BG-Mamma

Бременност и раждане => Проблемно забременяване => Темата е започната от: Taни в чт, 10 юни 2004, 15:50



Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Taни в чт, 10 юни 2004, 15:50
Това е най-специалната тема в този форум  :wink:

Тук ще помоля момичета, които са били при нас в групата на искащите бебче, но вече не са  :) да споделят, колко врме са бебправили  :wink:  преди така чаканите две черички. През какви трудности и перипетии са преминали  :?:
Момичета пожелаваме Ви леко бременеене  :wink: и едно (може и две  :wink: ) здраво и сладко бебче  :!:  :!:  :!:

Тук ще можете да прочете и щастливите история на семейства, които са се решили на отговорната крачка да си осиновят детенце, което да ги дарява с обич и да ги прави най-щастливите хора на света

-------------------------------------------------------------------------------------
Важно!!!!
ако искате да поздравите някого от писалите тук или да коментирате по темата, моля направете го в отделна тема!


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Mama ot Finlandia в пн, 14 юни 2004, 07:24
Хихи...

Имам честта да бъда първата "клиентка" на тази тема и се надявам останалите момичета, които обичам като сестри, да ме последват в най- най- скоро време...

Та значи, след 3 теста за бременност мога почти официално да декларирам, че в нашето семейство ще има попълнение... Термина ми е на 17 февруари 2005 година... сама съм си го изчислила, и след ходене на консултация и ултразвук може и да се промени датата. Но за сега е това...

Започнахме с бебеправенето на #2 ноември 2002... Аз разбира се, си мислех, че ще стане от РАЗ както стана с #1, но явно нещо не бях доизмислила защото опитите ни оставаха без резултат, а аз без мензис. През 2003 година М-то ми дойде от самосебе си само 5 пъти, хойках по GP-та и никой нищо не можеше да каже по въпроса. Дори и лекарства за започване на М-то не ми изписаха... само кръв смучеха за изследвания и резултатите не показваха нищо обезпокоително... Така измина 2003 година и януари месец тази година най- сетне получих направление към клиниката за бездетни както и рецепта за Теролут... Дуфастон в България. Пукнах се от щастие когато започнах да кървя след 150 дневен цикъл и зачаках кога ще дойде писмо от клиниката за бездетни... След около месец чакане, дойде и писмото с дата 31.03... Следва още един месец чакане и първата визита в клиниката барабар с Финчо.

Приеха ни много любезно, посмяхме се с тях и ми направиха вагинално изследване с ултра звук. Диагнозата беше ПКЯ с въпросителна на края... Започнах наново с Дуфастона и след като М-то започна отидох за изследване на хормоните LH, FSH, пролактин и TSH ден 3-5 от цикъла. След това бях да ми търсят фоликули из яйчниците (дни 12- 13), но намериха само паяжини. Изписаха ми Кломид за стимулиране на овулацията (Кломифен... не го знам какво е в България) и ми казаха да го пия 3-7 ден от цикъла. Е пих го, бях пълна отврат за хората около мене заради държанието си по време на пиенето на тези хапчета, и на 13 ден от цикъла отидох да ме видят на ултра пак за фоликули... И този път намериха една голяма и готова да се спука. Явно се е спукала точно когато е трябвало, и явно аз съм имала свободен ден от работата защото тази пукната фоликула е главната героиня в моя разказ който се надявам да продължа да разказвам в най- близко време...

Другата седмица смятам да се обадя за час в консултацията за бременни, но ще ми дадът такъв едва когато съм в ГС 10. Има доста време до тогава... и се надявам нещата да са добре...

Повличам крак сега и хайде всички след мене... да не ме оставите сама в това натежаващо положение  :D

Име: Гергана
Години: 25
Първи опити в бебеправенето: Ноември 2002 г.
Евентуална дата на зачеване: 25- 27 Май 2004 г.  
Първи положителен тест: 10 Юни 2004 г.
Втори положителен тест:  13 Юни 2004 г.
Термин: 17 Февруари 2005 г.


Титла: Успяхме!
Публикувано от: 6o6i в пн, 21 юни 2004, 16:44
Здравейте, скъпи момичета,  :love:

Ето накратко и моята история:
След година и половина на надежди, разочарования, тръшкания, сълзи и пак надежди и всичко по обратен ред-най-накрая успяхме! Бременна съм!
И аз, и мъжът ми имахме всевъзможни изследвания- на мен проходимост на тръбите (впръскваха ми контрастно вещество), хормони, безброй ходения до лекарката ми да проверява, дали имам овулация. Мъжът ми си направи спермограма, оказа се, че е с превъзходен материал  :oops: И въпреки това не ставаше и не ставаше. Вече се чудих защо точно на нас се случва и с какво сме толкова грешни, че не става  :cry:
Купих си специален уред (Перзона), който на базата на 8 уринни теста в месеца показва овулация. Всичко ми беше почти като по часовник.
И...изненада, навръх имения ми ден-Цветница ми закъсняваше вече 2ри ден, едвам ги изчаках и си направих тест рано-рано сутринта. Веднага се появи 1та чертичка, а за 2рата седях и се чудих плод на въображението ми ли е или е истина! Колкото повече се вторачах в тоя тест, толкова повече имах чувството, че тя е там! Направих веднага още 1 тест и той беше положителен. 2 теста не могат да лъжат, особено след закъсняване на цикъла си казвах непрекъснато. Винаги съм си мислила как ли ще съобщя на любимия новината  :lol: Бях чела и разни разкази на тази тема, но в този момент, вярвайте ми, забравих всякаква романтика и му се хвърлих в леглото, както си спеше  :lol: Бяхме безкрайно щастливи, животът наистина се променя за миг, не можех да повярвам. Така е винаги като искаш нещо силно-когато е пред очите ти, не го вярваш! След седмица отидохме на лекар, видяхме малката черна точица на ехографа, след няколко дни имаше и пулсации на сърчицето  :love:
Искам да вдъхна на всички надежда и ви моля-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! Дайте време за себе си и тялото си да постигнете заедно това заветно нещо! Винаги съм си мислела, че забременяването става от раз, но не е така. Това е Божа работа, има неща, чиито смисъл не можем да разберем. нетърпеливи сме и искаме всичко да става по наше желание. Сигурна съм, че всеки изстрадан миг накрая си струва, сигурна съм, че рано или късно всички ще държим в ръцете си нашите малки създания!
Бъдете търпеливи, благословени и обичайте хората до себе си! така всичко се постига!
Целувам ви и знайте, че винаги ще бъда с вас!
Изпращам ви купища бременни вируси. Отворете устаааааа-идвааааааааат!  :hug:


Име: Цветелина
Възраст: 27
Първи опити за бебеправене: Юли 2002
Положителен тест: 04.04.2004
Термин: 10.12.2004


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Зъхи в ср, 07 юли 2004, 11:30
Ами аз...  :D
Както вече официално се похвалих - вече съм бременна!  :wink:
Кратко резюме на историята:
Имам син на три години и половина, казва се Теди. С мъжа ми отдавна си говорим за второ детенце (никога не сме мислили да останем само с едно), по-конкретно - от края на миналата година. Опити правихме от януари 2004 досега, общо половин година, но два месеца от тези 6 не опитвахме заради лечение на разни гъби, яйчници, тръби, болки и т.н. За това време съм направила някои изследвания - преглед, ехограф, микробиология, цитонамазка и хламидия. Всичко беше в норма с изключение на микробиологичното изследване и удебелението на тръбите, следствие на хронично възпаление... Лекувах се със серия от лекарства по лекарско назначение, включително и билкови таблетки на Тошков и фолиева киселина по моя инициатива!
Не съм ходила на контролен преглед след приключване на лечението  :oops: , но се чувствах по-добре и нямах вече болки, така че надявам се всичко да се е оправило!  :roll:
Може би това е и причината най-после да успеем!  :D Този месец за първи път си бях следила овулацията с тестове (нещо, което преди отричах, защото според мен пречеше на емоционалното съпреживяване и спонтанността на целия акт), така че горещо го препоръчвам вече на всички вас.  :wink: Тестовете помогнаха много точно да се ориентираме кога да наблегнем на бебеправенето!  :oops:  :wink:
Все още ми е много притеснено дали няма да се случи нещо лошо, защото съм едва в пета седмица, но не можех повече да се удържам да не споделя...  :D
Направих си тест още два дни преди закъснението на мензиса и втората чертичка беше наистина едва забележима. По-осезателно беше напрежението и болките в гърдите, както и слабото гадене, но аз ги отдавах и на ПМС...
В деня, когато трябваше да ми дойде, пак направих тест и беше положителен, но аз все не можех да повярвам. :D  Вече съм в три дни закъснение (иначе съм като часовник) и днес направих тест, който със сигурност вече смятам да приема за достоверен!   :lol:
Силно се надявам бебето да е момиче (може да е глупаво, но и аз правих справки с китайската таблица  :oops:  :lol: ), но ще съм щастлива и с още едно момченце. Ох, само да е живо и здраво и всичко да мине добре...  :roll:  И така:

Име - Весела
Години - 28
Втора бременност
Евентуална дата на зачеване - около 20 юни
Евентуален термин на бъдещото бебе - 12 март (зодия "Риби" като първия ми син  :D )


Титла: И аз да се включа ;о))
Публикувано от: Si Key в ср, 07 юли 2004, 14:59
Здравейте и от мен :D
При мен нещата не са били толкова сложно, но все пак си чакахме 8 месеца, докато стане чудото. Значи аз преди да започнем с опитите за бебче лекувах хронично възпалени яйчници и изместена матка в ляво. Така и не разбрах дали така си е останала или се е оправило положението. Месец и половина бях на инжекции, та ми надупчиха дупето и ръцете, но вярвам си е заслужавало :wink:
След което с мъжа ми се оженихме и си мислехме след сватбата да започнем с опитите за бебо (исках първо да се оженим и тогава да започнем с опитите). Обаче имахме сватбено пътешествие до Италия и не исках бременна да обикалям по света (вярвах, че ще стане веднага). След това пък щяхме да ходим на море, а знам че първите 3 месеца не е хубаво да се ходи на море, та решихме на морето да започнем с опитите и така и стана. От края на юли '03 се започна и така до март '04. Някои ще си спомнят, че през февруари се оплахвах, че точно, когато ми се пада да ми е Ову-то щяхме да имаме гости в нас и се чудех какво да правим. Ми какво направихме ли  :-P  ми гости не гости казах на мъжа ми, че не искам да си пропусна момента и беше голям майтап. Дали са ни чули не знам, но факт е че стана. На 16 март трябваше да ми дойде, но не дойде и на 18 март направих първия и единствен тест, който се оказа положителен. Направо не можех да повярвам и цялата треперех от вълнение :D След 2 седмици се установи и сърдечната дейност, което ме направи още повече щастлива  :lol:
Сега съм към края на 5-ти месец и както се установи след преглед при д-р Мазнейкова, живот и здраве през ноември ще си имаме момиченце  :ylinfant:   :angel008:
Пожелавам в най-скоро време всички момичета от този форум да се запишат в тази тема. Стискам ви палци и ви пращам целувки на всички :wink:   :7uu:  


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: nikkiii в пт, 16 юли 2004, 13:34
Здравейте! Най-после и аз се завърнах и веднага сядам да пиша... Уж бях по-напред, а гледай що народ писал преди мен... БРАВО... много се радвам за всички. Това да си пишем тук историите обаче е много готина идея. Жалко, че когато ние имахме нужда от такива истории почти не се срещаха...
Та сега по същество:
Моите опити започнаха преди близо 2 години. Имам дъщеря на 9 години. Сериозно към проблема за второто забременяване обаче подходихме едва през август 2003 год. След дълго разпитване и препоръки се обърнах към лекар от частна клиника в Пловдив. Първите изследвания, които той изиска бяха спермограма и хламидии. Първата беше перфектна, а с хламидии се оказах само аз. Започна лечение с невероятно скъпи и силни антибиотици. До март обаче така и не се получи ефект. В същото време ме стимулираха и с Клостилбегит :evil:  - 6 месеца- в крайна сметка се оказа, че всичко е било напразно. И така се отказах от този лекар и съвсем случайно попаднах на 1 млад и амбициозен човек. Той започна буквално да работи с мен по книга. Едва тогава ми се случиха всички онези неща, за които бях чела из клубовете тук - лапароскопия, фоликулометрия и... бременност. По време на лапарото /06.04.2004/ докторът направил фенистрация/надупчване/ на яйчниците, които се оказали и поликистозни.
Бременността между другото настъпи точно 3 месеца след лапароскопията и то в месеца, когато се оказа, че уж имам задържани фоликули, заговори се за ЛУФ-синдром и др. подобни щуротии. Овулацията беше доказана чрез изследване на хормони, а 15-ина дни по-късно тестовете започнаха да отчитат и бременност. В началото, разбира се, не вярвах на бледите втори чертички, но след 16-дневно закъснение най-после се видя и малкото ембрионче, че даже и сърдечните му пулсации успяхме да хванем.
Това в общи линии е моята история. Желая на всички девойки от по-горните истории лека бременност, а на останалите стискам палци да се присъединят по-скоро към групата...



Име - Нина
Години - 28
Втора бременност- дъщеря на 9
ЕДЗ - около 17 юни
Първи положителен тест-30 юни
Термин за раждане - 9 март 2005 год. - Зодия Риби, а дъщеря ми е Рак


Титла: и аз
Публикувано от: maria в ср, 22 сеп 2004, 11:41
Здравейте на всички!
Реших и аз да ви разкажа моята дълга история накратко. След като се омъжих на 30 години, бързах много да забременея, да не би да стане късно. Уви, не се получаваше. Последва лапароскопия. След нея - извънматочна бременност. Вече всичко беше много изнервено - страх, надежда, една чертичка. На следващата година - втора чертичка, голяма радост - уви, най-лошото, което можех да си помисля, се сбъдна - втора извънматочна бременност. Останах без тръби, единствен вариант - инвитро. Първо инвитро - неуспех, второ - също.
Е, сега съм бременна, днес влизам в седмия месец след третото успешно инвитро благодарение на прекрасния екип от 1- АГ "Света София" и д-р Йорданов специално. Много съм щастлива.
Вече съм на 36 години.
Дата на зачеване - 22. 03.2004
Термин - 16.12.2004 г.
Казаха, че ще е момиченце, но за мен и таткото няма никакво значение, само да е живо и здраво, за което ми стискайте палци!
Пожелавам на всички, които имат затруднения, да успеят!


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Иви в сб, 09 окт 2004, 13:42
Ами вече мога и аз да се запиша тук.
Моята история е следната.С мъжа ми решихме да имаме второ дете когато малката стана на 3годинки.След само три месеца опити се оказах бременна.И през ум не ми минаваше че нещо може да не е наред.Даже бях решила да ида на лекар чак в третия месец.Поради женско любопитсво обаче,не издържах и отидох след 10 дневно закъснение.Докторката не видя нищо и ме повика след седмица.Когато отидох тя се усъмни че бременността е извънматочна и каза да ида пак след 10 дни.Аз попрочетох разни неща из интернет по въпроса и се притесних толкова че още на другия ден бях при друг лекар.Той ме погледна и каза че не е извънматочна,а много ранна бременност.И така се почна един кошмар,продължил три месеца-веднъж ми казваха,че всичко е наред ,а следващия път-точно обратното.По това време живеехме в друг град,в който почти не познавах лекарите.Но тъй като наближаваше Коледа си дойдохме в Добрич и веднага на лекар-тя беше категорична-кухо яйце.След два дни отидох при друг лекар и той потвърди и точно преди Коледа миналата година ми направиха кюртаж точно за 15 минути с местна упойка.Чувствах се отвратително.
Последва пазене шест месеца и още почти толкова бебеправене.Но накрая се получи-вчера бях на лекар и видяхме сърцето на бебето.Най-накрая вече мога да се отпусна и да се зарадвам на бременността си.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Teya в вт, 26 окт 2004, 16:59
Eто историйка и от мен.След дълги опити за бебе най после успяхме.Но искам да изкажа благодарността си на вси4ки моми4ета(и татковци),които много ми помогнаха и бяха с мен през трудните моменти.Благодаря и за съветите.
Имаме дъщеря на 11 години и желанието ни да си има брат4е или сестри4ка е огромно.Няма да разказвам за преживените лоши моменти¬ само с положителни мисли напред!!!! :D
Ве4е съм бременна и все още асимилирам положението ми.Даже не съм се видяла о4и в о4и с съпруга ми :wink: Да живеят мобилните връзки 8)
Теста който направих беше най радостната вест за тази година,сърцето ми биеше лудо....ЩАСТЛИВА СЪМ ,МОМИ4ЕТА.
Пожелавам на вси4ки които ме4таят да станат майки,да им се сбъдне желанието.Поздрави от мен


ЕДЗ  29.9,но по¬вероятно 2.10
Положителен тест 20.10
Термин 25.6.2005,зодия Рак(като мен :D )
Шесто 4уство¬мом4е(http://www.simply-baby.net/forum/images/smilies/baby_boy.gif)


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Dafna в пт, 29 окт 2004, 15:59
 Здравейте и от мен! Аз пристигам от клуб Проблемно забременяване в дир-а. Съвсем скоро разбрах, че и тук има същия форум! За да ви вдъхна малко сили ще разкажа накратко за проблемите ни, защото досега не съм споделяла тук.
Аз съм на 27г., а мъжа ми на 30г. В началото на 2000г. имах една неуспешна бременност, която завърши в 12г.с. с мъръв плод и абразио. Първият път забременях бързо...на втория или третия опит. За съжаление от тогава нямаше резултат. Обиколила съм много лекари, направих много изследвания. Да не споменавам, че всеки доктор не признаваше това, което предишния е правил и гледал, заради което всичко се започваше отново. Хвърлих много пари, нерви и издържах големи унижения. Преминах през всичките му там светила и прехвалени лекари, които и грам не ми помогнаха. Единствената полза беше, че имах голям набор от еднакви и категорични изследвания за мое спокойствие...Тичането и обиколките не ми отговориха на въпросите защо загубих плода и защо не мога да забременея отново. Завърнах се засрамена при лекарката, която е в районната поликлиника и ме лекува от дете. През това време се започнаха отново кисти- пия хормони и се оправям. За щастие не стигнах до операция. За емоционалното състояние предполагам на всички ви е ясно- намеци, въпроси, унизителни подмятания, депресии, нерви и т.н. и т.н. Малко бяха хората, които не ни гледаха “особено” и се държаха нормално. Това е историята преди да попадна в клуба. Аз ги деля на два периода- преди и след това. Една приятелка тактично ми намекна за клубовете в дир-а...та така открих и моето си клубче.  Плахо прописах там и за мое учудване ме приеха много топло и сърдечно. Научиха ме да не се притеснявам от проблема и да говоря спокойно за него. Скоро беше и първата среща, която е и първият ми личен контакт с тях- разкошни хора. Заплениха ме и станах приятелка с много от тях. Така останах там и започнах да се уча. Те знаеха много, четяха, поддържаха връзки една с друга, бяха преминали през много и обясняваха! Нещото, което ми липсваше бяха обясненията! От там чух за мъжкия стерилитет и фалшивите спермограми. Винаги бяхме търсили причината в мен- приятелите, роднините и познатите ни си мислеха, че нали имам аборт и там е гнилото. А изследванията и наблюденията показваха, че аз съм добре.. Нито един лекар не ни посъветва да направим спермограма! Само моята лекарка през 2003г, но  кой да предположи, че някой не си е свършил съвестно работата и резултатите са завишени?!? След “чудесната” спермограма ме стимулираха, пиех Дуфастон и си ходех месеци наред на фоликулометрия за да целим дните. Изкарах доста зимни болести и други, та и стимулацията не доведе до нищо. Така момичетата от клуба ме посъветваха да направим повторна спермограма на друго място. Оказа се, че мъжа има остра стрептококова инфекция ( много левкоцити) и в резултат лоши показатели. Диагноза- лека астенозооспермия.  Изписаха лечение с антибиотик, след което казаха, че нещата ще се оправят. Дойде лятото, море, купони...кеф....След два месеца направихме повторна спермограма, която беше доста по- лоша от първата. Очевидно, че проблемът не е инфекцията, а е другаде. Да, но вече решихме, че само губим време и парите за лекарства и прегледи можеха да отидат за една инсеминация. Докторите бяха категорични- спермограмата е чудесна за инсеминация. Само трябваше една хидротубация за мен и започвахме. Тъй като обаче се напатихме от експерименти и несполучливи опити, решихме да се подложа на лапароскопия за пълна диагностика и след това веднага инсеминация. Започнахме безкрайни разговори за избора на лекарите, клиниките, цените, тегленето на заем...също за неговото лечение, защото проблема му се задълбочаваше и ставаше по- лошо....
Лекарите бяха категорични, че естествена бременност с тази спермограма няма да се получи...
През въпросният месец август не спазвахме правилата и правехме кекс всеки ден през почти целия цикъл. Не сме се съобразявали с датата ми на овулация. Вече ни беше ясно, че няма смисъл да се стараем.  И всичкото това накуп направи забременяването наистина невъзможно! Не бях усетила, че ми закъснява, както и не съм дебнела датата....достатъчно се бях улисала в другите проблеми.
И така, след като забелязах закъснението, реших че е поредната киста. И през ум не ми е минало, че съм бременна! За да знам  какво да кажа на лекарката, когато отида направих един тест. Станах през нощта, направих го и не можах да повярвам на очите си!!! Чертичките веднага станаха две. Реших, че си внушавам ( предполагам и вие страдате от тези внушения, че има бременност преди всеки цикъл) и затова излязох от банята и изчаках минутите навън. Сърцето ми щеше да се пръсне! Влязох и наистина бяха две. Много се изплаших. Нахлуха други страхове- живо ли е, ще го задържа ли, ще успея ли този път. Веднага събудих мъжа с новината. Реши, че се майтапя, а после като се разсъни щеше да припадне от вълнение. Онемя, като му казах. И двамата не мигнахме цяла нощ. Момента дойде. Борбата през тези години ... свърши и дойде новото й начало...Направо не е за вярване....
Момичета, така стана чудото ! В момент, в който най- малко го очаквахме, струваше ни се че света около нас се срутва бавно...
Май стана дълго... дано не ви отегчих...
Пожелавам на всяка една от вас да не губи надежда, да вярва и в трудни моменти да се сеща за чудесата!
Вярвам, че рано или късно всяка една от вас ще победи в борбата!

ПП. Това за чудесата ми го бяха казвали момичета от клуба и преди, но аз не вярвах.
Сега на 19.05.05г. трябва да се появи живото доказателство, че чудесата стават!



Титла: Щастливка?
Публикувано от: Dino в пт, 29 окт 2004, 17:15
Чета написаното и ви се радвам от сърце! Връам се години назад, когато трептях да видя същите червени чертички и при всеки час закъснение се молех да е истина.  :roll:

Така цели четири години!  Борба, тичане, мотаене, надежди и разочарования. Диагноза - ЗАБРАВИ! /запушени тръби, обърната и недоразвита матка, изместена в едната страна, с джоб на късата тръба и много удължена друга, по която нищо читаво не би успяло да стигне, ако не беше запушена / направо УЖАС И ПЪЛНО ОТЧАЯНИЕ! На всичкото отгоре се добави и напредналата възраст - никой що годе нормален доктор не се наемаше да прави с нас каквото и да е. :evil:  Единствен вариант - ИНВИТРО !

 :-P  Все пак не се отказахме. След препоръчаното инвитро и редицата неуспехи минахме на алтернативни варианти. Просто нищо не ни беше останало като надежда. Това беше посления лъч. Лъч, който ни доведе до светлината! След една година лечебно хранене по метода на Л.Ковачева - УРА - ЧЕРВЕНА ЧЕРТИЧКА! В края на тази година минах и през лапароскопията и там разбрах - проходими тръби. Просто не можех да повярвам нито на ушите си, нито на очите си. Да, но ФАКТ! След три месеца червената чертичка се появи.  :-P Не мога да ви опиша радостта с която съобщих на бъдещия татко. Два месеца щастие - и до тук! Така три пъти!

Оказа се, ДРУГО! Не запушените тръби ни обрекоха на безплодие, а друго - много по-страшно от това. Споделяла съм и в клуб Проблемно забременяване. Но това не съм споменавала. Явно не бях готова за него.  Сега може би вече съм. Просто и ясно - плодът не е редовен. Бебето не е "нормално". А вероятността да бъде - минимална.

Знаете ли, ако въобще ми беше минало през ума нещо такова, въобще нямаше да си отпушвам тръбите. Сега ми се налага да ползувам предпазни средства. Иначе бих си минала и без тях.

 :idea: Тогава, когато стана ясно всичко, отидохме и си взехме две момчета. Взехме ги в един ден, от различни места. Благодарна съм на хората, които ни ги дадоха. ХОРА, които не направиха един намек и не взеха и стотинка от нас, не ни мотаха години в чакане, обгърнаха ни с внимание и за два месеца ни дадоха и двете деца. Така за една Коледа и Нова година аз се оказах стабилна майка на два юнака - баткото на две години и половина, другия бебе.


Това е нашата история. Първата за тези другите - неуспялите да изживеят деветмесечното щастливо кръжене около тях.
Бих могла да кажа още много неща, но те вече са в други теми.
Обичам ви и се радвам искренно за всяка една от вас - все едно аз изживявам щастливите ви мигове. Разбира се в мечтите си!


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: мечтица в пн, 08 ное 2004, 15:23
Dino,искам само да кажа, че искрено се възхищавам на вашата смелост и ви желая от сърце много щастие и здраве с вашите момчета! Мисля, че сте благородни и мъдри хора и децата ви са много щастливи!


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: sunny_zt в пт, 12 ное 2004, 20:14
.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: dari в чт, 18 ное 2004, 11:57
Dino, историята ти е много емоционална.
Пожелавам ти много щастие.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Eli_And в вт, 23 ное 2004, 12:56
Искам да споделя с вас, че преди две години един доктор от Пловдив - с доста "титли" и "постижения" ми постави диагноза - двурога матка /с две допълнителни диагнози/ и ми каза, че ако забременея ще е цяло чудо, а да износя е абсолютно невъзможно. Стрес, ужас, рев..... и при това изобщо не бяхме пробвали да имаме бебе. Можете да си представите, когато започнахме все пак да пробваме, с какъв страх очаквах резултата и в какви нервни кризи и депресии изпадах, когато разбирах, че не съм бременна. Е това вече е един гаден спомен. Искам да ви кажа, че на пук на медицината и на пук на всички мрачни диагнози и прогнози на многото доктори /все светила/,които посещавах в продължение на 2-3 месеца, аз ЗАБРЕМЕНЯХ. И това не е най-важното, защото по важното е че, вече съм МАЙКА на най-хубавото бебе - моето малко, сладко момченце - Пепи. Забременях и родих и то без никакво специално лечение, а само след като се успокоих и повярвах, че това ще стане възможно /дано не ви прозвучи като приказка/. Така, че мили момичета не губете кураж и вярвайте, защото чудеса стават и в живота.

http://www.bgphoto.net/Start.aspx?UserId=698


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: beaby в ср, 24 ное 2004, 21:14
Здравейте на всички, които се опитват да се сдобият с наследник. Първо искам да ви кажа - не се отчайвайте! Когато всичко изглежда изгубено, тогава се случват чудеса. Никога не губете кураж, защото позитивната нагласа и е първата и основна предпоставка за успех. Мислете за хубави неща и те просто ще се случат, просто не можете да си представите на какво е способна човешката мисъл и че половината от това, което ни се случва зависи от нас самите!
Ще кажете - лесно и е на тая, нали вече ще ражда... Напротив -имам опит с проблема стерилитет и две години ходене по мъките с разни некомпетентни доктори, уж пишещи се специалисти. Важното е, че през тези 2 години нито за миг не съм се отчаяла че ще забременея, дори не ми е било фикс идея, вярвах, че като му дойде времето ще ми се случи, и то взе че така и стана.
Сега - по темата. Като оставим настрана 50-те %, които според мен наистина бяха "божа работа", моята диагноза беше "лениви яйчници", т.е. липса на овулация, липса на нормален месечен цикъл, а за капак и поликистоза. Както ми го обясниха най-простичко от дългите години нередовен цикъл /така съм от самото начало на половото ми съзряване/ и от постоянното задържане на процеса на овулация яйчниците "залиняват" и с годините почват да губят репродуктивната си функция. Резултатът е дебела ципа във вид на малки кистички, покриваща повърхността на яйчниците. И оттам - още по-лениви яйчници, и така се получи един омагьасан кръг...
Общо взето години наред разни "специалисти" ми регулираха цикъла посредством какви ли не противозачатъчни. Ефекта - ОК, в момента обаче, когато спра лекарствата - цикъл нет. И овулация - тоже.
Това не беше особен проблем за мен до момента, в който със съпруга ми не решихме сериозно да се заемем с бебеправене /до момента от около 1 година не бяхме взимали никакви противозачатъчни средства, без да забременея/. Отидох при един много прехвален доктор в София с частен кабинет и много скъпа техника, показваща резултати от изследвания до 1/2 час. Предписа ми противозачатъчни за 3 месеца, след което след още 3 месеца отрицателен резултат в бебеправенето, друг вид лекарства, които уж стимулирали производството на някакви хормони /8 хапченца струваха около 150 лв.!/. Пропуснах да кажа, че всеки месец ходех на преглед, при което ми се пускаха за изследвания всеки път хормони, излишно е да коментирам цените. След това докторът почваше да ми чертае по изследванията едни стрелки, едно чудо: "Сега ще повлияем на този хормон, той ще се увеличи, а другият, който е 3 пъти над нормата ще спадне и пр. и пр." И ми предписваше отново скъпи лекарства на хормонална основа. Същевременно бях психически подготвяна за евентуална ин витро процедура в частната му клиника, в случай че нищо не помогне в моя случай.
Както и да е, със съпруга ми решихме да сменим лекаря. Още от първия преглед докторката с изненада установи, че до момента на мъжа ми не са правени задължителните изследвания за стерилитет /по принцип това е стандартната процедура преди предприемането на лечение/. След това ми бе препоръчана оперативна лапароскопия за отстраняване на кистите. Всичко мина добре благодарение на професионалистите от Шейново и най-вече д-р Богословова, невероятен специалист, на която съм много благодарна. След операцията започнахме стимулиране на яйчниковата дейност с клостилбегит, при което имаше непрекъснато наблюдение от нейна страна на цикъла на овулация по дни, растенето на фуликула и пр. И след няколко месеца чудото стана!
Още веднъж искам да наблегна на факта, че забременяването си отдавам не само на компетентната медицинска намеса, но и в не по-малка степен на търпението и осигурената спокойна атмосфера от страна на любимия мъж /винаги сме правили секс, а не бебе/, както и на позитивната мое светоусещане.
Целувки на всички и много късмет!
_________________


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Tia в ср, 01 дек 2004, 16:54
И аз се присъединявам към апела да не се губи вяра.

Иначе за моята история - както повечето от вас знаят аз имах поставена една...доста страшничка диагноза - ранно стареене на яйчниците. Ходих при трима специалисти, които по един или друг начин намекнаха или направо си казаха че това е то проблема. Минах през доста изследвания. Преживях го трудно, но поне не загубих надежда. След това съвсем случайно попаднах на един много мил и внимателен лекар (всъщност цял един екип много мили и внимателни хора) който ме поуспокои че със сигурност нямам ранно стареене и че ще търсим причината. Беше началото на отпускарския ни сезон и аз реших че изкарваме почивката и започвам сериозно да се боря с проблема. Бях спряла всички лекарства, и бях свалила доста (13 кг.) с програмите на хранене на една диетоложка. Започна подозрително да ми закъснява (въпреки че аз винаги съм си била с нередовен цикъл...но вероятно подсъзнателно съм подозирала), направих тест - той положителен, отидох на лекар, той пусна кръвен тест...той отрицателен, след две седмици тестване с ту положителни, ту отрицателни тестове най-накрая направих втори кръвен тест и установихме новината.

Моят горчив опит показва, че не винаги потвърдената диагноза дори и от много специалисти е добрата диагноза. Аз имах едно некоректно изследване (в последствие се убедих че всеки правил това изследване в тази лаборатория има същите резултати), и това в комбинация с не до там добросъвестното преглеждане е довело до тази грешка.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Жана /bg_paint/ в чт, 09 дек 2004, 18:20
Направо се просълзвам като чета всичко тук...   И знам, че на всички ви е било доста тежко.....Но никой не трябва да губи надежда.. Аз вече нчколко пъти благодарих на момичетата от форума ПРОБЛЕМНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ в дир.бг.
       Ето я и моята история: Вече бях загубила надежда...Аз съм на 36 години и преди 4 години срещнах човека, който исках да бъде баща на децата ми...До този момент работата беше над всичко и  си казвах, че не е късно все още...Но в момента, в който си казахме, че сме готови за родители-имаме нова къща, добра работа и някак си всичко се е подредило се оказа,че аз не мога да забременея.  И започна онова ходене по доктори.......Много дълго и мъчително.....В един момент попаднах в клиниката на д-р Тодоров/на петте кюшета/ и там поне ми поставиха диагнозата-запущени тръби и много висок пролактин. До този момент за две години от кабинет на кабинет нямах диагноза.....Мислех си,че най-важното е свършено, но започнаха скъпи инжекции за стимулация/те са дистрибутори/ и  
 лечение ,от което ми спря менструацията....Извода беше:трябва ИНВИТРО, защото съм вече на много години и не можели да ме чакат.....Добре, че бях понаучила някои неща от форума и разбрах, че щом си готов да си плащаш те те използват да ходиш по-дълго при тях.....И реших, че явно доктора е много важен, защото понякога за нещо много дребно и лечимо можеш да загубиш години/и пари/, ходейки при некадърници или бизнесмени.....
       Така попаднах при д-р Коларов,за когото отзивите бяха много ласкави и той е човека,на който искам искрено да благодаря.....За 3 месеца, в два, от които само проследяване на цикъла, аз забременях.....Много планово/в някои от дните  на цикъла ходех почти всеки ден/,но си струваше....Оказа се,че със съвсем малко помощ-лекарства, които изобщо не бяха скъпи,се случи чудото. За мен е късмет, че попаднах при този човек.....
       Така че внимавайте при кого ходите и не вярвайте безрезервно на всички <доктори>.
         Дано съм помогнала малко с моята история......Пожелавам на всички момичета да изпитат радостта от бременността.Успех!!!!!!!


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Dara_Ivan в сб, 11 дек 2004, 16:06
Здравейте на всички!
Омъжена съм от 10г. Правехме бебе от самото начало, но не се получаваше. Правила съм лапароскопия, инсеминация, ин витро и всякъкви хормонални и нехормонални изследвания. Доста хапчета изпих. Не съм имала никакъв здравословен проблем, т.е. тръби - екстра, овулация и каквото се сетите. С мъжът ми също всичко беше наред. В София обиколихме почти всички доктори по безплодие.  Оказа се, че съм от онези 10% с психологичен проблем. Но това го разбрахме едва сега.  
Осиновихме си дъщеричка преди две години.   Самата прелест. Когато тя беше на годинка, аз вече бях бременна. Родих по учебник. И сега вече съм самата гордост - многодетна майка на две рожбички.
Успех на всички пожелавам. С благодарност на д-р Йорданов, д-р Лихарска и д-р Мазнейкова.
С много обич..милена


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Rima в нд, 02 яну 2005, 07:13
Аз, като абсолютен карък, започнах да си меря Т. още от първия месец от който опитахме…И когато Т. не се вдигна до ден 22 отидох при д-р Мазнейкова…..Тя ме прегледа, каза ми “Да, няма овулация този месец, но според мен всичко е наред, продължавай да мериш Т. и ела след 6 месеца, ако няма бременност”….Това беше през октомври 2001…..
Иначе ние е мъжа ми сме женени от 2000 г., като преди това бяхме ходили 6 месеца…В момента аз съм на 30, той е на 38. Някак си чуствахме, че можем да почакаме за бебе, а когато бяхме готови, се оказа, че не става!
През 04-2002 посетих за първи път д-р Коларов – за него разбрах от форумите на дир-а, но това беше много отдавна и не си спомням, кое момиче е ходело тогава при него…Коларов ме прегледа, взе ми секрет за изследване, цитонамазка , изпрати ме да се изследвам за хламидия, и следните хормони – LH, FSH, Testosteron, Prolaktin, TSH….. Оказа се, че Пролактина ми е висок, последва скенер на хипофиза и ми откриха микроаденом-пролактином – 7 мм…Започнах да пия Бромокриптин, после Парлодел…Оказа се, че и двамата със съпруга ми имаме Хламидия, последва лечение с антибиотик – Сумамед, 2 таблетки и край на проблема, излекувахме се….Направихме спермограма-нормална.... Решихме да направим 3 месеца стимулация с Клостилбегит и тогава да правим снимка, но след като нищо не стана на 11-11-2002 бях на снимка! Слава богу всичко беше наред с тръбите и матката…Отново 2 месеца стимулация и нищо…Последва нова спермограма, която ни хвърли в ужас, защото беше много лоша..Последва етап, в който съпруга ми си изследва Пролактин, Тестостерон и Естрадиол, за да видим къде е проблема…..Оказа се че има много нисък Тестостерон ( мъжът ми е едър и добре окосмем мъж, с нормално либидо)....Последва терапия с Ундестор за 3 месеца, спермограмата се беше подобрила леко, но бебето не ставаше.....
Опитвала съм какво ли не, всякакви рецепти от народната медицина, билки, настойки, тинктури, стигнахме дори до Кирчева и нищо...Започнахме да се отчайваме, секса стана рядкост, понякога нищо не се получаваше, започнахме да се караме.....По едно време се отказахме и нищо не правехме...Тогава прочетох историята на едно момиче в клуба - Queenmabb, която имаше сходен "мъжки" проблем- та тя беше забременяла от оървия път след съпружеска инсеминация в клиниката на доц.Щерев. При нас проблемът беше около 40% бързо подвижни сперматозоиди, около 10 млн.на милилитър и около 13% добра морфология....Нисък тестостерон, и като следствие много често вариращи показатели в крайностти - много добра, много лоша....
През цялото време, до 12-2003 пиех по две таблетки Бромокриптин на ден, спрях го за да направя почивка след почти година и половина прием, за да проверим как се движи Пролактина.....
И тогава, през май-2004 посетихме клиниката на доц.Щерев. Възхитена съм от професионализна на тези хора. Попаднахме на разкошен лекар- д-р Савова. Тя разгледа всичките ни изследвания направени до момента , като си водеше подробни записки и направихме план - проследяване на овулация при мен, изследване на Пролактин и разширена спермограма на съпруга ми....При мен всико беше ОК. Искам да ви кажа, че там за първи път ми направиха изследване на Пролактина, така както само съм го виждала описано в книгите и и-нет - приеха ме сутринта в болницата, в една хубава стая с тоалетна и телевизор...Полежах един час - гледах си телевизия, след това дойде една сестра и ми сложи абокат...След половин час ми взеха кръв и след още половин час пак...И Пролактина ми беше абсолютно нормален....
Спермограмата обаче не беше...Освен понижената бройка и подвижност, морфологиата беше 14%, а преживяемостта беше много ниска....Откриха се много бактерии, а те отделят токсини , който намаляват преживяемостта...Последва 3 месечно лечение с антибиотици, посещение при андролог, отново Утрогестан...Като капак на всичко мъжа ми се обряза, т.к. имаше фимоза...След антибиотиците преживяемостта се качи на 50% до 8 часа, което е добре, а след обрязването количеството ни се качи почти двойно, беше 1.7, стана 3,2....Имахме няколко добри спермограми и специалистите предложиха да замразим....
През лятото имахме много работа, правихме много голям ремонт у дома, аз си сменях офиса, абе чакахме септември....
През септември трябваше да направим първата инсеминация...Тактиката беше следната, стимулираме овулация при мен ( въпреки че имах спонтанна, Савова не искаше да рискува, т.к. съм на 30), правим хидротубация, през това време мъжа ми даваше материал през 5 дена и замразявахме....Хидритубацията мина, не ме болеше по време на нея, а само след това. Препоръчвам на всяка жена да си направи, преди инсеминация. Но не направих хубав фоликул, овулацията беше на 20-ти ден, а естрадиола ми беше много нисък, 175, а трябваше да е над 300. Направихме инсеминация с 11 мил. сператозоида, 90% бързо подвижни - 2 замразени количества и едно дадено в деня на инсеминацията....Резултат - НИЩО, само дето ми закъсня с 4 дена....
Последва малко рев, и пак при лекарката...Този път увеличихме дозата на Кломида на 2,5 таблетки на ден, от ден 3 до ден 7. Изпозлвахме Клостилбегит - аз само на него реагирам като хората. Този път направих хубав фоликул, на ден 14 Естрадиола ми беше 325, биха ми Прегнил 12000, и на ден 15 беше инсето. Лигавицата и цервикалната слуз бяха перфектни. А като по чудо спермограмата беше много добра, пак използвахме 3 количества, но този път направихме инсеминацията с 22,2 милиона, 90% бързо подвижни.
След това ми слагаха Прегнил 1500 на всеки 3 дни, общо 6 инжекции, пиех Дуфастон сутрин и вечер по една и си слагах Утрогестан по две таблетки вагинално сутрин и вечер. Последните 2 ще ги взимам до 12 седмица.

Тук е момента да ви занимая с малко "бабини деветини".
2 месеца преди за отидем в клиниката на Щерев сънувах баба Ванга, аз не съм я виждала , а я сънувах такава каквато съм я виждала във филмите за нея. Бях отишла при нея за да я питам дали ще имаме дете, а тя още от вратата, преди да съм я попитала ми каза, " Е какво искаш да ти кажа, мъжа ти сега едни бактерии ще лекува и после ще видиме"....Трябва да ви кажа, че съня ми беше толкова реален, че след това, когато вече излекувахме бактериите, се чудех дали не съм го сънувала след това.....
Освен това приложих стария метод с анасоновото масло, малко променен от мен - от ден 3 до ден 7 сутрин вземах по 10 капки анасоново масло върху чаена лъжичка захар.
Освен това си купих едно шише сок от алое-вера - 1 литър, мощен антиоксидант и го пих в продължение на 10 дена, от ден 3 на цикъла....Много внимавайте с алоето и НИКОГА не го пийте след овулация!
Освен това пиех конски дози витамин Е...
Така си обяснявам добрия ми Естрадиол.....
В списанието на Светлана Тилкова - Алена "Кармичния кръг" съм чела че жената най-често забременява в този ден от седмицата в който е родена, е аз съм родена в четвъртък и в четвъртък ми беше инсеминацията...
Такива работи....
Сега още не знам на кой свят се намирам, всичко ми е много абстрактно, не мога да повярвам, че ми се случва. Гледам да се пазя повече, ама за сега не ми се отдава. Имам толкова много въпросителни, че място не мога да си намеря.

Исках да ви кажа и още нещо, доказващо максимата, "Човек предполага, Господ разполага" - със съпруга ми започнахме опитите през октомври, аз исках да забременея през този месец, за да могат да минат първите 12 седмици до Нова година, когато още имам по-малко работа ( счетоводител съм), а златните месеци на бременността да съвпаднат с годишното приключване, и после през лятото, когато отново ми е по-спокойно, да си изкарам последните 3 месеца и да се подготвя. Стана така, че забременях през октоври, но 3 години по-късно.
През цялото време , от 10-2001 до момента, 3 години, живея с мисълта, че детето е единственото нещо, което истински искам и съм решена да се боря до край, независимо колко време, средства и нерви ще ми коства! През цялото време, това което ме съхрани беше страхотното отношение на мъжа ми и работата ми, която обожавам и която усмисля ежедневието ми и която ме кара да не мисля за ПРОБЛЕМА.
Искам да ви кажа, че използвах времето през което опитвахме неуспешно за да осмисля много неща и сега съм много по-готова да имам дете. Всъщност май ще се окаже, че за всяко нещо си има причина....Използвах времето за да се утвърдя в префесията си, да да организирам по-добре живота си, да да уредим напълно жилището си, взех шофьорска книжка, станах много по зряла и отговорна....
А и забравих да ви кажа, че през цялото време не съм спирала да чета и да се интересувам от всичко касаещо проблема! Информирана съм предварително за всяко нещо, винаги питам и разпитвам, въобще много съм досадна! В къщи имам цяла библиотека с учебници по медицина, което е нещо, с което не се гордея особено.
Мили момичета, никога не губете вярата си! Влагайте по-малко емоции и повече практичност и далновидност. Разпитвайте лекарите си за всяко нещо, което ви притеснява, никога не се притеснявайте да споделите с тях опасенията и страховете си.....
И най-важното винаги давайте парите си на професионалисти...Аз загубих много време с обикновени акушер-гинеколози, а лечението на стерилитет не е просто нещо.
Това е! Питайте за всичко, ако мога ще ви отговоря!
Мира

П.С. Аз също идвам от Проблемно на дир-а ( там съм Мирослава).


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: kremi в пн, 03 яну 2005, 10:22
Мили момичета-вярвам,че на всеки се пада каквото заслужава!Не се предавайте и мечтайте за бебче,когато най-малко очаквате ще бъдете благословени :lol:
за първи път забременях на 21 години-имах 2 годишна връзка,бях студентка и въобще не бяхме мислили за бебе. Изненадата беше голяма-особено когато разбрахме,че са две :shock: докато се опитвахме са асимилираме новината и да решим какво да правим и готови ли сме за родители направих прокървих....видеозона показа,че съм загубила едното бебе,а другото не се развива правилно и ми препоръчаха аборт по медицински причини :( признавам,че макар да не бях подготвена за майчинство се почувствах едва ли не излъгана...все едно бях получила подарък,който после са си взели обратно :puppydogeyes:
дълго време темата ми беше болезнена и не говорехме за деца.радвах се на бебетата на приятелките ми и понякога си поплаквах,но...не говорех за това. в навечерието на новата 2001 мъжа ми ме изненада с репликата "хайде да си направим бебе"!разплаках се ...просто беше улучил момента-знаех,че не мога повече да чакам и отлагам и че нищо друго не искам така както детенце!след  2 месеца теста категорично потвърди,че съм бременна...нов видеозон и отново две бебета :shock: радостта беше голяма но не продължи дълго...в третия месец отново прокървих обилно и загубих и бебчетата....имах чувството,че целия свят се е стоварил върху мен и няма никога да имам сили да се изправя на крака и да изляза от отчаяното и самосъжалително състояние ,в което бях изпаднала.обвинявах себе си,че не съм се справила,че не мога да му родя детенце...абе бях на прага на лудостта...след изтичането на нужните месеци подновихме опитите,но нищо...доктора който се грижеше за мен по време на второто ми забременяване предложи тест за съвместимост тъй като нямаше никакви други медицински причини :( вече се бях решила-поне щяхме да знаем можем или не можем да имаме деца един от друг и съответно да търсим решение...и о,чудо!!!4 дена преди коледа отново 2 чертички :D изкарахме най-романтичната и същевременно тревожна коледа.не посмях дори да кажа на родителите ми-вече бях станала суеверна до немай къде!видеозона в 8 г.с. потвърди две бебета(защо ли ми беше така познато)
 :oops:  :D изкарах ужасна бременност,но  сега си спомням само хубавите моменти!!!след безкраен престой по болници за задържане,контракции от 4 месец,по една шепа лекарства дневно и     какво ли още не добутах до 34г.с. и 40 дена преди термина родих Алек и Вика!Треперенето пордължи още месец докато се прибрахме всички живи и здрави в къщи!!!
Сега съм най-щастливата мама!Не ми пука нито от безсънните нощи,нито от проблемите,нито от това ,че ми късат нервите с всевъзможни бели по 100 пъти на ден :D В крайна сметка нали точно за това се борих!!!Желая на всички ви да гушнете детенцето си-всичко бледнее пред този момент :lol: Успех,момичета


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Bisi в ср, 05 яну 2005, 20:13
Е, супер тема. Моля се Бог да отвори отробите на всички, които искат бебчета. Ние със съпруга ми работихме по въпроса около 5 месеца. Но 10 месеца след сватбата взимах Марвелон, противозачатъчни. Не искахме в началото да имаме деца преди да имаме 1 година семеен живот. Но сега отчитам това като грешка. След като спрях хапчетата все не ставаше и не ставаше. Ходих на лекар за консултация, въпреки че много се тревожех да не ме качи на магарето за преглед. Но тя не го направи за щастие, но ни даде много полезни съвети. Оказа се, че правим огромната грешка да се мием веднага след полов акт. То трябвало аз да не мърдам след това поне 3 часа докато се втечни всичко и стигне, където трябва по предназначение. Та сега вече си имаме Бисерчо и благодаря на Бог за него.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Lali в чт, 06 яну 2005, 08:25
Ех, ако причината е в миенето, този форум и Проблемния нямаше да съществуват...
И втечняването е средно за около 20-30 минути, при норма 60.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: kristinna в вт, 25 яну 2005, 14:53
Здравейте,момичета.За пьрви пьт попадам на този форум и сьм приятно изненадана от количеството информация която можеш да получиш.
 Ве4е имам дьщеря на 1 годинка,която е зачената ин витро.Заедно сьс сьпруга ми минахме през 6 годишен стерилитет,милион изследвания и безуспешни опити да имаме детенце.Много доктори ни льгаха и много пари отидоха,а сьщо и време.
Сьвсем случайно открих страница на Варненската университетска АГ болница ,кьдето от години се занимават с проблеми сьс зачеването,изкуствена инсеминация,ин витро и др.сьвременни методи.Единствено там на балканскиа полуостров е заченато бебе като е извлечено ДНК о клетка .Тяхната успеваемост е от порядька на 80%.
Та вьорьжена с тази информация и още много попаднах при екипа на ,който се занимаваше с опложданията.Нямам думи да опиша прекрасното отношение,човешкото сьстрадание и доброта ,което получих .От там се роди и пьлното доверие и увереност че сще успея.
Забременях от пьрвиат опит и на 3 .01.20004 се роди наи-прекрасното и удивително сьщество,което ни донесе щастиа и светлина.
та това е моята история .Познавам десетки жени и на много от тях помогнах с информация.[/b]


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Теодора в ср, 02 фев 2005, 15:18
Цитат
Единствено там на балканскиа полуостров е заченато бебе като е извлечено ДНК о клетка .Тяхната успеваемост е от порядька на 80%.



Какво е това бебе извлечено от ДНК? Това "от порядъка на 80% "все още е научна фантастика в световен мащаб, да не говорим в България.Разбира се за теб успеваемостта е била 100%, което е наистина радостно, но ти си по-скоро от изкл\ченията.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: kristinna в чт, 03 фев 2005, 10:51
Извинения!Говорих на изуст.А сега да се конкретизирам.
 Преди 2 години университетския ин витро центьр кьм АГ болница Варна закупи метод,при който се решава голям процент при стерилитета при мьжете.
 При него по хирургичен пьт се взема пар4енце тькан от тестиса и от него се извли4а сперматозоид.Той се инжектира в яйцеклетката на жената.
 Сега за успеваемостта: при метода ICSI при приблизително 100 цикала-без селекциа по вазраст,брои извадени яйциклетки и др.критерии успеваемостта е приблизително 60%.
 През сезона на моето пребиваване там успеваемостта бе зна4ително повишена.Но това са неофициални данни и не може да баде статистика


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Теодора в чт, 03 фев 2005, 12:31
Сега ми стана ясно. Благодаря!


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: white_r в чт, 03 фев 2005, 13:40
Кристина за съжаление успевамостта не е такава..


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: SaRaNia в вт, 22 фев 2005, 21:39
Аз се преборих с няколко проблема- еднорога матка, хормонален дисбаланс и двустранно варикоцеле на таткото. Не ми се разказва за ходенето по мъките, но ако някой иска да ме пита нещо- бих споделила чрез ЛС.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: jen в пн, 07 мар 2005, 16:57
Ето ви и моята история: През септември 2000г. се оженихме и същият месец ми закъсня цикъла с около 10 дена. Купих си тест отрицателен, а и ние се пазехме. Отидох на гинеколог и там ми поставиха диагнозата аменорея вследствие на поликистоза на яйчниците с препоръка за оперативно лечение. Аз бях толкова учудена, че неможах и да реагирам. Прибрах се в къщи и казах на мъжът ми, той ме успокои и решихме да потърсим и друго лекарско мнение. Препоръчаха ми д-р Красимира Жекова. Прегледа ме пратиме на изследвания и беше категорична, че нещата ще се оправят само медикаментозно. Започнах лечение първите шест месеца с сериозни дози хормони тъй като имах нарушена хормонална функция/LH и FSH/. След това започнах да взимам противозачатъчни/няколко вида/ и да се следя за кисти, но в продължение на следващите две години те си се появяваха и изчезваха периодично,съпроводени от доста чести и страшни кръвотечения.Имеше месеци в който имах кръвоизливи през 15 дена. През пролетта на 2003 вече беше дошъл момента, но трябваше три месеца преди да спра контрацептивите да пия други лекарства и так през юли ги спрях и отидохме на море,когато се върнахме ми предложиха нова работа и аз приех. Започнахме ремонт вкъщи и в еуфорията на новата работа не се бях усетила, че ми закъснява. Два дена подред се успивах сутрин за работа/необичайно за мен/ и на третият ден реших да си купя тест,когато отида на работа. Купих си направих го и в началот се появи една черта, но малко по късно и още една. Бях много щастлива но и много объркана, затова отидох и купих още един тест, след като видях че е положителен се обадих на таткото да му съобщя новината. На 17 септември отидох да установят бременноста, където се видяха два плодни сака, но в последствие се разви само единият от тях. Сега съм мама на едно прекрасно момченце
ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ И В ДОРОТО КОЕТО Е КОЛО ВАС.


Титла: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: tonesa в вт, 12 апр 2005, 13:04
Това е моята история.
Със съпруга ми сключихме брак през септември 2003 година. Искахме много да си имаме дете и затова и никога не сме се пазили. Само че съдбата ни беше отредила доста да патим преди това, по скоро аз. След като се оженихме при един рутинен преглед при АГ-то ми се оказа че имам бактериално-гъбична инфекция, започнах с лечението веднага, решихме със съпруга ми да изчакаме, а и така и аз щях да съм по-спокойна. Само че нещата доста се проточиха, защото се наложи да посетя няколко лекари преди някой да ми назначи адекватно лечение. След почти 1 година лечение нещата се оправиха. За мое най-голям ужас баща ми почина юни 2004 година, направо не бях на себе си няколко месеца, а и за капак на всичко ми откриха тириотоксикоза (гуша) 2 месеца и половина след смъртта му. Започна се пак едно ходене по доктори и изследвания и куп лекарства, имах чуството че всичко е против нас и никога няма да можем да си имаме дете. Ноември 2004 година цикълът ми закъсня с 1 седмица помислих че съм бременна, но тестът беше отрицателен и цикълът макар и със закъснение беше на лице. Оказа се че лекарствата ми за гушата са ми дошли в повече и те оказват влияние. Отново останах излъгана...
На следващия месец отново ми закъсня, този път закъснението беше 20 дена, само че аз си мислех, че пак е по вина на лекарствата, не исках пак да остана излъгана. На 1 януари 2005 със съпруга ми решихме да се престрашим и да направим един тест за бременност - беше положителен. Повторихме теста, за да се убедим, защото и двамата си мислехме че нещо теста е повреден, не можехме да повярваме че мечата ни се се сбъднала. Отново положителен - на 3 януари бях първа при лекарката - бременноста беше потвърдена, видяхме плодно сакче. Макар че ме водят забременяла след стерилитет от година и половина все пак чудото стана и няма по-щастливи хора от нас. Сега чакаме малко ни съкровище, което живот и здраве трябва да се появи септември.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Free Soul в сб, 21 май 2005, 11:08
Здравейте, момичета!  :)
Първо открих клуба за Проблемно забременяване в дир.бг, а чак след забременяването ми - и този форум. Моята история е публикувана тук (http://www.zachatie.org/modules.php?name=News&file=article&sid=157). Взета е директно от постинга ми в дир.бг.



Успех на всички момичета!!!  :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Collibri в чт, 26 май 2005, 19:41
Здравейте и от мен!

Моята история в кратце - имах поликистозни яйчници и ги лекувах 1 година с Диане 35 , тамън се изчистваха и когато спрях лекарството - и хоп за 1 месец отново кистички....
а вече исках бебе... толкова неистово го исках, че направо ме обсеби тази мисъл и нищо друго нямаше значение... Дори не ме интересуваше къде живея, какво работя... просто исках бебе и мъжа ми също.
Обаче как да имам бебе като пия противозачатъчни, заради ПКЯ?!
Тогава отидох на гинеколог и казах това, което искам. Пуснаха ми изследвания на хормоните. Оказа се че ми е повишен Пролактинът. Който пък пречи на овулацията и забременяването.
Пратиха ме при ендокринолог, който предписа Бромокриптин.
Почнах да го пия. Пих го 3 месеца и на третия месец -  стана!
Всъщност бебеправили сме 3 месеца старателно.../преди това исках, но заради хапчетата беше ясно че няма да стане/ следене на графики, базални температури, цикъли, цервикални слузи, чудеса... кекс нон-стоп... направо екшън отвсякъде и надежди. Тамън вече си мислех, че няма оправия.... ходехме на спорт и двамата - аз на плуване, мъжа на фитнес... диети правех, хранех се здравословно, не пиех, приемах фолиева киселина, какво ли не...
И точно в месеца, когато и двамата работехме до късно, после спорт, хапване на бързо вечер и лягане по никое време, защото задължително се правеше бебе.... и най-малко очаквах че при тая умора и изнервеност нещо ще се случи...
то взело че станало!

Не губете надежда момичета, някой ден ще станете мамчета!
 :D
Трябва много да си вярвате и много силно да го желаете!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: rdjvl в пт, 10 юни 2005, 09:34
За да не повтарям това,което вече съм писала ето два адреса за мен:

http://www.zachatie.com/modules.php?name=News&file=article&sid=172 

и тук съм написала нещичко, въпреки че не е много по темата тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=29410.45


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Bugi в вт, 05 юли 2005, 15:56
Мила, толкова се радвам за теб! [smilie=smile3525.gif] Поднасям ти цвете за това че си герой, голям герой! Със сълзи на очи четях твоята история! Пожелавам ти да родиш едно малко сладко бебче, което да те радва много! Стискам ти палци и ще очаквам раждането на това малко-голямо чудо! Успех!
:flower2: :flower2: :flower2: :flower2: :flower2: :flower2: :flower2: :flower2:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Bugi в ср, 13 юли 2005, 13:41
 newsm03 Здравейте момичета!
Вчера си направих тест и е положителен :EFP:
Страхотно е да се намираш в края и началото!
Вече бях се отказала от правенето на бебе, когато цикъла ми за пореден пут го нямаше и си казах:"Отново гадните фоликулчета!Отново овуто ми!"
 Но на 39-тия ден от закъснявянето си направих поредния тест! И дългоочакваната изненада стана факт! Живот и здраве ще стана мама!:preggo:

Единственото което ме мъчи са спомените от преди 2 години, като загубих първото си бебе!
Сега с цялятя си душа се моля това да не се случва отново!

П.С. Момичета, имам болки ниско долу! По принцип знам че е нормално, но ако можете кажете ми някой медикамент за да не ги чувствам! /Мисля си, понякога , че са контракции/
В момента пия Фолиева киселина и Нош-па!

Пожелавам на всички успех ! newsm10


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: lilfi в ср, 13 юли 2005, 17:57
П.С. Момичета, имам болки ниско долу! По принцип знам че е нормално, но ако можете кажете ми някой медикамент за да не ги чувствам! /Мисля си, понякога , че са контракции/
В момента пия Фолиева киселина и Нош-па!

Пожелавам на всички успех ! newsm10
Цитат



Извинявайте, че нахлувам така!

Аз само да кажа, че аз през цялата си бременност имах болки ниско доло- същите, когато ще ми идва, постоянни и тъпи. Пиех в началото по 3 пъти на ден бусколезин, а след това но- шпа.

Поздравления и се пази!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Bugi в пт, 15 юли 2005, 16:47
П.С. Момичета, имам болки ниско долу! По принцип знам че е нормално, но ако можете кажете ми някой медикамент за да не ги чувствам! /Мисля си, понякога , че са контракции/
В момента пия Фолиева киселина и Нош-па!

Пожелавам на всички успех ! newsm10
Цитат



Извинявайте, че нахлувам така!

Аз само да кажа, че аз през цялата си бременност имах болки ниско доло- същите, когато ще ми идва, постоянни и тъпи. Пиех в началото по 3 пъти на ден бусколезин, а след това но- шпа.

Поздравления и се пази!!!

Благодаря ти миличка, в момента съм на Нош Па и Фолиева и сякаш днес болките ми намаляха!Пазя се колкото мога!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Run6 в пт, 15 юли 2005, 18:01
Страхотна тема!Ако знаеш за този форум, щях да има с кого да споделям преживяванията си през последните 10 години. Та ето и моята история: омъжих се през далечната 1988 година, бяхме млади , не се замисляхме много - много и през 1989 се роди прекрасният ни син. Когато той стана на 7 години поискахме да си имаме второ дете, да, ама не ставаше, аз си имах диагноза поликистозни яйчници още от ученичка, цикълът ми беше нередовен, не винаги имах овулация и след 1 година неуспешни опити се обърнах към лекар.Последваха множество изследвания - оказа се че имам повишен пролактин - пих една година лекарства, после противозачатъчни за регулиране на тестостерона, после вече не си спомням колко курса Клостилбегит за стимулиране на овулацията , последва  непрекъснато наблюдение на овулацията, фоликулът се пукаше, спермограмата на мъжа ми беше наред и пак не ставаше. И така години наред. Когато през февруари 2001 година ми закъсня се страхувах да направя теста, оказа се положителен, когато отидох на ултразвук в 7 седмица и ми показаха тупащото сърчице в плодния сак загубих ума и дума. За съжаление след няколко дни прокървих, лекарите не можаха да направят нищо и последва кюртаж. Същото се случи и през март 2002. Последваха изследвания, загуба на време и пари, а вече бях минала 35 години, а  отговор защо не мога да задържа бебето не получих.  Като последен опит през 2004 година с мъжа ми се включихме в групата за лечебен глад на доктор Георгиева и след това 6 месеца спазвахме правилата за хранене , спрях всички други хормонални препарати, вече на никой и на нищо не вярвах.Когато през октомври 2004 цикълът ми закъсня, дори не помислих за тест, пак реших че са хормоналните проблеми, но след няколко дни взех тест, не повярвах на втората чертичка, купих още няколко тест , докато се убедя. Минах през ужаса на ехографските предположения за извънматочна бременност, кървене почти през цялото първо тримесечие,напредналата ми все пак възраст - на 38 съм, но благодарение  на професионализма и спокойствието на най-страхотния лекар когото познавам - д-р Лазов от Перник сега до мен спи едномесечната ми дъщеричка Деница. Имам и най-щастливия 15 годишен батко!
Не се отчайвайте момичета, никой не знае кога съдбата ще му поднесе подарък! Пожелавам на всички да гушнат по едно сладко бебче като награда за всичките си мъки и усилия!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: benip в сб, 23 юли 2005, 00:59
Здравейте, моята история не е толкова сложа, но и аз не съм се паникьосвала. Месец май 2003год. решихме да почнем да правим опити за дете, т.е. да спрем да се пазим, а то когато стане. Аз съм с нередовен мензис, но не съм си мерила никога температурата, за да зная кога съм в овулация и кога да го правим. По едно време малко се паникьосах (признавам), но беше повече защото разбрах,ч е сестра ми и най-добрата ми приятелка са бременни. Но ... и при нас стана. След 8 месеца опити, точно когато най-малко мислех за това, защото  ставах леля и решихме да се оженим с приятеля ми .... то взело че станало. Оказа се, че на сватбата си съм бил бременна без да зная. Уверих се, че винаги става когато най-малко го искаш. Не че не съм го искала, но ми предтоеше смяна на работата и даже си казвах дано не стане точно сега. Сега се радвам на една малка (почти)десетмесечна принцеса.
И твърдя, че по-хубаво нещо от това да си майка ...... няма. Въпреки, че сме се разбрали с мъжа ми, когато Йоанка навърши 2 години да почнем да правим следващото .... аз искам още сега да го правим - искам още едно слънце в дома си.
Дерзайте бъдещи майки. и не забравяйте: най-важното е спокойствието и не го мислете много (когато най-малко го чакаш, тогава ще дойде)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: neznakomka в сб, 23 юли 2005, 04:36
Ние бяхме вкарани в някаква графа за "проблемни" и искаха да ни правят някакви специални изследвания по този въпрос. Повече от две години опитите за забременяване бяха неуспешни, и накрая - спонтанен аборт. Така се случи, че няколко месеца след аборта се преместихме в САЩ. Тук т.нар. "възпроизводителни проблеми" изчезнаха от само себе, имаме вече две момченца на 3 и 5 годинки, да не им е уроки! Обяснявам си го само с факта, че много се успокоих тук. Общо взето - това си остава моята лична рецепта: колкото се може повече спокойствие!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: gloria123 в ср, 03 авг 2005, 17:24
Mili mladi i ne tolkova mladi momicheta. Vsiaka ot nas na opredelena vazrast ili v opredelen stadii ot zhivota si obrashta pogled kam vazmozhnostta da ima dete. Za sazhalenie zabrzani v praveneto na kariera ili opitvane na vsichki blaga v zhivota, mnogo ot nas osaznavat kasno neobhodimostta da stanat maiki. I togava idvat problemite - zapusheni trabi, polikistozni iaichnitsi i dr i razbira se hodeneto po doktori. Ot momenta, v koito reshih da zabremeneia i tova se sluchi minaha 2 godini hodene po makite s kakvi li ne diagnozi i lekarstveni shemi. CHOVEKAT, ne sluchaino podchertavam CHOVEKAT, a ne samo lekariat, koito mi pomogna se kazva Josif Dimitrov ot AG Tsentar "Dimitrov", Sofia, ul. "K. Irechek" 17. S mnogo vnimanie i razbirane toi prie moite problemi i napravi vsichko vazhmozhno za da gi razreshi profesionalno i barzo-neshto, koeto za sazhalenie ne vidiah drugade. Predi da posetia AG "Dimitrov" osven bolkata i unizhienieto ot tova, che ne moga da stana maika po estestven nachin, se chustvah i kato doina krava za kakvi li ne doktori i pompozni tsentrove. Tai che, mili momicheta, ako ste reshili da stavate maiki, no tova e nevazmozhno po estestven pat, sprete da poseshtavate samozvantsi i da hodite na gledachki, obarnete se kam AG "Dimitrov", spodelete problema iztsialo i sledvaite savetite, koito vi davat. Uveriavam vi, che sa rezultatni.
Oshte edin pat - MNOGO BLAGODARIA D-R DIMITROV!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Jil2003 в чт, 04 авг 2005, 13:06
Ще ме извините, но това последното ми мирише на евтина самореклама!
Простете за включването!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: DidiP в ср, 17 авг 2005, 22:19
Здравейте мили момичета,
не съм общувала много с вас, защото нямах интернет,но редовно ми носеха да чета споделеното от вас.
Диагнозата ми беше поликистозни яйчници и повече от година нямах нито една овулация. Бях се отчаяла. Тъпчеха ме с какви ли не хормони и искаха да ми правят операция. За капак на всичко се оказа, че мъжките ми хормони са три пъти завишени. Лекарят ми каза, че трябва да си почивам три месеца от хормоналаната терапия и през това време няма да мога да забременея, просто било изключено. Реших да си почина, защото бях взела да се побърквам. Още първият месец на почивката забременях. Не можех да повярвам. Правех тест след тест и мислех, че втората чертичка ми се привижда. Лекарят го потвърди. Чудото беше станало. Бях на седмото небе, но когато доктора ми каза че чакам близнаци щях да получа инфаркт. Сега съм в края на осмият месец. Живот и здраве след около 2 - 3 седмици ще се появят със секцио нашите дългоочаквани бебоци.
Стискам палци и на вас. Моля се и вие да изживеете подобно чудо и щастие. Не губете кураж. След лошото винаги следва добро.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Mumy в чт, 18 авг 2005, 18:58
Реших и аз да споделя най-красивият миг от живота си!
С мъжът ми нямаме брак все още,заедно сме от 3 години,още първия път когато бяхме заедно,той с усмивка каза:"Искам дъщеря от тебе!",при което аз си помислих че е луд,за първи път сме заедно,а пък и бъдещето ни въобще не беше ясно,както и да е,но ми гална и самочувствието трогнах се много.И никога откакто сме заедно още от началото той не ме пазеше,аз му казвам той добре и си знае неговото.И така времето си минаваше и с това негово желание за дете,направо ме зарази и мене,много бързо се бях пренесла при него,живеехме си,работехме си заедно,обичахме се :luvbed:,всеки ден все повече се влюбвах в този мъж,кавалер голям,абе ИСТИНСКИ МЪЖ ви казвам,и си казах той ще е момиче!Започнах тайничко да си купувам тестове като наближи датата да ми дойде М,отрицателни всеки месец :EFN:,брей взех да се чудя как така досега не съм забременяла/имах тогава една цветна бременност от бившия,която завърши с аборт по мое желание/,времето си минаваше,а аз вече 1год. и половина-нищо.Взех да се вманиачавам и си помислих че нещо не ми е вред,записах си час в кварталната поликлиника при една гинеколожка :  :costumed050:/голяма грешка/отидох обясних и безпокойството си,пусна ми една микробиология,цитонамазка и хламидия-отрицателен.Микробиологията ми била много лоша,цитонамазката-имала съм предракови клетки представете си,изменения в шийката на матката и куп други глупости,с които"как ще забременея?".С голям рев се прибрах вкъщи,една седмица ходех като луда newsm45,а по същото време посещавах екстрасенска и тя ми казваше че нямам такова нещо,да не я слушам.Въпросната докторка ми изписа 5 метра рецепта с антибиотици,инжекции и специални свещички и още някакви лекарства,поръчах ги в аптеката,но така и не отидох да си ги взема.Благодарение на моята екстрасенска,която ми даде визитката на позната нейна гинеколожка много добра,все пак да ме види още един специалист и тогава да се помпам с тези инжекции и пр.Послушах я,записах си час посетих въпросната лекарка :2doctor:,носех си старите изследвания и й обясних подробно защо съм решила да отида на преглед и какво впоследствие са ми казали-едва ли не че няма да имам деца.Еййй как ме хваща яд на тази Георгиева от 30-та поликлиника в Обеля,докато ми намекваше колко съм зле и едва ли ще забременея,сълзи се стичаха от очите ми [smilie=smile3518.gif] и тая хич не й пукаше бе :2gunfire:.Както и да е новата гинеколожка погледна изследванията ми и се чудеше какви са тия фантасмагории дето си ги говори тая овца :afwitch:.Каза че това не са никакви предракови клетки,а бактерия която се намира в дебелото черво  и по кожата,а аз я имам във влагалището,можело да попадне там при анален и след това вагинален секс,/което аз  не го практикувам/,а може и от едно бърсане с хавлия да попадне там,каза че това не е нищо обезпокоително,жената ми предписа 4 хапчета,които се пият на 2 пъти е свещички против гъбички и хапчета за мъжа ми.Нямах никакви изменения в шийката и темподолни,при прегледа всичко ми беше изрядно,пуснахме нови изследвания и се оказа че е това което каза гинеколожката.След лечението ми всичко беше на 6 newsm10.Първо пожела да направим изследвания на мъжа ми,а след това да започне с мен  понеже при жената както всички знаем изследванията са надълго и широко.Но не се наложиха никакви изследвания,т.к. 8 дни имах закъснение една вечер направих тест-положителен :EFP:,неможех да повярвам когато най-малко очакваш и мислиш за това,то просто се случва.За съжаление на сутринта имах кафеникаво зацапване,което продължи цал де,на другия ден вече си беше ярка кръв,и когато ми падна едно парче отидох на лекар,е виждаше се мястото където е бил плодния сак,но вече го нямаше,коремът ми беше пълен с кръв.Тръгнах си качих се в едно такси плаках с глас newsm45,прибрах се вкъщи-още едно парче,гледах го плаках и се питах защо се случи?Мъжът ми виднага дойде плака с мен милият,прегръща ме,целува ме и плаче.След 10 дни спря кръвотечението,нямаше нужда от кюртаж бях се изчистила много добре.Докторката не каза да се пазиме 6 мес.,аз го знаех,е пазихме се точно 2 пъти,и си викам абе то ако е писано да забременея ще стане,ако не е няма,я давай кво ше се пазиме да не съм абортирала в 4-5 месец,матката няма какво да се възстановява в толкова ранна бременност.Еми да на следващият месец пак бях бременна,на втория ден закъснение се светнах че тука има нещо,а цяла седмица ми се гадеше не се светнах,ама карай.На секундата запраших при моята гинеколожка.Е цялата ми бременност мина чудесно с нейна помощ  :bouquet: newsm30 и сега си имам едно страхотно момченце благодарение на Господ!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: bobiS в пт, 19 авг 2005, 00:26
Машата мечта извървя доста дълъг и труден път -цели седем години ходене по мъките, разбирах от всичко що има да се разбира от проблемите  - и найсе на 22.11.2005 ще правим осем години и имаме една красива ЕЛИЦА - ХУБАВИЦА.
Първо бяха личните лекари- от държавния в частния, че уж при него изледванията са по точни, после секс "по начесто" както се изразяват някой. След това дойде  кабинета по стерилитет - След две години ходене от кабинет на кабинет стигнах и до този. Попаднах на ЧОВЕК - спермограми, хормони, цветни снимки - всичко в ред и пак няма нищо. И точно щяхме да започване с операций мъжа ми се разболя от хепатит - година и половина въздържание.
Минаха и те и дойде ред на операцийте - първа, втора, трета и се изчерпахме и пак нулев резултат. А да не ви обяснявам колко тежи да гледаш реклами с малки деца и как боли от неволно подхвърлени думи или от "загрижената" мама свекърва - "ама вие до кога ще се бавите" или изречението на "татко" свекър че само кучета можеш да гледаш. Но всичко това някак си отмина ако има до теб накой които те разбира и те подкрепя. В крайна сметка изхода е инвитро - от втория път се получи - бях толкова щастлива не смеех да се радвам много защото все си мислех че нещо ще се случи и пак няма да стане нищо. Не мажах да повярвам на двете черти, купих си два теста и двата показваха едно и също, на следващият ден пак и така цяла седмица. Но резултата е много красив и за нищо не съжалявам. Сле две години пак ще пробваме, винаги съм искала да имам голямо семейство. Успех на всички.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: 3te...ki в ср, 28 сеп 2005, 11:30
За първи път влизам в този клуб и реших и аз да споделя моята история. Аз също дълго време се подвизавах в проблемното забременяване на дир.бг. Историята ми в кратце:

Решихме с мъжа ми, че е дошъл момента за бебе, започнахме с опитите, на третия месец стана, но в 9-та седмица направих спонтанен аборт... Беше голям шок за мен, защото същия ден бях на УЗ, имаше си сърдечна дейност, уж всичко беше ОК и на вечерта вече бебчо го нямаше  :cry:. Последваха 4 месеца пазене, пак около 3-4 месеца опити и отново бременна!  :D Да, ама не! В 8-9 седмица отново прокървяване и след 4-5 дни опити да задържим бебето последва пак спонтанен аборт. Изследвания, чудеса - всичко изглеждаше ОК. След това 6 месеца пазене, няколко месеца бебеправене и на 14 февруари 2004г отново видях положителен тест за бременност, на който признавам си изобщо не се зарадвах, в смисъл... приемах забременяването като нормално състояние за мен... Но кошмарът следваше... С ужас очаквах да мине 9-тата седмица, после 10 и така докато не усетих за 1-ви път бебчо да промърда в корема ми. Чак тогава си отдъхнах  :whistle:. Но пък господ ме възнагради  :D Нямах никакви проблеми през бременността - нито повръщане, нито киселини, съвсем малко отоци, след това незабравимо за мен приятно раждане  :hug: и най-кроткото и усмихнато бебе!!! Това е моята история! Успех момичета... Рано или късно късмета ще почука и на вашите врати... Сигурна съм...  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Renny в нд, 02 окт 2005, 23:06
Здравейте и от мен! Ето още една история за психичните проблеми от редовната поява на  :EFN: : Това е най-кратката форма, коята успях да докарам... :oops:

Когато бях 21-годишна номинирах един мъж с титлата "единственият". 12 години разлика. Още при първата среща с родителите му, чух, че те искат внуци и нямат никакво време да чакат...  newsm78
След няколко години заживяхме заедно. Приятелите ни започнаха да се радват на вторите си деца, но ние оставахме единствените, които нямахме и нямахме бебе. Наближавах 30-тата си година и този проблем се превърна в мъчителна душевна агония, когато на света се появи племеникът ми - най-обичаното от мен същество на света. Към групата задаващи въпроса "А ти кога?" се присъединиха и новите ни роднини - родителите на снаха ми... В същото това време не преставах да си правя периодично изследвания, които показваха, че съм абсолютно здрава и готова да зачена. Продължавах да живея със същия човек, но вече се улавях, че дори и навикът не ми е оправдание да го чакам да си направи необходимите изследвания, за да видим има ли проблем при него... Така и не разбрах защо отказваше толкова упорито. Навярно е знаел нещо, за което аз си отворих очите едва след 11 години съвместен живот... Той просто не искаше да има деца. През пролетта на 2003 отидох при един приятел, гинеколог, да го помоля да ми помогне да зачена с донор. След като ми разясни с няколко думи предимно рисковете от подобна стъпка, все пак ми пусна изследвания - кръв, хормони... Резултатите бяха повече от отлични.  Идеята за друг мъж в живота ми обаче изобщо не стоеше на дневен ред (нали затова исках изкуствено осеменяване...). Дори се изненадах, когато ми драсна нашега на гърба на изследването "нов мъж"  newsm62.
В началото на август сложих край на тая агония, в която се беше обърнало ежедневието ми. Разделихме се. Сложих си спирала, за да не пия хормонални таблетки в случай, че срещна някого... Не исках да разтройвам "прекрасната картина" на хормоните си... А и идеята да родя дете на всяка цена някак се измести от нова надежда, че мога да имам нормално семейство, без да лишавам малкото човече от баща. А това вече е отговорно...
И така - запознахме се през февруари 2004. След една седмица вече живеехме заедно. Той имаше дете от предишен брак и видях колко обичащ и добър баща е мъжът, който ми припомни какво е да обичаш, да изтръпваш при мисълта за някого  :1luvu:... Естествено, махнах спиралата през лятото... Не мина и месец и научихме ужасната новина, че сестра му има рак на гърдата. Наложи се да замине с нея за чужбина като придружител за дълга и продължителна терапия в опит да се преборят лекарите с проблема. Върнаха се през април като за всичките тези месеци се видяхме само по празниците за Коледа и Нова година, когато заминах при тях. Не съм спирала да мечтая за дете, но когато има такива събития, човек несъзнателно забравя проблемите си... Слава Богу, терапиите бяха дали обнадеждаващи резултати, всички се бяхме успокоили и един хубав ден на юни мен ме споходи отново мисълта, че искам дете. Нямах никакви признаци, дори цикълът ми не беше закъснял. Но понеже съм като часовник, точно на 28 дни, бях почти 100% сигурна, че сме правили страхотен секс точно по времето на овуто. Купих си тест 2 дни преди датата на минструацията. Невалиден - нито една черта. Взех си втори веднага като си казах, че явно ще трябва да изчакам няколко дни поне... Какво чакане обаче... Още сутринта го направих, но оставих резултатът да се отчита, докато си взимам душ. Толкова тестове бях правила допреди 2 години, че вече го имах за рутинно това откриване на отрицателен резултат... [smilie=smile3507.gif]. И  все пак любопитството отнова надделя и погледнах... А там.... :EFP: И просто заплаках... Не знаех това, което се стича върху лицето ми повече сълзи ли са или водата от душа... На 14-тия ден от зачатието имах сигурното потвърждение, че чудото се е случило. Всичко, което превръща оплодената клетка в зародиш, а след това в плод предстоеше. Но в мен се беше случило тайнството на зачатието... Хвърлих се като обезумяла върху таткото с новината. newsm44 Без да преставам да плача. Той го прие доста по-спокойно от мене и дори ме попита защо съм толкова изненадана, какво ненормално има в това... Щастието ми беше така всеизпълващо, че просто нямах сили да му обясня как дългогодишната ми мечта да стана мама с всяка изминала година се превръщаше в съзнанието ми в жесток проблем...
     Благодаря на Бог, че подреди така събитията в живота ми, че отговори на най-горещите ми молби. Сигурна съм, че той въздава справедливо! Пожелавам на всички да изпитат радостта на майчинството. Независимо по кой начин, независимо кога. Важно е хората, които усетят в сърцето си, че там има любов за още едно мъничко човече, да осъществят мечтата си. Имайте вяра! Нека тази тема стане най-дългата във форума!  newsm17


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: ellynor в нд, 06 ное 2005, 16:12
Много се чудих дали и аз да разкажа нашите премеждия( не знам дали тази дума е достатъчно силна) по пътя да имаме така мечтаното дете. но вси пак може да съм полезна на някой. Със съпруга ми сме женени от 6 годинил В началото не мислехме да бързаме с децата. Мислех си, че става ей така, пожелаваш го и ставал Да ама не. Много скоро започнах да се заглеждам по децата и поисках и аз да стана майка. И мухата ми влезе в главата. Започнахме да правим опити да ама не не се получаваше. Две години опити насляпо. 2002 г.реших да отида да видя какво не е наред. Отидох при д-р Давидков и се оказа, че имам нужда от стимулация на яйчниците (за да има по-качествена овулация). Би ми една инжекция "Прегнил" и чудото взе, че стана. Да от първия път, но историята не свършва до тук. След голямата радост, че очаквам дете дойде и едно стабилно прокървяване. Прогнозата беше 98% спонтанен аборт. Не знам от многото молби или какво плода се задържа( а не е трябвало). Вече не смеех да се радвам, очаквах всеки момент нещо да се случи. И така и стана. Вече бях в 26 г.с. когато доктора си купи първия в града триизмерен ехограф. При първия ми преглед имаше съмнение за някакъв сърдечен дефект. В началото не ми се вярваше, но се налагаше да проверим какво става с детето ни. Давидков ни изпрати в Националната кардиологична болница в София. Там поставиха диагноза вроден сърдечен дефект, несъвместим с живота. Колко сълзи съм изплакала само аз си знам. По пътя обратно за Варна си дадох сили да взема правилното решение. Според лекаря който гледа сърчицето на нероденото ми дете в България няма кой да направи такава операция, пък и дори да успеем какъв живот щеше да има детето понататък. Решихме със съпруга ми да родя детето по-рано (водят го аборт). И така родих във 28 г.с. в Майчин дом- София. Тук искам да сподиля, че съм много разочарована от бездушното отношение на д-р Мазнейкова. След 23 часа мъки, родих момченце, което живя 40 минути. Самичък не можа да се справи. Понеже е живородено трябваше да му дам и име, нещо за което не бяхме подготвени. Кръстих го Виктор, поне се спаси от мъките. Осъзнах какво е станало едва когато ме изписаха от болницата. Сънувах кошмари, плачех много, да не говорим за празниците. Както и да е посъвзех се и реших да започна работа, но същевременно чаках да минат 6 мес. от раждането за да мога отново да забременея. Не бях се отказала, исках дете. Минаха месеците и аз веднага тичам при доктора. Направихме пак стимулация, но  :EFN: Чаках и следващия месец пак :EFN: Отчаях се, всеки месец тръпнех ще ми дойде ли или не. Накрая беше ноември 2003г. Една вечер през сълзи казах на съпруга ми: ти нали знаеш, че аз повече деца няма да имам. Това беше, отказах се.
Нещеш ли през декември взе, че ми закъсняваше. Изчаках празниците и на 1 януари си направих тест  :EFP: Този път си казах няма да имам проблеми. Направих всичко възможно, излязох в болнични, не се натоварвах и бях добре до 9 г.с. Една вечер получих обилен кръвоизлив, пак сълзи и т.н..При прегледа доктора установи, че хематома е по-голям от детето. Опасността този път беше по-голяма. Цял месец не смееше да ми даде прогноза. Детето се развиваше добре, хематома заздравяваше. Лежах 6 месеца на легло в къщи не исках да влизам в болница. Когато бях в 5 мес. пак ходиме до София да видят дали има проблем със сърцето.  Слава богу носех напълно здраво момченце. През цялата си бременност имах контракции и пиех лекарства. Не смеех да мърдам много, как съм изкарала и аз не знам.
 Вече бях в 9 мес, когато една от ехографиите се проточи много време. Доктора дълго мери нещо, все не можеше нещо да намери и ние се притиснихме да не би нещо да има. Нямало му нищо. А то какво се оказа? В 38 г.с. спряхме лекарствата и след няколко дни на 17.08.2004г. родих за час и половина момченце, тежащо цели 3,950 кг, 53 см. Доктора не е искал да ме плаши с размерите на юнака, защото не исках да раждам със секцио, а аз не съм никак едра. Както и да е след много премеждия и сълзи вече имаме най-голямото слънчице на света. Кръстихме го Антон и вече е на 1 год. и 2 мес.  :ylinfant: Със сигурност той има един ангел хранител, който го пази (братчето му). На някой това им се вижда странно да го мисля, но аз съм убедена, че той е там някъде и го пази.
Вече си мисля и за едно момиченце, нищо, че пак ще треперя. 
       
