BG-Mamma

Родителски групи => Родители, отглеждащи сами децата си => Темата е започната от: Идa в пн, 09 мар 2009, 11:29



Титла: моля за спешна помощ
Публикувано от: Идa в пн, 09 мар 2009, 11:29
предварително се извинявам,че ви занимавам с моите проблеми,но имам нужда от помощ!ситуацията е следната-бременна съм в 18 г.с. и току що разбрах,че с бъдещият "татко" няма да сме заедно.мисля за аборт,защото никой не заслужава да страда,още повече един човек,който още не се е появил на този свят и не е виновен за нищо.питах лекар,каза че е много рисковано,но все пак има някакъв шанс.моля,ако има някой,който е изпадал в подобна ситуация,да ми даде някакъв съвет какво да направя,защото ми е много трудно!


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Evana в пн, 09 мар 2009, 14:27
А защо си мислиш,че детето ще страда?Та вече е пълно със семейства само с един родител,в които децата не страдат и живеят като всяко нормално дете.Какви са тези отживелици?
Незнам,много е деликатна такава ситуация.Но ти си голям месец за аборт,който може и има голям процент риск да ти донесе безплодие за в бъдеще.Да не дава господ,но тогава никога няма да си го простиш.Но от друга страна,отглеждането на едно дете е голяма отговорност,която трябва добре да премислиш.
Нямаш ли близки,на които можеш да разчиташ за отглеждане на бебето?
Премисли хубаво нещата,сложи на кантар плюсовете и минусите и прецени трезво.
Имаше подобна тема във форума.Момичето  беше почти като в твоята ситуация,даже по-зле.Ами реши да остави бебчето и сега се радва и благодари,че не е направила аборт.Даже чат-пат я засичам в отчетните форуми,където споделя за бебчето. :D
Ако открия темата,ще я пусна :peace:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Evana в пн, 09 мар 2009, 14:31
Ето я темата

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=217616.0

Дано Тере не се обиди,че и копирам темата,но тя за мен е героиня.
А бебчето на аватара е нейното. :love:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: mikron77 в пн, 09 мар 2009, 17:36
Накратко мойта история- жена ми ме заряза с 4 месечно бебе ,бях със скапана работа ,живеех под наем...днес имам собствен бизнес , хубаво жилище , хубава кола и най-прекрасното нещо на този свят-моята Елена. Недей да махаш това дете.То ще осмисли живота ти!!! Навремето моят баща ми каза тези думи , когато бях в твоите дилеми. Така и стана. Дано сега послушаш "патилия" в мое лице , макар че съм съвършенно непознат. Предизвикателство е! Самият факт , че можеш да използваш интернет , те прави достатъчно интелигентна , за да се справи с него. Лесно няма да е , но си заслужава.

Още по абсурдно е да рискуваш така здравето си.Но тялото сио е твое. Просто дай шанс на детето


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Никси в пн, 09 мар 2009, 18:52
 :shock: Аборт в 18 г.с.?
Как ще живееш после с тази мисъл? Не се правя на моралистка, ама 18 седмица бебето е вече оформено човече...
Аз бях в начална бременност (бебето стана случайно разбира се), когато започнах да мисля да се разделя с бащата на децата си, та даже и имах едно на 2 годинки.
Мина ми мисълта за аборт разбира се, ама много за кратко.
Разделихме се когато бях бременна в 4 месец
Сега имам две прекрасни деца.
Слава Богу, че задържах бебо  :love:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Идa в пн, 09 мар 2009, 23:49
 :hug: много,много ви благодаря!знаех си,че трябва да споделя–след като прочетох отговорите ви,се чувствам по съвсем различен начин!дано и аз като вас успея да се справя!


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Luda-rabota в вт, 10 мар 2009, 00:18
Няма да си единствената самотна майка на света. 18 г.с си е доста сериозна работа. Както са ти писали по горе, то вече си е оформено човече, как ще живееш с тази мисъл. Ходила ли си на ехограф скоро? Не ти ли се свива сърцето като го гледаш как мърда и расте твоето дете. И аз бях се замислила да направя тази грешка още преди да отида на преглед,обаче като си я видях бебка как си ритка и подскача в тумбака ми и колко добре се чувства, направо ме разби. Повече такава мисъл за аборт не ми мина през главата  :naughty: . Благодарна съм на Бог, че се вразумих и не направих грешката, която може би щеше да е най голямата в живота ми. Сега си имам една прекрасна дъщеричка  :love: . Не бих могла да си представя живота без нея, въпреки че с татко и не живеем вече заедно. Сега не ми е лесно, но повярвай ми 100 пъти да ме върнат назад, пак бих избрала този път.


