BG-Mamma

Образование => Средно образование => Темата е започната от: nevelilka в вт, 27 окт 2015, 15:03



Титла: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: nevelilka в вт, 27 окт 2015, 15:03
 Напоследък виждам доста плакати където се презентира образованието в чужбина и се замислих, ако имам възможността, склонна ли съм да се разделя с децата си и от каква възраст за да получат по-добро образование. Децата на доста мои приятели учат в така наречените пансионатни училища и те го приемат напълно нормално, без драми, като възможност за по-добър старт в живота. В мен ли е проблема и егоистично ли ще постъпя ако детето ми може да учи в много добро училище, но не искам да го пусна, защото ми се струва малък и ще ми липсва...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: savina_33 в вт, 27 окт 2015, 15:10
За висшето образование бих ги пуснала, стига да имам възможност да ги издържам там и да съм убедена, че там образованието ще е по-добро. Защото далеч не във всички области западното образование е по-добро. Преди 18-19 год мисля, че не бих. Не толкова, защото ще ми липсват. Те ще ми липсват и на 19 и на 39. По-скоро, защото докато не попремине пубертета ми се струва, че е по-сигурно да са ми под око. Не че и в къщи не могат да натворят глупости, но все пак... Пък може и да не съм права. Много деца стават по-отговорни когато са без контрол. Лошото е че няма как да знаеш предварително.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Nataka в вт, 27 окт 2015, 15:31
Нямам засега деца и не мога да кажа от опит като родител. Като учила в училище, което е национално и единствено по рида си за цяла България имах съученици, които бяха се отделили от родителите си още на 14. Разбира се, става дума за друг град, не държава. Всички станаха после студенти и достойни хора. Проблеми не е имало. Времената бяха началото на прехода, т.е. ранните 90-те. Очевидно ти питаш за дете, на което му предстои гимназия, т.е. 14-15-16, ако съм разбрала правилно. Ако имаш доверие в детето си, ако училището си струва и можете да си го позволите, действайте.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в вт, 27 окт 2015, 15:41
Не бих си изпратила детето само в чужбина преди висшето образование. Хайде, евентуално за някакъв особен курс в 11-12 клас може би, зависи. Но да го изпращам невръстен сополан навън няма да стане. И нищо не ме убеждава, че е нужно и че училите в такива пансиони влизат в някакви по-различни университети от училите здраво и у дома.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в вт, 27 окт 2015, 16:00
Не бих си изпратила детето само в чужбина преди висшето образование. Хайде, евентуално за някакъв особен курс в 11-12 клас може би, зависи. Но да го изпращам невръстен сополан навън няма да стане. И нищо не ме убеждава, че е нужно и че училите в такива пансиони влизат в някакви по-различни университети от училите здраво и у дома.
+1. Да си призная, аз съм контрол фрийк, но все пак, мисля, че в детската и тийнейджърската възраст, не само училището, но и семейството има огромно значение за формирането на дадена личност. И точно, защото не искам да елиминирам семейството като фактор, не бих изпратила мое дете да учи в чужбина или в друг град преди времето за университет.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 27 окт 2015, 16:10
Чувала съм за българчета, изпратени в preparatory school, което е много елитно- само момчета...обаче съм чувала и истории какво става с момчетата в тия училища...

Имах и една позната, която я пратиха в Англия да учи, в някакво елитно католическо училище. Не знам какво бъдеще и знания е получила, обаче си беше гадно- мрак, студ, дисциплина.

Та не бих се възползвала от този тип образование, мисля, че има и по-добри начини. А и е малко като на свинче-звънче да пращаш българче по такива места. Може да попие някаква специфична култура, та мама да се хвали, ама няма да стане като местните, които ходят в тия училища.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 27 окт 2015, 20:07
Не бих си изпратила детето само в чужбина преди висшето образование. Хайде, евентуално за някакъв особен курс в 11-12 клас може би, зависи. Но да го изпращам невръстен сополан навън няма да стане. И нищо не ме убеждава, че е нужно и че училите в такива пансиони влизат в някакви по-различни университети от училите здраво и у дома.
+1. Да си призная, аз съм контрол фрийк, но все пак, мисля, че в детската и тийнейджърската възраст, не само училището, но и семейството има огромно значение за формирането на дадена личност. И точно, защото не искам да елиминирам семейството като фактор, не бих изпратила мое дете да учи в чужбина или в друг град преди времето за университет.
На същото мнение съм .
За висше даже ще я насърча да учи там където е най-доброто място за съответната специалност ,но преди това надали .  :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: otkrivatel в вт, 27 окт 2015, 20:19
За средно образование не бих си пуснала децата никога-та нали това са най-хубавите години от съвместния ни живот. И с кое право мога да реша, че това невръстно дете ще е по-добре отделено от родители и дом? За висше също е голяма дилема и стигам до извода, че всичко зависи от самото дете. Много успяват да се адаптират в чужбина и се справят успешно. За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина. На голямата си дъщвря дадох пълна свобода да избира-тя чете форуми, ходи на различни срещи и презентации, обменя мнения с приятели и накрая ми каза-мамо, аз няма да мога да живея там. Остана в България-за момента е много доволна от образованието си в СУ. Дано има късмет. Дано имаме късмет и всички ние да изживяваме повече време с децата си, защото не знам заслужава ли си жертвата на отделяне от семейство, родина и приятели


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 27 окт 2015, 20:58
За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина.

Значи и други го забелязват. Отдавна вече чужбински ВУЗ не е гаранция за успех, и аз познавам няколко, дето хем бяха големи надежди, хем прегоряха и на 30 са доникъде. Така че учене надалеч е гот, но не на всяка цена.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 27 окт 2015, 21:07
За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина.

Значи и други го забелязват. Отдавна вече чужбински ВУЗ не е гаранция за успех, и аз познавам няколко, дето хем бяха големи надежди, хем прегоряха и на 30 са доникъде. Така че учене надалеч е гот, но не на всяка цена.
Надали .
Просто шокът от това да нямаш никого до себе си , да учиш сам , да се грижиш за дом, финанси, работа въобще за всичко сам и да успяваш е голям .Та и е трудно на днешната младеж ,която е свикнала да е дондуркана и обгрижвана като царе и царкини у дома . :peace:



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 27 окт 2015, 21:23
Пример: математически нинджа, в математическа специалност. Американската система- има стипендии, общежития, уж за нищо не се грижи, не работи. Обаче прегаря само заради атмосфера и обстановка.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 27 окт 2015, 21:29
Пример: математически нинджа, в математическа специалност. Американската система- има стипендии, общежития, уж за нищо не се грижи, не работи. Обаче прегаря само заради атмосфера и обстановка.


Та какви са казваш те ? С какво прегарят младежите ?
Повечето български деца учат из Европа ..


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: otkrivatel в вт, 27 окт 2015, 21:50
Много български деца учат из Европа, но определено не са повечето. А с какво прегарят...ами и аз не знам, може би с огромните очаквания на родители, с липсата на домашен уют, с ранното отделяне от среда и близки, с големите очаквания към тях, дори с неизживяно детство...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 28 окт 2015, 09:28
Не бих си пратила детето далеч от дома в пубертетска възраст. Точно по това време имат най-голяма нужда от дом, семейство, уют, колкото и да се стремят да демонстрират обратното. Дори не мога да видя преимуществата на едно такова ранно отделяне, със сигурност бъдещата близост и обич между детето и семейството му не е сред тях, ако ги има въобще.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Deziderata в ср, 28 окт 2015, 10:25
С какво прегарят младежите ?
Повечето български деца учат из Европа ..

Американските стипендии изискват поддържане на определен успех (GPA). Нямаш домашно- двойка, за цялото обучение имаш право на ...май две бяха четворките в края на годината, иначе те лишават от стипендия. Едва ли е еднакво при всички, аз знам това (от личен опит). Домашните са много като обем, и то всеки ден, пишеш до нощите, не спиш...Стрес си е. За ВУЗ става дума.
Ако някое дете е нестабилно, напълно възможно е да прегори. Познавам и 9 годишни кълбета от нерви с толкова болно амбициозни родители, свят да му се завие на човек. Ако от малки така ги обработват, и то систематично....("Да не си посмял да ме разочароваш!"):sick:

Няколко новодошли деца в моята гимназия се сринаха, след като се преместиха от по-малки градове, където бяха най-добрите, а изведнъж се сблъскаха с неподозирана конкуренция. Собствените амбиции и нереалната самооценка също могат да ти изиграят гаден номер.

Иначе по темата, никога не бих причинила нещо такова на детето си в гимназиална възраст. По-скоро бих се преместила в град с по-големи възможности, ако в мое село няма подходящо учебно заведение.
Скъпите boarding schools са въпрос на престиж и традиция, предполагам не става дума за тях в темата. Или става, а авторката иска да се похвали?




Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: two_and_a_half в ср, 28 окт 2015, 10:28
За чужбина не знам, но в друг град, където има по- добри училища- да. Аз бях така- на 13 ( след 7-ми клас) заминах да уча в друг град, връщах се вкъщи през уикенда на всеки 2 седмици. И през ваканциите. В началото беше трудно, после исках по- бързо да започва училище, че да се върна в общежитието. Не, че вкъщи ми беше неприятно, родителите ми са страхотни! Просто вече си имах своята среда другаде. И станах много по- самостоятелна от съучениците ми, които си живееха с мама и татко. И като студенкта ми беше по- лесно, отколкото на тях. Вече се бях научила сама да си разпределям бюджета, времето за учене и излизане, отговорността не ми тежеше. Взимах стипендия, а в 12-ти клас започнах и да работя. След като заминах да уча в чужбина също доста бързо се адаптирах, защото ситуацията " непознат град, чужди хора, сам се издържаш" вече ми беше позната. И връзката с родителите ми е чудесна- чуваме се всеки ден, споделяме си, идват ми на гости когато могат.  :) Тогава, обаче, беше друго. Времената бяха по- спокойни и контролът в училище беше друг. Все пак 15 години са минали от тогава  :shock: :shock: :shock: Но  скоро идва време да взимам подобно решение и за сина ми. Ако имам възможност бих постъпила както родителите ми навремето.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в ср, 28 окт 2015, 10:46
Не, докато са в ученическа възраст до 18г. А след това никои няма да ме пита.
В Англия е престижно и сигурно отваря много врати да се учи в boarding school Eton, Wellington etc. Момчетата отиват там на 13г. Имахме възможност и с preparatory schools съм запозната, но предпочетохме да учи в близко, дневно грамар училище. Изобщо не съжалявам. Иначе разбирам, че сигурно е хубаво в boarding school, всичко спорт, музика и т.н е там и може примерно до 20 часа да играеш тенис в вместо да се прибираш с рейс до вкъщи. Но не е за моето семейство


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: maya в ср, 28 окт 2015, 11:10
Не, не бих причинила подобен стрес на детето си, само заради болната ми амбиция. Пък и не съм убедена, че няма да се получи обратен ефект.  Кой знае какво се случва по тези места и какво правят с децата. Не мисля, че всичко там е цветя и рози. Някак и много снобарско ми се вижда.
Виж, за някой ВУЗ, ако сама реши да ходи да учи в чужбина, съм съгласна. Да отиде, да види и ако се адаптира и чувства добре, ок. Но, ако се окаже, че чужбинското образование не е за дъщеря ми, няма да имам нищо против да продължи образованието си и в България.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: La_Valletta в ср, 28 окт 2015, 13:13
Не правете експерименти. Средното образование може да се завърши и в България. Детето от нашето близко семейство замина преди години в Англия в някакъв затворен пансион. Последна година го върнаха тук, да завърши една година за две. След което, пак в Англия, този път висше. Върнаха детето, не беше добре.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 28 окт 2015, 13:31
Много крайни мнения прочетох. Не мисля, че човек страда от болна амбиция, ако  изпрати детето си в добро училище. В повечето страни да изпратиш детето си в училище тип пансион е напълно нормално и не съм забелязала децата им да са болни. Родителите на  децата, които идват да учат в София от цялата страна да не би да страдат от нещо...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: otkrivatel в ср, 28 окт 2015, 13:34
Моят племенник по същия начин замина студент в Германия-изцяло негово си беше желанието. Първата година не можа да свикне-не му допадна начина на живот и манталитета на германците, много тежко му беше. След края на първи курс последваха още две години, през които стоически остана, защото вече беше изкарал известно време там, много средства бяха отишли и т.н. Сега се върна окончателно, за съжаление е със сериозно нервно разстройство, надяваме се да се стабилизира.
Така че много зависи от самото дете-не насилвайте децата си, ако те не са убедени сами, а решат ли да се връщат-не ги спирайте.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 28 окт 2015, 13:37
Има и такива деца естесвено и не трябва да се насилват,  но повечето, които познавам правят всичко възможно да останат и да завършат.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в ср, 28 окт 2015, 13:43
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.много сме отворени на тема образование и възпитание,ама ако има начин детето ни е вечно до нас, да не е много далече да учи там нещо,после да си намери работа и т н. аз съм на мнение,че децата не бива да се ограничават. напротив, ако и те самите имат желание да се образоват в чужбина и естествено като родители имаме тази възможност аз гласувам с двете си ръце. общо взето съм запалена по такива възможности и непрекъснато се бутам и разучавам възможностите, както за средно, така и за више образование. Нека не постъпваме егоистично и да мислим само за раздялата и липсата, а по-скоро за перспективата в развитието на децата ни. :D


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Free Agent в ср, 28 окт 2015, 13:49
Не вечно, но поне до 18.
Че възрастта от 14 до 18 е най-опасна.
Преди това пък - хич.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 28 окт 2015, 13:49
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.

Реализацията на един човек много зависи от висшето му образование - съгласна съм с това. И затова си струва да се следва в чужбина. Но за да следва едно дете в чужбина изобщо не е задължително да учи и средно образование там. Хиляди випускници на български гимназии всяка година заминават да следват в чужбина без да са преживявали такова лишения и ранно откъсване от семейството. И именно тук е въпросът - защо да откъсваме рано, рано детето от семейната среда, след като това не е безусловно необходимо?  


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в ср, 28 окт 2015, 13:51
Много крайни мнения прочетох. Не мисля, че човек страда от болна амбиция, ако  изпрати детето си в добро училище. В повечето страни да изпратиш детето си в училище тип пансион е напълно нормално и не съм забелязала децата им да са болни. Родителите на  децата, които идват да учат в София от цялата страна да не би да страдат от нещо...

съгласна съм с теб. сестра ми и топреди много години трябваше да учи в друг град, защото имаше мечта да стане лекар.излезе от вкъщи на 14 години. тегаво ни беше на всички,но днес тя е лекар. 8)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в ср, 28 окт 2015, 13:54
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.

Реализацията на един човек много зависи от висшето му образование - съгласна съм с това. И затова си струва да се следва в чужбина. Но за да следва едно дете в чужбина изобщо не е задължително да учи и средно образование там. Хиляди випускници на български гимназии всяка година заминават да следват в чужбина без да са преживявали такова лишения и ранно откъсване от семейството. И именно тук е въпросът - защо да откъсваме рано, рано детето от семейната среда, след като това не е безусловно необходимо? 
+1 :peace: От випуска на дъщеря ми в столична гимназия  сигурно  над 90% продължиха образованието си навън - на Острова, в Холандия, Германия,  Дания и Австрия, един абитуриент дори на пълна стипендия в Харвард. Очевидно завършеното в БГ средно образование не им е попречило да  продължат успешно по пътя напред и нагоре. :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в ср, 28 окт 2015, 13:55
ето това е проблемът на българския родител. хем искаме от децата ни да станат хора,хем ни е шубе, ако сега ни кажат ако желаете предоставяме ви  възможност детето ви да се оброзава при нас, да получава стипендия и да се реализира.

Реализацията на един човек много зависи от висшето му образование - съгласна съм с това. И затова си струва да се следва в чужбина. Но за да следва едно дете в чужбина изобщо не е задължително да учи и средно образование там. Хиляди випускници на български гимназии всяка година заминават да следват в чужбина без да са преживявали такова лишения и ранно откъсване от семейството. И именно тук е въпросът - защо да откъсваме рано, рано детето от семейната среда, след като това не е безусловно необходимо?  

защото има деца,които осъзнават своето развитие и възможността да се реализират още от съвсем малки. да, аз също съм против да натира детето си насила да учи в друг град или държава,но ако то го иска и виждам,че има капацитета да се справи защо старта в живота му да не започне именно от тази възраст.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: christina1980 в ср, 28 окт 2015, 13:58
Бих го пуснала навсякъде. Искам да има по - добър живот от моя. Той обаче не е много амбициозен, та не вярвам да иска. НО ако зависи от мен, нямам емоционални спирки, важното е да  е добре.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Free Agent в ср, 28 окт 2015, 14:00
Дете на 14 с ясно искане да учи в друг град или чужбина? Хм. Като го видя с очите си, ще го повярвам.
Иначе, "доброзорно" пожелали, натиснати от амбициозни майки, или от лоши обстоятелства, съм виждала.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 28 окт 2015, 14:05
защото има деца,които осъзнават своето развитие и възможността да се реализират още от съвсем малки. да, аз също съм против да натира детето си насила да учи в друг град или държава,но ако то го иска и виждам,че има капацитета да се справи защо старта в живота му да не започне именно от тази възраст.

И не може ли да си се развива и в България? Какво толкова ще спечели, ако толкова рано излезе от семейството? И изобщо какво повече ще постигне, след като накрая и двете деца ще са в един и същ университет? Ако чужбинското средно образование даваше нещо повече - иди, дойди.  Ама аз разлика не виждам.

И да ти кажа, не си права. Точно децата с таланти и с рано осъзнати житейски цели успяват много добре и в България. Виж за някой калпазанко може би пансионът в Англия е единствения шанс и той да се докопа до добър университет. Та според мен нещата са на 180 градуса спрямо твоята аргументация :mrgreen:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Светулчица в ср, 28 окт 2015, 14:12
Има едно съзряване, наречено пълнолетие ( на 18г при нас, на 21 в САЩ, но все около тази възраст). Дотогава се предполага, че децата са под опеката на родителите си (по-скоро емоционално, отколкото друго). След това да ходят да учат и да правят каквото решат, даже смятам, че е наложително да са самостоятелни. Но, когато е човекът е съзрял за това.
Да не говорим колко особен период е пубертетът и макар, че уж не искат родител до себе си, имат нужда точно от него в този момент


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 28 окт 2015, 14:14
защото има деца,които осъзнават своето развитие и възможността да се реализират още от съвсем малки. да, аз също съм против да натира детето си насила да учи в друг град или държава,но ако то го иска и виждам,че има капацитета да се справи защо старта в живота му да не започне именно от тази възраст.

И не може ли да си се развива и в България? Какво толкова ще спечели, ако толкова рано излезе от семейството? И изобщо какво повече ще постигне, след като накрая и двете деца ще са в един и същ университет? Ако чужбинското средно образование даваше нещо повече - иди, дойди.  Ама аз разлика не виждам.

И да ти кажа, не си права. Точно децата с таланти и с рано осъзнати житейски цели успяват много добре и в България. Виж за някой калпазанко може би пансионът в Англия е единствения шанс и той да се докопа до добър университет. Та според мен нещата са на 180 градуса спрямо твоята аргументация :mrgreen:

А, заобикалящата среда е много важна когато се формират вкусовете и светогледа на човек. Ако трябва да избирам какво да вижда и чува детето ми, изборът никак няма да е труден на фона на това, което се случва в момента. Предпочитам детето ми да не става свидетел на поведение като  на г-н Сидеров.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 28 окт 2015, 14:17
Не може да знаеш коя гледка какво ще събуди у детето. Да, може да има някаква козметична промяна в светогледа, ако гледа английски ливади и слуша английски акцент, обаче в крайна сметка не може да направиш от него друг човек, който чааак толкова да си надскочи корените.

И какво като види поведението на Сидеров? Ако детето е умно, може да получи много уроци от това.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: raja_nikol в ср, 28 окт 2015, 15:20
За средно образование не бих си пуснала децата никога-та нали това са най-хубавите години от съвместния ни живот. И с кое право мога да реша, че това невръстно дете ще е по-добре отделено от родители и дом? За висше също е голяма дилема и стигам до извода, че всичко зависи от самото дете. Много успяват да се адаптират в чужбина и се справят успешно. За съжаление все повече познати деца в последно време се връщат в изключително нестабилно психическо състояние след изкарани няколко години обучение в чужбина. На голямата си дъщвря дадох пълна свобода да избира-тя чете форуми, ходи на различни срещи и презентации, обменя мнения с приятели и накрая ми каза-мамо, аз няма да мога да живея там. Остана в България-за момента е много доволна от образованието си в СУ. Дано има късмет. Дано имаме късмет и всички ние да изживяваме повече време с децата си, защото не знам заслужава ли си жертвата на отделяне от семейство, родина и приятели

Абсолютно подкрепям това мнение  :peace:
Първо- егоист съм, искам си ги колкото се може по- дълго   :oops:
Второ- наистина не всички деца се  чувстват добре в чужбина, сами.
И трето- чуждото образование въобще не е гаранция за по- добра реализация


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 28 окт 2015, 15:30
И какво като види Сидеров. То пък, понеже в Англия или другаде само цветя и зеленина виждат. Точно тези, държаните през пубертета в затворените пансиони, после си го наваксват в неподходящата възраст, когато вече се очаква да са улегнали. Моята дъщеря изобщо не го отрази Сидеров, само ме попита "ама тоя защо все го бият?". Казах "защото си го търси" и мисля, че ме разбра. Нито се е фрустрирала, нито ще й остане белег за цял живот  :lol:.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Tsveta_D в ср, 28 окт 2015, 15:37
Разбира се, че бих пуснала децата си да учат ако имат желание, другото е чиста проба егоизъм, както си признава  raja_nikol. Имам наблюдение върху дете, което учи в Швейцария, връзката  със семейството и е  силна, чуват се всеки ден и определено се държи уважително към родителите си за разлика от децата на други приятели.
Завършването на колежа и дава автоматично достъп без допълнителни изпити до много добри Университети в САЩ, а това е гаранция за по-добра реализация.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 28 окт 2015, 15:45
Завършването на колежа и дава автоматично достъп без допълнителни изпити до много добри Университети в САЩ, а това е гаранция за по-добра реализация.

