BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: Гaндалфина в вт, 30 юни 2009, 21:05



Титла: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Гaндалфина в вт, 30 юни 2009, 21:05
Обичам много родителите, винаги са били зад мен, подкрепяли са ме във всяка една ситуация.
Но, на моменти доста се поскарваме с майка ми и след това ми е много тъжно.
Не знам защо се стига до там...По-точно мисля, че знам - тя очаква, че може би
винаги ще съм на нейното мнение, че винаги ще я послушам. Но, как  е възможно това?
Аз съм достатъчно голям човек, за да имам собствено мнение все пак. Вярно или грешно е то, това е съвсем отделен въпрос.
Тя си има един неин израз по отношение на мен - "Еее, от малка не ме слушаш! И когато не си
ме послушала, си сгрешила!"  :mrgreen: Вярвате ли ми, че това като го чуя и простооо...  :roll:

Вие сте...



Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Blah_ в вт, 30 юни 2009, 21:27
С майка ми много се караме, особенно преди, като още живеехме заедно, но пък се обичаме безумно  :mrgreen: Тя ми е най- скъпият човек на света.  :love:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Еовин в вт, 30 юни 2009, 21:32
Като живеех с нашите още, ту се карахме, ту се обичахме...
Сега много се обичаме и много неща и споделям, много повече от колкото, когато бях малка.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: shantall в вт, 30 юни 2009, 21:32
Винаги сме се разбирали много добре, но май от както не сме под един покрив се разбираме много по-добре... Тя е човекът с когото мога да споделя най-странните и чудни неща, които другите биха сметнали за смешни, без да се притеснявам, че няма да получа подкрепа или съвет. Много си обичам мама :)  :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: foreplay в вт, 30 юни 2009, 21:35
не се разбирам. но ти не се притеснявай - това, което описваш ми се струва горе-долу в реда на нещата, наистина. не може хората винаги да са 100% на едно мнение, колкото и да се обичат. и така се стига до тези конфликти. мисля, че това което описа, е съвсем ок :hug:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: reme в вт, 30 юни 2009, 21:37
Разбираме се прекрасно, не се караме, но и двете не сме конфликтни или налагащи се личности. Не живеем заедно вече от осем години, но се виждаме често и сме много близки.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Dareland в вт, 30 юни 2009, 21:45
Ох,болна тема ми е това.....
Моята майка иска винаги тя да контролира нещата.Ние с мъжа ми живеем в тяхното жилище и когато дойде веднага започва със забележкине - тия чехли защо са хвълрени тука,тоя спалня кога ще я оправиш,това как можеш да го търпиш и т.н....Аз побеснявам от това.....И съм й го казвала,и тя вика знам,знам,че мн говоря ама такава съм...И за детето пак така- аз й обяснявам какво да прави,тя ми вика като ми я оставиш аз,ще я гледам както си искам. Пита ме колко пари имаме,смята за това колко сме дали,за онова колко и колко са ни останали...:shock:И аз пак побеснявам....и така общо взето....Ама бързо ми минава.....


