BG-Mamma

Дом и семейство => Семейни отношения => Темата е започната от: li_smiles в ср, 07 сеп 2011, 15:23



Титла: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: li_smiles в ср, 07 сеп 2011, 15:23
С годините ми направи впечатление интересна тенденция - обикновено в семейства, в които е имало развод, се повтаря в някое от следващите поколения. Обратното - има семейства, в които никога никой не се развежда. Споделете вашите наблюдения.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: милинка в ср, 07 сеп 2011, 15:39
Не, не е наследствен. Имало е времена, когато е било трудно или неприемливо да се разведеш, докато тези скрупули вече отдавна са отпаднали.
Нормално е хората да се събират и разделят, а бракът и разтрогването му просто официализират тези процеси.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: exence в ср, 07 сеп 2011, 15:40
Винаги има изключения от правилото, но да обикновено разводът се повтаря от поколение на поколение в дадена семейна общност и е резултат от соц.среда, възпитание, стандарт на живота и т.н. , смятам аз.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в ср, 07 сеп 2011, 15:46
глупости на търкалета  :35:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в ср, 07 сеп 2011, 15:48
Абсолютни, да  :lol:
В моята рода от н'ам си колко поколения насам, аз съм единствената с развод.
Освен да съм сложила начало на черна серия, знам ли, като ви чета, така ще да е  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в ср, 07 сеп 2011, 15:49
статистиката казва, че е така.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в ср, 07 сеп 2011, 15:52
Дай да прочета, стана ми интересно.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в ср, 07 сеп 2011, 16:07
Твърде е възможно.
Обяснявам си го със стереотипа сред който растат децата на разведените родители, който на по-късен етап те приемат ако не за нормален, за не така недопустим и плашещ.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в ср, 07 сеп 2011, 16:10
Твърде е възможно.
Обяснявам си го със стереотипа сред който растат децата на разведените родители, който на по-късен етап те приемат ако не за нормален, за не така недопустим и плашещ.

Съгласна съм.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в ср, 07 сеп 2011, 16:13
Дай да прочета, стана ми интересно.

нещо такова:
Цитат
Мит 5: Децата, които имат разведени родители, имат по-голям шанс за щастлив брак в зряла възраст, отколкото децата, идващи от стабилни семейства

Това е абсолютно погрешно! Браковете на деца, чиито родители са били разведени, имат много по-висока степен на разводност, отколкото децата, идващи от стабилни семейства. Основната причина за това (направена като заключение от огромни проучвания) е, че децата се научават на брачно посвещение и вярност чрез примера, който им дават техните родители. При децата на разведени родители чувството за посвещение към брачния партньор е занижено.

за съжаление от НСИ не могат да помогнат за да  бъдем точни като процент.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в ср, 07 сеп 2011, 16:13
При безкрайно различното отношение на обществото към разводите по времето на нашите родители и в наши дни, мисля, че изобщо и дума не може да става за такава тенденция.
Поколения наред са си стояли в нещастни връзки, защото клеймото разведен е било страшно нещо. Сега няма такива спирачки.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в ср, 07 сеп 2011, 16:16
При безкрайно различното отношение на обществото към разводите по времето на нашите родители и в наши дни, мисля, че изобщо и дума не може да става за такава тенденция.
Поколения наред са си стояли в нещастни връзки, защото клеймото разведен е било страшно нещо. Сега няма такива спирачки.

Това не изключва другото, според мен.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в ср, 07 сеп 2011, 16:27
Не го изключва.
С това, което си написала, съм съгласна. Но то е само една от многото страни на монетата - например също може да се каже и че деца, които са расли в нещастни семейства, крепящи се "заради децата", не са склонни да преживят същото. Точно в този форум съм чела много подобни истории.
Също така може да се каже и че деца, които са били нещастни като деца на разведени родители, държат на брака много повече, за да не преживяват децата им същото. Такива аз лично познавам.
Случаи много, категории много.
Затова не мисля, че без някаква статистика, не може да се прави такова обобщение. А статистика, както разбрахме, няма, всичко е популярна психология и ЕЖК.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в ср, 07 сеп 2011, 16:28
Твърде е възможно.
Обяснявам си го със стереотипа сред който растат децата на разведените родители, който на по-късен етап те приемат ако не за нормален, за не така недопустим и плашещ.

това е много относително. възможно е и точно обратния ефект - трудно детство, чувство за малоценност заради това, че е дете на разведени родители. съответно в зряла възраст - мотивация да се запази бракът на всяка цена.
а може и обратното - дете, живяло с родители в брак, но в ужасна семейна среда, да има по-голяма склонност към развод, за да не причинява на децата си същия ад.
Бърди ме е изпреварила  :)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Fortune в ср, 07 сеп 2011, 16:31
Глупости! Тази въпросната"наследственост" идва от обременена психика. :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: li_smiles в ср, 07 сеп 2011, 16:34
Не съм гледала статистики, темата се обосновава изцяло и само на мои лични наблюдения и не ангажира никого.
Провокирана съм от последния случай на наш семеен познат - дете на разведени родители, самият той с един развод зад гърба и на път за втори. За мен това е някаква обща тенденция. Повтарям и подчертавам дебело - за МЕН.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в ср, 07 сеп 2011, 16:37
Е не може хем да е за теб, хем да е обща тенденция  :lol: Или едното, или другото  :lol:
Обща тенденция означава за всички хора по света все пак, изключвам варианта да ги познаваш до един  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: милинка в ср, 07 сеп 2011, 16:39
Може познатият ти да има някакъв проблем с комуникацията, с поемането на отговорности или нещо подобно. Може да не е имал късмет и да е официализирал две неуспешни връзки. Може да изживява криза на средната възраст...
Може много неща. Това, че родителите имат успешен брак зад гърба си или просто не са се развели, не означава, че това се прехвърля и в семейството на детето. Още повече, че тогава не е било много популярно да се развеждат.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: li_smiles в ср, 07 сеп 2011, 16:47
Бърди, умираш си да се хванеш за думата, значи.   :bouquet:
Обща тенденция СРЕД моите познати, да речем. Ерго - за МЕН. Така става ли?  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в ср, 07 сеп 2011, 17:36
Рали, заядох се на дребно, хубаво е, че си ме усетила и не се сърдиш   :bouquet:

Гадно ми е от такива теми/твърдения/статистики_дето_ги_няма_всъщност, понеже усещам как слагат клеймо на сина ми ей така, от въздуха - син на рзведени, значи ще се разведе, давай да пазим щерките си от него.
Лично го приех, сори за което.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: милинка в ср, 07 сеп 2011, 17:50
Бърди, работите с клеймата бяха актуални преди повече от 20-тина години. Вече хората се учудват, ако нечий брак просъществува по-дълго, а не, ако се разтрогне.  :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: палмира в ср, 07 сеп 2011, 17:54
генетично е заложен, предава се през поколение, по бащина линия. ако никой го е пропуснал разводът, значи бабата е 'поглеждала' встрани, и не му е баба.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: mol4eto в ср, 07 сеп 2011, 18:08
Да е наследствен, да е наследствен - колко да е наследствен?!?  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в ср, 07 сеп 2011, 18:17
В моя случай е наследствен, съвсем сериозно. Наследих го от майка ми, която ми показа с думи и дела, че е значително по-добре да излезеш от брак, сключен с неподходящ човек, отколкото да гниеш за няма нищо. Не съм го наследила по бащина линия, обаче. Баща ми се ожени отново преди двайсет години, десет от които предпочита никога да не беше срещал втората си жена (която е сто пъти по-голям пич от него). Но не се развежда, защото какво ще кажат хората и статистиката - два пъти разведен мъж, нали...  :lol: Така, че разводът ми е полунаследствен.

Надявам се наистина разводът да е наследствен и синът ми да го наследи, за да не живее с мисълта, че веднъж направил избор, няма право да го промени и че няма право той самият да се променя. Т.е. - надявам се и той да цени живота си достатъчно високо, за да има куража да излезе от недобър брак.

Разводът на бившия ми съпруг е абсолютен уникум в цялата му рода, която се гордее, че там "разведени няма".  :lol: Има други неща, де, но за тях не се говори. Моят бивш е най-големият пич в цялата си рода, между другото...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: mol4eto в ср, 07 сеп 2011, 18:21
Saule, не допускаш ли вариант, че синът ти може да има "добър " брак?  :roll:
(много скептично си настроена)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в ср, 07 сеп 2011, 19:20
Saule, не допускаш ли вариант, че синът ти може да има "добър " брак?  :roll:
(много скептично си настроена)

О, допускам, разбира се, допускам абсолютно всичко  :lol:. Синът ми расте в рамките на и наблюдава истински добър брак - втория ми. (При все, че се съмнявам да става само с гледане  ;-)) Но ако се случи да не сполучи, надявам се "наследствеността" му да заработи  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Жива в ср, 07 сеп 2011, 20:23
генетично е заложен, предава се през поколение, по бащина линия. ако никой го е пропуснал разводът, значи бабата е 'поглеждала' встрани, и не му е баба.
А при близнаци и дядото е шарил с поглед.Та вследствие на това на стрина Злата зълвата всъщност ти е чичо! Интересно ми е в такъв случай и бракът ли е наследствен и лекува ли се с антибиотик?  newsm78


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: SaRaNia в ср, 07 сеп 2011, 20:24
Ще ми се да беше, ама нъцки.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 07 сеп 2011, 20:48
Много ми хареса постинга на Saule. Точно така мисля и аз - по-добре наследствена склонност към развода като изход, защото е все пак изход, а не мъчение до живот заради....скрупули и страх от обществено осъдително мнение.
И за какви клейма говорите? Клеймо за мен е да се  чувстваш длъжен да търпиш, защото "така трябва". Така че, Бърди, съмнявам се, че синът ти ще тръгне да се развежда при сполучлив брак, само щото е наследствено обременен :lol:. Не разбирам как може да го съотнесеш така.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Касита в ср, 07 сеп 2011, 20:52
 :D Вероятно може и генетично да е предаван, знам ли? Към настоящия момент не мога нито да потвърдя, нито да отрека наличието на наследственост.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: zila1 в ср, 07 сеп 2011, 21:07
Имам едно-две подобни наблюдения, но винаги има изключения от правилото.
И аз си го обяснявам с модела, в който е оформена личността ти, може да е наистина някаква усещане на непълноценност, което те вкарва в стереотипа на жертвата и несъзнателно те тласка към неподходящи партньори. Знам ли и аз. :thinking:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: svetlana manoleva в ср, 07 сеп 2011, 21:17
Разводът не е наследствен, но често деца на разведени родители носят потенциал да попадат на проблемни партньори или те да създават проблеми.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в ср, 07 сеп 2011, 21:34
Много ми хареса постинга на Saule. Точно така мисля и аз - по-добре наследствена склонност към развода като изход, защото е все пак изход, а не мъчение до живот заради....скрупули и страх от обществено осъдително мнение.
И за какви клейма говорите? Клеймо за мен е да се  чувстваш длъжен да търпиш, защото "така трябва". Така че, Бърди, съмнявам се, че синът ти ще тръгне да се развежда при сполучлив брак, само щото е наследствено обременен :lol:. Не разбирам как може да го съотнесеш така.

Дълбоко се съмнявам в днешно време някой да търпи заради скрупули или обществено мнение. По-скоро ми се вижда точно обратната тенденция - все по-малко им пука на хората и доста лесно слагат кръст на връзките и семейството си. Сякаш е някаква епидемия, като му трепне на някого в гащите извън семейството, и хуква да се развежда в името на личното щастие!
Но като цяло, може би децата с разведени родители са по-склонни да серазведат. Това е субективното ми мнение, нямам статистически данни.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 07 сеп 2011, 21:49


Дълбоко се съмнявам в днешно време някой да търпи заради скрупули или обществено мнение.
Добре де, може би наистина е отживелица времето на общественото мнение. Но се сещам за много познати, които се мъчат в брака си, само защото в техния род разводи нямало, примерно. Или нещо от сорта.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в ср, 07 сеп 2011, 21:54
Възможно е. Също така е възможно това да е само запред света, а да ги държи финансово-имуществена връзка или ясното съзнание, че с един развод ще се превърнат в самотни родители, които с половината на досегашния доход ще трябва да плащат всички разходи. Нали се сещаш, някакк грубо звучи да каже някой, че не иска да се развежда заради имоти и пари, някак не се вписва в идеала за духовното над материалното. Или пък родителите и близките им не са склонни да помогнат заради техни си разбирания. Ако човек не е превърнат в жертва до такава степен, че да се обезличи, малковероятно е да търпи цял живот. В един момент все се случва някакъв катаклизъм.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: vikii в ср, 07 сеп 2011, 21:55
Наследствен  е  да!  :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Desss в ср, 07 сеп 2011, 22:58
При едни е наследствено , други го придобиват  :mrgreen:




Твърде е възможно.
Обяснявам си го със стереотипа сред който растат децата на разведените родители, който на по-късен етап те приемат ако не за нормален, за не така недопустим и плашещ.

Sподелям  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в ср, 07 сеп 2011, 23:03
Според мен пък точно близките не трябва да те подкрепят (ако разводът е иницииран от теб, конкретизирам). Значи решил си, че ще си вееш байрака и цялата рода юруш, да ти помага.  :sick: Не говоря за случаи на насилие и т.нат. Но събуждаш се една сутрин и О, нещастна съм!!! И после всички, поклон до земи, че си самотен родител. Ами - тегли си последствията, да видим сам колко ще си щастлив. То с външна помощ всеки знае... ;-)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 00:05
Според мен пък точно близките не трябва да те подкрепят (ако разводът е иницииран от теб, конкретизирам). Значи решил си, че ще си вееш байрака и цялата рода юруш, да ти помага.  :sick: Не говоря за случаи на насилие и т.нат. Но събуждаш се една сутрин и О, нещастна съм!!! И после всички, поклон до земи, че си самотен родител. Ами - тегли си последствията, да видим сам колко ще си щастлив. То с външна помощ всеки знае... ;-)

Там, откъдето съм аз, хората си помагат. Не само за неща като ремонти и да се занесе храна на някого в болницата, но и в това да се живее по-смислен живот. Ако синът ми или, дай Боже, дъщерята, за която си мечтая се събудят и установят, че не са щастливи, аз ще съм първият човек, който ще ги подкрепи. Ще подкрепя и снахата/ зетя в това ситуацията да се нормализира. А най-много искам да имам смислени внучета, които приемат външната помощ за нещо най-естествено и нормално. И то помощ не само на ежедневно ниво, но и в критичните моменти, когато биха искали ръка, за да поемат животите им в друга посока.

