BG-Mamma

Родителски групи => Живеещи в чужбина => Темата е започната от: isave в пт, 18 яну 2008, 12:53



Титла: Връщане в България
Публикувано от: isave в пт, 18 яну 2008, 12:53
Бихте ли се върнали в България, имате ли познати, които са се завърнали в родината след престой в чужбина и какво е вашето мнение по въпроса струва ли си или не ?   newsm78



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: kartinka в пт, 18 яну 2008, 13:42
Много е трудно да се изкаже единно мнение "за"или "против".
Имам приятелка, която скоро се върна,при това защото мъжа и е дипломат и го назначиха в посолството в София.
Тя тръгна оттук с големи надежди,че ще е близо до семейството и приятелите си.
За съжаление,семейството и е доста ангажирано с изкарването на хляба,приятелите са се променили до неузнаваемост,а последния път,когато се чухме ми каза,че много неща от чужбина и липсват и не може да си намери среда.
Сега имат голям апартамент и тя искаше да организира веднъж седмично майки с деца от София да се събират и децата да играят.Но идеята и беше неразбрана,детските частни градини са скъпи и тя си стои по цял ден у дома.Тук животът ни беше много по-уреден и интересен.С две думи-тя съжалява,че е в Бг, а на мен ми липсва компанията и.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Maribel в пт, 18 яну 2008, 14:08
Имам такива познати.Засега са доволни,надявам се и за в бъдеще да е така.
Дали си струва или не,мисля 4е всеки сам за себе си трябва да претегли плюсовете и минусите.
Според мен адаптацията на родното място е по_бърза,отколкото където и да е в 4ужбина.
Но мисля колкото пове4е време си живял извън родината,толкова по_трудно ти става да се върнеш.Със сигурност има зна4ение и в коя 4аст на планетата си живял до този момент.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: moppie в пт, 18 яну 2008, 14:12
За едни си струва, за други не. Едва ли някой може да ти даде съвет. Зависи каква е причината, която те подтиква си мислиш за връщане.
За софийските и всички майки с деца в България не споделям мнението. Организират се много повече, отколкото в чужбина. Достъчно е да се отвори една отчетна тема и да се види как всяка седмица се организира парти у някой, срещи в градинки и клубове. Лятото бях 2 месеца в България в 3 различни града и по градинките заформих доста приятелства, каниха ме на гости, дори ме изненадаха с  подарък за първия имен ден на дъщеря ми. В чужбина поради краткото майчинство  не остава време за такива сбирки или поне моите наблюдения са, че не са толкова чести.  Споделям холандски опит. В другите страни може и да е по-различно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: О'Хара в пт, 18 яну 2008, 14:28
много зачестиха подобни тема май


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: lenilaf в пт, 18 яну 2008, 14:35
Бихте ли се върнали в България, имате ли познати, които са се завърнали в родината след престой в чужбина и какво е вашето мнение по въпроса струва ли си или не ?   newsm78

Брат ми се върна. Има добра работа, много добър стандарт за страната.
Сега се ядосва за малки неща, станал е много нервен шофьор и казва, че ако не се 'побългариш' нямаш шанс за оцеляване сред морето от простотия, агресия и най-вече огромен стрес. Познавам и други хора, но те се върнаха за кратко и отново отплуваха.  Дали си струва не знам, за него мога да кажа, че си струваше и си струва, но  всеки е в различна ситуация и си преценява сам.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ala-bala portokala в нд, 20 яну 2008, 19:32
Според мен ,не не си струва.
Доидохме си преди 7месетза,не се 4увстваме добре тук и другиа месец си трьгваме.
Бяхме 6 години в САЩ и там ни е по добре.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Ivelina Mineva в нд, 20 яну 2008, 22:18
Ще си позволя един копи-пейст:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=239579.0


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Liska в нд, 20 яну 2008, 23:13
Който се е върнал, е съжалил.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в нд, 20 яну 2008, 23:53
Като се вра6там всяко лято в БГ за по 3 месеца ми е много добре и адаптацията е светкави4на.Като се върна на обратно в ДЕ минават месеци,докато леко привикна.Проблема е в мен,разбира се.Не ми се седи тук,4увствам се доста ограни4на при това не поради липса на контакти,а поради разли4ния живот,който ми се налага да водя тук, и който няма ни6то об6то с виталната ми природа :).И на двете места има плюсове и минуси,но при първа възможност бих се изнесла окон4ателно.За сега имаме само планове.Ина4е един приятел си заминава следва6тия месец, за него съм по4ти сигурна,4е няма изоб6то да съжалява.
Имам една позната,която преди 2години се прибра и каза,4е е супер доволна и няма никакво намерение да се връ6та в 4ужбина.Всъ6тност връ6та се,но за екскурзии...
Аз съм оптимист по отно6ение на развитието в БГ,особено след последните новини за скрепената бг-руска дружба.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в вт, 22 яну 2008, 23:10
засега не планирам, миналата година бяхме 1.5 месец в БГ и полудях - трудна ми беше адаптацията, приятелите са се променили (не ги виня, аз също не съм каквато бях преди 7 години)...Липсват ми родителите, обаче ме влудяват неща от ежедневието (кучетата, транспорта, пътищата, напръщените хора и простаците, грубостта, тарикатлъците надребно). За по-възвишените, които могат да се издигнат над всичко това не би трябвало да е проблем - аз обаче съм прагматична и може би дребнава и ме човъркат тези неща всекидневно. Не казвам, че е песен 'у чужбинЪ': обаче засега като сложа нещата на кантар...ами не.

Обаче не губя надежда, че може би след 5, 10 или 15 години ...  :peace: - макар че дотогава ако не продължаваме да се местим през 2 години, току виж сме се окопали, остаряли и не ни се мърда, детенце на училище и става сложно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Jolene в ср, 23 яну 2008, 06:08
След 12 дни се връщам в България. Щастлива съм, мъжът ми още повече.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Addicted To в ср, 23 яну 2008, 08:08
След 12 дни се връщам в България. Щастлива съм, мъжът ми още повече.

Колко хубаво!  :) Завиждам ти благородно, и ти стискам палци за бърза и лека адаптация на родна земя.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Pinkito в ср, 23 яну 2008, 09:22
Аз искам да се прибера за малко...но за постоянно - не искам и да си помислям даже!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: karolinaa в ср, 23 яну 2008, 12:54
Вси4ко според мен е много персоналано и зависи какво си постигнал и как се 4уства6.
За мен ли4но връ6тането в България е все о6те не6то много дале4но а и незнам дали 6те направим тази кра4ка.Аз съм тук от 4 години а съпругът ми от 9 , 4увстваме се добре в странта в която живеем в момента , много по сигурни в себе си и във възможностите си.
При последното ни връ6тане в България преди година не бяхме о4яровани от положението по скоро упла6ени ниамахме търпение да си се върнем в на6ият дом .
Няма зна4ение страната в която живее6 важно е да 4увства6 сигурности спокойствие и да успее6 да се реализира6 и докаже6.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: lady laura в ср, 23 яну 2008, 17:40
на мен ми харесва където живея сега, чувствам се на мястото си харесва ми да се събуждам и да виждам чисто и синьо небе / във всеки смисъл на думата. За завръщане говорим като нещо далечно, което ще се случи някой ден, но кога? Няма каква да се лъжем с времето прекарано навън се променяме и то повече отколкото ни се иска.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Marjo в ср, 23 яну 2008, 21:05
Ние сме тия хора. Смятаме лятото да се прибираме. Мисля с удоволствие за този момент и се старая да не ме обзема нетърпението!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 яну 2008, 22:08
Marjo,нееее :(

Нали взе да ти харесва тука?

И аз идвам пък. :xarms:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Marjo в ср, 23 яну 2008, 22:29
А, мен си ми харесва! Ама на лято си отивам! Ни мога да се интегрирам аз! Аз съм си тъмен балкански субект по душа!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 яну 2008, 22:33
Aми,не е вярно,че не можеш да се интегрираш,ако запо4неш да не им обръщаш  внимание ще си много добре,това е интеграцията за мен.  ;-):peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Merry в нд, 27 яну 2008, 16:15
В петък говорих с една позната, финландка. Следващия месец се прибират в родината си, след 3 годишен престой тук. Доста си поговорихме. Стана ми мъчно, че си отива и честно да си кажа, завидях й  :roll: Най-много ме жегна това, че нейните деца бяха имали възможност от тук да учат по финландската система, дистанционно през интернета. Един вид, смяната на учебната система и езикът няма да са проблем за тях. За съжаление българската образователна система не е стигнала до този етап и една от причините, поради които за сега не планираме прибиране, е точно адаптацията на голямото ни дете  :?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: sis-ma в вт, 19 фев 2008, 16:22
ох ако зависеше само от мен още утре тръгвам .толкова много ми дотегна тоз гурбетчийски живот (http://s10.rimg.info/11137adf52f5b4d8514bf9b9008d44a7.gif) (http://smiles.rc-mir.com/smile.103783.html)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в вт, 19 фев 2008, 16:38
Съжелявам, че се върнах.
Дойдох си с огромно желание,
а сега се чувствам ужасно в БГ.
Ще замина пак.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 2001 в вт, 19 фев 2008, 16:52
Ако зависеше от мене, не бих се върнала никога.

За първи път, това лято, ще имам възможност да пътувам до Бг след 7 години. След всичко, което чувам и чета за там, честно казано не ми се ходи. Нещата, които ме принудиха да емигрирам преди 10 години, са си все там, без никаква промяна.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в вт, 19 фев 2008, 17:41
не 4е изобЩо съм се замисляла де, но след 4 дневно пребиваване и то без никакви натоварваЩи ангажименти, само за кеф,  потвърждавам, 4е не бих живяла там за постоянно.
не визирам изобЩо кариера и професионални възможности, за така рекламираното съЩествуване на които, така и не се убедих.
няма да казвам кои са единствените екземпляри, на които им е добре там, 4е нито искам някого да убеждавам, нито някой да ме разубеждава.

дори не знам дали Ще си заведа пове4е децата  :roll:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 20 фев 2008, 10:40
еха, има и далеч по-крайни изказвания от моето мнение...И аз не смятам да се връщам в обозримо бъдеще, естествено не се знае какво ще ми донесе живота с моите родители (както всеки 4овек и аз се притеснявам за тях - остаряващи и т.н.), оба4е ще го решаваме като дойде.

Обач4е направо съм шашната от:

дори не знам дали Ще си заведа пове4е децата  :roll:

естесвено без да размахвам про-БГ лозунги все пак се стремя да съм в мир със себе си по въпроса 4е съм българка - това са ми корените, това е положението. Да, отврат е в момента, но детето ми е наполовина българ4е и смятам да го възпитам най-малкото да цени БГ. Не се гордея с ку4етата по улиците, с корупцията и връзкарството от които избягах и с това 4е междублоковите пространства в много софийски квартали прили4ат на кенеФФ, но трябва да сложим положителни неща на кантара също

идва ми да напиша един виц мнооого по темата, ама айде да побачкам  :hug:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в ср, 20 фев 2008, 11:59
еха, има и далеч по-крайни изказвания от моето мнение...И аз не смятам да се връщам в обозримо бъдеще, естествено не се знае какво ще ми донесе живота с моите родители (както всеки 4овек и аз се притеснявам за тях - остаряващи и т.н.), оба4е ще го решаваме като дойде.

Обач4е направо съм шашната от:

дори не знам дали Ще си заведа пове4е децата  :roll:

естесвено без да размахвам про-БГ лозунги все пак се стремя да съм в мир със себе си по въпроса 4е съм българка - това са ми корените, това е положението. Да, отврат е в момента, но детето ми е наполовина българ4е и смятам да го възпитам най-малкото да цени БГ. Не се гордея с ку4етата по улиците, с корупцията и връзкарството от които избягах и с това 4е междублоковите пространства в много софийски квартали прили4ат на кенеФФ, но трябва да сложим положителни неща на кантара също

идва ми да напиша един виц мнооого по темата, ама айде да побачкам  :hug:

ми хора всякакви, знайШ как е. не у4а децата си да ценят каквато и да било национална принадлежност, оЩе пове4е, 4е никога не биха се по4увствали 4аст от място, на което не живеят. имат си българска кръв, знаят го, едната по всяка вероятност Ще говори и езика, ако имат желание и лЮбопитство някой ден _ да ходят да си създават впе4атления.
и, хи4 не става въпрос за каквато и да било гордост, пак повтарям, не виждам как може да се гордея с неЩо съвсем слу4айно.
както и да е : не виждам какво може да правят децата ми в България, освен да обикалят моловете _ това видях да правят родителите... и като видях 2 градинки разбрах заЩо   :ooooh:

пп. не разбрах какво обЩо има дуШевният мир и заЩо реШи, 4е имам проблеми с българския си произход  newsm78


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 20 фев 2008, 16:05
бял флаг, моля, не целя да обидя никого  :stop:

вероятно реших, feiam 4е имаш проблем с БГ произхода си защото не смяташ за необходимо да покажеш на децата си откъде си тръгнала...не знам защо по дефиниция това трябва да е 4уждо място - ми нали там живеят баби и т.н.? То е ясно, 4е те в крайна сметка сами в някакъв момент ще решат какво отношение да изградят към това място, ама да се тропнат някъде за първи път примерно на 16-18 години (щото те тогава ще могат да пътувам сами) - естествено ще им е 4уждо.

за мен отри4ането на това откъде си тръгнал е...ами малко ми напомня за едно разказ4е на Алеко Константинов  :roll:. Смятам го за опасно, оба4е 100 % съгласна - хора всякакви.  Както виждам при теб логиката е просто по-разли4на и не целя да налагам моя си шаблон - у4удена съм, но приемам разли4ността.

без да се заяждам искам да попитам - не се ли опасяваш от липсата на национална принадлежност, която създаваш у децата си? За мен това е проблем, върху който запо4нах неотдавна да се замислям - мъжът ми не е българин и живеем в 3-та държава, та нямам рецепта как ще подходя по този въпрос  newsm78. Където работим има много такива семейства, оба4е вси4ки сме още с бебета, та не ни е дошло до главата. Знам рефрена за космополитите и граждани на Европа(-та  :lol:), но не знам дали действа наистина - все пак 4овек има корени.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 20 фев 2008, 16:05
малко оспамихме темата, но както се вижда даже нежелаещите да се връщаме имаме разли4ни виждания


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в ср, 20 фев 2008, 16:21
бял флаг, моля, не целя да обидя никого  :stop:

вероятно реших, feiam 4е имаш проблем с БГ произхода си защото не смяташ за необходимо да покажеш на децата си откъде си тръгнала...не знам защо по дефиниция това трябва да е 4уждо място - ми нали там живеят баби и т.н.? То е ясно, 4е те в крайна сметка сами в някакъв момент ще решат какво отношение да изградят към това място, ама да се тропнат някъде за първи път примерно на 16-18 години (щото те тогава ще могат да пътувам сами) - естествено ще им е 4уждо.

за мен отри4ането на това откъде си тръгнал е...ами малко ми напомня за едно разказ4е на Алеко Константинов  :roll:. Смятам го за опасно, оба4е 100 % съгласна - хора всякакви.  Както виждам при теб логиката е просто по-разли4на и не целя да налагам моя си шаблон - у4удена съм, но приемам разли4ността.

без да се заяждам искам да попитам - не се ли опасяваш от липсата на национална принадлежност, която създаваш у децата си? За мен това е проблем, върху който запо4нах неотдавна да се замислям - мъжът ми не е българин и живеем в 3-та държава, та нямам рецепта как ще подходя по този въпрос  newsm78. Където работим има много такива семейства, оба4е вси4ки сме още с бебета, та не ни е дошло до главата. Знам рефрена за космополитите и граждани на Европа(-та  :lol:), но не знам дали действа наистина - все пак 4овек има корени.



ами за съжаление, Ще трябва да използвам то4но рефрена  :lol:
и друг път сме обсъждали темата, не искам да се повтарям. не ме опасява липсата на национална принадлежност, напротив, стремя се изобЩо да не създавам такава. нито италианска, нито българска. смятам, 4е най_големите бели се дължат на греШно разбрано 4увство за национална принадлежност.

а корените... или от къде съм тръгнала (лаф, от който ми писна хептен :ooooh:), са съвсем друго неЩо, при това, ниЩо не е останало за показване от това, от което аз съм тръгнала.

Ще ме извиняваШ, 4е съм кратка, ама видях 4е и ти работиШ, та Ще ме разбереШ. ако имаШ време някой ден, разтърси се, темата е обсъждана хиляда пъти.

пп. забравих : в България имам само майка ми, така 4е, както виждаШ, този повод за връЩане го няма


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в ср, 20 фев 2008, 16:28
В България съм след 7 годишно отсъствие и кратки посещения обратно. Заминах убедена, че ще се върна, но се случи, че останах. Сега съм в Бг не по мое желание и не съм доволна и планът е да се върна там, където бях преди. :) Но смятам да ходя на гости редовно с детето, доколкото мога.

Аз съм оптимист по отно6ение на развитието в БГ,особено след последните новини за скрепената бг-руска дружба.

това насериозно ли е или майтап...??!?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в пт, 22 фев 2008, 02:26
писала съм, пак ще пиша, че пробвах. след 16 години се върнах. стоях 2. сега пак сме си в германия. просто не можах да свикна и толкова. все ми е криво, но тук детето ми е добре и мога да го гледам по-спокойно. искам да го възпитам да се чувства гражданин на света. мен вечно ме друса носталгия. като съм в бг-по германия, като съм в де, по българия...........


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в нд, 24 фев 2008, 02:12
Аз съм оптимист по отно6ение на развитието в БГ,особено след последните новини за скрепената бг-руска дружба.
това насериозно ли е или майтап...??!?


За теб лъжа,за мене истина. :peace:


Писна ми от спокойствие....Направо умряла работа е тука от където и да го погледна.Ве4е нямам търпение да идва юни и да си стягам куфарите...поне за лятото.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: petia911 в нд, 24 фев 2008, 11:18
    Ами не се действа според носталгия , а се мисли с главата , правят се равносметки и сметки, мисли се трезво.....Защото сърцето е най-объркания  и лъжлив "ОрГаН".Трябва да се обмисля много ....индивидуално е .....Пък и се пробва в крайна сметка ....Успех на всички , които са в тази дилема  :) Мене също ме друса носталгия кат' мата космата  ама дотам ....

 :hug:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в нд, 24 фев 2008, 17:33
e, aз мога да си позволя лукса да се поддавам на носталгията си по ред причини, ама и това ще е до време. в момента, в който детето стане за училище просто ще се наложи да си седна на задника..........поне докато може само да изразява желанията си къде му е добре. а там където на него му е добре, ще е и за мен добре.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: petitepeste в нд, 24 фев 2008, 18:08
Струва ми се , че след  по-дълго пребиваване в чужбина, едно връщане би било като втора емиграция  :thinking:
Тук специалистите казват, че не се ли върнеш първата година после свикваш и оставаш, а средно след 5 г започваш да се чувстваш "у дома" :)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в нд, 24 фев 2008, 18:10
    .Защото сърцето е най-объркания  и лъжлив "ОрГаН".

Напротив сърцето не лъже,лъже ума,6тото е много хитър.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Merry в пн, 25 фев 2008, 11:52
не виждам какво може да правят децата ми в България, освен да обикалят моловете _ това видях да правят родителите... и като видях 2 градинки разбрах заЩо   :ooooh:
Ами моите ги водих на ски миналата седмица  :flutter: Беше чудно, големият не искаше да се прибираме! Лятото обикаляме из България, има интересни места и историята ни е интересна, особено ако е поднесена по подходящ начин. Лятото има фирми, които организират лагери. Моя позната ползва услугите им вече втора година и е страшно доволна, не само тя но и дечурлигата й, които с нетърпение чакат следващото лято. Благодарение на тези екскурзии, вече си имат български приятелчета, а и с българския език дръпнаха много. За пълнолетните деца има дори още повече развлечения ;) Въпреки че всяка година почти по 2 месеца изкарвам в България, съм ходила само веднъж в един търговски център, нито имам нужда да ги посещавам, особено с децата, нито време.
без да се заяждам искам да попитам - не се ли опасяваш от липсата на национална принадлежност, която създаваш у децата си?
Това няма как да го избегнеш, ако бракът ти е смесен или живеете в чужда страна. На децата ще им е трудно да се самоопределят. Имам жив пример до мен, съпругът ми. То и аз като съм родена в един град в БГ, а родителите ми са от друг, бях раздвоена  :lol: Но мисля ще се съгласиш, това не е основателна причина да се родим, живеем и умрем само на едно място, пък и партньорът ни да е от там, за да не се чувстват объркани децата ни ;)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Nadiok в вт, 26 фев 2008, 15:13
Аз се върнах преди 8 години, по принцип съм от София, но се върнах във Варна, живяла съм 3 години -Варшава, 14 - Москва, 6 месеца - Париж, никъде не ми хареса, от 8 години най-накрая намерих мястото в което ми е хубаво да живея - Варна, почти всичко ме устройва, което не ме устройва го променям така, че да ме устройва, сега пътувам често, но по работа или с цел почивка, лично аз не мога да живея никъде другаде, това е доказан факт.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 27 фев 2008, 11:52
май най-добре би било да пусна отделна тема за националната принадлежност у децата от смесени бракове  newsm78 - не знам оба4е дали няма да избие на заяждане, а аз бих се интересувала как и кога се самоопределят децата

Пусто не вярвам в тези изми6льотини с космополитните жители на Европа (макар 4е парадоксално мен ме набеждават за такава)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: gioia в ср, 27 фев 2008, 12:08
май най-добре би било да пусна отделна тема за националната принадлежност у децата от смесени бракове  newsm78 - не знам оба4е дали няма да избие на заяждане, а аз бих се интересувала как и кога се самоопределят децата

Пусто не вярвам в тези изми6льотини с космополитните жители на Европа (макар 4е парадоксално мен ме набеждават за такава)

пусни, въпреки 4е е имало подобни......


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в ср, 27 фев 2008, 13:03
май най-добре би било да пусна отделна тема за националната принадлежност у децата от смесени бракове  newsm78 - не знам оба4е дали няма да избие на заяждане, а аз бих се интересувала как и кога се самоопределят децата

Пусто не вярвам в тези изми6льотини с космополитните жители на Европа (макар 4е парадоксално мен ме набеждават за такава)

Аз изобЩо не говоря за космополитни жители :roll:
казвам, 4е не възпитавам национална принадлежност. говоря за биологи4ен произход и местоживеене. говоря за история и култура, избягвайки всякакъв  патриоти4ен патос. не виждам никакъв на4ин децата ми да се самоопределят като българи, при положение, 4е целият им живот, у4ение, приятели, са тук.
фактът не ми тежи, нито ме притеснява, нито се 4увствам родоотстъпница.
това е моята гледна то4ка, която не смятам за единствена и правилна за вси4ки, но е такава за мен.

пп. 4естно казано... тия проблеми ми изглеждат излиШни  newsm78


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 27 фев 2008, 13:18
не са проблеми, а обмен на мнения по проблем, който вълнува някого (мен) - без оглед дали вълненията ми са обосновани или не  :roll:

естествено който е взел ре6ение за някаква линия на поведение такива дискусии са му изли6ни  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в ср, 27 фев 2008, 13:25
не са проблеми, а обмен на мнения по проблем, който вълнува някого (мен) - без оглед дали вълненията ми са обосновани или не  :roll:

естествено който е взел ре6ение за някаква линия на поведение такива дискусии са му изли6ни  :peace:


а, не, на мен са ми много интересни даже. с удоволствие Ще 4ета, ако имам неЩо да казвам, Ще се вклЮ4а, така 4е отваряй темата  :lol:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Gali1975 в ср, 27 фев 2008, 16:16
Бих се върнала, НО само за кратка ваканция... Имам много спомени, които ме обременяват... А и да се върна, никой не може да ми гарантира, че ще намеря постоянна работа... Няма смисъл от връщане в Миналото.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в ср, 27 фев 2008, 16:43
Ами кой и къде е това,където някой,някъде в дне6но време ти гарантира постоянна работа?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 27 фев 2008, 16:44
Gali1975, това с гаранцията за намиране на постоянна работа остана в миналото на държавите от СИВ, май :lol: Уф, сори, не се сдържах да се избъзикам - ми то навсякъде е борба, нали? ина4е и аз смятам 4е в БГ все о6е много от възможностите за реализация се предопределят от връзкарство, а не ка4ества и опит  :( Макар имам куп примери на познати с хубава работа, ама и те пропадат в дупките по пътя и газят из ку4е6ките л...а по т.нар детски пло6адки (и не само там)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в ср, 27 фев 2008, 17:07
Моите наблюдения со4ат,4е връзкарство има и тук.За Гермaния му казват вит.Б,от Beziehung(връзка).
Имам и познати,които са по този на4ин на работа.Но тук е доста по-трудно,за разлика от БГ-то.АЗ ли4но не намирам ло6о във връзките.
За ка4ество и опит и тук има хора,за които не ясно за какво си вземат парите.Не знам за6то много наблягат на комуникативността,която ли4но за мен е 4исто лаладжийство и никаква работа.Оби4ат и да се скатават-"разболяват" се все в петъци и понеделници...
Абе картинката е еднаква навсякъде.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в ср, 27 фев 2008, 17:41
оба4е не мисли6 ли 4е има разлика между (1) долнопробно връзкарство (4рез което некъдърници се наместват някъде си) и (2) networking (или поддръжка на мрежа от професионални контакти, 4рез които би имал предимство при търсене на рбота).

 Аз съм отвратена от първото (заради което може би се 4упих от БГ), но смятам второто за важно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в ср, 27 фев 2008, 19:22
Мисля,4е първото го има и тука.Мое мнение.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в ср, 27 фев 2008, 19:27
оба4е не мисли6 ли 4е има разлика между (1) долнопробно връзкарство (4рез което некъдърници се наместват някъде си) и (2) networking (или поддръжка на мрежа от професионални контакти, 4рез които би имал предимство при търсене на рбота).

 Аз съм отвратена от първото (заради което може би се 4упих от БГ), но смятам второто за важно.

съгласна напълно :peace:

Аз съм оптимист по отно6ение на развитието в БГ,особено след последните новини за скрепената бг-руска дружба.
това насериозно ли е или майтап...??!?


За теб лъжа,за мене истина. :peace:

честно не мога да го разбера това...? не се заяждам, ама нищо, ама нищо хубаво не виждам в сближаването, и то да е сближаване, ами не, то си е чиста зависимост. и сегашните политици са вземи единия, блъсни другия и ги питай къде са им комсомолските книжки на бъдещи обещаващи членове на партията... да не говорим за руските подмятания, че България била троянския им кон в Европа. имам роднини там и преди няколко дена бях, повярвай ми, не е цвете изобщо... и цялата им мощ и самочувствие в момента се крепи на високите цени на нефта, на нищо друго, малкият бизнес там е ужасно подтиснат.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в ср, 27 фев 2008, 23:21
Съгласна съм за зависимостта,но Бг е  малка държава и поне за сега 6те е зависима.Въпроса е от кой.Ина4е Русия наистина изигра много,ама много хитър ход,който 6те даде и друго отражение в световен ма6таб...Поживьом-увидем. :)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: altruism в чт, 28 фев 2008, 00:38
Много трудна тема е тази за мен.
Най-трудната в момента. Нищо не мога да реша.
Като пътувах за България зимата си мислех, че тя ще ми хареса повече, отколкото се случи в действителност, и че САЩ ще ми липсва по-малко.. :tired:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Addicted To в чт, 28 фев 2008, 08:39
Много трудна тема е тази за мен.
Най-трудната в момента. Нищо не мога да реша.
Като пътувах за България зимата си мислех, че тя ще ми хареса повече, отколкото се случи в действителност, и че САЩ ще ми липсва по-малко.. :tired:

Само от личен опит мога да кажа, не взимай решения, в които не си сигурна. Не бързай, прецени ситацията, а ако не се чувстваш готова.. просто изчакай, може да ти отнеме месеци, година, две... но по-добре така, отколкото да сбъркаш.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Тeopr в чт, 28 фев 2008, 09:57
Зависи защо си напуснала и къде ще се върнеш.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Gali1975 в чт, 28 фев 2008, 11:26
Omega и Loreley, извинявам се, но там, където съм емигрирала, ИМА гаранция за намиране на постоянна работа; ИМА шансове за всички, които желаят да се развиват. Сори, но БГ е "извън света" в много отношения... Казвам това с болка, а не със сарказъм, защото познавам много кадърни млади хора, които продължават да оцеляват в БГ...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в чт, 28 фев 2008, 11:31
Няма за6то да се извинява6,но това озна4ава ли,4е като си намери6 една работа дето да те удовлетворява и там 6те се пенсионира6?АКо е така и аз идвам там. :)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Gali1975 в чт, 28 фев 2008, 13:27
Ако има достатъчно шансове за професионално развитие - ДА! Всичко е въпрос на личен избор.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в пт, 29 фев 2008, 00:39
няма какво да се извиняваш - ми то много сме се чупили от БГ щото се развиваме професионално по-добре където сме  :peace: И по семейни причини, де. 

НО аз съм се борила за да съм там, където сега се чувствам удовлетворена професионално. Гаранция никой не ми е давал. Каквото е зависело от мен като усилия съм го положила и с малко или много късмет съм успяла. Май ако съм получила нещо на тепсия, то е било супер миниманлно (или нищо, ама не харесвам крайните отричания) - за мен до това се свежда гаранцията. Може да е дребнаво, ама ме дразни думата гаранция  :(  Предполагам Гали1975 имаш предвид възможности за развитие  ;-)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: smily_5q в пт, 29 фев 2008, 02:09
Много интерсна темичка се е заформила. Понякога и аз съм си мислила за завръщане в родината, най-вече заради близки, приятели, морето, храната и т.н. Но честно казано не знам какво бих работила, преди да тръгна бях на държавна работа и въприки това не бях удволетворена. Тук виждам по-вече възможности. Освен това вече имаме голям кръг от приятели-българи, на нашата възраст, с деца и винаги има къде да отидем и какво да правим в почивните дни. Най- си мечтая ако имаше как лятото да съм в Бг и зимата да съм тук, но финансово не е възможно, а и с работата също... За това се задоволям с едномесечна ваканция на родна земя. Да си призная това лято бях в Бг за 2 месеца и малко множко ми дойдоха :oops:, нямах търпение да си се върнем във Вегас. Сблъсках се бюрокрацията, с неучтиви служители и все неща за които и вие сте писали. Другото беше, че приятелите ми са се разпръснали и не успях да се видя с тях, а тези които са останали в родния град бяха все заети, за което не ги обвинявам де. Та така.
 Иначе имам един познат, който се завърна от Испания, остана в Бг и сега съжелява, спестяванията му хвръкнаха и сега дори не може да се върне обратно. Сигурно пак ще забегне в чужбинско.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в пт, 29 фев 2008, 11:23
Баба Ванга за БГ:
"Българиа е благословена страна!
Не случайно Силите ме изпратиха тук."

"Българите ще станат духовни водачи на човечеството, защото са съхранили качества,
които другите народи нямат. Ние сме много стар народ и това един ден ще разберат всички."

"Българското писмо е едно от най-старите на земята."

"Нужен ни е един Бог, един владетел и единен български народ."

"Сини, червени, зелени - заедно ако се обединят, страната веднаж завинаги ще се оправи."

"Гордейте се, че сте българи!
Не отстъпвайте от род и родина!
Не се предавайте на Америка за пари!"

"Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите.
Не е вярно, че българите са чергари.
Откъдето са минали, държава са оставяли и бел град."

"ДЕЦА, В БЪЛГАРИЯ КЕ СТАНЕ ДОБРЕ...
КЕ СЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ!"

"Не се карайте, всички сте божи деца. България ще се оправи - чакат я добри дни."

"Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава.
Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави.
Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне."

"Българите са силни - вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели.
Тачете празниците - те са средство за оцеляване."

"Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия.
Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета...
Един ден тези народи няма да могат да оцелеят.
В необикновената за тях атмосфера ще се задушат... народ, който има планета вместо звезда, ще угасне като свещ при силен вятър."
"БЪЛГАРИЯ ИМА НЕ САМО ЕДНА ЗВЕЗДА, А ЦЯЛО СЪЗВЕЗДИЕ."

http://www.youtube.com/watch?v=thL-kKR4v_Q

http://data-bg.com/vanga.htm


...а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде...

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=62


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в пт, 29 фев 2008, 13:04
Omega, ок, Баба Ванга бе6е надарена жена (Бог да я прости) - ама не мога аз цял живот да се мъ4а и да живея с едното о4акване 4е 6е стане добре и да се боря с вятърни мелници....Малко неуместен ми се вижда поста в тема с практи4ни аргументи за и против  :crazy:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Merry в пт, 29 фев 2008, 13:10
....Малко неуместен ми се вижда поста в тема с практи4ни аргументи за и против  :crazy:
Аз имах други впечатления за баба Ванга  :thinking: Наистина ли тя ги е казала тези неща ... :roll:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в пт, 29 фев 2008, 13:12
Loreley,приемай го както иска6.А не мисли6 ли,4е то4но 6тото се разбягахме насам-натам по света не6тата са на този хал?6тото всеки гледа само себе си,вместо да помисли какво може да се направи об6то?И сега всеки 4ака друг да оправи не6тата,за да може един ден да се завърне.Е,някой даже няма да имат желание и тогава да се завърнат,ама и не трябва.

P.S.Между другото мога да напускам и много други материали и в отделна тема,но едва ли има смисъл то4но в този форум.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: rumi-ana в пт, 29 фев 2008, 13:49
Здравеите момичет.Хубава темичка.Мери ми каза за нейа.Май и аз сам за тук.Чесно казно,като 4етох посланието на баб Ванга циалата нстрахвам.в момента аз сам на крастопат да остнем в Португалиа или да се прибирам.
Мажат ми е категоро4но против,ама аз сам се заинаталиа/подгонила ме маи носталгиата,а и за убочението на детето незнам защо сам решила,че убочението в БГ е все още на по/високо ниво newsm78.Станаха 8 години мислих,4е сврвмвто ще свикна и ще се приспособиа,но май/не.става жсв по/тудно за мен.А и детето,нее много добре с балгаският :cry:
Четем и говорим,ама писането е много трудно,а сега забелиазвам и за себе си,тук триабва да пиша на фонетика и маи и на мен ми куца балгаскиат жече newsm78.Бойе,колко правописни грешки правия.Я/то май/ве4е сам забравила да го ползвам :( :35: :35:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Gali1975 в пт, 29 фев 2008, 14:02
Да, Loreley имам предвид именно ВЪЗМОЖНОСТИ за Развитие. Аз се борих 13 години да остана в България, но повече не се издържаше. И тук съм се борила, но това, което постигнах в странство за по-малко от 2 години борба, в Отечеството не можах да постигна за повече от 13!
Omega, а може би именно разпръскването на Българския народ по света е имала предвид Баба Ванга, когато е казала, че ще станем духовни водачи на човечеството. Аз не съм се отказала от Българското в себе си, именно то ми е давало кураж и сили да продължа по Пътя. И наистина е вярно, че сме съхранили качества, които у останалите нации са изчезнали, и с които им събираме очите ;)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в пт, 29 фев 2008, 19:12
Само баба Ванга липсваше в тази тема.
Моите уважения към жената и способностите й,
но нито тя, нито думите й ме интересуват!
Историк съм , знам колко велика е била България навремето.
Но какво значи велика, какво значи благословена.
Обяснете ми моля?!
Цар Симеон е един безспорно велик владетел.
Но едва наскоро в историческата литература се обърна
внимание и на факта, че по негово време обикновеният човек
не е живял добре. Непрекъснатите войни за увеличаване
на територията изискват и човешки и материални ресурси.
Мисълта ми е, че когато говорим за величие и просперитет на
дадена държава, не винаги визираме обикновения човек.
Да, след 50 години в аналите ще пише, че България е била стожера на Балканите,
граница на Европа и сигурно ще изглежда могъща и велика...
Но ние сме обикновени хора, с обикновените проблеми на битието.
И светът е отворен пред нас.
Ако този свят ни предлага нещо по-добро, аз и другите като мен,
ще го открием.
Не се чувствам виновна.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: lenilaf в пт, 29 фев 2008, 21:47
Само баба Ванга липсваше в тази тема.
...



 :mrgreen: Всякакви аргументи за величественост и уникалност са позволени.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: isave в пт, 29 фев 2008, 22:09
Здравеите момичет.Хубава темичка.Мери ми каза за нейа.Май и аз сам за тук.Чесно казно,като 4етох посланието на баб Ванга циалата нстрахвам.в момента аз сам на крастопат да остнем в Португалиа или да се прибирам.
Мажат ми е категоро4но против,ама аз сам се заинаталиа/подгонила ме маи носталгиата,а и за убочението на детето незнам защо сам решила,че убочението в БГ е все още на по/високо ниво newsm78.Станаха 8 години мислих,4е сврвмвто ще свикна и ще се приспособиа,но май/не.става жсв по/тудно за мен.А и детето,нее много добре с балгаският :cry:
Четем и говорим,ама писането е много трудно,а сега забелиазвам и за себе си,тук триабва да пиша на фонетика и маи и на мен ми куца балгаскиат жече newsm78.Бойе,колко правописни грешки правия.Я/то май/ве4е сам забравила да го ползвам :( :35: :35:

Здравей Руми, ние сме в същата ситуация, само че мъжът ми иска да се връщаме, а аз не; чувствам се добре тук, децата също и точно заради тях предпочитам да останем;  кажи ми ти наистина ли смяташ, че образованието в България е на високо  ниво; след учителските стачки и всичко останало??


