BG-Mamma

Свободно време => Клюкарник => Темата е започната от: babche в пн, 21 яну 2008, 20:34



Титла: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 20:34
Ще започна темата с една случка.
Прекарах 6 години от живота си (разпределение) в един североизточен град. Град далеч от столицата но с традиции и култура. Само за сведение, симфоничният оркестър е основан в 1892 година (преди това е имало и други "1860 г. оркестър с брашовски цигулки и кларинет - Бърни Бърнев, Цанко Марков, Кънчо Жеков, Димитър Филков, Христо Чалгаджията и др) . В този град оставих сърцето си. Това беше първото и единствено място на което съм живяла извън родния си дом и се чувствах щастлива. 
И в 199 и някоя си година едно момче овчарче, потомък на видни Кремиковски строители на социализЪма (железни селяндури) заяви, че не е виждало по-затънтено място от този град. Горкото, то не беше виновно. За него градът беше просто територия различна от панелката в Дружба и аверите-еволюирали каруцари. И при него всички доводи  бяха безсилни. Тази зелка, имаше своя истина. Тогава не можах да се преборя с него. Искаше ми се да съм висока 1,90 и да тежа 100 кг.  Сега все по-често се сблъсквам с подобни зелки.  Простотия, завладяваща и нагла, която те кара да се чувстваш безсилен. Простотия войнстваща, която признава само своята истина и дори не се опитва да разбере за какво става дума. Простотия, която дори не си прави труда да прочете какво са написали опонентите И (или не може да вникне в написаното).
Дори не знам защо пускам тази тема ..


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Tonita в пн, 21 яну 2008, 20:39
....Сега все по-често се сблъсквам с подобни зелки.  Простотия, завладяваща и нагла, която те кара да се чувстваш безсилен. Простотия войнстваща, която признава само своята истина и дори не се опитва да разбере за какво става дума. Простотия, която дори не си прави труда да прочете какво са написали опонентите И (или не може да вникне в написаното).
Дори не знам защо пускам тази тема ....
Как да разберат, като няма с какво. Малко сиво вещество, малко мозъчни гънки. Разбирам безсилието ти. Аз вече се отказах да водя тази битка. Уморих се. Срещу простотията лек няма.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: ~Инка~ в пн, 21 яну 2008, 20:44
Три болести не се лекуват: рак, мерак и простак!
И аз се уморих да водя битка срещу простотията и лошотията. :xarms:


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: jullianna в пн, 21 яну 2008, 20:45
Срещу простотията няма лек, но случката,
която описваш не е подходяща в случая,
поне за мен.
Не можеш да кажеш на някой, че е див селяндур
само защото не е на едно мнение с теб !
Аз например органически не понасям един град в
България, но тези, които са родени там и продължават
да живеят - за тях това е най-прекрасния може би.
Не разбрах от случката, която си описала какво точно
те е подразнило и в какво се изразява простотията.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 20:45
Бабче , дръж се :hug:  След малко ще ти пусна една снимка от северозападен дунавски град, превзет от цигани и простотия. В моето детство възрастните хора там си изхвърляха боклука , облечени в кабинетни пижами, къщите им бяха обзаведени с виенска мебел, а жените излизаха за хляб наметнати с лисици и устни стил Грета Гарбо.
За София не ми се и говори, че ще ме баннат доживот. Царството на 'зелките' ти.

Ето снимката - окт 2007ма. Първото читалище 1848ма година, първият театър...  първата играна пиеса "Многострадална Геновева", в града през 1914та е имало дори детска оперета.. :  туk (http://images.vignuzzi.multiply.com/image/3/photos/68/500x500/49/Lom1.jpg?et=WVcfCQtTog6kxhd7phmewg&nmid=54349032)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 20:49
Срещу простотията няма лек, но случката,
По всякя вероятност, аз не съм обяснила добре. Интересите на този човек и факта, че кОлтулата за него се изразяваше в Клуб, Курва и Коняк го правеха най-неподходящия и некомпетентен съдник. Това е, което ме правеше безсилна.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в пн, 21 яну 2008, 20:51
За Лом ли говориш, Лени?  :?


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Кифлата в пн, 21 яну 2008, 20:58
 Много ми е неудобно да се разписвам в подобни теми, защото обикновено чета и множество разписали се, проявили се в други теми като войнстващи простаци, което е смущаващо.

 п.п. Нямам предвид никой писал до сега в темата, да не вземете сега да късата дрехите си разридани, принципни наблюдения споделям.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: kremenata в пн, 21 яну 2008, 20:58
Бабче, Разград е хубаво градче. Проблемът на събеседника ти не е с града, а със средата му. Дори и в центъра на Милано да живее, той ще вижда лъскавите магазини на Прада и Гучи и няма да разбере магията на "Ла Скала". Просто, защото не е научен. Зрял човек си. Би трябвало да си свикнала, че културата се възпитава.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: jullianna в пн, 21 яну 2008, 20:59
Срещу простотията няма лек, но случката,
По всякя вероятност, аз не съм обяснила добре. Интересите на този човек и факта, че кОлтулата за него се изразяваше в Клуб, Курва и Коняк го правха най-неподходящия и некомпетентен съдник. Това е, което ме правеше безсилна.

Така, да.
Знаеш ли, и за мен е непонятно
как някои свързват ходенето на море
с безконечни запои, заведения, жени /мъже
ама това е......


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 21:03
За Лом ли говориш, Лени?  :?

Да


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 21:04
Бабче, Разград е хубаво градче. Проблемът на събеседника ти не е с града, а със средата му. Дори и в центъра на Милано да живее, той ще вижда лъскавите магазини на Прада и Гучи и няма да разбере магията на "Ла Скала". Просто, защото не е научен. Зрял човек си. Би трябвало да си свикнала, че културата се възпитава.
Ти ме изненада. Те очаквах да познаете града.  :bouquet:  :bouquet:
Но тук става въпрос, че този човек оплюва нещо, което не познава. Той е просто е тиква със самочувствие. Не мога да приема тези неща, въпреки възрастта си.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 21:14
Бабче , дръж се :hug:  След малко ще ти пусна една снимка от северозападен дунавски град, превзет от цигани и простотия. В моето детство възрастните хора там си изхвърляха боклука , облечени в кабинетни пижами, къщите им бяха обзаведени с виенска мебел, а жените излизаха за хляб наметнати с лисици и устни стил Грета Гарбо.
За София не ми се и говори, че ще ме баннат доживот. Царството на 'зелките' ти.

