме разговор на високо равнище, защото не ми издържаха нервите да слушам колко лоша майка съм като карам малкия да се облича сам и въобще да става по самостоятелен и т.н.  От едно време слушам неща от сорта на каква лоша и некадърна дъщаря съм и колко е добра моята по - голяма сетра. МИ ПЕСНАМИ и казах неща за които не съжалявам, но не се и чувствам и по-добре. Искам моята майка да ми е опора и да знам че каквото и да става мога да разчитам на нея, че вместо да ме укорява и анатемосва да ме разбира и подкрепя. Аз искам да съм такава майка на сина си и винаги когато има нужда да ми позвъни и да сподели.
В последно време все по-трудно живеем и надали някой има нужда от обидни думи за да се почувства все по смачкан.
Изреждам всичко това за да ти кажа, че те разбирам и тези чувства са ми познати. Само едно мога да те посъветвам ако сте далече една от друга е най-добре, пропущай покрай ушите си всичко което те афектира и не си го слагай на сърце макар че боли и то много. Те си имат своите причини да се държат така въпреки, че до ден днешен немога да ги разбера и вероятно няма и да мога. Обичай децата си и им го показвай винаги особено когато имат нужда от твоята подкрепа.
Успех


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в чт, 15 ное 2007, 16:44
sisi nova, подозирам, че не я мразя истински, иначе нямаше да изпитвам огромно съжаление към нея. Именно заради това изяждащо съжаление предпочитам наистина да я намразя. Най-добре е да ми стане безразлична като баща ми примерно, но съм прекарала прекалено много време "под крилото и" и няма как да се получи.
Нати, че майка ми не е наред с нервите и психиката, не е. Ама подозирам, че аз съм дори по-зле от нея самата с нервата. Психиката ми обаче май е по-стабилна от нейната - струва ми се, че още не съм загубила способността си мисля реално и да бъда човек, за разлика от нея.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Бабилия в чт, 15 ное 2007, 17:17
Чак сега прочетох цялата тема. Много е тъжна.
Много е минало и през моята глава и затова ще си позволя да ви дам един съвет. Щом до този момент разумните разговори и опити за промяна на отношенията не са дали резултат, просто няма смисъл от повече опити. Стойте колкото може по-далеч от хората, които ви нараняват. Майки, баби, свекърви - няма значение. Натрупвате гняв и обида, а това неминуемо се отразява на отношенията ви към децата и партньорите ви. Няма дори да разберете как без да го желаете ще се превърнете в същите обидени от живота жени, които нараняват психически децата си, за да излеят собствения си гняв.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Tristan77 в чт, 15 ное 2007, 17:27
Не съм чела кой какво ти е написал, но моето мнение е, че лошото й отношение към теб всъщност е израз на собственото й нещастие в личен план. Тя може би не го осъзнава, но тормози теб, защото дълбоко е наранена от баща ти. За жалост има много примери, в които родители манипулират и малтретират децата си, заради собственото си нещастие. Едва ли жена, която е щастлива може да се отнася толкова жестоко към собственото си дете. А и без да те обиждам майка ти ми се струва и много простовата, щом не си дава сметка какво всъщност прави. Не те мрази, изразява омразата към баща ти като тормози теб.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Шпунц в чт, 15 ное 2007, 17:42
:peace: Стойте колкото може по-далеч от хората, които ви нараняват. Майки, баби, свекърви - няма значение. Натрупвате гняв и обида, а това неминуемо се отразява на отношенията ви към децата и партньорите ви. Няма дори да разберете как без да го желаете ще се превърнете в същите обидени от живота жени, които нараняват психически децата си, за да излеят собствения си гняв.
:peace:Много тъжно.То бива бива ама така да те обижда.Знам ,че я обичаш,но по далече ако може и не и се обаждай често.За една жена на нашата възраст това е голямо наказание. Старай се това да не пречи на отношенията със съпруга ти. Знам,че младите често са финансови зависими от родителите си,но трябва възрастните да не го използват срещу тях. А и вие гледайте да сте по независими. Горе главата.Ударила си джакпота с тия две слънца. Живота е дълъг.Ще пораснат бързо и всичко ще се нареди. :)


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в чт, 15 ное 2007, 23:27
Много тъжно.То бива бива ама така да те обижда.Знам ,че я обичаш,но по далече ако може и не и се обаждай често.За една жена на нашата възраст това е голямо наказание. Старай се това да не пречи на отношенията със съпруга ти. Знам,че младите често са финансови зависими от родителите си,но трябва възрастните да не го използват срещу тях. А и вие гледайте да сте по независими. Горе главата.Ударила си джакпота с тия две слънца. Живота е дълъг.Ще пораснат бързо и всичко ще се нареди. :)

За щастие не съм финансово зависима от нея. Но съм леко зависима за това, че ми "помага" с бебетата. Тя много обича някой да зависи от нея за да издевателства над него. Търпя я заради децата, но се надявам в скоро време да си намеря друга помощ. Проблемът е, че не мога по обява да си избера човек, на който да поверя децата си, искам да е специален. Не знам дали съм ударила джакпота или той мен - слънцата са 3 ама много непослушни и ревливи  :ooooh:. Имам чувство, че пак мамата се е намесила с някоя клетва - много кълне тази жена, и ме е проклела да ми се паднат несгодни деца щото аз съм и била несгодна навремето (та до ден днешен). А за факта, че родих близнаците преждевременно благодарение на нея не искам и да си спомням. :2gunfire:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: W'A'S'P' в чт, 15 ное 2007, 23:33
NikiFin, много тъжно, че собствената ти майка така ти стъжнява това чудесно време с дечицата
преди 4год мои приятели в Дания с близнаци имаха помощница, изпратена от общината
няма ли пак такава услуга

стискам палци да се освободиш от всеки дразнител, да се успокоиш и да гледаш само напред



Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: slivka в пт, 16 ное 2007, 00:21
Проблемът е масов май при повечето от нас .Моята от най -добра приятелка,майка ми се превърна в съвършената непозната. Почти не се виждаме и не говорим .Вечно негативно настроена към всички и към целият си живот.Прави сравнения за живота в чужбина, понеже е там през по -голямата част от годината ,че е розов ,че хората са страхотни, а пък мъжете те просто са идеални. Не помня някога да ми е казвала, че ме обича, а толкова ми се е искало да го чуя поне веднъж .Помагала ми е когато съм и поискала помоща, но винаги след това ми е било натяквано ,че съм неблагодарница и не ми пука за нея .А когато преди години беше на ръба на живота си незнам кой стоеше денонощно в  болницата и трепереше над нея .Положението все повече се влушава от както я тресе и критическата, разбирам я че не и е леко  ,но на мене търпението ми  има граници . Боли ,когато се чувстваш предадена от най- близкият човек. Страх ме е да не стана като нея Затова всяка вечер казвам на моите две съкровища ,че ги обичам и те са смисалът на живота ми.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ansam в пт, 16 ное 2007, 11:31
Какво значи,наранявала те е ,унижавала те е,чувствала си се гадно?!А ти как си се държала с нея????С какво си провокирала обидните и думи срещу теб?!?!Само не ми казвай,че нищо не си правила наопаки,и си я слушала и не си и отговаряла :naughty:За да се държи така,според мен има основателна причина,породена от твоето държание.
E, извинявайте, но това ме уби!
Дори когато синът ми се държи невъзможно с мен, отговаря ми и ме дразни нарочно - дори и тогава не го обичам по-малко заради това.
Провокирал ме е по милион начини да му кажа тежки думи или да го напляскам, вършил е всичко наопъки ... И пак не се изтъквам, че вижте ме, колко добра майка съм и т.н., само защото не съм го пратила в дом.
Затова са майките - да си "късат залъка", за да отгледат децата си, ако щете.
Не вярвам, че едно малко (а дори и пораснало) дете може да предизвика с каквото и да е държание подобно отношение.

НикиФин, прегръщам те и искрено ти съчевствам!
Единственото, което мога да те посъветвам е - опитай се да се примириш, ако е възможно. Не можеш да я прамениш, каквато е била, такава ще остане. Да са ти живи и здрави дечицата, обичай ги и те ще ти отвърнат със същото!
 :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: yav4e_mrav4e в пт, 16 ное 2007, 11:58
На въпроса ти конкретно - не е възможно да те мрази и не усещаш правилно! Майките не мразят децата си, каквото и да са сторили - против природата им е! Може би, ако го осъзнаеш и приемеш, че тя те обича дори и по странен начин ще бъдеш по - добър човек, а и тя също. Успех и на двете!
Преди година погребах близка приятелка и винаги си мисля с болка в сърцето за децата и, които останаха без майка  :cry:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в пт, 16 ное 2007, 16:18
Шани, опитвала съм всичко за да се резберем - ни с добро, ни с лошо става при нея. Убедих се, че тя е демон, проклетия - все едно от дявола да очаквам да стане добър. Тя просто не разбира смилъла на това което и се говори, без значение какво е - мозъкът и работи алогично. Или разбира и нарочно тормози хората.
Който каза, че била простовата - наистина не знам дали е проста или просто е много лош човек. В крайна сметка има висше образование, работила е на високи постове към МВР, офицер е, успява да манипулира хората около себе си винаги, с цената на всичко си постига целите. Затова по-скоро съм склонна да мисля, че е ГАД отколкото ПРОСТ човечец. И въпреки всичко ми е жал за нея, защото почти съм сигурна, че е обсебена от демони, те я работят и тя се не усеща и никой не може да и помогне освен Бог, но тя не вярва в Него и тъпо и упорито отказва да има нещо общо с Бог, Църква и т.под. Виж - с нумерология се занимава с голямо удовлствие  :x


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: мама на двама в пт, 16 ное 2007, 17:10
За съжаление това, което много често ние хората забравяме е че, никой не може да избира родителите си и кръвните роднини. Може би просто трябва да се научиш да живееш с факта, че тя ти е майка, независимо каква е... както и тя да се съобразява с теб. Моят начин да се справя с подобен проблем на твоя, беше максимално дистанциране от тези роднини.
Сега след много години въпросните роднини се научиха ако не да ме уважават, поне да се съобразяват с моето мнение. В началото много ме болеше, от непрекъснатите упреци и обиди, но след като дълги години не поддържаш контакт с роднините си, успях да повярвам в себе си и да бъда човека който съм, а не този за който те ме представяха.
Поне вече са ми безразлични и не ме боли от коментари и постъпки.Приех ги такива каквито са.
Може би и ти трябва да се опиташ да се дистанцираш от зависимостта си към нейната помощ.  :bouquet:
 


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Hear Again в пт, 16 ное 2007, 17:14
На въпроса ти конкретно - не е възможно да те мрази и не усещаш правилно! Майките не мразят децата си, каквото и да са сторили - против природата им е!

Съжалявам, но това не е вярно. Има всякакви хора и определено има майки, които по една или друга причина обичат себе си повече от детето.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: SaRaNia в пт, 16 ное 2007, 17:18
Знаеш ли, защо не я прегърнеш и не й кажеш, че я обичаш? Ама истински, като майка! Тогава наистина ще разбереш чувствата й. Може би и ще се изгладят разногласията между вас.

А защо реши, че не съм го правила. Правила съм го не веднъж, извинявала съм се дори за неща, които тя е направила само и само мир да има. Жената ми прощава, поне на думи и моментално се вкопчва в поредния шанс да продължи да ме работи със свежи сили  :2gunfire:
И все пак аз бих противодейтвала с добри думи. Не я познавам, но все си мисля, че ако ти се държиш мило с нея, тя не би могла да е такъв звяр.
Ако пък толкова се тормозиш от отношението й към теб, просто преустанови контактите си с нея.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Сабина в пт, 16 ное 2007, 17:48
Не съм чела кой какво ти е написал, но моето мнение е, че лошото й отношение към теб всъщност е израз на собственото й нещастие в личен план. Тя може би не го осъзнава, но тормози теб, защото дълбоко е наранена от баща ти.
Господи, дано никога не се случи това с мен и моята дъщеря! :?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ноеми в пт, 16 ное 2007, 18:42
Настръхнах... Защо не я попиташ директно, с мек тон: обича ли те? обичала ли те е някога? защо се държи така, че да те наранява?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Albertine в пт, 16 ное 2007, 19:17
Ники,аз започвам да си мисля че ти не падаш по-долу от майка си!
Много ще ме извиняваш ,но какво означава тя е висчист?Това дава ли и право да бъде интелигентна и разсъдлива?Може и да греша,което дълбоко се съмнявам,но не се изисква кой знае какъв интелект да седнеш и да научиш нещо ,след което да изплюеш на изпита и така докато се дипломираш.След което да наричаш дъщеря си "Курва" и да претендираш да те наричат интелигентно същество.Както и ти като дъщеря да използваш същите думи в обръщение към собствената ти майка.На мен това по-скоро ми прилича на тотална липса на възпитание,извинявай за откровението.Как можеш да пишеш че това което тя прави ти е неприятно и в същото време да правиш/казваш същото и ти?!Мисля че ако ти беше неприятно или ако ти намираше тези обръщения за отвратителни и обидни нямаше да ги ползваш по същият начин ,в същата сила.Ако ти толкова много ненавиждаше тези черти от характера на майка ти би трябвало да се сремиш да бъдеш нейна коренна противоположност,а не образ и подобие.Хората винаги подражават на другите в неща,които им се харесват.
Ако на мен баща ми не ми харесва като човек,позволявам си да критикувам негови отрицателни качества и поведение,се стремя към противоположен вид поведение.С две думи баща ми е жив пример за мен каква не трябва да бъда.
Не знам какво е било раждането на децата ти,нито предпоставките за него,но с три близнака е много вероятно да родиш преждевременно и без да имаш дразнители.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: yav4e_mrav4e в пт, 16 ное 2007, 19:39
На въпроса ти конкретно - не е възможно да те мрази и не усещаш правилно! Майките не мразят децата си, каквото и да са сторили - против природата им е!