Първо, гаранции в живота няма :twisted:
Второ, как пък става това без изпити? Американците са доста последователни в демонстрация на подход - какво правят наистина е друга работа, но външно демонстрират принципност. Може колежът да има договор с някой университет, ама с колко пък чак?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 28 окт 2015, 16:15
Университети в САЩ, а това е гаранция за по-добра реализация.
И защо?

Детето на 14 едва ли има представа какво означава да учи и живее в друга държава, само без семейството си. На 18 - пак не е много сигурно, че знае с какво се захваща, но на 13-14 е смешно. Имаме познати, така момичето им имаше "огромно желание" да учи в Англия (май майка й повече от нея :)), изпратиха я, а сега реве да се връща. Ама нямало да я върнат, щото тя така си била избрала.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в ср, 28 окт 2015, 19:42
И какво като види Сидеров. То пък, понеже в Англия или другаде само цветя и зеленина виждат. Точно тези, държаните през пубертета в затворените пансиони, после си го наваксват в неподходящата възраст, когато вече се очаква да са улегнали. Моята дъщеря изобщо не го отрази Сидеров, само ме попита "ама тоя защо все го бият?". Казах "защото си го търси" и мисля, че ме разбра. Нито се е фрустрирала, нито ще й остане белег за цял живот  :lol:.

Само гледай да не и попаднат снимките със слънчевите очила, че сигурно ще и остане травма за цял живот.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: slavka70 в ср, 28 окт 2015, 22:32
Това е трудна и крехка възраст.Предпочитам децата да са в семейството докато завършат средното образование.Пратиш ли ги толкова малки те вече не са твои деца,а на системата.
Висшето е друга работа.Тогава вече са готови да поемат своя път.Знам го от опит.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Baltazara в чт, 29 окт 2015, 00:13
Твърдо не. Ще се бори за гимназия в София. Ако не бях в София, бих го пратила или друг голям бизък град или бихме се преместили ние хипотетично, но в друга държава-не.

Лятото има патени курсове, вкл. за надарени деца в Европа. В България същи има всякакви школи-бол отделяне. Ученето не се случва само в училище. Ако на 15 г. обиколим тримата с баща му Африка за 1 м., не би ли научил много? Ако е доброволец към Червен кръст не би ли научил много?

В много тези училища се влиза просто с пари, децата не са толкова умни. Пример в Итън казват, че не взимат най-умните, защото те "не търсят мозъци пред екрани". Търсят деца на политици, властимащи, които обучават в победа на всяка цена, не просто някакви си знания. И от Итън са много от министър председателите им. За мен всичко това е машина за пари като английският за бебета в София напр. :) или за 3 годишни :)

Може да завършиш медицина в Англия и да си посредствен лекар (пълно е с такива оплаквания), може да завършиш в София и да станеш напр. д-р Стаменов, който е направил колко и бебета и на какво ниво е?

Човек се учи сам, не се разчита само на системата. Нарича се formal education и наистина е формално. Особено пък в 21 в. да ги затворят в някакви училища и да изплюят след 5 г. еднакъв продукт ли, какво???


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: AnMary в чт, 29 окт 2015, 02:26
На този етап (1ви и 8ми клас) - не, не бих. За висше образование в чужбина съм с две ръце. Моя мъж започна да ми подхвърля идеята, но имаме още 5г да "поживеем и да видим".
Образованието в чужбина не зависи само от мен/нас като родител/и.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: kalinaaa в чт, 29 окт 2015, 11:28
По никакъв начин не бих пуснала детето само в пансион, еле пък в чужбина , на такава възраст. Зорлем да го откъсна от семейството и всичко, не виждам логика нито смисъл. Когато стане на подходяща възраст за университет с удоволствие ще съм до него в избора къде да замине да учи в чужбина.Но тогава е различно.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в чт, 29 окт 2015, 11:46
Мястото на едно непълнолетно дете е до родителите му.
Отстраняването му от семейната среда не е в името на образованието, т.к. що се касае до средно такова един отличен ученик има какво да научи и тук.
За висшето образование е съвсем друг въпросът.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: red soul в чт, 29 окт 2015, 13:38
Знам,че много не се вмествам в темата,ама да си кажа:-) Ако бях поставена в други условия никога не бих пуснала детето си на такава крехка възраст само в друга държава,каквото ще да е образованието там. И егоизъм да е от моя страна,много важно :lol: Както казва Judy ,мястото на едно непълнолетно дете е до родителите му
За останалото- мисля,че някои дами говорят за частни случаи на лабилни или скронни към това деца,при които стреса е отключил някакво заболяване. И да- средата има много голямо влияние- дъщеря ми е в частно английско училище/ това май не трябваше да го пиша,но има разлика спрямо другите тукашни училища/ и там,освен на всичко останало,много се държи и на възпитанието и поведението като цяло/ без да се упражнява някакъв натиск/


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Vespova в чт, 29 окт 2015, 13:50
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 29 окт 2015, 13:57
Може би, ако настоява и наистина е спечелила стипендия, не бих отказала. Но и не бих й отказала да се прибере, ако видя, че не й понася. А повечето заминали си натискат парцалите, щото видиш ли, те така си избрали или пък защото ще се приеме като провал от комшиите. Какво можеш да избереш на 14?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Free Agent в чт, 29 окт 2015, 14:02
За да спечели нещо, трябва да е кандидатствала някъде.
Ако сама си го е направила и спечелила, няма да я спра.
Но аз не бих и попълнила документи за учене някъде си в училищна възраст.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 29 окт 2015, 14:06
Ако наистина е смислена стипендия- а не от модерните зарибявки, след които трябва да платиш още пет пъти по толкова. И ако наистина е престижно училище (на хартия всички се хвалят).


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в чт, 29 окт 2015, 14:12
Университети в САЩ, а това е гаранция за по-добра реализация.
И защо?

Детето на 14 едва ли има представа какво означава да учи и живее в друга държава, само без семейството си. На 18 - пак не е много сигурно, че знае с какво се захваща, но на 13-14 е смешно. Имаме познати, така момичето им имаше "огромно желание" да учи в Англия (май майка й повече от нея :)), изпратиха я, а сега реве да се връща. Ама нямало да я върнат, щото тя така си била избрала.

на 14 са си доста осъзнати какво искат.поне такива са ми наблюденията. да, истината е че някои то децата като отидат там и започват да мрънкат да се връщат. затова съм на мнение,че подобни неща следва да се случват когато децата ги пожелаят, а не когато това е решение на родителите.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Vespova в чт, 29 окт 2015, 14:58
Нарочно ви провокирах със стипендията.
Много близък мой приятел на 15г замина за Щатите на разменни начала, там живя в приемно семейство, майка му изпращаше повечето си пари, завърши и средно и висше образование, след това и брат му мина по неговите стъпки. Сега е безкрайно благодарен на майка си, че е настоявала да замине, сигурно и тук щеше да успее, умно момче е, но начина му на живот и възможностите, които има са далеч над локалното ни мислене.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 29 окт 2015, 15:01
Не бих пратила ученик в САЩ. Има истории за пратени в супер-религиозни приемни семейства, които буквално са тормозели децата.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в чт, 29 окт 2015, 15:06
Според мен всички си кривите душите. 

Ни най- малко.  :lol:

Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.

Стипендия се печели, ако се кандидатства за такава. Родител, който не намира, че има необходимост непълнолетното му дете да напусне семейството си, няма как да има това за цел.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: raja_nikol в чт, 29 окт 2015, 15:37
За да спечели нещо, трябва да е кандидатствала някъде.
Ако сама си го е направила и спечелила, няма да я спра.
Но аз не бих и попълнила документи за учене някъде си в училищна възраст.

Точно това щях да пиша и аз, все пак едно кандидатстване е осъзната постъпка  :peace:
Моята засега поне не я влече навън.

Не е въпрос на пари, защото ако ги имам...ще я пусна по- късно  :mrgreen:
За мен категорично чужбина не е еквивалент и гаранция за успешна реализация.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 29 окт 2015, 15:46
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.

И как да я спечели тази стипендия, като изобщо няма да ни хрумне да кандидатстваме за такава?
И пак остава въпросът - какво повече ще му даде това училище? Ако от него и от българската гимназия може да се влезе в един и същ университет на практика нищо няма да му даде. Е, сега ако става дума за някакво уникално образование е друг въпрос. На времето в СССР имаше училище за циркови артисти и ако дете искаше да работи това нямаше друг избор освен да ходи там. Но това са пренебрежими изключения.

Цитат
Нарочно ви провокирах със стипендията.
Много близък мой приятел на 15г замина за Щатите на разменни начала, там живя в приемно семейство, майка му изпращаше повечето си пари, завърши и средно и висше образование, след това и брат му мина по неговите стъпки. Сега е безкрайно благодарен на майка си, че е настоявала да замине, сигурно и тук щеше да успее, умно момче е, но начина му на живот и възможностите, които има са далеч над локалното ни мислене.

И ако това дете си беше изкарало гимназия тук и после беше следвало в САЩ каква щеше да е разликата? И какво искаш да кажеш с това "локално мислене"?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Vespova в чт, 29 окт 2015, 16:11
Говоря за неща, които съм наблюдавала. Има деца, които на 14 са много самостоятелни, случи се с детето на братовчед ми, сам се беше регистрирал и подал документите, разбраха преди изпита, че ще кандидатства за стипендия.
Какво е щяло да се случи с моя приятел ако не беше заминал, мога само да гадая, говоря за нещата, които са се случили.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 29 окт 2015, 16:30
А ние говорим за неща, които със сигурност не могат да ни се случат, защото не ги желаем и няма да се пробваме.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Vespova в чт, 29 окт 2015, 16:50
А ние говорим за неща, които със сигурност не могат да ни се случат, защото не ги желаем и няма да се пробваме.

Ще бъда груба, но не бих искала да съм на мястото на твоите деца. Този авторитарен метод на възпитание е нагледен пример за локално мислене. 


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в чт, 29 окт 2015, 17:09
Бих подкрепила идеята и бих повикала и дружки за подкрепа, ако работех във фирма, предлагаща въпросната услуга. Но понеже съм просто родител на две деца, не бих  ги отделила от семейната им среда, докато това не стане необходимо и нормално, а законът казва кога се случва това.  8)
Препоръчвам на фирмите да се насочат към сектора с предлагане на работа и университети в чужбина. Тук няма да имат много хляб.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 29 окт 2015, 17:28
А ние говорим за неща, които със сигурност не могат да ни се случат, защото не ги желаем и няма да се пробваме.

Ще бъда груба, но не бих искала да съм на мястото на твоите деца. Този авторитарен метод на възпитание е нагледен пример за локално мислене. 

Дрънкаш по инерция :shock: Първо, нищо не знаеш за моите деца, мен и методите ми на възпитание. Второ можеше да се замислиш защо пиша в множествено число. Но като не мислиш да ти подскажа - тези НИЕ не сме аз и филанкишията, а цялото семейство, при което водещо е мнението на детето.

И пак ме светни какво значи "локално мислене". Не мога да схвана концепцията :twisted:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в чт, 29 окт 2015, 17:52
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.
Аз ще ти напиша искрен отговор.

Събираме си багажа и всички заминаваме вкупом там . Едно дете за да кандидатства някъде в невръстна възраст това решение е  синхронизирано с родителите и те трябва да имат варианти при прием .
Заминавали сме 3 пъти заради работа в други държави , и за детето си бихме го направили ,но сама няма да я пуснем преди 18-19 години  .  :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в чт, 29 окт 2015, 20:31
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.
Аз ще ти напиша искрен отговор.

Събираме си багажа и всички заминаваме вкупом там . Едно дете за да кандидатства някъде в невръстна възраст това решение е  синхронизирано с родителите и те трябва да имат варианти при прием .
Заминавали сме 3 пъти заради работа в други държави , и за детето си бихме го направили ,но сама няма да я пуснем преди 18-19 години  .  :peace:

Аз също съм го правила, но понеже вече имам изграден живот, не бих се преместила на този етап. За щастие, мястото където живеем има различни опции, локално, за да се налага да се местим. Ако ще се местите, местете се, защото детето ще си създаде приятелства и няма да иска да се мести.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в чт, 29 окт 2015, 20:40
Софи, говоря за местене всички заедно ако сме решили, че това у-ще си струва , детето ни има желание да е там и е прието с пълна стипендия . Иначе не .

Детето ни е адаптивно ,ние също.

Все се шегуваме ,че се надяваме да избере Франция или Англия след време да учи висше и ние да се преместим към Испания да сме наблизо .А ако избере Канада или Америка -  Флорида чакай ни  :peace:



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 00:48
Хаха, харесва ми начина на мислене на Контесата. Но тя е абсолютно права. Всъщност таксите за бординг училищата са толкова  високи, че дали ще си пратиш детето само там или ще се пренесеш и ще плащаш наем, а детето ще на дейлискуул е почти едно и също. Понякога дори излиза по-евтино да заминеш с детето си и да си до него, отколкото да остава само във въпросното училище. Иначе самото училище, по себе си незнам какво по-различно дава на децата, но мога да кажа, че едно дете извадено в тази възраст в чужбина, срещайки се с деца и религии, манталитет от цял свят. Определено разширява кръгозора си. Хубаво е да може да го направи в по-ранна възраст. В България също има чужденци, но нито държавата, нито училищата ни не са толкова цветно населени, както са тези училища. Едно е на 14 да се сблъскаш с хора от цял свят и друго е на 18.
А що се отнася до това, че няма изпити. Напротив има. Те не са кандидатстудентски, както е в бг. Когато децата завършат подобно училище, се държат матури (по български казано) Обикновено са няколко изпита по няколко предмета, в зависимост от това в какъв университет ще се кандидатства. Взимат се оценките и с тях се подават докуенти в унитата. И вече чакат да им кажат приети ли са или не.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 03:22
Хаха, харесва ми начина на мислене на Контесата. Но тя е абсолютно права. Всъщност таксите за бординг училищата са толкова  високи, че дали ще си пратиш детето само там или ще се пренесеш и ще плащаш наем, а детето ще на дейлискуул е почти едно и също. Понякога дори излиза по-евтино да заминеш с детето си и да си до него, отколкото да остава само във въпросното училище. Иначе самото училище, по себе си незнам какво по-различно дава на децата, но мога да кажа, че едно дете извадено в тази възраст в чужбина, срещайки се с деца и религии, манталитет от цял свят. Определено разширява кръгозора си. Хубаво е да може да го направи в по-ранна възраст. В България също има чужденци, но нито държавата, нито училищата ни не са толкова цветно населени, както са тези училища. Едно е на 14 да се сблъскаш с хора от цял свят и друго е на 18.
А що се отнася до това, че няма изпити. Напротив има. Те не са кандидатстудентски, както е в бг. Когато децата завършат подобно училище, се държат матури (по български казано) Обикновено са няколко изпита по няколко предмета, в зависимост от това в какъв университет ще се кандидатства. Взимат се оценките и с тях се подават докуенти в унитата. И вече чакат да им кажат приети ли са или не.
Това къде се случва? Защото не навсякъде е така.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 07:26
Ако детето толкова драпа за чужди култури и особености- пускам го в Reddit, там има идиоти с всякакъв color and creed.

Сериозно, в глобализиран свят с интернет самоцелното местене не дава драматично предимство.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 08:13
Според мен всички си кривите душите. Да предположим, че детето ви спечели стипендия и му предложат да учи в някое престижно училище извън страната и детето иска да учи там, да не би да откажете. Няма какво да се лъжем, въпрос на възможности е.
Аз ще ти напиша искрен отговор.

Събираме си багажа и всички заминаваме вкупом там .

Това е нещо съвсем различно и не е отговор на поставения от авторката въпрос.
И аз бих го направила, ако у нас решим вкупом, че си струва и че за нас- родителите и другото дете /понеже светът не следва да се центрира около единствено дете в едно семейство и не е полезно за никого/ си заслужава.
За чуждите култури в детска възраст ни стигат семейните ежегодни пътувания в чужбина на този етап.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 10:52
Цитат
Това къде се случва? Защото не навсякъде е така.

Наши семейни приятели си изпратиха детето в такова училище. Все още е там. Бях също доста любопитна как и какво ги е накарало. Тя беше именно на 14, когато замина. Може и на 13 да беше. Не помня. Но покрай тях преди време се рових, от чисто любопитство, за да видя що е то бординг скуул. А и те също са ми обяснявали. Та от там имам тази информаця. Не твърдя, че навсякъде е така. Детето е в Англия. Имам наблядения и за Швейцария. Аз лично сама не бих могла да си пусна детето. Бих го пуснала, само ако това си е ногово желание. Що се отнася до различните култури. И аз преди си мислех, че екскурзиите са достатъчни. Сега, когато живея в чужбината, всъщност виждам, колко раличен живот водят децата тук от България. Масово децата растат минимум с по два езика. Не рядко са и три. Казвам, че за самото дете е хубаво да се сблъска oт ранна възраст именно с различните езици. Да се настрои и да включва веднага от един на друг и на трети. Поне за моите важи, е голям стимул от към желание, да знае и учи повече. Казвала ми е: мамо, тя говори 4 езика (става въпрос за 8 годишни деца) Искам и аз да мога. Съвсем не става въпрос за амбициозни родители, а за масово интернационални семейства, при които научаването на толкова езици е нормален процес. И така докато стигнат децата в унитата, децата които растат в интернационална среда вече говорят минимум 3 езика, овладяни добре. Смятам, че децата са много по-гъвкави, когато растат в интернационална среда. Много по-бързо адаптивни после и за унито и за работа след това. Но това е моето мнение, какви биха били предимставата. Аз не бих могла да се разделя с детето си на тази ранна възраст.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: red soul в пт, 30 окт 2015, 12:38
Така е,да- друго си е да поживееш поне месец,друго е да си за седмица на почивка. Дъщеря ми е на почти 8 сменя свободно,пише и чете на три езика. Всички деца наоколо са с минимум два. Нямам възможност да пиша в момента,но искам да кажа ,че съм напълно съгласна с fiolio, но само при положение,че и семейството има възможност да се пренесе в чуждата държава,заедно с детето


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 13:27
Никой не е поставял знак на равенство между екскурзия и живеене в чужбина.
Съвсем друго бе твърдението и извода:

Цитат
За чуждите култури в детска възраст ни стигат семейните ежегодни пътувания в чужбина на този етап.

Опитът на човек ще бъде винаги ограничен до това, което е обвързано с преживяното от него. В този ред на мисли дори и да отиде едно хлапе да поживее в чужбина, то опитът му ще е до тази "чужбина" и няма да има опита на това, което не е там, което е в България или по останалите държави.
Та това не би ми било никакъв аргумент в подкрепа на идеята непълнолетно дете да напусне семейството си.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пт, 30 окт 2015, 13:55
хайде да поставим въпроса и така. ако детето е супер надарено и иска много да учи в чужбина, ще го спрем ли? аз лично не бих си спряла детето. вярно е че има деца, които не издържат и искат да се върнат. в такъв случай не можем да вървим против волята му.
но ако примерно от години си започнал да мислиш къде да учи детето  и то самото иска да учи в чужбина и естествено имаме възможност,няма ли тогава да се замислим и да си кажем хайде детето ми има право на избор, колкото и да ми е мъчно неговото развитие е по-важен от моя егоизъм.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 13:57
Нито е въпрос на егоизъм, нито развитието е нещо гарантирано.  :lol:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 14:01
"Супер надарено" важи за спорт, музика или друго изкуство.

Ако е просто силно в академичните дисциплини- никакъв смисъл.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пт, 30 окт 2015, 14:06
"Супер надарено" важи за спорт, музика или друго изкуство.

Ако е просто силно в академичните дисциплини- никакъв смисъл.

а това да изучаваш чужди езици не е ли дарба? повечето родители си мислят, че децата им говорят английски с наученото в гимназията...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 14:08
хайде да поставим въпроса и така. ако детето е супер надарено и иска много да учи в чужбина, ще го спрем ли? аз лично не бих си спряла детето. вярно е че има деца, които не издържат и искат да се върнат. в такъв случай не можем да вървим против волята му.
но ако примерно от години си започнал да мислиш къде да учи детето  и то самото иска да учи в чужбина и естествено имаме възможност,няма ли тогава да се замислим и да си кажем хайде детето ми има право на избор, колкото и да ми е мъчно неговото развитие е по-важен от моя егоизъм.

Колкото и да ми е мъчно и трудно, бих го пуснала при това условие и бих се радвала за него. Понякога децата диктуват темпото на родителите си. Ще е кофти да го спреш.
Иначе няма нищо гарантирано в този живот. Ако го спреш в развитието му, само защото смяташ, че близо до теб ще изгради някакви семейни ценности, то това не му гарантира че след това ще има перфектното семейство.  Никога човек не може да знае кое е по-добре. Винаги има ако.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 14:12
Много ми е интересно съвременното поколение родители как вижда икономиката и възможностите за работа, докато умува за образователния избор на потомството.
Щото аз виждам огромно разминаване между стремежа за ученост и това, което ще се иска някой ден.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 14:20
"Супер надарено" важи за спорт, музика или друго изкуство.

Ако е просто силно в академичните дисциплини- никакъв смисъл.

 newsm10

Таман се готвех да напиша същото.  Ако става дума за много надарено дете цигулар, пианист или тенисист и му се отвори вратичка да се учи от някой майстор в световно прочута школа тогава няма какво да говорим. И в музиката и в тениса на 18 години общо взето младежът ще е завършен професионалист и на него средното образование ще му е определящото за реализацията.