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: КИТАНА в вт, 30 юни 2009, 22:03
Никак не се разбирам с нея.И тя с мен.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: labby в вт, 30 юни 2009, 22:05
Като чета мненията, все едно за моята мама иде реч. Ама съвсем точно! На тридесет и кусур станах вече, но тя не вярва, че мога сама да взема правилно решение. И се натяква постоянно, с години, едно и също, докато хване дикиш.
Но си я обичам, тя ми е най-близкия човек и най-добрия приятел, с когото мога да си споделя почти всичко.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: shmataretka в вт, 30 юни 2009, 22:10
честно да ви кажа ,майка ми да е жива и здрава :pray:е мноооого готин човек.тя все едно не ми е майка а много добра приятелка.казва ми какво мисли,но ме оставя сама да си блъскам главата(демек така ще се науча 2-ри път да не правя грешки)не ми се бърка,само ми дава приятелски съвет(не че я чувам)страхотно мамче си имам.и мъжа ми я обича (особено като ходим на вечеря)тя винаги готви това което той обича.  :bouquet:  :bouquet:  :bouquet: маме ако четеш това да знаеш,че мнооооого те обичам.не се променяй.ти си човека на когото винаги мога да разчитам винаги  :hug: :hug: :hug: :hug: :love: :love: :love: :hug:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Тонка* в вт, 30 юни 2009, 22:11
Винаги аз съм взимала решения, дори и от името на майка ми. Май тя е по-инфантилната от двете ни  :mrgreen: Аз съм командирът и откакто се помня е така. Тя винаги търси моето мнение и често чака моето решение. Обаче се караме доста. Но бързо ни минава.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: vassi84 в вт, 30 юни 2009, 22:15
Когато бях малка хич не се разбирах с мама, признавах единствено баща ми, но с порастването започнах да споделям много с нея и сега вече много добре се разбираме. Говорим си за всичко, обсъждаме всичко и ми е много добре така :).  Е аз съм си малко крайна в мисленето и тя не пропуска да ми го каже, но какво да се прави такава съм си твърдоглава  :lol: С една дума много си  я обичам   :blush: :hug:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: jujes в вт, 30 юни 2009, 22:41
Не.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: nrm в вт, 30 юни 2009, 23:14
Не. Имам дете на 20 дни и се надявах за негово добро да загърбим конфликтите,но въпреки мойте усилия не се получи. Все още не съм загубила надежда,че всичко ще се оправи някой ден и детето ми ще има баба и дядо. Важното е да не се изпада в крайности. Успех :)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Leika_moja в вт, 30 юни 2009, 23:43
единствения ни проблем е телевизорът - в последните 4 години майка ми настоява да си купя телевизор и ако е сърдита даже ме заплашва, че ще ми подари...
иначе е супер и аз много я обичам. даже когато ми се сърди,че съм изпуснала някоя тайна. но те са толкова много, че аз забравям...
истината е, че мога да разчитам на съвсем безкористната и помощ. :) случая с телевизора е изключение - допускам, че иска да гледа телевизия като дойде у нас... :D


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: ВаняМ в вт, 30 юни 2009, 23:48
И на мен това ми е болна тема...Да не кажа "най-болната" даже  :tired:

Когато не е до мен много я обичам, но когато ми е пред очите все ме дразни с нещо...А тя не го прави нарочно, знам го!
Най-лошото е, че тя е единственият човек на когото си позволявам да викам, да се карам, да излея нерви...разчитайки, че тя като майка ще прости. А точно тя не го заслужава...Никога не ми се е натрапвала, никога не ми се е налагала. Само си е казвал мнението...И това ме е дразни...Аз съм е**** лайното!

Мразя се, че съм такава! Обичам те, мамо! Извинявай!!! Още утре ще ти покажа колко много значиш за мен и колко много те обичам!!! И това "утре" няма да е онова, от което все започвам да пазя диета, да не пуша...

*Кокиче*, благодаря ти че ме накара да се замисля по този въпрос :hug: нищо, че ме разплака....




Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: maria dan4eva в ср, 01 юли 2009, 00:07
С майка ми много се караме, особенно преди, като още живеехме заедно, но пък се обичаме безумно  :mrgreen: Тя ми е най- скъпият човек на света.  :love:

Благодаря за темата.Накара ме да се замисля върху доста неща.Никога не е късно да кажем на майките си че ги обичаме.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Jilda в ср, 01 юли 2009, 00:24
Не, не се разбираме. Искрено съжалявам за което. Преди два месеца се скарахме, като този път тя беше инициатора, иначе почти винаги аз съм си позволявала да започна първа  :tired: Изрече тежки думи, не че преди не го е правила, но този път беше съпроводено от "Взимай си сервизчето и марш из вратата" :( Истината е, че приехме да живеем заедно с родителите ми и сестра ми ( в гарсониера до апартамента на нашите, като нямаме наша кухня и ядяхме заедно ), мислех си, че можем да бъде като голямо семейство, тъй като има достатъчно място за всички, но не би. Почти от самото раждане на малката, майка ми стана по-зле от свекърва - коментарите, че тя гледа най-добре детето, че ние не сме никакви родители и конкретно, че не ставам за майка, че ще викне социалните, за да видели, че тя гледа малката по-добре от нас - тотално ме довършиха. Не си говорим от два месеца, не се виждаме и сравнително бързо си намерихме жилище под наем. Смятам, че за сега това е добро решение за всички ни  :pray:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Шушулче в ср, 01 юли 2009, 01:01
Много се карам с нея, и двете сме с тежки характери. Не мнава ден без престрелка между нас. Интересно ни е.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Nawra в ср, 01 юли 2009, 03:09
Аз много обичам да казвам - най-добрата ми приятелка е майка ми...
Не винаги сме на едно мнение, но и тя не го иска...
Караме се от време на време, но опънати отношения не сме имали никога...
Както и никога не ми е давала съвети, настоявала да стане на нейното, държала да направя това, което според нея е най-добро...
Единственото, което ми е казвала, когато имам нужда от съвет е: "Аз бих постъпила така на твое място, но ти си решавай сама - изборът е твой, не искам един ден да се обърнеш и да ми кажеш - послушах те и затова стана така... Каквото и решение да вземеш, последствията са за теб... Така че - хубаво мисли..." и т.н. :)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: stelsi77 в ср, 01 юли 2009, 11:09
Обичам си майката безумно много! Но тя  е твърде различен тип жена и не можем да се сравняваме като характери , от там и конфликтните  ни ситуации - повечето пъти не ме е подкрепяла защото не ме е разбирала. Въпреки това си се обичаме и не смятам , че имам проблеми  с нея! :hug:  :bouquet:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Ери в ср, 01 юли 2009, 11:25
С майка ми много се караме, особенно преди, като още живеехме заедно, но пък се обичаме безумно  :mrgreen: Тя ми е най- скъпият човек на света.  :love:

Същата работа сме и ние...добре, че се омъжих, че сигурно щяхме да се избием. Сега много ми помага, но и много ми дудне  :whistle:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: azsa в ср, 01 юли 2009, 11:27
Разбираме се.Гледа ми детето,
за което съм и много благодарна.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: sislie в ср, 01 юли 2009, 11:27
Моята майка винаги е била по-властен тип. Но се разбирам чудесно с нея, защото не й се връзвам, нали си я познавам. Съгласявам се и после правя каквото сметна за нужно. Пък и с добро лесно я убеждавам в моята позиция. Иначе съгласна, не съгласна с мен, винаги ме подкрепя, на 100%. Винаги чувствам, че зад гърба си имам огромна скала, която ще ме подпре, ако падна.
Хубаво е, че отдавна не живеем в един град и поради тази причина непрекъснато си липсваме и всеки ден си говорим по телефона за цяло и нещяло. Много сме различни, но ужасно много се обичаме. Моята майка си е най-добра, много ясно ;-)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: pasinet в ср, 01 юли 2009, 11:31
Ами ние с майка ми сме от различни планети, но от време на време орбитите ни се пресичат, така че и това е нещо.  :lol:
За разбирането , от както пораснах, разбира ме се - аз знам, че тя не мисли като мен и тя знае, че аз не мисля като нея. Уточнено е и не се налага да се доизясняваме повече.  :lol:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Katerin* в ср, 01 юли 2009, 11:32
Казвала ти е "Когато не си ме послушала и все си грешала!"-ако това е наистина вярно,как да ти има доверие? 


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: desinkata_85 в ср, 01 юли 2009, 11:41
разбирам се с майка си,споделяме си,помагаме си,обичаме се страшно много,макар че често се посдърпваме. :ooooh: :lol:понякога нервичките й идват малко в повече,ама не е лесно да си учител 30 години.. :party:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Шани в ср, 01 юли 2009, 12:10
перфектно  :peace:
Но аз и щерката не така добре...  :?


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Beauty1 в ср, 01 юли 2009, 12:13
Ние се разбираме перфектно, тя бие всеки, който опита да ме доближи  :ritnik:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: rainy... в ср, 01 юли 2009, 12:19