Съжалявам, но това не е вярно. Има всякакви хора и определено има майки, които по една или друга причина обичат себе си повече от детето.
Твърдението ми е, че майките не мразят децата си! Това, че някой обичат повече, или по-малко себе си е съвсем друга теза! Нека да сме точни и да четем правилно темата, а тя е: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Hear Again   :bouquet:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в пт, 16 ное 2007, 20:28
Най-после се реших да се изкажа. Една майка, каквато и да е тя, не може да мрази детето си.  Може да не е съгласна с избора, може да изразява несъгласие, може да си служи с някои изрази, за да  докаже правотата си, както тя я вижда, но тя не мрази детето си. Ние ,майките искаме най- доброто за децата си. Понякога правим равносметка от нашия изминал живот, какво сме очаквали, какво сме искали и не сме получили?  И искаме те  да изминат техния живот, но без грешките които ние сме направили. Това , разбира се не може да се случи, защото всеки изминава своя път в живота, така както го разбира, или както иска . Живот безгрешен няма. Всички грешат, волно или неволно.  :bouquet:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 00:38
И все пак аз бих противодейтвала с добри думи. Не я познавам, но все си мисля, че ако ти се държиш мило с нея, тя не би могла да е такъв звяр.
Ако пък толкова се тормозиш от отношението й към теб, просто преустанови контактите си с нея.

Проблемът е, че се държа мило, но тя продължава да се държи гадно. Дори още по-нагло, защото си мисли, че като съм мила, значи се разкайвам за поведението си и приемам, че тя е права. И жената се увлича и продължава да съска - сигурно цели да постигне още повече от мило отношение, но не знам какво и се съмнявам, че и тя знае, просто си кара по инерция. Наистина както някой каза Угодия няма


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 00:44
Настръхнах... Защо не я попиташ директно, с мек тон: обича ли те? обичала ли те е някога? защо се държи така, че да те наранява?

Питала съм я директно защо се държи така и неизменният отговор е, че прави всичко за мое добро. Но дали ме обича не знам или не помня дали съм я питала. Утре ще го направя и ще ви кажа какво ми е казала. Сега сме на нож и ще ми е интересна реакцията и още повече, че тиа дни аз непрекъснато и повтарям, че я мразя.  :tired:
Всъщност напоследък говори много за любов към внуците си и често казва, че внуците си обича повече от децата. Но колко си обича децата е неизвестно


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 00:59
Ники,аз започвам да си мисля че ти не падаш по-долу от майка си!
Много ще ме извиняваш ,но какво означава тя е висчист?Това дава ли и право да бъде интелигентна и разсъдлива?Може и да греша,което дълбоко се съмнявам,но не се изисква кой знае какъв интелект да седнеш и да научиш нещо ,след което да изплюеш на изпита и така докато се дипломираш.След което да наричаш дъщеря си "Курва" и да претендираш да те наричат интелигентно същество.Както и ти като дъщеря да използваш същите думи в обръщение към собствената ти майка.На мен това по-скоро ми прилича на тотална липса на възпитание,извинявай за откровението.Как можеш да пишеш че това което тя прави ти е неприятно и в същото време да правиш/казваш същото и ти?!Мисля че ако ти беше неприятно или ако ти намираше тези обръщения за отвратителни и обидни нямаше да ги ползваш по същият начин ,в същата сила.Ако ти толкова много ненавиждаше тези черти от характера на майка ти би трябвало да се сремиш да бъдеш нейна коренна противоположност,а не образ и подобие.Хората винаги подражават на другите в неща,които им се харесват.
Ако на мен баща ми не ми харесва като човек,позволявам си да критикувам негови отрицателни качества и поведение,се стремя към противоположен вид поведение.С две думи баща ми е жив пример за мен каква не трябва да бъда.
Не знам какво е било раждането на децата ти,нито предпоставките за него,но с три близнака е много вероятно да родиш преждевременно и без да имаш дразнители.

Съгласна съм, че образование и интелект нямат почти нищо общо. Но все пак тя е уважаван от масите човек, сигурно има за какво или те поне си мислят, че има. Добре им е замазала очичките като гледам. Но това е нормално - човек, който живее за да прави добро впечатление на хората, все има някакви успехи в тази насока.
Обиждала съм я в два случая - когато много ме вбеси и изпадам в нервна криза и буквално не се чувам какво говоря и не мога да се контролирам. Другия случай е когато го правя съвсем умишлено и целенасочено, като и казвам същите обиди, които тя ми нанася, за да види как ще се почувства на мое място. Тя определено няма нищо общо с "курва" в буквалния смисъл на думата. Ама в съпровождащите курвенски  качества има доста съвпадения.
Аз нямам 3ма близнаци, а 2 годишно дете и след него близнаци. Наистина втората бременност беше леко проблемна, но аз стисках, стисках... Но да се видя с майка ми, да ми вдигне адреналина и да продължава да го вдига въпреки непрестанните ми молби да престане и в резултат 2 часа след срещата с нея да пътувам за болницата раждайки... не е никак случайно. А и една бременна си усеща кое как и се отразява в крайна сметка и по въпроса, че родих преждевременно по нейна вина нямам НИКАКВИ съмнения.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 01:02
Баба хулиганка  , кажи вярно ли е, че внуци се обичат повече от деца


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: radost24 в сб, 17 ное 2007, 01:22
Според мен не те мрази,но просто е такъв тип характер-властен,животът я е очукал и тя е трябвало да прояви сила и характер,но явно го проявява и върху децата си.За нея всяка изява на чувства е проява на слабост,а тя държи да се представя за силна и опитна във всяко отношение.Явно не може да приеме факта,че имаш самостоятелен живот,в който тя не е основна фигура,нещата излизат от нейния контрол и затова реагира така.Стойте далеч една от друга и ще си умилеете по някое време.
Чувала съм и съм виждала майки,които си делят децата,но такива дето изпитват омраза не познавам и не искам да познавам,не мога да го приема.Не прочетох цялата тема,защото някои от мненията доста ме натъжиха и просълзиха.
Боже,защо позволяваш на такива майки да имат деца и да ги тормозят :pray:Момичета,съчувствам ви искрено. :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Kalinka в сб, 17 ное 2007, 01:38
Ако на мен баща ми не ми харесва като човек,позволявам си да критикувам негови отрицателни качества и поведение,се стремя към противоположен вид поведение.С две думи баща ми е жив пример за мен каква не трябва да бъда.

Не съм съгласна с теб. Познавам хора, които критикуват един от двамата си родители, но които притежават абсолютно същите черти и навици. И ако им кажеш, не го осъзнават въобще.

NikiFin,
според мен това донякъде идва от поколението и начина на възпитание на нашите родители. Израснали с малко свобода, в много случаи повлияни от решенията на родителите си, както и на обществото.

 Моята майка също знае най-добре и не дава свобода на собствено мнение и решение. Честно понякога ми е много трудно да общувам с нея. В последно време ми идва в повече, че аз си споделям проблемите от работата в къщи и понеже тя е със същата професия се изказва от рода на: ти не си вършиш работата, както трябва. Аз знам как се прави това и онова. Просто ми иде да крещя ( най-вече след 10 часов работен ден, прекаран с трудни пубертетчета.....)  :tired: :tired: :tired:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в сб, 17 ное 2007, 08:07
Баба хулиганка  , кажи вярно ли е, че внуци се обичат повече от деца

Оооооо, да. Обичат се много. Но за себе си не мога да кажа, че ги обичам повече от моите деца. Обичам ги много всички.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Julie в сб, 17 ное 2007, 09:24
NikiFin, може и да те обича по неин начин.
Ако питаш мен - да си ходи в България, чувайте се за рождени дни и празници.. и толкова. Безмислено е да си тровиш живота повече. Кауза пердута...


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: tedi-37 в сб, 17 ное 2007, 12:26
Може би те обича по свой начин, който обаче ти трови живота, а сигурно и не само твоя. Според мен точно заради децата я прати да си ходи. По-добре си наеми човек,  вместо да растат в такава изнервена атмосфера, това ги изнервя и тях, дори да са малки и нищо да не разбират. Ако ти си спокойна и щастлива, и те ще са спокойни.  :peace:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: danidji в сб, 17 ное 2007, 13:24
И двете сте с еднакви характери затова не можете да се понасяте!!!!
Каквато тя,такава и ти!Не се сърди,но моето мнение е такова :peace:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: *Noel* в сб, 17 ное 2007, 13:53
Ей от това най-много ме е страх - един ден дъщеря ми да не говори така за мен. Затова се старая да бъда добра майка, но не знам каква е рецептата. Понякога съм изморена, понякога изнервена и винаги мисълта ми  е една - отношението ми към детето, дали е правилно и какъв човек ще изградя. Съжалявам, че при теб се е получило така, майка ти явно не е разбрала точната рецепта или пък твърде много е била "уморена". Не често обаче децата да плащат за това. Не си получила нужното според теб. Преодолей го и гледай напред.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: valia77 в сб, 17 ное 2007, 14:52
Изчетох цялата тема и се реших да пиша....все пак щом си публикувала проблема си, явно си готова да чуеш всякакви отговори и съвети....предварително казвам, че мнението ми може за не ти се понрави, но аз така виждам нещата...

Доста анализирах и стигнах до извода, че търсиш вината само у майка си....замисли се и ще разбереш, че и двете сте допуснали да са ви такива отношенията.....и двете не сте лесни като характери, а 2 остри камъка брашно не мелят....
Мисля, че имаш нужда от психоаналитик (не психиатър).....имаш нужда от съвети на специалист....по начина по който описваш ситуацията с майка си споменаваш, че изпадаш в нервни кризи....мисля, че това не  е нормално ....изнервена си от 3-те малки деца...а можи би ключовият проблем се крие някъде другаде и рефлектира в отношенията майка-дъщеря....най-лесно е да се каже майка ми ме мрази и е такава, и такава, и  такава, но проблемът е някъде в дълбините....не е унижение да се потърси помощта на специалист....

За финал ще кажа, че няма по-силна връзка от връзката майка-дете!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 16:50
И двете сте с еднакви характери затова не можете да се понасяте!!!!
Каквато тя,такава и ти!Не се сърди,но моето мнение е такова :peace:

Не се сърдя, защото ти се заблуждаваш. С майка ми не сме еднакви характери, а по-скоро противоположни. Но никой не е съвършен, това, че не се разбираме не я прави нея лоша, а мен добра. Наистина друг начин за да не се избием няма, освен да стоим далеч една от друга


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 17:04
Изчетох цялата тема и се реших да пиша....все пак щом си публикувала проблема си, явно си готова да чуеш всякакви отговори и съвети....предварително казвам, че мнението ми може за не ти се понрави, но аз така виждам нещата...

Доста анализирах и стигнах до извода, че търсиш вината само у майка си....замисли се и ще разбереш, че и двете сте допуснали да са ви такива отношенията.....и двете не сте лесни като характери, а 2 остри камъка брашно не мелят....
Мисля, че имаш нужда от психоаналитик (не психиатър).....имаш нужда от съвети на специалист....по начина по който описваш ситуацията с майка си споменаваш, че изпадаш в нервни кризи....мисля, че това не  е нормално ....изнервена си от 3-те малки деца...а можи би ключовият проблем се крие някъде другаде и рефлектира в отношенията майка-дъщеря....най-лесно е да се каже майка ми ме мрази и е такава, и такава, и  такава, но проблемът е някъде в дълбините....не е унижение да се потърси помощта на специалист....

За финал ще кажа, че няма по-силна връзка от връзката майка-дете!