Ето снимката - окт 2007ма. Първото читалище 1848ма година, първият театър...  първата играна пиеса "Многострадална Геновева", в града през 1914та е имало дори детска оперета.. :  туk (http://images.vignuzzi.multiply.com/image/3/photos/68/500x500/49/Lom1.jpg?et=WVcfCQtTog6kxhd7phmewg&nmid=54349032)

Лени добавям и Русе, градът на най-нежните ми детски спомени.
ПП Там на тиквите им казваха торби.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Роузи в пн, 21 яну 2008, 21:16
Честно казано всичко е въпрос на лично усещане ...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: sunflowers в пн, 21 яну 2008, 21:19
Всеки има своята истина за нещата.Това,че твоето мнение за града
е такова,не означава,че и на другите трябва да е...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Таря в пн, 21 яну 2008, 21:20
Почти всяка вечер се прибирам вкъщи отвратена от всепоглъщащата простотия наоколо  :sick:
Започва се рано сутринта, на път за робота с обясненията кой колко е изпил снощи, обилно гарнирани с паразитната дума е_ати с "б"  :sick:
През деня е трудно! Понякога има чувството, че съм на ръба на криза  :crazyeyes:
Например, когато ми казват: " А`е  тва ученето е само губене на време (сочна псувня)! Яз у Кремиковци като работИх, един имаше, `се учеше за вишу, да го .... у вишиста. Он че ми учи, че си зима отпуски да ми ходи по училищата, а яз че му работим и за него (много сочно псувня). и т.н., и т.н.
След случка като тази, обикновено безцеремонно натирвам изказващите се човекоподобни вън от стаята, като изобщо не ме интересува, че секретарката с големите бомби ме гледа с жален поглед (тя си ги харесва шоферчетата и искрено им е радва  :sick: ).
Ох, примери мога да давам безкрай, за съжаление (гореприведения е от петък)  :(  И от работата, и извън нея. Обаче засега ще се въздържа, защото ще запаля, пък имам да чета и няма да мога да се концентрирам.

Иначе, дръжте се! Не е лесно да се примириш с простотията наоколо, но за съжаление е безсмислено да се бориш с нея   :2gunfire: Само си съсипваме нервите  :x


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Буболина! в пн, 21 яну 2008, 21:23
Все си мисля, че може да се направи нещо, но до сега не съм разбрала какво.
Не само простотия ни залива, залива ни и агресия, злоба, простащина и селяндурщина.
Не може да няма начин обаче....


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в пн, 21 яну 2008, 21:23
Интересите на този човек и факта, че кОлтулата за него се изразяваше в Клуб, Курва и Коняк го правеха най-неподходящия и некомпетентен съдник.
Всъщност изкуството, пред което въздишаме, в огромната си част е сътворено от хора, които са били много на "ти" с трите К  :)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 21:27
Не знам, на мен хората ми се струват все по-агресивни, в Бг се живее в ултра-стрес. Като се почне от роднините и приятелите, които сякаш са на 'тръни', до най-непознати хора. Последният път в Бг се качих на един трамвай, и отивам да си купя билетче от ватмана.  И давам 60 стотинки, той нищо не ми казва, само ми ги връща. И аз пак му ги давам, помислих, че не може да ми подаде билетче, че не е удобно в момента. Учтива чакам. Тоя човек като скочи " Ти подиграваш ли ми се на мене , а?".  Аз казвам " не".  А той " Ти за пръв път ли се возиш в трамвай ма!" .  Включи се и цялата предна половина на трамвая " То си пише бе, то си пише".. Крещяха ми сигурно 2 минути към 6 човека, накрая една женица ми каза, че като си купуваш билет вътре в превозното средство струва 80 стотинки, а аз не съм прочела инстуркциите...За цифрите не съм много сигурна дали бяха такива, ама това е случката. Вместо да ми каже " още 20 стотинки" имах чувството, че някаква ярост се излива в/у мен...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 21:29
Интересите на този човек и факта, че кОлтулата за него се изразяваше в Клуб, Курва и Коняк го правеха най-неподходящия и некомпетентен съдник.
Всъщност изкуството, пред което въздишаме, в огромната си част е сътворено от хора, които са били много на "ти" с трите К  :)
Ама от друг ъгъл, ако визираш импресионистите, на тях и абсентът им е помагал. (коняка го сложих за благозвучие, момчето лющи по-твърди питиета)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 21:32
Не знам, на мен хората ми се струват все по-агресивни, в Бг се живее в ултра-стрес. Като се почне от роднините и приятелите, които сякаш са на 'тръни', до най-непознати хора. Последният път в Бг се качих на един трамвай, и отивам да си купя билетче от ватмана.  И давам 60 стотинки, той нищо не ми казва, само ми ги връща. И аз пак му ги давам, помислих, че не може да ми подаде билетче, че не е удобно в момента. Учтива чакам. Тоя човек като скочи " Ти подиграваш ли ми се на мене , а?".  Аз казвам " не".  А той " Ти за пръв път ли се возиш в трамвай ма!" .  Включи се и цялата предна половина на трамвая " То си пише бе, то си пише".. Крещяха ми сигурно 2 минути към 6 човека, накрая една женица ми каза, че като си купуваш билет вътре в превозното средство струва 80 стотинки, а аз не съм прочела инстуркциите...За цифрите не съм много сигурна дали бяха такива, ама това е случката. Вместо да ми каже " още 20 стотинки" имах чувството, че някаква ярост се излива в/у мен...
Лени, така е от сутринта до вечерта. Хората освен, че са неокъпани и миризливи, са и сърдити от сутринта на света и околностите. Груби са без причина, настръхнали и готови за скандал.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в пн, 21 яну 2008, 21:33
Ама от друг ъгъл, ако визираш импресионистите, на тях и абсентът им е помагал. (коняка го сложих за благозвучие, момчето лющи по-твърди питиета)
Не само импресионистите, всички... творците далеч не са най-добрият модел за поведение  :)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 21:36
Ама от друг ъгъл, ако визираш импресионистите, на тях и абсентът им е помагал. (коняка го сложих за благозвучие, момчето лющи по-твърди питиета)
Не само импресионистите, всички... творците далеч не са най-добрият модел за поведение  :)
Но от разстоянието на годините са романтични и прозата на ежедневието ги отминава.
Преди известно време една съфорумка написа, че Христо Фотев е алкохолик, но мнението на комсомолката не променя силата на стиховете му.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: sofi82 в пн, 21 яну 2008, 21:43
Ами и аз да си кажа мнението, според мен простаци има в целия свят ама тука простаци ни управляват и се налагат е това е лошото. А умните хора бягат навън, колко пъти сме чували за успехи постигнати от българи на запад ама те са успели защото са навън, а не тука при простаците. Сигурно ще се оправим ама не знам кога  [smilie=smile3506.gif]