Това са нормални отношения, карате се, обичате се   :blush: :love:
И ние сме така, много се караме и много се обичаме, ама е така
тя е властна, а аз не давам да ме командват  :crazy: ко да се прави...  :mrgreen:
Вслушвам се в съветите й, тя ми е майка и знам, че не ми мисли лошо, така че
винаги имам едно на ум ако ме посъветва нещо.  :twisted:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: I.Hr в ср, 01 юли 2009, 12:28
Не се разбирам нито с майка си нито с баща си. Вярно, помагали са ми но винаги е било с цел да ми покажат колко грешни решения взимам. Наложи се известно време да живеем с мъжа ми в тяхната къща, нямахме друг избор, а и имаше място за всички, и те превърнаха живота ни в ад. Него го впрягаха за всичко и той не отказваше, но пак бяха недоволни,  да не говорим, че всичко си купувахме не са ни гледали, но........... Като бях малка винаги ми изтъкаваха как хорските деца са умни, хубави добри а аз.... Сега до такава степен съм ги игнорирала, че гледам да не се засичаме из къщи. С нетърпение чакам момента в който ще ми приключат делата, ще си стегна куфарите и ще си купя еднопосочен билет.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Elizabett в ср, 01 юли 2009, 12:29
Ами какво да кажа - ние първо , че сме много различни , а същевременно и много еднакви . Тя иска да командва , аз не давам . Понякога имам чувството , че тя ми е свекърва , не майка , че нали свекървите уж стъжнявали животеца на снахите си  :D. Поне моята свекърва е душа човек . На майка мога всичко да кажа , после знам , че каквото сме си казали е забравено на момента . Това с никой друг не може да се случи . Много пъти ме е докарвала до рев , до отчаяние , че отношенията ни никога няма да са нормални , че не можем и 5 мин да сме заедно без да се скараме за нещо . Живеем с родителите ми и това още повече усложнява нещата , защото доста често се опитва да се меси в личния живот на мен и бъдещият ми мъж . Не й се давам , но много пъти се изморявам от поредния спор , който трябва да водя с нея , защото ми е трудно да кажа - ок и да махна с ръка . По този повод за съжаление мое най - голямо , аз не споделям почти нищо с нея , защото пак казвам за съжаление не срещам в повечето случаи разбиране . Когато се е случвало да седна и да обсъдя нещо с нея .. никога не се получава . Но какво да се прави , не може всичко да е идеално , плюем се  , бием се и пак сме заедно  :D. Само знам , че когато някой пред мен я настъпи аз се настървявам веднага срещу него и започвам да я защитавам . Няма как , кръвта вода не става .


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Лято в ср, 01 юли 2009, 12:35
Хммм, в момента с дъщеря ми живеем при родителите ми. И това е предпоставка за един куп дребни и не чак толкова проблеми. Често казвам, че ако ни монтират 5 камери в къщата и ще утрепем по рейтинг всички реалити формати и семейни сериали. Караме се сравнително рядко, но пък е качествено, иначе разни конфликти на интересите си имаме в ежедневието... НО... майка ми е човекът, който ме е подкрепял във всяко едно мое решение :love:.
Тя е тази, която предвидливо и добронамерено е помислила за мен в бъдеще време преди още аз да се сетя, че животът ми не може вечно да си стои в сегашното положение.
Тя е тази, на която мога да се обадя буквално в последната минута с молба да вземе малката от градина, защото работният ден ще продължи повече от очакваното.
Тя е тази, която винаги знае, когато нещо не ми е наред.
Тя е тази, която ме поощрява да пътувам, да се виждам с приятели, да се забавлявам, а да не се затварям в рамката работа-детето-вкъщи.
Тя е тази, която ме успокоява и ми помага, щом се разтревожа за неприятности, свързани с пари.
И само тя ми казва в очите, когато съм кисела, неприятна и нервна.
Как да не я обичам?
А иначе - не, не се разбираме. Но между нас има химия.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: malko_mishlence в ср, 01 юли 2009, 12:42
Започнахме да се разбираме истински, когато заживях отделно. Започна да ме приема като самостоятелен човек, а аз да не обръщам внимание на критиките й. Осъзнах, че ме обича и просто тя си има своите бъгове, както и аз моите. Особено близки станахме, когато се роди детето ми.
Ядосвам й се за някои неща, които ми е причинила като дете, но съм простила, защото е била на 21 когато ме е родила и тогавашните й методи на възпитание са били нормални за времето си.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Циндил - Пиндил в ср, 01 юли 2009, 12:49
Нито се разбираме,нито се понасяме.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: милинка в ср, 01 юли 2009, 12:52
Майка ми е много спокоен и толерантен човек, което и причината да имаме добри взаимоотношения. Аз съм тарторът вкъщи от малка, аз диктувам условията, така че нямаме пререкания в тази насока. Колкото аз съм по-сприхава, толкова тя внася спокойствие, не реагира на критиките ми.
Като светоусещане и разбиране за живота нямаме нищо общо, но въпреки това симбиозата помежду ни е добра.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Мамзел Нитуш в ср, 01 юли 2009, 13:49
  Майка ми е твърд и  властен характер, но тя ни отгледа двете със сестра ми (татко почина отдавна),  и ни направи смея да твърдя добри хора. Знам,че винаги мога да разчитам на нея,няма ситуация ,в която да не  ме е  подкрепила, може би не винаги ме разбира,но е до мен!Често не се разбираме,имаме и конфликти,но.....тя е МОЯТА майка, Господ да и дава живот и здраве!!!!


