BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: dobrata du6teria в ср, 06 авг 2008, 17:04



Титла: Добра дъщеря?!
Публикувано от: dobrata du6teria в ср, 06 авг 2008, 17:04
Винаги съм била добрата дъщеря на мама и тате. Винаги съм искала да ги радвам и правя щастливи, ако има нещо не добро, да им го спестя, за да не ги разтревожа, да се съобразявам с техните желания и очаквания... И, така до 30-тата ми година, когато усетих, че никак не съм щастлива, нито удовлетворена от живота си.ПРОМЕНИХ СЕ - КАК?! С МНОГО РАБОТА НАД СЕБЕ СИ И МНОГО ПРОМЯНА В ЖИВОТА МИ - няма да досаждам с обяснения. НО, вече не ги харесвам както преди, и не се чувствам ОК, когато съм с тях, а когато предстои празник, на който трябва да ги поканя, вече не го чувствам като празник. Те, хем очакват да ги поканя например за рождения ден на детето, хем като ги поканя, почват да мрънкат, че им е трудно да дойдат, болят ги краката, не може да шофира бащата в този  софийски трафик, с какво да дойдат, в колко часа да дойдат когато им е удобно, като дойдат какво да им пусна по ТВ-то да гледат (мач, спорт, или нещо друго, музика и разговори и веселби с мен не признават) и вече не знам как да се държа с тях. Хем ми се иска да се виждат с внучето и аз да ги виждам, хем ми вгорчават и най-хубавият празник с техните  претенции и мрънкания?!


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Поточе в ср, 06 авг 2008, 17:11
Аз не разбрах какъв е въпросът? newsm78


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Ери в ср, 06 авг 2008, 17:14
Никак не си добра дъщеря....  :?


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: скитниче в ср, 06 авг 2008, 17:23
Май ти е писнало вечно да правиш компромиси на твой гръб,
Ако досега винаги е било така,родителите ти трудно и трагично дори ще приемат промяната.
Може би трябва да си поговорите,поне да опиташ да те разберат, newsm78за да не ви се изострят отношенията все пак.
А може и просто да минаваш такъв етап и не търпиш много-много....


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Ивалина в ср, 06 авг 2008, 17:31
Затова си празнуваме празниците с когото става празник, пък при родителите ходим преди или след /изтърсваме им се/! Те, разбира се, много се радват и всички са щастливи. Като ни писне, ставаме и си тръгваме... 


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: dobra du6teria в ср, 06 авг 2008, 17:35
Май ти е писнало вечно да правиш компромиси на твой гръб,
Ако досега винаги е било така,родителите ти трудно и трагично дори ще приемат промяната.
Може би трябва да си поговорите,поне да опиташ да те разберат, newsm78за да не ви се изострят отношенията все пак.
А може и просто да минаваш такъв етап и не търпиш много-много....


и аз съм се питала дали не минавам през някяква фаза, но тя не преминава вече 3-4-та година, а се затвърждавам като друг характер, който не само родителите, а и останалите роднини не приемат, приятелите, обаче ме приемат, мъжа ми също. Само роднините, които явно са свикнали да съм меката мара и сега не ме приемат като не съм. вече не съм угаждачката, а имам и аз изисквания и те не искат да свикнат и просто се дистанцираме newsm78


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Juley в ср, 06 авг 2008, 18:35
Такъв е животът - променяме се ние, променят се и хората около нас, и неизбежно някои от познанствата и приятелствата остават в миналото. Странно е, че при теб са  и родителите  :thinking: поста ти ми напомни за мен всъщност, аз май само родителите ми не съм отрязала още  :mrgreen: особено откакто се появи детето, разкарах /грубичко/ доста хора, които "не ме познават такава". То и аз не се познавах, но ето на, свикнах.. и също както теб, се чувствам добре, така че, изобщо не се впечатлявай на родата и познатите, които са свикнали да бъдеш мека и съгласяваща се с всичко. Бъди себе си - новото ти "АЗ", с което се чувстваш добре в кожата си  :peace: явно просто си намерила себе си - и си "пораснала"  ;-)


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Desss в ср, 06 авг 2008, 18:39
Никак не си добра дъщеря....  :?
:peace:


Нали не живееш с тях , какъв е проблема не разбрах  newsm78 не можеш да ги изтърпиш дори за даден повод  :roll:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: alisavstranatanachudesata в ср, 06 авг 2008, 19:16
Никак не си добра дъщеря....  :?