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: terre в вт, 10 мар 2009, 00:57
Привет Ирина!
Преди година и половина и аз бях пред същата дилема. Когато разбрах, че съм бременна бях в 10 г.с. Когато отидох на гинеколог и видях това малко създанийце как се движи в мен......неможех да си представя, че ще му отнема шанса да живее. Незнам.....в такава напреднала седмица дали може да се прави аборт, наема ли се някой, та това си е вече плод, не е ембрион, доста е рисковано, съжалявам за силните думи, но това си е равносилно на убийство.
Аз не съжалявам за моят избор. И да се върне лентата назад, пак бих избрала да си родя детенцето, въпреки, че ще съм самотна майка. Не съм само аз такава а и не е гаранция, че ако си с половинка до теб сега на по-късен етап може да се разделите. Той не е достоен за да бъде баща на детенцето ти, може след време да намериш някой който ще се грижи повече за вас и ще бъде по-добър баща от биологичния му.
Има ли кой да ти помага ако оставиш бебчето?.......макар, че колкото и да е трудно ще е по-лесно така отколкото ако направиш аборт.
Моята малка дъщеричка е смисъла на живота ми! Немога да си представя живота ми без нея вече! Тя е моят стимул! Тя е най-прекрасното нещо в живота ми! Гледам я в момента как си спинка сладко, блаженно, спокойно....сърцето ми се разтапя като ми каже сладко "мама", сърцето ми се разтапя когато първото нещо което видя сутрин е нейната усмивка  :love:
Това е най-правилното решение което съм взела досега!  :hug:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: fustafree в вт, 10 мар 2009, 11:53
аз мисля,че сама трябва да решиш искаш ли това дете или не.........зависи и на колко години си,ако си на 18 защо трябва да се заробваш...........и наи вайното,което трябва да знаеш,че това дете е за цял живот..........помисли :naughty:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Бърди в вт, 10 мар 2009, 12:40
аз мисля,че сама трябва да решиш искаш ли това дете или не.........зависи и на колко години си,ако си на 18 защо трябва да се заробваш...........и наи вайното,което трябва да знаеш,че това дете е за цял живот..........помисли :naughty:

Ти наясно ли си със съкращенбието 18 г.с. ???


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Tинa в вт, 10 мар 2009, 13:00
Ирина   :hug:
Вярвам че ще вземеш правилното решение. Няма по хубаво нещо от това да имаш дете. Моето сега го отглеждам сама, и мисълта за още едно дори ми харесва. Баща е нещо, което на сила не се става.
Кураж и смело напред   :hug:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: fustafree в вт, 10 мар 2009, 17:42
аз мисля,че сама трябва да решиш искаш ли това дете или не.........зависи и на колко години си,ако си на 18 защо трябва да се заробваш...........и наи вайното,което трябва да знаеш,че това дете е за цял живот..........помисли :naughty:

Ти наясно ли си със съкращенбието 18 г.с. ???
естествено.........знам,че е опасно,но никои лекар няма да се наеме,ако има риск повярваи ми,дори в абсурдна страна ,като нашата