Не е унижение, знам, и съм посещавала такъв по друг повод. Наистина ми помогна, и знаеш ли как - като ми показа ясно, че тя не може да ми помогне и аз съм единствената, която може да си помогне във въпросния случай. Така именно намерих сили в себе си и се преборих. Но от едно време насам имам особено мнение за психолозите и мисля, че професията им е безсмислена. В случаят с майка ми наистина не вярвам психолог да ми помогне да си оправим отношенията. Тя самата не иска да ходи на психолог, виж, за нея това е унижение. Но и да иде - няма да и помогне психологът, това съм 100% сигурна, защото както вече казах и вероятно ме помислиха за луда, но нея я работи дявола. Ако някой може да помогне това е Бог, но тя никога няма да го потърси за помощ. Освен това не съм съгласна, че детството и горчивият житейски опит могат да повлияята на един човек толкова много, че да го направят от добро дете зъл демон. Сигурно има някакво влияние, но като цяло това как ще се развие един човек си му е заложено още по рождение, генетчино е формиран характера. Отделно със злощастната си съдба може би плаща за грехове на дедите и бабите си. А може и доброволни или неусетно да се предостави на дявола да го работи и той да го кара да се държи по начин, който може би не му е присъщ, но не може да се пребори с рогатия. Това ми е лично мнение и не искам да поражда спор тук . Излиза, че всичкото ми писане тук е безсмислено. Може и така да е, ама в крайна сметка хората имат нужда и да си говорят.
Мисля, че ясно го казах, но пак да поясня - това, че имам 3 малки деца не е повлияло на отношенията с майка ми и на реакциите ми към нея. Аз в нервни кризи си изпадам от как се помня - всъщност може би от пубертета, когато взех да се осъзнавам като човек и да усещам, че има нещо нередно в отношението на майка ми към мен.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: valia77 в сб, 17 ное 2007, 17:19
Ако ви познавам и двете, ако ви изслушам и двете (т.к. съм убедена, че майка ти си има своя теория по въпроса), тогава може би щях да направя за себе една оценка за това кой греши и кой не.....

А отношенията ти с мажа ти как са?
Какво е неговото усещане и мнение относно майка ти?
Да не би пък той с някакви незабелижими постъпки и действия да засилва тази злоба?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 17 ное 2007, 18:10
Да ви кажа, понеже обещах какво отговори мамата на въпроса дали ме обича. Каза, че ако не съм разбрала след всичко, което е сторила за мен, никога няма да разбера. Освен това е адски наранена като и съобщих, че си търся детегледачка и тя ще си замине при първа възможност. Не пропусна и поредната клетва, която гласи: Който няма майчина благословия, бел ден няма да види. И че тя като си тръгнела, аз съм щяла да ида в лудница - прозвуча като горещо пожелание по начина, който го каза, с истинска злоба и неприязън към мен. Мисля, че тези реплики красноречиво и изчерпателно отговарят на въпроса ми, дали майка ми ме мрази.

valia77 , понеже мъжът ми не знае български и не разбира точно какво става между нас, а майка ми не знае неговия език и комуникация между тях липсва. Той вижда само че изпадам в нервни кризи и крещя и остава с впечатление, че аз съм лошата. Майка ми ме дразни, но пред него се прави на светица и страдалница, само мълчи в негово присъствие и така успява да го заблуди. Та понеже той не може да говори с нея и не може да си изгради впечатления. Но оня ден ми каза, че му се струва, че майка ми не може да понася Давид. То отстрани наистина така изглежда понякога, щото Давид е много непокорен, прави напук и тя му се кара понякога много злобно. А е и възможно да не може да го понася, щото само повтаря, че бил същия като мен и е нормално мразейки мен и него да мрази.
Ооооф, нема оправия орааааааа  :ooooh:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в сб, 17 ное 2007, 19:11

Миличка напълно те разбирам  :hug:
И аз имам страшни проблеми с моята майка и то от доста години вече. Не мога да кажа, че ме мрази, защото когато лежах по болници беше плътно до мен. Но само до там. От там нататък ми отрови живота по всички възможни начини. Няма да натоварвам читателите на темата с подробности, но само ще ти кажа, че това, което не може да те убие те прави по-силна.  :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в сб, 17 ное 2007, 22:29
Не си мисли ,това ти казах. Не те мрази .Това чувство една майка не може да изпита към детето, което е отгледала изстрадала в годините. Има нещо между вас двете, неизяснено, недоизказано Ако аз съм на твоето място, ще намеря начин да предизвикам разговор, за да разбера какъв е проблема, нищо че съм по-младата. Нали по-младите са по- разсъдливи, така смятам аз. Ние по-старите вече имаме един стереотип на поведение и си мислим, че всички трябва да се съобразяват с него. Е да, ама не. Опитай се да я убедиш,че не е така. Всички, май вече го казах, трябва да градят живота си по свой стереотип. Така,както на тях им харесва. Намери пътя да и го кажеш. Убедена съм, че те обича  :bouquet:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Sillveto в сб, 17 ное 2007, 22:41
Момиче, майка си на 3 деца! "Майка ми такава, майка ми онакава ..." но всъщност ти не искаш да решиш проблема. Искаш ТЯ да се промени. Все някоя от вас трябва да порастне и да се държи зряло. Е явно според теб няма да е тя - ами тогава вземи нещата в свои ръце и оправи нещата. Няколко пъти казваш как и крещиш, че я мразиш мислиш ли, че това е нормално и зряло поведение? Струва ми се, че проблема ви е че двете сте еднакви /предполагам, че ти е гадно да го чуеш/ искате от другата да се съобразява с вас. Да се мразите? Ако някой ти е безразличен и не ти пука за него няма да те засегне с думите си.   


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в сб, 17 ное 2007, 22:49
Точно така трябва да се дават съвети [smilie=smile3501.gif] Явно,  моя подход не е правилен, или остарял и вече не действа. Трябва по остро и по сериозно ,за да има ефект.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ужас. в сб, 17 ное 2007, 23:27
Освен, че си неблагодарна, също имаш и кофти психичен проблем.
Ако мойто дете ми каже, че ме мрази .....
Нещо не тие  в ред?!
Как може да имаш три деца и като за начало до пишеш толко' неграмотно?
Да не си забременяла с първото на ..... 7?
Не може да си жена с три деца и да не си разбрала, че хората имат различни хареактери.
ТЯ НЕ ТЕ Е ДАЛА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ, дали от състрадание, или заради майчинското в нея, не го е направила. А ти... ти наистина си една неблагодарница...


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Andariel в сб, 17 ное 2007, 23:31
И какво? Сега очаква благодарност до гроб, всяка минута, всяка секунда и да бъде показвана постоянно по всякакви начини? Дъщерята да посвети живота си на майката? А това означава ли, че не трябва да си гледа децата заради мисията да показва на майка си колко й е благодарна, че я е отгледала?
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Kalinka в нд, 18 ное 2007, 01:42
Тези отношения са много сложни и само, който не е бил в подобна ситуация може да пише по-горните постинги срещу авторката на темата. Това, че майките винаги изгарят от любов и мислят най-доброто за децата си е малко клише. И те са хора и те грешат. Не знам защо, когато има проблем, все се пише, че децата трябва да се променят, нагодят, малко или много са виновни и т.н.  Вярно: майката е свята, но това не означава, че винаги прави, мисли и казва най-правилното.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в нд, 18 ное 2007, 09:53
RadostinaHZ и Kalinka , мисля, че трябва да игнорирате поста на на госта с псевдоним Ужас, който между другото явно наистина е ужасен човек и много подходящ псевдоним си е избрал  :lol:. Това очевидно е или човек, който ме познава и мрази и просто иска да ме ядоса (но не успява) или е майка подобна на моята, с психични проблеми, мании и фобии, която се е разпознала в моите постинги и разбира се са я подразнили.
Имах един хазаин, много мъдър човек. Той казваше: Аз не искам нищо от децата си - това, което техните родители са им го дали те трябва да върнат не обратно на родители си, а на собствените си деца. Такъв е естественият ход на живота.
Не че имам нещо против да върна на майка ми каквото мога. Но за кво да се натискам и да се бутам у шамарите - явно е че квото и да правя, на нея не и стига и е все недоволна. Разбирам и Баба Хулиганка, която може да е баба, ама явно още си е с акъла и търси логично обяснение на всяка постъпка. Аз съм се опитвала цял живот, безброй пъти да предизвикам нормален и откровен разговор с майка ми и съм говорила с нея винаги открито и човешки. Но се убеждавам всеки път, че тя не е способна да говори с човек нормално. Първо - не ме изслушва. Второ - не ми приема думите буквално и това, че ги казвам с единствената цел да се изясним и разберем. Тя винаги си мисли, че лъжа, че крия нещо, че целта ми е да я засегна. През тази призма тя пречупва всяка моя дума и съответно истинското послание изобщо не стига до нея. Е как да се проведе разговор с такъв човек, кажи ми бабче.  newsm78


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в нд, 18 ное 2007, 10:14
Sillveto, много съжалявам, че майка ми наистина не ми е безразлична и затова ме засяга. Ама усещам как претръпвам и вече не и обръщам внимание. А на нея ако не и е приятно да и казват, че я мразят, просто да престане да дава всичко от себе си за да я намразват хората. Освен това фактът, че мъжът и я напуснал почти веднага, ако изобщо може да се каже, че е имала мъж, защото всъщност е забременяла и е използвала бременността си да го изнуди да се ожени за нея, а самият той не го е искал. Скарана е със сестра си от край време. Когато родителите и бяха живи тя викаше по тях нон стоп. Сега съжалява, но явно трябва да убие един човек, за да осъзнае кво му е причинявала. По нас също е викала цял живот - това си го знае и уж го отчита като грешка, но продължава да го прави... Човек, с който никой не иска да живее, но като цяло никой няма против да му слуша болните словоизлияния за да злорадства и да гледа сеир... Човек, който плюе по всеки, който е на различно мнение от неговото и по всеки, който не се поддава на манипулациите му... Все си мисля, че има нещо много сбъркано в него...
Аз съм в добри отношения със сестра си, но майка ми явно и за това я е яд, защото непрекъснато се опитва да я настройва срещу мен и както винаги успява. Дано поне сестра ми има достатъчно акъл за да се осъзнае овреме.
Сестра ми е предприела друга тактика. Понеже с майка ми се разбират по-добре, родени са една дата и явно това им помага... И тя целенасочено се държи много мазно с нея. Но това само вдъхновява и обнадеждава майка ми, че може да я работи и тя съответно се възползва максимално от доброто отношение към нея. И както винаги прекалява, и сестра ми е човек и и писва, сиктердосва я и си заминава. И после ми пише маилове и ми реве, колко гадно се чувствала, понеже обиждала майка си. Ми как няма да се чувства гадно баси, злата вещица именно това е целяла - сестра ми да я обиди и после се чувства гадно. Така че и сестра ми има същите проблеми като мен. Да не говорим, че и с мъжа си са били на ръба на развод именно благодарение на нашата майка, която непрекъснато я настройва срещу съпруга и и срещу цялата му фамилия. Майка ми и с тях е скарана помежду другото.  Но сестра ми още не е осъзнала, че квото и да прави за майка си, никога няма да я задоволи. А и аз понеже външно приличам на баща си и понеже съм човек с претенции и характер, а сестра ми е по-непретенциозна и затова сблъсъците с майка ми са по-жестоки отколкото тези на сестра ми с нея. Иначе всичко останало е идентично.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Sillveto в нд, 18 ное 2007, 10:41
Niki, проблема не е само в майка ти, усещаш го нали?

Проблема е и в това, че сестра ти се е/и се разбира с нея, че на тебе това не ти се отдава нещо и гледаш да вмениш вината само на майка си. Проблема е, че имаш нужда да говориш срещу нея, че не ти се отдава да я приемеш такава каквато е и да кажеш "Ами такава е, няма да се връзвам, да е жива и здрава". И без да го правя с цел да те нападам - ми се струва, че си търсиш враг върху който да изсипваш негативната си енергия /на повечето момичета това е свекито  :mrgreen:/ и го виждаш в лицето на майка си.