Но ако детето е много надарен математик, физик или програмист какво ще му даде чужбината? Да не говорим, че ако има данни за икономист, юрист, архитект или даже политик, то тези дарби се проявяват доста късно и няма как мама да знае, че невръстният тийн ги има. Там определящо е висшето образование и да пращаме децата някъде си няма смисъл.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Vespova в пт, 30 окт 2015, 14:23
Как да няма смисъл, още от бебета се започва планиране, в коя ясла, в кое училище. Ако щете вярвайте, но имам приятели, които си отписаха детето от държавната детска градина защото не отговаряла на потенциала и, вярно че тя преди това посещаваше частна, но те не и оставиха време да се адаптира. Да поясня, че държавната е столична реномирана детска градина в центъра.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 14:29
Ако детето е момиче, наглед академично развито, говори 5 езика и е хванало още 5 дейности, пак има по-малко шанс за "успех", отколкото момче, което е задълбало яко в една област.

Иначе ярките таланти са по-зрели, имат цел и едва ли ще се "загубят" и ще прегорят толкова.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 14:38

Но ако детето е много надарен математик, физик или програмист какво ще му даде чужбината?

По-голям шанс за реализация в тази област. Ще го оценят дори и да не е Айнщайн и със сигурност ще му плащат подобаващо на знанията му. Горе долу това дава чужбината. Не ми се зачеква тази тема. Но всички знаем колко голяма е реализацията в тези и изобщо в много области в България. И дори реализирал се, колко висока би била заплатата и изобщо ще го уважават ли и ценят ли като кадър. Ако това се случи на някой в България, то той е щастливец и е изключение, за съжаление. Но това е друга тема.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 14:41
Да де, но това е вече като ще почва работа. Може да замине за магистър, доктор- или направо да кандидатства за позиция, стига да знае английски.

Иначе едва ли е чак такова предимство да си с космополитни виждания, ако ще бачкаш техническа специалност.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 14:41
Нека за "плащането" си говорим в темите за работа в чужбина или поне за ВУЗ-овете. Тук е малко ранко.  :D


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 14:54
Опитвам се да кажа, че времената се промениха доста и един английски вече е крайно ама крайно недостатъчен, за да бъдеш кадър в чужбина. Трудно е да си конкурентен с деца, които от деца са инетрнационална среда и са с три езика пред теб. Тук да знаеш английски е все едно нищо незнаеш. Някак си по дефолт се подразбира, че този език си го знаеш. Техническите области са едни от най-търсените и ценени, както и високо платени. Но и най-голеният факир да си ако знаеш просто един английски вече не си конкуренция.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 14:57
За какво точно са ти няколко езика, освен като опция да се базираш в точно определена държава?

И какво точно ще правят тия деца, които владеят 5 езика (да не говорим, че е доста трудно да владееш 5 езика на наистина високо ниво, а не просто да ги ползваш).


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 14:57

Но ако детето е много надарен математик, физик или програмист какво ще му даде чужбината?

По-голям шанс за реализация в тази област. Ще го оценят дори и да не е Айнщайн и със сигурност ще му плащат подобаващо на знанията му. Горе долу това дава чужбината. Не ми се зачеква тази тема. Но всички знаем колко голяма е реализацията в тези и изобщо в много области в България. И дори реализирал се, колко висока би била заплатата и изобщо ще го уважават ли и ценят ли като кадър. Ако това се случи на някой в България, то той е щастливец и е изключение, за съжаление. Но това е друга тема.

Не оспорвам болднатото. Но реализацията и работата идват след висшето образование, а не след гимназията. А спорът тук е дали да пращаме тийнове да завършват гимназия в чужбина. За студенти ясно. Никой няма да даде никаква възможност за работа на гимназист.

Цитат
Опитвам се да кажа, че времената се промениха доста и един английски вече е крайно ама крайно недостатъчен, за да бъдеш кадър в чужбина. Трудно е да си конкурентен с деца, които от деца са инетрнационална среда и са с три езика пред теб. Тук да знаеш английски е все едно нищо незнаеш. Някак си по дефолт се подразбира, че този език си го знаеш. Техническите области са едни от най-търсените и ценени, както и високо платени. Но и най-голеният факир да си ако знаеш просто един английски вече не си конкуренция.

Ако ще работи в САЩ или в Англия единият английски му стига. И да, няма да е предимство, защото всички знаят английски, но няма и да го оценяват по това дали знае 5 езика, а по това дали си разбира от работата. А и нашите деца, дето си учат в България, пак говорят добре български и английски + още един език на работно ниво.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 15:00
Езици се учат и в България. Няма как мама да знае какъв друг език, освен английския, ще му е нужно на гениалното й детенце, за да развие таланта си. Езикът е средство за комуникация, нищо повече. Важни са конкретните знания и умения в конкретни научни и професионални области. Многоезичието е силно надценено у нас. Много езици аз не виждам как могат да се научат и задълбочено. А няма и смисъл това да се прави, ако човек още не се е ориентира къде и какво иска да работи и къде да живее.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 15:02
Аз ползвам 5 езика, но 99.99% от работата, в която и да е държава по света, мога да я свърша на английски.

Иначе има смисъл да знаеш китайски и руски, ако ще си говорим за езици-предимство. Френски...not so much, освен ако няма да търсиш академична кариера в сферата на философията.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:10
Обикновено хората се целят в големи интернационални компании. Там официалният език, на който се говори е английски, независимо в коя държава е компанията. Ако обаче е на различно място от английскоговоряща страна, то се държи да се владее местният език. След това всеки следващ е предимство. Когато си кадър и искаш да си на хубава позиция и конкуретен, то заемайки такава позиция, се налагат обучения, пътувания в други страни, където пък е различен местният език. Да приемем, че българско семейство живее в чужбина. То децата растат в билингуална среда. Това значи два езика за това дете от малко. Бординг училищата са или на английски или на немски или друг език. Има няколко основни. Така там детето от 14 годишно започва да учи да речем английски и също го научава на доста високо ниво. Обикновено след това се включва и втори език в тези училища. Ето пример как детето може да научи 4 езика на добро ниво, преди да е стигнал университета. Ако детето е от смесен брак то тогава ще знае още и още. И повярвайте ми тези деца не са изклчюение. Масово са така. Това е плюса на тези училища. От малко детето е в интернационална среда, по-гъвкаво е, по-адаптивно, говорещо поне три езика. Със сигурност има и много минуси, подобен тип обучение. Но все пак говорим какво би дало на детето ако е в такова училище.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 15:12
И като отиде детето в една ИТ компания ще му кажат да напише някаква програмка (ще му го кажат на английски), а няма да го питат колко езика знае.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:17
И като отиде детето в една ИТ компания ще му кажат да напише някаква програмка (ще му го кажат на английски), а няма да го питат колко езика знае.

Но за да го вземат в тази компания, ще се наложи в биографията му да пише че знае поне още два, защото само с английският си, никой няма да му даде шанс дори да покаже какво може. Може Стивън от Америка да е много по лош програмист от нашето дете, но в биографията, като му пише че е учил, в такова училище и после в еди кой си университет и след това говори три езика, ще вземат него. Нашето дете дори на интервю няма да го викнат. Едно време беше по-лесно. Света се глобализира. Изискванията на компанийте към нашите деца стават все по-високи и по-високи и става все по-трудно да стигнеш до хубава позиция. Просто английски отдавна вече не е вариант.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 15:19
Езици ти трябват, ако се бориш за формални credentials. Иначе ако си ценен, ще ти намерят преводач, или просто ще си говорите на английски.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 15:21
И като отиде детето в една ИТ компания ще му кажат да напише някаква програмка (ще му го кажат на английски), а няма да го питат колко езика знае.

Но за да го вземат в тази компания, ще се наложи в дипломата му да пише че знае поне още два, защото само с английският си, никой няма да му даде шанс дори да пкаже какво може. Може Стивън от Америка да е много по лош програмист от нашето дете, но в биографията, като му пише че е учил, в такова училище и после в еди кой си университет и след това говори три езика, ще вземат него. Нашто дете дори на интервю няма да го викнат. Едно време беше по-лесно. Света се глобализира. Изискванията на компанийте към нашите деца стават все по-високи и по-високи и става все по-трудно да стигнеш до хубава позиция. Просто английски отдавна вече не е вариант.

Ако работодателя е читав, няма да те пита колко езика говориш (освен ако не се изисква от естеството на работата),  а какво знаеш, какво можеш и как си вършиш работата. Това, че и аз, като Мамасита ползвам пет езика и съм учила латински, много малко ми е от ползва в работата ми, където всичко е на английски. Никого не го интересува колко езика знаеш.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: red soul в пт, 30 окт 2015, 15:21
Обикновено хората се целят в големи интернационални компании. Там официалният език, на който се говори е английски, независимо в коя държава е компанията. Ако обаче е на различно място от английскоговоряща страна, то се държи да се владее местният език. След това всеки следващ е предимство. Когато си кадър и искаш да си на хубава позиция и конкуретен, то заемайки такава позиция, се налагат обучения, пътувания в други страни, където пък е различен местният език. Да приемем, че българско семейство живее в чужбина. То децата растат в билингуална среда. Това значи два езика за това дете от малко. Бординг училищата са или на английски или на немски или друг език. Има няколко основни. Така там детето от 14 годишно започва да учи да речем английски и също го научава на доста високо ниво. Обикновено след това се включва и втори език в тези училища. Ето пример как детето може да научи 4 езика на добро ниво, преди да е стигнал университета. Ако детето е от смесен брак то тогава ще знае още и още. И повярвайте ми тези деца не са изклчюение. Масово са така. Това е плюса на тези училища. От малко детето е в интернационална среда, по-гъвкаво е, по-адаптивно, говорещо поне три езика. Със сигурност има и много минуси, подобен тип обучение. Но все пак говорим какво би дало на детето ако е в такова училище.

Отново съм съгласна с теб  :) Дамите пишат от позицията на живеещи в България. Хората наистина се насочват към мултинационални компании- в такава работи и бащата на дъщеря ми- изискванията са освен опит и определената специалност и задължителните три езика. Той владее 6 и повечето от колегит еми са така. Познавам хора,които наемат китайци,руснаци или др,различно говорящи за детегледачи на децата им и държат да им говорят на техния език- езиците винаги дават предимство при еднакви други условия. Но темата се измести,пък и поизчерпа  :lol:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:24
Езици ти трябват, ако се бориш за формални credentials. Иначе ако си ценен, ще ти намерят преводач, или просто ще си говорите на английски.

Тук опираме до изключение. Ако е гении, ясно че ще направят изключение. Аз говоря за масовият случай.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 30 окт 2015, 15:27
И като отиде детето в една ИТ компания ще му кажат да напише някаква програмка (ще му го кажат на английски), а няма да го питат колко езика знае.

+1 :peace: Дъщеря ми следва Информатика в немскоговоряща държава.  Въпреки факта, че официалният  език на обучение  е само немски, голяма част от препоръчителната литература в процеса на обучение  е  съвсем разбиараемо на английски. И всъщност знаенето на двата (доказано със съответните  езикови сертификати) е само условие за прием, оттам насетне не носи никакъв бонус. Тоест и двата езика са били само едното средство, без помощта  на което не би могъл да се  справиш  заради езикова бариера с конкретиката на съответната специалност... Но  на следващи етапи вече ще е важно как си с програмирането, от него какво си вдянал, а не  това дали знаеш на  супер ниво немския и английския.. Нали не вярват защитничките на обратната теза, че една уважаваща себе си ИТ компания ще предпочете по-посредствения програмист с английски и  още 3-4 работни езика пред  онзи, който е в пъти по-добър  с програмките, но горкият знае само английски и малко френски примерно. Водещи са другите умения..


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 15:28
И като отиде детето в една ИТ компания ще му кажат да напише някаква програмка (ще му го кажат на английски), а няма да го питат колко езика знае.

Но за да го вземат в тази компания, ще се наложи в биографията му да пише че знае поне още два, защото само с английският си, никой няма да му даде шанс дори да покаже какво може. Може Стивън от Америка да е много по лош програмист от нашето дете, но в биографията, като му пише че е учил, в такова училище и после в еди кой си университет и след това говори три езика, ще вземат него. Нашето дете дори на интервю няма да го викнат. Едно време беше по-лесно. Света се глобализира. Изискванията на компанийте към нашите деца стават все по-високи и по-високи и става все по-трудно да стигнеш до хубава позиция. Просто английски отдавна вече не е вариант.

Преди 15 г.- може би, сега вече все повече се съмнявам, че някой гледа толкова credentials.

Освен това успехът невинаги е "хубава позиция в мултинационална компания". Даже може въобще да не е така.

Светът се глобализира, но основа за това е английският.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 15:30
Отново съм съгласна с теб  :) Дамите пишат от позицията на живеещи в България. Хората наистина се насочват към мултинационални компании- в такава работи и бащата на дъщеря ми- изискванията са освен опит и определената специалност и задължителните три езика. Той владее 6 и повечето от колегит еми са така. Познавам хора,които наемат китайци,руснаци или др,различно говорящи за детегледачи на децата им и държат да им говорят на техния език- езиците винаги дават предимство при еднакви други условия. Но темата се измести,пък и поизчерпа  :lol:

Аз може да живея в България, но има опит с работа за 4-5 от най-големите мултинационални компании.  И мога да ти кажа съвсем отговорно, че независимо дали фирмата е американска, немска, френска, шведска или швейцарска навсякъде са искали английски език. И английският език е бил корпоративният език. Не казвам, че е вредяло да знаеш немски или френски, но изобщо не е било решаващо. Сега, сигурно има значение и на каква длъжност те назначават, за някои позиции си трябват езици ( в Русия или Китай е много трудно да продаваш, ако не им говориш езика, защото масово си говорят само своя език), но като цяло никой не търси самоцелно полиглоти.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 15:31

Отново съм съгласна с теб  :) Дамите пишат от позицията на живеещи в България. Хората наистина се насочват към мултинационални компании- в такава работи и бащата на дъщеря ми- изискванията са освен опит и определената специалност и задължителните три езика. Той владее 6 и повечето от колегит еми са така. Познавам хора,които наемат китайци,руснаци или др,различно говорящи за детегледачи на децата им и държат да им говорят на техния език- езиците винаги дават предимство при еднакви други условия. Но темата се измести,пък и поизчерпа  :lol:

Тази дама пише от позицията на работеща извън България от началото на деветдесетте. :lol: На всичко отгоре тази дама е писала и защитила дисертация на английски в не-англоговоряща държава. Да не говорим, че и местните си пишат дисертацията на английски.  


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:41
Съвсем не целя да ви убеждавам в обратното. Говоря от позицята на това, което виждам. Почти ежедневно ми се задава въпроса какви езици говорят децата ми, както и аз. От позицията на търсеща работа, също първият въпрос е бил какви езици говоря. Незнам защо смятате, че не са толкова важни. Тук се ценят много и се държи на тях. Преди време разсъжденията ми бяха точно като вашите, но когато си тук и се сблъскаш с нещата лице в лице, всъщност разбираш, че английският е ясен, както и този, в чиято държава живееш. От там се почва още какъв знаеш. И когато видят че знаеш, тогава те пускат да се доказваш в областта, за която си кандидатствал. И точно преди 15 години беше обратното. Английският беше достатъчен, сега дори не те питат знаеш ли го, защото се предполага че го знаеш.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 15:42
Аз пак да попитам- защо ако целта на един родител е детето му да става полиглот, то тази цел непременно следва и може да се постигне в чужбина?
...
Всеки говори от позицията на това, "което вижда", т.е. на база личния си опит. Светът е отдавна доста глобално място за живеене и не е нужно да живея непременно в Монголия, за да имам по- широка лична култура.
При нас, в чужда фабрика, италианска, знаенето на италиански не е задължително. Знаенето на английски е достатъчно и то за 3-4 позиции само. За останалите и това не е нужно.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 15:46
Много зависи от това за какво се бориш и за каква позиция кандидатвстваш. например има държави, като Канада, които са официално двуезични, и за да работиш в определени сфери е нужно да си двуезичен. Обаче работодателя не го интересува дали в допълнение към английския и френския говориш патагонски.

Има и други позиции (в Европа), които са свързани по някакъв начин с Европейския съюз. Там също се изисква отличното владеене на поне два езика от ЕС.

Обаче не виждам защо някой ще ме пита говоря ли немски, вместо да ми зададе няколко въпроса, за да се убеди, че имам професионални познания. Какво ги интересува хората, че примерно, хирургът, който ги оперира владее до съвършенство пет езика, обаче не мже да овладее скалпела???


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:47
Аз пак да попитам- защо ако целта на един родител е детето му да става полиглот, то тази цел непременно следва и може да се постигне в чужбина?
...

Защото масово хората смятат че децата им не е нужно да учат английски например от рано. Т.е. детето до една възраст от 9-10 години си остава с един български. После тепърва се започва с английският (в повечето случаи) и в по-горен клас започва втори чужд език. Така детето завършвайки средното си образование, обикновено е с овладян български и английски и един трети, който е учен само на ниво два часа седмично в училище. За това няма как в България да научи детето повече от два езика. Има как но тогава родителите биват заклеймявани като амбициозни и затрмозяващи децата си.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 15:48
Това е добре, но няма връзка с моето питане.  :)
В чужбина от рано започват с три и повече езика ли? И ако не си наясно къде, точно, ще живееш, ще се запасиш с десетина? За всеки случай?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 15:51
Аз пак да попитам- защо ако целта на един родител е детето му да става полиглот, то тази цел непременно следва и може да се постигне в чужбина?
...

Защото масово хората смятат че децата им не е нужно да учат английски например от рано. Т.е. детето до една възраст от 9-10 години си остава с един български. После тепърва се започва с английският (в повечето случаи) и в по-горен клас започва втори чужд език. Така детето завършвайки средното си образование, обикновено е с овладян български и английски и един трети, който е учен само на ниво два часа седмично в училище. За това няма как в България да научи детето повече от два езика. Има как но тогава родителите биват заклеймявани като амбициозни и затрмозяващи децата си.



Това са глупости, ще ме извиняваш. Аз започнах да уча английски на 14 години (в езикова гимназия), и смея да твърдя, че го владея отлично. Освен това по същото време владеех отлично руски език. Сега съм го позабравила. В последствие научих още един, изключително рядък език, на досто добро ниво. В Канада научих френски. В университета учих латински и сега си го припомням с дъщеря ми, която го учи в училище. Та това, което пишеш абсолютно не е вярно. Има как детето да научи повече от два езика. Щом едно врем е имало, нямам как да не е възможно сега!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:55
Това е добре, но няма връзка с моето питане.  :)
В чужбина от рано започват с три и повече езика ли? И ако не си наясно къде, точно, ще живееш, ще се запасиш с десетина? За всеки случай?
Не разбира се. Но заминавайки в такова училище с един български и английски, то там учат със сигурност втори на много високо ниво, т.е. стават три за детето. И в повечето случай се предлага и още един в подобни училища, който не се обвалдява добре. И все пак идва 4-ти език за детето. Така влиза детето с 4 езика в унито. В зависимост вече от желанията набляга на каквото реши и след това се опитва да се реализира където реши. Но е с 4 езика. А нашите деца са с два, не високо ценени. Български и английски.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 30 окт 2015, 15:56
Английски в БГ масово се изучава още от детската градина в Алианса, Британика, Фарос , Аво Бел и сие и към края  на 7 клас много деца са с доста прилично ниво. Ориентирайки се към езикова гимназия с друг основен и същевременно надграждайки ученото  по наглийски до 7 клас, излизат  на финала на средното с два езика на наистина добро ниво (С1, а често при английския става дума и за С2) + още един, изучаван в гимназията като втори чужд, останал на работно ниво.  Ако после им дотрябва патагонски, ще го учат в крачка.. Но просто ученето на 4-5 езика, без ясна концепция за какво ще послужат...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 15:57
Всъщност изначално спорът не беше за това нужни ли са повечко езици. Предполагам, че е според зависи - и от държавата, и от конкретния бизнес и от какво ли не. Но всъщност спорът започна защото някоя мама ни обвини, че видите ли били сме лицемерки, като казваме, че не искаме децата ни да учат гимназия в чужбина. Ми не, не сме лицемерки, така ги виждаме нещата и го показваме с делата си. Ако някоя мисли, че гимназия в бординг скуул е най-доброто - да действа по въпроса. Аз лично не съм на такова мнение.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 15:58
 sophiemmaspencer, ако ме прочетеш по-внимателно, ще видиш че съм написала, че има как децата да научат повече езици в България, но родителите се заклеймяват като амбициозни и тормозещи детето си. А едно време руският беше задължителен.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 15:59
Език на високо ниво е да си чел поне част от канона на литературата на този език, плюс някакви специализирани думи според сектора, в който работиш. Иначе е келнерски.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 15:59
fiolio, за кое "такова училище" става въпрос, където се излиза с четири езика?
Тези езици за сметка на кои предмети са?
Защото едно нещо е винаги за сметка на друго.
Пак питам- ако у нас, в България, едно дете има изключително развит талант да учи езици, то какво му пречи да овладее английски до VІІ клас, в VІІІ да отиде в езикова гимназия, където на ниво да си научи още два и ако толкова има мерак и време да си овладее още няколко? /В което лично аз се съмнявам, т.к. всеки човек има предел и изучаването на 4 и повече езика изяждат от времето и възможността за съсредоточаване в конкретна специалност./
А човек може спокойно и да не е полиглот и да е отличен специалист в дадена насока, търсен и високо платен. Всъщност високо платени са други позиции често, а не многоезиковите.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 16:05
Нищо не му пречи, но пак опираме до биографията. Пример: нашето дете владее 4 езика, завършило е гимназия в България и е завършило уни в чужбина, и Стивън, който е учил в бординг скуул, владее същите 4 езика и е завършил същото уни. Ами не ме питайте защо ама ще извикат Стивън на интервюто. А ако нашето дете владее по-малко езици от Стивън, то тогава нещата направо опират на чист късмет.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: red soul в пт, 30 окт 2015, 16:08

Отново съм съгласна с теб  :) Дамите пишат от позицията на живеещи в България. Хората наистина се насочват към мултинационални компании- в такава работи и бащата на дъщеря ми- изискванията са освен опит и определената специалност и задължителните три езика. Той владее 6 и повечето от колегит еми са така. Познавам хора,които наемат китайци,руснаци или др,различно говорящи за детегледачи на децата им и държат да им говорят на техния език- езиците винаги дават предимство при еднакви други условия. Но темата се измести,пък и поизчерпа  :lol:

Тази дама пише от позицията на работеща извън България от началото на деветдесетте. :lol: На всичко отгоре тази дама е писала и защитила дисертация на английски в не-англоговоряща държава. Да не говорим, че и местните си пишат дисертацията на английски.  