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: *sve* в ср, 01 юли 2009, 14:03
Разбираме се много добре.Майка ми е много мил и толерантен човек и винаги се е отзовавала,когато сме се нуждаели от помощ.Никога не се е опитвала да налага мнението си за каквото и да е.Много си я обичам! :love:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Гaндалфина в ср, 01 юли 2009, 14:10
Казвала ти е "Когато не си ме послушала и все си грешала!"-ако това е наистина вярно,как да ти има доверие?  

Първо, никъде не съм казала, че ми няма доверие.
Второ, нещата са които казва това, обикновено са такива, за които е искала тя да се наложи, без да се съобрази с моето
мнение, а смея да търдя, че от малка имам такова. Не търпя някой да ми се налага, плюс това никога не можеш да бъдеш
сигурен, че това което ти е предлагал някой друг, е било наистина по-доброто за теб самия.
Например, тези думи съм ги чувала по повод на това, че аз не исках да уча това, което тя искаше.
Хубаво, ама аз професията си я харесвам, това, че тя мисли по друг начин - нейно право е.
Може би и двете сме доста силни характери...
Истината е, че не мога да си представя живота без нея...


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Emika в ср, 01 юли 2009, 14:22
моята също е от властните майки. Докато бях по-малка и я слушах беше добре, сега хич не се разбираме. Тя се опитва да ми се налага, аз пък не и позволявам и става "война".
Добре, че ми минава бързо. ;-)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Casual_girl88 в ср, 01 юли 2009, 16:28
С мама се сдърпваме от време на време за някоя простотия,но това е много рядко...иначе си се разбираме,обичаме се безкрайно много и сме близки приятелки,така че,мога да кажа,че се разбираме!


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Honey_R в ср, 01 юли 2009, 19:22
     Много се разбираме и винаги е било така.  :love:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Inkа в ср, 01 юли 2009, 19:56
Много я обичам,но си е голям Овен.То е зодия,то е характер,то е чудо. :ooooh:По сто пъти ми раздава някакви съвети,които никой не ги иска.Добре,че съм издръжлива и безкрайно търпелива.За някои много сериозни неща не се е месила в живота ми,но сега за детето прекалява/не живеем заедно и не я гледа/ и естествено се караме,даже и за пръв път скоро и бях и обидена. :naughty:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: star в ср, 01 юли 2009, 19:59
Разбираме се чудесно, тя стоически изтърпява всичките ми капризи....


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: reni _805 в ср, 01 юли 2009, 21:19
Малко сме се отдалечили.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: КИТАНА в ср, 01 юли 2009, 21:25
Малко сме се отдалечили.
Късметлийка.Ние никога не сме се приближавали... :lol:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Yulichka в ср, 01 юли 2009, 22:43
Разбираме се, въпреки че често спорим. Майка ми и дъщеря ми са най-близките ми хора, както баща ми и мъжа ми. Но мама си е МАМА! Тя е правила, прави и винаги ще прави всичко за мен. А аз я обичам безумно!
Не е нужно с майка ти да сте винаги на едно и също мнение, за да се разбирате. Просто е достатъчно да се обичате безпрекословно и да бъдете търпеливи един към друг.  :)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: TuKBu4Ka в чт, 02 юли 2009, 01:20
Ние с моята много се обичаме и много си липсваме, но като сме под един покрив на третия час вече сме се скарали  :crazy:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Не се сърди, човече в чт, 02 юли 2009, 01:57
Разбираме се, но предполагам това е така, защото не се месим много една на друга  :)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: PeTiA ツ в чт, 02 юли 2009, 04:13
Разбираме се  - да