       Дано не съм изплашила някой с моята изповед, имах нужда да споделя. Успех на всички, които имат проблеми. А аз се убедих, че повечето проблеми идват от стес.  Дано ме разбрахте правилно.  newsm10
 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: vess74 в ср, 08 фев 2006, 11:43
Да разкажа и аз накратко:
Първи опити за правене на бебе - 2002 г.
Август 2002 г. - извънматочна бременост с тежък няколкодневен кръвоизлив (благодарение на поставена погрешна диагноза в клиника "Торакс"  ). Последва опреция в Александровска болница при д-р Кръстев (изключителен хирург и човек, спаси ми живота и възстанови поразената тръба). Слет възстановяването ми д-р Кръстев ме насочи към д-р Филипов, специалист по стерилитет в МД. Последваха хормонални изследвания, цветна снимка и лапароскопия през май месец 2003 г. По време на лапароскопията се установи, че имам външни сраствания по тръбите и поликистозни яйчници. За отстраняването им беше направена операция през ноември 2003 г. След това хидротубация януари 2004 г. Август 2004 г. видях това   и бях най-щастливият човек на света, но за кратко - няколко дни по-късно прокървих и трябваше да постъпя в Патологията на МД. Последваха 2 ужасни месеца на несигурност и непрекъснато лежане, слава богу със сполучлив край. Сега се радвам на едно много енергично и усмихнато детенце. Стискам ви палци, момичета!
 
 
 
 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: gendova в ср, 08 фев 2006, 13:15
Това е най-специалната тема в този форум  :wink:

Тук ще помоля момичета, които са били при нас в групата на искащите бебче, но вече не са  :) да споделят, колко врме са бебправили  :wink:  преди така чаканите две черички. През какви трудности и перипетии са преминали  :?:
Момичета пожелаваме Ви леко бременеене  :wink: и едно (може и две  :wink: ) здраво и сладко бебче  :!:  :!:  :!:

Тук ще можете да прочете и щастливите история на семейства, които са се решили на отговорната крачка да си осиновят детенце, което да ги дарява с обич и да ги прави най-щастливите хора на света

-------------------------------------------------------------------------------------
Важно!!!!
ако искате да поздравите някого от писалите тук или да коментирате по темата, моля направете го в тази тема :arrow:  :arrow: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=8560


Титла: Re: Успяхме!
Публикувано от: kimpo в чт, 02 мар 2006, 09:56
Здравейте, скъпи момичета,  :love:

Ето накратко и моята история:
След година и половина на надежди, разочарования, тръшкания, сълзи и пак надежди и всичко по обратен ред-най-накрая успяхме! Бременна съм!
И аз, и мъжът ми имахме всевъзможни изследвания- на мен проходимост на тръбите (впръскваха ми контрастно вещество), хормони, безброй ходения до лекарката ми да проверява, дали имам овулация. Мъжът ми си направи спермограма, оказа се, че е с превъзходен материал  :oops: И въпреки това не ставаше и не ставаше. Вече се чудих защо точно на нас се случва и с какво сме толкова грешни, че не става  :cry:
Купих си специален уред (Перзона), който на базата на 8 уринни теста в месеца показва овулация. Всичко ми беше почти като по часовник.
И...изненада, навръх имения ми ден-Цветница ми закъсняваше вече 2ри ден, едвам ги изчаках и си направих тест рано-рано сутринта. Веднага се появи 1та чертичка, а за 2рата седях и се чудих плод на въображението ми ли е или е истина! Колкото повече се вторачах в тоя тест, толкова повече имах чувството, че тя е там! Направих веднага още 1 тест и той беше положителен. 2 теста не могат да лъжат, особено след закъсняване на цикъла си казвах непрекъснато. Винаги съм си мислила как ли ще съобщя на любимия новината  :lol: Бях чела и разни разкази на тази тема, но в този момент, вярвайте ми, забравих всякаква романтика и му се хвърлих в леглото, както си спеше  :lol: Бяхме безкрайно щастливи, животът наистина се променя за миг, не можех да повярвам. Така е винаги като искаш нещо силно-когато е пред очите ти, не го вярваш! След седмица отидохме на лекар, видяхме малката черна точица на ехографа, след няколко дни имаше и пулсации на сърчицето  :love:
Искам да вдъхна на всички надежда и ви моля-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! Дайте време за себе си и тялото си да постигнете заедно това заветно нещо! Винаги съм си мислела, че забременяването става от раз, но не е така. Това е Божа работа, има неща, чиито смисъл не можем да разберем. нетърпеливи сме и искаме всичко да става по наше желание. Сигурна съм, че всеки изстрадан миг накрая си струва, сигурна съм, че рано или късно всички ще държим в ръцете си нашите малки създания!
Бъдете търпеливи, благословени и обичайте хората до себе си! така всичко се постига!
Целувам ви и знайте, че винаги ще бъда с вас!
Изпращам ви купища бременни вируси. Отворете устаааааа-идвааааааааат!  :hug:


Име: Цветелина
Възраст: 27
Първи опити за бебеправене: Юли 2002
Положителен тест: 04.04.2004
Термин: 10.12.2004


Здравей мила Цвети!
Аз съм също Цвети т.е. Цветелина.
Просто не можех да не ти пиша прочитайки твоето послание.
Благодаря за бременните вируси :love:
Твоето писмо много силно докосна сърцето ми тъй като не
отдавна преживях голямо разочарование.
Аз съм малко по-голяма от теб на 31 имам дъщеря на 12 г. от първи брак.
Преди две години се омъжих повторно за най-прелестното същество на света  :lol:
Не случайно съм регистрирана под името Кимпо това е спирка на метрото в Ю. Корея,
където се запознахме. Живеем заедно от 3 г. в както се казва душа в душа и разбира
се искаме ДЕЦА той е ерген никога не е имал и не се е женил преди.
Заради мен се съгласи да живее в Блгария тъй като бившият не дава съгласието си
детето ми да дойде при нас в чужбина :2gunfire:
Това беше малко предистория, а сега по същество.
В днешно време когато бременността по принцип може да се планира
се получава така, че никога не е подходящ момент за нея.
Ние също правихме планове да не е сега, защото той е още със статут
на временно пребиваващ в страната, устройване, работа и т.н.
Ето, че накрая ми писна да се съобразявам със другите и реших, че трабва да
помисля най-вече за нас и нашите желания и реших, че  е време да забременея.
Отидох на лекар да ми свалят спиралата и от този момент примирах в очакване  :flutter:
За първи път в живота си да исках да забременея, да го искам с цялото си сърце и душа :lol:
Защото първата ми бременност беше тинейджарска грешка - да ми е живо и здраво
детето, но беше така. Омъжих се за баща й и заради това  платих скъпо. 11 години живях
в ад, живот изпълнен в страх и недоверие, но това са последствията от брак , който се
базира на бременност той е обречен....
Заксняваше ми с два дни, но аз реших да чакам да минат седем  и тогава да
направя тест за по-сигурно, защото се получава пета г.с. от бременността.
Е, минаха 7 дни и сутриннта рано теста беше силно +++. И аз като теб полудях
от щастие и се чудех какъв начин по-орегинален да измисля да събщя на половинката си.
Даже си мислех да пиша на Наталия от " Море от любов", в последствие идеята отпадна
първо, защото нямах тъпение и второ той не българин, руснак е и по-сложно щеше да се уреди.
Та му съобщих сама, като му пратих картичка по имейла.
Той също обезумя от щастие :35:
Само, че кой е подозирал, че ще бъде краткотрайно :tired: 
Не отидох веднага на гинеколог, тъй като вече се запразняваше за Коледа и Нова година.
Реших, че ще бъде след праздниците.
Минаха праздниците, след нощното ми дежурство - аз съм мед.сестра - отидохме при
лекарката. Там мечтите и радостта ми се разтопиха като сняг.
На ултравука се видя околоплодният сак и води, но нямаше плод - малката черна точица за която
казваш ти. Когато чух и видях това, нещо в мен умря. :tired:
Медицинско лице съм и това състояние е описано по букварите като "кухо яйце"
Лекарката се опита да ме успокои, като каза да изчакаме още 7 дни, може да съм забременяла по-късно,
малко преди следващата менструация. Дните минаха, но все същото нямаше бебе и тя
ми написа лист за хоспитализация да ми направят кюртаж преди кръвоизлива да настъпи сам.
Чувствах се на дъното на пъкала - защо аз -  се питах -  навярно заради предишни грехове.
Депресирах се много, но няма връщане назад. Докъто го проумея си мислех - ами ако грешат :2gunfire:
и просто още не се вижда и ми махнат бебето, за това не им позволих веднага,
 а в болницата чакахме още 7 дни, но грешка нямаше.....изпразниха матката дадоха ми болнични
вече съм на работа от няколко дни.
Тестовете показват наличие на бременност, но за в бъдеще това няма да ме радва
още, докъто не се види на монитора малката черна точица.
Този проблем го отнасят към хромозомната патология рискът да се повтори е пренебрежителен,
но мен винаги ще ме бъде страх и сега само се моля. Трябва да се въздържа няколко
месеца преди да опитам отново.
Писах ти, защото първо си ми адашка и адски се радвам за теб, защото твоето
писмо ми вдъхна увереност и оптимизъм.
Както казваш ти това е Божие дело, човек предполага, а Господ разполага.Защото там, където се раждат
деца Той помага. А ние бързаме да уредим материалните неща и да планираме нещо, което не е в нашите
възможности. Аз го приемам така. Няма да се предам в никакъв случай :naughty:
Искам не едно, а две деца, нищо не ме притеснява нито разиката която ще се получи с първото ми дете,
нито материалните неща, все ще с е оправим някак си.
Сега завършвайки искам да ти благодаря за вдъхновението и куража, за търпението, че прочете този
ферман. Ако искаш ми пиши ще отговоря на всяко писмо тъй като обичам да пиша.
Моят имейл tsvetikshay@mail.ru    Аз съм абонат на руската поща и въобще ние говорим
у дома повчето на руски  :bouquet:
Съдейки по термина, който е посочен ти вече трябва да си една щастлива мама.
Честито!  :bouquet: Желая на твоето семейство здраве, любов, разбирателство и още сладки бебета.
Нека Божията благословия да бъде навскъде  вас!

                                                                                                    с обич: Цветелина, Враца


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Mira 1919 в сб, 04 мар 2006, 16:20
Искам и аз да ви разкажа какво преживях покрай  желанието ми да имам деца.Когато забременях със сина ми  вече имах два спонтанни аборта  и мислех че нещо съм увредена че няма да мога да имам деца тази бременост в началото беше кошмар имаше постояна опасност да загубя бебето само сълзи и тревоги,но успях износих и родих здраво красиво момченце.
И така мислех,че лошото е вече зад гърба ми ,че съм здрава да родя колкото деца искам без проблем,и тъй като аз искам да имам три деца които да нямат голяма разлика след като сина ми стана на 6 мес решихме да имаме второ бебче е сега наистина вече кошмара беше пълен ,всеки месец моят тест беше положителен, закъснявами и на 10ден всичко свършва дори лекарката ми не вярваше че  забременявам защото докато стане подходящо време да отида на видеозон всичко свършваше и така всеки месец общо седем,за някои това не е много време в сравнение с тях но за мен си беше като седемдесет год.Вече не издържах  бях чула за една жена в Пловдив ирисолог и отдохме при нея тя установи че имам свръх чуствителна матка не знам дали го има този термин някъде но ми даде някакви билки не вярвах когато същия месец забременях ,девет месеца а нямах никакви проблеми родих здрава красива дъщеричка и дори не пих тъпите хормони от които станах 100кг.
Така че моята мечта е реалност остава да си родя оше едно бебенце но малко ще изчакаме дано вече всичко е наред
                                                                 
                                                                        С ОБИЧ МАМА МИРА
                                                                                         УСПЕХ


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Хера в ср, 05 апр 2006, 16:42
Дойде време да разкажа и нашата история :)
Всичко започна съвсем нормално...запознах се с моя мъж и веднага реших, че той искам да е баща на децата ми. Още преди сватбата решихме, че трябва да започнем усилено работа за бебече. Така минаха 11 месеца и всеки път чертите не бяха две.
М.април 2005г. отидохме на спермограма в "Торакс" Пловдив и от там си тръгнахме с ужасната диагноза - астенотератозооспермия и като добавка и варикоцеле в ляво. Имах чувството, че съм до тук...но трябваше да дам сили и на мъжа си, който видимо беше притеснен и решхме, че ще водим обрба до края. Още началото на м.май 2005г. мъж ми се оперира от варикоцелето като вече пиеше големи дози витамини и антиоксиданти. Операцията мина бързо и той бързо се възстанови от нея. Остана единствено чакането да видим дали ще се повъзстанови. Никакви топли душове, само боксерки, никакви басейни....просто долу трябваше да държим хладно. Аз попитах Мели дали ако му сложа торбичка с лед там дали няма да помогна а тя ми каза, че най-много да му окапят зъбите от студ :mrgreen:
Така постепенно мъж ми започна да покачва показателите /е не толкова бързо колкото и на мен ми се искаше но все пак имаше напредък/ Минахме и двамата през изследване на хормоните. Всичко беше наред. Аз минах октомври 2005г през цветна снимка на търбите и двете бяха двустранно проходими. Аз пиех също така и Сиофор, вит.Е и вит.А.
Януари месец 2006г. ми закъсня два дена. В деня, в който трябваше да ми дойде ме заблоха гърдите и аз реших, че ще имам голямо закъснение и се ядосах. Купих се обаче тест...ей така за спорта. Вечерта след работа /30.01/ си напрвих теста....появи се веднага втора много бледа черта...изтръпнах. Прижълтя ми пред очите и мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжа ми и го питам кво виждаш а той - две черти :crazyeyes: Изпаднах в паника. Звънах на Мели веднага и започнах да пия утрогестан 3х2. През февруари /06.02/ отидохме на лекар...видяха плодното сакче. После и сърчицето.....и сега вече цялото го виждам :love:
Така след година и единадесет месеца видях двете черти и девет месеца след операцията на мъжа ми.
Пожелавам ви емоциите и щастието на двете черти на всички от все сърце. :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: morski_75 в ср, 12 апр 2006, 00:13
Здравейте,да ви разкажа и моята лична драма.
Омъжих се през 2000г.за човек,който познавах от два месеца.Не, не съм забременявала,просто се влюбихме.Така,всичко беше страхотно,сватба,купон три дни,пожелания и т.н.Три месеца след събитията,аз забременях.Не отидох на лекар,защото бях чула отнякъде си,че не е хубаво още първия месец.Така отидох в 6г.с.на преглед при едно от светилата на нашата медицина.Гледа,гледа на видеозон и каза "Да има бременост,дори два плода".Еее нали си представяте какво почувствахме,веднага напуснах работа,почивах си и мързелувах.НО..................Една сутрин,ставам и виждам,кафеникаво петно.Звъня на въпросната лекарка,тя вика"Нормално е".До обяд вече получих силен кръвойзлив,отивам в АГ-то,гледат ме,няма бременност.Ужас!Щях да полудея направо!Както и да е,направих спонтанен аборт в 9г.с.От там нататък,започна моя кошмар.Исках дете повече от всичко,правихме всичко възможно.Нямаше резултат.Ходих на нагревки,правих цветни снимки,спермограми.Биеха ми "Прегнил"абе файда никаква.Полудявах,надебелях,мразех всичко,мислех най-лошото.Не ми помагаха и така наречените ни приятели.Втръсна ми да слушам"Айде време е! Не искате ли вече бебе?Защо не работите по въпроса?Какво,чакате?" Чакаме ние........... :twisted:Почти бяхме стигнали до развод,аз се прибрах при родителите си.Една вечер съпругът ми дойде и ми каза-"Виж,обичам те!Искам да живея само с теб!Ако кажеш,че искаш ей онова циганче от улицата,го взимаме и ще е наше!"Примрях,направо онемях.Мъжът ми ме обичаше истински!Може да ви се струва странно,но до тогава не го осъзнавах.Така продължихме с опитите,аз все пак тайничко си купувах тестове :EFN:е не даваха резултат,но........Мъжът ми реши да замине да пътува по корабите,подкрепих го.Нямаше го 8м.През това време,аз отслабнах,станах червенокоса,въобще мандама :35:Той си дойде на 10.12.2004г.,на 3.01.05г.вече знаехме,че съм бременна.Бях на седмото небе.Стана ей-така,просто спокойствие и много затъжен :luvbed:
Не исках да казвам на никого,лоша поличба било :naughty:,обаче не издържах.Крещях с цяло гърло,че ще ставам майка.Вървях с изпъчен корем,слагах едни такива тесни блузечки-да се вижда. :mrgreen:
Мъжо пак замина,останах сама да се оправям,но за щастие имах страхотна бременност.Не ми ставаше лошо,не съм повърнала нито веднъж и т.н.Та на 18.08.2005г.се роди синът ни!С големи благодарности към др.Жоро Георгиев!!
Е милички,сега едно малко дяволче ми спира тока!Желая ви от все сърце и вие да изпитате това.Да ви кажат "Честито майче имате си...."Дано,найстина ви го желая с цялото си сърце newsm51


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: ellynor в ср, 12 апр 2006, 18:19
Честито morski. Преминали сте през много изпитания и накрая сте успели. Да ви е жив и здрав малкият мъж и много да ви радва. Межде другото моето дете е родено на 17 август 2004г.  :lol: А тази снимка, дали не е от пазарчето в Младост? newsm78


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: евридика в ср, 12 апр 2006, 18:21
Здравейте момичета. Реших и аз да разкажа моята история. Досега не съм влизала във вашия форум,а е трябвало...  :bouquet:

През година 2000 направих аборт по желание. Реших,че съм много малка още (сега съм на 27) ,а и "таткото" беше женен с 2 деца. След година и половина последва операция от поликистоза и ендометриоза, при която ми бяха отстранени яйчник и половина...Останах с 1/4 ,тъй като първата половина от запазения бе отстранена доста по-рано в ученическите ми години пак заради кисти.
Лекуващата ме тогава гинеколкожка каза:"Бягай да забременяваш,че да не стане късно и сложно и почти невъзможно после"!!!
И бягам аз,обаче нищо  :roll:
и така малко повече от 3 години и полоовина непрекъснато хормони, непрекъснато лекарства и ходене и спонсориране на какви ли не доктори и докторки.
Въпросната 2004 г. почнаха да ме лекуват от стерилитет..така де-да се опитват... правиха всевъзможни изследвания и на мен и на тогавашния приятел...
Всичко хубаво..пия аз едни лекарства,после други и т.н.
Един уикенд отидохме с наши приятели на малка екскурзийка....пихме, ядохме и т.н., прибрахме се по живо, по здраво...
На следващия ден започвах нова работа...след 3 седмици обаче пак по доктори-но по друга причина: страхотно сърцебиене, адско главоболие и обща отпадналост всеки божи ден...
след разните отново неправилни хапове,които изпих се разбра,че съм бременна  :shock:
е...по спешност в болница-1 месец...
после трудна и тежичка бременност, протичаща без присъствието на "бащата" и повече в болница, отколкото в къщи, но все пак със щастлив край!!!

Каквото си е писано ще стане!!! Успех и кураж на всички   :bouquet:   :bouquet:   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: SANTANGELA в пт, 21 апр 2006, 15:50
Ето и моята историйка.Аз съм на 31г. и живея с приятеля си повече от 3 години.Още в края на първата година решихме да си направим  бебче,но уви-резултатът беше 2 години ходене при лекари,пиене на какви ли не лекарства и боклуци и ... нищо!На моя приятел му откриха тежка форма на олигоастенозооспермия,т.е. толкова лошо качество и количество на спермата,почти граничеща със стерилност.На мен пък ми откриха недоразвита и обърната матка и кистозни яйчници.С една дума няма да стане по нормален път,дори и с изкуствените методи нямало гаранция.В  началото шокът беше голям.Бях изпаднала в страхотна депресия,особено когато родители,роднини и приятели започват досадните подмятания кога ще имам бебе,време ми е било вече и т.н.,а на мен въобще не ми се обясняваше за геникологичните си проблеми.Но в течение на времето някакси се примирихме със съдбата си.Спряхме всякакви хапчета и процедури и се стараех да не мисля само за това.И .....  чудото стана.В момента съм бременна във втория месец.Дано всичко е наред и за напред,и да имаме едно здраво бебче!Мога да кажа на всички лекари,през които съм минала,да си скъсат дипломите!!!И да кажа на вас,скъпи момичета:КУРАЖ НА ВСИЧКИ,УСПОКОЙТЕ СЕ,ИМАЙТЕ ВЯРА НА СЕБЕ СИ И НА ГОСПОД,      И ИСКРЕННО ВИ ЖЕЛАЯ ДА ВИ СЕ ПОЯВЯТ СКОРО НАЙ-ЖЕЛАНИТЕ ДВЕ ЧЕРТИЧКИ!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Ybag&Mell в чт, 27 апр 2006, 16:01
Искам да споделя с вас, че преди две години един доктор от Пловдив - с доста "титли" и "постижения" ми постави диагноза - двурога матка /с две допълнителни диагнози/ и ми каза, че ако забременея ще е цяло чудо, а да износя е абсолютно невъзможно. Стрес, ужас, рев..... и при това изобщо не бяхме пробвали да имаме бебе. Можете да си представите, когато започнахме все пак да пробваме, с какъв страх очаквах резултата и в какви нервни кризи и депресии изпадах, когато разбирах, че не съм бременна. Е това вече е един гаден спомен. Искам да ви кажа, че на пук на медицината и на пук на всички мрачни диагнози и прогнози на многото доктори /все светила/,които посещавах в продължение на 2-3 месеца, аз ЗАБРЕМЕНЯХ. И това не е най-важното, защото по важното е че, вече съм МАЙКА на най-хубавото бебе - моето малко, сладко момченце - Пепи. Забременях и родих и то без никакво специално лечение, а само след като се успокоих и повярвах, че това ще стане възможно /дано не ви прозвучи като приказка/. Така, че мили момичета не губете кураж и вярвайте, защото чудеса стават и в живота.

http://www.bgphoto.net/Start.aspx?UserId=698


Ллелееееееееее това все едно аз съм го писала :crazyeyes: :crazyeyes: :crazyeyes:

Диагнозата - Двурога матка със септум вътре!
Прогнози - ако забременееш ще е чудо , а да износиш дете почти невъзможно!
Рев , тръшкане, драма,

Резултата
Две живи и здрави кукли!
С малко повече вяра и търпение естествинно!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Teddie в пт, 28 апр 2006, 10:40
Здравейте!
Мойта история я бях споделила когато пишех тук до миналата година,но ето я пак и сега вече с хубав край.
От 2000г откакто сме женени с мъжа ми опитваме да имаме бебе.Забременявах лесно и веднага,но не се стигаше до край.Имам 3 спонтанни аборта.Обиколихме сума ти доктори и болници,куп изследвания направихме и така и никой не можа да ми каже конкретна причина за това.Много страдахме и се изтормозихме.Няма да казвам как се чувствах психически след всеки неуспех.Бях стигнала почти до психиатър.Миналата година едвам се навих да пробваме отново.Забременях от втория опит през юли.Още отначалото знаех какво ме чака и много се притеснявах.През август влязох в болница и се започна едно безкрайно лежане и покой.Доста неприятно беше в болнична обстановка толкова дълго време-там бях почти докрай.Правиха ми серклаж,1000 инжекции и хапчета.А и на какво ли не се нагледах в тая болница.След такова залежаване последните месеци ми беше трудно дори ставането от леглото,а ставах само до тоалетната,дори ядях легнала.Последните 2 месеца ме пуснаха вкъщи,където пак лежах,но все пак в по-хубава обстановка.
Най-хубавото обаче беше,че тези усилия си заслужаваха.На 16.03.06 се роди моят син-Виктор.Това беше и е най-хубавото нещо в живота ми,което му дава смисъл.Сега почти не се и сещам за това което ми е минало през главата.Много съм щастлива и пожелавам на всички вас много сила,кураж и късмет,за да могат да се осъществят мечтите ви!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: indian rose в ср, 31 май 2006, 17:18
Сега установих, че не съм писала тук, а имам какво да разкажа...  :ooooh:
Значи, в миналото имам един спонтанен аборт и един по желание - това, докато бях още с бившия... А след като се взехме със сегашния ми мъж, мина доста време, докато се решим да имаме детенце (главно аз бях колебаещият се фактор), но когато станах на 30, реших, че е крайно време да действаме... а това желание постепенно стана неудържимо  :ooooh: Получи се доста бързо, в края на 2003 г.... бяхме много щастливи - изчакахме до третия месец и започнахме да се хвалим... бях казала дори в работата. И изведнъж, на прегледа - гръм от ясно небе... мисед! Бях съкрушена... тъй като се случи без никакво предупреждение или признаци, а и от това, че всички наоколо знаеха и, естествено - ми съчувстваха, но от това ставаше още по-зле...
Както и да е - след 6 месеца бях отново бременна... но вече не можех да се зарадвам, да не говорим да се похваля. Но някак си се опитвах да си внуша, че този път всичко ще е наред... За съжаление, отново се оказа, че не е - този път беше "класически" спонтанен аборт, отново по същото време (9-10 седмица).
Тъй като вече ми се беше случвало, го понесох почти спокойно на повърхността... но като се има предвид, че това ми беше вече четвърти аборт (наистина, единият е по желание, но пак не се знае какво е щяло да стане...), започнаха да ме гризат съмнения дали след всичко това изобщо някога ще си имам дете и дали нямам някакъв генерален проблем. Направихме пълни генетични изследвания, при които не се откри нищо обезпокоително...
И така, през април 2005 се стигна до третата ми желана бременност - отново нямах сили да се зарадвам, особено до края на третия месец... но след това постепенно започнах да се отпускам и успокоявам постепенно. В края на 5-я месец дори отидохме на море... където получих доста сериозно кървене - бях ужасена, особено като се има предвид, че на място нямаше как да получа квалифицирана помощ... Но полежах и нещата се оправиха за момента. След като се върнахме, лекарят установи, че имам плацента превия... според него нямало нужда да лежа, просто да се пазя. Но много пъти получавах кървене... единия път, в първите дни на 7 месец, беше особено сериозно и имаше съмнение за изтичане на околоплодни води... приеха ме по спешност в Шейново, където в крайна сметка останах до раждането  :whistle: т.е. около месец и половина. Доста гадно нещо се оказа тази ниска плацента... особено в моя случай, тъй като е била от най-лошия вид - превия тоталис, т.е. затваряща изхода на матката - при това положение се ражда единствено със секцио, нормалното раждане е опасно.
И така - след месеци в болницата на системи и доста екстремно секцио по спешност една дъждовна нощ, се появи нашият Борис  :) Тъй като се роди в осмия месец, го подържаха в кувьоз, което беше много тъжно... но после си го взехме в къщи и оттогава му се радваме без почивка  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: kandry в ср, 28 юни 2006, 00:18
Знаете ли, човек забравя откъде е тръгнал! Аз тръгнах от тук- четях и мислех, четях и мислех! Сега като се върна назад разбирам къде е била грешката ми- много съм мислила  :)
Моята история е кратка: имам два аборта по желание /единия преди 13 години, другия преди 8/. Никога не съм се пазила, с никой от партньорите си, по никакъв начин  :twisted:. Сега си мисля, че съм постъпвлала супер глупаво, ноооо Да продължа: На генеколог не съм спирала да ходя от детската градина /майка ми ми каза/, все за нещо- я бактерии, я кандида, а нещо друго, абеее. Та след като се омъжих пак продължих- от аспирина се появяваха проблеми, камоли от нещо по-силно. Ужас, мъжът ми не знаеше на кой свят се намираме. А бебе си искахме още като тръгнахме и се пробвахме и си мислех, че ще стане лесно, ама ми цъкаше  лампичката за онези 2 аборта и въпросите бяха ужасяващи, ами ако аз съм виновна за тази работа, ако не мога да имам деца. Страх. И на него му казах, че да е наясно, преди сватбата, ако ме иска такава и т.н.
Еееее, ходихме да ни правят изследвания, но аз се вбесих от бездушието на лекарите и казах, че сега не му е времето за това и временно преустановихме посещенията при медицинския персонал. А майка ми междувременно реши да си продава апартамента. Ние и помагахме- посрещахме и изпращахме огледвачи. Еле едни си го харесаха и аз се заех да си контактувам с тях и въртележката се завъртя и така ме завъртя покрай покупко-проджбата, че на 6-ти месец съм бременна. Просто спрях да мисля, преместих проблема несъзнателно. Опитвах и съзнателно, но не успявах. Аз съм една мнооого щастлива бебечакаща, както и всички вие [smilie=smile3501.gif]


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Lali в чт, 29 юни 2006, 08:48
Е, какво му е проблемното забременяване тук?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: storm76 в пн, 03 юли 2006, 20:21
А аз пък се израдвах , Лали, като видях че си писала тук - първата ми мисъл беше, че имаш хубава новина.
Пожелавам ти втория постинг по тази тема да бъде точно такъв!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: perla в вт, 04 юли 2006, 10:45
А аз пък се израдвах , Лали, като видях че си писала тук - първата ми мисъл беше, че имаш хубава новина.
Пожелавам ти втория постинг по тази тема да бъде точно такъв!
А3 пьк сега с тебе Лейди :lol: Помислих, 4е сьм пропуснала добрата новина.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Lali в вт, 04 юли 2006, 10:55
Като ще спамим, да се включа и аз пък с мисълта за Перла :lol: ;-)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: dendy в нд, 09 юли 2006, 00:36
Брех момичета, таман викам Лалиииииииииииии, а то.............. :mrgreen:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Mamica в нд, 23 юли 2006, 18:40
Ха- и аз да кажа.
Аз планове не съм правила.
На моя "приятел" ( нямаме брак) брат му живее в Америка.
Летото на 2004г. си идваха в БГ. С жена му влязохме в словесен двубой на десетата минута след като кацнаха на аерогарата. т.е. тя си викаше, а аз вътрешно и се радвах.
Жената се изпъчи и ми каза, че  съм никоя, понеже нямаме брак и нямам деца.
Това ми беше достатъчно, за да реша да стана "някоя".
След 3 м. бях пребенна.
Сега спя спокойно, понеже съм някоя.
Е, после пък имаше проблем, защо не сме я/ги уведомили, че бебето, ще носи името на свекъра.
Радвам се, че благодарение на нея се реших да имам дете. Иначе все отлагах и чаках "идеалния" момент. Сега си давам сметка, че този момент винаги е идеален. Децата носят такава радост,че нямам думи просто.
Да е жива и здрава зълвата/етървата ( изобщо не съм наясно каква ми е).


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: GeryD в пн, 24 юли 2006, 12:56
За мен най-голямата мечта в живота ми се сбъдна на 24.02.2006г, тогава се роди моя син Теодор. След около 2 годишни опити и ходене по лекари. Имах много нередовен цикъл и започнах да ходя по доктори, още като бях на 16 год.  Изписваха ми противозъчатъчни, правеха ми изследвания на хормоните, прегледи на щитовидната жлеза и накрая решиха, че имам СПКЯ. Пиех много дълго време Диане 35, Гравистат, Регулон и още някакви, но вече не ги помня. Преди около 3 години със съпруга ми решихме, че е време да си имаме бебе, пробвахме близо година без да ходиме по лекари, нали така трябва уж  newsm78. След това аз ходих на доста прегледи при различни доктори. Съвсем случайно попаднах на едни лекар, който взе много на сериозно моя проблем и притесняния. Изпрати съпруга ми на спермограма, тя беше с отлични резултати, назначи  ми стимолациа с Клостилбегит и Дуфастон и трябваше да си меря температурата. На третиа месец, след като бях пила тези лекарства забременях. Изкарах изключително лека и безпроблемна бременност. Раждането също мина много бързо и лесно, за мое учудване  :oops: И сега до  мен е най-важното същество в моя живот. Заслужаваше си чакането  :love:
Пожелавам успех, на всички, които имат желание да създаваттакива малки и прекрасни създания   :bouquet:


Титла: nujda ot pomo6t
Публикувано от: skb_baby в вт, 22 авг 2006, 20:21
zdraveite iskam mnogo da imame bebe samo 4e ne se polu4ava neznam za6to,imam 4ustvoto 4e ne moga da imam bebe :cry: mislq si taka,za6toto cikala mi e neredoven idva mi prez esin -dva meseca.molq vi kajete mi kakvo da pravq strah me e da otida na lekar prosto neznam kakvo 6te stane i me e mn strah,a jelanieto mi da imam bebe e ogromno  :(.ot4aqna sam neznam kakvo da pravq ve4e imam 4ustvoto 4e 6te poludeq,MOLQ VI<POMOGNETE MI!!!! :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: AKILINA в пт, 01 сеп 2006, 09:00
Име: Надежда
Родена: 1980г.
Първо забременяване: април 2001г.
Първи аборт: септември 2001г в пети месец по медицински показания. Направо си беше раждане, което лекарите ми предизвикаха, защото бебето нямаше околоплодна вода /като във вакум/ и това го увреждаше.
Второ забременяване: ноември 2002г
Втори аборт: март 2003г. - абсолютно повторение на ситуацията при първия аборт. Впоследствие се оказа, че и при двата аборта бебетата не са имали бъбреци и поради това е нямало околоплодна вода /т.е. нямало е начин да оцелеят!/
Животът ни се беше превърнал в кошмар- депресии, рев, много проблеми преди следващото забременяване.
Трето забременяване: март 2004г.
Най-щастливият ден в живота ни- 21 ноември 2004г- раждането на сина ни Тодор

Желая на всички успех и никога не губете вяра!!! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: PINOKIO в вт, 26 сеп 2006, 10:14
nie 4akahme 7 godini tova stastie.hodihme v plovdiv,sofia i kade li ne!i az ot malka si misleh,4e niama da imam dete.pomogna mi dr. kir4eva ot plovdiv s irisodiagnostika i bilki.piat se po grafik.  eto adresa:ulica,,landos,,22 et.4  tel:032 82 32 22 probvai te,gelaya vi uspeh!!!kogato gi piete ne mislete za rezultata,pravete go zashtoto triabva.az i moiata bratov4edka zabremeniahme 3ia mesec.tia niama6e 5godini.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Slyncho в пн, 23 окт 2006, 15:49
Здравейте момичета :love:
До преди година и нещо и аз бях сред вас.Само ви четях, някак си не успявах да говоря за проблема си, макар и анонимно.Сега се чувствам длъжда да пиша точно в тази тема, знам че по този начим ще ви вдъхна кураж.
Та ние с опитите започнахме февруари 2003.Посетих гинеколог 4 месеца по-късно отпратиха ме с думите "Рано е още да се притесняваш.Ела след 6 месеца :shock:"Колкото повече време минаваше толкова повече отчаяние се натрупваше в мен и страх от следващ преглед при гинеколог(незнам защо).Така и не отидох повече до декември 2004, когато ми закъсня и се появи кафеникаво течение.Направих тест.Беше положителен, но на видеозона нищо не се видя..Гинеколога ме попита  зная ли как се прави тест за бременност и ме отпрати.Посетих втори специалист още същия ден.Той също не видя нищо и ме посъветва да отида при него след 10 дни.След 3 дена получих ужасни болки и бях спешно оперирана.Имаше бременност, но тя беше извънматочна,отстраниха ми едната тръба и детето за което копнеех толкова дълго време.
Момичетата сред вас  преживяли това, добре разбират какво точно става с чувствата в такъв момент.
Нищо не съм правила след това(много глупаво от моя страна), единствено пластиката на останалата ми тръба по време на операцията беше нещото което евентуално ми е помогнало следващата бременност да е сбъдната мечта.Това се случи на 09.2005

Най дългия рев който съм правила от щастие пре живота си беше на 02.07.2006, тогава се роди малката ми Мария :love:
Пожалавам ви го и вас момичета, възможно най-скоро да и се случи.  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Хера в чт, 09 ное 2006, 08:55
Решихме да направим спермограма и понеже знаех вече, че в наше село няма доктори занимаващи се със стерилитет отидохме в Пловдив.
април 2005г. - първо посещение в клиника "Торакс" и първа спермограма при Мели. Резултата - астенотератозооспермия и препоръка от д-р Даскалова за прегред с уролог и да се направят хормони на мъжа ми. Веднага пожелахме преглед с Уролог и след поволин час той вече преглеждаше мъжа ми. От него си добавихме още една диагноза - варикоцеле в ляво. Мъжът ми леко уплашен и стреснат но тук ме заляха мен нови сили и започнах да го успокоявам, че двамата заедно ще успеем. Важното за мен беше, че открихме проблема. Бяха му изписани доста витамини и антиоксиданти, които той веднага започна да пие. Както се шегуваше той - по-зле бил от бабите по селата..те пиели по една шепа само а той по две
м.май 2005г. - операцията на мъжа ми от варикоцеле. Възстанови се за три дена във ВМИ Стара Загора...там беше опериран от д-р Цировски. Прибрах си го у нас и след като се възстанови напълно си тръгна на работа. През цялото време не спираше да пие витамините и антиоксидантите.
Понеже аз съм много нетърпелива /мъж ми твърди, че съм седмак колкото и майка ми да го обеждава, че ме е преносила / още на 1 юли хукнахме към Пловдив на контролна спермограма. Д-р Даскалова /Мели/ след като удари едно броене /извинявай Мели ама все се сещам как те питаха как броиш плувците та..1,2,3,..1 милн. / каза, че това за нея е по-добрата спермограма въпреки, че бяхме извън всякакви норми.
м. октомври 2005г. - бягаме пак за контролна спермограма при Мели. И чувам така вълшебните думи..."За мен има шанс от естествено забременяване"  при което аз решавам, че трябва да стане веднага  Малко по-късно същия месец минавам на цветна снимка при д-р Даскалов, която за мен беше удоволствие имайки предвид условията в клиниката и усмихнатия доктор. Резултата от снимката - двустранно отпушени тръби.
м. декември 2005г. - положителен резултат на теста за бременност...но уви след десет дена обилен цикъл. Аз рухнах...мъж ми също.
м. януари 2006г. - зъкесняваше ми два дена и започнаха леко да ме болят гърдите и аз се ядосах защото след като започнат да ме болят ми идва след 10 дена и реших, че пак ще имам дълъг цикъл  Мислех да си купя тест...но мъж ми каза "само даваш излишни пари" Но аз нали съм като теле пред майка си...на връщане от работа си купих тест Унимарк - някакви лентички и реших да се тествам. Беше с вечерна урина...след секунди се появи втората черта...изпадна в паника. Прижълтя ми пред очите и въобще мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжо а той отсече..."има второ черта но аз на тестове не вярвам вече"  Звъня в 20 часа на Мели и едва ревяща и казвам" имам две черти...а сега какво да правя?" Каза ми да пия утрогестан, аспирин и фолиева. Винаги съм си мислела, че най-трудното е да видиш двете черти на теста. Повярвайте ми...сега ми се струва по-лесно. Паниката от това, че съм бременна и от това да минат 9-те месеца благополучно е по-голяма.
м. февруари /6 число/ отиваме на доктор. Ще запомня деня, че беше отвратително студено и снега беше до колене. Щом сложи вагиналния апарат и докторката каза "Честито бременна си"...при което моят мъж импулсивно каза "Докторке ще те черпя"  :lol:
Така започна моята /нашата/ бременност. Имах и перипети..нямаше как. Април месец лежах 17 дена в Патологията с кървене....после почти през цялото време лежанка но септември месец когато влезнах в деветия месец.
Имах насрочено секцио за 21.09...8,30 часа но моят хубусник реши да излиза по-рано и се пробвах нормално раждане и го родих за един час...с болките със всичко. В 5,55 изплака моят /нашия/ Слави и аз за миг забравих вече е имало болка. От емоции не заспах през деня въобще въпреки, че от притеснения за секциото не бях спала две вечери. Емоцията е страхотна..преживяването също.
Желая на всички момичета от този форум скоро да обсъждат не поредната спермограма или цветна снимка а нааканите памперси на своите бебчета
Най ме беше яд, че нямаше да мога да изненадам мъж ми..винаги съм си мечтала да му се обадя и да му кажа " Честито татенце"  а сега като ме знаеше в колко ще раждам ме хващаше яд...но го изненадах този път. Като му звънах в 06,00часа..той си помислил, че му се обаждам да ме успокои за секциото и започна с думите "Няма страшно..всичко ще е наред"...а аз крещя от другата страна " Честито мише..стана тати..родих нашата мишанка" :crazy:  При което мълчание...и започва да заеква от другата страна...ама как..кога  Затворихме и след малко ми звъни " Мише аз забравих да те питам...ти как си"  :mrgreen:
Та така...родих Слави жизнено и здраво дете 3,600кг...52см...12 дена преди термина. Да ми е жив и здрав мишока. :love:
Обичам ви и благодаря.
 
 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: GOLDEN ROSE в вт, 21 ное 2006, 15:55
ХЕРИЧКЕ, настръхнах цялата докато четях постинга ти. Знаех през какво преминаваш и преди да забременееш и по време на самата бременност. Бях съпричастна и със сърцето си и с душата си. Прегръщам те и знай, че ти си тази, която вдъхва надежда в сърцето ми!   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: deni75 в пн, 29 яну 2007, 22:39
Zdravei Ellynor.T prosto si edna strahotna GEROiNQ.Vazhi6tavam se na teb i sapruga ti za silite koito ste namerili za da se preborite. Naistina pla4a kogto 4eta tvoqta istoriq.  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: mama Asia в ср, 07 мар 2007, 13:50
Здравейте! Като четох тази тема реших, че трябва да се включа и аз и да разкажа моята история с щастлив край.Омъжих се 30.Съпругът ми е гинеколог.Работи в родилно отделение. Никога не съм мислила, че ще имам проблеми със забременяването. Никога не съм била болна от нищо.Започнахме опити за бебе веднага.Но всеки месец - разочарование. И така - три години.Междувременно правихме изследвания, ежемесечно ми взимаха кръв все за нещо.Ежеседмично преглед на ултразвук... Нямаше край.Аз го преживявах тежко, но мисля, че съпругът ми го изживяваше повече.Да дава всеки ден живот, да държи всеки ден новородени, а при нас - нищо. През 2003г. постъпих в Майчин дом в София за изследвания.Лежах цял месец Нищо ми няма, но не става и не става.Проф.Налбански препоръча да ми се направи лапароскопия.Направихме я на 16.07.2003г. През април 2004г. забременях.То беше радост, то беше чудо.Но за съжаление така и не видяхме сърдечни тонове на бебето.Оказа се, че плодът е загинал.През месец юни ми направиха кюретаж.Последва една депресия, която ме държа повече от месец.Не се срещах с хора, не разговарях с никого, лежах вкъщи и гледах в точка.През август отидохме на море, след като се върнахме се нанесохме в ново жилище и на първия месец забременях.През цялата бременност лежах.В първата и половина кървях, във втората - имах контракции.То не бяха системи, лекарства, ултразвуци ... безкрай.На 20.07.2005г., на 34 годишна възраст, родих едно чудесно и много капризно бебе.Много ми беше трудно в началото.Осъзнах че съм майка едва след 5 - 6 месеца. Може би заради трудното забременяване и тежката бременност, трудно ми е да призная, но държах детето като някакъв предмет, заради който съм изстрадала много.Сега вече не мога да се отделя за него дори за два дни.Чакам с нетърпение вечер да се върна от работа, за да си го гушна.
Благодарна съм на професор Налбански, защото благодарение на него съм щастлива майка.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Ники9 в сб, 24 мар 2007, 10:59
Здравейте момичета, за съжаление аз не мога да се похваля с нещо хубаво но се радвам, че има форум като този, където се пишат и щастливите развръзки. Искам да ви разкажа за моята сестра, която преживя много, но резултата е на лице. Та на кратко историята е следната: На 25 години збременя и направи аборт по собствено желание. След една година на рутинен гинекологичен преглед и откриха злокачествено образование на шийката на матката. Изрязаха много голяма част от нея. Последваха аборти в три поредни години в третия месец. Матката не можеше да задържи плода когато натежи. Като се замисля не знам как го е преживяла... Последва друга бременност, за която лекарите я караха да лежи. Лежа шест месеца, след което бебето излезе. Не можа да оцелее в 6-тия месец. Беше момиченце... След няколко години забремяна отново. Щом видя положителния тест постъпи в майчин дом, където лежа 7 месеца. На 34 години роди племенника ми. Най готиното и умно хлапе, което съм виждала. Надявам се това да вдъхне надежда на всички вас, които като мен преживяват тежки моменти. Аз лично съм с операция от извън маточна бременност преди около два месеца и с отрязана дясна тръба. За момента май се държа или поне не губя надежда.... Пожелавам на всички  мечтата ви един ден да се сбъдне.... :) и Вярвам силно, че това ще стане. Не губете надежда тя е най ценното което имаме.......


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Bubeto в сб, 24 мар 2007, 11:39
Браво на сестра ти!Много силна жена,да са живи и здрави!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: santrad-4 в чт, 19 апр 2007, 13:13
Здравейте моми4ета,реших иаз да споделя моята борба за рожба.Омъжих се през дале4ната 1995г. и от първият месец решихме да имаме БЕБЕ,но уви мъки цели 8 г-ни.През този период аз направих и из4етох вси4ко,то небяха прегледи но все без резултат,и нещешли в един прекрасен ден моята майка ми съобщава,4е ме е записала на преглед в гр.Варна при проф.Козовски и аз решавам да отида.Преминахме през хиляди изследвания и той ни посъветва да направим ИН-ВИТРО методът ИКСИ.Странно,но някакси усещах,4е съм на правилното място при то4ните лекари.Екипът в АГ болницата е страхотен и така на 7 03 2003г. ми беше трансвера и за наше най-голямо щастие на 21 03 2003г. разбрахме,4е съм бременна и то не с1 а с2 бебета.АЗ както можете даси представите бях на 7-то небе,но ми съобщиха,4е имам мн-малка матка и трудно ще износя 2 бебета,но на мен ми дойте такава сила и се преборих с природата оцеляхме благодарение на грижите на д-р Стоилов от гр.Добри4 цели 7м-ца той и съпругът ми бяха до мен.Изкам мили моми4ета даВИ кажа да несе отказвате,а дасе борите защото вси4ки заслужаваме вярвайте всебеси и в медицината .От за4еването до раждането ми се слу4и какволине но на 18 10 2003г. в последната седмица на 8 месец РОДИХ нормално мом4енце и моми4енце по 2 300кг.Сега растем и сме по4ти на 4г. и когато ги гледам си казвам Господи това е пълното щастие.Успех на вси4ки бъдещи май4ета от мен.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: maiapetrova в ср, 02 май 2007, 16:27
ОХХХ СЪЛЗИ СЪЛЗИ ОТ РАДОСТ ЗА ВАС МОМИЧЕТА ТОЛКОВА СЕ РАДВАМ ЧЕ СТЕ ПОСТИГНАЛИ ТОВА КОЕТО НАЙ-МНОГО ИСКАТЕ БЕБЕНЦЕЕЕЕЕЕЕЕ И СЪЛЗИ ЗА НАС ТЕЗИ КОИТО ЧАКАМЕ И СЕ НАДЯВАМЕ НО УВИ КОГА ЛИ???????? МНОГО СЕ РАДВАМ ЗА ВАС ОБИЧАМ ВИ........


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Елислава в нд, 06 май 2007, 20:13
Ами то взе,че и на мен се случи най-накрая след като чакахме повече от 2 години и взаимно си изпокъсвахме нервите с моя.Току-що си направих третия тест и се показаха 2 еднакви черти.А защо 3 теста?Ами на първия 2-рата черта се появи почти в края на определеното време съвсем бледа,на 2-ри на 6-тата минута,но пак сравнително бледа и затова взех,че направих и трети и вече съм по спокойна.Но моичкия направо ще полуде-все не може да го повярва :) Затова утре отиваме на лекар да видим какво е положението и дано малко се поуспокои.На всички желая приятни и щастливи мигове.И не се предавайте!Който вярва ще успее.Търпение и вяра-това ми помогна :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: hrisnz76 в пн, 04 юни 2007, 15:16
преди 4г. забременях но на втората консултация се оказа че плода е мъртав. направих аборт и после 3г. от страх ли не знам но не можех дълго време да забременея. в последствие си намерих добра работа и като че ли всички дриги планове останаха на заден план. Зимата на 2006г.вече започнах да се замислям че годинките си вървят а ние с моя дядо сме сами и ако продължаваме така ще си останем сами до края. тогава се разтичахме по доктори и се установи че сериозен проблем няма явно всичко е било на псиохическа основа. може би тогава се успокойх и още на 2м.забременях. Сега вече съм в 8м. и живот и здраве ще си имаме така дългоочакваното бебе. :baby_neutral:
От все сърце желая на всички жени да споделят този така очакван момент.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: magia75 в ср, 08 авг 2007, 09:56
И аз искам да си имам детенце час по-скоро,но уви.....Днес пак съм на преглед.Според лекарят ми нямам проблем,но аз не забременявам.Все пак се радвам на всички,които вече са прегърнали своите бебенца.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Льо 11 в вт, 14 авг 2007, 16:50
Не губете кураж всичко ще е ок


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: mama Nina1 в пн, 03 сеп 2007, 16:18
Здравейте всички !
Казвам се Нина и съм майка на две прекрасни деца. Пожелавам на всички да не губят надежда. Аз самата осем години чаках първото си дете. Минахме през всичко - поликистозни яйчници, операция на яйчниците, хормонална терапия, инсеминация, една гроздовидна бременност......
Вече мислехме за инвитро, но решихме известно време да си починем преди да започнем новите опити и тогава ЧУДОТО СТАНА. Забременях със сина ми. Бременноста протече без  никакви проблеми. Когато малкият беше на 2 г. и половина решихме да опитаме да имаме още едно дете. Чудото стана още веднъж и то в минутата, в която го решихме. С моя гинеколог се смеем, че ако всички са като мен ще остане "без хляб" Наистина след като се отстранят съществуващите физически проблеми всичко останало е психика. Зная, че е лесно да се каже това сега, но моля ви не губете надежда и винаги бъдете позитивни.
Моите благодарности са за екипа на "Патологична бременност" гр.Пловдив и специално за д-р Заимов, който е главният "виновник" за идването на бял свят на моите прекрасни син и дъщеря! (е и съпругът ми има малка заслуга)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: bubaranski в вт, 11 сеп 2007, 21:25
От както се регистрирах във форума, разказвам накратко моята история няколко пъти и се притеснявам малко да не съм досадила на момичетата. Но тъй като тя е с щастлив край, продължавам да я разказвам на всеки, който иска да я чуе. А ето я и с подробности:
Семейна съм от 1995 год. Две години след това тръгнахме по доктори - първо отидохме в клиниката на д-р Табакова. Направихме доста изследвания, видя се, че спермограмата на мъжа ми не е съвсем добра и тя му предписа Трибестан. Това, което тогава не ни хареса, беше, че веднага заговори за ин витро. А ние бяхме съвсем млади, и тъкмо бяхме тръгнали по доктори... Как така от първия преглед и направо към последния вариант - ин витрото. Не бяхме съгласни. Минаха трите месеца, през които съпругът ми пи трибестан. Направихме отново спермограма и уж всичко беше наред. Характеристиките бяха сериозно подобрени. Докторите (от МД) казаха - действайте! Правете бебето - сега е момента! И така още две години. После изненадващо ни откриха хламидии - така и не разбрахме точно как се прихваща това чудо! А лечението е доста трудно, почти цяла година се лекувахме с антибиотици по схема (пиеш, почиваш и пак пиеш... и непрекъснато изследвания). После уж всичко се оправи. Излекувахме хламидиите, спермограмата беше добра, но пак не се получаваше. Времето минаваше и така още година - две. После правихме 3 инсеминации. Нищо не се получи. Казаха цветна снимка - ок, и това направихме - всичко при мен беше наред. Папката с изследванията приличаше на романа "Война и мир". Продължихме да ходим по доктори и да правим всевъзможни изследвания - австралийски антиген, съвместимост на партньорите и какво ли още не. Всичко излизаше в норми. Накрая (поне ние си мислехме, че това е края) се записахме за ин витро в бившата "Тина Киркова". Диагнозата, с която бяхме записани в документите беше "необясним стерилитет". Ходихме няколко пъти на подготвителните прегледи. Пуснахме отново и изследванията. Но обстановката там никак не ни допадна. В кабинета за преглед ни вкарваха по 2 жени едновременно. Докато преглеждат едната, другата се подготвяше - абе нещо като на военна комисия (доколкото ми е разказвал мъжът ми). Мен лично това допълнително ме травмира и бях готова да се откажа. Тогава излязоха резултатите от изследванията и се оказа, че спермограмата на съпругът ми е много лоша. Казаха ни да отидем на андролог. Потърсихме информация за някой добър лекар и се озовахме пред кабинета на д-р Милен Кацаров. Бяха му необходими точно 20 минути, за да установи, че съпругът ми страда от варикоцеле - разширени вени в областта на тестисите, които се оказва, че са много често срещана причина за мъжкия стерилитет (интересно защо 9 години никой не се беше сетил). Направихме операция, но за съжаление след 6 месеца резултатите от спермограмата не бяха достатъчно добри. Тогава д-р Кацаров ни препоръча като единствена възможност ин витрото. Помолихме го да ни насочи към най-добрите по негова преценка специалисти и той ни препъръча клиниката на д-р Владимиров. Така точно 10 години след началото на семейния ни живот, през 2005 год. се озовахме в клиниката на д-р Владимиров. Оказа се, че единствения ни шанс е ИКСИ - инжектиране на сперматозоид директно в ядрото на яйцеклетката (методът  се използва при наличие на мъжки стерилитет). Преди да направим ИКСИ направихме и две автоинсеминации - искахме още веднъж да опитаме, преди да преминем към "тежката артилерия". Инсеминациите бяха неуспешни и през ноември 2005 год. започнах стимулация. Произведох 18 яйцеклетки, от които се получиха 9 ембриончета. Веднага направиха трансфер на 3 ембриончета, а останалите 6 замразихме. Коледата на 2005 год. беше най-щастливата в нашия живот - бях бременна с близнаци. От трите ембриончета две се бяха имплантирали. За съжаление радостта ни беше краткотрайна. В 9 и 10 гестационни седмици изгубихме първо едното, а след това и другото бебе. Правиха ми абразио в МД, като в стаята ми имаше жена, която се отказваше от детето си (живо и здраво момиченце). Представяте си как съм се чувствала! Колко сълзи съм проляла за моите бебчета, и сега като видя близнаци, сърцето ми се свива. Правихме всякакви изследвания, за да разберем каква е причината за аборта, включително генетични - не се установи нищо. Е, наревахме се и продължихме напред. В началото на октомври 2006 год. направихме трансфер на 2 от нашите замразени ембриончета и ... заминахме на екскурзия в Испания. Решихме този път да го караме, все едно нищо не се случва, защото се страхувахме от разочарованието и болката. Изкарахме си екскурзията (на която се спукахме от ходене пеша), после се върнахме в България и отидохме на преглед при д-р Владимиров. Даже тест за бременност не си бях правила. И... той видя плоден сак. Едното от ембриончетата беше започнало да се превръща в бебче. Не смеехме да се зарадваме. Най-много се страхувах до 12 г.с. Струваше ми се, че после нещата ще са по-спокойни. Д-р Владимиров следеше цялата ми бременност. Започнахме превантивно фраксипарин - ежедневно по 0.3 единици. Непрекъснато правехме кръвни ехогравски и изследвания. В 4-я месец започнах да качвам кръвна захар. Д-р Владимиров ме насочи към д-р Катя Тодорова - ендокринолог от МД. Освен гестационен диабет, се оказа, че имам и болестта на Хашимото. Започнах да получавам и кантракции. Така, от петия месец до края на бременността ми пиех по 18 хапчета дневно + една инжекция. Но след всичко разказано до тук - на 17.06.2007 год. станах щастлива мама на бебче - сладоледче (така шеговито наричаме със съпругът ми нашето бебче от замразен ембрион). Имам страхотна дъщеричка, която озари живота ни и ни върна вярата, че когато човек много силно иска нещо и се бори за него, рано или късно, чудото става.
Това момичета е пълната ми, доста дълга история. Разказах Ви я най-подробно и дано с това да не съм Ви отегчила. КУРАЖ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: orhid - Antoaneta Ivanova в пн, 15 окт 2007, 01:11
 Още не се е сбъднала нашата мечта съвсем, но вече видях двете черти и усещам симптомите, така,че реших да разкажа как се случи.
 Както бях писала във форума от две години правихме опити за бебе,миналата година правих изследвания и всичко изглеждаше наред,но пак нямахме резултат. Вече се бях отчаяла много, заглеждах се по хорските бебета и големи тумбаци и много тъжно ми ставаше. Бях решила тази есен сериозно да тръгвам по доктори. През август ходихме на почивка и посетихме Троянския манастир, знаех, че там се намира т.н.чудотворна икона на Богородица. Запалихме със сина ми и мъжа ми по една свещ .
 Върнахме се оттам, а след няколко дни майка ми, както си вървяла, намери на улицата чисто нова бебешка дрешка- някоя майка навярно я е изтърсила от количката. Честно казано това ми вдъхна някаква надежда, че не може да е случайно.
 Няколко дни по-късно случайно видях в една тема за овулацията, че някои хора смятат първите дни след менструация за най-опасни за забременяване. Направихме опит в последния ден от менструацията и чудото стана. Чаках цикъла си на 8, но започна само леко зацапване, което продължи точно един ден и от 9 насам няма нищо, гърдите ми станаха болезнени, а теста ми в петък показа две черти. Още си го пазя и го поглеждам отвреме навреме , защото не мога да повярвам. Само се моля всичко да е наред при прегледа.
 Не съм много набожна, но все пак е голямо съвпадение. Може би понякога е нужно малко повече вяра, че ще се случи това, което толкова искаме. newsm21


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: tsura1976 в вт, 16 окт 2007, 16:45
здравеите,ох тук е пьлно с историй,6те разкажа и моята.Омажих се на 30 преди тожа имам 3 аборта пожелание,все не идваха в подходиа6тиа момент,но не за това ми се говори сега.Така след 2 години опити се оказа 4е имам висок пролактин запо4нах ле4ение с БРОМОКРИПТИН,и таи като живеем ж Испаниа продалжих ле4ението си тук.Не6тата не се промениха тук запо4нах с ДОСТИНЕХ което е много по добро относно страни4ни ефекти.Заедно с Достинекса запо4нах и стимулациа на овулациата след 4 мес.ни6то.Направихме необходимите изследваниа цветна снимка спермограма и вси4ко наред,накрая и овулациа има6е,но.....
пак ни6то.Така 4е ре6их за известно време да спра вси4ко и сега виждам 4е при натиск гардите ми отделият секрет не6то което маи се далжи на високиа пролактин но в са6тото време си правихи овулационен тест които показа положителен резултат направо сам в 6ах,какво да правя ре6ила сам да си ходя в Бьлгария за да си оправиа не6тата но незнам кои клиники са наи добри в тази област 4астни разбира се таи като ниамам осигуровки.Молиа за савет и препораки Благодаря Ви. :tired:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: malkonosle в пн, 05 ное 2007, 13:58
  бебче - сладоледче (така шеговито наричаме със съпругът ми нашето бебче от замразен ембрион). и ни върна вярата, че когато човек много силно
  много слади4ко  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: ZLATO в пт, 30 ное 2007, 22:08
След година опити и хиляди тестове за бременност,защото аз си правих поне по 3 на месец ,изведнъж хоп 2 чертички :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: neli82 в пт, 07 дек 2007, 15:46
След година опити и хиляди тестове за бременност,защото аз си правих поне по 3 на месец ,изведнъж хоп 2 чертички :peace:

Какво му е проблемното на това забременяване?  :thinking:
Или просто в Отчетни ти беше скучно и реши да се разнообразиш?  :ooooh:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: Мими007 в сб, 08 дек 2007, 08:54
Здравейте.Темата наистина е много интересна.Ето и моята история на кратко.Близо 10 години се борих със стерилитета ми.Ходене по- мъките, пиене на хапчета, билки и какви ли не още щуротии, но двете чертички така и не виждах.Първият ми брак се разпадна, не че съжалявам, но развода беше направо грозна картинка и всичко на моя гръб.Тогава си помислих, че няма да имам дете и незнам как ще се доверя на някой, нооо един ден срещах настоящия ми съпруг.Дойде времето за дете,но пак отрицателни тестове.Моя позната ми каэа за клиниката във Варна.Отидох и след преглед ми дадоха куп изследвания, които аз направих  и се оказа,че трабите ми са запушени.Последва лапароскопия и двете тръби бяха отстранени (12=09=2006)И след месец и половина започнах стимулацията.на 10.12л2006 запърви път в живота си видях двете чертички.На 02.08.2007 родих дъщеряни.Желая успех на всички.
  • П.П. Ако мога да бъда полезна с нещо-насреща съм
[/b][/color]


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: sunflowers в пн, 10 дек 2007, 08:38
Как си забременяла без тръби?Може би имаш предвид,
че са ги отпушили?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: pisanka_01 в пн, 10 дек 2007, 09:03
Как си забременяла без тръби?Може би имаш предвид,
че са ги отпушили?
Просто чети внимателно , правила е стимулация -ин витро.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: sunflowers в пн, 10 дек 2007, 17:26
Еееее,съжалявам,не съм разбрала.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете!
Публикувано от: maggy_pz в пн, 10 дек 2007, 23:46
Здравейте, настоящи и бъдещи майки! Наскоро си взехме копютър  и първият адрес,на който влязох беше на BG-mamma. Веднага отворих "Проблемно забременяване...", макар че вече не съм в тази категория.  Във всяка една публикация намирах по нещичко от себе си- виждах моите страхове, копнежи, страдания,с които живях няколко години.
Моята история е следната: През 1997 започнах едни изследвания (тогава по стечения на обстоятелствата живеех в Москва)-имам алопеция от 5 годишна, с която нито един лекар не можа и не може да се справи. Та, започна се едно ходене от кабинет в кабинет, лечения най-различни-хапчета, мазила и т.н. Аз се доверявах напълно на всеки един лекар.Но настъпиха смущения в цикъла ми и септември 1998 за последно в бъдещите 8 години използвах дамска превръзка. Изпратиха ме при ендокринолог,който ми назначи ЯМР-видя се аденом на хипофизата. Но при мен се появи и един друг проблем-от толкова много хапчета и некомпетентни лекари намразих всичко свързано с тях и изгубих доверие! Два месеца пих парлодел, не ми доиде и спрях! Реших, че няма да стъпя повече в лекарски кабинет. И спазих обещанието си. Годините си минаваха, аз и моят приятел, не говорехме на тази тема. Вътрешно се замислях какво ще стане, но не правех нищо по въпроса. Пораснах,помъдрях и невъзможността да забременея започна да ме измъчва. Тази мисъл ме обсеби, но пак не отидох на лекар. Така до като не отидох в Гърция при майка ми да работя. Жената,в чийто дом започнах да работя беше лекар-вътрешни болести, завършила в България. Гледах децата и,а тя-мен. Направих си изследване на пролактина-255(около 12 пъти над нормата) и започнах да пия парлодел. За два месеца ми доиде менструацията! Незнам...климат, храна, режим-всичко това оказа влияние разбира се, но мога да заява, че тази жена  уцели точната доза от раз. Няма да ви разказвам подробно каква радост беше, станах Жена. След два месеца забременях! За съжаление в осмата седмица всичко приключи. Не мога да опиша как се почувствах, но не се отчаях. Лекарите ме предупредиха да се пазим в близките 6мес, но ние като че  на пук направихме "белята" още следващия месец. Грях ми на душата, но ми мина през ума да направя аборт-всеки казваше,че е опасно, че матката не се е възстановила,че може да се повтори историята. Три месеца незнаех какво да правя-чак тогава отидох на лекар. И когато ми каза,че всичко е идеално и че с малко късмет ще родя февруари 2007, направо се "полетях". Сега вече можех да мечтая без да се страхувам. След няколко месеца се прибрахме в България, в Пазарджик. Синът ни реши, че не му се стои в корема на мама и излезе един месец предварително-роди се на 25.01.2007. Имаме си един Теодор- БОЖИ ДАР! Сега си мисля за второ  :D


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: radivdani в пт, 29 фев 2008, 12:23
 Виждам, че отдавна не е писано тук , но реших и за да споделя своята история. Може пък да дам полезна идея на някой?
  Историята ми прилича на блудкав латиноамерикански сапунен сериял. Когато бях седми клас се влюбих безпаметно в едно момче, но за жалост той не пожела да откликне на моите блянове. Три години безсънни нощи и мисли само за него... Накрая реших да сложа точка. И я сложих!
  Станах на 20. Срещнах човек с който реших да прекарам живота си. Разбирахме се чудесно, но... майка му... беше ужасна. Същевременно моя близка приятелка роди и ние ходехме при нея да и помагаме. Толкова ни харесваше, че решихме и ние да поработим за бебе. Година....две....Решихме да се оженим и първите въпроси ,които ни задаваха е дали бебето е готово. Не...! Не е !
Лично свекърва ми ни насочи към д-р Атанас Щерев. Направихме някои изследвания : базална температура, цветна снимка....Спермограми ...две. Диагнозата - Астенозооспермия. Разбира се на свекърва ми това не и хареса. Мъжът ми под влияние на майка си не пожела да изпие дори един витамин С по повода. Повече не предприехме абсолютно нищо....И моят ад започна. Намеци...подхвърляния...гадно отношение...обвинения. Вината прехвърлиха изцяло върху мен... Сякаш за това може да е виновен някой? Така минаха 5 години от началото на правенето на бебе. Бях се отчаяла. Смятах ,че наистина вината е в мен. Изпаднах в депресивно състояние, за което разбира се ми и помогнаха. Докато...
Докато не се появи в живота ми онова момче , с което започнах. Бяха минали повече от 10 години,... а онази тръпка се оказа не изтрита ,а дълбоко прибрана там някъде в сърцето. Започнахме да се срещаме... Беше прекрасно. Та аз наистина го обичах! И накрая....О! Чудо!... моят тест имаше ЦЕЛИ ДВЕ ЧЕРТИЧКИ. Знаех, че това дете не е от съпруга ми, но как да го махна като това е нещото ,което чакам вече 5 години. Родих детето. Тати знаеше от самото начало, че той е виновника. Той не ме напусна нито за миг. Идваше, разхождахме заедно малкия, интересуваше се непрекъснато.  А аз глупачката реших, че с раждането на детето отношението на свекърва ми към мен ще се промени. Нищо подобно, дори стана по лошо. Накрая реших ,че нямам работа там. Горчилката от миналото не остана без последствия, а и не можех да си представя да пазя такава тайна цял живот. Напуснах го.
 Нещата разбира се не минаха гладко, но в края на краищата приключиха с развод.
Сега съм омъжена за мъжът ,който наистина обичам и е баща на детето ми. Нещо повече - имаме още едно детеjavascript:void(0);
smile3521
 Желая успех на всички ,които смятат, че надежда няма....Винаги има!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miramiranda в чт, 17 апр 2008, 20:03
година след като се омъжих си направих изследвания в Майчин дом, от които излизаше че имам такива хормонални проблеми, че въобще да не се надявам да забременея. Когато това се случи ми казаха, че може да не се роди нормално, дори ме изпратиха за аборт по медицински причини
в крайна сметка отидох в поликлиниката и се регистрирах сякаш нищо не е било и когато си му дойде времето родих здраво момиченце, което  след няколко месеца ще е първокласничка
така или иначе през времето, когато мислих че не можем да си имаме наше дете сериозно обмислях въпроса за осиновяването. Сега, когато си мисля  за второ дете някак се връщам на тази тема


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Мими007 в пт, 18 апр 2008, 16:01
Гледай напред, мамче.  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: KayRenn в чт, 08 май 2008, 12:45
От много време се каня да напиша моята история тук. Преди 3 години, четейки именно в тази тема, повярвах, че в края на тунела може да има светлина.

Още с първия ми цикъл (на 13г) майка ми реши, че трябва да ми обясни за фамилната ми обремененост и за това, че вероятно, ако нямам проблем със забременяването, то със сигурност ще имам проблем с износването на дете. Това беше начина на жената да ме предпази от евентуалното разочарование, с което ще се сблъскам, реша ли да имам деца. Страховете и се базираха на една доста дълга поредица от злополучия в нейното семейство.
Майка и (моята баба) е загубила първото си дете в средата на 5-тия месец, след това 2 години не е могла да забременее, след което са се появила майка ми. Четири години след това, след 3 годишни опити се е появила и леля ми. Майка ми и леля ми явно наследяват проблемния ген (ще ме извиняват авторитетите от Зачатие, които преди 3 години ме овикаха, но СПЯ се предава от майка на дъщеря). На 21 години, след започнали смущения в цикъла, майка ми отива на гинекологичен преглед и и поставят диагноза СПЯ, казват и, че единственото решение е операция за забелване на яйчниците. Тя се подлага на нея и според думите и след това всичко е ОК. На 27 години се жени и без проблеми си има 2 щерки (моя милост и сестра ми). Единственото, останало и като спомен от СПЯ, е окосмяването по лицето, което си е доста подтискащо и изискващо често посещение при козметик.
Леля ми има малко по драматична история - жени се на 22 години и за период от 3-4 години прави два спонтанни аборта - в 3 и 6 месец. Започва ходенето по мъките - изследвания, цветни снимки лечение, стимулации и т. н. След втория аборт са я посъветвали да си осинови детенце, защото е рисковано и не се знае дали ще преживее трета бременност. Тогава много популярно беше да се ходи при Ванга. Та решила леля ми да иде и да пита какво да прави - да осиновява ли дете. Ванга я погнала от вратата "За какво ми идваш, ти вече си бременна. Ще имаш близнаци, момчета. Обаче, за да е всичко наред с тях, искам да ми ги донесеш да им дам аз имена." Леля ми останала безмълвна. Всичко било наред с бременността и този път и на финала се сдобила с двама юнака, наречени от Ванга Кирил и Методий. След това леля ми е имала още няколко бременности, но под натиск на свекърва и мъж е правила аборти, защото "да не сме като циганите"  :bad-words:
Та с подобни истории съм израсла по време на пубертета си. На 17 години окосмяването ми започна да се усилва и да излиза от нормалните за една жена зони. Майка ми веднага ме хвана за ушите и ме завлече на ендокринолог, една много приятна и кадърна дама, която за съжаление, вече не практикува в България. Направихме хормонални изследвания и се оказа, че тестостерона ми е с по-високи нива. Гинеколог видя, че имам поликистоза и диагнозата беше ясна - СПЯ. Започнах лечение с Диане 35, геритамин и инжекции алое вера по индивидуална схема. В края на лечението нещата бяха наред, всички хормони - в норма. След 4 годнини обаче получих нови смущения в цикъла. При прегледа тогава доц. Козовски каза, че имам поликистоза и трябва операция, след която трябва скоро да забременея. С хиляди уговорки го отказах от тая му идея и му обясних, че ми е рано за деца. Изписа ми Диане 35 за 3 месеца и след това резултатите пак бяха ОК. Порових се за малко информация за СПЯ и прочетох, че щом страдам от синдром, лечение за него няма и съответно само може да получавам временно подобрение. Тогава, с хлапешкия си акъл, много бързо се палех и лесно изпадах в крайни състояния. Теглих една майна на всички лекари и лекарства и заявих, че ще го мисля, когато реша да имам деца. Ходех си 1-2 пъти годишно на профилактичен гинекологичен преглед и толкова.
Тези проблеми, както и майчината "загриженост", формираха у мен усещането, че аз няма да мога да имам деца, че заради това съм непълноценна жена, че няма да има мъж който да ме пожелае такава. Това даде сериозно отражение на връзките ми и самооценката ми. В същото време и теглото ми започна да взрира в едни граници от 60 до 80кг.
Радвам се, че срещнах една психоложка, която с удоволствие мога да нарека приятелка, което, в рамките на няколко сеанса, ми помогна да оценя приоритетите си и да осъзная, че въпреки проблемите си, бих могла да се преборя да имам щастливо семейство с много деца. Това ми помогна да изградя прекрасна връзка със съпруга ми. Тази връзка премина в съвместно съжителство, след това сключихме брак и като естествено продължение решихме да имаме деца. И двамата желаехме да имаме повече от 3 хлапета, но аз обясних на съпруга ми за проблемите ми и, че вероятно ще бъде трудно. Започнахме опити, като в същото време отидох при личната лекарка с молба да ми даде направление за ендокринолог. Тя ми каза, че все още е рано и нека имаме поне 6 месеца неуспешни опити. Изчакахме определения период, бебето естествено не ставаше. Получих си заветното направление и бегом при ендокринолог. Помрънка ми дамата, че сме млади, че още е рано, но след като видя изследванията, разбра, че ще имаме още срещи. Пролактина ми беше с около 300 единици над референтната стойност. Отхвърлихме възможността за аденом, защото и сестра ми, с диагноза СПЯ, имаше същия проблем и след ЯМР не откриха проблем. След 3 месеца бромокриптин и 2 месеца почивка, стойностите бяха около нормата и ендокриноложката каза да продължа с 1/2 бромокриптин на ден до забременяване. Бебето обаче пак не ставаше.  Жената мисли, мисли и накрая реши да ми пусне изследвания за хормоните на щитовидната жлеза и един профил на захарта и инсулина. Нещата лъснаха - имах завишени нива на инсулина. Въпреки че ми назначиха лечение, повиших двигателната си активност и преминах на силно ограничен режим на хранене, се бях отчаяла. Тръшках се , ревах на мъжа ми, изпадах в истерии, молех го да се разделяме за да има поне той шанс да сбъдне мечтата си.
По едно време, докато съм била в поредната дълга командировка, съпружието решило да поеме самоинициатива и да си направи спермограма. Не помня вече каква беше диагнозата, но показателите си бяха зле - малко количество на сперматозоиди в екулата, слабо подвижни. Веднага изтичахме при личната лекарка за съвет (тя е една много оправна и компетентна дама). Тя ни успокои, предписа на съпруга ми антиоксиданти и витамини и каза да повторим спермограмата след 3 месеца. Ако и тогава нещата не са наред, щеше да ни прати при андролог. Това ни устройваше, тъй като и моето лечение трябваше да продължи в рамките на следващите 3-6 месеца. След 3 месеца на Метфогама, строг хранителен режим и спортуване бях -12кг. Отидох пак при ендокриноложката, която остана доволна от външния ми вид и каза, че може да спра с Метфогама и да идем в клиника по стерилитет, където да се проследи имам ли вече овулация.
Ориентирахме се към клиниката на Щерев. Мъжът ми си направи и втората спермограма при тях, която показа 4 пъти по-добри показатели от първата. Въпреки това, лекаря препоръча инсеменация. След УЗ преглед видя някакво отклонение от нормите в положението на матката ми и се усъмни, че може да имам проблем с проходимостта на тръбите. Решихме да направим хидротубация и ако всичко е ОК, на следващия цикъл - инсе. Следващия цикъл не го дочакахме - така желаното бебче беше факт. След година и 8 месеца видях малката точица на екрана на УЗ апарат. Имах 1-2 стресови момента по време на бременността - плодния сак се поотлепи, наложи се да пия магнезии и спазмалгон за да предотвратим контракциите, страха дали всичко с бебчето ще е наред не ме напусна до последния момент. Но в крайна сметка се сдобих с едно малко, прекрасно момченце. Сега то е на година и три месеца и обмисляме да започнем да му правим братче/ сестриче. Надявам се обещанията на всичките ми ендокринолози и гинеколози да се изпълнят и родила вече веднъж, да нямам проблеми с второто забременяване.

Доста дълго се получи, но не знаех как по-кратко да го разкажа. Кураж, момичета!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bubaranski в ср, 14 май 2008, 13:32
Страхотна история KayRenn, поздравявам те и ти желая успех и в следващото бебеправене!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: MianaNia в вт, 10 юни 2008, 14:55
С надеждата да е полезно, ще разкажа и аз моята история.
От 1997г. се установи, че имам поликистоза на яйчниците, като тогава ми изписаха Диане 35 - първоначално за шест месеца, после още за девет месеца. Направих и хормонални изследвания, като имаше проблеми и там.
От 2000г. започнахме с опитите за забременяване, като по съвет на гинеколожката, която посещавах от години направихме стимулация с Клостилбегит, като първия път нямаше ефект - нямаше доминантен фоликул, втория - имаше, сложихме Прегнил, но пак нищо не се получи, както и третия път. После трябваше почивка, тъй като бяха три последователни месеца.
След още известно време опити накрая се решиш на препоръчваната ми от доста време оперативна лапароскопия, при която се "забелиха" яйчниците. При лапароскопията за съжаление се установи, че имам ендометриозна киста, запушила едната тръба. Изписаха ми Диферелин, който слагах шест месеца, а откарах без цикъл от него близо година. Последва цветна снимка, за жалост, не се беше оправила тръбата, но тъй като другата беше проходима, последва нов тримесечен период на стимулация, пак без резултат. После реших да си дадем известно време почивка - около шест месеца, в смисъл, без доктори, като започнах да имам по-зачестен цикъл в края на периода и се установи, че има полип в матката. Направиха ми още една операция - хистерорезекция, като се оказа, че не било полин, а миомен възел, но за щастие все още малък и успяха да го отстранят. Последваха след като отмина времето след операцията четири инсеминации - със стимулация, без стимулация - пак без резултат. През лятото на 2006г. направихме първия инвитро опит, като имах 15 добри фоликула, от тях 9 яйцеклетки, оплодиха се половината чрез ИКСИ и другата половина чрез класическото инвитро, но три спряха да се делят още на втория ден. На третия ден след пункцията ми върнаха четирите най-добри яйцеклетки. След много притеснения, най-накрая видях заветните две чертички на теста и точно осем календарни месеца след трансфера - на 08.03.2007г., доста преди термин, но пък на празника, се появи прекрасната ни дъщеричка.
Това е, стискам палци на всички момичета тук. Знам през какво минават повечето и какво щастие е да прегърнеш дългоочакваното бебче. Преди повече четях, доколкото ми оставаше време от работа, а сега откакто съм по майчинство и малката вече има установен режим ми остава и време за писане, та затова чак сега да споделя...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ovchica в пн, 14 юли 2008, 16:03
Аз също си мечтая да имам дете.От 2 години правим отчаяни опити за това и не става и не става. Минах през няколко болести - първо бъбречни кризи и вадене на камък чрез литотрипсия, после киста на яйчника,която ми беше излекувана (приемах Диане 35 и Дуфастон), след това в продължение на 1 година имах много гадна Уртикария , заради която приех страшно много медикаменти и накрая за капак и нервната ми система не е наред. А ние продължаваме да правим опити за забременяване.Сега в момента си меря базалната температура,но не съм много на ясно . Мензиса ми закъснява и правих 2 теста, но са отрицателни.Освен това разбрах, че ако си бременна базалната температура се задържа висока , при мен е така. Но четох за хормона ЧХГ, който ми хвърля съмнения. Не знам какво да правя вече! Вижте :
 url=http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?userLoginName=ani_ca](http://calendar.zachatie.org/jsp/common/tickers/ticker31.gif)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bell0 в вт, 05 авг 2008, 11:38
ЗДРАВЕЙТЕ!
 
