BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: SUNNY_DELL в сб, 21 фев 2009, 23:23



Титла: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в сб, 21 фев 2009, 23:23
Здравейте момичета!
Имам ГОЛЯМ камък в обувката...
"Милото" е в командировки от шест до осем месеца в годината :sick:
Освен че мразя да съм сама и ми дойде over да мисля сама за:
1.сметки
2.дете
3.и училището му
4.и възпитанието му
5.и така нататък
не мога да се откъсна от "вирусната" мисъл за нещата, които може би ще ми бъдат  :twisted: милостиво спестени...
Накратко:как се справяте с липсата му и гадното, зеленооко чудовище, наречено РЕВНОСТ, КОГАТО НЕГО/ПО ДЯВОЛИТЕ/го няма, а всички ние знаем каква апокалиптична напаст могат да бъдат  :bad-words: колежките му


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: marsie в сб, 21 фев 2009, 23:33
Ти пък нямш ли колеги или съседи, или бивши?
Не излизаш ли с приятели? Не срещаш ли нови хора?

Може би и той си мисли същото...


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Katia_S в сб, 21 фев 2009, 23:39
Аз съм така вече 10 години, свикнах да не разчитам на него и засега се справям доста добре.  А с какво толкова са опасни колежките му  :thinking:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Sesylle в сб, 21 фев 2009, 23:54
Че какво толкова работи, че 6-8месеца е в командировка?!


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 00:06
Намират се ;-)
И какво от това?
Я се замислете на колко мъже можете да се обадите ако ви се ....... :oops: и колко от тях  биха дошли да ви помогнат ако просто ви изгори бушона на електричеството, и само това, и нищо повече?
И не искам да свиквам да не разчитам на него!
Защото за какво тогава,/отново ПО ДЯВОЛИТЕ/ са ни необходими "силните" половинки?
А що се отнася до колежките-то колко от нас не знят, че най-големите глупости стават точно в офиса и че жена и вода тръгнат ли, то спиране няма?


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: McKitty в нд, 22 фев 2009, 00:40
Бум и аз тук. Но аз не се оплаквам, защото той храни къща все пак.  :? Само тихичко си мрънкам под носа.
Другият понеделник си идва - след двумесечна раздяла...  :( Нямам търпение вече.
Най-лошото последствие от мъжовите командировки е, че аз пък командировам едно или и двете деца при баби, защото и на мен ми се налага да работя, а с две малки деца у дома (породени са) щеше да ми е много трудно. И ето сега малчо го няма, безумно много ми е мъчно за него и нямам търпение да го вземат в яслата, та поне през деня да знам, че са ми прибрани децата. А вечер ще се справям, някак. Нали съм майка...


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 00:50
А, да... :)
Работи в строителен отдел на "Мултинационална" компания  :bouquet: :bad-words:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: megan79 в нд, 22 фев 2009, 08:12
В кофти ситуация си :tired:.Баща ми цял живот е бил така,работеше по корабите,по късно се установи в друга държава.За себе си бях сигурна,че няма да се събера с мъж,който вечно го няма :naughty:.След 25 годишен брак се разведоха с майка ми,но то за това причини много де :crazy:,не само пътуванията.....


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Nightwish в нд, 22 фев 2009, 10:45
Хайде и аз да се запиша при мацките с отсъстващи половинки ...Как се справям?Ами справям се...За бушони и такива неща разчитам на баща ми и негови приятели, за другото  :oops:...стискам и толкоз!Не го ревнувам вече, свикнала съм, или може би ми е безразлично, поставих си граници,наложих си да мисля, че това не ме касае, с една дума негова си работа, и да ровя нищо няма да изровя,що тогава излишно да се тровя \ хаха, и рима даже има! :crazy:\
И на мен ми писва и то много, но за момента съм се примирила със ситуацията!Не сме единствени!Не съм чела статистика, но по лични наблюдения мъжа на всяка трета жена заминава я в друг град, я в друга държава за прехраната на семейството...Не можем да ги обвиняваме!Като няма работа там където сме, да седят ли?
Я си признайте честно, ако ви седят безработни вкъщи с месеци няма ли да сте по - недоволни?