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: dezita в пт, 29 фев 2008, 22:54
Мисля,4е първото го има и тука.Мое мнение.

Подкрепям  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: rumi-ana в пт, 29 фев 2008, 23:38
Здравей Иси,ако ми позволиш така да те нари4ам :D.това твоите мал4угани ли са?
4есно казано сам доста обаркана newsm78,още пове4е че по време на стачката биах в БГ.Беше ужасно,улици пални с хора молещти и тарсешти по/добар на4ин на живот.Много сам притеснена от все още неуреденият и несигурен живот в родината ни,не че тук е много по/различно.Но определено се живее по/спокойно.Явно мее подгонила носталгиата и все още си мисля,че обу4ението е на ниво,което беше преди години.Благодариа ти за вапросите,които ми задаваш,кои знее може и да се осазная ;-).Но чесно казано сам на голиам крастопат и много се радвам,4е този форум ни позволява да обмениаме мнения.Франция е прекрасна миналото лято бяхме за няколко дни в Париж биах о4арована


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 01 мар 2008, 00:02
Руми,
намесвам се с идеята да ти бъда поне мъничко полезна.
Ако единственото, заради което искаш да се върнеш
е носталгията-не го прави.
Някой беше казал по-горе, прецени всички плюсове и минуси,
претегли на везните осигуреността на семейството си, спокойствието.
Говориш за обучението в БГ. Много е индивидуално, но като цяло
образователната система е силно опорочена и изродена.
Аз се върнах преди месец с голямо желание да си остана тук.
Имам страхотна работа, битово всичко си  ми е ок,
но не се чувствам добре. Много повече-чувствам се нещастна.
Мръсно ми е, претъпкано, пошло..
Смятам, че хората навсякъде по света се интересуват от власт, пари  секс,
но в БГ това ми се навира по-ужасен начин в лицето.
Икономическата страна също не е цветуща.
Заплатите са коментирани многократно във форума.
В БГ винаги изпитвам една такава финансова несигурност,
независимо, че живея добре, дори спестявам.
Докато отвън, винаги ми е било супер спокойно,
дори и да похарча всичко и да съм овършала кредитните карти.
Знам, че и най-ниско платената работа ще ми покрие разходите...
За безумията и изстъпленията на управляващите няма да коментирам.
Че все още сме си мутренска държава също.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 01 мар 2008, 00:21
И разни конкретни неща...
Докато сме били навън, тук много неща са се променили..
Не е това, което сме оставили, но не и това, на което сме свикнали навън.
Откривам си банкова сметка. Искам интернет банкиране.
То вървяло с някакъв сертификат. Може да имаш интернет банкиране
само на един единствен компютър, на който е инасталиран сертификата.
Това за мен е супер неудобно.
Мобилните комуникации. Досега- безплатно последен модел телефон,
минути, които никога не мога да изговоря, на цена, която не усещам като разход.
Тук-безумни цени и смешни минути. Няма такова нещо като безплатен апарат.
Обикалям като гламава улиците да си намеря вдъхващ доверие банкомат.
Наплашиха ме от кражбите на пари от дебитни карти. Поради същата причина,
спрях да пазарувам от интернет. Нормално ли е-да си вадиш специална
кредитна карта с малък лимит, че ако ти я източат да не ти откраднат много?!
Тротоарите задръстени от коли, по улиците е лудница, бездомни псета навсякъде.
Това е София.
Предпочитам си английското село.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Шехи в сб, 01 мар 2008, 00:28
Толумбе, браво! :hug:
Кратко, ясно и умно....стига някой да го прочете, да го "чуе" !

П.П. хиляда пъти звънях за този сертификат.Лично подавах в банката молба при едно ходене до Бг. Сменили ми паролата. Потроших телефона оттук да им звъня и да ги заплашвам да ми отворят плика, и да ми издиктуват пина, защото не са ме уведили за смяната... Кво се оказа накрая , тоя сертификат не може да работи по мейл и не може да се исталира. Банки!  :2gunfire:
Просто едни пример.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: smily_5q в сб, 01 мар 2008, 02:11
Много силно и на мен ми подействаха думите на баба Ванга, поклон пред паметта и. Всеки може да ги разбере обаче по негов си начин и ще е прав :) Надявам се някой ден да бъде по спокоен и сигурен живота в Бг и българите които искат да се завърнат. За сега минусите са твърде много  и не бих го направила, но гордостта ми от българското в мен си остава.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Winx в сб, 01 мар 2008, 03:30
Толумба, много ми е интересно да чета впечатленията ти и как се чувстваш обратно в България! Всеки път като има такава тема чета с интерес впечатленията на завърналите се.
На мен ми е много добре тук, но все се замислям кога ли ще се върна в България. Тази година бях там с бебето за по-дълго и бях пълна с ентусиазъм, че най-накрая ще видя как е животът там. Аз съм положителен човек и винаги гледам добрите страни на ситуацията. Не очаквах да се разочаровам, но ми беше доста трудно.
След доста услилия да се добера с количката до парк да си разходя детето, на влизане в парка ме прегази кола - на пешеходна пътека, зелен светофар. След това през призмата на счупения ми крак и невъзможността да си гледам детето нормално видях и доста други препятствия в родината. Сега усещам как идеята за връщане става все по-далечна, а не искам да е така.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в сб, 01 мар 2008, 10:05
Това е София.
Предпочитам си английското село.

А за6то сравнява6 София с английско село?Сравни я с Лондон.Да не би да е по-малка блъсканица  там и да няма задръствания?Да не би хората дето посе6тават града да не си оставят колите и после да вземат метрото?Само не ми казвай,4е не е така.Живяла съм в Англия известно време.Като иска6 на село и спокоен живот и в БГ има села или малки град4ета.Само 4е по вси4ко ли4и,4е не там е въпроса..


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: PetyaL в сб, 01 мар 2008, 10:23
Omega, ок, Баба Ванга бе6е надарена жена (Бог да я прости) - ама не мога аз цял живот да се мъ4а и да живея с едното о4акване 4е 6е стане добре и да се боря с вятърни мелници....Малко неуместен ми се вижда поста в тема с практи4ни аргументи за и против  :crazy:

именно
на нас младостта ни отиде в надежди, напразни и излъгани
Е, няма повече

не искам да чакам и да се надявам БГ някога си да се оправи, а през това време да се чудим как да оцеляваме в д-ва, изоставена на произвола
защото колкото и добре да си платен, това няма значение за помиярника там

и пиша от личен опит, не си размишлявам просто
имахме едно такова връщане
дано не се налага отново същата гимнастика
който иска да си троши главата
аз се уморих от авантюри
искам да си остана в нашето китно скандинавско селце, макар и на 500 км от Полярния кръг, въпреки дългата и тъмна зима

някой тук спомена, че и в БГ може да си живееш на село
И?
село без канализация, без никаква инфраструктура
без нормални пътища да стигнеш до някъде
а работа има само в големите градове, 2-3 на брой
страшна опция, мерси


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 01 мар 2008, 10:28
Омега,
след като си живяла в Англия, много добре знаеш,
че там и в малкото населено място имаш възможност за
добра работа, уредено е от гледна точка на инфраструктура
и други улесняващи живота неща.
Докато в България не е така.
В малкия град работа няма, да не говорим за добре платена
такава. В повечето малки градчета властват местни дерибеи.
Държат монопола над абсолютно всичко.
Не мога да имам елементарни неща, на прима виста-искам
пазаруване тип Теско, а не местната бакалия.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 01 мар 2008, 10:34
И Омега, много те моля,
не обръщай темата в дребнаво заяждане.
Вкарването на баба Ванга и българщината просто не са уместни.
Ние сме си българки, липсва ни България, носим си нашата мъка.
Както някой по-горе е казал-говорим си за конкретните неща от живота.
За битовизмите.
Споделяме впечатления с идеята да си бъдем полезни.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 01 мар 2008, 10:42
На още нещо искам да Ви обърна внимание-
разходите по пренасянето на багажа обратно.
Ужасно много усилия и средства ми струваше!
А съм била сама.
А ако бяхме цялото семейство?!



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в сб, 01 мар 2008, 11:21
Е,4естно не разбирам какво толкова ви бръкнаха думите на Ванга...Ами за вмъкването на Симеон никой ни6то не каза-явно на него мястото му е било тук.Не мога да приема,4е се заяждам и то дребнаво.Определено този форум не го оби4ам и то е главно заради това,4е пове4ето като излязат навън и веднага запо4ват да се превъзнасят по удобствата на 4ужбинския живот и да виждат само розовите страни.Е,благодарна съм,4е тази фаза при мен бе6е мимолетна.
Не виждам ти с какво си полезна в темата за връ6тане в БГ?6тото през цялото време превъзнася6 уредеността на 4ужбината.Аз пък мога да спретна цяла тема за бюрокра6тината и безхаберието на служители по разни у4ереждения  тука.Разликата с Бг е във възпитането им само,или по-скоро в добре прикритите им емоции.
6то се отнася до Теско,има доста хубави суперкаркети в Бг,които по ни6то не му отстъпват.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: isave в сб, 01 мар 2008, 12:17
Омега, не се сърди, никой няма нищо против баба Ванга, мир на праха и. 
Всички ние обичаме България, гордеем се с това, че сме българи и има защо, просто сме заминали за чужбина по една или друга причина, за да търсим по-добър живот за нас и децата ни, най-вече за тях.
България е прекрасна страна, но само за ваканция; в чужбина животът е по-уреден - това е безспорно и ние сме се сблъсквали тук с бюрокрацията, и знам какво е; то навсякъде си има плюсове и минуси, но като сложиш на кантара, кое натежава? В България има вече и хубави заплати, но само това ли е - ами здравеопазването, ами образованието, ами простотията и пошлостта по улиците, а агресията?
Толумбичката много хубаво го е казала, браво  !!
Руми, това са моите дечица, големият е в 5-ти клас, и заради него най-много се чудя - къде да го запиша в Бг?
прегръщам ви всички! 
:love001:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ) в сб, 01 мар 2008, 15:00

значи ,има голямо значение това, дали сте на гурбет, дали сте българи и двамата или е брак  с чужденец ,при второто е не допустимо връщането,  ако имам депресивни моменти, той ги няма и ми помага да ги преживея ,но двама страдащи българи за родината не е живот


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 01 мар 2008, 15:11
6то се отнася до Теско,има доста хубави суперкаркети в Бг,които по ни6то не му отстъпват.

Ето за такова заяждане говоря!
Споменах Теско във връзка с живота в малките населени места.
А ти го вадиш от контекста и ми връщаш реплика, че и в БГ имало
подобни супермаркети.
Да, така е. Но Теско има и насред полето.
Докато в БГ, мрежата на Била, Фантастико, Кауфланд и подобните
покриват само по-големите градове.
И ще ме прощаваш, но аз тук дори и в горните супермаркети не
откривам удовлетворяващото ме съотношение на качество/цена.
Да не говорим за обичайните ИСТИНСКИ вечерни намаления в западните
супермаркети. Тези за влошено качество, връщането на стоките,
без уговорки и разправии...
Тук върви реклама на Практикер, че видиш ли всеки грешал и
може да върнеш закупеното. Аууу, какъв жест. Нещо, което е
нормално потребителско право да ми го поднасят като страхотна
услуга!
Не превъзнасям чужбинския живот.
И аз съм се борила с Бритиш телеком два месеца, в  момента с Хоум офиса,
България определено не е открила първа бюрокрацията.
Но превъзнасям спокойствието, уредеността и личното ми пространство.
Такова в БГ не откривам.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: PetyaL в сб, 01 мар 2008, 15:21
[quote author=Omega link=topic=258683.msg6694131#msg6694131 date=1204363278]
...Определено този форум не го оби4ам и то е главно заради това,4е пове4ето като излязат навън и веднага запо4ват да се превъзнасят по удобствата на 4ужбинския живот и да виждат само розовите страни.Е,благодарна съм,4е тази фаза при мен бе6е мимолетна.
...
[/quote]

аз викам да се върнеш в БГ, да се пробваш да започнеш наново живота си и тогава си добре дошла с такива коментари
а ако повече българи имаха възможност да пътуват, БГ нямаше да е на този хал
сега пътува навън една малка част
другите мизерстват по селата и малките градове без грам перспектива даже за внуците си

и още нещо - с тези думи обиждаш всички нас
на всички ни липсва БГ и ни боли, че роднини и приятели живеят в такива безумни условия
затова си позволяваме критика
иначе сме просто едни "доволни прасета", както е казал поетът


), има значение едиствено какъв човек си
ако съпругът ти е чужденец, може пък да не те разбере така добре, както един българин
зависи си много


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: rumi-ana в сб, 01 мар 2008, 16:52
Чеатита Ви баба Марта :hug:
Здраве и дълолетйе,на вас и всички,който оби4ате :hug:
желаиа ви слан4ев,усмихнат първомартенски ден :D
Усмихваите се повече от вчера и по/малко от утре :hug: :D


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в сб, 01 мар 2008, 16:58
Благодаря за отделеното време.Виждам,4е за това ви трябва спокойствието...
Ако 6те да е дребно заяждане...

Mma Ramotswe
Цитат
аз викам да се върнеш в БГ, да се пробваш да започнеш наново живота си

Определено не знае6 при4ината,заради която съм тук,нито смятам да я обсъждам.Но живота си мога да го запо4на в БГ и не трябва да е наново.
Оставям ви да си бистрите спокойствието на спокойствие.Както и промоциите,стоките за връ6тане,технологиите и пр. Все съ6тествени не6та...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: rumi-ana в сб, 01 мар 2008, 17:13
Иси децата са истински ангелчета,да са живи,здрави и много усмихнати :hug:.А по/отнушение за и против БГ/не се палете толкова! :thinking:
Мога само да кажа,4е вече 8/години сам на гурбет и според мен всички ние,кои в повече,кой ж по/малко страда от това,че сме изван БГ,защото камак си тежи на мяатото.Това е ли4но мое мнение.
А ,чужбина е удобство и комфорт и е единствената прчина,да сме праснати по целят свят,нищо повеч,пак казвам това ли4но мое мнение :hug:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: kvasilev76 в сб, 01 мар 2008, 19:12
Май скоро ще ми се наложи и честно казано ме е малко страх,въпреки че съм си намерил и работа в БГ.Може би ще ми липсва само спокойствието на добрата стара Англия


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: radmila в ср, 05 мар 2008, 02:04


Леле каква хубава тема...
Ами аз съм ТУК в България от 2 години след 15 години в Австрия. Страшно ми е хубаво и спокойно, направо камък ми падна от сърцето като се върнах.
isave, в София има френски лицей. Моята дъщеря също е 5 клас и е там. Обучението е на изключително високо ниво каквото беше в лицея в Австрия, което обаче не можеше да се каже за техните държавни училища. Има и много други частни училища, които са добри. За държавните...е - там е лоша работата според мен.
Здравеопазването е доста добро, ако човек може да си го позволи  :mrgreen:, въпросът е че в Австрия не можех да си позволя да ходя на частно, а тук мога. Не знам как е в другите страни, но мога да пея песен за лошото здравеопазване в Австрия. Ние си бяхме станали редовни посетители на детското спешно с тези ангини на дъщеря ми (всяка втора седмица естествено в петък, естествено вечер  :bad-words: ) и под  3 часа не сме чакали нито веднъж.

Лошото отношение на местните към чужденците беше нещото, което ме парализираше изцяло. Не съм свикнала на подобно отношение и така и не можах да преглътна, че към нас се отнасят така както ние се отнасяме в България с ромите. За 15 години доста ме постъпкаха (иначе така горда и независима и с бодър дух).

Другото, което ме съсипваше е, че не исках дъщеря ми да става като австрийците - високомерна, лицемерна, с желание за приятели, но емоционално неспособна да създава топли връзки. На 5 отказваше да говори български  и се срамуваше от това. След 1 клас беше вече доста приспособена към начина на живот и все повече имах дете, което не харесвах.  :ooooh:. Затова я махнах и от австрийското училище и я дадох във Френския лицей - едно наистина "светско" училище, където има деца от всякакъв тип и с най-разнообразен цвят на кожата и расизмът не съществува на практика (не само на думи).

Работата... като си жена и чужденец е двойно по-трудно - вие го знаете. 8 години следвах (в Австрия е кошмар следването) и 6 работих. На финала заплатата на австриеца колега беше *2, а годишния му бонус *5 (същата квалификация, същия трудов стаж). Унижението ми като му видях случайно фиша... беше до небето.

Връщането го подхотвях около 5 години. Всяка Коледа смятах, дали ще може да си позволим финансово да се върнем и преди две години сметката стана. Ура-а-а. 
Изпитвах такава неуписуема носталгия към България, че беше  почти физическа болка. Всеки път като се връщах от ваканция или отпуска в БГ, си мислех - ами ако не се кача на самолета, какво толкова ще стане. :oops:.

Още не съм ходила до Австрия, но всеки път като си помисля за тази страна, стомахът ми се преобръща. Сега сме планували за края на април едни ски, но ще видим...

Тук за някой хора е непоносимо. Мръсно е, има бюрократщина, шофьорите са отвратителни, а за градския транспорт да не говорим. Обаче лека полека нещата се оправят и дори скептичните ми родители напоследък не мрънкат.
За мен обаче е прекрасно: Приятелите ми са тук (вярно заети са, но намираме общи моменти), родителите ми са тук, направих си консултантска фирма и нещата вървят доста добре. Има задръствания, но града е малък. В Австрия ми бяха необходими 4 часа на ден за водене на дете на училище и след това офис и обратния път, тук офисът ми е на 5 мин. пеша от училището, а пък то е на 5 мин. път с кола (при задръстване - 15). Ходя всяка седмица на козметик, фризьор, маникюр и масаж. Все неща които качват стандарта на живота. Ските са на 70 или 150 км., Витоша е на половин час, а морето - само на 500. Тук всички ходят масово на море и на ски за weekenda.

Разбирам защо хората са в чужбина, разбирам и тези, които им харесва там. Тежко е за тези, които не се чувстват на мястото си и усещат празнота в своя живот - те са тези, които мислят за промяна.  :hug: :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: PetyaL в ср, 05 мар 2008, 08:00
radmila, поздравления
радвам се, че си щастлива и че промяната ви се е отразила за добро

аз не съм преживяла такова нещо
ако бях, със сигурност щях да постъпя като теб

Австрия няма ли закони против дискриминацията?  newsm78
тук за тези работи можеш да ги съсипеш направо

успех


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в ср, 05 мар 2008, 11:50
И на мен много ми хареса поста на Радмила.
Това е и моята идея-човек да се чувства щастлив, там където е.
Ако това е България-чудесно.
Ако е някъде по широкия свят-също.
Желая успех на всички!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: isave в ср, 05 мар 2008, 16:20
Здравей Радмила, поста ти малко ме успокоява, наистина френския лицей е един добър  вариант за нас, може и да се засечем там другата година, ако действително се върнем. На твоята дъщеря не и ли е трудно с френския след като е посещавала австрийско училище? и дали завършват пълния цикъл на обучение там до BAC ?
Аз се чувствам добре тук, расизъм не съм усетила, Франция е доста толерантна в това отношение и се радвам, че и децата ми се научиха да приемат и децата от други националности нормално;
За цените на козметиците , ресторантите и други глезотийки в Бг безспорно е така - две мнения по въпроса няма ...



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: radmila в чт, 06 мар 2008, 17:06
isave, беше й трудно, аз я преместих във втори клас, но там имат програма CLIN (classe d'intégration) и естествено 2-3 години яко частни уроци. Сега французите казват, че говори отлично, че даже и без акцент  :). Ние не разбираме нито дума френски и не сме успели да развалим детето  :35:...Добре че учителката им тази година говори английски и малко немски..., а във Виена си водехме на родителски срещи частната й учителка като преводач. Щото тези не се шегуват - говори се само на френски, ако не знаеш.. оправяй се  :mrgreen:.
Колкото до матурата - да правят матура Terminale L =Baccalauréat + Matura след 12 клас (1-eme).

Mma Ramotswe, колкото до дискриминацията - има закони, но законите са за нива на заплатите договорени от профсъюзите, а практически всички получават повече и тогава (в частния сектор) договорката на заплата е индивидуална. Бизнеса открито признава, че плаща на жени по-малко, защото им се разболявали децата и забременявали  :sick: - по този начин отсъствали от фирмата..... спирам, че само като пиша ми кипва л...то. :bad-words: :bad-words:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: snow_girl в ср, 12 мар 2008, 05:45
Отдавна не съм писала в този форум, защо ли...Ами защото навсякъде като се започнат едни спорове, интриги то няма край. Къде отиде толератността, правото на избор и собствено мнение...Не може да сме безпристрастни, но нужно ли е да се обиждаме, критикуваме и пр...Незнам понякога си мисля, че тука са хора, които си нямат друга работа освен да се заяждат с останалите, разполагайки с неограничено свободно време, сърфиращи в нет пространството и правещи се на голямата работа...Колко комфортно, спокойно им било в чужбина, какъв стандарт на живот си позволявали и видите ли в България всичко било мизерия, простотия...Глупаво ми е от такива приказки...Всичко е въпрос на избор, на виждане, на ценности..Кой решил да се прибира, кой не...Няма прави,няма криви...Всичко се определя от късмета, чувствата и настройката на човек...И всеки сам за себе си решава къде се чувства добре, къде е щаслив и каква е цената, която плаща от избора си...А цена винаги има...Дали ще си стоим в чужбината и ще се наслаждаме на лукса и изпускаме истински важните неща (поне за мен, за друг може да са други), като приятели, близки или ще си мизерстваме в компанията на обичаните от нас хора, ще има на кога да похвалим или оплачем, но няма да имаме материалната сигурност, която ни предлага чужбината...За всеки истината е различна и за всеки и чужбината и родината предлага различни неща, това е просто късмет и малко воля и желание да се постигне нещо, разбира се...
За мен лично, аз съм решила, че ще се прибирам в България. Даже имаме и определен срок вече...Вече 5 год. сме в щатите с мъжът ми ... еми няма свикване и в нашият случай, даже вместо да имаме повече приятели, те намаляват, намаляват (много хора се прибират към Бг или се местят другаде) докато се окажем само 2та...Но и приятели да имах и близки, пак щеше да ми тъпо и чуждо тук...Поне така си мисля...
Като се прибирам в България, вярно е първите 2 дена се дразня от мръсотията, шофирането, и пр, но после свиквам и гледам добрата страна, която ми е предложена, близките, приятелите, дългите застои по кафенетата, празнуването в кръчмите или топлите сбирки с роднините,  че дори и дразгите. И на мен ми е омръзнало от спокойствието, от това да няма какво да правиш през почивните дни и постоянно да провеждаме "шопинг терапията" (но и тя си има времено въздествие, което много бързо отшумява). Вече ми омръзна това да мога да си позволя всичко и марковите дрехи и парфюми, но няма къде да ги покажа даже...освен във форума (както правят някои хора).
Не искам да обидя и не нападам никого. Надявам се всеки да намери хармонията със себе си и ви желая много щастие, независимо къде по света се намирате!
П. П. Май не исках точно това да пиша, но като ме гони безсънието така е...Извинете ме ако има нещо, с което съм ви подразнила! 


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в ср, 12 мар 2008, 10:16
Отдавна не съм писала в този форум, защо ли...Ами защото навсякъде като се започнат едни спорове, интриги то няма край. Къде отиде толератността, правото на избор и собствено мнение...Не може да сме безпристрастни, но нужно ли е да се обиждаме, критикуваме и пр...Незнам понякога си мисля, че тука са хора, които си нямат друга работа освен да се заяждат с останалите, разполагайки с неограничено свободно време, сърфиращи в нет пространството и правещи се на голямата работа...Колко комфортно, спокойно им било в чужбина, какъв стандарт на живот си позволявали и видите ли в България всичко било мизерия, простотия...Глупаво ми е от такива приказки...Всичко е въпрос на избор, на виждане, на ценности..Кой решил да се прибира, кой не...Няма прави,няма криви...Всичко се определя от късмета, чувствата и настройката на човек...И всеки сам за себе си решава къде се чувства добре, къде е щаслив и каква е цената, която плаща от избора си...А цена винаги има...Дали ще си стоим в чужбината и ще се наслаждаме на лукса и изпускаме истински важните неща (поне за мен, за друг може да са други), като приятели, близки или ще си мизерстваме в компанията на обичаните от нас хора, ще има на кога да похвалим или оплачем, но няма да имаме материалната сигурност, която ни предлага чужбината...За всеки истината е различна и за всеки и чужбината и родината предлага различни неща, това е просто късмет и малко воля и желание да се постигне нещо, разбира се...
За мен лично, аз съм решила, че ще се прибирам в България. Даже имаме и определен срок вече...Вече 5 год. сме в щатите с мъжът ми ... еми няма свикване и в нашият случай, даже вместо да имаме повече приятели, те намаляват, намаляват (много хора се прибират към Бг или се местят другаде) докато се окажем само 2та...Но и приятели да имах и близки, пак щеше да ми тъпо и чуждо тук...Поне така си мисля...
Като се прибирам в България, вярно е първите 2 дена се дразня от мръсотията, шофирането, и пр, но после свиквам и гледам добрата страна, която ми е предложена, близките, приятелите, дългите застои по кафенетата, празнуването в кръчмите или топлите сбирки с роднините,  че дори и дразгите. И на мен ми е омръзнало от спокойствието, от това да няма какво да правиш през почивните дни и постоянно да провеждаме "шопинг терапията" (но и тя си има времено въздествие, което много бързо отшумява). Вече ми омръзна това да мога да си позволя всичко и марковите дрехи и парфюми, но няма къде да ги покажа даже...освен във форума (както правят някои хора).
Не искам да обидя и не нападам никого. Надявам се всеки да намери хармонията със себе си и ви желая много щастие, независимо къде по света се намирате!
П. П. Май не исках точно това да пиша, но като ме гони безсънието така е...Извинете ме ако има нещо, с което съм ви подразнила! 

извинявай и ти, ама мисля, 4е първата 4аст от постинга ти е напълно излиШна, да не говорим, 4е е противоре4ива. от една страна казваШ, 4е за всеки истината е разли4на, от друга, искаШ хората да не изказват своята  newsm78

това, което съм ти под4ертала е ужасяваЩо и разбирам заЩо искаШ да се прибираШ. но нали се сеЩаШ, 4е може би не вси4ки имаме такива проблеми. :roll:

не съм с неограни4ено свободно време, но съм малко заядлива и 4естно, предпо4итам един конструктивен спор, без нападки и обиди, отколкото царуваЩата "полити4еска коректност", която води само до гра4ене в хор. не разбирам за какво да пиШа във форум, ако не среЩам разли4ни мнения  :thinking:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: sLavs в ср, 12 мар 2008, 13:19
Толумбичке, браво.
Напълно споделям мнението ти и подкрепям всичките ти постове в темата.
България става за ваканция и почивка (след внимателен подбор къде точно), но не и за живеене.
Съжалявам, не ми остана излишен патриотизъм.
Беше заглушен от реализма.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в ср, 12 мар 2008, 14:37
Snow girl,
пиша специално за теб, без никакво, ама никакво желание да се заяждам.
Чувствата по отношение на живота в БГ, които си описала, аз ги изпитвах едно към едно
преди няколко месеца. Разбирам и отношението ти към живота в САЩ.
Няма да те разубеждавам, защото знам, че човек като си навие или му писне
от нещо много, просто каквото и да му говорят няма смисъл.
Но поне мъничко се замисли...
За семейството, приятелите - всеки си има неговия живот, тича по работа, гледа си децата.
Виждате се много по-рядко отколкото Ви се иска. Да, Вие сте си близки, обичате се,
но изобщо няма да контактувате толкова често. Като се върнем от чужбина за малко-всеки гледа
да ни се порадва, съобразява времето си с нас, обръща ни внимание. Но когато и Вие сте си за
постоянно тук, това вече не е така. Пак ще сте си само двамата със съпруга.
Кафетата и кръчмите-и на мен ми липсваха. Кафенетата са станали безобразно скъпи,
по кръчми хората ходят само по празници и честно да си кажа не получих очакваното
забавление. Това, признавам си е лично и не е задължително и при теб да е така.
Дрехите и тяхното разхождане по главната-и аз така страдах, че няма къде да си показвам хубавите
дрехи в забутаното английско село. А сега ми идва да се скрия някъде. Е няма такова оглеждане,
сканиране, преценяване, каквото в БГ. А аз съм хубава жена, с хубави дрехи, не съм комплексарка.
Но вече ми е ужасно противно това оглеждане, този снобизъм.
Пък като влезеш в Моловете и като видиш какви парцали продават и на какви цени...
и ги съпоставиш с това, което си пазарувала в САЩ, съвсем ще се отвратиш.
Какво още... за мръсотията и шофирането-Не, няма да свикнеш. Извини ме за категоричността.
Не знам как е в Пловдив, но в София е кошмар. Избиха ми всички възможни алергии от прах и мръсотия.
Да шофираш е висш пилотаж, не съм толкова добра, пешеходстването е филм на ужасите. И не си
мисли, че преувеличавам. Бездомните кучета ми изглеждат огромни. По тротоарите е почти непроходимо.
Онзи ден в трамвая един мъж ме удари. Искаше да слезе, докато трамвая беше в движение,
аз на вратата и отказах да си пусна ръката, докато не спре окончателно, иначе щях да падна.
Такъв ми заби през лицето, разби ми устата. Ок-идиоти навсякъде. Но за всички останали беше
напълно нормално жена да реве в трамвая. Никой, никой не ми каза една дума!
Всекидневно ми се случва нещо подобно.
Не мога да отрека, срещам и добри хора. Но са много по-малко от горните.
Аз вече казах, ужасно съжалявам, че се върнах. Подчертавам-битово и материално всичко ми е
повече от добре устроено. Но не помага.
Помислете си добре. Струва ли си да рискувате спокойствието и сигурността на живота Ви
в САЩ, заради мъничко повече разнообразие и забавления, но и ужасно много нерви в добавка?
Едно пренасяне е скъпо и трудно.
Една съфорумка два месеца ми говореше, това, което аз сега ти пиша. Не повярвах.
Но с тези чувства е така. Докато не си го преживееш, няма как да си седнеш на дупето.

Извини ме, ако съм навлязла твърде много в личното ти пространство. И... успех!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: sLavs в ср, 12 мар 2008, 16:38
Толумбичке, отново описваш нещата такива, каквито и аз ги виждам.
И за оглеждането, преценяването и снобарите.
И за кафенетата и парцалите в магазините и Моловете.
И най-вече за алергиите.
Седем години съм живяла в София, такова нещо кожата и косата ми не бяха преживявали преди това.
Въздух, вода, храна, мръсотия ... съсипват организма отвсякъде.
Откакто съм в Норвегия доста от здравословните ми проблеми изчезнаха.
Една хрема не съм имала дори, а в София бях с грип всяка зима.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в ср, 12 мар 2008, 17:48
E, snow girl, не знам къде си в САЩ, ама права е феиам, не е за всички така – не съм имала празен уикенд почти никога, за шопинг нямам време, имам токова добри приятели в САЩ, колкото и в България (ако не и малко по-), нямам приятели българи, ама не ми липсват толкова, говоря си със семейството редовно. Сега живея в България и едва успявам да се видя с приятели и роднини, защото всеки си гледа семейството и децата и не остава време за дълги раздувки. И така, както го описваш, чак такава прелест кафенетата не са, аз поне не съм ги харесвала особено никога. Така че съвет – не слагай всички под един знаменател. И да ти кажа кое е най-разочароващото в родината – поголовното неспазване на закона! Просто съм отчаяна от ситуацията. От това идва мръсотията, лошото шофиране, безочливите и корумпирани политици, поголовното строене където трябва и не трябва, кражбите, абе каквото се сетиш. Не се създават добри закони, не се спазват и няма кой да следи за спазването им. Ей това, ме отчайва ужасно. Да не говорим за ужасната учебна система – само поговори  с някой родител и ще видиш как се учат интеграли в 8 клас и как не им пука на учителите за децата, как във всяко училище има дилър на наркотици или за почти безплатните детски градини, които идват с цена обаче 30 деца на 1 учителка. Как няма читава детска площадка – или всичко счупено, или наркомани ходят там или бездомни кучета са я осрали. Не знам какви романтични представи имаш, ама бързо ще ти се променят, когато се върнеш. За да се подготвиш, направи усилие да четеш или гледаш бг новините около месец и ще видиш как стоят нещата. Без обида и заяждане – според мен не си направила усилие да се интегрираш и затова ти е трудно и не ти харесва. Иначе ако е въпрос за раздялата с родителите, е вярно, ама всеки си гради живота, както може и за това също има разрешение – вземаш ги при теб.  Не казвам, че няма да се оправи, но много вода (и евро пари) ще изтече до тогава. Опаа тока пак спря… колко често се случва това, където си сега?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: snow_girl в ср, 12 мар 2008, 18:34
Нито съм искала, нито искам да се заяждам и не приемам коментарите ви за заядливи, напротив благодаря ви :D...Просто изказах мнение, и всеки има право разбира се. Аз говоря за моята действителност, за моето решение. Не искам да звучи като критика. Разни хора, разни идеали - както е казал Алеко.
Но аз не се връщам заради някого, аз го правя за себе си - търсейки евентуално щастие и хармония. Незнам дали ще я намеря, но имам право да опитам нали?!? Все пак вместо да се оплаквам и да недоволнича предпочитам да направя нещо. За мен връщането е нещото, което поне си мисля, че би ме направило щаслива. Тук не мога да осигуря нормален емоционален живот нито на себе си, нито на мъжа ми, нито на детето ми.
Плюс това ми е омръзнало от хора, които се чудят по какви параграфи да оплюят родината. Болно ми е. А и виждам много хора, които също не са щасливи тук, но заради хороското мнение ли, заради някакви техни си причини се мъчат да стоят тук, сами и убеждавайки се колко е зле в Бг и се успокояват те колко са добре...Тук се сблъскавам с много самотни хора и ми е мъчно за тях...Но всеки прави избора си...Съжелявам имам много неща за казване и за това съм неподредена и хаотична...
В началото се опитах да ми хареса, прехвалената Америка...Е верно е не успях да се интегрирам, но и желание нямам вече...Всичко ми е изкуствено и напудрено. Грешката може би е в мен, такава ми е нагласата, психиката и характера и не мисля че трябва да се извинявам за това...Вярно е има много хора, които им харесва където са. Изявили са се професионално, намират баланс и вътрешно удовлетворение. Радвам се за тях! Обаче аз не можах да го направя и не се чувствам виновна за това...Има си хора и хора. Всеки със своята индивидуалност и ценности.
Мъчно ми е също за беззаконието, и тн и тн в България. Не съм си сложила розовите очила и да се самозалъгвам, но както казах по горе, поне мога да се опитам да намеря щастие за себе си  и семейството си. И ако е рекъл Господ и имаме късмет ще успеем, ако не билета и обратно...Винаги човек има избор! :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: О'Хара в ср, 12 мар 2008, 18:47
А и виждам много хора, които също не са щасливи тук, но заради хороското мнение ли, заради някакви техни си причини се мъчат да стоят тук, сами и убеждавайки се колко е зле в Бг и се успокояват те колко са добре...
да, така е.
snow_girl, пожелавам ви късмет в родината от цялото си сърце :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в ср, 12 мар 2008, 19:36
snow girl и аз ви пожелавам късмет и успех, за много хора е добре тук, ама за други не е лесно, след като си видял какво е "законие" и да гледаш беззаконието... просто е много тъжно...
последна новина - спряха парите за България по евро програмата САПАРД, за какво друго - корупция... :ooooh:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: spa в ср, 12 мар 2008, 19:44

последна новина - спряха парите за България по евро програмата САПАРД, за какво друго - корупция... :ooooh:

 :roll: :roll:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Winx в ср, 12 мар 2008, 19:58
snow_girl, дано да намериш това което търсиш в България!

tolumba, не мога да повярвам, че този те е ударил и всички са седяли безучастни!  :twisted: Не е нормално това. Хората вече ги е страх да бъдат човеци и да помагат. Всеки се прави на невидял...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: schtrumphete в ср, 12 мар 2008, 20:01
snow girl и аз ви пожелавам късмет и успех, за много хора е добре тук, ама за други не е лесно, след като си видял какво е "законие" и да гледаш беззаконието... просто е много тъжно...
последна новина - спряха парите за България по евро програмата САПАРД, за какво друго - корупция... :ooooh:
Да вярно е, ей това е най-фрапиращото,когато се върнеш ,безаконието което цари ... :tired:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в чт, 13 мар 2008, 01:47
snow_girl  пожелавам ти успех с местенето. Ако мъжът ми каже тръгваме, ще спретна багажа за отрицателно време. Но ще поостанем още малко.
Biz не знам къде си живяла в САЩ, но тук си е огромна скука. Да не говорим, че като шофьори са уникални, не знам на какво се дължи- дали на тъпотия или безкраен мързел. В БГ съм нямала проблеми с карането, но тук... А за клюки и интриги, ще замълча. Преди да дойда тук си мислех , че българите нямаме равни в тези сфери, но тук ми скриват топките.
Някой неща в България ме дразнеха, след 1 година се прибрах, пак си ме дразнеха.
А корупция има навсякъде по света, не е български патент.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: DidKa в чт, 13 мар 2008, 08:35

Но аз не се връщам заради някого, аз го правя за себе си - търсейки евентуално щастие и хармония. Незнам дали ще я намеря, но имам право да опитам нали?!? Все пак вместо да се оплаквам и да недоволнича предпочитам да направя нещо. За мен връщането е нещото, което поне си мисля, че би ме направило щаслива.....
Плюс това ми е омръзнало от хора, които се чудят по какви параграфи да оплюят родината. Болно ми е. А и виждам много хора, които също не са щасливи тук, но заради хороското мнение ли, заради някакви техни си причини се мъчат да стоят тук, сами и убеждавайки се колко е зле в Бг и се успокояват те колко са добре...Тук се сблъскавам с много самотни хора и ми е мъчно за тях...Но всеки прави избора си...
....Грешката може би е в мен, такава ми е нагласата, психиката и характера и не мисля че трябва да се извинявам за това...Вярно е има много хора, които им харесва където са. Изявили са се професионално, намират баланс и вътрешно удовлетворение. Радвам се за тях! Обаче аз не можах да го направя и не се чувствам виновна за това...Има си хора и хора. Всеки със своята индивидуалност и ценности.
.... И ако е рекъл Господ и имаме късмет ще успеем, ако не билета и обратно...Винаги човек има избор! :peace:

По-добре не бих могла да го кажа... :peace:
Преди година се върнахме и за миг не съжалявам за решението Ни (дано и занапред да е така  :pray:) Има си толкова минуси тук, но ...къде ли ги няма :?