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 21:48
Аз като студентка живеех в един град, в който сутрин в "рейса" се качваха неизмити, невчесани, навъсени, полуизрусени /разбирате намека/ хора, а сред тях имаше такива натруфени през зимата с лисичи палта с скъсани, парени дънки и капели тип "холандска продавачка от пазарище през 18 век" - живописно простотия.

Отказах се от "рейса" и ходех пеша на лекции и на работа по 10 км дневно. Чувствах се съхранена.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: meacupla в пн, 21 яну 2008, 21:49
Ами и аз да си кажа мнението, според мен простаци има в целия свят...
И според мен, но там те не са на почит, както е тук.
Жалко е, че при нас, те са модел на поведение  :(


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 21:54
Аз като студентка живеех в един град, в който сутрин в "рейса" се качваха неизмити, невчесани, навъсени, полуизрусени /разбирате намека/ хора, а сред тях имаше такива натруфени през зимата с лисичи палта с скъсани, парени дънки и капели тип "холандска продавачка от пазарище през 18 век" - живописно простотия.

Отказах се от "рейса" и ходех пеша на лекции и на работа по 10 км дневно. Чувствах се съхранена.
Мишон, имам впечатление, че и сега предпочиташ да "ходиш пеш", но цената ми се струва висока. Не може целият ни живод да мине като пешеходци и за наша сметка "рейса" да е пълен с потни кожени палта, ланци и лисичи калпаци.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 22:00
Права си за едно: липсва ми системност в подминаването на недоизстиналата мърша. 


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 22:02
Права си за едно: липсва ми системност в подминаването на недоизстиналата мърша. 
Като откриеш оптимален вариант, сподели го.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Роузи в пн, 21 яну 2008, 22:03
Е, не може всички да сме интелектуалци ... аз за душата си мисля ...има хора, които говорят диалектно, трудно намират думи, редят глупост след глупост, мазнички са , нямат познания за изкуството и литературата, но са съхранили детската си душа и чистота ... и  от другата страна т.нар. интелектуалци, които във вътрешността си са сухи дървета или гладки порцеланови фигурки ...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 22:07
Е, предпочитам сухите дървета и гладките порцеланови фигурки, без да смятам, че културното поведение и общата култура са елемент на интелектуалния потинциал.

Но всичко опира до памперсите и броя акания през деня, не мислиш ли? :)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 22:09
Е, не може всички да сме интелектуалци ... аз за душата си мисля ...има хора, които говорят диалектно, трудно намират думи, редят глупост след глупост, мазнички са , нямат познания за изкуството и литературата, но са съхранили детската си душа и чистота ... и  от другата страна т.нар. интелектуалци, които във вътрешността си са сухи дървета или гладки порцеланови фигурки ...
Простотията е безпощадна и не подбира. Не винаги образованието, умението да се изразяваш и познанията са критерий. Светът е пълен с много учени простаци. И повярвай, те са най-страшни. Пък ако им добавиш и самочувствие на интелектуалци - нещата са неспасяеми.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 22:17
Вярно е, подкрепям.
При интелектуалните простаци нещата са неспасяеми.
Само си представи човек, преподавател, доцент, светило в граничната си област, завършил навремето със златен медал един университет се обръща към студентка /натокана и облякана/ с "Алооо, да `н си дошла на ревю, ма?" или "Ся кво да въ прайъ? Да въ разчекна ли? Ши повръщати ли" към студентки с пищови.
Уф.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 22:17

Простотията е безпощадна и не подбира. Не винаги образованието, умението да се изразяваш и познанията са критерий. Светът е пълен с много учени простаци. И повярвай, те са най-страшни. Пък ако им добавиш и самочувствие на интелектуалци - нещата са неспасяеми.

тоест, какво е за теб простак


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 22:23
Мисля, че е съвсем ясна. А за теб?


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 22:27
о, кой не е имал някой професор простак.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 22:32
о, кой не е имал някой професор простак.

Съпругът ми имаше уникален.
Беше учен простак, държеше се със студентите като разгонен хамалин, говореше на диалект,  плещеше глупости и се хилеше като малоумен. Беше продукт на Рабфак или Курсус магнус (не съм сигурна), активни родители и партийно поръчение. Не ме питай повече, няма да коментирам къде и по кое време.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Дренка в пн, 21 яну 2008, 22:36
Позволявам си да пиша в темата, тъй като съм пристрастна към града и познавам доста хора, родени и израснали там. Бабче, ни ти него ще убедиш, ни той теб. МАлко като за столицата и провинцията.... Иначе съм на мнението на Кифлата, без да е лично към някой


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 22:38
о, кой не е имал някой професор простак.

Съпругът ми имаше уникален.
Беше учен простак, държеше се със студентите като разгонен хамалин, говореше на диалект,  плещеше глупости и се хилеше като малоумен.

Най-великия по емрбиология също отговаря на описанието, с тази разлика, че много се научаваше от него....


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 22:53
Позволявам си да пиша в темата, тъй като съм пристрастна към града и познавам доста хора, родени и израснали там. Бабче, ни ти него ще убедиш, ни той теб. МАлко като за столицата и провинцията.... Иначе съм на мнението на Кифлата, без да е лично към някой
И аз съм пристрастена. Дано не ти звучи високопарно, но мисля че съм оставила сърцето си там. Обичам този град и понякога съм крайна когато го защитавам. Там получих и най-странния комплимент " От София е, но е много приятна.."