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: iignatova в нд, 22 фев 2009, 11:40
Ние сме така откакто се познаваме /13г./, няма го по 5-6 месеца, връща се за 6 месеца и пак заминава. Как се справям? Смятам, че донякъде успявам да овладея положението, свеки от време на време дори му повтаря, че аз съм мъжът в къщата, защото в много ситуации се оправям по-добре от него. Колкото до ревността - мъжът ми е музикант, работи предимно в скандинавия , където жените като пийнат и нямат никакви задръжки, за това гледам да не мисля. В интерес на истината до сега не съм имала причина да го ревнувам, винаги ми е показвал , че държи на мен, че ме обича и уважава, което е най-важното според мен.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: palavata_monahinq в нд, 22 фев 2009, 11:59
Хм, незнам как бих се чувствала при толкова голямо отсъствие.
Щом със се съгласила да бъда с мъж, който има такава работа щях да свикна с времето.
Излишната ревност не ми е присъща.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Katia_S в нд, 22 фев 2009, 12:02
Относно бушоните сменям ги сама (за мой късмет съм инженер :lol:), а за ревността при всеки е индивидуално.
А що се отнася до колежките-то колко от нас не знят, че най-големите глупости стават точно в офиса и че жена и вода тръгнат ли, то спиране няма?

От горното стигам до извода , че нямаш никакво доверие на мъжа си. Моя е пилот понякога го няма за повече от 6 месеца, още преди да се оженим знаех в какво се забърквам. Но ако от скоро са почнали тези командировки напълно те разбирам отначало е много трудно   :bouquet:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 22 фев 2009, 12:03
То си е до тип човек ...
На някои семейства така им харесва, но щом теб не те устройва, повдигни въпроса за смяна на работата.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: stella tsankova в нд, 22 фев 2009, 12:08
Айде и аз тук. Ами дразни ме разбира се. Опитвам се да свикна.Все още не съм успяла. Но моя почна с командировките преди 5 месеца. Като родих. Хм , дали пък само работи  newsm78 Не, не искам да мисля. Налагам си, да не ми пука.От време на време се депресирам. Яхам метлата и така. Особено тези дни, фкато не мога да изляза в този сняг  :roll:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Sesylle в нд, 22 фев 2009, 12:22
Аз не бих могла да живея по този начин и слава богу не го и правя. ))
За какво тогава ми е мъж, когато няма да го има повече от половин година?


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 12:58
И не искам да свиквам да не разчитам на него!

Защо трябва да не разчиташ на него? Най малкото, което ще искам от мъжа ми, ако отсъства тооооооолкова дълго ще е да ми остави карта поне за сметките и да не се налага да ги мисля. Според мен единственото оправдано дълго отсъствие е заради пари ( в смисъл, ако няма друг по приемлив начин за изкарване на толкова ). Така, че ако съм сама и се налага да мисля за сметки, не ревност, ами направо бяс ще ме хване.


Я се замислете на колко мъже можете да се обадите ако ви се ....... :oops: и колко от тях  биха дошли да ви помогнат ако просто ви изгори бушона на електричеството, и само това, и нищо повече?

Имам на кого да се обадя за такива услуги , но не бих искала да се поставям в подобни ситуации, защото в един миг може като се върне от командировка да не го искам да остане.  ;-)


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: TheFireGoddess в нд, 22 фев 2009, 13:01
Здравейте момичета!
Имам ГОЛЯМ камък в обувката...
"Милото" е в командировки от шест до осем месеца в годината :sick:
Освен че мразя да съм сама и ми дойде over да мисля сама за:
1.сметки
2.дете
3.и училището му
4.и възпитанието му
5.и така нататък
не мога да се откъсна от "вирусната" мисъл за нещата, които може би ще ми бъдат  :twisted: милостиво спестени...
Накратко:как се справяте с липсата му и гадното, зеленооко чудовище, наречено РЕВНОСТ, КОГАТО НЕГО/ПО ДЯВОЛИТЕ/го няма, а всички ние знаем каква апокалиптична напаст могат да бъдат  :bad-words: колежките му

Че ние до сега да сме се развели ако мислех като теб или той като теб. И аз ходя много често по командировки, както и той...
За каква ревност говориш? Вие доверие нямате ли си ??


