BG-Mamma

Деца => Нашите деца от 1 до 6 години => Темата е започната от: Tali Dan в нд, 05 мар 2006, 22:44



Титла: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Tali Dan в нд, 05 мар 2006, 22:44
Книжки, приказки, филми... навсякъде покрай другите теми е засегната и темата за смъртта. До сега не бяхме говорили за това, но ето че от няколко дни дъщеря ми все на там клони и днес ме попита дали и кога ще умре. Аз разбирасе и обясних кръга на живота колкото може на по-достъпен език и че има още много да расте и живее. Тя ме изслуша и накрая пак пита дали ще `почине` и че не иска да става голяма. Вие говорите ли и как за това :thinking:

 

 


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Ла Бомба в нд, 05 мар 2006, 22:51
Дъщеря ми преди няколко години ме питаше за смъртта.От някъде беше научила, че щом е възрастен един човек, то значи че ще почине.Беше много тъжна и през сълзи ми казваше - "Мамо, моля те да не остаряваш".Обясних й, че е така в живота, един се ражда, друг умира.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Дани @ в нд, 05 мар 2006, 22:53
ние още сме малки за такива въпроси,но си спомням,че когато аз бях на тази възраст,на която е дъщеря ти-зададох и аз този въпрос.много ми беше гадно-спомням си го и до ден днешен.исках аз и моята мама никога да не умрем.каквото и да ми говореше аз си държах на своето.и тогава мамчето ми ми показа хубави места от света от някаква книга и ми обясни,че когато умрат хората отиват на такива места.мисля,че тогава така се поуспокоих и започнах да твърдя,че ще умрем заедно с нея и ще отидем на такова хубаво място.
ако искаш пробвай така.дано да се успокои като мен навремето


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Елена Акманова в нд, 05 мар 2006, 23:37
Наскоро, 4г. ми син ми зададе този въпрос. Дойде изненадващо и аз толкова се обърках, че дори не помня какво отговорих. След няколко дни пак ме запита. Отговорих горе-долу в духа на маги99. Много ми е интересно кое точно го е провокирало да пита с такава настоятелност точно сега


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: AnMary в нд, 05 мар 2006, 23:55
И Дияна е питала. Г/д обяснявах като Tali Dan. Тя също ме попита дали ще умре.
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Ивиче в пн, 06 мар 2006, 01:32
М-даа. рано или късно се стига до този  въпрос. Моята дъщеря, чула отнякъде израза, един ден в асансьора изведнъж изтърси : "Мамо, аз умряла ли съм?" Направо се чудех да се смея ли, да плача ли... Истината е, че децата на тази възраст не възприемат смъртта като възрастните и е много важно да им се обясни така, че да не се уплашат.
В тази връзка, много ми хареса в един филм как бащата обясни на децата си, че по-голямото им братче ще умре /беше неизлечимо болно/. Каза им, че човекът е като една ръка с ръкавица, като душата е ръката, а тялото - ръкавицата. и, когато ръкавицата се изхаби или скъса, ние я изхвърляме, но ръката остава. И така, ако на тялото му стане нещо, душата го оставя, но тя самата остава да живее.Звучеше много успокояващо и не толкова безвъзвратно.
Мисля, да приложа това обяснение, когато му дойде момента.
Иначе наскоро се наложи да обясня на дъщеря ми, че прадядо й е починал  и ми беше много трудно. :tired: Не знам дали ме разбра..., но...


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Luminosa в пн, 06 мар 2006, 08:38
Децата си живеят малко или много в техен свят, надали приемат смъртта, така както я приемаме ние...надали се плашат толкова, колкото ние (някои, де). :thinking:

Като бяхме малки с братовчед ми (с една година по-малък от мен) и като се  разреваваше доста сериозно, когато вуйна ми и вуйчо ми ги нямаше, аз му казвах да не плаче, защото сълзите ще му трябват, когато техните умрат! :crazy:


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Роси74 в пн, 06 мар 2006, 08:56
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.
Taka е наистина... може би и нас ни е страх от смъртта... поне за мен това важи с пълна сила. Опитвам се философски да погледна на нещата, но не ми се отдава съвсем...
Както и да е, и аз преди една година обясних на Йоана, че е нещо нормално, как човек пораства, остарява, и умира. Също така и казах, че още дълго време ще сме заедно, тя ще има свое семейство, когато дойде и нашия ред. След около седмица тя най-сериозно ми заяви: "Когато аз порастна вие ще умрете" - милата, явно много е мислила  :), успокоих я, като и казах, че не е задължително това да стане веднага, и че ще и помагам за внуците ;) - оттогава от време на време пак ме пита и отговарям по същия начин.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Торнадо в пн, 06 мар 2006, 10:13
При нас този въпрос дойде малко по-рано,баща ми почина,когато Дарина беше само на два месеца.Когато беше на около две години и половина ме попита "Защо баба Нели си има дядо,а баба Снежка няма?".Тогава и обясних,че той е починал и е отишаъл на небето при ангелчетата и че тя не го вижда но той я вижда и и се радва.Няколко дни по-късно я чух да обяснява на дядо си за нейните кукли.Когато я попитах какво прави ми каза,че си играе с дядо си [smilie=smile3518.gif].Стана ми много мъчно,как ли го приема бедното ми малко детенце.И до ден днешен,когато ходим при майка ми тя редовно говори с дядо си.Интерсното е,че го прави само там!


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Лекси в пн, 06 мар 2006, 10:18
Цвети по-скоро е поставя въпросът така - "Ти ще умреш ли, мамо?" и "Не искам да умираш". Първоначално обяснявах, че всички умират, когато остареят, за да могат да се родят нови хора и животинки и да има достатъчни храна, в-х и вода за тях. Че старите хора са уморени и смъртта за тях е като сън. Казвах й, че аз ще умра след много, много време, когато тя е голяма и вече няма нужда от мен. Аз ще съм много, много стара и ще искам да "легна и заспа", а тя ще има мъж, деца, внуци... Да, но видях, че това не я успокоява. И сега просто отговарям, че нямам никакво намерение да умирам /тя не го възприема буквално, но този отговор й харесва повеча/. Питала ме е дали и тя ще умре. В тази връзка съм й казвала, че никой не знае какво точно става след смъртта. Някои вярват, че няма нищо, други, че човек се състои от две части - тяло и душа. Умира само тялото, а душата продължава да съществува някъде другаде, на едно по-добро място... Направо се стреснах, когато тя ми отговори, че след смъртта нямало нищо, съвсем нищо. Не знам защо, но бях сигурна, че за децата по-логичния и предпочитан вариант е да вярват в живота след смъртта.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: AnMary в пн, 06 мар 2006, 15:20
Не давам на Дияна да гледа филми с насилие, но се е случвало да прехърчи и да пита "мамо този сега ще го застрелят ли?", "ще умре ли?".
И аз съм обяснявала защо си нямам баба, й защо тя не я познава.
Знам ли по какъв начин е най-добре и безболезнено да се представи. И аз като малка плачех, че не искам мама да умира, и че хич не искам да остарявам.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: ruth в пн, 06 мар 2006, 18:06
Моята дъщеря е още малка, но си мисля, че ако ми зададе такъв въпрос това ще е повод да я запозная с думите на Христос: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и всеки, който е жив и вярва в Мене, никога няма да умре..." Разбира се, не по такъв начин, а просто ще и обясня, че има един Човек, който е оживял и обещава, че и ние ще живеем вечно, ако вярваме в Него. Това е доста успокояващо мисля, макар и трудно за възприемане... Може би би породило още въпроси, но те ще са друга тема. Или бих сравнила смъртта с раждането. Бебето не се вижда, докато е в майката, но е живо в нея, а като излезе вече сменя дома си. И ние като умрем излизаме от света, за да влезем в друг свят може би по-съвършен newsm78


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: tornerosse в пн, 06 мар 2006, 19:27
Аз си мисля, че един ден, когато моето детенце ме ппита ще се опитам да му обясня по най прост начин нещата такива каквито са. Какво друго може да направи човек? Да крием и да кажем Не, ние няма да умрем, ние сме вечни! Това ще е най нелепото...