А между другото познавам възрастен мъж, който казва, че от дете като види майка си и започва да кипи от яд, понякога дори и омраза. Някак всичко което тя прави го дразни. По стечение на обстоятелствата те двамата са живели и живеят в една къща. Жена му беше ходила при гледачка и беше питала за тази негова омраза, на какво се дължи и жената и беше разказала че имат вражда от предни животи. Тоя живот са майка и син за да преодолеят негативните емоции. но явно ще им се наложи пак да са роднини  :mrgreen:   


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Tristan77 в нд, 18 ное 2007, 12:17
Скоро говорихме с майка ми по този въпрос, но не конкретно твоя случай а принципно за такива родители, като твоята майка и майка ми обясни, че при тези хора всъщност егото доминира над майчинското чувство. Явно има такива майки, които не могат да подтиснат егото си в името на майчинското си чувство и това е. Лошото е в случая, че ти си й дете, а не просто позната!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: catnadeen в нд, 18 ное 2007, 12:25
Ники, има понякога неразбирателство между майки и дъщери - аз имам такова с майка ми което дсатира отдавна, но вече като майка на свой ред разбрах много от нейните лични проблеми довели до грешките които е допуснала...и си знам и своите грешки
ако човек исак - винаги може да намери причината
ако я намери и се опита да разбере другия...ми понякога да разбереш значи да простиш, а истински мъдрите хора, които истински разбират нещата - винаги прощават
аз не съм мъдра, но се опитвам

НИки, не знам каква е майка ти...но ти определено си като мен - все тъпрсиш пхроблема в живота си...и като мен - успяваш да си го намериш
честно казано ако погледна своя профил и твоя - ми ние с теб освен проблеми май друго нямаме в жова?! това не е нормално. аз съм го видяла, дано и ти го видиш за себе си....
боря се, не е лесно като си уморен и влезнал в това състояние на духа да направиш нещо...но е възможно, и още нещо - ако ние с теб не преоценим мирогледа си - няма кой да го направи за нас! така че няма как да чакаме помощ свише или отвън - нема да стане, щото живота е тежък но и никой не е обещавал да е лесен...така че вземи се в ръце и аз се опитвам същото да направя - и ревизирай първо какво виждаш от живота -ако някой те чете - ми ти нямаш еди н единствен хубав пост от една година насам. аз също така, но се пъна, а ти дори и не се пънеш..опитай и ще видиш, че и майка ти не е такава вещица, и близнаците са наред, и малкия се развива добре...ще видиш хубавото около себеси!



Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ангелина в нд, 18 ное 2007, 12:55
Ники, майка ти ти е отговорила на въпроса. Може би си я обидила, като си я питала дали те обича, защото явно ти е  дала всичко на което е способна , а ти не го забелязваш. Може би за нея това е максимума любов. Приеми го и не се ядосвай за глупости, някой ден ще те напусне завинаги и тогава ще разбереш колко е лошо да си без родители, макар и ужасни като характер.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Бабилия в нд, 18 ное 2007, 18:46
Освен, че си неблагодарна, ...
Освен, че написаното е грубо, то е и тъпо!

И какво? Сега очаква благодарност до гроб, всяка минута, всяка секунда и да бъде показвана постоянно по всякакви начини? Дъщерята да посвети живота си на майката? А това означава ли, че не трябва да си гледа децата заради мисията да показва на майка си колко й е благодарна, че я е отгледала?
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.
Това е най-точното което може да се каже. Всеки родител, който изисква децата му да подчинят живота си на него нещо не е в ред.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя &#
Публикувано от: Estellia в нд, 18 ное 2007, 21:13
Винаги са ми били антипатични майки или жени, които правят всичко с едничката цел някой да ги хвали и да им прави селями, понеже, виждаш ли, те са страхотни, пък са недооценени.

Дете не се създава с мисълта да те гледа после или да ти бъде роб до гроб!  Майка, която обича детето си, ще иска то да бъде щастливо, независимо дали е в съседния апартамент или в Китай. Няма да го прави нещастно или да го поробва, защото го е отгледала и затова й е длъжник.

Татко ми веднъж ми каза:" Мен не ме интересува дали ще ме гледате като остарея или дали ще си стоя в собствените фекалии, понеже няма кой да ме измие. Искам Вие да сте добре и никога нищо да не ви липсва, никога нищо да не ви тревожи или прави нещастни!"

Никога не бих оставила родителите си сами! В онзи момент разбрах, че баща ми иска да направи всичко за нас, без да очаква каквото и да било в замяна. Единствената удовлетвореност за него ще е да знае, че децата му са добре и това ще му е напълно достатъчно. Така трябва да са родителите, това ги прави добри родители, а щом са добри родители, означава, че ще са създали и добри деца ( това, разбира се, не се отнася за всички случаи, винаги има и изключения).

Миличка, наистина ми е много болно като чета всичко, което си написала. Дори изпитвам ужасно желание да я хвана тая жена за дрехата, да я разтърся и да я накарам някак да се осъзнае, да разбере какво причинява на собствената си плът и кръв.

Наскоро разговарях с майка ми, защото тя е жена, която смяташе за проява на слабост, показването на чувства между родители и деца. Казах и, че не помня кога за последно ме е гушнала, кога за последно ме е целунала и ми е казала "Обичам те!". Показах й, че ми е болно, празно, че ми липсва майчина ласка. Отлично го разбра, защото тя сама е била на моето място с нейната майка. От тогава до този момент не е имало нито един ден, през който да не ми каже "Обичам те, маме!", да не ме целуне или гушне.

Иска ми се и твоята майка да разбере грешката си, много ми се иска и искрено съжалявам, че трябва да те подлага на всичко това. Ти си я обичай, независимо какво прави тя, защото майката си е майка!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Estellia в нд, 18 ное 2007, 21:18
Освен, че си неблагодарна, ...
Освен, че написаното е грубо, то е и тъпо!

И какво? Сега очаква благодарност до гроб, всяка минута, всяка секунда и да бъде показвана постоянно по всякакви начини? Дъщерята да посвети живота си на майката? А това означава ли, че не трябва да си гледа децата заради мисията да показва на майка си колко й е благодарна, че я е отгледала?
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.
Това е най-точното което може да се каже. Всеки родител, който изисква децата му да подчинят живота си на него нещо не е в ред.


Абсолютно подкрепям! :peace:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в нд, 18 ное 2007, 22:30
Ти защо пусна темата всъщност? Да търсиш съчувствие, разбиране, съвет? Съчувствам ти, мъчно ти е, че майка ти не те обича. Но не си  сигурна в това което пишеш. Тя ли ти каза, че те мрази? Сигурна съм, че не! Пак питам, защо търсиш вина само в нея. Оставам с убеждението, че ти не я понасяш. Дразни те поведението и. Но и ти не се опитваш да я разбереш, като че ли. И какъв е проблема, когато не живееш с нея? Нима не можеш да я изтърпиш и в малкото време, когато тя е при теб, или ти при нея. И пак ще те подсетя за връзката майка - дете. Повярвай, много силна е! Мисля, че можеш да се опиташ да поговориш с нея, за нещата които те притесняват. Какваш, че тя не те изслушва. Има начин да я накараш да те изслуша, сигурна съм, нищо не ти пречи да опиташ. Много бих искала да чуя и нейния коментар за вашите отношения. Така едностранчиво не мога да взема отношение. Не мога да преценя кой прав, кой крив. Моля да ме извиниш, ако това което съм написала не те удовлетворява. Това е засега. Опитай се да стопиш леда мужду вас, ако наистина го има. Не искам да кажа, че защото си по-младата затова ти трябва да го направиш. Но опитай, сигурно си заслужава. Сори за конското.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в пн, 19 ное 2007, 00:14
Sillveto, за едно си познала - че имам нужда да говоря против нея. Сещаш ли се, че и за това си има причина? И тя е че ми е писнало от нея - от цялото и идиотско отношение към мен, от диктаторския и подход и тотален контрол над живота ми, от непрестанните лъжи пред хората за мен с цел да ме злепостави и нея си да възвеличае. Писнало ме е да ме срещат хора общи познати и да ме питат: Що постъпваш така с майка си?  Ходи на ляво и дясно и говори пълни глупости за мен, откровени лъжи, но всички и вярват. А аз после трябва да се защитавам за нещо, което не съм направила.
Знаеш ли днес колко пъти ми каза че съм курва и че съм спала всевъзможни хора, с които разбира не съм? И то защото се ядоса понеже тя беше направила глупост. Изчезна без да каже къде отива и като се върна се оказа, че е ходила до супера. Понеже там има нова система за връщане на ресто, с която дори аз до скоро не бях запозната и трябваше да питам да ме ориентират, тогава майка ми беше с мен и и казах, че това е ново и и обясних. Но тя толкова е и слушала. И днес я питах дали са и върнали монети в супера и се оказа, че не са. Те са и върнали, но тя просто не е знаела как да си прибере. И изведнъж аз станах виновна за това че се е измъкнала по терлици и отишла да пазарува без да каже и дума. Освен това аз съм виновна, че не съм и била обяснила как се пазарува, което е пълна лъжа,... че на мен мъжът ми всичко ми обяснява, което пак не е истина в случая, пък на нея нямало кой. Така по странната и логика аз станах курва. 100 пъти ме нарече такава в яда си. Аз и казах, че никой така не ме е наричал, но от нейната уста това за мен е комплимент, защото означава признание от нея, че нямам проблем с мъжете. А тя определено има такъв. И разбира се това не е комплимент за мен, но съм претръпнала и вече не ми пука кво ми говори. Сега прави гладна стачка, демек не се храни с нас. Не знам кво се надява - ние тук никой не молим. Вече го е пробвала и знае, че е така и че не се връзваме на жалките и опити да ни накара да се чувстваме виновни за това, че на нея и е зле. Мъжът ми каза, че не му пука изобщо за нея и да не го занимавам с глупостите и. Той човекът е над тези неща. Нашата има навика да изчезва. Връзвах се отначало, да не напраи някоя глупост. И като кажа на мъжо и той вика:  Как е излязла така ще се върне. Ако не се върне просто жалко за нея. . Първо си помислих как може да е такъв гадняр. Ама като размислих осъзнах, че човекът си е много прав.
Освен това майка ми и сестра ми може би се разбират, но това не значи, че сестра ми я понася - тамън хич не я трае, насилва се и е малко по-търпелива и спокойна от мен, но и на нея и писва най-накрая... абе по-добре пак се върни на предния ми пост и го осмисли.