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 13:09
TheFireGoddess за какво доверие иде реч? Кой нормален човек намира за приятно 6 - 8 месеца в годината (не еднократно през живота си) да кара на ръчна?  :lol:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: jullianna в нд, 22 фев 2009, 13:21
Еххх, аз пък съм в другата крайност -
за 8 години съвмествен живот и нито
ден в командировка  :xarms:
Не, че бих могла да живея както
авторката, но дето се вика -
веднъж в месеца за 2-3 дни да го няма,
но не би  :roll:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: InaV в нд, 22 фев 2009, 13:25
Изпадам в "кофти чувства" само като си помисля за 2-3 дни командировка, какво остава да го пусна за няколко месеца  :shock: Но и двамата сме си такива - ако трябва да се ходи някъде по-далеч, за да се изкарват пари, отиваме заедно (вече два пъти така). Иначе няма да издържа  :tired:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: DELTA_DELTA в нд, 22 фев 2009, 13:28
Светослава ти като се женеше за това момче знаеше ли, че ще отцъства толкова дълго от дома?
Има хора които немагат да са сами. Много ще се терзаеш ако ревнуваш така мила!
Аз ако мислех като тебе до сега да съм се развела. Имай му доверие бе мила!
И моят е дълго извън домът ми. Но аз мислех, че ние Българките сме по курназ и можем да се оправяме със всички проблеми. Научих се да сменям бушони, и дрелка да исползвам и разни малки ремонти у дома да правя. Но такава му е професията и няма как.
Но после като се върне се чуствам като истинска Принцеса!
Забравих да кажа за възпитанието на детето. Пак сама се оправях защото както казваше синът ми не ни стигаха 5 стотинки да имаме баби и дядовци-той така си го представяше :35:
Затова повтарям, че хората са различни. Едни могат да действат сами, други имат по голяма нужда някой да е до тях!


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: TheFireGoddess в нд, 22 фев 2009, 13:44
TheFireGoddess за какво доверие иде реч? Кой нормален човек намира за приятно 6 - 8 месеца в годината (не еднократно през живота си) да кара на ръчна?  :lol:
Въпрос на гледна точка  :lol:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: TheFireGoddess в нд, 22 фев 2009, 13:49
...Научих се да сменям бушони, и дрелка да исползвам и разни малки ремонти у дома да правя.
А, ей това е истинска Жена !

Исках да го напиша,  но поразмислих  :mrgreen:
Винаги съм се чудила, как една Жена един бушон, или една крушка не може да си смени ....



Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: mimito7676 в нд, 22 фев 2009, 13:58
От колко време сте така? Ние с мъжо сме разделени от 4 месеца. Той работи в София, а ние с детето сме във В.Търново. Прибира се в петък и пътува в неделя. Няма да лъжа че е гадно и трудно, но се свиква.Така живеем с доста повече пари и през почивните дни се чувстваме като принцеси с дъщеря ни. Позволяваме си многооо повече неща и сме финансово независими. Обичаме се повече от всякога и след 10 год, брак сме като гаджета. ГОРЕ ГЛАВАТА не мисли за ревност, чуваме се по телефони, вечер по скайп и така. Понякога изпадам в депресии, защото се случва да го няма и за 2 седмици, но си мисля после за времето, което ще бъдем заедно. Кураж.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: tedi-37 в нд, 22 фев 2009, 14:00
И моят ходеше в командировки по 3-4 месеца, но щом забременях, се разбрахме, че е по-добре да смени работата, отколкото да не си вижда детето с месеци.
П.С. Не е ставало въпрос за ревност.И за протокола, мога да сменям крушки и бушони.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Dimi666 в нд, 22 фев 2009, 14:05
Нямам проблема с командировките, но съм на мнение,че ако иска един мъж да изневери- то ще го направи и под носа ти :peace:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 15:34
Много ви благодаря, разсмяхте ме  :bouquet:
Бях наясно, че ще отсъства, ама чак пък толкова :crazyeyes:
И с бушоните вече съм ок. като си поседях една вечер на тъмно и студено, разсъждавайки за нещата от живота...
Що се отнася до парите, вярно е, ако седи у дома, мързелив,безработен и загледан безпаметно в поредния мач сигурно щях да съм го подпалила :lol:, но пък има ли такава заплата, която да ти плати изгубеното време?
А пък аз да взема да попадна на такъв работохолик, който върши всичко, все едно го прави за себе си...
И не, че ми е дал конкретен повод да се съмнявам, като се замисля все още той е този, който казва по-често "Обичам те", като цяло съм избрала да му вярвам и не искам да се вкарвам в страшни филми, но не ми се получава винаги...
Обаче разберете ме и мен, последното му отсъствие стартира веднага след новогодишните празници-то бива, то може, ама ... :twisted:
А на всичкото отгоре, засегна ли въпроса за смяна на работата и в къщи става бой на афроамериканци в тъмна нощ newsm78