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 22:55
Ох, Бабче, ще ме умориш..."От София е, НО е много приятна!" :lol:


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 22:59
Ох, Бабче, ще ме умориш..."От София е, НО е много приятна!" :lol:
Ами, мразят ни хората и с право. Дървен шоп, столичанин от Бусманци се бие в гърдите със Софийското си жителство и се блещи на хора дето на малкия им пръст не може да стъпи. Панелнокремиковска идилия моето момиче. Това е положението за жалост.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в пн, 21 яну 2008, 23:01
Я кажи сега, тоз цитат в профила за "злобата" кой го метна? Или ела в Споделете да споделиш, че да няма тривка зарад спам темата ти.

О, сега виждам, че "Селската чест" най-вероятно е съдържателя на "сентенцията". Извинете за невежеството. Май блеснах...пак.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в пн, 21 яну 2008, 23:09
Позволявам си да пиша в темата, тъй като съм пристрастна към града и познавам доста хора, родени и израснали там. Бабче, ни ти него ще убедиш, ни той теб. МАлко като за столицата и провинцията.... Иначе съм на мнението на Кифлата, без да е лично към някой
И аз съм пристрастена. Дано не ти звучи високопарно, но мисля че съм оставила сърцето си там. Обичам този град и понякога съм крайна когато го защитавам. Там получих и най-странния комплимент " От София е, но е много приятна.."

А моят най-странен комллимент беше " Българка е, но е много добра". :roll:


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Дренка в пн, 21 яну 2008, 23:18
Бабче, вярвам ти!


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: kremenata в пн, 21 яну 2008, 23:39
Бабче, от думите ти прозира снобизъм. Нищо лично. Няма да спамя темата ти.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в пн, 21 яну 2008, 23:41
Бабче, от думите ти прозира снобизъм. Нищо лично. Няма да спамя темата ти.
Това е нещо ново за мен, но знам ли може и да си права!


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: nia_r в вт, 22 яну 2008, 00:00
Много харесвам подобни теми,в които всичко грозно,пошло, агресивно и просташко съществува извън нас,а ние сме някаква малка,свободно лутаща се,имунизирана срещу всичко това частица...
Иначе и на мен агресията в България ми дойде малко в повече при последното ми гостуване...Може би аз съм се променила и вината е в мен...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Blondi в вт, 22 яну 2008, 00:42
Много харесвам подобни теми,в които всичко грозно,пошло, агресивно и просташко съществува извън нас,а ние сме някаква малка,свободно лутаща се,имунизирана срещу всичко това частица...
Иначе и на мен агресията в България ми дойде малко в повече при последното ми гостуване...Може би аз съм се променила и вината е в мен...

Не е в теб. И не е в никого. Все още смятам, че недоимъкът и липсата на немислене за парите и сметките прави хората такива, каквито не искаме да бъдат. И каквито ние не смятаме, че сме. Но често сме и това е нормално и в никакъв случай осъдително. Аз съм ужасен патриот и искам да бъда и да живея в България, да отглеждам и възпитавам децата си там. Но с всяко прибиране виждам просто как е все по-трудно и все по-невъзможно това. Въпреки ужасното ми желание. Просто не мога аз, ти, вие или те, в малка част, да вървим срещу тях. Трудно е, невъзможно, тъжно. И факт!
Бабче, ако взема да вадя от старите ленти всичко, то ще задръстим жълтата преса  :D Просто си остани все такава, както досега, за теб самата. За нас не мога да го кажа, защото вече знам, че нет пространството не си заслужава, но за теб  :love:


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: nia_r в вт, 22 яну 2008, 01:47
Все още смятам, че недоимъкът и липсата на немислене за парите и сметките прави хората такива, каквито не искаме да бъдат.
Е,Блонди,ако това беше в сила,надали войнстващата простотия щеше да вирее и сред чужбинските мами.А тя вирее навсякъде.Къде повече,къде по-малко войнстваща...
Дори една сравнително интелигентна идея,осъществена с малко повече от необходимата агресия,може да се превърне в простотия...
Всичко е много субективно...Дори да бях родена в английския двор,все някоя френска аристократка можеше да намери у мен нещо просташко...
Мисълта ми беше за това,че повечето в темата окачествяват простотията като "тя"-"те"(простаците)...И никога не сме "ние"...
И понеже аз вероятно в нечии очи съм простачка,много вероятно и войнстваща,приемам темата малко лично...
Може би грешката ни е в това,че все бягаме от "ние"...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Jolene в вт, 22 яну 2008, 05:48
Мисълта ми беше за това,че повечето в темата окачествяват простотията като "тя"-"те"(простаците)...И никога не сме "ние"...
И понеже аз вероятно в нечии очи съм простачка,много вероятно и войнстваща,приемам темата малко лично...
Може би грешката ни е в това,че все бягаме от "ние"...

Много е важно да се разграничим, на всяка цена.

Бабче, извинявай, но с такава лекота си използвала квалификации присъщи за хората, от които така явно искаш да се разграничиш, че се размиват границите.
Мъжът ми много обича България и българите, но смята, че в голямата си част /и мен в това число/ имаме един много неприятен порок и той е да съдим хората. Склонна съм да му вярвам.

Има нещо вярно в това, че прозира снобизъм.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: morticia в вт, 22 яну 2008, 07:16
niara е написала каквото бих написала и аз.

Всички сме простаци за някой друг, който е или се счита на по-високо ниво. Тук във форума все изключенията сме се събрали. Досега не съм срещала човек, който да е абсолютно убеден, че е простак. Такива са защитните ни механизми в главата.

А и йерархията на простотията е твърде сложна. Не е като права стълба, а като разклоненията на дърво - с множество клончета, които са уж на едно ниво, но на отдалечени един от друг клони.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: LemonDesi в вт, 22 яну 2008, 09:25
Мишон, няма нужда чак да се споделя, ще си призная без бой по тъпата селска тиква.  ;-)
Както виждам, бабчето се трогва много надълбоко, след като чак и в подписа й е влязло моето мнение за нея.
Виждам, че вече и на Флор й е указана честта...