На фона на вашите преживявания моята е по скромна и се надявам да помогнете след тъкова ходене по мъките дето сте изживели. Искрено ви желая хубави моменти с бебоците!
Но ви моля за разбиране. На 37г след 1 желан аборт,няма да се оправдавам, но така се случи. И сега след като се решихме и тръгнахме с голямото желание за 2-ро нещо нищо не става. Получи се т.нар "химическа бременност". Закъсня ми и теста показа бледа 2-ра черта, но след това обилната менстуация го премахна.Било е много малко ,но това е показател ,че нещо не е наред в  организма ми. Ходих при П.Цветкова тя каза ,че имам миомни възли ,Г-ев от АГ каза ,че нямам и въобще.
Нуждая се от съвестен лекър във Варна ,не е нужно да е светило ,а да е съвестен. Да потърсим причината . Може и да сме се сетили късно ,но любовтта да се получи е огромнна.Посъветвайте ме?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Stefani в чт, 07 авг 2008, 11:18
Ovchica, BellO,
В тази тема споделят жени, които вече са постигнали мечтата си.
Тук няма да намерите отговори на въпросите си.
Има други темички например "седмичната", в които можете да споделите и потърсите съвет. Преместете питанията си там.

Успех,


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ninkata80 в чт, 07 авг 2008, 11:42
Ovchica, BellO,
В тази тема споделят жени, които вече са постигнали мечтата си.
Тук няма да намерите отговори на въпросите си.
Има други темички например "седмичната", в които можете да споделите и потърсите съвет. Преместете питанията си там.

Успех,
:peace: :peace: :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kpematopka в вт, 26 авг 2008, 09:55
В този форум влизам от 2005г. От тога си мечтая да се разпиша в тази тема. Е .. и моя час дойде.
Аз съм с аденом на хипофизата и ужасно големи стойности на пролактина. Лекарите бяха категорични, че немога да забременея докато си вляза в нормата. Имам една неуспешна бременност, две години напразни опити и най накрая едно прекрасно бебче. Бременноста ми беше кошмарна, но ме крепеше мисълта за края :) . Раждането - секцио. Малко проблеми в болницата, но! Аз съм горда майка на един прекрасен малък мъж.
Момичета, никога ама никога не успокоявайте от думите : "Вие сте млади имате време" или пък "Не го мисли и ще стане"
Не стане ли бебчето до 6 месеца, хващайте си дърмите и при някой лекар, който си разбира от работата.
Стискам ви палци и се моля, колкото си може повече момичета да се разпишат в тази тема :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: iv77 в пн, 15 сеп 2008, 12:17
 Всичко започна през 2004, когато решихме че искаме бебе. И сякаш точно в този момент някой реши, че трябва да ни изпита. Само след месец мъжът ми спря да отделя сперма, нито капка. Не знаейки нищо за проблемите на стерилитета решихме, че е временно, отдадохме го на стреса и т.н. Добре, че не останах в тази заблуда повече от 3-4 месеца, но и добре че все още не осъзнавах сложността на проблема и бях обзета от ненормален оптимизъм. Веднага посетихме "кварталната" поликлиника и бързо попаднахме на поредния некадърник. Без каквото и да е изследване съпругът ми получи диагнозата "ретроградна еякулация" и последваха 4 месеца в пиенето на абсолютно безсмислено и доста скъпо лекарство. И може би това щеше да продължи много повече, ако един ден съвсем случайно не разгърнах листовката към "великия" цяр и ме усъмни,че никъде и не ставаше дума за друго, освен за проблеми с простатата. Веднага седнах на компютъра и почнах да търся. За по-малко от час вече имах координатите на д-р Кацаров и бях записала час. След направените изследвания  и операция се оказа, че  "ретроградна еякулация" само може да е мечта за нас. Наличието на стеснени канали е причината за липса на отделяне, но на тях е невъзможно да се окаже въздействие (забравила съм точно кои, а и не искам да си спомням). Предписа Ундестор и ясно си спомням какво ни каза тогава - "Шансът ви е Бог да е с вас". (Що се отнася до предишното лекарство, цитирам -"то е за напикаващи се дядовци, не за този проблем"). Последваха 6 кошмарни месеца.  Удоволствието от интимната близост беше изместено от мисълта ще се отдели ли нещо или не. И никога няма да забравя първата капчица (наистина беше само една капчица), която видяхме. Никога до тогава не бях изпитвала толкова радост и толкова надежда. След близо още три месеца направихме и първата нормална спермограма. Кацаров седеше и не вярваше. Единственото, което каза беше - "Бог е с вас. Не губете време, а пробвайте с инсеминация" и ни даде телефона на д-р Владимиров.  Спомням си, че вече беше 17,30, но  му звъннахме. Не знам как сме звучали, но каза че ни чака при него - да идваме веднага. И така почнахме с опитите. Но още на втората трябваше да се отрезвим. Показателите тръгнаха надолу. Вече на третата решението беше ясно - Икси. Колкото и да се опитвах да бъда силна, не можех. Страхът, че отново ще спре отделянето и този път няма да има връщане назад ме беше овладял изцяло. Буквално всяка глътка бира, която мъжът ми поглъщаше ме караше на полудявам. Всяка новина за забременяла приятелка, всяка среща с приятелски семейства с деца, ме караха да плача и то много. Дойде моментът и за първото Икси, ноември 2006.  Постоянно си представях, че Коледният ми подарък ще е положителен тест за бременност. Но не би - беше кръвен тест със стойност 1. Не мога, а и не искам да описвам мъката,  която изпитвах. То по-скоро беше комбинация от мъка и яд. Не спирах да питам "защо" и с какво съм сгрешила, за какво плащам. Последваха 10 месеца, уж за почивка. Отдадох се на работата и си мислех, че ще помогне. Не само, че не помогна, а и навреди. Почти всички познати и роднини даваха "умни" съвети - "Работата си е работа и няма да избяга,  не пренебрегвай личното. Време е за дете. До кога ще чакате?" От тогава съм се зарекла никога да не задавам този въпрос или да отварям темата за деца пред близки и приятели, които нямат. Настъпи моментът и за второто Икси - октомври 2007. Но и този път нещата трябваше да изстрадат. Решихме да пуснем контролна спермограма, за да знаем какво е положението. И "изненада" - нито капка отделен материал. Спомням си, че пътувах от Варна към София когато мъжът ми ми съобщи. Не знам как пристигнах, но знам че твърдо реших въпреки всичко да започна процедурата. Приех доста натоварен график с командировки, слагах си инжекциите сама и не исках нищо да ми създава комфорт и надежди. И така до датата на кръвния тест. Помня  ужасът, с който отворих мейла, числото 309 и сълзите, които потекоха. Това беше. Мисля че е ненужно да ви обяснявам последвалия 9 месечен страх, но за мое щастие имах прекрасна лека бременност. Малко физически тежка през последните 2 месеца, но все пак носех близнаци. Две страхотни госпожици, които осмислят съществуването ми.
С две думи мога да кажа - не спирайте да се  борите, не си губете времето с некадърни доктори и вярвайте.
И още нещо - никога няма да мога да се отблагодаря на д-р Кацаров и д-р Владимиров. Нека Бог да ги пази.



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Magnum в вт, 16 сеп 2008, 14:27
Be_Lie_Ve ,нямам думи.Много ме трогна твоята история.
Честити Ви две принцески ,да са Ви живи и здрави и да са ваша радост и утеха ! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: DESITKATA в пт, 26 сеп 2008, 12:03
Когато бях на 19 години,мъжът ми беше на 29 години,решихме да вдигнеме сватба.Всичко беше прекрасно и както всички очакваха,след сватба идва бебе.Е да ама не,при нас точно не идва.След шест месеца отидохме в Тина Киркова на елементарен преглед и казаха,че всичко е наред и,че няма причина бебето да се бави.След всеки месец аз изпадах в нервна криза само като отида в тоалетната и видя поредният ми цикъл пак дошъл.Много се дразнех на бабите около мене,като ме видят и започват с едни пронизващи сърцето ми въпроси,но както и да е хора всякакви.Моята кума ме заведе при д-р Тодоров и след обстоен преглед и той ми каза,че нямам проблеми,но за всеки случай да направиме цветна снимка.Така и стана правих я пак в Тина Киркова беше доста болезнена,но не повече от резултата.Отидох при доктора,който ми я прави(не Тодоров)да ми я разчете и се оказа,че от дясно имам запушване на тръбите,а от ляво са нагънати и според мнението на доктора не стават за нищо.След крайното му заключение"ти няма да имаш деца"казано изключително спокойно,имах чувството,че земята под краката ми се отваря и някой ме дърпа надолу.Въпреки всичко реших,да отида и при Тодоров да видя и той какво ще каже,все пак той ме изпрати на снимка.Противно на нашите очаквания,той даде коренно различно мнение,като каза,че изобщо няма проблеми,че тръбите са ми нагънати и ще правиме ин-витро.След дълго мислене се реших и започнахме процедурите.Направихме два неуспешни опита ин-витро и след последния се разбра,че обвивката на яйцеклетките ми е много дебела и не може да се оплоди по естествен път и от това следва икси.Направихме и икси-то,но и то беше неуспешно и решихме да отидеме в Германия при брат му на д-р Тодоров.Всичко беше уредено - започнах стимулацията с един спрей в носа и чаках да ми дойде цикъла,за да започна с инжекцийте по схема.След закъснение от пет дни,реших да си направя тест и като видях двете черти щях да се побъркам от щастие.Веднага отидох в клиниката при д-р Тодоров за кръвен тест - и той беше положителен.И така след седем години ходене по-мъките чудото стана.Изкарах една прекрасна лека бременност и сега се радвам на моят малък мъж.
Благодарности на д-р Тодоров и целият му екип и кураж на всички жени.   


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bolka в ср, 01 окт 2008, 15:50
Здравейте и от  мен.В този форум влязох ,като болка ,но сега май ще се нарека щастливка.Сега вече след девет години стерилитет станах мама,имам прекрасен шест месечен син .А ето и моята история:Омъжих се на 19 години за голямата си и единствена любов.Заживях ме при неговите родители в малко провинциално гратче и замечтах ме за бебче.Бях ме женени вече пет месеца,когато всички започнаха да ме питат дали съм бременна,тъй като бях малко напълняла.Е аз небях бременна и ми се стори толкова страшно ,че не съм,а всички ме питат ,че веднага  отидох на лекър.Той ме прегледа и останови поликистозни яйчници,изписа ми клостилбегит три месеца и пак трябваше да отида на преглед.и така изминаха още три месеца и бебе нямаше.След това моя позната ме насочи към друга лекърка и аз отидох ,"била по-добра",и така лекър след лекър ,хормони и пак хормони тялото ми се деформира станах ,като надуваеме кукла. Изпаднах в тжека депресия плачех не исках да се срещам с приятелките си,те вече имаха деца,стараеха се да ме успокояват,а аз изопачавах всяка тяхна дума,и си мислех че не ме разбират .Отдалечих се от всички ,от работа в къщи и по болници врачки ,лечителки.Какво ли не пих,какво ли не правих и така изминаха осем години докато не ми препоръчаха доктор Начев.Реших и отидох на прелед.Страхувах се от диагнозата,както и от парите ,който ще трябваше да давам,защото имах вече голям заем,който теглих за лечението си при последния доктор,който напълно ми разби надеждите,като ми каза,че ми остава само един вариянт осиновяване.И така доктор Начев ми направи преглед,в продължение на един месец ме следеше за овулация,направхме хормонални изледвания,както и изследване на съпруга ми(тъй като нито един от лекърите несчете за необходимо да го изследва)при съпруга ми всичко беше наред,при мен поликистоза на яйчниците,следваща стъпка лапароскопия дигностична,ако всичко друго е наред ще ми надупчат яйчниците и готово.Звучеше ми толкова невероятно,но продължих.Първа лапароскопия 31.08.2007г.Толкова се страхувах ,преставях си ,че няма да се събудя повее ,пък и чесно казано и не исках да се събуждам,не исках да чуствам ,да дишам ако немога да прегърна своето бебе.Е събудих се малко болеше ,но всичко мина много бързо,но диагнозата ме потресе ЕНДОМЕТРИОЗА.Не бях чувала нищо даже самата дума ми звучеше ,като тежка присъда.Налагашеше лечение и чак тогова второ лапаро и фенистрация на яйчницити.Е отново отчаяние,отново сълзи откъде да намеря пари за золадекс,та само едната инжекция бе 350 лв.,а трябваха шест.Милото ми братче той закупи инжекциите и пак напред,само напред.Започна лечението и заедно с него топлите вълни,главоболието и още повече нерви(това бе нормално действие на золадекса).След шест месеца трябваше да ми се направи второто лапаро да ама не.На 13.04.2007 силни болки в корема и отново на операционната спукан апандесит,много трудно възстановяване и отново пред дилема кога да бъде второто лапаро.Казах на лекаря си колкото може по -скоро и така три месеца след това отново на операционната,много трудно излизане от упойката,но по-добър резултат.Вече няма причина да не забременея.Когато ме изписваха от болницата лекъря ми каза "При мен ще се върнеш бременна".И така започнах нова работа и измина един месец,и пак нищо пълна скръб,направо жива да ме оплачеш.Върша всичко като робот ,но трябва да живееш ,съдба си казвах просто ще продължа.Започнах да се замислям да оставя съпруга си все пак това бе моя проблем не неговия.Толкова съм била заслепена не виждах ли тези пълни с любов очи.Втори месец след операцията паднах и си навяхнах кръка,налагашеше да ми направят ренгенова снимка.Тогава личната ми лекърка ми даде талон,но ме предобреди ,да не правя снимка докато не съм сигурна ,че не съм бременна.Погледнах в календара няколко дни закъснение,трябваше да направя тест,бях сигурна ,че ще видя гадната една чертичка,но се налагаше да го направя.Взех си два теста,незнам защо два и си тръгнах.   Никога няма да забравя този миг,21.07.2008,влизам в тоалетната правя теста и въобще него поглеждам,страхувам се утре навършваме девет години брак ,ще си разваля настроението,е все пак трябваше да погледна ,изпаднах в транс,гледам и не вярвам на очите си две чертички,теста показва бременност.Тичам по стълбите плачейки показвам теста на свекърва ми,а тя горката незнае какво става,карам я да направи и втория тест и пак две чертички.Бременна си мойто момиче потвърди и лекъря на другия ден.Чудесен подарък за годишнина боже.Синът ми се роди на 15.04.2009година в Майчин дом град София.Родих го секцио при човека ,на който дължа много доктор Начев.Пожелавам на всички успех и скоро да гушкате сладките си бебчета.ПРЕГРЪЩАМ ВИ СИЛНО И КУРАЖ.                                           




Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pipi_rz в пн, 06 окт 2008, 18:55
Ето и моята история.
Омъжих се 2001г и след сватбата решихме да правим бебе.Добре ама не се получи както го бяхме планирали.Минаха 2 години и бебето не ставаше.Тогава тръгнахме по лекари и се оказа че нещата при мен не са добри.Правих цветна снимка и се оказа че едната ми тръба е запушена другата нагъната.Следваха операции хистероскопия,лапароскопия-където ми отстраниха лявата тръба и се оказа че другата пропуска контрасно в-во,но е нагъната.Пак опити и пак нищо.Последва инвитро 2004 което за жалост беше неуспешно.След още 1 год опити второ инвитро което за мое голямо щастие беше успешно.През 2006 г.родих момиченце което е най голямото ми съкровище.
След година и половина решихме да не се пазим повече защото нямам шанс да стане нещо,но ако стане добре дошло ,и хоп от първия път забременях.Сега съм в 9 месец и след 5 дни живот и здраве ще се сдобием с втора дъщеричка.
Пожелавам на всички които се борят да не се отказват защото когато силно искаш нещо да се случи то ще се случи'
Целувки на всички.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: megan@ в нд, 09 ное 2008, 23:13
Разплакахте ме, да са ви живи и здрави дечицата!!! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sve_georgieva в чт, 13 ное 2008, 14:11
Като чета историите написани от всички вас, очите ми се пънят със сълзи. Добре, че съм сама у нас.  Да са Ви живи и здрави дечицата и всички Вие да сте много щастливи!!! Дано дойде време за мен и за многото други като мен да се отчетем в тази темичка....


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mimozinq в нд, 16 ное 2008, 13:09
И мен ме разплакахте момичета!
След дълго ходене по мъките и аз гушкам едномесечния си син и ви пращам целия кураж и смелост на света!
Току-що прочетох нещо и ви го пращам- Статията е " Роди се първото в света бебе от трансплантиран яйчник"-www.svejo. net.
Всичко е възможно на тоя свят!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mimike в вт, 09 дек 2008, 14:04
 Когато разбрах, че съм бременна обещах да разкажа тази история, а вече минаха 8 месеца. Бебчето ни вече се роди: прекрасна малка дъщеричка.
 Историята ми започва отдавна. Бях на 16, когато цикълът започна да става нередовен и по едно време съвсем спря. Диагнозата беше поликистозни ячници. Започнах лечение с хормонални препарати, от което всичко ставаше все по-зле /окосмяване и никакъв нормален цикъл/. До 19 обиколих повече от 6 специалисти и всеки беше на различно мнение относно заболяването: просто да напълнея, операция, хормони. Даже ми изписаха Клостилбегит за 4 месеца без все още да имам намерение да забременявам /просто така, за проверка/. На въпроса ми ще имам ли деца всички доктори само вдигаха рамене, а някои направо казваха "не". Бях много отчаяна, макар да не съм осъзнавала напълно какво значи това. Тогава не ми остана друго освен да се моля на Господ и това ми донесе утеха и надежда /каквото докторите не могат, Господ трябва да може/.
 На 23 се омъжих, на 25 решихме да правим деца. Спрях поддържащите цикъла ми противозачатъчни и резултата беше липса на каквато и да е менструация. Тогава отидох на доктор и пак Клостилбегит. Първия месец нищо...На втория обаче забременях. Бях много щастлива, отодохме на море, прибрахме се и пак на преглед... Доктора обаче каза че бебето изостава с 2 седмици. Потърсих второ мнение: беше същото, но поне казаха, че сърцето му бие.  Седмица по-късно спря да бие. Тогава исках аз да умра. Направиха ми кюртаж - най-унизителното и ужасяващо за мен нещо. Предпочитах да го оставят в мен и да се надявам да възкръсне макар да знаех, че е опасно. Със съпруга ми го преживяхме тежко, аз се промених много. Чакахме 3 месеца и пробвахме пак за бебе. След първия ден закъснение реших, че съм бременна / а как реших, че има закъснение при този нередовен до липсващ цикъл, никой да не пита/. Направих си тест и уви - не. Това ме срина и цикъл така и не ми дойде. Записах си час за д-р Владимиров след като четох във форумите за него. Часът беше 2 месеца напред. Тогава си казах ,че ако е рекъл Бог ще имаме дете и трябва да съм по-спокойна и не толкова нетърпелива. Молихме се със съпруга ми за това, защото и да забременея след лечение, няма гаранция, че бебето ще оцелее.
 След това решение имах истински цикъл, какъвто отдавна не бях имала и после пак затишие. Този път не си направих тест. Щеше да е ужасно да е пак отрицателен и реших да чакам. Дойде и часът за доктора: и ЧУДО! , бях бременна в 7 седмица. Сърцето на бебето биеше и големината му беше нормална. / Тук е мястото да похваля доктора, макар да не ми се наложи да прибегна до специалността му. Той беше единствения, който се поитересува от всички заболявания, които съм имала от раждането си досега, вида лечение и времетраенето. Беше изключително внимателен и вникна в проблема, после беше и много изненадан като видя бебата на видеозона./ Благодарих на Бог за голямата му добрина и сега пак благодаря, когато вече гушкам малката душичка. Имах една безпроблемна бременност, ходих на работа през цялото време и бебчето се развиваше чудесно.
 Отново ще повторя: Това, което за лекарите е невъзможно, за Бог е много лесно. Само трябва да вярваме повече и да се надяваме.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: lovelybrud в нд, 14 дек 2008, 16:15
Мили момичета, много прегръдки на вас и рожбите ви! Вие сте моята надежда съвсем скоро и аз да мога да напиша тук моята история!  :hug: :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: goddes в пн, 22 дек 2008, 23:48
 Болка ,  как така роди през 2009?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: caress в ср, 24 дек 2008, 02:23
Измина година откакто нашето коледно чудо се случи.Не събрах кураж да влезна в седмичната тема,за да споделя радостта си тогава.Вие бяхте хората,които ме зареждахте с вяра всеки път,когато душата ми се раздираше от болка,но самата аз не намирах вече сили,за да дам малко вяра и на вас...
В навечерието на Бъдни Вечер искам да успея да Ви дам кураж и силна вяра,че чудеса наистина се случват.
Започнахме опити за бебе през януари 2004.Нагласата ми не беше ,че ще се случи от 1-вия път ,но още по-малко беше,че ще изминат 4 безкрайно дълги години на очакване.
1-та година измина най-бързо-всеки месец бях убедена,че съм бременна;симптомите винаги бяха на лице,не спирах да вярвам и да мечтая,но същевремено започнах да се измарям и да си давам сметка,че всъщност може би има причина.Дадох си още малко време,реших да меря базална температура като начало ( моля се никога да не бях започвала,поне при мен се оказа голям стрес )преди да започнем с посещенията си по доктори.
След година и половина опити за бебе открих този форум,информацията която черпех ми беше изключително полезна и същевремено ме плашеше.След 2 години най-сетне започнахме изследвания,до тогава все вярвахме че е въпрос на време.Изследванията не  бяха лоши,имаше единствено съмнения за нивата на прогестерона ми-изписаха ми Дуфастон за 3 месеца.Повтаряхме изследванията,включително и на мъжа ми няколко пъти,правих цветна снимка-тръби проходими.И така след 3 1/2 години заключението на всички доктори в България и чужбина беше-неизяснен стерилитет.
Излишно е да описвам болката,питах се:"А сега накъде?"
На 9 октомври 2007 беше поредния ми преглед,изписаха ми Кломид 50мг за 3 месеца ( понякога този медикамент разбутвал "нещата",както се изрази докторът ) и ако нямаше резултат ми предстоеше 1-то инсе през януари 2008.
След всичко изчетено,реших да не пия Кломид-а, страх ме беше от страничните му ефекти.
Междъвременно същия месец реших да направя нещо,което отдавна обмислях.На нощното ми шкафче от година стоеше списание със статия"Акупунктурата промени живота ни",разказваща историята на 5 жени забременели с помоща на акупунктура.Преодолях фобията си от игли и реших да опитам,резултатът който целях по-скоро беше да освободя психиката си(ако въобще беше възможно),отколкото да забременея.Колкото и да вярвах,тази дума все повече отслабваше значението си за мен...
Спомням си последния ми постинг в седмичната тема,лутах се ,стоейки пред дилемата,дали пък неприемането на кломид-а не ме дели от наи-скъпата ми ме4та.Бях от4аяна и объркана,Лали беше тази която ми даде кураж,за сетен път.Тогава не знаех,че всъщност в утробата си нося едно малко чудо.Забременяла съм в месеца,когато бях по-отчаяна от всякога.Никога през тези 4 години не спрях да мисля колко щастлива ще бъда,когато разбера ,че ще бъда майка.Мечтаех го постоянно,когато видях 2-та положителни теста успях само да се гушна в мъжа си,и двамата плачехме,думи нямаше...
Разбрах ,че съм бременна точно месец преди Коледа.И до днес се чудя,дали акупунктурата ми помогна или е било въпрос на време,а може би и 2те заедно.Никога не спрях да вярвам,че ще прегърна и аз един ден детенцето си,макар и отчаянието понякога да беше по-силно от вярата ми.
След притесненията около ранните контракции и прокървяване в средата на бременността ми,преди 5 месеца на бял свят се появи и нашият прекрасен син.Няма думи,които да опишат чувствата ми,това е чудо...
С цялата си душа,ще се помоля и тази Коледа идната година да е пълна с повече детски смях и щастливи майчини очи.Ще сложа отново вълшебното списъче на Лали под елхата ни и ще се помоля за всички вас,Бог е милостив и вярвам , че чува молбите ни.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: lubito в пт, 26 дек 2008, 06:41
Здравейте! На 28г.съм, бебеправим от 01.01.06г., вероятна дата на зачеване - около 20.04.08г. Терминът ми е 16.01.09г. След около година и половина неуспешни опити си записахме час при д-р Александров във Варна. Преди това се обадих в София на д-р Стаменов от клиника "Надежда", но ме записаха за 23.06.08г ( после отмених часа, защото междувременно забременях и да може да се възползва някой друг). Не ми се чакаше толкова и така- във Варна. Там ни направиха подробни изследвания- хормони, снимка на тръби, спермограма и преглед с вагинален видеозон. Установиха, че няма реална причина да не забременея по естествен път. Доктор Александров каза: " Ти си още млада, опитайте още 1 година и ако не стане, ще говорим за Ин Витро". И така продължихме да опитваме месец след месец. Следих си овулацията, правихме секс под час и т.н., но чудото не ставаше :pray: На 30.04 имахме годишнина от сватбата и решихме да си направим екскурзия в чужбина. Почти цял месец умът ми беше зает с трескаво търсене на оферти в Интернет за подходящи дати, достъпни цени и дори си извадихме международни паспорти. Очаквах цикъла си около 09.05.08г., но ми закъсня с 4дни. Не се стърпях и си взех тест за бременност. Когато видях 2-те чертички се просълзих от вълнение. С мъжът ми мигахме и гледахме невярващо. Още на другия ден отидох на преглед за потвърждаване на бременноста. Естествено, бях подранила и не се видя дали има жив ембрион, само плодния сак. Моят извод от цялата история е, че човек не трябва да превръща желанието за бебе в идея-фикс. Първият месец, в който забравих за това и то се случи. Пожелавам същия успех на всички, които искат бебе! Дано Новата 2009 бъде щедра на чудеса! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: AGAPH в нд, 28 дек 2008, 22:57
Болка и аз това се почудих ,видяла си + тестчето на 21,07,2008 това би трябвали да значи,че все още бременееш? :thinking: Не че има някакво значение     :bouquet: :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: tani_sz в пн, 05 яну 2009, 16:40
Здравейте, мили момичета! Нашата мечта се сбъдна след 7 години опити, много изследвания, цветна снимка (от резултата и доктора заключи че нямам шанс да забременея по нормален път-след това изказване смених лекаря), лапароскопия при доктор Стаменов в София, още година и половина фоликулуметрия и все нищо не се получаваше. Вече бях приела идеята че може никога да нямам свои деца. От лапароскопията се установи че лявата ми тръба не пропуска контраста и нищо не може да се направи, но дясната тръба е пропусклива, макар и доста нагъната. И така започнахме да следим овулацията всеки месец при д-р Тодоров - съответно се молех да имам фоликул на десния яйчник, защото лявата тръба е запушена. Така и беше всеки месец овулацията ми ставаше от десния яйчник но резултат никакъв.... до декември месец 2007 г. Тогава при поредното посещение при доктора се видя че фоликула е на левия яйчник и аз разбрах че този месец нямам никакъв шанс да забременея. Спрях да мисля за овулацията и за секса по график, бях напълно обезверена... и точно тогава се случи чудото! Януари месец след 5-дневно закъснение си направих тест за бременност и не мога да ви опиша изумлението и радостта, което изпитахме с мъжа ми когато видяхме 2-те чертички. Невероятно, но оплодената яйцеклетка е минала през "запушената" тръба. Оказа се че наистина всичко е възможно, но се случва май-често когато напълно се откажеш и отчаяш.

Сега в ръцете си държа най-сладкото момиченце на света и няма нищо по-хубаво от това усещане!
Пожелавам на всички да изпитат това щастие  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: MishoM в пт, 09 яну 2009, 01:17
Здравейте!

 В началото на 90-те при желана бременност жена ми направи спонтанен аборт в третия месец /тогава беше на 23/ Последваха шест дълги години, през които бебе така и не се появяваше. Обиколихме какви ли не лекари, главно в София, също и знахари, жена ми си направи какви ли не изследвания, включително цветна снимка, хиперстимулации и т.н. /вече съм ги забравил/, аз самият трябваше да направя над 10 спермограми - резултат никакъв. На цветната снимка се виждаше, че цервикалният канал е стеснен вследствие на аборта, но все пак пропуска сперматозоиди и според докторите това не трябваше да е проблем.
Спомням си първия път, когато отидохме на гинекологичен кабинет -мисля, че беше 1993 година, избрахме болница "Шейново" в София, сега сигурно се казва по друг начин. След прегледа на видеозон, двамата доктори заявиха: "Положението е сериозно - имате кистозни яйчници, трябва ВЕДНАГА да Ви оперираме. Вземете си кърпа, четка и паста за зъби, чехли /забравил съм целия списък/ и веднага идвайте да Ви приемем." Няма да обяснявам в какво състояние излезнахме от болницата - изведнъж се оказа, че ако жена ми не бъде спешно оперирана, може да се случи... само бог и докторите знаеха какво /на нас ни го спестиха/. Отвън й казах, че искам да я види и друг лекар, за да има потвърждение на диагнозата, иначе ми се струва неразумно да се оперира - все пак тя нямаше никакви болки или симптоми освен липсата на бременност. Следващият доктор, който я прегледа на видеозон, каза: "Няма кистозни яйчници, просто тя е в средата на цикъла и при овулация яйчниците изглеждат така" За съжаление съм забравил името му, да е жив и здрав - само като си помисля, че жена ми можеше да е успешно оперирана от кистозни яйчници... За съжаление и той не можа да каже защо тя не забременява.
       И ето че втората половина на 90-те години мой колега, който е имал същия проблем, ми даде координатите на доктор Новачков. "Имам две деца благодарение на този човек" - ми каза. С плахи надежди тръгнахме към поредния гинеколог. Новачков прегледа жена ми, разгледа и изследванията, които й бяха правени до момента и отсече: "Предполагам, че причината е ендометриоза, породена от стеснения при аборта цервикален канал. Той пропуска сперматозоиди, но не пропуска изцяло менструалното кръвотечение - това, което остава, е хранителна среда за ендометриозата. Ако съм прав, шансовете Ви за излекуване и бременност са 50/50. За да съм сигурен за диагнозата, трябва да Ви направя лапароскопия, иначе няма да се занимавам с Вас - безсмислено е." Беше казано много директно, направо жестоко на фона на останалите доктори, които обясняваха, че няма проблеми и нещата ще се получат /изключвам тези от "Шейново"/. Съгласихме се и Новачков направи лапароскопия, която потвърди диагнозата му и при която той разшири цервикалния канал и унищожи част от огнищата на ендометриозата. След това с медикаменти спря цикъла на жена ми за 6 месеца, за да лиши от хранителна среда ендометриозата и тя да изчезне напълно. Забременяването се получи още на 7-мия месец и така жена ми нямаше цикъл не 6, а 15 месеца. Раждането беше секцио, разбира се, при Новачков, също както и на второто ни дете няколко години по-късно.
       Разказах относително подробно цялата история не защото искам да споделям публично лични неща, а защото осъзнавам какво направи за мен и семейството ми колегата, който някога ме насочи към доктор Новачков. Ако написаното доведе до такъв резултат дори и само в един случай, ще съм истински щастлив. За съжаление не винаги е възможен happy end, но има ли някакъв шанс, Новачков няма да го пропусне - може да ми вярвате, казвам го от личен опит!


Здраве, късмет, успехи и нека 2009-та сбъдне желанията на всички!

А ако някой се е заинтересувал от д-р Виктор Новачков, може да прочете и тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=320458.0


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: *Lilac* в сб, 28 фев 2009, 10:07
Искам да кажа,че наши приятели.много близки нямаха деца 6години.Д-р Новачков останови запушени маточни тръби и след оперативна лапароскопия проблема вече го нямаше.Четири месеца по-късно момичето забременя.А за тези 6години през какви ли лекари не ходиха.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имам
Публикувано от: bina_s1 в сб, 14 мар 2009, 17:56
Здравейте и от мен.Вече 3 год. с моят съпруг правим опити за второ детенце,но резултат няма.Направих си няколко изследвания сред които са хормони,хламидии и цитонамазка.Резултатите са добри.Този месец за първи път ми закъсня с 3-4 дни и си казах най-после но след показването на само една черта и идването на цикъла само след няколко часа мечтата ни отново отлетя.Можете ли да ми препоръчате някой добър лекар който може да ми помогне за вторичен стерилитет.
 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: wiwian в ср, 18 мар 2009, 10:55
здравейте момичета ,ще се запиша и аз
име:Валентина
Възраст:32
първи опити за бебеправене:1999 г.
евентуално забременяване:20-27 май 2004 г.
термин:18 февруари 2005г.
родих на 12 февруари


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: roxi73 в чт, 19 мар 2009, 10:20
Здравей те! Ще използвам краткото време докато моето Слънчице спи ,за да разкажа и нашата история. На 21 години родих голямата си дъщеря, бремеността беше планувана и се разви по план. Тогава бях студентка и ми беше много трудно да съчетавам гледане на бебе и явяване на изпити. Благодаря на майка ми и на свекърва ми ,че помагаха, но все пак ми беше трудно. Нямах време  и спокойствие да се радвам на детенцето си и да го гледам как расте. Студентсвото свърши, започна борбата за реализация в професията и аз все не се решавах за второ дете. Годините минаваха ,дъщеря ми стана на 10 години .С баща й гледах ме, как започва да се откъсва от нас, как поема по свой собствен път, а ние оставаме сами - пред телевизора. Така стигнахме до решението да имам второ дете, а и дъщеря ми от малка искаше сестриче. Да , но нещата се оказаха ,не толкова лесни,както знаехме. На 30 години остановихме проблем с гърдата ми и правих операция. Резултатът беше добър. Спокойно продължихме по план"БЕБЕ", но не се получаваше. След месеци на надежда и разочарование, моят АГ доктор ме посъветва да направя изследване за токсоплазмоза. Резултатът беше ужасен - много висок титър. Започна се редуване на антибиотици и изследвания , а титърът не мърда. След последното изследване  аз забременях, но се уплаших. Казвах си с тоя висок титър не мога да рискувам, а кой да ми каже , че има и друга методика на изследване където се вижда активната и неиктивната форма на инфекция , така че може много лесно да се определи има ли опасност за плода или не. Явно и докторът ми не го знаеше!?!Направих аборт - грешка , но ....След това смених лекаря  си . Получих много внимание и най - важното комплексен план на действие. Проблемът с токсоплазмозата беше решен, но бебето го нямаше. Втората стъпка беше хормоналното изследване , оказа се ,че имам по- високо ниво на тестостерон.С подходяща хормонална терапия и това се оправи, но бебе пак нямаше. Трета стъпка хормонална стимулация и инсеминация- резултат нямаше. Последната беше ин витро, но отказах защото нямах финансова възможност и все пак си имах детенце. Така 4 години. Започнах да се отчайвам всичко ми е наред, а не се получава , спряхме да говорим за второ дете. Тайно си мислех ,че възрастта ми напредва и може би ще трябва да се пазим. До Новогодишната нощ на 2007 срещу 2008 .От новогодишната баница ни се падна бебе, дори не го изкоментирахме толкова вече ни се виждаше нереално. Да, но януари месец ми закъсня цикълът и аз направих поредния тест. Гледах и не вярвах - ПОЛОЖИТЕЛЕН. Излезе вярно - нова година нов късмет. На 35 години родих втората си дъщеря. Въпреки годините имах много лека бременост и родих общо взето леко. Не мога да опиша радостта у дома, колко сме щастливи всички и как къщата ми се напълни. Мили момичета, не се отчайвайте ,може би точно когато не очаквате , ще ви споходи щастието, не губете кураж. Вярвайте и се борете за това да станете майки! На всички пожелавам, да ви озари щастието на майчинството!!!!!!!!!!!!!!!!!  :bouquet:                (https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png) (http://www.mamaibebe.com)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: fifonka в пт, 20 мар 2009, 11:36
Здравейте, момичета! Ние с моя съпруг бебеправихме от лятото на 2007 г. Но все не ставаше и не ставаше. Отдавах го на стреса от работата и си казвах, че все ще стане. Докато през септември 2008 г не ми откриха 7см миома на задната стена на матката. Оперираха ме, но неуспешно. Не могли да я извадят, защото била мн кръвоснабдена и се намирала мн близо до тръбите и е бил мн голям процента след това да остана бездетна. И така моя лекар каза, че трябва да забременея по най-бързия начин, защото миомата расте и аз да имам поне 1 дете , та да може да я отстрани. Но бебето така и не ставаше през следващите 3 месеца. Правихме спермограма на мъжа ми , която се оказа не мн добра. Следващата стъпка беше да правим цветна снимка, за да видим какви са пораженията от миомата върху матката ми. Трябваше да изчакам да ми дойде цикъла да ми свърши и на ЦС. Ми закъсня ми 5 дни и аз си казах нормално. На мен никога не ми е бил редовен цикъла. Закъснението стана 8 дни, а аз тест така и не направих, защото не исках за пореден път да се разочаровам. А моя лекар ми беше казал при 10 дни закъснение при него. И така реших да направя тест и да ходя при него. И изведнъж  :EFP:  Направо не можех да повярвам. и на 05.01. аз разбрах че съм бременна.  :D  От самото начало съм в болнични с ограничен режим на движение.Повече вкъщи и на легло защото миомата е над 10 см. и дано всичко е наред на 05.09 ми е термина. С нетърпение очакваме появата на тъй дългоочакваната рожба. Пожелавам на всички бебеправещи успех, а на успелите вече леко бременеене!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: milendi в пт, 20 мар 2009, 12:09
браво на вас момичета ,дано и на мене да ми се отдаде възможност да пиша и аз тука в най скоро време  :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: foto_unicum в сб, 21 мар 2009, 09:45
--------------------------------------------------------------------------------

Здравейте.Темата наистина е много интересна.Ето и моята история на кратко.Близо 8 години се борих със стерилитета ми.Ходене по- мъките.Януари 2004год. направих 1/вият опит и след това за една година и половина още 5.Последният през 07.2005год. ни донесе двете чертички на теста.Сега имам две прекрасни момиченца.Немога и не зная как да се отблагодаря на екипа на др.Йосиф Димитров.Нека има повече добри хора като тях. Не се отчайвайте при неуспех.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kristina22 в чт, 02 апр 2009, 10:52
Здравейте и от мен.Нашите проблеми със зачеването започнаха преди 2 години.Моя мъж е прекарал заушка на 19г.,тогава свекърва ми не е обърнала внимание и след като решихме да си имаме бебе разбрахме че има проблем.Ние сме от Димитровград и тук няма специалисти в тази област,затова ние се обърнахме към специалист от Пловдив. Той направи спермограма на мъжа ми и резултатите бяха ужасни. Решихме да започнем лечение-първо започнахме с клостилбегит-не помогна, включихме и инжекции прегнил,купувахме билки правихме отвари и така година и половина.Миналата година към края на октомври отидохме в Пловдив при нашия лекар да видим какво е положението-беше отчайващо,доктора каза че няма какво повече да направи,оставаше ни само инвитро.Бяхме повече от отчаяни-нямахме пари за инвитро,нямаше смисъл от инсеминация,освен донорска,но аз исках да си имаме наше дете,а ме от друг мъж,който дори не познаваме.И така след дълго мислене се реших на донорска инсеминация,беше вече началото на декември месец,не знам защо бяхме решили че до март месец ако не забременея отиваме на донорска инсеминация,доктора ни беше толкова категоричен че няма да забременея по нормалния начин че даже и не правехме опити,само чакахме да дойде март месец.На 16-ти декември трябваше да ми дойде цикъла,след 4-дневно закъснение си направих тест и видях 2-те чертички.Просто това което изпитахме тогава няма как да се опише.Имахме си коледно чудо!!!Сега сме по-щастливи от всякога и чакаме да се появи бебето.Много ще се радвам ако някой прочете нашата история и разбере че наистина стават чудеса.Аз по принцип съм краен песимист,но вече знам че понякога стават чудеса.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Пумукъл в пт, 03 апр 2009, 17:55
Имам и моята си история,но вече съм я споделяла в друг подфорум...При мен проблемът не беше в забременяването толкова,колкото в нездравия плод и т.н.Е вече се радвам на своето момченце и не мисля да спра дотук...
Прочетох премеждията на kristina22(1986) и се сетих за подобен случай.Момчето прекарало като дете заушка и му казали ,че няма шансове да стане баща,момичето имало хормонални проблеми,паузи между циклите с месеци и тя получила тази диагноза "бездетие".До голяма степен това ги е събрало-приели си съдбата(нямало обвинения,нито чувство за вина) и започнали връзка.Били студенти,но не се налагало да се пазят-нали лекарите били категорични и така 2-3 години,не само не мислили за деца,а и не допускали подобно нещо да се случи.Но този метод на контрацепция :2thumbsup:не се оказал 100% надежден.Тя забременяла "изневиделица" и сега се  радват на 11месечно момиченце.Така че винаги има вратичка! newsm10


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: rila11 в ср, 29 апр 2009, 05:36
При мене психиката и стреса бяха причина за 2 годишен секундарен идиопатичен стерилитет. Още в самото начало ми казаха, че стреса около детето може да е причина, но не се отказвахме. 5 цикъла с кломифен, 2 с гонал, 1 с пурегон, 1 спонтанен аборт. Разочарованието след всеки път ме съсипваше, добре че касата плащаше всичко.  Накрая ми писна, отказах инвитрото през февруари, реших, че едно дете ми стига, дори секс не правихме. В петък си видях коледният подарък на видеозона.

Лошото на този период беше, че и връзката ни страдаше от този оплодителен секс, и двамата се натоварвахме психически, правехме го механично за едното бебеправене.  Там ни беше грешката.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: malinkap в пн, 04 май 2009, 09:26
Ето и моята история.
Проблемите ми започнаха преди 5 години с диагноза дермоидна киста и отстранен един яйчник.По време на операцията немарливи лекари ми направиха кръвоизлив,който подозирам за появата на начална форма на ендометриоза.
4 години се лекувах във Военна болница в София при една лекарка ,която ми изписваше противозачтъчни за ежемесечните фоликуларни кисти .Най-накрая вдигна ръце и ми каза,че няма да имам деца.
Преместих се в клиника по стерилитет с идеята за инвитро оплождане.Там се започна една дълга и тежка борба.
Около 1 година бях постоянен пациент при тях ,с какви ли не изследвания :хидротубация,хистероскопия за полип,лапароскопия,3 опита на естествен цикъл,1 инсеминация.Бавно и сигурно диганозата се очертаваше -ендометриоза начална форма ,която предизвиква ЛУФ и поликистозна структура на единия ми яйчник.Тоест имаше много сериозне ендокринен проблем.Стигнах и до ендокриноложка ,която ми откри лека инсулинова резистентност ,та се наложи да взимам метформин 5 месеца.
Най-накрая касата отпусна лекарства за инвитро и направихме първото си успешно икси с 2 чертички и живот и здраве чакаме близнаци!
Правихме иски ,защото през тези 5 години борба ,мъжа ми разви варикоцеле и го оперирахме,но морфологията остана 8% ,та докторите искаха да се презастраховат.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: LEILA BEL в чт, 25 юни 2009, 20:15
   И аз искам да споделя как се сбъдна моята мечта   ::baby106::
Когато бях само на 23 год. при операция по спешност ми отстраниха десният яйчник.Тази случка остави дълбока психологическа рана,преобърна живота ми.След това попадах на некадърни лекари,които ми набиваха в главата,че с всяка изминала година шансовете ми намаляват  :(
   Противно на лекарските прогнози преди три години забременях като по чудо от раз,но за жалост не и беше писано на тази бременност.Прекъснаха ми я в 20 г.с. по медицински причини при здрав плод заради обилно кървене,разлепена плацента и намалели води.Това ме довърши психически  :cry: Последва и лапароскопия и съмнения за ендометриоза...
   С много болка пиша тези редове,обещала съм си никога да не си ги припомням тези ужасни години,защото господ ме дари с най-прекрасното същество-моята малка дъщеря,която спинка сега сладко до мен.
   Искам да вдъхна вяра на всички момичета,които живеят с тази болка и с огромната мечта за рожба.
              НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ТЕ !!!НЯКЪДЕ ТАМ Е ВАШЕТО БЕБЧЕ  newsm32
   От сърце желая на всички много късмет и мъката от дългото чакане да бъде скоро заличена от сбъднатата ви мечта :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ewa78 в пн, 06 юли 2009, 16:10
 Незнам от къде да започна,защото минах почти през всичко,което можеше за да имаме дете. Бебеправене- 5 години.Започнах с гинеколог от моя град,който ме тъпчеше с клостилбегит....... незнайно колко пъти,изследвания на хормони....всичко-ок....така 3 години минаха.Вече се бях отчаяла,когато една приятелка ми каза да отида в София да ми проверят тръбите за проходимост.Така заминаваме ние с мъжа ми не за София ,а във Варна при доц.Маркова - резултатът запушени тръби,от тук нататък - лапароскопия.Изчетох и проучих къде да я направя и реших че ще бъде в София при проф.Налбански,Майчин дом.Така мина лапароскопията и се оказва че освен запушени тръби имам и сраствания и то не малко.....,следваща стъпка- пластика на тръбите 3 месеца по късно пак при професора....Според него резултат трябва да има до 1 год,ако ли не пак болница,пак изследвания.......Чакам 1 година,като през това време ходя на физиотерапия.....След 1 година,неуспех решавам че ще се обърна към клиника по инвитро с надежда да направя инсеминация,но......... не възможно,при запушени тръби само инвитро..ОК започнахме подготовка за инвитро,това става 2008г метсец май.... резултат-неуспешно инвитро.Следва почивка и подготовка за септември или на следващата пролет.През това време смених и работата си и не ми се мислеше изобщо за бебеправене,за подготовки,процедури и т.н.Месец август ходихме до Рилския манастир и там дадох обед, пред мощите на св.Иван Рилски ако ме дари с дете....така месец септември теста ми показа 2 черти  и сега се радвам на една малка,сладка кукличка,най-прекрасното нещо в моя живот....Така е било писано да мина през всички тези изпитания,за да се сдобия с прекрасната си рожба.НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ НИКОГА МОМИЧЕТА ,ГОСПОД ПОМАГА ВЯРВАЙТЕ В ТОВА!!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: didas в сб, 11 юли 2009, 15:50
Здравейте моми4ета.Не мога да повярвам 4е най-накрая пи6а и аз,след 2 години и половина чакане и ходене по лекари.След като не става6е вече близо година отидох на лекар,първо хормони и цветна снимка,която много ме боля през октомври 2007 ,резултатите ми дойдоха януари,живея в Испания,при което ми казаха че се съмняват за запу6ена дясна тръба и искаха да направят лапароскопия от която се ужасявах.Насрочиха ми я за май 2008 но се отказах в последния момент и им казах 4е искам да пробваме с инсеминации.И така на другия месец първо инсе неуспе6но.Следва6тия месец пропуснах заради свръхстимулация и септември следва6тата пак неуспе6на.Нервите ми бяха опнати до краен предел,бе6е стра6но стресира6то особено 4акането.И тогава ре6их- 6те направя лапароскопия 6том лекарите казват че така трябва..и така чаках 6 месеца,насро4иха я за април 2009,умирах от страх но моя мъж бе6е до мен неотлъчно,много ме подкрепя6е.Така на 16-ти ми дойде на 21-ви бе6е лапарото.Мина по леко от колкото о4аквах,цветната снимка ме боля пове4е а тук само стресът от подготовката ти остава,мина и замина,о6те ве4ерта бях в къ6ти.Резултата ми казаха о6те в болницата,че тръбите ми са добре и нямя запу6вания.Съ6тия месец,дни по късно си усетих овуто и се възползвахме. И така на другия месец ми закъсня но не можех да повярвам мислех че 6те е не6то от операцията но не- на 16-ти маи си направих теста и видях двете 4ерти4ки които понякога в моменти на отчаяние мислех 4е няма да видя.Безкрайно сме 6тастливи,живот и здраве януари да гу6каме на6ето бебче.Искам да ви кажа че наистина е вярно че когато наистина силно иска6 не6то рано или късно се случва :peace: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: dialbi в сб, 18 юли 2009, 12:46
ЗДРАВЕЙТЕ,БЪДЕЩИ И НАСТОЯЩИ МАЙКИ!И АЗ,КАТО ВСИЧКИ ВАС ИМАХ СЪЩИЯ ПРОБЛЕМ-ТРУДНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ,САМО ЧЕ СЛЕД ПЪРВОТО МИ ДЕТЕ,ИЛИ ТАКА НАРЕЧЕНИЯ"ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ".СТРАШНО МНОГО ИСКАХМЕ ДА ИМАМЕ ВТОРО ДЕТЕ,ГОДИНИ НАРЕД ЧАКАХМЕ,И ЧАКАХМЕ,И ЧАКАХМЕ,НО НЕ СЕ ПОЛУЧАВАШЕ.МИСЛЕХ СИ,ЧЕ НЯМА ДА ИМА ПРОБЛЕМ,ВСЕ ПАК ИМАМ ЕДНО ДЕТЕ,ЗАЩО ДА НЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТНОВО?НО,ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СЕ ОКАЗА ПО-ТРУДНО,ОТКОЛКОТО ПРЕДПОЛАГАХ.ПОДЛОЖИХ СЕ НА КАКВИ ЛИ НЕ ХОРМОНАЛНИ ТЕРАПИИ,ПРГЛЕДИ И КАКВОТО ДРУГО СЕ СЕТИТЕ,НО ЕФЕКТ НИКАКЪВ!НЕ СЕ ОТКАЗВАХ,ОБАЧЕ,ЖЕЛАНИЕТО МИ ЗА ДЕТЕ БЕШЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМО,ЧЕ ДОРИ ЗА МИГ НЕ ДОПУСКАХ ВАРИАНТА ДА НЯМАМА ВТОРО ДЕТЕ.ВСЛЕДТВИЕ НА ПЪРВОТО МИ РАЖДАНЕ ПОЛУЧИХ АДЕНОМ НА ХИПОФИЗАТА,КОЙТО ЛЕКУВАМ И ДО ДНЕС,ЧУВАХ КАКВИ ЛИ НЕ МНЕНИЯ ЗА ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТНОВО,НО АЗ ЗНАЕХ,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД,НЕ МОЖЕШЕ ДА Е ИНАЧЕ!ПОСЛЕДНАТА МИ НАДЕЖДА БЕШЕ ЛАПАРОСКОПИЯ.И-,БИНГО!!!МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА СЛЕД НЕЯ БЯХ БРЕМЕННА!ГЛЕДАХ ДВЕТЕ ЧЕРТИЧКИ НА ТЕСТА И СИ КАЗВАХ,ЧЕ В ТОЗИ МОМЕНТ СЪМ НАЙ-ЩАСТЛИВАТА ЖЕНА НА СВЕТА!БРЕМЕННОСТТА МИ БЕШЕ МНОГО СПОКОЙНА И БЕЗ ОСОБЕНИ ПРОБЛЕМИ,РАЖДАНЕТО МИ БЕШЕ НАЙ-СТРАХОТНОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЖИВОТА МИ,А ДЪЩЕРЯ МИ Е ВЕЧЕ НА ПОЧТИ 3 ГОДИНИ.И АЗ СЪМ ИМАЛА МОМЕНТИ НА ОТЧАЯНИЕ,КОЛКОТО И МАЛКО ДА СА БИЛИ,ИМАЛА СЪМ ГИ,НО НЕ СИ ПОЗВОЛИХ НЕГАТИВНИ МИСЛИ ЗА ЕВЕНТУАЛЕН НЕУСПЕХ,И ВЯРВАМ,ЧЕ ТОВА МИ ПОМОГНА МНОГО.СИЛАТА НА МИСЪЛТА И ЖЕЛАНИЕТО ЗА НЕЩО,БЕЗ ДА СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ФИКС-ИДЕЯ ,ПРАВЯТ ЧУДЕСА!ВЯРВАМ В ТОВА И ПОЖЕЛАВАМ ОТ СЪРЦЕ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА,НА КОИТО ИМ ПРЕДСТОЯТ  ТЕЗИ МОМЕНТИ НА НЕСИГУРНОСТ,ДА НЕ СЕ ОТЧАЙВАТ,ДА СА СПОКОЙНИ И СИГУРНИ В ТОВА,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ НАРЕДИ.ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ,ВЯРВАЙТЕ В ЖЕНСКАТА СИ ИНТУИЦИЯ И ВСИЧКО ЩЕ СТАНЕ ТОЧНО,КАКТО СТЕ ГО ПЛАНИРАЛИ!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mamadesita в сб, 18 юли 2009, 23:29
Здравейте майчета!Всяка от нас е преминала/И БИ ГО НАПРАВИЛА ОТНОВО/през ада за да гушне своя рожба.При нас това отне 6 дълги години,през които се случваше да изпадам в отчаяние и да си мисля,че на мен не е отредено да имам рожба.Но се случи чудото и сега със съпруга ми се радваме на 3месечното си бебче.Пожелавам на всички такъв благоприятен развой.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Krisita в пт, 18 сеп 2009, 22:47
защо толкова отдавна никой не е писал тук ? това е една от най-хубавите теми, моля ви успели момичета споделете с нас вашата история, така давате огромен стимул и надежда на нас очакващите


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: raia197 в пт, 25 сеп 2009, 12:15
 И аз искам да споделя как се сбъдна моята мечта newsm07 ......
Всичко започна преди 15 години. Събудих се рано сутринта за училище с много силни болки в ляво долу ниско,  до вечерта болката беше вече нетърпима и когато майка ми се прибра от работа ме отведе на лекар. Първо си помислиха, че е апендикс, но след това  ме изпратиха в гинекологията. Приеха ме за лечение и започнаха да ми дават антибиотик, но тогава беше криза и нямаше лекарства, храна и т.н. в болниците, та започнаха лечение- лекарството свърши, почнаха с втори антибиотик , но и той свърши и ми обясниха, че не могат да почнат трети и така ме оставиха не излекувана. Няма да навлизам в повече подробности за да не ви отегча, но ще ви кажа, че при престоя ми в болницата се намери един "много голям специалист" д-р Джунков, който ми каза, че: НИКОГА НЯМА ДА ИМАМ ДЕЦА [smilie=smile3511.gif]. В този момент мислех, че живота ми е свършил newsm45, та аз бях първо на 16 г. , второ бях девственна и трето къде беше лекарската клетва и човечност в този момент. И така изминаха 9 г. в непрестанна мъка, болка и тъга. През това време ходех на прегледи и непрекъснато ми казваха, че не съм излекувана от възпалението, а то е станало хронична и може да имам проблеми, но нищо не се знае и т. н.  newsm78 и така мъката се увеличаваше с всяка изминала година. Така дойде края на 2004 г. запознах се с най- прекрасния човек на света и след три месеца вече живеехме заедно с уговорката да не бързаме със сватбата да се опознаем. Не минаваше ден без тогава приятелят ми да не ми каже, че иска час по- скоро да стана негова съпруга и така аз един хубав ден не издържах и му казах, че са ми казали, че НИКОГА НЯМА ДА ИМАМ ДЕЦА и че ако ми е писано да бъде така аз нямам право да наказвам и него. При което той ми каза: СКЪПА ОБИЧАМ ТЕ ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ АКО ГОСПОД Е РЕШИЛ ДА НЕ НИ ДАВА СВОИ ДЕЦА СЪМ ГОТОВ ДА СЕ ОСИНОВИМ, САМО И САМО ДА ОСТАНА С ТЕБ ЗАВИНАГИ.  Душата ми сякаш се отпусна в този момент тогава беше май 2004 г. През юни цикълът ми закъсня и с последните ни пари съпругът ми купи тест за бременност, който излезе  :EFP: Не можех да повярвам бях на седмото небе. След това го потвърди и специалист.  newsm44 И така в началото на февруари 2005 г. се роди едно от многото прекрасни деца на света, моето слънчице, моето бебче, моето златно момченце. newsm30
Това е моят разказ с който искам да кажа да не се доверявате много на големите специалисти като д-р Джунков, който сигурно не ме помни, но аз него никога няма да забравя......
 С тези редове искам да вдъхна вяра на всички момичета, които живеят с тази болка и с огромната мечта за рожба. Също така искам да им кажа:
              НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ !!!НЯКЪДЕ ТАМ Е И ВАШЕТО БЕБЧЕ, КОЕТО ЧАКА ТОЧНО ВАШАТА ЛАСКА И ЦЕЛУВКА И С НЕТЪРПЕНИЕ ЧАКА ДА ПОРАСНЕ И ДА КАЖЕ ТОЧНО НА ВАС - ОБИЧАМ ТЕ МИЛА МОЯ МАМА !!!!!
   От сърце желая на всички много късмет и мъката от дългото чакане да бъде скоро заличена от сбъдването на заветната мечта. ::baby106::
Надявам се да не съм ви отегчила.....
Но поне при мен така се случи бях благословена [smilie=smile3541.gif] и се  :pray:, следващата да си ти............  :


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: lori1234 в пн, 28 сеп 2009, 17:14
Здраавейте!
Искам и аз да споделя нашите премеждия до заветните 2 черти.Педи около 4 години решихме да си направим бебе.Винаги съм мислила ,че в момента в който спрем да се пазим до 6 месеца ,ще съм бременна-да ама не.Започнахме лечение в Пловдив с 4 инсеминации в рамките на година-неуспешни.По-късно се оказа ,че поради висок пролактин нямам овулация,а и спермограмата на мъваа ми във всяка клиника беше различна.В началото на тази година бях на преглед в ин витро клиника в София.Бяха ми назначени отново хиляди изследвания.След като бяха готови ни отговориха ,че тябва да почакаме 7-8 месеца за ин витро,така или иначе сме чакали 4 години.Искам да подчертая,че със съпруга ми не сме разчитали на финансиране от фонда.След като чух,че още ще чакаме,открих няколко болници в Истанбул,прочих ги и си избрах една.Изпратих си документите,след 3 дни минахме през комисия и след 2 седмици,на 3-ти ден от цикъла,бях на преглед,започнах стимулация с последващо ин витро.На 11 ден ,напраавих кръвен тест о чудо-положителен.Вече съм в 8г.с. и съм безкрайно благодарна на екипа,който направи възможно чудот да се случи.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mannuella в пн, 05 окт 2009, 23:26
мале,момичета през какво сте минали....като си представя,че и аз бях близо до проблемното забременяване...нзм
да сте живи  здрави


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: fifonka в вт, 06 окт 2009, 07:51
Здравейте, борбени момичета!
Моята история я разказах на предната страница. А сега искам да ви кажа ,че вече прегръщам моето слънчице - Маги, която се роди на 24 август! Стискам палци на всички вас, от сърце ви пожелавам успех и здрави и пухкави бебчета! И никога не провесвайте нос, борете се до последно, както направих аз!
 :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: krisc4an в сб, 24 окт 2009, 22:27
Здравейте!Ето как успях и аз да гушна моята рожба;През 1995 напрвих спонтанен аборт във 2 месец през 2000 година наприх втори спонтанен аборт пак във 2 месец!2002 година лапароскопия!През 2004 реших да посетя доктор Минев който ми назначи сума изследвания от който не се откри проблем!2007 забременях от 2 инсеминация правена пак от доктор Минев за жалост загубих бебето в 28 седмица!Този път обаче си казах че нищо няма да ме спре и съвсем скоро ще съм пак бременна!Само където този път сана от 6 тата инсеминация !Бях решила и ако тоя път теста е отрицателен правим инвитро но точно когато най малко вярвах че е станало видях положителния тест!Току що нагушках резултата от тоя тест и я сложих да спи :D :DВярно борих се 15 години но си струваше всичко през което минах!Благодарна съм на доктор Здравко Минев ,че никога не ме остави да се предам и се пребори заедно с мен както и на професор Милчев който по спешност извади дъщеря ми Елица в 34 седмица и на доцент Мая Кръстева ,която я пое и се погрижи за нея! :lol:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: atena75 в ср, 04 ное 2009, 15:40
Здравейте! Не ми се иска да говоря подробно за манипулациите, през които минах през 6-те години опити за забременяване. Важното е психически човек да издържи, като е нормално да има приливи и отливи на надежда, вяра и отчаяние. В начлото бях много отчаяна, после си казах трябва да мисля положително, да си правя визуализации и да вярвам силно, без колебание, пак не успях. После започнах да се моля на Бог да ми даде сила и светлина в душата, за да издържа на това изпитание. И най-вече занимавах се с най-различни дейности, за да не мисля. Колкото повече знае човек за забременяването, толкова повече се затормозва, наложих си информационно затъмнение съзнателно. Мислех си-не мога да се примиря, да имам дете е най-важното нещо в живота ми. Но всъщност на мен поне ми помогна това - смирението, не можем да контролираме всичко. Казах си -правя каквото мога, а резултата-не зависи от мен. Все пак в Бог е началото и края. сега съм в 9 месец и чакам сина си живот и здраве съвсем скоро. Вярвайте, момичета, но и потърпете, борете се и се смирете! Успех от сърце и много светлина и сила в душите!!!!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mai4kaaaaa в пн, 30 ное 2009, 23:28
mnogo iskam da imam dete.semeina sam ot 2 godini,no opititeni sa ot dosta po rano.hodila sam na doktor i mi kazaha 4e vsi4ko e nared.no vse o6te imam nadejda,no naistina e tajno vsi4kite ti bli4ki i priateli da imat deca,a ti da kazva6,4e o6te ti e rano,a vsa6toto vreme da go jelae6 ot sarce :( :? :(


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: neatne в пн, 14 дек 2009, 15:08
Здравейте! Ние се лутахме напред назад около 6 години. Минахме през какви ли не процедури и опити, срещнахме се с какви ли не светила в областта на забременяването и оказа се, че всичко е наред при мен и съпругът ми. Не искам да навлизам в подробности, мъката през тези години беше голяма, към това също не мисля да се връщам. Сега имаме едно дете - момиченце на 1 г и 8 месеца е, голямата ни радост. Очакваме и второ дете живот и здраве през 2010! Обещала съм да споделя и надявам се това да достигне до повече бъдещи майки и момичета копнеещи да имат дете, това което в крайна сметка ми помогна. Отдавна преди години бях гледала репортаж за църква, в която има чудотворна икона помагаща именно за забременяване, намираща се в квартал Горни Воден , Асеновград. Имаше интервю с един мюсюлманин който беше отишъл там да се помоли за снаха си да има дете, това много ме впечатли, обещах си да отидем със съпругът ми. Но намерихме време за това или по скоро се сетих за църквата чак години след обещанието и през 2007 година отидохме. Свещеникът отец Живко и съпругата му са изключителни хора, дадоха ни една ябълка, която е именно за забременяване, дадоха ми и едно коланче което да го нося постоянно докато забременея и чак след като родя да го махна. Забременях  1-2 месеца след посещението ни и изяждането на ябълката. Това лято минахме от там за да благодарим за детето, което вече имаме и отново си взех ябълка, защото вече искахме второ дете и опитвахме от 3-4 месеца. Какво да ви кажа този път веднага забременях. И за това обещах да разкажа историята си. Не зная вашата вяра доколко е силна и не бих искала да въздействам на никой. Аз вярвам, че чудотворната сила на иконата ми помогна да забременея и ще кажа само, че нищо не пречи да посетите църквата и да се уверите в думите ми. Желая късмет и успех на всички от сърце!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: plami213 в пт, 18 дек 2009, 16:17
Здравейте  :hug:
За радост,не съм имала гинекологични проблеми,но бебеправенето при нас беше 8 месеца.Бях притеснена,но чудото стана.Сега съм горда мама на 7 месечно бебе.Мисля,че когато човек иска нещо толкова силно и вярва че то ще се случи се случва! Пожелавам на всички искащи и при тях да се получи! ВЯРВАЙТЕ И НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ТанчеПанче в пн, 28 дек 2009, 17:10
Здравейте! След като съм вече в 9-тия месец на моята бременност и очакването да се роди малкото ми съкровище ме изпълва с ураган от чувства, реших и аз да споделя как стана събитието...След три годишно ходене по мъките, доктори, хормони, инсеминации, решихме със мъжа ми да се оставим на случайността. Между другото всички изследвания показваха, че нямаме никакви проблеми, поради които да не можем да имаме детенце...Оказа се обаче че аз имам повишени показатели на хормоните на щитовидната жлеза... пиейки медикаменти за тези хормони и след една екскурзия в Египет, работата взе че стана....Не  :peace: :hug: :pray:знам от психическото спокойствие или от хормоналните таблетки, но сега съм в очакване на моето малко момченце......


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: AAAAAAAAAA в пн, 08 фев 2010, 22:41
Здравейте и от мен!След 2 спонтанни аборта видях 2-те чертички-просто не можех да повярвам,че след всичките изледвания и дългото очакване мечтата ми ще беде реалност.Докторът обаче каза да изчакаме за да бъде сигурен.Това направо ме уби-мислех че за пореден път съм се провалила,самообвинявах се и си мислех че той нарочно не иска веднага да ми го каже а изчаква и това направо ме убиваше.Отидох наслуки при двама специалисти защото не издържах да чакам 10 дни-и двамата казаха че нямам късмет и този път.Отчаях се.Само заради мъжа ми отидох на 10 ден при моят лекар примирена да чуя и от него същото.НИЩО НЕ ОЧАКВАХ И ТОГАВА ТОЙ КАЗА -ЧЕСТИТО БРЕМЕННА СИ!!!Не знам как излезнах от кабинета-мъжът ми ме чакаше отвънка и каза че само по погледа ми е разбрал.Последваха 9 месеца пълни с изследвания,инжекции, болки и лежане вкъщи.Не можах много да се пофукам с коремчето си или пък да изживея прекрасно времето, но малкото човече вътре в мен ми даваше сили и надежда.Накрая дойде  :baby_neutral:най-прекрасното вързопче на света.Това е моята история със щастлив край.Искам да видя и още много такива от всички които досега са били в другите теми и да им кажа ,че благодарение на тяхната сила и вяра и аз успях.Нека по бързо и техните итории бъдат написани тук.Вие ще успеете :hug: :pray:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Luciferina в пн, 22 фев 2010, 15:36
Пиша малко предварително, но искрено се надявам бременността ми да си мине спокойно и леко и най-важното успешно.
Близо 3 години се опитвахме да имаме бебе. През това време минах през 3 клиники,безброй фоликулометрии, хормонални изследвания, щитовидна жлеза, кръвна захар, инсулин, хидротубация, стимулации, инсеминация, посткоитални тестове, спермограми. Никъде не беше открита физиологична причина да не забременявам. Смених работата с по-малко стресова, сменихме и квартирата. Покрай преместването и чакането за час за цветна снимка, която ми искаха от последната клиника и евентуалната подготовка за ин витро на естествен цикъл (с диагностична цел, както се изрази доктора), бебето се е получило без чужда намеса.
Когато ми закъсня изобщо не повярвах, не повярвах и след като видях резултата от кръвните тестове. Сега гледам бебето на ехографа как помръдва с ръчички и краченца и все още не мога да осъзная, че това малко човече расте в мен. Станах, обаче, поредното доказателство за това как психиката може да ти играе лоши шеги. Нещата стават, когато трябва да станат, което не винаги съвпада с нашите желания... На всички пожелавам от сърце - успех!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Xlora в пн, 22 фев 2010, 21:49
Щица, нямам думи да изразя колко се радвам за теб!
Отдавна не беше писала в темата за проблемното и се чудех какво ли става, а то ето че ти се е случило най-хубавото нещо!
Честита бременност! Желая ти леко бременеене, много спокойствие и положителни емоции и .... разбира се най-сладкото, здраво и прекрасно бебче!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ninfil в нд, 28 фев 2010, 22:57
Много отдавна не съм влизала тук и може би за да позабравя трудните моменти. Моята история не е прекалено дълга(слава Богу) като на много от вас,но който не е минал през този ад да си лишен от правото да си майка,няма ни най-малка представа как се чувстваме. Омъжих се 2005 и в началото не обръщах внимание,че бебето не се получава. Знаех,че има време и че не е задължително да стане от първия път. Улисани в ежедневието си измина година и половина. Започнах да се замислям над въпроса. Станаха 2 години без резултат и реших,че е време да потърся лекарска помощ. Обиколих няколко лекари и един казва нищо ти няма, друг нямаш овулация (без да търси причината ),трети-пий билки и трибестан за "самолета" за мъжа ми. Изобщо несериозно отношение. Направих един куп хормонални изследвания и благодарение на всички вас разбрах,че никой от тях не е вещ в проблема ми. Един ден от предприятието ни имаше профилактични прегледи. Гинеколожката беше от София и аз споделих проблема си с нея. С един поглед жената установи поликистозни яйчници. Онемях. Знаех от този форум за какво става въпрос. Знаех каква борба ни чака от тук нататък. Следващата стъпка беше ходене в специализирана клиника по стерилитет. Но за мой късмет научих за тукашен лекар,който се занимавал с такива случаи. Реших да го посетя и човекът беше прекалено прям и каза,че чудеса не прави,но ще опитаме каквото трябва,ако не стане,събираме необходимите документи и изследвания и в София за инвитро. Последваха нови изследвания и започнахме със стимулация с Клостилбегит. 3 месеца,в които нямаше резултат. Надеждата ми отново повяхна. Но лекарят реши,че ще направим още един месец стимулация и след това лапароскопия. Но съдбата ни поднесе най-сладката изненада- двете чертички. Неможех да повярвам,не беше истина. След многото проронени сълзи и обезверяване,аз бях бременна. Сега имам син на 8 месеца и не спирам да му казвам колко много го обичам. Не разбира какво му говоря,но усеща цялата обич, с която го обграждам. На всяка една от вас,която все още се бори с проблема, пожелавам в най-скоро време да изпита това удоволствие да гушне бебето си. Не губете нито за миг надежда,чудеса има!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Jojolinka в вт, 13 апр 2010, 20:39
Здравейте и от мен аз съм още в съвсем ранна бременност , но тихичко и аз ще кажа за мен.Започнахме да бебеправим миналата година Март месец , ноември имам една неуспешна и сега пак март съм бременна - значи отговорът ми е точно една година( не сме правили никакви изследвания и лечения)

П.П.Гледам последния постинг е точно на рожденният ми ден което ме навява на мисълта че  :preggo: дойде точно като подарък за него  newsm59


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: gerito85 в сб, 24 апр 2010, 20:32
Момичета, историите ви ме разплакаха...
При мен историята със забременяването не е чак толкова дълга, както при вас, но и аз се сблъсках с празните надежди месеци наред да видя положителния тест...
Със съпругът ми сме заедно от 6 години и половина. От 2 седмици сме женени. В началото на нашата връзка пиех противозачатъчни, в началото ги приемах заради нередовен цикъл, но после се пазех от забременяване и така близо 2,5 години. Бях студентка и не бях готова да ставам мама. Преди 2 години и 3-4 месеца реших, че е време да спирам противозачатъчните, а и организма ми трябваше да си отпочине. Но...не ми идваше цикъла близо 3-4 месеца. Отидох на гинеколог, при което ми изписаха хапчета да предизвикат цикъла, но ме предупреди, че ако не ми дойде, нямало да мога да забременея. От тези думи ме заболя много, разплаках се. За мое щастие цикъла ми дойде, като в следващите месеци ми идваше нормално. Все още ме беше страх за бебеправене. Мислех си, че ще стане от първия път. Започнахме опитите от ноември 2008 година. И аз бях сигурна, че съм бременна, но не. А най-лошото е, че ми се появиха кондиломи. Нито аз съм изневерявала, нито мъжа ми, така и не можахме да разберем от какво се появиха. Успях да ги излекувам за около месец и половина. Мъжа ми тогава нямаше. Продължихме опитите - още 4-5 неуспешни месеца и изведнъж при мъжа ми се появиха тия кондиломи - при него лечението се оказа доста по-трудно (близо половин година). И така до октомври-ноември миналата година. Правихме вече наново опити за бебе. Аз не отдавах надежди, защото знаех, че не става толкова лесно, колкото съм си представяла. На Коледа си пожелах все пак да съм бременна и да имам бебе през 2010 година. След 10-тина дни закъснение на цикъла в началото на януари реших да си направя тест за бременност, макар и да бях свикнала с отрицателния резултат. Е, каква ми беше изненадата -  :EFP: . Плаках от радост! И сега съм вече в пети месец, засега всичко е наред!
Мили момичета, вашите мечти един ден ще се сбъднат! Не вярвах на чудеса, но повярвах, че поне на Коледа стават такива! Успех на всички ви!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: marrybg в ср, 05 май 2010, 10:57
Здравейте момичета!
И при мен е като при ninfil
Омъжих се и аз в началото не обръщах внимание, че бебето не се получава.
Изминаха 2 години и половина. И започнах да се замислям над въпроса. И аз обиколих няколко лекари и срещнах доста несериозно отношение. Установиха се най-накрая поликистозни яйчници. Преди да се стигне до ходене в специализирана клиника по стерилитет и аз попаднах за мой късмет на  лекар, който препоръча стимулация с Клостилбегит. Пробвахме 6  месеца - нямаше резултат и ги спряхме.
И при мен надеждата повяхна. Но съвсем неочаквано след 1-2 месец след като спрях лечението и  изненада - бях бременна.
Пожелавам всеки  да изпита това щастие да има бебче!
 Не губете  кураж, чудеса наистина има!
 :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: zawe в ср, 05 май 2010, 13:39
  Здравейте ! Бях си обещала да споделя какво ми помогна да забременея и съм сигурна , че ако пиша в правилната тема(новак съм ;-))ще бъда полезна .Затова ще бъда кратка.Значи беше ми направило впечатление , че когато си правя тестове за овулация никога втората чертичка не беше достатъчно наситено червена , а беше бледо розова и си мислех че е нормално , но после разбрах че не е така.
  Започнах да пия ЦИСТОФЕМИН на д-р Тошков за болки при менструация и какво се оказа когато си направих тест за овулация след приема му?Вече и двете чертички бяха еднакво плътни т.е явно преди това ми е липсвала менструацията.Скоро след това вече бях бременна :D!Пожелавам го искрено на всички жени които го желаят!Успех!

"овулацията" не "менструацията" :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Danaq123 в чт, 03 юни 2010, 12:52
Прочетох почти всички истории и толкова се радвам за всички вас, които не сте спряли да се борите, въпреки,че в началото не се е получавало! Браво и успех на вскички, които продължават да се опитват


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: marrybg в пт, 04 юни 2010, 23:42
Понякога се получава точно като спреш да опитваш и напълно се се отказал от всякакви опити за забременяване и точно тогава внезапно идва щастието. Малкият бебчо !
Спокойствието в много от случаите е важен фактор и е най-доброто лечение!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: alex_og97 в вт, 15 юни 2010, 20:46
Понякога се получава точно като спреш да опитваш и напълно се се отказал от всякакви опити за забременяване и точно тогава внезапно идва щастието. Малкият бебчо !
Спокойствието в много от случаите е важен фактор и е най-доброто лечение!

 Това важи точно за нашия случай  :peace:

След няколко неуспешни бременности, то мисед, то извънматъчна бременност и последната от които преди две години аборт в 21 г.с. ,  след който докторите казаха, че трябвало да ми направят серклаж и след това двегодишно ходене по мъките - прегледи, изследвания и т.н. известно ви е всичко, за да се случи чудото отново и точно когато док ми каза да направим изследване на Антимюлеровия хормон в София и евентуално да се насочим вече към инвитро  :crazyeyes: аз сякаш се отказах, отказах се и реших поне месец-два да почиваме, без доктори, без изследвания, без прегледи, без броене и т.н. и точно тогава, когато наистина бях спряла да мисля вече за това се случи  :EFP: още същия месец неможех да повярвам и когато след  една седмица закъснение отидох при док тя се усмихна и каза: май на твоите фоликулчета не им се разкарва до София, ааа   :)

Та това е, marrybg е права, напълно права  ;-)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Slyncho в ср, 16 юни 2010, 11:13
Понякога се получава точно като спреш да опитваш и напълно се се отказал от всякакви опити за забременяване и точно тогава внезапно идва щастието. Малкият бебчо !
Спокойствието в много от случаите е важен фактор и е най-доброто лечение!

Така е! При нас определено това беше причината. До такава степен се бях хванала като удавник за сламка за работата си, че в един момент съвсем се увлякох в нея. Дори бях забравила да отбележа датата на последната си менструация и чудото стана :)
 След това имахме неловки ситуации в гинекологичния кабинет. :oops: Леля ми, която е акушерка ми каза, че само циганките при тях не знаели, кога им е била последната менструация. Но 5 минути срам са нищо, пред това 4 години да живееш  с мисълта, че никога няма да прегърнеш дете-своето дете!

Опитайте се да забравите за пролемите си момичета. Наслаждавайте се на живота, на успехите си в работа, на чудесните резултати във хобито си, пътувайте.....Наслаждавайте се на всичко за което скоро няма да ви стига времето, защото ще сте станали майки :) :hug:

Прегръщам ви всиките и не губете вяра...моля ви :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: user_forum в нд, 20 юни 2010, 05:43
Здравейте !!!

Толкова се радвам като чета за заветните "две чертички" !!! Сигурна съм, че ще ви се стори, че историята ми не е за тук - който не иска да не чете... Просто темата много ме развълнува и исках да споделя !
Най- голямата ми мечта е да създам семейство и да имам деца ...

Преди 5 години претърпях животоспасяваща операция заради вътрешен кръвоизлив в корема... В клиниката я описаха като "извънматочна бременност", тъй като здр. каса отпуска солидни суми за нея ... Бях на 19 години, това беше невероятна психическа травма за мен и цялото ми семейство. Оказа се, че е руптура на жълтото тяло на десен яйчник (пукнат яйчник)... След операцията се започнаха инфекции, бактерии,антибиотици - добре познатият "затворен кръг" ... С приятеля ми преживяхме какво ли не ... Тъкмо когато всичко се оправи, стабилизирах имунната си система, при него нямаше никакви проблеми, мислехме за бъдеще, за семейство и т.н ...... Изведнъж от нищото ,му диагностицираха Хипатит С ... Целият ни свят се срина ... Започнахме изследвания, чакане .... Процедурите са убийствени .... Животът ни сякаш свърши ...
За секс не може и да се говори, за деца - още по-малко ....Та ние дори не се целувахме, защото се страхувахме да не се заразя и аз ... В крайна сметка, след упорство и настоятелност успяхме да се доберем до лечение (заветния Интерферон), което в единични случаи е успешно .... Благодаря на Господ, че при него беше успешно !!!!!!!!!!!  Сега е здрав .... Само че вече не сме заедно .... Всичко, което преживвяхме заедно, всички тези трагедии, колкото ни сближиха, толкова и ни травмираха психически ...

За щастие открих любовта отново. Точно когато си мислех, че животът ми се подрежда , че отново се доближавам до мечтата за семейство и деца с любимия човек, ето че сега с него сме изправени пред репродуктивни проблеми ... Трихомони, съмнения за Варикоцеле ....

Ето че започвам една нова борба ..... Ужасно изтощена се чувствам, имам чувството че не мога повече ... Все си повтарям - преборих Хепатит С , няма да се дам на едни трихомони .... Но повярвайте ми ... Чувствам се обезверена ...

А толкова много искам бебета ... Ние дори не сме започнали да ги правим, но аз вече нямам търпение ... Страхувам се ...
Може би преди гинеколог, андролог, венеролог и т.н. трябва да се консултирам първо с психолог :((((

Извинявайте , че писах в темата ви :(((((((


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: IRA2 в нд, 20 юни 2010, 12:56
user_forum съжалявам за ужасните неща,които е трябвало да преживееш!Лошо е,когато са ти се случвали гадости,но още по-лошо е когато се връщаш назад и постоянно си ги припомняш!За да успеете гледайте само напред!И какво ,че половинката ти има варикоцеле и трихомони,голяма работа,това не са непоправими неща!Действайте просто!Незнам дали си чела повечко във форума,ако не си почети!Тук няма хора без проблеми и са на кой по-големи и по-сложни!Но не се предават хората,а действат за да решат проблемите си!Ако има неща,които те притесняват за това е форума,да споделяме и да се учим едни от други!

Спри да драматизираш живота си,а се бори!Защото,ако още нямаш отговор на въпроса какво всъщност е животът,аз ще ти кажа:
ЖИВОТЪТ Е ЕДНА НЕПРЕКЪСНАТА БОРБА! В него "оцеляват" силните,борбените и смелите!