catnadeen, искам да те коригирам, защото мисля, че си си направила грешен извод за мен, че съм негативна. Негативн човек е този, който вижда само лошите неща, хубавите пропуска, който е песимист, очаква все нещо лошо да му се случи и т.под.  Знам какво имаш предвид - това, че пиша  само за проблеми с децата ми, а сега и с майка ми. Това ме тревожи, проблем ми е за момента и за това пиша. И всеки би направил така мисля. Иначе и хубавите неща ги виждам, не ме познаваш, просто не съм намерила причина да пиша за тях. А и имам лош опит като кажа, че нещо хубаво ми се е случило да ми кажат че се хваля. Когато споделя нещо лошо - оплаквала съм се била. А истината е, че просто си споделям, приказвам си.  И всички това правим тук.
Наистина мога да кажа много хубави неща за майка ми. Но те са нормални, характерни за всички майки и не виждам смисъл да ги казвам. Аз казвам това, което е шокиращо, струва ми се ненормално сега от моята гледна точка като майка. Това са неща, които сега си мисля, че никога не бих причинила на децата си. А това, че се грижа за тях и давам всичко от себе си да са добре... ами и майка ми е правила много неща за мен, но това си е съвсем в реда на нещата, не виждам кво има да се коментира.
И добре, ще ти кажа нещо позитивно. Усещам, че въпреки всичките гадости които ми причинява и говори, все пак си обичам майка ми. Не мисля, че е възможно да я мразя, въпреки, че и го казвам понякога, когато съм бесна и в този момент наистина си мисля, че я мразя. Ако мразиш един човек ще се радваш, когато му е зле. Аз определено не се радвам, напротив - страдам за нея. Истината е, че искам да е добре и бих направила много за да е добре тя, но само не и да е покрай мен, да ми меля и да ми дудня, щото е непоносима. Но за нея - наистина си мисля, че ме мрази, именно защото непрекъснато явно умишлено се старае да ми трови живота. Не го разбирам и това си ти е. Астроложка ми е казвала, че отношенията с майка ми са кармични. Врачка ми е казвала, че майка ми не ми е майка. Аз на такива неща не вярвам. Затова пък си мисля, че дяволът се е вселил в нея (не само в нея, а във всички нас де) и той я кара да се държи алогично и неестествено за майка, замъглява и мозъка, използвайки две от слабостите и - гордостта и и неосъзнатия и егоизъм.
Ангелина, наистина ли е лошо без родители? Израстнала съм без баща и никога не ми е липсвал. Майка ми... не знам дали ще ми липсва.... За да ти липсва един човек значи ти липсва нещо хубаво, което е правил за теб или което сте правили заедно. За майка ми единственото, за което ще ми е гадно като си отиде, е че децата ми ще останат без баба. Тя наистина ги обича особено тези малките умира за тях и мисля, че и те я обичат вече, даже може да я мислят за тяхна майка, щото та непрекъснато ги разнася, повече от мен, а мен сигурно ме имат просто за някаква дойка, хаха. Като гледам как се отнася към тях, наистина показва голяма любов...   Дори Давидко, който го идентифицира с мен и само повтаря как ме е откопирал едно към едно когато прави бели особено, си личи, че го обича. С мен просто никога не се е държала така, НИКОГА. Сега е много против да си даваме със сестра ми децата на ясла, тя щяла да ги гледа най-добре, мъчели се в яслата...  А навремето мен ме била дала на ясла и аз там съм ревала нон стоп всеки божи ден, чак в изолацинонна са ме изолирали, но тя си ме е пращала, докато накрая лелките и казали, че там не мога да вирея и ще пукна и те са и препоръчали да си ме вземе в къщи и повече да не ме праща в такива заведения. Но тя пак му намерила цаката - пратила ме на село баба ми и дядо ми да ме гледат, хехе. Като се мине през кандидатстудентския ми период, когато ми подаде документите за кандидатстване и написа нейните лични желания, а не моите, и благодарение на нея учех цяла година противна ми специалност докато накрая не се прехвърлих това, което аз си исках от самото начало - скъса ми нервите освен купчината приравнителни изпити, които трябваше да държа  :2gunfire: И се стигна до там, че като се дипломирах се опита да ме закара на село да гледам животни и никога да не се омъжа, щото там просто нема за кой. Добре, че не я слушах и си следвах моят път напук на нея. Няма да разказвам подробности, не мисля, че е нужно. Идеята е ясна
Бабо хулиганке, не ми е казала, че ме мрази. Но поведението и го показва. Тия клетви на какво ти приличат, на любов ли? Може би са заплахи от нейна страна, кой знае. Аз съм си признала, не мога да я понасям. Но ти можеш ли без причина просто така да не понасяш един човек. Мисля, че не. И аз искам да чуя коментара и и се опитвам непрекъснато да го получа. Но тя е човек, който не обича да отговаря на въпроси и никога не го прави. Затова пък държи, да се отговори на нейните и се сърди ако не си получи отговора. А пък какви въпроси задава... лични не ами не знам. Не ти се вярва, но с нея наистина е невъзможно да се проведе разговор - то е едно увъртане и дразнене....
Всъщност имам пресен пример да добиеш впечатление, как отговаря на въпроси. Оня ден за кво ме вбеси примерно. Начи едното близначе има проблем с вратлето, водим го по доктори. Освен това, много се буди нощем - това пак е във връзка с въпросния проблем. Та онази нощ Ева много рева, носех я сума време, тя не спира да пищи истерично. Понеже брат и спеше и ме беше страх да не събуди и него, пък и гърбът и ръцете ме боляха от носене и реших да я дам на майка ми да я успокоява. Преспа при нея и на др ден я питам как е минала нощта, много ли се е будила Ева, ревала ли е и т.под.  Тя първо каза нещо от сорта: Абе кво те интересува, нали е спала при мен. Викам и Как кво ме интересува, дете ми е, има проблем, много ясно, че ме интересува, отговори ми. Тя: Нормално е спала. Аз: Кво значи нормално според теб. Тя: Като през деня как си спи. Аз: Е как като през деня, тя през деня почти не спи, спи само за кратко и после бодърства. Не може нощем да прави същото. Тя Абе спи си нормално детето, нищо му няма. Аз Е как му няма нищо, при мен се буди през 15 мин. При теб как се е будила?  Тя Не съм броила. Аз Е кажи поне горе долу, ясно, че не си броила. Тя Е не знам, не помня, другия път ще си записвам и ще ти докладвам. И ми се хили нагло в чоите, защото забелязва как ме дразни и се кефи жената. Е тази подигравка в погледа и ме изкара из релси и изпаднах в нервна криза. Разкреках се като дърта циганка, че това дете ми е грижа, че го влачим по доктори, трябва да знам как върви, подобрява ли се, кво става с него и тя трябва да ми отговори на въпроса. Даже я ударих. Но тя продължава да не отговаря, почна да се зъби, че ще ме убие и т.н. смени темата. Но аз си искам отговора и все по-бесна ставам. Почнах да меткам играчки, кво ми падне под ръка. Тя си изкара акъла да не я осакатя нея или някое бебе. Бебетата реват, а аз треперя и не мога даже да ги взема. Почвам да и се моля вече да се смили над мен и да ми отговори на въпроса... След известно време като си направи жената кефа да ме види побесняла и като се зареди енергийно от мен каза: Добре де, да кажем 5 пъти се е будила.
Е - какво ще кажеш в ролята си на психоаналитик?  ;-)


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Just a Girl в пн, 19 ное 2007, 00:27

ТЯ НЕ ТЕ Е ДАЛА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ, дали от състрадание, или заради майчинското в нея, не го е направила. А ти... ти наистина си една неблагодарница...

И какво сега - да й издигнем паметник...Че НикиФин да не се е правила сама бе, за малко да използвам по-вулгарен речник! Айде малко слезте на земята и спрете с тази благодарност, че са ви родили...аз не мисля, че някой е помолил да го родят. Толкова е лесно да кажеш "Обичам те!", когато го мислиш, а не да избягваш отговора с "хитрини"..Пуууу, дано никога не мисля така за детето си - че ми е длъжно!!!

А за връзката майка-дете, че е силна по подразбиране....Освен да се изсмея, друго не мога - не ви ли стигат случайте на изоставени деца или убити бебета....айде стига клишета. Мисля, че е време да понамалите сапунките, не мислите ли :peace:

За протокола - нямам проблеми с моята майка!

Ники, какво да ти кажа - намирай бързо бавачка и пращай майчето в БГ!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: simplyaven в пн, 19 ное 2007, 00:42
колкото повече подробности споделяш като тези в последния ти шпостинг, толкова повече хора тук ще те обвинят теб - не го прави. на въпроса ти: да, напълно е възможно, майчинските чувства не се предават по наследство за съжаление. за инстинкт не ми се говори изобщо. само ми е странно какво прави при теб там... не бих рискувала на твое място. единстено мога да ти кажа: бягай, гледай напред и не се обръщай. нещата няма да станат нито по-добри, нито по-розови, колкото повече й се обясняваш, толкова по-голямо удоволствие и оръжия ще й дадеш и после ще ги чуеш от нейната уста обясненията/извиненията си. за нищо не си виновна, ти не си си избирала кой да те роди, няма за какво да ходиш на психоаналитици или врачки, просто си изолирай живота от негативизма й и ще видиш как ще потръгнат нещата - Господ помага, но в кошара не вкарва, така че започни ти  :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в пн, 19 ное 2007, 01:42
колкото повече подробности споделяш като тези в последния ти шпостинг, толкова повече хора тук ще те обвинят теб - не го прави. на въпроса ти: да, напълно е възможно, майчинските чувства не се предават по наследство за съжаление. за инстинкт не ми се говори изобщо. само ми е странно какво прави при теб там... не бих рискувала на твое място. единстено мога да ти кажа: бягай, гледай напред и не се обръщай. нещата няма да станат нито по-добри, нито по-розови, колкото повече й се обясняваш, толкова по-голямо удоволствие и оръжия ще й дадеш и после ще ги чуеш от нейната уста обясненията/извиненията си. за нищо не си виновна, ти не си си избирала кой да те роди, няма за какво да ходиш на психоаналитици или врачки, просто си изолирай живота от негативизма й и ще видиш как ще потръгнат нещата - Господ помага, но в кошара не вкарва, така че започни ти  :hug:

Това е и моето мнение.  :peace: Не се занимавам с врачки - било е отдавна, от любопитство и по съвсем друг повод, не майка ми.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ангелина в пн, 19 ное 2007, 08:57
Ники, еми не е много хубаво без родители. Ще ти липсва дори и че не може да се скарате. А може би -не. Може би те може да обичаш САМО ако те обичат и се държат добре с теб. Ако не, няма значение дали са роднини, приятели, близки-зад борда! /b]


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в пн, 19 ное 2007, 10:30
никифин, пак ти казвам, все пак е до теб и ти помага
моята никога няма д аго направи това, никога
вземи си жена, щом толкова не я понасяш, и толкоз
аз като съм далече от моята майка, знаеш ли колко ми е добре


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Free Agent в пн, 19 ное 2007, 10:47
NikiFin,
в началото на темата си мислех че нещата са поносими, но след като изчетох всичките ти постове /особено този дето си побесняла/ искам да ти кажа едно - ВЕДНАГА СЕ МАХАЙ от тази жена и отиди на психоаналитик, защото проблемите ви ВЕЧЕ са много сериозни и ОПРЕДЕЛЕНО ще навредиш и на децата си!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Any4 в пн, 19 ное 2007, 13:17
Хората с комплекси се държат като майка ти, NikiFin. Тоав че идва да помага... Според мен е по скоро е за нейно успокоение ( защото "така правят майките") , отколкото, за да ти помогне. Не че го прави заради хорското мнение, а защото се чувства длъжна. Един вид да може да си каже "аз съм направила всичко, което може да се иска от една майка" и да може  да успокои собствената си съвест, че не е лоша майка. Защото вероятно в себе си усеща, че не се държи както трябва с теб и проблемът не е в теб, а в нея самата. Знам  го, защото аз така се държа с брат си.  Не че не го обичам, но...  По-добре ни е като не живеем заедно. МОже би майка ти не е направила от теб това, което е искала, а може и сама да не е знаела какво иска. Важното е, че накрая се стига до такива отношение. Едва ли не те обича, но по-добре да не споделяте един покрив...а ако може и един град .


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: danidji в пн, 19 ное 2007, 14:33
Аз не съм психоаналитик,и се извинявам,че отговарям вместо бабчето,но момиче ти нямаш нужда от психоаналитик,а от ПСИХИАТЪР :peace: :peace: :peace:
Не виждам нищо лошо в това майка ти да не е запомнила колко пъти са се събуждали децата ти,а ти като истинска психарка си започнала да хвърляш играчки по нея и даже да я удариш,а децата ти неистово да пищят около теб ?!?!
Извинявай ама ти луда ли си?Как ще посегнеш на майка ти,колкото и да те вбеси/???Не е нормално,ако ще и до утре да ми развиваш теории колко си права.Е,НЕ СИ ПРАВА!!!!разбери го това.Ти си човек ,който има спешна нужда от медицинска помощ.Само не ми е ясно как те понася мъжа ти,с такова поведение ???А мога да си представя как се държиш с децата си.Тази агресия която описваш,е много опасна,и ако сега успяваш да се сдържиш спрямо децата си,наближава момвнта в който ще я излееш и върху тях,а тогава не ми се мисли какво ще стане :ooooh:СПРИ да обвиняваш за своите неудачи и нерви майка си.Тя добре че е там та да има на кого да си го изкараш.Престани да търсиш причина в някого за нервите ти,изнервена си от децата и от проблемите с тях ,но не го осъзнаваш.Ти си наумила,че майка ти е дявола и точка.ЗАПОМНИ обаче едно:и ти си майка и ти имаш деца,знай ,че всичко се връща....убедена съм в това
Повече няма да пиша в тази тема,знам,че ОТНОВО ще се ядосаш и ще има злословен постинг,но няма да ти отговоря.Излей си цялата злоба върху мен,и после разправяй как не си била злобна.Злобна и лоша жена си.Това е моето мнение.И да се сърдиш или не това е истината :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Andariel в пн, 19 ное 2007, 14:45
danidji
Може и малко антидепресантчета да й предложиш, нищо, че не си психо. Продължавай да задълбочаваш гадното й усещане с такива съвети. Така още повече подсилваш чувството й за вина. Ако момичето беше непукист, нямаше изобщо да пуска такава тема, а щеше просто да каже на майка си да си гледа работата или щеше да се прави, че не съществува. Мисля, че малко бъркаш накъде тече реката, наречена отговорност - от майката към детето или от детето към майката. Защото родителят по дефиниция би трябвало да се владее по-добре от детето си, независимо от възрастта. Не е работа на децата да носят цялата отговорност за родителите си.