От друга страна, ако родителите ми не ме подкрепят в желанието ми да живея достойно, вместо да живуркам, то... жалко за тях. Моите точно не са такива хора, и те смятат, че децата им не са си намерили живота на улицата.

Всичко това с уговорката, че разводът не е никак лесно нещо и всъщност е доста болезнено изживяване. Но ако се налага, е по-добре да не се смита под килима. Под "налага" нямам предвид "пие, бие и изневерява". Излезли сме от 19ти век, сматам...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 00:11
И ако през 5 години се събуждаш нещастна, а през това време създаваш брак и 1-2 деца?
То след 20 години ще имаш 4 брака и незнайно колко деца, родени в брак и с разделени родители.
Ако в точно този момент, когато се усетиш нещастна ( а във всеки брак има такива моменти), няма кой да ти бута шишовете - "остави го, мама, щом не си щастлива", ще премине този момент и след 40 години ще празнувате незнамсикаква сватба.
Няма 100% щастие. Човек и сам със себе си не е100% щастлив. Какво остава в партньорство. Има горе. Има и долу. Не може като си долу да късаш и хвърляш, защото не ти е кеф тия дни, този месец. Причината може да е само в твоето емоционално състояние, връзката се влияе от това. Тпва не значи, че бракът е провален. В повечето случаи ако изчакаш, ще благословиш себе си, че не си направил някоя глупост.
Пак повтарям - говоря за тогава, когато няма друга причина освен - абе не съм щастлива.
 :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: zila1 в чт, 08 сеп 2011, 00:12
В съвременното общество вече са размити тези архаични граници на социален натиск към някакви псевдоценности.

Предполагам, че когато си възпитан да приемаш развода за нещо нормално, по-лесно се преборваш с вътрешните си скрупули в това отношение.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 00:14
Нормално, нормално - колко да е нормално за една крехка детска психика?
 newsm78
Сега може нищо да не ти каже детето, да го преживее в себе си. След някоя друга година ще избие на повърхността. Неминуемо.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 00:19
В съвременното общество вече са размити тези архаични граници на социален натиск към някакви псевдоценности.

Предполагам, че когато си възпитан да приемаш развода за нещо нормално, по-лесно се преборваш с вътрешните си скрупули в това отношение.

Ох, Зилозавър, като гледам, не са... Втрещително много народ смята, че като "търпи заради децата" им прави услуга...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 00:22
Мхм, по-добре е да си начешем крастата, разбира се. Децата - да се оправят. На тях разбира се им е по-добре разкъсани между мама и тате.  :peace:
Какво да търпят, родителите? Еднообразие? Битовизми? Съжалявам, че ще ти разбия детските мечти, но няма как 50 години да ти пърхат пеперудки в стомаха. Ежедневието надделява.
И ако това в 21 век означава, като ти стане много скучно да си биеш шута, ок.
Ще берем плодовете след още 20 години.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: heureuse в чт, 08 сеп 2011, 05:03
Рали, заядох се на дребно, хубаво е, че си ме усетила и не се сърдиш   :bouquet:

Гадно ми е от такива теми/твърдения/статистики_дето_ги_няма_всъщност, понеже усещам как слагат клеймо на сина ми ей така, от въздуха - син на рзведени, значи ще се разведе, давай да пазим щерките си от него.
Лично го приех, сори за което.

Бърди, основният проблем с децата на разведените родители (т.е. на родителите, които живеят без партньор) е че не знат какво е да живееш в семейство с двама родители - какви са ролите на двамата партньори, как си решават конфликтите, абе много неща, които се учат от наблюдение, не от филми. Особено неблагоприятно е за момченцата - как да разберат какво означава да си мъж? От майката? То е все едно водопроводчик да те учи да поправяш електрическата инсталация. Че и по-лошо, майката често е е с горчив опит от мъжете и става една... Ама доколкото знам, при вас такъв проблем няма, защото синът ти живее в нормална семейна среда:bouquet:



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 08:06
Пак повтарям - говоря за тогава, когато няма друга причина освен - абе не съм щастлива.
 :peace:

Не се развеждат заради това хората, Клеми, мани какво пишат тука по форОма  :lol:

heureuse, на теория е така. На практика обаче и първият, и вторият ми мъж са от семейства на разведени родители. На бившия ми майка му се е омъжила повторно, има и сестра - еми нямаше го модела какво се прави в едно семейство. Майката на сегашния ми е сама - а аз и досега не мога да се начудя откъде мъжът ми е попил това чудесно отношение към семейството, задълженията, отношенията, работата, децата (дори когато не са негови). Той казва - с наблюдение на бащите в семействата на познати и приятели.
Значи начин все пак има, стига да я има основата, липсата на егоизъм и усещането, че светът следва да се върти около теб.

Затова тези обобщения са просто кухи, когато излезеш от теорията и влезеш в живота. Макар че искрено се надявам синът ми да попие модела на сегашното ни семейство - но знам, че гаранции няма.

С най-добри чувства   :bouquet:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: maminka_sladka в чт, 08 сеп 2011, 08:31
Аз имам един приятел от семейство на разведени родители, който казва, че ще се ожени когато е сигурен, че това е човекът за него и няма да позволи семейството му да се разпадне, както се е случило с майка му и баща му. Те са имали тежък развод когато той е бил в някой си клас, т.е. осъзнавал е какво се случва и е страдал. Та в момента този човек живее с приятелката си, но все още не е направил крачката нито да имат дете, нито да се женят. Ще дам и друг пример. Бабата на моя мъж, която е живяла цял живот на село, мисли, че разводът се предава по наследство. Говореше за разведените като за някакви чудовища от друг свят. Въпреки многократните ми опити да я убедя, че това си е свързано с отношенията между хората и не е заболяване или каквото там си мисли, тя не ми повярва. Те нямат разводи в рода, което автоматично я караше да мисли, че няма и да имат. Е, преди месец собствената й дъщеря се разведе, и то с всичките му там панаири, а родата е потресена. Бабата е пред нервен срив и митът за предаването на развода по наследство май умря.
Така че май стана ясно какво мисля. Просто си е до човек. Някои са по-влюбчиви, например като мен, и въпреки че виждат недостатъците, които могат да станат причина за непоносимост и раздяла, си казват "е, то ще мине". Въпросът е дали ще нацелиш правилния човек, с когото можеш да съжителстваш-толкова е просто.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 08:38
едва ли някой се развежда просто от скука или щото някоя сутрин не е бил на кеф. а заради "не съм щастлива", навремето и доста самоубийства е имало. щото да се разведеш е било егати и клеймото. ми не си струва според мен. колко е щастлив или нещастен някой и колко може да понесе само той си знае. така че е доста лесно да се сочи с пръст от страни и да се вайкаме за децата. всеки иска детето му да расте в щастливо и хармонично семейство, но не винаги се получава така. и тогава просто човек избира по-малкото зло. а кое е то за конкретните хора и за конкретния период - едва ли външен човек може да каже.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Katerin* в чт, 08 сеп 2011, 09:06
С годините ми направи впечатление интересна тенденция - обикновено в семейства, в които е имало развод, се повтаря в някое от следващите поколения. Обратното - има семейства, в които никога никой не се развежда. Споделете вашите наблюдения.

Вярно е!
Има и статистики по темата! 


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: fam в чт, 08 сеп 2011, 09:31
Може и да е наследствен.
В родата на майка ми и на баща ми, като се сетя има по макс. 1 развод.

Ама пък и да ми се наложи някога да се разведа, не ми пука кой какво ще каже. Разводът е нещо нормално. Е, съвсем не приятно, но все пак нещо, което се случва на много хора.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 09:55
В съвременното общество вече са размити тези архаични граници на социален натиск към някакви псевдоценности.

Предполагам, че когато си възпитан да приемаш развода за нещо нормално, по-лесно се преборваш с вътрешните си скрупули в това отношение.

Ох, Зилозавър, като гледам, не са... Втрещително много народ смята, че като "търпи заради децата" им прави услуга...

Твърде много родители не подирено и не пожелано, напълно доброволно, се вживяват в ролята на жертва, която "търпи" заради децата.  Но това не е услуга.
Родителството като категория не равносилно на обреченост и доброволен отказ от пълноценен живот. А правейки го, тези родители изпращат погрешни послания на децата си и им формират същите модели, които опират до горното - бъди жертва, живей в услуга, не се бори, търпи, не бъди щастлив.
И накрая, обикновено децата в нещастни бракове също са нещастни. Бракът не е имагинерна величина. Той има свое конкретно предназначение и трябва да създава среда на уют, удовлетвореност, топлина, спокойствие, сигурност. Когато това липсва, децата го разбират и не е изключено на по-късен етап не само да не почувстват благодарност към саможертвата на родителите си, но и да ги укорят за този им избор.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 10:14
dodo_dodo , в много отношения родителството те лишава от пълноценен живот. Не можеш да излезеш, когато поискаш, не можеш да разполагаш с времето си, както искаш. За жената - 9 месеца и малко след това не е господар на тялото си. Така че родителството ограничава, няма какво да се лъжем.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 08 сеп 2011, 10:41

Родителството като категория не равносилно на обреченост и доброволен отказ от пълноценен живот. А правейки го, тези родители изпращат погрешни послания на децата си и им формират същите модели, които опират до горното - бъди жертва, живей в услуга, не се бори, търпи, не бъди щастлив.
И накрая, обикновено децата в нещастни бракове също са нещастни. Бракът не е имагинерна величина. Той има свое конкретно предназначение и трябва да създава среда на уют, удовлетвореност, топлина, спокойствие, сигурност.

Абсолютно съгласна съм с това. Не знам дали разводът е наследствен, но моделът на жертвата в брак е 1000 % предавана наследствено.
Никога не бих насърчила собственото си дете да стиска зъби и търпи, когато очевадно нещата куцат. И ако самата тя поиска моята подкрепа, разбира се.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 10:45
Да, Клеми, но тези ограничения са в рамките на дължимото. Аз визирах друг вид ограничение, съизмеряващо се с доброволно жертвоприношение. То намира израз в това да правиш компромиси, които са в разрез с твоя светоглед, да търпиш отношение, което те кара да страдаш, да се примиряваш с живот за който не си мечтал.
Ограниченията, които имам предвид не се припокриват с лошото родителство, изразяващо се в неглижиране на децата например.
Не излизанията по всяко време правят живота пълноценен, а  човек да бъде в мир със себе си, да има щастието на което всеки има право и смелостта да се бори за него.



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 10:50
За мен са почти в една графа. Като имаш деца вече не си 100% господар на живота си, поне докато не навършат пълнолетие. Трябва да им осигуриш добра емоционална среда. В едно тихо и кротко семейство, където е само скучно и сиво - за децата е добра среда. Много по-добра от тази, в която би попаднало ако мама и тати започнат да прескачат през няколко години на нови партньори, търсейки щастието си.
Така си мисля аз, не ангажирам никого с мнението си.
И пак ад кажа, доста често хората сме нещастни заради различни причини, но сме склонни да преписваме това нещастие на партньорите си. Което е много порочна практика.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 11:05
Говорим за различни неща Клеми :)
Не си господар, така е. Но това не е равнозначно да бъдеш жертва и да загубиш себе си.
Именно, за стабилна емоционална среда става въпрос. Когато тя липсва, независимо дали семейството е кротко или шумно, става зле за децата. И когато те продължават да бъдат държани в нея, за тяхно добро, аз наричам това криворазбрана услуга.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 11:12
Жертва си, ако сам се приемаш така - търпя, заради децата. "Търпиш" ако има психически и/или физически тормоз. Ако просто ти е сиво и равно - какво точно търпиш?
Според мен ако в семейството стане толкова скучно, че емоционално се сриваш е време да направиш нещо за себе си, ако рпеди това си изчерпал всичко, което може да се направи за семейството. Намираш си хоби, занимание, започваш да учиш 2-3-8ми език и т.нат. Защо задължително щастието (което е нещо много лично), трябва да се опира (и гради) върху интимния партньор? Това е една непосилно голяма тежест, никой не е длъжен да ти създава чувството за щастие и да се грижи на 100% за него. Да, в началото на брака може би, но нищо не е константа. Аз може много да искам да съм все на 20, уви, няма как да стане. Според мен със семейството е същото, то неминуемо се видоизменя. От нас зависи да намерим себе си във всичките му лица. Докато има смисъл. А в това, децата да живеят с мама и тати, има огромен смисъл.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в чт, 08 сеп 2011, 11:20
Нещата не остават дъълго време в тази сивота, защото се появява някоя кокошка, която изглежда патка, или някой пуяк, дето изглежда лебед и хързуууул...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 11:23
Но кой говори за скука и какво е скуката всъщност? Това, което на теб ти е скучно, за мен може да е мега интересно.
Опитай се да излезеш от конкретиката, тя е подвеждаща, защото е различна за всеки.
В този смисъл да бъдеш жертва, условно казано, има различни измерения за различните хора.
Дори не става въпрос за насилие, за него е напълно ясно, там конкретиката липсва.
Но например, ако не срещаш подкрепа от партньора си, ако цял живот е склонен да те подценява, да омаловажава стремежите и мечтите ти, постиженията ти, ако се надсмива над тях. Или пък ако винаги поставя себе си пред останалите и егоизмът не му позволява да прояви загриженост?
Зависи от прага на търпимост.
Една жена или мъж, могат да бъдат нещастни и смачкани в такъв брак. Други, ако са саможиви и не така чувствителни, няма да имат усещането за неудовлетвореност и нещастие и ще си живеят в двойката без да жертват нищо.
Клеми, май се отклонихме от темата :)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 11:26
И тук стигаме до въпросът - защо си влязал в брак, че си и родил деца на такъв долен тип, егоист, който непрекъснато те подценява и не те уважава? Надали ей така, изведнъж е станал такъв.  Значи преди 5-10 години за теб е бил най-прекрасният човек и си му прощавал всички тези недостатъци, а сега - хоп, не те понасям повече. Обясни ми как става това? :peace:
Додо, в бг-мама сме, темата винаги залита в друга посока.  :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Eved в чт, 08 сеп 2011, 11:31
Чак наследствен...Още не съм разбрала да има ген на развода.
Това,че възпитанието и средата влияят върху начина по който градим живота си е ясно. :crazy:
Не разбрахте ли че в живота гаранции за нищо няма?
Статистиката не е закон.
Имам усещането,че развода се приема като някаква заразна болест или слабост.Мисля,че все по-често ще се случва.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 11:34
Клеми, хората се менят. Много е погрешно виждането, че човек остава завинаги един и същ. Животът е динамичен и неминуемо той ни моделира, а ние се приспособяваме.
От друга страна, всеки греши. Ако си допуснал грешка, трябва ли цял живот да плащаш за нея и да повличаш и други жертви заедно със себе си?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 11:35
И тук стигаме до въпросът - защо си влязал в брак, че си и родил деца на такъв долен тип, егоист, който непрекъснато те подценява и не те уважава? Надали ей така, изведнъж е станал такъв.  Значи преди 5-10 години за теб е бил най-прекрасният човек и си му прощавал всички тези недостатъци, а сега - хоп, не те понасям повече. Обясни ми как става това? :peace:
Додо, в бг-мама сме, темата винаги залита в друга посока.  :mrgreen:
много лесно. хората се променят. понякога в съвсем различни посоки и стават несъвместими.
да не говорим, че може въобще причината за бракът да не е била обич, а временно увлечение, непланирана бременност, бягство от проблемно семейство /може би по-скоро за момичетата/... и какво ли още не.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 11:38
Разбирам, стават грешки. Но защо за твоята грешка трябва да плащат и децата? Не ми се струва разумно.
Хората се променят, но не вярвам най-милитя съпруг и грижовен баща изведнъж да стане егоистично чудовище. По-скоро може да си се заблуждавал в началото. Но пак питам - какво са виновни децата?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 11:39
естествено че нищо. само че понякога разводът е по-доброто решение. според хората и ситуацията.
а за хората си в грешка - променят се и още как. може пак да е грижовен съпруг - ама не за теб. примерно.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 11:40
Аз мисля, че децата плащат за грешките ни, именно, когато ги принуждаваме да живеят с тях неизменно.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в чт, 08 сеп 2011, 11:43
Разбирам, стават грешки. Но защо за твоята грешка трябва да плащат и децата? Не ми се струва разумно.
Хората се променят, но не вярвам най-милитя съпруг и грижовен баща изведнъж да стане егоистично чудовище. По-скоро може да си се заблуждавал в началото. Но пак питам - какво са виновни децата?