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 15:36
Пусни му лека муха, че си си хванала любовник да видим дали пак така ще е при повдигане въпроса за смяна на работата. Не директно, чрез някой близък.   :mrgreen:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: palavata_monahinq в нд, 22 фев 2009, 15:39
А на всичкото отгоре, засегна ли въпроса за смяна на работата и в къщи става бой на афроамериканци в тъмна нощ newsm78

Ти хубаво засягаш въпроса, но съпруга ти има ли реална алернатива за друга работа?


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 22 фев 2009, 15:41
Ревността е едно на ръка, при двама живи родители, които дори не са разделени - детето да расте без баща, това ми идва в повече ...


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Nightwish в нд, 22 фев 2009, 15:53
Ха, веднага след Нова година! :ooooh: Моя го нямаше на Коледа, и по цяло лято го няма редовно!  :twisted: Отгоре на всичко и като е тука, все едно го няма ...Даже с времето взех да предпочитам да го няма, поне никой да не ми досажда и мрънка, че с такъв като моя не ми трябва свекърва, замества я достойно  :twisted:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 15:54
А на всичкото отгоре, засегна ли въпроса за смяна на работата и в къщи става бой на афроамериканци в тъмна нощ newsm78

Ти хубаво засягаш въпроса, но съпруга ти има ли реална алернатива за друга работа?

 :thinking:В условия на финансова криза, доста комплексен въпрос...
Повдигнат обаче много преди кризата :2gunfire:
Все си мисля, че ако човек сериозно се замисли в тази посока ще се намерят и алтернативи.
Доста по-малко вероятно е някой да дойде при теб и да те помоли да ти дава голяяяяяяяяяяяяяяяма заплата без да ти се налага да пътуваш.
А що се отнася за мухата с любовника-изпробвано е :twisted:
Железен е, не действа  :xarms:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: palavata_monahinq в нд, 22 фев 2009, 15:59
Сложна работа.
Зависи много и от отношението му към самата работа. Дали това е някаква много желана такава ( като професия имам предвид), дали парите го привличат в нея или и двете.

Все си мисля, че ако човек сериозно се замисли в тази посока ще се намерят и алтернативи.