Ако един ден обаче решим отново да "излезем" навън - не бих отишла в Канада  :naughty: Американската мечта не е за мен :tired:

snow_girl - пожелавам ви безоблачно бъдеще в Родината :hug:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в чт, 13 мар 2008, 09:55
Нито съм искала, нито искам да се заяждам и не приемам коментарите ви за заядливи, напротив благодаря ви :D...Просто изказах мнение, и всеки има право разбира се. Аз говоря за моята действителност, за моето решение. Не искам да звучи като критика. Разни хора, разни идеали - както е казал Алеко.
Но аз не се връщам заради някого, аз го правя за себе си - търсейки евентуално щастие и хармония. Незнам дали ще я намеря, но имам право да опитам нали?!? Все пак вместо да се оплаквам и да недоволнича предпочитам да направя нещо. За мен връщането е нещото, което поне си мисля, че би ме направило щаслива. Тук не мога да осигуря нормален емоционален живот нито на себе си, нито на мъжа ми, нито на детето ми.
Плюс това ми е омръзнало от хора, които се чудят по какви параграфи да оплюят родината. Болно ми е. А и виждам много хора, които също не са щасливи тук, но заради хороското мнение ли, заради някакви техни си причини се мъчат да стоят тук, сами и убеждавайки се колко е зле в Бг и се успокояват те колко са добре...Тук се сблъскавам с много самотни хора и ми е мъчно за тях...Но всеки прави избора си...Съжелявам имам много неща за казване и за това съм неподредена и хаотична...
В началото се опитах да ми хареса, прехвалената Америка...Е верно е не успях да се интегрирам, но и желание нямам вече...Всичко ми е изкуствено и напудрено. Грешката може би е в мен, такава ми е нагласата, психиката и характера и не мисля че трябва да се извинявам за това...Вярно е има много хора, които им харесва където са. Изявили са се професионално, намират баланс и вътрешно удовлетворение. Радвам се за тях! Обаче аз не можах да го направя и не се чувствам виновна за това...Има си хора и хора. Всеки със своята индивидуалност и ценности.
Мъчно ми е също за беззаконието, и тн и тн в България. Не съм си сложила розовите очила и да се самозалъгвам, но както казах по горе, поне мога да се опитам да намеря щастие за себе си  и семейството си. И ако е рекъл Господ и имаме късмет ще успеем, ако не билета и обратно...Винаги човек има избор! :peace:

snow_girl, от колко време си там? от 4исто лЮбопитсвто питам, за да разбера колко време си си дала за свикване  :roll:
инак съм съгласна с теб, няма смисъл от мърморене, ако не се 4увстваШ на мястото си, е редно да се опитаШ да промениШ неЩо.
за разлика от другите моми4ета Ще наблегна не толкова не беззаконието, мръсотията, неуредиците, а на емоционалната страна на неЩата, която явно ти е болна тема.
хората са се променили много... няма да се впускам в подробности, недостатъ4ните ми ли4ни впе4атления се покриват напълно с описаното от zlatnata tolumba. надявам се, 4е не се влияеШ от минали спомени, които носталгията и лоШата адаптация украсяват в прекалено положителен аспект.  newsm78
естествено, желая ти успех... надявам се, 4е  евентуално "билета и обратно" е възможна операция  :roll:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в чт, 13 мар 2008, 14:48
snow_girl  пожелавам ти успех с местенето. Ако мъжът ми каже тръгваме, ще спретна багажа за отрицателно време. Но ще поостанем още малко.
Biz не знам къде си живяла в САЩ, но тук си е огромна скука. Да не говорим, че като шофьори са уникални, не знам на какво се дължи- дали на тъпотия или безкраен мързел. В БГ съм нямала проблеми с карането, но тук... А за клюки и интриги, ще замълча. Преди да дойда тук си мислех , че българите нямаме равни в тези сфери, но тук ми скриват топките.
Някой неща в България ме дразнеха, след 1 година се прибрах, пак си ме дразнеха.
А корупция има навсякъде по света, не е български патент.
не че да сравняваме България с чужбина пак, ама коментара ти за шофирането ме озадачава, но сигурно си права, ти си живееш там. но такива нервни шофьори, каквито в Б-я срещам не съм виждала в САЩ, малко по-голяма кола да имат и пътят е техен, ежедневно се разминавам на милиметри от катастрофи...

живяла съм в голям град в средна америка, което се счита на най-тъпото място, поне от хората от двата бряга  :mrgreen: Ама все пак 3 милиона души си е добре като население и има бол забавления - театри, кина, музеи, концерти колкото щеш. Както казах, не познавам българи и може би това ме е подтикнало да се адаптирам повече, не знам... доколкото забелязвам, хората, които се движат в средата на сънародници, много трудно се адаптират, това важи за всички народности, добър пример са мексиканците, които са толкова не-интегрирани, че няма накъде повече, а не е като да няма възможности. Не визирам никого тук конкретно, това беше просто предположение, което изказах към сноу гърл, много е вероятно емоционалната страна при нея да е много по-силна от колкото при други. Но и на това влияят много фактори - според мен за интеграцията помагат обучение в местни университети или колежи и постоянна работа с хора с близко до твоето образование и интелектуално ниво. А например не е лесно, ако дойдеш, родиш едно дете и си останеш в къщи да го гледаш. Не е невъзможно, но е по-трудно, защото разчиташ само на контактите на съпруга/съпругата ти. Абе имигрантсвото не е песен винаги, аз не се чувствам на мястото си сега нито в едната, нито в другата страна, ама и не драматизирам, че тук не искам или само там искам. Вече съм стигнала такъм момент в живота си, когато се чувствам комфортно с факта, че съм различна и никога няма да бъда напълно интегрирана, че винаги ще имам акцент, че и дори ще изглеждам различно (там са все руси и високи :)). И ми е много по-лесно и с приятелства и работа, и бих казала че се чувствам повече българка от когато и да било, без да се гордея или срамувам. Каквато съм, таквато съм, каквото стане, таквото. :)  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в чт, 13 мар 2008, 14:58
ох и още нещо се сетих - отново без да обобщавам и без да давам конкретни примери от форума, обаче съм забелязала че по-често хора, които са спечелили зелени карти от лотарията по-трудно се интегрират, а тези, които са дошли да учат, останали са и са се мъчили да останат имат по-малко проблеми... може и да греша, но поне това е моето наблюдение, дано не засегна някого.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: radmila в чт, 13 мар 2008, 15:09
И при мен емоционалната страна беше решаваща, както и безмерната носталгия. Имах периоди, когато се стараех да се интегрирам, но после резултата не ми харесваше. Просто типа хора беше за мен непоносим, и когато се интегрирах, не се харесвах. Аз съм емоционална, пряма и много честна, комбинация, която караше австрийците да потръпват от мен, докато тяхната двуличност, прикритост и емоционална дистанцираност ме подлудяваха. Накрая никак не исках да се интегрирам, просто за да мога да запазя личността си. Мъжът ми например, изобщо не го дразнеха австрийците. Той работеше в международна фирма с много чужденци и имаше практически много малко колеги австрийци. Освен това, той самият е леко прикрит и му харесваше в Австрия.
Това, което овладях там перфектно- са ледените погледи. Тук ми е от полза, за да разгонвам просещите цигани по кръстовищата - само като ги погледна, изобщо не се приближават към мен.  :mrgreen:.
Така че мога да си представя, че е до тип характер, дали ще се напаснеш на някое място или не! За САЩ съм чувала, че хората там са много повърхностни. Не знам дали е така, но мен например повърхностни хора грам не ме дразнят и това не би ми пречило да си живея спокойно с тях.
За България - беззаконието е факт, хаоса по улиците - също. Вече 2 години обаче, го възприемам по-скоро като свобода на действието. В Австрия човек не можеше да пръдне накриво без жалба срещу теб, постоянните глоби за неправилно паркиране (само като си застъпил с гумата бялата линия или ако си спрял за 2 мин. да си купиш цигари, или като съм спряла за 10 секунди, за да слезне детето от колата пред училище - там седеше направо полицай, който записваше номерата...). Правила разбира се е хубаво да има, но пък те го бяха превърнали в събиране на пари от всеки, който кихне накриво. И в голям град, където посмъртно няма къде да паркираш, не е лесно да си безгрешен.
Колкото за спирането на парите от EU - знак е, че нещата ще почнат да се оправят. Корупцията е трудна за преборвана - вижте италианците се бориха 20 години с нея, но като те пляскат през ръцете и ти спират помощи за стотици милиони - това боли. Почнаха да хвърчат глави,.... EU-то грам не се шегува  :mrgreen:, ще ги строи българите набързо - според мен 5-6 години.

Това което ми харесва в България е - че в момента е страна на възможностите. Можеш да започнеш собствен бизнес или да работиш във фирма. В момента безработица практически няма. Аз се занимавам и с подбор на персонал и бих казала, че има недостиг. Вече има фирми, които плащат на току що завършили 1000-1200 лв., а шофьорите са 600-800 лв. Ако си имаш собствено жилище и двамата работят, съвсем добре става. Заведенията вечер навсякъде са пълни, а хората съвсем не са толкова променени както едно време. По-скоро са по-заети, вече работят по-съвестно и никой не очаква като отиде на работа да си клати краката.
Наистина не мога да се оплача от нищо, освен малко (всъщност доста) от бюрокрацията - в смисъл, че тук нищо не става бързо. Време си трябва...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в чт, 13 мар 2008, 16:23
Вярно е, персонал в България се търси много трудно.
А за бюрокрацията,ще ви разкажа следния пример: за един тест попаднах в офиса на един институт, вместо да си решавам теста се загледах в правилата на които се подчиняват. Беше казано: нищо, че ще знаете резултатите от теста след 1 час, кажете на кандидата, че ще ги знае след 3 дни, за да не е изненадан.Вие в същото време знаете, че той ще ги получи след 5 дни.
За едно нещо се чака с месеци, а си мислех, че в България отнема време.
Искам си резултатите от един тест(трябват ми за да се запиша в една програма и това им го обяснявам) и служителката ми казва 1 месец, след доста молби кандиса на 1 седмица.
Само че тук това го правят с усмивка.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: snow_girl в пт, 14 мар 2008, 03:16
Отговарям на  feiam : Вече 5 г. съм в Сащ, мисля че не са малко. Явно не съм от хората, които ще свикнат. И чесно казано не ме интересува грешката в мене ли е или във средата. Просто така го чувствам. А аз лично за себе си съм решила да случам сърцето си!
 Biz  знаеш ли какви са моите наблюдения. Вярно е хората които идват тук да учат или на студенска бригата, уж се приспособяват по-бързо. Но повечето от тези хора остават нелегално тук, или полулегално ако мога да се изразя така. И когато борбата ти е с документите и с узаконяването ти престоя в Америка, някак като че ли забравяш да се питаш, харесва ли ти това, или онова...Усилията ти са насочени единствено в тази насока...И най-накрая като се узаконят тези хора (било с брак, спечелване на зелена карта или подписване на договор за работа и пр) и някак си като, че ли се успокояват и започват да си задават въпросите, които и мен ме вълнуват: "За Бога, какво правя тук, че то дори не ми харесва начина на живот, нито студените и лицемерни американци и т.н и т. н." И изведнъж тая цялата борба, всичките лишения, мизерии и самопотъпкването на самият себе си, губят смисъл. Това, което съм срещала аз.
 Също много хора ги е срам да си признаят, че и те мислят за връщане в родината и пр. Срам ги е да кажат, че са нещастни, самотни и пр...Но също така има и хора, които съвсем ги устройва живота в щатите. Те намират спокойствието, което търсят и са истински щасливи тук. Монетата винаги има 2 лица.  Доволна съм, че дойдох, видях, начих се на много неща и мисля че този опит не е само отрицателен, но има и своите предимства. Също така се научих да ценя, за които дори не съм се замисляла, че съществуват, просто защото са ми били даденост.
 И още веднъж искам да пожелая на всички ви щастие, независимо къде сте! И мерси за топлите пожелания. Дано!
И специално на Дидка КОДЖАБАШЕВА! Ще ти пиша на лични защо, надявам се да не се засегнеш или обидиш. :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: vanhorne в пт, 14 мар 2008, 06:41
Цитат
ох и още нещо се сетих - отново без да обобщавам и без да давам конкретни примери от форума, обаче съм забелязала че по-често хора, които са спечелили зелени карти от лотарията по-трудно се интегрират, а тези, които са дошли да учат, останали са и са се мъчили да останат имат по-малко проблеми... може и да греша, но поне това е моето наблюдение, дано не засегна някого.

 :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: bybka в чт, 10 апр 2008, 12:16
Който се е върнал от моите познати е съжалил, аз допреди половин година бях много против чужбина, но сега си промених напълно мнението,чак се учудвам на себе си.Бях твърдо за България, така че който има възможност нека отиде и опита в чужбина, хич няма да е лесно, но си струва!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: arrows в чт, 10 апр 2008, 23:09
Бих се вьрнала на драго сьрце, вьпреки всиЧките неуредици там...
Само трябва да сьм сигурна,Че Ще имам работа, Щото в БГ беz работа не се живее...
Наскоро иzпуснах страхотен Шанс zа меЧтана от мен работа... и ме е яд, яд...  :(


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: bbm в пт, 11 апр 2008, 09:35
С голям интерес прочетох темата - много интересни коментари и много страни на въпроса сте обсъждали!
Ще споделя и моето скромно мнение - когато се преместих за първи път тук беше за около 2 години със семейството ми ...върнахме се в БГ но нещо все ни теглеше назад ....след прекарани 2 години в БГ се преселихме окончателно тук - аз завърших гимназия, университет, работа намерих, ожених се за българин който е тук вече 15 години и той със семейството си...купихме къща ...понякога ни избива на мечти ...ех да се върнем в БГ ама са си само това...мечти....за нас това тук е реалния живот...семействата са ни тук....не мога да си представя да живея отново в БГ...това обаче най вероятно се дължи на факта че половината си живот съм прекарала тук. На всеки където е най щастлив аз казвам. За мен е тук.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в вт, 15 апр 2008, 19:03
Направо те съжалих booboo...Каква обреченост! :sick:
Сигурно и децата ти не говорят български. :sick:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Kalinka в вт, 15 апр 2008, 22:21
Направо те съжалих booboo...Каква обреченост! :sick:
Сигурно и децата ти не говорят български. :sick:

Защо да е обреченост и да поражда съжаление? Доколкото разбирам тя е живяла доста години ( от детските почти със семейството си). Мисля си, че всяко дете в тази ситуация ще порастне във възрастен, който няма да бъде изправен пред дилемата тук или там, а ще избере там, където е бил сформиран като личност, защото това ще му е познато.
 Да, тъжно е, но това е реалността. 


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в вт, 15 апр 2008, 22:26
Направо те съжалих booboo...Каква обреченост! :sick:
Сигурно и децата ти не говорят български. :sick:

Защо да е обреченост и да поражда съжаление? Доколкото разбирам тя е живяла доста години ( от детските почти със семейството си). Мисля си, че всяко дете в тази ситуация ще порастне във възрастен, който няма да бъде изправен пред дилемата тук или там, а ще избере там, където е бил сформиран като личност, защото това ще му е познато.
 Да, тъжно е, но това е реалността. 
на мен не ми стана ясно това ирония ли е или не от към ксения  newsm78
иначе не го намирам за тъжно, а за нормално, чак пък тъжно...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zonka в ср, 16 апр 2008, 01:12

Понякога деца на първо поколение имигранти не говорят родния си език..........Примери колкото щещ.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: bbm в ср, 16 апр 2008, 01:32
Направо те съжалих booboo...Каква обреченост! :sick:
Сигурно и децата ти не говорят български. :sick:

И аз нещо не доразбрах - защо обреченост?  newsm78
Родителите и на мен и на мъжа ми искаха един по добър живот за нас - по спокоен, по уреден, с повече възможности - благодарна ще съм им винаги затова че те на годините на които бяха решиха да опитат и да оставят в БГ всичко познато - семейства, приятели, дом, кариери.
Връщането в БГ е винаги възможно...
А по отношение на децата - имаме си малко момченце, което още на никакъв език не говори  :mrgreen: но със сигурност ще говори, пише и чете на български... както говорим, четем и пишем с мъжа ми...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в ср, 16 апр 2008, 13:16
В подфорума има тема за това как българките в чужбина
търсят методи и всякакви начини да научат децата си да говорят
и пишат правилно на български. Отделно в темите по страни
се говори за български буквари, книжки, помагала.
Има майки в чужбина, които отделят много време, средства и
усилия да научат децата си на български език.
За разлика от много други майки в БГ, където явно по
презумция се смята, че си знаят българския.

И кое е тъжното питам-това, че деца с един или двама български родители,
родени и живеещи в чужбина знаят/незнаят български или
това, че в България се говори и пише на все по-развален български език?
Това, че всички медии бълват жаргон?
Това, че надписите са на английски, турски..., а тези на български
са с правописни грешки?
Това, че в момента в България има петиция за запазване на българския
книжовен език?

И за какво съжалявате booboo's mama? Тя казва, че е щастлива!
Как може да съжалявате един щастлив човек?
Пък дори и да говори на суахили?
Тя е щастлива....


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: bbm в ср, 16 апр 2008, 22:01
В подфорума има тема за това как българките в чужбина
търсят методи и всякакви начини да научат децата си да говорят
и пишат правилно на български. Отделно в темите по страни
се говори за български буквари, книжки, помагала.
Има майки в чужбина, които отделят много време, средства и
усилия да научат децата си на български език.
За разлика от много други майки в БГ, където явно по
презумция се смята, че си знаят българския.

И кое е тъжното питам-това, че деца с един или двама български родители,
родени и живеещи в чужбина знаят/незнаят български или
това, че в България се говори и пише на все по-развален български език?
Това, че всички медии бълват жаргон?
Това, че надписите са на английски, турски..., а тези на български
са с правописни грешки?
Това, че в момента в България има петиция за запазване на българския
книжовен език?

И за какво съжалявате booboo's mama? Тя казва, че е щастлива!
Как може да съжалявате един щастлив човек?
Пък дори и да говори на суахили?
Тя е щастлива....

толумба - благодаря за мнението   :bouquet: - за суахили да говоря не говоря  :mrgreen: ама правилен български поне говоря, чета и пиша!!! А това за жаргона и грешките в БГ - само човек да прочете статия в Стандарт и може да му призлee... :sick:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: eli_sf в чт, 17 апр 2008, 11:28
Аз също не разбрах защо беше нападната booboo's mama?

Жената си казва, че голяма част от детството му е преминало извън .бг и за нея е по-лесно да избере да живее там, където е израстнала. Нима всички ние не изпитваме носталгия към нашето си детство. Това, в .бг...

Аз пък свалям шапка на нея и на родителите и за това, че говори/пише отлично български!

booboo's mama, важното е, че ти и семейството си сте щастливи там, където сте!
Това, че не живеете в .бг не ви прави по-малко българи!

Не се и съмнявам, че ще научите малкото си детенце на български!  :hug:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в чт, 17 апр 2008, 18:06
в известен смисъл може да е "обреченост", ако се има предвид бг език, който ще говорят/пишат децата отраснали в чужбина, въпреки всички усилия на родителите им да ги научат на родния език

т.е. решението да се върнеш в България може да зависи и от успеваемостта на децата ти на родния език, ако щете конкурентноспособността им на конкурсните изпити, особено ако са изкарали основното и средното си образование в чужбина

имам познати, които доста трудно се справяха с бг език в университета, не че беше невъзможно, но чуждия език им беше по-роден  :bowuu: което може да е предимство, но и недостатък при хуманитарни специалности


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: bbm в пт, 18 апр 2008, 09:24
Аз също не разбрах защо беше нападната booboo's mama?

Жената си казва, че голяма част от детството му е преминало извън .бг и за нея е по-лесно да избере да живее там, където е израстнала. Нима всички ние не изпитваме носталгия към нашето си детство. Това, в .бг...

Аз пък свалям шапка на нея и на родителите и за това, че говори/пише отлично български!

booboo's mama, важното е, че ти и семейството си сте щастливи там, където сте!
Това, че не живеете в .бг не ви прави по-малко българи!

Не се и съмнявам, че ще научите малкото си детенце на български!  :hug:

Благодаря ти за милите думи!  :bouquet:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в пт, 18 апр 2008, 11:08
и аз се радвам на booboo 4е иска детенце да говори български - като се има предвид как излезе от една неотдавжа6на тема, 4е много мами омъжени в 4ужбина намират за неестесвено да говорят на български на децата си   :crazyeyes:  :ooooh: (верно, смесени бракове, ама за мен това не е оправдание) . но хора всякакви. сори за офф-а


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ikaia в пт, 18 апр 2008, 13:29
Живях 7 години в Атина.Там учех и работех.Срещнах съпруга си и като забременях решихме да се завърнем в БГ.Тук сме вече 4 години.Не съжалявам,но ми беше трудно в началото.
Имам приятелка която е омъжена за австралиец с гръцко потекло,и децата им говорят перфектно български,английски и гръцки.
Друга позната е омъжена за индиец и децата им също говорят 3 езика перфектно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: benissima в сб, 19 апр 2008, 05:18
и аз си мисля за завръщане в българия. няколко пъти сме излизали от бг и сме живели на различни места- първо 2 г. в испания, после се върнахме за 2 г., сега от няколко месеца сме в австралия обаче на мен ми е доста трудно да се интегрирам точно тук. вярно- уредена, спокойна държава и всички ти се усмихват. но май съм вече свикнала на лудницата и стреса в българия, на това да се бориш и със собствени сили да градиш живота си както ти харесва. още повече, че за тези две години между испания и австралия, които прекарахме в бг, аз се развих като професионалист в област, която винаги ми е харесвала. малко по малко си изградих име и добри доходи с много работа, но все пак работа, която ми беше интересна и ме удовлетворяваше. за съжаление трябваше пак да зарежа всичко създадено там и да тръгна с мъжа и детето /на 8/ към австралия. е, не мога да свикна тук и това си е. много по-различна култура и начин на живот от европейските. докато испания малко или много приличаше на българия, тук е коренно различно- и като манталитет, и като развитие, и като липса на културен живот,  и като отдалеченост. сега се чудя дали да продължавам с опитите поне малко да се интегрирам и да свикна или да си стегна багажа и да се прибера в българия. все още не съм си изгубила там професионалните си контакти и няма да ми е много трудно да си възстановя работата и начина на живот. сестра ми, която е в сащ ме разубеждава, да се опитам да свикна, че после съм щяла да съжалявам, че съм си изпуснала шанса на живота. е, тя е там от 5 г. и първите 3 беше нелегално, нямаше как да си мисли за връщане, така че въпреки всичко е трябвало да свикне. понякога обаче е много сложно, особено като си имал професионално развитие и си бил с добри за стандарта доходи, да се преместиш някъде на хиляди километри разстояние и да се опиташ да започнеш от нулата. а и носталгията ме мори ужасно много. абе, ще мисля още малко и ако видя че нещата не вървят......лошото е, че на мъжа ми тук му харесва, той пък в българия нямаше възможност за професионално развитие, а тук веднага си намери работа, а и спокойният начин на живот му допада. лошо е, когато мъжът и жената в едно семейство не могат да се интегрират на едно и също място и най-много да станем модерно семейство- където мъжът и жената работят и живеят на различни места. наистина е много трудно....


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в сб, 19 апр 2008, 05:46
Стягай багажа и се връщай бениссима, докато не си загубила възможностите които си имала. Не слушай сестра си- шанса на живота може да бъде само и единствено в Родината. Навън имаш само шанса да изгубиш корените си и да станеш господин "крепостен селянин".
Много е жалко да търпиш живот в държава която е чужда заради  пари, реализация  или друга причина (късметлия е човек ако причината е временна и разрешима), но е просто абсурдно да зарязваш кариера или бизнес който си изградил от нулата, в който си постигнал много и в който имаш всички шансове за добро развитие. За какво? "Гъз път да види"?
Имай предвид, че колкото повече отлагаш завръщането, толкова по-трудно ще бъде. Когато се закотвиш с недвижимост, заеми, образование и деца, ще започнеш да убеждаваш себе си и всики наоколо колко си щастлива да бъдеш нещастна. :sick:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Winx в сб, 19 апр 2008, 06:30
Benissima,  :hug:. Дано намерите правилното решение за вас, в което всички да сте щастливи.  Няма да те съветвам да се връщаш веднага, защото не мисля, че ще си щастлива ако мъжът ти е нещастен. Трябва заедно да намерите решението. Не гледай толкова драматично на нещата. Радвай се на Австралия, доколкото можеш, може би много скоро ще сте някъде другаде. 


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в сб, 19 апр 2008, 06:38
Цитат
Няма да те съветвам да се връщаш веднага, защото не мисля, че ще си щастлива ако мъжът ти е нещастен.

А мъжът и ще е щастлив ли ако тя е нещастна? Или мъжете могат да следват собствения път, а жените трябва да следват чуждия?
Няма семейно щастие със жертви на лично щастие и реализация заради тази на съпруга. В 21 век живеем.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mili46 в сб, 19 апр 2008, 07:31
и аз си мисля за завръщане в българия. няколко пъти сме излизали от бг и сме живели на различни места- първо 2 г. в испания, после се върнахме за 2 г., сега от няколко месеца сме в австралия обаче на мен ми е доста трудно да се интегрирам точно тук. вярно- уредена, спокойна държава и всички ти се усмихват. но май съм вече свикнала на лудницата и стреса в българия, на това да се бориш и със собствени сили да градиш живота си както ти харесва. още повече, че за тези две години между испания и австралия, които прекарахме в бг, аз се развих като професионалист в област, която винаги ми е харесвала. малко по малко си изградих име и добри доходи с много работа, но все пак работа, която ми беше интересна и ме удовлетворяваше. за съжаление трябваше пак да зарежа всичко създадено там и да тръгна с мъжа и детето /на 8/ към австралия. е, не мога да свикна тук и това си е. много по-различна култура и начин на живот от европейските. докато испания малко или много приличаше на българия, тук е коренно различно- и като манталитет, и като развитие, и като липса на културен живот,  и като отдалеченост. сега се чудя дали да продължавам с опитите поне малко да се интегрирам и да свикна или да си стегна багажа и да се прибера в българия. все още не съм си изгубила там професионалните си контакти и няма да ми е много трудно да си възстановя работата и начина на живот. сестра ми, която е в сащ ме разубеждава, да се опитам да свикна, че после съм щяла да съжалявам, че съм си изпуснала шанса на живота. е, тя е там от 5 г. и първите 3 беше нелегално, нямаше как да си мисли за връщане, така че въпреки всичко е трябвало да свикне. понякога обаче е много сложно, особено като си имал професионално развитие и си бил с добри за стандарта доходи, да се преместиш някъде на хиляди километри разстояние и да се опиташ да започнеш от нулата. а и носталгията ме мори ужасно много. абе, ще мисля още малко и ако видя че нещата не вървят......лошото е, че на мъжа ми тук му харесва, той пък в българия нямаше възможност за професионално развитие, а тук веднага си намери работа, а и спокойният начин на живот му допада. лошо е, когато мъжът и жената в едно семейство не могат да се интегрират на едно и също място и най-много да станем модерно семейство- където мъжът и жената работят и живеят на различни места. наистина е много трудно....

benissima, къде в Австралия живеете? Че тя Австралия огромна и има огромна разлика в начина на живот в различните и кътчета?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: benissima в сб, 19 апр 2008, 07:46
в хобарт, тасмания сме в момента. ако зависи от мъжа ми- ще си останем тук завинаги. аз обаче съм нещастна, без шанс за реализация /просто уменията и квалификациите, които имам и с които градях кариера в българия тук са ненужни/, с огромна носталгия и всеки ден съжалявам, че го послушах и дойдох тук. не е хубаво нито един от двама ни да се чувства така, но среден вариант не виждам, може би единствено ако той си остане тук, щом толкова му харесва, а аз се върна с детето в българия....ще мисля още малко по въпроса. дала съм си срок до края на май да измисля какво ще правя, защото ако реша да стоя тук дълго време без възможност за развитие, ще изгубя шансовете си да се върна и да продължа започнатото в бг. много е трудно да се вземат решения, когато нещата стоят по този начин. а дали съм нещастна на мъжа ми общо взето не му пука особено. той си мисли, че щом той е щастлив и останалите е задължително да са щастливи, а ако не са- значи се лигавят и искат всичко да им е хубаво отведнъж. и изобщо не признава, че за 2 г. в българия аз постигнах много и му осигурявах стандарт на живот, за какъвто в момента не може и да си мечтае....може би ще стегна куфарите- поне ми се иска да го направя.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 19 апр 2008, 11:27
benissima,

и аз ще те посъветвам да се върнеш БГ. Поживей сама, отдай се на мечтаната работа,
без съпруга си, сама с детето си. Ако той не ти липсва много, ако детето Ви е добре без
постоянното присъствие на баща си, най-вече ако се чувстваш щастлива - остани в БГ.
А може сърцето да те върне пак при него-в Австралия.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: zlatnata tolumba в сб, 19 апр 2008, 11:43
шанса на живота може да бъде само и единствено в Родината. Навън имаш само шанса да изгубиш корените си и да станеш господин "крепостен селянин"

Xenia, с такива аргументи и обобщени твърдения не помагаш на никого тук.
Но съдейки и по другите ти мнения, ти не си в тази тема, за да споделиш опит
или да помогнеш. Но щом се чувстваш аристократично сред нас и ти е добре-
заповядай!



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mili46 в сб, 19 апр 2008, 12:26
в хобарт, тасмания сме в момента. ако зависи от мъжа ми- ще си останем тук завинаги. аз обаче съм нещастна, без шанс за реализация /просто уменията и квалификациите, които имам и с които градях кариера в българия тук са ненужни/, с огромна носталгия и всеки ден съжалявам, че го послушах и дойдох тук. не е хубаво нито един от двама ни да се чувства така, но среден вариант не виждам, може би единствено ако той си остане тук, щом толкова му харесва, а аз се върна с детето в българия....ще мисля още малко по въпроса. дала съм си срок до края на май да измисля какво ще правя, защото ако реша да стоя тук дълго време без възможност за развитие, ще изгубя шансовете си да се върна и да продължа започнатото в бг. много е трудно да се вземат решения, когато нещата стоят по този начин. а дали съм нещастна на мъжа ми общо взето не му пука особено. той си мисли, че щом той е щастлив и останалите е задължително да са щастливи, а ако не са- значи се лигавят и искат всичко да им е хубаво отведнъж. и изобщо не признава, че за 2 г. в българия аз постигнах много и му осигурявах стандарт на живот, за какъвто в момента не може и да си мечтае....може би ще стегна куфарите- поне ми се иска да го направя.

Сега се сетих, че и преди сме си контактували тук.. преди да дойдете в Австралия. Защо казваш, че уменията и кваливикацията ти са ненужни в Австралия? Доколкото си спомням ти беше "the main applicant" за визите и взехте визи. Нали за тях се точкуваше точно по умения и квалификации за Тасмания?

Ако проблемът ти е само в Хобарт, той може да се разреши след 2 години, когато можете да се преместите където искате в Австралия. Но според мен ти вече си взела решението за себе си и зад него стоят много други причини и доводи, по-голямата част от които са сварзани с отношенията ти със съпруга ти. Оставам и с впечатлението, че от самото начало не си искала 100% да дойдете тук. Като прибавиш носталгията и зарязаната добре развиваща се кариера в БГ, положението вече става съвсем различно от това на щастливо семейство, което ЗАЕДНО има ОБЩА цел и е готово на приемливи за двете страни компромиси.

Не мога да давам съвети за това кое ще е по-добро за вас, защото не съм била в подобна ситуация. Но определено бих разговаряла със съпруга си.

Успех и дано вземеш най-доброто решение за всички ви!   :bouquet:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в сб, 19 апр 2008, 23:34
шанса на живота може да бъде само и единствено в Родината. Навън имаш само шанса да изгубиш корените си и да станеш господин "крепостен селянин"

Xenia, с такива аргументи и обобщени твърдения не помагаш на никого тук.
Но съдейки и по другите ти мнения, ти не си в тази тема, за да споделиш опит
или да помогнеш. Но щом се чувстваш аристократично сред нас и ти е добре-
заповядай!

Ако някой "не е в тази тема", то това принципно би трябвало да са хората, които твърдят, че са щастливи в чужбина. Не виждам причина един щастлив човек да поглежда в такива теми, освен ако заблуждава самия себе си зад видимото си благополучие. Колкото до мен, стажа ми на живот в чужбина е солиден и имам достатъчно наблюдения какво става с времето с един емигрант. Казвам го за тези, които строят пясъчни кули и розови мечти за това че някога вероятно ще се чувстват по-добре. Няма такова нещо. Ще се чувства финансово и може би професионално удовлетворен, но не щастлив. Щастието не е възможно без корени. Българският менталитет никъде няма да намери достатъчно плодородна почва освен в България. Спецификата ни на национална култура и самосъзнание, няма да позволи никъде да се чувстваме свободни и у дома. Освен разбира се в случаите, когато такава национална култура и самосъзнание принципно е слабо заложена в човека.

Имам едно наблюдение относно разликата във възприемане на реалността между мъже и жени. В ценностната система на мъжете като че ли финансовото благополучие и професионална реализация заемат по-важно място от някои психологически аспекти на раздяла с Родина, роднини, приятели и привична среда. По-голяма рядкост са мъжете водещи по-богат духовен живот и които придават по-малко значение на материалното. Затова според мен, един мъж когато е сравнително добре финансово и професионално, е много по-склонен да се чувства удовлетворен и щастлив. По друг начин стоят нещата за жената.
Бениссима, след толкова години емиграция, и аз съм в подобна на твоята ситуация. С тази разлика, че за времето прекарано навън, при мен за изгорени всички мостове за звръщане и ситуацията е усложнена невероятно поради допълнителни фактори. В момента съм в непрекъснато търсене на механизъм за завръщане и никаква раздяла със съпруг няма да ме спре. НО...това е изключително сложно. При теб все още няма подобни усложнения, пътят назад е свободен, и не изчаквай прекалено докато се появят.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Kalinka в сб, 19 апр 2008, 23:48
xenia,
всяко едно мнение тук, по която и да е тема, е повлияно от нашият опит, чувства и мисли в даден момент. Мисля, че това важи и за твоето мнение, което не го прави валидно за други.

Ами ако не си се чувствал щастлив в България? И не заради някакви благополучия, а просто емоционално. Има и такива хора.... 


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: altruism в нд, 20 апр 2008, 00:40
Ксения, звучиш мазохистично.
Хем те разбирам, хем - не.
Лесно е да се обобщава. Например, ти.. просто се върни, какво толкова?! Един контейнер и 2 полета. Но животът не е черно-бял, какъвто се опитваш да го изкараш за другите.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в нд, 20 апр 2008, 01:25
Цитат
Например, ти.. просто се върни, какво толкова?! Един контейнер и 2 полета. Но животът не е черно-бял, какъвто се опитваш да го изкараш за другите.

Ами не е. Аз точно това казвам. С времето обрастваш с множество връзки които те държат вързан към мястото независимо колко зле се чувстваш от факта, че си далеч от средата, която обичаш и в която си свободен. Затова казвам да не се прекалява с времето което си даваме за опит. Защото после става много трудно, понякога и невъзможно. Де да ставаше с контейнер и полет...Само че не става така. В едната страна имаш добра професионална реализация, доход, за какъвто не можеш да мечтаеш в България, дом, дете, чието образование не можеш да прекъсваш и т.н. В България нямаш НИЩО. Нито професионална възможност, нито нищо. Да не говорим че за толкова време просто вече не умееш да се справяш в българската реалност.

