BG-Mamma

Деца => Нашите деца от 1 до 6 години => Темата е започната от: Н а т и в нд, 02 ное 2008, 22:20



Титла: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Н а т и в нд, 02 ное 2008, 22:20
Това се превръща в проблем вече, защото дъщеря ми през цялото време, през което сме заедно не се отделя от мен, не се заиграва почти с нищо или ако го прави е за кратко. Освен това постоянно ме бомбардира с въпроси. Знам, че е нормално за възрастта /тя е на 4 г./, но отговора на повечето от нещата, за които ме пита тя го знае и въпреки това ме пита отново, сякаш ме проверява дали внимавам  ;-) Буквално ме обсебва и се чувствам като нейна играчка и занимание. В края на деня съм като изцедена и на моменти ставам по-рязка с нея, след което ми става криво. Само навън, когато играе с приятелчетата си не ми обръща никакво внимание, иначе вечерно време с баща й дума не можем да си кажем - изглежда ревнува и непрекъснато ни прекъсва и надвиква. Същевременно не мисля, че е болезнено привързана към мен, защото макар и в редките случаи, когато сме я оставяли на баба й не е имало драми, освен това си ходи на градина с удоволствие.
Не знам период ли е, аз ли някъде греша и изобщо какво да предприема  :thinking: Приемам съвети!


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: bib.bib в нд, 02 ное 2008, 22:36
Нати, не мога да ти дам съвет, защото съм в сходно положение. В добавка към описаното от теб, дъщеря ми ревнува и когато обръщаме каквото и да е внимание на брат й, който е доста по-голям. Единствената разлика е, че не повтаря въпросите си, но те така или иначе са безброй. Наскоро четох някъде, че дете на 4 задава средно 400 въпроса на ден. Вечер след градина задължително иска отчет какво съм правила, докато не сме били заедно  :oops:
Ще следя с интерес темата.


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: gd3 в нд, 02 ное 2008, 22:36
Мислех ,че само при нас е така .Според мен не е период -дано да се лъжа .Има ли с кого да играе не ме търси .В противен случай е все до мен .Изобщо не се заиграва сама


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: anette1104 в пн, 03 ное 2008, 01:08
Моята тактика е - "ти ми кажи защо...мисля че знаеш".
С това туширам част от 000 защо-та.
*
За заиграването-инвестирам значително време да и показвам неща и да ги правим заедно(как се редят гердани,обличане на кукли от хартия,игра сам на домино,рисуване с водни бои,апликации от хартия и др,материали и камари други). Предлагам и 2 занимавки,тя избира и има "условие"-докато аз си пия кафето пред пс-ти редиш кукли, или докато стане 5 аз готвя-ти .. Като цяло е успешно,често идва да ми наднича в чашата дали съм свършила,но общо взето работи.


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: зеФс в пн, 03 ное 2008, 08:15
Не, че съм отгледам цяло стадо деца, но знам, че това е нормално. Поредния период. Въоръжи се с търпение и отговаряй като на голям човек на въпросите. Нали не мислиш, че това ще продължи до сватбата?


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Клото в пн, 03 ное 2008, 08:59
Период е, да. И Кристиян премина през него, нищо, че е момче. Той ревнуваше и мен и баща си едновременно, зависимост с кой е в момента. Но мен направо не ме оставяше на мира. Ако сучайно баща му ме прегърнеше пред него, той започваше да го удря и бута, вкопчваше се в мен и викаше ''това е моята мама''.  :mrgreen: Не му млъкваше устата, имах чувството, че това дете говори и докато спи. Вървеше след мен и намилаше. И навън така - излезем на разходка, а той не спира да задава въпроси и задължително си чакаше отговора. В състояние беше да повтаря едно и също нещо хиляда пъти, докато не се предам и не му обърна внимание.
В един момент просто престана, даже и аз не разбрах кога.  :thinking:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Надежда! в пн, 03 ное 2008, 09:29
Период е, да. И Кристиян премина през него, нищо, че е момче. Той ревнуваше и мен и баща си едновременно, зависимост с кой е в момента. Но мен направо не ме оставяше на мира. Ако сучайно баща му ме прегърнеше пред него, той започваше да го удря и бута, вкопчваше се в мен и викаше ''това е моята мама''.  :mrgreen: Не му млъкваше устата, имах чувството, че това дете говори и докато спи. Вървеше след мен и намилаше. И навън така - излезем на разходка, а той не спира да задава въпроси и задължително си чакаше отговора. В състояние беше да повтаря едно и също нещо хиляда пъти, докато не се предам и не му обърна внимание.
В един момент просто престана, даже и аз не разбрах кога.  :thinking:

Все едно за моето дете разказваш, само дето още не е преминало този период.