Като за начало запишете час при андролога д-р Милен Кацаров,той помага на много мъже да забравят проблемите си с варикоцеле,трихомони и т.н. /включително и моя мъж/
 Успехи и горе главата! :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pepapet1968 в нд, 20 юни 2010, 14:25
user forum напълно поткрепям Ира написала ти го точно и ясно всеки има проблеми и си мисли ,че неговите са най-най... но не трябва да се пада духом бъди силна и се бори за мечтите си  :hug: а и форумите са за това да си помагаме кой с каквото може най -вече психически
успех  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: user_forum в нд, 20 юни 2010, 14:31
Благодаря ви момичета !!!  :hug:

Надявам се след време и аз да разкажа истроията си , но вече ПО ТЕМАТА , хаха :)))  :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: IRA2 в нд, 20 юни 2010, 22:08
Естествено,че ще пишеш тук и то по същество! :hug:Просто въпросът е кога!И,ако на някои хора бебетата им ги носи щъркела,то на много от нас ги носи охлювът :hahaha: :35:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: user_forum в пн, 21 юни 2010, 04:21
Хахахахаха, искрено ме разсмя !!!  :35:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: marrybg в вт, 22 юни 2010, 08:38
User forum това ти е "дребен" проблем, на фона на възможните други и съвсем поправим както са писали и другите. Ти си "алергична" към такива проблеми и затова си се паникьосала. Толкова си търпяла и с това ще се пребориш. Толкова по-лоши неща има и нерешими. А вашия "проблем" е напълно решим.
Успех  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: eyoree86 в вт, 22 юни 2010, 18:17
 ето я и моята история,на 24г ,с мъжът ми сме заедно от 3г.
бебеправим от 2007,оказа се ,че нмяало да можем да имаме деца.И така все пак продължихме,но не ставаше.и така през февруари 2009 ми се наложи операция на яйчниците,насточена за март месец.
След това стана чудото,април бях бременна.Въпреки прогнозите на лекарите ,че на мен ми няма нищо а проблема е в мъжът ми,се оказа точно обратното,заради яйчниците ми не сме имали деца.Но за съжаление бебо се роди 900грама ,отново благодаренеи на мед,светила, ,Слава богу в МД го спасиха и сега е едно лъчезарно 8мес бебе


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: marrybg в вт, 22 юни 2010, 18:39
eyoree86  да ти е живо и здравичко това малко чудо дето е станало с вас  :hug:
Станало е като в приказките - всичко завършва щастливо.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vergi_01 в ср, 23 юни 2010, 18:20
Здравейте,и от мен!Просто ме разплакахте с вашите истории и искам и аз да споделя моя опит.На 24год сам и още от ученичка имах проблеми -поликистозни яичници,и трябваше постоянно да пия хапчета за да ми идва.Със съпруга ми сме женени от 3 год,но още от преди това правихме опити,но нищо.И аз като мн други първата год.от свадбата не обръщах толкова внимание и така времето си минаваше....Имах страхотния късмет да попадна в кл.Малинов при д-р Стаменов и Персенска.Започнаха се едни прегледи,изследвания и ходене по мъките.Лошото е че аз така го бях превърнала във фиксидея,яе само за това мислех-просто мн ми се отразяваше психияески.И така-моналата год. две неуспешни инсеминации след които аз просто мн се бях отчаяла,после имах една неуспешна стимулация.А аз толкова се бях вманиячила-всяка сек само за това мислех.На Коледа след като пак ми казаха да си намисля желание,че на Коледа ставали чудеса аз си казах-да бе стават но аз всяка год.това си пожелавах и.....нищо.Но все пак тайничко се молех!И така януари поредна-3та инсеминация-и.... теста беше положителен.Не мога да кажа че сме се радвали -толкова ме беше страх дори да се зарадвам.Отидохме на д-р след 2сед.и какво да разберем-Господ ни е дарил с цели 3 чудеса-бременна сам с тризнаци!!!Сега сам в края на 5ия месец само се моля всичко дач е наред до края и да ни се родят трите слънчица.И така искам да Пожелая успех на всички и не се предавайте!!!Целувам ви!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: llullu в ср, 23 юни 2010, 19:33
vergi_01 това ми напомня за моите молитвички на коледа пожелавам си го и аз,но при мен все още няма резултат,надявам се скоро да има радост,лека бременност ти пожелавам и три здрави и прекрасни слънчица!!!подготвям се за първо инсе...)))


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vergi_01 в ср, 23 юни 2010, 19:47
llullu,стискам ти палци всичко да е наред не го мисли мн и ще видиш че ще стане.Въпреки, че знам че е трудн да не мислиш-точно аз да ти го казвам,но все пак опитвай се да мислиш за нещо друго и ти пожелавам от все сърце да стане!!!Ти в коя клиника ходиш?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: nadindf в ср, 23 юни 2010, 22:48
И аз минах през трудности- мисед аборт, висок пролактин, месеци наред с хиперинсулемия от стреса- имала съм моменти, в които не мога да стана от леглото. Плача винаги като видя дете. Но напоследък си казвам, че може би това не е начина. Японците казват, че ако искаш дете, трябва да отвориш място за него- в стаята си и в душата си, защото то е някъде там и чака, нещата да станат и да е част от живота ти. И ми се струва, че това е решението- човек да се отвори напълно душевно за това да има свое дете, да е позитивен във всяка една мисъл за това, че (може да прозвучи налудничаво), ако това дете е там някъде трябва да го убеди, че твоето тяло и твоята душа са най- добрия дом за него, че да бъде част от живота ти е най- хубавото нещо, което може да му се случи. И мисля, че този позитивен начин на мислене ще провокира и позитивни действия за това да се случи. А не само този негативизъм- боже, какво ми има- това и това, как всичко не ми е наред- то каквото си внушиш... Също си казвам, че това е моята битка, че на другите хора не им се налага да научават нещата по този начин, но явно има още какво да науча за себе си и за това ми се случва всичко това.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: llullu в чт, 24 юни 2010, 00:55
Ходя при д-р ДАСКАЛОВ ПЛОВДИВ.МЕДИКУС АЛФА РАБОТИ преди беше  ТОРАХ,много добър специалист,благодаря ти за пожеланието!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: marrybg в нд, 18 юли 2010, 13:09
nadindf     :hug:    :bouquet:

llullu, в думите на nadindf колкото и да звучат неверояно, имат дълбок смисъл.
Послушай я, няма да има вреда. И аз минах през трудности, изпитала съм го лично и точно така се случи накрая както те съветва nadindf. Спрях с негативизма, приех по-спокойно нещата и чудото - дете се случи от само себе си (или аз го повиках навярно с позитивната енергия).
Не случайно се случва следното - някое семейство осинови детенце, отчаяло се да има собствено и скоро съдбата им дава и втора радост - дългоочакваната бременост със собствено.
 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: nadindf в нд, 18 юли 2010, 14:11
 :hug:

Това мислене много ме промени в посока какво мога да направя. Започнах да се боря с проблемите с диабет тип 2, да спортувам активно и вече нямам симптоми (предстои да си направя глюкозно натоварване).  Интересувам се от това как да се храня пълноценно и здравословно, включително и по време на бременност и така да се предпазя от аборт. И не се ядосвам, че имам още поне 8 м да свалям кила, за да минимизирам риска от усложнения като гестационен диабет, преклампсия, високо кръвно и какво ли не- това е част от пътя да станат нещата.

Между другото и аз забелязах, че при хора, които са спокойни стават нещата. Преди месеци по Денят е прекрасен даваха една жена с много инвитро опити- неуспешни. Д-р Стаменов й беше подарил една процедура и нещата бяха станали, но защото не се е притеснявала- даже не си е направила тест за бременност. Тези тестове много напрягат и то в момент, когато такива важни неща трябва да се случат. Аз бях решила да си го правя 10 дена след закъснението, но го направих в деня на МЦ, защото яйчниците ми бяха странно напрегнати и се притесних, да нямам инфекция, а то било бременност.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pepi01 в чт, 29 юли 2010, 12:07
Здравейте, мили момичета.. надявам се и аз скоро да ви разкажа моята щастлива история.. но до тогава ви чета и следа и ме изпълвате с много надежда :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: medichkova в чт, 29 юли 2010, 18:36
ТАЗИ тема наистина е СТРАХОТНА  :hug: Мола повече мами и бременни моми да разказват историите си, за да ни дават кураж и на нас , които се борим с проблемно забременяване!!!!!!!!!!!!!!

Аз съм слез извънматочна бременност и сега много ме е страх да не се повтори пак, а така силнооооо искам бебче, за мен това е смисъла на съществуването ....
през март 2010 ми отстраниха лявата тръба и сега надеждата ми е в дясната, която също е с пластика и отстранени сраствания ..... много се надявам съвсем скоро да се случи чудото и аз да разкажа тук щастливата новина .....

Сега ще пробваме със ОВУто през август, моля се за двете четички и нормална вътрематочна бременност  :pray:

РАЗКАЗВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ИСТОРИИТЕ С ЩАСЛИВ КРАЙ  :baby_neutral:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ilat в чт, 05 авг 2010, 15:48
Moмичета аз съм нова тук,но с такъв интерес чета всичко и ми е толкова приятно да съм между сродни души.Много се надявам и аз скоро да се запиша с  :EFP:Преминах през отпушване на тръби,обърната матка и сега сме на бебеправенето.Знам че не трябва да го мисля но.това забременяване не ми излиза от главата как да не мисля?ИСКАМ ДА ПОЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА УСПЕХ И СКОРО ДА СЕ ПИТАМЕ КАК СЕ ГЛЕДАТ БЕБЕТА.Аз съм на 33 и това ще ми е 1-ва бременност.Ако кажа че не се страхувам ще излъжа ,но толкова много искам и на мен да ми кажат МАМО.Копнея за момента да усетя че в мен расте живот.Е мили момичета стискам палци и ще се моля за всички.ДОБРЕ ЧЕ ВИ ИМА.  :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ТРАЙКОВА в чт, 05 авг 2010, 21:23
и аз да кажа нещо и аз съм с извънматочно но след инвитро 2 опит,първия в софия останах малко разочарована втория в АГ СЕЛЕНА Пловдив,там ми беше късмета от първия път с тест положителен,няма значение че завърши с аборт и с извънматочно.доволна съм и сега чакам документи от фонд и действам.ама ми казаха за някякви имунологични изследвания незнам за какво са ама ще ги правя.успех на всички


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Neddina74 в ср, 18 авг 2010, 18:09

Здравейте!
Реших се и аз да ви разкажа моята история. Надявам се тя да вдъхне кураж на много семейства, които в момента водят нашата борба - със стерилитета.
Започвам с добрата новина. Имаме страхотен син, който като слънце огрява животът ни денонощно. Нищо не може да замени кънтящият детски смях в един дом. Нито топуркащите детски крачета. Нито чувството, което изпитваш, когато едно малко същество се гушне в теб. Нищо. Всеки, изпитал това  щастие знае.
А на другите, които все още не са изпитали това неземно чуство, ще разкажа своята история. На всички момчета и момичета, които все още не са постигнали мечтата си.
Нашата история започна през далечната 1998г. След едногодишна връзка решихме да се оженим. Вече бяхме достатъчно големи и разумни хора, готови да създадат семейство и да отгледат дете. Съдбата обаче беше отредила малко по-различни неща за нас, отколкото ние си представяхме. Два месеца след сватбата преживях първият си спонтанен аборт. Не беше леко, но го преживяхме. Бяхме млади, времето беше пред нас. Мина година и половина. Един ден се почуствах много зле. Силни болки, повръщане. Отидохме в дежурния кабинет в поликлиниката. Оттам - директно в Майчин дом, при гинеколог. Оказа се извънматочна бременност. Тръбата вече се беше разкъсала, правех кръвоизлив в корема. Операция по най-бързия начин. Отстраниха ми лявата тръба.
Там срещнах и най-страхотния Лекар - д-р Гунев. Ако някой ми беше казал тогава колко често ще ми се налага да го срещам занапред - нямаше да му повярвам.
Операцията и възстановяването ми минаха леко. Няколко месеца пазене , и отново опити за бебе. Измина близо година. Един ден установих, че цикълът ми закъснява с 2-3 дни. Веднага направих тест - положителен. Отидох при д-р Гунев, който с такава широка усмивка ми съобщи - ами имаме "точка" в матката. Бяхме невероятно щастливи. За кратко обаче. При следващият преглед се установи, че плодът е спрял да се развива. Никога няма да забравя начинът, по който д-р Гунев гледаше мониторът, как притеснено бършеше чело и въздишаше често, преди да ми съобщи лошата новина. С треперещ глас ми каза само "много съжалявам, толкова се радвах за вас". Последва кюретаж, който отново той извърши.
7 месеца след това, една сутрин се събудих и реших, че ще си направя тест за бременност. Не ми закъсняваше цикъла, , трябваше тези дни да ми дойде. Някакво вътрешно усещане ме караше да бързам. Отново две чертички. Вече не знаех дали да се радвам, или да се плаша, от това, което можеше да ми предстои. Отново при д-р Гунев, в матката не се виждаше нищо. Напрвихме кръвен тест за бременност, чийто стойности не бяха много високи, но все пак показваха наличие на бременност. Изчакахме 4-5 дни и отново кръвна проба. Този път стойностите бяха няколко пъти повишени. В матката все още нищо не се виждаше. Приеха ме в болницата за наблюдение. Отново д-р Гунев бе този, който се грижеше за мен, преглеждаше ме всеки ден. Докато не се видя "сянка" в единствената ми останала дясна тръба. Отново "извънматочна" бременност. Отново операция. Вече не ме беше страх дори. Поне знаех, че съм в най-сигурните ръце. Този път д-ра успя да ми спаси тръбата и ми направи пластика. Все още имах шанс да забременея. Дори и с една тръба,па макар и тя с пластика. Минаха месеци, нищо не се случваше. Направихме "цветна снимка" на тръбите, видя се, че макар и не "много хубава", тръбата все пак пропуска. Продължавахме да се надяваме.
Наближаваше нова година. Отново ми закъсня цикъла. Теста отново беше положителен. За кой ли път вече. Исках това да е подаръка за мъжа ми...не посмях. Отново страхът в мен надделяваше над радостта. И отново имаше защо. Пак спонтанен аборт. Не знаех дали ще имам сили да продължа...
Пет месеца след това д-р Гунев предложи да направим диагностична лапароскопия. Да се види какво е състоянието на тръбата, дали можем да разчитаме и занапред на нея, или вече трябваше да се търсят други специалисти. Резултатът беше същия, както и от снимката - тръбата пропуска, но не е никак "читава". Не знаех дали да продължа тази борба, имах чуството, че вече нямам сили да погледна още един положителен тест...
Дойде и следващата Коледа. На всичките си приятели изпратих поздравителен смс. Той гласеше "пожелайте си каквото и да е - на Коледа стават чудеса". Пратих го и на д-р Гунев. Той вече беше при най-близките в сърцето ми хора. Отговорът, който получих от него е нещо, което цял живот няма да забравя. Беше "аз си пожелах на ВАС нещо хубаво да ви се случи тази година". Напълниха ми се очите със сълзи, та той беше просто лекарят ми, а аз една от стотиците му пациентки. Тези думи ми подействаха като стимулант, точно от това имах нужда, за да се "надъхам" и да продължа. 
След още близо година, през която нищо не се случваше, д-р Гунев ми предложи да се консултирам с д-р Йосиф Димитров. Той беше специалиста, от който май вече имах нужда, специалист по репродуктивна медицина, занимаващ се с инвитро. Д-р Димитров успя да ми вдъхне респект, повярвах му импулсивно и реших да му се доверя.
Междувременно през всичките тези години бях открила "Зачатие" - сдружение, чиято основна цел е да обедини и подпомогне двойките, страдащи от репродуктивни неуспехи. На сайта на сдружението получих всичката необходима информация по тази тема. Когато влязох за пръв път в кабинета на д-р Димитров бях така добре теоретично подготвена, сякаш вече съм направила 2-3 опита инвитро.
И така, м.февруари 2008г. стартирахме. Стимулацията ми вървеше "като по учебник", мина пункцията, трансфера...През цялото време бях учудващо спокойна. Дори не си изчаках деня за теста, определен ми от доктора. Направих го по-рано, на своя глава. Не се учудих от положителният резултат. Само, че този път беше различно -  не бях уплашена. Нямаше го този страх като предните пъти, вътрешно усещах, че този път всичко ще е наред. Не зная кое ме направи така спокойна и уверена в положителният развой. Бременността ми премина без особени усложнения, като изключим това, че много повръщах и дори свалих около 10кг.(което пък от друга страна не беше никак лошо ;)...През цялото време на бременността отново д-р Гунев беше до мен, не пропуснахме нито едно изследване, нито една подробност.
Никога няма да мога да се отблагодаря на този Лекар. През всичките тези години той страдаше заедно с мен, вярваше заедно с мен. Без него може би нямаше да събера сили да доведа борбата докрай. И на д-р Димитров, който за миг дори не показа, че има съмнения в успеха. Благодаря ви, че ми помогнахте да усетя най-голямото щастие на света!!! Вие завинаги сте сред най-близките в сърцето ми хора!
И така, на 27.10.2008г. на бял свят се появи така дългочаканото ни щастие - нашият син Константин. Неспособна съм да опиша с думи чувствата, които ме обзеха когато го гушнах. Нито и това, което видях в очите на таткото, когато дойде да ни види...
Да изпитат това чуство пожелавам на всички, които по една или друга причина все още не са успели. Всяка жена заслужава да бъде майка, и всеки мъж - баща.
Мили хора, не се предавайте, борете се докрай за своята мечта. Не се отказвайте, колкото и непосилно да ви се струва на моменти. Повярвайте ми, ЗАСЛУЖАВА СИ!
Всички ВИЕ ще успеете! Нашето семейство вярваме заедно с вас!
 А ние не сме се отказали Константин да си има сестричка ;)




Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Maidenly в пт, 27 авг 2010, 11:29
Neddina74, разплака ме... Много те прегръщам и ви пожелавам много любов и усмивки  :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: TinaT в чт, 02 сеп 2010, 12:23
Това,което прочетох до тук ме насълзи и ми вдъхна такава надежда,каквато може би до сега не съм имала.  :)
Нека и аз разкажа моята история.Началото на септември 2008г. отидох на профилактичен преглед като всяко младо момиче,но този преглед ми обърна живота на 360 градуса.Лекарят ме попита:"Г-це с лабилна психика ли сте,защото това,което ще ви кажа ще ви стресне?",аз го погледнах стъписано и нищо не му отговорих,защото ме беше страх какво ще ми каже.  ;(  Оказа се,че съм бременна в 4 месец,но тъй като съм си имала нормален(или така съм си мислела)цикъл не съм усетила,че нещо не е наред с мен.Бях сменила климата и това за мен ме караше да ям като обезумяла и да напълнявам постепенно.През тези 4 месеца съм карала ужасен живот-алкохол,цигари,трева....Това малко същество е било толкова натровено,че докато осъзная какво се случва направих спонтанен аборт.  ;(  Болката,мъката и това,че съм била глупава и неопитна ме тормози дори и днес.2 години по-късно,всъщност сега аз съм с мъжа на живота си,за когото бих дала всичко,а това което най-много искаме е да имаме дете.От няколко месеца опитваме,започнах да пия фолиева киселина,но тъй като хубавите неща стават бавно ние си чакаме мирно и тихо.Толкова много искам да прегърна в обятията си едно малко същество,да го целуна и да му кажа колко го обичам.  ;(
Започнах да следя форумите на сайта и да ви кажа чесно вие ми вдухнахте много кураж.Благодаря ви майки и бъдещи такива!Бъдете много здрави и щастливи всички! :*


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Freedom в нд, 05 сеп 2010, 13:54
Страхотна тема, записвам се, за да следя тези прекрасни истории със щастлив край!
Naddina74 и аз се разплаках,пожелавам ви много щастие!!! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: silvia1 в ср, 08 сеп 2010, 22:14
Неддина 74,  :hug:  :hug:  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Apr в пн, 13 сеп 2010, 19:04
Neddina74, и аз не се бях разплаквала така отдавна... Успех със сестричката!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bobito26 в ср, 15 сеп 2010, 02:20
Здравейте, момичета, с пожелание всяка една от вас съвсем скоро да сподели своята щастлива история  :hug: Ето и моята: близо 3 години с мъжът ми правихме опити за бебче. То не бяха изследвания, стимулации на сляпо, дежурните въпроси "вий какво още чакате", увещания от рода "не го мисли и ще стане" докато един ден моя братовчедка ме попита "защо не си запишеш час при д-р Янчева". Отидох при нея само за да и угодя вече не вярвах и не се надявах. Започнахме с вагинален ултразвук, изследвания на хормони и спермограма - незреещи фоликули при мен, спермограмата идеална. Започнахме лечение с клостилбегит и дуфастон - първия месец резултат нулев, втория увеличихме дозата отново ултразвук и този път идеален фоликул.... и още преди закъснението 2 чертички  :shock: не знаех на кой сват се намирам като видяхме малката точка на видеозона, но всичко свърши дотам в 5 г.с. прокървих и веднага в болницата. Посрещна ме д-р Долапчиев и след час чакане, за да ми се припишка ме прие  :bad-words: прегледа ме на видеозона и каза, че няма нищо обезпокоително да лежа повече и след седмица да отида пак. Естествено потърсих второ мнение този път при прослувутия д-р Славейков той също ми каза, че нямало смисъл от хоспитализация, но да не се надявам на чудо. Изписа ми ударна доза дуфастон и ме изпрати да лежа вкъщи. Събота отново отидох при Дулапчиев вече с обилно кървене и след видеозона каза че плода се е самоизчистил от себе си сега като се прибера веднага да почваме да работим с мъжа ми за нова бременност  :2gunfire:. В неделя около обяд получих кръвоизлив и вдървяване от кръста надолу и отново в болницата. Приеха ме с упрека защо съм чакала досега, а не съм постъпила по-рано.......... На другия ден ме кюртираха. Изчаках месец и подновихме опитите и отново 2 чертички и отново кървене в 5 седмица само че този път без да губя време дирекно в Сливен. Там ме приеха веднага включиха ми системи и благодарие на д-р Марчева днес имам прекрасно момиченце, което заличава всички лоши спомени и ме прави най-щастливия човек в света. Пожелавам го на всички вас и не правете моята грешка да се доверявате на самозвани "специалисти"  (аз лично си изпатих от АГ отделението в Ямболската болница).Успех  :EFP:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: iva_koleva в ср, 15 сеп 2010, 10:07
Neddina 74,историята ти ме развълнува много,прегръщат те,явно си наистина много силна жена след като духът ти не се е прекършил от  всичко преживяно......желая ти успех и за напред,и на всички дами,които силно желаят малко,сладко същество в обятията си.
Успех,имайте вяра,ще се получи!!!  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: nasi768 в пн, 27 сеп 2010, 14:18
Това е най-специалната тема в този форум  :wink:

Тук ще помоля момичета, които са били при нас в групата на искащите бебче, но вече не са  :) да споделят, колко врме са бебправили  :wink:  преди така чаканите две черички. През какви трудности и перипетии са преминали  :?:
Момичета пожелаваме Ви леко бременеене  :wink: и едно (може и две  :wink: ) здраво и сладко бебче  :!:  :!:  :!:

Тук ще можете да прочете и щастливите история на семейства, които са се решили на отговорната крачка да си осиновят детенце, което да ги дарява с обич и да ги прави най-щастливите хора на света

-------------------------------------------------------------------------------------
Важно!!!!
ако искате да поздравите някого от писалите тук или да коментирате по темата, моля направете го в отделна тема!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sela в пт, 01 окт 2010, 17:01
Neddina, разплака ме. Радвам се за успеха ти, напълно си го заслужила, след всичко преживяно.
Ти си борбена жена и стискам палци и за момиченце! :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: anilak в ср, 27 окт 2010, 10:03
Моята история не е особено драматична, но реших да я споделя, защото преди една година, когато започнах да пиша във форума на Проблемното забременяване попаднах на тази тема и я изчетох от край до край като си обещах, че ако постигна мечтата си да имам дете непременно ще пиша тук. Нищо не действа така обнадеждаващо както да прочетеш, че някой който е имал същия проблем като теб е успял в крайна сметка. Аз съм почти на 35 год. и от две години се опитвахме с приятеля ми имаме дете. В началото си казваш има време, но след 1 год. безуспешни опити отидох на доктор. Бях на 34 год. пуснахме хормонални изследвания и цветна снимка. Тръбите ми бяха ок, но имах висок FSH 11.18 mIU/ml и съмнения за изчерпан яйчников резерв. Тогава за разбрах, че нямам време и трябва да действам веднага. Започнахме със стимулации и инсеминации - първа, втора, трета - много надежди след всяка и много разочарования на края. Не се предавам лесно, но след третия неуспех загубих надежда и реших, че ще опитаме последната възможност - ин витро. За да имаме право на финансиране от фонда ни трябваше още една инсеминация, тъй като се водехме с неизяснен стерилитет (спермограмата на мъжа ми беше добра). Така на 03.12.2009 г. направихме четвъртата инсеминция, след 10 дни получих кървене и реших, че цикъла ми е подранил, което не беше необичайно и отписах и този опит, но след ден кървенето спря. Направих си кръвен тест и след това и втори и трети, бяха положителни. С много надежда и трепет изчакахме да видим дали бременността е в матката, има ли си сърчице, има ли си крака и ръчички как расте...И когато вече влизах седмия и мислех, че всичко се нарежда постепенно, получих много силни контракции. Бях в 29 г.с. и ме приеха в родилното контракциите бяха на 3 мин., направо започвах да раждам, а бебето беше още много малко и не даваха гаранции, че ще оцелее... Благодаря на Бог и на докторите в Майчин дом успяхме да спрем контракциите. След това останалите седмици до термина прекарах на легло и в постоянен страх, но всичко свърши добре. През август родих здраво момченце, което сега спи като ангелче в другата стая. Не ми иска да се отделям от него нито за миг толкова щастлива се чувствам, когато сме заедно. Пожелавам на всяка една жена, която иска да има дете да постигне мечтата си, защото това наистина е неописуемо чувство. Наистина няма как да се опише с думи, може само да се изживее.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: denniva в ср, 10 ное 2010, 03:53
Недина, благодаря ти, че сподели вашата трогателна история!  :hug: Коледа наближава и тази година, а на Коледа се случват чудеса...Нека и на вас през следващата година се случи още едно чудо- сбъдната мечта, нека Константин си има своята сестричка! :hug: Нека се случат чудеса и на всички бъдещи мами и татковци- във всеки дом да има тропкащи детски крачета и детски смях.
Моето чудо също се беше случило по Коледа- 2008 година. Аз вярвам в чудеса, защото ги има и те са за всички нас!  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mierin в ср, 10 ное 2010, 11:12
Здравейте момичета, настоящи и бъдещи мами :) Аз също съм нова, нямам за сега детенце. Имам спонтанен аборт преди 3 години. От тогава се стараем много да дойде хубавият момент и за нас. denniva  е права, наближава Коледа и наистина като малките дечица се надявам и за мен да стане чудо. Пациентка съм в клиниката на Доц. Щерев. Направихме със съпругът ми почти всички изследвания. Остава ми на мен само цветната снимка на тръбите - това може би ще стане след 10 дни. Надявам се всичко да е наред и ще действаме по въпроса по натам. Ще правя първа инсеминация. Не знам, но долкото чета тук във форума много е малка вероятността да стане още от първият път. Това малко ме натъжава.
 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: megan4o в нд, 28 ное 2010, 19:29
Здравейте и от мен  ;-)
С моя приятел сме заедно вече 9 години и от 4  правихме опити за бебче.Обикаляхме по болници,градове,доктори..последвани от много изследвания и никакъв резултат.Точно преди година с голяма радост видях положителния тест  ;-) Септември месец ми направиха цветна снимка и октомври ми предстоеше отпушване на тръбите,защото едната се оказа напълно запушена.За моя изненада обаче точно тогава не ми дойде.Сега се радваме на нашия син и сме много бладодарни ,че го имаме!
Пожелавам на всички,които копнеят за рожба-желанието им да се сбъдне!  :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: roniko44 в пн, 06 дек 2010, 14:36
5 години пробвахме безуспешно.най вече нетряжва да се паникьосвате .защото стреса  много пречи.Трябва да се изчислява  оволацията с тестове.С мерене на темп пробвах 3 месеца.ама то като не е точно  и показва ,че нямаш оволация.така че тич тестове помагат.Около дните на оволация секс през два дни...Естествено  ако повече от година нестава/ това е срока над който се счита че може да има проблем /  се пускат хормони,спермограми/аз пиех и билки за забременяване.Дали те,дали ,че се успокоих помогна божа работа


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pany в вт, 07 дек 2010, 22:01
 Мечтата ми се сбъдна, като отказах повече да се подлагам на скъпи и безплодни изследвания и манипулации и си осиновихме нашата дъщеря. Процедурата ни отне точно 9 месеца. Сега сме щастливи тримата заедно. Разбира се имаме си проблеми, но къде без тях?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Mel_Mel в ср, 08 дек 2010, 11:04
 :D От скоро и аз мога да се похваля, че съм в групата на бременните. На 25 г. съм. От началото си мислех, че ще се получи от раз, но уви. Цели 1.5 бебеправихме и все нищо не ставаше. Не сме си правили никакви изследвания, все се надявахме, че просто ще му дойде времето и чудото ще стане. През лятото изкарах курс-рейки 1 ниво, в последствие през септември и 2 ниво. Бях изключително постоянна в работата си с рейки-енергия и ето, че стана.  Забременях точно около рожденния ми ден. Убедена съм, че благодарение на Бог, прилагането на рейки и силната ми вяра в успеха нещата се получиха. Вече съм напълно сигурна, че чрез силата на мисълта и чрез рейки абсолютно всичко може да се постигне. Просто пред очите ми хора с тежки заболявания се възстановиха до голяма степен. Дано на някой помогна с тази информация, защото винаги има начин, стига да го искаш силно !


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Rivelina в нд, 02 яну 2011, 14:48
Здравейте!Две години се опитвахме да забременея, когато решихме да си направим изследвания.Оказа се,че и двамата имаме проблеми и сбъдването на мечтата ни за детенце няма да е лесно. Пробвахме с инсеминация,която беше неуспешна,след което миналата Коледа подадохме документи във Фонда за асистирана репродукция и зачакахме одобрение.Най-неочаквано март месец забременях спонтанно, което е нашето чудо и сега си имаме най-прекрасния коледен подарък-нашата дъщеря. Искам да пожелая на всички сбъдване на мечтата и скорошно гушкане на сладки бебета. Вярвайте,аз се молех всеки ден и вярвах,че по един или друг начин ще си имаме детенце,вярвам във същото и за вас.Нека 2011 е година пълна с положителни тестове и много бебета:).


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Ралица в пт, 18 фев 2011, 15:17
Здравейте,
ето я и моята история: никога не съм мислила, че това, което е даденост на жената за мен ще се окаже проблем - да забременява, да износва и да ражда.  Първия път, когато решихме да имаме дете - забременях от раз. Да, но проблемите започнаха след това. Един месец лежане в болницата за задържане, излязох за две седмици, после пак болница и спонтанен аборт. Поплаках си, вдигнах се на крака и продължих. Лекарите казваха - Случва се... и така. Втори опит - забременяване от втори път, спонтанен аборт почти веднага след като разбрах, че съм бременна. Лекарите пак казаха - случва се.  :crazyeyes: Тогава се ядосах и повиших глас :bad-words: Казаха ми какви изследвания трябва да си направя - имунологични, генетични и ендрокринологични. Така попаднах в Плевен при доц. Конова. Разбрах, че имам имунологичен проблем - НК клетки завишени.  :thinking: Бях невероятно щастлива, че знам какво ми е и че не се случват абортите просто така. Назначи ми лечение, но аз реших да си почина малко... Така половин година. Решихме да направим трети опит - забременяване след 1 година опити, посещение при д-р Бързашки в Плевен и негова помощ (хормонално лечение). По средата на лечението майка почина, не ми беше до опити за бебе, но не спрях лекарствата. И на следващия месец не ми дойде. Оказа се, че съм бременна. Имах пак проблеми, но благодарение на д-р Бързашки и неговия екип сега гушкам моето малко момченце, което утре прави 1 месец. Стискам палци на всички да усетят тръпката от бременността и после да гушкат малки слънчица  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: NADENI4KA_SALAMKOVA в вт, 22 фев 2011, 03:50
Мили момичета знам,че мястото ми не е в тази тема,и няма да я спамя  :2cry: :2cry: :2cry: Исках само да пожелая на родилите момичета и на техните слънчица много здраве,щастие и късмет,много любов и хубави дни...Прочетох историите ви момичета и с всяка се вълнувах много...Радвах се с вас и се моля на Бог за всички нас,които още не сме успели да дойдем тук в тази тема усмихнати...Бог да ви пази и много много късмет от мен за всички вас... :hearts:  :flower2: :clover: :hearts05: :hearts05: :hearts05: (https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png)  newsm21 newsm21 newsm21


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: violetka_1976 в пт, 25 фев 2011, 09:24
Раличка,много съжелявам за майка ти.Но имаш най-хубавото нещо на света.Ние се борим 12 год.Имам 3 опита инвитро,от което 1 успешен,но 6г.с.пометнах.Сега ще правя 4.Радвай се на малкото съкровище.Това е най-хабавото нещо на света. :1stroller:  :ylinfant: newsm30 :1crib:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: TinaT в сб, 12 мар 2011, 10:33
Успех Виолетка!  :hug:
Нека на всички се сбъдне така исканата и желана мечта  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Margaritka в нд, 20 мар 2011, 23:09
Макар и малко късно и телеграфно, трябва да споделя историята на моя успех тук. Ако не заради друго, то поне заради момичетата, които вървят по трудния път на АРТ.

Имам дъщеря на 13 г, която когато бях на 25 заченах "от раз", износих и родих без проблем.
Когато бях почти на 34 реших, че искам още едно дете. Забременях на 4-тия месец опити. Оказа се извънматочна бременност. Април 2006 последва коремна операция с премахване на дясната тръба. В резултат на всички последващи прегледи се установяваше, че почти винаги овулира десният яйчник, където е отстранена тръбата.
Две неуспешни инсеминации в Св. София - 2007 и 2008 г., направени "на сляпо" - без проследяване и доказване на овулация.
От ноември 2008 г станах пациентка на клиника Щерев. Освен моите проблеми беше установен малък брой подвижни сперматозоиди при мъжа ми - 35% вместо мин. 50%. До юни 2009 г - две неуспешни инсеминации. Юли-Август 2009 г - първо успешно ИКСИ при следните параметри:
Дълъг протокол, блокаж с микродози Декапептил и стимулация с Мерионал.
15 фоликула общо в двата яйчника, извадени само 3 яйцеклетки, от които една незряла.
И трите оплодени ИКСИ, започва да се дели само една, която разделена на 4 и много хубава според ембриолозите ми трансферират на 3-ти ден.
5-ти ден след трансфера - повишени нива на естрадиол и прогестерон, бета ЧХГ 1 (аз не искам да знам този резултат и лекарката ми не ми го казва).
10-ти ден след трансфера - бета ЧХГ 19. Лекарката ми казва: "Има бременност!" Тогава ми съобщава колко е бил ЧХГ на 5-ти ден, аз събирам 2 и 2  ;-) и установявам, че се увеличава повече от двойно всеки ден. Съобщавам на всичките си приятели, че съм бременна!   newsm35
15-ти ден след трансфера - уринарният тест показа мнооооого бледа втора чертичка.

Това е историята на успеха ми с моята 4-листна детелинка Мартин! 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: MelindaD в пн, 02 май 2011, 14:32
С моята история искам да дам надежда на всички момичета, които се опитват да забременеят след извънматочна бременност и които като мен преди ровят и търсят из форумите надежда, че ще успеят. Омъжих се през 2008 г. и си мислех, че ще забременея лесно - нямах никакви проблеми!!! След 7 месеца опити и след поредното идване на цикъла ми (да, цикълът ми дойде!) започнах да кървя. След две седмици ходене по доктори и никой не знае защо, сегашната ми гинеколожка реши да ми пусне кръвен тест за ЧХГ. Положителен, в матката нищо не се вижда. Извънматочна, лапароскопия, накрая без една тръба. След 6 месеца пазене подновихме опитите, като всеки месец ходех на преглед за проследяване на овулацията.За мое щастие всеки път овулацията беше на яйчника, към който имах тръба. Нищо не ставаше. Направих си цветна снимка - тръбата пропускаше, беше здрава. Мъжа ми си направи спермограма - прекрасна.Е да, ама вече осем месеца нищо не ставаше. Накрая гинеколожката ми ме насочи към инсеминация. Съгласих се и на поредния месечен преглед тя ми каза: Фоликулът е на яйчника, към който нямаш тръба, така че няма какво да се пънете с мъжа ти този месец  ;-), нищо няма да стане. Чакай си цикъла и идвай да почваме подготовка за инсеминация. Е, не сме се "пънали"  :blush:, само веднъж за кеф... :) Чакам аз цикъл, а той не идва... Правя си тест и  :shock: :shock: :shock: - две черти!!!Решавам - пак извънматочна, отиде ми и другата тръба, и сега какво??? Отивам при докторката ми, но беше много рано да се види нещо. Скъси ми се живота през следващата седмица на чакане. Накрая лягам на стола и си чакам присъдата.... и о, чудо, видях точка, една малка черна точка в матката!!! Докторката се втрещи, каза, че на теория е чувала за така наречената мигрираща яйцеклетка - наличната ми здрава и единствена тръба се беше извила към срещуположния овулиращ яйчник и беше поела яйцеклетката. И сега тази яйцеклетка, вече на 4 месеца, ми седи на коленете, гука и се лигави... :lol: :D :D :D
Момичета, чудеса стават, особено, когато най-малко очаквате!!! Не губете вяра, горе главата и с Бога напред!!! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mirka_ss в чт, 05 май 2011, 01:23
Браво,MelindaD!Страшно се радвам на чудеса като твоето :D!Успех! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: medichkova в сб, 07 май 2011, 20:00
MelindaD , това на истина е чудо !!! Да ви е живо и здраво и да ви радва дълги години   :bouquet:

Ще се помоля и  аз за чудо като твоето, защото за съжаление яйчника към моята единствена тръба не сме го виждали да овулира от около 4.-6 месеца на сам  :pray: :pray: :pray:, но пък този, който е без тръба, прави чудесни фоликули .... ех, късмет, съдба ... дано скоро да гушна и аз своята малка мечта  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: MelindaD в вт, 10 май 2011, 17:23
remina76, medimed, благодаря Ви!!!
medimed, от сърце ти пожелавам чудо като моето - не губи вяра - ще стане! Аз и в най-смелите си мечти не си помислях за такова нещо, каквото ми се случи. Все някога ще започне да овулира този яйчник с тръбата. А после ще пъчиш гордо коремче!!!  :preggo: Най-голямото щастие се постига с цената на най-голямата болка.
Успех   :love001:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: dimara в ср, 18 май 2011, 08:28
Първо искам да пожелая успех на всички, които се борят за бебчета! Дано скоро ви огреят малките слънчица!
Второ да знаете, че никога не е късно да се сбъдне мечтата ви!
Ние се борихме 7 години.
Започнахме опити, когато бях на 29г. Много бързо забременях. Голяма радост... И спонтанен аборт във втория месец.Изчакахме да минат 8 месеца и пак опити. Пак бързо забременяване и пак аборт. И се започна. Що доктори, що изследвания, що следене на овулации, цветни снимки. Опаааа. Тръбите ми били запушени. Трябвало да ги отпушваме. В тоз момент ми прещрака и си викам я да потърся мнение и при друг лекар. Препоръчаха ми един в Пловдив и започнах да ходя при него. Оказа се че тръбите ми въобще не са запушени. Започнахме да следим овулация, стимулация правихме с клостилбегит. Уж всичко наред, пък не става. Междувременно от стимулацията на два пъти направих кисти да минах и през два лапароскопии. Продължаваме с опитите, все неуспешно. Така минаха 3 години. Правихме и инсеминации. Не ще и не ще.
Накрая в София при Стаменов. И там ми изследваха всичко и не откриха нищо нередно.
 Решихме инвитро щото всичко друго опитахме. Стана от първия път. Междувременно точно със забременяването най-сетне откриваме и причината за спонтанните аборти, та изкарахме цялата бременност със специални лекарства.
И ето че вече 4 месеца мама и тате са безмерно щастливи със своя син Петър.
На всички пожелавам същата радост.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: K.A.G. в пн, 06 юни 2011, 14:36
Мечтата ми се сбъдна, като отказах повече да се подлагам на скъпи и безплодни изследвания и манипулации и си осиновихме нашата дъщеря. Процедурата ни отне точно 9 месеца. Сега сме щастливи тримата заедно. Разбира се имаме си проблеми, но къде без тях?


Поздравления за смелата постъпка! Пожелавам Ви здраве и щастие, както и БОГ да Ви дари  с още едно родено от Вас детенце! Заслужавате го!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: by_by в пт, 10 юни 2011, 15:43
Страхотна тема! Съветвам по-честичко да я четем, 90% е в силата на положителното мислене. Благодаря на всички, които са споделили с нас радостта си.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: IRA2 в пн, 20 юни 2011, 14:09
Крайно време беше и аз да напиша нещо тук :love:

10г. чакахме дете.Няма да изпадам в много подробности,че няма смисъл!Почти година след безуспешни опити тръгнах по лекари.Бях на 26г. и всички ми казваха да съм спокойна,че ще стане и т.н. празни приказки.Даваха ми примери как семейства нямат деца с години и после хоп нещата се получат от само себе си.ТОВА Е НАЙ-ЛОШИЯТ СЪВЕТ КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ДАДЕН ПРИ ТАКИВА ПРОБЛЕМИ.Защото,ако при едни става до 1-2г.,при други от 2-3 инсета,при трети от 1ви или 2ри опит инвитро,то при някои се случва чак след 8мото ИКСИ и след 9г. опити.Както при мен.
И това при положение,че не съм слушала тези хора,които ме караха да чакам и да се успокоя само.И може и да ми падне някое бебе от небето :35:
И при положение,че от самото начало попаднах при най-търсения в днешни дни лекар!Направихме 5 инсеминации и 8 опита ИКСИ,2 ЦС,2 лапароскопии,2 хистероскопии,2 биопсии/абе много двойки станаха нещо newsm78 :hahaha:/Имах и 2 бременности от 3тия и 5тия опит.И двете бяха с близнаци.Едната бременност я загубих в 5-6г.с. другата в 5тия месец :cry:Много болеше тогава!
2 неуспешни опита след това.И при последния опит нещата отиваха на провал,но аз не се дадох,нито пък доктора,да е жив и здрав дълги години и да зарадва рано или късно всички,които отидат при него с проблеми!  :bouquet:
Сега се радваме на малкия Давид и чак скоро повярвахме,че той не е мираж или сън!А е началото на нашия нов живот,на оптимизма и вярата,че когато се трудиш достатъчно и вярваш в добрия изход на нещата,нищо не може да ти се опре.И никое препятствие не е толкова  високо,че да не пожеш да го преминеш!Стига само да го поискаш! :peace:И да се бориш докрай,дори понякога тази борба да продължава дълги години!
Ами заслужава си! :peace: :peace: :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Margaritka в пт, 24 юни 2011, 13:32
Ира, очкавах отдавна твоя разказ тук!  :hug:
Благодаря ти, че сподели и даде кураж на много жени!  newsm51


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: an4eto в вт, 28 юни 2011, 12:47
Здравейте момичета,
И аз да споделя как слънцето огря и нашия дом. И дано всички момичета да имат същия невероятен късмет. В момента съм на 34 г., но нашето ходене по мъките започна, когато бях на 23 г. След като минаха 2 години след сватбата и бебето все не ставаше....естествено започнахме изследвания.....и проблемът се оказа при мен.....тубарна непроходимост. Тогава лекуващият ми лекар беше д-р Валерий Йорданов (от Тина Киркова), който за огромно мое съжаление вече не сред нас. Той препоръча да направим пластика и слава Богу, че се съгласих, защото се оказа, че съм имала безкрайно много сраствания. 10 месеца след пластиката забременях......но бременността се оказа извънматочна. Бях направо съсипана. След това вече предприехме ин-витро и на втория опит забременях. През 2003 г. се роди прекрасната ни дъщеричка, която сега ще стане на 8. От миналата година планувахме да опитаме да имаме още едно детенце, защото дъщеря ни все това повтаря....."Искам сестра или брат...". Обърнехме се към д-р Янакиева и д-р Вакрилов, които в момента работят в Медицински център София 2000. Те бяха екип с покойния д-р Йорданов и определено са хора, в които имам безкрайно доверие. И през април чудото стана.....от раз.....нестимулирано ин-витро. Аз държах да бъде без стимулации, защото и при двата стимулирани опита правех по 2 яйцеклетки. Невероятен късмет. Дано всичко до края да продължи да бъде все така безпроблемно и на Коледа да получим нашия специален подарък.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: gugenceto в ср, 13 юли 2011, 11:35
Здравейте! Искаме да изкажем своите благодарности към д-р Янакиева и целия и екип за професионалното и човешко отношение към нас.След дългото ходене по мъките най-накрая попаднахме на д-р Янакиева, която ни дари с най-голямото дългоочаквано щастие, в момента чакаме близнаци от първи опит ин витро.   
                                                                  от Галя и Петър


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vanya_v1 в ср, 20 юли 2011, 20:59
И аз ще пиша в тази тема!  :)
Здравейте на всички, доста си поплаках като четох историите ви. Много се радвам за тези, чиито истории завършиха с happy end и силно стискам палци на останалите. И на себе си стискам палци бременността ми да протече леко и безпроблемно и на финала да си гушкам бебчето!  :love:
Да ви разкажа моята история. Още от както ми дойде за първи път, цикълът ми не беше редовен и всички лекари, с които се консултирах ме успокояваха че било нормално, че съм била още малка, всичко щяло да се нормализира... И така си минаваха годините. Юни 2007 се запознах с настоящия ми съпруг и буквално веднага заживяхме заедно. След около 2 месеца решихме да се пазим от забременяване, като започна да пия противозачатъчни. И отидох на АГ да ми изпише. Но вместо с рецепта, си тръгнах с много сълзи и диагноза- киста на яйчника, която налага незабавна операция. Незабавна, защото кистата беше огромна- с големина на детска глава!!! Естествено, потърсих второ мнение, а то- същото. И след седмица ме оперираха, за да я отстранят. След операцията докторът каза че стените на яйчниците ми са много удебелени и когато реша да забременявам, ще се наложи фенестрация. Е, поне знаех че няма да са ми нужни противозачатъчни...  :twisted:
След това се започна едно лутане в един омагьосан кръг. Безкрайни тестове на хормоните- висок пролактин, нисък прогестерон, консултации с ендокринолог, изследвания на щитовидната, ЯМР, натрупани килограми в следствие на грешно предписани лекарства... И в София ходих в „Шейново”, където срещнах бездушието на „невероятния специалист” д-р Попов, който с някаква неподражаема ирония ми заяви: „Как ще забременееш бе, мойто момиче, гледай си яйчниците- поликистозни!”
Преди около две години вече ми писна от всичко, хвърлих всички лекарства и започнахме да правим опити за бебе. Каквото е рекъл Бог, това да става! Но не става! В началото на годината вече започнах да се замислям за специализирани клиники, но все се надявах, че ще мина и без тях. И един ден една приятелка, която също има проблеми, ми предложи да ходим заедно при д-р Александров във Варна. Прочетох малко и реших че това е моят доктор. По стечение на обстоятелствата тя не можа да дойде с мен, така че в края на май месец заминахме заедно с мъжа ми. Неговата спермограма- перфектна. Моят преглед- лека поликистоза само на единия яйчник и добър яйчников резерв, при цветна снимка- проходими тръби. Докторът каза че не вижда причина да не се случват нещата, да пробваме още 5-6 месеца и ако не стане, да се върнем и да помислим за някакви алтернативи.
И така, тръгнахме си, аз с нагласата че ноември- декември пак ще се ходи при д-р Александров. И точно когато спрях да се следя и да се надявам... цикълът ми изчезна яко дим  :lol: Сега съм в 9 седмица, гади ми се и повръщам, чувствам се като парцал... но съм щастлива!!! Мисля си понякога, че изгубих време в размотаване по ненужни кабинети, но... явно така ми е било писано. Всичко се забравя, когато завършва с щастлив финал.
Това е моята история, момичета. Не съм минала през кой знае какви перипетии, но си поплаках достатъчно. От все сърце ви пожелавам  :EFP: , а след 9 месеца едно красиво вързопче :ylinfant:  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Цецинка в чт, 11 авг 2011, 11:36
   Дойде време и аз да се разпиша в тази тема с надеждата, че споделеното ще даде много вяра и кураж на всички борещи се за рожбичка.
   С опитите за забременяване започнахме малко преди да се оженим през 2004 г. И двамата със съпруга ми тогава бяхме на 25 години. Бях чела, че ако сме под 30 годишни можем да изчакаме около година преди да се обърнем към специалист. Започна голямото чакане и големите надежди и разочарования. Тогава не знаех нито що са хормони, нито що е овулация, просто правехме целенасочени опити и се надявахме да се получи. За наше огромно съжаление годината, която си бяхме дали за опити отлетя, мина сватбата ни, мина лятото и морето, където уж си най-спокоен и релаксиран и нещата се получават. Бебе нямаше. Реших да отида на гинеколог. Той ме прегледа, пуснахме хормони, проследихме няколко цикъла и ми каза, че имам поликистозни яйчници. Направихме спермограма на съпруга ми и се оказа, че преживяемостта на сперматозоидите му е много малка. Започнахме да пием лекарства. Аз Клостилбегит, той Трибестан, Спимен. Отново не се получаваше. Лекарят, при който ходехме ни предложи да направим няколко инсеминации, за да преодолеем ниската преживяемост. Започнахме с инсеминациите. Всичко това го правехме без снимка на тръбите, без подробна спермограма с морфология, без изследване за хламидия, без дори микробиология, без изследване на хормоните на щитовидната жлеза и т.н. Една инсеминация, втора, трета. НИЩО. Надежда, страхове, сълзи и разочарование. Последва предложение от лекаря ни да ми направи лапароскопия – хем да видим тръбите, хем да фенестрираме яйчниците, че нали са поликистозни. Аз се съглсих, без да седна да се информирам за рисковете от подобна фенестрация. Мина лапароскопията. Тръбите си бяха наред, фенестрирали ми бяха яйчниците и започнахме отново с инсеминациите. Първа, втора, отново нищо. Аз започнах да си мисля, че нещо не е наред. Започнах да влизам в сайтовете и форумите за проблемно забременяване. Видях, че не правим всичко, както трябва и че не е трябвало изобщо да се съгласявам на фенестрацията, защото води до изчерпване на яйчниковия резерв. Реших да сменим лекаря. Съпругът ми се противеше, но в крайна сметка се съгласи. Потърсихме друг специалист в Пловдив, за който четох, че е много добър в областта на стерилитета. Беше вече пролетта на 2007г. Направихме голям набор от изследвания при мен и нова спермограма на съпруга ми, където се установи, че и морфологията по Крюгер е зле. Потърсихме д-р Кацаров в София, който установи двустранно варикоцеле, което така или иначе не оперирахме, защото в последствие нямаше смисъл. Аз не преставах да чета всичко изписано в интернет пространството. Правех си вече сама какви ли не изследвания. Имунологични, генетични, хормонални и отвсякъде излизаха проблеми. След всяко ново изследване се сдобивах с цяла чанта с лекарства. Открихме и хламидии, лекувахме ги. Всичко това ни отне цяла година, през което време не се отказвахме да се надяваме и за спонтанно зачеване. Бях си запазила час за д-р Стаменов. Посетихме го през октомври 2007г. Ходихме три пъти в клиниката, но не почувствах, че това е моят лекар. Решихме да посетим другия голям репродуктивен специалист – д-р Владимиров. Въпреки, че не е никак комуникативен, хареса ми. Решихме да останем при него. Той ни шокира обаче, че аз съм с изчерпан яйчников резерв и единственият ни шанс за дете е ИКСИ. Казвам “шокира”, защото аз не бях никак готова за това, все си мислех, че ще продължим с инсеминациите. Тогава думите “вие сте за ин витро” ми прозвучаха едва ли не като присъда, но в последствие приех спокойно мисълта, че това ще е начинът, по който ще имаме детенце.
   Първата процедура започнахме през месец май 2008г.. Ползвахме лекарствата, които тогава отпускаше Здравната каса, но които бяха крайно недостатъчни, защото се оказа, че ми трябват много високи дози. Целият период на стимулация ми беше като филмова лента. През ден пътуване до София, прегледи, взимане на кръв, инжекции. Няма да се впускам в дълги обяснения с какви лекарства и по колко са ме стимулирали. В деня на пункцията извадиха само пет яйцеклетки, от които четири се оплодиха, а ми върнаха три. Започна най-страшното – чакането. Една сутрин се събудих с мисълта, че нищо не е станало и тази мисъл ме тормозеше до деня на теста. Имах всички симптоми, че цикълът ми ще дойде. Сутринта преди теста се чувствах така, все едно ще ме водят на заколение. Направих си един уринен тест преди да тръгна. Беше отрицателен, но все пак се надявах, че ми е единадесети ден от трансфера и е все още рано да отчете каквото и да било. Но и кръвният тест беше категорично отрицателен.
Бях смазана. Никога през живота си не се бях чувствала толкова отчаяна и безпомощна, и то не толкова, че не се е получило от първия опит, а от мисълта, че нямаме средства за друг и че сме лишени дори да от възможността да опитаме отново. Много сълзи иплаках, но се изправих на крака и продължих напред, благодарение на съпруга ми.
   Започнахме с нови изследвания. Не спирах да “чопля” и да търся причината за неуспеха.
   В началото на 2009г. едно момиче от форума Проблемно забременяване на БГ Мама ме свърза с друго момиче, което от своя страна направи връзката между нас и един човек с голямо сърце, който ни дари пари за втория ни опит. Никога няма да забравя този човек и никога няма да престана да го благославям. Макар че и вторият ни опит беше неуспешен, самият шанс и НАДЕЖДАТА, която той ни подари в момент, когато аз си мислех, че едва ли в близките няколко години ще можем да си позволим нова процедура, са несравними.
   Вторият неуспех го приех по-лесно. През това време започна да работи фондът за асистирана репродукция. От Клиниката подготвиха документите ни и бяхме едни от първите одобрени.
   В началото на май 2009г. ми се обади директорът на Фонда и каза да отидем да вземем заповедта си. Аз дори бях разочарована, че толкова бързо ни одобриха. Изобщо не ми се започваше. Мислех си, че нищо няма да стане, не ми се влизаше дори в Клиниката, но така или иначе стартирахме процедурата.  Този път, за разлика от първия опит / вторият беше на спонтанен цикъл /, бях без предварителен блокаж.
Отново високи дози, отново пътуване през ден, всичко ми беше до болка познато.
В деня на пункцията 22 юни извадихме три яйцеклетки. Оплодиха се и трите. В деня на трансфера 24 юни / Еньовден / на терасата ни кацна бял гълъб. Не му се зарадвах и не го приех за добър знак, защото преди него имах хиляди такива, но винаги оставахме разочаровани.
В Клиниката, докато чакахме да ни извикат за трансфера, д-р Тачева, минавайки покрай нас ни каза, че ембрионите ни са много добри, но аз отново не можах да се зарадвам. Мина трансферът и отново започна кошмарното чакане. Този път, за разлика от първия опит, си полежах само един ден у дома и се върнах на работа. Колкото повече наближавеше денят за теста, толкова повече се ужасявах. Отново имах същите симтоми, както и на двата ми неуспешни опита. Постоянно си казвах, че отново не е станало. На 1 юли ни сполетя огромно нещастие. Баба ми си сложи край на живота, което ме разтърси из основи. След шока от смъртта и се питах как ще понеса още един неуспех. На 4 юли / 11-ти ден от трансфера / си взех един уринен тест и реших да го направя, за да се подготвя психически за кръвния и да се наплача на спокойствие у дома, без да тревожа майка ми и съпруга ми. Когато го погледнах, ми се видя една мноооооооого бледа втора черта. Започнах да се чудя да плача ли, да се радвам ли. Взех да смятам кога ми е бит последният Прегнил, да не би чертата да е от него. Бяха минали повече от 10 дни. Звъннах на съпруга ми и той също като мен се развълнува. Обадих се на една приятелка да дойде да ме вземе и да пусна ЧХГ-то. Докато чаках резултата, вече вътрешно започвах да вярвам, че сме успели. Вземайки листа с написаното в ръка, вече бях сигурна, че се е получило. За първи път в живота си плаках от радост.
   На първия преглед видяхме един добре оформен плоден сак и още една малка точица, на която не възлагахме особени надежди. На втория  преглед чухме най-прекрасния звук – две тупкащи сърчица!
   Излишно е да разказвам колко съм треперила през цялата бременност и преди всеки преглед, колко лекарства и инжекции съм пила и поставяла, но всичко се компенсира от първите движения, които виждаш на ехографа, от първите ритничета, от растящото коремче, от бурните движения, от първия плач, от първата среща с най-ценното на този свят! Няма по-велико чувство!
   И така, благодарение на д-р Владимиров и екипа му, след пет години и половина борба, ние се сдобихме с нашите съкровища Божидар и Лъчезар!
   Стана много дълго, можех и още да пиша, но не знам дали ще имате търпението да ме прочетете. Искам да ви кажа нещо, което аз бях престанала да правя от умора и разочарование, ВЯРВАЙТЕ! Когато съм чела истории с щастлив край, винаги съм си мислила, че няма да се случат на мен, че на пишещите им е лесно, защото вече са успели. Бях загубила вяра и надежда в себе си и дори в лекаря си, че ще имаме сили да се справим, но на един от трансферите ми той ми каза само две думи, които се запечатаха в съзнанието ми: “Ще успеем!”. Наистина успяхме. За това не спирайте да се борите за мечтата си и да вярвате, че един ден ще я прегърнете!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: GOLDEN ROSE в чт, 11 авг 2011, 12:03
ЦЕЦИНКЕ, слънчице мило, въпреки че знам през какво премина всичките тези години, пак с вълнение изчетох преживяванията ти. Прегръщам силно теб и малките ти подаръчета. Целувки и за трима ви.  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Miho_She в сб, 13 авг 2011, 23:00
Цецинка, разплака ме историята ти. Ти си благословена и твоята мечта се е сбъднала, е - малко трудно, но явно е имало уроци да научите, а сега... живей мечтата си всеки ден, всеки ден! Благодаря ти за споделеното и за вдъхнатата надежда!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sela в нд, 14 авг 2011, 15:48
Момичета, радвам се за щастието ви заедно с вас. :peace: Знам какво е да страдаш и се бориш за това.
На тези, които продължават борбата пожелавам късмет! :peace:
Имам въпрос към Анчето: тубарната непрохидомост как се диагностицира? И може ли жена, която веднъж е забременяла, в последствие да й се случи това? Интересувам се за моя близка.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: никид в нд, 14 авг 2011, 23:15
Цецинка,описала си много преживяна болка,макар и малка част от описаното да съм преживяла съм го изпитала на собствен гръб и просто не мога да си опиша твоята болка,но важното е ,че всичко е минало и в крайна сметка е завършило със най- щастливия край.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: an4eto в пн, 15 авг 2011, 19:53
Момичета, радвам се за щастието ви заедно с вас. :peace: Знам какво е да страдаш и се бориш за това.
На тези, които продължават борбата пожелавам късмет! :peace:
Имам въпрос към Анчето: тубарната непрохидомост как се диагностицира? И може ли жена, която веднъж е забременяла, в последствие да й се случи това? Интересувам се за моя близка.
Привет,
непроходимостта на тръбите се установи след цветна снимка.....контрастната течност изобщо не премина и болката беше ужасна. Плед пластика възстановиха донякъде нещата, но перисталтиката не и полседва извънматочна бременност. В момента тръбите са си пак извън строя. А дали може да настъпи запушване след бременност....най-вероятно да. Но най-добре е твоята близка да се консултира с лекар.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sela в ср, 17 авг 2011, 15:23
Привет,
непроходимостта на тръбите се установи след цветна снимка.....контрастната течност изобщо не премина и болката беше ужасна. Плед пластика възстановиха донякъде нещата, но перисталтиката не и полседва извънматочна бременност. В момента тръбите са си пак извън строя. А дали може да настъпи запушване след бременност....най-вероятно да. Но най-добре е твоята близка да се консултира с лекар.
Благодаря! :peace:
Ами след сп.аборт 2009г. й махнаха септум на двурога матка, и оттогава не може да забременее,
мисля, че и на лекар не иска да ходи оттогава.  Мъжът й казва, че си е правил спермограма, и нямал проблеми. Но си права, че трябва да потърси лекарска помощ, пък специалистът ще реши от какви изследвания имат нужда.
Желая на всички сбъдване на най-съкровенното им желание! :peace:    :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: FiFolinaA в нд, 21 авг 2011, 16:22
Здравейте, момичета 
Аз съм преживяла 2 мисет аборта - плодът е достигал до 8 и до 6-та г.с.
След втория аборт акушер-гинеколожката ми д-р Силвия Иванова ми разказа за КИРМ Плевен и ме посъветва да се обърна към тях.
И така благодарение на доц. Конова и д-р Корсачки, след всички системи Интралипид (Липовеноз), Аспирин, Фраксипарин, Имуновенин и т.н.края на миналата година родих момиченце!!!   
През цялата бременност пътувах на всеки 2 седмици на преглед при д-р Корсачки. През цялото време ми правеха контролни изследвания на NK клетки и PLA, като с това се променяше и дозировката на медикаментите.
Искам да пожелая успех на всички, които се борят! Бъдете благословени да гушнете вашите малки съкровища! И ако мога да помогна на някого с информация - насреща съм.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: snowflakely в чт, 15 сеп 2011, 15:03
Здравейте, всички, може би ще негодувате, че пиша в тази тема, защото аз няма с какво да се похваля  :(. Но от тук споделените премеждия разбирам че това е "най-опитната" тема. От две години правим опити (с едно прекъсване от ок. половин година заради трета поредна операция от киста :( ). Моят лекар ми казва "опитвайте ще стане", но аз не искам да чакам. Нещо не е наред...на 27 съм вече. Моля ви, дайте ми насоки от къде да започнем, какви изследвания трябва да предприема или най-добре е директно да се обърна към някоя частна клиника по стерилитет? За съжаление не разполагаме с голям $ фонд... До къде стига помощта на нашата здравна система.
Благодаря ви предварително.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: MelindaD в чт, 15 сеп 2011, 15:13
snowflakely, защо пък да негодуваме  :D Ако не е за тази тема (незнам, може би трябваше да си направиш нова твоя тема по въпроса) модераторите да кажат.
Лично моето мнение е, че трябва да се обърнеш към клиника за стерилитет. Избери си къде, запиши си час и с лекаря ще решите откъде и с какво да започнете. И това твоето "на 27 съм вече" бих го поправила на "на 27 си още  :lol:"! Аз станах мама на 31 след двугодишно чакане и премеждия...(писала съм по-рано в настоящата тема  ;-)). А други мами и повече са чакали... И твоя ред ще дойде да те прочетеме тука! Стискам ти палци, успех!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vanya_v1 в пн, 19 сеп 2011, 17:09
snowflakely, и аз като MelindaD, съм на мнение че трябва да се обърнеш към клиника за стерилитет, където спрямо твоите оплаквания, с лекаря ще решите от къде да започнете. Аз от моя скромен опит, мога да ти кажа, че случай със случай не си приличат. С две познати сме ходили при един и същи лекар (д-р Александров- Варна) и при трите ни изследванията са започнали по различен начин. Просто намери своя лекар и му се довери  :peace:
Пожелавам ти успех  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pupi77 в нд, 25 сеп 2011, 23:28
мама антониете,колко пари плати за всичките ти ходения до плевен ,долу горе


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: valia1982 в пн, 03 окт 2011, 02:48
Здравейте момичета!Нашата история започна през 2003г.Аз на 21г.,съпруга ми на 30.Тогава незнаех през какви премеждия ще преминем за да сбъднем мечтата си.....да имаме дете.Вярвах,че ще се получи от първия път.На 9.12.2003(Св.Анна)беше старта на бебеправенето.Ако е момиче ще се казва Анна.Само накратко ще ви спомена през какво минахме през всичките 7 години,за да не ви натоварвам психически.Имам два спонтанни аборта и една извънматочна бременност...и дебела папка с изследвания.През юни 2010 чудото се случи...забременях след ин витро процедура.Имах страхотна бременност,без никакви оплаквания и неразположения.На 19.02.2011г.се роди нашата дъщеричка Анна.Имаме нашето ангелче благодарение на д-р Стаменов,д-р Сигридов,д-р Илиев и екипа на ЦРЗ"Надежда".Оттук нататък започва нашият нов живот изпълнен радост и детски смях.Пожелавам на всички бъдещи мами успех!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: balemezova в чт, 06 окт 2011, 08:54
Dino, пожелавам ти много успех и късмет в живота!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: .Yvette. в пт, 07 окт 2011, 22:16
Здравейте казвам се Ивет и съм на 35години близо 6години се борих с поликистозни яйчници, хормонални проблеми при мен и мъжа ми и кратка преживяемост при мъжа ми. Правихме много стимулации, два неуспешни опита инвитро. След 6години се отказах и реших, че най вероятно няма да имаме деца и се опитах да не мисля за това. Два месеца след това една сутрин  отивайки на най-обикновено кръвно изследване се оказа, че съм бременна. Имах много лека бременност нито съм повръщала, нито ми е било лошо или нещо такова. Качих 10кг и то само на корема. Когато се роди дъщеря ми не повярвах, че е истина, че ми се случва.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: slan4ize_76 в пн, 10 окт 2011, 10:05
Здравейте и от мен.На 34 години съм и тази година станах майка за първи път на прекрасна дъщеричка.От 2002 година започна борбата ни да имаме дете.Първо започнахме с изследвания на хормоните,цветна снимка и направени  3 инсиминации. През 2006 година имах извънматочна бременност и прекъсване на тръбата. През 2007- лапароскопия в Шейново и първи опит инвитро  при доктор Владимиров, за съжаление неуспешен. През 2008 г. лапароскопия при проф.Горчев в Плевен и коремна операция след това за прекъсване на другата тръба в Пловдив.През 2009 година нов опит инвитро при доктор Владимиров пак неуспешен и вече смяна на клиниката през 2010 година. Това се оказа за мен най - правилното решение,защото в новата клиника се запознах с моя лекар доктор Стаменов на когото мога да кажа едно огромно Благодаря. След 9 години борба той сбъдна нашата мечта!Пожелавам от сърце на всички момичета да намерят своя  лекар и да сбъднат мечтата си!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Lizet33 в нд, 06 ное 2011, 11:03
3 години, ПКЯ, 2 спонтанни аборта, безброй изследвания и лежане по болници, включително почти през цялата бременност на съхранение. Резултатът- голямо здраво бебе над 4 кг.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: desundra в сб, 12 ное 2011, 19:37
Аз не съм го преживяла това,но искам да разкажа историята на майка ми,която е ходела по мъките 10 години с надеждата да има детенце.Всичко започнало,когато е била на 24,след много опити с баща ми разбрали,че има проблем.Последвали са безброй изследвания,лежане по болници и какво ли не 10 години.Накрая уморени от борбата решават да си осиновят детенце,това съм аз.Борбата продължила-година и половина са водели дела за мен.След като са получили решението на съда да си ме вземат,майка ми разбира че е бременна и така се роди Рая.И двете винаги сме гледани еднакво и до  ден-днешен се радваме на голямо хубаво семейство.С Рая вече сме големи и омъжени с деца.Това е накратко историята на моята златна майчица


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pupi77 в нд, 13 ное 2011, 23:00
bravo vinagi taka stava,da ste jivi i zdravi


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: мълчалива в пт, 02 дек 2011, 15:42
Здравейте и от мен.
следя темата цяло лято, в чакане на положителният тест......
Опитите ни - 12 месеца
Възраст - 31 г.
Таткото - 30 г.
Положителен тест - тази седмица.
знам че е рано за радост и има още време...,
НО искам да споделя, самовнушение или най-накрая подходящия момент, но положителният тест дойде след 2-3 седмици упорито хапване на райски ябълки (аз хапвах по 1 на ден)! съвета ми беше даден от много близък човек, с уверението че преди години е подействало много добре.
Не знам дали е писано преди във форума за това, не знам дали не е просто самовнушение, но пък сега им е сезона и са доста полезен плод (почетете из нета), поне може да се опита!!!
Успех на всички вас, стискам ви палци!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ТРАЙКОВА в пт, 02 дек 2011, 16:16
дойде и моят ред да напиша и аз че съм МАМА,но не като останалите,но не се чуствам по-малко мама от другите,9г. ходим по-мъките накратко без много обяснения имам 1 инвитро в софия при Димитров-неуспешно,2 инвитро-АГ Селена Пловдив д-р Ставрев-успешно с аборт, 2 седмици след аборта извънматочно последва операция махане на тръба,тази година пак инвитро при ставрев-отрицателен тест,операция пак защото почнах да наливам кръв в корема незнам какво е станало от операцията но 3 дена бях с кръв в корема ме държаха,както и да е всичко мина останах жива и здрава, а щях да забравя високи нк к-ки от вливките вместо да спадат те се качват,имам и 4 лапароскопии,6 инсиминаци, но преди 5г. когато почнах опитите с инвитро пуснах документи за осиновяване,през тия години само 2 пъти са ме канили за дете, но аз отказвах защото бяха или близнаци или брат и сестра,и така аз се възтонвих от операцията,дойде септември бяхме на една вила имаше един параклис и аз отидох и се помолих на света Благородица че съм готова да стана майка независимо по-какъв начин и че ако детето е момиче ще носи името Мария,и така писмото дойде на 07 октомври рожденият ден на мъжът ми на 13 октомври отидохме да я видим,а тя една сладка,хубава,най-красивата беше затича се към мене и ни си разплака само аз се разравех като малко дете защото всичко в мене се преобърна изпитах чуства който не съм изпитвала и немога да ги опиша,и така делото ми мина на 23 ноември защото съдията беше в отпуска бях принудена да чакам,но вече официално по-документи тя е наше дете нашата Мария,сега чакам да оздравее защото малко е настинала и да си я прибера защото не могат да я изпишат болна,така аз станах МАМА на моята Мария,момичета не спирайте да вярвайте защото чудесата се случват,аз всяка година за коледа си пожелавах дете и тази година под елхата ще сложа още един подарък подарък за нашата дъщеря-Мария


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Megi_78 в пт, 02 дек 2011, 16:30
Трайкова, толкова се радвам да те прочета тук - напълни ми очите със сълзи, почувствах твоите емоции, благодаря ти за това прекрасно чувство! :hug: Честита ти дъщеричка Мария, да е жива, здрава, много да ви радва и да пълни живота ви с неповторими емоции! :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ТРАЙКОВА в пт, 02 дек 2011, 17:30
благодаря ти: Megi_78, отдавна ви чата и си мечтаех един ден да напиша моята история, и този ден дойде,


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: luce в вт, 06 дек 2011, 08:16
честита радост, Трайкова, нека Мария донесе светлината и щастието в живота ви, която сте търсили толкова дълго време,а сигурна съм, че ще е така. Бъдете много щастливи тримата  :hug: :hug: :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ~Estranged~ в пт, 09 дек 2011, 10:00
Трайкова, историята ти е наистина трогателна. Да ти е честита дъщеричката, бъдете много щастливи!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ТРАЙКОВА в пт, 09 дек 2011, 18:21
 Tedi B. да трогателна ми е историята но вече откакто Мария е в сърцето ми всичко това съм го забравила,чуствам се че не е било и никога не съм минавала по-този път,наречен за мене ада през който все пак минах,благодаря ви момичета


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sejiks в нд, 11 дек 2011, 14:49
Здравейте,
Ето накратко моя случай : с поликистоза съм от както се помня.
Нямам менструация освен,ако не  я предизвикам с медикаменти. Дори последния гинеколог ми каза,че няма да мога да забременя без стимулация. И така, по негов съвет направихме две стимулации като и двете бяха неуспешни ,и двете доведоха до  хиперстимулация. След вотрата трябваше да направим почивка от 3 месеца.

Около два месеца след това започнах прием на билката витекс (viteks agnus castus) и близо месец след това видях двете чертички.За мен това беше чудо.Просто не можех да повярвам.
Давам линк към графиките ми,за да видите ефекта от билката :

http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?grCycle=-1

http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?grCycle=91612

  (само да вметна,че на последната графика менструация не съм имала просто така маркирах ,за да се разделят графиките)

Малко информация  за вярващите: купих си икона на Света Петка от храм паметник Света Петка на Рупите.Тази икона,която имам е рисувана от художника Светлин Русеф.Написах си молитва на едно листче и го оставих пред иконата.Предполагам,че Тя ми е помогнала,защото желанието ми се сбъдна.

Пожелавам и вашите желания да се сбъднат въжможно най скоро. :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: MelindaD в пн, 12 дек 2011, 11:46
Малко информация  за вярващите: купих си икона на Света Петка от храм паметник Света Петка на Рупите.Тази икона,която имам е рисувана от художника Светлин Русеф.Написах си молитва на едно листче и го оставих пред иконата.Предполагам,че Тя ми е помогнала,защото желанието ми се сбъдна.

Аз пък посетих за първи път храма на Свети Мина. Изобщо не съм вярваща - напротив, заклет атеист съм. Ама в онова ми положение, бях решена на всичко. Докосвайки иконата, се помолих на Свети Мина да направи чудо и да забременея. Две седмици след това забременях. Може и просто съвпадение да е станало, даже си мисля, че със сигурност е така, но горния пост ме подсети за това и реших да споделя - знам ли, може да не е съвпадение, и да помогне на някоя жена  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: alexa85 в пт, 16 дек 2011, 14:32
Момичета искам и аз да споделя моята история с вас и да ви вдъхна малко кураж. С приятеля ми сме заедно от 8 години,а от 7 изобщо не сме се пазили - искахме дете. Отначало не обръщахме внимание,че не се получава, но преди 3 години решихме да потърсим лекарска помощ. Направихме всички изследвания и всички доктори при които ходихме казваха, че всичко е наред и ще се получи по естествен начин. Решихме да направим инсеминация - 3 неуспешни опита  :(. През това време и двамата адски много се тормозехме,че уж всичко е нормално а бебето не се получава. Имаше много сълзи и болка след всеки следващ отрицателен тест. През това време си купихме къща и започнахме ремонт. Аз на 15 - ти август реших да си направя кръщене защото не бях кръстена. В момента, в който наредихме ламината в детската стая и я боядисахме ми закъсняваше с 8 дни. Направих си тест и не можах да повярвам  :EFP:. Бях притеснена докато не отидох на първия преглед и ми казаха,че бременността е вътрематочна и ми пуснаха сърчицето не бебенцето. От тогава сме адски щастливи с таткото и си чакаме рожбичката на 27-ми юни живот и здраве и само се молим всичко да е ок. Надявам се всички страдащи хора съвсем скоро да се сдобият с рожбичка. Само ние,хората с такива проблеми,знаем какво изживяваме и през колко мъка и болка преживяваме.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: iovito в пт, 23 дек 2011, 09:38
Здравейте,момичета,ето че дойде и моя ред да се запиша в темата.Преди една година на този ден дома ми бе изпълнен с щастието- наречено Ели.Тогава аз получих моя коледен подарък-желая ви и вие скоро да получите своя!
 Всичко при нас започна преди 8 години.Бях завършила висшето си образование и бях готова да стана мама.Да,но нещата не се случиха както си ги бях представяла.Последваха дълги години  на борба,която включва 3 ин-витро опита,единия от които успешен,но завършил със спонтанен аборт в 26г.с.;3 инсеминации,един трансфер на замразени ембриони,множество изследвания и цяло море от сълзи. Накрая се стигна до там ,че дори ни предложиха да използваме донор поради влошените резултати на мъжа ми.
Так през пролетта на 2010г. подготвяхме 4-ти ин- витро опит. Няколко дена преди това си бях взела заповедта от фонда и събирах нови сили за поредния опит.Отдаван бях спряла да се надявам,че нещата могат да се случат по естествен начин.
Живота,обаче точно в този момент бе решил да е благосклонен към мен!През април 2010 имах 10 -дневно закъснения,направих си тест и видях втора бледа черта.Реших че не съм бременна и изхвърлих теста в кофата за боклук,а за по-сигурно отгоре му изхвърлих и една чиния с обелки от семки,които мъжа ми бе "произвел" докато гледа мач.Само половин час след това вече ровех във форума на бг-мама и четях в темата "втора бледа черта". И колкото повече четях,толкова повече се убеждавах ,че трябва да си извадя обратно така добре заровения в боклука тест. :lol:Два дена по-късно вече повторих теста и се убедих че чудото при нас е станало.Бях бременна и много щастлива!Изкарах една сравително лека бременност,макар че се наложи да ми направят серклаж,заради преди направения спонтанен аборт.Изкарах една спокойна и лека бременност.
Преди година Чудото при мен се случи!Надявам се, с тази история да вдъхна малко кураж,на тези които очакват все още своята рожба.Аз също ще се да има повече сбъднати Коледни мечти!Весели празници!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: voltarena в сб, 24 дек 2011, 11:45
Отдавна се каня да  пиша тук , но все не намирам време. За разлика от много жени тук аз не съм минала през толкова трудности. В първите 2 год. от връзката ни не мислехме за дете . После започнахме да опитваме , но все не ставаше и не ставаше. Така изминаха 3 год. Започнах да пиша тук и да се интересувам. Първо направихме спермограма и всичко при партньора беше ОК. Докато търсех причината в мен изгубих доста време по гинеколози в кварталните поликлиники . През това време правих хормони и лапароскопия. При лапароскопията се установи , че имам леко срастване на лявата тръба , което са отстранили. Най - после успях да си уредя час в клиника по стерилитет. Там лекарката се съмняваше за ЛУФ синдром , но неочаквано забременях. Не можех да повярвам. Направих си 4 - 5 теста. Бремеността не беше лека - прокървявания в 13 , 14 , 26г.с. и раждане в 35г.с. , но всичко с бебчо - кексчо засега е наред. Нека Бог помогне на всички . Пожелавам здраве , щастие , :EFP: :preggo:  :ylinfant: newsm30 :1crib: newsm07


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vili7631 в вт, 03 яну 2012, 15:57
Здравейте и от мен!Ето я и моята история-започнахме с опитите да забременея 2000г.После заминахме да работим в чужбина и се започнаха едни изследвания...И така,след 4 инсеминации,6 опита инвитро,една извън маточна бременност и много разочарования и болка,решихме да пробваме с инвитрото в България.Не мога да изкажа моите благодарности и признателност на д-р Стаменов и целият екип на клиниката за положените грижи и усилия. След много изследвания и операция най-накрая след повече от 10 години видях :EFP:Вече съм в 25 седмица и чакаме 2 прекрасни момиченца newsm06 !От сърце желая на всички да си имат по едно или дори две съкровища!!!Да не губят надежда,защото винаги има начин!А и стават чудеса!!! newsm10


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ~Estranged~ в чт, 05 яну 2012, 09:40
Момичета, благодаря ви, че споделяте с нас своите истории и ни давате кураж да продължим да се борим и нашите мечти да се сбъднат!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: voltarena в чт, 05 яну 2012, 11:08
Момичета, благодаря ви, че споделяте с нас своите истории и ни давате кураж да продължим да се борим и нашите мечти да се сбъднат!  :hug:
Имай вяра , моли се , но и също така се бори. Желая ти успех и съвсем скорошно сбъдване на мечтата ти.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Aлиса в нд, 08 яну 2012, 08:12
Здравейте! Пиша в този форум само за да вдъхна надежда на момичетата, които все още ходят ,,по мъките,,. Аз и моят съпруг преживяхме 4 кошмарни години. Бяхме с мъжки фактор, мъжът ми се подложи на операция при доктор Кацаров, на който сме много благодарни за добрия резултат, преди това имам 4 неуспешни инсеминации в клиника Надежда. В един ,,прекрасен ден ,,Д-р Персенска ми заяви, че имам полип и трябва да ми направят хистероскопия, за която аз си записах час. В деня преди хистероскопията ми се обадиха, че апаратът им е развален и тогава аз реших да се консултирам с още няколко лекари, които ми гарантираха, че нямам полип. След всичко преживяно станахме пациенти на Д-р Владимиров. В неговата клиника направихме инвитро, което финансирахме сами. Но и то беше неуспешно. Три месеца по-късно забременях случайно и в момента се радвам на моето момченце, което е вече на 2 месеца. Успех на всички, които тепърва започват да се борят за най-голямото си щастие!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Miho_She в нд, 08 яну 2012, 13:04
Здравейте! Пиша в този форум само за да вдъхна надежда на момичетата, които все още ходят ,,по мъките,,. Аз и моят съпруг преживяхме 4 кошмарни години. Бяхме с мъжки фактор, мъжът ми се подложи на операция при доктор Кацаров, на който сме много благодарни за добрия резултат, преди това имам 4 неуспешни инсеминации в клиника Надежда. В един ,,прекрасен ден ,,Д-р Персенска ми заяви, че имам полип и трябва да ми направят хистероскопия, за която аз си записах час. В деня преди хистероскопията ми се обадиха, че апаратът им е развален и тогава аз реших да се консултирам с още няколко лекари, които ми гарантираха, че нямам полип. След всичко преживяно станахме пациенти на Д-р Владимиров. В неговата клиника направихме инвитро, което финансирахме сами. Но и то беше неуспешно. Три месеца по-късно забременях случайно и в момента се радвам на моето момченце, което е вече на 2 месеца. Успех на всички, които тепърва започват да се борят за най-голямото си щастие!