Аха...на мен ми мирише на "натриване" на носа на мама и тате след време!В смисъл не си удовлетворена от себе си,че си живяла така,но то е защото ти си го искала,явно е било продиктувано от страхове,имала си нужда от одобрение,за да се чувстваш щастлива,според мен проблемът е в теб,имаш някакъв комплекс!Та сега на този етап от живота си си решила "да го върнеш" на всички !

Не се сърди,но така ми "звучиш"!  :bouquet:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: dobra du6teria в ср, 06 авг 2008, 19:52
Никак не си добра дъщеря....  :?

Аха...на мен ми мирише на "натриване" на носа на мама и тате след време!В смисъл не си удовлетворена от себе си,че си живяла така,но то е защото ти си го искала,явно е било продиктувано от страхове,имала си нужда от одобрение,за да се чувстваш щастлива,според мен проблемът е в теб,имаш някакъв комплекс!Та сега на този етап от живота си си решила "да го върнеш" на всички !

Не се сърди,но така ми "звучиш"!  :bouquet:




много мъдро и психоаналитично. имала съм нужда от одобрение - да, кой не е имал от родителите си?! но идва момент, когато хората порастват, променят се и ми се струва, че близките трябва да те приемат такъв какъвто си, а не какъвто им се иска и са свикнали, защото те така са те дресирали за свое удобство?!


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: argun в ср, 06 авг 2008, 19:58
...и сега е дошло време ти да ги дресираш... да ги накараш те да се съобразяват с теб?


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Andariel в ср, 06 авг 2008, 19:59
Честито! Имала си шанса да пораснеш най-накрая (за промяната става въпрос)! Ако не си изживяла пуберския бунт в гимназията сега ти е дошло времето. Изобщо не се напрягай и не се обвинявай. Не е до добра или лоша дъщеря, а до самостоятелност. И те ще трябва да преглътнат хапа, защото още те мислят за доброто момиче, чиято задача е да радва мама и татко.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: dobra du6teria в ср, 06 авг 2008, 20:09
...и сега е дошло време ти да ги дресираш... да ги накараш те да се съобразяват с теб?

далеч съм от мисълта да променям когото и да е, само искам да не се пробват повече с опитите да ме върнат в миналото и в техните коловозите.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Summertime Sadness в ср, 06 авг 2008, 21:32
Спри да им угаждаш! Покажи себе си и не се самообвинявай! :peace:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: луда калинка в ср, 06 авг 2008, 21:46
Същия проблем имах и аз... "Лечението" се случи изведнъж и вече съпругът и детето са ми приоритети. Явно с появяването на детето човек израства и започва да гледа повече себе си и своето семейство, отколкото всички роднини, желаещи да им се угоди..


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: wee.jess в ср, 06 авг 2008, 21:59
Ааааа! Е, поне не са ти казали още че те предпочитат мъртва  ;-) Ама пък аз взех, че поисках да съм щастлива, за което се изисква една по-драстична промяна в живота ми. И виж и каква *****, неблагодарница и ахх, какво ли още не, се оказах  :ooooh: Не ме е срам!!! Е да ви кажа пък честно - ми вече не ме е срам!

И dobra du6teria, абсолютно си права да започнеш (макар и късно, както и аз го осъзнах за себе си) да ИЗИСКВАШ от хората да се съобразяват и те с теб, а не само ти с тях! Пък били те родители, приятели, познати или непознати. На който не му оттърва - прав му път. Щом си намерила сила да започнеш - не отстъпвай- веднъж направиш ли го - не на главата ти, на най- дългия  косъм от косата ти ще се покатерят и ще танцуват степ.

Сори че съм малко по агресивна, но аман от родители, които смятат че децата им са ДЛЪЖНИ във всяко едно положение ДО ГРОБ! Абе - ние нямаме ли деца, които да ни белосват ами и те...!!!!