Тук ситуацията е друга. Жената има всичко нужно за реализация в България и нищо в другата страна. За какво говорим? За разкъсването между нейните нужди и съпруга? Ами...аз от височината на дългогодишен семеен опит ще кажа, че там където жената е подчинявала своите нужди на тези на мъжа, винаги е бъркала. Никой не оценява подобни жертви. Не мислиш ли сам за себе си, никой друг няма да помисли. Това е. Никой не е щастлив от факта на подчинение на някой друг. Губиш уважението в очите на всичките си близки и в един прекрасен момент оставаш и без чувствата на най-близките си хора.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Addicted To в нд, 20 апр 2008, 01:30
шанса на живота може да бъде само и единствено в Родината. Навън имаш само шанса да изгубиш корените си и да станеш господин "крепостен селянин".

Четох ти и останалите постове, доста научно звучиш :lol:
С репликата по-горе изцяло отсвири съществена част от хората по света, които работят и живеят в друга държава като експатриати, имат успешен професионален живот и доста приятен социален такъв. Поговори малко с различни от теб, и ще видиш, че София не е центъра на света.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в нд, 20 апр 2008, 02:04
шанса на живота може да бъде само и единствено в Родината. Навън имаш само шанса да изгубиш корените си и да станеш господин "крепостен селянин".

Четох ти и останалите постове, доста научно звучиш :lol:
С репликата по-горе изцяло отсвири съществена част от хората по света, които работят и живеят в друга държава като експатриати, имат успешен професионален живот и доста приятен социален такъв. Поговори малко с различни от теб, и ще видиш, че София не е центъра на света.

За толкова години емиграция съм срещала всякакви и най-вече такива с успешен професионален и социален живот. Щастливи сред тях не помня. Всеки си придава видимост на щастлив. Ще ти се хвали с успехите си, с парите си, с къщи и коли и не знам си още какви материални придобивки, а като копнеш малко към душата, сконфузено ще признае, че живее между два свята. Нито свой тук, нито свой там. Това е. Дълбоко нещастен народ, който е задържан изключително от материалното. Не изключвам разбира се такива, които никога не са имали чувства към Родина, роднини и родно. Родомразци. Принципно не понасям такива и близки контакти с такъм мизерен народец нямам, но знам че съществуват. Е, такива нямат работа в български форуми, нали? Те не общуват с българи и на български, защото менталитета им е друг. Срещах по работа един такъв образ, който отказваше да ми отговаря на български. Ами...тези са най-жалки от всички. Колкото и нещастен да се чувства емигрант, психологически обвързан с България, но принуден да живее в чужбина, той все пак има чувство за социална принадлежност към общество и традиции. Другите са като дърво без корен, съвсем ограбени духовно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mili46 в нд, 20 апр 2008, 03:09
xenia, ти щастлива ли си?



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в нд, 20 апр 2008, 03:36
ксения, страхотна теория, но практиката е друго нещо. не ми е ясно защо все материалното е на първа линия. мен не това ме върна пак в германия. след 16 години живот тук се прибрах, осинових дете, имам човек с когото се разбирам, българин е.

в българия не ми се налага да работя, имам всичко от което се нуждая от материална гледна точка. не издържах. след 2 годишен престой се върнахме тук. сега пак започвам наново, и то на възраст 45 години. жилището поне запазих, та не ни е чак толкова трудно. избрах по-труден живот, защото в българия започнах да се задушавам. беззаконие, безчовечие, безмислие.

да, това е моят народ и си го обичам, но вече не съм на възраст да се боря, а не мога да седя и гледам спокойно как хората ровят по боклуците, как деца гладуват и вегетират по домовете, как цяло едно правителство не го е ни най-малко еня за народа му и всяко следващо е същото като предишното. за каква реализация говорим. за какъв манталитет. за каква душевност.

убедена бях, че не искам да остарея тук, и сега не го искам. но за да живея в българия или трябва да затъпя емоциите си или да умра някъде след като се полея с бензин в знак на протест. предпочитам да оцелея, заради детето си. нямам вече друг избор.
родолюбието е хубаво нещо, обаче човек с годините се изморява. аз дойдох и останах, защото обичах чужденец, а не на гурбет. сега съм чужденка повече в българия отколкото тук. нито аз разбирам хората, нито те мен. манталитета не е вроден, той се придобива и ако имаш умението да запазиш доброто от своя майчин манталитет и да вземеш доброто от този на народа с когото живееш от теб може да стане читав човек.
иди и поживей в българия, иди в домовете за сираци, в старческите домове, по гетата. ако след това сърцето ти е още цяло, значи мястото ти наистина е в българия.
за себе си реших, че не е там. пък нека съм родоостъпник. по-полезна мога да съм оттук, защото там седях и се борих с вятърни мелници. а аз наистина обичам народа си  гледам с каквото мога да помагам. тук имам емоционалните сили и възможностите поне отчасти да облекча нечия съдба.
ако мислех само за себе си и семейството си, щях да се изолирам далеч от огромния град, да си взема няколко торби с пари и да си гледам рахата. ама в изолация не се живее.
твоите думи са подобни на моите отпреди две години. за жалост трябва да си призная, че не бях права.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ikaia в нд, 20 апр 2008, 10:46
ксения, страхотна теория, но практиката е друго нещо. не ми е ясно защо все материалното е на първа линия. мен не това ме върна пак в германия. след 16 години живот тук се прибрах, осинових дете, имам човек с когото се разбирам, българин е.

в българия не ми се налага да работя, имам всичко от което се нуждая от материална гледна точка. не издържах. след 2 годишен престой се върнахме тук. сега пак започвам наново, и то на възраст 45 години. жилището поне запазих, та не ни е чак толкова трудно. избрах по-труден живот, защото в българия започнах да се задушавам. беззаконие, безчовечие, безмислие.

да, това е моят народ и си го обичам, но вече не съм на възраст да се боря, а не мога да седя и гледам спокойно как хората ровят по боклуците, как деца гладуват и вегетират по домовете, как цяло едно правителство не го е ни най-малко еня за народа му и всяко следващо е същото като предишното. за каква реализация говорим. за какъв манталитет. за каква душевност.

убедена бях, че не искам да остарея тук, и сега не го искам. но за да живея в българия или трябва да затъпя емоциите си или да умра някъде след като се полея с бензин в знак на протест. предпочитам да оцелея, заради детето си. нямам вече друг избор.
родолюбието е хубаво нещо, обаче човек с годините се изморява. аз дойдох и останах, защото обичах чужденец, а не на гурбет. сега съм чужденка повече в българия отколкото тук. нито аз разбирам хората, нито те мен. манталитета не е вроден, той се придобива и ако имаш умението да запазиш доброто от своя майчин манталитет и да вземеш доброто от този на народа с когото живееш от теб може да стане читав човек.
иди и поживей в българия, иди в домовете за сираци, в старческите домове, по гетата. ако след това сърцето ти е още цяло, значи мястото ти наистина е в българия.
за себе си реших, че не е там. пък нека съм родоостъпник. по-полезна мога да съм оттук, защото там седях и се борих с вятърни мелници. а аз наистина обичам народа си  гледам с каквото мога да помагам. тук имам емоционалните сили и възможностите поне отчасти да облекча нечия съдба.
ако мислех само за себе си и семейството си, щях да се изолирам далеч от огромния град, да си взема няколко торби с пари и да си гледам рахата. ама в изолация не се живее.
твоите думи са подобни на моите отпреди две години. за жалост трябва да си призная, че не бях права.
За мен си абсолютно права! :peace:
С мен точно това се случва.Усещам как се боря с вятъра,и как емоциите ми затъпяват!Но за мен има важни причини да съм в БГ,може би за това започнах да се примирявам.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в нд, 20 апр 2008, 11:13
съжалявам много, ивке. дано да намериш душевен покой, че е много тъжно и тежко. парадоксът е, че от обич към собствената си страна гледаме да се махнем пак от нея, за да не я намразим. аз след година вече се усетих че започвам да гледам понякога настрани и че не ми трепва сърцето при вида на хорското нещастие. и честно казано се уплаших, защото това не бях аз.
не че в чужбина няма нуждаещи се, но все пак социалната политика е на светлинни години, а и тези, които решават нещата не са толкова нагли и не разхождат имането си така показно. липсата на всякакъв вид срама е може би най-тежкото.
абе незнам, просто страхотна дилема.
така че, да обобщя и аз. ако си живял дълги години в чужбина и то в някоя страна с наистина добра социална политика, трябва да си наистина с много кораво сърце, за да си щастлив в българия. аз бях нещастна и много ме болеше. тук не съм щастлива напълно, естествено, че ми липсват спомените и миналото ми. но съм спокойна и не се натоварвам толкова ужасяващо психически. детето ми не играе с новобогаташки деца, на които обувките струват колкото заплатата на една лаборантка в медицинска академия, сред кучешки лайна и празни найлонови торбички в тузарски квартал в софия, докато циганин бута двегодишното си хлапе в количка с поставен на нея кашон и рови по кофите за ядене и нещо за продажба. не можах да свикна с тази българия, в която се е превърнала моята българия. предпочитам да запазя красивите спомени и да съм тук, където човещината и елементарните принципи на една нормална ценностна система все още съществуват.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в нд, 20 апр 2008, 15:30
Аз ще напиша нещо, което изобщо не е новост, но все пак обяснява в голяма степен въпроса.

Щастието не е извън нас, а вътре в нас. Нищо от външния, материален свят не може да му бъде обяснение или оправдание.

Всичко зависи от вътрешното усещание за щастие, това, което знаеш, че те прави щастлив или нещастен. Наистина много хора отъждествяват щастието с материалното задоволство, което е огромна част от човечеството. Това всъщност го движи, да осигури материалната си сигурност и спокойствие. Мисля, че това се усеща още когато си дете, наблюдавайте децата си. Даже не се възпитава. Ами на това се гради еволюцията. Към това чувство за материална сигурност и щастие може да се прибавят и други източници като щастлив семеен живот, задоволство и удовлетворение от професионална реализация, любов към животни и растения, пълноценно натрупване на знания в някаква област, занимания със спорт, физическо здраве, хобита, пътешествия и приятелски взаимоотношения.

Трябва да призная, че в българите е болезнено чувството за родолюбие. То е едно от водещите за самоопределянето им като "щастливи" или "нещастни". Обаче чувството "родолюбие" няма нищо общо с истинското родолюбие, така както е формулирано и препредано ни от великите революционери Раковски,Ботев, Левски и т.н. Родолюбието е да се бориш, ако се налага и с оръжие, за благото на страната си. Да допринесеш за просперитета на всички българи, а не на самия себе си. Родолюбието не е да живееш в България и да се възползваш от родните "стени", манталитет, култура. За съжаление в днешно време родолюбието, особено в имигрантския живот се възприема или е по-скоро спомени за детството и/или младостта, безгрижния живот или по-скоро по-малко отговорния такъв, когато си бил подкрепян от "стените в къщи" и близките си, познаване на "правилата на играта" от ранна детска възраст, което много помага в живота. По-обикновено казано: съседската мрежа, клюките, чашката кафе с колежките, едни и същи референции в живота проектирани от новини и политика, ориенталския мързелив начин на живот, колоритността по улиците, социалната стратиграфия, която води до непрекъснато сравнение с този до теб и удовлетворението, че ти си по-добре от онзи, ама трябва да стигнеш друг ...

Нуждата да се справяш от нулата в имиграция, чуждата обстановка, неудачите в личния живот, разминаването на действителността с плановете ти (особено ако си мега-амбициозен, а повечето имигранти са такива, иначе защо ще търсят дивото, като имат питомното - случая на бениссима) - ето ги причините да се определяш като нещастен, търсейки външните фактори за твоя дискомфорт.

В моя случай, обръщам повече внимание на наистина по-важни за мен неща в живота, когато съм изправена пред по-горните "нещастия" : обожавам децата си, чувствам се страшно щастлива, когато ги виждам здрави, усмихнати, с много приятели, успяващи да реализират мечтите и желанията си. Природата ме прави също щастлива, зарежда ме с максимум положителни емоции във всеки един сезон. Не мога да ви опиша колко енергия ми дават пътешествията на различни места със семейството ми! Предполагам не само аз, ами и много от вас, са любознателни. Тукашната действителност предлага с хиляди пъти повече възможности, в сравнение с България, да продължавам да се развивам в области, които ме влекат от мънечка още.

Разбира се, има и неща, които потенциално ме правят "нещастна". Оставила съм възрастни родители в България, които трябва на една сериозна възраст да се справят сами. Обичам много места в родината, които не мога често да посещавам. И други, и други, които не са свързани непременно с България, но на този етап не мога да осъществя. Това не ме прави в никакъв случай нещастна и както написа някой по-горе, животът не е черно-бял, слагайте му повече цветове (купете си един цветен телевизор  :35:) и усмивки, и всичко ще е наред   :bouquet: Не забравяйте, щастието е субективно и само вие избирате дали да сте нещастни или щастливи  :bowuu:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в нд, 20 апр 2008, 16:46
битът определя съзнанието...според пирамидата на Маслоу няма как да си духовно извисен, човеколюбец, родолюбец и всякакъв извисен -любец или да гледаш да се самоусъвършенстваш примерно, ако ти е празен стомаха и/или не се чувстваш сигурен в съществуването си (пиян шофор ли ще те блъсне...или на улицата ще попаднеш на мутренска престрелка...или кучета ще ти нахапят детето...не искам да продължавам, че ми е гадно)

така че ми е смехотворен същия рефрен ние които сме се чупили колко сме нещастни масово и по дефиниция и то на "солидната" база на нечии наблюдения върху няколко индивида (били те 15 или 50, ми що са ти валидни съжденията за останалите до един милион, колкото са имигрантите??) :ooooh: да, има хора, за които чужбина е самоцел, но смятам, че в този форум май не са толкова много. може и да греша

п.с. повече за пирамидата http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0:Maslow-pyramid-bg.svg


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в нд, 20 апр 2008, 17:29
Eeee, Ксения, ти ни изкара много зле бре жена! Вярно е, че не съм съвсем на място никъде, и ако много и постоянно мисля за това мога да се депресирам. От друга страна фактът, че съм била на повече места, ми дава възможност да науча повече за себе си и да престана да се самоопределям, като част от една общност, а като индивид, който би могъл да се установи и да живее навсякъде. Аз не съм аз, защото съм българка, а И защото съм българка, това е само един от компонентите. Изобщо, научих се да ми харесва да съм различна, а не да искам да се претопя с масата.
Това, че ти си нещастна, не значи че всички сме. Съжалявам, че не са ти положителни преживяванията, където и да си. Но имай предвид, че такива можеш да имаш навсякъде, трикът е как гледаш на живота.

А сме в темата, защото въпросът беше - Бихте ли се върнали в България, имате ли познати, които са се завърнали в родината след престой в чужбина и какво е вашето мнение по въпроса струва ли си или не?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ikaia в нд, 20 апр 2008, 18:00
съжалявам много, ивке. дано да намериш душевен покой, че е много тъжно и тежко. парадоксът е, че от обич към собствената си страна гледаме да се махнем пак от нея, за да не я намразим. аз след година вече се усетих че започвам да гледам понякога настрани и че не ми трепва сърцето при вида на хорското нещастие. и честно казано се уплаших, защото това не бях аз.
не че в чужбина няма нуждаещи се, но все пак социалната политика е на светлинни години, а и тези, които решават нещата не са толкова нагли и не разхождат имането си така показно. липсата на всякакъв вид срама е може би най-тежкото.
абе незнам, просто страхотна дилема.
така че, да обобщя и аз. ако си живял дълги години в чужбина и то в някоя страна с наистина добра социална политика, трябва да си наистина с много кораво сърце, за да си щастлив в българия. аз бях нещастна и много ме болеше. тук не съм щастлива напълно, естествено, че ми липсват спомените и миналото ми. но съм спокойна и не се натоварвам толкова ужасяващо психически. детето ми не играе с новобогаташки деца, на които обувките струват колкото заплатата на една лаборантка в медицинска академия, сред кучешки лайна и празни найлонови торбички в тузарски квартал в софия, докато циганин бута двегодишното си хлапе в количка с поставен на нея кашон и рови по кофите за ядене и нещо за продажба. не можах да свикна с тази българия, в която се е превърнала моята българия. предпочитам да запазя красивите спомени и да съм тук, където човещината и елементарните принципи на една нормална ценностна система все още съществуват.

Аз покоя съм го намерила,защото за мен не е важно къде съм,а с кого съм!Просто не мога да се примеря с някои неща тук,но когато бях на вън други неща ме човъркаха.Та в крайна сметка,където и да съм,винаги нещо ще човърка.И все пак не съжалявам ,че съм се прибрала в БГ!Много мои познати и роднини се завърнаха за винаги,но майка ми(15 години не живее тук) и леля ми(от 17г е на вън) никога сигурно няма да се върнат.Това е въпрос на усещане.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в нд, 20 апр 2008, 20:00
битът определя съзнанието...според пирамидата на Маслоу няма как да си духовно извисен, човеколюбец, родолюбец и всякакъв извисен -любец или да гледаш да се самоусъвършенстваш примерно, ако ти е празен стомаха и/или не се чувстваш сигурен в съществуването си (пиян шофор ли ще те блъсне...или на улицата ще попаднеш на мутренска престрелка...или кучета ще ти нахапят детето...не искам да продължавам, че ми е гадно)

така че ми е смехотворен същия рефрен ние които сме се чупили колко сме нещастни масово и по дефиниция и то на "солидната" база на нечии наблюдения върху няколко индивида (били те 15 или 50, ми що са ти валидни съжденията за останалите до един милион, колкото са имигрантите??) :ooooh: да, има хора, за които чужбина е самоцел, но смятам, че в този форум май не са толкова много. може и да греша

п.с. повече за пирамидата http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0:Maslow-pyramid-bg.svg

И аз исках да спомена пирамидата на Маслоу. Първо, колкото до бита, нахапвания от кучета, престрелки, бандити и пияни шофьори, и ние си ги имаме. :lol: Не знам матакосмата на какво се възхищава в Германия, но това от което се възмущава в България, в Канада си го имаме в много по-голямо количество. :lol:

Относително пирамидата, един човек не може да се усеща щастлив и успял ако няма чувство за социална принадлежност. От такава са лишени практически всички емигранти.

Цитат
Вярно е, че не съм съвсем на място никъде, и ако много и постоянно мисля за това мога да се депресирам.

Фактът, че не мислиш за това, променя ли нещо? Научила си се да манипулираш и залъгваш себе си. Това е временно, уверявам те. Истината винаги ще изплува в определени моменти.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: eagle в нд, 20 апр 2008, 23:01
Ксения, както е писала Зора, наистина звучиш малко като на теория. Аз например, ако имам подобни колебания за връщане в България, не бих слушала хора като теб. Мисля, че беше писала, че от доста години си емигрант. Интересно ми е, колко са големи децата ти и дали ще се връщат и те с теб. Съпруга ми, също от дълги години е зад граница. Вече е гражданин на САЩ, има тукашна диплома, има някакви контакти. Искам да ти кажа, че ако утре на него му скимне да се прибере в България - проблеми никакви. Отива си, но знае, че има и друг вариант. Ако поседи 2 години и реши, че се е излъгал, може да се върне много лесно пак тук.
Не е така обаче с тези, които са от по-кратко зад граница. Аз, ако реша утре да си ходя, няма да мога при евентуално ново разочарование да си купя обратен билет и да се върна бързо и лесно в САЩ.
"По-добре да слушам патило, а не старило".


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в нд, 20 апр 2008, 23:25
Ксения, както е писала Зора, наистина звучиш малко като на теория. Аз например, ако имам подобни колебания за връщане в България, не бих слушала хора като теб. Мисля, че беше писала, че от доста години си емигрант. Интересно ми е, колко са големи децата ти и дали ще се връщат и те с теб. Съпруга ми, също от дълги години е зад граница. Вече е гражданин на САЩ, има тукашна диплома, има някакви контакти. Искам да ти кажа, че ако утре на него му скимне да се прибере в България - проблеми никакви. Отива си, но знае, че има и друг вариант. Ако поседи 2 години и реши, че се е излъгал, може да се върне много лесно пак тук.
Не е така обаче с тези, които са от по-кратко зад граница. Аз, ако реша утре да си ходя, няма да мога при евентуално ново разочарование да си купя обратен билет и да се върна бързо и лесно в САЩ.
"По-добре да слушам патило, а не старило".

Всеки има собствена глава на раменете си за да си гради сам живота. Ние само си изказваме мнението. И аз имам гражданство и местна диплома, но това не ми отваря пътя назад (защото съм проста и учих това, което ще ме интегрира тук, а не това, което ще отвори българските врати). Хипотетично бих могла да се върна, хипотетично би могло да ми е от полза двойното гражданство, но това е само на теория. Детето ми е на 16 и е една от основните спънки за връщане. Най-важното е разбира се е моят собствен живот в България.Докато не подготвя почва за поне близък доход, просто абсурдно е да мисля за връщане. Аз нямам там разработен бизнес, който ме чака за разлика от бениссима. Така си и остават за цял живот крепостни селяни тези, които нямат обратен път. И започват яростно да се защитават като тръбят колко всъщност са доволни и щастливи. Защитен механизъм. Не ми разказвай, че българин може да е щастлив в Щатите, Канада, Австралия, Нова Зеландия и прочее страни без история и култура. Няма да го повярвам. Освен ако човекът наистина не е прекалено ограничен и на подобен хал.  Гражданство, дипломи и пари щастие не носят.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: eagle в нд, 20 апр 2008, 23:42
Ксения, всеки има различно разбиране за щастие и си го търси по различен начин. Ти не можеш да знаеш другите българи в чужбина щастливи ли са или не. Нямам нищо против твоето мнение. Разбирам отчасти какво чувстваш. Лично аз смятам, че трябва да си се върнал, постоял малко в България и тогава да си убеден, че именно там ти е мястото.
Много пъти, носталгията ни е по нещо, което отдавна не съществува вече.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: eagle в пн, 21 апр 2008, 00:01
Детето ми е на 16 и е една от основните спънки за връщане.
Гражданство, дипломи и пари щастие не носят.

Защо детето ти е спънка за връщане? Нима не искаш то да е щастливо? Нали твърдиш, че именно там е щастието? Също така, казваш, че би се върнала при условия за висок доход, а в същото време твърдиш, че парите не са важни. Нещо не се връзват нещата с реалността.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в пн, 21 апр 2008, 00:11
Детето ми е на 16 и е една от основните спънки за връщане.
Гражданство, дипломи и пари щастие не носят.

Защо детето ти е спънка за връщане? Нима не искаш то да е щастливо? Нали твърдиш, че именно там е щастието? Също така, казваш, че би се върнала при условия за висок доход, а в същото време твърдиш, че парите не са важни. Нещо не се връзват нещата с реалността.

Разбира се че искам. Само че ти как си представяш завършило в чужбина дете да кандидатства в български университет? Защото аз никак не си го представям. Програмите и начинът на обучение са съвсем различни. Ако едно по-малко дете можеш да го прехвърлиш в българско училище, то на такава възраст просто няма как да стане.

Парите са важни за да можеш да си удовлетвориш базисните потребности, но не са единствено определящи за чувството ти на удовлетвореност. Ако не бяха въобще важни, нямаше нужда да тръгваме за никъде нали? Щахме да си мижитуркаме там на 200 лв. заплата и да плюем по политици и живота в България принципно. Ако в България се взимаха прилични заплати, нямаше да е на едно от първите места по емиграция.
Въпросът е как да е и вълкът сит и агнето цяло. Т.е. да получим това което заслужава всеки- да живее и работи в родната си страна при приличен за живот доход.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Loreley в пн, 21 апр 2008, 00:26
страни без история и култура

ако историята на една страна или културното и наследство са критерии, то нямаме грижи - има толкова много държави с далеч по-богати такива от българските (което обаче не го преподавахе поне по мое време в часовете по история  :sick: ): там трябва да е песен

за социалната принадлежност - та не е ли на първо място принадлежността към семейството, което си изградил? относно принадлежност към обществото - признавам, нашите приятели идват от всякакви краища на Европа (сигурно тази среда по дефиниция трябва да ме прави нещастна  :ooooh: ), поддържаме приятелски отношения с много местни, вълнуват ни проблемите на страната.

за едно нещо съм 100 % съгласна с Ксения - май човек трябва относително трайно да се установи, когато децата достигнат училищна възраст...дотогав може да експериментираме в търсене ан Негово Величество Щастието по света и у нас :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: eagle в пн, 21 апр 2008, 00:37
Казваш, че дипломите щастие не носят, а пък държиш детето ти да учи в университет. Нещо подобно на това с парите.
Иначе да ти кажа, вече в България не се влиза така трудно в университетите, както беше едно време. Има чужденци, които завършват в България без никакви проблеми. Аз докато учех беше пълно с гърци. Няма да е кой знае какъв проблем да запишеш дъщеря си.
И езиковите и математическите гимназии не са това, което са били. Достатъчно е тройка да се изкара. За съжаление тази тенденция ще продължава.
Повечето хора са тръгнали по странство заради базовите си потребности, а не от алчност.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mili46 в пн, 21 апр 2008, 05:58
xenia, ти направо разби представите ми за щастие и история! Според твоята теория цялото население на Австралия е нещастно (и изобщо всеки имигрант където и да е в света), защото тук освен аборигените, всички останали са имигранти! А имигрант и щастие според теб са две взаимоизключващи се понятия. Или сега ще развием теорията за това до кое коляно трябва да броим, за да не определяме децата, внуците и правнуците си като имигранти, т.е. 'нещастни хора'? И хайде стига с това биене в гърдите за историята и културата ни - богата е, никой не го отрича, но това не означава, че другите държави нямат такава. Пак стана 'хайде да си мерим...'. Пък и не познавам някой, който да е имигрирал заради историята и културата на някоя държава.

На мен ще ми е интересно да споделиш дали децата ти са щастливи там където са (разбирам Канада)? Какво ги прави щастливи/нещастни? Искат ли те да се върнат в БГ?


Разбира се че искам. Само че ти как си представяш завършило в чужбина дете да кандидатства в български университет? Защото аз никак не си го представям. Програмите и начинът на обучение са съвсем различни. Ако едно по-малко дете можеш да го прехвърлиш в българско училище, то на такава възраст просто няма как да стане.

Парите са важни за да можеш да си удовлетвориш базисните потребности, но не са единствено определящи за чувството ти на удовлетвореност. Ако не бяха въобще важни, нямаше нужда да тръгваме за никъде нали? Щахме да си мижитуркаме там на 200 лв. заплата и да плюем по политици и живота в България принципно. Ако в България се взимаха прилични заплати, нямаше да е на едно от първите места по емиграция.
Въпросът е как да е и вълкът сит и агнето цяло. Т.е. да получим това което заслужава всеки- да живее и работи в родната си страна при приличен за живот доход.

Да, различни са. И то много. Но това не е пречка не малко българи да излезат и да учат в чужбина. Защо смяташ, че би било проблем твоето дете да учи в БГ? Сякаш не става въпрос просто за разлика в системите?

Останалата част от цитирания пост е отново едно голямо обобщение, което не е валидно за всички. Не забравяй, че доста момичета са омъжени в чужбина, а не са тръгнали защото са 'мижитуркали на 200 лв заплата'. А тези, които са тръгнали поради други причини са били в някаква степен нещастни в БГ. Има и такива, които според твоята теория са били щастливи (защото са били добре материално и защото са си били в родината), но пак са тръгнали.. значи така нареченето 'Щастие' пак не е било пълно...

Изобщо опитът ти да дадеш общовалида формула за истинско 'щастие', която се базира на местоположение + материална удвлетвореност ми се вижда абсурден.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в пн, 21 апр 2008, 10:26
постовете на ксения са много интелегентни и не звучат лошо. човек би могъл да им повярва, ако да речем е на кръстопът.
на мен обаче нещо доводите ми бягат. това с културата направо ме разсмя.
добре де, да отидем в китай тогава. в сравнение с тяхната, нашата култура е направо на ниво под точката на замръзване.

с лесна ръка набута всички в един кюп, обяви ги за гурбетчии и им заяви, че ще са нещастни цял живот. несериозно, според мен.
това, че в канада положението е подобно, което не ми се вярва, защото на различни места е различно все пак, не означава, че максимата важи за целия свят.

това, че ти, ксения, не си учила това, което искаш, а това, което трябва не важи за всички. това, че твоето семейство е преуспяло материално, но му липсват други неща също не е меродавно. не мога да си представя как бих планирала живота си само за себе си, без да сложа в сметката мъжа и детето. за мен щастието е там, където всички се чувстваме добре. имам приоритети и на първо място е детето ми.
както казах, не бях тръгнала преди 20 години на гурбет и не отидох на майната си, а останах в европа. просто тук беше човекът, когото обичах, тоест и щастието.

 на луната да трябваше да отида и живея заради любовта си, пак щях да го направя. така мислех тогава, така мисля и сега. именно, защото не ме ръководят материалните доводи, а сърцето и емоциите ми.


цялата ми фамилия по майчина линия е в европа. тоест ние, предпоследното поколение. само един остана в българия, но нито един от нас не тръгна на гурбет, а последва сърцето си. дали беше учене, брак с чужденец или просто желанието за промяна, факт е, че заминахме. родителите ни, бабите и дядовците ни отчасти също бяха завършили образованието си или в германия или във франция, или в австрия. за всички нас това е нормален начин на живот. никой не е вегетирал с по 200 лева на месец, та да се юрне заради малко по-добре материално устроен живот по чукарите. според теб явно сме родоостъпници от поколения :mrgreen:
естествено е родното място да ти липсва, това е нормално човешко качество и важи за всяка нация. миграцията е нормално нещо.

мисля, че ти просто не си доволна от личния си живот, най-вече. позволявам си да го кажа, тъй като ти си позволяваш да слагаш всички в един кюп, та нека ти направим лек разбор и на теб. концентрираш се върху канада и щатите, но те не са светът.
твърдението, че нямат култура е грозно. може да е по-млада, но това са емигрантски страни, нормално е. или се интегрираш или не се. ти явно не си успяла. не си доволна от нищо и си намерила обяснението в това, че е станало така, защото не си в българия. да, ама не. когато човек няма стабилна и хармонична връзка с близките си, когато е в търсене на емоциите си, тогава е нещастен и търси обяснения. и най-лесното е твоето.

забелязала съм феномена, че много гурбетчии, дошли семейно стават в един момент несемейни. за мен е напълно нормално явление, дължащо се на промяната в начина на живот. но ще се пазя да слагам всички в един кюп.

за мен щастието е там, където са щастливи близките ми, като започна от елементарните условия на живот, та стигна до по-сложните неща.
писала си, че не виждаш от какво се възхищавам на германия. не се възхищавам, а се чувствам комфортно в тази държава. в българия съм някой, тук пак съм някой, доволна съм от това, което съм постигнала. начина на живот тук ме устройва добре от чисто техническа гледна точка. приемам тази държава за мой втори дом. когато съм тук ме дърпа към българия, когато съм в българия ме дърпа насам. тук съм прекарала половината от своя съзнателен живот и наполовина съм вече част от тези хора. естествен и нормален процес е.

абстрахирам се от чувствата, които ме вълнуват по повод промените в българия, това е нещо друго. но като цяло имам две страни в които се чувствам по-своя. и когато съм в едната, сърцето ми ще тъгува за другата. нормално е. това обаче не ме прави обречено-нещастна както си ти и явно голяма част от твоите познати. имам право на избор, а за мен винаги това е било основното. ще поживея тук, после пак там, после пак тук и така.........корените ми са и в българия и тук, поне част от тях. почти 20 години са много време, хубави спомени имам навсякъде. засега обаче емоционално се чувствам много по-добре в германия.

интересно ще ми е да споделиш мнението си след като поживееш в българия поне година. а ако не ти е ясно кое намирам за добро в германия, поживей тук поне 2 години.

разликата между моите и твоите твърдения е, че моите се базират най-вече на практиката и опита, а твоите на откъслечни наблюдения и предимно на теории и клишета.
жалко ще е да промениш живота си от географкса гледна точка и да се окаже, че не там е бил проблемът.


и стига с това родолюбие, че почва да става досадно. едно мимиче го е казало в темата. родолюбие е да се бориш за народа си и за добруването му, а не да кюкнеш в родината си и да си плетеш само собствената кошница. и ако ще да си в тимбукту може да си обичаш родината и да си родолюбец. традиции и култура са в сърцето и не могат да се пипнат. тях човек ги носи със себе си, където и да е.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Вечерница в пн, 21 апр 2008, 11:28
Ксения, само да те попитам - за емигрантите изобщо ли говориш или за емигранта-българин?
Защото ако ние имаме някаква история на някакво място, то да не забравяме, че самото племе българи си е било емигрантско от край време. Ако не знаеш откъде са тръгнали, за да стигнат, там където сега се намира България, мога да ти припомня. В кръвта ни е заложено, в гените ни, този непрекъснат стремеж към нещо ново, нещо различно, да ходим да гоним Михаля и да си търсим късмета по света.
За мен лично България е целия свят. Това че ти се ограничаваш в мисленето си за онази малка страна, разположена на Балканите - грешка в мисленето. България може да бъде навсякъде, както навсякъде можеш да бъдеш щастлив, стига да оставиш мястото, където си, да те докосне до душата и да се почувстваш у дома си.
Аз нямам намерение да се връщам в България на Балканите. Живея в България на света!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в вт, 22 апр 2008, 10:46
Ще се чувства финансово и може би професионално удовлетворен, но не щастлив. Щастието не е възможно без корени. Българският менталитет никъде няма да намери достатъчно плодородна почва освен в България. Спецификата ни на национална култура и самосъзнание, няма да позволи никъде да се чувстваме свободни и у дома. Освен разбира се в случаите, когато такава национална култура и самосъзнание принципно е слабо заложена в човека.

Щастливи сред тях не помня. Всеки си придава видимост на щастлив. Ще ти се хвали с успехите си, с парите си, с къщи и коли и не знам си още какви материални придобивки, а като копнеш малко към душата, сконфузено ще признае, че живее между два свята. Нито свой тук, нито свой там. Това е. Дълбоко нещастен народ, който е задържан изключително от материалното. Не изключвам разбира се такива, които никога не са имали чувства към Родина, роднини и родно. Родомразци. Принципно не понасям такива и близки контакти с такъм мизерен народец нямам, но знам че съществуват. Е, такива нямат работа в български форуми, нали? Те не общуват с българи и на български, защото менталитета им е друг. Срещах по работа един такъв образ, който отказваше да ми отговаря на български. Ами...тези са най-жалки от всички. Колкото и нещастен да се чувства емигрант, психологически обвързан с България, но принуден да живее в чужбина, той все пак има чувство за социална принадлежност към общество и традиции. Другите са като дърво без корен, съвсем ограбени духовно.

брех, този форум Ще се окаже извор на постоянни открития върху съЩността ми.
след като открих, 4е съм проста4ка, сега ми става ясно 4е съм и родомразка, материалистка и бедна неЩастна дуШи4ка.
направо нЕма нужда да ходя на психолог, тук си има подготвени и аргументирани лица, които веднага напраиха разрез и изводи  :ooooh:

както и да е, всеки е свободен да си избира при4ините, поради които не е Щастлив.

аз не съм преуспяла материално, за да се 4увствам толкова вързана за тази 4аст. и понеже не мога да приема Щастието за постоянна вели4ина, бих говорила за удовлетвореност. ами, достатъ4но съм удовлетворена от социалната ми среда, която може да не е от хора със съЩия национален манталитет (който, естествено не притежавам), но с близък духовен и обЩо4овеШки мироглед.

не виждам никаква основателна при4ина да се 4увствам добре само на родна земя и единствено в компания на сънародници. хората гледам, не от къде са.




matakosmata, chapeau.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: neznakomka в вт, 22 апр 2008, 13:49
Поздравявам темата с този разказ:
http://www.newyorker.com/fiction/features/2008/04/21/080421fi_fiction_krasikov?printable=true (http://www.newyorker.com/fiction/features/2008/04/21/080421fi_fiction_krasikov?printable=true)
На същата тема е, за едно семейство от ИТ емиграцията, което се връща в родната Русия, защото там са възможностите, и ценностите, и коренът, и пълнотата на живота ... Написан е с много симпатично чувство за хумор, и е със съмнителен хепиенд.  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 10 Cent в вт, 22 апр 2008, 14:20
Щастието не е възможно без корени.