И тук не се въдържа да вмъкнеш идеите си за Бусманци, Дружба и соцреализъм...
Кажи ми, наистина ли смяташ, че това, че си имала късмета бабите ти да са от двете страни на НДК, те прави по-умна и по-непростачка? Мирогледът ти е много ограничен, и доводите ти издишат. Аз не си позволявам да квалифицирам хората въз основа на това откъде са - с еднаква липса на предубеждение ще приема всеки.
В друга тема преди известно време бях написала това:

Явно на някои хора самочувствието им се гради основно на това къде са имали късмет
да се родят.
Преди известно време, спрях за нещо на ъгъла срещу Съдебната палата.
Сложих си за малко това, което носех до витрината на магазина. Видях, че някой преди
мен си е оставил чашата от кафе там, но въпреки, че съм способна да си нося боклуците
с километри докато стигна до кошче, реших, че не е моя работа да изхвърля въпросната чаша.
Като тръгнах, една госпожа на достолепна възраст ме попита "Извинете, Вие от София ли сте?"
Не можах да я убедя, че съм от София, защото видите ли, полезното изкопаемо беше ВИДЯЛО с очите
си, как аз оставям МОЯТА чаша там. И това автоматично ме прави жителка на Долно Нанагорнище  ,
което пък от своя страна, трябва да е обида.


Бабче, тази въпросна госпожа да не е била баба ти? Или може би пък ти?
Или просто някоя подобна, чиято работа е да сочи с пръст, а да не вижда собствените си липси във възпитанието.
Криворазбраната цивилизация, в пет действия.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: rainbird в вт, 22 яну 2008, 09:50
Почти всяка вечер се прибирам вкъщи отвратена от всепоглъщащата простотия наоколо  :sick:
 И от работата, и извън нея. Обаче засега ще се въздържа, защото ще запаля, пък имам да чета и няма да мога да се концентрирам.
...
Не е лесно да се примириш с простотията наоколо, но за съжаление е безсмислено да се бориш с нея   :2gunfire: Само си съсипваме нервите  :x

Може да прозвучи банално, но ти самата я привличаш - с думи, мисли и емотикони.
Помисли, напиши как искаш да бъде, не как не ти харесва да е. За нещата около нас имаме голям дял самите ние. Въпрос на начин на мислене.
Майка Тереза, например, не е искала да участва в демонстрации против войната.
Само в такива за мира. Защото е разбирала принципа на отрицанието и негативизма като цяло.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Шпунц в вт, 22 яну 2008, 09:52
Бабче познавам Разград,оттам е съпругът ми.Обичам много Русе там завърших инженерство. Живея в Дружба,а израснах в диво шопско село Горни Богров. Знам за какво говориш ,но простаци има навсякъде...  Разбира се има и свестни хора. Те са от значение за мен,а не простаците...   :hug:


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: мишонка в вт, 22 яну 2008, 10:00
Лемон Деси, никой освен теб самата не те е нарекъл "тъпа селска тиква". Прощавай, но никъде не съм казала нищо за "поизхода" на хората, нито къде са се родили. Тези неща са дар от Бога. Трябва да се оползотворят. Но не можеш да отречеш, че човек трябва да се развива, да се самовъзпитава, да цени естетичното, да прави добро, да не плюе незаслужено, да бъде полезен с нещо на този свят, на хората.

Простотията и еснафщината са едната половина от света, въпросът е ти от тази половина ли си или не. :)

Флор, снобизмът е проява на лош вкус. Сноб /без аристократичен произход/ вече е всеки, който дръзне да постави селяндурията на осъждане така ли? Да имаш да вземаш.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: LemonDesi в вт, 22 яну 2008, 10:07
Не съм казвала, че си ме наричала нещо.
Това е спор между мен и бабчето.
И не се сещам някъде да съм казвала, че човек не трябва да се развива.
По принцип не обичам оплюването и соченето с пръст, хора с различни разбирания и ценностна система винаги ще има, когато някой не ми допада, просто се дистананцирам от него.
Отговорих ти, понеже усетих сарказма ти, свързан с подписа на авторката.
Аз пък просто не можах да разбера намесата й в темата за българското село, само за да каже, че бабите и са родом от пъпа на София, и да говори за места, където никога не е била (за нейн късмет). Подразни ме принизяването на нещата. Както и да е.

Да, всъщност сега като си прочетох предишния постинг, изглежда така, все едно говоря на теб. Грешката е моя.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: kremenata в вт, 22 яну 2008, 10:11
Мишон, отговарям ти с цитат, защото съвпада с мнението ми.

Много харесвам подобни теми,в които всичко грозно,пошло, агресивно и просташко съществува извън нас,а ние сме някаква малка,свободно лутаща се,имунизирана срещу всичко това частица...



Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в вт, 22 яну 2008, 10:25
Съжалявам, че наруших идиличния покой на някои хора.
Съжалявам и за това, че почти никой не прави разлика между "простотия" и "войнстваща простотия". Тя личи много ясно в изразните средства с които хората спорят и в отправянето на лични нападки,  обиди и определения.
Моля, дамите, които искат да ми обяснят какъв простак съм да го направят на ЛС, за да не обременяваме останалите пишещи във форума.
Моля и някой от модераторите да заключи или изтрие темата.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: morticia в вт, 22 яну 2008, 10:39
Бабче, не мой' така. Не ти харесват отговорите - фръц, заключете. :D


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Таря в вт, 22 яну 2008, 10:40

Може да прозвучи банално, но ти самата я привличаш - с думи, мисли и емотикони.
Помисли, напиши как искаш да бъде, не как не ти харесва да е. За нещата около нас имаме голям дял самите ние. Въпрос на начин на мислене.
Майка Тереза, например, не е искала да участва в демонстрации против войната.
Само в такива за мира. Защото е разбирала принципа на отрицанието и негативизма като цяло.