може, може, с времето такива особености само се задълбочават. Същото важи и за жените, не е само за мъжете. Като цяло хората живеят в един брак повече години, отколкото са живяли с родителите си, има време човек за десетилетия да покаже най-доброто и най-лошото от себе си.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Nansen в чт, 08 сеп 2011, 11:45
Не съм чела цялата тема.
Аз имам обратни впечатления.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Eved в чт, 08 сеп 2011, 11:46
Хората са различни,не може за всички да важи една истина.
Едни ще „търпят“ и може дори да намерят щастие в нещо друго,но други няма да се примирят с такова положение.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: милинка в чт, 08 сеп 2011, 11:57
Понякога атмосферата в брака се влошава и от непоносимостта на родителите един към друг. Някои го наричат непреодолими различия. Това е далеч по-неприятно съжителство, сравнено с простичката раздяла.



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 12:52
Не не е наследствен, но част от качествата са наследствени и отношението към брака е "наследствено".
Най-трудно е на първия от рода, който е дръзнал към развод.
Следващото поколение или приема развода като мярка за разрешаване на противоречия или въобще го отхвърля. Зависи от много неща.
Едно е сигурно, че ако никой в рода ви не се е развеждал, това не се отнася за теб и ако всички са разведени, отново не значи, че ти ще си в разведените.
Значи не е наследствен, дори и през поколения.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: arrows в чт, 08 сеп 2011, 12:59
Ами в моя род няма разводи, ама ей на - аз точно днес я сколасах тая работа . Ха да ми е честито :) Даже след делото с мъжо ходихме да се почерпим послучай случката :)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 13:27
С годините ми направи впечатление интересна тенденция - обикновено в семейства, в които е имало развод, се повтаря в някое от следващите поколения. Обратното - има семейства, в които никога никой не се развежда. Споделете вашите наблюдения.

Вярно е!
Има и статистики по темата! 


Е дай да ги видим де, аз и Лабрадор попитах, той поне призна, че няма такива.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в чт, 08 сеп 2011, 13:50
нашето НСИ не дава, иначе авторите на статиите си имат ... ама да ходя да ти ги търся .. няма нужда.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 14:11
Добре де, пусни ми поне статиите с цитираните източници, аз ще си ги потърся.
Не се заяждам, разбери, действително искам да прочета такава статистика.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 14:13
Бърди, не го приемай лично.  :peace: Ти имаш прекрасно ново семейство, сигурна съм, че децата ти няма да се "заразят" от развода, който си преживяла. Напротив, ще имат един много хубав пример за семейни отношения.  :hug:  :love:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 14:17
Бърди, работите с клеймата бяха актуални преди повече от 20-тина години.


Я, милинка, това го бях пропуснала вчера.
Какво говориш, 20 години! Зачети се само в темата и с изненада ще откриеш колко всъщност живи са си клеймата. Дете на разведени? Не ставаш, ще се разведеш. Статистиката го казва.
Ма нищо, че статистиката е леля Пена от втория етаж.

Клеми, спря да ми е лично на мен още вчера. Ама не мога да спра да искам да прочета тези пусти нон-стоп цитирани статистики. Кауза ми стана, дет се вика. Като на Рокси споменаването на Ран ът  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 14:19
Разбирам, стават грешки. Но защо за твоята грешка трябва да плащат и децата? Не ми се струва разумно.
Хората се променят, но не вярвам най-милитя съпруг и грижовен баща изведнъж да стане егоистично чудовище. По-скоро може да си се заблуждавал в началото. Но пак питам - какво са виновни децата?

Аз разбирам хората, които мечтаят да създадат рай на земята за децата си. Свят, в който няма смърт, раздели, тъга, болести. Само, че за съжаление, това е невъзможно. Хората се срещат, разделят се и прочее, защото се развиват и се променят. Понякога двама души просто тръгват в съвсем различни посоки през годините и се отчуждават. Друг път стават доста по-брутални неща - насилие, алкохол... Децата ни живеят в нашия свят и още от първия си ден са изложени на всичко, което ни заобикаля. Така, че аз не мога да създам вакуум за детето си, в който никога нищо не се променя. А и не искам, защото ако няма промени, няма развитие. Това, на което искам да го науча е да приема естествено и нормално промените, да "сърфира" върху тях, да се възползва от тях. Засега изглежда, че успяваме.  


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в чт, 08 сеп 2011, 14:22
Бърди: http://www.aisk.bg/10551086108910831077107610891090107410801103-10861090-1088107210791074108610761072.html
Тази статия има прекопирана на доста места, предполагам е преведена. Потърси я на английски, там хората си цитират източниците.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в чт, 08 сеп 2011, 14:29
опитвам се да намеря някакви статистики за разводи на деца с разведени родители, но не намирам така в прав текст. За да не съм капО, пускам един линк на английски за американците.

http://www.marriage-success-secrets.com/statistics-about-children-and-divorce.html
http://www.divorcepeers.com/stats16.htm


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 14:51
Това проучване от какви хора е направено, от деца на разведени родители или странични наблюдатели? Да не изкажа точното си мнение.
Аз съм дете на разведени родители и по- повърхностна статия от тази не съм виждала.
Учудвам се как може всеки да пише отстрани и да дава общо валидни правила.
Тази статия едва ли не ми звучи като диагноза с неизвестни причини /т.е. причината да си... е, че родителите са разведени/.
Интересно, ако не са такива и се окажеш в същите подразделение, къде е причината?
Може би, че природата си почива в  идеалните родители.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в чт, 08 сеп 2011, 14:54
Бърди, работите с клеймата бяха актуални преди повече от 20-тина години.

Мислиш ли?
Мисля, че не е така, за съжаление.
За да успокоят себе си - че няма да се разведат, че няма да им изневерят, че правят правилния избор, хората не се свенят да слагат клейма. И днес.



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 15:05
Бърди: http://www.aisk.bg/10551086108910831077107610891090107410801103-10861090-1088107210791074108610761072.html
Тази статия има прекопирана на доста места, предполагам е преведена. Потърси я на английски, там хората си цитират източниците.


Господи, какъв отврат, не мога да повярвам, че всичко това го е избълвал този болен мозък.
Повдига ми се от такива простотии.
Клеймата, викате, си били заминали. Заминали са си дръжки. Очевидно децата ни са тъпи, девиантни, бедни, болни и белязани за цял живот. В прав текст, братче.

Чакай да го видя кой е тоя автор, направо ми запали интереса към личността си.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 15:11

Господи, какъв отврат, не мога да повярвам, че всичко това го е избълвал този болен мозък.
Повдига ми се от такива простотии.
Клеймата, викате, си били заминали. Заминали са си дръжки. Очевидно децата ни са тъпи, девиантни, бедни, болни и белязани за цял живот. В прав текст, братче.

Чакай да го видя кой е тоя автор, направо ми запали интереса към личността си.

И аз бях провокирана да погледна кой е автора.
Като извадка, която също би могла да бъде резултат от трийсет годишните изследвания, зад които неизменно крие безумните си изводи автора, и като дете на разведени родители, с чиста съвест мога да заявя, че по-големи глупости скоро не бях чела.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 15:12
Лабрадор, това доколкото виждам, е авторска статия, не знам къде ме пращаш да търся на английски.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в чт, 08 сеп 2011, 15:18
Авторска ... дивотии.
Това е препечатвано от някъде.
Потърси по темата на английски ...
ето ти едно http://worldvillage.com/10-shocking-statistics-about-children-and-divorce
под всяко има имената на авторите на изследването и годината ...

ей тук още статистики.
http://www.edivorcepapers.com/divorce-statistics/


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в чт, 08 сеп 2011, 15:19
Очевидно децата ни са тъпи, девиантни, бедни, болни и белязани за цял живот. В прав текст, братче.

Да, като мен. Аз, Бърди, на всичкото отгоре, съм и дете на разведени, освен това и внучка на разведени.
И преди да скачате с вик: "Ето! Ето! Какво ви казахме!" да доразкажа - баба и дядо са се развели след 30 години брак, когато баща ми и леля са били на по 28 години, възрастни, завършени хора. Развеждат се, не защото са били нещастни, а защото дядо кръшнал с 30-етгодишната си подчинена, а баба, щото е ербаб, не му простила.
Майка ми и баща ми се разведоха след 23 години брак, не заради изневяра. Знаех, че ще се разведат откакто прочетох "Двойната Лотхен", на 8 години, една година преди да се роди брат ми. Живях 13 години в страх кога точно ще се случи. Не, нито се караха, нито си крещяха - просто не се обичаха. Тези, които ще си запазват брака "заради децата", добре да си помислят.
Да, майка ми и до ден днешен си ходи на семейни събирания в дома на бившата си свекърва, а баща ми - в този на тъща си. На важните събирания сме заедно, дори чудесно се забавляваме.
Да, вероятно разводите са причина много от изказванията в ДиС да са ми странни, фамилна обремененост.
Леле, сега се сетих - настоящият ми съпруг е от семейство на разведени. Какво ли ни чака? А децата?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 15:21
"При децата на разведени родители чувството за посвещение към брачния партньор е занижено."

 :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35: :35:
еееейй добре се посмях. значи брак=посвещение към брачния партньор  :hahaha: ако бащата мята на майката по един възпитателен бой явно е по-добре  :ooooh: нали е брак  :?



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 15:23
Ментова, интересно как пък точно не се вписва това в статистиката? Напротив, чисто доказателство. Това, че поводите са различни не означава, че няма връзка.
_az_ , ако ще коментираме разводите, заради домашно насилие, темата става друга.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 15:25
коментирам статията. жалко, че е към някакъв център за семейно консултиране. ама явно хората пари гледат да правят.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в чт, 08 сеп 2011, 15:26
Всъщност знаете ли какво е статистика?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в чт, 08 сеп 2011, 15:30
Ментова, интересно как пък точно не се вписва това в статистиката? Напротив, чисто доказателство. Това, че поводите са различни не означава, че няма връзка.
_az_ , ако ще коментираме разводите, заради домашно насилие, темата става друга.  :peace:

Какво домашно насилие, Клеми?
Как не се вписва примерът ли? Ще ти отговоря. Като как повлиява разводът детето и неговото отношение към брака, след като се случва, когато то е на 28 години, 2 месеца преди сватбата му? (баща ми)
Или на 23-годишното "дете", което вече не живее вкъщи? (аз)
Ако има нещо, което ми е повлияло, това е съжителството на мама и тате в мир, но без любов, "заради децата", "семейството е най-важното", "никога развод".


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в чт, 08 сеп 2011, 15:35
"пораженията" за обратно пропорционални на възрастта ...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Касита в чт, 08 сеп 2011, 15:36
Аз имам малко по-различна теория за децата на разведените родители, а именно, че повечето такива здраво са стиснали браковете си за да не повтарят родителските грешки.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 15:41
Бърди: http://www.aisk.bg/10551086108910831077107610891090107410801103-10861090-1088107210791074108610761072.html
Тази статия има прекопирана на доста места, предполагам е преведена. Потърси я на английски, там хората си цитират източниците.


Господи, какъв отврат, не мога да повярвам, че всичко това го е избълвал този болен мозък.
Повдига ми се от такива простотии.
Клеймата, викате, си били заминали. Заминали са си дръжки. Очевидно децата ни са тъпи, девиантни, бедни, болни и белязани за цял живот. В прав текст, братче.
Успокой се.
Аз ако седна под всяко едно ще напиша толкова опровержения, че накрая ще звуча като " По-добре не се женете/омъжвате, ако не сте способни себе си да гледате + още едно дете" в противен случай наистина има вероятност да се разпознаете в горната статия, но само вероятност.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Хърмаяни в чт, 08 сеп 2011, 15:41
Ако има нещо, което ми е повлияло, това е съжителството на мама и тате в мир, но без любов, "заради децата", "семейството е най-важното", "никога развод".
Поредното доказателство за правотата в думите на Е. Кестнер, че децата могат да бъдат нещастни и при родители в брак. И това да им се отрази. Ти ли спомена "Двойната Лотхен"?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в чт, 08 сеп 2011, 15:49
Ако има нещо, което ми е повлияло, това е съжителството на мама и тате в мир, но без любов, "заради децата", "семейството е най-важното", "никога развод".
Поредното доказателство за правотата в думите на Е. Кестнер, че децата могат да бъдат нещастни и при родители в брак. И това да им се отрази. Ти ли спомена "Двойната Лотхен"?