Едно е да си мислиш, друго е да има реални алтернативи.
При наличие на такива, сигурно самия той ще предпочете да си смени работата освен, ако не е някаква перфектна , която е искал цял живот.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в нд, 22 фев 2009, 16:09
Хмммм....ако зема, че калкулирам, сигурно на моят му се събират годишно около 2-3 месеца отсъствие, той през 2-3 седмици е на 500 км. от София, има един град в България, дето го познава много по-добре от родния си. На един тур сигурно прави понякога около 2 000 км. И, честно, мислите, които ме владеят , са по-скоро "дали е стигнал" и "кога си тръгва".  Обаче, както някой каза, не може и туй в онуй, и душата в рая. Тоест, и пари, и облаги, но и до полата ти. Свикнала съм, не ми липсва толкова, колкото в началото. За другото....каквото за него, такова и за мене. Той отде знае АЗ какво правя тук? Но съм си намерила баланса, той си знае-ходи, ходи, после го карам мене да води някъде за по няколко дена и така.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 16:49
Прекъснато отсъствие за по малко е едно (дори е хубаво  :crazy:), но 8 месеца без прекъсване да го няма всяка година, ами направо ........... брррррррр не искам да си го помисля. По скоро може да стане работата на Nightwish .  :thinking:
Неприятно е, определено е неприятно, особено , ако наистина искаш да си с този човек, а не само да го ползваш за осеменител и касичка, а да си уреждаш живота самостоятелно.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в нд, 22 фев 2009, 17:04
Паси, ми какво да кажат тогава моряшките съпруги? Тук има немалко такива.
Не знам, и аз мисля, че не бих могла да стоя толкова дълго време далеч от мъжа си, и не е само заради секса. Просто нещо ЛИПСВА.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Nightwish в нд, 22 фев 2009, 17:10
Прекъснато отсъствие за по малко е едно (дори е хубаво  :crazy:), но 8 месеца без прекъсване да го няма всяка година, ами направо ........... брррррррр не искам да си го помисля. По скоро може да стане работата на Nightwish .  :thinking:
Неприятно е, определено е неприятно, особено , ако наистина искаш да си с този човек, а не само да го ползваш за осеменител и касичка, а да си уреждаш живота самостоятелно.
Ами ще се получи, защото в крайна сметка кой каквото му липсва почва да го търси..Аз не съм сигурна , че моя ми изневерява,аз съм УБЕДЕНА в това...Но какво да правя?Да се самоубия ли?
Имам две деца, длъжна съм да мисля за тях преди всичко!Затова когато поне ми праща пари съм доволна, друго не очаквам от него вече...И то парите са за децата, не ги искам за себе си...И сама бих се справила, но искам да поема отговорност за тях, защото е баща, и не бива да го забравя...
Любовниците идват и си отиват, а децата остават завинаги!Не бих му простила, ако разбера , че харчи по любовници вместо да даде на тях  :naughty: Всичко друго не ме интересува!


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 17:11
Паси, ми какво да кажат тогава моряшките съпруги? Тук има немалко такива.
Не знам, и аз мисля, че не бих могла да стоя толкова дълго време далеч от мъжа си, и не е само заради секса. Просто нещо ЛИПСВА.
Ето това е! newsm10
Тя нашата история е като мексикански сериал, разходихме се из ада няколко пъти, за да сме задно и затова сега всяка секунда с него ми е безценна...
Просто нещо ЛИПСВА [smilie=smile3518.gif]


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в нд, 22 фев 2009, 17:14
Ох, толкова ми стана драматично и нервно, че ше си зачупя шоколад. :ooooh: :ooooh:
Все си мисля, че тези, които се вкарват в сериали, в 99.95% от случаите сме Ние, Жените. На мъжете им е ....нах крийвен макаронен.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 17:24
Паси, ми какво да кажат тогава моряшките съпруги? Тук има немалко такива.
Не знам, и аз мисля, че не бих могла да стоя толкова дълго време далеч от мъжа си, и не е само заради секса. Просто нещо ЛИПСВА.

Кво да кажат, предполагам, че им е трудно. И аз съвсем не визирам липсата само на секс в случая.
Но някак вземайки моряк още в самото начало си даваш сметка за това, не знам. Само дето в случая на мен ми се стори, че мъжът на авторката стои в страни от проблемите на цялото семейство. Защото един мъж дори да го няма физически, това не означава , че жената мисли за сметки и възпитанието на децата сам сама. Предполага се, че такава работа се приема при по голямо заплащане и поне сметките не са в графа тревоги на жената, а споделяне относно проблемите с децата винаги може да има и от разстояние. А смяната на бушоните няма какво изобщо да ги мислим.  :)


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в нд, 22 фев 2009, 17:26
От вас проядох шокол :ooooh:д. И ептен ще се освинча.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 17:28
Стига с тоз шоколад, че и на мен ми се прияде.   :xarms: Но ме мързи в студа да отида до магазина да си купя.  :lol:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 17:32
Ох, толкова ми стана драматично и нервно, че ше си зачупя шоколад. :ooooh: :ooooh:
Все си мисля, че тези, които се вкарват в сериали, в 99.95% от случаите сме Ние, Жените. На мъжете им е ....нах крийвен макаронен.
:)
Няколко пъти днес се замислих, че странно защо ли не съм попадала на форум, в който мъжете си ближат лютите рани и ронят виртуални сълзи... newsm78
Явно сме жертви на пола си, еееееееееееееех ;-)