Алиса  :hug: благодаря за споделеното, вдъхваш надежда на много мимичета! Бъдете здрави!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: stefy4 в сб, 28 яну 2012, 09:32
Момичета изкам да кажа ,че всичко е в главата, както проблемите, така и решенията им! Положителното мислене е ключът към успеха. Повече усмивки и нещата се нареждат, като по чудо както споменават по горе Дафна и други момичета  :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: stefy4 в сб, 28 яну 2012, 09:36
Аз също съм минала по труден път...но съвсем накратко ше кажа , че след ходене по  лекари, най-накрая попаднах на АГ Селена и там след първият път се получи :hug: Сега вече сми на 2 годинки  :) и живот и здраве мислим за втори опит ин витро, пак там разбира се! Успех на всички :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Герри в ср, 01 фев 2012, 00:50
Момичета, четох ви дълго и вашите истории ме трогнаха. Нека споделя и моята. Започнахме да мислим за бебе с моят съпруг след две години съвместен живот. Забременях почти веднага-на четвъртия месец. Зарадвах се и вече почнах да се заглеждам по бебешките колички в магазините.
Но уви, не ми било писано. В третия месец се разболях се от грип, но го изкарах сравнително леко. Бях се оправила вече, когато една сутрин прокървих и отидохме в Шейново. Там ме прегледаха, бебето имаше сърдечна дейност, качиха ме в патологията и ме оставиха да лежа. Беше петък и нямаше доктор-само акушерки. До понеделник никой не ме погледна, а аз кървях все повече. В понеделник се видя на ехографа, че бременност вече няма. Кюртираха ме на рождения ми ден. Много ми беше тежко. После в къщи стоях в банята под душа и плачех и плачех. Сега като се сетя за онзи момент и нещо ме стяга в гърлото-къде ли е моето първо изгубено бебче? След време мъжът ми каза че като съм била в болницата запалил две свещички, но тази на бебето изгаснала.
Намерих сили и продължих напред. Но бебето не ставаше. Минаха две години и нищо. Няма да ви споменавам за намеците и въпросите на роднини и приятели-всички знаем как те режат през сърцето. През тези две години живота ни беше тежък-нямах работа, мъжът ми също. Дядо му беше много болен и се грижехме за него. Мъжът ми е много привързан към него, този човек го е отгледал. Един студен и тъжен ноември той почина. Но сякаш след това нещата някак станаха по-оптимистични-мъжът ми си намери работа, после и аз. Ходихме на екскурзии, веселяхме се, не мислех че трябва да забременея, не мислех за нищо. Помня я тази пролет-влезнех ли в църква палех две свещички-една за мен, една за...и като излизах се обръщах да видя дали е загаснала. Не беше. Тази пролет забременях с чудесната си дъщеря, която се роди през 2005г. Но моята история не спира. След една година почнахме да пробваме пак-аз исках голямо семейство. Но две години нищо не става. На третата видях пак двете чертички, но уви, след две седмици загубих бебчето. Този път не плаках като първия, а тръгнах по доктори-пуснаха ми хормони, погледнаха ме на ехограф-добре си нищо ти няма. Да, ама бебе няма. Майка ми ме посъветва да си прегледам Щитовидната жлеза-послушах я и се оказа че имам Хашимото. Почнах заместително лечение с хормони, но две година и половина бебе пак няма. Мъжа ми си направи спермограма-перфектна беше. Направих хидротубация и се оказа, че едната тръба е непроходима, а другата трудно проходима и като за капак яйчника, който е на трудно проходимата не функционира-следихме го 6 месеца и нямаше фоликул. Питах доктора как така при запушени тръби аз имам втория спонтанен аборт, но отговора беше, че си фантазирам и просто не съм била бременна. Замълчах си, кво да кажа, и мъжа ми не ми вярваше тогава, смяташе, че теста е бил грешен. Доктора ме посъветва да пробваме инвитро на естествен цикъл защото е по- евтино. Добре, ама мъжът ми каза-нека изчакаме до есента, нека изкараме поне лятото спокойно, без ходене по доктори.
Това лято беше прекрасно. Аз се бях успокоила-знаех какъв ми е проблема, бяхме се разбрали, че ще пробваме инвитро, бяхме събрали и парите, само трябваше да дойде септември да почваме. Дойде септември, уговорих се с доктора да дойда на 9 ден след първи ден от М. Но М не дойде. Панирах се -нали са ми запушени тръбите, ами ако е извънматочна. Тичам при мойта докторка и тя видя точицата на монитора. Честито, ми каза тя, а на мен ми се доплака-от радост или от страх не знам-и от двете. И така, след пет години чакане моето чедо е вече на осем месеца.
Но да знаете момичета, понякога все си мисля за онова първото, загубеното бебче в Шейново, ще кажете че съм неблагодарна, че имам две прекрасни момичета. Да, така е, но там, в сърцето си имам една рана, дето остана след като то си отиде.
Сега като се връщам назад осъзнавам колко важно е била психиката, и че аз забременях точно тогава, когато съм била щастлива и спокойна, и когато моят любим човек също е бил щастлив и спокоен. Разбира се и лечението на Хашимотото ми помогна, но най-важния фактор при мен беше спокойствието и подкрепата на любимия човек.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: stefy4 в ср, 01 фев 2012, 10:37
Напълно съм съгласна с Герри, психическото здраве е много важно. Преди всичко трябва да сме в мир със себе си, знам че е много трудно от личен опит...но трябва да се контролираме!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: TinaT в ср, 08 фев 2012, 10:07
Гери  :hug:
Аз съм на същото мнение,че когато една жена се успокои тогава се получава  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: hrisik в ср, 29 фев 2012, 15:26
За да споделя моята история, ще копирам поста си от друга тема. Реших, че и в тази тема ще дам надежда на всички, които имат нужда от това.
Здравейте мили, борбени момичета. Идвам, за да ви кажа, че светлина в тунела винаги има и понеже тази тема доста ме разчувства, искам да ви разкажа как аз видях светлината, последвах я, излязох от тъмния тунел и сега вече летя в облаците, а едно мъничко слънце топли душата ми всеки ден.
Драмата, която се превърна в приказка започна през лятото на 2009 г., когато с приятеля ми решихме, че искаме да имаме детенце. Започнахме не съвсем старателно да опитваме и след около 4 месеца видях на няколко теста втора бледа черта. Направих и кръвен тест, който показа ЧХГ 11. Аз, естествено, се зарадвах. След известно време започна да ме боли коремът и лекарят ми изписа нош-па и дуфастон. След 10 дни отидох на преглед. Докторът не видя нищо в матката и ме накара да направя уринарен тест веднага. Беше напълно отрицателен.  Междувременно бяхме се похвалили вече на родителите. Докторът каза, че изобщо не е имало имплантация и теста е бил фалшиво положителен, а ЧХГ-то се влияело и от други неща - например някоя овариална киста.
И така, това беше началото на мъките ми. Понеже съм по природа доста нетърпелива, реших, че не мога да чакам 1 година безуснпешни опити и отидох при препоръчн ми от приятелка редови   гинеколог /не беше специалист по репродуктивна медицина/. Това беше най-голямата ми грешка, която така усложни нещата, че едва не ми костваше жвота. Човекът не откри никакъв проблем, но в желанието си да помогне с нещо ми изписа противозачатъчни, които според него щели да подобрят шансовете ми за успех. Цикълът ми беше съвсем редовен, но на 31-32 дни, а според доктора трябвало да е точно на 28 дни, за да се получат нещата!!!  Разбира се ако не бързах толкова много, бях прочела повече теми във форумите се бах допитала до вас момичета, вероятно нямаше да изживея кошмарът, който последва.
И така, започнах противозачатъчните. В края на вторият месец от началото на приема им се случи страшното.   Започнах да дишам трудно и имах жестоко сърцебиене. По същото време бях болна от грип и пушех доста сериозно. Реших, че задухът е от грипа. Това се случваше в период от около 2 седмици. Няма да ви разказвам подробно какво се случи, но накрая, в изключително тежко състояние попаднах в белодробната болница. Само Бог и невероятният ми късмет да попаднана най-добрите лекари, спасиха живота ми! Бях получила мсивна белодробна тромбоемболия провокирана, както се оказа по-късно от противозачатъчните, съчетани с тютюнопушене и тромбофилия, за която нямах никаква идея.
Ще продължа да пиша в нов пост, тъй като тук ми стана вече доста трудно.
Животът ми беше спасен на косъм благодарение на екипът на доц. Османлиев от белодробната болница в София. До тук добре, обаче последва ужасяващата новина, че минимум една година не мога да правя опити за детенце. Това беше преди да разберем, че от четирите гена, който се изследват за тромбофилия, аз имам мутации в 3! Тогава лекуващият ме лекар каза, че не трябва да забременявам никога, тъй като това е изключително рисково за живота ми! Нямам думи, с които да опиша какво изитах в този момент!
Разбира се, аз взех решение, че трябва да се боря да имам най-ценното в живота и рискът си заслужава. Измина една година от инцидента. Бях на терапия със синтром, който лекарите нямаха никакво намерение да спират никога. Решихме с приятелят ми, че ще правим опити за бебенце и ако се получи, незабавно ще спра синтрома, тъй като той е вреден за плода. Бях проучила вече, че той може да се замести с фраксипарин. И така, отново опити и отново нищо около 8 месеца. През това време смених още 3-ма гинеколози, единият от които пециалист по репродуктивна медицина. Няма сега да споделям кой е великият лекар, само ще ви кажа, че без изследване на хормони реши, че имам завишен пролактин и трябва да пия лекарства. Пих 2 месеца лекарства и понеже не се чувствах добре по собствена инициатива си изследвах пролактина - при норма от 100 до 400, моят беше 5!!! Освен това без цветна снимка на тръбиоте и без спермограма ми изписа фемара за стимулация на овулацията! Така и не започнах да пия тази фемара, но междувременно отново видях втора бледа черта на няколко теста за бременност. Отново радост, спиране на синтрома, започване на фраксипарин и...отново нищо. След няколко дни тестът стана отрицателен и се върнах в изходна позиция. Нямам обяснение за тези тестове и до момента.
Почти съм приключила с писането вече, обещавам.
Последва преглед при друг велик лекар, който ми постави друга ужасяваща диагноза - хиперплазия на ендометриума, което било предраково състояние . Предложи ми диагностично абразио и биопсия. Освен това с моя нисък прогестерон, никога нямало да забременея и т.н. и т.н. И този лекар зарязах.
И така, през м. август 2011 г. реших, че положението е достатъчно сериозно и трябва да отида при някой наистина сериозен специалист по репродуктивна медицина. Избрах д-р Владимиров и благодаря на Бог, че ме изпрати при него. Последваха серия изследвания, включително дигностична лапароскопия. Нямахме дигноза. Бяхме с неизяснен стерилитет, но предвид другите ми здравословни проблеми и невъзможността да забременявам, докато съм на лечение със синтром, решихме да пробваме направо инвитро.
Е, направихме го  Трансферът ми беше около Коледа. Тестът ми беше на 3 януари 2012 г. Разбира се, аз с присъщата ми нетърпеливост направих няколко уринарни теста преди това /няма да кажа колко и от кой ден, защото ще ми се смеете/, които бяха с бледи втори черти. Аз такива, както вече знаете, съм виждала вече няколко пъти, така че това не ме обнадеждяваше особено. Най-накрая дойде денят на истината и О, чудо! Бета ЧХГ - 640!!!

Леле каква радост     

Ето ме момичета, излязла от тунела, огряна от слънчицето в мен и изпълнена с мечти и надежди. Дано Бог да ме пази и закриля до края, когато ще гушна едно сладко, здраво и пухкаво   и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно :love001:  и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Miho_She в ср, 29 фев 2012, 22:31
Хрисик, благодаря за споделеното и куража, който ни вдъхваш. Нека Бог те пази и закриля - теб  и твоята сбъдната мечта!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ~Estranged~ в чт, 01 мар 2012, 08:15
hrisik, лека бременност и раждане! Наслаждавай се на всеки безценен момент с твоето детенце.  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Pollyz в пн, 05 мар 2012, 12:56
Винаги има надежда! Моята етърва е със запушени тръби. Направиха й инвитро и последва извънматочна бременност. След второто инвитро, роди дъщеричка. Година и половина след това забременя по естествен път с една премахната и една запушена тръба. Сега има момченце.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vesta_78 в вт, 06 мар 2012, 11:01
Винаги има надежда! Моята етърва е със запушени тръби. Направиха й инвитро и последва извънматочна бременност. След второто инвитро, роди дъщеричка. Година и половина след това забременя по естествен път с една премахната и една запушена тръба. Сега има момченце.
Да надежда винаги има! Но явно едната тръба на етърва ти не е била напълно запушена, била е пропусклива малко или много иначе няма как да стане.  :bouquet:


Титла: Re: Успяхме!
Публикувано от: Петинк-75 в вт, 06 мар 2012, 13:08
Здравеите момичета какво да ви кажа,аз виждам какво пишите тук че правите опити от 1/2 години.Ние правим опити от 6 месеца и не става и овулация следя и какво ли не и засега нищо и съм много отчаяна.Забравих да оточня че имам едно раждане преди 17 години обаче.Тогава стана от раз,а сега големи мъки.Кажете микакво да правя. :( :thinking:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: никид в вт, 06 мар 2012, 17:22
Петинка-75мила,най-важното е да не се отчайваш и като за начало се ориентирайте към добър специалист и 2 със съпруга и направете необходимите прегледи.Успех


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: yake в сб, 10 мар 2012, 07:53
 ЗДРАВЕЙТЕ!
 ОБЪРНЕТЕ  СЕ КЪМ КЛИНИКА/ЦЕНТЪР ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ С ДЪЛГОГОДИШНА ПРАКТИКА . ТЕЗИ НА ДОЦ.Д-Р ПАВЛЕТА ТАБАКОВА ИЛИ Д-Р ЩЕРЕВ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ В ОБЛАСТТА НА АС.РЕПРОДУКТИВНИ МЕТОДИ. ВЪВ ФОРУМИТЕ НА САЙТОВЕ  ПРОЧЕТЕТЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ МНЕНИЯ - ВСЕКИ Е ДОВОЛЕН ОТ НЯКОЯ КЛИНИКА/ЦЕНТЪР И ЕКИПА, КОЙТО РАБОТИ ТАМ. ОПИТА НАТРУПАН ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!!!
 НИЕ СМЕ ОТ БУРГАС.СЛЕД 3 ГОД.ЧАКАНЕ ЧУДОТО ДА СТАНЕ ТРЪГНАХМЕ ПО Д-РИ ОТ Б-С, НАСОЧИ НИ КЪМ Д-Р КОЙТО РАБОТИ В " МАЙЧИН ДОМ" СОФИЯ И В  СРАВНТЕЛНО НОВ ЦЕНТЪР ПО АСИСТИРАНА  РЕПРОДУКЦИЯ НА БУЛ." ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ" СОФИЯ. СЛЕД 2 НЕУСПЕШНИ ИНСЕМИНАЦИИ НЕ ПРОМЕНИХА  НИЩО В ПОДХОДА КЪМ НАШИЯ СЛУЧАЙ.НАПРАВИХМЕ 3-ТА НЕУСПЕШИНА ИНСЕ.  ВЪВ СЪЩАТА  КЛИНИКА.
  ЗА 4-ТА СЕ ДОВЕРИХМЕ НА ДЪЛГОГОДИШНИЯ ОПИТ НА Д-Р ТАБАКОВА. ВЕЧЕ СЪМ В 8-МИЯ МЕСЕЦ.
  УСПЕХ ПРИ ИЗБОРА НА КЛИНИКА И ЕКИПА Й!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: nadejda___ в вт, 13 мар 2012, 01:37
Здравейте  :blush: бих искала и аз да се присъединя към чакащите малкото чудо да се случи.Ние опитваме вече от около година и половина,но без резултат.Не съм се отчаяла още,но мисля че не е нужно да обяснявам какво е чувството след всеки отрицателен тест  :( редовно чета тук за да науча нещо от вас,а и да се радвам за тези които са се похвалили  :peace:
честито на yake и едно леко и безпроблемно раждане с едно здраво бебче и желая   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: PLAM в ср, 21 мар 2012, 02:00
Здравейте,

Немога да повярвам, че най-после ми се случва да пиша в тази тема. Немога да повярвам. Уви, щастието понякога е наистина труднопостижимо и изисква много усилия и години борба.
Историята е много дълга. Започна с една извънматочна бременност през 2008г., която за малко не отне живота ми на операционната маса. За съжаление желанието ни да имаме бебе вече преминаваше през процедурата ИНВИТРО.
Оттук се започнаха опитите ни. Помня какви оптимисти бяхме в началото, но след няколкото неуспешни опита помня как постепенно отчаянието и унинието ни обсебваше и започнахме да губим надеждата...
И все пак... не се отказвахме - колкото и да ни бе трудно. Преминахме през множество операции и интервенции. Тук е мястото да благодаря на Д-р Любомир Бойчев (гр.Тутракан), за когото каквото и да кажа ще е малко - професионалист, хирург и гинеколог. Всичко което ннаправи бе така точно и ясно. Всичко което ни каза за състоянието ми се оказа абсолютно вярно, въпреки мненията на всички "специалисти" които преди това бях посещавала. Оказа се, че този човек знае какво вижда и знае какво прави. Още веднъж - ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на Д-р Бойчев, който след като направи всичко необходимо за една успешна бъдеща инвитро процедура ме насочи към Д-р Стаменов (клиника "Надежда").
Оказа се, че и тук трябваше да преминем през множество процедури и след окло близо 2 години (множество биопсии и др.) направихме нов опит... и на 20.06.2011г. ми бе направен трансфер.
Щастието ми бе неописуемо, когато видяхме  :EFP: на теста. Плачехме от радост... но все още си бяхме с притеснението докато не минат първите 3 месеца... после 7 месеца... и накрая самото раждане на 23.02.2012г.
Искам да благодаря на екипа на Д-р Стаменов, Д-р Шефкедова и Д-р Персенска, благодарение на които ... ангелчето което в момента спи до мен ...   :ylinfant:  е факт. каза се, че тези хора знаят какво правят и не напразно сме водили тази борба...
Искам отново да им благодаря, защото зная какво направиха за мен (няма да го описвам тук) през този период докато се стигне до успешния опит. Благодаря на целия екип на клиника "НАДЕЖДА".
И тук е мястото да кажа на всички, които също като нас имаха участта да се борят с репродуктивните проблеми - БОРЕТЕ СЕ МАМИ !!! Борете се, защото само така ще успеете да си имате вашето малко щастие. Забравете отчаянието, колкото и понякога невъзможно да Ви се струва и ще успеете... както ние самите успяхме!  newsm07
И още нещо... Невъзможно е да очаквате от хора които нямат репродуктивни проблеми да вникнат в съществото на нашите проблеми. И идея си нямат какво точно преживяваме... и какво бреме е цялата процедура ИНВИТРО. Хората без репродуктивни проблеми само си мислят, че знаят какво точно е ИНВИТРО. Но чак когато проблемът почука и на твоята врата - тогава започваш да схващаш колко дълбоки и колко трудни са нещата... и се води борба с години...
И за финал на моя разказ - със сълзи на очи ще кажа... Дано с това успях да влея сили на всички ВАС, момичета, защото ще Ви трябват. И не спирайте да се борите (пък кой каквото ще да говори) !!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: PLAM в ср, 21 мар 2012, 02:15
За да споделя моята история, ще копирам поста си от друга тема. Реших, че и в тази тема ще дам надежда на всички, които имат нужда от това.
Здравейте мили, борбени момичета. Идвам, за да ви кажа, че светлина в тунела винаги има и понеже тази тема доста ме разчувства, искам да ви разкажа как аз видях светлината, последвах я, излязох от тъмния тунел и сега вече летя в облаците, а едно мъничко слънце топли душата ми всеки ден.
Драмата, която се превърна в приказка започна през лятото на 2009 г., когато с приятеля ми решихме, че искаме да имаме детенце. Започнахме не съвсем старателно да опитваме и след около 4 месеца видях на няколко теста втора бледа черта. Направих и кръвен тест, който показа ЧХГ 11. Аз, естествено, се зарадвах. След известно време започна да ме боли коремът и лекарят ми изписа нош-па и дуфастон. След 10 дни отидох на преглед. Докторът не видя нищо в матката и ме накара да направя уринарен тест веднага. Беше напълно отрицателен.  Междувременно бяхме се похвалили вече на родителите. Докторът каза, че изобщо не е имало имплантация и теста е бил фалшиво положителен, а ЧХГ-то се влияело и от други неща - например някоя овариална киста.
И така, това беше началото на мъките ми. Понеже съм по природа доста нетърпелива, реших, че не мога да чакам 1 година безуснпешни опити и отидох при препоръчн ми от приятелка редови   гинеколог /не беше специалист по репродуктивна медицина/. Това беше най-голямата ми грешка, която така усложни нещата, че едва не ми костваше жвота. Човекът не откри никакъв проблем, но в желанието си да помогне с нещо ми изписа противозачатъчни, които според него щели да подобрят шансовете ми за успех. Цикълът ми беше съвсем редовен, но на 31-32 дни, а според доктора трябвало да е точно на 28 дни, за да се получат нещата!!!  Разбира се ако не бързах толкова много, бях прочела повече теми във форумите се бах допитала до вас момичета, вероятно нямаше да изживея кошмарът, който последва.
И така, започнах противозачатъчните. В края на вторият месец от началото на приема им се случи страшното.   Започнах да дишам трудно и имах жестоко сърцебиене. По същото време бях болна от грип и пушех доста сериозно. Реших, че задухът е от грипа. Това се случваше в период от около 2 седмици. Няма да ви разказвам подробно какво се случи, но накрая, в изключително тежко състояние попаднах в белодробната болница. Само Бог и невероятният ми късмет да попаднана най-добрите лекари, спасиха живота ми! Бях получила мсивна белодробна тромбоемболия провокирана, както се оказа по-късно от противозачатъчните, съчетани с тютюнопушене и тромбофилия, за която нямах никаква идея.
Ще продължа да пиша в нов пост, тъй като тук ми стана вече доста трудно.
Животът ми беше спасен на косъм благодарение на екипът на доц. Османлиев от белодробната болница в София. До тук добре, обаче последва ужасяващата новина, че минимум една година не мога да правя опити за детенце. Това беше преди да разберем, че от четирите гена, който се изследват за тромбофилия, аз имам мутации в 3! Тогава лекуващият ме лекар каза, че не трябва да забременявам никога, тъй като това е изключително рисково за живота ми! Нямам думи, с които да опиша какво изитах в този момент!
Разбира се, аз взех решение, че трябва да се боря да имам най-ценното в живота и рискът си заслужава. Измина една година от инцидента. Бях на терапия със синтром, който лекарите нямаха никакво намерение да спират никога. Решихме с приятелят ми, че ще правим опити за бебенце и ако се получи, незабавно ще спра синтрома, тъй като той е вреден за плода. Бях проучила вече, че той може да се замести с фраксипарин. И така, отново опити и отново нищо около 8 месеца. През това време смених още 3-ма гинеколози, единият от които пециалист по репродуктивна медицина. Няма сега да споделям кой е великият лекар, само ще ви кажа, че без изследване на хормони реши, че имам завишен пролактин и трябва да пия лекарства. Пих 2 месеца лекарства и понеже не се чувствах добре по собствена инициатива си изследвах пролактина - при норма от 100 до 400, моят беше 5!!! Освен това без цветна снимка на тръбиоте и без спермограма ми изписа фемара за стимулация на овулацията! Така и не започнах да пия тази фемара, но междувременно отново видях втора бледа черта на няколко теста за бременност. Отново радост, спиране на синтрома, започване на фраксипарин и...отново нищо. След няколко дни тестът стана отрицателен и се върнах в изходна позиция. Нямам обяснение за тези тестове и до момента.
Почти съм приключила с писането вече, обещавам.
Последва преглед при друг велик лекар, който ми постави друга ужасяваща диагноза - хиперплазия на ендометриума, което било предраково състояние . Предложи ми диагностично абразио и биопсия. Освен това с моя нисък прогестерон, никога нямало да забременея и т.н. и т.н. И този лекар зарязах.
И така, през м. август 2011 г. реших, че положението е достатъчно сериозно и трябва да отида при някой наистина сериозен специалист по репродуктивна медицина. Избрах д-р Владимиров и благодаря на Бог, че ме изпрати при него. Последваха серия изследвания, включително дигностична лапароскопия. Нямахме дигноза. Бяхме с неизяснен стерилитет, но предвид другите ми здравословни проблеми и невъзможността да забременявам, докато съм на лечение със синтром, решихме да пробваме направо инвитро.
Е, направихме го  Трансферът ми беше около Коледа. Тестът ми беше на 3 януари 2012 г. Разбира се, аз с присъщата ми нетърпеливост направих няколко уринарни теста преди това /няма да кажа колко и от кой ден, защото ще ми се смеете/, които бяха с бледи втори черти. Аз такива, както вече знаете, съм виждала вече няколко пъти, така че това не ме обнадеждяваше особено. Най-накрая дойде денят на истината и О, чудо! Бета ЧХГ - 640!!!

Леле каква радост     

Ето ме момичета, излязла от тунела, огряна от слънчицето в мен и изпълнена с мечти и надежди. Дано Бог да ме пази и закриля до края, когато ще гушна едно сладко, здраво и пухкаво   и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно :love001:  и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея!



Четох историята ти... Знам какво си преживяла предвид моята борба за бебчо...
Пожелавам ти една щастлива и вълнуваща първа среща с бебче  newsm30  :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Miho_She в ср, 21 мар 2012, 22:24
ПЛАМ, благодаря за споделената история! както всички други в тази тема - такива истории поддържат вярата ни и ни дават надежда, че и на нас ще се случи! благодаря ти! пожелаваме ви безчет щастливи мигове с вашата рожба!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: m_mladenova в вт, 17 апр 2012, 15:04
Здравейте!
Ето я и моята история.  Със съпруга ми сме заедно вече 8 години. Някъде около 4-тата година на връзката ни решихме, че вече сме готови да бъдем родители  :). Спряхме да се "пазим" и зачакахме заветните 2 чертички. Да ама не. Така се мина 1 година. Решихме, че просто не уцелваме момента и започнах да си купувам тестове за овулация. Следях овулацията, правихме секс по график и аз все повече започвах да се притеснявам, че нещо не е наред. Накрая след почти 3 години неуспешни опити отидохме в клиника по репродуктивна медицина. Последваха преглед, хормонални изследвания и проверка на проходимостта на тръбите при мен и няколко спермограми при мъжа ми. Всичките ни изследвания бяха добри с изключение на хормоните на щитовидната жлеза при мен  :ooooh:. От клиниката ме насочиха към ендокринолог с уговорката, че докато не вкарам хормоните в норма не може да правим никаква асистирана процедура, защото шансът да се получи бил нищожен и нямало смисъл.
Така започнах да взимам хормони за жлезата и да чакам благоприятни резултати при изследванията. Вкарването на хормона в норма ми отне около година. Няколко месеца след като изследванията вече бяха добре двете чертички все така не се появяваха. Обадихме се отново в клиниката и записахме час. Уговорката беше да изчакаме да ми дойде цикъла и да започнат да следят овулацията. И понеже трябваше да се чака ние заминахме за 1 седмица на почивка в Турция.
Когато се прибрахме не ми дойде. Реших, че е от емоциите покрай пътуването. Изчаках още една цяла седмица преди да си направя теста (беше ми ужасно депресиращо да виждам поредния отрицателен тест и затова отлагах). Оказа се положителен  :D. Това беше най-неочакваното, щастливо и невероятно събитие за нас. Трябваше ни доста време да осъзнаем, че е станало просто така след 4 години чакане, напразни надежди, сълзи и ходене по мъките.
Разбира се последваха едни 9 месеца изпълнени освен с радост и с много притеснения. Дали това щастие, което получихме така внезапно няма изведнъж да изчезне, като се случи нещо лошо? Когато минах първите изследвания и казаха, че всичко е наред казах на мъжа си: " спирам да се тревожа. Ще изживея бременността си спокойно и щастливо, защото знам, че няма да се случи нищо лошо. Не може след толкова години чакане и молби Бог да ни даде това щастие и после да ни го отнеме." Така и стана. Имах прекрасна лека бременност и накрая бързо и леко раждане.
Така завършва моята история. С най-прекрасното дете на света, което се роди на 20.01.2012г.
Пожелавам от сърце това щастие на всяка жена, която мечтае да стане майка!

Име: Мария
Години:33
начало на опитите м.08.2007г.
предполагаемо забременяване: ок.01.05.2011г.
определен термин: 24.01.2012г.
раждане: 20.01.2012г.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: eli_181288 в ср, 18 апр 2012, 00:01
еее наистина една вулнъва6та историа.живо и здраво да ти е беб4ето,мн мъ се радваи и го нацелуваи от всички нас,които все още,нямаме бебче,което да целъваме :(


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: tsvetelina83 в ср, 18 апр 2012, 23:43
С първата ми бременност близо 7 месеца - кошмар. Всеки път даже и ден да ми закъснее , веднага купувах тест за бременност и разочорованието идваше - теста отрицателен . И точно когато си казах, няма повече да мисля за това , чудото стана. Тя е вече на 2г и 8 месеца , най-голямото ми щастие , смисъла на моя живот, а само след 25 дни ще гушкам още едно малко ангелче.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: amore79 в ср, 27 юни 2012, 23:22
Здравейте момичета ето че дойде и моят ред да пиша в тази тема. Надявам се моята история да вдъхне надежда на всички, които се борят, за да сбъднат мечтата си за детенце.

Моята история започва през 2009, когато започнаха опитите ни за бебе, след 8 месечни неуспешни опити, посетих гинеколог (неспециалист по репродуктивна медицина), който ми изписа Клостилбегит, без да е правена цветна снимка. Поради факта, че не бях информирана относно този медикамент, а и се доверих на въпросния специалист - чинно си пих хапчетата 3 месеца подред, при поредния преглед ми бе открита киста на единия яйчник, като ми бе казано да не се притеснявам, тъй като   кистата не е страшна. Тогава реших, че е крайно време да потърся истински специалист и така се насочих към д-р Любомир Бойчев от клиниката в Тутракан - оказа се, че кистата е ендометриозна, което в никакъв случай не беше безобидно. Тъй като тайно се надявах, да не се стига до операция се уговорихме с д-р Бойчев да проследим, как се развива дори направихме една инсеминация, която беше неуспешна. Така юни 2010 последва лапароскопия с цел отстраняване на кистата. Резултатът беше ендометриоза 4 -степен, множество сраствания и прекъсната тръба. Много добре си спомням усещането за тотална безпомощност, което ме бе обзело след операцията, която въпреки успешна поставяше голяма въпросителна пред евентуално бъдещо забременяване, тъй като диагнозата ендометриоза винаги можеше да се завърне. Последва 6 месечно хормонално лечение с цел спиране на цикъла.

През януари направихме втора инсеминация - отново неуспешна. Тъй като ми се струваше, че е крайно време да мина към следващата стъпка бях пренасочена към клиника Надежда, където борбата започна наново с д-р Стаменов и неговия екип. През Май 2011 направих първи опит инвитро на естествен цикъл - въпреки огромното ми очакване, отново резултатът беше отрицателен. През Юни отново бях в клиниката, но този път до трансфер не се достигна, защото не се беше получило оплождането. В края на месеца минах и през първата биопсия с надеждата, че тя ще ни даде отговор защо не се е получила имплантацията при първия опит. Докато чаках заветното обаждане с резултатите, започнах нова работа, която беше доста натоварена. В началото на Юли д-р Стаменов ми се обади като каза че резултатът е сравнително добър, но когато започнем стимулираното инвитро ще ми сложат и допълнително лекарство... Разбрахме се през Септрмври да се срещнем и да стартираме процедурата. За себе си реших, че през Юли и Август, за първи път от много време няма да правя тестове за овулация, сексът няма да е точно по график (както беше през последните години). Работата ме беше погълнала изцяло и за първи път от много време не мислех за изследвания, хормони, как да комбинирам работа с пътувания до София - въобще този тотален стрес, който изживява всеки тръгнал по този път и който в един момент се превръща в начин на живот за много двойки.

През Юли трябваше да пътувам в чужбина и точно тогава усетих, че започва да ми идва цикъла. Ядосах се на късмета си, защото подраняваше с цяла седмица. Върнах се от командировката, но цикъл така и не последва. 3 дена след закъснението си направих тест и едва ли има начин да опиша с думи усещането, когато видях двете черти. Веднага си направих и кръвен тест - и резултатът беше ЧХГ над 1000. Днес съм безкрайно щастлива майка на едно безценно съкровище, което се роди през март. Честно казано не знам защо точно тогава са се получили нещата - дали съм се била успокоила, че вече имам дата за стимулирано инвитро, дали работата ми успя за малко да ме изтръгне от този тежък кръговрат, в който живеех или има друга причина, но чудото се случи и то в момент, когато най-малко съм го очаквала.

Иска ми се да съм вдъхнала надежда поне на една от вас. Въпреки, че не стигнах до стимулации - съм наясно колко е трудна тази борба. Пожелавам ви мили момичетата надеждата и вярата никога да не ви изоставя и мечтата на вашите семейства да се превърне в реалност.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Mamamita в ср, 08 авг 2012, 17:49
Zdraveite momicheta, doide i moqt red da pisha tuk... sled edna dulga istoria. NAdqvam se istoriata mi da vduhne mnogo nadejda na momucheta koito chetete tuk.
Moqta istoria zapochna s edin abort na 20 godini, za koito i dnes sujelqvam...no vremeto ne moje da se vurne nazad. Amo abortirah po jelanie zashtoto bqh mlada i nerazumna, a i cheovekud v tosi moment do men ne me podkrepi osobenno.. akto i da e. S tozi chovek se razdelihme po stechenie na obstoqtelstvata.... godini po kusno na 26 imah nov priatel i reshihme da ne se pazime. I stana...sled nqkolko meseca opiti chudoto stana, no az vse si imah edno 6to chuvstvo che neshto ne e nared.., po skoro neshto ot vutre me karashe da ne se radvam i naslajdavam na bremennosta si, no ne obrushtah vnimanie... kakto i da e beshe juni mesec i kraq na meseca izliza v otpuska i bqh reshila da si q prekaram v rodniq si grad (poneje ne jiveq tam). I taka vidqh 2te chertichki znaeh che sum bremenna i si kazvah shte napravq izneneada na maika mi i kato se poribera she idem 2te na ginekolog da spodqlim radostta....da no ne stana taka.. doide vreme za otpuskata i kakto bqh planuvala se pribrah vkushti..., na sledvashtiq den reshih da ida na ginekolog da vidq tochicata... purvo az i posle maika mi..., e otidoh ama tochica ne se vijdashe,....pravq test: polojitelen..., lekarkata na vsichko nqkakva nekadurnica vika : Abe ti momiche sigurna li si che si bremenna, pravila li si tese????? I az i otgovorqm ami da nqkolko testa i vsichi polojitelni???? Tush ne znaeh kakvo stava???? Reshih da ida na drug ginekolog...otidoh i samo deto ne pripadnah kato mi kaza rezultata samo kato mi napravi ecoto mi kazva: Ami momiche ti po chudo si ocelqala, izvunmatochna bremennost s risk vseki mopment da se spuka trubata.. i taka sutrinta bqh na pregleda a vecherta veche me operiraha i mi otstranqvaha lqvata truba i iluziata mi da imam detence....Sled tozi sluchai s prieatelqt mi se razdelihme... vloshiha se otnoshteniqta i vsichko zagubi smisul. TOi imashe dete ot druga jena i mi beshe bezrazlichno dali shteima oshte edno ili ne ...a az se zatvorih v sebe si i vse poveche iskah. Razdelihme se. MInaha godini, i edin pprekrasen den se ssreshtah chovek s koito sme mnogo razlichni no puk si dopadahme. Vlubihme se i reshihme da opitame ot samoto nachalo da imame deca. No gospod qvno beshe reshil da izprobva i tozi put turpenieto ni...ne stavashe i ne stavashe v produljenie na 1 godina. Reshihme i dvamata da si napravom izsledvaniq, i purvo izlqzoha negovite.... 96% nepodvijnost na malkite palavnicheta. POsle izlqzoha imoite i se okaza che dqsnata truba mi e zapushena....tuffff bqhme kato udareni, no tova ni nakara da vzemem nai vajnoto reshenie v jivota ni. Reshihme da se nasochim kum klinika za invitro... i to chastna... a nqmahme edna stotinka. Pointeresuvahme se ot nqkolko i se sprqhme na edna... informiraha ni za cenite i kakto vsichki znaete si e skupichko... no vzenme zaem ot bankata i reshihme da opitame....taka juni mesec minalata godina na 33 godini chrez invitro imah polojitelen test...ne mojeh da povqrvam ot 1 put...Prekarah purvite 3 meseca bez problemno, no sled tova dosta tejka bremennost s veroqtnos za zaguba na ploda..., vlizah 3 puti v bolnicata, no gospod tozi put beshe reshil da me dari s nai golqmoto shhtastie na sveta..moita dushterichka... rodi se prejdevremenno v 32 sedmica tochno na budni vecher..nai golemiqt mi koleden podaruk...ne mojesh da povqrvam, stoq 1 mesec v kuvioz i beshe edin ot nai tejkite periodi v jivota mi, no sega veche e na 7 meseca i za nas e nai prekrasnoto bebe na sveta...
NAdqvam se da vi vduhna nadejda momicheta, ne se otkazvaite ot mechtite si.!
JElaq mnogo uspehi na tezi koito oshte chakat! I se borete!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Mamamita в ср, 08 авг 2012, 17:53
Здравейте момичета, дойде и моят ред да пиша тук... след една дълга история. НАдявам се историята ми да вдъхне много надежда на момучета които четете тук. Моята история започна с един аборт на 20 години, за които и днес сужелявам...но времето не може да се върне назад. Амо абортирах по желание защото бях млада и неразумна, а и чеовекуд в тоси момент до мен не ме подкрепи особенно.. акто и да е. С този човек се разделихме по стечение на обстоятелствата.... години по късно на 26 имах нов приятел и решихме да не се пазиме. И стана...след няколко месеца опити чудото стана, но аз все си имах едно що чувство че нещо не е наред.., по скоро нещо от вътре ме караше да не се радвам и наслаждавам на бременноста си, но не обръщах внимание... както и да е беше юни месец и края на месеца излиза в отпуска и бях решила да си я прекарам в родния си град (понеже не живея там). И така видях 2те чертички знаех че съм бременна и си казвах ще направя изненеада на майка ми и като се порибера ше идем 2те на гинеколог да сподялим радостта....да но не стана така.. дойде време за отпуската и както бях планувала се прибрах вкъщи..., на следващия ден реших да ида на гинеколог да видя точицата... първо аз и после майка ми..., е отидох ама точица не се виждаше,....правя тест: положителен..., лекарката на всичко някаква некадърница вика : Абе ти момиче сигурна ли си че си бременна, правила ли си тесе????? И аз и отговорям ами да няколко теста и всичи положителни???? Туш не знаех какво става???? Реших да ида на друг гинеколог...отидох и само дето не припаднах като ми каза резултата само като ми направи ецото ми казва: Ами момиче ти по чудо си оцеляала, извънматочна бременност с риск всеки мопмент да се спука тръбата.. и така сутринта бях на прегледа а вечерта вече ме оперираха и ми отстраняваха лявата тръба и илюзията ми да имам детенце....След този случай с приеателят ми се разделихме... влошиха се отноштенията и всичко загуби смисъл. ТОй имаше дете от друга жена и ми беше безразлично дали щеима още едно или не ...а аз се затворих в себе си и все повече исках. Разделихме се. МИнаха години, и един ппрекрасен ден се срещах човек с които сме много различни но пък си допадахме. Влюбихме се и решихме да опитаме от самото начало да имаме деца. Но господ явно беше решил да изпробва и този път търпението ни...не ставаше и не ставаше в продължение на 1 година. Решихме и двамата да си направом изследвания, и първо излязоха неговите.... 96% неподвижност на малките палавничета. ПОсле излязоха имоите и се оказа че дясната тръба ми е запушена....туфффф бяхме като ударени, но това ни накара да вземем най важното решение в живота ни. Решихме да се насочим към клиника за инвитро... и то частна... а нямахме една стотинка. Поинтересувахме се от няколко и се спряхме на една... информираха ни за цените и както всички знаете си е скъпичко... но взенме заем от банката и решихме да опитаме....така юни месец миналата година на 33 години чрез инвитро имах положителен тест...не можех да повярвам от 1 път...Прекарах първите 3 месеца без проблемно, но след това доста тежка бременност с вероятнос за загуба на плода..., влизах 3 пъти в болницата, но господ този път беше решил да ме дари с най голямото шхтастие на света..мойта дъщеричка... роди се преждевременно в 32 седмица точно на будни вечер..най големият ми коледен подарък...не можеш да повярвам, стоя 1 месец в кувиоз и беше един от най тежките периоди в живота ми, но сега вече е на 7 месеца и за нас е най прекрасното бебе на света... НАдявам се да ви вдухна надежда момичета, не се отказвайте от мечтите си.! ЖЕлая много успехи на тези които още чакат! И се борете!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: никид в ср, 08 авг 2012, 19:39

Mamamitaмного години на мъки и страдания имаш,но си надарена с най-голямото щастие.
Жива и здрава да ти е.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: hrisik в ср, 08 авг 2012, 21:55
Mamamita честита рожбичка. Да сте живи и здрави цялото семейство и много щастливи!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bibi75 в вт, 14 авг 2012, 10:29
Здравейте момичета, 

Ето накратко и моята история. След петата година от сватбата със съпруга ми решихме, че вече сме готови да бъдем родители. Започнахме опити за бебче, но изминаха две години  и нищо не се получаваше. През това време се консултираме с различни лекари, непрекъснато правехме изледвания - ултравук, спермограми, хормони, антитела, фоликулометрии, микробологии и какво ли още не. Отговорът винаги беше един и същ - всичко е наред, няма проблем, скоро ще имате бебче. Бях много притеснена защото вече бях на 35г. и тези отговори вече не ме устройваха, не вярвах, че може всичко да е наред и да не се получава толкова дълго време. В един момент просто решихме да си починем от тези неща и да не ходим по доктори. Но междувременно моя позната ми препоръча да се консултирам  с д-р Емил Филипов от Майчин дом - София. Реших да опитам, тъй като той е специалист по стерилитет. Отидох на преглед - той ме погледна на ултразвук, както и всички изследвания които бях правила,   след което изрази съмнения за ендометриоза. Обясни ми, че единствения начин  за диагностициране на проблема в моя случай е  лапароскопията. Изобщо не се замислих, след толкова години чакане това ми се стори най-логичната причина да нямаме бебе. Още на следващия месец направихме лапароскопията - оказа се ендометриоза, слава богу в сравнително начален стадий. След това  няколко месеца бях на инжекции - Лукрин Депо, с цел да не се възобнови отново ендометризата. Мина известно време докато организма ми се съвземе от терапията, започнахме отново с опитите и чудото се случи - в един хубав ден преди 5 месеца видях двете чертички. Направих още три теста след това, защото не можех да повярвам. След толкова години чакане аз повярвах, че това е истина едва когато и доктора ми го потвърди след преглед.
Много се надявам моята история да Ви вдъхне кураж и да не се предавате, а да продължавате да се борите за най-голямото щастие в живота.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: argobg2009 в ср, 15 авг 2012, 10:06
     Минаха години, и един прекрасен ден се срещах човек с които сме много различни но пък си допадахме. Влюбихме се и решихме да опитаме от самото начало да имаме деца. Но господ явно беше решил да изпробва и този път търпението ни...не ставаше и не ставаше в продължение на 1 година. ...............................................................................................
най големият ми коледен подарък...не можеш да повярвам, стоя 1 месец в кувиоз и беше един от най тежките периоди в живота ми, но сега вече е на 7 месеца и за нас е най прекрасното бебе на света... НАдявам се да ви вдухна надежда момичета, не се отказвайте от мечтите си.! ЖЕлая много успехи на тези които още чакат! И се борете! 
    Mamamita....... :hug:   историята ти е толкова трогателна. Да сте здрави щастливи и все така влюбени . Дай Боже да изпиташ това щастие и втори път. :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: argobg2009 в ср, 15 авг 2012, 10:12
Здравейте момичета, 

Ето накратко и моята история. След петата година от сватбата със съпруга ми решихме, че вече сме готови да бъдем родители. Започнахме опити за бебче, но изминаха две години  и нищо не се получаваше. ...Много се надявам моята история да Ви вдъхне кураж и да не се предавате, а да продължавате да се борите за най-голямото щастие в живота.

    bibi75.........  :peace:  :hug: лека , щастлива и спокойна бременност по пътя към най-голямото щастие в живота !


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: argobg2009 в ср, 15 авг 2012, 10:23
                        Момичета   :hug:   днес е Голяма Богородица !              

                 Да  благодарим ........и  се помолим   :pray:  за всички чакащи така жадуваната рожба !

           Miho_She  :pray: , ali 181288   :pray: , Петинка 75   :pray: , betsaibe   :pray: , Теди В.   :pray:  и всички четящи и пишещи тук  :peace:




      
                                                          (https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/IxDs/8af743b1.jpg)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ivkacom в ср, 15 авг 2012, 10:26
 :pray: :pray: :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: argobg2009 в ср, 15 авг 2012, 12:20

                 Ivka_com......     :hug:  Вярвай и се моли - Майка Богородица     :bouquet:   ще помогне и на теб !  :pray:  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Necrysa в чт, 16 авг 2012, 12:56
Здравейте, мили момичета!
Ето моята история, която и досега остава за мен най-голямото чудо, което ми се е случвало. Омъжена съм от 6 години, преди това живеехме заедно 2. От самото ни събиране започнахме да мислим за дете, и като най-естественото нещо на света всеки месец бях сигурна, че съм забременяла...докато не идваше разочароващия момент. Първите 2,5 г. се опитвах сама за себе си да отрека проблема  - другият месец ще стане и толкова. Същевременно неусетно за сама мен започнах да изпадам в тежка депресия, затворих се вкъщи пред компютъра, отдалечих се от приятелите. Пред съпруга си не отварях дума, а и той не подхващаше темата. Започнахме да се караме заради моята затвореност, и един ден от дума на дума заговорихме за проблема. Започна безконечно ходене по докторите, няма смисъл да обяснявам подробностите, до болка познати на всички тук. След лапароскопия ми бе установена ендометриоза гениталис екстерна, а на съпруга от спермограмата-астенозооспермия 1 степен. Направиха ми и хистероскопия заради цветната снимка на тръбите, която показа наличието на маточна аномалия. Слава Богу, поне това излезе наред. Както и че тръбите ми са проходими, но заради ендометриозните кисти левият ми яйчник бе некротирал, а десният - произвеждаше понякога по 1 яйцеклетка, която както ми казаха, е негодна без стимулация. Започна се дълго лечение, агония от висенето по клиниките  и напразните надежди след 3 инсеминации. Заговори се за инвитро - като последен вариант. Подадохме документи във Фонда...и чакането започна. Междувременно намерих прекрасна работа с чудесни колеги, като това успя да отвлече вниманието и излекува донякъде депресията ми. Мина година, и изведнъж през ноември 2011 г. цикълът ми спря. Нищо изненадващо, и друг път ми се бе случвало, ужасно нередовен ми е, понякога не идваше с месеци. Края на февруари ми се обадиха от Фонда- одобрени сме, и на 8 март да отида за документите. Тогава реших все пак да отида на преглед - бях отвратена, наплашена и до гуша ми беше писнало от гинеколози. Записах си час на 1 март - страхувах се от нови кисти и чудесии, заради които цикълът ми се бе изгубил. Лекарят ме прегледа на ултразвук и след около минута мълчание вторачен в монитора каза : "Честито, бременна сте в около 16 та седмица". Нямам думи да ви опиша какво се случи след това, плаках от радост и вълнение толкова много, нямах сили да се обадя на съпруга си. Само питах лекаря "Сигурен ли сте???" И той ми го показа, едно оформено вече мъничко, прекрасно човече. Чаках го толкова години, а дори не бях разбрала, че е в мен. Преди 23 дни Александър се роди след множество перипетии - 4050 гр., 3 седмици преди термин. Благодаря на Бог за този дар, и се моля нека помогне на всички жени, които са преживели ужаса и тежкото изпитание в стремежа си да станат майка. Кураж, чудеса стават!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: argobg2009 в чт, 16 авг 2012, 14:06
Здравейте, мили момичета!
.................................... "Честито, бременна сте в около 16 та седмица". Нямам думи да ви опиша какво се случи след това, плаках от радост и вълнение толкова много, нямах сили да се обадя на съпруга си. Само питах лекаря "Сигурен ли сте???" И той ми го показа, едно оформено вече мъничко, прекрасно човече. Чаках го толкова години, а дори не бях разбрала, че е в мен. Преди 23 дни Александър се роди след множество перипетии - 4050 гр., 3 седмици преди термин. Благодаря на Бог за този дар, и се моля нека помогне на всички жени, които са преживели ужаса и тежкото изпитание в стремежа си да станат майка. Кураж, чудеса стават!

      Necrysa.......  :bouquet:  :hug:  Историята ти е толкова  трогателна и истинска - развълнува ме . Благодаря , че сподели чудото си -" Милостив Бог - както се казва" . Да ти е здрав , послушен и много талантлив малкия Александър . А с татко му много да се обичате и да сте щастливи заедно тримата.  [smilie=smile3525.gif]


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: argobg2009 в чт, 16 авг 2012, 14:12

               Вчера на Богородица  прочетох в поста на Emilia Maria тази много истинска и силна молитва .  Дано помогне на всички за рожба  :pray:  :hug:
   
           
Момичета, на един от най-светлите Християнски празници ви изпращам тази молитва с пожелание въпреки трудностите и изпитанията, през които минаваме да не губим вяра и да продължаваме да се молим:

Божия Майко,
Застъпнице на всички жени,
смили се над мен.
Прости ми всички грехове.
Моля те, Божия Майко,
Изпрати ми детенце,
съжали самотната ми душа.
Направи така, че да родя,
И винаги ще помня твоята милост.
Ще възпитавам детето си във вяра към Господа наш.
Майко Божия,
обгърни ме с твоята благодат
и помогни да зачена,
да износя чедото си и да го радя в мъки
за укрепване на силите и волята твоя.
Амин


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: hrisik в чт, 16 авг 2012, 14:39
Necrysa да ти е жив и здрав Александър и дай Боже всеки му такова щастие!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: joia в чт, 23 авг 2012, 17:34
Винаги съм мечтала да се запиша в тази тема.Не съм от често пишещите, но Бг Мамма и Зачатие "имат пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни...
Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет.
 Дойде 2007г. Бебе нямаше, а аз все повече усещах, че трябва да се ориентираме към изследвания. Написах в гугъл "проблемно забременяване" и попаднах на Бг мамма и Зачатие. Четох, четох и картинката ми ставаше все по-ясна, имахме нужда от клиника по стерилитет. Избрах КИРМ като най-близка. Няма да влизам в подробности, но след три прегледа бяхме наясно, че това не са нашите лекари.
Аз продължавах да чета подфорум "проблемно забременяване" и историите на успелите момичета ми вдъхваха надежда. Трябваше да намерим нашия лекар. Най-споменаваните имена бяха на др. Стаменов, др. Владимиров, клиника Щерев. незнаех към кого да се насоча и затова реших да избирам по интуиция и снимка. така се озовахме в клиниката на др. Владимиров. още след пръвия преглед знаех, че това е нашия човек. Сдържан, но в същото време изчерпателен, без обещания, но с надежда.
Направихме изследвания и проблемите заваляха. При мъжа ми олиготератозооспермия и морфология  3% при мен силно изразена поликистоза + затлъстяване. Доктора предложи инвитро матурация. С такъв трепет поставих първата инжекция, бях сигурна, че ще успеем. стимулацията мина перфектно. Извадиха 6 яйчица, но само едничко узря и се оплоди. В деня на трансфера беше спряло развитие. така приключи първия ни опит. Октомври 2009 започнахме втори. Този път класическо ИКСИ, къс протокол, извадиха седем яйчица, оплодиха се шест. върнаха ми две на трети ден, а другите четири замразихме. Теста отрицателен. След един чист цикъл направихме първи ЗЕТ с два ембриона. ЧХГ на десети ден 0.00...вече не ми се и плачеше. Заровихме се в работа, докато не ни дойде отново силата. Октомври 2011 започнахме нашето трето ИКСИ. Всичко вървеше повече от перфектно. Извадихме 15 яйчица, от тях 11 зрели, но се оплодиха само три. Аз настоях да чакаме пети ден и в деня на трансфера поредната изненада...спрели развитие. В този момент решихме да се откажем. Имахме две замразени от миналия опит ембриончета. Попитах доктора можем ли да ги размразим. Нямах никаква вяра в тях, но исках да пробваме и тоза, за да си тръгна и никога да не се върна в Бг и в клиниката. така на 21 ноември 2011 направихме трансфер на двете последни снежинки. Вечерта се прибрах и вместо да си легна изпих две чаши вино. Нямах грам надежда. на следващия ден се разболях. Вдигнах температура, започнах да кихам и кашлям. Отписах опита още преди да е започнало голямото чакане.
Датата за теста беше 1 декември. Деня преди това реших да препишкам един шуърчек, за да се подготвя за големите нули в клиниката. Беше отрицателен. Вече знаех, че и този път нищо не  е станало. Все пак отидох на кръвен. Лаборантка все още беше Диди. Измайтапи се, че тази седмица всички тестове ги правела положителни и да не се притеснявам. Единя час чакане ми се стори цяла вечност, още повече като видях как сестрите ме гледат и се подсмихват. Най-сетне дойде и доктора и още от коридора ми каза. " Ти нали не вярваше, виж ЧХГ 14.6. не можах да се зарадвам. Знаех че  е много ниско. Разбрахме се да пусна ново ЧХГ на 5 декември. резултата беше 81.5. назначиха ми преглед на 15 декември. Пуснах ново ЧХГ преди прегледа и резултата беше 4581...на екрана видяхме една точица. Беше най-прекрасната точка, която бях виждала някога. Преди Коледа видяхме и сърчице, а в края на януари доктора ми даде зелена светлина да се прибирам в Италия. Изкарах много лека и прекрасна бременност с едно единствено усложнение, което доведе до спешно секцио. На 3 август в 13.50ч. на бял свят се появи нашата ледена принцеса - Ника. Днес прави двадесет дни, а аз не преставам да благодаря на Бог и доктора, че ни дариха с това съкровище.
Една приятелка ми каза, че " най-тъмно било преди изгрева" сега разбирам какво е имала предвид. Вярвайте момичета. Изгрева ще дойде във всеки дом!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Roni021016 в чт, 23 авг 2012, 20:46
Една приятелка ми каза, че " най-тъмно било преди изгрева" сега разбирам какво е имала предвид. Вярвайте момичета. Изгрева ще дойде във всеки дом!

Много хубаво и добре казано.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: hrisik в чт, 23 авг 2012, 20:47
Радост, настръхнах, дкато четях историята ти. Чесито мамче! Да е жива и здрава малката принцеса Ника и много да ви радва!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: .:Диди:. в сб, 25 авг 2012, 15:23
Момичета,май не съм много за тук,защото на фона,на това,което вие сте изживяли,моя случай не е точно такъв-проблем при мен няма(ше).
 Започнах да излизам с мъжа си в най-тежкия за него момент-той беше на 31г.,аз на 23г-диагноза-злокачествен тумор на тестиса,оперираха го и го отстраниха,премина курс на лъчетерапия(тежко я понесе),слава богу,оправи се,след контролни спермограми(с добър показател),все пак го посъветваха да си замрази сперматозоиди,защото все пак е рак и не се знае дали в бъдеще няма да се прехвърли и на другия тестис.Междувременно,заживяхме заедно,той взе да се възстановява,но за кратко...Започна да се оплаква,че усеща тежест в единствения му останал тестис,тъпа болка-полудях от ужас,мисълта ми беше,че тая гад се е върнала и иска да ни унищожи...Оказа се варикоцеле,посъветваха го да се оперира,за да има шанс да има деца,вече го обсъждахме,а и от известно време работехме по въпроса.
Един доктор му каза,че варикоцелето му не е за операция,но имайки се предвид,че е само с един тестис,шанса за дете е минимален.Решихме да не се подлага на операция...
Чудото се случи след 8мес.-не можах да повярвам,че след всичко,аз съм бременна.
Е, роди се първия ни принц Владимир!
А втория беше още по-голяма изненада,планиран беше,но се получи от първия път,за изненада на всички...
Преди 2г,официално обявиха мъжа ми в ремисия и едва ли има по-щастлив човек от мен,дори и той не е толкова щастлив.



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kristina_angelova в ср, 29 авг 2012, 11:00
ЗДРАВЕЙТЕ,ВЧЕРА СИ НАПРАВИХ ХСГ И СЕ ОКАЗА,ЧЕ И ДВЕТЕ ТРЪБИ СА МИ ЗАПУШЕНИ,НА 25г.съм правим опити 2-ра година.Потресена съм,какво да правя?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: nedid в ср, 29 авг 2012, 11:29
Вземаш си цветната снимка или епикризата от лапароскопията  ( в зависимост с какво са установили че са ти запушени тръбите)и отиваш в някоя клиника по стерилитет да ти подготвят документи за кандидатстване за Фонда за Асистирана репродукция. Аз мога да те насоча към клиника Селена в Пловдив, отиваш на 3 ти етаж и те ще ти обяснят какво друго трябва да се направи. Не се отчайвай много мои познати си имат детенца след установено запушване на тръбите и инвитро! Късмет. Съжалявам че оспамихме темата


Титла: s nadejdata !~!
Публикувано от: veselina841 в вт, 04 сеп 2012, 17:37
Това е най-специалната тема в този форум  :wink:

Тук ще помоля момичета, които са били при нас в групата на искащите бебче, но вече не са  :) да споделят, колко врме са бебправили  :wink:  преди така чаканите две черички. През какви трудности и перипетии са преминали  :?Zdraveite kazvamse Veselina imamsi edno momchence no iskam , o6te edno no za jalost ve4e probvame 2 godini i ni6to nese polu4ava :(
Момичета пожелаваме Ви леко бременеене  :wink: и едно (може и две  :wink: ) здраво и сладко бебче  :!:  :!:  :!:

Тук ще можете да прочете и щастливите история на семейства, които са се решили на отговорната крачка да си осиновят детенце, което да ги дарява с обич и да ги прави най-щастливите хора на света

-------------------------------------------------------------------------------------
Важно!!!!
ако искате да поздравите някого от писалите тук или да коментирате по темата, моля направете го в отделна тема!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: -Bibo- в пт, 21 сеп 2012, 08:34
Момичета,май не съм много за тук,защото на фона,на това,което вие сте изживяли,моя случай не е точно такъв-проблем при мен няма(ше).
 Започнах да излизам с мъжа си в най-тежкия за него момент-той беше на 31г.,аз на 23г-диагноза-злокачествен тумор на тестиса,оперираха го и го отстраниха,премина курс на лъчетерапия(тежко я понесе),слава богу,оправи се,след контролни спермограми(с добър показател),все пак го посъветваха да си замрази сперматозоиди,защото все пак е рак и не се знае дали в бъдеще няма да се прехвърли и на другия тестис.Междувременно,заживяхме заедно,той взе да се възстановява,но за кратко...Започна да се оплаква,че усеща тежест в единствения му останал тестис,тъпа болка-полудях от ужас,мисълта ми беше,че тая гад се е върнала и иска да ни унищожи...Оказа се варикоцеле,посъветваха го да се оперира,за да има шанс да има деца,вече го обсъждахме,а и от известно време работехме по въпроса.
Един доктор му каза,че варикоцелето му не е за операция,но имайки се предвид,че е само с един тестис,шанса за дете е минимален.Решихме да не се подлага на операция...
Чудото се случи след 8мес.-не можах да повярвам,че след всичко,аз съм бременна.
Е, роди се първия ни принц Владимир!
А втория беше още по-голяма изненада,планиран беше,но се получи от първия път,за изненада на всички...
Преди 2г,официално обявиха мъжа ми в ремисия и едва ли има по-щастлив човек от мен,дори и той не е толкова щастлив.


Страхотна история,още едно доказателство,че чудесата се случват!
Пожелавам ви да си гледате дечицата със здраве!  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: patenceto6 в пт, 21 сеп 2012, 23:33
Здравейте,мили дами :) Накратко ще разкажа моята история.Имах проблем със забременяването и както много хора,плачех,отчайвах се,четях..и ходейки при моята гинеколожка,която е следяла майка ми,когато е била бременна и са близки,споделих и тя ми каза,че в подобно положение е била и нейната племенница,но при нея проблема се е решил и тя вече има детенце.Прати ме при един лечител,който прави ирисова диагностика, лекува с билки,които той бере ,като прави и мехлеми,човекът има и сайт,както и доста статии за него може и някои от вас да са чували за него(не знам дали мога да кажа името или е по-добре на лични).Та като поредна надежда отидохме при него с моя мъж,направи ни ирисовата диагностика и каза това,което излиза по изследванията,които сме правили досега(без да сме му ги носили).Даде ни билките,трябваше да ги варим и пием по неговите указания,ами чудото се случи след 1 месец :hug: ! И сега от месец и половина съм горда майка на един прекрасен малък принц-Лъчезар  :hug: Бях се зарекла ,че като родя ще седна и ще споделя с вас и ако мога да помогна по някакъв начин,както помогнаха и на мен,ще го направя от сърце и с много желание! Пишете ми,ако мога да помогна  :bouquet: Желая на всички много късмет и бързо,бързо да усетят това неповторимо щастие! newsm07


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: hellenna89 в сб, 22 сеп 2012, 21:11
И аз тук :blush:
От година правиме опити нямаме успех досега :tired: затова тръгваме по дългият път, започваме  с Цветна снимка, след като избрахме клиниката. Дано скоро и успеем и се впиша тук отново с радостна вест :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: katrin kabo в пн, 01 окт 2012, 23:22

Здравейте, преди 2г исках да имам дете с цялото си сърце, но една година не ставаше и бях най-тъжната жена на света ,сега имам прекрасно ангелче благодарение не на ,,специалистите ,,които ми наговориха една камара глупости (че не мога,проблем в мъжа и т.н) ПОМОГНА ми билковата аптека на П.Богомил,когато отидох една приятна жена ми продаде билка и ми каза че преди да я изпия ще съм бременна..... :love: и така и стана....


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: BGM398416FM в нд, 14 окт 2012, 12:10
Necrysa,много ме развълнува твоята история. :( Това е доказателство,че когато искаш нещо силно,и от цялото си сърце,то се случва. И става когато най-малко го очакваш. :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: lilia_n_s в ср, 24 окт 2012, 15:10
Здравейте мили дами!
Някои от "по-старите" членове на този под-форум сигурно ме помнят, а други сигурно са ми чели постове от стари теми, но както и да е. Реших да вляза и да разкажа моята история.
Омъжена от 2000 година, дългогодишен стерилитет, много контролирани стимулации, инсеминации, инвитро процедури.
През 2007 г. със съпругът ми взехме решение да си осиновим детенце. Подадохме документи и още през 2008 г. ни сполетя добрата вест, че сме одобрени за детенце на 2,5 месеца. Още щом го зърнахме знаехме, че това е нашия син. Направихме съответните постъпки и на 02.10.2008 г. вече бяхме заедно у дома. Не мога да Ви опиша какво е чувството - бяхме най-щастливите хора на земята. Синът ни се казва Александър и е вече на 4 годинки.
Бяхме се отказали от опитите за бебеправене, но неясно защо на мен пак ми влезе муха в главата.
Тогава по щастливо стечение на обстоятелствата и поради факта, че никога не съм крила проблема от околните се запознах с една съседка, която ме прати при моят Доктор с главно "Д" - д-р Даниел Димов. Историята е много дълга, но с 2 думи ще кажа: имах запушени тръби в следствие на перитонит (спукана гнойна киста), които той оправи; имах огромни полипи в матката, които той премахна; откри ми имунологичен проблем, който лекувах и накрая когато най-малко очаквах чудото се случи - забременях спонтанно и от 24.09.2012 г. съм вече горда мама на второ момченце - Божидар, който днес навършва един месец.
Откакто Господ ни дари с първото ни дете, а сега и с второ съм абсолютно убедена, че всичко което съм изтърпяла до сега си заслужава, защото имам две прекрасни дечица, които обичам безкрайно и чудесен съпруг, с който споделяме всичко.
Вярвайте и търсете "своя" лекар.
Пожелавам на всички, които все още не са гушнали своята рожба да го направят в най-скоро време!

П.С. Д-р Димов има клиника в гр. Шумен - МЦ "Св. Иван Рилски" и работи съвместно с д-р Стаменов от София. Горещо го препоръчвам - страхотен специалист и човек.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: KayRenn в ср, 24 окт 2012, 16:13
Лили, помня те от времето, когато и аз се борех за първото си детенце :). Изключително съм щастлива да прочета споделеното от теб, особено знаейки през какво премина  :hug:. Целувки на твоите момчета :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: lilia_n_s в ср, 24 окт 2012, 16:42
Благодаря!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Margaritka в ср, 24 окт 2012, 22:34
Лили, и аз те помня, ти беше светъл лъч за мен в борбата ми! Изключително щастлива съм за твоето вече двойно щастие, постигнато с помощта на прекрасния д-р Димов!   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: алех_свой в нд, 28 окт 2012, 01:58
Каква щастлива история, Лили :hug: Помня те и аз, заслужаваш напълно това щастие, бъдете здрави и нека 2-те ви момченца много ви радват :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mirka.it в сб, 03 ное 2012, 16:13
Лили :hug:помня те и аз,твоята история е доказателство,че един ден чудото идва при всеки,който вярва в него и се бори.
Бъдете още по-щастливи и здрави цялото семейство :hug: :hug: :hug:



Според някой лекари и при нас беше невъзможно да си имаме детенце.Но сле д много години ходене по мъките,чудотоо се случи и при нас :love:Сега моя син спинка спокойно в кошарката си  :love:
Вярвайте милички и не се отказвайте,колкото и да е трудно и невъзможно винаги има начин,дерзайте :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: maiapetrova в вт, 20 ное 2012, 17:56
Вярвайте милички и не се отказвайте,колкото и да е трудно и невъзможно винаги има начин,дерзайте :hug:[/color]

:peace: Така е :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vili7631 в ср, 21 ное 2012, 00:59
Здравейте и от мен момичета!Много време не съм писала и въобще не съм влизала във форума...Искам да споделя с вас моята история и да ви вдъхна кураж и надежда,че човек иска ли нещо от цялата си душа-то се случва.От 1999 г. правихме с мъжът ми опити да забременея,но неуспешни.Тръгнах по лекари,а 2001 г. заминахме да работим в чужбина и останахме да живеем там.Започнах и там да ходя по лекари и така тръгнахме по пътя на инвитро процедурите.Ще разкажа накратко,защото мога роман да напиша  :lol:След 4 инсеминации и 5 опита инвитро-като след третият опит получих възпаление след пункцията,забременях по естествен път.Бяхме на седмото небе от щастие,но за кратко-оказа се,че след възпалението ми са се запушили тръбите и ембрионът расте в едната от тях.Беше такъв шок за мен-не знаех къде съм и какво става...Много тежко го преживях.Претърпях  2 операции и реших да си осиновим дете-подадохме документи,но се оказа,че е влязъл нов закон и е много сложно.Събрах сили и пак инвитро,и отново нищо!Март 2011 се прибрах В България,вече имах час за Д-р Стаменов,видях се с него -оказа се,че имам полипи и ме оперира и на 25 юли ми беше трансфера.И познайте-бяха се хванали и трите ембриона :DНаложи се да направят редукция,защото беше опасно за мен и за тях.И така след 8 месеца,след трудна бременност-с кървене обилно,с пазене на леглото почти четири месеца,със спукани води на едното сакче в 30 седмица  :ooooh:на 16 март се родиха моите две ангелчета София и Елица!Няма да обяснявам какво означават за нас след толкова години чакане,че и всичките ни близки и приятели се побъркваха покрай нас!Желая ви на всички много късмет и да не губите надежда-чудесата се случват!Бъдете много позитивни и спокойни-колкото и странно да звучи!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: hrisik в ср, 21 ное 2012, 09:34
Лили, Вили, трогнахте ме с вашите истории. Желая ви от сега нататък само щастие в порастналите ви семейства Бог да пази вас и децата ви.  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: *джули* в сб, 24 ное 2012, 20:06
Здравейте и от мен! Искам да вдъхна кураж на всички, които вървят по пътя за детенце. От 2004 г. правим опити с моето злато за бебе, но уви. Направихме доста изследвания, 6 инсеминации и 3 опита инвитро, плюс един ЗЕТ и нищо, вечно 0.00 на тестовете и така до 2011 г., когато мъжа ми категорично отказа повече опити в една и съща клиника. Сменихме клиниката и в търсене на нова, се оказа, че в една искат категорично донорска програма, без преглед, без опит, без нищо предвид многото ми опити до момента и възрастта. Това ме сломи, но събрах сили и отидохме в още една клиника, където се родихме, видяхме друго отношение, отговорност и загриженост за нашия казус. Направихме поредния опит, който пак се оказа неуспешен, но доктора беше категоричен, че ще успеем заедно, защото виждаше нещата и вярваше в успеха. два месеца след поредния отрицателен тест се оказа, че съм бременна спонтанно. не вярвах, до първия ритник в корема, странно но факт. минах през ада и рая, лежах през цялото време, не пътувах, пазих бебо и сега вече е в прегръдките ми. Искам да вдъхна кураж, че и на 35 плюс, без една тръба и другата "УЖ" клампирана, чудесата се случват и мечтите се сбъдват.
Искам да благодаря на хората, които ме подкрепяха неимуверно и през цялото време бяха до нас. Искам да благодаря и Бог, че ни опази и ни дари с най-голямото щастие на земята.
Не се отказвайте от мечтите си и ги следвайте до край! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Shalona в пт, 07 дек 2012, 09:56
Здравейте сестри по съдба!
Отдавна се опитвам да напиша  моята история тук, но все ставаше нещо и не успявах.Сега, в навечерието на Коледа, си пожелавам всички вие Борбени и Силни Момичета да сбъднете своите мечти.Всяка една от нас минава дълъг и трънлив път ,за да достигне до усмивката на своето детенце,всяка една от нас е напълнила една река със сълзи и е срещнала не един недоброжелател.Но мили момичета повярвайте,че  слънцето ще изгрее и на вашата улица.  Болката и огорчението ще отстъпят място на обичта ,търпението и многото първи неща, които ще срещнете.И един ден вашата история ще бъде "Историята на силната жена постигнала мечтата си". А ето и моята история:
Казвам се Божидар .Мама ме роди на 16.10.2011 във Втора градска болница гр.София- истински зимен ден,в който заваля и първия сняг.Нямах търпение да се родя и да ме гушне моята майчица,затова и раждането ми мина много леко.Почти не съм притеснил мама или поне така се надявам!
А историята до моето появяване е доста дълга.Месец след месец,година след година мама и тати са ме  чакали,но така и нищо не се случвало.Мама започнала да посещава един лекар,който само й обяснявал как всичко при нея и тати е наред и само трябва да се успокоят и ще видят как бързо мама ще забременее.И така още година в очакване всеки месец , много отрицателни тестове и много горчиви сълзи.Но тати гушкал мама и й давал кураж ,че един ден аз ще се появя,а мама заспивала с надеждата че следващия месец ще е нашия месец.
Един ден мама разбрала за клиниката,която сбъдвала надеждите,за екипа от професионалисти,които били дарили цялата си обич към своите пациентки.Или май сгреших!Мама казва че за секунда не се е чувствала пациентка.Винаги,когато ходела там,имала усещането че посещава приятели,които й помагат в сбъдването на така желаната мечта-Аз.
На първия преглед я посрешнала д-р Шефкетова.Мъничко, нежно създание,която с усмивката си успяла да вдъхне увереност на мама,че е попаднала на правилното място.След този преглед последвали цветна снимка,лапароскопия,хистероскопия,две неуспешни инсеминации.Мама никога не се разколебала и вярвала с цялото си сърце,че именно тук,именно тези хора ще й дарят отговорността да бъде Мама.
И така дошъл януари, 2011 .Мама се надявала този месец да направят опита инвитро.Но цикъла я изненадал и дошъл по-рано а клиниката все още била в новогодишна почивка.Все пак си запазила час,макар да си мислела че ще е твърде късно за започване на процедурата.В деня на прегледа, д-р Персенска я успокоила,че има вероятност и да не е късно.Направили прегледа,пуснали изследвания и мама трябвало да се върне вечерта,за да провери резултатите.Този следобяд бил един от дългите следобяди за мама.Нямала търпение да разбере ще започва ли опита.Е този път късмета бил с нея и дори още вечерта й сложили първата инжекция.И така на 21 януари съм бил заченат от ембриолозите от клиника "Надежда" а на 24 бях върнат на мама от д-р Стаменов.Когато ме връщали,мама казва,че звучала Одата на радоста(или тя така си мисли)и с цялото си същество усещала че в следващите 9 месеца аз ще раста в коремчето й. Но.........последвали дългите дни на чакането.Дали?Ами ако? Дано,дано!! ! Денят наближавал а мама се чувствала все по-напрегната. Не издържала и малко преди кръвния тест решила да си направи домашен тест. Тати го купил, донесъл го в къщи и мама веднага го направила. И най-приятната изненада за двамата - две чертички, макар и втората по-бледа. Изчакали още ден - два и направили и кръвния тест, който показал категорично че Аз вече съм там. Последвали преглед, на който д-р Персенска направила и първата ми снимка, а няколко дни по-късно чула как бие моето сърчице. Следващите месеци д-р Михова следеше моето развитие, а мама чакаше с нетърпение тези срещи. Колко съм пораснал, колко тежа и най-важното,  тя каза на мама и на тате , че ще съм момченце.
  Така днес, благодарение на целия екип на клиника  „Надежда“ аз съм в обятията на мама и тате. Знам ,че ги държа по цели нощи будни, знам, че плача много когато съм гладен. Но също така знам, че ги обичам безкрайно много, защото те са моите Мама и Тате!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: PLAM в пн, 17 дек 2012, 22:29
Здравейте сестри по съдба!
Отдавна се опитвам да напиша  моята история тук, но все ставаше нещо и не успявах.Сега, в навечерието на Коледа, си пожелавам всички вие Борбени и Силни Момичета да сбъднете своите мечти.Всяка една от нас минава дълъг и трънлив път ,за да достигне до усмивката на своето детенце,всяка една от нас е напълнила една река със сълзи и е срещнала не един недоброжелател.Но мили момичета повярвайте,че  слънцето ще изгрее и на вашата улица.  Болката и огорчението ще отстъпят място на обичта ,търпението и многото първи неща, които ще срещнете.И един ден вашата история ще бъде "Историята на силната жена постигнала мечтата си". А ето и моята история:
Казвам се Божидар .Мама ме роди на 16.10.2011 във Втора градска болница гр.София- истински зимен ден,в който заваля и първия сняг.Нямах търпение да се родя и да ме гушне моята майчица,затова и раждането ми мина много леко.Почти не съм притеснил мама или поне така се надявам!
А историята до моето появяване е доста дълга.Месец след месец,година след година мама и тати са ме  чакали,но така и нищо не се случвало.Мама започнала да посещава един лекар,който само й обяснявал как всичко при нея и тати е наред и само трябва да се успокоят и ще видят как бързо мама ще забременее.И така още година в очакване всеки месец , много отрицателни тестове и много горчиви сълзи.Но тати гушкал мама и й давал кураж ,че един ден аз ще се появя,а мама заспивала с надеждата че следващия месец ще е нашия месец.
Един ден мама разбрала за клиниката,която сбъдвала надеждите,за екипа от професионалисти,които били дарили цялата си обич към своите пациентки.Или май сгреших!Мама казва че за секунда не се е чувствала пациентка.Винаги,когато ходела там,имала усещането че посещава приятели,които й помагат в сбъдването на така желаната мечта-Аз.
На първия преглед я посрешнала д-р Шефкетова.Мъничко, нежно създание,която с усмивката си успяла да вдъхне увереност на мама,че е попаднала на правилното място.След този преглед последвали цветна снимка,лапароскопия,хистероскопия,две неуспешни инсеминации.Мама никога не се разколебала и вярвала с цялото си сърце,че именно тук,именно тези хора ще й дарят отговорността да бъде Мама.
И така дошъл януари, 2011 .Мама се надявала този месец да направят опита инвитро.Но цикъла я изненадал и дошъл по-рано а клиниката все още била в новогодишна почивка.Все пак си запазила час,макар да си мислела че ще е твърде късно за започване на процедурата.В деня на прегледа, д-р Персенска я успокоила,че има вероятност и да не е късно.Направили прегледа,пуснали изследвания и мама трябвало да се върне вечерта,за да провери резултатите.Този следобяд бил един от дългите следобяди за мама.Нямала търпение да разбере ще започва ли опита.Е този път късмета бил с нея и дори още вечерта й сложили първата инжекция.И така на 21 януари съм бил заченат от ембриолозите от клиника "Надежда" а на 24 бях върнат на мама от д-р Стаменов.Когато ме връщали,мама казва,че звучала Одата на радоста(или тя така си мисли)и с цялото си същество усещала че в следващите 9 месеца аз ще раста в коремчето й. Но.........последвали дългите дни на чакането.Дали?Ами ако? Дано,дано!! ! Денят наближавал а мама се чувствала все по-напрегната. Не издържала и малко преди кръвния тест решила да си направи домашен тест. Тати го купил, донесъл го в къщи и мама веднага го направила. И най-приятната изненада за двамата - две чертички, макар и втората по-бледа. Изчакали още ден - два и направили и кръвния тест, който показал категорично че Аз вече съм там. Последвали преглед, на който д-р Персенска направила и първата ми снимка, а няколко дни по-късно чула как бие моето сърчице. Следващите месеци д-р Михова следеше моето развитие, а мама чакаше с нетърпение тези срещи. Колко съм пораснал, колко тежа и най-важното,  тя каза на мама и на тате , че ще съм момченце.
  Така днес, благодарение на целия екип на клиника  „Надежда“ аз съм в обятията на мама и тате. Знам ,че ги държа по цели нощи будни, знам, че плача много когато съм гладен. Но също така знам, че ги обичам безкрайно много, защото те са моите Мама и Тате!

Невероятна история  :)
А финалът е повече от трогателен. Имах усещането, че е написана по реалността в нашата история по раждането на нашия син и всички в клиника "Надежда", благодарение на които се случи това...
 newsm07


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Мишоран калпазан в ср, 16 яну 2013, 15:46
 Дано тези, които са на път да се отчаят, да прочетат историята ми и да се убедят, че винаги има надежда.
 Със съпруга ми сме заедно от 13 години, но се оженихме преди 5. Шест години преди това се опитвахме да имаме деца. Още когато се запознахме претърпях първата си операция от миоми и ми отстраниха единия яйчник - бях на 23. Имах аденомиоза и ендометриоза. Последващите опити за забременяване бяха несполучливи и се насочихме към инсеминация, след която забременях, но загубих бебето в петия месец след спукан мехур. Оправих се много бавно. Един месец прекарах в "Майчин дом", защото три дни ме оставиха с бебето и развих инфекция. Никой не искаше да ме поеме . Тогава се запознах с моя ангел хранител -  Нина Пълова, акушерка от същата болница и съм сигурна, че ако не беше тя, днес можеше и да ме няма. Била в отпуск и това и беше първия работен ден /съвпадение?! за мен е нещо повече/. След излизането ми от болницата започна да ме води на десетки прегледи и последва втора операция, след която операторът ми каза в прав текст, че нещата са толкова зле, че няма да мога да износя дете, а е един от най-добрите онко хирурзи в страната. Въпреки това започнахме нови инсеминации, които не бяха сполучливи и според доктора трябваше да направим инвитро. За съжаление, той /отново звезда на медицинския небосклон/, не се вслуша в мнението на неговия колега и имплантира прекалено много яйцеклетки, които се хванаха. Последва редукция, но въпреки това остави две бебета. В четвъртия месец получих кървене и се оказа, че трябва да ми се направи серклаж, защото имам разкритие - от тежестта на бебетата. Месец след него загубих децата, по същия начин като първия път... Месец след аборта последва кюретаж, защото имаше останала плацента....
Сигурна съм, че разбирате какво изпитвах тогава....
След известно време започнах да мисля за ново инвитро. Пролетта отидох при друг лекар, специализиращ стерилитет и се уговорихме, че септември месец ще започнем процедурите. Да, но в края на август имах типичните симптоми и си направих тест - жената, която не може да забременее  беше бременна. След третия месец легнах вкъщи, съпругът ми приспособи стойка за системи, които Нина , абсолютно безкористно, идваше да ми включва  и заживях в леглото - ставах само до тоалетна и един път месечно на лекар. Пет месеца. В 34седмица се роди Кирил. Малък на тегло - 2200, но без никакви други забележки :lol:
 Животът потече и дори не мислехме за второ дете. Решихме - първото сме правили 6 години, значи ако стане няма да е скоро. Да, ама не. Март се роди баткото, август вече бях бременна. Вярвате ли, че и за миг не помислих, че ще го износя.... А той с моя инатлив характер  :lol: Роди се в 33 седмица, 1650гр, беше и в кувиоз 20дни.... Сега надвива над брат си. С него лежах само 3 месеца  :lol: Баткото кръстих на баща му, защото не ме изостави нито за миг, а малкия на Нина, без която тези деца нямаше да ги има.
Дано на някой моята история му даде успокоение :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Lilka N. в ср, 16 яну 2013, 20:23
Момичета, толкова се радвам на успехите ви!Това е най-прекрасната тема !!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Жълта Роза в сб, 19 яну 2013, 16:58
Слънчев ден, много хубава история!Благодаря, че сподели.Чудесата се случват все пак, много се радвам за вас! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Мишоран калпазан в сб, 19 яну 2013, 23:35
 Момичета, много, много се чудех дали да напиша тук какво съм правила, за да дойдат тези деца.... Не знам дали е точното мястото, извинете ме ако не е така, но наистина ми се иска да помогна на някой като нас...Това, че наливахме маса пари не ни осигури адекватна информация и грижи.
Знаете, че в отчаянието си си готов на АБСОЛЮТНО всичко. Нещата, които ще ви споделя е моят личен опит по този път и до ден днешен не мога да твърдя кое оказа влияние и ми помогна, но имам две доказателства, че нещо е сработило :) Ето нещата накратко, които правех през годините, защото в съпруга ми нямаше проблем.
 След първия аборт ми направиха ДНК тест в "Майчин дом" за евентуално носителство на тромбофилия, което може да окаже влияние върху износването. Отрицателен.
  Една акушерка от там ме насочи към доктор Григор Желязков, фитотерапевт, чиито билки пих много време. Пих ги, спирах ги, но и през двете бременности ги пиех ежедневно.  Имаше и някаква схема, която той даваше с прием на вит Е по време на овулация.
 След втория аборт отидох в Плевен при Доц. д-р Емилияна Конова, д.м. и там след изследване се откри генетична промяна, която изискваше по-висок прием на фолиева киселина. Въпреки, че в изследването пишеше "може да доведе"  пиех по 10таблетки на ден през следващите бременности, както и  ми се назначи фраксипарин при последваща бременност.
  Поморийската кал е показана за стерилитет. Отидох и там, естествено.
  Иглотерапия.
  Магнезий /в моя случай системи/ още откъм 4-я месец, независимо, че го дават за по-късно включване.
 Пиша тези неща, защото макар и платено не получих тази информация от лекарите, а какво остава за хора, които нямат нашите възможности...
  Скоро четох, негативно изказване за позитивното мислене, но мен то ме спаси да изкарам толкова месеци в леглото. /не че преди това не лежах  :cry:/  Да лежиш всеки ден и да се чудиш дали ще изкараш до следващия е....убийствено. Прочетох три много важни за мен книги, въпреки че не съм фен на тази литература - http://www.book.store.bg/p5730/metodyt-silva-za-kontrol-na-uma-ti-lechiteliat-d-r-robyrt-stoun-hose-silva.html (http://www.book.store.bg/p5730/metodyt-silva-za-kontrol-na-uma-ti-lechiteliat-d-r-robyrt-stoun-hose-silva.html) http://www.helikon.bg/books/68/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82_46878.html (http://www.helikon.bg/books/68/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82_46878.html) http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=6245 (http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=6245) Като третата не е апокриф, а художествена литература  :) И в трите рефренът е "Искай и ще ти се даде". За мен се оказа вярно, а бях абсолютен атеист.
  И последно: моя позната ми каза за този човек http://www.bojidar-karadjov.com/ (http://www.bojidar-karadjov.com/). Когато стигнах дъното отидох при него. Като чух, че ще имам две деца веднага си изградих мнение ,  че е пълен мошенник. Той и няма вид на херувим. А то какво излезе...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Жълта Роза в вт, 29 яну 2013, 20:26
Благодаря за споделеното! Да са ти живи и здрави дечицата! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: blueeyes в вт, 19 фев 2013, 22:02
Лили, и аз те помня много добре -, тъй като и моето начало в бг-мама и в този подфорум!