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: reiana в вт, 10 мар 2009, 22:07
Ирина,аз по принцип съм адски против аборта! И дали ще останеш сама с бебо отначалото или като е на 2-3 месеца-разликата не е голяма :peace: Даже ще си наясно,че бебчо си е само твой! Естествено ти си знаеш другите фактори-финансови и тн,но аз мисля,че ако имаш възможността-то гледай си бебко :peace:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: ivasl в вт, 10 мар 2009, 22:43
Ирина, и аз се присъединявам към останалите мами, посъветвали те да си родиш, по живо-по здраво, и отгледаш това бебе /защото то вече си е такова/ - и наистина няма сила, която да те убеди, че няма по-сладка и мила награда за нас жените, от дечицата ни! Ще се убедиш сама, но едва след като го гушнеш и целунеш... и няма да можеш да си представиш и миг от живота си без него! Вярно е, че има трудности, но те са временни, а радостта да сте заедно ще е завинаги!
Вярно е, че бебето ще преобърне целия ти живот, но и ще те накара да го преосмислиш и ще гледаш единствено през очите на детето си. Всеки си има съдба, не зная твоята каква е, но каквато и да е тя, не живееш на пустинен остров, винаги има решение, помощ или поне разбиране и подкрепа, а това е много... С приятеля си сега се разделяш, ако загубиш и бебето, какво ще ти остане? Пустиня, самосъжаление, а и не дай си Боже, много сълзи и скръб за умишлената загуба в бъдеще... Прочети и други форуми, тези, в които мили и любящи жени очакват с нетърпение новината, че са бременни, прочети тяхната мъка и надежда и ще разбереш какъв дар е всяко мъничко същество, което расте в нас.... Прочети и за мъката и сълзите в душите на мамите, които са загубили, по една или друга причина, най-милото и свидно парченце от себе си - детенцето си... Може да прочетеш и форуми за радостта и гордостта на всяка от нас, като споделя мигове от ежедневието си и всичко се върти около дома, децата, работата, грижите и успехите... Всеки показва весели снимки на дечицата от рожденните дни, които на твоето микроскопично бебенце предстоят ....
Помисли и от рано си набележи "проблемните" моменти, с които би се сблъскала след появата на бебчо и ще видиш, че винаги има решение, лесно/трудно, но решение. Не се колебай да помолиш за конкретна помощ, съвет, подкрепа от мамите във форума, сигурно може да разговаряш и обсъдеш положението и с най-близките хора около себе си? не знам..... Но да "бременееш" без бащата /за момента/  или да сте заедно сега, а да се разделите след година, пет десет - не те прави единствена, нито част от някакво малцинство, просто и това го има в живота.
Много дълго го написах, но просто ми е мъчно, че се притесняваш и колебаеш, а може би и страдаш точно сега, когато би трябвало да си най-щастлива и спокойна и гордо да се "дебелееш" и разхождаш след време един голям "тумбак".
От сърце ти пожелавам всичкото щастие на света, а като за начало можеш да си направиш една от първите снимки /видеозон/ за аблумчето на твоето детенце.....


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Идa в ср, 11 мар 2009, 13:33
искам да отговоря-не съм на 18 години,а на 24.но дори на 18 да бях,пак нищо нямаше да ме оправдае,защото смятам,4е 4овек трябва да носи отговорност за постъпките си.Моята болка идва най-ве4е от това,4е бебето беше желано и от двама ни.но сега то е само мое.мисля за аборт поради една единствена при4ина-няма кой да ми помага.не знам до колко добре бих се справила сама,а относно това дали не ме боли като знам,4е ще убия жив и ве4е оформен 4овек-повярвайте ми,по-голяма болка не съм изпитвала никога в живота си!  :sad046: А на вас искам още веднъж да благодаря за отделеното време и прекрасните съвети!


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: ivasl в ср, 11 мар 2009, 14:25
Ех, Ирина, Ирина, сама няма да се справиш, вярно е. Но сигурно така се усещаш сега, когато се разделяте с приятеля "ентусиаст". Изтрий всички лоши мисли от главата си, обади се на близка приятелка /ако нямаш роднина под ръка/ и ето така, просто си постойте и си поприказвайте, за живота по принцип... Опитай си да си представиш как като имаш бебе на 24-25 г, то ще бъде голям човек след 20 години, а ти тогава ще си свежа и млада, готова за подвизи и се замисли, дали съдбата би те срещнала с мъжът-баща-мечта и кога? Няма гаранция, че сама жена на 30 без деца е по-желана/търсена от жена, на същата възраст, с дете. Ами ако принцът закъснее още няколко години? Ти ще си бъдеш просто сама, няма да имаш онази живинка в сърцето и душата, която изпитваме всеки път с децата си, независимо от присъствието/отсъствието на бащата... Едното не може да замени другото и уверявам те, че ще ти пука много повече за тебе и детето, защото тогава животът има смисъл и цел, а и дано дотогава да се появи един принц и за теб, че сам-самичка не се живее...

Помисли си отново, както сигурна съм го правиш постоянно напоследък, прецени/опри се на човек близо до теб роднина/съсед/приятелка... и се посмейте заедно на най-фантастичното бъдеще, което можете да измислите от сегашната ситуация... Може би тази фантазия, всъщност да не е толкова абсурдна и да си заслужава  човек да се бори, за постигането й. Представи си колко горда ще бъдеш от себе си всеки път когато виждаш какво си постигнала сама. Вярвай, наистина един/двама надеждни човека до теб са напълно достатъчни, за да се справиш завидно добре с детенце до себе си /това от опит ти го споделям, като имай предвид, че близкият човек беше дядото, който подеше от 8-17ч на работа, с неголеми доходи, без никакъв опит, но огромно сърце.../

Успех ти желая и дано в обърканата ти главица изплува искрица надежда, да видиш малък светъл лъч в тунела и повярвай с малко подкрепа можеш да се справиш чудесно ....