Може и да си права
Далеч съм от мисълта, че съм идеална и безгрешна. Сигурно понякога и аз се държа по начин, който околните не одобряват...
Ако ме ударят не си подавам и другата буза, ами отвръщам на удара. Не е по християнски, но иначе досега да са ме пребили  ;-)
Старая се обаче да не съдя хората прибързано и да не не повтарям поведение, което би ме подразнило, ако е приложено спрямо мен  :D Много се старая! Навярно не винаги успявам, но поне опитвам да избягвам отрицанието в ежедневието си   :)
 :hug:


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: nista в вт, 22 яну 2008, 10:46
Бабче, чела съм твои мнения във форума, духовити и забавни! Било ми е приятно. Но сега искам да напиша своето мнение по темата ти, защото нещо ме жегна. Няколко пъти използваш словосъчетания като "дружбенска панделка" или панелно-кремиковска идилия". А аз живея точно в дружбенска панелка и то в кремиковски блок! Тук успяхме да си купим жилище със съпруга ми и това е нашият дом, изграден с много любов и топлина! Ако ти отворя вратата, отвътре той изглежда като всички останали хубави и уютни апартаменти, в които семействата вечер се прибират с желания, за да споделят живота си. Не мисля, че в разговора с твоя познат точно панелката в Дружба и Кремиковци са виновни за простотията му, навярно тя е в душата му, в разбиранията му, във възприятията му.  И едва ли пак тя е причина да не е виждал нищо повече от това! Защото аз от тази панелка тръгвам, за да обикалям света, и пак в нея се връщам, за да си спомням преживяното. Оттук разговарям с приятелите си по всички кътчета на света. Слушам музиката си, която за моя изненада и кремиковските ми съседи харесват. А децата им ми задържат вратата, за да си кача покупките или направо ми ги качват, ако са по-тежки! Понякога ме молят да им помогна с домашното по английски или френски. Хубави и добри деца! Живеят в кремиковски блок и те!
Затова толкова ме жегна това! Защото, разбираш ли, и в тези панелки живеят прекрасни хора, които могат да те изненадат, та не са хубави определенията и квалификациите, струва ми се! Иначе разбирам за какво говориш, наистина! Но може би не е това начинът или изразните средства!
Моля те да ме извиниш, ако не съм те разбрала правилно! Или ако аз по някакъв начин съм те обидила!


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: zeFs в вт, 22 яну 2008, 10:53
Простотията е безпощадна и не подбира. Не винаги образованието, умението да се изразяваш и познанията са критерий. Светът е пълен с много учени простаци. И повярвай, те са най-страшни. Пък ако им добавиш и самочувствие на интелектуалци - нещата са неспасяеми.

Ти постоянно се самоописваш. Отврати ме!


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: r_yaneva в вт, 22 яну 2008, 11:05
И в 199 и някоя си година едно момче овчарче, потомък на видни Кремиковски строители на социализЪма (железни селяндури) заяви, че не е виждало по-затънтено място от този град. Горкото, то не беше виновно. За него градът беше просто територия различна от панелката в Дружба и аверите-еволюирали каруцари. И при него всички доводи  бяха безсилни. Тази зелка, имаше своя истина. Тогава не можах да се преборя с него. Искаше ми се да съм висока 1,90 и да тежа 100 кг. 

Възможно е да не си много по-различна от въпросната зелка. Вярно е, че има различни зелки, някои са зелки-интелектуалки, а други- обикновени "кремиковски" зелки. Но все пак зелки.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в вт, 22 яну 2008, 11:21
Според мен бабче не искаше да каже, че всички , освен нея са простаци. :roll: Естествено, че може да се окаже простак в нечии очи. Аз , тя, той... всички.

В спомените й от града Х аз лично открих някаква идилия от отминали времена, когато е имало и други ценности, освен крайно материалистичните , и интереси извън крайно личните. Така разбрах темата. И затова дадох пример с друг град.
Българите след Освобождението сякаш са имали естествена нагласа да се присъединят към по-цивилизованата и културна част от Европа. Създали са театри, библиотеки, университети, училища, читалища с едничка цел образование.
Дори архитектурата е следвала някакъв наивен, но чаровен модел за подражание на културата, естествено идваща по Дунава. Точно затова в тези градове е характерна  тъжната картинка на загубеното, изоставеното.
Но, реално погледнато сигурно това е .. прогреса. Ако отидете в Ливърпул, например ще видите много сходна картинка.

Тоест,  приемам темата не като обвинителна към хората, (стига сте търсили поредната междуфорОмска разправия), а като носталгична и я разбирам бабчето.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в вт, 22 яну 2008, 11:23
Тоест,  приемам темата не като обвинителна към хората, (стига сте търсили поредната междуфорОмска разправия), а като носталгична и я разбирам бабчето.
Т.е. нещо като носталгичната тема за селото?  :D


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: lenilaf в вт, 22 яну 2008, 11:26
Тоест,  приемам темата не като обвинителна към хората, (стига сте търсили поредната междуфорОмска разправия), а като носталгична и я разбирам бабчето.
Т.е. нещо като носталгичната тема за селото?  :D

Ами, защо не. Носталгична тема за града. Така разбрах темата.  Но, винаги можем да се пуснем и да се поплюем кой е простак и кой не е. И най -вече, кой е заслужил Софиянец и кой не...


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: LemonDesi в вт, 22 яну 2008, 11:31
Лени, при бабчето нещата са много навързани.
Темите се пускат вследствие на впечатления от други, или поне последните.
Тя, с извинение, се изплю върху спомените на хората в друга тема.
Определи живота на много голяма част от хората като пиянство, безхаберие, и простотия.
И в тази тема тук също вмъкна този привкус. Аз съм пристрастна, защото тя наистина ми опротивя, но както виждаш, има и други, на които не им допада начина й на изказване.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в вт, 22 яну 2008, 11:31

И в 199 и някоя си година едно момче овчарче, потомък на видни Кремиковски строители на социализЪма (железни селяндури) заяви, че не е виждало по-затънтено място от този град.  
На мен ми звучи по-скоро войнстващо, отколкото носталгично, Лени  :)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: tangeo в вт, 22 яну 2008, 11:34
Съжалявам, че може да разваля идиличната картина, но войнстваща простотия и еснафщина има в изобилие и в Разград - точно както във всеки един град на България.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: zeFs в вт, 22 яну 2008, 11:37
Но, винаги можем да се пуснем и да се поплюем кой е простак и кой не е. И най -вече, кой е заслужил Софиянец и кой не...