чудесно! :lol: говорите за десертации, предполагам и работата е съвсем различна от тази,за която аз говоря. Няма как така да се е случило,че единствено аз да имам такова обкръжение от хора. Свят шарен,за това нямам никакво намерение да споря  за каквото и да е или някой да ми доказва,че фактически за мен неща не са така и никога не ми са се случвали. Judy,училището на дъщеря ми е такова- английският е основен и е водещият и засега,холандски,българския/ това е заради мен/ и следващ задължителен- тя желая френски. Това трите са в уилище,българският е от мен или бг училището/ но ще бъде малко по-късно застъпен сериозно/ Останали езици са като допълнителни и извънкласни. Отделно,че тя свиква със звученето на различните езици-по време на игра се забавляват като си говорят едни на други на собствените езици- така знае няколко нещ ана японски,да брои на испански,думи на френски и руски. И става съвсем естествено  :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Бебеланче в пт, 30 окт 2015, 16:13
И аз си мислех, че никога не бих пуснала детето си преди Университета, но чакам близнаци и ако баткото беше по-голям, нямаше много да се замисля дали да го изпратя.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 30 окт 2015, 16:17
Пак не си изяснихме- ако на едно дете му се отдават чужди езици и то цели да се развива като преводач /понеже, пак казвам, ако иска и се развива в друга насока, то определено няма да се справи с отлично овладяване на много езици, не вярвам в обратните легенди/, какво му пречи да си ги научи и тук?
Без да искам да засягам никого, но "да се знаят няколко неща на японски" или на който и да било друг език не е изобщо знаене на език и с това всяко дете, което има желание и наклонности, може да се справи навсякъде. Ако детето ми е прихванало няколко японски думички от анимациите или от някое друго дете, никога не бих казала, че знае език или дори, че го учи. Това е коренно различно от владеене на чужд език.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 16:18

чудесно! :lol: говорите за десертации, предполагам и работата е съвсем различна от тази,за която аз говоря. Няма как така да се е случило,че единствено аз да имам такова обкръжение от хора. Свят шарен,за това нямам никакво намерение да споря  за каквото и да е или някой да ми доказва,че фактически за мен неща не са така и никога не ми са се случвали. Judy,училището на дъщеря ми е такова- английският е основен и е водещият и засега,холандски,българския/ това е заради мен/ и следващ задължителен- тя желая френски. Това трите са в уилище,българският е от мен или бг училището/ но ще бъде малко по-късно застъпен сериозно/ Останали езици са като допълнителни и извънкласни. Отделно,че тя свиква със звученето на различните езици-по време на игра се забавляват като си говорят едни на други на собствените езици- така знае няколко нещ ана японски,да брои на испански,думи на френски и руски. И става съвсем естествено  :peace:

По същият начин сме, само че при нас е немски, не холандски. Детето ми също научава много от другите езици от децата. Най-много прихваща испански (дори в момента детето ни е на гости вкъщи), но също прихваща от китайски. Децата се очупват много с езиците при такава атмосфера.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 16:30
И без такова "пречупване" има хора с ухо за езици и такива, дето трудно хващат и разбират.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 16:35
И без такова "пречупване" има хора с ухо за езици и такива, дето трудно хващат и разбират.



Абсолютно. Аз съм от първите, мъжът ми от вторите. Детето е ОК. Запознава се с езици, но честно, важно ми е владее отлично езика си (в случая английски), да владее добре френски, а другите са бонус, но не са абсолютно нужни, освен ако не реши да става бизнес дама или преводачка.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 16:42
Освен това малко хора виждат, че езикът не е думи и звучене, а е преди всичко логика, така че дали ще прихванеш жаргон е различно от това дали си способен да комуникираш наистина на задълбочено ниво. Но то като гледам в тая тема, самите майки са леко под въпрос с българската грамотност, така че чужбинското им се вижда нещо мега- невероятно. Но всъщност не е кой знае какво академично или интелектуално предимство, особено на гимназиално ниво.

Ако си лингвист или преводач, езици се учат по съвсем различен начин, там вече няма разлика дали ще е патагонски или клингонски. От третия език нагоре вече при нужда за месеци може да добавиш още един език.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 16:47
Освен това малко хора виждат, че езикът не е думи и звучене, а е преди всичко логика, така че дали ще прихванеш жаргон е различно от това дали си способен да комуникираш наистина на задълбочено ниво. Но то като гледам в тая тема, самите майки са леко под въпрос с българската грамотност, така че чужбинското им се вижда нещо мега- невероятно. Но всъщност не е кой знае какво академично или интелектуално предимство, особено на гимназиално ниво.

Ако си лингвист или преводач, езици се учат по съвсем различен начин, там вече няма разлика дали ще е патагонски или клингонски. От третия език нагоре вече при нужда за месеци може да добавиш още един език.

И аз така мисля, включително за грамотността на майките. И по въпроса за жаргона съм съгласна. Отивам да се прегледам, че нещо много взех да се съгласявам с теб.   :35:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 16:59
Нищо не му пречи, но пак опираме до биографията. Пример: нашето дете владее 4 езика, завършило е гимназия в България и е завършило уни в чужбина, и Стивън, който е учил в бординг скуул, владее същите 4 езика и е завършил същото уни. Ами не ме питайте защо ама ще извикат Стивън на интервюто. А ако нашето дете владее по-малко езици от Стивън, то тогава нещата направо опират на чист късмет.

Никой няма да гледа какво са учили преди унито. Ще им гледат дипломата от унито и какво могат. Е, при равни условия ще си вземат ТЯХНОТО дете, но не заради бординг скуула, а по техни си шовинистки причини, защото то е Стивън, а нашето е Петко. За да предпочетат едно нашенче то трябва да е явно по-добро от тяхното дете, но това си го знаем. И не зависи от гимназията, а от това, че ни смятат за тъмни балкански субекти.
Внучката на една приятелка на майка ми следва във Франция и имаше проблеми със започване на стаж - не я искаха (без да питат каква гимназия е завършила, просто не я искаха). Но нейните френски приятелчета я научили как да пише апликации така, че да не си личи, че е чужденка. И веднага я взели (въпреки българската гимназия).

Моят доцент в ТУ ми разказваше как навремето писал докторат в Германия. Местен професор, който му бил ръководител, го поканил на първо време да спи у тях докато си намери квартира. Обаче нашият не успява да си намери квартира и след седмица професорът поставя въпроса ребром. И нашият зачервен от срам се оправдава, че се обажда непрекъснато, ама не му дават квартирата. И тогава немецът му казал "Ето вестникът с обявите, я звъни пред мен да видя как става тая работа".
И звъни нашият и почва " Добър ден, аз съм докторант от България и търся квартира...". И пак го отрязали. Тогава немецът, който изслушал разговора, казал " Не се прави така, гледай ме мене". И той се обадил и казал, все едно че е нашенецът "Добър ден, аз съм доктор Иванов и търся квартира". И отсреща веднага казали "ама разбира се, заповядайте".

С други думи дискриминация има, и на нашите деца ще им е по-трудно, но няма да е заради гимназията.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 17:25
Черна станция, сама си го написала. Нашето трябва да е по-добро, за да го вземат. Ами  само с англииски и бг гимназията си, няма как да е по-добро. На практика може да е, но никой няма да му даде шанс, да се покаже.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 17:28
Има и по-добри начини да те забележат, дори без официални дипломи.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пт, 30 окт 2015, 17:33
Има и по-добри начини да те забележат, дори без официални дипломи.
Да ,така е .
Да си в техните гимназии и у-ща от малък!

Не знам .
Доста сме го говорили у дома с мъжа ми за бординг у-щата и въобще не е стояло на преден план да си изпратим детето там. Общо взето след гимназия не бихме я спрели да учи каквото и където си пожелае.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 17:38
Обаче като се замисля колко са се променили стандартите и икономиката за 20 години, колко ще се променят за още 20...образователната система изостава.

Извън entry-level  позиците, в доста сектори и да си пълен чужденец, ще те вземат, ако имаш опит. А, и извън секторите, дето искат credentials.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: red soul в пт, 30 окт 2015, 17:42
Така е,всеки се задоволява с това,което има в момента и търси най-доброто в него. Не съм казала,че знаенето на някой японски думи е владеене на език,моля четете с разбиране! Май пишат две чужбински мами в темата,затова да напомня,че това е форумче,не е зашита на дисертация по бг език :-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 17:59
Черна станция, сама си го написала. Нашето трябва да е по-добро, за да го вземат. Ами  само с англииски и бг гимназията си, няма как да е по-добро. На практика може да е, но никой няма да му даде шанс, да се покаже.

Ох, аман :ooooh: Колко пъти още ще пропускаш написаното от мен? Дебело подчертах, че всичко зависи от университета. Само с бординг скуул също никого няма да вземат на добра работа. А в добър университет се влиза еднакво добре и с българска гимназиална диплома. Не те питат колко езика знаеш, а дали имаш сертификат за език, каква оценка имаш на САТ и прочее. Ако искаш в Оксбридж с математика ще те карат да решаваш задачи, а няма да те изпитват по чужди езици.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 18:03
Пък ако си живял в България и в есето си рекламираш яко някаква социална дейност с циганета, клубове или други зарибителни за admissions office дейности, си вътре като стой та гледай.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 30 окт 2015, 18:10
Ох, аман :ooooh: Колко пъти още ще пропускаш написаното от мен? Дебело подчертах, че всичко зависи от университета. Само с бординг скуул също никого няма да вземат на добра работа.

А недай така Черна! Old boys network в Англия си е жива и здрава. Я, ако си завършиш Eton (естествено трябва да си мъж) мнооого лесно ще си намериш работа без проблем и без университет.

Освен това за работа (точно от тези хубавите) знам поне за 2 професии, които набират кадри само от 4 университета, не от никъде другаде дори и да се пишеш на голям специалист.

Гледам искаш да се самоубедиш, а и нас, че няма никакво значение от къде си и само е важно да си завършил "университет наравно с местните". Не знам на какъв опит го твърдиш това, но не е така. На база опит го казвам.

Не че е проблем българче да се изучи в Англия, Германия, Америка. Така както и други младежи от всякакви страни идват да учат. Но това не е гаранция, че ще останат тук и ще захванат много добра работа. Поне 80% се прибират в страните си по различни причини.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 18:21
Мда, щото като си от Eton, може да шантажираш хора по високите етажи за това, че едно време си им бил "жена" в училище и са се гаврили с теб. Двоен бонус, ако имаш снимки:)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 18:30
А недай така Черна! Old boys network в Англия си е жива и здрава. Я, ако си завършиш Eton (естествено трябва да си мъж) мнооого лесно ще си намериш работа без проблем и без университет.
И каква работа ще ти дадат без висше образование?

Освен това за работа (точно от тези хубавите) знам поне за 2 професии, които набират кадри само от 4 университета, не от никъде другаде дори и да се пишеш на голям специалист.
От 4 университета, нали? Не от 4 бординг скуула? :35:  Освен това "хубава" професия не е универсално нещо. Може моето дете да иска да стане антрополог, а не банкер, капиш?

Гледам искаш да се самоубедиш, а и нас, че няма никакво значение от къде си и само е важно да си завършил "университет наравно с местните". Не знам на какъв опит го твърдиш това, но не е така. На база опит го казвам.
Нищо не искам да се самоубеждавам, нито пък да убеждавам теб. Отдавна сме избрали да караме гимназия в България и понеже дъщеря ми е 12 клас дилеми нямаме. Казах си принципно мнението, че не си струва да си изпратя детето невръстно по чужбините. И нямаше да споря изобщо, ако не ми бяха казали, че приказвам така, понеже ми било кисело гроздето. Ми не ми е кисело, мога да си изпратя детето навън, ама не ми е и хрумвало.

Не че е проблем българче да се изучи в Англия, Германия, Америка. Така както и други младежи от всякакви страни идват да учат. Но това не е гаранция, че ще останат тук и ще захванат много добра работа. Поне 80% се прибират в страните си по различни причини.
Естествено, че не е гаранция. В живота гаранции няма, има само шансове. Но ако едно българче завърши не кой да е университет, а някой от топ 100, и ако го завърши с отличие, и ако е окумуш и си търси опции то почти винаги успява. Аз почти не знам деца, които да са се върнали, ама ти сигурно  по-добре ми познаваш познатите де :twisted:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 18:34
Така е,всеки се задоволява с това,което има в момента и търси най-доброто в него. Не съм казала,че знаенето на някой японски думи е владеене на език,моля четете с разбиране! Май пишат две чужбински мами в темата,затова да напомня,че това е форумче,не е зашита на дисертация по бг език :-)

Три сме по-скоро. И някоЙ сме по-грамотни от други, не само по чуждите езици, ами и по български. Една подобна грешка на английски и десет езика да "владееш", все тая! 


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 18:45
Не че нещо, но да има училища, които буквално се приравняват с унитата. Прочетете за IB програмата. На места равняват дипломата директно с уни, а най-известните унита директно ти приспадат една или две години от обучението, когато идваш от такова училище и си с такава диплома.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 30 окт 2015, 18:51
Черна, и аз детето си не бих пратила под 18г надалеч от семейството.
Но тук за друго говорехме и си обсъждаме, че "само университет е важен да се завърши с местните".

В Англия, а и в Америка не е изобщо задължително да си завършил университет за да имаш хубава работа, особено ако си ходил в Eton :love:; дори сигурно не е нужно и да работиш. Чела ли си Уудхаус, помниш ли Бърти и неговите приятели?  А така има го и днес 8)

За 4-те университета неговорех за банкери само, а и за други специалности. Точно една антропология от Оксфорт и една от Излингтон хич не са съпоставими. Много проучване си трябва коя професия и кои университет. Защото си е скъпо обучението.

За оставането и реализацията след завършване на университет, дисертация сигурно мога да изпиша с поглед върху нещата от края на миналия век, когато дойдохме тук млади-млади да учим в АНглийските ВУЗ-ове. Към 40 човека (в различни специалности и тн) дойдохме, сега близо 20г по-късно само 3 сме останали и реализирали в Англия (8% са това). Един в Америка, 1 в Германия, а другите в България. И не най-умните останахме, а по-скоро тези които нямаха нищо за което да се връщат в България.
Тъжно е... Така, че съвет към майките които изпращат децата си в чужбински университети. Ако ги пращате с цел да се остановят там, а не просто да се изучат и да се приберат, трябва да им направите много трудно/невъзможно връщането в България. А това е много трудно за едни родител!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 30 окт 2015, 18:52
GI, прочетете  форумните теми за деца, следващи в чужбина. Има такива за САЩ, за Германия, за Острова, за Холандия, за Дания. Процентът на върналите се след завършване е твърде малък в сравенение с този на останалите там и добре реализирали се. :peace:
И още нещо... Казвате, че  на определени позиции се назначават хора само от 4 университета. А ние тук дискутираме какво непреодолимо преимущество дава средното училище навън, а не университетът. ;-) И в тази връзка да Ви попитам. Как ще обясните факта, че  приемерно тази  година деца от АК и от ААУ, въпреки академичните познания, високия успех и американската диплома,  не получиха заветното ДА за Харвард? Но две други, от нашенски държавни езикови гимназии, при това едното от немска, а не английска, бяха приети. Като за едното съм сигурна, че е и на пълна стипендия. Дали са гледали толкова кое училище са завършили въпросните деца или тежестта  все пак е паднала другаде... Интересно ще ми е да прочета как си обяснявате горното.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 19:06
Не че нещо, но да има училища, които буквално се приравняват с унитата. Прочетете за IB програмата. На места равняват дипломата директно с уни, а най-известните унита директно ти приспадат една или две години от обучението, когато идваш от такова училище и си с такава диплома.

Може ли да ми покажеш сайта на известен университет, който приспада две години от обучението на IB graduates. Директно изпращам дъщеря си там след като завърши! Ще ми спести две години такси.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 30 окт 2015, 19:08
Не че нещо, но да има училища, които буквално се приравняват с унитата. Прочетете за IB програмата. На места равняват дипломата директно с уни, а най-известните унита директно ти приспадат една или две години от обучението, когато идваш от такова училище и си с такава диплома.

IB може да караш и в българска гимназия, стига някой да те светне. Доцентката по философия водеше и лекции за IB гимназисти. Приспадат някакви GenEd изисквания, но не и 2 години.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 19:10
Не че нещо, но да има училища, които буквално се приравняват с унитата. Прочетете за IB програмата. На места равняват дипломата директно с уни, а най-известните унита директно ти приспадат една или две години от обучението, когато идваш от такова училище и си с такава диплома.

IB може да караш и в българска гимназия, стига някой да те светне. Доцентката по философия водеше и лекции за IB гимназисти. Приспадат някакви GenEd изисквания, но не и 2 години.

Имаш по-голям шанс да те приемат в желан университет, ако си с IB, но за приспадане не съм чувала.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 19:15
Това стана супер тъп спор. И понеже по-умният отстъпва официално заявявам - да си изпратиш детето в бординг скуул е върхът на сладоледа, после не му трябва даже да следва за да му дадат супер работа (Бърти Устър впрочем живее от наследени пари, не от изкарани от него самия, но при това положение човек може да живее също толкова добре и с образование до 3 клас в някоя каспичанска гимназия) или ако все пак благоволи да следва ще пропусне 1-2 години. Това са страшно много спестени пари, но понеже аз съм тъпа и бедна, и понеже детето ми е бавно развиващо се, не сме си и помислили за тази опция, а сме си подсмърчали в България.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 19:20
Имаш по-голям шанс да те приемат в желан университет, ако си с IB, но за приспадане не съм чувала.

Аз мое да съм прозта българка, ама и у наше село съ и чувалу за тъз ИБЕ диолома. И казват, че самъ пу себи си тя не е нещу супер, ами треби да са взети изпитити с 6 и 7, а то не билу толкуз лесно. Т.е. пак дупи си требе и не ти пударават нищу заради ИБЕ-то.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 30 окт 2015, 19:27
русалка, видяла съм и темите и когато мога помагам с информция на лични на майки, изпращащи си децата в Англия. Не го казвам това, за да обезкуражавам. Напротив желая успех на всички деца, които тръгват по този път. Просто казвам, че не е лесно и не е за всички. Това, че младежите остават, да  2-3-5 г след завършване остават, аз говоря 20г по-късно  :crazy:

За училищата в България, които споменаваш нямам предства. АК -американски колеж ли е в Младост? Другото не съм го и чувала. Не виждам причина Харвард да не приема деца от България, имаме много талантливи и можещи. И стипендии да дават, и по наше време (90-те) даваха. Но нали знаеш, че няма безплатен обяд, всичко се плаща по един или друг начин. Успех, извънкласни задължения и тн. и за университета излиза евтино едно наше умно, талантливо и старателно дете в сравнение със стипендията.

.. да си изпратиш детето в бординг скуул е върхът на сладоледа, после не му трябва даже да следва за да му дадат супер работа (Бърти Устър впрочем живее от наследени пари, не от изкарани от него самия, но при това положение човек може да живее също толкова добре и с образование до 3 клас в някоя каспичанска гимназия) или ако все пак благоволи да следва ще пропусне 1-2 години. Това са страшно много спестени пари...

Черната що бе душа добре си приказваме. И аз не съм изпратила моето дете в бординг училище и не искам, но не отричам определени привилегии които то дава. За Бърти и приятели ти писах да кажа как не е нужно да се учи (дори и в университет!) и пак да се "реализираш" и добре да живееш. Ако бях като Бърти и средата му, нямаше да се налага да се образовам и реализирам
Това болднатото е за мен и за теб може да са много, но за други хора са си джобни...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: fiolio в пт, 30 окт 2015, 19:34
Естествено, че никой нищо не ти подарява. И че дипломата се взима след камара изпити. Ib образованието е едно от най-трудните. В България, за съжаление всичко е побългарено и няма училище, което предлага цялото Ib обучение. Има училища, които предлагат дипломата, но не съвсем.(който е запознат наистина що е то Ib диплома ще разбере какво имам в предвид) Не ми се влиза в задълбочен спор специално за това.  Който иска да се информира има много инфо. Оксфорд например приспада години за ученици с такава диплома. Не разбирам иронизирането и подигравките ви. Мисля че сме големи хора с претенции поне за елементарно възпитание. Ясно е, че вие сте по-по и най. Но тук пишем няколко човека, които виждат реално как стоят нещата. Не казвам да приемете че е така. Но поне приемете, че моеже би има места, където е и така. Казах ви, преди да замина разсъждавах по вашият начин. Сега виждам, че нащата са коренно различни.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 30 окт 2015, 19:41
GI, да предположим, че  масово се връщат след 20 години... ОК, нали не мислиш, че това действие е свързано по какъвто и да е начин с завършеното някога средно училище? Има толкова фактори, които могат да бъдат причина за поемане в обратна посока след 20 години, но видът на завършената гимназия  и нейната локация определено не са сред тях..