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Мама Яни в ср, 06 авг 2008, 22:31
Голям проблем-мрънкащи родители :roll:!!!!!!


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Ери в ср, 06 авг 2008, 22:59
Не знам като се споминат родителите й въпросната авторка колко ще е горда с поведението си.
Мрънкали били...а ти не си ли им мрънкала?!  :roll: :ooooh:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: краставичка в чт, 07 авг 2008, 09:44
И моите родители бяха така... аз гледах да не ги притеснявам, те бяха свикнали да става всичко както поискат, без обяснения!!! Ама няма вече... беше ми писнало и едвам изчаках да стана студентка и да се махна от вкъщи... по телефона е доста по трудно да те контролират... и се примириха че не може да става на тяхната... Не че не се опитват... за някои неща са доста непоклатими... Как се оправям - с непукизъм!!! Спирам да обръщам внимание и те омекват.
Пример - за сватбата - решила съм да сложа родителите на нашата маса, така като за последно да са до дъщеря си, да се почувстват по специални гости и прочие... съобщавам го на нашите и те като скочиха "ми ние може да искаме да сме при гостите", пък аз - "ОК, щом не искате няма"... да видиш как омекнаха "ама ние... може и на вашата маса..." и т.н.
Друг случай, пак покрай сватбата - за една покана на братовчедка ми която не съм виждала от... 20-тина години... баща ми настоява да я поканя, а аз как ли не му обяснявам че искам да дойдат само близки хора с които имам някакви отношения... както и да е, навих си на пръста че няма да пратя покана за нея и не пратих... той пък реши да не ми говори... аз съм ОК, щото покрай работата и без това не ми остава време и само те ми звънят... ми... след една седмица (през която всеки ден е питал майка ми дали ме е чула) ми се обади... и така... НЕПУКИЗЪМ му е майката...

Малко дълго стана, сори, мисълта ми беше, че като ги поканиш, ако почнат да мрънкаш им казваш: "Ми ако не искате не идвайте, насила не мога да ви докарам" или нещо от сорта, да видиш втори път как няма да си помислят да се оплакват!


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Северина в чт, 07 авг 2008, 10:04
Не разбрах точно от какво не си доволна? Намерила си сили, "откъснала" си се - чудесно, щом така се чувстваш добре! Защо, обаче, очакваш и те да се променят? Нормално е в новата ситуация да те дразнят повече, нали ги гледаш с други очи, но това не може да продължава вечно. Твоя е отговорността, да намериш начин да ги "приобщиш" към новото ти "аз" (образно казано). Търси златната среда, наблегни на хубавите моменти с тях, а неприятните съзнателно игнорирай. Рано или късно, пластовете на отношенията ви ще се наместят, но основната работа ще трябва да я свършиш ти. Топлата връзка с родителите е нещо ценно и не бива да се пропилява с лека ръка. Те са на възраст, сигурно и ще им е трудно да се променят тепърва. Ако искаш нишката да не се скъса съвсем, вземи разрешението на проблема  в свои ръце.
Успех!  :bouquet:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Andariel в чт, 07 авг 2008, 10:12
Те може би никога няма да се променят, но в един момент трябва да признаят нейната "суверенност" като възрастен човек. А това не става доброволно, защото досега те са управлявали живота й пряко или косвено. Не вярвам в нежните революции, защото се проточват прекалено дълго. Връзката им пак ще си бъде топла, когато тя успее да си извоюва самостоятелността от техните одобрения или неодобрения. Разбира се, никой от нас не може съвсем да се откъсне от отношението на родителите си, защото сме им деца, но от друга страна сме сложили граница, която им показва, че сме възрастни. Много родители не искат да го приемат.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: BubolecheMeche в чт, 07 авг 2008, 11:14
Чудно, аз никога не се постарах да съм добра дъщеря, а съм го чувала от толкова много хора около нас "Колко хубаво семейство сме, колко добри деца (аз и брат ми), това е идеала ми за семейство" Пък и освен, че не съм се старала да съм добрата дъщеря, никога не усетих майка си и баща си първо като майка и баща. Винаги на първо място е било приятелството ни. Сядали сме на маса, пили са баща ми и брат ми и сме говорили точно като приятели, без задръжки или заобикалки. И аз сега не живея с тях, но не спрях да ги чувствам като приятели. И като ги поканя у нас знам, че не могат да дойдат все пак 200 и кусур километра, но пък за сметка на това аз се старая да ходя. Като искаш да ги виждаш и да виждат детето идете вие. Не виждам проблема.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: краставичка в чт, 07 авг 2008, 12:00
BubolecheMeche , не виждаш проблема, защото не си го изпитвала... за мен например моите родители никога няма да бъдат приятели - винаги ще са ми родители. Както и аз за тях винаги ще съм им дъщеря и никога приятел - те се постараха това да е така (имаше период в който търсех приятел и получавах родител... сега знам че никога няма да ми бъдат приятели). А те никога няма да ме възприемат като тяхното пораснало дете, винаги ще съм малката им дъщеря, която има нужда постояно да я напътстват и закрилят и която ги слуша и изпълнява каквото й кажат. Моя баща все още ми казва "Мъничката ми" и ми налита да ме гушка все едно съм 3 годишно дете (а аз съм почти на 25!).