Днес те видях в темите за детските градини, зачетох и така разбрах за щастливите събития около теб

Честито бебе Божидар, нека да ви радва много - теб, човекът до теб и баткото! Желая ви цялото щастие на света  :)
И винага ди си така усмихната като на снимката!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kukisam в вт, 26 фев 2013, 13:57
Здравейте,
Искам да споделя опита на една моя много добра приятелка Smile и да дам кураж.
Така, преди около 1 година тя отказа цигарите ( с цел да забременее), минаха три месеца откакто не пушеше, но не забременя. Не се отказа. Започна повече да излиза ( беше се запролетило и затоплило) на чист въздух - тук в Хасково имаме един парк Кенана. Пак не стана и мина месец, а цикъла си идваше. Но тя пак не се отказа, а напротив промени мисленето си от негативно към позитивно. В интернет има много статии и тя ми сподели, че е попаднала на една статия, която е свързана с безплодието и е на пастор Красимир Мирчев -youtube.com.
Тя не се отказваше, въпреки че често плачеше от отчаяние и съпругът и не знаеше как да и помогне.
И така, до тук около 5 месеца.
След това се сети да потърси най-добрите гинеколози в Хасково. Препоръчали е един и доколкото знам проблема се оказал в пролактина и неговото ниво.
Това, което искам да кажа е, че това са единствените фактори, които най-много пречат на забременяването според мен и го казвам, защото искам да помогна - тютюнопушене, алкохол, безверие ( или иначе казано негативно мислене) и обездвижване ( както казват в китайската мидицина жената е символ на Ин енергията, т.е. тя трябва да се движи, за да може да е жена).
Момичета,правете каквото трябва (вече посочих по-горе), а останалото оставте на лекаря да се бори.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в пт, 17 май 2013, 18:35
Здравейте, не знам дали не е рано, но ще ви споделя и моята история. През 2008 година се запознах със съпруга ми и още в началото поискахме бебе, бях на 22 години за четвърти курс, но това не беше проблем за мен. След като не забременях първите месеци се притесних, но все пак изчакахме 6 месеца, отидохме на изследвания. Неговите бяха добри, на мен също нищо не ми откриха, което да е причина. После продължихме опитите и почна ходене по мъките от лекар на лекар, в различни градове. Преместихме се в Стара Загора, там също почнах да търся лекари и тогава ми откриха миомен възел, но според първия лекар, не бил проблем. После поподнахме на лекар, който само пари искаше и накрая ми писна и спрях да ходя при него. Минахме през още една лекарка, която каза, че съм за операция  и ме прати при друг лекар. При него най-накрая се разбра, че миомата расте и трябва операция. Направиха ми лапароскопия ноември 2011 г. Откриха и втори възел, направиха ми и преглед на тръбите, които, слава Богу, бяха наред, иначе бяха ме предупредили, че направо ще ги режат, ако не са добре. Всичко мина добре, 8 месеца се пазехме и подновихме опитите. През това време се прибрахме в моя роден град Търново, където определено ми е по-спокойно. Но бебето пак не ставаше. Вече бях на ръба на отчаянието, 2 пъти ми закърсня по 10 дни и нищо. На третото такова закъснение вече бях толкова отчаяна, че реших, че е фалшива тревога и си казах, че нищо няма да правя. На 12-я ден вече не издържах и си направих тест. Видях 2 черти и просто изпаднах в шок, плаках, отидох при мъжа ми, ходихме за още един тест и той беше положителен  :D. Това се случи съвсем скоро, сега съм в 9 г. с. Надявам се всичко да е наред и да си имаме бебче. Това е най-голямата ми мечта, преди да стане ходихме по манастири и църкви много и си мисля, че и това е помогнало. И така след почти 5 години опити съм бременна!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kseniya в сб, 18 май 2013, 18:53
Здравейте  :)
С мъжа ми сме женени от скоро, но имаме връзка от 5 години. Забременях, когато бях на 18 и по ред лични причини, по настояние на родителите му, заради мисълта, че съм още малка и т.н. махнах бебето. Преживях голяма криза. Бях изпаднала в някаква депресия.. много трудно го преживях този аборт. Минаха 2 години, учех (и в момента също) започнах работа, създадохме си общ дом и решихме много бързо, че искаме бебе. Да, ама когато искаш не става.. все пак не чакахме дълго. След една година разбрах, че съм бременна. В момента съм на 21г., омъжена и чакам моята малка принцеса  :loveuu:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Гери 81 в пт, 24 май 2013, 14:47
Здравейте! Ще споделя и своята история с надеждата ,че бих могла да помогна на някого. Един ден решихме,че вече сме готови за родители и започнахме опити за бебе. Започнах да си следя овулацията с помоща на оволационни тестове , но нито веднъж не ми показаха ,че съм в овулация. Тогава(още първия месец) реших де се консултирам с гинеколог. След преглед с вагинален видеозон той ми каза,че имам две яйцекледки, но били"негодни"-нямало как да съзреят за да достигнат етап в който да бъдат оплодени. След няколко дни отидохме на море. Там обичам да се нагрявам на пясъка за общо здраве на организма. Следващият месец бях бременна с близнаци-момче и момиче . Големи сладури сега са на 3 год :). Сега пак съм бременна в първия месец, като непосредственно преди да забременея ходих на термо процедури(завиваха ме в одеало пълно с вода до 43 градуса). Не съм медицинско лице и немога да кажа дали това е помогнало,но при мен и в двата случая забременях след системно нагряване на тялото. Дано съм била полезна. Желая успех на всички


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: luce в пн, 27 май 2013, 12:16
Здравейте,

Реших и аз да споделя тук как се сбъдна нашата мечта да имаме детенце с надеждата, че историята ни може да бъде полезна за някой.

Есента на 2008 решихме с партньора ми (сега вече съпруг), че може да започнем опити за правене на бебе. Тогава бяхме на по 35. Знаех, че няма да стане веднага, предвид възрастта ни, но след 4-5 месеца решихме да отидем на лекар поради липса на резултат относно бебеправенето. Ходех на профилактични при  Николов в Репробиомед и понеже бях принципно доволна (до тогава не съм мислила за бебе и нямах някакъв проблем) отидохме там. Той предложи лапароскопия за да се огледало добре всичко. Това бил най-сигурния метод ако има някакъв проблем (към момента на прегледа се оказа, че съм се сдобила с функционална киста и понеже имах такива няколко пъти преди това, които се пукаха след едномесечен прием на противозачатъчни, съгласих се за операцията.
За мой ужас резултата беше - двустранно непроходими тръби, множество сраствания, изобщо страхотия. Операцията продължила около 3 часа. За малко да премине   в коремна. Доктора каза - единствено чрез инвитро може да стане бебе. Направихме при него три опита. Всеки път отговарях много добре на стимулациите, качествени ембриони, всичко ОК, а теста все отрицателен. Излезе проблем само Хашимото и НК клетки заради които направих вливания на имуновенин от което за малко да си отида от този свят поради по-бързо вливане на лекарството и супер алергичен шок, в който изпаднах. Взех решение да се преместим в друга клиника. Дойде заветния час при Стаменов след чакане повече от година. Прегледа ме и каза - искам цвета снимка. Няма защо, няма лапароскопия. Направих. Резултата беше - двустранно проходими тръби, без проблем, но леко свита матка поради което той предложи хистероскопия. Направих я. Резултат - аденомиоза, която той каза, че я бил отстранил и вече нямало проблем. Последва четвърти опит. Отново много добър отговор, качесвени ембриони. Отново отрицателен резултат. Предложи ми биопсия  за да се види дали няма проблем в лигавицата. Два пъти ми взимаха материал (поради абсолютно недоглеждане). Резултатът - чудесен - няма никакъв проблем. Много исках да си запиша час при Стаменов защото той беше убеден, че друг проблем няма, но колкото и да записвах час при него, всеки път попадах на Персенска или Шефкетова.Предложиха ми да пробваме ЕЦ. Няколко месеца ходих. От 4 месеца, замразихме само една (веднъж имаше кух фоликул, после незнам защо ембиолозите решиха, че няма да замразявт ембриона - нещо не им харесвал въпреки, че се делеше и беше стигнал до 3-ти ден без проблем, последния път яйцеклетката презря, независимо, че настоявах да я извадим по-рано). Започнах да имам усещането, че искат да ми вменят, че проблема е в "моя телевизор", няколко пъти чух, че нямало проблем да забременея по естествен път. Накрая ми омръзна и се насочихме към болница Мемориал, Истанбул. Там, благодарение на професионализма на проф. Кахраман и екипа и откритата от нея причина - хидросалпингс, сега сме щастливи родители. Само да допълня, че се върнахме да направим операциите в Истанбул (тя искаше хистеро+лапаро) понеже тук нито един доктор не видя течността и всички казваха, че няма такова нещо, а предлага разни други възможности. Дори чух как с моята матка ще е цяло чудо да забременея.

Е, чудото ни прави безкрайно щастливи всеки миг от живота ни от както се роди, дай боже всекиму.

Имах проблемна бременност, три пъти влизах в болница, страхотни кръвоизливи, наложи се серклаж и лежане 6 месеца до датата на секциото, после имаше усложниения с раждането - 4 часа кръвоизлив без да се разбере от къде идва, но докторите от Щерев спасиха живота ми, за което съм много благодарна. После, когато мислех, че изпитанията са свършили, се оказа, че съм с плоски зърна и бебето трудно сучеше, цедях се в началото, правех му коктейли "блъди мери" заради разкървавените ми зърна, но заедно с бебчо успяхме да се кърмим до 3-ти месец.

Но всичко се забравя само като погледна прекрасния ни син, който се роди на 3 януари 2013.

Извода, който си направих е, че когато човек желае силно нещо, постига го, винаги намира начини и пътища.

Пожелавам на всички борбени момичета успешен финал до прекрасно/и бебе/та    :D :pray: :peace: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Marina_27 в пт, 07 юни 2013, 15:51
Момичета повечето ви познавам от вълшебният списък. Много се радвам за Вас  вие ни дъхвате надежда.
Също така се радвам много за Лили


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mel246 в ср, 19 юни 2013, 14:30
Момичета дойде и моя час, когато мога да се pазпиша в тази темичка.Сlед 13 години боpба, много съlзи ,много мъки и стpадания ,вече съм щастlива майка на пpекpасно момиченце.То се появи сlед 9 опита инвитpо, като 8 от тях бяха в Щеpев и посlедния 9ти опит вече измоpена от дъlгата боpба, но с много надежда, която ми вдъхнаха пpекpасните доктоpи -Пеpсенска и Стаменов аз УСПЯХ.Бpемеността ми беше изкlючитеlно тpудна ,но с помощта на д-p Сигpидов аз износих и pодих здpаво детенце.Няма думи с които да опиша бlагодаpността си към тези всеотд айни lекаpи.Да са живи и здpави и нека Бог да бди над тях и над бlизките им!Искам да кажа на всички вас, които още въpвите по този изкlючитеlно тpуден път ,че винаги има pешение, само тpябва да не се отказвате.Боpете се докpай!Сега нямам много вpеме, но някой ден ще напиша истоpията си от начаlото до кpая, за да мога с  нея да вдъхна маlко сиlи и куpаж на тези от вас, които са изгубиlи надежда.Успех на всички боpещи се !


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в ср, 19 юни 2013, 18:15
Честито детенце   :bouquet:, въпреки перипетиите вече всичко ще е наред. Много се радвам. Дано и на нас, които вече сме бременни да ни се сбъдне мечтата да видим едно живо и здраво бебче. Аз до края ще съм в напрежение.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: petka_7 в чт, 27 юни 2013, 14:57
Здравейте момичета ето и моята история, с която се надявам да помогна или най-малко да дам кураж и на други жени при който според традиционната медицина нещата са били безнадеждни.
 Аз съм жена на 33г. От 10 години имам сериозен партньор, с който много се обичаме и с който искаме да създадем семейство  ;-)
Преди 6 години (2007г.) решихме да си имаме бебче, за да затвърдим нашата връзка и да дадем път на естествения ход на нещата. Всичко с бебе-правенето се получи от първият път, но за нещастие не където трябва. Т.е. извънматочна бременност, завършила с операция и отстраняване на едната тръба. Беше голям шок, но благодарение на силната любов и подкрепа от моето слънце и семействата ни преодоляхме това нещастие.
6-7 месеца по късно подновихме опитите с бебе-правенето, но уви резултат до лятото на 2012г. нямаше. И тъй като това беше прекалено дълъг период без никакви успехи, решихме да разнищим къде и какъв е проблема. Пробвахме няколко варианта в Ст.З. тъй като живеем там, но нещата не вървяха, затова с препоръки на моя много добра приятелка се насочихме към клиника Щерев, София. Страхотни професионалисти. Веднага ни назначиха необходимите изследвания и след 3-4 месеца вече имахме точната диагноза и причина за нашите неуспехи. Без да чакаме подадохме документи за инвитро процедури, тъй като както споменах съм на 33г. с една тръба и която се оказа в лошо състояние (нагъната и със сраствания). От програмата за приемане на документи за инвитро фонда ни дадоха номерче и казаха да се заредим с минимум 10-12 месеца търпение, преди да има резултат за одобрение.
Помислих си нямаме друг избор освен да чакаме и да се надяваме да сме одобрени, защото ние не разполагахме с толкова средства да си го позволим сами.
Но 10-12 месеца е доста дълъг период за бездействие. И така решихме да изпробваме нещо нетрадиционно, за което вече имахме насоки и доказателства че работи в някой аспекти на нашето здраве. Т.е. до момента си бяхме правили от 5 до 16 дни на пълно суровоядство с цел пречистване на организма и това даваше страхотни резултати. Така например със 16 дневна програма на пълно суровоядство преборих упоритите бактерии ентерококи фекалис, за който според медицината е необходимо да се употребяват антибиотици мин.10 дни и я даде резултат я не. Моя приятелка се бори с тях продължение на половин година и те ту изчезваха ту се появяваха отново. Аз бях много горда че след едно толкова незначително усилие освен че се отървах от тях но и се увеличиха добрите лакто-бацили, който при първото изследване почти нямах (изолираха се единични бройки). И така след като от година и половина не ядяхме месо и лека полека започнахме да преминаваме към по здравословно хранене решихме в началото на 2013г. да преминем на пълно суровоядстяо. бях сигурна че това ще даде своят положителен резултат. И така месец след месеца кръвните ни резултати ставаха все по добри и се чувствахме все по жизнени, млади  и изглеждахме фантастично. Аз общо от началото на нашият по здравословен начин на живот (април 2011г.) до април 2013г. смъкнах 18кг. без да се ограничавам в количеството храна, а само начина на нейното приготвяне. И с всеки изминал ден се чувствах все по секси, жизнена и изпълнена с любов и щастие. Това повлия и на нашите отношения с моята половинка. Сега се обичаме повече от всякога. И така влюбени и щастливи по пътя на суровоядството 5 месеца след началото му се случи чудото. 3 положителни теста и 6 дни закъснение на М. Беше лудо и фантастично. Една седмица по-късно видяхме нашето бебче на екрана на видеозона. Беше като малка точица и пулсираше цялото, но все още не можеше да чуем сърчицето му. Оказа се че съм в 5г.с. 5д.. С нетърпение дочаках следващ преглед. когато вече чухме и сърчицето му -7г.с. 5д. Беше невероятно. Почуствах се най-щастливата жена в света. То вече си имаше глава, ръчички и крачета, а сърцето му направо препускаше. Велик момент за бъдещият родител.
И така сега знам и съм убедена че с воля, много любов и подкрепа всичко се постига.
Ето ние повярвахме в силата на природата, когато човек още не е бил измислил огъня и не е боледувал от толкова сложните болести на съвремието, и природата сама свърши своята работа. Давахме на телата си само онова от което истински се нуждаеха в съвсем натурален вид, както майката природа го е създала и те накрая ни се отблагодариха. 
Лека по лека, стъпка по стъпка се чистиха и възвръщаха силите си за живот. Докато най- накрая те самите бяха готови да дадат началото на един нов живот.
Както е казал преди много много години Хипократ „Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството бъде твоята храна.”
Тази максима се оказа съвсем вярна, но хората днес в забързаното ежедневие са забравили как да тълкуват това правилно.
Успех момичета! Желая на всяка от вас да изпита това щастие да бъде родител. И с радост бих помогнала на всяка която пожелае моя съвет.
Целувки на всички!!! <3


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mihaela86 в пт, 05 юли 2013, 19:23
 С Vienna in vitro


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mihaela86 в пт, 05 юли 2013, 19:26
преди това искаха да ме оперират на няколко пъти в Майчин дом, добре, че хирургът и ендокриноложката не си засякоха отпуските!!!!!
   


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dima19 в сб, 06 юли 2013, 07:26
Лично професорът Щромер ти прави манипулациите?или д-р Сенкова???


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mihaela86 в сб, 06 юли 2013, 07:49
Лично д-р Сенкова


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mihaela86 в сб, 06 юли 2013, 16:19
 Д-р Сенкова е лъчезална, млада жена, която подходи с разбиране, такт, професионално, но бих казала и приятелски към мен. Не съм груб човек, но не мога да се стърпя да не спомена една друга лекарка- Табакова!, която е нелюбезна, некомпетентна и алчна! Е, доктор Сенкова е нейна противоположност!!!!Благодарна съм на нея и целия екип в Виена Ин Витро център в Токуда. Забременях в този център.Благодарна съм на хората в него!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: maqmaq1 в нд, 07 юли 2013, 22:25
Тези хора явно са читави, чувам много хубави неща. Може ли някой да ми каже вещо повече за цени/условия? Сестра ми от Сливен иска да се запише за консултация.
Прочетох 3-4 мнения за професор Щромер, все блестящи, но се чудя, на какъв език ще се разберем с него??


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: fatoumata в пт, 09 авг 2013, 10:58
Моята история също е дълга. Аз съм от жените, които нямат проблем със забременяването, но чиято имунна система полудява при бременност и се заема да унищожи растящия зародиш. В далечната 2000 г. се случи първият ми спонтанен аборт. По онова време гинеколозите приемаха такива събития просто като лош късмет. Да, но лошият късмет ме споходи и през следващата 2001 г. Отново нямаше разумно обяснение.
В края на 2002 г. бях отново бременна, но прокървих почти веднага. Появи се и другият характерен за мен симптом на ранна бременност - втрисане и лека температура, зиморничавост. Полежах в Майчин дом около седмица и бях изписана - за щастие с растящо бебе, макар и все още с кървене. Реших да не мърдам от леглото. На Коледа през 2002 г. получих истински коледен подарък - кървенето най-после спря. До седмия месец бременността ми се развиваше нормално, след това започнах да поддържам умерено високо кръвно. Пак се заех да пазя леглото. В последната седмица от бременността със секцио се роди прекрасният ми и дългоочакван син!
Гинекологът ми беше оптимист, че след като съм родила, първите неуспешни бременности са били лош късмет и това няма да се случи отново. Обнадеждени, със съпруга ми решихме да опитаме да имаме второ дете. През 2006 г. забременях отново, но сърдечната дейност на зародиша спря още през първите седмици. Отидох в болницата за абразио с разбито сърце.
Сега вече ме пратиха на изследвания. Единственото, което се установи, беше 4G/4G и фактор 5 на Лайден. Известен период от време не забременявах изобщо, също на два пъти имах положителен тест, последван от менструация. В края на 2009 г. забременях отново. Предписаха ми инжекции Фраксипарин и нещата уж тръгнаха на добре. За съжаление в 3 месец развих алергия към фраксипарина, разредих приемите, и докато се измисли какво да се прави с мен, в четвърти месец прокървих, а после получих жестоки контракции, които след почти 24-часови мъки доведоха до абортирането на бебето, чието сърце биеше до последно. Няма смисъл да описвам какво преживяхме със съпруга ми и колко отчаяни бяхме. В този случай обвинявах изцяло лекарите, които не можаха да ми измислят подходящо лечение, нито взеха бързи мерки за овладяване на контракциите.
По това време вече се бяхме преместили в западна Европа. Там гинеколозите не са по-запознати с репродуктивната имунология от нашите, даже нашите май повече разбират. Все пак решиха при следваща бременност да започна веднага инжекции - този път с ловенокс, и кортикостероидни таблетки, забравих какви точно. Искаха и аспирин, но съм алергична към него. Лятото на 2010 г. бях отново бременна. Лечението започна веднага, но и кървенето се появи още през първата седмица след положителния тест. Беше силно и не спираше, впоследствие се видя и вътрематочен хематом, който беше по-голям от плодния сак и дори го беше деформирал леко. Гинеколожката реши, че сигурно зародишът е с малформации, и общо-взето отписа тази бременност. Решихме да изчакаме известно време. След 2 седмици плодният сак беше с правилна форма, бебето имаше сърдечна дейност, но хематомът си стоеше все толкова голям. Казаха ми, че няма да ми дадат болнични - там лекарите не дават на бременните работещи да се глезят. След годишния отпуск се върнах на работа с натежало сърце. Кървенето продължи чак до средата на четвъртия месец, когато хематомът най-после се резорбира и изчезна. За щастие понасях ловенокс и успях да следвам лечението, колкото и да ми беше противно да се бода всеки ден. През седмия месец единственото тревожно нещо беше завишеното количество околоплодни води. В 31 седмица получих жестока стомашно-чревна инфекция и от повръщане ли, от друго ли, получих контракции. В 32 седмица водите ми изтекоха, постъпих в болница, а 2 дни след това плацентата започна да се отделя. След инфарктно секцио, организирано в последния момент при изчезващи тонове на бебето, се роди вторият ми син. Той престоя един месец в болницата, най-вече заради невъзможността сам да поддържа телесната си температура. Започна да суче сам едва през третата седмица, преди това го хранеха с тръба. Получихме страхотно внимание и грижи, успях да запазя кърмата си, дори в края на първия месец в болницата ми връчиха грамота за дарител на кърма  :) Още щом заявих желание да кърмя, ми дадоха електрическа помпа и ме зачислиха към банката за майчина кърма, която се намираше в приземния етаж на болницата. Всичко, което изцеждах, веднага се сваляше долу, пастьоризираше се и излишното количество отиваше за други недоносени или болни бебета.
Сега съм щастлива с двете си деца, виждам, че медицината напредва - особено на фона на 2000 г., когато започна всичко - и се надявам жените с моя проблем да получават по-навременно и по-адекватно лечение. Причините за моите проблеми останаха само отчасти обяснени, затова и лечението ми беше половинчато. На всички пожелавам успех в тази борба и никога да не губят вяра!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в пт, 09 авг 2013, 13:53
Много ме разчувства твоята изповед, направо стоя със насълзени очи и се чудя как може да си толкова силна  :hug: :hug: :hug:, радвам се, че имаш две прекрасни деца след всички тези трудности. Аз още имам до края и се притеснявам, защото в 4-я месец лежах за задържане със кървене, сега съм значително по-добре, надявам се и аз да гушкам здраво дете след няколко месеца  :)  :bouquet:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mdd в ср, 14 авг 2013, 11:51
Здравейте,
и аз искам да ви разкажа за чудото, което Господ Исус Христос направи в нашия живот /моя и на съпруга ми/. Ето и как се случи всичко. Аз съм на 34 години, а съпругът ми е на 46 години. От седем години отчаяно искам да имам деца. Минахме през какви ли не сътресения /сега няма да разказвам за тях/, докато не дойде момента на нашето новорождение през м.януари 2010г. Реших, че ето сега вече, знаейки Кой дава живота и станала вече Негово дете, аз ще забременея лесно.  Но така и не забременях. Февруари 2012г. решихме да отида на контролен гинекологичен преглед. Няма да забравя лицето на лекарката, която откри киста на десен яйчник. По време на прегледа даде становище, че е доброкачествена и е ендометриозна и трябва час по-скоро да се оперирам, взе графика и искаше да ми запазва час за операция. Отказахме. Решихме да потърсим друго мнение. Отидохме при лекар, който е добър амбулаторен специалист, не хирург, именно с цел да не се бърза за операция. Този лекар беше толкова амбициран да опровергае мнението на първата лекарка, че ми обеща, че ще махне кистата за 1 месец. Изписа ми противозачатъчни в много силна доза и ме викаше на ехограф  всяка  седмица. Така и не каза вида на кистата, докато не стана втори месец, а кистата продължаваше да си стои , тогава с нежелание потвърди диагнозата на колежката си и ме прати за операция в Плевен при доц. Горчев – най-добрия хирург в цяла България, разполагащ с най-модерната техника. Излизайки от кабинета му го питах, а какво става с плановете ни за деца, а той ми каза, че това е далечна работа и не се знае какво ще ми махнат яйчник, търба, че да говорим за деца. Първо трябва да се махне кистата и да бързам колкото мога повече. Така се озовахме в Плевен. На прегледа потвърдиха ендометриозна киста и взеха листа за насрочване час за операция в следващите седмици. За пръв път някой лекар ми обясни какво представлява ендометриозата – единствената болест, която уврежда всички възпроизводителни фукнции на жената – уврежда яйцеклетките, причинява сраствания извън и в тръбите, уврежда матката, така че дори и оплодена яйцеклетка да не може да се имплантира. Лечение – оказа се, че няма. Каза ми, че когато ме отворят не се знае какво ще намерят – колко огнища ще има в мен и какво ще се наложи да махнат и ако тръбите са запушени аз трябва да дам съгласието си преди да операцията, за да ги махнат, защото при ин-витро опитите ще пречат. Препоръча ми след операцията хормонални инжекции, които подтискат функциите на яйчници като единственото познато „лечение“, което щеше да трае около 9-12 месеца. Срокът направо ме смаза, аз нямах време! Мъжът ми ме спря да се записвам на операция и тръгнахме обратно за Варна. Крепеше ме мисълта, че „...ако Бог е откъм мен, няма кой да бъде против мен...“ и „...че всичко съдейства за добро на онези, който любят Бога...“ /това са цитати от Библията/. След пост и молитва Бог да покаже лекаря, който да ме лекува се озовахме при д-р Александров от АГ, ет.7. Направи ни всички изследвания и накрая минах ехографски преглед – потвърди ендометриозна киста. Попита ни за годините, от колко години правим опити /бяха мин.3 години/ и дали сме направили всичко възможно да забременея по естествен път. Отговорът и двамата ни беше – не /защото не бях правила тестове за овулация/. Тогава ми каза, ако не забременея до месец декември /беше месец май/, да се върна и да решим какво ще правим – операция и да започваме ин-витро опити /такива му бяха първоначалните намерения/. Месеците се изплъзваха, правих си тестове за овулация, мерех базална температура, нищо и нищо. Имаше месеци, в които цикълът ми беше много болезнен и обилен, особено м.ноември. Всички ме натискаха да отивам вече при д-р Александров и да ме оперира, защото времето минава и нищо не се случва. Остана един месец, декември 2012г. Вече не правих тестове за овулация и не правихме секс по график във фертилните дни. Вярвах, че Господ Исус Христос знае дните на овулация ми и ако Той е решил- ще зачена с или без кистата. Когато станах на 1.01.2013г. гърдите ме боляха по начин, какъвто не са ме боляли никога. Но след няколко дни ми потече кафява кръв и си казах всичко свърши, дойде ми, следва операция и ин-витро опити, за които нямаме пари. Не знаех какво следва оттук нататък. Когато един ден една моя сетсра във вярата дойде и ми каза- Сигурна съм, че Той ще ти даде дете. Ти искаш да пипнеш, за да повярваш. Това не е вяра, трябва да повярваш, че Бог вече те е изцелил. Това беше момента, в който разбрах, че не трябва да вярвам на очите си и на кръвта, която продължаваше да тече /тече ми 5-6 дни/, а да вярвам на Него. На 10 януари 2013 г. си направих тест за бременност и знаех резултата преди да го погледна, беше положителен, Господ Исус Христос беше дарил живот в мен, с ендометриозна киста с размери 5.5 см х 6.5 см., без операция и без медикаменти, по възможно най- естествения път!!! Когато отидохме на първия преглед при д-р Александров на 26.01.2013г. бебето беше 0.9 см, добре имплантирано в матката с туптящо сърце. Той не можеше да повярва на очите си, само повтаряше това тук е сърцето му, видяхте ли сърцето му. Медицинската логика отхвърля възможността аз да съм бременна по естествен път с ендометриозна киста и то с такива размери. Но това е безспорният факт. На 15 август влизам в деветия месец от бременността ми и очакваме с нетърпение да зърнем лицето на бебето, което Господ Исус Христос подари на съпруга ми и на мен. Господ да ви благослови, за да познаете Него и да даде попросеното от сърцата ви! 
P.S. Това е моето свидетелство накратко, ако имате въпроси може да ми пишете на лични, защото не искам да нарушавам правилата на сайта в частта им за религиозна дейност. Но имам още много да споделя за надежда!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Герри в сб, 07 сеп 2013, 00:55
Много се радвам за теб. :love:
 Нека все така вярата ви крепи  и дано имате и други деца.
Бремеността се отразява благотворно върху ендометриозата. Също така кърми колкото се може по-дълго, защото кърменето  е едно естествено лечение на тази коварна болест.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dima19 в нд, 22 сеп 2013, 08:53
Герри, напълно си права. Ендометриозата е гад, която се лекува само с качествени бременностти и дълго, ама много дълго кърмене...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: сиса- 25 в пт, 08 ное 2013, 13:07
Имaм вече едно хубaво момиченце ,но искaм още едно дете пробвaх ме двaпaти ,но двaтa пъти ме чистихa зaщото бебето ми рaзтеше до втория месец и не рaзтеше повече и ми прaвихa изследвaне и сaм имaлa някaкви aнтикaрдиолипинови aн.телa и незнaм кaкво дa прaвя .КAЖЕТЕ МИ НЯКAКAВ СЪВЕТ.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: малката бухтичка в пн, 25 ное 2013, 22:37
сиса- 25, според мен е редно да отидеш в специализирана клиника, и то добра, където да ти направят всички необходими изследвания и да решат какво следва.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ***Надежда*** в пн, 09 дек 2013, 10:58
Здравейте момичета :D

Време е и аз да се разпиша в тази прекрасна тема :love:

Мечтата ни да си имаме деца се сбъдна както благодарение на професионализма на АГ докторите и ембриолозите в Мемориал Хоспитал в Истанбул, така и благодарение на упоритостта, вярата и борбеността - моята и тази на мъжа ми. В рамките на две години, преминахме през много прегледи, изследвания, операции, процедури - и тук в БГ, както и в Турция. Няма да навлизам в подробности и сълзливи излеяния, тъй като повечето момичета в този подфорум са преминали или минават по този път...а и всички трудности и перипетии се забравят в мига, когато зърнеш мъничките личица и гушнеш малките телца :love: :love: Няма по-велико чувство и по-дълбока обич от майчината, няма!
По-важното, което бих искала, е да успея да ви вдъхна силици и кураж, като ви припомня великата фраза: "Няма несбъднати мечти, има изоставени желания". Не се предавайте, борете се за мечтите си с хъс и желание, мили момичета! Единственото, което ви е необходимо в пътешествието по преследване на мечтите е упоритост и целенасоченост, е - и зрънце късмет.

Желая всяка от вас да прегърне своята рожбица и искрено вярвам, че следвайки мечтата си - всички ще успеете! :hug: :hug:




Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в ср, 11 дек 2013, 21:39
Надежда, честито, да са ти живи и здрави  :hug:  :bouquet:
Аз съм бях писала нашата история още докато бях бременна, сега вече и аз мога да кажа, че си имам жива и здрава дъщеричка на 16 дни, дано всички да сбъднат тази своя мечта  :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: FBID100007267664439 в ср, 18 дек 2013, 19:06
zdr na vsi4ki az sam na 22 godini i o6te si nqmam bebe omajix se na 12.11.2011 god i opitvame o6te no ne se polo4ava 6te kajete za6to ami za6toto imam problem s cikala zakasnqvami po 8 7 meseca a mi be6e pravena laparoskopiq i pak ne se polu4i mnogo iskam da si imam bebe i mnogo se radvam kato 4eta za vas da se nadqvame 4e i az nqkoi den 6te napi6a bremena sam davam si kura6 mejdodrygoto da mina na tova koeto iskax da spodelq imax le4enie za cikala pix xap4eta za predizvikvane posle nqkvi djas 3 meseca gi pix 4 meseca redovno si mi idva ama sega dekemvri ne6to nestava i mislq 4e sam bremena imam bolki v qi4nicite izmorena sam imam svetovarteji leko mi se gadi ne 4esto  ne sam pravila test o6te 4udq se vie kakvo mislite


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sofiaaa в пт, 20 дек 2013, 23:06
За да не се чудиш си направи тест.Ние няма как да знаем дали си бременна или не.Ако не се е получило си намери клиника която се занимава с репродуктивни проблеми и си направете повече изследвания-на тебе и на мъжът ти.Ако искаш да имаш бебе се бори за него .Успех.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: poliD в сб, 21 дек 2013, 01:53
mdd, Поздравления :) За бебешока и за вярата коят имате и не сте загубили.Много е хубаво,че и двамата със съпруга ти не сте се отказали и сте продължили с вяра напред,колкото и трудно да е това.Още по хубаво е,че си описала свидетелството си тук,защото съм сигурна,че има и други момичета като мен,които се радват да прочетат че в крайна сметка вярата и надеждата не са напразни и че Господ все пак ни помага.Бог да благослови всички ни,да ни даде повече вяра в доброто и доброте резултати.  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: silviti в пн, 06 яну 2014, 01:48
Колко дълги години четях тази тема и мечтаех да напиша за моя щастлив финал.... Толкова пъти изгубвах надежда, че този момент ще дойде.

Обичам да пиша, но сега и главата ми се изпразни и пръстите ми се вкостиха на клавиатурата. Защото си спомням и сега огромната болка, безнадеждните ЧХГ-та, пръскащите от очите сълзи на мъжа ми, безпомощният и любящ поглед на майка ми, сведената от мъка глава на брат ми... 6 години. Нескончаем кръговрат от надежда и безнадеждност.

А тя е чакала своя момент. Не разбирах това и я исках сега, на момента. С този опит ин витро, не със следващия. Казва се Кристин. Вече е на 5 месеца и днес опита за първи път пюре. Голяма емоция за цялото семейство.

А хронологията, не по-различна от вашата.

Една година безуспешни опит за спонтанно забременяване.

1.5 година "лечение" при личния ми АГ. Стандартни изследвания. Целехме момента с фоликулометрия. Включително Клостилбегит без цветна снимка :) Лапароскопия. Нищо не излезе. Нито проблем, нито решение.

3.5 години при д-р Стаменов. Хистероскопия. 3 стимулирани ИКСИ. N на брой пункции на естествен цикъл със замразяване, когато изобщо се оплождаха. При размразяване - никой не оцеля след 1 година кътане на яйца ....Имунология и Генетични изследвания. Пак не се намери проблем. Биопсии  ендометриума. Е, тук изникнаха свръх популация на лоши NK клетки. ИКСИ, съответно лечение за ендометриума. Пак негативен резултат.

Няма диагноза. Защото няма проблем. Но няма и решение.

Седим с мъжа ми вкъщи, вечеряме си тихо и той продължава да ме убеждава, че ще стане. Но вече не му вярвам. Както преди. Надеждата вече не ми беше приятел и помагач, а враг. Защото все ме оставяше измамена. Започнах да чета Библията.... не знам защо. Първите 3 "героини" Сара, Ребека, Ракел и те били бездетни, а после Бог "отключил" утробите им и народили велики синове. Ха, дори и в книгите забременяват, само аз не.

Но тогава вече, нашето чудо е било скътало крехкия си живот в мен...

1 декември 2012. Празнуваме годишнина и пенсиониране на мой роднина в огромен ресторант с много гости. танцувах без спир. Дунавско, Дайчово, Еленино... не седнах...а панталона така ме стяга. Ми нормално, много ми се яде напоследък. Изпуснах се.

5 декември 2012. Ставам, правя си кафе, паля си цигара. Хм, закъснява ми вече 10 дни. А съм толкова редовна. Не, не се надявай. Та ти си стерилна. Е, да де. Не съм забравила. Но пък кой ще разбере, ако си купя тест и го направя. Пък и вече съм претръпнала на това упражнение. Плиснах очите с вода, нахлузих ботушите и 220 км/ч към аптеката. Прибрах се. И...... за първи път в моя живот видях миража, за който мислех, че не съм предопределена. Да, мираж! Две успоредни червени черти. Кой? Аз?.... Изтичах навън от тоалетната и се спрях пред огледалото. ударих си няколко леки шамара, за да съм сигурна, че не е някой от моите така реалистични сънища. Шамарите няма да ми помогнат. Ще направя и втория тест. Небеса, и той мисли същото като първия!!! Това не може да се случва на мен. Аз съм от другите жени, от бездетните... временно е. Пак ми се подиграват "отгоре".

След няколко часа видях 5383 ЧХГ. В лабораторията ме питат в коя седмица сте. Аз им отговорих "най-вероятно във 2-ра",.... защото по навик броя от овулацията, както броим от трансфер. Те ме гледат и недоумяват каква е тази невежа насреща... писаха ме в 4-та г.с. по снизхождение...:)

И така.... поредното чудо. Случило се по пътя на изгубената надежда, в началото на улица "Отчаяние". Една спонтанна бременност, която беше много повече от всичко, за което някога съм се осмелявала да мечтая. Една безкрайно лека бременност, в която (почти) никой не вярваше. Едно безболезнено и недраматично раждане в контрапункт на всички филмови истории. Едно необяснимо добро бебе, което не знам дали заслужавам.

Един щастлив финал, който идва рано или късно и няма да подмине нито едно момиче, което сега чете тези редове в очакване на своята рожба :)

С вас съм, разбирам ви, не съм забравила..... детето идва, когато Господ ни отреди, а той е безкрайно добър и никога не ни забравя!



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bobchi в пн, 06 яну 2014, 02:42
Благодаря, silviti!Бъдете щастливи! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vtvt в пн, 06 яну 2014, 11:35
silviti  твоята история ме трогна.  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Marina_27 в пн, 06 яну 2014, 14:08
silviti благодаря, че сподели твоята история.
Даде много надежда на много дами


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Марципан в вт, 07 яну 2014, 18:06
silviti,  :hug: благодаря! Разплаках се, докато те четох.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: !Diva! в ср, 08 яну 2014, 14:33
silviti :hug: благодаря, сълзите полетяха от душата ми и рукнаха от очите ми. Бъдете щастливи!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: buba77 в сб, 11 яну 2014, 10:52
silviti,  благодаря че сподели историята си.   :bouquet: Настръхнах. Бъдете много щастливи.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sea_flower в ср, 15 яну 2014, 22:14
silviti, разплака и мен. Бъдете здрави и щастливи!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miloto73 в чт, 16 яну 2014, 14:01
 Здравейте! Наше приятелско семейство около Нова година сподели, че се подготвя за стимулация...Първи път им е!Аз бях чела някъде из форума, че в по-ненадеждни клиники спекулирали, за да се прескочат безплатните процедури.Честно казано не съм наясно изобщо, а ми е неудобно да я разпитвам,но като написах в интернет и излезе, че точно за Коледа виена ин витро подарява безплатни процедури...Някой възползвал ли се е от безплатни процедури, завършили с щастлив край?И в коя клиника, ако може да каже-за София!  :bouquet:

Колко дълги години четях тази тема и мечтаех да напиша за моя щастлив финал.... Толкова пъти изгубвах надежда, че този момент ще дойде.
Много красива история! Нали най-добрият разказвач на приказки е казал, че "най-красивите приказки се раждат в живота", но за съжаление без да губят ни най-малко надежда, има двойки, които не успяват по естествен път да се сдобият с мечтаното дете.....


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Ванилия 🌸 в пт, 07 фев 2014, 12:14
Страхотни истории, толкова трогателни и вълнуващи!!!   :bouquet:
Поздравления момичета, дано темата бързо се напълни с щастливи разкази!!!   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miloto73 в пт, 07 фев 2014, 16:15
Колко дълги години четях тази тема и мечтаех да напиша за моя щастлив финал.... Толкова пъти изгубвах надежда, че този момент ще дойде.

Обичам да пиша, но сега и главата ми се изпразни и пръстите ми се вкостиха на клавиатурата. Защото си спомням и сега огромната болка, безнадеждните ЧХГ-та, пръскащите от очите сълзи на мъжа ми, безпомощният и любящ поглед на майка ми, сведената от мъка глава на брат ми... 6 години. Нескончаем кръговрат от надежда и безнадеждност.

А тя е чакала своя момент. Не разбирах това и я исках сега, на момента. С този опит ин витро, не със следващия. Казва се Кристин. Вече е на 5 месеца и днес опита за първи път пюре. Голяма емоция за цялото семейство.

А хронологията, не по-различна от вашата.

Една година безуспешни опит за спонтанно забременяване.

1.5 година "лечение" при личния ми АГ. Стандартни изследвания. Целехме момента с фоликулометрия. Включително Клостилбегит без цветна снимка :) Лапароскопия. Нищо не излезе. Нито проблем, нито решение.

3.5 години при д-р Стаменов. Хистероскопия. 3 стимулирани ИКСИ. N на брой пункции на естествен цикъл със замразяване, когато изобщо се оплождаха. При размразяване - никой не оцеля след 1 година кътане на яйца ....Имунология и Генетични изследвания. Пак не се намери проблем. Биопсии  ендометриума. Е, тук изникнаха свръх популация на лоши NK клетки. ИКСИ, съответно лечение за ендометриума. Пак негативен резултат.

Няма диагноза. Защото няма проблем. Но няма и решение.

Седим с мъжа ми вкъщи, вечеряме си тихо и той продължава да ме убеждава, че ще стане. Но вече не му вярвам. Както преди. Надеждата вече не ми беше приятел и помагач, а враг. Защото все ме оставяше измамена. Започнах да чета Библията.... не знам защо. Първите 3 "героини" Сара, Ребека, Ракел и те били бездетни, а после Бог "отключил" утробите им и народили велики синове. Ха, дори и в книгите забременяват, само аз не.

Но тогава вече, нашето чудо е било скътало крехкия си живот в мен...

1 декември 2012. Празнуваме годишнина и пенсиониране на мой роднина в огромен ресторант с много гости. танцувах без спир. Дунавско, Дайчово, Еленино... не седнах...а панталона така ме стяга. Ми нормално, много ми се яде напоследък. Изпуснах се.

5 декември 2012. Ставам, правя си кафе, паля си цигара. Хм, закъснява ми вече 10 дни. А съм толкова редовна. Не, не се надявай. Та ти си стерилна. Е, да де. Не съм забравила. Но пък кой ще разбере, ако си купя тест и го направя. Пък и вече съм претръпнала на това упражнение. Плиснах очите с вода, нахлузих ботушите и 220 км/ч към аптеката. Прибрах се. И...... за първи път в моя живот видях миража, за който мислех, че не съм предопределена. Да, мираж! Две успоредни червени черти. Кой? Аз?.... Изтичах навън от тоалетната и се спрях пред огледалото. ударих си няколко леки шамара, за да съм сигурна, че не е някой от моите така реалистични сънища. Шамарите няма да ми помогнат. Ще направя и втория тест. Небеса, и той мисли същото като първия!!! Това не може да се случва на мен. Аз съм от другите жени, от бездетните... временно е. Пак ми се подиграват "отгоре".

След няколко часа видях 5383 ЧХГ. В лабораторията ме питат в коя седмица сте. Аз им отговорих "най-вероятно във 2-ра",.... защото по навик броя от овулацията, както броим от трансфер. Те ме гледат и недоумяват каква е тази невежа насреща... писаха ме в 4-та г.с. по снизхождение...:)

И така.... поредното чудо. Случило се по пътя на изгубената надежда, в началото на улица "Отчаяние". Една спонтанна бременност, която беше много повече от всичко, за което някога съм се осмелявала да мечтая. Една безкрайно лека бременност, в която (почти) никой не вярваше. Едно безболезнено и недраматично раждане в контрапункт на всички филмови истории. Едно необяснимо добро бебе, което не знам дали заслужавам.

Един щастлив финал, който идва рано или късно и няма да подмине нито едно момиче, което сега чете тези редове в очакване на своята рожба :)

С вас съм, разбирам ви, не съм забравила..... детето идва, когато Господ ни отреди, а той е безкрайно добър и никога не ни забравя!


Много затрогваща история, благодаря ти, че я сподели с нас,silviti! Когато забременя, колко годишна беше?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: turbalani4ka в пт, 07 фев 2014, 21:22
Дано моят разказ помогне на някой.Правихме опити за бебче почти 2 години,без резултат.Имах нередовен цикъл,а никой не можеше да ми постави диагноза,та камоли да ми предложи адекватно лечение.Всички прегледи и изследвания бяха добри дори отлични :shock: но цикъл нямаше,предизвикваха го с хапчета-утрогестан,дуфастон.....спрях ли хапчетата спираше да ми идва.Предадох се по едно време,просто се примирих,че няма да мога.Понякога остава да се надяваме на чудо.... и то се случи.
През май 2013 подарих малка екскурзия на приятеля ми до Бачково.В Бачково както може би повечето от вас знаят има манастир,а в него прочутата чудотворна икона на Дева Мария с младенеца.Явно наистина се оказа чудотворна!Бременна съм,очакваме малкото ни чудо в края на април.По изчисления на АГ ми трябва да съм заченала м/у 19 - 26 юли,около 40 дни след ваканцията ни в Бачково.Оставям сами да прецените дали това е съвпадение.Бяхме там на 10 ,11 и 12 май
Моля се всичко да е наред и бебчо да се роди жив и здрав!
P.S.Спрях да пия всякакви хапчета,малко след като се прибрахме.Бях отчаяна,ядосана,бях се примирила с положението си.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miloto73 в пн, 10 фев 2014, 18:59
 Момичета, в момента все по-рядко имам време за компютъра, но днес, минавайки разни новини по диагонал, мернах, че на деня на влюбените щяло да има Ден на отворените врати с някакво светило Щрьомер в Токуда и съответно безплатни прегледи за сбъдване на мечтата ви.Дано съм поне малко полезна!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sofiaaa в ср, 19 фев 2014, 11:10
Одавна искам да напиша своята история за да вдъхна надежда на двойките борещи се за бебенце.
  Моята история започна още през 2008 след като разбрах ,че съм бременна ,но за съжаление беше извънматочна бременност и трая само 2 седмици. Останах с 1 тръба и знаех ,че ще забременея по-трудно ,но все пак ще забременея.
  През 2009 год с мъжът ми се оженихме и започнахме опитите.Но след 6 месеца опити след като неставаше тръгнахме по-лекари.И изгубихме още 6 месеца след като се доверихме на една лекарка ,че всичко ми било наред.Никой не ми спомена да направя цветна снимка.Мина се година и решихме да търсиме  друг лекар .Попаднахме на правилния човек .Хормоните ми бяха наред.Но назначи и цветна снимка.Никога няма да забравя как след цветната снимка коментара на лекаря беше ,че естествено немога да забременея и да се замислиме за ин-витр.Това бе шок за мене.Още не знаех какво представлява точно това.
  Имах здравословни проблеми,но след преодоляването и си запазихме час в клиника за репродуктивни проблеми .Веднага взехме решение за започване ин-витро.Прочетох в интернет какво ли не да се информирам през какво ще премина.Бяхме много развълнувани и мислихме ,че ще се получи от първият опит.Уви не се получи.Поплаках си и решихме ,че продължаваме да се бориме .Изчакахме  1 цикъл да мине и веднага започнахме второто ин-витро.Този път беше успешено  и никога няма да забравя деня в който видях две черти след многото отрицателни тестове.   
   Затова борете се и знаете и ,че на вашата улица ще изгрее слънце и Господ бави,но не забравя.И да не забравя ,че денят в който си направих теста беше Света Анна и аз съм сигурна ,че няма нищо случайно .


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в пн, 24 фев 2014, 22:05
sofiaaa, радвам се за теб, това наистина е най-голямото щастие  :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: alanna2812 в вт, 11 мар 2014, 11:34
Здравейте, мили момичета,
прочетох толкова много истории тук и реших и аз да разкажа моята.
Ние с моя любим се оженихме през 2009 година и решихме да си имаме бебенце. Тогава аз бях на 32, а той на 38. Мислех, че щом спра противозачатъчните и до един месец ще съм бременна. Да ама не. Минаха осем месеца без да се случи нищо и аз отидох на лекар. Той установи поликистозни яйчници и ми предложи два варианта- лапароскопия за изчистването на кистите или медикаменти. При единия случай има 80% шанс да забременя, а при другия 60%.
Поговорихме си с любимия образ и отидох на операция. След приключването и лекарят ми каза, че яйчниците изглеждат добре, но имам проблеми с лявата тръба- била запушена, освен това левият яйчник бил леко уголемен в резултат на минало възпаление. Думата, която употреби беше калциран.
И така от началото на 2010 ние стартирахме бебеправенето. Моят мъж е моряк и пътува по седем месеца. После е тук шест. Подновихме опитите през есента на 2010, но пак нямаше резултат. Междувременно аз пиех Утрогестан и някакви билкови таблетки- Мака за нормализиране на хормоналния баланс. Незнайно защо никой не ми назначи хормонални изследвания- направо ми казаха кисти и хайде да режем.
Есента на 2011 по препоръка на моя добра приятелка отидохме при д- р Александров от АГ- Варна. Назначиха ми най- накрая необходимите изследвания, на любимия му направиха спермограма- всичко излезе в норма. Проблем при хормоните няма. На хартия и двамата сме здрави. Направиха ми цветната снимка. Бях убедена, че там вече ще излезе къде е грешката, но... изненада- и двете ми тръби прави и проходими, няма и следа от кисти. Оказа се, че имам много добър резерв от яйцеклетки и в двата яйчника. Предложиха ни инсеминация и се съгласихме. С каква надежда я направих. Представях си как двете клетки вече са се срещнали и сигурно в мен вече зрее живот.... Но теста беше отрицателен.
След това направихме още две инсеминации- всеки път имаше отделена качествена яйцеклетка, но защо не ставаше никой не можа да ми каже.
И така с любимия решихме през есента на 2012, когато се върне от плаване да направим инвитро.
Той замина, а аз се заех да спортувам и да отслабвам- не че свалих кой знае какво. Моята сестра забременя март месец, но милото ми племенниче спря да се развива в осма г.с. и  се наложи кюртаж. Много ми беше мъчно, реших, че някой ни е урочасал- ето при нас не става и сестра ми как пострада!
Дойде есента и сестра ми пак беше бременна. Мъжът ми се прибра ноември месец и решихме като мине празничният декември да отидем при д- р Александров и да стартираме процедурата. Междувременно новите собственици на фирмата съкратиха целия отдел, в който работех. И така в началото на декември аз се озовах в редиците на безработните. Улисана в подготовка на документи за записване на борса и в търсене на нова работа не съм забелязала, че ми закъснява. Когато го установих, вече беше минала седмица от закъснението. Никога не съм имала такова закъснение. Случвало се е забавяне от най- много три дни и после ми е идвало. Никога не е пропускало да ми дойде- направо беше като проклятие. И като ме загложди сега на какво се дължи това закъснение- дали наистина е станало? Беше ме страх да направя тест, защото не исках пак да се разочаровам. Когато станаха десет дни от закъснението споделих с любимия и му казах, че ще чакам да мине месеца и тогава ще правя тест.
Минаха празниците дойде януари, а мен още ме е страх да правя тест. Имах вече всички симптоми на ранната бременност- ставаше ми лошо, боляха ме гърдите, обонянието ми се изостри. И на 02.01.13 ММ не издържа и отиде до аптеката да ми купи тест. Инструктира ме да подготвя материала и като се върне ще действаме. Направих теста и му го дадох той да го отчете- не исках да се разочаровам веднага. Само че чертичките бяха две. Никога дотогава не бях виждала такъв тест! Обадих се първо на сестра ми- тя вече беше в четвърти месец, и  я помолих да ми запази час при нейната лекарка. После звъннах на майка ми и на свекърва ми. Цялата нощ не можах да спя.
Седмица по- късно отидох на преглед- вече бях в пета г.с. и малкото човече мигаше усилено от екрана на видеозона. Десет дни по- късно вече в края на седмата седмица точката беше голяма и ембрионът се виждаше.
Изкарах изключително лека и безпроблемна бременност и август 2013 се появи нашата прекрасна принцеса Елица.
Та това е. Не се отчайвайте мили момичета- борете се и не се отказвайте никога. Пожелавам на всички, които искат рожба да си имат. Която жена не е поискала, тя не е станала майка.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miloto73 в вт, 18 мар 2014, 13:50
 alanna2812, каква прекрасна история! Да ви е жива и здрава Елица!  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в нд, 06 апр 2014, 10:10
alanna2812, да ви е жива и здрава малката принцеса, интересно, че и аз забременях точно като останах без работа  :), но да не се повтарям, моята история вече съм я писала :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miloto73 в вт, 08 апр 2014, 19:13
alanna2812, да ви е жива и здрава малката принцеса, интересно, че и аз забременях точно като останах без работа  :), но да не се повтарям, моята история вече съм я писала :)
Я я разкажи пак, че хубавите истории са си винаги приятни за слушане!  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в ср, 09 апр 2014, 00:42
Здравейте, не знам дали не е рано, но ще ви споделя и моята история. През 2008 година се запознах със съпруга ми и още в началото поискахме бебе, бях на 22 години за четвърти курс, но това не беше проблем за мен. След като не забременях първите месеци се притесних, но все пак изчакахме 6 месеца, отидохме на изследвания. Неговите бяха добри, на мен също нищо не ми откриха, което да е причина. После продължихме опитите и почна ходене по мъките от лекар на лекар, в различни градове. Преместихме се в Стара Загора, там също почнах да търся лекари и тогава ми откриха миомен възел, но според първия лекар, не бил проблем. После поподнахме на лекар, който само пари искаше и накрая ми писна и спрях да ходя при него. Минахме през още една лекарка, която каза, че съм за операция  и ме прати при друг лекар. При него най-накрая се разбра, че миомата расте и трябва операция. Направиха ми лапароскопия ноември 2011 г. Откриха и втори възел, направиха ми и преглед на тръбите, които, слава Богу, бяха наред, иначе бяха ме предупредили, че направо ще ги режат, ако не са добре. Всичко мина добре, 8 месеца се пазехме и подновихме опитите. През това време се прибрахме в моя роден град Търново, където определено ми е по-спокойно. Но бебето пак не ставаше. Вече бях на ръба на отчаянието, 2 пъти ми закърсня по 10 дни и нищо. На третото такова закъснение вече бях толкова отчаяна, че реших, че е фалшива тревога и си казах, че нищо няма да правя. На 12-я ден вече не издържах и си направих тест. Видях 2 черти и просто изпаднах в шок, плаках, отидох при мъжа ми, ходихме за още един тест и той беше положителен  :D. Това се случи съвсем скоро, сега съм в 9 г. с. Надявам се всичко да е наред и да си имаме бебче. Това е най-голямата ми мечта, преди да стане ходихме по манастири и църкви много и си мисля, че и това е помогнало. И така след почти 5 години опити съм бременна!
Това е старият ми пост  :D. Мога да допълня, че забременях на първата ни почивка, понеже дотогава все тревоги и т.н може би съм се отпуснала и не съм мислила, а се наслаждавах на почивката. Другото, което мога да допълня, че моето съкровище е най-безценното нещо и пожелавам на всички това щастие, сега е на 4 месеца и всеки ден е празник за мен, все измисля нови и нови неща, с които ме изненадва :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Scorpio_72 в ср, 09 апр 2014, 15:00
Здравейте момичета!
Много трогателни истории, които слава богу са завършили щастливо :).
Много е важно, когато имаш репродуктивен проблем да попаднеш на точния лекар - и като специалист и като човек! Щастлива съм, че имах този късмет да срещна д-р Сенкова (София), благодарение на която съм бременна в 30-та г.с. :D


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в ср, 09 апр 2014, 22:28
Здравейте момичета!
Много трогателни истории, които слава богу са завършили щастливо :).
Много е важно, когато имаш репродуктивен проблем да попаднеш на точния лекар - и като специалист и като човек! Щастлива съм, че имах този късмет да срещна д-р Сенкова (София), благодарение на която съм бременна в 30-та г.с. :D
Браво, радвам се за теб, ще чакаме да се похвалиш след има-няма 10-на седмици  :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kokoshinkata в чт, 10 апр 2014, 10:50
Чета ви момичета и ви се радвам и ме разплаквате от щастие на моменти.
Аз също намерих моя доктор благодарение на който съм вече в края на 9-та седмица. Знам, че още е много рано и има още доста месеци преди да гушна моето чудо но важното е че то вече е факт. :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в чт, 10 апр 2014, 11:15
Чета ви момичета и ви се радвам и ме разплаквате от щастие на моменти.
Аз също намерих моя доктор благодарение на който съм вече в края на 9-та седмица. Знам, че още е много рано и има още доста месеци преди да гушна моето чудо но важното е че то вече е факт. :)
много се радвам, пожелавам ти лека бременност и едно сладко и пухкаво бебче накрая  :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Emanuela в пн, 14 апр 2014, 06:29
Здравейте момичета, никога не съм писала по темата,но много се надявам на съвет.
От няколко месеца се опитваме да си направим бебче,но уви цикалът винаги идва:( аз съм на 36год,от 6 мес. Правим опити за бебе. Преди година ми правиха хайфу манипулация на интрамурална миома,като септември бях на финален преглед с  ЯМР и ме увериха че всичко е наред и мога да си имам бебче. Основната причина да пиша и да моля за съвет е, че от 4мес. Живеем в щатите и въпреки че имам медицинска осигуровка,всичко е много скъпо и ако влезна напълно неопитна в схемата,може да попадна в омагьосан кръг и да ме прехвърлят от преглед на преглед,а стреса който преживях преди година още ми държи и съм под голямо напрежение:( моля за съвет кое е най-важното,което трябва да провря ? Отбелязвам че цикалът ми е редовен и имам овулация. Мерси предварително


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Scorpio_72 в пн, 14 апр 2014, 18:07
Здравейте момичета!
Много трогателни истории, които слава богу са завършили щастливо :).
Много е важно, когато имаш репродуктивен проблем да попаднеш на точния лекар - и като специалист и като човек! Щастлива съм, че имах този късмет да срещна д-р Сенкова (София), благодарение на която съм бременна в 30-та г.с. :D
Браво, радвам се за теб, ще чакаме да се похвалиш след има-няма 10-на седмици  :hug: :hug:
Благодаря! Чукам на дърво всичко да е наред и ще се похваля непременно! :) :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: miloto73 в ср, 16 апр 2014, 10:56
Здравейте момичета!
Много трогателни истории, които слава богу са завършили щастливо :).
Много е важно, когато имаш репродуктивен проблем да попаднеш на точния лекар - и като специалист и като човек! Щастлива съм, че имах този късмет да срещна д-р Сенкова (София), благодарение на която съм бременна в 30-та г.с. :D
Браво, радвам се за теб, ще чакаме да се похвалиш след има-няма 10-на седмици  :hug: :hug:
Благодаря! Чукам на дърво всичко да е наред и ще се похваля непременно! :) :hug:
   А и да почерпиш! :lol: ;-)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Scorpio_72 в ср, 16 апр 2014, 13:59
Да се стигне дотам и ще почерпя! :lol:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: dari_1978 в нд, 04 май 2014, 21:50
Относно пречките за забременяване тук прочетох нещо интересно - оказва се че интелигентните и силни успяващи жени често имат трудности със забременяването

http://plamendimov.com/news.html


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sigma в нд, 11 май 2014, 15:14
А бе що пишете глупости  :ooooh:
Познавам много интелигенти жени, които въобще не са имали проблеми със зачеването. Виж обратният вариант го виждам ежедневно във форума. Колко неграмотно написани поста, точно тука в проблемното.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pamsito в ср, 14 май 2014, 13:12
здр дами,незнам дали тук е мястото да ви попитам но ще опитам :)
с мъжът ми опитваме от известно време да си имаме бебе но безуспешно.четох за някакви хапчета които спомагат зачеване казват се "Прегнакер".искам да попитам дали някои ги е пил и помогнал ли е за бебче :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: пънче-мънче в ср, 14 май 2014, 13:33
Bebeshor - обърнете се към лекар, специалист в репродуктивната медицина. Разгледай темите на клиниките в подфорума и се ориентирайте с мъжа ти към клиника, защото опитвате отдавна, а резултат няма. Трябва да направите спермограма на партньора, задължително в специализирана клиника, а не в обикновена лаборатория, а на теб хормонални изследвания и тест за проходимост на фалопиевите (маточни) тръби - цветна снимка или поне хидротубация.
Прегнакеър са витамини, ако искаш ги пий - няма да ти навредят, но ако проблема е в партньора или има непроходимост на фалопиевите тръби, колкото и витамини да изпиеш, ефект няма да има.
Успех   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: pamsito в ср, 14 май 2014, 13:36
nie imame edno dete veche i predi godina imah ranen spontanen abort...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: пънче-мънче в ср, 14 май 2014, 13:45
Моля пиши на кирилица!
Това, че имате дете, не значи, че междувременно не се е появил някакъв проблем. Не са малко двойките с вторичен стерилитет.
Това, че си имала спонтанен аборт, не означава, че проблема непременно е в теб. Много често абортите в малки седмици са породени именно от некачествен сперматозоид, оплодил яйцеклетката.

Все пак нека не спамим тази тема - целта и е друга. В подфорума, както и в Зачатие има достатъчно информация за репродуктивните проблеми и тяхното лечение. Ако имаш желание - поинтересувай се.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: deedeetu в вт, 03 юни 2014, 20:27
Здравейте и от мен!

Септември миналата година се омъжих и от тогава започнаха опитите за бебе.
Като всяка здрава жена (без никакви болежки и проблеми) реших, че в рамките на 3 месеца е нормално да забременея... Но 6 месеца не се получаваше. То не бяха тестове за овулация, витамини за жени които искат да забременеят, определени пози, вдигане на краката след акта... Ходих на изследвания - всичко перфектно. Мъжът ми също ходи - всичко и при него е идеално...
Да но не ставаше... Тъй като и двамата сме доста закръглени, решихме, че това е проблема и започнахме по-активно да спортуваме (винаги сме спортували, но сега имахме цел).
Четох много неща в нета - как ако двамата са с различни резус фактори на кръвната група, то забременяването ставало трудно, как не знам си какво също било проблем... Направо ме болеше главата от такива статии...
Чудехме се каква може да е причината...
Реших да си изследвам щитовидната жлеза (тъй като леля ми по майчина линия има проблеми с нея). Хормоните на щитовидната жлеза са 3 на брой и изследването на всеки ми струваше по 50 лв. (общо 150 лв.)  Изследванията излязоха и всичко беше в норма... Но реших за всеки случай да отида на лекар да ми ги изтълкува...
И какво стана - лекарят каза, че ако искам да забременея хормонът на щитовидна жлеза TSH трябва да е около 2,5 (а моят беше 4,25, като нормата е до 5). Изписаха ми хапчета за подтискане на този хормон и още първия месец забременях!
Сега продължавам да ги пия и ще продължим да следим хормона, за да няма проблем с плода.

Пожелавам на всички щастлива развръзка и пухкав край!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Lilka N. в вт, 03 юни 2014, 20:33
Честито deedeetu!
В този подфорум обаче хората правят опити от доста повече време , а и често сме с по няколко неуспешни опита инвитро  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: jul_j в пн, 23 юни 2014, 01:09
   Здравейте!
   Реших и аз да разкажа накратко дългият и трънлив път към нашето бебе!
   След като близо 3 години правихме опити с ММ за нормално забременяване и нищо не се получаваше решихме да направим една консултация в специализирана клиника.Избрахме Д-р Табакова и екипът и,защото наши познати имаха близначки благодарение на нея.Само да добавя,че по онова време нямах нет и нямах никаква информация за нищо.
   И така след пътвичния преглед аз се оказах с две запушени тръби и висок пролактин,а ММ с астенотератозооспермия.Направих лапароскопия и премахнахме дясната тръба,а на лявата Д-р Николов направи пластика,махнал ми е два миомни възела и множество сраствания.Последва първи опит ин витро по фонд.Реултат много слаба втора чертичка и ниско ЧХГ.
   Предложиха ни да направим имунологични и генетични изследвания.Оказа се,че съм с високи Антинуклеарни антитела и НК клетки и ниски Б-лимфоцити и с тромбофилия 4G/4G.ММ с 36%фрагментации. Последва втори опит по фонд.Реултат много слаба втора чертичка и ниско ЧХГ.
   Решихме да направим консултация с доц.Конова в Плевен и тя препоръча терапия фракси и АП след забременяване и да изследваме кариотип.Резултат-микроделеция на У-хромозомата при ММ,моите ок.Вече се чудех къде да ходя и кой да ме преглежда.Опитах се да си запиша час за Д-р Стаменов,но като чуха с колко неуспешни опита съм само ме прехвърляха от един в друг списък с чакащи.Записах час за консултация при Д-р Щерев.Прегледа ме лично и каза,че имам хидросалпингс в тръбата и полипи в матката.Когато ми излезе номера за трети опит по фонд Д-р Табакова ме прегледа и потвърди хидрото,но беше готова да се закълне,че няма никакви полипи.Искаха да направим нова лапароскопия,за да премахнат и втората тръба,но аз настоях да е хистеро и само да се прекъсне достъпа на водата към матката.След хистерото направих третият опит ин витро като този път беше с донорство на сперматозоиди 50/50.Реултат две чертички и ниско ЧХГ.Д-р Табакова изказа мнение,че с мои яйцеклетки и негово сперматозоиди нищо няма да стане,а трябва донорство и ние взехме решение да спрем до тук.
    Когато започна кампанията "Повече българчета за България"от Тройка на разсъмване по радио Витоша реших да кандидатстваме и ние.За наш късмет ни изтеглиха номерчето за донорско ин витро в МБАЛ Надежда.С триста зора записахме час за Д-р Персенска.На първичният преглед плана беше лапаро за премахване на тръбата с хидро,биопсия и опит.Спермограмата на ММ беше още по-плачевна-75% фрагментации.Направихме среща с Д-р Кацаров.Той го прегледа и му изписа билки и прахчета,които да пие поне 3 месеца(за това време паднаха на 55%).През това време аз направих лапарото и биопсията и дойде време за опит.Д-р Персенска беше категорична да се доверим на усещанията и,че на нас донор не ни трябва и така започна четвърти опит ин витро с МАКС и ИМСИ.За първи път ембрионите достигнаха до пети ден,върнаха ми два,от които единият изпадна в 6 г.с.,а другият се задържа до 36 г.с.,когато се роди нашето малко голямо юначе Славян!
   Сега се замисляме за сестричка,но не ин витро,а осиновяване!Само да сме живи и здрави-каквото ни е писано това ще стане!

Име:Юлия
Години:40
Първи опити в бебеправенето:2002г.
Пункция:27 юли 2013г.
ЕТ:1 август 2013г.
ЧХГ:15 август 2013г. 540
Термин:19 април 2014г.
Дата на раждане:27 март 2014г.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в пн, 23 юни 2014, 08:13
jul_j, много сте преживели, радвам се, че краят е добър, да ти е живо и здраво малкото момченце   :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: alanna2812 в ср, 02 юли 2014, 18:33
Нека е жив и здрав малкия Славян и много да ви радва.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dea Sunshine в пт, 04 юли 2014, 10:51
Ние правехме опити откак сме заедно, повече от 5 години. Преди две година започнах да търся проблема при нас и след стандартните изследвания се оказа, че съм с двустранно запушени тръби. Подадох си документи по фонда, след година започнахме първия си опит в клиника Щерев при доктор Тимева. Първи и успешен, поне засега опит. :hug: Изключително съм доволна от грижите, които бяха положени за мен. Смело мога да кажа, че докторите направиха всичко възможно да докарат нещата до успешен край. Стараят се хората, няма спор, пожелавам им още повече успехи. :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kashmir в сб, 12 юли 2014, 17:36
:
Колко дълги години четях тази тема и мечтаех да напиша за моя щастлив финал.... Толкова пъти изгубвах надежда, че този момент ще дойде.

Обичам да пиша, но сега и главата ми се изпразни и пръстите ми се вкостиха на клавиатурата. Защото си спомням и сега огромната болка, безнадеждните ЧХГ-та, пръскащите от очите сълзи на мъжа ми, безпомощният и любящ поглед на майка ми, сведената от мъка глава на брат ми... 6 години. Нескончаем кръговрат от надежда и безнадеждност.

А тя е чакала своя момент. Не разбирах това и я исках сега, на момента. С този опит ин витро, не със следващия. Казва се Кристин. Вече е на 5 месеца и днес опита за първи път пюре. Голяма емоция за цялото семейство.

А хронологията, не по-различна от вашата.

Една година безуспешни опит за спонтанно забременяване.

1.5 година "лечение" при личния ми АГ. Стандартни изследвания. Целехме момента с фоликулометрия. Включително Клостилбегит без цветна снимка :) Лапароскопия. Нищо не излезе. Нито проблем, нито решение.

3.5 години при д-р Стаменов. Хистероскопия. 3 стимулирани ИКСИ. N на брой пункции на естествен цикъл със замразяване, когато изобщо се оплождаха. При размразяване - никой не оцеля след 1 година кътане на яйца ....Имунология и Генетични изследвания. Пак не се намери проблем. Биопсии  ендометриума. Е, тук изникнаха свръх популация на лоши NK клетки. ИКСИ, съответно лечение за ендометриума. Пак негативен резултат.

Няма диагноза. Защото няма проблем. Но няма и решение.

Седим с мъжа ми вкъщи, вечеряме си тихо и той продължава да ме убеждава, че ще стане. Но вече не му вярвам. Както преди. Надеждата вече не ми беше приятел и помагач, а враг. Защото все ме оставяше измамена. Започнах да чета Библията.... не знам защо. Първите 3 "героини" Сара, Ребека, Ракел и те били бездетни, а после Бог "отключил" утробите им и народили велики синове. Ха, дори и в книгите забременяват, само аз не.

Но тогава вече, нашето чудо е било скътало крехкия си живот в мен...

1 декември 2012. Празнуваме годишнина и пенсиониране на мой роднина в огромен ресторант с много гости. танцувах без спир. Дунавско, Дайчово, Еленино... не седнах...а панталона така ме стяга. Ми нормално, много ми се яде напоследък. Изпуснах се.

5 декември 2012. Ставам, правя си кафе, паля си цигара. Хм, закъснява ми вече 10 дни. А съм толкова редовна. Не, не се надявай. Та ти си стерилна. Е, да де. Не съм забравила. Но пък кой ще разбере, ако си купя тест и го направя. Пък и вече съм претръпнала на това упражнение. Плиснах очите с вода, нахлузих ботушите и 220 км/ч към аптеката. Прибрах се. И...... за първи път в моя живот видях миража, за който мислех, че не съм предопределена. Да, мираж! Две успоредни червени черти. Кой? Аз?.... Изтичах навън от тоалетната и се спрях пред огледалото. ударих си няколко леки шамара, за да съм сигурна, че не е някой от моите така реалистични сънища. Шамарите няма да ми помогнат. Ще направя и втория тест. Небеса, и той мисли същото като първия!!! Това не може да се случва на мен. Аз съм от другите жени, от бездетните... временно е. Пак ми се подиграват "отгоре".

След няколко часа видях 5383 ЧХГ. В лабораторията ме питат в коя седмица сте. Аз им отговорих "най-вероятно във 2-ра",.... защото по навик броя от овулацията, както броим от трансфер. Те ме гледат и недоумяват каква е тази невежа насреща... писаха ме в 4-та г.с. по снизхождение...:)

И така.... поредното чудо. Случило се по пътя на изгубената надежда, в началото на улица "Отчаяние". Една спонтанна бременност, която беше много повече от всичко, за което някога съм се осмелявала да мечтая. Една безкрайно лека бременност, в която (почти) никой не вярваше. Едно безболезнено и недраматично раждане в контрапункт на всички филмови истории. Едно необяснимо добро бебе, което не знам дали заслужавам.

Един щастлив финал, който идва рано или късно и няма да подмине нито едно момиче, което сега чете тези редове в очакване на своята рожба :)

С вас съм, разбирам ви, не съм забравила..... детето идва, когато Господ ни отреди, а той е безкрайно добър и никога не ни забравя!

Разплака ме. Благодаря за споделеното!   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Лисугерище в ср, 16 юли 2014, 18:27
jul_j, ако можех, щях да те прегърна мнооогггооо силно. :hug: Ти си героиня, както и всички момичета в темата.  :hug:Аз също съм имала проблеми в забременяването, 2 годишни безуспешни опити, вследствие една провалена връзка. Сега, е сега чакам бебенце... Без хапчета, без медицина, от първият път, с друг мъж - съпругът ми. Важен е и мъжът до теб, и подкрепата, и спокойствието, но и това как се грижиш за тялото си. Аз успях със силата на народната медицина - съобразно хранене, много добавки, комбинирани правилно, витамини и...спокойствие. Разбира се, това ми е помогнало и сигурно факта, че все пак не съм имала прекалено сериозни проблеми. Но пожелавам на всички този късмет, нетърпението да гушнат малкото, тъй важно човече!  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: пънче-мънче в ср, 16 юли 2014, 19:59
... 2 годишни безуспешни опити, вследствие една провалена връзка. Сега, е сега чакам бебенце... Без хапчета, без медицина, от първият път, с друг мъж - съпругът ми. ...

Не, че подценявам промяната в начина на живот, хранене и др., но според мен проблема не е бил в теб, а в предишния партьор  ;-)

Извинявам се за отклонението от темата   :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Лисугерище в ср, 16 юли 2014, 20:07
... 2 годишни безуспешни опити, вследствие една провалена връзка. Сега, е сега чакам бебенце... Без хапчета, без медицина, от първият път, с друг мъж - съпругът ми. ...

Не, че подценявам промяната в начина на живот, хранене и др., но според мен проблема не е бил в теб, а в предишния партьор  ;-)

Извинявам се за отклонението от темата   :bouquet:
Нямах време да се впускам в подробности: Имам ПКЯ, липсваща овулация, излекуван аденом на хипофизата. В мен си е проблема, но това е минало. Спрях да го лекувам, когато прекратих връзката си и сега мислех, че ще почне пак ходенето по мъките, но не стана така  :preggo:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: skrubi в пт, 03 окт 2014, 22:33
Здравейте мили момичета .Ето я нашата история: Заедно сме от 2001. Оженихме се през 2009 и започнахме с бебеправенето още същата година. Само да спомена, че двамата не пушим и не се наливаме с алкохол, ходим на фитнес, караме колелета, аз също и ролери и наистина обичаме здравословното хранене. ....но това не ни помогна по никакъв начин да забременя....даже искам да споделя, че приятелски двойки, които ядат мазно, полуфабрикати, пушат като комини и пият забременяха от раз. До зимата на 2012 пробвахме с ову лентички, хомеопатия, билколечение, но дано не обидя някой, това е само губене на време и пари. През ноември 2012 отидохме при Шефкетова и тя ни назначи всички изследвания, но всичко се оказа добре - тръби, спермограма, хормони, генетика и попаднахме в графата неизяснен стерилитет. При първата пункция ембрион се получи, но не се разви, при втората пункция не се извади яйцеклетка...но третата пункция се оказа успешна и последва трансфер на 30.04.2013...трябваше на 14.05.2013 да си направя тест, но аз го направих на 09.05.2013 и той се оказа положителен. За мен първите две пункции се оказаха с провален край, защото ходех на работа, бях напрегната и сягаш това беше междо другото. За третата пункция си взех два дни отпуска преди самата процедура и след нея не отидох пак на работа и тялото ми бе спокойно. Е бременноста бе тежка - кръвоизлив и три лежания за задържане и накрая родих в 34 г.с, като беба бе интубирана цяла седмица и остана още три седмици в болницата....но сега е една фурия, здрава и вечно усмихната. Няма да ви пожелавам да станете майки, защото знам че ЩЕ СТАНЕТЕ МАЙКИ.....това ще се случи на всички, просто на някои като нас Господ иска да даде най-прекрасните бебета, а за тях трябва време.



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: liliberta в чт, 09 окт 2014, 11:52
Здравейте мили момичета .Ето я нашата история: Заедно сме от 2001. Оженихме се през 2009 и започнахме с бебеправенето още същата година. Само да спомена, че двамата не пушим и не се наливаме с алкохол, ходим на фитнес, караме колелета, аз също и ролери и наистина обичаме здравословното хранене. ....но това не ни помогна по никакъв начин да забременя....даже искам да споделя, че приятелски двойки, които ядат мазно, полуфабрикати, пушат като комини и пият забременяха от раз. До зимата на 2012 пробвахме с ову лентички, хомеопатия, билколечение, но дано не обидя някой, това е само губене на време и пари. През ноември 2012 отидохме при Шефкетова и тя ни назначи всички изследвания, но всичко се оказа добре - тръби, спермограма, хормони, генетика и попаднахме в графата неизяснен стерилитет. При първата пункция ембрион се получи, но не се разви, при втората пункция не се извади яйцеклетка...но третата пункция се оказа успешна и последва трансфер на 30.04.2013...трябваше на 14.05.2013 да си направя тест, но аз го направих на 09.05.2013 и той се оказа положителен. За мен първите две пункции се оказаха с провален край, защото ходех на работа, бях напрегната и сягаш това беше междо другото. За третата пункция си взех два дни отпуска преди самата процедура и след нея не отидох пак на работа и тялото ми бе спокойно. Е бременноста бе тежка - кръвоизлив и три лежания за задържане и накрая родих в 34 г.с, като беба бе интубирана цяла седмица и остана още три седмици в болницата....но сега е една фурия, здрава и вечно усмихната. Няма да ви пожелавам да станете майки, защото знам че ЩЕ СТАНЕТЕ МАЙКИ.....това ще се случи на всички, просто на някои като нас Господ иска да даде най-прекрасните бебета, а за тях трябва време.
Искрено се надявам да си права.




Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: djufinka в нд, 19 окт 2014, 16:07
Моятa история не е от нaй-интересните. Моят цикъл никогa не е бил редовен и товa никогa не ми е бил критерии че е визможно дa съм зaбременялa..С мм решихме дa се преместим в друг грaд тaм се зaпознaхме с нови хорa нaмерихме приятели и aз кaто всякaженa споделих нa моя приятелкa че бих искaлa  дa стaвaм мaмa но ме е стрaх с този мои проблем дaли ще могa a тя пък ми кaзa че нейнa колежкa лекувa същия проблем помолих я дa рaзпитa кaто иде нa рaботa и дa ми кaже още нa следвaщия ден ми донесе aдресa нa лекaря aз след време зaписaх чaс и отидох. Докторa ми обяснявaше редицa иследвaния терaпии и всичко тa зaпочнaхме все зa цитононaмaзкa кaзa ми дa изследвaме хормоните и нaй последно ще ми види яйчниците нa ехогрaф и зaпочнa когaто доки кaзa опaaaa зa мик ми стaнa толковa лошо че ми причaрня пред очите a в ушите ми сaпочнa нещо дa  шуми притесних се много помислих че е нещо лошо и попитaх кaкво стaвa кaкво е водял че реaгирa тaкa a той ми кaзa некa дa ти пуснa дa чуеш нещо и тогaвa чух нaй-хубaвото нещо сърцето нa моето бебче мигновенно се рaзплaкaх рaзбрaх че  то е седяло тaм вътре цели 5 месецa и чaкaло дa рaзберa зa него. ММ беше нa рaботa и ми бе кaзaл кaто свършa при докторa дa идa при него и дa му рaзкaжa кaкво сме говорили a aз през целия път мисля кaк дa му кaжa и кaк ще реaгирa. Тa отидох aз и зaпичнaх дa му рaзкaзвaм зa иследвaниятa и нaкрaя го му кaзaх колко ще е хубaво дa си имaме и ние едно бебче  a той кaзa че от известно време когaто сме прaвили секс той го е прaвил зa дете без дa ми кaже но е изгубил нaдеждa че ще стaне по естествен нaчин зaщото все пробвaл a нищо нестaвaло и много се рaзтрои a aз се рaзплaкaх и в този момент му кaзaх че живот и здрaве до 4 месецa ще стaне тaтко a той ме попитa ''толковa ли време ще те лекувaт'' a aз му кaзaх не след толковa време че се роди бебето ти a той седи и ме гледa и все още не рaзберa зa кaкво му говоря и нaкрaя му кaзвaм докторa кaзa че съм бременнa в 5месец от този момент усмивкaтa и нa двaмa ни не е слизaлa от лицaтa ни. Рaдвaме се нa 5 месечнa дъщеричкa


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vtvt в чт, 23 окт 2014, 14:18
Джуфинка, много хубава история да ти е жива и здрава дъщеричката ти и цялото ти семейство да сте все така щастливи.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: daniel80 в пн, 03 ное 2014, 09:50
Здравейте,
Четейки вашите истории се изпълвам с надежда и оптимизъм, които са ми много нужни в този момент :hug:
Накратко, нашите опити за бебе продължиха около година и най - накрая през Май месец тази година разбрах, че съм бременна. Всичко вървеше много добре до Септември, когато изведнаж получих кървене и се оказа, че имам изтичане на околоплодните води, и така направих спонтанен аборт в 21 седмица.
Вече мина първата ми менструация, ще изчакам още 2 и пак започваме с опитите, дамо този пат стане барзо. Казват,че се забременявало по-бързо след аборт newsm78
На всички вас пожелавам успех с бебеправенето и лека бременност :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Elisse в вт, 30 дек 2014, 01:25
Здравейте, искам да разкажа и своята история надявам се да вдъхна с нея кураж на други млади момичета с проблеми.
Още от тинейджърка винаги съм имала много проблеми, имах поликистозни яйчници, след време ми откриха и миома, когато бях на 19г получих силна уринарна инфекция от която доста дълго време не можах да се отърва, от която в наследство получих и маточна  инфекция и запушване на тръбите. Преди три години когато с приятеля ми решихме да имаме дете почнахме да ходим по лекари, почти всички лекари, ни казваха, че сме безнадежден случай, почти непроходими тръби, нередовен цикъл, хормонален дисбаланс, поликистозни яйчници. Започнахме хормонално лечение, подложих се на операция за отпушване на тръбите. След около 8 месеца хормонално лечение предприехме и инсеминация, за съжаление първата инсеминация завърши с извънматочна бременност и едната тръба ми бе отстранена. Отидохме на консултация в друга клиника, според д-р който ме прелгеда там в нашият случай инсеминацията въобще не е била вариант. Започнахме с опитите инвитро, първия беше неуспешен, а бях тъкмо навършила 23г, плачех всеки божи ден, не исках да ставам от леглото, след няколко месеца направихме втори опит, този път успешен. Имах много тежка бременност, през цялото време почти лежах за задържане, но моето чудо се случи. Роди се 6 седмици по-рано, в денят на труда, когато я видях изпаднах в блаженство. Беше се случило, беше истина, бях майка, имах дете, имах дъщеря. За мен това да имам дете беше мираж, още от тийн, но ето, че се случи. Така че вярвайте, няма невъзможни неща, моят мираж  в момента спи в съседната стая блажено. Не се отказвайте и вие ще получите вашето чудо.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в вт, 30 дек 2014, 23:27
Elisse , много се радвам на такива истории, с хубав край :), да ти е жива и здрава. Моята дъщеря вече навърши годинка, но още помня 5-те години мъки и после бременността, прекарана в лежане, важен е обаче резултатът :).
daniel80 , съжалявам, че е станало така, дано скоро пак да забременееш и ти пожелавам живо и здраво бебче  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Дези. в чт, 01 яну 2015, 18:12
Да разкажа и моята история...макар, че не стигнахме до сериозни процедури.
От началото на 2013-та правихме опити за бебе с моят мъж. Имам нередовен цикъл, Хашимото, един спонтанен аборт от преди. Той също има проблеми, не с качеството на сперматозоидите, по-скоро физически, усложнение след обрязване.
Пролетта на 2013-а нещо ми се разбъркаха отново хормоните, отслабнах с 11 кг от нищо, но пък цикълът ми някак стана по-редовен. Зимата 2013-2014 отново нещо стана, чаках цикъл около 50 дни.Затова реших да посетя клиника по репродуктивни проблеми. Назначиха ми цветна снимка, изследвания...като си му е реда. Нямах запушваниа, но хормоните не бяха наред, в края на февруари зачакахме менструация, за да направим други изследвания. Казаха, че яйчниците ми не работят правилно, не овулирам. Та чаках си аз да ми дойде..чаках, чаках...стана Април месец, мисля че около 14-15. Направих си тест, преди поредния преглед, за да се види ще ми идва ли. Имаше бледа втора черта, но аз не я видях веднага, мъжът ми я видя, когато му подадох разочарована теста. Много се вълнувах, дойде ни изненадващо, защото не мислех, че мога да забременея. Първо уж нямах овулация, второ, че и бяхме правили 1-2 пъти секс около предполагаемите дни за зачеване, но без той да успее да свърши(заради проблемите, които споменах).
Всичко уж беше наред, но в крайна сметка нямаше сърдечна дейност, решихме да ме "изчистят". Направиха го, трябваше да отида на контролен преглед, но се замотах...къде от мързел, къде от нежелание да ходя пак по доктори. Към края на Юни трябваше да заминавам на море и реших да се прегледам, за да отида с чиста съвест.
Бях доста изненадана, да не кажа шокирана, когато на екрана на ехографа се видя бебе в 15-а седмица, живо и здраво. Лекарката(колежка на лекарят, който ми направи аборта) беше не по-малко шокирана. Започна тичане за 1 седмица да се направят нужните изследвания, преди заминаването. В крайна сметка всичко беше наред и отидохме на море спокойни.
Бременността като цяло беше нормална, лежах в болница веднъж, беше ми много трудно да ходя към края, имах болйи, контракции. Най-тежкото всъщност бяха притесненията дали всичко му е наред, дали не му е навредено с направената процедура, лекарствата.
В крайна сметка родих секцио, много бързо и безболезнено се възстановявам. А на бебето всичко му е наред(поне засега) и си е едбо цяло чудо. От странното забременяване, до оцеляването след аборта...явно му се е живеело.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: liliberta в пн, 05 яну 2015, 17:45
Да разкажа и моята история...макар, че не стигнахме до сериозни процедури.
От началото на 2013-та правихме опити за бебе с моят мъж. Имам нередовен цикъл, Хашимото, един спонтанен аборт от преди. Той също има проблеми, не с качеството на сперматозоидите, по-скоро физически, усложнение след обрязване.
Пролетта на 2013-а нещо ми се разбъркаха отново хормоните, отслабнах с 11 кг от нищо, но пък цикълът ми някак стана по-редовен. Зимата 2013-2014 отново нещо стана, чаках цикъл около 50 дни.Затова реших да посетя клиника по репродуктивни проблеми. Назначиха ми цветна снимка, изследвания...като си му е реда. Нямах запушваниа, но хормоните не бяха наред, в края на февруари зачакахме менструация, за да направим други изследвания. Казаха, че яйчниците ми не работят правилно, не овулирам. Та чаках си аз да ми дойде..чаках, чаках...стана Април месец, мисля че около 14-15. Направих си тест, преди поредния преглед, за да се види ще ми идва ли. Имаше бледа втора черта, но аз не я видях веднага, мъжът ми я видя, когато му подадох разочарована теста. Много се вълнувах, дойде ни изненадващо, защото не мислех, че мога да забременея. Първо уж нямах овулация, второ, че и бяхме правили 1-2 пъти секс около предполагаемите дни за зачеване, но без той да успее да свърши(заради проблемите, които споменах).
Всичко уж беше наред, но в крайна сметка нямаше сърдечна дейност, решихме да ме "изчистят". Направиха го, трябваше да отида на контролен преглед, но се замотах...къде от мързел, къде от нежелание да ходя пак по доктори. Към края на Юни трябваше да заминавам на море и реших да се прегледам, за да отида с чиста съвест.
Бях доста изненадана, да не кажа шокирана, когато на екрана на ехографа се видя бебе в 15-а седмица, живо и здраво. Лекарката(колежка на лекарят, който ми направи аборта) беше не по-малко шокирана. Започна тичане за 1 седмица да се направят нужните изследвания, преди заминаването. В крайна сметка всичко беше наред и отидохме на море спокойни.
Бременността като цяло беше нормална, лежах в болница веднъж, беше ми много трудно да ходя към края, имах болйи, контракции. Най-тежкото всъщност бяха притесненията дали всичко му е наред, дали не му е навредено с направената процедура, лекарствата.
В крайна сметка родих секцио, много бързо и безболезнено се възстановявам. А на бебето всичко му е наред(поне засега) и си е едбо цяло чудо. От странното забременяване, до оцеляването след аборта...явно му се е живеело.
Да ти е живо и здраво бебчето! Не бях чувала за дете оцеляло след аборт!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: vanca72 в вт, 06 яну 2015, 00:38
Тази история повече прилича на приказка,отколкото да е истина.Първо мъжът уж не бил свършил поради някаква си причина,и след аборт :35:та бебето останало...нещо не се връзва някои хора май си правят проветрение на устата,или по точно си тренират правописа


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Дези. в вт, 06 яну 2015, 08:00
Както решиш  :peace: Всеки си преценява сам.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: бамбарадамбара в вт, 06 яну 2015, 10:33
преди време пак имаше подобен случай, след кюретаж бебето живо и здраво.
много хора не са си свършили работата както трябва.
да отпишеш здраво бебе, после хептен да омажеш нещата  :ooooh:

и да съм по темата, нашето бебе пък се сбъдна след 8 трансфера, нищо особено като подробности.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: megan@ в вт, 06 яну 2015, 11:11
Да са ви живи и здрави дечицата!!! И аз съм чувала за няколко подобни случая, а както казва и мамата по-горе-да искаш да абортираш здраво бебе, както се оказва по-късно-без коментар  :? Бог ги е запазил и им е дал живот  :hug: :pray: :hug: Имам позната, която отказа аборта,казваше, че има вътрешно чувство, че бебчо си е нормално и Слава Богу така си беше. Незнам какво е гледал онзи лекар, затова винаги искайте и второ мнение, и трето дори  :peace:

и да съм по темата, нашето бебе пък се сбъдна след 8 трансфера, нищо особено като подробности.
Да ви е живо и здраво и Бог с вас!!!!!!!!!  :pray: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Дези. в вт, 06 яну 2015, 11:52
В моят случай казаха, че или той не е догледал или са били 2. При прегледите, за да види плодния сак се налагаше да си повдигам таза, каза, че явно имам анатомична особеност(или той не е знаел къде да гледа).Та може да не го е видял или наистина да са били две, другото да е било на друго място  :crazy:
Но в МД, където ходих на първите прегледи, после в Шейново, където раждах, казаха, че не съм единичен случай. По-скоро било рядкост всичко да е наред.
Аз също имах разни вътрешни чувства, но ги отдавах на хормоните и мъката. През цялото време, когато мислех, че не съм бременна и изпитвах неразположения(отдавах ги на антибиотика след аборта, че ми е повредил флората и фауната в тялото  :lol:) все не можех да повярвам, че го няма.
Даже предния ден преди прословутия преглед се пошегувахме с моя мъж, че отивам на другия ден и "А, бебе".А то така стана.Даже той ме попита дали не съм знаела, дали поради някаки причини не съм го направила нарочно  :crazy:
Следях се при лекарка от МД, която работи в патологията, прави амниоцентези и аборти, каза, че доста пъти и се е налагало да "довършва" аборти. 
Бамбарадамбара, да ти е живо и здраво. Как да няма нищо особено-били сте упорити, не сте изгубили надежда и то се е появило.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Keй в нд, 18 яну 2015, 20:41
Познавам Ирайн, а историята на бебе Огнян следихме от началото много хора, не само в този форум, и всичко е истина!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в нд, 18 яну 2015, 23:40
Кейче, за миг се замислих дали това не е нашата Дези, ама никът ме обърка. И аз твърдя, че случката е истина!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Дези. в пн, 19 яну 2015, 10:41
Аз пиша с този ник от много отдавна тук, шушони такива  :hug:  :lol:   
Сега ви локализирах и вас  :nerd:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: gazella53 в ср, 21 яну 2015, 21:23
Здравейте, искам да споделя моята история за всички бъдещи майки. След като с мъжа ми опитвахме около 3- 4мес. без резултат, а аз вече съм на 35г. решихме да не чакаме прекалено дълго и да направим изследвания за стерилитет. Обърнахме се към известна софийска частна клиника, където ми проследиха с две ходения овулацията, направиха ми изследване на хормоните и след като там всичко беше о. к, направих цветна снимка, на която се оказа, че едната ми тръба е запушена. Намериха ми и някакъв полип, за който лекарката настояваше да се оперира / 800лв., без изследванията около операцията/и ме убеждаваше, че той пречи на забременяването и дори и да забременея щял да доведе до аборт. До този момент вече бяхме похарчили около 400- 500лв. за прегледи изследвания. След направената спермограма  на мъжът ми диагнозата беше страшна- олигоастенотератозооспермия. След преглед при андролог заключението беше и че има варикоцеле- 3 степен. Положението беше отчайващо и всички тези лекари настояваха да подадем документи за ин- витро. Вече беше се изтъркулила 1г. в стрес и много напрежение. Реших да зарежем всичко и да заминем на почивка, в чужбина за 1 седмица. И когато се върнахме се случи чудото- видях две чертички на теста и онемях. Без да си правим операции, без никакво лечение на стерилитет, ако изобщо сме били за тази група. Полипа изчезна от само себе си или поне АГ - то ми не го вижда на ехографа вече. Затова Ви призовавам, не се предавайте, опитвайте, почивайте и пак , все в един хубав ден ще стане Вашето чудо. Също така не се предоверявайте на лекарите и те грешат, искайте и второ и трето мнение. И на трето място, не е задължително да се обърнете към частна клиника, там също няма гаранции, че ще Ви помогнат. След като забременях разбрах, че има кабинети за проблемно забременяване и в държ. болници, като Шейново, ако трябваше да мина по този път отново бих отишла в такава болница. Успех на всички, които искат да имат свои бебчета, желязно здраве и много вяра и обич!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: торбеста мечка в пн, 26 яну 2015, 17:18
моята мечта ми се усмихва след ин витро в болница щерев  :)

gazellа53 честито, лека бременност. много се радвам за такива случаи. ще си позволя да обърна внимание на някои неща обаче: мъжките диагнози олиго-... могат да бъдат бързо променящи се, една запушена тръба е висок риск за извънматочна бременност. явно си извадила късмет

няма безгрешни лекари. аз тръгнах от държавна болница, затова бих препоръчала само частните, тъй като разполагат с по-добра апаратура и по-мотивирани лекари. колкото до финансовата част - отдавна здравната каса не поема почти нищо, така че и държавна да е болницата пак са нужни лични средства.

 :hug:  :bouquet: дано четем повече успешни истории без лекарски намеси


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: gazella53 в вт, 27 яну 2015, 18:17
Благодаря, поздравления и за теб и щастлива бременност :)) За риска за извънматочна бременност при запушена тръба си права, действително има такъв. Но за другото не съм съгласна. Образуването на сперма при мъжа става за три месеца. В нашия случай лекарят- андролог искаше да направи операция на мъжа ми от варикоцеле на стойност 5000лв., без никакво друго лечение преди това. Изследването и диагнозата на мъжа ми бяха направени/ поставена в рамките на една седмица. Аз забременях след 1 мес. Не мисля, че се е образувала нова сперма за толкова кратко време. Наистина не знам как е в държавните болници, но по мое мнение андролога има интерес от операция, а центърът по стерилитет- от насочване за ин- витро. Най- много се разочаровах от центърът по стерилитет, тъй като не ни дадоха никаква надежда, направо ни казаха, че категорично няма да стане по естествен начин. Затова момичета, просто не вярвайте на всичко, което Ви кажат лекарите.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Дези. в вт, 27 яну 2015, 19:55
Нови сперматозоиди май се образуваха за около 2-3 дни  newsm78 Нали затова има изискване преди спермограма за минимум 3 дни въздържание, желателно е 5. Но може и да не помня правилно.
Наистина е много 5000лв за такава операция.Доколкото знам и с направление може да се направи, а на частно би трябвало да е 600-700лв   newsm78


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: gazella53 в вт, 27 яну 2015, 20:57
Относно образуването на сперматозоидите: http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&view=article&id=740&Itemid=97
"Сперматозоидите се образуват за 74 дни и за още 26 узряват и преминават през епидидима и семепровода."
Та, при първа спермограма, втората се прави след най- малко три месеца, при проведено лечение, разбира се.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Дези. в вт, 27 яну 2015, 21:07
 :roll:Странно, не го знаех.Винаги съм мислела, а и съм чела, даже май в часовете по биология с ани казвали, че след като еякулира са нужни около 2-3 дни, за да узреят нови сперматозоиди.Но може би има разлика между образуване и узряване  :lol:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Didi_Sevlievo в вт, 27 яну 2015, 21:41
:
Момичета не че се меся, но има други теми за обсъждане на репродуктивните проблеми и Мъжкият фактор......все пак темата е за споделяне, а не коментаторска! Ще ви помоля да не спамите повече и да се преместите в подходящите теми! Благодаря ви за разбирането  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: poliD в чт, 12 фев 2015, 14:27
gazella53 и нашия случай с мъжа ми беше подобен,само дето доста повече време правихме опити...около 2години поне.Същите диагнози,същото заключение,но правихме СГ и в София и във Варна и в РУСЕ,всяка следваща беше с една идеа по добра,имаше и лечение с Андрозитол,пауърмен,витамин Д май беше и Трибестан.При посещението ни при кацаров(сф) 600-700лв беше цената за операцията от варикоцеле 3-та степен,незнам защо на вас е казал такава бомбастичка цена... newsm78,аз обаче също имах и раничка на шийката на матката,незнам дали има връзка.Но както бях писала в "мъжки фактор" смятам че вярата ни и молитвите ми изиграха голяма роля в това да имаме сега едно моченце на име(не случайно) БОЖИДАР  :pray:  Молех се и съм вярвала че Господ и на нас ще даде едно човеченце,което толкова чакахме и съм знаела че в най добрия за нас момент  това ще се случи... :naughty:  И исках да кажа де...че подкрепям мнението - както им и филм- Яж,моли се и вярвай !!! Понякога нещата просто се случват,когато им дойде времето,не губете надежда и вяра и резултатът вярвам няма да закъснее,дай Боже всеки му.Благодаря на Господ и не по малко на вярата си за моя Божидар  :pray:  Защото всички трябва да имаме вяра. Пожелавам ви и Вашета мечта да стане реалност,Бог да ви Благослови  :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: gazella53 в пн, 16 фев 2015, 16:23
Полид- радвам се за Вас, да Ви е живо и здраво детенце! :) Вярвам, че молитвите помагат много и до ден днешен благодаря всеки ден, че ми се сбъдна тази мечта.
Извинявам се за цифрата, която посочи андролога за операция, беше 500лв., като ни обясни, че здравната каса заплаща към 400лв., но те не достигали. Благодаря за поправката.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: emel.ademova в ср, 25 фев 2015, 16:20
и да допълня често уриниране(когато не пия бода)и сънливост


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mama, Teo i tati в нд, 22 мар 2015, 20:39
Здравей. Искам да споделя моята история ... Всичко започна преди пет години, когато с приятелят ми решихме да си имаме дете. След три години без резултат приятелка ми препоръча д-р Тимева в клиника Щерев. И така се започнаха едни мъки... С неизяснен стерилитет, стимулации, изследвания и много душевна болка и сълзи, заспивах и се будех с въпроса защо?  С какво заслужих това?  Приятелки забременяваха, но аз неможех да се зарадвам искренноза тях. След четри неуспешни инсеминации, едно инвитро с прекъсната извън маточна бременност и с второ успешно сега съм майка. Синът ни е на два месеца и е просто уникален!  Щастието ни е голямо и всичко, което преживяхме си заслужаваше. Винаги ще бъдем благодарни на д-р Тимеваза товса, че сбъдна най -голямата ни мечта! Пожелавам на всички от сърце щастието да бъдат майки!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ivo vratsa в ср, 25 мар 2015, 14:19
И аз да се запиша в тази тема.  :lol:
След две години опити с предишният ми приятел, той ме изостави. Дори думи, като "ялова" съм чувала от него, както и "а, тя ако скоро не хване, няма да го бъде". Сега зная, Господ ме е пазил от този човек. Имам поликистоза от години, а той си направи само една спермограма, след много молби от моя страна. Както и да е. Бях готова за трудно забременяване с съпругът ми, тогава само приятел. Толкова бях стресирана от това, че мислех, че и той няма да ме чака. Оказа се, че напълно съм грешала. Човекът ме обича и щеше да чака, а ако не би, да осиновим детенце. Но чудото стана и...стана от първият път. Как, без никаква терапия/преди имах два курса с клостилбегит/, все още се чудя! Важното е, че сега детенце спи до мен, вече четири щастливи месеца си го гледаме.  :flutter:
Пожелавам успех на всички!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: djufinka в ср, 25 мар 2015, 15:05
Прекрасната   :bouquet:  :bouquet:  :bouquet:
Такива маже винаги е имало и винаги ще има, явно наистина Господ те е пазил хубавото е че сега си с правилният човек и ти се е случило най хубавото да имаш дете

Моята приятелка има същата история като твоята само че той никога не поиска да разбере дали проблемът би могъл да е в него обвиняваше приятелката ми че е "ялова"  след всеки отрицателен тест той я пребиваше докато един ден не я изхвърли по пижама на улица след 6 години брак и 4 години опити и разочарования, тя се обърна тръгна си и дори не потърси вещите си. След 6 месеца тя забременя от брат ми сега са щастливи и имат прекрасно момченце на 7 месеца.
(П.С. бебето при тях маи се е получило без да си искат но не си признават, важното е че са щастливи)


Дано всеки намери правилният път :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в чт, 26 мар 2015, 22:22
Направо не знам как може да има такива мъже, важното е, че сега с правилните си имат детенца :)
 Аз също много се притеснявах от подобна реакция, но ММ винаги казваше, че ме обича и никога няма да ме остави, обмисляхме и осиновяване, вече сериозно се бяхме замислили за инвитро и да задействаме всичко, но тогава нашето чудо се случи, но поне разбрах, че човекът до мен е свестен и остана до края :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: emel.ademova в пн, 20 апр 2015, 14:36
здр-те дами искам да ви попитам следното последният  ми цикъл беше на 03.о4  минаха 4 дена от овулацията и аз от 3 дена съм зле имам гадене сутрин и след обяд,виене на свят и някакъв странен апетит примерно в4ера ми се  иска кафе(по принцип никак не пия)  после кисели крастави4ки и ми се иска все да ям по нещо моля ви помогнете ми може ли да карам цветна бременност цикълът ми беше 2 дена нормално(може и малко по-малко)а после само зацапваше деня минаваше с 1-2 превръзки


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ivo vratsa в пн, 20 апр 2015, 14:41
здр-те дами искам да ви попитам следното последният  ми цикъл беше на 03.о4  минаха 4 дена от овулацията и аз от 3 дена съм зле имам гадене сутрин и след обяд,виене на свят и някакъв странен апетит примерно в4ера ми се  иска кафе(по принцип никак не пия)  после кисели крастави4ки и ми се иска все да ям по нещо моля ви помогнете ми може ли да карам цветна бременност цикълът ми беше 2 дена нормално(може и малко по-малко)а после само зацапваше деня минаваше с 1-2 превръзки
Като една видна врачка, ще кажа: виждам, че цената на шуърчека е 3-4 лв :mrgreen: :lol: Мразя такива постове...Ясно е, че искаш дете, но си има доктори, те ще ти кажат и то след известно време...Как точно биха ти помогнали нашите догадки?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kashmir в пн, 20 апр 2015, 14:45
Моля, не спамете хубавата тема.  :naughty: В ИБ има тема, в която се задават подобни въпроси http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=833717.0;topicrefid=19


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: торбеста мечка в пн, 20 апр 2015, 23:49
здр-те дами искам да ви попитам следното последният  ми цикъл беше на 03.о4  минаха 4 дена от овулацията и аз от 3 дена съм зле имам гадене сутрин и след обяд,виене на свят и някакъв странен апетит примерно в4ера ми се  иска кафе(по принцип никак не пия)  после кисели крастави4ки и ми се иска все да ям по нещо моля ви помогнете ми може ли да карам цветна бременност цикълът ми беше 2 дена нормално(може и малко по-малко)а после само зацапваше деня минаваше с 1-2 превръзки
Като една видна врачка, ще кажа: виждам, че цената на шуърчека е 3-4 лв :mrgreen: :lol: Мразя такива постове...Ясно е, че искаш дете, но си има доктори, те ще ти кажат и то след известно време...Как точно биха ти помогнали нашите догадки?

 :mrgreen: и аз ще поврачувам леко - не залагайте на тези тестове, кръвен тест е около 18-20лв. и дава 100% сигурност дали има бременност, дали е цветна вече други врачки могат да кажат  :mrgreen:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ivo vratsa в вт, 21 апр 2015, 08:49
здр-те дами искам да ви попитам следното последният  ми цикъл беше на 03.о4  минаха 4 дена от овулацията и аз от 3 дена съм зле имам гадене сутрин и след обяд,виене на свят и някакъв странен апетит примерно в4ера ми се  иска кафе(по принцип никак не пия)  после кисели крастави4ки и ми се иска все да ям по нещо моля ви помогнете ми може ли да карам цветна бременност цикълът ми беше 2 дена нормално(може и малко по-малко)а после само зацапваше деня минаваше с 1-2 превръзки
Като една видна врачка, ще кажа: виждам, че цената на шуърчека е 3-4 лв :mrgreen: :lol: Мразя такива постове...Ясно е, че искаш дете, но си има доктори, те ще ти кажат и то след известно време...Как точно биха ти помогнали нашите догадки?

 :mrgreen: и аз ще поврачувам леко - не залагайте на тези тестове, кръвен тест е около 18-20лв. и дава 100% сигурност дали има бременност, дали е цветна вече други врачки могат да кажат  :mrgreen:
Е, не съм навлизала в подробности, основният момент е хванат  :mrgreen: :mrgreen: Авторката, отиде ли на лекар, къде се изгуби??


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kikair в пт, 24 апр 2015, 12:17
Защо никой не чете заглавието на темата?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: dari_k_ivanova в сб, 09 май 2015, 19:24
Запис от мен, за да ви следя ;-)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sigma в вт, 12 май 2015, 16:04
Вече втора година не се осмелявам да пиша в темата, но днес получих вдъхновение от една потребителка.

Та 5 години купища изследвания, операция на мъжа ми, цветни снимки и всичката бумащина се оказва, че няма причина да не мога да забременея. Заредиха се една инсеминация, една пункция- кръгла нула.
Подготвихме документите за фонда. Цяла година чакане. ФСХ-то ми тогава скочи от 8 на 12,5. Е, дойде времето за заповедта. Започнахме стимулация- УРА, УРА, УРА.
Всяка инжекция беше ритуал за мен. Всеки преглед- радост от наредването на фоликулите. И стана време за пункцията- 6 фоликула. 5 яйцеклетки. На трети ден 4 прекрасни ембриона.
Трансфера- помня, че много ми се пишкаше. Ама много. Стискам, защото много искам да ги сложат на правилното място.
Всичко мина. 10 безкрайни дни в сметки, къде какво се случва в матката ми.
10 ден- ЧХГ 42. Егати смотаният хормон. От това нищо няма да излезе. Досега който случай съм прочела- никаква бременост не може да се развие от такава стойност.
След два дни- 130
След още 3- 1400 :“
Първи преглед за сърце- биеше силно. Толкова силно, че чак машината ехтеше.
13 г.с.- левият ми крак се подува. Не е на добре. Спешен кабинет –тромб на лява подбедрица. Паника. Съдовият лекар- прекъсваме бремеността. Стаменов- вероятно ще се прекъсне. Може да стигне до ампутация, но нека да опитаме.
Майчин дом. Фраксипарин до откат. Във венте ми вече не тече кръв, тече вода, даже газ.

16 гс. Втори тромб. Вече докторите настояват да се прекъсне. Не давам. Няма начин веднъж забременяла да се лиша от възможността да сбъдна мечтата си.
Вързана съм на перфузор. 12 дни на подлога. Дреме ми. Имам си форума- тук никога  не е скучно. Вярно не съм се къпала от цяла вечност, но поне добрите потребителки ми обещаха ароматизатор борче.

Позакрепих се. Бебето си растеше добре. И така до 29 седмица. Отивам в МД при Дяволов. Намалени води. Айде за пореден път в болница. Вече не ги и броя. Коктейл изненада постоянно и венозно. Поне те спряха да намаляват. Бебето се закрепи за пореден път. Вече твърдо реших да я нарека Желязка. И днес така и казвам, когато и се радвам.
Докторите- издръж до 32 седмица и после шансовете са и като на нормално родено дете. 31+ 1,2,3,4,5,6. Всеки божи ден са отбелязваше с химикал на един тефтер
32-ра ура. Стигнах я.
Е, не за дълго.
12 през нощта. Водите ми плиснаха. Плачех и търсех сестри, за да ми направят тест. Молех да се съм се напишкала, въпреки че не съм го правила от 33 години насам.
Не съм.
14,17 часа на другия ден. Прекрасна, прекрасна и много гласовита. И мъничка. Колкото пиле и то не от големите. И се започна- всеки ден- жълтеница, вродена пневмония, стафилококи и още хиляди неща за които не искам да се сещам. Чаках всеки ден да стане 7 за да я зърна през стъклото.
20 ден след раждане- не. Вече не е човешко. Отново се случва. Отново се запушвам. Не мога да си видя детето, а тъкмо вече беше станало време да я извадят от кувьоза. 15 дълги дни. Не мога да я гушна, не знам дори как да я нахраня.
И това мина.

Вече е точно на две години и три месеца. Слава богу е здрава. И аз почти съм здрава.
Гледам я, а сърцето ми се пълни с любов.
Беше много трудно.
И  ако трябва пак бих го направила.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mama, Teo i tati в вт, 12 май 2015, 16:41
Sigma БРАВО НА ТЕБ!  Поревах си, когато прочетох историята ти. Ти си истински пример за всички, които са тръгнали по дългия и труден път с проблемното забременяване . Дано ти, детенцето ти и цялото семейство сте здрави и да нямате проблеми. Аз след много мъки и една извънматочна бременност сега съм майка на прекрасен 4 месечен мъж.  Да са ни живи и здрави децата и нека Бог и лекарите помогнат на всички, които имат проблеми. Още веднъж най - искренно ти казвам браво! :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: desisue в сб, 16 май 2015, 01:48
Здравейте,
дойде време и аз да споделя своята радост.
Толкова дълго влизах в темата, четях постовете на  успелите мами и тайничко мечтаех един ден и аз да мога да напиша своята история.  Ето я и нея.
Омъжих се на 25г., решихме да имаме дете и хоп чудото се случи още първия месец.Родих прекрасно момченце, което днес е на 8г. Годините минаваха и през 2009г. /синът ми вече беше на 3г./ решихме да имаме още едно детенце. Започнаха опитите, три месеца по-късно бях бременна. За съжаление не чухме сърчице и се наложи кюретаж  февруари 2010г. Шока беше огромен. Мислех си, че няма да мога да го преодолея, но това че имам едно дете ме крепеше, а и мисълта за нова бременност също. Лекарите казаха да се пазим 3м и след това да подновим опитите. Минаха трите месеца, но цикълът ми се беше подлудил, прескачаше месеци или идваше на огромни интервали. Правихме безуспешни опити 6 месеца и реших да се обърна към репродуктивна клиника. Направихме всевъзможни изследвания, причина не се откриваше, на последния преглед лекаря вдигна рамене и ми каза, че все пак имам едно дете и защо трябва да си причинявам всчико това, тогава реших, че това не е моят лекар и клиника и си тръгнах. Междувременно си записах час за д-р Стаменов. Годините си минаваха, часът ми беше за 31.03.2013г. През това време си следях овулацията при кварталния генеколог, таймирахме я, секс по график, пих и Фемара 3 месеца, но резултат нямаше. Няма да навлизам в подробности колко сълзи изревах и как в стремежа си да имам още едно дете, може би пренебрегнах това, което вече имам. Казах си, че трябва да променя това и се стараех, но сълзи напираха в очите ми всеки път щом видя бебе или бременна жена. 
Дойде дългоочаквания ден, бях пред кабинета на д-р Стаменов. Призна ми всички изследвания от предната клиника. Искаше само да повторим цветната снимка,нова спермограма и генетични изследвания. Почувствах се в сигурни ръце, а и думите му, че ще имам бебе, да не се притеснявам, ми бяха достатъчни. Вече ми беше една идея по-спокойно. Цветната снимка и спермограмата бяха ок. Диагноза неизяснен вторичен стерилитет. Доктора предложи да следим овулацията 2-3 месеца и ако не се получи да направим инсеминация.
Вече бяха минали 4 г, откакто правим опити за второ дете и секса се беше превърнал в досадно задължение.
През месеците на следене отново нищо не се получи.
 През юли 2013г. заминахме в Гърция на семейна почивка. Искахме да си починем от всичко. Вече не следях кога съм в овулация, искахме и сексуално да си починем. За началото на август имахме записан час в клиниката да решим с доктора кога ще започнем процедура за инсеминация. Дойде август , отидохме на преглед и говорихме на дълго, решението беше една инсеминация и ако е неуспешна, направо инвитро. Трябваше да започна стимулация тогава дойде въпроса кога се очаква да имам цикъл, за да почна лекарствата. Замислих се и се оказа, че ми закъснява с 5 дни. Доктора с усмивка каза да не би да съм бременна и що не се тествам, а аз още по засмяна му казах, че с такива закъснения в годините съм изкупила тестовете по аптеките. Тъй като имах и две химични бременности, каза, че ако има бременност трябва да я хванем в началото и за всеки случай да направя един тест.
И така тръгнах си от кабинета, купих си тест и пак с това нетърпение в 3 часа през ноща го направих.  Видях 4 години чаканата втора чертичка, плачех от радост, от страх...., плача и сега. Събудих мъжа ми плачейки, той ме смъмри, че още от сега съм взела да рева и да се страхувам, а какво ще правя след това. Не спах до сутринта, снимах теста сто пъти, но заради миседа и химичните бремемнности не можех истински да се зарадвам. Записах си веднага час при доктора, ЧХГ-то беше с доста високи стойности, аз бях истински бременна. Замислих се кога е станало бебето, та точно този месец бяхме правили секс само веднъж,нали бях писала по горе , че искахме да си починем и от секса. Не можех да повярвам, че с един единствен път се е получило, след толкова години секс по график. Започнахме терапия с неупоген и нош па. Вече кроях планове и  много се страхувах.
Седмица по-късно получих кафяво зацапване, , ужас си помислих, всичко се повтаря, така беше започнал аборта ми през 2010г. Отидох в спешното, бях в 5г.с. и няколко дни, доктора каза, че нищо не може да се направи на този етап, приеха ме да лежа и на системи, а течението си стана кърваво, каза да се готвя за най-лошото. Няма да описвам колко кошмарни нощи имах. Останах 5 дни, течението намаля, имаше съвсем леко кафеникаво, но сакчето растеше и с док успяхме да видим пулсации на сърчицето, разплаках се от радост и вълнение. Изписаха ме на постелен режим у дома. Течението спря, аз се поуспокоих и един ден ставайки да отида до тоалетна усети как нещо се стича по краката ми. Ужассс......Кръв...Алено червена кръв... Знаех, че това е края, плачех и питах Господ защо, защо точно на мен. Мъжа ми дойде като линейка от работа и ме заведе в болницата. Кървенето беше като 2 ден от цикъл. Бяха ме изписали само преди седмица. Седнахме да чакаме пред приемния кабинет. В този момент ми падна пердето, по принцип съм доста притеснителна и в друга ситуация не бих го направила, но видях, че от кабинета на д-р Стаменов излиза сестрата да извика следващия пациент и тогава нахълтах аз със сълзи, че кървя....Човека каза, че веднага ще ме види. Кръвта не спираше през целия преглед, за щастие каза, че сакчето е там, има пулсации... и тогава каза, че вижда полип на изхода на матката и че понякога се образували такива полипи, наричат ги децидуални, образували се с бременността и след раждането изчезвали, но трябва да се следят как нарастват. Каза да се прибирам и да не ставам от леглото. Не можех да повярвам, че при това кървене още съм бременна.След два дни кървенето спря, до следващата 9г.с., пак ставам през нощта до тоалетна и направих невероятен кръвоизлив, цели съсиреци изтичаха, бях точно като чешма. В 2 часа през нощта, за да не будим детето си хванах такси и айде пак в спешното. Вече бях сигурна, че всичко е загубено. На прегледа, който едва се състоя заради кървенето, се оказа че бебо си е там , чухме и сърчицето, оказа се, че полипа пак е направил мизерията.Следяхме хемоглобина, заради огромната загуба на кръв.Пет дни по късно всичко спря и ме изписаха. До следващата 13г.с., пак кръв, пак болници. Дните се нижеха ужасно бавно, нямах право да ставам, само до тоалетна и всеки ден благодарях на Бог, че и този ден е минал и сме добре.
Дойде 19г.с., една сутрин звънна телефона, беше татко, мама беше починала внезапно, без да боледува, просто ей така..... инфаркт......Контракции....болки......, трябваше да отида в провинцията, за да си взема последно сбогом...Доктора ми разреши, назначи ми антидепресанти и валериан.
От стреса пак имаше проблеми с бебо, но док каза, че мама не мога да я върна, поне трябва да се боря за бебо. Загубих най-близкия си човек, а дори нямах право да страдам. Молех се да стигна поне 27г.с. Дойде 27г.с...., дойде и 32г.с....., пак болница, пак кървене, закрепиха ме и този път.
И така в 39г.с. на 11.04.2014г. с планово секцио изплака най-чаканото от мен бебе. Плачех от радост, от мъка, че мама не може да го види, вече можех да плача колкото си искам, нямаше как да навредя на човечето в мен.
Казва се Борис, днес вече е на 1г., да ни е жив и здрав. Много е палав, но погледне ли ме с усмивка си казвам, че този живот си заслужава да се живее.
Извинявам се ако поста ми ви се стори доста объркан, спестих и доста от нещата, но пак се получи дълго.
Пожелавам на всяка от вас да изпита това щастие и да сподели историята за своята сбъдната мечта тук.
Нещо, което ме държеше мен през цялото време и което присъства в клиниката:"Когато вярата срещне надеждата, живота намира начин". Не спирайте да вярвате....Следвайте смело мечтите си. :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: amini в чт, 21 май 2015, 01:11
Сигме, не знаех твоята история  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в ср, 27 май 2015, 21:03
Sigma и desisue  и двете ме разплакахте  :hug:  :bouquet:, радвам  се за вас, отново се сетих и за моите прежиявания до сбъдването на мечтата.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Sunshina в ср, 05 авг 2015, 18:17
Здравейте и от мен! Ето, че и аз се реших да споделя как се сбъдна най-съкровената ми мечта, как се случи нашето чудо.
Никога не съм писала във форумите, като изключим записа ми в темата за поредните номерата във ФАР, но съм една от най-активно четящите и тази тема ми е дала много сили и кураж в трудните моменти.
През 2009 след едно дълго закъснение на цикъла 46 дни реших да си направя тест (цикълът ми винаги е бил нередовен) и тестът беше положителен. Направих още 3 и те бяха с две чертички. Радвах се, не можех да повярвам тъй като с приятеля ми не бебеправехме активно. Отидох на лекар тъй като започнах да кървя с много силни болки, но той не регистрира бременност. Бях много разочарована и не спирах да се питам какво се беше случило, как така имах 4 положителни теста, а бебе нямаше. След тази случка започнахме сериозно да мислим и правим бебе, а то все не ставаше и не ставаше. Оженихме се и желанието ни за дете ставаше все по-голямо. Мъжът ми все казваше, че ще стане, просто трябва да се успокоим. Спокойствието не ми е присъщо, а и се бях превърнала в тотална работохоличка и така 2 години стрес, секс по график, правене на тестове за овулация и мерене на температура, а бебе не се получаваше. Изпадах в тежки депресии, ревях всеки път щом видех бебе в количка или бременна жена, приятелите ни имаха или щяха скоро да имат деца, започнах да дебелея, често да боледувам. При рутинен преглед при гинеколог му споделих за рязкото напълняване и нередовния цикъл и той ме насочи към ендокринолог.  Оказа се, че имам поликистоза, инсулинова резистентност и хашимото. След редица изследвания и консултации, ендокриноложката ми ме попита дали сме се обърнали към клиника за асистирана репродукция и какви изследвания правим защото по нейно впечатление се правят дългогодишни изследвания и лечения на жената, а в един момент се оказва, че има проблем и при мъжа.
Намерих клиника за асистирана репродукция. Харесах си една от лекарките там и се обадих да запиша час. Момичето от регистратура когато разбра, че за първи път ще посещавам клиниката директно ми предложи конкретна лекарка, без да знае, че аз вече съм си я харесала и също искам да запиша час при нея. Още тогава видях намеса на съдбата и го възприех като добра поличба. В последствие така се и оказа, тя е моята лекарка, тя е човекът, който с Божията благословия помогна да се случи нашето чудо. 
Ендокриноложката ми се оказа права, след няколко изследвания установиха, че мъжът ми е с олигоастенозооспермия и единствения ни шанс за забременяване е ИКСИ. Съпругът ми като повечето мъже реагира тежко, започна едно отричане на проблема, отказ да се изследва и лекува. Поговорихме си сериозно, опитах се да съм му подкрепа, да му дам да разбере, че го обичам и това е обща борба и ако искаме да бъдем заедно и да имаме дете трябва да направим всичко необходимо колкото и да ни коства.
Ноември 2012 г. пуснахме документи по ФАР и започнахме да чакаме. Времето сякаш отлетя затрупани в работа не усетихме кога дойде време за процедурата. Бях много притеснена, но и ентусиазирана от всичко, което предстоеше. Нямаше с кого да споделям вълненията и притесненията си и намерих невероятна подкрепа тук, в този форум. Макар и никога да не съм писала, четях, плачех, радвах се и съпреживявах съдбите на всички момичета, които отчаяно искаха да станат майки. Никой от обкръжението ми не можеше да разбере това, през което минавам, как се чувствам, какви са страховете ми, а и аз не исках да ги натоварвам.  Намирах отговорите в разказите на жените тук.
Напуснах работа, стресът и натоварването ми дойдоха в повече и си направих една генерална равносметка за истинските ми приоритети. Новата ми работа беше не толкова натоварена, започнах да се грижа повече за себе си и да спортувам. Цялото спокойствие и положителна нагласа помогнаха да понеса сравнително леко стимулацията, която направихме през октомври 2013 г. Заради поликистозата през цялото време лекарката имаше притеснение от хиперстимулация. Слава Богу не се случи и от получените 6 ембриона трансферираха два. Изкарах  двете най-дълги седмици в живота си, разхождах се из парковете в чудене дали се е случило, ако да дали и двете бебчета са се хванали, дали е направено всичко, което трябва и т.н. Трябваше да си направя кръвен тест две седмици след трансфера, но два дни преди датата на теста прокървих. Разочарованието ми беше неописуемо, много плаках и въпреки, че неуспехът беше възможност се чувствах разбита. Съпругът ми, който беше през цялото време с мен във всичко се опитваше да ме утеши и да ми дава кураж, че следващият път ще са нашите бебета и ще станем родители. Всички изследвания, купищата лекарства, висенето по кабинетите, драмите и притесненията, представях си, че пак трябва да се мине през това и ме обземаше отчаяние. Въпреки това отидох да си направя кръвния тест, за да отчетем с лекарката ми резултата от процедурата и да задействаме документите отново по програмата за втори опит. Влизайки в кабинета й, тя ми каза „Честито, много си бременна и резултатът показва, че бебето вероятно е едно, както и искахме да бъде!“  Щях да припадна от вълнение, доплака ми се, исках да се разкрещя, но тихичко защото много ме беше страх, че може да изчезне. Изписаха ми лекарства, кървенето спря, а седмица по-късно чухме и сърчицето му. И така с мъжът ми се радвахме тихичко, че нашето чудо се е случило. Той ми биеше инжекциите фраксипарин и гушнати си мечтаехме за моментът, в който ще видим бебо. Изкарах една прекрасна бременност, най-добрата ми приятелка също беше бременна и двете обикаляхме училищата за бременни и бебешките магазини. И двете чакахме момчета и споделяхме всички вълнения около раждането и покупките за бебетата. Синът ми се роди през юни 2014 г. в 37 седмица 3,300, 50 см. Щом го видях разбрах, че съм влюбена завинаги и всичко което си бях представяла през тези 5 години борба за дете е много по-хубаво и вълнуващо. Синът ми е на 1 г. и 2 месеца, той е красив (не защото е мой, казват го хората  newsm03) , много див и всеки ден ме изненадва с някоя нова щуротия  newsm32. Най-голямото щастие в моя живот вече протяга ръчички към мен, за да го гушна, усмихва ми се и казва „мамо“. Благодаря на Бог, че чу молитвите ни и пожелавам на всяка една жена, която силно желае да има свое дете да сбъдне мечтата си. Осъзнавам каква късметлийка и щастливка съм затова, че резултатът от нашето първо ИКСИ сега  спи в другата стая.  newsm07 
Останаха ни две замразени ембриончета и мислим да използваме нашите снежинки следващия месец. Много искаме прекрасното ни момченце да си има братче или сестриче newsm04
Много търпение, много силна вяра, много любов и много здрави и красиви бебета пожелавам на всички.  newsm17


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sejiks в пн, 30 ное 2015, 13:06
Здравейте,

аз съм писала в тази тема преди време за първата ми бременност.
Скоро се роди и второто ми детенце.
Ще припомня на кратко моя случай още преди да забременея с първото ми дете.
Още от както имам менструация тя е нередовна. Имах поликистоза и винаги съм пила противозачатъчни.
Когато с мъжа ми решихме да започнем опити за първо бебе,започнах да ходя редовно  на прегледи.
Лекаря ми каза,че без стимулация няма да стане. И така направихме три пъти стимулация на яйчниците,като това доведе до хиперстимулация. После трябваше да почивам известно време.
Междувременно записах час при специалист по репродуктивна медицина,който трябваше да чакам поне месец.Но така и не отидох на тази среща,защото ме хвана страх.
Имам икона на Света Петка,която съм си купила от църквата Света Петка на Рупите.
Написах молитва на листче и оставих пред иконата.
Също така започнах да пия билката витекс на капсули в комбинация с градински чай. 20 Дена след започването на билката бях бременна.
Ето графиката ми :
http://www.babyplan.ru/index.php?app=core&module=usercp&tab=basal&area=diary&daydate=2011-10-19
Менструацията така и не ми беше дошла.
След като родих първото ми дете цикъла ми се нормализира. Когато решихме да правим опити за второ бебе започнах да пия бял равнец. Отново написах молитва и оставих пред иконата на Света Петка. Изведнъж обаче цикъла ми се удължи и разбърка.Реших,че не е трябвало да започвам билката,но още същия цикъл забременях.
Ето и тази графика :
http://www.babyplan.ru/index.php?app=core&module=usercp&tab=basal&area=diary&daydate=2015-01-23
Трябва да отбелжа,че като цяло водя заседнал начин на живот,но по врeмене на опитите за бебе спортувах усилено.Може и това също да е дало отражение.
Успех на всички,които мечтаят за бебче. :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: nikol7777777 в сб, 20 фев 2016, 23:50
Здравейте,искам да споделя историята си с вас за да вдъхна кураж на някого който има нужда от подкрепа,стимул,вяра и надежда.Преди шест години започна историята на нашето бебеправене.Както много момичета си мислех че щом не се пазиш бебето става,да ама не.Не се получаваше месец сред месец мина година и вече решихме да започнем ходенето по лекари.Обикаляне изследвания и навсякъде казваха едно и също нищо ви няма спрете да го мислите и ще стане.Това ме побъркваше особенно когато ти го казват хора с дечица а ти нямаш свое.Минаха четири години в пълен ад всеки ден плач страдание не излизах за да не видя приятелките си с дечицата им отказах се от всичко което обичах затворих се в себе си и вече започнахме да мислим за осиновяване.Тогава когато вече бяхме достигнали предела на силите си в мерене на овулация смятане пози и какво лиоще не аз се отказах.Реших че ще продължа живота си така че това е моята съдба и ще си осиновим детенце.Започнах да живея да виждам приятелките и дечицата им да правим секс за удоволствие а не защото трябва усвихвах се и просто живеех.И така след един месец аз бях бременна сега мъникът спи.И днес вече знам колкото и да искаш нещо да дойде при теб веднага в повечето случай не се получава то избира кога да дойде при теб.И ако не се получава а няма проблем наистина проблемът е в главите ни.Пожелавам успех на всички бебеправещи и нека много скоро вашите дечица да дойдат при вас!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: chochi1616 в сб, 19 мар 2016, 15:35
Моята диагноза. Поликистоза, повишени тестодтерон и ДХЕА- следователно нередовен цикъл, мазна коса, кожа, акне. Зачеването много трудно. Бях на противозачатъчни, и още други лекарства. те ме поддържаха красива с гладка кожа и хубава коса. По-женствена от всякога. Спирах ли ги ситуацията се влошаваше мигновенно. Да, но дойде време и искахме дете с мъжът ми. Спрях хаповете... 1 година правихме опити непрестанни опити. Всички илачи пробвахме, БТ мерихме, овулация преди след и т.н краката дигах горе, ама нищо. Един ден открих една билка Аврамово дърво се казва и започнах да я пия. В същото време беше пролет и реших да спортувам искаше ми се да отслабна 3/4 кг не повече. Всеки ден тичане, здравословна храна. Изключих от менюто си мазни тестени въглехидратни храни. Е чудото се получи същия месец. Мили момичета със сходния проблем.

Не се тъпчете с лекарства, спортувайте, хранете се правилно! Дайте на вашето тяло това от което се нуждае най-много и хормоните ви ще се подредят, от там идва и най-красивото нещо в живота на една жена-бременноста!!!


Титла: Re: Успяхме!
Публикувано от: Jesikaaa в сб, 19 мар 2016, 15:59
 newsm30

Ето накратко и моята история:
След година и половина на надежди, разочарования, тръшкания, сълзи и пак надежди и всичко по обратен ред-най-накрая успяхме! Бременна съм!
И аз, и мъжът ми имахме всевъзможни изследвания- на мен проходимост на тръбите (впръскваха ми контрастно вещество), хормони, безброй ходения до лекарката ми да проверява, дали имам овулация. Мъжът ми си направи спермограма, оказа се, че е с превъзходен материал  :oops: И въпреки това не ставаше и не ставаше. Вече се чудих защо точно на нас се случва и с какво сме толкова грешни, че не става  :cry:
Купих си специален уред (Перзона), който на базата на 8 уринни теста в месеца показва овулация. Всичко ми беше почти като по часовник.
И...изненада, навръх имения ми ден-Цветница ми закъсняваше вече 2ри ден, едвам ги изчаках и си направих тест рано-рано сутринта. Веднага се появи 1та чертичка, а за 2рата седях и се чудих плод на въображението ми ли е или е истина! Колкото повече се вторачах в тоя тест, толкова повече имах чувството, че тя е там! Направих веднага още 1 тест и той беше положителен. 2 теста не могат да лъжат, особено след закъсняване на цикъла си казвах непрекъснато. Винаги съм си мислила как ли ще съобщя на любимия новината  :lol: Бях чела и разни разкази на тази тема, но в този момент, вярвайте ми, забравих всякаква романтика и му се хвърлих в леглото, както си спеше  :lol: Бяхме безкрайно щастливи, животът наистина се променя за миг, не можех да повярвам. Така е винаги като искаш нещо силно-когато е пред очите ти, не го вярваш! След седмица отидохме на лекар, видяхме малката черна точица на ехографа, след няколко дни имаше и пулсации на сърчицето  :love:
Искам да вдъхна на всички надежда и ви моля-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! Дайте време за себе си и тялото си да постигнете заедно това заветно нещо! Винаги съм си мислела, че забременяването става от раз, но не е така. Това е Божа работа, има неща, чиито смисъл не можем да разберем. нетърпеливи сме и искаме всичко да става по наше желание. Сигурна съм, че всеки изстрадан миг накрая си струва, сигурна съм, че рано или късно всички ще държим в ръцете си нашите малки създания!
Бъдете търпеливи, благословени и обичайте хората до себе си! така всичко се постига!
Целувам ви и знайте, че винаги ще бъда с вас!
Изпращам ви купища бременни вируси. Отворете устаааааа-идвааааааааат!  :hug:



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Vespova в ср, 20 апр 2016, 16:01
 Скоро ми предстои тест и разказите ви ми дейстават зареждащо.
Jesikaaa, цветница е тази неделя, значи вече трябва да си гушнала своето ангелче, честито! :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: shevalie в чт, 21 апр 2016, 19:08
С малко помощ и насоки от момичетата от тема Забременели след инвитро - тема 22, които така мило ме приеха и съдействаха да открия и тази тема бих искала да копирам и тук моята история с благодарност към всички, които са писали преди мен и чиито опит аз съм попивала в дните, когато търсех лъч надежда. Благодаря и на всеки, който по един или друг начин ми е подал ръка. Ето и копие от поста ми:

Здравейте, мили момичета! Дано да съм
уцелила правилната тема (ако не съм моля
предварително да ме извините). Бях си
обещала да пиша, когато се случи чудото и
при мен, за да дам и аз така търсената
надежда и на други като мен, които жадно са
препрочитали темите тук. Така че дано да
ме приемете в групата. Първо искам да
пожелая на тези, които още си нямат- още
тази година да видят така мечтаните две
чертички, а на тези, които имат - да са ви
здрави и усмихнати малките слънчица. На
всички, които четат и са в процедура или им
предстои да се борят за своето щастие
пожелавам успех и скорошни радостни новини
И така- моята история е следната: през 2014
си дадохме сметка с моя мъж, че не само
годините ни напредват, но и че щом не се
получава бебчето трябва да потърсим
евентуална причина ... И така а днес, а утре
мина още половин година. В края на 2014 аз
отново посетих поредната гинеколожка в Русе
за профилактичен преглед, която ме накара
да меря базална температура и сред месец и
половина мерене ми заяви, не само, че нямам
овулация, ами и че не можела да ми направи
фоликулометрия, но за сметка на това изписа
лекарства за стимулиране на овулация.
Четейки тук как стоят нещата- изобщо не и се
доверих... още повече, че със спермограма от
най-обикновена лаборатория, която нито бе
разширена, да не говорим за занижените
показатели, тази гинеколожка ни изпрати
вкъщи с една шепа лекарства за мен и моя
мъж да си опитваме ... Ние сме от Русе и
зимата пуснаха безплатни спермограми и
прегледи в клиника Щерев-Русе ... оказа се,
че мъжът ми е с 0% морфология ....... нула
..... очаквахме да не е шампион, но нула. Пак
имах късмет, че той имаше желание да ходи
по изследвания и прегледи и се беше
мотивирал за бебе. Изписаха ни лекарства за
моя мъж и се прибрахме да се стимулираме
още началото на 2015 направихме една
безуспешна инсеминация, след което
подадохме документи за общинския фонд в
Русе. След като на рождения си ден разбрах,
че не е успешна инсеминацията, а ние вече
бяхме заели пари за процедурата с моя мъж
решихме да рискуваме за инвитро - казах му,
че за мен е важно да си имаме бебе, а не как
ще се случи и че ако стане бебчето, ще трябва
да връщаме пари, но ще се радваме, ако пък
не се получи, ще работим здраво. Подадохме
документи, одобриха ни (междувременно аз
останах без работа) и нямах търпение да
действаме .... направихме цветна снимка за
проходимост на тръбите, а мъжът ми започна
нов курс витамини за шампиони при
мен снимката показа проходимост, а мъжо
беше покачил показателите .... вече не беше с
диагноза тератоастенозооспермия
направихме лека стимулация на естествен
цикъл и пунктираха една яйцеклетка като
избраха да приложат ИКСИ. На петия ден на
стадий бластоцист ми върнаха прекрасен
ембрион и пет дни по-късно аз ужасно
нетърпелива си направих тест, чиято втора
черта беше тооооолкова бледа, но аз никога
не бях виждала. След два дни си направих
кръвен тест, който доказа бременността В
началото единственото, което чувствах е
подуване и болка в корема, но бях получила и
вторична свръхстимулация вследствие на
бременността. Започнах да повръщам в
началото на четвъртия месец, в началото на
деветия месец с моя мъж сключихме брак, а
две седмици по-късно аз родих секцио
нашата прекрасна дъщеря Тук е мястото
да благодаря на екипа на клиника Щерев Русе и
по-специално на д-р Александър Кунев, на
ембриоложката Ралица Петкова, на
лаборантката Магдалена Димитрова, на
Мариета Волф, както и на останалата част от
екипа на клиниката. Също така искам да
благодаря и на Денис за разчитането на
резултатите от спермограмата на моя мъж (не
съм наясно как се тагва тук, моля ако има
такава възможност, някой да ги тагне, благодаря
предварително)
Използвам възможността да пожелая на
всички много здраве, радост и късмет!


И тъй като се бе получило известно недоразумение относно написаното по-горе бързам да поместя и отговорите ми и тук:

Благодаря ви момичета Ако решите,
изтрийте написаното от мен така или иначе
с малко бебче няма да имам време да търся
коя е най-подходящата тема, просто искам да
изкажа благодарност и тук, както и да вдъхна
кураж на всеки, който чете с надежда, че ще
има късмет. Относно клиниката- просто
нямахме възможност да търсим други
клиники и специалисти извън нашия град.
Докато посещавахме въпросната клиника още
две приятелски двойки се оказа, че имат
проблеми, но казаха че "Русе не е мястото".
Да аз също останах разочарована от известни
специалисти в Русе, но целта ми не е да
уронвам нечий авторитет ... просто исках да
благодаря за моята така мечтана дъщеря- а
дали тя е въпрос на професионализъм или на
късмет или и на двете и в коя клиника и при
кой доктор се е случило са подробности-
разбира се важни подробности, но най-
важното е малкото човече, което гушкам.
Така или иначе аз нося тази признателност в
сърцето си и дали някъде ще има мой пост
или не ..... и без това няма да мога да
следя темите бебка е доста ревлива
използвам момента да пиша, докато кърмя
Отново пожелавам здраве и щастие на всички.


Благодаря за разбирането наистина нямам
за цел да "рекламирам", когото и да е.
Разбирам и съмненията на всеки - все пак
всички търсим сбъдване на най-съкровената
мечта за всеки човек, а това често е свързано
с много перипетии. Все пак и аз, ако бях
вярвала на всичко и всеки, сега нямаше да я
има малката ни кукла. Просто си бях обещала
(както много други преди мен) да пиша,
когато всичко се случи, не посмях по време на
бременността - може би се страхувам да
повярвам в щастието в началото бяхме
много отчаяни - и от резултати от
изследвания и от лекари в нашия град (дори
до последно търсех вариант да родя в София,
но с операция и с малко бебе се отказахме да
пътуваме през зимата). Всички ние, които се
борим за дете, знаем колко съмнения ни
глождят, страхове, надежди .... няма да
забравя как се страхувах да пиша- да не би
да не уцеля темата, дали ще бъда приета ...
само четях и търсех надежда ... не ми се
вярваше с такава морфология да стане ...
камо ли с една яйцеклетка, но имало Господ и
се смилил над нас да ни даде бебче ... какво
ли не опитвахме .... то когато си отчаян
пробваш всичко - от методите на Ванга до
четене на молитва в църквата.... много хора
около нас ни казваха, че Русе не е мястото-
да пробваме в София или в Тутракан ... с моя
мъж обаче решихме да рискуваме тук,
нямахме средства за пътувания до друг град
(иначе си бях харесала от четенето тук
Пловдив за консултация, но за щастие не се
наложи). Сега се борим с рефлукс, а в
момента с хрема .... Пожелавам на всички
здраве, късмет и много, много щастие, да
гушкате здрави бебчета и любвеобвилни
съпрузи, които да ви помагат и подкрепят.
Желая прекрасен следобед на всички, отивам
да гушна бебка, която се събуди.

Стана много дълъг пост, за което искам предварително да се извиня! С пожелание за сладки мигове!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Monikazz в вт, 26 апр 2016, 16:54
ЗДРАВЕЙТЕ .Много мислех дали да пиша , но все пак се реших . Разказвам една история,чието начало е преди 17 години .Но не мислете.че вината е моя.Не .....Когато бях на 14 години ми направиха операция -апендикс.На пръв поглед нищо особено.Тогава докторът ми каза.че видял две кисти и решил да ги отстрани,а не да ме прати при специалист.Тогава не обърнах внимание ,а моите родители още по -малко.Така минаваха годините.Сменях лекарите,защото чувствах.че нещо не е както трябва.но всички казваха едно и също  - всичко ти е наред.Но дойде момент.след доста време опити ,със съпруга ми решихме да търсим другаде мнение.Съпругът ми не е българин и решихме да заминем в неговата родина - Украйна.Веднага след пристигането ни отидохме при лекар ,които ни препоръчаха неговите роднини(тук държа да вметна,че става въпрос за малък град - от рода на Пловдив ,но при тях центъра по репродуктивни проблеми е на много високо ниво).Изследванията,които в България не успях да направя за 3 години-тук бяха направени за 3 седмици,Всички хормони,проверка за бактерии и т.н.,както и неговите изследвания.Още при първия Ултразвук ми казаха,че не виждат единият яйчник.Тогава като чух това се ядосах.Как така не виждате след като за 14 години нито един гинеколог в Б-я не е видял там проблем.Но въпреки всичко реших да продължа.Поради запушване на тръбите ми препоръчаха лапароскопия.Съгласихме се.Операцията беше назначена за по-малко от месец след пристигането ми в Украйна.
Изводът след операцията-По време на операцията по отстраняването по апендикса хирурга е отстранил по-голямата част от левият ми яйчник и от тук са започнали проблемите.Опитвайки се да работи за два яйчника левият се е уголемил и от непрекъснатата работа способствана от няколко настинки се оказва,че при мен безкрайно се е задържал един възпалителен процес.които не е позволявал да забременея.Държа да кажа че тръбите ми бяха полу- пропускливи,което дава все пак някакъв шанс за забременяване.
Сега се пита в задачката -защо тряваше да изпия в Б-я цяла торба хормони и всякакви други лекарства,защо трябваше лекарите да ме залъгват,че нямам проблем,защо трябваше да потроша много пари и да няма резултат,защо трябва всичко да се отлага само да се пълнят гушите на частно-ЗАЩО.
Яд ме е защото хирурга отстранил ми единият яйчник не е единствен.Защо трябва да пипат там където не им е работа и още повече този проблем-кистите се лекува с медикаменти и само при тежки случай се прибягва до хирургическа намеса.
Надявам се ефективността на нашите лекари един ден да стигне нивото в Украйна.
Надявам се,че просто не съм имала късмет с избора на гинеколози.Надявам се и вярвам.че все още в България има специалисти.които плачат и живеят с болката на жената.която не може да има деца .поради някакъв проблем.
Стискам палци на всички тръгнали по пътя с крайна цел- малка радост .
Желая на всички ви успех и бързо да стигнете до целта


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: SPetrova75 в чт, 28 апр 2016, 13:09
Monikazz Това, което разказваш е непростимо. Много съжалявам, че се е наложило да преминеш през всичко това и се надявам, въпреки всичко, нещата да продължат добре и здравословно всичко да е наред.
В епикризата след премахването на апендикса не беше ли описано какво са правили на кистите?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Magdalena1978 в сб, 30 апр 2016, 00:19
Monikazz, много съжалявам, че си преминала през това. Важното е, че сега знаеш реалната ситуация и ще действаш адекватно. Мен ме оперираха уж от апендицит (но е било болки от спукана киста), при това при коремен хирург чрез познати. Той после е обяснил на майка ми, че във всеки друг случай (т.е. ако не отивах чрез познати) и ако не е знаел, че правим опити за бебе, той би отстранил целия десен яйчник (?!?!?!). Не зная дали е било някакъв лекарски черен хумор. Но майка ми беше потресена. Мисля, че има още такива случаи.

А относно рефрена "всичко е наред", който често е съпроводен с гръмките медицински и "логични" обяснения от сорта "на психологическа основа е при теб" - това е много често срещано, особено извън София. При мен от 2006 до 2013 дори не заподозряха вероятна причина ендометриоза...

Относно епикризите: аз имам 2 такива от операции, в които не е описана реалната ситуация, така че не се учудвам и на това изобщо.

Все пак има съвестни лекари в България! Не са болшинство, но ги има!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: moonika в вт, 03 май 2016, 17:26
Monikazz, тръпки ме побиват като чета. Умът ми не го побира как са могли така да постъпят. Дано занапред всичко да се развива благоприятно и няма здравословни пречки за нищо!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: estara777 в пт, 06 май 2016, 00:13
Здравейте момичета, аз съм нова тук и със сълзи се радвам на всичко хубаво, което чета от вас. От доста време се колебаех дали да споделя и моята мъка, но уви явно днес е момента.
 От доста години пих логест и сега когато искам бебе го няма. От година се опитваме, но уви. Пих какво ли не и вече се отчаях. Последно беше опит с Дуфастон, но не стана след година прием. Този месец го спрях сама без да се допитвам до доктора си. Закъснява ми 4 дена, но не смея да взема тест , за да не се разочаровам отново. Ще чакам ако Бог каже. Някой от вас имал ли е прием на Дуфастон и след спирането му много ли закъснява цикъла. Благодаря ви предварително за отзивите. :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dino в пт, 06 май 2016, 18:35
А медицинските светила какво казват?
Може би е добре да се консултираш и да разбереш какво се случва.  :roll:
Може да уцелят причината и тогава ще вземеш правилните решения.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Queen bee в пт, 13 май 2016, 23:37
Естара, за какво го пиеш дуфастона? Има различни схеми, за различни причини. След срипане на дуфастон менструациата трябва да настъпи до 10 дни, след това се посещава лекар, за да се види дали няма задържан фоликул.
Моника, съжалявам за дългите години проблеми, през които си преминала. В България ходила ли си при репродуктивни специалисти? Всичко ти е наред е запазена марка за обикновенни АГта, които нямат особени познания по репродуктивна медицина.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: shoko в пт, 27 май 2016, 20:37
Здравейте, момичета от осем години чета историите тук и се молех и аз да рзкажа своята история.
Всичко започна през 2008г аз бях на 26г а съпругът ми на 29г когато  решихме да си имаме бебе е както при много двойки тук, нещата не се получаваха, мерене на температура тестове за овулация и нищо. След една година опити решихме да потърсим помощ в клиника по стерилитет наши приятели ни препоръчаха КИРМ  Плевен там ни назначиха пълен набор изследвания и резултат "всичко ви е наред правете опити и ще стане" да ама не. Понеже сме от Варна решихме да потърсим клиника там за да получим второ мнение, спряхме се на МЦАР Варна, още изследвания цветна снимка проблем няма, започваме стимулация за инсеминация. След три инсеминации без успех решихме да пробваме с инвитро и така два опита с перфектни ембриони и нищо трети опит имаше втора черта не вярвах на очите си, но радоста ми трая кратко оказа се биохимична бременност. Последваха четвърти и пети опит имаше бременност но не се развиваше и двата пъти приключи в 8гс и всички опити бяха с перфектни бластоцисти. Взех решение да сменя клиниката избрах МБАЛ "Надежда" София и др. Стаменов още куп изследвания отново всичко ни е наред, е вече се молех да излезе проблем за да се знае с какво се борим но уви нищо, последва шести опит перфектни бластоцисти отново, док каза няма начин да не стане, но аз това го бях чувала вече и така последва положителен тест и отново спря да се развива в 8 гс. Останаха ми замразени ембриончета бях решена няма да се откажа продължавам  и последва седми опит с тях  и така последва положителен тест нямах сили да се зарадвам сърцето ми беше свито, но нещо в мен прошепваше това е нашето бебче на прегледа се оказаха две сакчета после две сърчица нямаше по щастливи от нас, но в трети месец се оказа че едното бебче е възможно да има тежка сърдечна недостатъчност и трябва да се направи редукция за да не се рискува и здравото бебче. Нямахме сили да вземем решение и за това решихме, че няма да правим редукция искаме си и двете бебчета в деня на прегледа когато трябваше да съобщим решението си се оказа че на едното бебче му е спряло сърчицето, много ни беше болно, но знаехме, че трябва бързо да се съвземем заради бебчо който ни остана и така продължихме напред. Днес до мен спинка малката ни дъщеричка която се роди миналата седмица и знам, че всичко си заслужаваше.
Бих искала да кажа на всички които още не са успели не се отказвайте когато човек иска нещо много силно то му се случва.
Успех момичета  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sigma в сб, 28 май 2016, 09:03
Честито щастие, Шоко.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: kadrova4kata в сб, 28 май 2016, 16:36
shoko, много трудности сте изживели  :bouquet:. Да ви е живо и здраво бебчето.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: dennni в ср, 29 юни 2016, 08:02
Реших и аз да споделя нашата история. Всичко започна през 2012 година - влюбени, щастливи с приятеля ми решихме да имаме бебче. Бях сигурна, че ще стане за няколко месеца. 9 месеца първо бяха големи мъки, рев и сополи до земята всеки път като ми дойдеше. През декември 2012 забременях, през януари направих теста - голямо щастие, много усмивки. Само месец по-късно щастието ни беше помрачено. Сърчицето спря да бие и се наложи кюретаж. Изживях го тежко. Естествено се питах защо на мен, защо всички имат бебенца, аз не. Забраниха ми да бебеправя 6 месеца - най-дългите в живота ми. Но минаха. Броях всеки един ден,но и това мина. През лятото на 2014 подновихме опитите. Пак същата история, пак нищо не става, тестове, температура, пак рев. През лятото на 2015 вече реших да тръгваме по лекари. Един ден както си седях и си помислих, че може би е по-добре, че не забременявам сега - ще ми наложи ограничения, ще започнат отговорности. Казах и я да се радвам на безгрижния си още живот. След 2 седмици видях втората черта :-) Изкарах бременността в страх, особено началото. Обаче тя беше много лека и безпроблемна. Сега имам един прекрасен малък мъж на 1 годинка, който казва най-сладкото "мама" на света :-)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Елислава в ср, 29 юни 2016, 09:09
dennni много хубава история.Хубавите неща се случват точно тогава,когато най-малко очакваш :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Бананамама в чт, 21 юли 2016, 00:51
Привет, момичета и бъдещи майки!
Нашата история също започна с голяма любов и желание за много деца от самото начало. Изследвания, фоликулометрия, витамини и т.н., но три години нищо не се получаваше. Диагноза "желание за забременяване". Останах без работа междувременно, а след като изтече изпитателният срок на новото място, веднага отидох в клиника по стерилитет "Малинов". Записах си час за след няколко дни на регистратура при доктора, който ми предложиха от регистратурата - д-р Калчев. Бях впечатлена и успокоена за първи път от няколко години...но точно след няколко месеца и дни преди моят рожден ден, док ми сервира новината, че наблюдаваната миома се е увеличила значително и трябва лапаро в спешен порядък. Е, лапарото премина в отворена коремна операция и по думите на сестрите доктор Калчев и доктор Семерджиева са се борили до последно (три часа). Единственото, което помня са болките в тръбите, които се оказаха непроходими. На петнадесетия ден от операцията подадохме документи във фонда за асистирана репродукция поради женски фактор и започна чакането. Док ни беше предупредил, че шест месеца следва да се изчака след подобна операция преди да пристъпим към инвитрото. Посетих един курс март месец "Здрави очи без очила" и наблегнах на здравословното ядене - умирах за моркови и портокали. След десетина дни на проформа профилактичните прегледи един едър гинеколог ми вика - Моме, виждам овулацията вдясно! Аз се смея, колко такива съм чувала досега, та затова си чакам заповедта за инвитро...
След два дни мъжът ми има рожден ден, вече изчерпана откъм идеи за подаръци, си помислих, че най-хубавият подарък би бил едно детенце и то взе, че стана! Точно на шестия месец, точно по тази малко по-проходима тръба...след седмично закъснение, аз като Тома неверни купувам два теста и ги направих в почивен ден, ами сега - ако е извънматочна бременност? Бегом в Токуда, спешен кабинет, лекарката ми вика - ти кървиш, ако до два, три дни не направиш аборт, ми ела след две седмици да чуем сърцето... Гръм от ясно небе, такт нула, рева два дни, предписаха ми Утрогестан, но дотам...хайде първият работен ден в Малинов при доктора, който ме пита как съм, ами как да съм докторе, като съм малко бременна...така се зарадва този човек, все едно той го беше лично имплантирал! Назначи ми задържаща терапия и ми пожела леко бременеене.
Имайте вяра и добри помисли!

Дата на теста: 01.05.2014 г.
Рождена дата на подаръка:30.12.2014 г.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Mega77 в сб, 06 авг 2016, 19:44
Дойде време да споделя и нашата история и да вдъхна малко кураж и да ви пожелая сбъдване на мечтата!
С мъжа ми сме заедно от 10 години. 2 години след нашето познанство забременях, но направих аборт по желание- прочини глупави на младостта- кредити, кариера, учене, нямахме намерение за сериозна връзка. Уж имам мозък, но тогава си мисле : Айде, колко жени правят аборт, като реша да имам дете, правим го тоя месец и длед 9 месеца го разхождам с мамите в парка. Даже си викам - ще го правим лятото, та да съм бременна зимата и да ми е леко....

И тук започва историята. След 3 години наистина решихме да имаме дете. Минаха няколко месеца- няма бременност. Запичнах да изследвам хормони, фоликулмтрия- всичко уж ок, но бебе няма. Реших да не се вманиачавам. Узкарахме така година и половина, явно проблем имаше. Разбира се пих клостил, секс по график, тестове за овулация, сълзи накрая. Записахме час в Надежда. Направихме всички изследвания- хоп- хидросалпингс в лява тръба и лек мъжки фактор. Записах час за лспароскопия, нс самата операция се оказа че снимката е с фалшив резултат и тръбите били проходими.

Преместихме се в Щерев. Подадохме документи за фонда и докато чакаме дтартирахме инсеминация. Неуспешна. Казаха- вие сте за Икси.

Започнахме процедура по стимулация. Уж лека, направих зверска хиперстимулсция, от 11 яйцеклетки и 7 ембриона трансферираха един и пак не стана. Няма да изпадам в подробности моята история я има в неуспешно инеитро, но направих зверско възпаление, в Щерев ми изписахс " хрснителен режим", а на следващия ден се озовах по спешност в Тина Киркова където ме оперираха и премахнаха десен яйчник и тръба. И така- оказахме се на старта, аз осакатена, без шанс за нова стимулация, за да не загубя и другия вйчник.

Депредията беше зверска, единствено мъжът ми ме спаси. Отказах се от опити, заминзхме на море. Прибрахме се, започнах работа, дипломирах се. Един ден през декрмври ми звъннаха от фонда- елате си вземете заповедта. Стана ми тъжно, но отидох. Ей така, за всеки случай. Вечерта си сипах едно вино и тъжах- колко я чаках, сегс какво? По едно време ме втресе, стана ми лошо. А, да маправя аз един тест преди да пия хапчета- чист рефлекс от преди. И какво да видя- две черти! Уплаших се, заплаках. Но изкарах най леката бременност, преди 4 дни родих 4 килограма момче и то 20 дни преди термин.

Това бе моята история. Моля се на Господ и вие да успеете !


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Magdalena1978 в сб, 06 авг 2016, 21:54
Mega77, честита рожба!!! Толкова се радвам!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: г-ца Магнетична в нд, 07 авг 2016, 14:52
Mega77, честита рожба!!! Толкова се радвам!  :hug:

Мега, ти заслужи това бебче  :hug: Нека ви е жив и здрав и сега сълзите ти да са само от радост  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Vespova в пн, 08 авг 2016, 17:33
Дойде време да споделя и нашата история и да вдъхна малко кураж и да ви пожелая сбъдване на мечтата!
С мъжа ми сме заедно от 10 години. 2 години след нашето познанство забременях, но направих аборт по желание- прочини глупави на младостта- кредити, кариера, учене, нямахме намерение за сериозна връзка. Уж имам мозък, но тогава си мисле : Айде, колко жени правят аборт, като реша да имам дете, правим го тоя месец и длед 9 месеца го разхождам с мамите в парка. Даже си викам - ще го правим лятото, та да съм бременна зимата и да ми е леко....

И тук започва историята. След 3 години наистина решихме да имаме дете. Минаха няколко месеца- няма бременност. Запичнах да изследвам хормони, фоликулмтрия- всичко уж ок, но бебе няма. Реших да не се вманиачавам. Узкарахме така година и половина, явно проблем имаше. Разбира се пих клостил, секс по график, тестове за овулация, сълзи накрая. Записахме час в Надежда. Направихме всички изследвания- хоп- хидросалпингс в лява тръба и лек мъжки фактор. Записах час за лспароскопия, нс самата операция се оказа че снимката е с фалшив резултат и тръбите били проходими.

Преместихме се в Щерев. Подадохме документи за фонда и докато чакаме дтартирахме инсеминация. Неуспешна. Казаха- вие сте за Икси.

Започнахме процедура по стимулация. Уж лека, направих зверска хиперстимулсция, от 11 яйцеклетки и 7 ембриона трансферираха един и пак не стана. Няма да изпадам в подробности моята история я има в неуспешно инеитро, но направих зверско възпаление, в Щерев ми изписахс " хрснителен режим", а на следващия ден се озовах по спешност в Тина Киркова където ме оперираха и премахнаха десен яйчник и тръба. И така- оказахме се на старта, аз осакатена, без шанс за нова стимулация, за да не загубя и другия вйчник.

Депредията беше зверска, единствено мъжът ми ме спаси. Отказах се от опити, заминзхме на море. Прибрахме се, започнах работа, дипломирах се. Един ден през декрмври ми звъннаха от фонда- елате си вземете заповедта. Стана ми тъжно, но отидох. Ей така, за всеки случай. Вечерта си сипах едно вино и тъжах- колко я чаках, сегс какво? По едно време ме втресе, стана ми лошо. А, да маправя аз един тест преди да пия хапчета- чист рефлекс от преди. И какво да видя- две черти! Уплаших се, заплаках. Но изкарах най леката бременност, преди 4 дни родих 4 килограма момче и то 20 дни преди термин.

Това бе моята история. Моля се на Господ и вие да успеете !

Честито, страхотна новина, да сте здрави и двамата и много да се радвате един друг.  :hug:
Надявам се  януари и аз  да се похваля с моята рожба!



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Krisita в вт, 09 авг 2016, 12:22
Няколко години започвах да пиша тук и все не успявах да довърша, защото ми се иска да звучи обандеждаващо, така както аз безброй пъти съм чела историята на успелите, невиждайки светлина в тунела за себе си. Днес е специален ден за мен -синът ми има рожден ден и някак усетих,че е дошло времето да споделя моята борба.
За първи път чухме диагноза стерилитет ( след около година опити за забременяване по класическия начин) през 2007 г. - мъжки фактор ( тежък) + ПКЯ.
Няколко експеримента с Клостилбегит, от доктор който не е специалист по репродуктивна медицина.
2008 г. - станахме пациенти на репродуктивна клиника - една неуспешна стимулирана инсеминация, след която докторката искаше да минем директно на ИКСИ, но аз настоях за още едно инсе -разбира се неуспешно.
2009 април - първо ИКСИ , лека стимулация - 2 ембриона оцелели до 3-ти ден, трансфер и неуспех
2009 септември - второ ИКСИ, дълъг протокол, хиперстимулация - 5 ембриона перфектни бластоцисти на 5-ти ден, трансфер на 2 ембриона, биохимична бременност
2009 ноември - стимулирана подготовка за ЗЕТ, стимулация като по учебник, перфектна овулация и лигавица, в деня на трансфера от 3-те бластоциста, нито един оцелял
2010 април-  трето ИКСИ, къс протокол, хиперстимулация -  2 ембриона на 5-ти ден, неуспешен опит
2011 април - четвърто ИКСИ, къс протокол, хиперстимулация - 5 ембриона на 3-ти ден - положителен тест, кървене в ранни седмици, сериозна терапия за отлепване на плодния сак, родена принцеса на 05.01.2012
2012 ноември - пети опит, къс протокол, хиперстимулация - 10 яйцеклетки, 50 % дарени за нуждаеща се двойка от донорски материал, 50 % останаха за мен, от тях на 5-ти ден 3 трансферирани ембриона - положителен тест, сравнително лека бременност, в 36-та седмица се видя,че плода не се храни нормално и не наддава, насрочено секцио  и малко по-рано роден мъничък принц на 09.09.2013
Малко схематично го нахвърлях и без много емоции, но колкото и трудно да се случва, колкото и да се обезверява човек,понякога мечтите се сбъдват, при това двойно. Кураж и не спирайте да мечтаете и преследвате целта :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ma77 в вт, 09 авг 2016, 20:46
Браво, но моля те кажи къде са ти опитите ? :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: пънче-мънче в вт, 09 авг 2016, 21:38
Тя беше написала, не знам защо е редактирала и е изтрила името на клиниката  :roll: Подобна информация според мен не трябва да се крие.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Magdalena1978 в чт, 11 авг 2016, 14:16
Krisita, много се радвам за двете ти дечица :)

Това, което ми направи впечатление е хиперстимулацията, която постоянно се е получавала. Ти след това следила ли си щитовидна жлеза, млечни жлези? Огромните дози хормони не са безобидни за нас.