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 30 окт 2015, 19:54
Русалка, след 20г не по-скоро завръщането към България от моято кохорта беше след около 7-9 години след завършването. Но може би сега да има повече възможности и да е още го-глобален света, незнам.
Знаеш ли, когато дойдох тук един стар емигрант ми каза, че носталгията е на вълни. В началото има голям отлив и еуфория да учиш в чужбина, подкрепян от родители, успял да реализираш голяма мечта. После прилив и тн. Много подкрепа ще им трябва на децата ви и разбиране от ваша страна. Неща, обстоятелства, отношения и тн които вие няма да разбирате, но те ще търсят вашата подкрепа.

За средното образование дали има значение къде е завършено? За да влезеш в университет няма, за това как ще се интегрираш по-късно мисля че има. Просто ще си интегрирал към чуждото общество на малка възраст, когато все още се изграждаш като човек/тийн. Но аз реално нямам опит как е. С моите колега всички бяхме завършили средно в България.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 30 окт 2015, 20:17
Нищо не трябва да е на всяка цена... Дори и висшето навън, какво остава да си бутам детето на 13-14 в boarding school. Ако детето ми прецени, че трудно се адаптира в новата среда, сред новите хора и носталгията го терзае, че не му харесва, че иска да се прибере, винаги ще има моята подкрепа. С тази разлика, че една такава стъпка на 19+ години ще е осъзната и добре обмислена, ще е най-малкото  собствен избор, както и преди това е било  взетото решение за следване навън и предприетите в тази посока действия,  докато зад уж детската амбиция за учене  в чужбина, подплатена и със свръх дадености, за изявата на които тук нямало поле, в много случаи стои просто здраво родителско побутване.. Не критикувам никого. Всеки си знае, но не приемам и постове в стил "Не си признавате, искате го и вие, ама гроздето е кисело".


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 30 окт 2015, 21:30
Оксфорд например приспада години за ученици с такава диплома. Не разбирам иронизирането и подигравките ви. Мисля че сме големи хора с претенции поне за елементарно възпитание. Ясно е, че вие сте по-по и най. Но тук пишем няколко човека, които виждат реално как стоят нещата. Не казвам да приемете че е така. Но поне приемете, че моеже би има места, където е и така. Казах ви, преди да замина разсъждавах по вашият начин. Сега виждам, че нащата са коренно различни.

Спорът не беше за IB дипломата, а за предимствата на бординг скуулс. Ти намеси IB за да защитиш тезата, че да се ходи в бординг скуул е супер полезно и незаменимо. Това е изместване на спора, но дори да разширим темата и за IB дипломите пак нещата не са както казваш. Оксфорд не приспада години, защото цялото следване за бакалавър в Оксфорд е точно 3 години. Ако ти си права то тогава притежателите на IB диплома ще завършват само за една година (ако под години разбираме най-малкото възможно число 2) или направо ще им дават диплома без никакво учене, ако под години разбираме числото 3 :twisted: А всъщност Оксфорд си казва какви кредити дава за IB диплома и при какви условия - кредити има за определени предмети и то при висок успех:

http://oxford.emory.edu/academics/registrars-office/ap-ib-college-credit/oxford-college-credit-policies/

В същото време в нета има доста дискусии по въпроса "IS IB worth it?" и мнението на повечето е отрицателно. Някои даже казват, че даже да имат кредити пак е по-добре да си влизат в часовете, защото иначе ще имат проблеми да се включат на по-късен етап.  
Но все пак IB  диплома може да се вземе и без да се ходи в пансион в друга държава, а спорът беше за това, нали?

И не казваме, че сме по-по-най, а че не приемаме идеята за ранна раздяла с децата си и затова не сме правили стъпки в тази насока. И не ни е гроздето кисело, просто нямаме апетит за това грозде.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 30 окт 2015, 21:34
Разбира се, че може да се учи по IB програма без да си в пансион!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Baltazara в нд, 01 ное 2015, 14:41
"Образованието не добавя ум." Не психясвайте на тема камара изпити, дипломи, образование на децата с цел получаване на яката работа и по-високо положение в социалната стълбица. Това ми звучи като Индия, където образованието е издигнато в култ, тъй като е единствения начин за измъкване от ужасяващата бедност.

Чела съм части от една биография на Стивън Хокинг, той е учил в Кеймбридж. Студентите се разделяли на талантливи, които не полагали усилия, като говорим не за научаване на материала, за нови пътеки на мислене в матемтиката/физиката и трудолюбивите. Просто не било готино да те числят към вторите.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 01 ное 2015, 15:15
Интересна статия:
Цитат
http://www.salon.com/2015/10/31/were_destroying_our_kids_for_nothing_too_much_homework_too_many_tests_too_much_needless_pressure/#comments


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пн, 02 ное 2015, 09:36
Интересна статия:
Цитат
http://www.salon.com/2015/10/31/were_destroying_our_kids_for_nothing_too_much_homework_too_many_tests_too_much_needless_pressure/#comments
:peace:
И правилна.

В основата на всичко е балансът. Хората са го открили в дълбоката древност и правилото е неизменно, природно и естествено. Онзи, който нарушава естествените закони, винаги търпи санкции. Колкото по- големи са отклоненията, толкова по- сериозни са санкциите.
Това е отликата от нарушаването на човешките закони. В последния случай човек може да се измъкне. При нарушение на естествените- не. Дисбалансът в системата рано или късно води до отхвърляне.

Нито акъл, нито сигурно добро бъдеще и щастие гарантира което и да било средно училище.
Именно по тази причина не ми е хрумвало да си отделям децата на възраст, когато на първо място се нуждаят от домашен уют и семейна среда.
Всичко друго е просто бизнес. Нечий друг. Не мой. И не ме касае.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пн, 02 ное 2015, 14:40
Това стана супер тъп спор. И понеже по-умният отстъпва официално заявявам - да си изпратиш детето в бординг скуул е върхът на сладоледа, после не му трябва даже да следва за да му дадат супер работа (Бърти Устър впрочем живее от наследени пари, не от изкарани от него самия, но при това положение човек може да живее също толкова добре и с образование до 3 клас в някоя каспичанска гимназия) или ако все пак благоволи да следва ще пропусне 1-2 години. Това са страшно много спестени пари, но понеже аз съм тъпа и бедна, и понеже детето ми е бавно развиващо се, не сме си и помислили за тази опция, а сме си подсмърчали в България.

в този ред на мисли аз съм фенка на пансионните училища. според мен предоставят доста спокойна и мотивираща среда на обучение и подготвят страхотно за бъдещи университети.та и таз година ще мъкна децата на специализирано подобно изложение да рагледаме възможноститe и да проверим английския. :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Tsveta_D в пн, 02 ное 2015, 15:29
Споделям мнението, че умните  родители дават възможност на децата си да опитат нещо повече от това, което е популярно и масово в техните среди, учат  децата си да мечтаят за почти невъзможни неща и ги подготвят как да ги реализират като им помагат да развият своите природни таланти и интереси. Докато родителите от така наречената средна класа  учат децата си да бъдат щастливи с това, което имат, да „играят“ безопасно, да търсят удобството и да избягват болката.
Но ето статията по въпроса:
http://www.danybon.com/hlapeta/bogati-roditeli-deca-contakti/





Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 02 ное 2015, 15:39
То е лесно да мечтаеш за невъзможни неща, ако си сигурен, че няма да останеш без покрив и храна.

Точно децата от средната класа са тия, дето се скъсват от учене, за да станат консултанти на 1-я процент и да вземат най-тлъстите изпаднали хапки от трапезата. А в тоя свят има и конкуренция, и правила- трудно ще станеш корпоративен адвокат, като проявяваш фантазия и бунтарство...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пн, 02 ное 2015, 16:00
Споделям мнението, че умните  родители дават възможност на децата си да опитат нещо повече от това, което е популярно и масово в техните среди, учат  децата си да мечтаят за почти невъзможни неща и ги подготвят как да ги реализират като им помагат да развият своите природни таланти и интереси. Докато родителите от така наречената средна класа  учат децата си да бъдат щастливи с това, което имат, да „играят“ безопасно, да търсят удобството и да избягват болката.
Но ето статията по въпроса:
http://www.danybon.com/hlapeta/bogati-roditeli-deca-contakti/

Тези обобщения са ми меко казано странни.  8)
Както и връзката им с до толкова общите изводи, пришити към тях, че се губи конкретният смисъл на идеята.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пн, 02 ное 2015, 16:17
Първо, тази статия е толкова неадекватна за всякакви други общества, осве USA, че изобщо не разбирам защо е пусната тук. Дори в една съседна Канада, въпросните правила не важат.

Второ, интересно ми е, Цвета Д. към коя класа се причислява, след като не се идентифицира със средната класа. Вероятно висша?

Дори и във форум, мислещите и немислещите си личат много ясно. Дори и да не съм съгласна с нечии мнения, ако са резултат на собствено мислене, не ме дразнят толкова, колкото заучени фрази, които звучат толкова фалшиво, че няма накъде повече.

Дразнещо е поведението тип "аз открих Америка, а вие сте там, долу и нищо не разбирате".


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 02 ное 2015, 16:22
Статията е малко стил "Богат татко, беден татко".


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пн, 02 ное 2015, 16:42
Всъщност в Америка един добър начин да станеш богат е да напишеш книга със съвети как се става богат :twisted: Замислете се, който има заложби да стане богат ги осъзнава тези прости истини и без книги. А останалите просто правят автора богат като му купуват книгите. И масово не стават по-богати после :D

Да не говорим, че тези съвети разглеждат всичко от гледна точка на американската ценностна система, докато ние в Европа не я споделяме толкова, или поне повечето хора не я споделят по същия начин. За мен щастие и богатство не са непременно едно и също. Да, не вреди човек да има пари, но не всеки изпада в екстаз от идеята да се извиси над другите и те да му завиждат. Ако моето дете иска да стане предприемачи и това го влече ще го подкрепя. Но ако иска да стане филолог или антрополог и да се рови в книгите пак ще го подкрепя, ако това го прави щастливо. Няма да го бутам да става предприемач, защото това е калъпът на щастливия човек.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: nevelilka в пн, 02 ное 2015, 17:06
Отговорите са емоционални, обяснимо е, става въпрос за децата ни. При нас проблема е, че големият ми син и баща му са комбина, записал се е за изложение, на което не желая да ходи и автоматично се превръщам във врага, не искам детето ми да ме гледа с укор... та ми трябват разбираеми за него доводи, на които да стъпя.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Дидева в пн, 02 ное 2015, 17:17
Отговорите са емоционални, обяснимо е, става въпрос за децата ни. При нас проблема е, че големият ми син и баща му са комбина, записал се е за изложение, на което не желая да ходи и автоматично се превръщам във врага, не искам детето ми да ме гледа с укор... та ми трябват разбираеми за него доводи, на които да стъпя.
Защо просто не му обясниш защо ТИ си против?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пн, 02 ное 2015, 17:31
Отговорите са емоционални, обяснимо е, става въпрос за децата ни. При нас проблема е, че големият ми син и баща му са комбина, записал се е за изложение, на което не желая да ходи и автоматично се превръщам във врага, не искам детето ми да ме гледа с укор... та ми трябват разбираеми за него доводи, на които да стъпя.

Защо да не ходи на изложение? Няма да навреди да отиде, да види, да се огледа пък после ще решавате. А ти оплакваш нероден Петко. Може там да му предложат такива условия (финансови, битови, езиково ниво и пр.), че той сам да се откаже и да не се наложи да ставаш лоша. Като се върне с офертата тогава ще мислиш доводи.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: nevelilka в пн, 02 ное 2015, 17:40
Това казва и баща му, но от друга страна знам, че има парите да плати, така че отиде ли, почти съм убедена, няма връщане назад.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пн, 02 ное 2015, 17:52
Хей, мами от средната класа, какво философствате... :hahaha: Вървете  и набийте в главите на децата да не мечтаят, да се задоволяват с наличното и да залагат на сигурно. Хем на тях ще им е лесно, хем на вас, егоистки такива, децата все ще са покрай вас..  :mrgreen: А и пари ще спестите в добавка.

На Цвета само ще й кажа, че е толкова далече от истината...  Нищо, че съм от средната класа, събрах с триста живи зора пари да подаря на детето си крила, пък му дадох после шанс  само да се пробва с  тях в летенето, без да му казвам на какво да залага по пътя си. Ще съм там, ако има проблеми  и тръгне принудително да се приземява, просто  ще го подкрепя. Може такава тактика да не ме прави умен родител, но ме прави такъв, който е дал на детето си шанс да следва мечтата си по свой начин, а не  с изкуствено дефинирания като оптимален модел на завършено средно извън БГ. Малко ми е в стил " Жени ме, мамо, надалеко,та да лъжа по-леко". Обикновено такива родители от "висшата" класа се съдират да се хвалят къде учи  безумно надареното им отроче (разбира се, има и изключения). Сякаш даденостите, талантите и интересите на едно 13-14 годишно дете не могат да бъдат  успешно развивани и тук.   

Ако само направим една справка за наши медалисти от международни олимпиади по математика в какви висши учебни заведния по света биват приети и как добре се интегрират в тях, ще установим, че  завършеното в БГ средно не им е отнело съвсем нищо, не толкоз умните им родители от средната класа - също. ;-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пн, 02 ное 2015, 18:06
Отговорите са емоционални, обяснимо е, става въпрос за децата ни. При нас проблема е, че големият ми син и баща му са комбина, записал се е за изложение, на което не желая да ходи и автоматично се превръщам във врага, не искам детето ми да ме гледа с укор... та ми трябват разбираеми за него доводи, на които да стъпя.

Е нека иде на изложение. На него търговци предлагат стоката си. Не е задължително да се купува. Но един поглед не пречи никому.
 Ние сме ходили, само че в насока висше образование. Не бих била против да идем на такова и за средно. Което не означава, че променям позицията си, отразена в тази тема.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в вт, 03 ное 2015, 10:45
Отговорите са емоционални, обяснимо е, става въпрос за децата ни. При нас проблема е, че големият ми син и баща му са комбина, записал се е за изложение, на което не желая да ходи и автоматично се превръщам във врага, не искам детето ми да ме гледа с укор... та ми трябват разбираеми за него доводи, на които да стъпя.

Защо да не ходи на изложение? Няма да навреди да отиде, да види, да се огледа пък после ще решавате. А ти оплакваш нероден Петко. Може там да му предложат такива условия (финансови, битови, езиково ниво и пр.), че той сам да се откаже и да не се наложи да ставаш лоша. Като се върне с офертата тогава ще мислиш доводи.

абсолютно съм съгласна с Черна станция. sorry, ама ме досърбя пръста и ще си кажа,че тази събота ще отидем на поредното изложение за средно образование. кеф ми е да ходя там с децата,защото виждам ентусиазма и на другите. виждам какви възможности се предлагат,а пък вкъщи нищим и решаваме какво ще е бъдещето положение.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 03 ное 2015, 10:51
Изложенията са хубав начин да научиш децата си да проучват кое е наистина добро учебно заведение и къде играе повече рекламата и визията.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в вт, 03 ное 2015, 10:58
Изложенията са хубав начин да научиш децата си да проучват кое е наистина добро учебно заведение и къде играе повече рекламата и визията.



това се опитвам да кажа и аз. не е нужно да се разделяме на бедни и богати и на средна класа. учено ли е детето,възможности има винаги,още повече,че могат да си спечелят стипендия. едно време имах една съученичка, бяха седем деца и си спомням,че братятя и учеха или в Москва или в Киев , не помня къде точно. като цяло бяха бедно семейство, но със стипендия нейните братя учеха в чужбина и се справяха.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Free Agent в вт, 03 ное 2015, 11:09
Едно време беше друго. Наистина само богатите можеха да си позволят образование в чужбина. Сага има много възможности и за хора с по-малки възможности. ;-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в вт, 03 ное 2015, 11:34
...кое е наистина добро учебно заведение и къде играе повече рекламата и визията.

Сирената, това е много вярно за рекламата! Но пусти училища/университети много добри рекламни материали и агенти имат и някои път (често, особенно ако непознаваш системата) хората се лъжат. Като изпатила от това, моя съвет е да се гледат твърди резултати от проверени класации и източници, а да не се разчита на рекламата.

Пример ако се търси академично училище се гледат изкараните резултати от матури (или еквивалента). Ако се търси спортно, спортните постижения; музикалко-музиката. И не се залъгва човек, че и едното и другото ще върви  :ooooh:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Бебеланче в вт, 03 ное 2015, 11:37
Едно време беше друго. Наистина само богатите можеха да си позволят образование в чужбина. Сага има много възможности и за хора с по-малки възможности. ;-)

И едно време е имало стипендии, но е имало хора с привилегии, с които трябва да се пребориш.
 nevelilka, няма смисъл да го спираш, ще го амбицираш повече, а и детето не иска нещо лошо.
Мои приятели водят децата си на изложения за да полагат изпити и по този начин проверяват на какво ниво са.  Нека отиде детето, хем ще е доволно хем ще покажеш подкрепа.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в ср, 04 ное 2015, 11:16
Едно време беше друго. Наистина само богатите можеха да си позволят образование в чужбина. Сага има много възможности и за хора с по-малки възможности. ;-)

И едно време е имало стипендии, но е имало хора с привилегии, с които трябва да се пребориш.
 nevelilka, няма смисъл да го спираш, ще го амбицираш повече, а и детето не иска нещо лошо.
Мои приятели водят децата си на изложения за да полагат изпити и по този начин проверяват на какво ниво са.  Нека отиде детето, хем ще е доволно хем ще покажеш подкрепа.

именно. моите пиленца са послушни и осъзнават,че това което правим говорейки за образование има голям смисъл.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: liliberta в ср, 04 ное 2015, 14:22
Nevelilka, не виждам проблем да го заведете, изложенията са много полезни, сверяваме си часовниците на какво ниво са децата за да няма неприятни изненади и кои у-ща си заслужават.
Това изложение предстои и е добро  заради изпитите, които може да се положат.
https://web.facebook.com/boardingschools.bg/?fref=ts


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Tsveta_D в ср, 04 ное 2015, 16:55
Първо, тази статия е толкова неадекватна за всякакви други общества, осве USA, че изобщо не разбирам защо е пусната тук. Дори в една съседна Канада, въпросните правила не важат.

Второ, интересно ми е, Цвета Д. към коя класа се причислява, след като не се идентифицира със средната класа. Вероятно висша?

Дори и във форум, мислещите и немислещите си личат много ясно. Дори и да не съм съгласна с нечии мнения, ако са резултат на собствено мислене, не ме дразнят толкова, колкото заучени фрази, които звучат толкова фалшиво, че няма накъде повече.

Дразнещо е поведението тип "аз открих Америка, а вие сте там, долу и нищо не разбирате".

Не се мисля за по-висша класа, казах, че споделям това мнение без да обиждам никой, съжалявам ако съм засегнала някой.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в ср, 04 ное 2015, 17:37
Първо, тази статия е толкова неадекватна за всякакви други общества, осве USA, че изобщо не разбирам защо е пусната тук. Дори в една съседна Канада, въпросните правила не важат.

Второ, интересно ми е, Цвета Д. към коя класа се причислява, след като не се идентифицира със средната класа. Вероятно висша?

Дори и във форум, мислещите и немислещите си личат много ясно. Дори и да не съм съгласна с нечии мнения, ако са резултат на собствено мислене, не ме дразнят толкова, колкото заучени фрази, които звучат толкова фалшиво, че няма накъде повече.

Дразнещо е поведението тип "аз открих Америка, а вие сте там, долу и нищо не разбирате".

Не се мисля за по-висша класа, казах, че споделям това мнение без да обиждам никой, съжалявам ако съм засегнала някой.

Никого не вярвам да си засегнала, защото няма с какво. Папагалстването не може да ме засегне.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в чт, 05 ное 2015, 11:55
Nevelilka, не виждам проблем да го заведете, изложенията са много полезни, сверяваме си часовниците на какво ниво са децата за да няма неприятни изненади и кои у-ща си заслужават.
Това изложение предстои и е добро  заради изпитите, които може да се положат.
https://web.facebook.com/boardingschools.bg/?fref=ts

много точно казано! да сверим часовниците, щото имам познати мамита похарчиха луди пари за уроци и накрая децата се оклепаха на изпитите за средно.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 05 ное 2015, 12:35


много точно казано! да сверим часовниците, щото имам познати мамита похарчиха луди пари за уроци и накрая децата се оклепаха на изпитите за средно.
И какво, не ги взеха в чуждите колежи ли :lol:? Не вярвам.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в чт, 05 ное 2015, 12:46
И кои са тези изпити за средно, на които са се оклепали? Матурите ли? Ако едно дете въпреки  часовете в  училище и платените курсове се  е оклепало на елемантарните матури столкова щадяща скала, това показва само, че въпросното дете няма нужните потенциал и мотивация да се справи... Кое ви кара да мислите, че такова дете при друг развой на нещата в  гимназиален курс би цъфнало и вързало  с тази си нагласа и капацитета си в boarding school в чужбина? Всеки учил регулярно и с разбиране  в училище (ако в добавка има и уроци/курсове пък съвсем) следва да се справи отлично на матурата. Вижте средните резултати на матурата по БЕЛ на училищата в челната десятка. Випуски от по 150-200 души докарват среден успех от 5,70. ;-) Как пък с уроци или без не се оклепаха?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: liliberta в чт, 05 ное 2015, 16:37
На приятелка детето не се справи добре на матурите, интелигентно дете е, учи в престижно училище, взимаше допълнителни уроци, не трябва да забравяме психологическия момент, на изпитите се шашна. При него не беше от голямо значение защото после кандидатства с рисуване и го приеха. :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пт, 06 ное 2015, 10:57


много точно казано! да сверим часовниците, щото имам познати мамита похарчиха луди пари за уроци и накрая децата се оклепаха на изпитите за средно.
И какво, не ги взеха в чуждите колежи ли :lol:? Не вярвам.