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: didiela в чт, 07 авг 2008, 12:18
Tука не прочетох една добра дума от "признателни"дъщери към родители-само укори.
 И какво очаквате от Вашите родители?????Да ви отгледат, да ви изучат, да ви купят по едно жилище, да са във всеки един момент на разположение за вашите деца- и хайде друм да ги няма!!Щото възрастните хора са наистина досадни хора-те просто си милеят за децата! В този забързан и тежък живот, вероятно най-много им липсват контактите с най-близките!!! Не им ги отказвайте!!! Та те са нашите майки и бащи!!
Вероятно не е лесно, ама хич лесно да си търпелив към възрастните, но  и това се възпитава и по това се разбира дали си пораснал наистина!!!! Много от тук пишещите има да растат!!! :peace:
И защо да не те гушнат, Краставичке, око ли ще ти извадят или ще те ухапят!!
 Какво ли не бих дала сега, да можех да се гушна в татко!!!Уви, него го няма!!
Не изпускайте тези моменти, защото никога няма да се върнат!!!Бъдете търпеливи и толерантни към най-близките си!!!Вашият пример е за децата ви!!! Не се учудвайте, когато видите как деца се отнасят към възрастни хора!!! :peace:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: BubolecheMeche в чт, 07 авг 2008, 12:36
Ама, Краставичка, тате и ме ме гушка и аз дори се радвам. Е, ако не ме гупне аз сама се гушвам в него като съм им на гости  :mrgreen: Никога няма да разбера какво е да имаш първо родител, а не приятел, за това си права. Откакто станах самостоятелна никога не ми е пречело да се отнасят с мен като с тяхно все още дете, а не пораснала жена. Давали са ми да разбера, че можем и да се полигавим и да сме сериозни... винаги съм добре доша при тях, подкрепяли са ме в ужасно трудни моменти и се моля още дълго да могат да го правят... а когато те вече не могат, аз с радост бих правила всичко за тях. :peace:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Andariel в чт, 07 авг 2008, 12:43
Спокойно, защо да са само укори?
Съмнявам се дали има някоя от нас, която да не си обича родителите и да не им е благодарна. Природата на нещата е такава, че в един момент е редно децата да се отделят и да решават сами кое е добре или не за тях. При положение, че дори децата не живеят с родителите си под един покрив или в един град вече по подразбиране обстаятелствата налагат самостоятелност на всеки от тях и право за решаване на въпросите, които засягат семейството на всеки - семейството на родителите и семейството на порасналите деца. Щом има икономическо разделение има и политическо такова - всеки отговаря за себе си. Любвта си е любов, но не е редно родителите да продължават да контролират порасналите си деца. Като им липстават децата и внуците да се обаждат, да си говорят, да отидат на гости или да вземат внуците като са свободни, но не и да изискват и да настояват как да живеят децата им в техните си семейства. Те да не би да са слушали техните си родители постоянно? Това е кръговратът на живота - децата порасват и си поемат по техния път. Родителите, ако са достатъчно помъдрели си обичат децата, подкрепят ги, но ги оставят да пораснат и да поемат отговорност за себе си.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: скитниче в чт, 07 авг 2008, 13:29
Те може би никога няма да се променят, но в един момент трябва да признаят нейната "суверенност" като възрастен човек. А това не става доброволно, защото досега те са управлявали живота й пряко или косвено. Не вярвам в нежните революции, защото се проточват прекалено дълго. Връзката им пак ще си бъде топла, когато тя успее да си извоюва самостоятелността от техните одобрения или неодобрения. Разбира се, никой от нас не може съвсем да се откъсне от отношението на родителите си, защото сме им деца, но от друга страна сме сложили граница, която им показва, че сме възрастни. Много родители не искат да го приемат.
Мисля,че това казва всичко newsm10