Извинявам се, че не мога да прочета всичко изписано от дискусията с xenia, идва ми дълго и доста... постулатно.  Но искам да отговоря на казаното в това, което цитирам по-горе : аз съм съгласна с това по принцип, ако си избрал да е така.
За мен и за моето семейство корените са страшно важни. Не мислим, че човек е 'сам за себе си', не сме се появили ей така на този свят от нищото. Искаме или не, ние носим нещо от хората преди нас.  За нас не е въпрос само да познаваме хората преди нас, а и да носим нещо добро от тях и от оставеното от тях. Оценили сме се според средата си, но не само според настоящето, а и според миналото ни. И стоим на много, много здрава основа, бидейки далеч.  Нямаме никакво чувство, че сме 'без корен'. Това ми напомня един филм  с Никола Дадов, който изигра една брилянтна, но доста обременяваща роля в "Дърво без корен". Възрастният човек ( само че) , който иска да е на своето си място, родното, познатото и никъде другъде в пространството.
Ако се замислите, това не е много хубава нагласа за 2008ма. Крепостничеството, Ксения е точно в нагласата, че си 'нещо', само когато си стъпил на 100те кв. м. земя на която си се родил.
Тоест, момента в който не съм съгласна е, че извън Родината си без корени и следователно по дифолт не-щастлив.
Ще си без корени, ако го позволиш.  Хора в кв. "Дружба" го позволяват ежедневно, емигранти в Зимбабве също. Това е личен избор и няма нищо общо с присъствието ти физически на улица Х, в град У от раждането до смъртта.
А оценките за това кой е щастлив и кой не аз не мога да ги давам, не мисля, че и други могат. И не мисля, че трябва.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 10 Cent в вт, 22 апр 2008, 15:25
.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: мартинааа в вт, 22 апр 2008, 23:17

хения е много права за всичко, така си е, НО, това е страшно тесногледо мислене, ограничено,
като през комунизма, например да не се жениш  за разведен, да не се жениш за негър и такива глупости, хения мила, хората вече плануват да се изнасят към други планети за по здравословен живот до 10 години ,а ти още  така разсъждаваш


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в ср, 23 апр 2008, 01:11
Съгласна съм с Хения, човек ако не си запази корените не може да продължи напред. Присъствала съм на много интересни дискусии сред емигрантите. Болно ми става като чувам как някои от тях плюят България. Според мен, ако не носим и не пазим корените си ние сме обезличени, а едва ли обезличения индивид е щастлив. Едва ли при другите националност всичко е перфектно, но за разлика от нас българите те си пазят корените и традициите.
А колко са щастливи емигрантите? Интересен въпрос. Като се съберат започва едно надлъгване, и си и вярват или поне се опитват да си вярват колко са преуспели - коли, имоти, пари. Както каза един от "другите", нека да не се познаваме и да знаем що за стока сме.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в ср, 23 апр 2008, 02:37
Най-интересното е, че повечето си вярват до определен момент как са "жители на света" и щастието им не зависело от България. Но не ходят по американски, канадски, австралийски, немски  и прочее форуми да си общуват с местните туземци, а идват в български, колкото и да плюят по българи и България. Аз няма да влизам в спорове с искрено вярващи си. Минала съм през всички подобни етапи. Всеки сам ще съзрее до осъзнаването, че е никой без корените си и че в която и да е страна е "присаден орган", който във всеки един момент може да бъде безвъзвратно отхвърлен.

Между другото, също съм омъжена за чужденец и не за гурбет съм тръгнала. Де да беше така...гурбетчиите си правят гурбета и се връщат, а "чуждите съпруги" са вечно обречени. Цял живот правя компромиси със собствени ценности в името на семейството. Само че... рано или късно идва момент, в който осъзнаваш, че живееш чужд живот и пропиляваш годините си напразно. 


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mili46 в ср, 23 апр 2008, 03:20
Най-интересното е, че повечето си вярват до определен момент как са "жители на света" и щастието им не зависело от България. Но не ходят по американски, канадски, австралийски, немски  и прочее форуми да си общуват с местните туземци, а идват в български, колкото и да плюят по българи и България. Аз няма да влизам в спорове с искрено вярващи си. Минала съм през всички подобни етапи. Всеки сам ще съзрее до осъзнаването, че е никой без корените си и че в която и да е страна е "присаден орган", който във всеки един момент може да бъде безвъзвратно отхвърлен.

Между другото, също съм омъжена за чужденец и не за гурбет съм тръгнала. Де да беше така...гурбетчиите си правят гурбета и се връщат, а "чуждите съпруги" са вечно обречени. Цял живот правя компромиси със собствени ценности в името на семейството. Само че... рано или късно идва момент, в който осъзнаваш, че живееш чужд живот и пропиляваш годините си напразно. 

Ксения, много е жалко и тъжно, че се чувстваш така; че смяташ, че пропиляваш живота си бидейки със семейството си там, където те са щастливи и че за теб това е "компромиси със собствени ценности". Жалко и тъжно е също, че физическата отдалеченост от родината те карат да се чувстваш не на мястото си и като "присаден орган" след, предполагам, вече доста години живот в Канада. Подобно на 10¢'s cafè&lounge  за мен е по-важно да носим миналото и спомените в сърцата си и да предаваме на децата си това, което ни е мило, което е ценностно за нас, дори и това, което сме изстрадали за да сме там, където сме сега.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в ср, 23 апр 2008, 03:25
Компромиси се правят до един момент, после всичко избива. Не можеш да пречупиш себе си. Това го научаваме обаче много късно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: bbm в ср, 23 апр 2008, 07:53
Вече няколко дена следя темата с интерес.... на xenia мнението ми е много интересно - защо да не може българин живeeщ в Канада да бъде щастлив? По какъв фактор се определя това? Това че ти си женена за чужденец и се чустваш чужда тук не значи че и за други живeeщи тук е така. Както казах и преди - аз съм израстнала тук - никога не съм забравила че съм българка, мъжът ми също....българските традиции, спомени и преживявания са винаги с нас....но факт е че сме в много дълбока степен интегрирани тук и не се чустваме чужденци...напротив...когато и да сме били някъде другаде....когато излезем на познат път към вкъщи се чустваме точно така....че си отиваме вкъщи...
както бях споменала преди...връщането във БГ е винаги възможно....стига всички взимащи решението да са на едно мнение....но затова дали си заслужава всеки трябва да прецени и реши сам ....


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Вечерница в ср, 23 апр 2008, 10:05
Ксения, като раздаваш такива квалификация, би ли споделила от колко години си навън?
Много ми е интересно според теб в коя година от престоя ти дойде това озарение, че живееш чужд живот?
Звучи безумно.
Ако на мен ми се случи, просто си хващам шапката и си заминавам. Това ще означава, че не обичам с цялото си сърце този човек, с който съм в момента. Нещо май ви куца семейния живот...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: feiam в ср, 23 апр 2008, 10:25
Най-интересното е, че повечето си вярват до определен момент как са "жители на света" и щастието им не зависело от България. Но не ходят по американски, канадски, австралийски, немски  и прочее форуми да си общуват с местните туземци, а идват в български, колкото и да плюят по българи и България. Аз няма да влизам в спорове с искрено вярващи си. Минала съм през всички подобни етапи. Всеки сам ще съзрее до осъзнаването, че е никой без корените си и че в която и да е страна е "присаден орган", който във всеки един момент може да бъде безвъзвратно отхвърлен.

Между другото, също съм омъжена за чужденец и не за гурбет съм тръгнала. Де да беше така...гурбетчиите си правят гурбета и се връщат, а "чуждите съпруги" са вечно обречени. Цял живот правя компромиси със собствени ценности в името на семейството. Само че... рано или късно идва момент, в който осъзнаваш, че живееш чужд живот и пропиляваш годините си напразно. 

Ксения, за какви компромиси говориШ? заЩото, компромиси се правят винаги и навсякъде. тези, които, както казваШ ти, не засягат собствени ценности, ги смятам за нормални. а върху собствените си ценности, не съм стъпила досега (20 години достатъ4но време ли са, за да си дам ясна сметка?). няма да давам конкретни примери, ако не е необходимо  :roll:
не знам дали не зависи от психологията на народа в "4уждата" страна... италианците са достатъ4но близки като манталитет до българите, та не ми се е налагало да свиквам с неЩа, които са ми непонятни, или неприемливи.

компромисите в името на семейството... не виждам как бих могла да не ги правя и ако си бях в България. напр. : напоследък имам прекалено малко време за себе си и вместо да седна да си 4ета книжка, или да изляза с приятелки, се занимавам с дъЩеря ми. това компромис ли е, жертва ли, Що ли, и как бих могла да го избегна в България?  newsm78
като се има предвид, 4е нямам особено желание да си оставям децата при баби и дядовци.

корените ги смятам за на4ин да опознаеШ себе си, за да можеШ да живееШ в мир със света. ако бяха такава тежка котва, каквато ги изкарваШ, нямаШе да са корени, а комплекси  :roll:

със съвсем ясното съзнание, 4е виртуално всеки може да си разказва народни приказки и да се прави на интересен, те уверявам, 4е имам навика да съм 4естна със себе си. кръстовете, които нося, не са рожба на "емигрантския" живот, а на характер. но кой ли няма такива?


пп. Що се отнася до форума, тук пиШа от сравнително скоро, за сметка на това съм по4етен 4лен на един италиански форум от едно десетина години  :lol:, вси4ки там знаят произхода ми, бих те поканила да ги попитаШ за това време колко пъти съм плЮла България  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в ср, 23 апр 2008, 10:54

Съгласна съм с Хения, човек ако не си запази корените не може да продължи напред. Присъствала съм на много интересни дискусии сред емигрантите. Болно ми става като чувам как някои от тях плюят България. Според мен, ако не носим и не пазим корените си ние сме обезличени, а едва ли обезличения индивид е щастлив. Едва ли при другите националност всичко е перфектно, но за разлика от нас българите те си пазят корените и традициите.
А колко са щастливи емигрантите? Интересен въпрос. Като се съберат започва едно надлъгване, и си и вярват или поне се опитват да си вярват колко са преуспели - коли, имоти, пари. Както каза един от "другите", нека да не се познаваме и да знаем що за стока сме.

абе, много ми е интересно с какви хора общувате. явно някаква новобогаташка паплач. ревизирайте познанствата си :mrgreen:

сега не разбрах този абзац с това каква стока сме, плюене по българите ли е, явно да. съжалявам, аз не мога да се писъединя към мнението, българите, които познавам и живеят отдавна в чужбина нито са лоша стока, а свестни и интелегентни хора, нито мога да ги сложа в този кюп. повечето казват с гордост националността си след успешен концерт, изложба или свое постижение в областта, в която работят.
никога няма да забравя един разговор с хана шигула преди десетина години. бяхме в малага с моя приятелка и след моноспектакъл в театро сервантес се събрахме в една малка бодега. та, тя каза, че се радва да срещне българи и да научи нещо повече за българия.
ха познайте дали сме и разказвали  колко е зле в българия. говорихме за култура, традиции и история.

където и да си, подбираш средата си. мисля, че общуването дава основните насоки и в мненията.


и за мен нещо не е наред в емоционалната действителност на хора, които са от години в чужбина, избрали са този път в името на чувствата и в един момент решават, че живеят чужд живот. всеки, даже начинаещ психолог ще стигне до извода, че определено семейният живот и нещо в отношенията с най-близките не е наред.
приемаме, че ксения е там отдавна, детето и е родено също там. бащата е с други корени. ами сега :shock:къде са корените на това дете. в българия ли, надали.

моето мнение е, че точно ксения търси най-елементарното оправдание за вътрешното си неспокойствие и неудоволетвореност. може да е мислено години и изследвано, но според мен насоката въобще е грешна.
в крайна сметка, човек носи отговорност за постъпките си и последствията им.

и аз, като вечка, ако нещо ме съмнява, късам и хвърлям, а не чакам с години и не се вайкам. правила съм го, ако се налага пак ще го направя, но никога няма да търся причината за духовния си срив в нещо, което е извън мен и моите предценки. затова съм и мислещ човек, който си дава ясна сметка какво носят като последствия постъпките му. когато преживявам фиаско, знам, че лично аз съм довела нещата дотам.
да търсиш вината винаги извън себе си е лесно и удобно.

не знам през какво си минала ксения, но отново казвам, че ще ми е интересно да пишеш пак, когато поживееш две години в българия, като редова българка. защото без да си го преживяла няма как да знаеш как ще е, нали.
светът е пълен с емигранти, с хора, които са от поколения в друга държава, с хора, които сега тръгват, с хора, които се завръщат. няма чисти раси, границите изчезват бавно, но сигурно. на това му викат миграция.
пресен пример е израел, там явно само нещастни хора живеят, по простата причина, че идват от цял свят.

аз например се чувсвам най-добре в странджа, макар, че по майчина линия съм четвърто поколение софиянка. из софия не усещам никакви свои корени, прекалено много се е променила, докато в малкото село, близо до турската граница нещата са почти същите, както бяха по време на детсвото ми. затова и ми е хубаво, защото спомените ми освен че са живи, могат да разпознаят и дърветата, и въздуха, и къщите. ако това са корените, то моите явно са там. отиването ми за месец ме прави спокойна, но активният ми живот засега не е там. мотивацията е основното нещо в живота ми и тя решава дали съм щастлива някъде или не. няма нищо извън мен, което да командва щастието ми.
тъжно ми е за теб, ксения. казвам го с най-добри чувства. и ако твърдението, че хора като мен се самозаблуждават, ти носи донякъде успокоение, нека да бъде така.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: PetyaL в ср, 23 апр 2008, 11:30
ние сме от тези, завърнали се за 2 години
писала съм и друг път по темата

еуфорията изфирясва още първия месец

излишно е да споменавам, че заминахме отново
при положение, че нямахме път назад, започнахме наново, отново от нулата, за трети път, надявам се и за последен

въпреки всичко детето знае за корените ни, за историята, за културата
но за съжаление е достатъчно голям за да помни и на какъв помиярник се е превърнала БГ  - визирам мръсотията, да не скочите сега  :mrgreen:
да не говорим, че беше на 6год когато му правеше силно впечатление какви джигити има по улиците

та щом на едно дете му прави такова впечатление, какво остава за нас

и последно, тъй като Ксения спомена образование
минахме и оттам
нещата са трагични още в началните класове
после става още по-голяма боза
за университетите да не говорим
нямат никаква техническа база
за какво качество и конкурентност може да става на въпрос
че те в ТУ почти не виждат компютър напр


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в ср, 23 апр 2008, 13:16
Цитат
Ксения, като раздаваш такива квалификация, би ли споделила от колко години си навън?

16. С прекъсвания, защото съм се завръщала няколко пъти за по няколко години, но като цяло цифрата е толкова.

Цитат
не знам дали не зависи от психологията на народа в "4уждата" страна... италианците са достатъ4но близки като манталитет до българите, та не ми се е налагало да свиквам с неЩа, които са ми непонятни, или неприемливи.


Особенно се радвам да го чуя, т.к. щерка ми е хлътнала по италианец. :lol:
Нищо не мога да коментирам за страни които не познавам.

Цитат
приемаме, че ксения е там отдавна, детето и е родено също там. бащата е с други корени. ами сега къде са корените на това дете. в българия ли, надали.

Изобщо не се съмнявай че са в България, въпреки че не е родено там. :naughty:

Цитат
но за съжаление е достатъчно голям за да помни и на какъв помиярник се е превърнала БГ  - визирам мръсотията, да не скочите сега 

По-голям помиярник от тук не е. :sick: Още не си виждала що е то помиярник.
Пък за образование хич не ми споменавай... :x


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в ср, 23 апр 2008, 13:49
имам един любим детски автор - джералд даръл. роден е в индия, по националност е англичанин, детството си е прекарал на остров корфу. той например чувства корените си явно там и отчасти в индия. англия му се струваше студена и неприветлива.
моето дете е родено в българия, но както е тръгнало няма да расте там. независимо, че мъжът ми е българин, мисля, че тя ще се чувства добре там, където е минало детството и, независимо от това, къде е родена.
има и още една малка подробност. тя е осиновена. биологичната майка е от врчанско, биологичният баща..........той и без това е мътна личност. къде ли ще са нейните корени. врачанско, странджанско, софиийско...........
прадедите ми са от велес, там ли са моите корени, след като по друга линия са от бургаско, по трета от пернишко, по четвърта гръцко. манталитета навсякъде е различен, дори в различните градове, после в различните окръзи, после в различните държави, континенти.......
има много осиновени деца от китай, индия, африка. на тях корените им къде са.
за мен битието определя съзнанието, а не обратното. иначе би трябвало да отричам и осиновяването. ако теорията на ксения е вярна, всеки би трябвало да се роди, порасне и остарее на абсолютно същото място, на което се е появил.
само че аз не съм султана от железния светилник и живея през 21 век.
за образованието в канада не знам какво е. тук не е лошо, но има бая кусури. в българия е същото. ще ми се детето ми да се чувства добре в собствената си кожа, пък дори и да пасе овце. моите родители предпочетоха езикови гимназии, музикални уроци, аз исках приложни изкуства.
сега си ползвам познанията, които те искаха да имам, пък ще уча това, което аз исках някой ден, за личен кеф.
нещо канада ме съмнява, без майтап. преди общувах много с хора, живеещи там и е факт, че наистина бяха много неудоволетворени. като процент и като базата, която имам за сравнение, наистина много от българоканадците са неудоволетворени newsm78. не мога да си го обясня. може би защото не могат да се върщат често в българия.
за мен например е ясно, че не бих живяла сега нито в щатите, нито в канада. европа ми е по на сърце. испания я пробвах, но не ме кефи, мъжът ми пък там му е добре, някой ден може и там да поседим.
но като цяло и двамата сме на едно мнение. засега сме удома тук. имаме възможност да пътуваме, да видим това онова. той е живял дълги години по арабския свят и при братята руснаци, аз тук. добре ни е там, където е добре за детето и после за нас. живеем своя живот, защото решаваме заедно. и никога не губя една визия - правото на избор и възможността за това. и не мисля, че това е свързано с пари, а по скоро с вътрешна свобода.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: PetyaL в ср, 23 апр 2008, 14:22
...
Цитат
но за съжаление е достатъчно голям за да помни и на какъв помиярник се е превърнала БГ  - визирам мръсотията, да не скочите сега 

По-голям помиярник от тук не е. :sick: Още не си виждала що е то помиярник.
Пък за образование хич не ми споменавай... :x


добре, де
аз сравнявам със скандинавските страни, за там имам опит и наблюдения


p.с  джералд даръл го обожавам
"Моето семейство и други животни"  :35:

но е ужасно труден да се чете в оригинал

пожелавам ти да намериш отново баланса в живота си, както и по-добро място за теб и семейството ти

и дано да е скоро
поздрави от Лапландия


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 10 Cent в ср, 23 апр 2008, 14:54
Матакосмата, браво!

Ксения, мисля, че генерализираш , вадейки изводи от твоята семейна реалност.

Как детето ти има български корени, след като е  родено в смесен брак в Канада не ми е ясно.
Ако е така, значи приемаш, че можеш да имаш корени от място, където физически не си и няма какво повече да спорим може или не може да си щастлив отделен от корените си.
Щом детето ти има бг корени,защо подозираш, че ние нямаме, след като сме родени и израстли там!


Цитат
приемаме, че ксения е там отдавна, детето и е родено също там. бащата е с други корени. ами сега къде са корените на това дете. в българия ли, надали.

Изобщо не се съмнявай че са в България, въпреки че не е родено там. :naughty:





Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: мартинааа в ср, 23 апр 2008, 14:57
аз до какъв извод стигнах- ако се разбирате с мъжа ти, независимо дали е местен или не, ако правите хубав секс и редовен ,справяте се финансово, проблем няма - на хения семейния живот куца, и от там идва тази агресия и негативност към живота си


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в ср, 23 апр 2008, 15:31
Цитат
Как детето ти има български корени, след като е  родено в смесен брак в Канада не ми е ясно.
Ако е така, значи приемаш, че можеш да имаш корени от място, където физически не си и няма какво повече да спорим може или не може да си щастлив отделен от корените си.
Щом детето ти има бг корени,защо подозираш, че ние нямаме, след като сме родени и израстли там!

Ти самата си направила разграничение между имане на корени и отделяне от тях. Детето ми се определя като българче и се чувства най-добре в България. Единствените роднини към които е привързана безкрайно са българските, и единствените места, за които мечтае са в България. Е, за момента италианецът и е повзел акъла малко, но ще и мине. :lol: Силно се надявам да не повтаря грешката на майка си да се омъжва за чужденец, но на който каквото му е писано... newsm78 И на мен някога ми разказваха на какво ще прилича живота ми вечно с куфари, но...това е положението. newsm78

И моля...не ми правете разбор на сексуалния живот. :lol: Няма нищо по-нормално на този свят от това да обичаш Родината си и да се чувстваш най-щастлив там. Ненормално е останалото.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 апр 2008, 15:38
Цитат
.

Няма нищо по-нормално на този свят от това да обичаш Родината си и да се чувстваш най-щастлив там. Ненормално е останалото.
  :bouquet: :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: мартинааа в ср, 23 апр 2008, 15:43
 И аз съм омъжена за чужденец и аз имам емоционални проблеми понякога и често говорим да живеем в България, защо и вие не опитате да се преместите, ако мъжа ти те обича ,ще те разбере, мъжа ми има голям бизнес ,но ще го направи ако трябва- не разбирам то с разговори става


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: eagle в ср, 23 апр 2008, 15:49
Ксения, аз доколкото разбирам, ти би се върнала в България само срещу прилични доходи. Поне така се изказа. Останах с впечатлението, че това е най-важното за теб. Мога да те убедя, че доста от емигрантите не биха се върнали даже и срещу много големи доходи. Не всички хора се интересуват само от парите. Много хора не могат да виреят в страната с "култура и морал", точно защото не искат да правят компромиси с ценностите си. Тежък е живота на емигранта, но още по-тежко е да си имигрант в собствената си страна.
Това за общуването по форумите също не го приемам. Аз от 2 години пиша доста по-активно в един международен форум. Там общувам с хора от всички континенти и ми е изключително приятно. Радвам се, че имам тази възможност да опозная повече хора и националности.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в ср, 23 апр 2008, 15:50
И аз съм омъжена за чужденец и аз имам емоционални проблеми понякога и често говорим да живеем в България, защо и вие не опитате да се преместите, ако мъжа ти те обича ,ще те разбере, мъжа ми има голям бизнес ,но ще го направи ако трябва- не разбирам то с разговори става

Моят мъж има страхотна професия, която да не кажа голяма дума, но почти няма почва в България. Прави си добра кариера тук и е абсурдно да се мести в България, където няма почти никакъв шанс за развитие. Аз не мога да искам такива жертви. Достатъчно аз самата съм дала за да искам подобно от друг.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 апр 2008, 15:55
Ами след цялата "самореклама" ,която българите правят на България няма как да убедиш един чужденец,и то от държава с висок стандарт, в противното,разговорите не помагат. :peace:Обич,обич но и аз  да бях обичала примерно мексиканец ,не бих тръгнала за там,просто страхът от неизвестното е голям при хората. :thinking:

И аз чета чужди форуми и дори се разписвам там,но Винаги ще си остана българка като самосъзнание,дори и след половин живот в чужбина.
Парите за мен никога не са имали значение,просто навремето не намерих българин ,за когото да искам да се омъжа,не ме е интересувало материалното ,нито тогава ,нито сега.
Жалко,че масово чужбина е гурбет за българина.А когато малко се окопитят и почват да плюят България,която ги е направила хора. :roll:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Kalinka в ср, 23 апр 2008, 16:04
 Лично за мен е голямо лицемерие да говориш мили думи за родината си, а да я предадеш за финикийски знаци. Ако наистина си родолюбец и можеш само там да вирееш, то нищо няма да те спре да се върнеш обратно,  най-малкото парите.

Като дете животът ми беше разделен на две: между София и мястото, където имаме къща. Сърцето и душата ми се е късала, когато си тръгвахме обратно за София. За съжаление, много от тези чувства бяха предизвикани от мислите и чувствата на майка ми. " Тук е рай, но там трябва да сме, защото....." В никакъв случай не ми е помагало, а ми е било още по-тежко. Родителите трябва да са много предпазливи в такива ситуации.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 апр 2008, 16:05
Съгласна съм с Хения, човек ако не си запази корените не може да продължи напред. Присъствала съм на много интересни дискусии сред емигрантите. Болно ми става като чувам как някои от тях плюят България. Според мен, ако не носим и не пазим корените си ние сме обезличени, а едва ли обезличения индивид е щастлив. Едва ли при другите националност всичко е перфектно, но за разлика от нас българите те си пазят корените и традициите.
А колко са щастливи емигрантите? Интересен въпрос. Като се съберат започва едно надлъгване, и си и вярват или поне се опитват да си вярват колко са преуспели - коли, имоти, пари. Както каза един от "другите", нека да не се познаваме и да знаем що за стока сме.
Именно :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Kalinka в ср, 23 апр 2008, 16:14
Това за събирането с други българи пак показва разликата за причините, поради които си извън България и нагласата ти към това...
С момичетата, с които се виждаме говорим за всичко друго, но не и за тези материални неща....Кой какво имал или е постигнал, както и колко отвратителна е България.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 апр 2008, 16:18
Като заключение ми се върти една мисъл,навремето българина не е имал възможност да напуска масово България,смесените бракове са били рядкост,затова сега изведнъж назрява необходимостта от самоопределяне на националността ни.Какво е моето дете,българче или не.Каква съм аз,наскоро като ходих до един отдел ми казаха,ти не си за тук,тук е за чужденци newsm78,и какво,значи аз не мога и  да съм чужденка вече..
Но най -жалки са ми хора,които са в чужбина за далавера и пари,плюят България наляво и надясно,а в същото време си остават аутсайдери,понеже чуждата кухня примерно не им допада,нито манталитета,нито културата,нито езика научават като хората.НО въпреки това България е долната държава.Примери бол...и много от тях не са вързани за чужбина дори ,като омъжените там,но стоят  въпреки това....
А за моята българска среда тук,мога да кажа ,че е много малка,но качествена :),понеже  със самозабравили се хора нямам за какво да говоря.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: sLavs в ср, 23 апр 2008, 16:56
Норче  :hug:
Аз съм на принципа, че всеки трябва да е там, където се чувства добре.
Лично аз не се чувствам добре в България по 101 причини.
Не че в чужбина е мед и масло, но тук има една много основателна причина, която ме задържа и която ме кара да се чувствам добре и специална.
Аз съм там, където е сърцето ми ... а то е далеч от България.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 апр 2008, 17:14
Норче  :hug:
Аз съм на принципа, че всеки трябва да е там, където се чувства добре.
Лично аз не се чувствам добре в България по 101 причини.
Не че в чужбина е мед и масло, но тук има една много основателна причина, която ме задържа и която ме кара да се чувствам добре и специална.
Аз съм там, където е сърцето ми ... а то е далеч от България.
Ами и аз това казвам,ти си омъжена тук,тоест донякъде "вързана" :),но другите не са,какво им пречи,като са недоволни да се върнат?Никъде няма идеално,но на никого не прави чест да  изтъква непрекъснато колко зле и "западнали" са българите и колко "велики" останалите,освен всичко друго, това е невярно и неаргументирано твърдение.Ти видя ,че и тук не е идеално,пак поради 101 причини. ;-)
И друг път съм го казвала,ако бях родена примерно в Кабул,пак бих се чувствала горда,заради принципа,всичко е променливо в историята,има периоди на възход и падение за всяка държава,само че животът на човека е кратък и не може да ги види ясно.
България е била държава с култура и дори демокрация,когато Запада е бил варварски,/той донякъде и сега е така,дори доста ;-)/.Пример:когато българите са имали нужда от стоки ,то те са ги произвеждали,а викингите са отивали да крадат. :x
Ако не държим и не уважаваме произхода си и се продаваме така лесно,не можем да очакваме респект нито от чуждите,нито от себе си дори, един ден. :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 10 Cent в ср, 23 апр 2008, 17:15
[
Ти самата си направила разграничение между имане на корени и отделяне от тях. Детето ми се определя като българче и се чувства най-добре в България.

Aми няма какво да го мислиш тогава - щом и детето ти го влекат корените да си сяда на з.. и да учи за кандидатстудентски изпити , да навакса материала и да се реализира в страната.
Ти няколко пъти си казвала, че имаш солидна проф. подготовка - в момента у нас има глад за професионалисти и ще те лапнат, като топъл хляб. Просто информиране. Разбира се, ако отиваш с нагласа, че е лесно ще се поозориш - в Бг дори е по-трудно, защото много много правила няма, т.е както си се борила в Канада, така ще се бориш и в БГ. Мой роднина се върна след 8г , намери си работа платена, колкото и в Германия, задоми се, наплоди се и е щастлив. Дразнещото там всъщност е общата картина, за която говори и Матакосмата ( да не я повтарям), но един убеден и мотивиран човек е над тези неща.
А това ,което спомена преди, че не си учила, това което искаш.... и тн. България е страната на неограничените възможности - аз никога там не съм работила по специалността си, растях и се развивах чудесно в сфера,в която не бях дипломирана. Та, дипломата да ти е проблема.
Интересно ми е, наистина ако успееш да се завърнеш да дадеш обратна връзка на сегашните си разсъждения след няколко години.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в ср, 23 апр 2008, 17:20

абе, много ми е интересно с какви хора общувате. явно някаква новобогаташка паплач. ревизирайте познанствата си :mrgreen:

Писах в поста, че съм попадала на събираниш, а не че тези хора са от кръга на приятелите ми. В Европа пшолоьението моье да е различно, но тук за съжаление е такова.
КАто каза за концерт, та на концерт на български музикант- само 3 българи от 2500 (в Калгари). Не ми се иска да пропусна да пропусна факта как след моя забележка, че е срамота, ми казаха, ами голяма работа. А за провалени концерти на български музиканти също не ми се споменава.
Болно е ,че хора от различни националности се интересуват от родината ти, опитват се да те поздравяват на собствения ти език, а много от българите се опитват да ти говорят с акцент или се правят че са забравили българския, е това е смешно и тъжно.

Може би хората ,които са израснали тук успяват да се интегрират. Но след 35 години в България, малко трудничка е интеграцията. Все пак това са различни нрави и порядки.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в ср, 23 апр 2008, 17:31
Норче  :hug:
Аз съм на принципа, че всеки трябва да е там, където се чувства добре.
Лично аз не се чувствам добре в България по 101 причини.
Не че в чужбина е мед и масло, но тук има една много основателна причина, която ме задържа и която ме кара да се чувствам добре и специална.
Аз съм там, където е сърцето ми ... а то е далеч от България
.

Много то4но казано  :peace:

Ксения,извини ме, не ми е работа да се интересувам от ли4ния ти живот,но от това,което про4етох до момента оставам с впе4атлението,4е имаШ проблеми със съпруга си ( искрено се надявам да не е така ).:thinking:
Аз съЩо съм омъжена за 4ужденец и Ще станат ве4е 10 години откакто съм тук. В на4алото ми беШе трудно да свикна,признавам.Дале4 от близките,приятелите,вси4ко родно и познато.Имало е моменти,в които ми идеШе да си хвана Шапката,пардон куфара и бегом обратно в България. Но в крайна сметка лека полека с те4ение на времето неЩата улегнаха.А и в крайна сметка аз дойдох тук заради него,мъжа ми,заЩото искахме да сме заедно,да създадем свой дом и деца. Така и стана. Поради тази при4ина смея да твърдя,4е съм Щастлива то4но тук,където съм ( нямам предвид държавата в 4астност ) и то е заЩото домът и семейството ми са тук,имаме относителна финансова сигурност и стабилност.Ако утре се наложи да заминем за някъде вси4ките ( примерно добра оферта за работа ) бих го направила,но ако наистина си заслужава.
И през ум не ми е минавало аз да си отида в Бг с децата а мъжът ми да си остане тук. Ние сме едно семейство и сме Щастливи Щом сме вси4ки заедно.
Както и да е пожелавам ти да намериШ своето място под слънцето, било то в Канада или България ,където най_после да се 4увстваШ Щастлива и на мястото си.  




Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в ср, 23 апр 2008, 18:51
за мен темата се изчерпа. не обичам, когато се слагат всички под един знаменател. за мен крайните твърдения не са приемливи. колкото до плюещите българи, тях ги има навсякъде. в българия са даже огромната част от народа. или съжаляват за времето на тато, или се ядосват, че не могат да се запилеят в чужбина. поводи много. и все някой друг е крив и нещо друго, все има безкрайно основателни причини и само те никога за нищо не са виновни, а винаги са жертви. виж, това го принзавам за отличителна черта на българина - нежеланиято да поеме отговорност и търсенето на вината в другите.
по каквато и причина да съм дошла пак тук, това съм го решила аз и именно затова никога няма да се усетя нещастна и дълбоко депресирана. решенията ми, откакто станах самостоятелен човек са съзнателни, колкото и ненормални да са били. стигна ли до момента да съм нещастна, значи съм изпуснала конците. моят характер не ми позволява подобни слабости.
родолюбието напоследък е често спрягана дума и малко започва да става блудкава на вкус. в българия и извън нея всички са големи родолюбци, не съм чувала човек да казва че не е. само се чудя що тогава тази нещастна страна е на тоя хал.
най-големите престъпления срещу човечеството се вършат под призивите за родолюбие. чичко сам си вре навсякъде гагата под прикритието на родолюбието и желанието да защитава демокрацията. избиват деца и старци от родолюбие. разпалва се расова и етническа ненавист от родолюбие.
не ми харесва вече тази дума, не ми харесват крайни мнения. има една приказка - живей и остави да се живее. всеки си има собствени понятия за щастието.
като ми дойде времето да умирам, може би чак тогава ще разбера къде са наистина корените ми и имам ли ги. само тогава ще съм сама и ще мога да решавам сама за себе си. предполагам избора на последния ми дом ще е показателен.
но и тук съм малко с нетрадиционно мнение по въпроса. май и след смъртта си ще си чергарсвтам, по простата причина, че съм избрала да си завещая тялото на един известен професор-пластинатор, който ще ме нареже на филийки и ще ме показва на хората за да видят докъде води циганският живот :mrgreen:
http://www.bodyworlds.com/de.html моля, хора със слаби нерви, бременни и страдащи от нощни кошмари да не кликат на линка.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в ср, 23 апр 2008, 19:11
за мен темата се изчерпа....

И аз съм на съЩото мнение... :thinking:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ov4eva в ср, 23 апр 2008, 19:40
за мен темата се изчерпа....

И аз съм на съЩото мнение... :thinking:]

 Вече? А аз така и не разбрах кактуса харесва ли ви ,въпреки че няма корени.Дори и да приема печалния факт,че съм дърво,а не човек, с мислене различно от дървото, не разбирам това за корените.Моите корени са майка ми , баща ми и семейството,а не държавата(при всичкото ми уважение).А и едно дърво присадено ,може да намери по благоприятна почва за развитие.
 Бих могла да разбера всеки един завърнал се в Българи по причина различна от носталгията.Ей тази не я разбирам.Носталгията за мен е губене на време ,за въздишане по миналото.Човек би трябвало да направи така,че да е щастлив в настоящето и да има някакви градивни амбиции и илюзии за бъдещето.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в ср, 23 апр 2008, 19:42
Не виждам какъв е проблема ако амбициите ти са свързани с България.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: spa в ср, 23 апр 2008, 19:52
на мен пък ми е интересно... носталгията, не се ли унищожава самоунищожава след известно време? :thinking:
да поясня.. и мен ме гонеше много носталгията през първите 2-3 години( вече не), но когато се връщах в БГ разбирах, че не е било точно носталгията, колкото илюзията какво е било и би могло да е в БГ :roll:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в ср, 23 апр 2008, 20:03
aaaaaaaaa, носталгията е друго нещо. мен ме друса нон стоп. в бг - за германия, в германия - за българия. където и да съм изпитвам носталгия, затова и ми е хубаво да отивам чат пат по местата, които ми липсват. най-малко носталгия обаче изпитвам в едно малко село в българия, но това е само първите три седмици. после ми става мъчно, първо за мюнхен, после за софия. минавам през софия и после отивам в мюнхен. когато успея да направя тези занимания два пъти годишно се чувствам много добре. говорим само за емоциите и спомените. но тъй като съм разумен и практичен човек знам къде е в момента моят дом. оттам идва и душевното ми равновесие.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в ср, 23 апр 2008, 20:10
на мен пък ми е интересно... носталгията, не се ли унищожава самоунищожава след известно време? :thinking:
да поясня.. и мен ме гонеше много носталгията през първите 2-3 години( вече не), но когато се връщах в БГ разбирах, че не е било точно носталгията, колкото илюзията какво е било и би могло да е в БГ :roll:
Аз нямах никаква носталгия първите  3,4 години ,а еуфория ,но сега яко ме тресе тази ми ти носталгия. :tired:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ov4eva в ср, 23 апр 2008, 20:11
Не виждам какъв е проблема ако амбициите ти са свързани с България.]
Никакъв ,ако завръщането е свързано с някакви амбиции.Казах,че за мен е неразбираемо човек да се върне само защото изпитва  носталгия.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в ср, 23 апр 2008, 20:14
на мен пък ми е интересно... носталгията, не се ли унищожава самоунищожава след известно време? :thinking:
да поясня.. и мен ме гонеше много носталгията през първите 2-3 години( вече не), но когато се връщах в БГ разбирах, че не е било точно носталгията, колкото илюзията какво е било и би могло да е в БГ :roll:
Аз нямах никаква носталгия първите  3,4 години ,а еуфория ,но сега яко ме тресе тази ми ти носталгия. :tired:

При мен пък беШе то4но обратното.Първите години ми беШе носталги4но_депресарско,после с те4ение на времето неЩата улегнаха и сега направо....съм пуснала корени тук. ;-)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: spa в ср, 23 апр 2008, 20:18
При мен пък беШе то4но обратното.Първите години ми беШе носталги4но_депресарско,после с те4ение на времето неЩата улегнаха и сега направо....съм пуснала корени тук. ;-)
именно и аз се чувствам така :hug:



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: ov4eva в ср, 23 апр 2008, 20:37
Незнам,възможно е за себе си да дефинирам носталгията по някакъв по оптимистичен начин.Случва ми се често, след като се завърна от някъде, да ме обземе някакво чувство ,все едно съм оставила нещо недовършено.Но винаги си казвам,че живот и здраве винаги мога да се върна отново.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в ср, 23 апр 2008, 21:48
май и след смъртта си ще си чергарсвтам, по простата причина, че съм избрала да си завещая тялото на един известен професор-пластинатор, който ще ме нареже на филийки и ще ме показва на хората за да видят докъде води циганският живот :mrgreen:
http://www.bodyworlds.com/de.html моля, хора със слаби нерви, бременни и страдащи от нощни кошмари да не кликат на линка.