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: eli0177 в чт, 02 юли 2009, 06:53
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ТЯ Е ЧОВЕКА, С КОГОТО НАЙ-МАЛКО СЕ РАЗБИРАМ, МОЖЕ БИ ЗАЩОТО Е ВЛАСТНА, ОПЪРНИЧАВА И ЖЕЛАЕЩА ВИНАГИ ДА ДВИЖИ,КОНТРОЛИРА И ДА СЕ НАЛАГА
ПРЕКАЛЕНО ВЗИСКАТЕЛНА Е, А АЗ ЛЕКО НЕБРЕЖНА,КОЕТО Е ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ ВИНАГИ ДА СМЕ В ОСТЪР СПОР И ЧЕСТО В НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО
ТОВА ОБАЧЕ ДОСТА МИ ТЕЖИ, НО И ДВЕТЕ СМЕ ВЕЧЕ  ИЗГРАДЕНИ ХАРАКТЕРИ И МИСЛЯ,ЧЕ ТРУДНО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Leika_moja в чт, 02 юли 2009, 14:32
е недей да крещиш де, ние не сме криви!

главните букви са символ - виж правилата


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Zuzu_82 в чт, 02 юли 2009, 15:45
Аз моята много я обичам, тя мен също, но също така тя е човекът който и най-много ме побърква- може за 2 мин да ми докара истеричен пристъп - винаги си мисли че знае всичко и не понася чуждо мнение. Ако си е решила, че нещо е черно, не можеш да я убедиш, че е бяло. Ама, това е нищо и бързо ми прощава изблиците :lol:

Но напоследък много й липсвам откакто се омъжих и е станала отвратително ревнива и само сравнява. Чак онзи ден така ме обиди, цяла нощ плаках, и сега съм много, ама много сърдита.



Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: elmapl в чт, 02 юли 2009, 16:14
Не много.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: caprice в чт, 02 юли 2009, 16:45
Бяхме близки, но последните няколко месеца, може би година, започнахме много да се караме. тя се промени, каза много неща, които ме огорчиха и обидиха. не съм го очаквала от нея. тъжно ми е за което  :tired:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: catwalk в чт, 02 юли 2009, 21:45
Прекалено е грижовна - до фанатизъм. Когато съм при нея ме пита по 3 пъти искам ли сок, защо съм отслабнала толкова, защо съм облечена с това, а не с онова и т. н. Караме се - аз съм много избухлива по отношение на нея, паля от раз и после съжалявам. Но и много се притеснявам за нея - дали е добре, какво прави ... Бих казала, че се разбираме :lol: ама малко буреносно.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: sweetcaty в чт, 02 юли 2009, 22:56
Обичам майка си МНОГО,но наистина често се караме и си казваме силни и остри думи... Много ме боли и мен,но... Тя наистина не отстъпва за нищо,а аз понякога не успявам да се владея...


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: sonka в пт, 03 юли 2009, 00:04
На приливи и отливи сме.Понякога едвам я изтрайвам,но вече рядко избухвам на бръщолевенията и.Миналата година живяхме у тях 3 месеца с детето,ужас,всеки ден си прибирах багажа да си ходя,сега като е далече ми липсва,нооо и от чужбина ми звъни по 101 пъти на ден и то за глупости  ;-)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: kalinuccia в пт, 03 юли 2009, 00:19
Не бих казала...., много отдавна не й преча, но въпреки това тя се опитва да ми вменява вини, за ранното ми раждане /тя е била на 20 г./, за проваления й брак, за проблемите със сестра ми. Бих казала, че от много години съм неин психоаналитик, изслушвам я, съгласявам се с тезите й, с фантазмите й, с болката й, поемам вината привидно, не я товаря с отговорността по мен и моите болки /още откакто навърших 12/,  в пубертета започнах да се дистанцирам и тогава я избягвах демонстративно  :oops: . Сега, просто ролите са обърнати, аз усетих, че тя иска да съм й майка и й го давам, доколкото ми позволява времето, т.е. моето собствено семейство, не се свеня вече да й казвам, че нямам време за нея, защото големият иска....., малкият плаче...., а пък аз отивам на зъболекар, да кажем...Тя се сърди, фрустрирана, капризничи като дете и не е заради някакви старчески деменции, просто жената е свикнала да бъде жертва в ситуациите и аз да помагам. Та, чак сега се научих да се съхранявам от разбирателството ми с нея  :crazy: .