Аз. Никога няма да забравя предговора, всяко лято си я четях (и другите му романи, разбира се).
Не са щастливи децата, чиито родители не се обичат, не трябва да се подценява тяхната интелигентност.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 15:54
Всъщност знаете ли какво е статистика?
ами поясни моля. от вчера се чудя до колко би била точна една статистика точно за това. малко ми звучи като - сексът преди брака - наследствен ли е  :lol: до преди няколко десетилетия и той е бил заклеймяван нали  :lol: . просто времената се променят май.



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Хърмаяни в чт, 08 сеп 2011, 15:59
Няма разводи в семейството ми, аз бях първата. Това мен ме впечатли като дете:

"Ако възрастният, който наднича през рамото ви, не разбере примера с Шърлей Темпъл и връзката с родителите на Луиза и Лоте и техния развод, тогава поздравете го от мен и му кажете от мое име, че на света има прекалено много разведени родители и прекалено много деца, които страдат от това! И че има твърде много други деца, които страдат, защото родителите им не са се развели!"



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 16:17
Няма разводи в семейството ми, аз бях първата. Това мен ме впечатли като дете:

"Ако възрастният, който наднича през рамото ви, не разбере примера с Шърлей Темпъл и връзката с родителите на Луиза и Лоте и техния развод, тогава поздравете го от мен и му кажете от мое име, че на света има прекалено много разведени родители и прекалено много деца, които страдат от това! И че има твърде много други деца, които страдат, защото родителите им не са се развели!"



Помня много добре. Малко, след като прочетох книгата, избягах от къщи и оставих бележка на нашите, че няма да се върна, докато не се разведат. Понеже бях на 7, не ми стигна въображението накъде да се скатая и се качих на едно дърво зад блока. Намериха ме, де  :lol: След 6 месеца ме послушаха, беше облекчение  :lol:

Между другото, това с клеймата много зависи и от географските ширини, май. Никак не харесвам живота в Белгия, но поне едно не мога да им отрека - не се занимават с глупости. Никой не те гледа разведен ли си, гей ли си, околните те оставят да бъдеш щастлив по какъвто начин си прецениш. Съответно няма тръшкане за "горките дечица на разведени родители", затова и "горките дечица" не се травмират, а си живеят нормално. Щото всъщност голямата травма за детето идва от целия шум и преекспониране, които се създават около раздярата на двама души. (И то често шум от хора, на които въобще не им е работа.) Та така, из тоя край не драматизират нормални факти от живота и следователно можеш да си живееш съвсем добре и нормално с тях, без да си задължен да си нещастен.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Labrador в чт, 08 сеп 2011, 16:24
ами поясни моля. от вчера се чудя до колко би била точна една статистика точно за това.
правиш една извадка на 1000 затворника.
от тях например 400 са деца на разделени родители.
т.е. 40 % от контингента в затвора.
в страната децата на разделени родители са да кажем 30%
и ето ти извод: Децата на разведените родители по-често попадат в затвора.

което обаче не означава, че ти ще попаднеш там или детето ти ...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 16:42
Съответно няма тръшкане за "горките дечица на разведени родители", затова и "горките дечица" не се травмират, а си живеят нормално. Щото всъщност голямата травма за детето идва от целия шум и преекспониране, които се създават около раздярата на двама души. (И то често шум от хора, на които въобще не им е работа.) Та така, из тоя край не драматизират нормални факти от живота и следователно можеш да си живееш съвсем добре и нормално с тях, без да си задължен да си нещастен.
Много по-лошо е когато родителите нямат смелостта да вземат решение и се оправдават, че е за доброто на техните деца, а когато тези деца пораснат ги обвиняват, че са си пропилели живота заради тях.
Не молко са и пълни семейства, които по този начин оправдават съжителството си с "нещастието" на другите.
Не са и малко случаите, особено в миналото, в които се твърди, че деца на разведени родители са без контрол и видите ли, че от общуването с таково дете, тяхното станало еди какво си.
Едно дете на разведени родители, ако детето при който е оставено, е все нещастен и обвинява другия, то изгражда в детето комплекси за малоценност и в последствие хвърляне на вината за много неща върху родителите си. " Ако имах двама родители...", същото, а определено, ако не се разбират още по-зле.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в чт, 08 сеп 2011, 16:47

Не са и малко случаите, особено в миналото, в които се твърди, че деца на разведени родители са без контрол и видите ли, че от общуването с таково дете, тяхното станало еди какво си.


точно за това ме навя обяснението на Labrador за затвора специално. че при едно такова отношение сигурно наистина има по-голям риск детето да кривне по лоши пътеки и да се озове там. така и така като го смятат за лошо, то просто оправдава очакванията. добре че вече нещата не са толкова черно-бели както преди години  :)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 16:49
правиш една извадка на 1000 затворника.
от тях например 400 са деца на разделени родители.
т.е. 40 % от контингента в затвора.
в страната децата на разделени родители са да кажем 30%
и ето ти извод: Децата на разведените родители по-често попадат в затвора.
Попадат там поради неадекватна реакция на родителите, а не затова защото са разведени.
Не по-малко са и тези при които неразбирателството води до същото положение, даже много по-тежко.
В първото преброени ли са родителите без брак и самотните родители? Или при тях е 100%.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Хърмаяни в чт, 08 сеп 2011, 16:57
Снежа63, това е пример, не действителна статистика.
Иначе в затворите най-често попадат деца, чиито родители никога не са се женили ...  Но пък за сметка на това са си нароили доволно количество братчета и сестричета.  :D


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 16:58
Разбира се, от 100 дола вода ще се докара, за да се обвини колорадския бръмбар, но не и развода. Защо ли не се очудвам.  ;-)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Хърмаяни в чт, 08 сеп 2011, 17:00
Да се обвини? За кое?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 17:01
За каквото и да е. Прочети предните постове.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в чт, 08 сеп 2011, 17:23
Добре де, не бил виновен разводът, ама как ще обясните това, че детето от двама родители, грижещи се за него, изведнъж се оказва с един самотен родител, а често вторият родител още след една-две години забравя, че го има и си свива ново гнездо с нова жена/мъж и нови деца? Как този единствен родител, често майката, ще огрее и семейството да издържа, и детето да възпитава и обгрижва, особено ако има и второ, и трето дете? За двама родители под един покрив е трудно, а какво остава за сам човек!


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Хърмаяни в чт, 08 сеп 2011, 18:07
Прочетох цялата тема. Смятам, че при ограниченията, които са съществували до преди 20 години, въобще не може да се направи читава статистика как влияе развода върху голяма част от децата. От пълно ограничение, в един момент се превърна в мода. А и не са се сменили поне две поколения.

За каквото и да е. Прочети предните постове.  :peace:

Андариел, не е лесно, но не е и невъзможно. Много зависи от хората, условията при които живеят - лично те, или родителите им. Много често жените се връщат при тях. До преди 6-7 години имаше една много негативна тенденция - млади майки, разочаровани, че в брака да не гледат както мама и тати са ги гледали/глезили, тръгват да се развеждат. Струва ми се, че отмина тази вълна. 


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 19:35
А защо пък, когато си разведен, да си единственият обгрижващ детето си? Аз не се сещам за разведена приятелка, която да не получава помощ от родителите си и други хора всякакви, близки... (Нали Клеми тъкмо тях клеймеше, ех как се получи каламбурът  :lol:, мнозината ятаци на разведената жена, които, с подкрепата си, й помагат да реализира наглото желание да бъде щастлива :lol:)

Има и друго. Сещам се за ужасно много семейства, в които бащата е по-скоро декоративен елемент. За съжаление, напоследък тенденцията се засилва. Има голяма разлика от баща до баща. Мъжът ми е страшен пич в това отношение и на практика по-голямата част от тежестта за всичко се пада на него. Но пък имам и съвсем противоположния опит в предишния си брак, та... това за двамата родители и по-лесното отглеждане е спорно. Да не говорим, че когато човек е вечно смачкан в рамките на неудовлетворителни отношения, няма енергия и желание за живот, камо ли да отглежда детето си добре.

Едно нещо, което никак не разбирам е, как се получава така, че толкова хора споделихме положителни преживявания с развода на нашите родители и как животът ни е тръгнал на по-добре след това (не само тук, и в други теми също), а един-двама души продължават да повтарят каква катастрофа е разводът за децата. Имам две обяснения - че идея си нямат какво е да си дете на разведени родители и проектират обществените фантазии или, че фактът, че не са разведени, ги кара да се чувстват добри родители... Няма лошо, всеки би искал да е добър родител за детето си, нали така, и да му даде най-доброто.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в чт, 08 сеп 2011, 19:44
А аз бих се изненадала, ако бяха споделени негативни неща от доста хора за живота след развода на родителите. Причината е, че децата/хората се приспособяват и към най-травмиращите промени, дори се настройват да открият и добри страни. Нормално е, иначе ще се побъркат, особено децата. Ако родителите не се бяха развели, децата пак щяха да намерят начин да преработят случващото се, но така или иначе щяха да се приспособят.

Колкото до помощта на родителите, те вероятно са помагали и преди развода. А след това просто не са имали избор, едва ли са готовии да оставят детето и внучето си да гладуват и мизеруват.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 19:48
А аз бих се изненадала, ако бяха споделени негативни неща от доста хора за живота след развода на родителите. Причината е, че децата/хората се приспособяват и към най-травмиращите промени, дори се настройват да открият и добри страни. Нормално е, иначе ще се побъркат, особено децата. Ако родителите не се бяха развели, децата пак щяха да намерят начин да преработят случващото се, но така или иначе щяха да се приспособят.

Колкото до помощта на родителите, те вероятно са помагали и преди развода. А след това просто не са имали избор, едва ли са готовии да оставят детето и внучето си да гладуват и мизеруват.

Аааа, Андариел, моля, моля  :hug: Знам, че разбираш от психология (не иронизирам, забелязала съм те, че наистина имаш сериозни познания в областта), но аз темата за развода на моите родители съм я чоплила в 1000 часа задържителна терапия, включена в образованието ми. Нищо травмиращо не изскочи и терапевтът ми въобще не беше изненадан. Та едва ли всички деца на разведени родители, които не преживяват този факт като особено ужасяващ, са изпаднали в отрицание  с цел оцеляване и отработване на травмата :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в чт, 08 сеп 2011, 20:09
Не говорех за теб специално, а общо. Дори се радвам, че толкова леко си приела нещата навремето! Извадила си късмет с такава здрава психика, а родителите ти са извадили късмет с теб.

Колкото до психологията, може би някой ден ще взема да я запиша, поне да ги легитимирам!  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бърди в чт, 08 сеп 2011, 21:11
Как този единствен родител, често майката, ще огрее и семейството да издържа, и детето да възпитава и обгрижва, особено ако има и второ, и трето дете? За двама родители под един покрив е трудно, а какво остава за сам човек!

О, Андариел  :D Личи си, че имаш хубаво семейство  :hug:
След моят развод ангажиментите, домашните задължения и финансовата тежест ми олекнаха  :lol: Убедена съм (от опит с мои разведени приятелки), че в голям процент от разводите нещата стоят по същия начин.
Аз сега за сефте виждам какво е да си в семейство с двама възрастни, които носят по равно тежестта. Ето сега ако остана сама, ще ми е много трудно да се оправя. Но преди ....  :roll:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 22:34
А аз бих се изненадала, ако бяха споделени негативни неща от доста хора за живота след развода на родителите.
Аз нямам такива, за разлика преди развода.
Много неща се появяват именно тогава.
Ако някой си мисли, че може да прикрие / да оставим това, че повечето родители не се и опитват/ как се чувства, настроението си от своите деца, просто много се заблуждава.
Повечето родители са толкова изнервени, че им е само до това да обърнат внимание на децата си, а други си го изкарват на тях.
Как се чувствах, отдъхнах си и се наспах спокойно.
Наистина имах фикс идея с цената на всичко, да имам стабилно семейство. Добре, че бързо се разби без последствия.
Сега нямам такива идеи. Човек трябва да живее с някой, първо заради самия себе си и заради този човек с когото живее. Децата са едно прикритие. Те винаги остават твои.
Разводът ме научи на много неща.
1. че мога да живея и сама и мога да се справя. Страшно е за хора които са живели дълго време сами и единия ги напусне или почине. Страшна гледка. Човек когато е разделен се научава на много неща и най-важното, че няма на кого да разчита и за себе си и за децата. Децата също. Проблемът е , ако единия родител се опитва да "печели" за сметка на детето си. За съжаление примери много за последното. Аз не познавам родители, които са се разделили цивилизовано. То майка ти била такава, то баща ти онакъв, то си гледали живота, а някой трябва да се грижи за децата, то ако...
2. че където съм била най-малкото участница, не трябва да обвинявам трети за състоянието ми или да направя другия на дявол. Понякога си мисля, не се ли осещат някои хора, които пред други и пред децата си говорят постоянно за бившия си партньор. Не , че трябва да го идеализираш, но...
Да ли един човек има време за децата си след развод. Предостатъчно. Та аз нали с детето си ходя навсякъде и се чувствам изключително добре. Винаги мога да отида някъде, без да давам отчет, пари ми трябват за двама и не е задължително, тоние и без пари можем да се веселим и разхождаме. Мога и една филия хляб да изям, но няма да ми пресяда, мога да не свърша нещо точно в този момент, но няма кой да ми натяква и други неща няма да върша по задължение. Ако правя нещо ще го направя за детето си и за себе си. Ако взема грешно решение, то поне няма кой да ме обвинява. Няма на кого да разчитам, но няма и кой да ме подхлъзне, няма на кой да се надявам, но няма и кой да обвинявам.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:10
Ааа, Клеми и сега няма ятаци.  ;-)
Децата й имат само мама и тате. Ако тате нещо така сгази лука, че не участва в картинката, няма да види децата и през крив макарон. И много добре го знае.  :peace:
Днес, докато аз бях на родителска среща за първи клас, ние бяхме един ствените без баба/дядо и единствените, които декларирахме, че тати ще помага за ремонта на класната стая. Просто казах, че тати върви с детето, а класната каза, че ще гледа детето, стига таткото да измаце стената.
Всички други семейства си правиха пас. Работят на смени, на раб.време, свободни събота и неделя, с баби и дядовци, но така са свикнали да мързелуват, че 2 или 10 часа почивка няма да си ги дадат за благото на децата.
Е, ние ще.
За пореден път се ужбеждавам, че колкото по-трудно му е на едно семейство, толкова е по-сплотено.
Поправете ме, чакам. :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 23:25
За пореден път се ужбеждавам, че колкото по-трудно му е на едно семейство, толкова е по-сплотено.
Или се разпада като такова.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в чт, 08 сеп 2011, 23:29
Ааа, Клеми и сега няма ятаци.  ;-)
Децата й имат само мама и тате. Ако тате нещо така сгази лука, че не участва в картинката, няма да види децата и през крив макарон. И много добре го знае.  :peace:
Днес, докато аз бях на родителска среща за първи клас, ние бяхме един ствените без баба/дядо и единствените, които декларирахме, че тати ще помага за ремонта на класната стая. Просто казах, че тати върви с детето, а класната каза, че ще гледа детето, стига таткото да измаце стената.
Всички други семейства си правиха пас. Работят на смени, на раб.време, свободни събота и неделя, с баби и дядовци, но така са свикнали да мързелуват, че 2 или 10 часа почивка няма да си ги дадат за благото на децата.
Е, ние ще.
За пореден път се ужбеждавам, че колкото по-трудно му е на едно семейство, толкова е по-сплотено.
Поправете ме, чакам. :peace:

"Ако тате сгази лука няма да види децата и през крив макарон" е ужасно изказване. Не бих искала да съм мъж на жена, която ме заплашва, макар и индиректно, по този начин. Но това е проява на "фундаментализъм" от същия тип, както и "човек няма право да си търси щастието, развеждайки се". или "близките на дръзналата да се разведе, защото не е щастлива, не трябва да й помагат". Ужас.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:31
Абсолютно.
Ама ако оцелее и Катрина не може да го събори.
 :peace: :peace: :peace:
От собствен опит.
Чисто егоистично, ако видя някой на хоризонта да поеме децата и за час - ще си бия шута, я на кафе, я на фитнес, я на кино. Като няма кой, запратям ръкави и готвя. Нямам избор. За баща им е същото.
Толкова години сме нямали възможност за личен живот, ама и двамат, че ни се струва кощунство единият да излезе да се забавлява, докато другия гледа децата. Това сплотява, повярвайте. До един момент викаш на човека срещу теб, че нямаш почивка. После викаш на децата. После и на децата и партньора. Накрая викаш неволята и виждаш, че този, който е бил до теб е бил само бащата. И го обичаш повече от себе си, понеже сам си искал да избягаш. Нито баба, нито дядо са се притекли на помощ. Та...щом някой е отстоял семейството повече от теб и от родата, как няма да го обожаваш?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:35

[/quote]

"Ако тате сгази лука няма да види децата и през крив макарон" е ужасно изказване. Не бих искала да съм мъж на жена, която ме заплашва, макар и индиректно, по този начин. Но това е проява на "фундаментализъм" от същия тип, както и "човек няма право да си търси щастието, развеждайки се". или "близките на дръзналата да се разведе, защото не е щастлива, не трябва да й помагат". Ужас.
[/quote]
Мхм.
Точно това казвам постинги наред.
Семейна, с мъж, никой не ми е помагал. Помагал ми е мъжът ми. Ако тръгна да се развеждам, обаче трябва да разчитам на помощ??? Не виждам логиката.
Ако бащата иска да има досег с децата, нека се държи като баща. Същото важи и за мен, разбира се. Ако се изкурвалея, нека всеки съд ми вземе децата.  :peace: Проституцията е престъпна.
Ако се грижа 24/7 за тях, няма кой да ми ги вземе. Ако ме няма като родител, значи си го заслужавам. Не поставям себе си пред бащата. И двамата сме родители, по равно. :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в чт, 08 сеп 2011, 23:50
Ако се грижа 24/7 за тях, няма кой да ми ги вземе. Ако ме няма като родител, значи си го заслужавам. Не поставям себе си пред бащата. И двамата сме родители, по равно. :peace:
Вие не спите ли? Не ходите ли на работа? Когато децата пораснат и поемат своя път, за кого ще се грижите?
Децата са много нещо, но не могат и не бива за самите тях да запълват всичко.
Добри семейства, според мен са тези, които са си ценни един на друг и децата са резултат от това.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:53
Спим, само докато те спят. Ходим на работа само, докато те са в държавни заведения. Не можем д си позволим нито театър, нито още час работа. Това е.
Като порастнат, може и да имаме тези свои часове. За сега няма как. Ако единият от нас пък липсва, съвсем. Т.е. единственият родител ще изпадне в колапс. Ще работи най-много 4-5 часа, защото трафика в СФ не позволява повече толеранс. Факт.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 23:57
Ох...мечатая за момента, когато ще се грижа само за себе си. Както се кзваше в една книга "Вивотът започва тогава, когато децата отидат в колеж, а кучето ти умре." Не само съм склонна да вярвам, ами силно мечтая за този момент.   :mrgreen: :mrgreen:  :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в пт, 09 сеп 2011, 00:18
Ако се изкурвалея, нека всеки съд ми вземе децата.  :peace: Проституцията е престъпна.
Ако се грижа 24/7 за тях, няма кой да ми ги вземе.

Klemy, тежки думи са това, много. Недей така, не се разочароват от партньора си само тези, които "изкурваляват". А какво общо има проституцията? Проститутките рядко имат брак. Може и да не разбирам какво искаш да кажеш, разбира се.
Ти имаш късмета да имаш всеотдаен мъж, който е отговорен и грижовен баща. Други го нямат, влачат сами хомота, писва им детето да страда от безразличието на собствения си баща. Моят мъж пък взе, че се влюби в друга. Ти имаш късмет, ние сме нямали. Никой не се развежда заради прищявка, повярвай, не и щом има дете.
Дано никога, никога не ти се случи, дано на никого не се случва.
Но ако някога "тръгнеш да се развеждаш", ще разбереш, че има закони, според които и двамата родители имат права, без значение кой е "виновен" за развода.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пт, 09 сеп 2011, 00:21
Ох...мечатая за момента, когато ще се грижа само за себе си. Както се кзваше в една книга "Вивотът започва тогава, когато децата отидат в колеж, а кучето ти умре." Не само съм склонна да вярвам, ами силно мечтая за този момент.   :mrgreen: :mrgreen:  :mrgreen:


 :hug: Да отидат в добър колеж ти желая, а кучето да умре от старост и след щастлив живот  :hug:
Много грижа искат децата, така е. Да са ни живи и здрави.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в пт, 09 сеп 2011, 00:25
Повярвай ми, че знам за такива случаи, за разводи от прищявки. Мога да взляза в подробности, но ще се разпознаят 2-3 съфорумки.
Мъжът ми е точно толкова родител, колкото и аз. Не си правя илюзии, че ако аз изклинча, той ще ми го прости. Вкъщи и едно пиене на кафе се обсъжда, защото автоматично другият става и баща и майка. Не от собственическо чувство или ревност. Но, както казах - той не си позволява да излаза сам, а аз веднъж годишно. Никога след 24 часа.  За 10-години познанство, 9.5 съвместен живот, 7 брак. За тези години аз и той, по равно се съобразяваме. Дали аз, дали той, ако единият измени  - това е краят.
И за капак - нямам ангелче за партньор. Вече 5 години го чакам да вароса тавана на банята - е не. Не се получава.  :mrgreen:
А и какво значи късмет? Че аз ако ен бях го 'диагностицирала' като отговорен нито щях да имам дете от него, нито да брак. Да не говорим за второ. Бракът е една идея късмет, да, но и много части разум. Ако разчиташ на едни хормони да изкараш 50 години съвместен живот, е, шансът е минимален. Трябва брашно да мелите.

Saule , куче съм обещала когато децата са готови да му събират акито по парковете. Както бяха готови да има куче ВЕДНАГА, така бият отбой, те кучешко аки нямало да събират. Та...всекиму според способността да носи отговорности.  :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в пт, 09 сеп 2011, 01:09

А и какво значи късмет? Че аз ако ен бях го 'диагностицирала' като отговорен нито щях да имам дете от него, нито да брак. Да не говорим за второ. Бракът е една идея късмет, да, но и много части разум. Ако разчиташ на едни хормони да изкараш 50 години съвместен живот, е, шансът е минимален. Трябва брашно да мелите.

Понеже питаш, ще ти кажа. Това, че партньорите, които се влюбват в някой друг, са били по принцип безотговорни, лековати, а някъде има скрит белег за това, когото само трябва да откриеш, е мит. Бившият ми мъж бе самата грижовност и съпричасност, 8 години живяхме заедно преди да го тресне хормона - всичко сме деляли: мисли, чувства, грижи, отговорности, радости, скръб и т.н. На всичкото отгоре е от бащите, които сменят памперси, къпят бебета, разхождат бебета, приспиват бебета, знаят кога и колко яде бебето, от какво се изприщва. Не бързах да се женя за него - 5 години в една къща живяхме преди това. Не ми казвай как не съм догледала. Но ... влюби се и стана неузнаваем, по отношение на мен, по отношение на детето, по отношение на собствените си роднини, по отношение на приятелите си. Това е. И сега пак е грижовен и всеотдаен, но с друга жена, с други деца.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: милинка в пт, 09 сеп 2011, 01:21
Странно ми е защо хора, които и хабер си нямат от развод, пишат за него и последствията. Нито са го преживели в личностен план, нито са били деца в такова семейство. Все едно да пиша за емоционалния катарзис при раждането, при положение, че не съм раждала.
Един развод се отразява индивидуално върху участниците. Емоциите варират от депресия до радост. Хората, чийто родители са се развели, нито са недъгави, нито с умствени дефицити. А най-странно защо се говори с такава убеденост за развода, сякаш някой е застрахован от него.
Да, статистиката сочи, че има концентрация на разводи при деца на разведени. Ако говроим за статистика, следва да отчетем и корелационните фактори, а именно - принципно увеличения брой на разводите и увеличаващата се тенденция за безбрачие. Ако до преди 2-3 десетилетия индексът на разводите е бил около 20-30%, сега е ~50%. Статистическата извадка не обхваща хората без брак и техния статус. Ако дете на разведени родители живее в успешно съжителство без брак, то тогава как се води статистически?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Бона Деа в пт, 09 сеп 2011, 08:37
Повярвай ми, че знам за такива случаи, за разводи от прищявки. Мога да взляза в подробности, но ще се разпознаят 2-3 съфорумки.

ей такива присъди просто са ми любими   :sick: никой не знае какво става в едно семейство, като се затвори входната врата. нито знаеш какво му е на някой от вътре и до колко опостушително може да е за него.



Семейна, с мъж, никой не ми е помагал. Помагал ми е мъжът ми. Ако тръгна да се развеждам, обаче трябва да разчитам на помощ??? Не виждам логиката.

зависи колко са ти големи децата и колко голяма ти е заплатата. помощта си е помощ, била то от мъжа или не  :?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: li_smiles в пт, 09 сеп 2011, 09:31
Помолих модератор да заключи темата, защото разискванията се изместиха тотално встрани от зададената тема.
Благодаря на всички, които си направиха труда да споделят своите виждания.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 10:47
Съответно няма тръшкане за "горките дечица на разведени родители", затова и "горките дечица" не се травмират, а си живеят нормално. Щото всъщност голямата травма за детето идва от целия шум и преекспониране, които се създават около раздярата на двама души. (И то често шум от хора, на които въобще не им е работа.) Та така, из тоя край не драматизират нормални факти от живота и следователно можеш да си живееш съвсем добре и нормално с тях, без да си задължен да си нещастен.
Много по-лошо е когато родителите нямат смелостта да вземат решение и се оправдават, че е за доброто на техните деца, а когато тези деца пораснат ги обвиняват, че са си пропилели живота заради тях.
Не молко са и пълни семейства, които по този начин оправдават съжителството си с "нещастието" на другите.


Изпитвам дълбока благодарност към майка ми, че във времена, когато разводът е бил заклеймяван от обществото, а дръзналите да проявят смелост, са бивали отлъчвани като неизлечимо болни, е взела решение да се разведе. Била е на 20 години, без дом, с малко дете и е била отхвърлена и от собствените си родители, заради решението си.
Благодарна съм и, че благодарение на нейната борбеност имах нормално и спокойно детство, което предпостави добрият старт в живота ми.
По този начин тя ме научи да бъда смела и да се боря, да се обичам и да изисквам уважението, което заслужавам.
Също така съм наясно, че ако бях принудена да израсна в семейство с баща ми, щях да бъда един душевно осакатен и подтиснат човек, без особени гаранции за успешност, удовлетвореност и неспособна самата аз да се боря за щастието си. И едва ли щях да и го простя.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в пт, 09 сеп 2011, 12:42
Също така съм наясно, че ако бях принудена да израсна в семейство с баща ми, щях да бъда един душевно осакатен и подтиснат човек, без особени гаранции за успешност, удовлетвореност и неспособна самата аз да се боря за щастието си. И едва ли щях да и го простя.
Щеше да простиш. Децата са най-прощаващите същества.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в пт, 09 сеп 2011, 12:54
Помолих модератор да заключи темата, защото разискванията се изместиха тотално встрани от зададената тема.
Благодаря на всички, които си направиха труда да споделят своите виждания.

Извинявай, че те питам, но как очакваше да се развие темата? Кои разсъждения са встрани от зададената тема? Каква е зададената тема, щом мненията не са по нея?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 13:27
Също така съм наясно, че ако бях принудена да израсна в семейство с баща ми, щях да бъда един душевно осакатен и подтиснат човек, без особени гаранции за успешност, удовлетвореност и неспособна самата аз да се боря за щастието си. И едва ли щях да и го простя.
Щеше да простиш. Децата са най-прощаващите същества.

Зависи.
Ето например, аз я укорявам и в момента заради това, че така и не се омъжи повторно. В нейните очи, е направила жертва заради мен, за да може да ми се посвети изцяло. Но аз не съм искала тази жертва и тя не е бивало да я прави. Тежи ми, че опосредено, аз съм причината тя да се лиши в известна степен от шанс за нов живот.
Това имах предвид и по напред в темата, когато написах, че тези жертви, вкл. на стоящите в нещастен брак, са неподирени жертви. Всеки човек има право на щастие. Родителите също са хора. И в голяма степен от тяхното щастие зависи щастието на децата им.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в пт, 09 сеп 2011, 13:41
dodo, просто не е срещнала подходящия човек или дълбоко в себе си е вярвала, че няма да го срещне.
Детето не може да е причина за това.
Ако нямаше дете щеше да е същото или щеше да се омъжи за да има. В противен случай всички връзки щяха да се разпадат след раждането на дете.
В една друга тема, отговорих точно на такова чудене "кой ще ме иска, като съм с дете?" Лошото е когато това се обърне срещу детето или майката започва да живее само за детето.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 13:56
dodo, просто не е срещнала подходящия човек или дълбоко в себе си е вярвала, че няма да го срещне.