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: краставичка в чт, 07 авг 2008, 13:52
Ще отговоря на dianivo и BubolecheMeche заедно, защото и двете са ме разбрали по едини и същ, но погрешен начин - аз моя баща си го обичам много и нямам нищо против да ме прегръща, дори напротив, първата ми работа като сляза от влака е да ги прегърна (защото те все още ме посрещат в 11 през нощта, въпреки че по принцип си лягат в 9). Но той ме гушка наистина като 3 годишно дете което само го мачкат(чак до болка) и му се радват, и то не само на първа среща ами и след известен престой. Тук вече не говорим за радост от срещата ни, а по-скоро за отношение от типа - "ела на тати бебето да те намачкам". Както и да е, това не е основния въпрос в темата.

Това което исках да кажа, но явно не успях да се изразя достатъчно точно го е казала RadostinaHZ в двата си поста по-нагоре  newsm10 , но просто някои родители, включително и моите не могат да приемат че това време е дошло и продължават постарому което създава конфликтни ситуации със самостоятелното "Аз" на децата им  :tired:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: wee.jess в чт, 07 авг 2008, 18:13
Tука не прочетох една добра дума от "признателни"дъщери към родители-само укори.
 И какво очаквате от Вашите родители?????Да ви отгледат, да ви изучат, да ви купят по едно жилище, да са във всеки един момент на разположение за вашите деца- и хайде друм да ги няма!!Щото възрастните хора са наистина досадни хора-те просто си милеят за децата! В този забързан и тежък живот, вероятно най-много им липсват контактите с най-близките!!! Не им ги отказвайте!!! Та те са нашите майки и бащи!!
Вероятно не е лесно, ама хич лесно да си търпелив към възрастните, но  и това се възпитава и по това се разбира дали си пораснал наистина!!!! Много от тук пишещите има да растат!!! :peace:
И защо да не те гушнат, Краставичке, око ли ще ти извадят или ще те ухапят!!
 Какво ли не бих дала сега, да можех да се гушна в татко!!!Уви, него го няма!!
Не изпускайте тези моменти, защото никога няма да се върнат!!!Бъдете търпеливи и толерантни към най-близките си!!!Вашият пример е за децата ви!!! Не се учудвайте, когато видите как деца се отнасят към възрастни хора!!! :peace:

Винаги съм казвала и показвала, че уважавам и шапка свалям на майка ми, за всичко което е направила за мен и за брат ми, НО... в момента в който се намеси във възпитанието на дъщеря ми СЪЖАЛЯВАМ - тя е възпитавала мен, АЗ възпитавам моето дете. Нямам нищо против да ме дръпне настрана и да сподели несъгласието си с мен, но да ме прекъсва пред детето и да отменя неща, които аз съм казала и смятам че трябва да станат по определен начин НЯМА НАЧИН ДА СТАНЕ! И ако след неколкократни деликатни опити да я подсетя, че трябва да си замълчи, това не стане, е познайте какво МЛЪКНИ!!! се разнася наоколко. Не се гордея с това, но ми се налага. Не е добър пример за детето ми, но нямам избор - или повишавам глас или губя изградения авторитет. Не вярвам да съм единствената, която след 2 дни с баба, да трябва да коригира държание и режим в продължение на поне седмица. Е това аз не го смятам  за помощ от нейна страна. А после ходи не се ядосвай!