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в нд, 22 фев 2009, 17:35
Че те даже не разбират ЗАЩО се тръшкаме. Моят наистина ми е заявявал в прав текст, че се "вкарвам в сериал". После ЗАУМНЯХ и....вече нямам нужда да му споделям как съм се превърнала в Инспектор Дюдю с голям'та лупа. Просто по-малко приказвам. :mrgreen:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: pasinet в нд, 22 фев 2009, 17:40

Няколко пъти днес се замислих, че странно защо ли не съм попадала на форум, в който мъжете си ближат лютите рани и ронят виртуални сълзи... newsm78
Явно сме жертви на пола си, еееееееееееееех ;-)

Няма жертви на пола, и при мъжете се случва, само, че няма да го направят публично във форум да си изкажат страховете и раните. И сълзи ронят и не само виртуални, но са по дискретни.

А дойде ли се до положение на някой да не му пука и жената може да е в тази роля, точно толкова колкото и мъжът.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Или в нд, 22 фев 2009, 17:48
И аз проядох шоколад, но си мисля, че лично аз не бих издържала и 3 дни командировка, та камо ли по-дълго.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Nightwish в нд, 22 фев 2009, 18:52
Темата за шоколада ли е или? newsm78 :lol: :lol: :lol: :lol:
Иначе, сериозно, имаше период , в който се тъпчех от сутрин до вечер , за да "наям" отсъствието на мъжа си...Е, не успях да заситя болката си,но затова пък напълнях ужасно!Но моята история е друга...Сега вече наистина предпочитам да го няма и не ми е мъчно за него...
А шоколад хапвам за удоволствие  ;-)


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: Не тази вечер, Жозефина!!! в нд, 22 фев 2009, 19:16
Аз пък се шоколадясвам от нерви. И понеже в случая емоцията не може да се изрази, щото, все пак, е вид НЕдиректна комуникация, компенсирах с шИколаТ. :crazy:
А връзката между мъжете в командировка и шоколада си е....направо правопропорционална.


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 20:01
Проблем! newsm78
Мразя шоколад!!!!!!!!!!!!
Но тук пък мога да ви бъда полезна:
Стъпка 1-купувате си парче развалена торта
Стъпка 2-изяждате я
Стъпка 3-на следващия ден ви е толкова лошо,че не можете да станете от леглото, докато бебенцето ви реве гладно...
Дали повече ще си помислите за сладко ever?
При мен проработи newsm10
Добрата новина от последния час, е че Слънцето ме информира, че на това му отсъствие се задава края newsm44
До следващия път...


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: irina_vas в нд, 22 фев 2009, 21:10
А на всичкото отгоре, засегна ли въпроса за смяна на работата и в къщи става бой на афроамериканци в тъмна нощ newsm78

Ти хубаво засягаш въпроса, но съпруга ти има ли реална алернатива за друга работа?

 :thinking:В условия на финансова криза, доста комплексен въпрос...
Повдигнат обаче много преди кризата :2gunfire:
Все си мисля, че ако човек сериозно се замисли в тази посока ще се намерят и алтернативи.
Доста по-малко вероятно е някой да дойде при теб и да те помоли да ти дава голяяяяяяяяяяяяяяяма заплата без да ти се налага да пътуваш.
А що се отнася за мухата с любовника-изпробвано е :twisted:
Железен е, не действа 
:xarms:
Значи не се вързал на мухата - иначе до сега да ти е ковнал вилица в десятката :35: :mrgreen:


Титла: Re: Мъже в командировка...
Публикувано от: SUNNY_DELL в нд, 22 фев 2009, 21:18
Всъщност тук излезе, обратната страна на медала, която не исках да засягам, обаче сън не ме лови...
И този филм съм го играла-Бившия се прибираше за няколко дни през няколко месеца/ и ако това не е кармична обремененост!? / newsm78
Без каквато и до било подкрепа и с всички останали ангажименти, но това не ми тежеше, всъщност бях щастлива единствено когото него го нямаше.
На практика последните две-три години брака се крепеше само на неговото отсъствие.



1