Това се отнася за злобната баба - расистка на тема ЧИСТ ГРАЖДАНИН ли? Тя постоянно плюе просташки.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: rainbird в вт, 22 яну 2008, 12:05
Много се старая! Навярно не винаги успявам, но поне опитвам да избягвам отрицанието в ежедневието си   :)
 :hug:
Тарче, споко, не обвинявам никого, просто споделях, а и се стреснах от стрелящото човече ;-)
Но не се опитвай, нито се старай. Просто си представяй какво искаш да виждаш като краен резултат наоколо и то не като задължение, а с лекота и като забавление :)

За да не се отклонявам от темата, и докато не са я заключили: такива теми пускаме, когато искаме да покажем как "ние не сме такива". Или "искам да ви покажа как аз не съм като тях". Естествено желание е, обаче никак не продуктивно - рядко хора, които се възмущават от някакво явление действително правят нещо, за да го променят. Само се фокусират (себе си и другите, които въвличат) върху възмущението си и говорят за него. Бабче, по-голяма полза ще има от тема, в която показваш достойнствата на въпросния град, за да ги оценят повече хора.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Aera в вт, 22 яну 2008, 18:20
Смятам, че някой, който си позволява да съди за друг, по това къде или как живее е достатъчно кръсноречиво за това какъв е той в дествителност. Авторката дефакто се изказва по абсолютно същия начин, по който и човека, заради който е пуснала темата. Не виждам тя с какво се различава от него.
И не е важно само какво ни дразни или не ни харесва, а какво правим, за да го променим. И изказвания от рода на "С простотията не можем да се борим" са твърде пораженчески. Ще дам примери, за да стане по ясно какво имам предвид.
1. Дразни ме това, че някой е решил да си паркира колата по средата на тротоара и аз се чудя от къде да мина с количката или някой решил да избегне чакането на светофара и решава с мръсна газ да мине по тротоара на 1/2 см разстояние от количката. За мен това е простотия, с която не искам дъщеря ми да свиква. Като жена не мога да се разправям, както го прави мъжа ми, защото рискувам да свърша в Пирогов, но въпросните коли са снимани и пратени на кмета, заедно със съответната жалба. Дали ще се направи нещо незнам, но каквото е зависило от мен съм го направила.
2. Мъжът ми редовно слиза да чисти пред входа купчината мърсотия. В началото му се хилеха и го мислеха за ненормален, но резултатът след известно време е, че в момента, в който го видят долу, слизат още поне двама въоръжени с метли и лопати, защо, ами защото хората са като стадо, някой трябва да даде пример.
Мога да дам много примери, но твърде много натоварих темата. Все пак всеки би могъл да допринесе с нещо да живеем в по нормален свят.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: *SV* в вт, 22 яну 2008, 19:14
Затънтен има много значения -  забутан, непристъпен, скрит, затулен, отдалечен, отстранен, уединен, самотен, усамотен, вдън земя, замрял, глух и т.н. Преди да си правим изводите, трябва да знаем кой и в какъв смисъл го използва, както и кой как го разбира. Не изясним ли това, нямаме никаква база за по-нататъшни размишления. В случая едва ли някой може да каже какво е мислил въпросният младеж.

Произход, местожителство и други подобни нямат отношение. Проблемът на първо място е в липсата на комуникация, а оттам идва и неразбирането на другата страна, търсене на евентуални причини за това и тем-подобни предположения.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в вт, 22 яну 2008, 19:45
Поднасям извиненията си на всички селяни и граждани, които волно или неволно съм обидила.   :bouquet:
Докато ние си мерехме злобата и остроумието и брояхме коронките, които се търкалят във вените ни, един гражданин подписа  най-после документ, който може би ще спаси едно дете, а безотговорността на други граждани направи така, че двама души бяха почти изядени от кучета.
На този фон спорът ни е тъп, а злобата и обидите нелепи.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Down Under в вт, 22 яну 2008, 20:42
Мисля, че спорът е доста хаотичен. Аз смятам, че голяма част от плюещите бабчето, които са придобили апартамент в Кремиковци например, не помнят как се е създал и заселил този квартал. В бурните соц. години, когато в София се строиха заводи се появи една нужда от работници. От друга страна поимъкът на хората от селата беше отнет, чрез национализацията. Част от безимотните и необразовани хора бяха довлечени в столицата, за да работят в леярните на заводите. Кварталите за които говори Бабчето бяха създадени за тези хора.
Не бива да отричате, че както в София, така и в провинцията има семейства, които макар и не аристократи от поколения са заможни - или са били преди комунизма. Те са били образовани и са създавали образовани и културни деца. В същия момент винаги е имало нискокултурни, нечистоплътни и необразовани хора, които създават такова поколение. И е факт, че в София бяха "внесени" доста такива хора.
Сега да отбележа, че не визирам хората от провинцията, дошли да учат и да се реализират, защото за кадърните и способните място има на всякъде и те не пречат на никого.
Не мога да разбера с какво ви подразни темата. Тя е за неща за които повечето от нас се оплакват. Може би се дразнят тези, които откриват собственото си поведение в постингите.
Тази тема породи и другата за снобизма. Аз знам кое не е снобизъм, а проява на достойнство - родът ми и по майчина и бащина линия са били ограбени и лишени от всичко от комунизма, но и двете ми баби не загубиха душевността си. Макар да са живели в лукс бяха успели да се адаптират и да работят без да се оплакват. Прави ми впечатление, че днес ние се оплакваме все повече дори от дребни неволи.
Бъдете по самоуверени и не търсете себе си във всеки постинг заклеймяващ простотията, защото така сами се определяте.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в вт, 22 яну 2008, 21:10

Не бива да отричате, че както в София, така и в провинцията има семейства, които макар и не аристократи от поколения са заможни - или са били преди комунизма. Те са били образовани и са създавали образовани и културни деца.
Така е, разбира се. Такива семейства имаше и по време на комунизма. Нормално е хората с пари или власт да осигуряват добро образование и културна среда за децата си.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: iliana__ в вт, 22 яну 2008, 21:17
Много грозни думи ,много грозни и злобни епитети ...........направо просташки.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Down Under в вт, 22 яну 2008, 21:21
Така е, разбира се. Такива семейства имаше и по време на комунизма. Нормално е хората с пари или власт да осигуряват добро образование и културна среда за децата си.
[/quote]