не! не ги приеха даже и в бастилията на второ класиране. прави си изводите сама. аз сериозно се замислям дали да не ги пратя на една езикова ваканция в чужбина.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Tsveta_D в пт, 06 ное 2015, 11:57
И кои са тези изпити за средно, на които са се оклепали? Матурите ли? Ако едно дете въпреки  часовете в  училище и платените курсове се  е оклепало на елемантарните матури столкова щадяща скала, това показва само, че въпросното дете няма нужните потенциал и мотивация да се справи... Кое ви кара да мислите, че такова дете при друг развой на нещата в  гимназиален курс би цъфнало и вързало  с тази си нагласа и капацитета си в boarding school в чужбина? Всеки учил регулярно и с разбиране  в училище (ако в добавка има и уроци/курсове пък съвсем) следва да се справи отлично на матурата. Вижте средните резултати на матурата по БЕЛ на училищата в челната десятка. Випуски от по 150-200 души докарват среден успех от 5,70. ;-) Как пък с уроци или без не се оклепаха?

Аз имам други наблюдения за системата, не може да се съди по резултатите от БЕЛ, кои у-ща са добри. Тази статия дава доста добро обяснение как работи системата в средното образование.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/05/22/2538433_edna_maika_za_maturite/


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 06 ное 2015, 15:46
Цвета, не зная какви наблюдения имате над системата, но виждам, че не правите разлика между  ДЗИ и НВО. Статията касае НВО, тоест децата след 7 клас. Моят пост  беше насочен към справянето на зрелостниците по училища. Поне да бяхте прочели и тогва да опонирате..А дадох за пример матурата по БЕЛ, тъй като тя е  задължителна за всички. Но общо взето същите тези училища са на предни позиции и по всички останали матуритетни предмети. Ще да има този факт нещо общо с мотивацията на учениците, с техните амбиции за последващо образование, с капацитета им ако щете...
Колкото до неприети и на второ класиране  деца в  дадено училище... Ми винаги е имало такива. Това какво следва да ни покаже? Аз ако дам  сега пример, че около мен масово децата са с бал над 35 след 7 клас, това ще приемете ли за меродавно и общовалидно? Не, нали, винаги е имало отличници, винаги е имало и слаби ученици, които дори и с уроци не се справят. И това няма да се промени. Продължавам да съм на менението, че ако едно дете съвестно е учило през годините, съвсем спокойно може да си направи добре поне първия модул на НВО и да изкара оценка около 4 и нещо само с него. Направи ли го, още на 1 класиране ще  бъде прието все някъде, какво остава за второ.. А че не го е направило дори и садопълнителна подготовка - ами, изводите са за вас.

Системата и аз я познавам, имам все пак три деца, минали/минаващи през нея. Далеч съм от идеята да я възхвалявам, виждам многото трески за дялане в нея, но не приемам, че нечий провал на НВО непременно се дължи на нея. Как пък други деца изплуват на повърхността, че някои от тях дори и без уроци... Хората са различни, децата не правят изключение от това правило. А на кривата ракета отдавна са казали хората, че космосът й е крив. И в чужбина явно  вярват, че се изправя...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 06 ное 2015, 16:18
А на кривата ракета отдавна са казали хората, че космосът й е крив. И в чужбина явно  вярват, че се изправя...

пенсионирана русалка  не съм сигурна, че разбирам какво казваш. Ако това е, че невиждаме проблемите в образователната програме в "чужбината". Това не е така, а и "чужбината" е различна за всички..
В моята (Англия, графство Съри) аз много положителни виждам но и виждам проблеми в системата.

Пример, много рано се разпределят децата в групи по "умност" (преподава се различен материал, в случай много различен) още от 5г. Казват учителките, че децата се местят от една група в друга, но досега с три деца в системата (едното сега започващо) виждам че реално групите си стоят с едни деца от 4г до 11г. Разликите , примерно по математика при 11 г деца от най-ниската група (учи се  +-100) до системи с 2 неизвестни и статистика (най-високата група).
Децата, дори моят малък 5г знае, че умните стоят на червената маса, а най-глупавите на жълтата. Нищо, че учителките не казат това.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 06 ное 2015, 16:44
А на кривата ракета отдавна са казали хората, че космосът й е крив. И в чужбина явно  вярват, че се изправя...

пенсионирана русалка  не съм сигурна, че разбирам какво казваш. Ако това е, че невиждаме проблемите в образователната програме в "чужбината". Това не е така, а и "чужбината" е различна за всички..
В моята (Англия, графство Съри) аз много положителни виждам но и виждам проблеми в системата.

Пример, много рано се разпределят децата в групи по "умност" (преподава се различен материал, в случай много различен) още от 5г. Казват учителките, че децата се местят от една група в друга, но досега с три деца в системата (едното сега започващо) виждам че реално групите си стоят с едни деца от 4г до 11г. Разликите , примерно по математика при 11 г деца от най-ниската група (учи се  +-100) до системи с 2 неизвестни и статистика (най-високата група).
Децата, дори моят малък 5г знае, че умните стоят на червената маса, а най-глупавите на жълтата. Нищо, че учителките не казат това.



Моят съпруг е бил в най-ниската група по математика в основното училище. Много говорел и вечно го пращали в коридора. :lol: На 11 г изведнъж се "събудил" и го пратили в най-горната. Директно от най-долната. После така и по химия, по физика и т.н. Сега е инженер с магистратура. Бавно узрял, милия.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 06 ное 2015, 16:47
А в моето съвсем българско соц училище ни направиха вътрешен изпит и ни разделиха на класове от умни и тъпи, щото тъпите тормозеха и биеха умните. По математика в 4 клас ни показваха неща, дето дори в университета не ги засрещнах наново.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 06 ное 2015, 16:52
Съгласна съм с Русалката. Тя, системата, че е скапана, скапана е. Повечето учебници са слаби, има неадекватни учители, има ненужни знания в програмите, има тежки чанти и много домашни. Но това не е баш истината. Или поне не е истината погледната отвсякъде.

Много пъти съм писала, че както всяко едно нещо на този свят, и образователната система е формирана от силите, които и въздействат. А тези сили в голямата си част са народът и случващото се в българските семейства. Ако народът масово наистина искаше добро образование щеше да има такова. Но народът не го иска, а всеки иска различни неща - един иска малко домашни, друг много. Един иска да се кара лежерно за да си изживеят децата детството, друг иска напредване с шампионско темпо, а трети нищо не искат, а само да ги оставят на спокойствие и децата да имат шестици. Последните са най-много и те като правило не намират образованието за ценност, навсякъде тръбят, че с учене нищо не се постига, че учителите са некадърни, а всички учебници безнадеждна боза и много успешно внушават това и на децата си. Е при това положение как да има единна и хомогенна система? Ми не може да има. И в резултат се обособяват "елитни" училища, в които се събират децата от семейства, считащи образованието за ценност. Там отиват и мотивираните учители, защото с такива деца се работи лесно. И там образованието е на ниво. В другите училища е обратното - безхаберие, ниска мотивация и ден да мине, друг да дойде.
Това разделение на пръв поглед представлява равновесие на силите (нали почнахме със формиращите системата сили), а от физиката знаем, че ако има равновесие има и покой, устойчиво и стабилно състояние. Да, ама не. Обособява се още една сила, съставена от твърде голяма част от безхаберните, които в същото време са и с голямо его и искат и техните деца да са в елитните училища. Към тази сила спадат и родителите с деца с по-нискък потенциал, които също искат в елитно училище. И какво могат да направят те? Ами пак според законите на природата - да опитат да изместят равновесието на силите. И как го правят? Ами с частни уроци. Дават децата си на уроци във все по-ранна и по-ранна възраст (вече сигурно в 3 или 4 клас) за да ги вкарат в елитна гимназия. Така се появява бизнесът с уроците. Този бизнес укрепва още повече, понеже децата на тази група продължават да са безхаберни в училище, в резултат на което им трябва много уроци. Обаче (пак според законите на природата) всяко действие води до равно по големина и обратно по посока противодействие, нали? И така децата на мотивираните също тръгват на уроци за да не бъдат изместени от децата на предната група. Това въстановява баланса на силите в първоначалното му положение ( с други думи изместване няма, а щом няма изместване значи и работа не е свършена) и с един единствен ефект, че бизнесът с частни уроци е бетониран.

Това е за мен истината. И няма как да изчезнат частните уроци. На пръв поглед ако направим 10 немски гимназии би трябвало да няма толкова зор за уроци. Би трябвало, ама не става, защото няма достатъчно мотивирани и умни деца за 10 гимназии. И пак ще има 1-2 елитни немски гимназии, а останалите ще бъдат техни бледи копия. Другото решение е всяка жаба да си знае гьола и тези без качества за елит да го приемат. Ама у нас поне и това е невъзможно (но го има по света). И затова остава фундаменталният факт - когато имаме ограничено предлагане и огромно търсене се получава дефицит. А има ли дефицит се появява конкуренция/състезание за ограничения ресурс. А оръжието в това състезание са уроците, връзките, рушветите. Кой каквото ще да приказва и мисли, ако ще Господ да дойде да стане министър в МОН, докато имаме такъв дисбаланс между предлагане и търсене на елитно образование ще има и частни уроци. Жалкото е, че понеже и двете страни наливат пари в уроците (демотивираните и неспособните за да изместят мотивираните и способните, докато последните пък за да не позволят да бъдат изместени) реално движение към по-добро няма. Има само разрастване на паразитния организъм "частни уроци".

П.П. А въпросното детенце от статията или е било с природна липса на всякакъв афинитет към математика, или майка му е била такава, щом още във 2 клас са се усетили и са се борили мъжки, но не е имало резултат. Просто там според мен е кипял безсмислен труд и бягане на място.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 06 ное 2015, 16:58
А в моето съвсем българско соц училище ни направиха вътрешен изпит и ни разделиха на класове от умни и тъпи, щото тъпите тормозеха и биеха умните. По математика в 4 клас ни показваха неща, дето дори в университета не ги засрещнах наново.

То само така става. И уроците, и елитните училища водят натам. Няма друг начин да се угоди на всички. Не можеш да впрегнеш заек и костенурка да теглят обща кола, трябва всеки да си върви със своето темпо. Но това разделяне на умни и глупави е обществено неприемливо и политически некоректно, затова МОН си затваря очите и уж прави планове за всеобщо вдигане на нивото, а хората пък от своя страна се спасяват поединично, като сами правят това правилно разделение.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 06 ное 2015, 17:00
Не е за подценяване и фактът, че българските семейства по-често имат по едно Златно Яйце и са готови с всички сили да драпат за успеха му, а сакън да признаят, че всъщност няма чак такива данни.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 06 ное 2015, 17:13
Не е за подценяване и фактът, че българските семейства по-често имат по едно Златно Яйце и са готови с всички сили да драпат за успеха му, а сакън да признаят, че всъщност няма чак такива данни.

Да, и това. Виж как сме на едно мнение :D


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 06 ное 2015, 18:00
Напълно съгласна с Черна станция и с вметката на Сирената. :peace:

GI, никъде не съм написала, че  хората си затварят  услужливо очите за негативите на образованието в чужбина. Написах съвсем друго, а именно, че  на дете с посредствени възможности и липсваща мотивация, ходило n години на уроци и въпреки това несправило се на съвсем приемливите като трудност седмокласни изпити и на неговите родители системата им излиза крива за неуспеха... Не им се иска да признаят и нещо друго...Затова написах, че на кривата ракета космосът й е крив. И че решенито да  пратят подобно дете  навън да учи няма да изправи въпросния космос, тъй като отрочето ще си е все същото -  с не кой знае какви дадености, с нежелание за учене, с липса на амбиция... За да е по-ясна илюстрацията, нека някой от опит сподели дали един нехаещ  за образованието си тук гимназист, със солидни пропуски от училище и с  неуспешни опити от страна на родителите последните да бъдат преодоляни с уроци и школи, е съумял да се справи в добър чужд университет и да запълни всякаквите липси - на дадености, на знания, на умения...Едва ли има много, ако въобще има такива. Тоест исках да кажа, че чужбинското образование не е панацея в случаи като описания с деца със слаб успех по принцип, при това  постигнат в система като нашата, която не е поставила нечувано високи, непреодолими прагове. Тъкмо обратното.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 06 ное 2015, 18:05
По принцип промяна на средата може да отключи някаква мотивация. Може и начинът на поднасяне на информация да пасне на ума на детето. Но това не значи, че детето ще си е повишило интелекта, защото училищните знания не са реално мислене и интелект. Просто е усвоило един инструментариум, а дали ще му е от полза- друг въпрос.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 06 ное 2015, 18:11
По принцип промяна на средата може да отключи някаква мотивация. Може и начинът на поднасяне на информация да пасне на ума на детето. Но това не значи, че детето ще си е повишило интелекта, защото училищните знания не са реално мислене и интелект. Просто е усвоило един инструментариум, а дали ще му е от полза- друг въпрос.

Принципно, да, възможно е такова дете да надскочи малко себе си, но чак пък чудеса от храброст да се случат, заради които да си заслужава  на 13-14 години да бъде отделено от  семейството си.. едва ли. Още повече при положение, че  дете с такава мотивация за учене към момента едва ли има  огромното желание да отиде навън. Движещо ще е това на родителите, не неговото.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Деска в пт, 06 ное 2015, 18:14
Не е за подценяване и фактът, че българските семейства по-често имат по едно Златно Яйце и са готови с всички сили да драпат за успеха му, а сакън да признаят, че всъщност няма чак такива данни.

В този форум обаче такива нЕма!  ;-) Всички са с данни.

Русалке, наше близко дете е изпратено в бординг скуул ,а тук беше точно като описаното от теб. Ами аз лично виждам голяма промяна в него и мотивацията му да учи ,родителите му също. Да,трудно му е ,не е блестящ ,но не е и на опашката ,както беше тук.  :peace: Системата на обучение там и начина на стимулиране на колежаните е проработил в случая .Едва ли ще влезе в топ 10 на унитата обаче . От тази гледна точка за мен са безмислени всички тези средства хвърлени там и другите негативи от това да е толкова далеч от семейството си на тази възраст , но пък знае ли се...

Моето лично мнение относно ученето навън е ,че ако има ДАННИТЕ ок ,но само за да е на всяка цена там ,никогаЖ!  8)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 06 ное 2015, 18:16
Деска, точно това написах над поста ти. Вероятно може да дръпне нагоре спрямо собственото си посредствено ниво на старта, но някаква грандиозна промяна едва ли ще има. И заради това да  се раздели човек с детето си на 13 ми се струва напълно неоправдано, дори не говорим за средствата... Един прост пример показва нещата и на родна почва. СМГ провежда изпит, подбира след 4 клас онези деца, които са показали и на въпросния изпит, и на ред други състезания, че имат математическо мислене и логика, имат потенциал да се справят с по-задълбочена работа по мат. Но барабар с тях влиза и дете с връзки, на което му липсват горните умения, липсва му и желанието да се "потопи" в тази среда. Но мама и тате мислят, че с вълшебна пръчица детето ще стане по-по-най заради това, че е в СМГ. Фактът, че е заобиколено от можещи и амбициозни деца дали чак пък толкова подобрява нивото му? Или още повече се онагледява на практика  разликата помежду им..


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 06 ное 2015, 18:17
Имаше една тема за училищата извън България- останах с впечатлението, че има голяма доза театро, което пунтира резултати и дейност за пред родителите. Да, децата се кефят и са мотивирани, но дали наистина им работи съзнанието и им се събуждат способностите- не бях убедена.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 06 ное 2015, 18:24
По принцип промяна на средата може да отключи някаква мотивация. Може и начинът на поднасяне на информация да пасне на ума на детето. Но това не значи, че детето ще си е повишило интелекта, защото училищните знания не са реално мислене и интелект. Просто е усвоило един инструментариум, а дали ще му е от полза- друг въпрос.

Принципно, да, възможно е такова дете да надскочи малко себе си, но чак пък чудеса от храброст да се случат, заради които да си заслужава  на 13-14 години да бъде отделено от  семейството си.. едва ли. Още повече при положение, че  дете с такава мотивация за учене към момента едва ли има  огромното желание да отиде навън. Движещо ще е това на родителите, не неговото.

Ами аз писах някъде (тук или в съседната тема) - проблемите на нашата образователна система не касаят най-добрите и най-слабите. Едните се оправят и тук, другите са безнадеждни. Тези, при които може да има положителен ефект от смяна на системата, са средняците. Неслучайно именно родители на такива деца са най-активни в протестите и в търсенето на алтернативи.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 06 ное 2015, 18:48
...проблемите на нашата образователна система не касаят най-добрите и най-слабите. Едните се оправят и тук, другите са безнадеждни. Тези, при които може да има положителен ефект от смяна на системата, са средняците.

Именно ако системата не служи за "средняците" (които по дефиниция) са най-много тогава е калпава система.
Английската система обслужва добре точно средните


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 07 ное 2015, 17:08
Имаше една тема за училищата извън България- останах с впечатлението, че има голяма доза театро, което пунтира резултати и дейност за пред родителите. Да, децата се кефят и са мотивирани, но дали наистина им работи съзнанието и им се събуждат способностите- не бях убедена.
Това за кой пост става въпрос и в коя тема ?
Имам съмнения за кого говориш ,но поясни моля на целокупната публика  :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 07 ное 2015, 17:36
Общо впечатление, не само твоите постове, но трябва да си наясно, че и при вас има доза театро.

Ако ще те успокои, и в ДГ на сина ми правят театро, пращат разни неща...въобще не ги и поглеждам вече.

Ще ги видим, като дойде ред за тригонометрия.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в сб, 07 ное 2015, 17:37
Общо впечатление, не само твоите постове, но трябва да си наясно, че и при вас има доза театро.

Какво имаш предвид под театро?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 07 ное 2015, 17:39
Видими за мама и тате резултати. Неща, които изглеждат като знания, но е ясно, че не са точно знания.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 07 ное 2015, 18:02
Видими за мама и тате резултати. Неща, които изглеждат като знания, но е ясно, че не са точно знания.

Виж сега . Аз че съм раздразнителна тези седмици е ясно ,че съм ,но тук направо ти казвам ,че бъркаш.
Не е това темата ,та  пиши и там и ще се обоснова за да не спамя тук  :naughty:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: temir в вт, 17 ное 2015, 22:10
Не съм готова да се разделя, не желая най-умните и перспективни деца да напускат страната ни, но какво можем да направим и кой ни пита?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 18 ное 2015, 12:58
Как кой ни пита, нали до 18 години ние отговаряме за тях. Не мога да си представя в името на какво се изпращат деца в гимназиална възраст далеч от дома. "По-доброто образование" не е.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: agitak в ср, 18 ное 2015, 14:45
Напоследък виждам доста плакати където се презентира образованието в чужбина и се замислих, ако имам възможността, склонна ли съм да се разделя с децата си и от каква възраст за да получат по-добро образование. Децата на доста мои приятели учат в така наречените пансионатни училища и те го приемат напълно нормално, без драми, като възможност за по-добър старт в живота. В мен ли е проблема и егоистично ли ще постъпя ако детето ми може да учи в много добро училище, но не искам да го пусна, защото ми се струва малък и ще ми липсва...

Да имаш възможността (според мен) означава възможност да тръгнеш с децата си в името на образованието им, не да се разделяш с тях!..... Сиреч, опира до "Стиска ли ти" да преобърнеш живота си, тръгвайки с тях... Откакто сме в ЕС, прегради къде да живееш и работиш няма... Разбира се, никоя промяна не е лесна, но когато целта я налага се нагърбваш,...., ако ти стиска... :) :) :)   Другото е родителски егоизъм спрямо децата.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 18 ное 2015, 15:19

Да имаш възможността (според мен) означава възможност да тръгнеш с децата си в името на образованието им, не да се разделяш с тях!..... Сиреч, опира до "Стиска ли ти" да преобърнеш живота си, тръгвайки с тях... Откакто сме в ЕС, прегради къде да живееш и работиш няма... Разбира се, никоя промяна не е лесна, но когато целта я налага се нагърбваш,...., ако ти стиска... :) :) :)   Другото е родителски егоизъм спрямо децата.
Би ли пояснила какво визираш под "друго"?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: agitak в ср, 18 ное 2015, 16:59

Да имаш възможността (според мен) означава възможност да тръгнеш с децата си в името на образованието им, не да се разделяш с тях!..... Сиреч, опира до "Стиска ли ти" да преобърнеш живота си, тръгвайки с тях... Откакто сме в ЕС, прегради къде да живееш и работиш няма... Разбира се, никоя промяна не е лесна, но когато целта я налага се нагърбваш,...., ако ти стиска... :) :) :)   Другото е родителски егоизъм спрямо децата.
Би ли пояснила какво визираш под "друго"?

Имам предвид да останеш в България, или където и да си, а да пратиш непълнолетното си дете да учи зад граница. ... Така лишаваш детето си от най-нужното му на тая възраст - семейството.... Образование реално може да получи и на по-късна възраст, детството, обаче е до определено време. Смятам, че никое ранно добито образование не е по-стойностно от детството в своето си семейство.

Раздялата, я определям като егоизъм, когато родителят реално би могъл да си намери работа и в страна с по-добро образование, но не му се напъва и влиза в дискомфорт докато се нагоди в новата среда, и решава да прати детето си само да се оправя.
:)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 18 ное 2015, 18:35
Имам предвид да останеш в България, или където и да си, а да пратиш непълнолетното си дете да учи зад граница. ... Така лишаваш детето си от най-нужното му на тая възраст - семейството.... Образование реално може да получи и на по-късна възраст, детството, обаче е до определено време. Смятам, че никое ранно добито образование не е по-стойностно от детството в своето си семейство.