Титла: Re: добра дъщеря?!
Публикувано от: dobra du6teria в чт, 07 авг 2008, 20:52
Чудно, аз никога не се постарах да съм добра дъщеря, а съм го чувала от толкова много хора около нас "Колко хубаво семейство сме, колко добри деца (аз и брат ми), това е идеала ми за семейство" Пък и освен, че не съм се старала да съм добрата дъщеря, никога не усетих майка си и баща си първо като майка и баща. Винаги на първо място е било приятелството ни. Сядали сме на маса, пили са баща ми и брат ми и сме говорили точно като приятели, без задръжки или заобикалки. И аз сега не живея с тях, но не спрях да ги чувствам като приятели. И като ги поканя у нас знам, че не могат да дойдат все пак 200 и кусур километра, но пък за сметка на това аз се старая да ходя. Като искаш да ги виждаш и да виждат детето идете вие. Не виждам проблема.


Е, аз живея на 25 км. от родителите си, не на 200, но не им се пътува, защото е през целия център на голямата столица и трафика е ужасен. Но те са пенсионери, и разполагат с цялото време на деня, за разлика от нас. Пътуват до село редовно , ходят си по екскурзии, гледат си другото внуче през останалото време и за мен, просто няма време. в същото време ме укоряват, че не ходя често, и за какво да ходя, да гледам баща ми как си гледа мач newsm78 за диалог и дума не може да стане, а приятелски разговори за които говориш - не зная какво е това. винаги ми се е налагало тяхното мнение и решение, без някой да се интересува аз какво мисля, да не говорим за искам. И до ден днешен се притеснявам да кажа ако искам или не искам нещо - знам само, че съм длъжна!
 Та , родители, всякакви, деца също, но си мисля, че децата се възпитават от родителите, и ако днес не съм благодарна и признателна към тях, то е защото такъв пример са ми дали, и така са ме научили, въпреки, че аз поне не им крещя и не ги обиждам, не омаловажавам желанията ми както те са ми показали спрямо мен.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Shrewish в чт, 07 авг 2008, 23:00
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава  разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: didiela в пт, 08 авг 2008, 12:59
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава  разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?
newsm10 newsm10 newsm10
 И наистина не си добра дъщеря, поне за мен!!! Истината търпи две страни!
Нека чуем и другата , на твоите родители!!!!


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Andariel в пт, 08 авг 2008, 13:05
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава  разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?

Как ли? Ще се замисля сериозно какво мога да променя в отношението си към децата, дали в действителност гледам на тях като на самостоятелни хора или като на мой придатък. Най-лесно е да изкарваме децата си виновни или родителите си. Може би малко разговор между себе си и себе си се отразява добре от време навреме.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Shrewish в пт, 08 авг 2008, 17:05
Именно разговори, за да не се стига до форуми. Според мен да се говори за вина в този или въобще, когато става въпрос за отношения между хората не е удачно. Какво означава да си виновен, когато не намираш правилния път за комуникация? Или когато отсреща не те разбират? Каква е вината на родителите? А на децата, които те са възпитали? Идеята ми е, че разбираш безмислието на тези спорове и конфликтни ситуации, но късно...


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: ani156 в сб, 09 авг 2008, 12:35
Затова си празнуваме празниците с когото става празник, пък при родителите ходим преди или след /изтърсваме им се/! Те, разбира се, много се радват и всички са щастливи. Като ни писне, ставаме и си тръгваме... 
:peace: много точно казано! Не е задължително все да сте с тях, но тряба и да се виждате. Разбери ги все пак и ги приеми такива, каквито са. Те са от друго време, по-възрастни са. Това, че  са различни от младите хора не означава, че са лоши и трябва да изостряте отношенията. Намери баланса по между ви.


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Mime-to в нд, 10 авг 2008, 01:11
Егати тъпизмите  :sick:


Титла: Re: Добра дъщеря?!
Публикувано от: Holly1 в пт, 15 авг 2008, 21:52
Моите са на 3000 км и не съм ги виждала 4 години. Искам да ги виждам често и да ми мрънкат. В трудни моменти винаги са били до мен, а сега като са стари и немощни аз не съм до тях. Не мога да кажа, че съм добра дъщеря.


1