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Tali Dan в пн, 06 мар 2006, 21:58
И Мадлен не купи варианта с прераждането. Пита ме защо ще ставаме звезди като може да сме си хора! newsm78 И забелязвам че филмите с насилие и убийства (които по принцип се стремя да не гледа) са й страшни и интересни едновременно. :2gunfire: Ппеди и казвах, че това е само филм и е на ужким, а тя -да ама хората в жи вота умират. И това е факт. Показвам й че мен не ме е страх( което малко не е така) и се надявам да го възприеме като нещо нормално.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: vpam в вт, 07 мар 2006, 09:13
Виж и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=15622.msg289943#msg289943


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Лекси в вт, 07 мар 2006, 10:00
Каквото и обяснение да дадем най-важното, както пише и Tali Dan, е да не показваме, че ни е страх и да говорим за смъртта като за нещо нормално. На мен ме трябваха много години, за да разбера, че смъртта не е толкова страшна и нелогична, и че с нея свършва само моята приказка, но животът продължава.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: NinaG в вт, 07 мар 2006, 10:31
Рано, или късно, всички деца стигат до тази тема. Мисля, че трябва да говорим с тях за това, както и за много други "възрастни" грижи спокойно. В ранната възраст естествено ангелите и красивите приказки много помагат. Но избягването на разговора или рязкото прекъсване, както и задълбочаването в подробности може да има обратен ефект. Мисля, че всяка майка, познавайки детето си може да намери най верния тон и обяснение. За съжаление готови схеми няма. Като се замислих, установих че всяко от трите ми деца по различно време и повод отвори тази тема и по различен начин си справихме с нея...


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: мечтица в вт, 07 мар 2006, 11:32
Мисля, че е много важно как самите родители възприемат смъртта - аз лично не се страхувам и често мисля, че мога да умра - определям се като православна християнка, това влияе на разбирането ми също. Мисля си също, че съм преживяла много прекрасни неща, вярвам, че в друг живот ще се срещна със скъпите си хора - затова смъртта не ме плаши. Това бих обяснила и на децата си, а също и че човек умира когато се чувства уморен от живота, когато усеща, че е изживял всичко, което е искал - това също го вярвам. Според мен раздялата с близък човек, с когото обичаме да общуваме и сме привързани към него, фактът, че няма да е край нас и да чувстваме обичта му - това прави смъртта тежка, а за самият човек тя не е страшна.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: SaRaNia в вт, 07 мар 2006, 20:54
Ан Бакюс препоръчва да се казва истината. Че смъртта е като сън, в който не сънуваме.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Ивиче в ср, 08 мар 2006, 00:21
Ан Бакюс препоръчва да се казва истината. Че смъртта е като сън, в който не сънуваме.

А това ли е истината?  :thinking:
Защото да ти кажа честно моите родители точно така ми го обясниха и това  ми се видя най-страшното нещо. Никога няма да забравя как се опитвах да стоя със отворени очи в тъмното и да си представям, че спя, но не сънувам. В малката ми детска глава нямаше по-ужасно нещо от това, като се има предвид, че за децата сънят играе много голяма роля и че на тази втзраст понякога е трудно да различиш сън от реалност.И в резултат на това обяснение много дълго време ме беше страх от смъртта.
Това не означава, че аз самата знам със сигурност как да го обясня, но мисля, че трябва да е по-нестрашно. /да си представяме ако сме деца как би ни звучало, не знам.../


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Ети в ср, 08 мар 2006, 00:31
и на синът ми се вълнува от подобни въпроси.На РД ми ден дори се натъжи,че щом имам РД значи остарявам и скоро ще умра. :?


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: SaRaNia в ср, 08 мар 2006, 00:57
Ан Бакюс препоръчва да се казва истината. Че смъртта е като сън, в който не сънуваме.