Раздялата, я определям като егоизъм, когато родителят реално би могъл да си намери работа и в страна с по-добро образование, но не му се напъва и влиза в дискомфорт докато се нагоди в новата среда, и решава да прати детето си само да се оправя.
:)
Благодаря за отговора! Сега ми стана ясно какво имаш предвид. Мнението ми се покрива с твоето. Особено с частта за детството и семейството.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в чт, 19 ное 2015, 08:14
Agitak това малко прекалено ми идва да се емна да ходя някъде и да се установявам да живея. Ами представи си за едното ми дете в Швеция е най-подходящо образование; за второто в Китай а за третото в Австралия как дори да искам ще покрия?!
Децата учат и се образоват там където живеят родителите им. В пансион не бих пуснала непълнолетно дете.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Vespova в чт, 19 ное 2015, 16:38
В края на краищата си зависи от децата. Има деца, които сами искат да учат. По вашата логика половин България трябва да дойде да живее в София, защото училищата за средно образование са пълни с деца от провинцията.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: agitak в чт, 19 ное 2015, 23:21
Agitak това малко прекалено ми идва да се емна да ходя някъде и да се установявам да живея. Ами представи си за едното ми дете в Швеция е най-подходящо образование; за второто в Китай а за третото в Австралия как дори да искам ще покрия?!
Децата учат и се образоват там където живеят родителите им. В пансион не бих пуснала непълнолетно дете.

Ей, за това, в червеното иде реч! Примерите с Щвеция, Китай и Австалия за сами непълнолетни, пък на мен ми се струват в повече. :)
Написах мнението си за деца, не за над 18-годишни, за повечето от които е най-нормално да искат да живеят самостоятелно, ако ще и зад граница.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Deziderata в пт, 20 ное 2015, 12:56
Интересно ми е защо никой не коментира евентуалната езикова бариера. Нима очаквате, че дете на тази възраст може да започне гимназиален курс и да покрие изискванията редом с местните деца?
Не че не съм виждала да го правят, но с кръв, пот и сълзи се случва (въпросните деца които познавам все пак живеят със семействата си, а майките не работят, за да са на разположение на децата).

Как би се отразила такава промяна и такова бързо темпо на емоционалното здраве на децата? Кому е нужно такова бързане?

Ако става дума за пансион в България, има ли толкова добри, че да си заслужават?
Мои съученици живееха на квартира и се справяха различно- едни добре, други не издържаха психически.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в сб, 21 ное 2015, 12:33
Интересно ми е защо никой не коментира евентуалната езикова бариера. Нима очаквате, че дете на тази възраст може да започне гимназиален курс и да покрие изискванията редом с местните деца?

За каква езикова бариера иде реч, ако обучението е на английски език?!
Нали в БГ се учи английски от ДГ?!

При нас (Ирландия) няма практика за обучение в интеграционни курсове.
Има специалисти в училищата, които помагат паралелно с редовното обучение.
Изисквания като различен начин на изписване на задачи и подобни се учат с времето.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Deziderata в сб, 21 ное 2015, 14:31
Това, че от детската градина изучават език изобщо не означава, че го владеят. Нивото на обучение в основното училище не е такова, което предполага преминаване в гимназия на аглийски език. Хайде да не се лъжем.
Да, в англоезично училище ще имат ESL, но ги очаква солидна самоподготовка и много работа за да догонят връстниците си.




Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: katiABV в ср, 16 дек 2015, 18:06

Изобщо не бих го пуснала - хм, като стане пълнолетен ясно, че сам ще решава, но... като цяло не. Не бих.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: VintageBeauty в чт, 21 яну 2016, 17:31
"Супер надарено" важи за спорт, музика или друго изкуство.

Ако е просто силно в академичните дисциплини- никакъв смисъл.

а това да изучаваш чужди езици не е ли дарба? повечето родители си мислят, че децата им говорят английски с наученото в гимназията...
Дарба е.И аз я имам. :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 22 яну 2016, 01:34
Пример имам с две 13 г деца дошли от Бг в началото на учебната година (09.2015). И двете не са имали проблем с английският, първа година в secondary school (гимназия) са. Допълнително учат и испански език. Освободени са от ирландски език. На тестовете декември месец се справиха отлично.

Езикова бариера ли?!? Днешните младежи в Бг имат доста повече достъп до всякакви източници на англ.език, най-вече игри, YouTube, apps, online streaming.....за разлика от нас.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Onichka в вт, 09 фев 2016, 16:24
Категорично не, малки деца се нуждаят от родителите, от подкрепата им, прегръдка. В Русия има много военни училища, които са от 14 годишна възраст, децата живеят далеч от родителите им, израстват сами ... това много лошо се отразява върху психиката им, времето без семейството се отпечатва в съзнанието им за цял животи и не се преодолява.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 17 фев 2016, 14:05
Ако е толкова страшно, защо съществуват пансионатните училища и то доста отдавна, да не говорим, че в някои страни това е съвсем нормална практика, която е изпитана в годините като начин на обучение. Да уточня, че не говоря за военните училища.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 17 фев 2016, 15:09
Ако е толкова страшно, защо съществуват пансионатните училища и то доста отдавна, да не говорим, че в някои страни това е съвсем нормална практика, която е изпитана в годините като начин на обучение. Да уточня, че не говоря за военните училища.

Koй е казал, че е страшно? Нищо страшно няма. Ако не искаш да ти се мотае дете и да ти пречи на живота (както е с много аристократи и заети бизнесмени, на които им трябват наследници, а не деца) изпрати си детето в чужбина и от първи клас, ако искаш. Няма да умре от това :twisted:
То, като се замисли човек, какво ли му е страшното и теб да те пратят в старчески дом след време, я колко хора го правят :whistle:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 17 фев 2016, 16:01
Ако е толкова страшно, защо съществуват пансионатните училища и то доста отдавна, да не говорим, че в някои страни това е съвсем нормална практика, която е изпитана в годините като начин на обучение. Да уточня, че не говоря за военните училища.

Koй е казал, че е страшно? Нищо страшно няма. Ако не искаш да ти се мотае дете и да ти пречи на живота (както е с много аристократи и заети бизнесмени, на които им трябват наследници, а не деца) изпрати си детето в чужбина и от първи клас, ако искаш. Няма да умре от това :twisted:
То, като се замисли човек, какво ли му е страшното и теб да те пратят в старчески дом след време, я колко хора го правят :whistle:

Ако аз си избера старческия дом, нямам нищо против.  :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 17 фев 2016, 16:49
Ако аз си избера старческия дом, нямам нищо против.  :)

И с децата е така, но за да могат сами да избират първо трябва да станат на определена възраст. В по-ранна възраст родителите им ги изпращат някъде си по свое желание. Много добре схвана същината на нещата ;-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в ср, 17 фев 2016, 17:47
Да, на които му се чете ето тук http://www.boardingschoolsurvivors.co.uk/ (http://www.boardingschoolsurvivors.co.uk/) си пише за последствията вързху психиката на деца изпратени по пансионни.
За Англия е, но ще е аналогично и за Русия. А в България даже имаме/сме имали за 1годишни ясли седмични ( понеделни до събота).


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Baltazara в ср, 17 фев 2016, 21:00
Ако аз си избера старческия дом, нямам нищо против.  :)

И с децата е така, но за да могат сами да избират първо трябва да станат на определена възраст. В по-ранна възраст родителите им ги изпращат някъде си по свое желание. Много добре схвана същината на нещата ;-)

Ако си една баба с деменция и се съгласиш за дом, пак няма да е честно децата да те пратят. Аз съм мнение, че едно непълнолетно дете не може да направи такъв избор. То топърва се развива емоционално, интелектуално, сексуално. За мен това е ужасно захвърляне, по-умно там няма да стане.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 17 фев 2016, 21:04
Аз съм мнение, че едно непълнолетно дете не може да направи такъв избор. То топърва се развива емоционално, интелектуално, сексуално. За мен това е ужасно захвърляне, по-умно там няма да стане.

Не си ли личи, че и аз тази позиция защитавам? newsm78


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в ср, 17 фев 2016, 23:06
Не е честно децата да те пратят старчески дом? Сериозно? За мен не е честно като родител да се натискам да ме гледат, защото те си имат отговорност да гледат собствените си деца.

Точно сега кандидатстваме за колежи (средно), които предлагат boarding опция.
Има професии, които не са от 9 до 5. Понякога се налага.......


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 17 фев 2016, 23:10
Не е честно децата да те пратят старчески дом? Сериозно? За мен не е честно като родител да се натискам да ме гледат, защото те си имат отговорност да гледат собствените си деца.

Точно така - ти сама да отидеш е ОК, те да те изпратят там, понеже им пречиш, не е ОК.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в ср, 17 фев 2016, 23:26
ЧС, не е ОК въобще децата да ме мислят, когато остарея. Спокойно.

Темата е за образование.

Интересно ми е какво се учи по Информационни технологии в средното в БГ - компютърни умения и знания, програмиране и всичко свързано с това. Какво се случва в училище, а не извънкласните дейности?! Ако се налага ще го пратя в трета страна, за да излезе с читаво средно образование, не да се надява ICT да ги учи в университета.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: agitak в ср, 17 фев 2016, 23:43
Да, на които му се чете ето тук http://www.boardingschoolsurvivors.co.uk/ (http://www.boardingschoolsurvivors.co.uk/) си пише за последствията вързху психиката на деца изпратени по пансионни.
За Англия е, но ще е аналогично и за Русия. А в България даже имаме/сме имали за 1годишни ясли седмични ( понеделни до събота).

Седмичните ясли не съществуват за образование на децата. Те са по необходимост заради ненормиран работен ден, чести командировки и пр. Мисля, че намесата им в темата е неуместна.
Между другото, няколко месеца от живота ми съм била на седмични ясли. Вярвайте ми - не е било по желание на родителите ми, макар и още по соц. времената.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 18 фев 2016, 09:01
Интересно ми е какво се учи по Информационни технологии в средното в БГ - компютърни умения и знания, програмиране и всичко свързано с това. Какво се случва в училище, а не извънкласните дейности?! Ако се налага ще го пратя в трета страна, за да излезе с читаво средно образование, не да се надява ICT да ги учи в университета.

Защо мислиш, че в чужбина всички училища дават някакво топ образование? Нима там няма немотивирани и неискащи да учат? И там, както и тук, си има добри и слаби училища. И там има училища с различен профил - НГДЕК например може да е много добро училище, но няма да научи детето ти да програмира. Което ще рече, че дали в чужбина, дали у нас все ще трябва да търсиш добро училище с желания профил. А подбрани училища с високо ниво има и в България и не съм забелязала техните випускници да имат проблем после в университетите в чужбина. Както съм казвала и по-напред в темата, ако от едно нашенско училище детето ти може да влезе в произволен топ университет в чужбина и да няма проблем със следването там, то жертвата да изпращаш детето си в чужбинска гимназия не си струва.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 18 фев 2016, 12:03
Черна станция, питам КАКВО се учи. Коментарите ти КЪДЕ не ме интересуват.
В Ирландия няма училища с различен профил.
Зависи от резултатите на децата от Leaving Certificate дали са топ или не.
Но не учат почти нищо свързано с ИТ. Питам как е в БГ.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 18 фев 2016, 12:30
Черна станция, питам КАКВО се учи. Коментарите ти КЪДЕ не ме интересуват.
В Ирландия няма училища с различен профил.
Зависи от резултатите на децата от Leaving Certificate дали са топ или не.
Но не учат почти нищо свързано с ИТ. Питам как е в БГ.

Да, ама в България поне, КАКВО е в пряка връзка с КЪДЕ. В МГ учат едно, в някое провинциално училище учат друго. На едното място програмират, на другото се учат как се пуска компютърът. В НГДЕК също май не програмират, обаче има специализирани училища като ТУЕС и какво друго там беше, където ИТ им е специалност и предполагам нещата се учат интензивно. Има училища със счетоводен профил, където се предполага да изучават различни ERP и счетоводни програми...
Та не можеш да се абстрахираш от КЪДЕ, ако искаш нещо конкретно, защото като цяло програмистки умения на високо ниво в училище не се учат по простата причина, че учебната програма не може да изисква нещо, което не е по силите и интереса на повечето деца. Предполагам, че във всички страни е така.




Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: nevelilka в чт, 18 фев 2016, 12:43
Както съм казвала и по-напред в темата, ако от едно нашенско училище детето ти може да влезе в произволен топ университет в чужбина и да няма проблем със следването там, то жертвата да изпращаш детето си в чужбинска гимназия не си струва.

Колко са децата, които успяват да влязат в  произволен топ университет в чужбина, ако не са свръхнадарени.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 18 фев 2016, 12:58
Колко са децата, които успяват да влязат в  произволен топ университет в чужбина, ако не са свръхнадарени.

А колко от учещите в чужбина успяват? Все същото е навсякъде - влизат надарените и подготвените. Да не би всеки учещ в Англия влиза в Оксбридж? Или всеки учещ в САЩ влиза в Харвард? И там в тези университети влизат 1% от децата. Защо мислиш, че ако някое дете няма капацитет да влезе в топ гимназия в България, ще успее да влезе в този 1% от чужбина?
Това, което аз казвам е, че едно умно и амбициозно дете може да влезе навсякъде и след българска гимназия (добра естествено). А ако няма данни и чужбината няма да помогне - то от всяко дърво свирка не става и това важи по целия свят. 

П.П. Децата от АК, НЕГ, СМГ масово влизат в добри и топ университети. Както се каза в някои репортажи от последно време, към 15 деца от СМГ вече имат покани от Оксфорд и Кеймбридж. А още не са почнали да идват поканите от САЩ. Та определено над 10% от СМГ-ейци влизат в наистина топ унита. Пък покани от университети от втория ешалон в УК и САЩ  ( което пак си е в десятката или двадесетицата) имат сигурно половината деца от това училище.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 18 фев 2016, 13:02
Трети опит. В store.bg излиза учебник Информационни технологии от 1ви до 11ти клас.
Питам в най-обикновено средно училище какво се учи по този предмет, видях съдържанието.
Хубаво е родители да споделят - доволни ли са, не са ли...какво са научили децата им.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в чт, 18 фев 2016, 13:10
Разбира се, че в нашите условия има пряка зависимост между какво и къде. Просто системите са различни. Училищата са разделени на математически, хуманитарни, езикови, професионални... И не може да се очаква децата в  примерно добра езикова гимназия да са на нивото на тези  в професионална гимназия със специалности Компютърни мрежи и Системно програмиране, която е под опеката на ТУ.  Дъщеря ми следва Информатика в чужбина. Наблюденията й са същите и за местните. Едни програмират от малки (точно както и тук), други са голи и боси (точно както е тук). Да не говорим, че в различните немски провинции се учи по различни системи, различни учебници... Каква е гаранцията, че училият в една  топ гимназия в Саксония примерно ще е подготвен добре за следването и изскванията на добър университет в Бавария?

Иначе по въпроса - не знам дали дъщеря ми е била доволна от учебника по Информционни или не.  Информационните технологии и Информатика според бг програмите са два отделни предмета. Беше в езикова с профил Математика и информатика. В часовете по информатика програмираха определено. Сега в унито се чувства прилично подготвена що се отнася примерно до C, но не и за JAVA, която не е разглеждана в училище въобще. В подобна позиция са и много немци, за които се предполага, че трябва да са на ниво, нали...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: campanilla в чт, 18 фев 2016, 13:11
Ами това зависи на първо място от това, дали детето ми има увереност да бъде самостоятелно в среда на пансион/общежитие.
Ако знам, че училището покрива критерия ни за даващо добро образование, че е място, където ще му отвори мирогледа към света и финансовите условия са ни по силите, аз бих предприела и такава стъпка.
Преди време родителите са обмисляли предимно с оглед на висшето образование, защото основното и средното са покривали приетите стандарти за подготовка, а по-добрия успех на детето е зависел най-вече от него самото и общо взето родителското насърчаване то да бъде по-усърдно в ученето. А за университет, ако си от малък град си се знае, че детето ти ще се отдели най-малкото към по-голям, а в някои случаи и в чуждестранен. Към днешна дата обаче нещата са много различни и масово деца излизат неграмотни и сричащи от средното образование. Без изградени навици за самодисциплина, без обща култура, без усещане, че образованието е стъпката за тяхното по-добро бъдеще. Такива деца обикновено нямат дори интерес към продължаване на обучението си. А образователната ни система много пъти гледа да се адаптира към тази действителност и прави промени в образователния план и снижава стандарта. Съкращават се дисциплини, материали, специалности, все неща, които обаче се отразява и на другите деца, които въпреки всичко са имали мотивацията . Ако виждам, че детето ми има потенциал, които няма да успее да развие, бих потърсила варианти за да получи онова, което му е нужно - било то в етап гимназия или висше.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в чт, 18 фев 2016, 15:22
Трети опит. В store.bg излиза учебник Информационни технологии от 1ви до 11ти клас.
Питам в най-обикновено средно училище какво се учи по този предмет, видях съдържанието.
Хубаво е родители да споделят - доволни ли са, не са ли...какво са научили децата им.



Питай Лиляна. Мисля, че тя това преподава, но не съм сигурна.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в чт, 18 фев 2016, 15:32
Имам чувството, че у нас като цяло отдавна липсва правилното отношение към значението на образованието. Нито формалното, нито неформалното успяват да дадат нужната подготовка. В крайна сметка не е важно дали образованието ще е в България, Англия, Франция, САЩ, колкото мястото да развива качествата и  уменията.  


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 18 фев 2016, 15:38
Точно Лиляна ли? Ако исках, щях! :mrgreen:

Явно родителите не се интересуват с какви компютърни умения излизат децата им и се вливат на трудовия пазар. Всичко е заради оценките, знанията не са важни. А това, че масово дори текстът на дипломата си работа в университета не могат да форматират самостоятелно, никому не е грижа. То дипломи се купуват, едва ли това е толкова важно.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 18 фев 2016, 15:50
Явно родителите не се интересуват с какви компютърни умения излизат децата им и се вливат на трудовия пазар. Всичко е заради оценките, знанията не са важни. А това, че масово дори текстът на дипломата си работа в университета не могат да форматират самостоятелно, никому не е грижа. То дипломи се купуват, едва ли това е толкова важно.

Това мнение е пълен булшит и не почива на никаква реална основа :naughty:
Да, аз не се интересувам какво пише в учебника по ИТ на детето ми, защото той ни е абсолютно ненужен, също както и учебникът по английски език. И по двата предмета децата (повечето от нашето училище, в това число и моето) са много по-напред от изискванията на учебната програма и не ползват тези учебници. Та защо да се интересувам тогава?

П.П.
С форматиране на текст децата се справят още в основното училище, а които не са се научили и като студенти не биха се научили при никоя програма. Затова ти написах съвсем ясно - в България има различни училища и в тях се набляга на различни неща. Но ти държиш да ти се даде някакъв конкретен отговор за някакво имагинерно средно училище. Ми няма такова. Ако искаш добро ИТ образование си избираш съответното училище. Много други деца/родители не искат това и ще се сърдят, ако им го натрапят.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 18 фев 2016, 15:54
Изводът е, че нещата не са се променили много с времето.
Иначе си разгледах ДОИ подробно. Благодаря на всички отговорили.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в чт, 18 фев 2016, 17:07
Защо  се сравнява ситемата на образование у нас и в чужбина, като според мен въпросът е  друг.
Не става въпрос принципно за пансионатните училища, а за реномирани такива, в които също се влиза с изпит и само парите не са определящи. 


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 18 фев 2016, 17:43
Защо  се сравнява ситемата на образование у нас и в чужбина, като според мен въпросът е  друг.
Не става въпрос принципно за пансионатните училища, а за реномирани такива, в които също се влиза с изпит и само парите не са определящи. 

С каквото и да се влиза, ти пак ще се отделиш рано-рано от детето си. Няма ли да ти липсва?  Кога ще се усетиш майка? После като стане студент ли? Или като си има свое семейство? Това е главното ми възражение и го подкрепям с довода, че не си струва, защото и без да се лишаваш от общуване с детето си то може да постигне същата цел - добър университет. При това с доста по-малко пари, защото таксите за добрите бординг училища са доста по-високи от таксите за университети. В края на краищата ако детето е толкова добро, че може да се справи с изпита за такова реномирано училище, то ще може да се справи и с изпита за влизане в добро българско училище и после да си извоюва и прием в топ университет.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в чт, 18 фев 2016, 18:12
С каквото и да се влиза, ти пак ще се отделиш рано-рано от детето си. Няма ли да ти липсва?  Кога ще се усетиш майка? После като стане студент ли? Или като си има свое семейство? Това е главното ми възражение и го подкрепям с довода, че не си струва, защото и без да се лишаваш от общуване с детето си то може да постигне същата цел - добър университет. При това с доста по-малко пари, защото таксите за добрите бординг училища са доста по-високи от таксите за университети. В края на краищата ако детето е толкова добро, че може да се справи с изпита за такова реномирано училище, то ще може да се справи и с изпита за влизане в добро българско училище и после да си извоюва и прием в топ университет.
Искам да съм стоножка, за да мога със 100 ръце да се подпиша под този пост.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 18 фев 2016, 18:17
С каквото и да се влиза, ти пак ще се отделиш рано-рано от детето си. Няма ли да ти липсва?  Кога ще се усетиш майка? После като стане студент ли? Или като си има свое семейство? Това е главното ми възражение и го подкрепям с довода, че не си струва, защото и без да се лишаваш от общуване с детето си то може да постигне същата цел - добър университет. При това с доста по-малко пари, защото таксите за добрите бординг училища са доста по-високи от таксите за университети. В края на краищата ако детето е толкова добро, че може да се справи с изпита за такова реномирано училище, то ще може да се справи и с изпита за влизане в добро българско училище и после да си извоюва и прием в топ университет.
Искам да съм стоножка, за да мога със 100 ръце да се подпиша под този пост.
И аз.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 18 фев 2016, 22:42
Няма пансионни училища в БГ, няма опит с тях и традиции. Напоследък родителите се насочват към тях, ако могат да си го позволят финансово, иначе нямаше да има организирани изложения в големите градове.