ти ма уби! гледала съм всичките му експозиции и не мога да повярвам, че си му завещала тялото си ... Я кажи, как взе това решение, много съм любопитна ?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: isave в ср, 23 апр 2008, 22:10
След всичко написано дотук стигнах до извода, че човек може да бъде щастлив и тук и там, стига да е в хармония със себе си и собствените си ценности, които, разбира се, са различни за всеки от нас. Всичко е строго индивидуално и субективно и универсални съвети няма!
Беше ми интересно да прочета всички мнения,   :bouquet:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в ср, 23 апр 2008, 22:42
много истини е написала xenia, НО - никоя от живеещите в Европа няма да я разбере, мисля че и живеещите в САЩ не се сблъскват със същото. казвам го, защото съм живяла в две европейски страни (за посетени не говорим, защото не дава вярна представа) - е такова чудо като тука НЯМА! затова и Титина я подкрепя, но тя също го вижда нагледно. това е - спорът е обречен, нещата тук са коренно, ама коренно различни и никакви пари не са в състояние да осмислят тоталната бездуховност - дух, ей това няма тук, момичета. ако са го имали едно време поне индианците, и те отдавна са го удавили в алкохол и наркотична мъгла. който не го е видял, да е живял тук и да се е борил с това всеки ден, няма как да го разбере. аз докато не стъпих тук, представа си нямах какъв въздух дишаме в Европа - ами цЕнен, дано все такъв си остане  :hug:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Sheila в чт, 24 апр 2008, 04:40
Аз не мога да разбера, защо трябва да има един правилен начин за всички. Хора всякакви, мечти колкото си искате, ценности също... Не всеки ще може да е щастлив извън родната си страна и обратно, не всеки ще може да е спокоен в родината си. Затова е хубаво, че вече има избор и хората могат да го направят за себе си.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в чт, 24 апр 2008, 10:08
много интересни неща прочетох тук и реших да се включа.Аз съм по отскоро в чужбина за разлика  от повечето хора тук.Омъжена съм затова и дойдох.Мъжът ми е поданик на въпросната страна,в която живеем и е тук от 17 години,но е 100% българин по произход. В Бг работих като учителка няма да говорим за какви пари,но когато дойдох тук,поживях и видях,разбрах,че има неща,които в Бг са доста по-добре,отколкото тук.Или казано не по-различни.Моят мъж все се връща в Бг,но едва ли ще си помисли затова,но беше готов по едно време когато ме налегна депресията
и то много здраво.И той мисли,че човек трябва да се климатизира бързо и да не дава превес на емоциите,даже имаше моменти когато не ми обръщаше внимание.
Живеем в средната част на Европа,можем да си ходим в Бг но все не ни остава време затова.Виждам обаче огормна разлика между мен и съпруга ми,начина на живот определя и съзнанието.ПОнякога като че ли говорим на различни езици.
Но Бг не ми липсва никак дори,липсват ми близките,приятелите и родителите-това е за мен БГ.Държава,която не може да си уважава гражданите ,не заслужава да бъде уважавана.Аз съм работила за 210лв заплата на месец-някой живял ли е с толкова?А да не говорим за лъжите относно увеличаване на заплатите и прочие.Това е мизерия и го казвам от опит.Обичам БГ като географско понятие,но като институция НЕ.Достатъчно се нагледах на съсипани хора ,поради финансови причини не можещи да си плащат лекарствата на месец,да не говорим за други неща.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: gioia в чт, 24 апр 2008, 10:28
много истини е написала xenia, НО - никоя от живеещите в Европа няма да я разбере, мисля че и живеещите в САЩ не се сблъскват със същото. казвам го, защото съм живяла в две европейски страни (за посетени не говорим, защото не дава вярна представа) - е такова чудо като тука НЯМА! затова и Титина я подкрепя, но тя също го вижда нагледно. това е - спорът е обречен, нещата тук са коренно, ама коренно различни и никакви пари не са в състояние да осмислят тоталната бездуховност - дух, ей това няма тук, момичета. ако са го имали едно време поне индианците, и те отдавна са го удавили в алкохол и наркотична мъгла. който не го е видял, да е живял тук и да се е борил с това всеки ден, няма как да го разбере. аз докато не стъпих тук, представа си нямах какъв въздух дишаме в Европа - ами цЕнен, дано все такъв си остане  :hug:

И аз такива неЩа предполагах, въпреки 4е не съм живяла в Щатите. Моето въобЩе не го броя за емиграция...


 А и едно дърво присадено ,може да намери по благоприятна почва за развитие.
 Бих могла да разбера всеки един завърнал се в Българи по причина различна от носталгията.Ей тази не я разбирам.Носталгията за мен е губене на време ,за въздишане по миналото.Човек би трябвало да направи така,че да е щастлив в настоящето и да има някакви градивни амбиции и илюзии за бъдещето.

с това съм много съгласна  newsm10

както и с това, 4е вси4ко е субективно, разбира се .... аз не помня да съм имала носталгия в на4алото, сега определено нямам


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: DarZaMen в чт, 24 апр 2008, 14:35
Моето въобЩе не го броя за емиграция...

Защото не ти къртят пет броя бормашини на главата, откакто температурите станаха над 10 градуса, инак, щеше бързо, бързо да се сетиш, че си емигрирала!
Ба*и работливия народ сме!

Не щеш ли да си дойдеш? Екстрата 'къртене' се предлага безплатно и в събота, и в неделя, също така от ранна утрин до късни доби!  :mrgreen:

Но... аз пак не разбрах, бихте ли повторили... Ще се връщате ли или не в България?  newsm62


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: gioia в чт, 24 апр 2008, 15:02
Моето въобЩе не го броя за емиграция...

Защото не ти къртят пет броя бормашини на главата, откакто температурите станаха над 10 градуса, инак, щеше бързо, бързо да се сетиш, че си емигрирала!
Ба*и работливия народ сме!

Не щеш ли да си дойдеш? Екстрата 'къртене' се предлага безплатно и в събота, и в неделя, също така от ранна утрин до късни доби!  :mrgreen:

Но... аз пак не разбрах, бихте ли повторили... Ще се връщате ли или не в България?  newsm62

хихи .... Ве4ерница каза, България е навсякъде, ние в нея, тя в нас и така... нема мърдане  :ooooh:
а ти кога Ще идваШ насам, а???????


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в чт, 24 апр 2008, 15:53
май и след смъртта си ще си чергарсвтам, по простата причина, че съм избрала да си завещая тялото на един известен професор-пластинатор, който ще ме нареже на филийки и ще ме показва на хората за да видят докъде води циганският живот :mrgreen:
http://www.bodyworlds.com/de.html моля, хора със слаби нерви, бременни и страдащи от нощни кошмари да не кликат на линка.

ти ма уби! гледала съм всичките му експозиции и не мога да повярвам, че си му завещала тялото си ... Я кажи, как взе това решение, много съм любопитна ?
ами, макар че не е по темата.......жажда за безсмътие.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в чт, 24 апр 2008, 21:16
matakosmata ще ми е много любопитно да разбера наистина ли си завещала тялото си на въпросния доктор и най-вече мотивите ти да направиш това?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в пт, 25 апр 2008, 09:40
да, наистина съм го завещала. мотивите ми са, че не искам нито да бъда погребана, нито кремирана. това ми се стори най-приемливо. а и ще е от полза за някого.
въпросът е дали ще ме вземат, защото е навалица голяма.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в пт, 25 апр 2008, 09:43
да, наистина съм го завещала. мотивите ми са, че не искам нито да бъда погребана, нито кремирана. това ми се стори най-приемливо. а и ще е от полза за някого.
въпросът е дали ще ме вземат, защото е навалица голяма.

Емиграцията се отразява зле на психиката. :35:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в пт, 25 апр 2008, 10:05
е, сега ако отречеш и пластинацията, ксения, направо ще ме убиеш. за теб явно от витоша по-високо нема и от дунава по-длибоко.
земята е кръгла и освен канада и българия на нея има още доста държави :mrgreen:и различно мислещи хора.
аз теб не се опитвам да убедя да правиш като мен, ама що ти раздаваш етикети като някакъв капацитет, не ми е ясно. моята психика е доста здрава и нямам оплаквания.
професията ми е специфична, имам доста допълнителни часове по психология. работя от 15 години с млади пациенти на командно дишане, специализирала съм в хоспиц и имам здравословно отношение към смъртта. без него не бих могла да работя това, което работя. ако за теб мъртвото тяло е нещо специално, за мен не е. то е една обвивка и подлежи на рециклиране.
възпитанието е нещо независимо от местоположението. човек би трябвало да премисля дали да бъде краен в оценките си спрямо хора, които не познава.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в пт, 25 апр 2008, 18:50
Xenia не прекаляваш ли с общите заключения,това което е валидно за едни не е валидно за всеки.Аз живея  в една от най-културните столици на света,където за култура се дават луди пари.Това и в Бг го няма и е едно от малкото неща,които харесвам и се възхищавам.
Може би там където живееш ти това да ти липсва,но в повечето случаи ние българите сме свикнали само да се оплакваме.
Никой на сила не ние карал да заминаваме където и да е .ТОва си наше решение и последствията от него си ги носим ние.Естествено е,че където отиде човек трябва да се нагажда спрямо ситуацията и хората.Всяка държава е създадена така,че да се хареса не на чужденците,а нейните граждани.
Оплакваме се,че парите не са всичко,ама са почти всичко.Нито хляб,нито сирене ще си купи човек с духовна храна.Много пъти човек жертва едно за сметка на друго.А оправдания като това,че  децата учат някъде пак как ще свикнат в Бг например са смешни.Ако сте съпруги на дипломати и се налага да обикаляте света и да местите децата си от една държава в друга и тогава ли щяхте да се оправдатвате.Децата се нагаждат най-бързо.Съвсем друг е въпроса когато трябва и двамата да сте на едно мнение къде да живеете и не дай боже имате различия.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в пт, 25 апр 2008, 19:14
.................................Оплакваме се,че парите не са всичко,ама са почти всичко.Нито хляб,нито сирене ще си купи човек с духовна храна.Много пъти човек жертва едно за сметка на друго.А оправдания като това,че  децата учат някъде пак как ще свикнат в Бг например са смешни.Ако сте съпруги на дипломати и се налага да обикаляте света и да местите децата си от една държава в друга и тогава ли щяхте да се оправдатвате.Децата се нагаждат най-бързо.Съвсем друг е въпроса когато трябва и двамата да сте на едно мнение къде да живеете и не дай боже имате различия.

да ти кажа, много си далече от истината  :? добре, че родителите ми не разсъждаваха като теб едно време и ограничиха местенията ми до минимум  :tired: и пак, не се чувствах никак комфортно като се налагаше  :( не разсъждавай от своята си гледна точка вместо детето/децата си  :peace:

а и само със сирене и тоалетна хартия трудничко се живее, поне аз трудно живея и Костко не е мястото да си осмислям живота с броя кашони, които мога да изнеса от там всяка седмица  :crazy:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в пт, 25 апр 2008, 19:27
Вярно,но аз има х предвид,че всеки се оплаква,но никой не се връща в бг или почти никой-Защо?нали все пак сме недоволни,тогава на какво подчиняваме желанието си да се върнем в бг ,а не го правим?Това ,което казвам е,че нещата са много индивидуални-всеки най-добре знае какво иска и защо го иска.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в пт, 25 апр 2008, 19:40
Всъщност, повечето заминаващи се връщат. Което е нормално. А ако някой не се е завърнал, това не е показател, че там му е по-добре.

Преди да коментираш прехвърляне от една образователна система в друга, както и емиграция принципно, първо мини по този път!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в пт, 25 апр 2008, 20:08
Всъщност, повечето заминаващи се връщат. Което е нормално. А ако някой не се е завърнал, това не е показател, че там му е по-добре.


Не е задължително и да му е зле на човека,ако остане нали?Аз съм преподавала на деца на дипломати в Бг и то в частен колеж-вярно е,че им е трудно,нови хора,нова образов.система,чужд език.Тук сте прави,но не бива оттова да се прави цяла драма.като ги ледах свикнаха бързо и то деца на различна възраст.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: altruism в пт, 25 апр 2008, 21:09
Позволявам си да ви дам два линка.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287884.0;all
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287937.0;all

Коремът ми се е свил. Как да се върне човек...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Kalinka в пт, 25 апр 2008, 23:13

Да бе...взимат я от раз в политиката с такива знания. :35:


Е, това вече ме разби  :roll: :roll:.....Моля те, да го пуснеш някъде, където четат българи, които живеят в България. Много ще ми е интересно какво ще ти кажат.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: xenia в сб, 26 апр 2008, 02:24
 :35: Добре сме, щом почнаха да ме разпознават съседки. Само че аз съседките си българки познавам не от форуми и не се сещам greendream да се познаваме отнякъде.
Нищо не мога да кажа за чужди училища, тук всяко училище си е башка лудо. Радвам се че вие учите много "практични за живота неща". Честно казано, смятам че практичните за живота работи се учат в семейството, а училището трябва да учи на други неща.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в сб, 26 апр 2008, 02:48
виждали сме се веднъж на кафе, после сме се чували няколко пъти по телефона  :bowuu:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: spa в сб, 26 апр 2008, 10:04
xenia
искам да те попитам нещо...има ли нещичко хубаво (освен детето ти и да речем мъжа ти) в момента около теб? :thinking:
наистина е много трудно да живееш с негативна нагласа...не те питам с лошо чувство или с нападателна нотка, но трябва да разбереш, че  колкото повече  се поддаваш на негативизма си толкова повече ще потъваш в него :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в сб, 26 апр 2008, 16:32
Ксения,изцяло те подкрепям,не всички твои мнения са ми допадали,но тук съм съгласна с теб! :)
А другите,какво я нападате толкова,всеки има право на мнение,и това че някой има смелост да викне"Царят е гол" не е причина да я атакувате така.
Особено хора,които и представа се  нямат за какво говорят или нямат деца.И откъде накъде намесвате личния и живот тук,вие другите ,да не сте за пример ??
Толкова от мен,и тази тема върви на зле,както е тръгнало. :mrgreen:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mireil в сб, 26 апр 2008, 18:59
Бихте ли се върнали в България, имате ли познати, които са се завърнали в родината след престой в чужбина и какво е вашето мнение по въпроса струва ли си или не ?   newsm78



Отговарям: Не, нямам намерение да се връщам в България, освен за кратки гостувания. Аз се чувствам добре тук, където живея. Искам да съм и съм щастлива. Не може да си щастлив, ако предпочиташ да си нещастен. Държавата не може да бъде единственото оправдание за нечие нещастие.
Много хора се връщат в България: студенти, стипендианти, хора с временна работа зад граница. Познавам и българи, живеещи дълги години в чужбина и непрекъснато оплакващи се/плюещи по държавата, където са емигрирали. Тази прослойка все говори за завръщане, което така и не се осъществява...Е, тези хора наистина не ги разбирам.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Kalinka в сб, 26 апр 2008, 21:00
Никой не напада.  :naughty: По-скоро й съчувстваме.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: norah в сб, 26 апр 2008, 21:45
Никой не напада.  :naughty: По-скоро й съчувстваме.
Аз не съм адвокат на никой тук,но да се изкажа пак.
И  аз "съчувствам" на половината форум,ама няма нужда да го изказвам по повод и без повод.Темата не е за "съчувствие" и за личния ни живот и ме дразни определението,че видиш ли, понеже личния живот на някого куца,държавата не му харесва :roll:.Държавата е отделна работа и две птички пролет не правят.Да не забравяме отново ,че когато двама българи емигрират е едно,а смесените бракове са съвсем друга бира :mrgreen:. Като дойдат и децата ,върви, че имай избор.Няма избор, много често и хората страдат.Факт.
Толкова ли е трудно за разбиране,обичаш някого и заминаваш в държавата му,но тази държава може да не ти допада,има ли нещо ненормално в това???
Темата пак стана,за да не ти харесва еди къде си ,проблема е в теб.Ми хайде вървете в Сомалия примерно и когато не ви хареса там,елате и се оплачете и тогава можем да кажем ,че проблема е във вас,не в държавата.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Шоколадкина в сб, 26 апр 2008, 22:40
Хора, ако сме били чак толкова удовлетворени от всичко в България едва ли бихме я напуснали -нещо ни е липсвало, нали? Малко са тези, които някой е заставил насила да напуснат родината. Обаче поживееш в чужбина и виждаш, че и там не е идеално - всяка страна си има социалните проблеми. Да не говорм, че и годините се натрупват, и отговорностите нарастват и малко се пообъркваш: "Може би мястото ми не е тук? Дали не сгреших?". В този момент, си зависи от човека как ще погледне на ситуацията - като драма (ни тук, ни там, никъде не съм напълно щастлив) или като възможност (липсват ми неща и от двете места, но мога да ползвам ценните неща от две общества). Изисква се обаче много както казват тук soul-searching, за да намериш точно тези неща, които те правят нещастен и точно тези другите, които те карат да летиш, и много смелост да направиш понякога рязък, но много нужен завой. Аз по принцип съм ЗА поемането на рискове. Вече няколко пъти правя резки завои (все още не съм правила кръгом обаче!  :lol:), кой знае къде ще се спра. Пълна удовлетвореност май генетично не ми е позволена, но имам периоди на много осъзнато щастие.
Миналата година обаче беше много трудна по съвсем обективни причини - преместихме се от единия край на Америка в другия с бебе на 5 месеца и дете на 2 години, плюс двама родители, продавахме 2 къщи в труден пазар, купувахме къща. Започнахме и двамата на нови работни места. И чесно настроих се против Америка - тя ми беше виновна, че разстоянията са толкова големи, че толкова много се натискат всички да работят, че си докараха икономиката и пазара в такова състояние.... Сега като се понаредиха нещата и изведнъж по друг начин оценям обстановката. Мой беше изборът да се преместим, нали? Не ми е виновна страната, а моите собствени приоритети. Ако нещо не ми харесва винаги имам избора да се преподредя приоритетите и "воала" - нова реалност....  И в Америка е възможно да се откажеш от материалното и да инвестираш повече в духовното стига наистина, наистина да го искаш. Имам вече няколко такива познати двойки, които се отказаха от 6 цифрените заплати, намалиха размера на къщите, и увеличиха годините на колите си,  но пък инвестират повече в любими занимания и време с децата. Други пък двамата напуснаха Америка и се прибраха за 2- 3 години в България да отгледат малките на спокойствие - после пак смятат да се върнат.

Търси xenia, ще намериш верния път за себе си!     :bouquet:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: MilaMcMama в нд, 27 апр 2008, 18:38
Хора, ако сме били чак толкова удовлетворени от всичко в България едва ли бихме я напуснали -нещо ни е липсвало, нали? Малко са тези, които някой е заставил насила да напуснат родината. Обаче поживееш в чужбина и виждаш, че и там не е идеално - всяка страна си има социалните проблеми. Да не говорм, че и годините се натрупват, и отговорностите нарастват и малко се пообъркваш: "Може би мястото ми не е тук? Дали не сгреших?". В този момент, си зависи от човека как ще погледне на ситуацията - като драма (ни тук, ни там, никъде не съм напълно щастлив) или като възможност (липсват ми неща и от двете места, но мога да ползвам ценните неща от две общества). Изисква се обаче много както казват тук soul-searching, за да намериш точно тези неща, които те правят нещастен и точно тези другите, които те карат да летиш, и много смелост да направиш понякога рязък, но много нужен завой. Аз по принцип съм ЗА поемането на рискове. Вече няколко пъти правя резки завои (все още не съм правила кръгом обаче!  :lol:), кой знае къде ще се спра. Пълна удовлетвореност май генетично не ми е позволена, но имам периоди на много осъзнато щастие.
Миналата година обаче беше много трудна по съвсем обективни причини - преместихме се от единия край на Америка в другия с бебе на 5 месеца и дете на 2 години, плюс двама родители, продавахме 2 къщи в труден пазар, купувахме къща. Започнахме и двамата на нови работни места. И чесно настроих се против Америка - тя ми беше виновна, че разстоянията са толкова големи, че толкова много се натискат всички да работят, че си докараха икономиката и пазара в такова състояние.... Сега като се понаредиха нещата и изведнъж по друг начин оценям обстановката. Мой беше изборът да се преместим, нали? Не ми е виновна страната, а моите собствени приоритети. Ако нещо не ми харесва винаги имам избора да се преподредя приоритетите и "воала" - нова реалност....  И в Америка е възможно да се откажеш от материалното и да инвестираш повече в духовното стига наистина, наистина да го искаш. Имам вече няколко такива познати двойки, които се отказаха от 6 цифрените заплати, намалиха размера на къщите, и увеличиха годините на колите си,  но пък инвестират повече в любими занимания и време с децата. Други пък двамата напуснаха Америка и се прибраха за 2- 3 години в България да отгледат малките на спокойствие - после пак смятат да се върнат.

Търси xenia, ще намериш верния път за себе си!     :bouquet:


Браво Шоколадкина, абсолютно съм съгласна с твоето мнение!!!
А и който търси, намира, нали така   :bouquet:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mili46 в пт, 02 май 2008, 06:31
benissima, сега се усетих, че в бързината сутринта съм ти дала страницата за Виктория. Ето я за Тасмания: http://www.education.tas.gov.au/


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в пт, 02 май 2008, 11:08
Аз нямам никакви притеснения относно образованието. По-добре се справят като държава, общество и научни постижения от българите, какво да ги критикувам.


Ти явно не си запозната с много открития,които имат българите и чужденците не могат на малкият им пръст да се опрат.
Колкото до оправията на държаата-докато ни дърпат конците отвън няма как да бъде другояче.Жалко,че има хора,коио мислят като теб за собствения си род.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Sheila в пт, 02 май 2008, 11:15
Не е въпрос на мислене, а си е очебиен факт. Може да съм българка, но не съм сляп идиот.

И аз наистина не разбирам ако толкова не ви харесва където сте и мислите България е най-добре, къде сте тръгнали? Никой никого насила не кара, но да изберете чужда държава, да ви приемат и след това да плюете наляво надясно как е ужасно... Еми само за вас говори, не за мяастото което сами сте си избрали.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Omega в пт, 02 май 2008, 11:24
Sheila,не знаеш за какво съм тук ,или за какво другите са тук,нали?Така че не раздавай определения,моля.
Никой не ме спира да виждам нещата,които не ми харесват-тука или там.
Кой ти каза,че са ме приели?!?!?!Не знам къде си,но един чужденец със своя манталитет представлява голяма заплаха за праволинейните немци,примерно.Понеже всяка среща с непознатото им причинява мъка.Не може някой да мисли другояче,щото само това,което те са измислили е правилното.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Sheila в пт, 02 май 2008, 11:48
Понеже всяка среща с непознатото им причинява мъка.Не може някой да мисли другояче,щото само това,което те са измислили е правилното.

Това много наподобява на последните мнения в настоящият топик.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в сб, 03 май 2008, 11:39
съм напълно ЗА. хем ще ми е полезно, нъл и ние ще учим :mrgreen:като всяка уважаваща себе си българска майка и аз подозирам, че детето ми е гениално - трябва да взема мерки.
пък и токувиж съм завършила бай дъ уей в някой скапан немски университет едно право. в бг от купони време не ми остана :twisted:

шегата настрана, но определено мнението ми за канада се затвърждава. почти няма българи, които да са доволни, че са там. нещо куца, определено. или нашего брата не е подходящ за там. доволна съм, че навремето не се юрнах да опознавам американските континенти, а като едно добро дете останах в ервропа, та мама и тате да са ми наблизо.

и аз подкрепям за соц. образованието. много добро беше. а вечни студенти има навсякъде. и такива, които избутват просто следването.
гимназиалното ни образование беше наистина много добро. и от основното не се оплаквам, само дето учителката ни по граматика беше абсолютно неграмотна, та на мен това сега ми личи. ама жената все пак беше рода на някакъв инспектор от МО. кво да се прави.....
девойката, която е имала лоши бележки - не ти се е учило бе пиле, какво толкова лошо има. или не ти се е отдавало.
аз лоши бележки не съм имала например - гонеха ме да ми пишат въобще някаква. имах си други приоритети.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в сб, 03 май 2008, 17:10
шегата настрана, но определено мнението ми за канада се затвърждава. почти няма българи, които да са доволни, че са там. нещо куца, определено. или нашего брата не е подходящ за там.

Това не е съвсем така, да кажа аз като тукашна жителка  :D Българите, които познавам са повече от доволни и щастливи  :bowuu: Винаги има изключения, ама като цяло не може да се обобщава, че видиш ли разликата между Америката или Европата е от земята до небето. Има много разлики, начинът на живот е различен, предимствата и недостатъците са също различни. Моето мнение е, че проблемът на недоволните хората е вътрешен техен и не е продиктуван от средата. Няма да променят нещата ако сменят Америка за Европа, та дори и да се върнат в България.

Според наблюденията ми, недоволните от живота си тук, са избрали имиграцията като начин да се измъкнат от личния си проблем, който в повечето случаи не се е разрешил с преместването, а се е задълбочил от новите предизвикателства. Така както го разбирам, тези хора не обичат много промените, новите работи ги плашат и поради тази причина те нежелаят да ги приемат и да живеят с тях. Тези чувства за нещастие се засилват от спомени колко добре са си живели в България и какви успехи са имали през предишния си живот. Много помага за нещастните вопли силна връзка в родината (родители, осигурена добре платена работа), която да те дърпа да си разрешиш новите проблеми от имиграцията. То не съм го казала аз, ама да го напиша: имиграцията създава нови проблеми, не разрешава стари. Навсякъде може да си щастлив, стига да искаш и да положиш съответните усилия за това. Обратното също е важно: ако си решил, че никога няма да се адаптираш, настояваш, че истинско щастие има само в България, местните жители ти се виждат прости, тъпи, дискриминатори, пърдящи и т.н., по-горе добре сте ги описали  :35: :35: ..., твърдиш че ще провалиш живота си оставайки в чуждата страна ...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: petitepeste в сб, 03 май 2008, 18:22
Понеже засягате недоволните и доволните от Канада -да си кажа моите наблюдения. Общо взето недоволните са хора, оставили в БГ заплата в пъти над средната и очакващи и тук поне средната за начало и амбиция за пъти над средната в обозримо  близко бъдеще - 1-2 г.. т.е.-  хората, които не са баш с нагласа на емигрант( готови на всичко само и само да са извън БГ). Обаче с времето като че ли сменqт приоритетите си и виждат, че въпреки , че не са това което са мечтали да бъдат тук имат един по-спокоен и осигурен живот и БГ като алтернатива отпада.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Merry в сб, 03 май 2008, 19:15
Вечерница отвори нова темичка Образователните системи по света (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=289756.0). Дискусията ми е интересна, надявам се да я продължим там  :flutter:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в сб, 03 май 2008, 21:25
Според наблюденията ми, недоволните от живота си тук, са избрали имиграцията като начин да се измъкнат от личния си проблем, който в повечето случаи не се е разрешил с преместването, а се е задълбочил от новите предизвикателства. Така както го разбирам, тези хора не обичат много промените, новите работи ги плашат и поради тази причина те нежелаят да ги приемат и да живеят с тях.
Ще кажа лично за себе си. Не съм имала личен проблем- не за това съм емигрант, но съм недоволна от живота тук, не специално от моя живот. Каквото съм искала съм го постигнала и България и тук, но не в професионалната реализация е проблема. Каквото си позволявам тук, съм си позволявала и в България.Въпрос на стил на живот и на възможности. Ако не си имал такъв живот в България, как да се стремиш към нещо по-високо. Битието определя съзнанието - да. Щастието е субективно понятие. Всеки си е щастлив по своему.
За себе си знам, когато имам дете , не искам да израсте тук и да има тази култур., по - точно липсата на култура.Не искам да е кон с капаци. Искам а е гражданин на света и да му дам усещането за принадлежност - към култура, традиции, дух. Тук няма нито едно от тези неща, ето това липсва. А за мен това означава много.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в сб, 03 май 2008, 23:04
За себе си знам, когато имам дете , не искам да израсте тук и да има тази култур., по - точно липсата на култура.Не искам да е кон с капаци. Искам а е гражданин на света и да му дам усещането за принадлежност - към култура, традиции, дух. Тук няма нито едно от тези неща, ето това липсва. А за мен това означава много.
Ако си мислиш, че отивайки в България ще стане по-голям гражданин на света отколкото в Канада се лъжеш. Освен това си противоречиш - принадлежност към дух и култура И гражданин на света. Тези, които са второто, обикновено са много критични и често отричащи културата, с която са израснали, търсещи новото и различното.
Истината е че очите ни се отварят и ставаме (или си мислим че ставаме) "граждани на света", точно защото сме имигрирали и сме живели имигрантски живот и изпитали нещо различно. Отивайки в Канада, си срещнала хора не познаващи нищо друго освен собственото си обкръжение и битие, връщайки се в България ще срещнеш същото. На всякъде по света местните имат стереотипи за останалия свят и в това отношение средно статистическия българин не е по-различен от средно статистическия канадец. Ако си нов на едно място, не се усещаш еднакъв с местните почти никога, с изключение на няколко големи града в света. Може би това имаше предвид Ксения по-рано в темата, въпросът е дали ще седнеш да се депресираш за това или ще го приемеш без драми и почустваш обогатен от новите познания и изпитания.

Тази принадлежност, за която говориш я има, просто ти не се чувстваш част от нея, защото не си израсла в тази среда, но за това не можеш да виниш местните. Ние не сме по-добри от тях, нито те от нас. Просто сме различни.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в нд, 04 май 2008, 01:57
matakosmata явно си общувала само с бьлгария които са недоволни от Канада
нямам идея какви са били, защото базата ни на общуване беше други общи интереси, тематични. общуването беше онлайн. за това дали са прибирали помощи не съм осведомена, в средата, в която аз се движа се счита за просташко да се говори за това кой каква заплата взима. и като цяло е германия не е прието да се говори за заплатите на околните.
просто и в тази тема ми направи впечатление дълбоката неудоволетвореност на хора, живеещи в канада. не ми се вярва и те да живеят от помощи.
говоря за това, че като цяло българските емигранти в европа като че ли са в по-голяма хармония със себе си.
колкото до милото социалистическо образование, естествено, че си имаше кусури, но не може да му се оспори, че ни даде една доста богата обща култура. следването после беше въпрос на подготовка и желание. аз лично не познавам човек, който е искал и не е следвал. рано или късно ги приемаха, ако наистина го желаеха.
тук в повечето унита приемни изпити няма. нумерус клаузус са само отделни дисциплини. народа си следва, който успее, успее, който не, отпада. пълно е с безработни соцпеди и филолози. едното следване не води до престижна работа.
имам преки наблюдения за художествената академия. нашата в българия за момента е по-добра, но тукашната има страхотна база.
никъде няма пълно щастие, недостатъци има навсякъде. въпросът е, къде се чувтсваш добре, аз например съм щастлива там, където са щастливи близките ми. не считам, че при днешния начин на живот трябва да правя планове за десетилетия напред.
засега тук ми е добре и докато е така ще живея и ще се радвам на хубавите неща.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в нд, 04 май 2008, 02:34
Ако си мислиш, че отивайки в България ще стане по-голям гражданин на света отколкото в Канада се лъжеш. Освен това си противоречиш - принадлежност към дух и култура И гражданин на света. Тези, които са второто, обикновено са много критични и често отричащи културата, с която са израснали, търсещи новото и различното.
Истината е че очите ни се отварят и ставаме (или си мислим че ставаме) "граждани на света", точно защото сме имигрирали и сме живели имигрантски живот и изпитали нещо различно.
За да си гражданин на света първо трябва да познаваш собствената си култура. Това , че искам да познавам света , не значи че отричам културата си. Точно културата към която принадлеьа ми дава усещане за космополитност.
Чувствах се гражданин на света преди да стана емигрант, и като си живеех в България. Как ли като миеш чинии или разнасяш пица ( голяма част от емигрантите са започнали така), се чувстваш гражданин на света?
Към коя култура да чувствам принадлежност тук - китайска или някоя друга, че не ми стана ясно? Нови познания не намирам ,а изпитания също.
Имаш ли идея колко от българите тук се връщат обратно в България?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: heureuse в нд, 04 май 2008, 04:07


и съвсем между другото, нивото което постигат български ученици и студенти на приемни изпити за чужди университети се дава за пример на местните! ние сме университетско и преподавателско семейство и имам мноооого преки наблюдения от студенти - и западно-европейски, и северно-американски. и... тактично ще си замълча за 85% от тях.

Симплиявен, нека все пак да поясним за момичетата от Европа. На аватара ти пише че си от Саскатчеван и най-вероятно впечатленията ти са от Университета на Саскатчеван. Мислиш ли че някой много способен и амбициозен серевноамерикански младеж  ще отиде да учи в този университет, че да правиш сравнение с европейските такива?  Иначе за студентите от Европа това си е Канада - едва ли ще са толкова навътре в качеството на всеки университет тук. И за Матакосмата да поясня - канадските момичета, които в тази тема се оплакват особено от липсата на култура в Канада са основно Симплиявен и Титина. Симплиявен както споменах е в Саскатчеван, известна като селска и изостанала провинция, Титина е в Албърта, богата защото има петрол, но традиционно "каубойска", културата там тепърва ще процъфтява. Лично аз в Монреал намирам толкова култура, че и при най-добро желание не мога и частично да се възползвам от възможностите, които ми се предлагат. Не се съмнявам че в Париж ще има много повече, но и това тук ми е предостатъчно. Подобно  е положението и в Торонто, Ванкувър и Отава. Лично аз пък познавам тук българи, живели преди това в Германия и те казват че тук се чувстват много по-добре приети и с много по-добри перспективи за развитие. Не щат и да чуят да се върнат там.  Ама и това, кокто и твоите впечатления, е субективно разбира се.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Sheila в нд, 04 май 2008, 06:08
Всяка култура е кон с капаци до различна степен, да не говорим за нашето социалистическо отглеждане, което беше пък точно такова - да не говорим колко глупости сме учили и колко изключени от останалият свят сме били.

Да си гражданин на света означава да се изтръскаш от всички предрасъдъци, които идват с принадлежене на една страна, и да си отвориш очите за различни начини на живот, мислене и ценностни системи, да ги оцениш за това което са, а не как са грешни, защото са различни от тебе.
Наистина не виждам как Българската култура и манталитет би спомогнало за тази цел. Разчети се в този форум, по закаменени разбирания, не съм срещала в други, интернационални форуми. Като цяло ни е трудно да правим промени, затова сме си горе долу на същото дередже като преди почти 20 години, само където сега някои хора имат повече пари и има повече боклуци по магазините.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в нд, 04 май 2008, 06:40
Т.к. Албърта е богата на петрол се е стекъл народ от цяла Канада, та не мисля,че културата е на ниво. Има и много отворени канадци, но са много рядко срещан вид. Под отворени разбирам които се интересуват от света, а не само от хокей например. А и канадец е относително понятие, всеки след 3-тата година тук е вече канадец.
Интересно ми до какво от културния живот на Монтреал се е докоснала heureuse?
Дали под култура да разбирам на симфоничен концерт яденето на пържени картофки и пиле. Ако това е част от културата,е не искам това да е културата на моето семейство.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: petitepeste в нд, 04 май 2008, 06:45

Да си гражданин на света означава да се изтръскаш от всички предрасъдъци, които идват с принадлежене на една страна, и да си отвориш очите за различни начини на живот, мислене и ценностни системи, да ги оцениш за това което са, а не как са грешни, защото са различни от тебе.

Това е истината.
Само , че дали един човек емигрира с идеята да стане част от една друга държава или да бъде космополит ? Когато 30 г си бил българин не може да станеш канадец или какъвто и да е там. Може да бъдеш гражданин, да имаш равни права, да приемаш културата и мирогледа и т.н. - но ти си оставаш различен, просто не си един от тях. Общувала съм с второ поколение - и те  са различни - те са повече деца на емигранти  , отколкото канадци.
Много от общностите тук някак се разграничат от "местните" и от другите - пазарят в техни си магазини, работят с техни си хора, женят се помежду си и т.н.  - което никак не ми харесва и е далеч от идеята за хората - космополити.  Аз по друг начин съм си представяла съвместното съществуване на хора от различен национален произход.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в нд, 04 май 2008, 07:28

Това не е съвсем така, да кажа аз като тукашна жителка  :D Българите, които познавам са повече от доволни и щастливи  :bowuu: Винаги има изключения, ама като цяло не може да се обобщава, че видиш ли разликата между Америката или Европата е от земята до небето. Има много разлики, начинът на живот е различен, предимствата и недостатъците са също различни. Моето мнение е, че проблемът на недоволните хората е вътрешен техен и не е продиктуван от средата. Няма да променят нещата ако сменят Америка за Европа, та дори и да се върнат в България.