Тази мисъл ми е носела утеха.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в пт, 09 сеп 2011, 13:58
Додо, извинявай, но някак не е честно от твоя страна! Майка ти някога да ти е казвала, че заради теб не се е омъжила и да очаква нещо в замяна, например задължително да живеете заедно, или пък да ти пили на главата как си й длъжна, защото тя навремето така и така? Ако очаква ти да платиш някаква цена за нейното решение, то тогава има защо да си недоволна, но ако жената си живее мирно и кротко, има си своя живот и интереси, не виждам защо да я укоряваш. В края на краищата, така е преценила, така е направила! За нея това е била идеята за щастие - да не си търси мъж, а да те/ви отгледа. Някак нещата ми изглеждат така, сякаш ти се притесняваш за нейния избор и би предпочела да е било различно, за да не се чувстваш длъжна. Ти не можеш да знаеш какво е щяло да бъде, ако тя се беше омъжила наново. ПредставИ си, че беше попаднала на някой втори баща, който да не те харесва, а само да те търпи? Или пък, ако ммайка ти беше родила дете от втори мъж и заради това пастрокът ти да ти брои всяка хапка, че да има за неговото? Питам, защото познавам доста хора, които са изживяли лоши времена с втори баща. То, така много лесно се укорява и решава, като е минало времето! Ама, я се поставИ на нейно място, в нейното време!  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 14:14
Ох, Andariel, не пропускаш да се изходиш неподготвена по всяка мернала ти се тема  :lol:
Не ти ли хрумва, че не можеш да знаеш какво точно ми е казвала майка ми? И изобщо допускаш ли, че няма как да си наясно с всички въпроси на този свят?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в пт, 09 сеп 2011, 14:31
това за изхождането как да го разбирам? не съм забелязала тук да има заплюти теми с ограничен достъп. Ако някой не иска нещо да бъде обсъждано, не го пуска във форума, а си го обсъжда с когото намери за подходящо чрез други, по-прайвит средства за комуникация.
Защо да съм неподготвена, защото не ти ровя назад из постовете, за да разбера какво ти е казала майка ти ли? Дори се опитах да бъда доста деликатна, за да не поставям теб и майка ти в кофти положение и да представя и друга страна на втората женитба. Още повече, че съм била свидетел на проблемите на моя много близка жена, която навремето беше момиченце.
Колкото до наясното с въпросите на този свят, да, има такива, по които не съм с кой знае какви знания, но съм ученолюбива и умна по природа, та лесно вдявам ново знание.  :lol:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 15:56

Неподготвена си, защото не си наясно с конкретния случай. Когато човек не е наясно, говори наизуст. Когато говори наизуст, нищо не казва.
Ако искаш просто да се маркираш в дискусията, ок, но това с нищо не допринася за нея. Ако искаш да допринесеш, попитай и изчакай да ти бъде отговорено или се рови назад в старите мнения. Или сподели личен опит, ако имаш.
Впечатлението ми е, че нямаш. Така, че това не става.
В архива ми нищо не пише по конкретния въпрос, така че и този вариант отпада.
Остава да попиташ или просто да замълчиш. Колкото и да ти е трудно второто.
Просто е :)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в пт, 09 сеп 2011, 15:59
Според мен не е точно така.
Едни след развод отиват на принципа "парен каша духа" и започват да търсят и под вол теле.
Другите се хващат за детето, като удавник за сламка и личният им живот приключва. С течение на времето детето започва да става жертва. Много често за такива майки то е и несбъднати мечти.
Трети се озлобяват на детето, защото без него е можело да си устроят по-добре живата /поне така си мислят/.
Четвърти и според мен най-опасните търсят съпруг и баща по заместване.
Вероятността да срещнеш свестен човек когато си с дете, обаче е по-голяма / въпреки, че повечето хора не го вярват/, отколкото ако си с дете, защото твойте изисквания се увеличават и защото другия знае, че имаш дете и всеки един знае, че това е още един не малък проблем.
Обикновенно на неподходящ втори поподат жени които имат комплекси. Затова никак не е желателно да търсиш такъв веднага след раздяла, както и да се затваряш в себе си дълго време.
Най-добре са тези за които всичко остава в миналото като лош опит и съомеят да разграничат детето от себе си. Последните обаче са много малко и аз също не съм една от тях.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в пт, 09 сеп 2011, 16:06
А понякога не е така сложно, любовта просто се случва отново. Аз бях убедена, че животът продължава, че много радости ме чакат, как би могло да бъде иначе, та аз бях само на 32! Възможно ли е на тази възраст някой да вярва, че е изживял отредената му любов?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в пт, 09 сеп 2011, 16:09
Ментова, за това си трябва и такива хора като теб.
Според моите наблюдения са много малко.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в пт, 09 сеп 2011, 16:17
Ами! Я ни виж кои пишем по темата - все хубави хора, белязани от тоз' кошмар Развода. :mrgreen: :lol:
И Андариел.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в пт, 09 сеп 2011, 16:22

Неподготвена си, защото не си наясно с конкретния случай. Когато човек не е наясно, говори наизуст. Когато говори наизуст, нищо не казва.
Ако искаш просто да се маркираш в дискусията, ок, но това с нищо не допринася за нея. Ако искаш да допринесеш, попитай и изчакай да ти бъде отговорено или се рови назад в старите мнения. Или сподели личен опит, ако имаш.
Впечатлението ми е, че нямаш. Така, че това не става.
В архива ми нищо не пише по конкретния въпрос, така че и този вариант отпада.
Остава да попиташ или просто да замълчиш. Колкото и да ти е трудно второто.
Просто е :)

И какво сега, с толкова много думи искаш да ми кажеш, че щом не съм разведена или защото родителите ми не са разведени, нямам право на мнение по въпроса? разводът, изпитан лично ли е пропускът за тази тема? ми, добре, тогава, ще ти го напомня в някоя тема, по която нямаш личен опит, но пишеш по нея! Щом така ще играем, хубаво!


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: ananas в пт, 09 сеп 2011, 16:25
Ох...мечатая за момента, когато ще се грижа само за себе си. Както се кзваше в една книга "Вивотът започва тогава, когато децата отидат в колеж, а кучето ти умре." Не само съм склонна да вярвам, ами силно мечтая за този момент.   :mrgreen: :mrgreen:  :mrgreen:

 Ох, аз съм в този период. Кучето ни почина през декември, а в неделя изпращам и втория син да учи в чужбина. Не се чувствам обаче много щастлива, даже ме е понагазила депресията.
     А по темата - съпругът ми е от семейство на разведени родители и е от тези деца, преживели тежко развода и определено дава всичко от себе си, за да не изпитат децата му неговите неволи. Но познавам други хора от такива семейства,  които явно не са почувствали развода като кой знае каква драма. Те по-често  имат нагласа, че бракът и семейството не са за цял живот. Не са склонни да правят компромиси , да пожертват и частица от личното си щастие  и незвисимост. Мисля, че и когато избират  и брачния си партньор, техните критерии са доста объркани - сякаш се опитват да пресъздадат родителското си семейство и неговите неудачи. Има даже  теория за този избор - на познатото зло.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: dodo_dodo в пт, 09 сеп 2011, 16:26
 :35:
искаш ли си куклите?
Не, не искам само това да кажа.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в пт, 09 сеп 2011, 16:28
Ако имаш нещо да ми казваш, има си ЛС за тази работ!. Не че ми пречи да го кажеш и публично, няма от какво да се срамувам.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в пт, 09 сеп 2011, 16:37
 Ох, аз съм в този период. Кучето ни почина през декември, а в неделя изпращам и втория син да учи в чужбина. Не се чувствам обаче много щастлива, даже ме е понагазила депресията.
     А по темата - съпругът ми е от семейство на разведени родители и е от тези деца, преживели тежко развода и определено дава всичко от себе си, за да не изпитат децата му неговите неволи. Но познавам други хора от такива семейства,  които явно не са почувствали развода като кой знае каква драма. Те по-често  имат нагласа, че бракът и семейството не са за цял живот.
Моите впечатления са същите, за вторите не точно нагласа, но, че няма да живеят с цената на всичко в даден брак. Дали са по-егоисти не мога да кажа, защото егоизмът може да е в различни посоки.
ananas, един човек в твоето положение имаше много добро решение- трето бебе + куче и котка.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Chanel в пт, 09 сеп 2011, 17:04
Ако жаждата ти за пълноценен живот е наследствена, значи и разводът е наследствен. Защото ако бракът ми се стича като от капкомер, не виждам причина да бъда омъжена. По себе си съдя, че детето ми е неспокойно, когато и аз съм неспокойна. Има ли смисъл, да запазвам брак, в който съм нещастна, ако ще предам това чувство и на детето си? Странно ми се вижда твърдението, че когато имаме деца, то ние не живеем съвсем наш живот. Не съм съгласна с това, не го приемам и чувствам по този начин.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: ananas в пт, 09 сеп 2011, 17:06
ananas, един човек в твоето положение имаше много добро решение- трето бебе + куче и котка.
 Изпуснах го аз момента с третото дете, дърта съм вече. Но някога имах мечтите на Клеми. То нали пълно щастие няма. А и животът го е измислил, че тъкмо станат хора и можеш да си говориш с тях и отлитат.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пт, 09 сеп 2011, 18:57
Ох...мечатая за момента, когато ще се грижа само за себе си. Както се кзваше в една книга "Вивотът започва тогава, когато децата отидат в колеж, а кучето ти умре." Не само съм склонна да вярвам, ами силно мечтая за този момент.   :mrgreen: :mrgreen:  :mrgreen:

 Ох, аз съм в този период. Кучето ни почина през декември, а в неделя изпращам и втория син да учи в чужбина. Не се чувствам обаче много щастлива, даже ме е понагазила депресията.
     А по темата - съпругът ми е от семейство на разведени родители и е от тези деца, преживели тежко развода и определено дава всичко от себе си, за да не изпитат децата му неговите неволи. Но познавам други хора от такива семейства,  които явно не са почувствали развода като кой знае каква драма. Те по-често  имат нагласа, че бракът и семейството не са за цял живот. Не са склонни да правят компромиси , да пожертват и частица от личното си щастие  и незвисимост. Мисля, че и когато избират  и брачния си партньор, техните критерии са доста объркани - сякаш се опитват да пресъздадат родителското си семейство и неговите неудачи. Има даже  теория за този избор - на познатото зло.

Ох, няма ли кой да забрани книгите по популярна психология! Така, като гледам, носят доста повече вреда, отколкото полза.
Ананас  :hug:, нищо лично! Съчувствам ти за раздятата със сина, ние, дай Боже да стигнем дотам, сигурно ще рева половин година  :hug:

Да не очакваш нещатата непременно да траят вечно е един от критериите, официално признат за добро психично здраве. Индикира зряла адаптивност и добър контакт с реалността, както и потенциал за отработване на травми. Това, че нищо не трае вечно, е нещо, с които човешкото същество така и не може да се справи. Все си измисляме някакви чалъми да натиснем "игнор" на факта, че на тази планета нещата просто подлежат на свършване.

Що се отнася до критериите ми за брачен партньор, като дете на разведени родители, то моите критерии бяха два. Единият - да го обичам, нищо повече. Другият - да не е вторачен в, така да се каже, трупането на материални блага, да се интересува и от нещата под повърхността. Това, второто, дойде като критерий не в следствие на развода, а понеже съм дъщеря на много материалистичния си баща. Та така.  


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: ananas в пт, 09 сеп 2011, 19:46
 Saule , това за популярната психология го споменах, защото съвпада с личните ми наблюдения и, което са ми споделяли близки, с подобни истории. А по популярна психология , определено не си падам. Но тя така те залива отвсякъде, че се случва да попадна на подобни четива. Когато не са подплатени с лични впечатления, направо ги забравям.
   И отдавна знам  , че свършва в един момент общия живот с децата ни .Съпругът ми дори е убеден, че най-хубавата част от живота ни  започва.  Аз, обаче все още преживявам една носталгия по времето, което отминава и чакам с любопитство това, което ни предстои.Забравила съм , какво е да сме двама, свободни и независими от деца и ангажименти, свързани с тях.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в пт, 09 сеп 2011, 22:05
М...не знам.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пт, 09 сеп 2011, 23:18
М...не знам.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.


Клеми, прощавай за личния въпрос, но ми е интересно... Как беше в уреден въпросът в твоето детство? Майка ти понякога оставяше ли те да прекарваш време с баби? Това вече е съвсем офф, но питам, защото аз до седмата си година живях с баби и дядовци, прибраха си ме, когато стана време за училище. После обаче майка ми каза - който има деца, да си ги гледа... За това питам. Извинения към авторката за спама.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в пт, 09 сеп 2011, 23:23
Ммм, до 6-ти клас ме гледаха баба и дядо. За по-удобно на родителското тяло, не за моя удобство. Добре, че в 6-ти клас казах - искам да живея вкъщи, не при баба ми, достатъчно актегорично, че - О, чудо, можело...

По едно време беще много "смешно'" вкъши да се объжда как петък вечер казвам - отивам си вкъщи (при майка ми), а неделя следобед - отивам си вкъщи, но при баба и дядо.  :sick: :sick: :sick: Нито тогава, нито сега ми е смешно.
 Децата ТРЯБВА да се гледат от мама+тате, мама или тате. Но да се отглеждат от бабите е ...гадно. И някой ден ще рефлектира. Неминуемо.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 10 Cent в пт, 09 сеп 2011, 23:32
С годините ми направи впечатление интересна тенденция - обикновено в семейства, в които е имало развод, се повтаря в някое от следващите поколения. Обратното - има семейства, в които никога никой не се развежда. Споделете вашите наблюдения.

да кажем, че не е наследствен, но съм забелязала известна предразположеност,да.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: fill в сб, 10 сеп 2011, 10:17
Абсолютни, да  :lol:
В моята рода от н'ам си колко поколения насам, аз съм единствената с развод.
Освен да съм сложила начало на черна серия, знам ли, като ви чета, така ще да е  :lol:

И при мен така. Аз съм и един братовчед. Ама явно сме поставили началото на черната серия. Само времето ще покаже.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Светкавица в сб, 10 сеп 2011, 13:33
Едва ли има наследственост в биологичния смисъл на думата.
Но при мои познати, забелязвам, че децата на разведени родители някак по-лесно се решават на подобна стъпка.Като че ли по-малко се страхуват от това, което им предстои след развода.