Моля те наистина сподели при кои лекари си била.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Krisita в сб, 13 авг 2016, 12:45
Магдалена, аз при всички стимулации бях с ниски дози лекарства, имам ПКЯ, това е причината поради която реагирам бурно и с доста фоликули, правя си редовни профилактични прегледи да чукам на дърво за сега нямам проблем.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: P@ssiflora в пн, 29 авг 2016, 20:33
Обожавам да чета истомите в тази група! Надявам се някой ден и аз да напиша изтория с щастлив край. Имам само една молба - продължавайте да споделяте, щастливи мами! :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Vespova в пт, 09 сеп 2016, 16:14
Обожавам да чета истомите в тази група! Надявам се някой ден и аз да напиша изтория с щастлив край. Имам само една молба - продължавайте да споделяте, щастливи мами! :)

Вярвай и ще напишеш!  :hug:
И аз само четях като теб, но живот и здраве през януари ще се видим с моят син!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Nataka в чт, 29 сеп 2016, 23:15
Срещнах съпруга си късно - две седмици преди да навърша 38. Три месеца след запознанството ни махнахме презерватива, исках дете. Не получаваше. Една година по-късно махнах полип, но бебето не идваше. Направих изследвания - бяха много зле, на 39 вече вървях към менопауза. ФСХ беше близо 4 пъти над нормата. Но имах все още цикъл. Не исках детето ни да бъде заченато в лаборатория, тогава така мислех. Продължихме с опитите, но бебе нямаше. След една година вече нямах и цикъл. Единственото решение беше донорска яйцеклетка. Страшно трудно за една жена. Отначало нито съпругът ми, нито родителите ми дори не ме разбираха. Имам по-малка сестра, говорих с нея да ми стане донор. Трябваше й време да се реши, постепенно и родителите ни ме подкрепиха, съпругът ми имаше доста съпротива, но свекърва ми също ме подкрепи. Сестра ми ми стана донор, зет ми беше на пункцията, помня как тя се събуди от упойката и със сълзи на очи й благодарих. От нея извадиха 4 яйцеклетки, нарочно избрахме лека стимулация. Всички се оплодиха, но до трансфер остана само един ембрион. Той обаче се раздели на две и с трепет чакахме нашите момченца. Но в 27 г.с. развих Хелп синдром и ги извадиха със спешно секцио. Дечицата още са в неонатологията, но се оправят. Дано скоро си ги вземем у дома!
Мими мами, не се отказвайте! Забременях на 41 с донорска яйцеклетка, а на 42 станах мама на двама прекрасни мъже!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Elektra.13 в пт, 30 сеп 2016, 07:53
Радвам се, че сестра ти се е решила да ти помогне :hug: Честити рожби, дано си ги приберете по-скоро у дома :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Елислава в пт, 30 сеп 2016, 14:12
Натака,прекрасна история.Нека двамата ти малки мъже бързо излязат от кувиозите и да бъдете всички здрави и щастливи  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Nataka в пт, 30 сеп 2016, 16:19
Благодаря ви, Елислава и Електра!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: г-ца Магнетична в пн, 03 окт 2016, 13:03
Натака, палчета момченцата скоро да са в прегръдките ви  :hug:

Браво на сестра ти  :love:

Надявам се, догодина да имам възможността да направя поне няколко жени щастливи  :pray: :love:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Vespova в вт, 04 окт 2016, 16:44
 Nataka, да сте живи и здрави ти, малките юнаци и цялото ти семейство!  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Bobina84 в сб, 15 окт 2016, 06:58
Здравейте,аз същи минах по дългия път на бебе правенето и накрая усилията се увенчаха с успех,жлизо две години ходене по лекари,фенестрация на яйчниците,противозачатъчни и какво ли още не.Накрая решихме с новата ми Аг лекарка да направим стимулация и след първия месец резултата е на лице.Разбира се не го очаквахме толкова бързо,не можех да повярвам.Божа работа е,само това ще кажа на всички кандидат мами,Не Се отчайвайте,пизитивната нагласа е много важна!
И по този въпрос искам да дам на някоя от вас ,която си следи овуто с тестове една опаковка тестове,неофолик мета,и клостилбегит ,с които се бях запазила за следващия месец и вече не са ми необходими.Ако някой прояви интерес,да ми пише на лично.Искам да ги дам на някой,за да бе отидат в кошчето.Успех на всички😉


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Aneto201 в вт, 18 окт 2016, 17:10
Чета ви с удоволствие, пректасни истории разказвате, действате ми зареждащо!  :hug:
Дано скоро повечето от нас да споделят тук своята радост!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в вт, 18 окт 2016, 22:02
Какви невероятни неща се случват ! Мамчета, благодаря!  Уж съм "кораво копеле " но тук се разчувствах 🤗 Силно желая да мога да се запиша с най-прекрасната новина тук...Но за сега само ще надничам ...С надежда 🤗😇


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: No_ela в чт, 20 окт 2016, 12:29
След тригодишен опит за забременяване и последна менструация на 31 май на 29 юни видях две чертички, преди това през април ми махнаха два полипа и  май направихме цветна снимка на която се оказа, че едната тръба пропуска леко, а другата е запушена.
На 30.06  кръвен тест ЧХГ 1240
На 01.07 леко прокървяване на прибиране от работа веднага преглед;Няма страшно изписа утрогестан 3 по 2.
На 02.07 няма кървене кръвен тест ЧХГ  3406
На 03.07  обилно кървене веднага при друг гинеколог в матката няма сак в дясно формация 2.7 на 2.3 мм,  ПУСНАХМЕ МЕ ДА СЕ ПРИБИРАМ.
На 04.07 кръвен тест ЧХГ 9214, обилно кървене отново при гинеколога от първия преглед.Няма сташно лежиш и почиваш така може и 9 месеца да кървиш божа работа е.
Решихме да отидем на преглед в Пловдив аз цялата в кръв оказа се мисед аборт изписаха МИФЕПРИСТОН И ТОПОГИН.Изхвърлих сама плода не са ми правили кюретаж , ходих на преглед след няколко дни всичко е добре, лигавицата възстановена, но хемоглобина ми беше мн нисък,много кръв изгубих , пих сега разни лекарства.От два месеца пия Логест, днес е последното ми хапче.Ще изчакам този цикъл и смятам отново да започнем опити.Мисля,че след като нямам кюретаж три месеца са достатъчни за възстановяване, какво е мнението Ви?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: deedeetu в чт, 20 окт 2016, 17:15
No_ela, съжалявам за случилото се. Има тема - искам бебе, според мен там пиши. На мен след мъртвото раждане ми казаха да изчакам 3 месеца и да започнем с опитите. За щастие стана от раз и сега си гушкам едно сладко шушулче... (друг е въпросът каква ми беше втората бременност)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mmmtedi в пт, 25 ное 2016, 15:17
Здравейте момичета .
От скоро със във форума но съм в 9 ти месец и скоро ми предстои раждане тя мисля че ще прекарвам доста време тук четейки съветите на мамите за отглеждането на бебка.
Искам да споделя с тези от вас които се опитват да имат бебенце и не се получава .
При нас отне 2 години и половина докато най - накрая не видях двете чертички на теста.
Ходенето по мъките започна с 4 месеца опити без резултат - по онова време мъжа ми беше доста стресиран в работата аз тъкмо започвах в нова фирма ,но бяхме решили че е дошъл момента .
Тръгнахме по доктори ,клиники ,изследвания - резултат навсякъде един и същ проблеми няма нито при мен ,нито при него .
След още година опити вече се бяхме притеснили сериозно , аз се бях вманиачила в следне на цикъла , овулация ,  мерене на температура , секс по график , редовни прегледи .
Стигнахме дори до Турция - ходихме при доктор Кахраман в  Мемориал , назначи ни генетични изследвания , изследвания за яйчников резерв , цветна снимка  - след което отново заключиха няма проблем .
Докторката каза фертилност - т.е. на наш език няма медицински причини да не настъпи бременност ,но отнема по дълго от очакваното и препоръчва инвитро .
Не знам дали защото от 20 места ни казаха че ни няма нищо или ние се примирихме ,след като се прибрахме в България поговорихме и решихме и да спрем с целенасочените опити и да изчакаме няколко месеца и ако тогава не стане да пробваме инвитро .
Това беше Януари 2016 .
Началото на Март решихме да отидем на почивка на Банско с няколко приятели ,разпуснахме , по забавлявахме се , починахме си много добре ,изкарахме там 10 дни ,все едно бях нов човек .
След като се върнахме започнахме работа всичко беше наред ,някак си не мислехме толкова за проблема в края на Март разбрах че съм бременна.
Според доктора всичко е било на психическа основа - притеснение , напрегната работа , стрес и при двамата а и това непрекъснато мислене ,следене на дати ,графици може би оказаха влияние при нас .
Така че момичета моя съвет е не го мислете много ,не се оставяйте на мисълта за бебе да ви обземе .
Чувала съм за много двойки които след инвитро или осиновяване ,много бързо имат детенце по естествен път ,това също според мен е знак че след като хората се успокоят и не го мислят толкова нещата се случват .
Пожелавам на всички които правите опити ,скоро да видите двете чертички .



Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: FBID1125971300765045 в чт, 01 дек 2016, 21:19
Здравейте! Пиша тук, за да споделя и нашата история, т.к. когато с жена ми разбрахме, че имаме проблем, именно теми като тази ни поддържаха и ни дадоха сили да продължим.
Първият ни опит за дете беше преди две години. Със забременяването нямаше никакви проблеми, много скоро след първият опит вече чакахме дъщеричка. Всичко се развиваше по план, бебето се развиваше добре, докато не дойде време за фетална морфология през 21 г.с. Тогава получихме първият шок - оказа се, че бебето има малформация и недоразвита задна част на мозъка, както и хидроцефалия. Казаха ни, че трябва да направим аборт. Няма да описвам как се почувствахме и двамата и какво е било чувството за жена ми да носи дете, което беше обречено.
За съжаление, жена ми е имала друг такъв случай с друга връзка преди години, и това ни доведе до извода, че случилото се не е случайност. Направихме си изследвания, и на жена ми ѝ откриха реципрочна хромозомна транслокация. Генетикът ни даде шанс 1:8 да имаме нормално бебе, което беше доста обезкуражаващо. Обсъдихме различните варианти: донорска яйцеклетка, инвитро с генетичен анализ, или да пробваме, докато се получи. Тъй като вариантът за инвитро беше прекалено скъп, а не даваше никакви реални шансове за успех, решихме да си дадем няколко години, и да пробваме сами. Жена ми нямаше още 30, така че имахме още време.
За щастие, нещата се случиха сравнително бързо, и след един спонтанен аборт, късметът ни проработи - т.е. на 3-ят ни опит като двойка, и четвърти за жена ми, нещата се получиха - амиоцентезата показа, че всичко е наред! Момченцето беше напът!
Изкарахме едно незабравимо лято в очакване, като и двамата не смеехме да се зарадваме, че е истина. Все ни се струваше, че нещо ще се случи пак, че ще има някаква неприятна изненада. Но в крайна сметка, жена ми изкара много лека бременност, роди си естествено за по-малко от час, и в момента малкият човек гука и ръкомаха до мен :). Пожелавам го на всички, и - не губете вяра!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в пт, 02 дек 2016, 16:18
Нека ви носи много радост  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Manastasia в чт, 05 яну 2017, 15:53
Dribble да ви е живо и здраво детенцето. браво, че не сте се отказали. понякога ни се налага да минаваме през изпитания, при вас са били наистина големи, но важното е, че сте успели! благодаря, че сподели!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: liliberta в чт, 05 яну 2017, 17:50
Здравейте и за много години!
Това е една от най трогателните теми, винаги я чета с удоволствие! По пътя на нашата вече успешна борба ни зареждаше и ни даваше сили да продължим. Чувството, че не си сам и че други са успяли е незаменимо.
Повече сбъднати мечти и звънък детски смях през годината!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: iskrity в чт, 02 мар 2017, 07:02
Здравейте,искам да вдъхна кураж на всички,които се борят със цената на всичко за детенце.Ние 2009 година решихме,че искаме детенце.Пробвахме месец,два,година и не се получаваше.Тръгнахме по лекари.При доктор Даскалов имам,лапароскопия,хистероскопия,три инсеминации и без положителен тест за бременост.Проблем нямаше открит,освен занижени показатели в спермограмата на мъжа ми,но с няколко консултации,разбрахме че и те не са причина.Решихме да пробваме ин витро.Записах час за Д-р Персенска,чакахме половин година и след прегледа се насочихме към инвитро на естествен цикъл-последната процедура,която щеше да ми помогне да подам документи за фонда-тъй като сме с неизяснен и трябваха 4 неуспешни процедури.Е,и тя си мина и отново отрицателен тест.Подадохме документи и решихме докато си чакаме реда,да опитаме пак.Този път дори не стигнахме до трансфер,яйциклетката спря да се размножава...много плакахме,изгубихме всякаква надежда.Обвинявах се и страдах.Спряхме и зачакахме фонда.След година получих документ и зелен сфетофар да започваме.В началото на май взехме"ваучера" аз така го наричам :),с на 10-ти май ми закъсняваше трети ден.Взехме един тест на шега и хоппп две чертички.Плакаме от радост,танцувахме,целувахме теста,на другия ден имах рожден ден и си мислих,че съм най-голямата късметлийка.Е,на рождения ден,цикъла ми дойде.Света ми се срина,плакахме много......следващия месец,решихме да действаме с инвитрото,е да но отново ми закъсня,отново тест и отново положителен.Гледахме се и нямахме никаква реакция,нито смях,нито плач,нито радост,само страх.Веднага се обадих на Д-р Персенска.Отидохме в края на седмицата имаше точица,следващия преглед,пулс и т.н.На 18-ти февруари родих нашето щастие.Е,бяхме най-щастливите на света.Бяхме завършени,сбъднали мечтата си,щастливи и изгарящи от любов по едно малко сладурче.Не ни трябваше нищо,знаехме,че имаме всичко,но когато стана на 9 месеца,беше Богоявление,аз повърнах.Пратих мъжа за тест и хоп,отново положителен.Сега имаме две малки шомпалчета с година и половина разлика и разбрахме,че и второто дете ни е трябвало за да бъдем напълно завършени.обожаваме ги и сме много благодарни на Бог.Момичртс,мечтайте,мечтите се сбъдват.Има Бог,който ди знае работата.Исках да ви дам надежда и да ви кажа,че нещата се случват,когато си на прага на възможностите!Целувам ви и зная,че всеки ще гушка детето си,по-рано или малко по-късничко!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в чт, 02 мар 2017, 10:14
Как се подреждат нещата  :hug: когато човек най -малко очаква . Много мила история . Нека ви радват много малките душички  :hug:
Даваш ми големи надежди  :pray: и на всички които си мечтаем за бебе/та .
Благодаря ти, че сподели  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: mamaivana в чт, 02 мар 2017, 15:55
Браво, да са ви живи и здрави децата Криси!  :hug:
Ние също се борим за второ дете, първото седем години го чакахме. При нас само с ин инвитро може да стане.Предстои  ми ЗЕТ трансфер и се моля чудото да стане.   :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: snowflakely в нд, 02 апр 2017, 01:07
Бях на 21, и след спешна операция на коста на десния яйчник с кръвоизлив към корема ми казаха, "ти не можеш да забремднееш..." Бях като попарена. На 23 - нова операция (не лапароскопска), последвана от прием на противозачатъчни. На 24 решихме да работим за детенце, но всяко спиране на хапчетата водеше до нова киста, на 25 трета операция от киста и частично махане на яйчника. Никакъв шанс за дете без инвитро. Живеех с мисълта че съм инвалид, а не жена, бях се отписала. Но все пак опитите за бебе продължаваха. На 27 поредна 7см киста са операция и казаха, че ще ми махнат левия яйчник и ще ми дадът документи за инвитро. Подписах се и си тръгнах от болницата. Предпочитах да рискувам да умра, отколкото да ми махнат единствения здрав яйчник. Лежах вкъщи две седмици и кистата се махна със съответната хормонална терапия, пак минах на противозачатъчни. Отказах се съвсем от мисълта за бебе, но ми се искаше да спра хапчетата и стигнах до мое собствено умозаключение, че ако кистите са задържани фоликули, които не могат да се "преместят" надолу по тръбите, то ако правя коремни преси по 250 все ще им помогна... станах редовен посетител на фитнеса, който принципно ненавиждам, но само за 3 месеца. Забременях! Забременях противно на логиката на медиците и 2012 родих прекрасен младеж и 2015 още един! ... но пак си пия хапчетата, защото не ми остават време за фитнес :) Пет пъти ми е рязан коремът, но си заслужаваше. УСПЕХ и повече вяра във вас си, отколкото на докторите!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Elektra.13 в нд, 02 апр 2017, 09:43
По пътя на мечтите :)

Моята история започва щастливо. Защото началото й е от момента, в който срещнах любовта на живота си. Или може би от момента, в който решихме, че искаме да бъдем истинско семейство и да създадем дете - естественото продължение на любовта ни. Отначало мислехме, че няма да бъде толкова трудно, въпреки че аз бях на 35 години, а той на 37. Намерихме се късно, но все пак бяхме още млади. Горе долу по същото време обаче започнаха и проблемите. Цикълът ми започна да става нередовен, появяваха се кисти - ту в единия, ту в другия яйчник  и това пречеше на опитите за бебе. Лекарите ми даваха обичайните лекарства и казваха "Не се притеснявайте, ще стане". Докато един ден, при поредния преглед, предизвикан от това, че месечният цикъл пак го нямаше, лекарката ми зададе странен за мен въпрос - дали има в семейството ми жена, при която менопаузата е настъпила по-рано от нормалното. Нямаше. Но яйчниците ми се били смалили, както когато настъпва менопауза. Препоръча ми ако искам да имам дете, да се консултирам с репродуктивен специалист. Аз се надявах обикновеният гинеколог да греши,  но уви, след консултация в репродуктивна клиника и хормонални изследвания, страшната диагноза само се потвърди. И все пак шанс имаше. Ин витро с донорска яйцеклетка.
   Не бях съвсем наясно за процедурата, но основното беше едно - че не съм способна да създам дете със собствения си генетичен материал. Трудно се приема подобно нещо. Първо трябваше да се преборя със себе си. Но все пак моят мъж застана до мен и ми помогна с морална подкрепа и обич. Тогава за пръв път започнах да търся информация и открих за себе си фондация Майки за донорството. Гледах предавания, в които те обясняваха за донорството, за това как една майка решава да подаде ръка на непозната жена, водена единствено от желанието да помогне, защото знае какво означава да имаш дете. Разбрах, че те самите са били донори. Никога няма да забравя думите на Мариела в едно от тези предавания, когато водещата я попита защо е решила да стане донор. Тя каза, че когато вечер е гледала децата си как спят си е мислела - ами ако тях ги нямаше? Ако аз бях тази, която има нужда от помощ? Тези думи грабнаха завинаги сърцето ми и всичко това ме накара да погледна с други очи на нещата. Всичко това ме накара сега да пожелая да ви разкажа историята си... Защото не може нещо, направено толкова безкористно да е лошо. И така, заедно с мъжа ми, тръгнахме по пътя на мечтите. Той е трънлив и много изстрадан.
Направихме първия си опит. Той беше неуспешен. Няма да ви говоря за чувства, защото нямам сили да мина отново през тях. Събрахме се някак и решихме, че няма да се отказваме от мечтата си. По това време се появи и програмата на Столична община, създадена с цел финансово подпомагане на точно такива двойки като нас. Кандидатствахме, одобриха ни и продължихме с нова надежда. Помогнаха ни и финансово наши близки роднини. Сменихме клиниката - тази с най-подходящото име, Надежда, сменихме и лекаря. Направихме изследвания...Пристъпихме към нов опит. Горе-долу по това време се запознах и с Вики от Майки за донорството.
   В началото си мислех, че когато се прави бебе ин витро винаги се получава от първия път. Каква заблуда! Вторият ни опит също беше неуспешен, въпреки че всички изследвания бяха в ред. Няколко дни преди рождения ми ден получих отново отрицателен тест за бременност... За щастие този път от първата процедура ни бяха останали две ембриончета и в тях бяха всичките ни надежди. Защото всички изследвания и донорската програма са скъпи и вече бяхме на ръба на финансовите си възможности. По стечение на обстоятелствата или просто съдба, влязох в една група на хора с подобни на нашите проблеми, във Фейсбук. Оказа се, че има дарител, който иска да помогне на някое семейство с репродуктивни проблеми. Групата единодушно реши, че понеже те си имат ФАР (Фонд за Асистирана репродукция), трябва да се даде дарението на двойка, която има нужда от донорска яйцеклетка, защото те не се финансират от фонда. И така, точно на рождения ми ден, моите ангели, начело с Вики ме изненадаха с подарък - шанс да направя третия си опит със замразените ембриончета. Тогава едно от момичетата от групата каза, че няма как този опит да не е успешен при толкова положителна енергия. Така и стана. Няма да разказвам за бременността си, която беше доста тревожна към края. Нито за раждането, което беше трудно и рисково. Важното в крайна сметка е, че благодарение на моите ангели, на момичетата от Майки за донорството и най-важното, на майката, която ми дари от своите клетки, (защото това е едно от изискванията една жена да може да дари - тя трябва да има поне едно детенце), с толкова дълго мечтаното и жадувано бебе се гушкаме всеки ден, а в момента спинка в креватчето си.
Всяка една стъпка от трудно извървяния път на мечтите си заслужава и всяка една пролята сълза, когато знаеш, че в края на пътя те чака най-вълнуващата среща - с твоето дете. Когато знаеш, че толкова много феи са се появили, за да може накрая да се прегърнете! За да има на кого да купуваш подаръци за рожденните дни и за Коледа! За да имаш своите безсънни нощи и своите притеснения за него! За да го има! Не искам да казвам "благодаря" на всички онези хора, които ни помогнаха, защото тази дума за мен е прекалено слаба и не може да изрази онова, което чувствам към тях. Но друга, по-силна дума не намирам, затова все пак ще го кажа - огромно БЛАГОДАРЯ!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ma77 в нд, 02 апр 2017, 10:13
прекрасна история Електра, браво че я разказа
чела съм твоите споделяния и знам че всичко е изстрадано
поздрави  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: BGM352960FM в нд, 02 апр 2017, 10:47
Електра, до сълзи ме разчувства  :love:
Много силен разказ, с прекрасен край  :love: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в нд, 02 апр 2017, 10:55
И аз се разчувствах  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Elektra.13 в нд, 02 апр 2017, 11:14
 :hug: Надявам се да даде кураж на онези, които в момента изминават този път :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: bunii в нд, 02 апр 2017, 12:45
Това дава много надежди и че не трябва да се отказваме въпреки всички трудности  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Nataka в пт, 07 апр 2017, 23:43
Честито! Прекрасна история, да ви е живо и здраво детенцето!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Siana2015 в пн, 10 апр 2017, 17:28
Реших се и аз най накрая да споделя моята история!!!Тя започна в далечната 2003 година, когато се запознах с мъжът на моите мечти с който ще живеем до старини(поне така мислех тогава). И така в началото любовта ни беше много силна и както при много двойки искахме да си имаме дете.Още първия месец след като заживяхме заедно ,аз забременях ,но за жалост в пети месец направих спонтанен аборт.Много тежко го изживях,лекарите казаха пазене 6 месеца и опитите отначало.Естествено на мен не ми се чакаше толкова и почнахме още на втория месец с опитите,но така и не се получаваше.Почна се едно лутане по доктори,но не намериха причина поради,която не се получава,и така се изнизаха 5 години през които не забременявах,2008 година си направих диагностична лапароскопия.Всичко беше наред проходими тръби,яйчниците са добре,но никой до него момент не беше ми казал да си изследвам хормоните.Така през 2009 година забелязвам че от гърдите ми тече секрет(коластра)и тогава най накрая се разбра че хормоните ми са над нормата,изписаха ми хормонална терапия.Месец по късно ми закъсняваше с два дни,но и преди ми е закъснявало дори с повече, но тогава просто имах някакво усещане че нещо се е случило,направих си тест и  :crazyeyes: той с бледа втора черта.По-голямо щастие от това накъде,но за жалост не за дълго.Отивам на преглед,но в матката не установяват нищо,няма плоден сак,при което доктора ми казва или че теста е бил невалиден или е много ранна бременност и да дойда след около 10-на дни пак.Минават още шест дни(вече 8 от закъснението),вечерта ме почват едни болки и леко кафеникакво зацапване при което си мисля "О Боже правя пак  спонтанен аборт" да ама не.На другия ден отивам пак на лекар ,пак не се вижда нищо в матката,карат ме да чакам още защото може да е по-късно имплантиране.Два дни по-късно вече съм със страшни болки,приемат ме по спешност и ме оперират от извънматочна бременност.За мой късмет (така си мислех тогава )доктора не ми беше премахнал тръбата.Аз отново изпаднах в една дълбока дупка,отчаяние и си казах"от тука по-зле накъде".Да но Господ реши да ми покаже че винаги може да е по зле.Месец по-късно след извънматочната бременност се озовавам в болница за Туберкулозно болни,не за друго ами защото си бях изплюла половиния дроб.Оказа се че имам туберкулоза,беше се чуло че в болницата където ме оперираха е имала болна санитарка,но иди доказвай нещо.От него момент нататък си казах никога повече няма да казвам "по-зле от това няма",защото имаше.Така една година на лекарства през която естествено не може да се забременява,защото хапчетата бяха много силни.След това започнахме отново опитите,но пак не се получаваше.Възобновихме ходенето по лекари установи се при цветна снимка, че едната тръба където е била извънматочната бременност е запушена и няма шанс със нея да забременея но другата беше ок.Така през 2012 година моят мъж мечта си намери любовница,под пред текст ,че аз не мога да имам деца и така три месеца по късно разбрах че тя е бременна от него.В него момент вярвайте ми ,ми се искаше земята да се отвори и да потъна в нея.Явно Господ беше решил нещо друго и така се запознах с моя съпруг.От момента в който виждах че нещата отиват към по сериозни реших да му кажа че имам проблем със забременяването,че ако ще бяга да е от по-рано.Бяха минали няколко месеца от нашата връзка при което пак ми закъсняваше,правя тест и какво да видя положителен.Голямо щастие,но този път си казах няма да ходя рано на преглед за да може да се види всичко че е наред.Но тези пронизващи болки в следващите дни които ме връхлитаха така ми бяха познати.И така не издържах много и бягам на лекар да видим какво ще каже и за мой ужас пак нищо в матката където на мен ми стана ясно каква е ситуацията отново извънматочна.Пак болница,пак ревове сълзи.Накрая се оказа че бременността ми е в тази запушената тръба където ме уверяваха че няма как да се получи бременност,естествено премахнаха ми я.Доктора тогава ми каза до една година няма ли бременност Ин-витро.Същата година заминахме за чужбина естествено през това време пак правим опити,нищо.Решихме че е крайно време да отидем в някоя репродуктивна  клиника.Записах ме си час,почакахме няколко месеца и дойде момента в който разбрах че естествено не мога да имам дете само ин-витро защото имам хидросалпингс на другата ми тръба и отново операция.Януари месец 2015 година ми беше лапароскопията за премахване на другата тръба,Февруари същата година ми беше трансфера на две тридневни ембриончета.9-ти ден ЧХГ 14 казват ми положителен е,но трябва да се види след два дни дали се удвоява хормона.11-ти ден Чхг34 при което аз супер щастлива.но бързо се помрачава ,защото лекарката ми казава удвоява се но стойнстите са ниски,но не се притеснявай ти нали имаш замръзени.Прибирам се разгромена вече незнам къде съм почвам да чета из форумите всички са със бомбастични стойности през тези дни.Отивам на 13-ден Чхг 296,аз сега незнам трябва ли да се радвам или...чакам докторката да ми каже не смея да се радвам нищо.При което влизам давам и листа и тя казва ей това Чхг чаках.След две седмици на преглед,да но аз този преглед не го дочаквам защото получавам страшен кръвоизлив.Отивам пред спешен кабинет и си чакам присъдата,а тя се оказа че имам две сакчета от което едното е деформирано(няма да го бъде)Две седмици по-късно чух сърчицето на моето диване и така на 27.10.2015 година чух един най-прекрасен звук и той беше плачът на моето дете.Месеци наред след това я гледах гушках и плаках защото не можех все още да повярвам че мечтата ми се е сбъднала и тя е да стана един ден мама.Искам от все сърце да пожелая на всички мами,да се  се борят да си сбъднат мечтата и да не се отказват ,защото рано или късно тя ще се сбъдне и всички мъки и премеждия през които  сте преминали се забравят в мига,когато гушнеш малкото вързопче.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в пн, 10 апр 2017, 17:58
Сияна, наистина твърде много си преживяла  :( Оттук нататък само радости да има  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Liv Tyler в пн, 10 апр 2017, 18:02
Сиана, разплака ме! Силно гуш  :hug: Това, което си преживяла е достатъчно за 5 живота! Само радост и щастие за теб и цялото ти семейство оттук насетне!  :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: BGM352960FM в пн, 10 апр 2017, 18:08
Ех, Сияна, не е човешко това, през което си минала  :tired:
От все сърце ти пожелавам само прекрасни и радостни моменти от сега нататък  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Siana2015 в пн, 10 апр 2017, 18:46
Много ви благодаря,момичета.Няма значение през какво минаваме важното да се стига до заветната цел .А ние сме достатъчно силни за да минем през всичко.Изчела съм много и всеки път се моля,треперя и вълнувам за всички


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в пн, 10 апр 2017, 20:10
 :hug: Бъдете много щастливи  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: LadyIv в вт, 11 апр 2017, 08:46
Боже ! Как и от къде намирате тези сили  да минете през Ада!? Сиана и другите маминки  :hug: Не съм вярвала, че жените сме чак толкова  извън предела силни !!! Пожелавам ви от все сърце да сте живи и здрави ,вие и вашите прекрасни бебчета,само щастие занапред  :hug: :hug: :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: _Reni_renI_ в вт, 11 апр 2017, 09:27
Сиана, просто нямам думи с които да опиша възхищението си от Вашата сила и борбеност! На цялото Ви семейство пожелавам здраве и много обич!  ;-)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Nataka в вт, 11 апр 2017, 18:47
Желанието да бъдеш майка, да износиш живот под сърцето си, да родиш, да гушнеш своето и на любимия човек детенце те кара да не си спираш пред никакви трудности. По същите тези причини аз още в началото на трудностите, пред които се изправихме с моя съпруг, разбрах, че не мога да бъда осиновителка. Това не пречи да изразя моето искрено възхищение пред тези жени и двойки, които са си осиновили детенце и да им се поклоня, но според мен човек трябва да е честен пред себе си и пред детенцето, което ще вземе у дома. Затова аз реших да се боря докрай за свое дете.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: LadyIv в ср, 12 апр 2017, 07:17
Аз съм много скептична или може би консервативна , но съм си го мислила, че ако някой ден ми кажат, че не мога да имам собствено и трябва да осиновя , тази тайна ще я пазя със зъби и нокти от детето. Не бих искала нито да го знае,нито да живее с тази мисъл ... това естествено ако не ме срине всичко останало.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Nataka в ср, 12 апр 2017, 15:25
Лейди, аз лично съм на друго мнение - по-добре е детето да знае от теб, отколкото от някой друг. Аз също мисля да кажа един ден на децата ни, че са заченати от донорска яйцеклетка. Но когато му дойде времето и внимателно, за да няма травми.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: LadyIv в ср, 12 апр 2017, 16:00
Лейди, аз лично съм на друго мнение - по-добре е детето да знае от теб, отколкото от някой друг. Аз също мисля да кажа един ден на децата ни, че са заченати от донорска яйцеклетка. Но когато му дойде времето и внимателно, за да няма травми.
Всеки има мнение , но аз лично няма да подложа на такова нещо съществото ,което обичам , това ,че аз (примерно) съм го преживяла, не бих искала и то да го преживее и  ще си отнеса тайната ... Разбира се,че няма да знаят 100 човека, точно за да не стига до съществото : )  Представяш ли си,цяял живот ще търси после и ... не,не! Поне аз така бих постъпила . В крайна сметка успех желая във всяко начинание  :bouquet:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: FBID204240603414990 в вт, 25 апр 2017, 14:21
Хора направо съм се отчаяла вече ... от 4 месеца се опитвам да имам дете и нищо не става . Ходих на лекар казаха ми че всичко ми е нормално но аз продължавам да се притеснявам и  тревожа . Имам един аборт миналата година този месец и все си мисля че причината е от това . Незнам защо но много съм се притеснила и отчаяла че скоро няма да имам дете...  :? :cry: :cry:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: amini в вт, 25 апр 2017, 17:03
Споко, 4 месеца нищо не са. Но не пречи да си направите още изследвания, започнете от спермограма на мъжа.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: liliberta в вт, 30 май 2017, 12:22
И аз много се чудя, дали да кажа на детето си, че е заченато ин витро. Има ред причини, които ме спират, но винаги може да се намери някой недоброжелател...
От друга страна пък така ще знае, че е бил много желан и сме направили всичко за да го имаме.

Алекс, четири месеца е нищо, какви са причините за аборта?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: amini в ср, 31 май 2017, 12:41
Че какво срамно има в ин витрото  newsm78


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Krisy89 в ср, 31 май 2017, 13:36
Сиана и Електра, разплакахте ме, да са ви живи и здрави децата и много радост на семействата ви!  :hug:

Ако няма проблеми,  и аз  скоро ще споделя моята история за така чаканата рожба!
Не мога да си представя щастието, което ще изпитаме  в момента, в който се роди, няма по-голямо благо на този свят!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: liliberta в ср, 07 юни 2017, 15:32
amini, нито в ин витрото, нито в осиновяването има нещо срамно. Просто пазя самочувствието на таткото. Лошотията при хората знаеш каква е, винаги ще се намери някой да го посочи с пръст.

Криси, желая ти леко раждане и да, няма по-голямо щастие от това да гушнеш рожбата си!  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sigma в пт, 16 юни 2017, 11:50
Просто пазя самочувствието на таткото.

Шегуваш се.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dandy_kr в вт, 20 юни 2017, 13:22
Здравейте, нека и аз да споделя това което ми се случи… дали има и други като моя случай…
На 30 години съм, от преди 2 години почнахме опити за бебе с моя мъж. Не се получи нищо. Почти насила една моя приятелка и всъщност кумата ми към настоящия момент, ме завлече в клиника за репродуктивни проблеми. Започнахме с рутинните изследвания и се оказа проблем в спермограмата на мъжа ми. Той започна лечение… Като на шега… бях като във филм…
Направихме 2 инсеминации – нищо. Започнахме подготовка за инвитро.
 Пак все едно че гледах филм, като в унес бях… на мен ли се случва, или на главната героиня)) Кумата ми постоянно ме ръчкаше, добре че беше тя. Дойде време за пункция, правим ехограф – изненада и 5те фоликула  са се пукнали. Лекарката реагира на момента и реши да направи инсеминация точно в този момент. Направихме я!
Сега съм бременна в края на трети месец и пак съм като във филм… да се радвам ли , не ли незнам. Аз ли съм бременна или главната героиня?:)))


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в вт, 20 юни 2017, 13:58
Инсеминация на пет пукнати фоликула звучи страшничко  :roll: Успех до края  :hug:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: sigma в вт, 20 юни 2017, 14:03
Е стига де. В края на трети месец сигурно бебетата не са пет  :mrgreen:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в вт, 20 юни 2017, 14:16
Ясно, ама лекарката е нямало как да го предвиди. Това имах предвид :crazy:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dandy_kr в вт, 20 юни 2017, 14:19
:))) Предвиждането беше за пункция за инвитро. Такъв беше първоначалния план....
Бебето е едно:)))


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в вт, 20 юни 2017, 14:20
Супер, до термин  :)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: пънче-мънче в вт, 20 юни 2017, 14:22
Сигме, майката от Русе с 4-те броя до последно е мислела, че са 3. Впрочем тя също беше след инсе  :peace:

Dandy_kr - да знаеш, че след раждането филмът става пълнометражен, та гледай да се осъзнаеш малко до тогава  :mrgreen: Лека бременност и да си гушнеш рожбата по термин!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dandy_kr в вт, 20 юни 2017, 14:28
предполагам че ще имам въпроси за напред и затова реших да се представя тук... чета ви и ще ви досаждам с въпроси от време на време


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: пънче-мънче в вт, 20 юни 2017, 14:34
Има тема "Забременели след инвитро", независимо, че си след инсеминация. Мястото на въпроси за бременността ти е там или в отчетните по месец на термина  :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Dandy_kr в вт, 20 юни 2017, 14:47
Има тема "Забременели след инвитро", независимо, че си след инсеминация. Мястото на въпроси за бременността ти е там или в отчетните по месец на термина  :peace:
Благодаря, беше много мила...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Фейт в ср, 25 окт 2017, 14:02
Скъпи мами и сестри по съдба, с радост ще споделя и нашата история, имайки предвид, че точно тук винаги съм намирала сили и мотивация да продължа. Накратко разказът ми може да се обобщи с: 2 години опити, 20 хил. лв. инвестирани, 4 ин витро процедури, 2 инсеминации, безброй изпити хапчета и още толкова инжекции. Ето и по-дългата версия.
Със съпруга ми знаехме, че той има проблем и можем да имаме дете единствено инвитро. Причините са много: късно сваляне на тестисите, боледуване от заушка, варикоцеле. Резултатът - много лоша спермограма, която не се повлия от никакви медикаменти.
Да отбележа, че аз имам едно дете от друг партньор и не се предполагаше да имам проблеми със зачеване и износване. Освен че към старта на опитите ни бях вече на 35 години.
И така първата ни грешка още в самото начало беше да се заблуждаваме, че инвитрото е панацея и стига да поискаме ще имаме дете веднага. Съответно вместо да използвам времето да проуча лекари или да кандидатстваме за финансиране, ние се мотахме. Към това се консултирахме с лекар уролог, неспециалист и след една спермограма в обикновена лаборатория той ни заблуди, че естествено забременяване не е изключено. Още загубено време в пиене на разни добавки и следене на овулация. В крайна сметка стигаме до репродуктивна клиника и въпреки всичките ми резерви към доктора, правим първи опит там. Нова грешка все от бързане. Стимулацията тече без изследвания на хормони, няма пробен трансфер и имаме на финала 2 лоши ембриона, които ми трансферират. Сигурна съм в неуспеха и той е факт. Бих призовала всеки да си избере внимателно лекар, на когото има доверие.
След това разочарование и след среща с "подходящите" хора лесно се подхлъзваме към алтернативни методи, убедени в теорията на конспирацията срещу здравето. Следва един срамен период на масажи, пиене отново на разни добавки и губене на време. След няколко месеца съм готова за следващ опит, но не и да се лекувам в друг град, което доста ограничава избора на лекар.
Във втората клиника, която посещаваме най-после разбираме сериозността на ситуацията. Шансовете са малки. Спермограмата е много лоша, моят резерв намалява, откриват ми и завишени НК клетки. Правим мъчителен опит по дълъг протокол и на финала сме с 9 яйцеклетки и...3 сперматозоида. Решаваме се на донор без много мислене, въпреки че преди това съпругът ми не беше готов да обсъжда темата. Резултатът отново е отрицателен след трансфер на 3 ембриона. Но този път съм готова да действам веднага и след теста на следващия ден съм в клиниката и обсъждаме донорски инсеминации. Правим 2, които мисля, че бяха излишни процедури, прахосване на пари и надежди.
След малка почивка идва следващия неудобен момент в нашата история. По принцип съм прагматичен и здравомислещ човек, затова сериозно осъждам посещенията на една позната при врачка. Но ето, че първия възможен уикенд съм строена в двора на същата и след 3 часа чакане имам един единствен въпрос: ще имам ли още деца. Не ми се мисли как щях да постъпя при друго развитие. Но тя е категорична, че да ще имам. Не само това. Казва ми къде да отида да се лекувам.
И ето ме в първия работен ден на новата година записана в клиника в друг град на 200 километра, откъдето живея. Почти се отказваме след много часове в чакалнята, но в крайна сметка там се запознаваме с нашия лекар. Все съм чела за това из форума, но ето че той съществува :) Планираме и правим нов опит, съчетан с биопсия на тестисите на съпруга ми. Отново ползваме и донорски материал. Трансферират ми 1 перфектен бластоцист и отрицателният резултат след две седмици ме шокира. Но вече съм толкова решена, че нищо не може да ме спре и след 2 месеца съм отново в чакалнята.
Докторът обаче не е толкова убеден в действията. След вече 3 неуспешни опита ми предлага биопсия на маточна лигавица. Потвърждават се завишени НК клетки и на следващия опит ползваме лепило + лазерен хечинг.
В деня на трансфера имаме 3 не много добри ембриона. Един от тях явно се оказва упорит, за да се захване, развие и превърне в нашия към момента тримесечен син.
Нямам думи да изразя благодарността си към лекаря, ембриолозите и онзи прекрасен, анонимен човек, станал донор, за да се роди нашето дете.
И с това приключва историята за сбъдването на нашата мечта, за да започне една друга история - на нашия живот като четиричленно семейство.
Надявам се споделеното да намери и помогне на някого. Постарах се да се придържам към фактите и не толкова към емоционалната страна. Готова съм да разкажа повече на всеки, който би имал интерес или нужда от информация и помощ.
Кураж и търпение на всички по пътя на преследване на щастието!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в ср, 25 окт 2017, 15:50
Това се казва стимул! 💙
Благодаря ти,  ФЕЙТ, че сподели !
Имах нужда от такъв коментар.✌
Бъдете много здрави и щастливи 🍀


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Arven_89 в сб, 23 дек 2017, 15:14
Да споделя и аз моята история, която се надявам да има продължение ...
Всичко започна 2010 г., когато с ММ се сгодихме и решихме да започнем с опитите за бебче. Аз бях на 20 г., а той на 23 - млади и безкрайно влюбени :) Месеците си минаваха, нищо не се получаваше и започна ходенето по лекари. Аз си имах оплаквания, болки в десния яйчник, които се засилваха по време на О. чак до припадък, болки по време на секс и т.н. Единият месец, тогавашния ми лекар видя киста и каза, че ще следи дали расте, никакви медикаменти не ми беше изписал освен Геритамин. Минаха няколко месеца в чудене има ли киста, няма ли ( лекарят единият месец виждаше, други два не виждаше ( уж се спукала кистата ) ) ... Един ден, буквално не можах да стана от леглото от болки - пак преглед и замръзнало лице зад апарата, лекарят каза, че имам 2 кисти - едната 8, другата 5 см и щял да събира комисия, да решават какво да ме правят. Тогава се намесиха родителите ми, споделих им най-накрая какво става ( лекари са ) и след 1 седмица се озовах при проф. Горчев в Плевен. Човекът се хвана за главата като ме видя и веднага насрочи операция, даже ме оперираха по време на цикъл, въпреки че е противопоказано, защото има голяма вероятност от усложнения, но нямаше как да се чака повече, бяха пред спукване кистите. Операцията мина успешно, професора успя да запази четвъртинка от яйчника ми и ме предупреди, че трябва да забременявам скоро, ако искам деца ... За съжаление на 6-тия ден след 1-вата лапароскопия, аз получих вътрешен кръвоизлив и се наложи ре-лапароскопия по спешност, едва ме спасиха - извадили са 1, 5 л. кръв от малкия таз. Последва едномесечно възстановяване, след това година опити - 1 спонтанен аборт и 2 биохимични бременности, обработване на шийката на матката със Солкожин ( имах и там малък проблем ) иии Февруари месец 2013 г. кръвен тест 1 седмица преди цикъл " + ", бях на терапия заради нисък прогестерон. След 5 дневно закъснение се видя сакче, аз си бях с болки, доста силни и след още 5 дни пак отидох на преглед, тогава ме попариха с новината, че сакчето е деформирано и няма ембрион. Цяла нощ плаках и се молех на Господ, не бях на себе си и на сутринта отидох при друг лекар за 2-ро мнение. Беше 1-ви Март, док. се усмихна и обърна монитора срещу мен, видях най-красивите пулсации на света, толкова силно биеше сърчицето на моето бебе ... Огромно щастие последва, болки имах, пиех но - шпа и Утрогестан и чаках да минат с месеците, нооо не минаваха. В 14-та г.с. ме приеха с контракции в болница и започна моят ужас. Отначало се повлиявах от инжекции Папаверин и системи Кормагнезин, изписаха ме уж добре, на постелен режим, бях се поуспокоила. 20-та г.с. вече бях със сериозни контракции, включиха ми Гинипрал, молех се ден за ден, приемаха ме за по 1-2 седмици в болница, след това ме изписваха със " спокойна матка". Баща ми се принуди да ми слага всеки ден системи Кормагнезин у дома, 2 пъти на ден и инжекции Папаверин, Гинипрал, но-шпа, Утрогестан и Бусколизин бяха като бонбонки за мен. Лежах и се надявах, че нещата ще се наредят някак, докато не започнах да правя флебити - възпаление на вените от абокатите и системите. Ръцете ми се зачервяваха, започнах да вдигам висока Т., тресеше ме, гадеше ми се и най-големия ужас, от вените ми започна да тече гной. Принудихме се да спрем системите и от 29-та до 31-ва г.с. бях някъде между живите, но не и жива, бях умряла от страх, обвинявах се, че организма ми не издържа ... В 30 - та г.с. посетих за пореден път спешното с контракции на 6 минути, силни, с пориви за напъни, някак положението се овладя, не направих разкритие, но шийката още в 25 г.с. се беше скъсила и омекнала. Още от 26-та г.с. започнаха да ми слагат Дексаметазон по 3 инжекции през 2 седмици, защото се очакваше да родя рано. В 32-ра г.с. пак ме включиха на системи, но този път стоях с игли по 12 часа на ден, абокати просто нямаше как да се сложат вече, веднага вдигах Т. иии така до 35 г.с. + 1 ден, когато получих обилен кръвоизлив - оказа се отлепена плацента 35 % ( това поне пише в епикризата ) и последва спешно секцио. Слава Богу, лекарите успяха да спасят и двама ни! Сега имам един прекрасен, здрав, палавник, който ми къса нервите с неговия инат! Още не мога да повярвам през какво преминахме с него, но се моля Господ да ме дари с още една рожбичка, защото имам много любов за даване, а и синът ми ме моли за сестричка.
Извинявам се за дългият пост и ако съм досадила на някого ...
Успех на всички!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: abrikotinnn в сб, 23 дек 2017, 15:54
:
Да споделя и аз моята история, която се надявам да има продължение ...
Всичко започна 2010 г., когато с ММ се сгодихме и решихме да започнем с опитите за бебче. Аз бях на 20 г., а той на 23 - млади и безкрайно влюбени :) Месеците си минаваха, нищо не се получаваше и започна ходенето по лекари. Аз си имах оплаквания, болки в десния яйчник, които се засилваха по време на О. чак до припадък, болки по време на секс и т.н. Единият месец, тогавашния ми лекар видя киста и каза, че ще следи дали расте, никакви медикаменти не ми беше изписал освен Геритамин. Минаха няколко месеца в чудене има ли киста, няма ли ( лекарят единият месец виждаше, други два не виждаше ( уж се спукала кистата ) ) ... Един ден, буквално не можах да стана от леглото от болки - пак преглед и замръзнало лице зад апарата, лекарят каза, че имам 2 кисти - едната 8, другата 5 см и щял да събира комисия, да решават какво да ме правят. Тогава се намесиха родителите ми, споделих им най-накрая какво става ( лекари са ) и след 1 седмица се озовах при проф. Горчев в Плевен. Човекът се хвана за главата като ме видя и веднага насрочи операция, даже ме оперираха по време на цикъл, въпреки че е противопоказано, защото има голяма вероятност от усложнения, но нямаше как да се чака повече, бяха пред спукване кистите. Операцията мина успешно, професора успя да запази четвъртинка от яйчника ми и ме предупреди, че трябва да забременявам скоро, ако искам деца ... За съжаление на 6-тия ден след 1-вата лапароскопия, аз получих вътрешен кръвоизлив и се наложи ре-лапароскопия по спешност, едва ме спасиха - извадили са 1, 5 л. кръв от малкия таз. Последва едномесечно възстановяване, след това година опити - 1 спонтанен аборт и 2 биохимични бременности, обработване на шийката на матката със Солкожин ( имах и там малък проблем ) иии Февруари месец 2013 г. кръвен тест 1 седмица преди цикъл " + ", бях на терапия заради нисък прогестерон. След 5 дневно закъснение се видя сакче, аз си бях с болки, доста силни и след още 5 дни пак отидох на преглед, тогава ме попариха с новината, че сакчето е деформирано и няма ембрион. Цяла нощ плаках и се молех на Господ, не бях на себе си и на сутринта отидох при друг лекар за 2-ро мнение. Беше 1-ви Март, док. се усмихна и обърна монитора срещу мен, видях най-красивите пулсации на света, толкова силно биеше сърчицето на моето бебе ... Огромно щастие последва, болки имах, пиех но - шпа и Утрогестан и чаках да минат с месеците, нооо не минаваха. В 14-та г.с. ме приеха с контракции в болница и започна моят ужас. Отначало се повлиявах от инжекции Папаверин и системи Кормагнезин, изписаха ме уж добре, на постелен режим, бях се поуспокоила. 20-та г.с. вече бях със сериозни контракции, включиха ми Гинипрал, молех се ден за ден, приемаха ме за по 1-2 седмици в болница, след това ме изписваха със " спокойна матка". Баща ми се принуди да ми слага всеки ден системи Кормагнезин у дома, 2 пъти на ден и инжекции Папаверин, Гинипрал, но-шпа, Утрогестан и Бусколизин бяха като бонбонки за мен. Лежах и се надявах, че нещата ще се наредят някак, докато не започнах да правя флебити - възпаление на вените от абокатите и системите. Ръцете ми се зачервяваха, започнах да вдигам висока Т., тресеше ме, гадеше ми се и най-големия ужас, от вените ми започна да тече гной. Принудихме се да спрем системите и от 29-та до 31-ва г.с. бях някъде между живите, но не и жива, бях умряла от страх, обвинявах се, че организма ми не издържа ... В 30 - та г.с. посетих за пореден път спешното с контракции на 6 минути, силни, с пориви за напъни, някак положението се овладя, не направих разкритие, но шийката още в 25 г.с. се беше скъсила и омекнала. Още от 26-та г.с. започнаха да ми слагат Дексаметазон по 3 инжекции през 2 седмици, защото се очакваше да родя рано. В 32-ра г.с. пак ме включиха на системи, но този път стоях с игли по 12 часа на ден, абокати просто нямаше как да се сложат вече, веднага вдигах Т. иии така до 35 г.с. + 1 ден, когато получих обилен кръвоизлив - оказа се отлепена плацента 35 % ( това поне пише в епикризата ) и последва спешно секцио. Слава Богу, лекарите успяха да спасят и двама ни! Сега имам един прекрасен, здрав, палавник, който ми къса нервите с неговия инат! Още не мога да повярвам през какво преминахме с него, но се моля Господ да ме дари с още една рожбичка, защото имам много любов за даване, а и синът ми ме моли за сестричка.
Извинявам се за дългият пост и ако съм досадила на някого ...
Успех на всички!
Боже ,през какво си преминала!
Да ви е живо и здраво детенцето , пожелавам ви от сърце , да имате още едно слънчице !
И да знаеш по Коледа стават чудеса☺🤗🍀


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в нд, 24 дек 2017, 10:09
Не знам какво да кажа 👍
Това което описа си е като филм !!!
Възхищавам се на такива  борбени хора !
Бъдете много здрави и скоро да направите този плавник батко 🤗


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Елислава в сб, 30 дек 2017, 19:49
Aрвен, докaто четях историятa ти се просълзих.Ти си нaистинa силнa женa, от сърце ти пожелaвaм още едно детенце и този път всичко да е нaред.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Мявче_Кукумявче в вт, 09 яну 2018, 15:31
Мили момичета, прочетох няколко истории и се изпълних с гордост, че съм жена! Заради вас, силата, упоритостта, несломимият ви дух, гордея се от цялото си сърце, че има такива жени! Определено ми дадохте надежда, че един ден и аз ще имам детенце и че няма невъзможни неща, когато една жена е решила да стане майка! Желая на всички вас много щастие, да ви се сбъдват мечтите, а на тези като мен, които все още чакат своето чудо - нека в най-скоро време и ние да се похвалим с успех!!!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Silvia l. в вт, 27 фев 2018, 15:24
Поздравления!Възхищавам се на смелоста и упорството ви момичета.
Ние правим опити от скоро аз съм на 24 г.а годеникът ми на 32 надявам се скоро да се получи.
Пожелавам на всички успех и все пак да не забравяме ,че иска време и търпение.:blush:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в вт, 27 фев 2018, 15:45
А понякога и правилният лекар :peace:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Silvia l. в вт, 27 фев 2018, 15:50
Да,за съжаление и лекар.
По принцип знам,че при следене на овулацията и опити до 1 година може да се разминеш с лекаря,но след това е добре да потърсиш помощ знаете ли каква е първа стъпка и какво като за начало трябва да се направи?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в вт, 27 фев 2018, 15:54
Да, но не е тук мястото. Погледни в Проблемно забременяване, има доста информация.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: spooky в пн, 02 апр 2018, 08:32
Здравейте, щастлива съм че вече мога да споделя и моята история.
Опитвахме няколко месеца за бебе - неуспешно. По съвет на приятелка отидох на преглед в специализирана клиника, и тъй като нито при мен, нито при съпруга ми се откри проблем, минахме доста изследвания и 4 инсеминации. Все си казвахме - този път ще стане, и така 3-4 години. Ами не стана, затова подадохме документи за Фонд инвитро, с диагноза неизяснен стерилитет. Чакахме почти година да излезе заповед, но към края успоредно започнах подготвителните изследвания, та след малко повече от година направихме първия си инвитро опит.
Пиша без грам емоция, но вътрешно сърцето ми е свито, защото още помни всичко, през което минахме. Най-вече на психическа основа. Защото нито инжекциите, нито процедурите ме уплашиха, а само евентуалният неуспех, последвани от самообвинения и тревоги. Над колко ли теста съм си изплакала очите... Благодаря на Господ за чудото и на съпруга ми, че бяхме единни и заедно в това.
Да, успяхме. И ето, година по-късно, точно година след като излезе заповедта за инвитро, вече си имаме малко сладко момченце, за което и живота си давам. Имах най-прекрасната и спокойна бременност. От раждането - секцио (по лекарско предписание, заради седалищно предлежание, а толкова се бях настроила за естествено раждане), се възстанових изключително бързо, дали заради професионализма на докторите или заради мисълта за чудото, което ни се случи, но всичко тежко остана назад. Грижите сега са други, имаме трудно кърмене, но и с това се борим. Детенцето расте обичано, здраво и щастливо.
Отговорността за дете е огромна и е с нас години напред, не приключва само с борбата за нов живот. Бъдете силни, спокойни, вярвайте и ще се случи!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: SisiM87 в вт, 10 апр 2018, 14:49
Дано и ние да попаднем на правилния лекар, че май натам отиват нещата.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: buba_84444 в ср, 18 апр 2018, 00:02
Здравейте, нямах търпение да споделя с вас и моята история. Много е рано, много ме боли, но искам да кажа на всички, че днес се роди моят прекрасен син.
Всичко започна през 2013г., когато ми откриха две матки, шийки и влагалища. Всички доктори ми казваха да си осиновява, нищо не може да се направи, но аз упорито реших да си запиша час за Д-р Стаменов. Благодарение на форума, успях да се вредя за по-ранен час за след четири месеца. Доктора не ме върна и се започнаха поредица от хистероскопии и лапароскопии. Не искам да си спомням болката, която изпитах, до 2016г.,когато бях вече "готова" и забременях за съжаление извън маточина - едвам ме спаси доктора. Останах само с лява тръба, която бе много далеч от яйчника и нямаше да ми свърши работа. И така продължих с ин витро, което се оказа не успешно въпреки перфектният бластоцит. На часа за коментар доктора искаше цветна снимка и след нея се потвърди, че има забравено парче за изрязване. Последва поредната хистероскопия, отново толкова болезнена, че аз вече нямах сили да се боря. Казах му, че се отказвам. След два месеца се оказах бременна не вярвах, въпреки положителният пиклив тест направен след двуседмично закъснение. Имах кървене и други проблеми, наложи ми се да ми направят и серклаж ЕТКО заради пластиката на шийката. Имах тежка бременност и ужасно тежък ден след секциото, но имам най-големият дар и се надявам да преодолея болката за да мога да го гушна в най-скоро време. Благодарна съм на Господ, на Д-р Стаменов, че не се отказа от мен, на Д-р Христов увладял серклаж ЕТКО до съвършенство(въпреки скъсената шийка износих до 38г.с) и на ММ, че беше до мен през всичките години.
Малко е схематично, но зад всяка дума има много чувства познати на всички вас борещи се за своето дете. Вярвайте в чудеса, защото аз съм пример, че такива съществуват.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: 💙ROSSE💙 в ср, 18 апр 2018, 09:16
Честито 🤗Бъдете щастливи 💙


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: f(x) в пн, 30 апр 2018, 23:01
Много малко хора пишат тук, а е толкова хубаво да вдъхнеш надежда.
С първото си дете забременях от първи опит инвитро, след около 10 години без бебе, 5 от които губене на време при обикновени гинеколози(СПКЯ, ИР, намален обем на сперматозоидите и лоша морфология). До тук беше лесната част, последва много тежка хиперстимулация, три отлепвания на плацента, почти два месеца по болници и лежане в къщи с разрешено седнало или изправено положение по 30 мин на ден за 4 месеца от бремеността. Резултатът е вече на 6  :).
Решихме да не правим друга процедура, обмисляхме осиновяване.
Номер две спи зад гърба ми като доказателство, че чудеса стават и че Господ ни се подсмихва, докато си правим планове 😀. Забременях спонтанно с кривата тръба, която уж не работише и от яйчникът, който беше по- зле.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Ema_P в вт, 01 май 2018, 08:43
Чудесна история, благодаря за споделянето. Вярвам и се надявам  :pray:


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Andjelika11 в пн, 28 май 2018, 12:21
:
Скъпи мами и сестри по съдба, с радост ще споделя и нашата история, имайки предвид, че точно тук винаги съм намирала сили и мотивация да продължа. Накратко разказът ми може да се обобщи с: 2 години опити, 20 хил. лв. инвестирани, 4 ин витро процедури, 2 инсеминации, безброй изпити хапчета и още толкова инжекции. Ето и по-дългата версия.
Със съпруга ми знаехме, че той има проблем и можем да имаме дете единствено инвитро. Причините са много: късно сваляне на тестисите, боледуване от заушка, варикоцеле. Резултатът - много лоша спермограма, която не се повлия от никакви медикаменти.
Да отбележа, че аз имам едно дете от друг партньор и не се предполагаше да имам проблеми със зачеване и износване. Освен че към старта на опитите ни бях вече на 35 години.
И така първата ни грешка още в самото начало беше да се заблуждаваме, че инвитрото е панацея и стига да поискаме ще имаме дете веднага. Съответно вместо да използвам времето да проуча лекари или да кандидатстваме за финансиране, ние се мотахме. Към това се консултирахме с лекар уролог, неспециалист и след една спермограма в обикновена лаборатория той ни заблуди, че естествено забременяване не е изключено. Още загубено време в пиене на разни добавки и следене на овулация. В крайна сметка стигаме до репродуктивна клиника и въпреки всичките ми резерви към доктора, правим първи опит там. Нова грешка все от бързане. Стимулацията тече без изследвания на хормони, няма пробен трансфер и имаме на финала 2 лоши ембриона, които ми трансферират. Сигурна съм в неуспеха и той е факт. Бих призовала всеки да си избере внимателно лекар, на когото има доверие.
След това разочарование и след среща с "подходящите" хора лесно се подхлъзваме към алтернативни методи, убедени в теорията на конспирацията срещу здравето. Следва един срамен период на масажи, пиене отново на разни добавки и губене на време. След няколко месеца съм готова за следващ опит, но не и да се лекувам в друг град, което доста ограничава избора на лекар.
Във втората клиника, която посещаваме най-после разбираме сериозността на ситуацията. Шансовете са малки. Спермограмата е много лоша, моят резерв намалява, откриват ми и завишени НК клетки. Правим мъчителен опит по дълъг протокол и на финала сме с 9 яйцеклетки и...3 сперматозоида. Решаваме се на донор без много мислене, въпреки че преди това съпругът ми не беше готов да обсъжда темата. Резултатът отново е отрицателен след трансфер на 3 ембриона. Но този път съм готова да действам веднага и след теста на следващия ден съм в клиниката и обсъждаме донорски инсеминации. Правим 2, които мисля, че бяха излишни процедури, прахосване на пари и надежди.
След малка почивка идва следващия неудобен момент в нашата история. По принцип съм прагматичен и здравомислещ човек, затова сериозно осъждам посещенията на една позната при врачка. Но ето, че първия възможен уикенд съм строена в двора на същата и след 3 часа чакане имам един единствен въпрос: ще имам ли още деца. Не ми се мисли как щях да постъпя при друго развитие. Но тя е категорична, че да ще имам. Не само това. Казва ми къде да отида да се лекувам.
И ето ме в първия работен ден на новата година записана в клиника в друг град на 200 километра, откъдето живея. Почти се отказваме след много часове в чакалнята, но в крайна сметка там се запознаваме с нашия лекар. Все съм чела за това из форума, но ето че той съществува :) Планираме и правим нов опит, съчетан с биопсия на тестисите на съпруга ми. Отново ползваме и донорски материал. Трансферират ми 1 перфектен бластоцист и отрицателният резултат след две седмици ме шокира. Но вече съм толкова решена, че нищо не може да ме спре и след 2 месеца съм отново в чакалнята.
Докторът обаче не е толкова убеден в действията. След вече 3 неуспешни опита ми предлага биопсия на маточна лигавица. Потвърждават се завишени НК клетки и на следващия опит ползваме лепило + лазерен хечинг.
В деня на трансфера имаме 3 не много добри ембриона. Един от тях явно се оказва упорит, за да се захване, развие и превърне в нашия към момента тримесечен син.
Нямам думи да изразя благодарността си към лекаря, ембриолозите и онзи прекрасен, анонимен човек, станал донор, за да се роди нашето дете.
И с това приключва историята за сбъдването на нашата мечта, за да започне една друга история - на нашия живот като четиричленно семейство.
Надявам се споделеното да намери и помогне на някого. Постарах се да се придържам към фактите и не толкова към емоционалната страна. Готова съм да разкажа повече на всеки, който би имал интерес или нужда от информация и помощ.
Кураж и търпение на всички по пътя на преследване на щастието!
Извинявай може ли да споделиш кой е лекаря и врачката каде се намира ?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Мagnollia в сб, 30 юни 2018, 01:03
Моята история е като всяка една история на дълго чакана рожба. Трудна. Но с Щастлив завършек.
Със съпруга ми се оженихме на по 29 години /юли 2007г./ и решихме да си дадем 2-3 години "младоженски" както ги наричахме и да не бързаме на всяка цена да правим бебе, но пък решихме да не се пазим много. За всеки случай заради възрастта си и напътени от кумата ни, която след много инвитро процедури още не беше забременяла си запазих час в началото на 2008г. за преглед при доктор Персенска в старата клиника. Направихме рутинните прегледи, спермограма, хормони и цветна снимка и ни увериха, че всичко е наред. Успокоихме се. В края на 2010 година ние решихме да станем малко по-целенасочени и да таймирам овулацията и да проследим нещата. Месец след месец, а бебе нямаше. Изведнъж в края на 2011 г. започна едно непрекъснато кървене - цикъл по 15 дни. Тогава на един преглед при доктор Димитров от Токуда той видя някакво образувание на входа на шийката на матката и каза, че трябва да ме види доктор Карагьозов, шефа на гинекологията в Токуда. Записах час за началото на март. При прегледа доктора взе биопсия и я изпрати за изследване. Оказа се Ендометриоза. Помня много добре на стената на кабинета му един макет на женската репродуктивна система, той ми обясни точно къде се намира това образувание и ми каза, че отстраняване от такова място е много трудно и рисково, но една бременност ще помогне да се изсуши. "Забременявай" ми каза. Като че ли аз не опитвах до сега. От април 2012 година минахме през много лекари специалисти по ендометриоза - шефове на болници и отделения - не искам да изброявам и да посочвам, че няма смисъл. Всички ми казваха - много е рисково, не мога да те оперирам. Един от наистина добрите специалисти по ендометриоза в Европа доктор Бернар Хедон от френския институт по Ендометриоза беше на един семинар в България в края на 2012г. Прегледа ме, погледна ме и каза. Забременявай, това не може да се оперира. Тогава започнах да проучвам и да чета за моя тип ендометриоза - Ректовагиналис. Т.е. образуванието беше засегнало не само шийката на матката, но беше се враснало към ректума. Най-кръвоснабденото място в женския организъм и най-недостъпното за операции. Такива операции имаше тогава 2 направени в Европа, с недостатъчно добър резултат и една в Русия. В България никой не беше правил такава операция, а и никой не искаше да направи.
Тогава в началото на май 2013 година отидох в новата болница Надежда и си записах веднага час за доктор Стаменов. Заради това, че съм ходила в клиниката преди години те ми пазеха досието и се водех пациент на болницата и затова запазих час за след около месец. На прегледа, който продължи около час доктора ме гледа няколко пъти, извика доктор Еленчев да ме види и той и каза че това нещо, ако не се оперира ще ме превърне в инвалид. Че шанса да забременея е крайно минимален заради токсичната среда, която създава ендометриозата  и няма да водя нормален живот. /Не искам да се разпростирам в подробните му обяснения, а и не е нужно, но си беше доста страшна прогнозата му за бъдещето/ Каза ми, че иска да проучи по-подробно случая и да се чуе с негови колеги в чужбина и да го обсъдят. Ще ми звънне за час. Последното ми се видя невероятно - да ми звънне за час, но си замълчах. Бях решила като мине лятото съма да си запиша час пак и да искам да направим въпреки това една проба инвитро.
Да , но след 20 дни ми се обадиха от болницата и казаха, че доктор Стаменов ме вика на преглед. Записах си час и на прегледа подробно ми обясни какво е проучил, какви са рисковете, как той ще процедира и така натътк. Казах, че искам да го обмисля известно време и ще си запиша час за да кажа какво съм решила.
Страха тогава ми беше при операцията да не се наложи отстраняване на матката и яйчниците. Това ми беше най-големия страх. Затова септември като отидох му казах, че въпреки всичко искам един опит инвитро. Той се съгласи, но каза, че преди това трябва пак да проверим тръбите с цветна снимка. Той ми я направи и каза, че вижда запушване и преди инвитрото трябва лапароскопия за да я отстрани, ако има хидросалпингс. Ноември 2012г. направихме лапароскопия, оказа се леко изкривяване, което се е коригирало с лапароскопията. Декември направихме инвитро, което завърши януари 2013г. с извънматочна бременност и отстраняване на дясната тръба. Имах 2 замразени ембриончета и настоях септември 2013г. да направя още един опит - неуспешен. За емоциите няма да говоря - но се изправих пред ситуацията и реших, че ще се оперирам. Доктора събра екип от трима главни оператора - той, доктор Еленчев и доктор Григоров /блестящи лекари, просто невероятни/ и на 10 декември направиха първата такава операция в България, която продължи от 9 часа сутринта до 3 часа следобяд. Освен това образувание са открили и едно голямо колкото юмрук ендометриозно огнище, което било обхванало сигмата на дебелото черво - отстранили 10 см. от червото и отстранили успешно основното еднометриозно огнище. Много трудна и много тежка операция, работили са при непрекъсната загуба на кръв - имам преляти почти 2 литра кръв..., а моята кръвна група е много рядка /0-/. Били са готови с тази кръв, предварително. Може би за тогава това беше и първата такава успешна операция в Европа.
Седях 5 дни в реанимация, после 5 дни в отделението в болницата. Започнах лечение със Золадекс и влязох в принудителна менопауза, която при мен продължи една година.
Три месеца след възстановяването на цикъла направих много лека стимулация с 3 инжекции Менопур малка доза и забременях. Имах прекрасна и лека бременност, много леко раждане /секцио, понеже нямаше как да е естествено заради операцията/, а сега една хала за дъщеря с прекрасното име Магдалина.
В резюме, ако сте стигнали до тук, искам да кажа, че никога, дори и в най-тежките си моменти не загубих увереност, че ще имам дете. Когато направих третото инвитро, имах усещане че съм бременна толкова силно, че като казвах на ММ, той ме гледаше странно - явно му съм се виждала луда. :) В деня, когато направих кръвния тест си признавам, че си позволих малко несигурност, но като видях ЧХГ над 900 се захилих наистина като луда.
Сега се шегувам с мъжа ми, че ме е наблюдавал при всякакъв хормонален небосклон - в менопауза, в бременност и в кърмене, и ме е видял при всички възможни ситуации.
Пожелавам на всеки искащ да получи благодат. Защото детето е това - благодат, благословия...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: eli_t в пн, 09 юли 2018, 22:27
Леле, Магнолия, историята ти е.... Направо ме остави без думи.... Много се радвам, че краят е щастлив! Пожелавам ти само хубави моменти от тук нататък и дъщеря ти да е борбена колкото теб! 


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Terry8 в пт, 27 юли 2018, 15:36
Магнолия, много трогателна история. Помня те от времето, когато за пръв път отворих форума на клиника Надежда. Освен и аз да споделя моята история, може да е от полза на някое момиче.

С мъжа ми се запознах, когато бях на 33 години. След година решихме, че сме готови да имаме дете. Минаха 3 месеца, но не се получаваше. Разбира се, не съм хранила илюзии, че ще се случи веднага, особено на тази възраст. Тогава имах една колежка, която беше забременяла инвитро при д-р Стаменов и тя ме посъветства да си запиша час за клиника Надежда, да съм спокойна, че имам кой да ми помогне, ако не се получат нещата...чакало се месеци. Не знам дали не предизвиках съдбата с това, но си записах час. Разпределиха ме при д-р Цветков за след 6 месеца.

Минаха 6 месеца, но аз не забременявах. 2 години по-рано цикълът ми изведнъж след преживян стрес се промени и стана с продължителност само 24 ч. Бях обиколила няколко "светила" в търсене на проблема, всичките ми обясняваха как било нормално щом хормоните са ми в референтните граници. Но аз бях убедена, че тази "аномалия" има нещо общо с това, че не се получава бременност. Веднага на прегледа при д-р Цветков му обърнах внимание на това. Той също като другите лекари не го счете за особен проблем. Хормоните бяха що-годе ок, тсх излезе 2.6, започнах л-тироксин, последва цветна снимка на тръбите - там нещата бяха добре, спермограмата ни беше отлична...посъветва ни да опитаме естествено още няколко месеца, като проследяваме овулацията. 2 месеца нищо не се получаваше. На третият месец докторът каза, че ще опитаме с нещо да подпомогнем имплантацията - предписа ми след овулация дуфастон и медрол...след 14 дни тестът за бременност беше положителен, но бременността за съжаление не се разви, беше биохимична. Тогава твърде емоционално приех нещата и реших, че ще сменя доктора.

Преместих се в клиника Малинов при д-р Калчев. Там посетих доц. Русев, който откри, че съм хомозигот по PAI 4G/4G и имам високи НК-клетки...доста високи. Предписа аспирин след овулация и вливки на интралипид. Последваха още няколко месеца естествени опити на аспирин и вливки, при които нищо не се получаваше. Д-р Калчев беше оптимист и ни окуражаваше да продължаваме естествените опити. Цикълът ми продължаваше да бъде 24 часа, никой не смяташе това за проблем, бременност не се получаваше...След 3-4 месеца при д-р Калчев реших да се върна в Надежда и директно да пробвам инвитро на ЕЦ. Преместих се при д-р Персенска. Още на първият преглед тя отсъди "да правим нещо, ако е имало да става нещо, щяло е да стане". Винаги ще съм й благодарна за това, което направи. Всяко нейно действие съвпадаше с моето мнение.

Първо опитахме една инсеминация, въпреки че доста бях чела за инсеминациите и знаех, че шансът е нищожен. Просто ме хвана някакъв необясним страх да минем веднага на инвитро. Инсето беше неуспешно. Никак не реагирах, очаквах го. Последва биопсия на матката...лоша. Трябвало да ми слагат лекарство. Нова биопсия след лекарството...още по-лоша :) Отново трябвало да ми сложат лекарство. Тук д-р Персенска каза, че повече лекарство няма да слагаме и директно ще минем на ест. цикъл. Отидох една сряда на нормален преглед да проследим фоликула и тя ме попита дали искам да се опитаме да извадим тази яйцеклетка на естествен цикъл. Без да се замисля отговорих с да. Пуснаха ми хормони и определиха дата за пункцията след 2 дни. Тук предполагам, че извадих огромен късмет, защото първо закъсняха с поставянето на прегнила, което ми даде по-голям шанс да хванем фоликула преди да се е спукал и второ - бях първа в списъка за пункции. Благодарение на момичетата от форума на клиника Надежда (благодаря ви!) отказах упойка и всичко приключи безболезнено за 2 минути. Хванахме фоликула и имаше яйцеклетка. За всеки случай отидох в клиника Малинов и влях интралипид 1 ден след пункцията. Върнахме ембриона на 3 ден. Беше най-болезненият трансфер...моя грешка, защото бях стискала прекалено дълго и пикочният мехур много ме болеше. Д-р Персенска каза, че съм прекалила и даже ми предложи да ми сложат катетър. Отказах, но много, много ме болеше. Мислех, че нищо няма да стане, защото буквално се превивах от болка. Веднага след трансфера отидох до тоалетната. Едвам изтраях на масата да минат 10тина минути, за да ида до тоалетната. След 2 дни започнаха страшно силни болки все едно ще ми дойде цикъла. Вече бях убедена, че нищо не е станало и се е получил някакъв хормонален срив. Спомням си, че не можех да седя на стола от болки, в леглото се превивах. Бях просто убедена, че нищо не е станало. Бяха ми предписали аспирин протект, медрол и утрогестан. Естрофем отказах поради други причини. Докторката потвърди, че в моя случай може и без него. На 8-мия ден от трансфера забелязах капчици кръв и вече имах много силни болки като при цикъл и реших, че веднага отивам да пусна чхг и да се свършва тази мъка и да спирам лекарствата. И тук дойде изненадата...доста високо чхг...обадих се в клиниката, казаха ми да спра аспирина, само ако течението се засили. Не се засили, а спря след 1-2 дни. На първия преглед се потвърди бременност. Д-р Персенска ме прати при имунолозите да пуснем НК клетки, защото биопсията преди инвитрото, както споделих по-горе ми беше много лоша. Пуснахме и резултатът беше много висок...имунолозите изказаха съмнения за изхода на бременността, ако не влея октагам. Тук вече се отклонявам от темата и ще спра. Само ще напиша, защото може да е от полза на някое друго момиче, попаднало в същата ситуация. Октагам отказах, беше ме страх. Вместо това влях интралипид при доц. Русев след втория чхг тест, когато видях, че се удвоява, и след това още веднъж в 9-та седмица (нямам представа дали е помогнал или просто тези НК клетки не играят чак такава голяма роля, каквато им се отдава). Бременността мина леко и успешно. Родих с планово секцио в 38-ма седмица.

Пожелавам много вяра, надежда и успех на всички момичета, които в момента минават по този път. Никога не се отказвайте и вярвайте в добрия изход!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Jacqui в пн, 13 авг 2018, 12:18
За първи път се осмелявам да пиша във форума, въпреки, че съм от тези хора, които тайно го ползват с години.
Накратко моята история - поради ред здравословни проблеми, опитите за дете продължаваха близо година. Може би си мислите, че не е толкова много, което действително е така, благодарение отчасти на форума:)
Преди три месеца имах планувана лапароскопия по повод ендметриозна киста, е, нещо ме караше да мисля, че това няма да се случи и че този път ще стане:) Седмица преди закъснението ми, тестът беше положителен. Не можех да повярвам, още не мога, но това чувство преди да се е случило още... няма как да се обърка.
Как стана - пих Витекс същия месец, тъй като четох положителни коментари от форума, пих го до овулацията ми, която беше доказана с фоликулметрия- докторът за първи път ми каза колко е удебелена лигавицата този път. Сигурна съм, че това беше благодарение на витекса:) Взех си тест за овулация - за първи път две ясни плътни черти! Знаех си, че това е точният момент. Овулирах точно от яйчника с голямата киста... затова лекарят нямаше много надежди. Този и следващите два дни бяха опитите:)  За първи път си вдигах и краката:D
На следващата седмица 5 дни по късно, усетих и самата имплантация. Всичко беше както момичетата тук споделяха.
Искам само да кажа едно огромно благодаря на форума и на всички момичета, които не се страхуват да споделят тук. Благодарение на тях донякъде видях за първи път двете черти:)
Успех на всички, рано или късно ще стане. Хранете се здравословно и опитайте натуралното първо. Не искам да правя реклама на Витекс, а на билките, които биха стимулирали овулацията ви и редуцирали развитието на кисти:)
Най важното е да сте спокойни и. да имате вяра, че този път ще стане:)


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: ekaterina1345 в вт, 02 окт 2018, 10:49
Здравеите имам вапрос вазможно ли е да е настъпила оволация преди последната инжекция за задържане ?


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: anIadI в чт, 11 окт 2018, 10:26
Здравейте,
Бих искала да разкажа за моя ин-витро опит. Реших да но направя, защото, когато установяваше моята бременност, лекарката само повтаряше „Ти си едно от чудесата на клиниката“. А чудото беше просто вяра в природата и възможностите на човешката физика.

Родих през юли 2018 г. , а опити ин-витро в клиника Надежда започнахме през февруари 2017 г., Когато започнахме, аз бях на 41 г. По принцип, проблемът беше „мъжки фактор“ – много голям процент сперматозоиди с неправилна структура.

След като ме видя как видимо треперя от страх от хормоналната стимулация, която ми се отразява много зле, Д-р Персенска ми предложи да направим няколко опита на спонтанен цикъл. Знаете, при този метод не се прилага хормонална стимулация, а пункция, оплождане и трансфер могат да се правят всеки цикъл.
На този етап, много сериозно пиех няколко хранителни добавки, които аз преценявах, че подпомагат запазването на детеродните функции: Витекс – заради високия ми пролактин, Магнезий-калций-манган на Допел Херц – заради мангана, който активизира хипофизата и Вечерна иглика. Тези хранителни добавки приемах 6 месеца преди първоначалния преглед и установих, че са повлияли на хормоналните нива на Пролактин, Инхибин Б и Анти Мюлеров хормон.

Започвайки процедури, Д-р Персенска ми изписа Иногинол, а аз спрях другите хранителни добавки. Допих си само Вечерната иглика.  

Февруари 2017
Лекарката ми обясни, че хормоналните изследвания може да са в норма, но проблемът на жените с напредване на възрастта е всъщност нарушената ВЕЧЕ структура на яйцеклетката.
Искам да подчертая това, защото е факт, за който не се говори и се оказва много неприятна изненада за жените над 35 години. Хормонални нива могат да се коригират с препарати, но как могат да се коригират липси в структурата на клетката?
Оплодената яйцеклетка от пункцията през този месец не се разви добре и не се стигна до трансфер. Ясно беше, че това, което пия, не е достатъчно.

Март 2017
Спомних си, че, за да забременее, моята зъболекарка беше правила курс рехабилитация в Клиника Салус. Реших, че тя, като медицинско лице, е по-наясно от обикновените ми приятелки и е добре да следвам нейните действия. Направих курс от 12 часа рехабилитация, включващи процедури с лазер, ултразвук, акопунктура и масажи. Обясниха ми, че действието на курса трае 6 месеца. Съжалявам, че не приех за себе си цифрата от 3-4 месеца, както ми подсказваше интуицията.
Целта на рехабилитацията беше – стимулация на яйчници с цел забременяване.
Разбира се, по време на рехабилитацията не съм правила пункция.
Отделно от това, пак на своя глава изписах и мъжа ми започна да пие две хранителни добавки. Трибулус, или Бабини зъби – екстракт. Има го и на хапчета. И Биотин-канела-хром пиколинат. Той ги приема само един месец преди да се получи годно ембрионче.

Май 2017
И така, оплодената яйцеклетка през май 2017 се разви много добре.
За съжаление, лекарката откри полип в матката, който трябваше да се махне преди трансфера. Наложи се да замразим ембриончето за няколко месеца.
Аз станах на 42 г.

Юни 2017
Операция за премахване на полипи в матката.
Оказа се, че операцията е оказала влияние върху дебелината на лигавицата, което е много важно при трансфер. Започнах борба за възстановяване с гимнастика за оросяване на лигавицата на матката.

Юли 2017
Оплодената яйцеклетка от пункцията през юли не се разви добре. Вече бяха минали 4 месеца от рехабилитацията и явно действието й беше отминало. Обмислях да повторя рехабилитацията, но през август, когато всички са във ваканция, не успях да направя нито рехабилитация, нито пункция.

Септември 2017
Направих втора рехабилитация, в Клиника Щерев, с друга цел – стимулация на лигавицата в матката, с цел възстановяване от операцията през юни и стимулация на лигавицата за успешен трансфер. Включваше 12 процедури с магнитно поле и акупунктура с лазерна писалка. Смених клиниката само защото ми беше по-близо.
За стимулация на лигавицата, започнах и специална гимнастика, препоръчана от рехабилитаторите.

Октомври 2017
За съжаление, настинах и не можах да се оправя навреме, за да направим пункция през октомври.

Ноември 2017
Тъкмо когато лекарката ми изгуби търпение и заяви, че трябва да премина към стимулация или дори донорство на яйцеклетка, направихме трансфер на успешно размразен ембрион /от май 2017/ и се случи бременност.
Бременността премина абсолютно нормално, родих 7 дни преди термин, детето се роди почти 3 кг.
Абсолютно убедена съм, че работата на рехабилитаторите, билките, хранителните добавки и гимнастиката помогнаха за това да се случи това „чудо на клиниката“, да стана майка на 43 г., при допълнителен „мъжки фактор“ като препятствие.  Не забравям да спомена професионализма и подкрепата на лекари акушер-гинеколози и ембриолози!

Успех на всички в тази борба! Не се отказвайте в никакъв случай! Борете се със всички средства!


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Zvezda1988 в нд, 21 окт 2018, 17:59
Здравейте! И аз искам да споделя моята сбъдната мечта с Вас, нека и аз бъда надежда. Всичко започна преди 7години, когато решихме и ние да си имаме детенце.Мина една година никакъв резултат. Отиваме на специалисти и двамата, резултат азооспермоя при мъжа ми. Направихме операция от варикоцеле никакъв резултат.След още една изгубена година кандидатстваме за помощ от фонда следва инвитро.След успешна стимулация извадени 24 яйцеклетки, но нито един сперматозоид от направено ТЕСе. Голямо разочарование и изгубени надежди. Тъкмо се отказахме чух името Семра Кахраман. Заминаваме за Турция в клиника Мемориал. След успешно микро ТЕСЕ се намериха сперматозоиди.Оплодени 5 ембриона.Трансфер на замразен ембрион. И благодарение на Господ чудото се случи и при нас. Роди ни се прекрасния ни син.Не се отказвайте момичета.Бъдете силни и търпеливи.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Gabriele82 в вт, 27 ное 2018, 14:36
И аз вярвам, че нещата ще се случат. Вярвам на специалистите от Свети Лазар- доктор Лачев ми вдъхва много вяра и надежда, че нещата ще се получат. При всяка среща ми казва, че трябва да вярвам силно и да не мисля негативно.


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Мира Иванова в пн, 03 дек 2018, 21:05
Аз не съм за тук защото моята мечта не се сбъдва, аз отказвам да приема факта и няма с кого да споделя в прав текст как се чувствам. На 38 г. съм, имам един спонтанен аборт през 2011 г. и някак имам бариера към метода ин витро. Можем да си го позволим, аз просто още явно се надявам незнам на какво. И двамата бяхме с.проблеми - той с псориазис, който му докара криптозооспермия, аз без овулация. Той оправи спермограмата, аз не блестя с редовна овулация, все пак се случва, ко усещам, че емоционално се сривам яко. Обезверявам се и ставам агресивна към себе си.
Той пътува, замина снощи и това за мен е дълга пауза. Мъчно ми е и не знам как да се мотивирам. Просто не приемам, че не се получава и тая гняв "защо на мен"...


Титла: Re: Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Публикувано от: Cristi в пн, 03 дек 2018, 22:04
Не си само ти, така че "защо на мен" не върви. И с риск да прозвуча много нетактично, ще посъветвам да не губиш време, защото годините минават и проблемите ще се увеличават/задълбочават :peace:

Намери АРТ специалист, посъветвай се! Ако все още имаш бариера, избери дали да осиновиш или дали да приемеш факта, че може да не станеш родител. Винаги има избор и си е твой :hug:


1