Според наблюденията ми, недоволните от живота си тук, са избрали имиграцията като начин да се измъкнат от личния си проблем, който в повечето случаи не се е разрешил с преместването, а се е задълбочил от новите предизвикателства. Така както го разбирам, тези хора не обичат много промените, новите работи ги плашат и поради тази причина те нежелаят да ги приемат и да живеят с тях. .....................

за голямо съжаление ще ми се наложи да опроверга това тъй елементарно обяснение  :mrgreen:

1. Европа и Америка (Северна) са КОРЕННО различни. мдам, да ти кажа, аз съм живяла и на единия, и на другия континент. определено са два свята. та, това че един човек има проблеми с харесването на Америката, съвсем не значи, че ако я смени с Европа ще е пак толкова нещастен  :crazy: а още по-малко, че има някакви хипотетични вътрешни проблеми (ей, кой казва, че психоанализата не била популярна)!  :whistle:

2. наблюденията ти са грешни - за справка точка 1  :lol: ааа, а тези, които са успели с промените в други държави, как пък така не успяват с промените тук?  :thinking: мнооого опростенческо, мисля да не коментирам повече, то няма и какво   :ooooh:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в нд, 04 май 2008, 07:34

Симплиявен, нека все пак да поясним за момичетата от Европа. На аватара ти пише че си от Саскатчеван и най-вероятно впечатленията ти са от Университета на Саскатчеван. Мислиш ли че някой много способен и амбициозен серевноамерикански младеж  ще отиде да учи в този университет, че да правиш сравнение с европейските такива?  Иначе за студентите от Европа това си е Канада - едва ли ще са толкова навътре в качеството на всеки университет тук. И за Матакосмата да поясня - канадските момичета, които в тази тема се оплакват особено от липсата на култура в Канада са основно Симплиявен и Титина. Симплиявен както споменах е в Саскатчеван, известна като селска и изостанала провинция, Титина е в Албърта, богата защото има петрол, но традиционно "каубойска", културата там тепърва ще процъфтява. Лично аз в Монреал намирам толкова култура, че и при най-добро желание не мога и частично да се възползвам от възможностите, които ми се предлагат. Не се съмнявам че в Париж ще има много повече, но и това тук ми е предостатъчно. Подобно  е положението и в Торонто, Ванкувър и Отава. Лично аз пък познавам тук българи, живели преди това в Германия и те казват че тук се чувстват много по-добре приети и с много по-добри перспективи за развитие. Не щат и да чуят да се върнат там.  Ама и това, кокто и твоите впечатления, е субективно разбира се.

за тук изобщо не коментирам, защото не е достойно за коментар!  :D и все пак... много силни думи използваш и доста смели определения, дано си сигурна в това, което говориш и да си живяла на тези места, в противен случай - грозно е.  :stop:

всъщност аз имам по-добри наблюдения въррху български студенти в западно-европейски университети, защото тук няма нито един или аз поне не знам да има  :thinking: така че, коментарът си е съвсем издържан откъм данни. другото, което сравнявам е на база впечатления от други канадски градове, в това число вече и Монтреал, където имаме и роднини, които живеят там от 17 години. та така, за тук не отварям дума изобщо  :peace: може би защото аз пък сравнявам с Париж и Лондон, не знам  :roll:

забравих да допълня - ние живеем в квартал, в който основно живеят политици и университетското тяло (университета е на Реджайна, а не на Саскачуан). за преподавателите ми е думата - зад нашата къща живее британец, отляво шведи, а през улицата са руснаци - това само около къщата. е, няма един, който да е казал, че в Канада му е по-добре отколкото където и да било в Европа! а все пак тези хора са преподавали в много и различни университети, включително и в Северна Америка и вярвам, имат представа от живота. последно едни румънци дойдоха да преподават от Хюстън (инженери са и там завършили) и сега са на път да хванат самолета обратно за Щатите, макар че могат да отидат и в Торонто. това го пиша по повод българите, дошли от Германия - ами явно това ги задоволява, условията и живота тук - аз не съм живяла в Германия и не мога да коментирам как е там.

и да допълня казаното от Титина: heureuse , в Монтреал с огромен ентусиазъм се засилих на симфоничен концерт в подобаващо според мен облекло, без да съм си сложила голия гръб, но все пак - уважение и към изпълнителите, и към музиката. е, няма да описвам сред каква мазна тълпа бях  :sick: имах чувството, че съм в закусвалня, половината миришеха, а видът им беше просто отвратителен! имаше всичко на всичко 20-30 човека, които си бях прежалили костюмите  :shock: друг случай - пропътувахме 8 часа, за да гледам една опера, която обичам - грозна картинка, половината не можах да я чуя от звука на пуканки, чипсове, кока-коли и не знам още какво! пляскаха по средата на ариите и не спряха да коментират на висок глас  :ooooh: ами ето, не е било тук, отишла съм другаде - култура не видях. иначе Монтреал е много по-европейски изглеждащ и определено си заслужава да се види. НО хората нещо... мое си мнение, никого не ангажирам с него  :peace:

п.п. тази тема според мен отдавна се изчерпа и освен мерене на атрибути, друго не мисля че ще произлезе по-нататък.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: petitepeste в нд, 04 май 2008, 08:13
Културата тук е сетлърска, има я ама не е баш. Както и всичко останало... Има много фън обаче :) Аз не си падам  по опера , но ми харесва стария порт , стария град с кафенцата и бирариите, Кресент, безкрайните велосипедни алеи. Абе има атмосфера. Даже и съседите кебекари са симпатяги и ме кефи, как спокойно живеят и как добре са си възпитали децата.  Най -важно е да се чувстваш у дома там където си. Ако не, най- добре бягай преди да си натрупал много горчилка.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в нд, 04 май 2008, 08:52
За да си гражданин на света не е нужно да отречеш културата си.
Познавам човек който мога да нарека така, българин и е живее в САЩ. Един от светилата в своята област, включен в "Кой кой е?". Мислите ли, че е забравил , че е българин, не е. Чувства се безкрайно добре, навсякъде по света, но си остава българин, който носи своята култура.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в нд, 04 май 2008, 10:09
ще ме извините момичета, ама темата се превърна май в канадска. нещо липсват емигрантките в ервопа, които да са недоволни от пребиваването си тук.
разделихте се на про и контра, обаче се обсъжда канада.
та, като направим една равносметка - май европейките не са недоволни от живота си. поне досега не видях някое по-обстойно мнение по този въпрос. нито пък се жалват от нивото на култура в страните, в които са.
за ходенето на опери имаме май по-богат избор. лично мен повече ме устройва миланската скала или арена ди верона, отколкото да бия път до операта в софия. е, арена ди верона са малко твърди седлаките, ама няма пък сега да търсим само кусури ;-)

интересно ми е, какъв аджеба толкова културен живот се води в българия, че да се тръшкам по него и да не мога да го компенсирам с този в мюнхен.
е, пропускам концертите на азис, глория и разни девойки с кучешки имена, и естествено съм безутешна, но гледам да компенсирам с някое посещение в пинакотеката.
ще рече, че в българия всички изказващи се негативно относно културата в канада не са излизали ни от операта, ни от театъра.
и като се вземе предвид дивата чалга-култура, която в момента се вихри по родните ни места, явно цвета на нацията ни е заминал за северна америка.
просто оставам с впечатлението, че навсякъде по света цари дива простотия и едиствено нашата мила родина е останала бастион на културните ценности и традиции.
несериозно е. ние сме родени все пак в една държава с азис, мара отварачката и разни мили каки, за чиито концерти непродаден билет няма. за разлика от тези в софийската опера. там места винаги ще се намерят.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в нд, 04 май 2008, 10:20
разделихме се, защото в таз кОлтурна държава е много популярно сред емигрантите да си сравняват провинциите в стил "кой е по-по-най"  :mrgreen:

сериозно, аз на опера ходя откакто баба ме водеше на детски представления, ако някой изобщо си ги спомня. за другите не знам. и на театър много обичам да ходя и ходех. в Скала и аз искам да ида  :D на твърди седалки също съм навита  :hug: а ти недей разбира култура като единствено дадените примери! култура за мен е и да се храня с хубави прибори в приветлива обстановка, да задържа отворена врата, на мен да ми помогнат, да ми върнат покана след дадена вечеря, да не вдигам шум, когато с това ще преча - и още сигурно стотици неща. което съвсем не означава, че в България всички ги правят. затова мисля, че темата отдавна умря и се изроди в харакири на обществените особености  :crazy: пък и аз не съм за тук, защото ми се пътува по нови ширини, а не ми се връща никъде (с две изключения) :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в нд, 04 май 2008, 10:50
Към коя култура да чувствам принадлежност тук - китайска или някоя друга, че не ми стана ясно? Нови познания не намирам ,а изпитания също.
Имаш ли идея колко от българите тук се връщат обратно в България?

Няма нужда да принадлежиш към никоя, неправилно си ме разбрала - трика е да свикнеш да не принадлежиш към някоя специално и да се чувстваш добре, иначе оставяш културата/общността/рода/държавата/родното място и пр. да те определят, като личност. И нови познания винаги се намират, стига да имаш желание.

Аз смело мога да твърдя, че средно статистическия град, в който съм живяла в САЩ е в пъти с по-богат културен живот от този, в който съм родена в България, който не е София. Писала съм в други теми, не ми се обяснява. Само да кажа, че кино салоните във Варна са 3 за 500,000 души. Живяла съм и в американски град от 150,000 - 3-4 театъра, 4-5 киносалона, симфонични концерти.

И това да се чувстваш културен, че си се облякъл с официални дрехи да отидеш на опера, ми се струва доста елементарно - би трябвало да ти харесва, с джинси или с официална рокля. Това, че ти го разбираш така, не значи че за тях е правилно. Всичко е въпрос на битие и обичаи. Това, че американците обичат да ходят на разходки или къмпинзи в природата, също е обичай и част от културата им, на някои им харесва, на други не. Това значи ли, че на тези, които не им харесва са некултурни?

Повтарям - нито ние сме по-добри от тях, нито те от нас, просто сме различни. Вие представяте нещата, като "Ах колко сме по-културни в Европа (като принадлежността на България към европейската култура е силно съмнителна), а колко са некултурни тези американци". Ами това е много елементарно разсъждение, съжалявам. И последно - я идете да видите в "културна" България, колко боклуци има покрай пътищата или принципно, как се изхвърля боклук и сравнете с там където сте. После ми кажете кой е по-културен.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в нд, 04 май 2008, 11:06
да, определено смятам, че съм културна достатъчно, за да си облека не чак най-официалната, но прилична рокля като отивам на опера (канадска). в Гранд Опера се ходи с официална рокля. ако имам късмет да отида в Ла Скала и там ще отида с официална рокля. и не, не се чувствам нормално с дънки на такова място. както вече споменах мисля, на чист български език, за мен това е уважение към изпълнителите и изкуството, а и към самата мен. а във Варна (мой любим град) има толкова много култура и неща за виждане/правене, че изобщо не бих сравнявала. виж за кината не съм толкова компетентна, някак не ги включих в категорията обсъждана  до момента  :crazy:

а за съмнителната принадлежност на българската култура към европейската... май клоним към темата за образователните системи  :crazyeyes:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в нд, 04 май 2008, 11:27
oooooooooooooo, за боклуците мога да напиша ода. и за пърженето на блажни мръвки по балконите.
например в ТАЗИ сграда в софия http://www.mirela.bg/offer-images/695/62695/1_1.jpg. който е бил наскоро в софия, знае къде е.
виждала съм как на балкона излиза засукана кака и изтърсва пликче с боклуци директно през парапета.
който иска да ми обясни, че софия е центърът на културния живот в българия, ще ме извини, ама няма да му повярвам.
софия е центърът на простотията, снобарията и селянията.
мръс и гнус. както впрочем и в повечето по-големи градове в страната. дойде демокрацията и възпитанието ни си пролича. и културата ни.
няма да забравя едно пътуване с автобус. влизаме след границата в милата ни родина, шофьора отваря прозореца и мята празна бутилка от кола в храсталака. пред нас лъскав мерцедес и оттам изхвърчава кутийка от спрайт.
самодоволната физиономия и коментара - тук си правя каквото си искам, щото съм си у нас, ме озтави безмълвна.
ще кажете, един шофьор не е нацията ни. верно, не е, ама явно нацията се състои предимно от подобни шофьори, след като навсякъде е заринато от боклуци.
къде я виждате тази култура и тези традиции, не знам. говорим все пак за средното ниво на живот. по магазините ли, по ресторантите ли, по градския транспорт ли, по улиците ли.
за какво ниво на образование говорим, след като децата от малки се учат, че могат да живеят в свинарник. каква ми е файдата да ходя на опера с официални дрехи и хората около мен да са с такива, след като пътят ми дотам е осеян с кучешки фекалии и пластмасови чашки.
тези, които говорят за липсващата им култура от родината явно или си създават идеалистични представи за живота там, или подобни неща не им правят впечатление. това е ежедневието в българия. не може да не ми направи впечатление. аз съм расла в друга българия.
не ходя всеки ден на опера и театър, но всеки ден ходя по улиците, магазините, учрежденията.
културата на една нация се познава по отношението и към инвалидите, децата, възрастните хора, към околната среда, а не по това как могат да си позволят да живеят една много малка част от преуспелите.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: NAC1 в нд, 04 май 2008, 13:25
и да допълня казаното от Титина: heureuse , в Монтреал с огромен ентусиазъм се засилих на симфоничен концерт в подобаващо според мен облекло, без да съм си сложила голия гръб, но все пак - уважение и към изпълнителите, и към музиката. е, няма да описвам сред каква мазна тълпа бях  :sick: имах чувството, че съм в закусвалня, половината миришеха, а видът им беше просто отвратителен! имаше всичко на всичко 20-30 човека, които си бях прежалили костюмите  :shock: друг случай - пропътувахме 8 часа, за да гледам една опера, която обичам - грозна картинка, половината не можах да я чуя от звука на пуканки, чипсове, кока-коли и не знам още какво! пляскаха по средата на ариите и не спряха да коментират на висок глас  :ooooh: ами ето, не е било тук, отишла съм другаде - култура не видях. иначе Монтреал е много по-европейски изглеждащ и определено си заслужава да се види. НО хората нещо... мое си мнение, никого не ангажирам с него  :peace:

Аз редовно ходя на балет и симфонични концерти, включително и на специализираните симфонични концерти за деца. Всички са облечени повече от прилично! Включително и децата. Момиченцата са с официални роклички, момченцата са с костюмчета или просто добре облечени. НИКОГА! не съм видяла или чула някой да яде пуканки или картофки в залата или да пие кола. За целта си има почивки. Хората се държат абсолютно адекватно. Аплодират, стават на крака, когато е времето за това, т.е. няма никаква разлика от поведението им в сравнение с публиката в европейски културни центрове (където и аз съм ходила, че и живяла дори). Впечатленията ми не се базират на един път, а на редовно посечение, поне веднъж в месеца в продължение на 5 години. Това само изках да изкоментирам, за да не остават хората с впечатление, че в Канада  всички са неандерталци.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: heureuse в нд, 04 май 2008, 16:29
Симплиявен, това да се измерва културата с процента на костюмираните  ме впечатли силно :) Честно, като съм ходила тук по симфонични концерти, на дрехите не съм обръщала внимание и не мога да кажа, ама пуканки и такива неща по време на представление - категорично не съм виждала. Само в кино съм виждала подобни неща. Това с провинциите го споменах не за да си мерим провинциите, а за да ти намекна че тази Канада, която познаваш добре - градчето Реджайна, вероятно не е много представителна, че да правиш толкова категорични обобщения за цялата страна. Голяма част от населението на Канада е концентрирано в няколко големи града, Реджайна категорично не е сред тях.
Матакосмата, ами явно темата накрая се посещава повече от мами от Канада. Честно казано, като споделят момичетата тук за собствените си страни, на мен пък често ми прави впечатление че проблемите в страните ни много си приличат. 


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в нд, 04 май 2008, 16:30

Това не е съвсем така, да кажа аз като тукашна жителка  :D Българите, които познавам са повече от доволни и щастливи  :bowuu: Винаги има изключения, ама като цяло не може да се обобщава, че видиш ли разликата между Америката или Европата е от земята до небето. Има много разлики, начинът на живот е различен, предимствата и недостатъците са също различни. Моето мнение е, че проблемът на недоволните хората е вътрешен техен и не е продиктуван от средата. Няма да променят нещата ако сменят Америка за Европа, та дори и да се върнат в България.

Според наблюденията ми, недоволните от живота си тук, са избрали имиграцията като начин да се измъкнат от личния си проблем, който в повечето случаи не се е разрешил с преместването, а се е задълбочил от новите предизвикателства. Така както го разбирам, тези хора не обичат много промените, новите работи ги плашат и поради тази причина те нежелаят да ги приемат и да живеят с тях. .....................

за голямо съжаление ще ми се наложи да опроверга това тъй елементарно обяснение  :mrgreen:

1. Европа и Америка (Северна) са КОРЕННО различни. мдам, да ти кажа, аз съм живяла и на единия, и на другия континент. определено са два свята. та, това че един човек има проблеми с харесването на Америката, съвсем не значи, че ако я смени с Европа ще е пак толкова нещастен  :crazy: а още по-малко, че има някакви хипотетични вътрешни проблеми (ей, кой казва, че психоанализата не била популярна)!  :whistle:

2. наблюденията ти са грешни - за справка точка 1  :lol: ааа, а тези, които са успели с промените в други държави, как пък така не успяват с промените тук?  :thinking: мнооого опростенческо, мисля да не коментирам повече, то няма и какво   :ooooh:

наблюденията ми не са грешни, simplyaven - достатъчно е да кажеш защо живееш в Саскачеван и какъв вятър те е довял в Канада, разбира се, ако не е прекалено лично  :peace:

и не си мисли, че всички са неандерталци, както е написала предишната форумничка, ние също сме живяли и работили в Европа /Франция, Швейцария/, не сме излезли всички от иглута и типита  :bowuu: даже сме се качвали на Айфеловата кула  :35:

за културния живот, изкуството и културата мога да пиша много, защото по някаква случайност работя в тази сфера в Монреал от няколко години, ама като опре въпроса до "миришене", "облекло" и "нашето ниво" - ами всякакво желание се изпарява ... Това, че някой живее в имажинерен свят и не иска да си отвори очите, задължително го вкарва в матрицата "по-по-най" (дипломатски щерки, университетски съпруги, съседки на заможни и видни хора, едва ли не първи приятели на тукашните политически дейци  :mrgreen: - това не изяснява въпроса с културата, която тези представители на човешкия род не създават, а ползват по много специфичен начин  :money: )

Само да отбележа, че културата не се мери със симфонични концерти, векове история, театри и арт галерии. Културата може да бъде масова, може да бъде и елитарна. Вие за коя говорите ? Ако е за елитарната, съвременното изкуство в Америка е на светлинни години от Европа, не според IMHO.



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: NAC1 в нд, 04 май 2008, 16:50
наблюденията ми не са грешни, simplyaven - достатъчно е да кажеш защо живееш в Саскачеван и какъв вятър те е довял в Канада, разбира се, ако не е прекалено лично  :peace:

и не си мисли, че всички са неандерталци, както е написала предишната форумничка, ние също сме живяли и работили в Европа /Франция, Швейцария/, не сме излезли всички от иглута и типита  :bowuu: даже сме се качвали на Айфеловата кула  :35:

за културния живот, изкуството и културата мога да пиша много, защото по някаква случайност работя в тази сфера в Монреал от няколко години, ама като опре въпроса до "миришене", "облекло" и "нашето ниво" - ами всякакво желание се изпарява ... Това, че някой живее в имажинерен свят и не иска да си отвори очите, задължително го вкарва в матрицата "по-по-най" (дипломатски щерки, университетски съпруги, съседки на заможни и видни хора, едва ли не първи приятели на тукашните политически дейци  :mrgreen: - това не изяснява въпроса с културата, която тези представители на човешкия род не създават, а ползват по много специфичен начин  :money: )

Само да отбележа, че културата не се мери със симфонични концерти, векове история, театри и арт галерии. Културата може да бъде масова, може да бъде и елитарна. Вие за коя говорите ? Ако е за елитарната, съвременното изкуство в Америка е на светлинни години от Европа, не според IMHO.



За елитарната култура става реч, защото явно сме от елита :bowuu:




Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Chrisimommy в нд, 04 май 2008, 17:08
Мислих да се включа с коментар за културата, но се отказах. Наистина тази тема се обьрна в Канадска, защото от всичко изписано до тук става ясно че simplyaven и Titina мразят Канада и всичко свьрзано с нея, че скачат на абсолютно всеки, който се изкаже положително за страната. Явно изобщо не могат да си представят че на някой може да му хареса живота там, от което следва че целия спор е безумен. Трудно е да обедиш някого, който се е затворил в собствения си свят и си мисли че неговата гледна точка  е общовалидна. Найстна е жалко ако всеки ден сте изпьлнени с толкова омразни чуства, кьм всичко което ви заобикаля.

И последно да кажа по вьпроса, за това как в Европа сме по добре. Гледам темите за бюрокрацията и какво не ни харесва в страната, която сме. В Бюрократичната тема почти няма мнение изказано от човек в Северна Америка, а в другата има доста голям % мнения на хора в Европа. Ами няма идеално място, важното е да се чустваме добре, независимо от всичките проблеми, останалото е здраве.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в нд, 04 май 2008, 17:14
Ами simplyaven, сори, ама по дрехите не можеш да съдиш един човек колко е умен/културен/възпитан/добър и пр. И най-големия простак може да се облече в стилно Армани, ама две думи на кръст да не може да каже за операта, която гледа.
Аз в момента съм във Варна и преобладават кафенетата и магазините, не театрите и оперите и кината. :peace: Не може и да се закачи на малкия пръст на това, което е в града, където живея в САЩ.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: petitepeste в нд, 04 май 2008, 17:30
Реджайна или Монреал, Париж или Лондон ... - като не е това, което си очаквал града няма значение. Хората около теб няма да се променят за да станат такива, каквито ти би искала да бъдат. Те са живели по един начин години наред и си им харесва. Изводът е един - или ти започваш да ги харесваш, или сменяш обкръжението, града, държавата.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в нд, 04 май 2008, 18:01
интересно ми е, какъв аджеба толкова културен живот се води в българия, че да се тръшкам по него и да не мога да го компенсирам с този в мюнхен.
е, пропускам концертите на азис, глория и разни девойки с кучешки имена, и естествено съм безутешна, но гледам да компенсирам с някое посещение в пинакотеката.
ще рече, че в българия всички изказващи се негативно относно културата в канада не са излизали ни от операта, ни от театъра.
и като се вземе предвид дивата чалга-култура, която в момента се вихри по родните ни места, явно цвета на нацията ни е заминал за северна америка.
просто оставам с впечатлението, че навсякъде по света цари дива простотия и едиствено нашата мила родина е останала бастион на културните ценности и традиции.
несериозно е. ние сме родени все пак в една държава с азис, мара отварачката и разни мили каки, за чиито концерти непродаден билет няма. за разлика от тези в софийската опера. там места винаги ще се намерят.

 :hahaha:

oooooooooooooo, за боклуците мога да напиша ода. и за пърженето на блажни мръвки по балконите.
например в ТАЗИ сграда в софия http://www.mirela.bg/offer-images/695/62695/1_1.jpg. който е бил наскоро в софия, знае къде е.
виждала съм как на балкона излиза засукана кака и изтърсва пликче с боклуци директно през парапета.
който иска да ми обясни, че софия е центърът на културния живот в българия, ще ме извини, ама няма да му повярвам.
софия е центърът на простотията, снобарията и селянията.
мръс и гнус. както впрочем и в повечето по-големи градове в страната. дойде демокрацията и възпитанието ни си пролича. и културата ни.
няма да забравя едно пътуване с автобус. влизаме след границата в милата ни родина, шофьора отваря прозореца и мята празна бутилка от кола в храсталака. пред нас лъскав мерцедес и оттам изхвърчава кутийка от спрайт.
самодоволната физиономия и коментара - тук си правя каквото си искам, щото съм си у нас, ме озтави безмълвна.
ще кажете, един шофьор не е нацията ни. верно, не е, ама явно нацията се състои предимно от подобни шофьори, след като навсякъде е заринато от боклуци.
къде я виждате тази култура и тези традиции, не знам. говорим все пак за средното ниво на живот. по магазините ли, по ресторантите ли, по градския транспорт ли, по улиците ли.
за какво ниво на образование говорим, след като децата от малки се учат, че могат да живеят в свинарник. каква ми е файдата да ходя на опера с официални дрехи и хората около мен да са с такива, след като пътят ми дотам е осеян с кучешки фекалии и пластмасови чашки.
тези, които говорят за липсващата им култура от родината явно или си създават идеалистични представи за живота там, или подобни неща не им правят впечатление. това е ежедневието в българия. не може да не ми направи впечатление. аз съм расла в друга българия.
не ходя всеки ден на опера и театър, но всеки ден ходя по улиците, магазините, учрежденията.
културата на една нация се познава по отношението и към инвалидите, децата, възрастните хора, към околната среда, а не по това как могат да си позволят да живеят една много малка част от преуспелите.

матакосмата, ти си ми любимка  :hug:
Чудя се вече кой от постингите ти да цитирам, всичко е толкова ясно казано, всеки един ред е изпълнен с толкова истина ... преповтаряш мислите ми  :bouquet:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: spa в нд, 04 май 2008, 18:13

като спомена кината... да си кажа, че във Варна последният филм , който гледах беше Трой -  заведох специално мама да го гледа, понеже доста ми хареса... отидохме на кино"..."( бившето Република) и седнахме на последния ред... и през целия филм се разнасяше едно дунавско хоро( как не свърши за 2 часа не ми стана ясно) от прожекционната стаичка  :ooooh:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: shemesh4u в нд, 04 май 2008, 23:52
На мен дискусията ми става все по-интересна!
Прави ми впечатление, че говорейки за култура, се влага различен смисъл в понятията.
Напр. това за облеклото при посещение на културни прояви - аз бих го отнесла към кодове за поведение (дори кодове за обличане), не го свързвам с нивото на култура или дори със степента на възпитание... :thinking:

Мога да дам подобен пример от географските ширини, на които се намирам аз - тук не се става като се ръкопляска, изключително рядко срещано поведение в театрите е да стане някой от публиката (освен ако не си тръгва), докато в България съм знаела, че това е проява на уважение към актьорите. И така в България масово публиката се изправя на крака при аплодисменти, а тук е рядкост (на концерт имаше случай да станат, но в театрите - не). Но съм далече от мисълта, че тук не проявяват уважение към актьорите (може би действително имат по-малко традиции в посещението на културни събития от този тип), просто не го правят по познатия от мен начин.

Освен това харесвам тази непринуденост - това, че някъде може да се отиде в по-просто облекло, но все пак да се изживее момента.

@matakosmata, наслаждавам се на духовитостта ти! :)

Между другото - има неща, които ми липсват, напр. това да ми отварят вратата, когато влизам - винаги ме е е ласкаело :flutter:! Но това няма да ме върне в България...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в пн, 05 май 2008, 03:00
благодаря за комплиментите, но щях да се радвам, ако не ги бях пожънала. тъжно ми е, че е така. че една държава, която наистина макар и малка, беше населена със една средна ръка хора, които освен, че можеха да правят луканки от обрезки и страхотни туршии, бяха запознати и с класиците в литературата, гледаха сравнително стойностни филми и събота и неделя се грижеха за градинките пред панелките си. зимата се срещаха в мазето да претакат зелето и си говореха коя книга са пуснали и може да се намери под рафта.
това беше моята българия. за жалост обаче с погрешния строй. явно новодошлият също не е подходящ за народа ни.
не подсмърчам по социализма, ама и това, което е сега, не е работа. уморена съм и не съм вече първа младост. просто за мен връщане в тази българия на сегашния етап няма. не заради мен самата, аз съм си уплела кошницата. и тук и там съм и бих била добре.
жал ми е просто за хората и не мога да гледам безучастно как една цяла нация се изражда по пътя на прехода. тъжно ми е да виждам учителката си от началното училище да продава картички, за да не умре съвсем от глад. тъжно ми е, че едно поколение, което цял живот е работило, сега едва свързва двата края.
навсякъде хората обедняват, но поне не се усеща така драстично. говорим за тези, които са във втората половина на живота си. безнадежността за тях е това, което ме държи далеч от българия. и естествено, мръсотията. и липсата на елементарно съобразяване с ближния. все дребни неща, но именно те правят живота.
не обичам да живея в тъжна държава. за мен са много важни околните хора. не обичам изолацията.
та, връщането в родината няма нищо общо с родолюбието. именно защото обичам родината си, предпочитам да живея далеч от нея.
не ми говорете за култура и ниво. не и в българия. за мен е важно как живеят средната класа хора, а не горните десет хиляди. те нито са моят народ, нито са меродавни за нивото на култура на населението.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в пн, 05 май 2008, 03:07
Мислих да се включа с коментар за културата, но се отказах. Наистина тази тема се обьрна в Канадска, защото от всичко изписано до тук става ясно че simplyaven и Titina мразят Канада и всичко свьрзано с нея, че скачат на абсолютно всеки, който се изкаже положително за страната. Явно изобщо не могат да си представят че на някой може да му хареса живота там, от което следва че целия спор е безумен.

Ако ми прочетеш внимателно постовете, ще видиш, че съм казвала, че това важи за мен. Темата е : Връщане в България и аз отговорих защо ще се върна в Българиш. Стремшла съм се да не квалифицирам другите, така, че моля не ме квалифицирай и мен. Това също е част от културата за кошто говорим. Само за твое сведение има и неща които ми харесват тук, но не това е темата.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Sheila в пн, 05 май 2008, 06:05
не обичам да живея в тъжна държава. за мен са много важни околните хора. не обичам изолацията.
та, връщането в родината няма нищо общо с родолюбието. именно защото обичам родината си, предпочитам да живея далеч от нея.
не ми говорете за култура и ниво. не и в българия. за мен е важно как живеят средната класа хора, а не горните десет хиляди. те нито са моят народ, нито са меродавни за нивото на култура на населението.

Абсолютно се съгласявам.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в пн, 05 май 2008, 07:13
вие съвсем изпуснахте парата  :crazy: нямам намерение да си самоцитирам всеки постинг, та с две думи: не аз, а heureuse изхожда от видяното в един град - Монтреал, за да прави сравнения и да раздава квалификации. само че, Монтреал не е Квебек. като чуя с какво едно средно забутано квебекско градче превъзхожда такова в която и да било друга провинция, ще се съглася, че ти heureuse живееш в много хай провинция, защото моите впечатления от две такива градчета в Квебек и от хората в тях са много неприятни  :thinking: дотогава ще те помоля да правиш коректни сравнения (провинция с провинция или град с град - по възможност от личен опит) и да се опиташ да четеш - написаното от мен няма нищо общо с това, което ти говориш непрекъснато! аз съм била там, за където коментирам. а ти?  :whistle:

Chrisimommy , в тази тема стана въпрос за негативите на мястото, където живеем и съответно не сме изброявали позитиви. съвсем не мразя Канада, просто за мен не е това, за което самата страна се представя пред останалия свят. и преди да дойде heureuse - не, не говоря само за Реджайна! вече попътувах доста из страната - включително и в Квебек и мисля, че имам достатъчно впечатления. иначе има и неща, които ми харесват конкретно тук, където живея, но те са предимно материални и не биха ме задържали тук, в Канада като цяло. за мен и другото е важно, а тук не го намирам. това е, много е просто.

който има проблем с дипломатическите щерки, съжалявам искрено, такава съм. елитарното също ми харесва. личният ми живот е такъв, за да си остане личен. клюки не обичам и избягвам да ги създавам сама. а темата затъпя до невероятна степен, тъй че ви оставям да избистрите проблема с боклука. за мен София Е център на културата в България, заедно с градове като Пловдив, Трявна, Варна, Габрово и т.н. - НО тази София, в която аз съм израстнала и каквато я помня преди "гордите орди" да я пренаселят и оклепат  :stop:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 10 Cent в пн, 05 май 2008, 08:25
Мисля, че културата започва от доброто възпитание.
В този смисъл в София не знам за каква култура говорите.
Градът не е културна среда, там на власт е агресията, мръсотията и дивите селски прояви.
Хората, които имат някакви интереси извън мола се възползват от беден ( но интересен) културен афиш,
който не се различава  от никой такъв в малък европейски град.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в пн, 05 май 2008, 09:18
Да си призная не очаквах,че Канада е бедна откъм култура-като цяло,нито че има такава голяма разлика между отделните провинции.
Понеже отскоро живея в чужбина мога да кажа,че напоследък в Бг има доста богат културен афиш.Докато работех с колегите доста често ходихме на културни мероприятия,най-различни.Нещата леко се промениха и то за добро.Аз не мога да се оплача Австрия е страна,която дава луди пари за култура и благодаря на Бога затова,НО тук например има доста извращения,които са малко нелогични за малка държава като нея.например сега масово се тиражира в медиите как баща в продължение на години е държал дъщеря си заключена в мазето и системно я изнасилвал.Тя му родила 6 деца.Сега въпросната жена е на 42 години и почти цяла Европа е потресена,няма да разказвам подробности,за мен даже майката на потърпевшата е знаела за тези извращения.Повярвайте отвратителна,гнусна история.Другия лудост на Наташа Кампуш-как майка и в последствие се разбра в продължение на 8 години на практика я продава като заложница.Да знаеш,че детето ти е затворено при простак,които едва ли не си прави каквото си иска,ами да как да приемеш това за нормално?Тук имаше коментар,че затворения начин на живот и прочие води до такива извращения.
как да ти си спокоен и да ти харесват някой неща?Тук бг.мамите са потресени,да не говорим отделно и за детските градини в,които от толеранс към турската общност децата и свинско не ядат.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в пн, 05 май 2008, 14:11
Да си призная не очаквах,че Канада е бедна откъм култура-като цяло

няма нищо общо с истината


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: jabata_dil в пн, 05 май 2008, 14:23
Да си призная не очаквах,че Канада е бедна откъм култура-като цяло

няма нищо общо с истината

много zависи къде си.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: shemesh4u в пн, 05 май 2008, 14:43
krisy, извращения има по цял свят, не само в Австрия - просто сега е нашумял този случай...
Затвореният начин на живот, може би, е допринесъл за това случая да не се разкрие толкова дълги години, но не и за наличието на този човек с толкова отвратително и гнусно поведение!
(подобна дискусия нищим и в "Актуални новини")

Никъде не се разчита само на чистата съвест на гражданите за спазването на закона  ;-)
А точно България няма слава на място, в което ред и законност успяват да се спазват и да се следят на високо ниво...

Тук се правят доста обобщения - аз не бих повярвала на никой, който ми казва обобщено за страната дали има или няма култура в нея (няма значение дали става дума за Канада или за Монако). :crazy:  За цяла държава да се каже от гледната точка на личния опит - за мен той не е показателен. Изследвания сравняват нещата по критерии - честота на културните събития, посещаемост, издаване и продажба на книги, и още много други. Освен това във всяка една държава човек може да постигне различен статус - в България може да си на някакво средно ниво и да можеш да си позволиш веднъж месечно да ходиш на театър, а в чужбина първите години изобщо няма да стъпиш в театър, докато не се установиш (примерно) - но след това да си посещаваш театър всяка седмица и дори - да имаш достъп до по-добри постановки, актьори и пр. И ако културата е определящ фактор къде да живееш - избираш според това какъв културен живот можеш да си позволиш да водиш в една държава...

или съответно какво ниво на здравеопазване/образование/социален живот/ можеш да си позволиш и т.н. (а не според това какво точно ти предлага държавата Х)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в пн, 05 май 2008, 15:13
Да си призная не очаквах,че Канада е бедна откъм култура-като цяло

няма нищо общо с истината

много zависи къде си.

ти къде си, за да ти дам примери за културен живот там
все пак работя в тази област и това ми е силата  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в пн, 05 май 2008, 15:16
който има проблем с дипломатическите щерки, съжалявам искрено, такава съм. елитарното също ми харесва. личният ми живот е такъв, за да си остане личен. клюки не обичам и избягвам да ги създавам сама. а темата затъпя до невероятна степен, тъй че ви оставям да избистрите проблема с боклука. за мен София Е център на културата в България, заедно с градове като Пловдив, Трявна, Варна, Габрово и т.н. - НО тази София, в която аз съм израстнала и каквато я помня преди "гордите орди" да я пренаселят и оклепат :stop:

Не е лесно да се замени димпломатическия корпус за живот в Саскачеван  :peace:
Със сигурност има нещо много интересно там, което те задържа  :bowuu:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: krisy в пн, 05 май 2008, 21:23
имам въпрос-има ли голяма разлика между Квебек и останалата част на Канада.До колкто знам Квебек е френската част.Не мога да си представя,че може да има голяма разлика в начина на живот,все пак това е една държава.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Вечерница в пн, 05 май 2008, 21:35
simplyaven, и аз съм израснала с елитарно изкуство, ама не капризнича заради нивото, което го има тук в нашата провинция. Баща ми беше сценограф и обикаляше много театри и опери да прави постановки, та съм се нагледала на изкуство, а не на халтура. По-късно из витизчийзките ми години се накефих на опцията, която имахме - посещаване на който си искаме театър и която си искаме постановка без да плащаме за вход. Тогава що красоти изгледах из София... Тук могат само да мечтаят за такова ниво.
Може би те дразни леко халтураджийското отношение, което го има на Запад.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Winx в пн, 05 май 2008, 21:57
Като ви чете човек културните бележки от Канада, ще си каже, че Торонто, Монреал и Ванкувър са в друга държава. Е, не мога да си представя, че там културният живот е по-беден, отколкото в който и да е български град.  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в пн, 05 май 2008, 23:07
Аз имах предвид културата на хората, а иначе според мен е глупаво да се тъвърди, че няма културен живот. Проблема на емигранта, както някой каза по горе, е че не може да си позволи достъпа до този културен живот (поне в началото на пребиваването си).