Има случаи, уж с близки, а така и не разбрах смислена причина за развода.Вероятно когато едно дете е живяло при разделени родители, по-късно не му се струва толкова страшно да остави децата си с един родител.А тези, които нямат представа какво е развод, някак по-трудно се решават заради децата.

Това са лични наблюдения, не претендирам за статистики и изчерпателност.
Сред роднините ми няма разведени.
Сред приятелите-абсолютно всички, които се разведоха го направиха заради нова любов, независимо дали по инициатива на мъжа или жената.Други причини нямаше, затова казвам, че причините ми се виждаха странни, защото и в браковете, които се разпаднаха имаше любов.



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Juli_Ivka в сб, 10 сеп 2011, 21:12
Това за наследствеността са абсолютни глупости според мен. Аз съм дете на разведени родители и смея да твърдя, че бих направила и невъзможното, за да растат децата ми с мен и с баща си, защото знам какво е да си разкъсан между родителите си. Не ме разбирайте погрешно, но аз израснах с чужд мъж в къщи, който се грижеше перфектно за мен, но никога не ми стана татко. Много е сложно и то най-вече от един развод страдат децата. Не бих искала да поставя дъщеря си и второто си детенце на мое място.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Christis в нд, 11 сеп 2011, 21:15
Отгледана съм от майка ми и баба ми-и двете разведени. При мен разводът в буквалния смисъл няма как да се случи, тъй като няма никакво намерение да сключвам брак, с когото и да било, ако ще да любовта на живота ми. Но явно средата и възпитанието си оказва влияние. Свикнала съм да живея без мъжко присъствие вкъщи и сега ми е много трудно с другарчето  :lol: Дразни ме, но не само той, а всеки, с който съм пробвала да живея. Нещо ме стиска за гърлото, сама вкъщи ми е най-добре ;-)


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 11 сеп 2011, 21:50
Но явно средата и възпитанието си оказва влияние. Свикнала съм да живея без мъжко присъствие вкъщи и сега ми е много трудно с другарчето  :lol: Дразни ме, но не само той, а всеки, с който съм пробвала да живея. Нещо ме стиска за гърлото, сама вкъщи ми е най-добре ;-)
Уф, ей това е истината. Навикът е страшно нещо.
Обичам мъжа си, изключително качествен човек е и смятам да остарея с него, ценя го. Обаче толкова ми е перфектно сама с децата, че понякога се плаша от себе си.
Но пък от друга страна си мисля, че и това си има добрите страни.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в нд, 11 сеп 2011, 21:57
ако се замислим, едно време мъжете не са се свъртали много вкъщи - войни е имало кажи-речи при всяка смяна на поколенията, я по гурбети са ходели... Та, ще се окаже, че жените  доста често са оставали сами с децата, евентуално старците и негодните за служба и гурбет.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в пн, 12 сеп 2011, 00:05
М...не знам.
Аз не мога да търся лично щастие, на гърба на децата. Пример, ако утре се разведа, майка ми ще се втурне да помага. За децата, за каквото може. Но понеже съм омъжена, не счита, че има каквито и да е задължения към децата. Ей това, бога ми, не го разбирам!!! Като омъжена жена или не, все имам нужда да изляза навън. Ако съм разведена и ще излизам с гадже - ще гледа децата. Ако съм омъжена и ще излизам с мъжа - абе не ти трябва, стой си вкъщи, ти си стара (на 29 от 2 месеца). Е...не мога да вдяна разликата, това е.


Клеми, прощавай за личния въпрос, но ми е интересно... Как беше в уреден въпросът в твоето детство? Майка ти понякога оставяше ли те да прекарваш време с баби? Това вече е съвсем офф, но питам, защото аз до седмата си година живях с баби и дядовци, прибраха си ме, когато стана време за училище. После обаче майка ми каза - който има деца, да си ги гледа... За това питам. Извинения към авторката за спама.
Отговорих, чакам разбор.  :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Стоилова в пн, 12 сеп 2011, 01:47
Примера който имам, е много красноречив в това отношение.Бабата е разведена с дядото на децата, ражда дете от мъжа заради когото се е развела първия път, развежда се и с него и това дете е отгледано от трети мъж, с който тя съжителства над 12години, в момента е с четвърти. Дъщерята на въпросната баба също се развежда под "вещото ръководство" на мама и с много нейна помощ, пред очите на децата майката сменя вече 2бр. "сериозни" приятели, децата вече на възраст в която съзнават какво всъщност става споделят че въобще не е задължително да живее човек с този от когото имаш деца. Тук дали средата не е определила или по скоро предопределила какво ще стане по нататък newsm78.
Всъщност имам съмнения и дано да се окажат верни след време, че едно от децата не е никак съгласно с модела  на семейни отношения в които му се налага да живее сега и си мисля че ще се стреми към създаването на истинско семейство.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: na_ga в пн, 12 сеп 2011, 09:11
Не съм изчела темата и направо отговарям:
Не мисля, че има връзка със семейния статус на родителите. Това, че те по някакъв начин не са намерили баланс в отношенията си, не означава, че и при мен ще е така. По никакъв начин не ми се е отразило това, че са били разведени-и двамата си се грижеха за нас и са нямали втори бракове, нито пък връзки някакви. При брат ми май се очертава развод, но той си беше ясен още при женитбата му, та не е изненада за никого. Жена му (за нея втори брак ) си има нов мъж, но това си е в кръвта й, май само той вярваше, че ще се промени.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: timby в пн, 12 сеп 2011, 22:09
Разводът не е наследствен, но някои особености на характера се унаследяват или придобиват в процеса на възпитание от родителя.
След време точно заради тях детето на разведени може да се разведе.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в вт, 13 сеп 2011, 16:12
Дай да прочета, стана ми интересно.

нещо такова:
Цитат
Мит 5: Децата, които имат разведени родители, имат по-голям шанс за щастлив брак в зряла възраст, отколкото децата, идващи от стабилни семейства

Това е абсолютно погрешно! Браковете на деца, чиито родители са били разведени, имат много по-висока степен на разводност, отколкото децата, идващи от стабилни семейства. Основната причина за това (направена като заключение от огромни проучвания) е, че децата се научават на брачно посвещение и вярност чрез примера, който им дават техните родители. При децата на разведени родители чувството за посвещение към брачния партньор е занижено.

за съжаление от НСИ не могат да помогнат за да  бъдем точни като процент.

И аз така мисля, а и така съм забелязала сред много мои близки.
Моделът на поведение се копира, защото  се е превърнал в стандарт. Навиците и ценностите са различни при дете, отгледано в здраво семейство и дете на разведени родители.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в вт, 13 сеп 2011, 16:31
Навиците и ценностите са различни при дете, отгледано в здраво семейство и дете на разведени родители.

Нямам такива наблюдения, но допускам, че може и да е вярно.
Жалко, че навиците и ценностите на дете, отгледано в здраво семейство, не винаги му помагат да не се разведе.
Добре, че навиците и ценностите на дете на разведени родители му помагат да не се разведе, понякога.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в вт, 13 сеп 2011, 16:45
Навиците и ценностите са различни при дете, отгледано в здраво семейство и дете на разведени родители.

Нямам такива наблюдения, но допускам, че може и да е вярно.
Жалко, че навиците и ценностите на дете, отгледано в здраво семейство, не винаги му помагат да не се разведе.
Добре, че навиците и ценностите на дете на разведени родители му помагат да не се разведе, понякога.

Така е. Да не забравяме, че все пак за брак са нужни двама, но за развод и един е достатъчен. Може единият да е живял в перфектното семейство, където сплотеността, уважението и любовта да са били на много високо ниво, но за сметка на това другият да не е имал този късмет. В такъв случай единият може да помогне/повлияе на другия, а и обратното е възможно (дано се случва по-рядко).


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: na_ga в вт, 13 сеп 2011, 16:46
Estellia, аз съм дала по-горе пример, който опровергава твоите зключения: Аз съм с 15годишен брак.
Брат ми е със 7 годишен, който вероятно ще приключи, но не по негова вина. Гледа си детето и чака жена си да се наиграе  :sick:
Но при нас разводът на родителите ни, не е оказал влияние. Та ние сме големи, мислещи хора. Дори и не ми минава през главата да сравнявам техния живот ( на родителите ) с нашия.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Хърмаяни в вт, 13 сеп 2011, 17:05
     И двамата с бившият ми съпруг, нямаме разводи в семействата си, поне до четвърта степен по съребрена линия родство на родителите ни. Доколкото знаем, не е имало и семейство, останало в брак поради някакви скрупули. Всички изглеждат здрави и сплотени. 
     Освен това, в България не може да се направи сериозно изследване по въпроса. Само до преди 20 години разводите бяха табу. Т.е. напълно е възможно много бракове да са се запазили, въпреки всички предпоставки за развод. Ако техните деца стоят в брак какви точно са изводите? Или пък ако се разведат?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в вт, 13 сеп 2011, 17:26
Estellia, аз съм дала по-горе пример, който опровергава твоите зключения: Аз съм с 15годишен брак.
Брат ми е със 7 годишен, който вероятно ще приключи, но не по негова вина. Гледа си детето и чака жена си да се наиграе  :sick:
Но при нас разводът на родителите ни, не е оказал влияние. Та ние сме големи, мислещи хора. Дори и не ми минава през главата да сравнявам техния живот ( на родителите ) с нашия.

Съни, всички можем да направим собствения си избор. Много често говоря за болшинството, но не за абсолютно всички, защото изключения от правилото винаги има. Радвам се искрено на хора, които въпреки трудното си минало, са изградили различна ценностна система и са "по-добри" хора и наследници. Такива хора са наистина интелигентни и са достойни за възхищение. Жалко, че някои, които са имали трудно минало, се развиват в още по-негативна посока или просто цял живот не успяват да излязат от стереотипа и следователно цял живот си теглят последствията.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 10 Cent в вт, 13 сеп 2011, 17:44
според мен има значение в каква среда растеш  - едно е да виждаш как нищо не е сигурно и най-важните връзки могат да се разпаднат, съответно да си проектираш мирогледа по този начин, което предполага и някаква незадължителност в бъдещето и за теб, друго е мама и татко да са налице, да те отглеждат заедно и да ти проектират мирогледът на сплотеност и отговорност към клетката на обществото. естествено адски много хора са изпаднали и от едната и от другата лодка, за да говорим за генетика, но ако има някаква тенденция, то трявба да е някъде там, в средата в която си отглеждан и посланията които са ти предавали


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: timby в вт, 13 сеп 2011, 19:19
друго е мама и татко да са налице, да те отглеждат заедно и
да те разглезят до такава степен, че никой да не може да те изтърпи дълго.
Причините за развод могат да бъдат най-различни.
Почти всичките ми приятели, които се разведоха, го направиха заради тъщи или свекърви.

Понякога "грижовните и сплотени" родители правят всичко възможно да "спасят детето си" от съпруга, който не го заслужава, без значение, че от това страдат и внуците им, и детето им.
Не става дума за домашно насилие, а примерно отсрещната страна не е достойна, защото не изкарва достатъчно пари, не разполага с имоти, или няма висше образование, или не е родом от София.



Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: афродита в вт, 13 сеп 2011, 19:59
Да, предава се с У хромозомата. :mrgreen:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в вт, 13 сеп 2011, 20:26
Да, предава се с У хромозомата. :mrgreen:
Добре, че не е с Х.
Има шанс за рецесивен ген.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в вт, 13 сеп 2011, 22:52
... но ако има някаква тенденция, то трявба да е някъде там, в средата в която си отглеждан и посланията които са ти предавали

Добре, средата не е за подценяване, до голяма степен определя и качествата, и мирогледа на едно дете, подрастващ, младеж ... докога?
Не вярвам, че с родителите, насадените модели, възпитанието, средата можем да оправдаем всичко. Освен мързела си, де. Мисля, че всеки мислещ човек, някъде след 20-25 години, би следвало да е отговорен лично за това, което е, щом е имал шанс да се изучи, щом е получил възможност да поеме грижата за себе си.
Писна ми да слушам как грешките на цяло едно поколение (родителите ни) извиняват всички наши неуспехи. Не вярвам на човек, който ми говори как има затруднения в живота, защото е имал "трудно детство".
И пак да попитам - моите родители се разведоха, когато бях на 23 години. Как точно да ми повлияе развода им на изграждането на семеен модел? Та аз не живеех вкъщи тогава. Не, не съм израснала в кошмарна среда, родителите ми са приятели и до днес, празнуваме всички заедно много семейни празници и поводи, през цялата година. Последно беше миналата седмица.
Родителите на бившия ми съпруг не бяха разведени.
Но родителите на настоящия ми са.
В бг-бабба ще докладвам за децата ни, като положението с голямата е щекотливо - дете на разведени, но от 3-годишна живее в семейство "пълна бройка".


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 10 Cent в вт, 13 сеп 2011, 23:16
ами аз затова казах, че има доста хора изпаднали и от едната и от другата лодка ( хипотеза) и едва ли може да се твърди нещо сериозно, защото в/у човек не влияе само семейната среда, знаем.
Но аз поне си мисля, че до 13-14г. семейната среда е по-важна за оформяне на мирогледа от социалната. После каквото сабя покаже..


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в вт, 13 сеп 2011, 23:29
Но аз поне си мисля, че до 13-14г. семейната среда е по-важна за оформяне на мирогледа от социалната. После каквото сабя покаже..