Майката е майка, когато може да преглътне гордостта си, ранимостта си, неудачите си, жертвите, които е направила заради децата си и да им се радва и да ги подкрепя. Случва се човек да избухне, особено когато е под толкова голямо напрежение, както го описва момичето. Постави се на нейно място с 3 деца и проблеми с тях, безсъние, изнервеност и чувство за изоставеност от най-родния от родните хора и може да проявиш малко повече съчувствие.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Albertine в пн, 19 ное 2007, 15:36
NikiFin,
в началото на темата си мислех че нещата са поносими, но след като изчетох всичките ти постове /особено този дето си побесняла/ искам да ти кажа едно - ВЕДНАГА СЕ МАХАЙ от тази жена и отиди на психоаналитик, защото проблемите ви ВЕЧЕ са много сериозни и ОПРЕДЕЛЕНО ще навредиш и на децата си!
Абсолютно,попдисвам се с две ръце под този постинг.
Ники,мисля че имаш много,много сериозни проблеми.В името на доброто на децата ти,потърси лекарска помощ преди да е станало късно.Казвам ти го от цялата си душа,имаш психичен проблем и то сериозен.Обърни се към някого с идеална репутация,а не към някой който и да било,за да не те обърка още повече.По-голямата част от психиатрите са некадърници,които само ще ти навредят.Ако съм на твое място ще полежа за известно време в болница.Хем ще се разтовариш малко и ще починеш,а едновременно с това ще се полекуваш.Няма нищо срамно в това,всяка една от нас може да достигне до подобен психологически срив,криза или както там искаш г наречи.Аз съм с едно дете и понякога ми се струва че се сдухвам,а ти с три + човек,с когото не можете да се понасяте определено не си помагаш.Помогни си сама ,докато е време че тези деца кой ще ти ги гледа?!Не се дръж безотговорно по отношение на здравето ти.Днес е емоционален срив,утре може да премине в друго.Това е първата крачка към отключването на сериозни заболявания.Аз също съм имала моменти в които не съм била на себе си,особено след раждането на детето изпадах в умопомрачителни състояния,нерви,умора,майка ми с която винаги сме се карали и т.н и т.н.!Аз и майка ми толкова много се караме че понякога просто изпушвам.Е,вярно че никога не сме се обиждали,не сме се нагрубявали,но просто говорим на различни езици.Тя не ме разбира ,аз нея също.И се джафкаме за всяка простотия.Излишно късане на нерви.Иначе ми липсва всеки ден,на нея аз също както и много много се обичаме.
Осигури си спокйствие на теб.След като ти си уверен и спокоен човек,децата ти също ще бъдат спокойни.
Най-важното в случая е ТИ да осигуриш спокойна мама на децата ти.Не е важно обичате ли се,не се ли обичате с майка ти.Изчакай да порастнат децата ти,гледай да си им непрекъснато в полза,след това си задаваи въпроси за второстепенни неща в твоят живот.Имаш ново семейство,създала си си го сама,имаш съпруг ,деца.Стойте на разстояние с майка ти,така ще осмисляте пвече вашите взаимоотношения,до колкото е възможно.Ако щеш и ще си липсвате.За сега моят съвет е да разкараш каквито и да било дразнители и да си осигуриш човек ,които да ти помага в домакинството и с децата,так че да разтовариш стреса.За да не изпушиш съвсем!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Sillveto в пн, 19 ное 2007, 16:08


Послушай тези момичета.  :peace:
Аз нямам какво да ти кажа повече, опитах се да те накарам да погледнеш собственото си поведение, но с последното написано от теб разбирам че се нуждаеш от сериозна и професионална помощ. Не, това не е обида  :hug:
Пуснала си темата с цел да получиш съчувствие и разбиране /според твоите възгледи/, но това не само, че няма да помогне, а ще задълбочи проблема. Страх ме е да си помисля какво ще е поведението ти когато децата ти станат досадни и нахални пубертети /всички наши деца ще минат през тази фаза/ и когато прехвърлиш проблема и нервите си върху тях ...........


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: maselena6 в пн, 19 ное 2007, 16:38
Мила Ники,мислих за майка ти-защо е такава и сякаш налучквам причината.
 1.Тя си е такава.
 2.Заради характера си  е намерила работа,която да и лепне като ръкавица.
 3.Военните даже и нормални да са били,получават професионални изкривявания-те не трябва да мислят-има кой да го прави вместо тях,те само изпълняват чужди команди.
 4.Жена-военен никога няма същия авторитет и тежест както мъж-факт!Даже напротив-обира злобата и подигравките на мъжете-колеги,особено ако има и по добри качества от тях.
 Поради по-горе описаните причини тя е трупала през целия си живот агресия спрямо всички,които са по-слаби или зависими от нея-погрешно насочен отдушник,за съжаление.При военните е важно в началния момент да се установи кой е шефа-ако ти би могла да й надвиеш-тя ще омекне.Мисля,че сега можеш да обърнеш нещата-тя е на твоя територия и ще прави това,което ти кажеш.Само не и влизай в играта-да се нервиш и да крещиш,защото това е знак,че тя те владее.Наложи си ледено спокойствие и това ще разклати  нейното.Успех!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: plankton в пн, 19 ное 2007, 16:40
Здравей Ники Фин, пиша за последно тук. От последните ти постове ми се струва , че си крайно изнервена (вероятно и майка ти) , а от това човек само бърка в преценката си. Не случайно, когато сме ядосани казваме неща, които не мислим и целим да нараним другите и т.н. Има си специалисти, които са достатъчно компетентни и могат да помогнат-може би психоаналитик, психолог.  Врачките и астролозите за мен не са сигурна работа, прекалено много шарлатани има , а и дори да не са-няма да решат проблема. Момичетата са ти дали достатъчно изчерпателни съвети. Желая ти успех и късмет!


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: скитниче в пн, 19 ное 2007, 23:00
Който не е изживял тази страхотна болка и тежест ,НИКОГА няма да те разбере.
Все ще ти казват ,че си се объркала и не било възможно такова чудо в природата.
Възможно е ,за съжаление.
Изживяла съм безброй унижения и болката не може никога няма да стихне,
Вече на 31,разбирам,че не е било възможно майка ми да ме обикне,защото всъщност тя никого не е обичала,дори и себе си.
Години наред се влачех след нея като кученце,молейки за един поглед,малко интерес към мен.....обръщаше се само за да ме ритне и обвини,че съществувам.
Няма да е прекалено да кажа ,че ми е по чужда от най- чуждия човек.Съсипала е детските ми години,но няма да и позволя да съсипе и целият ми живот,направи го и ти :stop:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Жен Шен в пн, 19 ное 2007, 23:52
Който не е изживял тази страхотна болка и тежест ,НИКОГА няма да те разбере.
Все ще ти казват ,че си се объркала и не било възможно такова чудо в природата.
Възможно е ,за съжаление.
Изживяла съм безброй унижения и болката не може никога няма да стихне,
Вече на 31,разбирам,че не е било възможно майка ми да ме обикне,защото всъщност тя никого не е обичала,дори и себе си.
Години наред се влачех след нея като кученце,молейки за един поглед,малко интерес към мен.....обръщаше се само за да ме ритне и обвини,че съществувам.
Няма да е прекалено да кажа ,че ми е по чужда от най- чуждия човек.Съсипала е детските ми години,но няма да и позволя да съсипе и целият ми живот,направи го и ти :stop:
Дума по дума...
Кураж, момичета!  :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в вт, 20 ное 2007, 00:26
danidji, благодаря ти, че си отделила време да ми изпишеш толкова много глупости. И ти извинявай, ако те засягам, но това ми е мнението. Всички, които ме пращат на психоаналитик искам да ги попитам: Защо, от собствен опит ли знаете че психолизи и психиатри помагат, от чужд опит или.... Защото аз не познавам някой луд, който психиатър да го е оправил. Пиенето на успокоителни решава само проблемът с избухването. Но самата психика не съм чула да е показала подобрение.  Казах ви, че по случай една депресия посетих и психиатър и психолог. Исках да ми предпише хапчета, но уви... прецени че няма нужда. Разбрах как работят тези хора, или поне въпросната как работи - убеди ме, че никой и нищо не може да ми помогне и трябва сама да се справя с проблема. И ща не ща се справих. Всъщност бих отишла при психоаналитик от любопитствео, да видя дали мисли като мен, дали ще ме обяви за луда или напротив и т.н.  Ако ида ще ви кажа кво е станало. И вие самите може да пробвате и да споделите имало ли е ефект за вашите проблеми.
 Иначе аз се интересувах единствено дали е възможно майка да мрази детето си. И междувременно, се убедих, че е възможно и моята ме мрази от сърце. Не знам за вас какво е значенито на думата мразя, но за мен е умишлено да причиняваш болка на един човек. И точно такъв е случаят. А че тя си има своите причини да го прави е ясно. Аз дори ги знам. Но това само обяснява поведението и, а не го оправдава. Жената ме мрази, защото постигам нещата в живота си по много по-лесен начин от нейния, начин, който тя иска да го прилага, но не може, не и стигат качествата. Но това е тъпо, защото пък аз не мога да постигам нещата по нейния начин, нямам нейната енергия и издръжливост и много други качества, за които обаче за разлика от нея не и завиждам, а съвсем чистосърдечно и се възхищавам.
Дилянка, учудвам се че продължаваш да не разбираш, че лудницата покрай децата ми няма нищо общо с отношенията с майка ми. Те са си били трагични от как се помня. Сега е тук и ме нерви, ако си тръгне, ще се чувствам по-добре. Но чувствата ни една към друга, непомосимостта, напрежението ще си останат - няма да се реши проблемът понеже сме далеч една от друга. Какво според теб би могъл да направи един специалист за да ми помогне, кажи, че не разбирам. Моята психика трябва да знаеш, че е много стабилна. Аз не съм от хората, които ще откачат лесно. Това, че съм сприхава и избухвам няма нищо общо е психиката. Това си е вродено, генетично, а не е заболяване, което да трябва и да може да се лекува. Така че не се сърди, но това, което си написала просто не се отнася за мен и не ми върши работа. Увредена психика значи да си неадекватен, мозъкът ти да изкривява думите и ситуациите, не хващаш смисъла, защото комплекси, фобии, страхове, мании и т.н. психични отклонения пречупват смисъла на посланието и го разбираш по съвсем друг начин и съответно реагираш неадекватно, което пък за всеки нормален човек е адски дразнещо. По-скоро ако не те дразни такова поведение, значи и ти не си съвсем в ред. Аз нямам проблем да се изразявам ясно и да разбирам ясни и логични послания. Проблем имам с нелогичните такива.
Sillveto, съчувствие е последното нещо, от което имам нужда. Виж, разбиране - да. Комуникация, споделяне - да. Но мразя да ме съжаляват и не мисля, че съм за съжаление, защото нещата може да са мнооооого по-зле. Аз се радвам и благодаря на Господ за това, което съм и което имам, радвам се, че съм мислещ човек и че търся причините за нещата, че съм смела и мога да кажа всичко на всеки съвсем откровено и директно в очите, не ме е страх или срам да си призная, това което съм правила, защото знам за себе си, че съм права, защото в дадената ситуация съм направила най-доброто  и най-правилното, което ми е било по силите.
Като за край ще кажа, че се радвам, че все пак наистина има хора, които ме разбраха поне до някъде, защото в живота иначе почти не срещам хора, които ме разбират. Явно съм си такава, непонятна.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: bloodywhite в вт, 20 ное 2007, 10:33
Много ме разстрои Вашата история и изпитах истинско съжаление, че има такива родители.Защото ги има.
Моя приятелка има подобен(да не кажа същият)проблем с майка си.Майка и само и крещи, кара се с нея за щяло и за нещяло...въобще държи се с нея като с куче.Един ден чух моята приятелка да крещи ''По дяволите не си ме питала искам ли да се раждам, за да ме тормозиш цял живот.Ти си си правила кефа с баща ми, за да ме има мен, така че спри да ми натякваш"От тогава не съм чувала(от приятелката ми) да са се карали, но скоро и моята приятелка се изнесе от вкъщи....


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в вт, 20 ное 2007, 10:49
никифин, пак ще ти кажа че те разбирам и моята пайка е с подобен характер
само не разбирам защо си я викнала да ти помага, аз гледам винаги да съм максимално далече от моята , ати сама си я извикала да ти помага, при положение че не я понасяш
на мен и през ум не ми минава да искам помощ от нея, та аз й нямам доверие д ай поверя децата ми


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в вт, 20 ное 2007, 13:14
никифин, пак ще ти кажа че те разбирам и моята пайка е с подобен характер
само не разбирам защо си я викнала да ти помага, аз гледам винаги да съм максимално далече от моята , ати сама си я извикала да ти помага, при положение че не я понасяш
на мен и през ум не ми минава да искам помощ от нея, та аз й нямам доверие д ай поверя децата ми