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Severa в пт, 03 юли 2009, 00:24
Не се разбираме, трудно се понасяме, затова се и избягваме. Жалко е, защото държа на нея, но не се получава. :(


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: incine в пт, 03 юли 2009, 02:17
и да и не :)


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Гери на Никол в пт, 03 юли 2009, 08:31
Ако майка ми ми беше свекърва, отдавна да съм я резнала.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: katiado в пт, 03 юли 2009, 08:52
Майка ми ми беше и най-добрата приятелка. Споделях всичко с нея /е за секс не сме говорили/. Разбира се доста сме се и карали,но то това е неизбежно и то точно защото ти е майка и знаете,че ще си простите взаимно всичко.
Виж сега със свекърва ми не се карам /много/ , защото казаните думи остават да горчат. Но майката е нещо друго  -  и ми липсва адски много - ей така просто,за да има някой на който да се похвалиш за успехите си или пък просто да ти съчувства в трудностите. :cry:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: br в пт, 03 юли 2009, 08:53
Не се разбирам,за жалост...


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: rozi4ka222 в пт, 03 юли 2009, 09:49
На 21 години съм, но родителите ми винаги са ме възприемали като голям човек. Като по малка си мислих че баща ми е по силния и пренебрегвах майка си. С порастването ми обаче видях в майка си черти от характера, които ме накараха да я погледна от друг ъгъл. По принцип съм своенравна, но в тежки ситуации майка ми ми е давала такива съвети, които никой друг не може да ти даде. Разбира се аз съм ги оцениа от разстоянието на времето и от последвалите събития. Майка ми е кротка, никога нищо не ми е налагала и за това се разбираме. Имам си лично пространство в което нито тя, нито баща ми не навлизат.
Тежко ми е че понякога съм си позволявала да си изливам гнева на майка си, когато съм била ядосана и след това ми е ставало съвестно. Аз знам че тя ми прощава, но ми става тъжно сега като се сетя  :hug:


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: Nesiha в пт, 03 юли 2009, 10:01
 Майка ми е твърд и  властен характер, но тя ни отгледа двете със сестра ми (татко почина отдавна),  и ни направи смея да твърдя добри хора. Знам,че винаги мога да разчитам на нея,няма ситуация ,в която да не  ме е  подкрепила, може би не винаги ме разбира,но е до мен!Често не се разбираме,имаме и конфликти,но.....тя е МОЯТА майка, Господ да и дава живот и здраве!!!!
Същата работа и при мен.
Като гледам "Сирени" с Шер, смея се и рева едновременно от многото паралелни с моя живот истории. Майка с две малки дъщери - истинска бомба от емоции... Само който е бил в такава конфигурация може да разбере изобщо филма. Със сестра ми пораснахме капризни и независими, даже сестра ми е направо безотговорна, прави каквото си иска понякога до безогледност (аз не съм такава).

Майка ми беше капризна, жестока понякога, властна, ексцентрична (но по правилата, опре ли до дрехи и изобщо как изглеждаме), но мисля, че всичките и странности отнасяше сестра ми. С мен беше по-мека. Сега е на 60, вече остаряла, но все така не се замесва с други хора, вманиачава се в градината си и мисля че обича най-много мен...

Не е била нежна с мен, не знам защо, само като бях малка много ме гнявеше и целуваше (аз страшно мразех), но преди известно време, като и бях на гости, беше следобед и заспах под една от лозите й, и като се събудих, ме беше завила и ме чакаше за да пием кафе. Предполагам с човек като нея това се брои за обич : )

Мисля че се разбираме добре - понякога тя ми разказва едни и същи, вече слушани истории, но аз винаги ги слушам с вид на интерес. Друг е въпроса че имаме разни Героини в семейството, за които аз пък обичам да ми разправя пак и пак. Не се прегръщаме, но се радваме да се видим и обикновено (тя има два огромни котарака и сигурно най-огромната каракачанска овчарка в Бг) нагушваме по някое животно и си говорим. Индиректно смятам, че така си показваме обич : )

Не знам дали някоя от вас е расла в доминантна женска среда, но ако е - знае за какво говоря.


Титла: Re: Разбирате ли се с майките си?
Публикувано от: MeMyselfI в пт, 03 юли 2009, 10:17
Да. Майка ми е и майка и приятелка. Радвам се, че е винаги до мен.


1