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в пн, 05 май 2008, 23:08
Може би те дразни леко халтураджийското отношение, което го има на Запад.

Всичко е относително.
Не се пиша познавач, но нищо от това, което съм виждала не бих нарекла халтура. :peace:
Изобщо тоя образ на България с бездънната културна среда просто не ми е ясно от къде го извадихте  newsm78. Ще рече човек, че всеки втори е бил артист. В България е имало и има точно толкова хора занимаващи се с изкуство, колкото и на други места. Халтурни и не-халтурни. А и в крайна сметка, не виждам нищо толкова лошо да има и комерсиален замисъл в създаването на изкуство, макар, че за много това е на съвсем заден план.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: hand в пн, 05 май 2008, 23:17
Преди години с мъжа ми бяхме в Париж и от хотела си закупихме куверти за Мулен Руж като ни беше казано че има дрес код и да сме облечени официално.

Отиваме ние аз с вечерна рокля а той с костюм с вратовръзка ами какво да Ви кажа само ние и господата на входа бяхме облечени официално е какво сега да тръгна да разправям как в Париж всички са некултурни ли?  :thinking: . Това не е показателно за  класата на една нация.


Пука ми на мен че имало опера във Варна ами ходила съм много пъти и съм седяла на изтърбушени седалки когато ръководството на операта се радва на всяко подаяние от фирми в града за да продължат да работят! За кината да не говорим без климатик, паянтови седалки добре, че се строят молове на поразия там ще има модерно кино. Да продължавам ли : известни български фолклорни състави се наемат да пеят и играят пред чужденци едва ли за жълти стотинки и ръководителите обикалят с едни дискчета с песни на състава поне това да продадат обаче няма кой да ги купи...

Както някой горе беше казал важно е отношението към децата, възрастните хора, хората в неравностойно положение това е което отличава модерната и силна държава.

Почти всеки ден виждах от прозореца си в България  един възрастен човек облечен с  костюм да бърка в контейнера за боклук много напредничава нация сме по логиката че начина на обличане прави от нацията културна .


Матакосмата    :bouquet:



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в пн, 05 май 2008, 23:22
Но не карат детето ти да докладва за всяка дума в къщи?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Chrisimommy в вт, 06 май 2008, 01:52
simplyaven и Titina може би използвах много силна дума, като казах че мразите, за което не сьм права, но е истна че всичко което писахте има предимно негативен отеньк и сьздава впечетление колко зле е тук. Мен лично ме дразнят подобни заключения, защото аз сьщо живея в Канада, но не сьм сьгласна с много от изказаните оценки. Ако средата в която живеете, ви изпьлва с такива чуства, не може просто така да категоризирате и правите сьщите заключения за цялата страна. Най-малко трябва да си признаете, че сигорно не сте пьтували толкова много или изобщо до другите споменати градове , за  да можете да се изказвате толква.
компетентно.

На вьпрса на Winx , найстина дискусията стана обьркана и изглежда че говорим за различни страни. Канада е огромна по територия и както вече някой спомена, живота е предимно средоточен в няколко големи града, който са на огромно разстояние един от друг. Повечето хора като нас, имигранти, когато се заселят на едно място, рядко се местят или пьтуват до другите големи градове. Вземи Торонто и Ванкувьр, намират се на 5 часа разстояние сьс самолет и имат 3 часа часова разлика. Хората си стоят в провинцията, в която живеят и не познават много живота в другите градове. Знам че бьлгари ходят повече на почивка в щатите и карибите, отколкото до Нова Скоша или Алберта. Не мисля че има голяма разлика между културния живот между отделните провинции, може би в Торонто и Монтреал е повече застьпен отколкот на север. Знам за Ванкувьр, че хората повече наблягат на мероприятия сред природата и спортове, заради климата  и нямат толкова театри и зали както в Торонто. Все пак има си канадски писатели, художници и др., които са познати из цяла Канада. Както вече казах, всяка от нас вижда нещата каквито са в града, в който живеем и за това е трудно да се правят общи заключения. Например, аз кьдето сьм има много културни мероприятия, опера, симфонична зала, 7-8 големи театри и множество малки, големи книжарница. Живея до един т.н културен дом, който предлага доста мултинационални и етнически постановки, четене на книги от известни автори, изложби, а през лятото безплатни концерти от симфонични до сьвременни. Който иска намира. Определено не мисля че северноамвериканската култура е на нивота на европейската, но това е нормално, като се има предвид че Северна Америка има много по кратка история и по времето когато големите европейски музикални, литературни и художествени пройзвдения са сьздадени, хората тук са се борели да оцеляват и не им е било до изкуства. Може хората да не са толкова изтьнчене и да нямат богати познания на европейската култура, сьс сигорност не ги прави невежи и  гамени. На последьк все повече се дразня от хора, които казват че Северна Америка няма история, за мен тези хора са игнорантни , защото не са си направили труда да прочетат историята на Канада, Сащ. Историята не е така богата, но сьществува и за мен най-уникалното е че за такьв кратьк период са успяли да изградят демокрации и да се превьрнат в това което са.
Още по вьпроса на културата, искам да подчертая че тук дьржавата не субсидира, така както беше в Бьлгария. Спомням си че имаше период, когато билетите за кино, бяха по скьпи от билетите за театрите. Тук една театрална постановка на средно ниво в от $30 нагоре. Не всеки може да си позволи да води богат духовен живот.

  


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в вт, 06 май 2008, 02:20
След като направи доста предположениш за живота ми и за мен ( то не бяха лични проблеми и др такива), позволи ми да те осветля по няколко точки. Смятах да не стигам до там, но мразя когато някой ме мери със собствения си аршин.
 Какво искаш да ти призная, че за 1 година и 4 месеца от както съм тук съм посетила и Торонто и Монмтреал, а също и съседните на Алберта провинции. Като гледам много повече, от колкото ти си посетила. Май ти не си пътувала много та правиш заключение за нивото на културата на народонаселението. Освен Канада успях за този кратък период да посетш и доста страни в региона.
За университетските градчета: много често определени университети са се развили в дадена сфера. Например Университета в Мисула (САЩ) е един от най-добрите в областта на висшата математика, та не бих се учудила ако този в Реджайна е специализирал в друга област
Нека не забравяме, че културата се гради от хората. Какво имам предвид,ами не можеш да очакваш, че някой довъл от Китай и през живота си видял само своето село, ще ме обогати духовно. Тези хора дори не си правят труда да разберат нормите на поведение в обществото. За тях е ненормално, да се дава предимство на бременна жена или на възрастни хора. За тях целия свят се измерва с тях самите. Не можеш да отидеш в друга страна и да се опиташ да е като в роднатата ти. Не се опитвам аз, не искам и другите да се опитват да ме вкарат в техните норми. Все пак аз съм в Канада , не в Китай. Е да ,но като си дошъл в чужда държава трябва да следваш нормите на тази държава,а не да се опитват да ми обяснят как е в Европа. и то при положение, че нямаш идея къде е.
За  едно си права, колко от емигрантите могат да си позволят 100 долара за билет за опера да кажем. Не можеш да си на социални помощи и да си го позволиш. Но пък хората тук имат и страхотни придобивки - уникална библиотечна система (поне тук в Алберта), много големи компании влагат пари в културни проекти. Но това не прави масата хора духовно богати.
За средата в която живея, и тук и в България се опитвам да се обградя с хора , в чието присъствие се чувствам добре, но когато в един момент имам дете, то няма да има тези критерии. Не искам детето ми да си мисли, че Канада е центъра на света, че съществува само английска литература и хокеш и Стампид са чудото на света.
За канадската история - в един момент се оказа, че знам много повече от преподавателите тук. За Калгари специално ако не е нефта, си е живо село.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Chrisimommy в вт, 06 май 2008, 02:49
Titina, бьркаш ме с някой друг, никьде не сьм писала че имаш лични проблеми. Права си че не сьм патувала толкова много, вьпреки че определно имам желамие да го направя. Вьпроса е че щом ти си пьтувала, сигорно си забелязала че Торонто предлага богат културен живот. Разбирам те какво имаш предвид като казваш за тези китайци,но те са само % от обществото. Според мен това е тема за сьвсем отделен разговор.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в вт, 06 май 2008, 03:05
През цялото време твърдя, че културните прояви са много на брой, не само в Торонто, но и в Калгари например. Но това не прави хората културни. Аз си имам моя теория и не знам колко е вярна, но мога да налея с нея масло в огъня. Когато се е заселвал американския континент, са дошли има няма 200 семейства (да не забравяме че голяма част от тях затворници), започнало е едно кръстосване между тях... Та мисълта ми е, едва ли представителите са носители на богата култура. Преди да дойда тук ми беше интересно да се докосна до индианската култура - ами не я открих. Тези хора са или в наркотично или в алкохолно опиянение, но да си призная честно - искам да посетя индиански резерват и сега навивам един колега да ме заведе. Още повече , че правят страхотни мекици ( като българските са), а и шарките които използват в облеклата си са идентични с българските - значението им и формата.

P.S. Chrisimommy някой преди това беше казал,че които не харесва страната в която е емигрант, значи е имал лични проблеми , затова е заминал от България. Извинявам се още веднъж.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: heureuse в вт, 06 май 2008, 04:01
Титина, абе как за година и няколко месеца успя да опознаеш цялата канадска култура, че и по градове :D, и на всичкото отгоре културата и на целия китайски народ :shock: Не виждам смисъл спорът да продължава, защото разбрах че нямаме консенсус между основни понятия и май си говорим на различни езици.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в вт, 06 май 2008, 04:21
Титина, абе как за година и няколко месеца успя да опознаеш цялата канадска култура, че и по градове :D, и на всичкото отгоре културата и на целия китайски народ :shock: Не виждам смисъл спорът да продължава, защото разбрах че нямаме консенсус между основни понятия и май си говорим на различни езици.

Абе що не четеш, пише, посетила градове или се налага да се самоцитирам? За културата на китайскиш народ, може да се учудваш сама на себе си - това също не съм казала че го знам но така като гледам народ знам много повече от теб, но все пак съм в Канада, не в Китай.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: greendream в вт, 06 май 2008, 04:33
P.S. Chrisimommy някой преди това беше казал,че които не харесва страната в която е емигрант, значи е имал лични проблеми , затова е заминал от България. Извинявам се още веднъж.

аз го написах, но не толкова опростенческо, както е разбрано  :peace:
основната идея, че с имиграцията едни проблеми се заместват с други проблеми, а причината за липсата на адаптация се търси в културата на страната-приемница  :bowuu:

човек ще си помисли, че в този форум се общува само с дипломатически щерки, окъпани в дълбоко културна среда  :sick:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Ivelina Mineva в вт, 06 май 2008, 04:43
Досега се сдържах,
ама ще капна две три капки масло в огъня, понякога е важно не само в кой град живееш, а и в кой квартал от него аджеба,...както  из целия свят, така и Българията, и Европата, даже и  КанаТско си имат култирни, халтурни, простовати и неособено простовати хора, важното е къде ще се поставиш ти и къде ща се почувстваш на мястото си.
Не смятам, че географската ширина може да е определяща за формирането ти като личност, както на теб, така и на детето ти.
Много важно, че ще ме клюкари (детето де, виж мъжо не е освободен от отговорност), ми ако няма какво да каже какъв е поблемът?
И да, хората живеещи на соц. помощи нямат пари за театър, а какви по-точно усилия, освен да си намерят работа на черно положиха, за да не са на социял?

Аз си имам моя теория и не знам колко е вярна, но мога да налея с нея масло в огъня. Когато се е заселвал американския континент, са дошли има няма 200 семейства (да не забравяме че голяма част от тях затворници), започнало е едно кръстосване между тях...

Аз нямам моя теория, но според историческите факти, то и ние сме тръгнали от варварски племена, пък глей к'ви културни  :mrgreen:сме станали...пък що мешане е падало по наште земи...
Виж, за индианците от фактологическа гледна точка си права, майка ми беше много разочарована от индианската култура, или по-скоро от липсата на такава, ма цигарките си ги пафка с кеф де...Друг е въпроса какво, или по-точно кой стои в основата на това.

Това последното, не за да опонирам лично на твоите постинги, мир  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Г-жа Броненосец в вт, 06 май 2008, 05:31
Самите канадци, които са имали възможност да получат добро образование, да работят, живеят извън Канада, да видят свят, нямат илюзии за северноамериканксата култура.
Вие обаче ще вземете да ги оборите :)
а причината за липсата на адаптация се търси в културата на страната-приемница 


Да се адаптираш не винаги е най-доброто, което може да ти се случи, не значи задължително крачка напред, да не казвам други силни думи...


човек ще си помисли, че в този форум се общува само с дипломатически щерки, окъпани в дълбоко културна среда  :sick:

Виж, с това съм съгласна :)

Хайде, поздрави на всички!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в вт, 06 май 2008, 07:27
След като направи доста предположениш за живота ми и за мен ( то не бяха лични проблеми и др такива), позволи ми да те осветля по няколко точки. Смятах да не стигам до там, но мразя когато някой ме мери със собствения си аршин.
 Какво искаш да ти призная, че за 1 година и 4 месеца от както съм тук съм посетила и Торонто и Монмтреал, а също и съседните на Алберта провинции. Като гледам много повече, от колкото ти си посетила. Май ти не си пътувала много та правиш заключение за нивото на културата на народонаселението. Освен Канада успях за този кратък период да посетш и доста страни в региона.
За университетските градчета: много често определени университети са се развили в дадена сфера. Например Университета в Мисула (САЩ) е един от най-добрите в областта на висшата математика, та не бих се учудила ако този в Реджайна е специализирал в друга област
Нека не забравяме, че културата се гради от хората. Какво имам предвид,ами не можеш да очакваш, че някой довъл от Китай и през живота си видял само своето село, ще ме обогати духовно. Тези хора дори не си правят труда да разберат нормите на поведение в обществото. За тях е ненормално, да се дава предимство на бременна жена или на възрастни хора. За тях целия свят се измерва с тях самите. Не можеш да отидеш в друга страна и да се опиташ да е като в роднатата ти. Не се опитвам аз, не искам и другите да се опитват да ме вкарат в техните норми. Все пак аз съм в Канада , не в Китай. Е да ,но като си дошъл в чужда държава трябва да следваш нормите на тази държава,а не да се опитват да ми обяснят как е в Европа. и то при положение, че нямаш идея къде е.
За  едно си права, колко от емигрантите могат да си позволят 100 долара за билет за опера да кажем. Не можеш да си на социални помощи и да си го позволиш. Но пък хората тук имат и страхотни придобивки - уникална библиотечна система (поне тук в Алберта), много големи компании влагат пари в културни проекти. Но това не прави масата хора духовно богати.
За средата в която живея, и тук и в България се опитвам да се обградя с хора , в чието присъствие се чувствам добре, но когато в един момент имам дете, то няма да има тези критерии. Не искам детето ми да си мисли, че Канада е центъра на света, че съществува само английска литература и хокеш и Стампид са чудото на света.
За канадската история - в един момент се оказа, че знам много повече от преподавателите тук. За Калгари специално ако не е нефта, си е живо село.

поздравявам те за ентусиазма, но мисля че не си заслужава  :peace: не и тук и с подобно ниво на общуване - подходящо за географското положение все пак  :crazy:

п.п. ако баща ми е знаел, че професията му толкова ще бърка в душичката на потребителки-имигрантки от форума БГ-мамма, щеше да се е уволнил още в зората на кариерата си  :whistle:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: simplyaven в вт, 06 май 2008, 08:08
simplyaven, и аз съм израснала с елитарно изкуство, ама не капризнича заради нивото, което го има тук в нашата провинция. Баща ми беше сценограф и обикаляше много театри и опери да прави постановки, та съм се нагледала на изкуство, а не на халтура. По-късно из витизчийзките ми години се накефих на опцията, която имахме - посещаване на който си искаме театър и която си искаме постановка без да плащаме за вход. Тогава що красоти изгледах из София... Тук могат само да мечтаят за такова ниво.
Може би те дразни леко халтураджийското отношение, което го има на Запад.


блазе ти  :hug: не капризнича, Вечерница, отварям си очите. вече забравих и какво мислех да кажа, много разочароващ разговор се заформи тук, ако изобщо може да се нарече разговор  :tired: не е халтура, просто е липса на духовност. Титина си е направила труда още веднъж да поясни за каква култура ставаше въпрос, но пак се вадят по едно-две изречения от постинг и затова комуникация има на ниво махленско обсъждане. и това е въпрос на култура - да изчетеш/изслушаш събеседника/опонента си внимателно. но не. ама иначе са много културни  :ooooh: та така, понякога коментарите са излишни  :peace:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: nia_r в вт, 06 май 2008, 08:48
Видях, че се споменават индианците и липсата им на култура... Не ми се чете назад, макар малко да недоумявам, кой и как е стигнал до такива заключения... Нито индианците, нито културата им ще дойдат до вас. Прекалено са горди и влагат в нея доста свещени за тях елементи, за да я предлагат на пазарската сергия... Водят се от принципа, че който се интересува, сам ще отиде при тях и дори и това не гарантира, че ще го приемат с отворени обятия... Дърворезби, маски, костюми и всякакви ръчно изработени сувенири (има и такива индиански предмети, произведени в Китай, които не заслужават голямо внимание) са изключително скъпи, но определени ателиета си имат контингент от колекционери, от които основно печелят... Не организират много пътуващи експозиции поради липса на достатъчно средства. За да се видят танците и обичаите им, човек трябва да отиде на тяхно събиране, най-често в резерват и по определен празничен повод... Все по-често се появяват и търговци с нюх сред тях, които предлагат култура на парче, но събратята им не гледат с добро око на това...
За останалото имат право и двете страни, но лично за мен критерий са мненията на познатите ми канадци, които след по-дълго или по-кратко пребиваване в Европа (основно Франция и Германия), при всяко споменаване на Европа и европейската култура въртят глава и не спират да цъкат с език... А и аз съм ходила тук - там, та им вярвам...


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: jabata_dil в вт, 06 май 2008, 09:52
Да си призная не очаквах,че Канада е бедна откъм култура-като цяло

няма нищо общо с истината

много zависи къде си.

ти къде си, за да ти дам примери за културен живот там
все пак работя в тази област и това ми е силата  :peace:

Дай примери zа раzнообраzен културен живот в Халифакс например?


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Bistraz в вт, 06 май 2008, 10:27
Ееее, simplyaven, тъкмо разбрах че моята любимка Файст е от Реджайна, ами не може да няма култура, след като такова нещо е излязло то този град  :lol:
Много хубава музика прави!
–––––––––––--
Титина, северна Америка не е ли населена от религиозните първо, дето не им харесало в Англия, че не били достатъчно религиозни? ;) Затворниците бяха в Австралия.

Все пак темата е за България и аз не можах да разбера, вие Канада с Европа ли я сравнявате или с България?? newsm78 Ако е с Европа, може и да сте прави, ама ако е с България, никога няма да ви повярвам, че е по-добре от ето това -
(http://farm3.static.flickr.com/2294/2470477042_b505f92c08_m.jpg)(http://farm3.static.flickr.com/2029/2470472466_88db1415e4_m.jpg)

снимките са от вчера от спирка по пътя за Златните, видно от всякъде. Да добавя че това са домакински боклуци смесени с отпадъци от строежи, които не би трябвало да са там, ама кой ти спазва правилата. Миналата година имаше на същото място едно умряло прасе, стоя около седмица-две.... И това при положение, че в последните няколко години боклуците се прибират сравнително навреме и сравнително често... такова нещо само в Индия съм виждала, а всички знаем, че Индия е развиваща се държава.
Култура на живот?!?!? Изкуство може и да има (е имало), ама не и култура.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в вт, 06 май 2008, 11:57
Съжалявам за ОФФ топика,но поста на Biz ме "провокира" да ви покажа,4е медала винаги има две страни.Държавата е Италия,лЮлка на културата и цивилизацията  :mrgreen:
Снимката не е от в4ера а от 1 април т.г .Действието се развива в Неапол.

ето  (http://mcdirock.multiply.com/photos/album/3/Photos#3) ( извинявам се,4е не я поствам директно но нямам време да я намалявам  :roll: )



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в вт, 06 май 2008, 12:02
e, това с буклукчавия проблем от тази година в италия го знаем. въпросът е, сега как изглежда и това постоянно състояние ли е. защото в българия е постоянно състояние и става все по-мръсно.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: jabata_dil в вт, 06 май 2008, 12:04
Съжалявам за ОФФ топика,но поста на Biz ме "провокира" да ви покажа,4е медала винаги има две страни.Държавата е Италия,лЮлка на културата и цивилизацията  :mrgreen:
Снимката не е от в4ера а от 1 април т.г .Действието се развива в Неапол.

ето  (http://mcdirock.multiply.com/photos/album/3/Photos#3) ( извинявам се,4е не я поствам директно но нямам време да я намалявам  :roll: )



Снимките са правени рано сутринта , преди да е иzвоzен боклука, със сигурност камарите не стоят там по цял ден. Така чЕ беz манипулации, молим.
В българия живее едно племе, което се е върнало 1000 години наzад в раzвитието си. Нормалн е да се строят супер луксоzни къ9и във вилни zони в които никога не е имало каналиzация ... да трябва да се строи бърzо и да се населява престижния квартал, но чЕ около "zамъка" ти се стича каналицаzията на целия квартал по улицата, като дори няма вада ... или в блиzкото дере, където децата играят ... Та иzлиzайки иzzад високия дувар гаzиш в кал с очевиден проиzход ... да това е нормално. Е в древна Гърция хората са си имали каналиzация, но в ценръра на просветата нямааааааааааааааааааааааааааа  :ooooh:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: radmila в вт, 06 май 2008, 12:06
След 15 г. в Австрия, накрая се докопах до България обратно. 2 години не бях се връщала и сега по празниците бяхме там, този път като туристи. Виена се оказа все така неприятен град, както в спомените ми - намръщени неконтактни хора пълзят из града, само в центъра беше пълно с хиляди немски и италиански туристи - едните забързани, другите засмяни. Отидох на сушоар в близък фризьорски салон и след като 10 мин. се опитвах да заговоря фризьорката се отказах и се отпуснах на стола. Припомних си безсилието и самотата, неприязънта към теб, ако си чужденец и се поздравих повторно, че съм се прибрала в БГ.

По улиците беше чисто, в ресторантите беше вкусно, нямаше бюрократщина (вадих си нов паспорт, шофьорска книжка и лична карта и стана страшно бързо всичко), но си присетих как с удоволствие се отказвам от всички тези екстри за чаша вино (бира) вечер с моите приятели в БГ и за разговор с клюкарките пред блока.

Колкото за тази трагедия в Австрия - лоша работа. Докато бях там имах фобия да не си оставям детето само - все си мислех, че ще ми го откраднат. Статистиката сочи, че в Австрия за миналата година има 69 изчезнали деца. И докато медиите нищеха този втори случай за 2 години (случайност ли е това?), съобщиха за следващия убил жена си и самоубил се. Австрия е една от водещите страни по самоубийства. Такава самота, такова човешко отчуждение, такова безразличие към ближния си б-р-р-р. Между другото веднага измислихме виц за изрода баща изнасилвач в Амщетен (Австрия).

Защо в България не може да се случи такава трагедия като тази с мазето в Австрия? Защото в България няма мазе, което в продължение на 24 часа да не бъде разбито!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: jabata_dil в вт, 06 май 2008, 12:11
...
Защо в България не може да се случи такава трагедия като тази с мазето в Австрия? Защото в България няма мазе, което в продължение на 24 часа да не бъде разбито!

щот няма нужда от маzе и беz това на никой не му пука на кого какво му се случВа ... та може и в кварталната градинка или в хола в населен блок с 14 етажа или иzобщо zа какво му е да държи иzнасилвачА някого zаключен, след като и до полицията да се добере жертвата и до поликлиниката или до к.ъде да е ще получи най много някой формулят и да се нареди на опашката да си плати таксата. Ако няма пари да ходи да се гръмне.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в вт, 06 май 2008, 12:22

Снимките са правени рано сутринта , преди да е иzвоzен боклука, със сигурност камарите не стоят там по цял ден. Така чЕ беz манипулации, молим.

Твърдо НЬЕ. :mrgreen: Няма Шега няма измама. Боклука въобЩе не се събира и извозва нито сутринта нито през останалата 4аст на деня поради факта,4е сметиЩата са препълнени и затворени а фабрика за изгаряне на отпадъците нЕма.Седи си така цели дни,седмици,месеци докато някой предприем4ив гражданин не му драсне кле4ката :twisted:



В българия живее едно племе, което се е върнало 1000 години наzад в раzвитието си. Нормалн е да се строят супер луксоzни къ9и във вилни zони в които никога не е имало каналиzация ... да трябва да се строи бърzо и да се населява престижния квартал, но чЕ около "zамъка" ти се стича каналицаzията на целия квартал по улицата, като дори няма вада ... или в блиzкото дере, където децата играят ... Та иzлиzайки иzzад високия дувар гаzиш в кал с очевиден проиzход ... да това е нормално. Е в древна Гърция хората са си имали каналиzация, но в ценръра на просветата нямааааааааааааааааааааааааааа  :ooooh:


Ина4е под това се подписвам с две ръце  :peace: Ама ина4е сме културна нация ,де. :mrgreen:



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в вт, 06 май 2008, 12:27
e, това с буклукчавия проблем от тази година в италия го знаем. въпросът е, сега как изглежда и това постоянно състояние ли е. защото в българия е постоянно състояние и става все по-мръсно.

Мате,мъжът ми беШе командировка там миналата седмица и каза,4е самия град са го поиз4истили,но в околностите май положението не се е променило много. newsm78

Едно пояснение:и през ум не ми минава да го сравнявам с дереджето в България.Идеята ми беШе да покажа,4е навсякъде има хубаво и недотам хубаво  :stop:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: matakosmata в вт, 06 май 2008, 12:44
така си е. и тук има недотам лицеприятни неща. като цяло е станало по-мръсно в големите градове, което е наистина тъжно.
но това го отдавам на повечето чужденци. идват си с порядките и немците нещо си мълчат. или им писна, или започваме бавно и сигурно да ги претопяваме :mrgreen:
едиствената утеха е, че по селата и малките градчета все още е изрядно.
талянците не добиха ли проблем с боклука заради мафията. аз не съм по новините много, ама нещо подобно ми се върти в главата.
абе, пълна нирвана няма. онзи ден отнякъде помирисах запръжка. кухните на апартаментите са вътрешни, без прозорец. абсурд е да е оттам. явно някой сладур е изкарал по стар български обичай котлонче на балкона. и аз ще си турна пък :mrgreen:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в вт, 06 май 2008, 13:24
така си е. и тук има недотам лицеприятни неща. като цяло е станало по-мръсно в големите градове, което е наистина тъжно.
но това го отдавам на повечето чужденци. идват си с порядките и немците нещо си мълчат. или им писна, или започваме бавно и сигурно да ги претопяваме :mrgreen:
едиствената утеха е, че по селата и малките градчета все още е изрядно.
талянците не добиха ли проблем с боклука заради мафията. аз не съм по новините много, ама нещо подобно ми се върти в главата.
абе, пълна нирвана няма. онзи ден отнякъде помирисах запръжка. кухните на апартаментите са вътрешни, без прозорец. абсурд е да е оттам. явно някой сладур е изкарал по стар български обичай котлонче на балкона. и аз ще си турна пък :mrgreen:

Ситуацията тук е напълно иденти4а. :bad-words:
Бизнесът с боклука винаги е бил "приоритет" на мафията  :mrgreen: с тази разлика,4е в Южна Италия неЩата са ве4е вън от всякакъв контрол. :2gunfire: Сега 4акаме санкции от Европейския съЮз  :twisted:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Ivelina Mineva в вт, 06 май 2008, 15:22
Аз имах предвид културата на хората, а иначе според мен е глупаво да се тъвърди, че няма културен живот. Проблема на емигранта, както някой каза по горе, е че не може да си позволи достъпа до този културен живот (поне в началото на пребиваването си).

23 фестивала това лято на открито в Монреал-потребявай народеееее ;-)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: razdwoena в вт, 06 май 2008, 19:13
Титина, за твое сведение, на първия месец от емиграцията ни, и двамата нито работехме, нито учехме, с дете, отидохме на концерт на Ролинг стоунс, около 120 долара струваше билета. И след това не сме пропускали концерти или събития, които ни интересуват. Само за Шарл Азнавур ми се досвидяха близо 300 кинта билета и не отидох. Сега малко съжалявам. Но ще компенсираме с Тина Търнър - независимо от цената. Аз на опера и балет и в БГ не съм ходила, че какво остава тук. Ама пък знам ли - разни рок-концерти дали ги намираш за културни мероприятия или ти простеят. И на музеи ходим, идват разни интересни експозиции -  не сме умрели.

Нахакали сте се в най-убитите места в Канада и мрънкате, че било гадно. Ами елате в Монреал - има каквото ти душа иска. Ако щеш и Горан Брегович на площада може да ти пее - уф, и той сигурно е простак, ама беше луд купон.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: razdwoena в вт, 06 май 2008, 19:21
Забравих да добавя, че голяма част от фестивалите, за които говори Минерва са абсолютно безплатни. Само култура да ти се иска! Наистина се учудвам как за година и 4 месеца разбра всичко за Канада. Аз съм тук вече 3 години и още има един куп неща за откриване. В два тукашни университета съм учила - още не съм видяла преподавател, който да знае по-малко от мен. Напротив - обучението ми е интересно и ходя с кеф на училище. Жалко, че времето ми е кът, иначе имам какво да правя месеци напред.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в вт, 06 май 2008, 19:23
За мое сведение само колко време вземаше социални помощи? Това че ходя на опера и балет не означава, че не ходя на рок концерти и на джаз, но според мен е недопустимо да си похапвам картофки и чипс, това е неуважение към труда на човека срещу мен.Убитите места на Канада издържат такива отворковци като теб.
Сега по темата - само тук в Канада съм видяла места за ядене ( като кафенета , но с хот-дог в музеи) и то на всеки етаж в музеи. Но пък имат прекрасни научни центрове.
Явно познанията ти и културата ти от Ежропа не са били на ниво.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в вт, 06 май 2008, 19:25
Моми4ета ,хайде стига с тази Канада.Темата е за връЩане в България  :stop: Ако имате  забележки към държавата,в която живеете в момента можете да си "излеете яда" ето тук (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=280249.0)


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: PetyaL в вт, 06 май 2008, 19:26
тази тема преживя едни такива интересни обрати, и все на 180градуса
интересно сега за какво ще се хванете

приятно спорене
за мен каузата е загубена
всеки си има собствена идея за нещата
даже в едно семейство може коренно да се различват мненията и да търпят промяна по всяко време
ясно е, че не можем да мислим еднакво
но вие продължавайте
кефите ме


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: 1234g в вт, 06 май 2008, 19:29
Eй мама ти кенга не мож се обърка ! Влизай си с един от акаунтите, защо пишеш, като раздвоена  :lol:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: jabata_dil в вт, 06 май 2008, 19:30
...

Нахакали сте се в най-убитите места в Канада и мрънкате, че било гадно. Ами елате в Монреал - има каквото ти душа иска. Ако щеш и Горан Брегович на площада може да ти пее - уф, и той сигурно е простак, ама беше луд купон.

Пове;е нещастни джеб;ии, наркомани, крадци , просяци и бездомни от тези в Монреал сигурно има единствено в Лос Анжелис. В Монреал и денем ме е страх да премина центъра . НА всяка кра;ка някой иска пари за какво ли не, на всяка кра;ка налягали дрипльовци, навсякъде се озърташ като луд. Краде се посред бял ден от тераси, балкони, жилища  :roll:  :crazyeyes:  :sick:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: О'Хара в вт, 06 май 2008, 19:44
Eй мама ти кенга не мож се обърка ! Влизай си с един от акаунтите, защо пишеш, като раздвоена   :lol:
а ти? :lol:
като гост много добре си запозната с МК.

много интересни завойчета се накъдриха в темата.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: razdwoena в вт, 06 май 2008, 19:50
За мое сведение само колко време вземаше социални помощи? Това че ходя на опера и балет не означава, че не ходя на рок концерти и на джаз, но според мен е недопустимо да си похапвам картофки и чипс, това е неуважение към труда на човека срещу мен.Убитите места на Канада издържат такива отворковци като теб.
Сега по темата - само тук в Канада съм видяла места за ядене ( като кафенета , но с хот-дог в музеи) и то на всеки етаж в музеи. Но пък имат прекрасни научни центрове.
Явно познанията ти и културата ти от Ежропа не са били на ниво.


Хахахаха, ти направо изби рибата! Доста хора, живеещи в Канада ме познават и съм известна като един от най-върлите противници на социалните помощи. Просто не дищам хора, които живеят от това и са го превърнали в бизнес. Манталитетът им наистина е отвратителен и те посмъртно не биха отишли да дадат 120 долара за концерт. Тяхното битие е по църквите и сборищата, където се раздава безплатна храна и стари дрехи, както и в евтините магазини на лов за пържоли на специал. Така че, да ти отговоря, не никога не сме получавали помощи, защото не сме скапани малоумници, които не могат да си вържат сами гащите. Дошли сме тук, защото сме знаели какво искаме, говорим езици, имаме добро образование, като искаме повече - учим пак и така. Кръговрат. Най-вече сме сигурни, че в БГ не искаме да ходим дори на почивка.
За ресторантите пак много грешиш - просто си толкова пропита с горчилка, че хубавите неща дори да ти извадят очите няма да ги видиш. В Монреал има огромна концентрация на всякакви етнически магазини и ресторанти - каквото си искаш това можеш да ядеш и пиеш и да задоволиш и най-малкия си каприз. В продължение на месец може да не повториш кухня, толкова е пъстро.
Е, универсално лекарство за самозвани културтегери - скучаещи домакини ( предполагам и езици не владееш)  няма. Проблемът е вътре в теб, но най-лесно е да го прехвърлиш на държавата, в която си.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: razdwoena в вт, 06 май 2008, 19:54
...

Нахакали сте се в най-убитите места в Канада и мрънкате, че било гадно. Ами елате в Монреал - има каквото ти душа иска. Ако щеш и Горан Брегович на площада може да ти пее - уф, и той сигурно е простак, ама беше луд купон.

Пове;е нещастни джеб;ии, наркомани, крадци , просяци и бездомни от тези в Монреал сигурно има единствено в Лос Анжелис. В Монреал и денем ме е страх да премина центъра . НА всяка кра;ка някой иска пари за какво ли не, на всяка кра;ка налягали дрипльовци, навсякъде се озърташ като луд. Краде се посред бял ден от тераси, балкони, жилища  :roll:  :crazyeyes:  :sick:


Едва ли живееш в центъра на Монреал, там почти никой не живее. Ако си грухтиш в кочината на Кент - това си е твой проблем. Там е едно ужасно българско гето от социаладжии и смотаняци. Гнус ме е дори да минавам оттам. Българската простотия е идеално консервирана. Аз живея  на 20 минути от Монреал, където е спокойно и се чувствам добре. Южният бряг е моето място.


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в вт, 06 май 2008, 19:59
Това, че не си влизаш с акоунта и то ли е проява на високото ти ниво на култура.
Казах места за хранене в музеи, а не ресторанти, но някой хора пропити със злоба не четат. Наистина си за съжаление, а и обикновенно хора изказващи се така ( познато сред емигранти българи), са на най-ниското социално стъпало и се стремшт да изглеждат велики в очите на другите
За разлика от теб дето си с такава висока култура аз съм селянка от гара Левуново  и не говоря дори български. А за образование - едва изкарах 3 клас.(ако има хора от това место се извинявам, използвам го като нарицателно).



Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: spa в вт, 06 май 2008, 20:10
много интересни завойчета се накъдриха в темата.

какви завойчета? newsm78 направо си е бойно поле [smilie=smile3540.gif]... жалко,че съм на диета иначе да съм нарамила  Popcornsmile


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: mcdirock в вт, 06 май 2008, 20:10
4удя се колко ли оЩе страници с празни приказки Ще се изпиШат преди да ударят катинара  :xarms:


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: razdwoena в вт, 06 май 2008, 20:20
Титина, възпитанието ми не ми позволява да се гъбаркам с болни хора. А повярвай ми - мога да те завра на кучето знаеш къде! Върни се в Бг и стани гражданин на света. Аз приключвам учстието си в темата, защото ми се вижда недостойно да споря с психически неустойчиви потребители. Просто не са ми в категорията, не за друго!


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Titina в вт, 06 май 2008, 20:29
Мисля че твоето минава всякакви граници


Титла: Re: Връщане в България
Публикувано от: Дивиана в вт, 06 май 2008, 20:33
Направихте и тази тема на нищо...
Заключвам.


1