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Merilota в ср, 11 мар 2009, 14:35
като те чета ми е ясно,4е ве4е си решила да задържиш бебето,но ако греша-помисли само за усложненията от аборт в тази седмица-не е малка вероятността от усложнения ,след които да нямаш възможност да забременееш пове4е-ще си го простиш ли??? :roll:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Elizabeth_ в чт, 12 мар 2009, 11:39
Трудно ми е дам съвет в тази ситуация.
Имаш следните варианти - махаш бебето и забравяш случилото се и изчакваш да се появи подходящия човек за създаване на семейство и деца - това е разумния избор, но има много негативи и хиксове. Отчиташ също фактора, че си в напреднала бременност и може да имаш здравословни проблеми.
Или оставяш детето и започваш да се грижиш както за себе си, така и за него. Отново има много негативи и хиксове, вкл. да останеш без другар за себе си. Самотната майка не е на почит у нас, нали знаеш... :(
Каквото и да решиш ще те направи по-силна, отколкото си сега.
Успех! :hug:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: ♥ Инчока ♥ в сб, 14 мар 2009, 19:36
По-значимо нещо от това да родиш и отгледаш дете, за мен няма. Моето дете е най-важното за мен. Въпреки че се справям сама, нито за миг не съм си и помисляла, че е бил грешен ход избора ми да го родя. Напротив! Всеки миг благодаря за появата му на бял свят. Само да вметна към авторката, че и  аз съм на 24, при това синът ми е вече на 9 месеца и не само, че не чувствам че живота ми е свършил, а точно обратно. Сега се чувствам истински жива. Сега вече дните ми имат смисъл. Дано намериш верният за теб път и да бъдеш щастлива!


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Tintina в нд, 15 мар 2009, 23:51
Самотната майка не е на почит у нас, нали знаеш... :(

elizabeth18 , и в други теми съм срещала твои подобни "разсъждения", но сега просто не се стърпях.
Какво означава "не е на почит"? Това че ти се чувстваш "непочитана" не значи, че всички самотни майки априори са едни същества, страдащи от липса на почит, отритнати от обществото и белязани с Алената буква. Ай стига вече с тия многострадални обобщения!

Ирина, със сигурност ти е много трудно и ще ти бъде още по-трудно, каквото и да решиш.
Дотук вече няколко души ти казаха, че един аборт ще бъде опасен за теб. При това не само за здравето, но и за живота ти. И да провали шансовете ти да имаш дете оттук-нататък.
Не си малка - на 24 си. Ако направиш аборт, ще се възстановяваш здравословно поне до 25. Психически от раздялата с приятеля ти - поне до 27. Тогава току-виж, може да срещнеш някой друг. Естествено, че няма веднага да се втурнете да правите дете. Сложи още 1-2 години. Тогава ще си на 29. И много вероятно - почти 90% - без дете.
Ако това не те притеснява и мислиш, че имаш цялото време на този свят - все пак хората и на 45 раждат за пръв път, ти желая да се справиш и най-вече да се довериш на добри лекари, за да бъдеш поне малко спокойна за здравето си.

Ако решиш да родиш и още отсега подхождаш към това с мисълта "няма да се справя", вероятно няма да се справиш.
На 22 години вече имах дъщеря. Без брак с бащата и без мисълта някога да живея с него. Е, заживяхме впоследствие. Бракът ни се превърна в най-кошмарният възможен. Само броях да минат трите години, за да се разведем по взаимно съгласие.
През въпросните три години бях бременна и втори път. Не задържах детето. Не мога да ти опиша колко много съжалявам сега. Щях да се справя с двете така, както и с едното. Всяка година изчислявам на колко години би било сега...
Сега щях да имам две пораснали деца, в училищна възраст. Почти на 33 съм - тепърва време да се радвам на живота.
Но, за съжаление, второ дете засега - а и май доста занапред не ми се очертава. А много бих искала.



Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Federia в пн, 16 мар 2009, 21:07
Ирина, не можеш да си представиш колко добре разбирам как се чувстваш. Преди 1 седмица бях изправена пред същата дилема - тогава в 11 г.с. и нещо. Таткото  ми каза преди дни, че не иска това дете, съветва ме да направя аборт, защото трябвало да отглеждам детето сама и да ми бъде много трудно. Не знам какво му стана ненадейно?! Бебето беше желано и от двамата, съвсем съзнателно действахме в желаната посока. Планирахме съвместния си живот, радвахме се, успокояваше ме, когато ми беше трудно и изведнъж... Бях шокирана, чувствах се изоставена и много изплашена. Имах два-три дни да помисля, за да не навляза в 12 г.с., след която у забранено да се извърши прекъсване на бременността. През цялото време ме болеше коремът и бях в пълен психически срив. След времето за размисъл отидох в болницата с уговорка за аборт, но когато видях бебето си на монитора се разплаках, казах си: не и това дете и вече бях решила. Изведнъж ми просветна и олекна. Лекарят каза  - виж си бебето колко е голямо и напълно завършено, наистина ли искаш да го махнеш, а за бащата - той просто не заслужава да бъде такъв. Е, да но аз заслужавам да стана майка.
Искам да те подкрепя и да ти вдъхна вяра, че има неща, които са изначално добри, добри по природа - да дадеш живот е точно такова. Няма как да сбъркаш дали е добро или зло. Не съм чула майка да казва, че съжалява, че е родила детето си. Може да е трудно да го отглеждам сама, но в живота всичко е трудно. Мисля си как след години детето ми ще бъде за мен най-близкия ми човек и може би когато дойде ден аз да разчитам на него, Господ или който е там горе ще ми намигне, че любовта и смелостта  ми не е била напразна.


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Witchie в пн, 16 мар 2009, 22:30
И аз искам да те подкрепя.  :hug:
Смятам умишления аборт, когато не е продиктуван от медицински съображения, за убийство. Не съдя жените, които избират тази стъпка, само искам да посоча и друга алтернатива- ако смяташ,че няма да издържиш финансово, психически и всякак, дай детето за осиновяване. Тежко е, знам. Да отглеждаш дете без партньор до себе си също не е леко.


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Никси в вт, 17 мар 2009, 07:47
И аз искам да те подкрепя.  :hug:
Смятам умишления аборт, когато не е продиктуван от медицински съображения, за убийство. Не съдя жените, които избират тази стъпка, само искам да посоча и друга алтернатива- ако смяташ,че няма да издържиш финансово, психически и всякак, дай детето за осиновяване. Тежко е, знам. Да отглеждаш дете без партньор до себе си също не е леко.

С кое точно я подкрепи?
Със съвета да даде бебето за осиновяване, с мнението си, че аборта е убийство или с това, че никак не е леко отглеждането на дете без партньор.
Ако аз съм в дупка и прочета подобно мнение, ще ида да се гръмна :ooooh:

Аз не понякога не издържам и психически и финансово, да си дам ли децата за осиновяване, как ще ме посъветваш   :thinking:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Идa в чт, 19 мар 2009, 18:00
моми4ета,благодаря за подкрепата :hug: ще ставам майка-термина ми е на 6.08. Бебето ве4е рита,а аз гордо разхождам порастналото си корем4е ;-) А колкото до осиновяването-може,но живот и здраве като си стъпя на краката с удоволствие бих осиновила,но да дам своето,дори не ми е минавало през главата!!!няма да е лесно занапред,но знам 4е ще се справя!


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: possessed в чт, 19 мар 2009, 20:10
радвам се, че си взела решение и че си щастлива от него
късмет, търпени и възможно най-малко грижи ти пожелавам оттук нататък

няма да ти е лесно, но и няма нещо, което да е непреодолимо
а и най-големите грижи са несравними с това да си майка


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: Никси в чт, 19 мар 2009, 20:50
Страхотно  :hug:
Сега се пази и си почивай много, щото зора ще дойде скоро  :crazy:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: magarcho в чт, 19 мар 2009, 21:13
Поздравления!

Браво на теб!

Горе главата и вярвай,че всичко лошо вече е зад гърба ти! :hug:


Титла: Re: моля за спешна помощ
Публикувано от: terre в пт, 20 мар 2009, 00:16
Тъкмо мислех да питам какво става с теб  :D
Поздравления миличка  :hug: :hug: :hug:
Лека бременност ти желая и едно здраво сладко бебче на финала  :hug: :hug: :hug:
Дръж ни в течение  :love:


1