Знам, че отговорът ми ще се се стори смешен и глупав, но все пак това е истината.
Причините да я викна точно нея са няколко.
1. Основната е, че нямам доверие на никой да му поверя децата си, малки бебета при това. И на нея едва и ги оставям особено в началото бях на тръни когато тя беше с децата. На мъжът ми е страх да му ги оставям, никога не съм го правила до сега и няма да го направя скоро като гледам как ги третира, като някакви досадни ревльовци, които трябва да се оставят да реват, понеже реват от лигня. Никога този човек не се е замислил, че има и каква може да е причината за рева им - за него е лигня и край. И то айде да ги оставя да реват. А той първо ги овика и наплаши та ревнат още повече и  после ги изолира в др стая и милите съвсем се побъркат изоставени сами.
2. Другата причина е, че ми трябва човек на който да мога да разчитам 24 часа всеки ден, който няма др работа и е тук само заради бебетата. Такъв друг няма да се намери, да е "on" на мое разположение нон стоп и да е толкова всеотдаен към децата. Сигурно звучи егоистично и сигурно е така донякъде. Но аз го правя най-вече в името на децата. Ако съм сама при настоящата ситуация, когато не е възможно изобщо да се спи, не можеш да дундуркаш и обслужваш едновременно 2 ревящи бебета, носене, което направо може да убие един човек ако само той го прави... ами в един момент на никой нормален  няма да му издържат нервите. Единственото, което мога да направя за да оцелея е да се спася в др край на къщатата с тапи в ушите. А през това време бебоците да реват и да се мъчат. Жал ми е за тях, имат си своите нужди и не са виновни, че сам човек не може да им ги задоволи, аз съм длъжна да направя всичко възможно тези деца да са добре.
3. Защото знам, че на майка ми смисълът в живота са внуците и. Тя е сама, на село, няма за кво да живее. До сега гледаше децата на сестра ми, тя просто има нужда да прави нещо, да се чувства полезна. Ако не сме ние с децата тя ще се самоубие сигурно. Така че го направих именно заради нея, да се радва. И тя наистина се радва, иска дори да остава тук и само търси начини. Явно не и е толкова тежко. Сега като и казах, че си търся детегледачка отношенията ни още повече се обтегнаха, защото тя иска да е тя, и тя не вярва, че някой ще ги гледа по-добре от нея, обича тези деца и се изживява като тахна майка защото е с тях от самото им раждане. Даже  в болницата, понеже беше с мен след като родих и влачеше децата и седеше до тях нон стоп и чистачата ме пита дали и аз имам деца - тя си беше помислила, че близнаците са на майка ми.
4. Финансова причина. Трябва ми качествена помощ 24 часа по тукашните стандарти и на Рокфелер ще му се стори соленичко. Почасово мога разбира се да си позволя, и така и ще направя, но др вариант е ясно че е най-добрият, затова и го предпочетох.
В крайна сметка обаче майка ми ми излезе много по-скъпо от гледна точка на нерви. Така че и аз като хората ще мина на варианта детегледачка и това е - аз имах желанието да е майка ми, дадох и шанса, но тя ми се качи на главата



Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ангелина в вт, 20 ное 2007, 22:40
Просто нямам коментар за последния ти пост! :shock:За мен си много, много странен човек.. Пожелавам ти успех, много щастие и малко тревоги!  :peace:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в ср, 21 ное 2007, 11:43
Просто нямам коментар за последния ти пост! :shock:За мен си много, много странен човек.. Пожелавам ти успех, много щастие и малко тревоги!  :peace:

Мерси. Не разбрах обаче кое ми е странното


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: PolarFox в ср, 21 ное 2007, 15:34
Просто нямам коментар за последния ти пост! :shock:За мен си много, много странен човек.. Пожелавам ти успех, много щастие и малко тревоги!  :peace:

Мерси. Не разбрах обаче кое ми е странното

ами много объкана си сякаш. Това от край време, лично по мои впечатления.

НикиФин, истината е, че просто имаш избор. Затова се оплакваш, от което ти става още по-тежко.

Излиза, че майка ти прави всичко по силите си да ти бъде полезна както ти сметнеш, но не го цениш.
Т.1 и 4. направо се изключват.
Сама не можеш, с нея не искаш, гледачката скъпа, мъжът ти зает- това е ситуацията.
В България има седмични градини и домове за деца на родители, които нямат възможност да се грижат качествено и пълноценно за тях. Нещо такова при вас може ли да се измисли?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Free Agent в ср, 21 ное 2007, 15:38
А това човек да скача на бой на майка си си е съвсем нормална работа, така да знаете. :hahaha:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в ср, 21 ное 2007, 16:14
PolarFox, гледачка каквато ми трябва да ми е винаги под ръка много ясно, че ми е скъпа. Но нормална почасова не е проблем, просто няма да е точно това, което искам. Но разбира се всички така правят и аз ще се задоволя.  Дори мисля, че така е по-добре, щото децата ще реват, ще реват, пък като видят, че няма кой 24 часа да ги дундурка, ще спрат, ще станат по-самостоятелни. Така че и това си има плюсовете.
С майка ми не се понасяме, но тя въпреки всичко предпочита тук да остане да гледа децата, дори одеве ми го каза, защото както ви казах се изживява като тяхна майка и много се е привързала.
Навремето малко преди да родя се убедих оконачтелно, че от мъжът ми и родителите му помощ няма да получа. Тогава пратих смс на майка ми и я питах, дали е готова да дойде тук да помага с бебета и да ПРАВИ КАКВОТО  АЗ И КАЖА във връзка с децата. Отговорът беше: За теб ще направя всичко.
А резултатът - както винаги обещания и после си прави квото си иска, има си свои виждания за моите и на децата ми нужди и не се интересува аз какво всъщност искам от нея. А то никак не е много, само да гледа децата като се наложи за малко да излезем, или едното като водим на лекар да пригледа другото и сутрин да седи с тях докато аз подремна. Нищо друго не прави - не чисти, не готви. Само мие чинии понякога и глади, но без да я карам, даже съм и казала да не го прави. Така че цял ден или се търкаля по земята с бебетата или ги влачи и приспива. Не и е зле тук никак така че не знам защо се държи така, че да я изгоня. Но това си е неин избор - аз до ден днешен я предпочитам нея щото на друг не смея да оставя децата. Ама в крайна сметка и аз трябва да съм жива да си ги гледам, няма смисъл чак такава жертва да правя със себе си


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в ср, 21 ное 2007, 16:19
А това човек да скача на бой на майка си си е съвсем нормална работа, така да знаете. :hahaha:

Съгласна съм, че е ненормално и много ясно, че съжалявам за това, което правя и казвам, в момент на истерия. Ама ти си представи за себе си до каква лудост трябва да те докара човек, и то майка ти за да изгубиш  контрол до степен на безумие  и да я удариш. И аз си мислех, че никога няма да го направя, ама... животът предлага изненади


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Шпунц в ср, 21 ное 2007, 16:28
 newsm78
PolarFox, гледачка каквато ми трябва да ми е винаги под ръка много ясно, че ми е скъпа. Но нормална почасова не е проблем, просто няма да е точно това, което искам.
С майка ми не се понасяме, но тя въпреки всичко предпочита тук да остане да гледа децата, дори одеве ми го каза, защото както ви казах се изживява като тяхна майка и много се е привързала.
Навремето малко преди да родя се убедих окончателно, че от мъжът ми и родителите му помощ няма да получа. Тогава пратих смс на майка ми и я питах, дали е готова да дойде тук да помага с бебета и да ПРАВИ КАКВОТО  АЗ И КАЖА във връзка с децата. Отговорът беше: За теб ще направя всичко.
А резултатът - както винаги обещания и после си прави квото си иска, има си свои виждания за моите и на децата ми нужди и не се интересува аз какво всъщност искам от нея. А то никак не е много, само да гледа децата като се наложи за малко да излезем, или едното като водим на лекар да пригледа другото и сутрин да седи с тях докато аз подремна. Нищо друго не прави - не чисти, не готви. Само мие чинии понякога и глади, но без да я карам, даже съм и казала да не го прави. Така че цял ден или се търкаля по земята с бебетата или ги влачи и приспива. Не и е зле тук никак така че не знам защо се държи така, че да я изгоня. Но това си е неин избор - аз до ден днешен я предпочитам нея щото на друг не смея да оставя децата. Ама в крайна сметка и аз трябва да съм жива да си ги гледам, няма смисъл чак такава жертва да правя със себе си
Нямам коментар Много си противоречиш. Голяма жена си вземи решение,дори да е болезнено. Дано само да не ти се върне същото отношение от твоите деца. "Хем го сърби хем го боли." "Хем ми се иска ,хем не ми стиска".


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в ср, 21 ное 2007, 16:37
моята майка неми е гледала децата и час, така че явно е много по-зле от твоята
но пък баба ми е идвала от друг град за да ги гледа, и да, досаждаше ми с много неща, но търпях защото ми гледаше децата много добре, е- имаше доста дреболии като гледането на сапунки и прекаляването със дрехите и сладкото, ама като няма пари за гледачка ЧОВЕК СЕ СЪОБРАЗЯВА и си мълчи


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в ср, 21 ное 2007, 17:14
От всичко дотук прочетено, стигам до извода, че проблема е в теб. Не тя не те обича - ти не я понасяш. Но, иначе като ти гледа децата  е добре. Казваш даже ти помага и в домакинството? Имаш избор, мисля. Като не се понасяте, кажи и да си дойде в БГ. Ако ли пък не, ще трябва да я търпиш с всичките и странности.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Deizy_ в ср, 21 ное 2007, 17:51
здравей,NikiFin :)Чак да те мрази не ми се вярва,но да пренебрегне децата си заради себе си да.Не всички майки могат да се нарекат такива или пък да са всеотдайни :roll:Ние с мъжа ми живеем при майка ми,но проклинам този ден и сега все се мъчи да ни изгони  и ни праща на квартира.Дори всява интриги между мен и мъжа ми така че и аз не разбирам майка която не се радва за щастието на дъщеря си каква майка е newsm78Просто си гледай семейството и не и обръщай внимание ако имаш нужда от съвет съм насреща :hug:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Ноеми в ср, 21 ное 2007, 18:21
Ники, достатъчно хора те нападнаха тук, аз няма да го правя, но сама си отговори на въпроса: Не ти ли се  струва, че ту майка ти ти е крива за нещо, ту съпругът ти не се интересува от децата достатъчно, ту сестра ти виновна, че е много "се мазни", ту някой друг те мрази. Само хората около теб ли са такива гадни, или може би има и нещо друго?  :peace:
Пък като не става, намери начин да си далече от нея, иначе наистина ще се побъркаш така. А сигурна ли си, че ако нея я няма, няма някъде другаде да насочиш гнева си? От всичко написано останах с впечатление, че майка ти не създава напрежението ти, а сякаш само дава поводи да го изкараш...
Също така имаш доста остър език. Той е катализатор на проблемите. Това го казвам от личен опит, най-вече с моята майка!  :ooooh:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Херцогиня фон Дж-то в ср, 21 ное 2007, 20:47
противоречие след противоречие пишеш  :shock: а дали не е добре да поговориш със специалист психолог  :thinking:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в чт, 22 ное 2007, 00:57
Тези, които ме пращат на психолог не ми отговориха от къде са толкова сигурни, че ще ми помогне - личен, чужд опит или просто гледат много филми.
Тези, които ме нападнаха просто не схванаха за какво говоря. Някои неща явно трябва да ги пробваш за да повярваш в тях. Радвайте се, че не сте на мое място


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: нямам думи в чт, 22 ное 2007, 01:23
NikFin, според теб децата ти са твоето "наказание", майка ти е "вещица", "дявол", "к..ва" и каква ли още не, мъжът ти и родителите му са безотговорни. Ами извинявай, ама не е нужно някой лично да е ходил на психолог или психиатър, за да знае, че ти имаш нужда от такъв, защото и с просто око се вижда колко си зле! Умът ми не го побира как е възможно в теб да се е акумулирала толкова много злоба, негативна енергия, ярост и агресия, с които направо заливаш темите, в които пишеш. Искрено съжалявам хората, които са принудени да живеят с теб и да търпят неспирната омраза, която прозира зад всяка твоя дума, а явно и действие. :crazyeyes:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Andariel в чт, 22 ное 2007, 09:10
ами, тежко му е на момичето. Затова е пуснала такава тема. Ако й беше много весело, щеше да пише в други мента на форума, където се обсъждат циците на еди-коя си чалгаджийка, кой се бил развел и всякакви от жълтите вестници.
Само не ми казвайте, че на всички ви е било добре през цялото време и винаги сте проявявали цялото уважение на света и сте обсипвали с любов всички около себе си. Защото тогава със сигурност трябва да се посети съответното консултантско лице.

 Знам, всички сме много благопристойни, демострираме социално желателно поведение, за да се харесаме на другите и да си кажем колко сме велики.

И наистина, колко от съветниците са имали вземане-даване с психолози и психиатри като "клиенти"?