А това ли е истината?  :thinking:
Eто какво пише авторката:

...Можем напълно основателно да кажем, че смъртта присъства в живота на детето от най-ранна възраст. То иска да пита и не го прави, защото разбира, че това ви притеснява. За това не пропускайте следващата възможност (а те не са малко) да предизвикате неговите въпроси и да разговаряте с него за смъртта.
Как да говорите за нея? Възможно най-естествено и без да предавате своето безпокойство на детето. То се нуждае от прости, конкретни и успокоителни отговори. Необходима му е преди всичко истината: кажете му я без заобикалки. Баба не е "заминала на дълго пътешествие", котето не е "отлетяло на небето", те просто са мъртви. Детето няма конкретни отправни точки, но има богато въображение, за това неговите представи за истината ще бъдат по-лоши от самата истина. За това му казвайте истината, без разбира се да навлизате в подробности, но и без да се измъквате от конкретните въпроси. Обяснете на детето собствените си религиозни или философски вярвания, ако това ви помага, като правите разлика между вяра и действителност: Когато човек умре, той никога повече не се връща на земята в същия вид, но аз като християнин/ будист/ мюсулманин/ евреин... вярвам, че...
Що е смърт? Това е състояние, при което човек не мърда, не мисли, не страда повече. Сякаш спи дълбоко, но не диша и не се събужда...


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: belyata в ср, 08 мар 2006, 10:59
Чудила съм се какво ще и кажа. Мисля си, че ще и кажа - "да, ще умра, и ти също и така трябва да бъде, но това ще бъде много по-нататък. Докато сме тук, ще се обичаме и ще си играем, и всичко останало." Усещането за заедност, за това, че ще ме има винаги до себе си, смятам, не идва с обяснения. Аз нямам специално някакъв страх от смъртта, тя е естествена и това я прави добра. Но някои хора имат такъв страх и в крайна сметка живеят с него. Ако детето ми има подобно на моето светоусещане, смятам няма нужда да обяснявам подробности или да създавам приемлив облик на нечия липса. И двете ми баби починаха в разстояние на половин година, Ида ги помни още и понякога ги споменава, прави се на "баба Динче"  и куцука с една пръчка, вместо бастун. Все някога ще ме пита къде са... не смятам, че нещо ще и стане ясно, каквото и да и кажа, по-скоро добре е да свикне, че доста неща в живота са неясни и в това няма нищо лошо или страшно.


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Tali Dan в ср, 08 мар 2006, 20:15
"да, ще умра, и ти също и така трябва да бъде, но това ще бъде много по-нататък. Докато сме тук, ще се обичаме и ще си играем, и всичко останало." Това е което и аз обяснявах но мисля че това обяснение я притеснява


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Ивиче в чт, 09 мар 2006, 15:40
 РЕНИ, съгласна съм с авторката за това, че изказвания от рода на "баба е заминала на дълго пътешествие" или "някой е отлетял на небето" не са добра идея,още повече че на тази възраст децата възприемат такива неща доста буквално, а така те граничат с лъжа /котето не е излетяло.../. Съгласна съм, че трябва да се казва истината. Просто самото изказване , че това е "състояние, при което човек не мърда, не мисли, не страда повече.Сякаш спи дълбоко, но не диша и не се събужда повече..."  също звучи МНОГО старшно. Както казах, на тази възраст децата са буквалисти и представата за това описание е зловеща.  Казвам го от личен опит.Това не означава да ги лъжем, просто по-леко да им го разказваме. Не знам, но варианта да се разкаже като някаква приказка може би не е лош.Сега ми хрумна, но не съм измислила приказката ;-)


Титла: Re: `Мамо, аз ще почина ли...`
Публикувано от: Василиса Умница в чт, 09 мар 2006, 21:32
Отдавна сме разнищили въпроса - такъв, какъвто е. Смятам, че децата не трябва да се лъжат. Разбира се, не е редно и да се плашат. Това, със съня и на мен ми звучи страшно, но да имаме предвид, че децата не приемат толкова драматично нещата, както го правим ние.
Единствената "по-тежка" реакция беше една вечер, когато Самуил се разплака и каза: "Когато умра, Мечо и Кучо много ще ми липсват".  :roll: Е, тук вече се затрудних.  :oops:


1