Това е безспорно.
Само за едно подритвам в подобни дебати - само семейство, което не е проформа, е добро за детето. Само любовта между родителите би изградила добър модел на партньорства от семеен тип.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в вт, 13 сеп 2011, 23:38
И/или уважението между тях.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 10 Cent в вт, 13 сеп 2011, 23:39
мн съм далеч от психологията, но си мисля, че има някакво значение за това как приемаш живота. едно е да се сблъскаш с такъв разпад като дете , друго е да не се сблъскаш
предполагам, че  в първия случай ще приемаш нещата от живота, като нестабилни и подлежащи на промени ( обикновено изненадващи)  , които не зависят от теб и то до нивото на  най-близкото.  В другият случай знаеш, че каквото и да става тесният ти кръг остава незасегнат.
но това е ужасно опростяване, пак казвам, че едва ли може да се извади подобен извод, освен ако не са правени изследвания с различни групи хора, които са преживели разпад на различна възраст, ефекта и опита им...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в ср, 14 сеп 2011, 00:07
Не знам, и аз съм далеч от психологията, но си спомням убеждението ми, че родителите ми ще се разведат, защото не се обичат. Очаквах този развод 13 години. Това очакване е извор на голяма част от моята неувереност (предполагам). Вкъщи нямаше скандали, имаше сплотено родителско отношение към нас, любов към нас, ред, възпитание, грижа, осигурености всякакви, вероятно и уважение (щом родителите ми се забавляват заедно и до днес и делят отговорности), но беше несигурна среда, защото те не бяха щастливи във връзката си, не бяха окриляни от нея. Какъв ли пример ни дадоха, макар, че останаха заедно, докато брат ми навърши 14-ет? Как да бъдеш добър родител, но не и как да бъдеш щастлив човек, пълноценен партньор. В моя случай именно фактът, че родителите ми не се разведоха, доведе до лоши поведенченски модели в по-сетнешните ми връзки. Поне докато не осъзнах, че никак не е задължително да следвам техния пример, че всичко е в мой ръце.
И точно заради последното, не мислех, че разводът е решение на сътресението, което ни застигна в първия ми брак. Аз не исках развод. Но мъжът ми реши друго.
Сложна работа е семейството, но, да, една е истината - ние "създаваме" децата си. Дано ги отгледаме достатъчно силни, за да осъзнаят и надмогнат всичко онова, с което сме ги натоварили (с най-добри намерения), а би им попречило.


Титла: Re
Публикувано от: нола в ср, 14 сеп 2011, 07:32
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Снежа63 в ср, 14 сеп 2011, 08:50
Нямам никакво намерение детето ми да живее в семяйство без обич или да създаде таково и той и децата му да живеят така.
Традиции през вековете колкото искате, погубили живота на хиляди хора.
Дано да има наследствена черта да се бори за живота си и щастието си.
Има една мисъл, че никой не обича другите, ако не обича себе си. Колкото и егоистично да звучи е точно така.
Крайно съм против на "какво ще кажат хората", отглеждане на деца до еди колко си години, все едно гледаш растение /дори не и животно/.
Хипотетично си представете, че децата се създават изкуствено и се отглеждат общо. и какво, няма никога да се влюбват, няма да имат отговорност към друг 8 независимо дали мъж или жена/, няма да обичат деца, защото това се създава от клетка на обществото наречено семейство.
Не мислите ли, че семейството е създадено съвсем по други причини?
Там където има многоженство, те какво семейство са? Там където има семейство, но нямат деца или имат осиновени при тях какво правило важи?
Пример на родителите - да, но само пример пример. Примери много, добре, че всяко следващо поколение не следва примера на родителите си, защото не ми се мисли за многото "хубави" примери които са ни оставили и ние ще оставим на нашите деца.
Едно е сигурно, че днешното поколение не иска да живее чужд живот и живот в догми.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 10 Cent в ср, 14 сеп 2011, 09:08
според мен най-доброто за едно дете е да бъде отглеждано в семейство. принципно. като за мен семейство са и хомо-двойките. но под семейство разбирам среда, в която ролите са разпределени и детето се чувства обгрижено и защитено от повече от една фигура. щастливо.
Естествено би било ужасно тъпо да се твърди, че щастието на детето е невъзможно и при формулата 'сам родител', особено ако се преодолее огормния негативен емоционален товар, който разпада стоварва в/у всички членове на 'клетката'. Не мисля, че трябва да се драматизира чак толкоз - в последните десетилетия аз поне съм гледала поне 20 филма, които преформулират 'семейството', като 'хората, които те обичат"


Титла: Re: Re
Публикувано от: Ментова в ср, 14 сеп 2011, 12:28
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.

Няма нужда от нарочно "поведение", ако семейството е проформа, "заради децата", ако няма любов и удовлетвореност (да не кажа щастие, но това имам предвид) неминуемо ще се нанесат "поражения" върху децата - с разбод или без развод.


Титла: Re
Публикувано от: нола в ср, 14 сеп 2011, 13:01
Точно-тягостните отношения винаги рефлектират върху децата.


Титла: Re: Re
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 14 сеп 2011, 16:00
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.
Изключително точно.


Титла: Re: Re
Публикувано от: na_ga в ср, 14 сеп 2011, 16:11
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.
Изключително точно.

Ако няма предпоставка за това, как ще го копират?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: argun в ср, 14 сеп 2011, 17:25
А разведените с неразведени родители от кого са го наследили?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Klemy в ср, 14 сеп 2011, 17:30
В едно семейство винаги има предпоставки за развод. Зависи колко ти е границата на търпимост и желанието да запазиш семейството. При различните хора прагът е различен.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: na_ga в ср, 14 сеп 2011, 17:30
А разведените с неразведени родители от кого са го наследили?

Това се води изключение, както и обратното  :lol:

Абе въобще се чудя на такива изследвания  :ooooh: и анализи.
Значи, ако родителите са разведени, защото бащата е пребивал майката и дъщерята ще се разведе, въпреки, че съпругът й я гледа като писано яйце.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: argun в ср, 14 сеп 2011, 17:33
Значи около мен все са изключения. Няма един, който да е по правилата - хем той да е разведен, хем да е от семейство на разведени.


Титла: Re
Публикувано от: нола в ср, 14 сеп 2011, 18:19
Ако родителите са се развели защото бащата е пребивал майката,има голяма вероятност съвсем несъзнателно и дъщерята да я влечат мъже с характера и проблемите на баща и,ако в детството и съзнанието и се е изградило като на жертва.Което не изключва да си намери читав мъж,разбира се.Нищо в живота не е еднозначно и категорично.Според мен е по-вероятно да си намери мъж,който ще я подлага на тормоз.Но всичко е комплексно.Ако тази дъщеря е по-скоро бунтарка,тогава няма как да стане да позволи някой да я тъпче.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 14 сеп 2011, 19:42
Аз точно това отбелязах още в началото на темата - че разводът едва ли е наследствен сам по себе си, но ролята на жертва - да. А в един проблемен брак винаги единия е малко или много жертва. А това се копира несъзнателно от децата в бъдещите им връзки и бракове.


Титла: Re
Публикувано от: нола в ср, 14 сеп 2011, 19:56
Да,освен това в дадения пример за тормоз в семейството,според мен има два варианта-дъщерята или несъзнателно ще приеме ролята на пасивна жертва в отношенията с мъжете,или ще се утвърди като феминизирана мъжемразка,ако агресията надделява.В която от двете крайности да изпадне,няма да донесе нищо добро в брака и.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Ментова в ср, 14 сеп 2011, 21:48
А в един проблемен брак винаги единия е малко или много жертва. А това се копира несъзнателно от децата в бъдещите им връзки и бракове.
Именно. Наистна проблемните бракове е по-добре да приключват своевременно за доброто на децата.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Christis в ср, 14 сеп 2011, 21:55
Стига бе, майка ми нямаше двама мъже, аз защо имам?! :shock:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 15 сеп 2011, 10:04
Стига бе, майка ми нямаше двама мъже, аз защо имам?! :shock:
Tози риторичен въпрос в каква връзка го задаваш?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: argun в чт, 15 сеп 2011, 10:15
Стига бе, майка ми нямаше двама мъже, аз защо имам?! :shock:

И ти си изключение.
Като гледам изключенията станаха повече от правилото.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в пн, 19 сеп 2011, 14:08
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.
Изключително точно.

 :peace:

А разведените с неразведени родители от кого са го наследили?

В един брак - двама съпрузи - два фактора.
Ако родителите на съпруга ти са разведени или не са се понасяли?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пн, 19 сеп 2011, 14:10
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.
Изключително точно.

 :peace:

А разведените с неразведени родители от кого са го наследили?

В един брак - двама съпрузи - два фактора.
Ако родителите на съпруга ти са разведени или не са се понасяли?

Тогава, според психо-теорията   :lol:, в личната ти история и въобще у теб има нещо, което те кара да се свързваш с такива хора.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в пн, 19 сеп 2011, 14:12
Това е много хипотетично. Колкото хипотези има за възникването на Слънчевата система.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пн, 19 сеп 2011, 15:17
Това е много хипотетично. Колкото хипотези има за възникването на Слънчевата система.

Всичко е хипотетично. Колкото случаи - толкова и обяснения. Тя, цялата тема, е доста хипотетична...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в пн, 19 сеп 2011, 16:48
Това е много хипотетично. Колкото хипотези има за възникването на Слънчевата система.

Всичко е хипотетично. Колкото случаи - толкова и обяснения. Тя, цялата тема, е доста хипотетична...

 :peace: Така е.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: argun в пн, 19 сеп 2011, 17:26
...
А разведените с неразведени родители от кого са го наследили?

В един брак - двама съпрузи - два фактора.
Ако родителите на съпруга ти са разведени или не са се понасяли?


Защо два фактора, и двамата от неразведени семейства, се развеждат?
Ако тръгнете да изкарвате и непонасянето на партньора доминантен ген, ще излезе, че скоро няма да има двойки по земята - с или без брак.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Estellia в пн, 19 сеп 2011, 17:30
Като цяло отношенията между родителите стават несъзнателен пример за подражание за децата,които по-скоро биха копирали в своите семейства по-късно поведението довело до развода на родителите им,а не самия развод като действие.
Изключително точно.

 :peace:

А разведените с неразведени родители от кого са го наследили?

В един брак - двама съпрузи - два фактора.
Ако родителите на съпруга ти са разведени или не са се понасяли?

Тогава, според психо-теорията   :lol:, в личната ти история и въобще у теб има нещо, което те кара да се свързваш с такива хора.

Хипотетично, може ли да не са се познавали достатъчно или единият да се е представял фалшиво в началото ?


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Andariel в пн, 19 сеп 2011, 18:12
С редки изключения, всички се представят фалшиво в началото (чупки, дрешки, игрички, почерпки, представяне само на привлекателните качества), от което следва, че няма и как да се опознаят достатъчно. Оннази приказка за торбата сол май е вярна.  :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: argun в пн, 19 сеп 2011, 18:44
С редки изключения, всички се представят фалшиво в началото (чупки, дрешки, игрички, почерпки, представяне само на привлекателните качества)...


Според науката това е нормално поведение. Обяснението е, че при първи контакти човек несъзнателно се стреми да се хареса и съответно показва само привлекателната си страна, а същевременно си вярва, че не крие истината от другия.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Christis в пн, 19 сеп 2011, 21:18
Абсолютно вярно. :peace:


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пн, 19 сеп 2011, 21:36
Абсолютно вярно. :peace:

 :lol: А-ха. За това е толкова хубаво да си току що влюбен - защото изведнъж си бял, добър, интересен, специален :) Показваш се привлекателен и на обекта, и на себе си... И наистина си вярваш. Хубаво е... докато не паднат батериите на ореолчето и рогцата не почнат пак да се показват...


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Christis в пн, 19 сеп 2011, 21:52
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: Saule в пн, 19 сеп 2011, 22:00
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

О, да, "какво съм му харесвала въобще на този" е често наблюдаван сценарий. Но има и една друга теория, според която нещата, зради които се влюбваме в даден човек са точно онези, заради които в последствие започваме да му се дразним. Някой има ли подобен опит? Аз, например, имах приятел, който беше много посветен на отношенията ни и ги поставяше над всичко, нищо друго не беше по-важно... в последствие това започна да ме изнервя и да го преживявам като залепване и обсебване. Просто пример. Извинявам се за офф-а, но темата така и така тръгна на другаде, а ми стана интересно.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: maminka_sladka в вт, 20 сеп 2011, 08:26
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

О, да, "какво съм му харесвала въобще на този" е често наблюдаван сценарий. Но има и една друга теория, според която нещата, зради които се влюбваме в даден човек са точно онези, заради които в последствие започваме да му се дразним. Някой има ли подобен опит? Аз, например, имах приятел, който беше много посветен на отношенията ни и ги поставяше над всичко, нищо друго не беше по-важно... в последствие това започна да ме изнервя и да го преживявам като залепване и обсебване. Просто пример. Извинявам се за офф-а, но темата така и така тръгна на другаде, а ми стана интересно.

И аз се възхищавах на мъжа ми, че е много привързан към семейството си, че имат традиции и си помагат за всичко, че си говорят открито. Сега това ми тежи, защото те все още са на първо място за него, обсъжда с тях всичко относно нашия личен живот и съществуването ни общо взето се върти около тяхното. Всичко е хубаво, когато е умерено.


Титла: Re: Разводът - наследствен ли е?
Публикувано от: argun в вт, 20 сеп 2011, 12:52
Е, разбира се...Ако беше иначе, нямаше толкова много разделени и разведени хора да не могат да се примирят със себе си, че са се събрали точно с този човек...Все пак най-честите реакции в края на една връзка са " Какво му харесвах на тоя...луда ли съм била, сляпа ли съм била, омагьосана ли...".

О, да, "какво съм му харесвала въобще на този" е често наблюдаван сценарий. Но има и една друга теория, според която нещата, зради които се влюбваме в даден човек са точно онези, заради които в последствие започваме да му се дразним. Някой има ли подобен опит? Аз, например, имах приятел, който беше много посветен на отношенията ни и ги поставяше над всичко, нищо друго не беше по-важно... в последствие това започна да ме изнервя и да го преживявам като залепване и обсебване. Просто пример. Извинявам се за офф-а, но темата така и така тръгна на другаде, а ми стана интересно.


По-скоро дразнят неизбежните последици.
Ако някоя е харесала мъж, който е душата на компанията, след десет години може вече да й тежат неговите излизания, ангажиментите към приятелите му и подобни неща, които навремето не е отчитала като дразнители.
Ако в началото го е харесала заради закрилата и сигурността, които й дава, след години може да й тежат ограниченията, които са неизбежни за този тип поведение.
Друга се е влюбила в артистичния гений, но не отчела, че често ще изпада в депресии, че има променливи настроения, изчезвания, забежки с млади почитателки и пр., които той обяснява като творчески търсения.
А това са си същите мъже, в които жените са се влюбили в началото.
Горните примери са все от реалния живот.
Понякога се оказва трудно и двамата да се движат с една скорост в живота - тя иска дете и да има кой да стои с нея по време на ревовете му, той иска да ходи по дискотеки. Тя иска ново обзавеждане, той - нова кола, и й казва - "като се запознахме бях същия, обичах колите и дискотеките, не можеш да искаш от мен да се променям, свиквай".


1