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Mari-7 в чт, 22 ное 2007, 09:37
Цитат на: mamavassi link=topic=240805.msg5637519#msg56375сапунки и прекаляванетосъс дрехите и сладкото, ама като няма пари за гледачка ЧОВЕК СЕ СЪОБРАЗЯВА и си мълчи
[/quote



Доколкото ми е известно от постовете които съм про4ела,NikiFin
плаща на майка си.Първо се осведомете и тогава пишете.
Като ви 4ете 4овек,да не повярва колко сте оправни и безгрешни.
На 4ужд гръб и сто тояги са малко
Лек ден


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в чт, 22 ное 2007, 10:55
ами тогава да плаща на друг
имам информация от роднина, работеща в ДАНИЯ, за колко гледа дете и чисти цялата къща, никак не е скъпо за дания
иначе, както казах, и моята майка не е гледала децата и час,в много лоши отношения сме, имало е и обиди, и натякване, но аз не съм искала от нея да гледа болното ми дете и да ми помага, а после да я плюя
никифин, дано темата ти действа разтоварващо, иначе друга пола не виждам от нея
проблемите с майка ти няма да можем да решим, а и единствения вариант е да я разкараш, скоро сама ще го видиш
скоро близнаците ще дръпнат, няма да ти е толкова трудно и няма д аимаш нужда от нея
аз по-скоро бих се притеснявала от реакциите на мъжа ти- моят не се държи така с децата, не мисля че е нормално


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Bettie Page в чт, 22 ное 2007, 12:13
Ники, мисля, че майка ти не те мрази. Има такива хора- вечно недоволни, недооценени, обвиняващи, очакващи от останалите някаква свръхестествена способност да разбират нуждите им. Майка ти е класически случай на енергиен вампир, вбесява те, кара те да излезеш от кожата си и се зарежда от това.
Тя няма да се промени никога... ако можеш да я приемеш по-спокойно, да не обръщаш внимание на поведението и обидите и, ще е по-добре за теб. Общувай "служебно".  Ако не можеш- отпрати я и това е.
От написаното разбирам, че си супер изнервена и на предела на силите и търпението си, не е сега моментът за анализ на връзката дъщеря-майка. Справяй се с настоящата ситуация по егоистичен начин, гледайки най-доброто за себе си и децата.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: danidji в чт, 22 ное 2007, 12:57
Тези, които ме пращат на психолог не ми отговориха от къде са толкова сигурни, че ще ми помогне - личен, чужд опит или просто гледат много филми.
Тези, които ме нападнаха просто не схванаха за какво говоря. Някои неща явно трябва да ги пробваш за да повярваш в тях. Радвайте се, че не сте на мое място
Как откъде да сме сигурни,че ще ти помогне ?!?!
Ами от личен опит ти го казваме бе момиче,не разбра ли вече :35:
то тая тема е за психари.......


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Роузи в чт, 22 ное 2007, 13:14
Niki, опитай се да предпазиш от това отношение децата си .. ... предполагам е трудно, но винаги, когато си писала лоши неща за детето си, колко било лошо и прочее , винаги съм си мислила, че има нещо такова, че имаш лош спомен от детството си, че това е твоят опит ... Кофти е ...според мен не трябва да се чувстваш виновна и ако трябва я забрави тази жена ... и наистина иди на психолог, незнам защо приемаш толкова обидно този съвет ...ако те заболи корем- отиваш на лекар, ако те заболи душата- на психолог


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Гризката в чт, 22 ное 2007, 13:57
Има хора, които са се превърнали в изключително егоистични и тиранични създания, лоши към всички, но най-вече към хората, които обичат. Тези хора обичат, но не могат да изразяват чувствата си по нормалния начин; за тях да обичаш не значи да правиш другия щастлив, а напротив - да го задушиш, да го лишиш от самочувствие, да го нараниш дълбоко, за да бъде винаги на твое разположение и такъв, какъвто искаш. Тези хора са били третирани от собствените си родители по същия начин. Или може би имат друго оправдание. Според мен майка ти е именно от този тип хора. Добрата новина е, че очевидно те обича :) Лошата - че това не я прави по-малко егоистка и по-лесна за общуване.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в чт, 22 ное 2007, 23:23
mamavassi, майка ми сама иска да гледа децата, аз не я карам. Тя дори не иска да си ходи и ми се сърди, че си уреждам детегледачка и тя трябва да си иде. Това за което говориш, че твоя роднина гледа дете и чисти къща тук и не било скъпо - ами не е, защото твоята роднина я експлоатират, карат я да върши много работа з амалко пари. Тук много хора го правят, това ми е ясно. Има много азиатки, които работят адски много за малко пари и аз винаги мога да си взема такава. Но не искам да е кой да е както вече казах.
secretgarden , не се чувствам виновна, защото знам, че правя това, което е правилно според мен и давам максимума от себе си. Това, че майка ми се опитва да ме накара да се чувствам виновна си е неин проблем. Жената наистина ми помага с децата много, но кел файда като ме яде и си плащам със здравето за тази помощ


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Lennie в чт, 22 ное 2007, 23:36
редакция: опс, прочетох, че сте говорили по в-са ми.

ники, имам приятелка с 3 деца абсолютно сама ги гледа.
бащата е на работа, когато излизат вечер викат бейбиситър.
всеки четвъртък ги оставя за по няколко часа у съседка, за сметка на това приема нейните във вторник.
така си освобождава няколко часа.

друго не мога да ти кажа, при теб нещата изглеждат хем сърби, хем боли, хем драго ми е. не
става така в живота.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Хули в пт, 23 ное 2007, 00:15
Не ме бива много в даването на съвети, но мило момиче, добре е да се посътветваш с психиатър На два пъти взех отношение в темата ти. Това е последното  мнение, което си позволявам да дам. Не те виня, дошло ти е в повече. Ти си знаеш кое. Аз се досещам ! Не майка ти има вина, толкова колкото ти я представяш.Изнервена си от всички обстоятелства около себе си. Дали  си направила добрия избор newsm78, трите дечица, които допълнително ти създават дискомфорт? Не мога да те разбера. Всички са ти виновни- майка ти, сестра ти , децата ти ,съпруга ти ,който вече май не се впечатлява от поведението ти. Що ли пък всички са виновни??? Нима няма 1% вина и в теб? Не искам да ми се сърдиш - просто се опитвам да разбера защо всички други грешат, а ти не? Опитай се да се промениш ти. Разбери и другите около себе си. Не мисли само за това, какво искаш ти, а помисли от какво имат нужда те ,за да бъдете всички щастливи. Не е толкова трудно. Опитай, няма да те заболи.А ако наистина не можеш да осмислиш поведението си, в което съм сигурна, че можеш, защото май повечко се глезиш и си се поотпуснала, тогава  и ако си сигурна, както в началото те посъветвах, потърси психиатрична помощ. Не е срамно да го направиш, всички ние , понякога имаме нужда  :bouquet:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в пт, 23 ное 2007, 09:23
никифин, ясно ни е че с три малки деца ти се е насъбрало много, също и че когато съпругът на помага е много кофти, а също и че майка ти те дразни, защото има и такива майки за съжаление
мисля че темата доста се изчерпа, казахме си мнението, ти трябва да вземеш решение- дали ще експлоатираш някоя жена от българия, дали ще вземеш местна детегледачка, дали ще се опиташ да се справиш сама или ще продължиш да търпиш майка ти
да ти кажа и аз имам моменти, когато всички са ми криви- и децата, и мъжът ми , и родителите ми, и колегите и целия свят- тогава се замислям дали грешката не е в моя телевизор


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Free Agent в пт, 23 ное 2007, 12:16
Абе ние тука си говорим, но искам да ви кажа че ако някой, независимо кой /майка, свекърва, сестра или който е да е/ ме нарече к..ва във собствената ми къща ще лети през вратата та до у тях си. Не ми дреме близнаци ли имам, тризнаци ли - сама ако трябва ще си ги гледам. Достойнството е по-важно.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 24 ное 2007, 02:15
Lennie, и тук има една мама сама си гледа близнаците - изкарва ги навън в количката и цял ден спят пред къщата, а тя вътре не е ясно какво прави, но със сигурност не слуша бебешки ревове. Идеята ми е, че децата не могат да се сравняват - 10 кротки и непретенциозни може да са по-лесни от едно, което не се спира.
Бабо хулиганке, не си съвсем права. Аз съм си виновна не 1%, а 99% процента, защото се връзвам на луди. Майка ми ми е ясна и днес тя рева, а не аз както обикновено се случва. Рева жената, защото не успя да ме ядоса. Обижда ме, обижда ме... няма да споменавам какви ми ги наприказва, защото ме е срам да го напиша... Но тактиката ми работи безупречно. Правех се на приятно разсеяна докато се опитваше да ме предизвика, казвах от време на време, Права си, точно това правех  (изреждаше ми какво съм правела цяла нощ, което разбира се нямаше нищо общо с истината), че Ние курвите сме така, ирония, подигравка, затапки.... Жената все повече се разпалваше в обидите с надеждата да се вържа на някоя от тях, но уви -  аз запазих ледено самообладание... Накрая се разрева. Просто не можа да ме ядоса за да се зареди енергиино. Та... опитайте се и вие да забележите, че когато някой ви дразни, но вие не се ядосате, той още повече ви намразва. Поне при майка ми тактиката работи безотказно. Ще трябва да я прилагам по-честичко, по възможност винаги. Пък нека ме мрази, аз да съм здрава  :peace:


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: dalma` в сб, 24 ное 2007, 14:17
Тежко е да кажа, но аз също съм израснала в подобна среда. За хората, които не са живели по този начин е неразбираемо как се чувстваш. Аз също се вбесявах и вътрешно в себе си  я обиждах, но никога не й казах. Само за сравнение ще ти кажа, че майка ми искаше да й плащам наем, защото живея с тях, в смисъл при семейството си - когато бях студентка.В момента, когато започнах работа се отделих –отидох да живея сама под наем. Сега имам две прекрасни деца. Единственото, което искам е да забравя предишния си живот. Понякога като се ядосам на децата пред очите ми изникват сцени от моето детство и ме залива вълна от ужас, че мога да се превърна като майка ми. Моят съвет е –живей без нея! Радвай се на децата си и бъди по-добрата майка, защото за мен това е най-важното –АЗ СЪМ ПО-ДОБРА МАЙКА ОТ НЕЯ или със сигурност няма да си позволя да бъда като нея.А иначе демоните от детството и по-нататък ще те преследват,  поне с мен е така.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: razbiram te в сб, 24 ное 2007, 21:17
Здравей,Ники!
Както беше казано по-горе,никой няма да те разбере,ако не е в сходна на твоята ситуация.
Лично аз те разбирам-моята майка е бивша учителка и до ден днешен се мъчи да промени мен и съпругът ми,с когото сме женени вече 20 години.Властна до мозъкът на костите си,ако не правиш нещата като нея,си по-черен от дявола.
Непрекъснато ми натяква,че мъжът ми искал да ме скара с нея,което не е вярно,плюе го,а напоследък и мен,че ми е промил мозъкът.
Като се има предвид,че гледа голямото ми дете,за което и плащам по 300 лв на месец,плюс храната.Държим се с нея добре,помагаме и във всичко,но ми се струва,че колкото повече и помагаме,по-лоши ставаме.Изсипва куп упреци и обиди по наш адрес,непрекъснато се кара на по-малкото ми дете.Какво,като ми помага,щом ме тормози ежедневно.
За разлика от теб,не мога да я зарежа,защото живеем на 10 мин.една от друга и сърце не ми дава да я оставя.Осигурявам и доста охолен живот за една пенсионерка,ние работим много,а тя иска само внимание и уважение.Естествено,защото си има всичко друго,с наша помощ.А ние нямаме време да се усмихнем.И уважение не и липсва според мен,но тя има друго мнение.
Така че,напълно те разбирам,има такива жени и майки ,но потърпевшите сме малко и никой не ни вярва.
Постъпи така,както сърцето ти казва.Гледай обаче да съхраниш собственото си здраве и психика,защото децата ти имат нужда от теб.И защото знам,че има моменти,в които проклинаш живота си.
Моля те,пази си здравето,доколкото можеш.Дано Господ помага другото да се нареди.
Едва ли ти помогнах много,исках да кажа,че те разбирам,защого съм на същия хал.


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: altunai в сб, 15 дек 2007, 22:38
Наистина има майки,който ненавиждат децата си.Те просто са искали от тях да са добри в училищте,страхотни в работата,или да станат техни копия!Моята майка също е такава,но не се отчайвай,а продължавай напред! ;-)


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: NikiFin в сб, 15 дек 2007, 23:57
Я темата ми е изровена. Ми да споделя - с "мамата" нещата продължават да се влошават (мислех, че не може по-зле, но сбърках). Хубавата новина е, че след 2 седмици си заминава. Много ми е жал за нея, защото зорлям си направи живота тук АД. Но пък може би е мазохистка, напълно вероятно е. Тя наистина е най-ужасното същество, което познавам - убедих се


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: ♥ HAPPY ♥ в пн, 17 дек 2007, 09:34
моята сега си е тук за 2 седмици, почти се разбираме, гледаме да сме лицемерни и да се изтърпим
много ме дразни, сигурно и аз нея
от друга страна я виждам че й е мъчно за близките, за внуците и за приятелите й
нямам търпение да си замине на 20.12....за съжаление никога не сме били близки и явно така ще остане за цял живот
никифин, дано вземете най- доброто за вас решение, положението е малко" не мога с теб и без теб"


Титла: Re: Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Публикувано от: Cheeky Monkey в пн, 17 дек 2007, 10:51
Ники,
искам да ти кажа,че и аз съм се чувствала в твоето
положение.Да ти кажа само нещо,след всички обиди
съзнателни и несъзнателни от моя страна и от нейна
една вечер на 02.10.2005 моята майка ми почина в ръцете.
Не е била болна ,просто и свърши земният път,но тогава.....
И тогава на цялата си проклетия започна толкова много да ми липсва,
тогава намерих нужните думи, когато я няма,но....
Преди се сърдех,че я има,а сега,че я няма.


1