Ами именно за това ставаше дума в поста на авторката според мен. И цялата последваща атака е не на място и произтича от нежеланието на хората да четат, разбират и уважават мнението на другите.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: LemonDesi в вт, 22 яну 2008, 22:42
Не, явно и ти четеш това, което ти изнася.
Защо не й прочетеш мненията в темата за българското село?
А за подписа й какво ще кажеш?
Това е ограниченост, съжалявам. Обижда много хора.
Чудя се този шовинизъм на тема село-град дали само тук съществува? 
Кой по дяволите е тоя, дето трябва да определя къде ще се пресели някой?
Ако имам възможност и желание, и на Луната ще отида да живея, и не смятам, че това трябва да влиза в работата на някой, както не влиза в моята работа живота на другите.
Уроци по история от вас нямам нужда да взимам, имам глава на раменете си, и мога да преценя какво и кога направено за българския град и село.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: babche в вт, 22 яну 2008, 23:23
LemonDesi , вие явно приемате нещата много лично. Успокойте се. Ако сте сигурна в избора и идентичността си, няма нужда да се притеснявате от дребните неща. Бъдете широко скроен човек и приемайте хората такива каквито са (квалификациите за мен бяха доста колоритни, повтаряйте ги на ум и може би ще се успокоите). Приемам, че съм зло, ограничено бабище, дразнещо изкопаемо и "градски расист". Само не се гневете! Лошите мисли се отпечатват на лицето (гравитация, бръчки такива гадни неща).
Гневът си прави и други лоши шеги - допуска, иначе изискани дами да си служат с език на перачки. Лошо е и не е възпитателно за бъдещите престолонаследници.
Подписът ми е мой избор, може и да не го четете. Той не е вулгарен, не съдържа обидни образи или думи. Част от него е просто линк към статия.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Down Under в вт, 22 яну 2008, 23:48
Ами четах и за селото и подписа прочетах, но нищо от това не ме жегна. И аз нямам спомени за село, просто не съм имала такова. Сега обичам да ходя. Е и какво ще ме обвините, че съм сноб ли? Не мога да разбера вашата негативност. Според мен сте несигурни и си търсите поводи да се изтъкнете, но пък това е животът, трябва си борба. Е ние простите граждани отстъпваме и не можем повече да се борим.  чувствайте се у дома си.  Само запомнете - ние не се борим срещу Вас от провинцията, а срещу простотията, която вирее на всякъде.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Dona в вт, 22 яну 2008, 23:50
Бъдете широко скроен човек и приемайте хората такива каквито са
Чудесен съвет, бабче. Универсален.

Според мен сте несигурни и си търсите поводи да се изтъкнете, но пък това е животът, трябва си борба.
Всъщност, кой търси повод да се изтъкне?


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Анда в ср, 23 яну 2008, 00:35
Аз харесвам провинцията. Дори диалектите ми допадат. Ако имаше как, бих се преместила в малък град.
България е една шепа място, цялата е провинция. Смешно е да се обиждаме на месторождение.
Ако ще е метропол, да е Ню Йорк. Или, айде, Париж.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: LemonDesi в ср, 23 яну 2008, 01:14
Gugy, правописът ти куца, и някак това ми пречи да те приема насериозно  :35:
Аз се чувствам у дома си, тук съм родена, и не съм имала друг дом.
Бабче, не можеш да се защитаваш адекватно, квалификациите за теб са абсолютно верни,
но нито имам време, нито желание да си ги повтарям - едва ли мислиш, че си толкова важна за мен.
Слава Богу, установих, че повечето хора писали в тази тема са широко скроени, без значение от къде са.
Ти обаче май не можеш да схванеш за какво става въпрос.
За бръчките и гравитацията не се притеснявай, щъпуркам трийсетина години след тебе, пък и рядко си тровя нервите с подобни мисловни диарии като твоята.
Между другото, хвърлих едно око на статията в подписа ти, и имам чувството, че авторът при всяко произнасяне на думата "селянин" еякулира. Е, нищо, всички имаме право на удоволствия, нали така  ;-)


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: ydomusch в ср, 23 яну 2008, 01:55
Gugy, правописът ти куца, и някак това ми пречи да те приема насериозно  :35:
Аз се чувствам у дома си, тук съм родена, и не съм имала друг дом.
Бабче, не можеш да се защитаваш адекватно, квалификациите за теб са абсолютно верни,
но нито имам време, нито желание да си ги повтарям - едва ли мислиш, че си толкова важна за мен.
Слава Богу, установих, че повечето хора писали в тази тема са широко скроени, без значение от къде са.
Ти обаче май не можеш да схванеш за какво става въпрос.
За бръчките и гравитацията не се притеснявай, щъпуркам трийсетина години след тебе, пък и рядко си тровя нервите с подобни мисловни диарии като твоята.
Между другото, хвърлих едно око на статията в подписа ти, и имам чувството, че авторът при всяко произнасяне на думата "селянин" еякулира. Е, нищо, всички имаме право на удоволствия, нали така  ;-)


Много вулгарно изказване. Не следя темата отблизо, но постингът ти определено не те кара да изглеждаш интелигентна и широкосроена.

Статията в "Култура" не се занимава със селянина като човек от село, а със селянията като определен манталитет. Първосигнално е да се обиждаш.


Титла: Re: За войнстващата простотия, която ни завла
Публикувано от: Tatti в ср, 23 яну 2008, 02:14
Дори не знам защо пускам тази тема ..
babche, в подфорум "Правила, условия и указания", заключвайки една преместена тема на Вечнозасегнатия и формулирайки разни работи, обясних предназначението на "Споделете".
Предвид горния цитат можеше просто да "плеснеш" постинга си там.
Вярно, щеше да пропуснеш някои бисери от тук, но пък щеше да получиш моментна съпричастност и да избегнеш неминуемия извод от подобни теми, цитатът пак е твой:
Цитат
На този фон спорът ни е тъп, а злобата и обидите нелепи
За мен е приятна изненада, че подобна тема за над два дни е реализирала само 5 страници ('айде с изтритите да са 6)
Или системното ми триене на такива словесни псевдобитки дава резултат, или на потребителите почва да им писва от едно и също преливане "от пусто в празно".
Всички подобни теми започват с чудесното "селянията като определен манталитет"(каквито потребители естествено тук не се намират :) ), а не като "човек от село" и завършват с квалификации, зеленчукови самоопределения, засегнати, обидени и сърдити.
Нищо лично към "споделилите" тук, но ще заключа темата.
 :bowuu:


1