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: bobi_bgd в пн, 03 ное 2008, 09:34
Нати, и ние минахме през подобен период, като мисля вече сме в затишие и в последно време се присеща пак така да прави, но най-вече в посока да съм плътно до него и да играем заедно, с тази разлика, че му се иска по цял ден да сме така.
Що се отнася до "защото" за неща, които вече съм обяснявала и съм сигурна, че знае отговора и аз прилагам "кажи ти" или нещо като състезание кой знае повече, защото той обича да се състезава и да печели.
Преди време някъде бях срещнала обяснение на "защото", за неща, които детето знае, като начин за общуване на хлапето с нас, търсене на такова общуване.
Пробвай да й предложиш интересна за нея и приемлива за теб форма да пообщувате вечер. Защото след цял ден в градината, после на площадката с децата, мисля, че наистина децата искат и с нас да се видят.


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Н а т и в пн, 03 ное 2008, 09:36
Моята тактика е - "ти ми кажи защо...мисля че знаеш".
С това туширам част от 000 защо-та.

Това и аз го ползвам напоследък и наистина работи. Така и разбрах всъщност, че ме пробва постояннно... ;-)

Нали не мислиш, че това ще продължи до сватбата?

Тази мисъл ме крепи  :mrgreen:

Ако сучайно баща му ме прегърнеше пред него, той започваше да го удря и бута, вкопчваше се в мен и викаше ''това е моята мама''.  :mrgreen: Не му млъкваше устата, имах чувството, че това дете говори и докато спи. Вървеше след мен и намилаше. И навън така - излезем на разходка, а той не спира да задава въпроси и задължително си чакаше отговора. В състояние беше да повтаря едно и също нещо хиляда пъти, докато не се предам и не му обърна внимание. 

Все едно описваш моето дете  :crazy: Тя и на децата навън непрекъснато напомня, че "това е моята мама" и не разрешава много-много приказки помежду ни  :hahaha: Аз съм много контактна, обичам децата и обичам да си говоря с приятелчетата й на площадката, но не ми се дава тази възможност...
А за говоренето - аз по това разбирам, че ще спи - чак тогава млъква  :lol:

Преди време някъде бях срещнала обяснение на "защото", за неща, които детето знае, като начин за общуване на хлапето с нас, търсене на такова общуване.

И аз до такива изводи стигнах, но се чудя откъде тази засилена нужда от още общуване, при положение, че не спираме да го правим, докато сме заедно и няма повече накъде... :thinking: Явно трябва наистина някаква нова форма да намеря, при която хем аз да не се изтощавам и изнервям, хем и тя да е удовлетворена.
Поне да се залепи малко за баща си, та да си почивам от време на време, ама тя не... :mrgreen:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Весела съм в пн, 03 ное 2008, 10:09
Хайде и аз да се запиша в отбора.
Дъщеря ми е втора седмица в къщи болна (не ходи на градина) и сме по цял ден заедно. Вечер се чувствам изцедена все едно съм прекопала три ниви (не че съм го правила, ама на такова ми прилича  :mrgreen:)
Тя е буквално залепена за мен и пороя от думи и защо-та не спира. Чак се чудя кога поема въздух при цялото това говорене. Лошото е, че ако съм се разсеяла и не внимавам тя повтаря до откат...  :ooooh:

Номера със "ти ми кажи защо" вече не важи. Уви, за кратко вършеше работа. Сега ми казва: "не, ти кажи"   :lol:

Чакам и аз да премине скоро  :pray:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Bili в пн, 03 ное 2008, 10:33
И при нас е така :)Започна с раждането на бебето и още продължава.Сега е лесно,защото ходи на градина,но първите месеци бяхме заедно по цял ден трите и понякога ми идваше нагорно :tired:
Анете,благодаря за идеята с низане на гердани,мисля,че ще и хареса :peace:
Сега да ви кажа една тайна-като ви стане досадно,си спомнете за периода на тръшкане и истерии(ако сте го имали де) и ще ви стане едно мило за сегашното питащо човече :mrgreen:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Аурора в пн, 03 ное 2008, 10:33
Хайде и аз да се запиша!


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: mishlentze в пн, 03 ное 2008, 10:36
Нати, и аз се чувствам по същия начин, само че и двете ме бомбардират с въпроси по едно и също време, надвиквайки се, крещейки и блъскайки се ако не успеят да надвикат, посбиват се даже :roll: За "мойта мама" при нас положението е най-вече между тях двамата, представи се по колко пъти на ден обяснявам, че ъм мама и на двамата, ама не вдяват особено или поне не им държи дълго :lol: Отделно когато се опитам да обясня роднинската им връзка с баба им например става страшно, не можело тя да  ме е родила, аз съм си била само нейна мама, как ли не въртях и суках, та да обясня, ама тя не ми дава зобщо да стигна доникъде. Става въпрос за щерка ми :crazy:

Сега като прочетох че твойта "кака" и тя такива ги върши и се отчаях :tired:

Ще следя темата си интерес, намерих интересни решения на проблема, ще опитам и това :hug:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Н а т и в пн, 03 ное 2008, 11:02
Отделно когато се опитам да обясня роднинската им връзка с баба им например става страшно, не можело тя да  ме е родила, аз съм си била само нейна мама, как ли не въртях и суках, та да обясня, ама тя не ми дава зобщо да стигна доникъде. Става въпрос за щерка ми :crazy:

Този момент и при нас го има - с много авторитетен тон ми "обяснява" нещата и отказва да приеме, че баба й ми е майка. На всичкото отгоре честичко ме предизвиква да водим този "спор" - явно се забавлява, а аз й се връзвам и се обясняваме до безкрайност  :crazy:

Калина проговори късно и тогава бях много притеснена и непрекъснато четях теми за проговарянето тук, във форума. Как завиждах на родителите, чийто деца ги засипват със "защо" и ми се струваше пресилено успокоението, че един ден ще се молим да ни пощадят и да спрат с въпросите, но сега се убеждавам, че има нещо вярно  :lol: И всичко това, като се има предвид, че аз самата съм много бъбрива и постоянно плещя. Като се оплаквам на мъжа ми, той ми казва да спра, че съм същата като нея  :lol:
Майка ми си спомня, че като малка само като ме видели, че се задавам с баща ми се криели от мен или ме препращали един на друг да си починат малко от бомбардировките  :mrgreen:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Кипра Маца в пн, 03 ное 2008, 11:33
Има и по-лош вариант - понякога (често, всъщност), дъщеря ми не харесва отговора на зададения от нея въпрос и започва да се сърди. Или като и отговоря, ходи да пита баща си същото. И като добавя, че в момента е в някакъв "лъжлив" период, просто положението излиза извън контрол. Надявам се да отшуми колкото може по-скоро, но кой знае какво ни чака след това...


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Н а т и в пн, 03 ное 2008, 11:50
И като добавя, че в момента е в някакъв "лъжлив" период, просто положението излиза извън контрол.

Това за лъжливия период е другото, което ме озадачава  :thinking:
Лъже, ей така за спорта. Не се случва често, но се случва. Тази сутрин майка ми ми разправяше, че питала Калина дали сме излизали в събота, а тя й отговорила, че не сме и цял ден сме си стояли в къщи и съм си вършила някаква работа. Останах облещена, защото това ни най-малко не отговаря на истината - бяхме поне 3 часа навън.


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Кипра Маца в пн, 03 ное 2008, 13:26
А при нас е много често. Направо в някои моменти не мога да разбера лъже ли, или казва истината, толкова е убедителна. Колко приказки сме изговорили за тия лъжи, колко караници е отнесла... И продължава да си лъже.


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Н а т и в пн, 03 ное 2008, 13:37
А при нас е много често. Направо в някои моменти не мога да разбера лъже ли, или казва истината, толкова е убедителна. Колко приказки сме изговорили за тия лъжи, колко караници е отнесла... И продължава да си лъже.

Много са убедителни, наистина.
Само се чудя, защо го правят и то при положение, че не е нещо, заради което ще им се кара човек, та да крият и шикалкавят, а просто така  :thinking:


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: anette1104 в пн, 03 ное 2008, 14:01
Може и да е период (и най-вероятно) само дето това не го прави по-поносим,и констатирането му не го решава..
*
Аз четох че децата като цяло по-трудно инициират неща,т.е ако за нас е очевидно както може да се прави в стая в 400 играчки, за тях не е и се иска "научаване". Това обяснява и защо играят много добре като имат приятелчета,защото едното "учи"другото. Поради това аз ,както писах, съвсем умишлено имам сесии по обучение как да играем на това и онова и факт че като има достатъчно разнообразие от научени неща и и дам идея се заиграва сама.
2 ми трик е-диск с приказки или песни докато се занимава сама;децата си искат интеракция,затова ни и преслевдат,все едно дали мен,баща си или пощаджията, та затова пускам драматизации,хем език обогатява,хем истории чува,хем пак тишина за мен..
*
Другото е че част от ? могат да се игнорират,в около 80% у нас са за да си водим разговор,а не за познание,та аз или подминавам или карам да ми разказва какво е правила,приказка да преразкаже и пр,хем пак говори к е целта и ,хем аз не съм на мушката :D
*
За лъжите-дете до 4.5-5 год трудно прави разлика м-у измислица и лъжа. Не лъжат в нашия сми на думата,а съчиняват,за по-интересно или защото така им се иска да е. Аз често питам "така се случи или така би искала да се случи?" Питам защо съчинява,много често има съвсем смислено обяснение к е далеч от лъжата..


Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Биляна в пн, 03 ное 2008, 14:15

   Уцели ми болната тема :)Полудявам с това "защо".Но като му направя забележка започва още повече :roll:Има си любим номер:

         - Мамо, какво да правя?
        - Прави каквото искаш, играй си.
        - Не искам да си играя и за това ще ти задавам глупави въпроси.Мамо, това защо е хладилник?А това защо е шкаф?....................................   :x

   Не знам какъв е този период, но продължава повече от година.

   




Титла: Re: Залепена за мен и "защо" до припадък
Публикувано от: Н а т и в пн, 03 ное 2008, 15:12
anette1104, благодаря ти - както винаги много ценна информация и градивни съвети даваш  :)


1