Определението "реномирани училища" в БГ си е tricky option. И то заради средата.
Надявах се, че с развитието на новите технологии, с обновяването на базата на много от училищата, нещата са се променили и се учи по-задълбочено ИТ. Явно съм се объркала.

При нас в средното се излиза със сертификат, тук (http://www.ecdl.org/programmes/ecdl_icdl) могат да се видят модулите.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Дидева в чт, 18 фев 2016, 22:49
Определението "реномирани училища" в БГ си е tricky option. И то заради средата.
Надявах се, че с развитието на новите технологии, с обновяването на базата на много от училищата, нещата са се променили и се учи по-задълбочено ИТ. Явно съм се объркала.

При нас в средното се излиза със сертификат, тук (http://www.ecdl.org/programmes/ecdl_icdl) могат да се видят модулите.
Вероятно страдам от липса на въображение, но каква е връзката на това мнение с първоначалната идея на темата?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 18 фев 2016, 23:04
Няма пансионни училища в БГ, няма опит с тях и традиции. Напоследък родителите се насочват към тях, ако могат да си го позволят финансово, иначе нямаше да има организирани изложения в големите градове.

Определението "реномирани училища" в БГ си е tricky option. И то заради средата.
Надявах се, че с развитието на новите технологии, с обновяването на базата на много от училищата, нещата са се променили и се учи по-задълбочено ИТ. Явно съм се объркала.

1. Към пансиони в чужбина се насочват най-вече деца със скромни възможности, но с богати родители. Те не са успели да се класират за добро училище тук и родителите им се надяват, че "там" ще налеят мозък в главите на децата им и ще ги вкарат в правия път. В интерес на истината често има такъв ефект заради строгия режим и откъсването от лошата среда у дома. Но не съм чула някой да има дете с изявени успехи и да го изпратят в пансион в чужбина.

2. Какво и е на средата на реномираните училища в България?  newsm78

3. Всъщност какво очакваш да се учи по ИТ? Не ми стана ясно какво ще е това, дето да е по силите на всички деца? И не пропускай, че у нас има две различни дисциплини - ИТ и Информатика и във всяка се учат различни неща. Та напиши все пак според теб какво трябва да учи всеки един гимназист в България?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 19 фев 2016, 12:08
Писала съм в/у стар пост.

2. За мен лично агресията - скрита и явна: от ежедневието, новините и "звездите" от малкия екран до начина на писане тук.

3. Да учат html&css, да обработват графики, да правят анимации и да могат да снимат и обработват видео/аудио със софтуер + продуктите на MS Office. Аз говоря само за Информационни технологии, а не за по-специализираното Информатика.

Тук и в Англия учат Scratch от 5ти клас в училище, но и 8-годишно се справи без проблем като посещаваше следобедно занимание и му е скучно. В БГ има такава общност, но не е част от учебната програма.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 19 фев 2016, 12:33

2. За мен лично агресията - скрита и явна: от ежедневието, новините и "звездите" от малкия екран до начина на писане тук.

3. Да учат html&css, да обработват графики, да правят анимации и да могат да снимат и обработват видео/аудио със софтуер + продуктите на MS Office. Аз говоря само за Информационни технологии, а не за по-специализираното Информатика.

Тази агресия се преекспонира. При детето ми например агресия не е имало, даже бях доста изненадана, че деца от различни випуски общуват доста конструктивно и свободно, без "зайците" да бъдат потискани по някакъв начин. Естествено, в кварталните училища може да е различно, но се съмнявам и там да е като в каубойска кръчма от филмите :mrgreen:

Защо си мислиш, че на масата деца това ще им бъде полезно и интересно? Според мен за 5-10% от децата ще е така, точно както е и с чуждите езици. Няма как да бъде масова практика такова обучение, защото просто не е реалистично. Тези пък, които се интересуват има къде да се учат.

П.П. Къде си писала по първия ми въпрос не мога да открия.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 19 фев 2016, 13:00
Хич не бих казала, че се преекспонира агресията.

Нали ИТ беше въведен като част от учебната програма от 5ти клас нагоре, гледам писмо на МОН от 2007 г? Какво значи "няма как да бъде масова практика такова обучение"? Нещо не ми се вързва.

Не съм писала по първа точка. Не мога да имам мнение по нещо, което ми е непознато. Само виждам как всяка година все повече реклама има относно подобни изложения за образование извън страната.
Децата, които познавам на възраст за средно образование са в АК.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в пт, 19 фев 2016, 13:14
При голямото дете имаше агресия не малка в периода V-VІІ клас. Преди това и сега, в гимназията, за нищо такова не се чува, слава Богу.
При малкото дете в класа няма оплаквания. Понякога някой по- голям се прави на интересен, но поне моят до момента не ми се е жалвал за лични някакви сериозни отношения.
Дано да няма и занапред.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 19 фев 2016, 13:23
Хич не бих казала, че се преекспонира агресията.

Нали ИТ беше въведен като част от учебната програма от 5ти клас нагоре, гледам писмо на МОН от 2007 г? Какво значи "няма как да бъде масова практика такова обучение"? Нещо не ми се вързва.

Не съм писала по първа точка. Не мога да имам мнение по нещо, което ми е непознато. Само виждам как всяка година все повече реклама има относно подобни изложения за образование извън страната.
Децата, които познавам на възраст за средно образование са в АК.

Значи хем не ти е познато, хем имаш мнение за агресията?


ИТ е въведено, но в масовия случай целта е да се научат децата да си създадат файл, да напишат и форматират нещо на уърд, евентуално да поназнайват ексел и някои други офисни приложения. За повече няма мерак сред учениците и не става. Влекат ги игрички и ФБ. А ти описваш нещо на доста по-високо ниво, което няма как да стане. Впрочем  да създавам анимации, да обработвам изображения или пък да правя сайтове и на мен никога не ми се е  налагало, макар да имам добра кариера и контакти извън страната. Та защо казваш това щяло било да е жизнено необходимо за масата, която не може да напише две изречения без няколко грешки?


Чак пък толкз реклами не виждам. Има изложения веднъж-дваж годишно, които предполагам са част от по-голям тур из цяла Европа. И някакъв пазар може и да има за пансиони - все пак родители с пари и с деца без особени успехи в науките има немалко, но съвсем не е масово явление, особено в ранна детска възраст. След 16 години може би са повечето мераклии.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 19 фев 2016, 13:33
Агресията се усеща и на хиляди км. Като четеш новини, като гледаш БГ ТВ или слушаш радио, като видиш новодошъл нашенец. Тук, в този форума, се вихри с пълна сила.

ЧС, аз и ти сме завършили преди повече от 15 г. Нещата се промениха.
Логично е, че щом е въведено като част от учебната програма, сигурно има причина.




Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: liliberta в пт, 19 фев 2016, 14:28
За жалост агресия има в училищата, не знам дали е постоянна практика или са изолирани случаи, но медиите ни заливат с такава информация. Лошото е, че родители са агресивни  към учителите и то пред децата, какъв пример е това!? Аз имам бебе и се моля докато порасне нещата да са се променили, защото иначе, само терминал 2 е решение...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 19 фев 2016, 19:15
Ох, леле боже, хайде изнасяйте се към тоя терминал, само спрете да говорите небивалици и да се оплаквате. Ще се "спасите" в Чужбината и от агресия, и от ИТ неграмотни в начално образование клети деца и от всички подобни нещастия.
Сутринта чух едно изказване на някакъв журналист, много ми импонира - няма какво да се чудим, че чехите например са по-напред от нас - те се подкрепят, харесват се, харесва им да живеят заедно и си го правят така, че да им е добре. А тук, всеки на който нещо не му изнася - фръц, аз пък си отивам! Ми, хубаво отивай си.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 19 фев 2016, 21:42
Панацея е Терминал 2 явно, Кафе с мед. :mrgreen: Оттатък, в белия свят, ще ги чакат непременно училища без агресия, с малки генийчета, до едно закърмени от яслата с програмиране.... ;-) Всичко там е цветя и рози. Защо ли тогава важна тема за обсъждане там е така нареченият училищен Mobbing - това остава загадка. Едва ли ще да е, защото го има и там, нееее.  ;-) Дано знаещите споделят къде  е скрит ключът от бараката... A дотогава малко статистика, още от 2009. Предвид променящия се облик на Европа, подозирам, че процентите към днешна дата вече са и по-високи:

http://www.welt.de/politik/article3933564/Fast-jeder-dritte-Schueler-war-schon-Mobbing-Opfer.html



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в нд, 21 фев 2016, 00:00
Помня темата на Кафе с мед - Живот на село или Живот извън града, нещо подобно беше. Даже писах в нея да не се прибира. ;-)

liliberta, същото усещане имах и аз .....и издържах до 3та група в ДГ.

Разрових се из тукашните форуми за мнения за пансионните училища. Повечето мнения са положителни, което не очаквах да си призная - много приятели, страхотни спомени, придобит опит, носталгията е била само в началото. Имаше мнения на родители, които са завършили такъв вид училище и желаят да запишат децата си пак в пансион.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в нд, 21 фев 2016, 11:08
Като слушам половинката и старите му дружки, когато се съберат на пийване, прави ми впечатление, че имат страхотни спомени даже и за казармата и говорят с умиление за нея :twisted: Та не вярвай много на стари спомени, защото това е свойство на човешката памет/психика - лошото се забравя и в спомените остава хубавото и колкото повече време минава, толкова повече се идеализира миналото и се оцветява все по-розово :mrgreen: Положителни спомени в нета ще намериш и за социализма, и за бригадите, и за какво ли не :whistle:
И да се върна на спомените на половинката - забелязвам, че който се е прекарал с нещо (конкретно който е бил войник) после става много пламенен защитник на тази институция и радетел и другите след него да опитат от прелестите и, та да не е само той минал се :35:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 21 фев 2016, 18:48
Точно за казармата се сетих, четейки поста на Нем :lol:. Черна станция е написала всичко, каквото мисля и аз.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в нд, 21 фев 2016, 20:39
Живот в пансион и казарма се случват в различни години и от там и възприятията са различни. Едно е да си на 13 на един акъл, друго на 18.

Вие сте с момичета, но аз съм с две момчета и нямам нищо против да ги извадя за 6 месеца от зоната им на комфорт след 18 г възраст. И ММ е бил в казарма, не пази добри спомени. Но е оценил уроците, които е научил, изваждайки го от обичайната му среда.

...My daughter can't wait to get into school in the mornings and hate's getting school holidays, thats how much she love's the school...

Тук всеки колеж се оказва, че има boarding опция.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в нд, 21 фев 2016, 20:44
Малко уточнение - ти какви форуми четеш все пак? Дали четеш английски форуми, където пишат англичани, чиито деца учат в английски пансиони? Или четеш форуми, където пиша българи, изпратили невръстните си деца в английски пансиони? Според мен има много съществена разлика и не е зле да поясниш.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в нд, 21 фев 2016, 21:41
За Бога! Какво е това дете, което мрази ваканциите?! :thinking: Много вживяване, много преиграване!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 21 фев 2016, 21:54
За Бога! Какво е това дете, което мрази ваканциите?! :thinking: Много вживяване, много преиграване!
Много мъка - ако е истина. Трябва да си доста шантав, за да напишеш във форум, как детето ти не понася ваканциите, когато трябва да е вкъщи. Дано да е само заради рекламата.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в нд, 21 фев 2016, 22:02
Хм. Не съм чела английски форуми, трябва ли?!

Ирландските чета.

Имаше и един баща, който се тръшкаше, че ако имал достатъчно пари щял да прати дъщерите си в пансион, но за съжаление нямал.

Не знам колко е шантово, но благодарение на тази тема се порових и научих много любопитни неща за пансионите в Ирландия - традиции и закономерности. ;-)

http://stcolumbas.ie/pages/boarding-and-day/ (http://stcolumbas.ie/pages/boarding-and-day/)
Ние идваме от съвсем друг свят.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в нд, 21 фев 2016, 22:06
Много мъка - ако е истина. Трябва да си доста шантав, за да напишеш във форум, как детето ти не понася ваканциите, когато трябва да е вкъщи. Дано да е само заради рекламата.
Да погледнем на казуса от друг ъгъл- явно в дома на това дете е кофти, щом предпочита училището. :mrgreen:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в нд, 21 фев 2016, 22:09

Да погледнем на казуса от друг ъгъл- явно в дома на това дете е кофти, щом предпочита училището. :mrgreen:
Не исках да го напиша, но няма какво друго да си каже човек. Последната ми мисъл ще е, че училището е перфектно и затова го предпочита пред родния си дом.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: lorenca в нд, 21 фев 2016, 22:12
Много мъка - ако е истина. Трябва да си доста шантав, за да напишеш във форум, как детето ти не понася ваканциите, когато трябва да е вкъщи. Дано да е само заради рекламата.
Да погледнем на казуса от друг ъгъл- явно в дома на това дете е кофти, щом предпочита училището. :mrgreen:
Абсолютно. Сетих се за нашите осмокласници в други градове. Едно дете беше казало, че се радва, че се отделя от семейството си   :oops:. Но пък и това не е равносилно на "мразя ваканциите"  :lol:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в нд, 21 фев 2016, 22:12
Да погледнем на казуса от друг ъгъл- явно в дома на това дете е кофти, щом предпочита училището. :mrgreen:

Ми щом родителите му мечтаят да го разкарат в пансион как очакваш да му е вкъщи? Все пак, ако човек смята детето си за досаден квартирант вкъщи, пречещ му да си гледа кефа, пансионът е много добро решение, нали? :twisted: Смея да кажа, че тогава и за детето е разбираемо да не обича ваканциите. Това много ми напомня за Хари Потър впрочем - и той хич не обича да се прибира у дома си през ваканциите :35: Дали тази литературна ситуация не е почерпена от реалността в Британия?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в нд, 21 фев 2016, 22:15
Това много ми напомня за Хари Потър впрочем - и той хич не обича да се прибира у дома си през ваканциите :35: Дали тази литературна ситуация не е почерпена от реалността в Британия?

Допълних линк по-горе. С тези манти точно за Хари Потър се сетих. 8)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в нд, 21 фев 2016, 22:24
Дали тази литературна ситуация не е почерпена от реалността в Британия?
Най-вероятно. Но колко по-добре звучи да кажеш, че пансионът е така прекрасен, че дето мрази да се прибира у дома, вместо, че домът е така ужасен, че детето предпочита пансиона пред него.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Дидева в нд, 21 фев 2016, 22:30
Сетих се за нашите осмокласници в други градове. Едно дете беше казало, че се радва, че се отделя от семейството си   :oops:. Но пък и това не е равносилно на "мразя ваканциите"  :lol:
О, със сигурност не мразят ваканциите.  :D
И ученето в друг град не означава непременно, че родителите мечтаят да си разкарат децата в пансион или на общежитие. Просто понякога това се оказва най-добрата възможност.
Но, ако трябва да съм честна, сравнително от скоро мисля така.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: lorenca в нд, 21 фев 2016, 23:33
Да, възможност, а понякога е по-малкото зло. Случаи много.
Преди години - изпратено дете след 4 клас, за да го вкарат (другите) в правия път.
Днес вече някои ги "изпращат" (с обясняване отрано и съгласие/ желание на детето) в чужбина след 7 клас с идеята за по-добрите възможности и излизане отрано от обстоятелствата на страната ни...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в вт, 23 фев 2016, 11:17
Повечето спорове май се въртят около това дали има в България има възможност за добро образование, дали едно елитно българско училище може да е равностойно на едно елитно училище в чужбина. А не дали родителя би предприел стъпка, включваща и частична раздяла, в името на максимално доброто образование, което би могъл да осигури.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в вт, 23 фев 2016, 11:48
Повечето спорове май се въртят около това дали има в България има възможност за добро образование, дали едно елитно българско училище може да е равностойно на едно елитно училище в чужбина. А не дали родителя би предприел стъпка, включваща и частична раздяла, в името на максимално доброто образование, което би могъл да осигури.

Те нещата са свързани. Ако тук има добри училища, то не си струва жертвата. Ако няма, вече е друга работа. Значи първият въпрос е "Може ли и в България да се получи достатъчно добро образование?" Ако се окаже, че няма е едно, но ако има е друго.
Освен това за мен търсенето на "максимално добро" образование в ранна възраст няма много смисъл. Смисъл има търсенето на "достатъчно добро" образование, което да позволи на децата да бъдат приети за студенти където искат. След това в университета всички ще надграждат еднакво и ще се изравнят. Вече стремежът за максимално добър университет има смисъл, защото определя бъдещата работа, но максимално добра гимназия не си струва жертвите заради дребните предимства пред достатъчно добрата.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: nevelilka в ср, 24 фев 2016, 15:38
И на мен не ми харесва  да се отделят децата ни отрано , но ми обясниха, че още по време на ученето ги срещали с определени университети и имало значение на кое у-ще си възпитаник, т.е. деца с еднакво ниво, но едното завършило въпросния колеж, а другото идващо от друг, това с колежа било с предимство.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 24 фев 2016, 15:48
И на мен не ми харесва  да се отделят децата ни отрано , но ми обясниха, че още по време на ученето ги срещали с определени университети и имало значение на кое у-ще си възпитаник, т.е. деца с еднакво ниво, но едното завършило въпросния колеж, а другото идващо от друг, това с колежа било с предимство.
Много важно.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 24 фев 2016, 15:49
И на мен не ми харесва  да се отделят децата ни отрано , но ми обясниха, че още по време на ученето ги срещали с определени университети и имало значение на кое у-ще си възпитаник, т.е. деца с еднакво ниво, но едното завършило въпросния колеж, а другото идващо от друг, това с колежа било с предимство.

Всеки си хвали стоката ;-) Имаш ли доказателства, че целия набор, или 80%, или даже 50% от това специално училище ги приемат в Оксбридж? А ако нямаш такова, значи си е до дете :whistle: А пък щом си е до дете значи и от другаде става :D Но това си е мое мнение де, всеки има право да вярва каквото иска и да пробва каквото иска. Темата е нещо като въпрос за моето мнение и затова си го излагам. Не мога да казвам обаче кой какво да прави :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в ср, 24 фев 2016, 16:46
И на мен не ми харесва  да се отделят децата ни отрано , но ми обясниха, че още по време на ученето ги срещали с определени университети и имало значение на кое у-ще си възпитаник, т.е. деца с еднакво ниво, но едното завършило въпросния колеж, а другото идващо от друг, това с колежа било с предимство.

Всеки си хвали стоката ;-) Имаш ли доказателства, че целия набор, или 80%, или даже 50% от това специално училище ги приемат в Оксбридж? А ако нямаш такова, значи си е до дете :whistle: А пък щом си е до дете значи и от другаде става :D Но това си е мое мнение де, всеки има право да вярва каквото иска и да пробва каквото иска. Темата е нещо като въпрос за моето мнение и затова си го излагам. Не мога да казвам обаче кой какво да прави :peace:

И какво ако не е Оксбридж? Имам много познати завършили университети различни от Оксбридж и въпреки това реализирани прекрасно. Защо пък трябва да е Оксбридж? Ще рече, че тук пишат от херцог нагоре....


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 24 фев 2016, 16:48
Софи, ти да не би да обърка форума :mrgreen:. Естествено, тука сме само мами на принцове и принцеси, съответно кралици.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 24 фев 2016, 16:59
И какво ако не е Оксбридж? Имам много познати завършили университети различни от Оксбридж и въпреки това реализирани прекрасно. Защо пък трябва да е Оксбридж? Ще рече, че тук пишат от херцог нагоре....

Нищо естествено :peace: Но нали уж жертвата да се разделиш от детето си била за да получи то най-доброто. Затова писах за Оксбридж. И нали супер училищата така се рекламирали, че едва ли не гаранция дават за топ университет. А то ако е за обикновен университет защо тогава да се ручат жабета? Това ми беше идеята, не че някой се е залетял баш за Оксбридж :D

Цитат
Софи, ти да не би да обърка форума Mr. Green. Естествено, тука сме само мами на принцове и принцеси, съответно кралици.

То Оксбридж е за тежък труд и чанч, не за принцеси и принцове. Последните го дават по-ларж и учат разни истории на изкуствата :mrgreen:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: FBID100008260838544 в ср, 24 фев 2016, 19:14
В Оксбридж да не би да не учат история на изкуствата? И какво разбираш под обикновен университет? Такъв, в който учат студенти, които не страдат от божествен синдром? Оксбридж не е гаранция за светло бъдеще, за нищо не е гаранция.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 24 фев 2016, 19:42
В Оксбридж да не би да не учат история на изкуствата? И какво разбираш под обикновен университет? Такъв, в който учат студенти, които не страдат от божествен синдром? Оксбридж не е гаранция за светло бъдеще, за нищо не е гаранция.

- Да, учат. Тук допуснах небрежност и не уточних добре.
- Под обикновен разбирам такъв, който е извън топ 20 в класациите.
- Божественият синдром няма нищо общо - в добрите университети цедката е ситна и се влиза трудно и с качества, а не с напомпано самочувствие.
- Някъде да съм писала нещо за гаранции??? В живота няма гаранции, има само шансове и някъде те са по-добри, другаде по-лоши, но накрая всичко си зависи и от човека. Обаче няма лошо да се набуташ там, където шансовете са по-добри, нали? ;-)

П.П. Аз не съм маниачка на Оксбридж, просто пиша в тон с темата, а идеята на темата, ако не се лъжа е, че пансионите дават някакви супер предимства за влизане в топ университет и затова си струвало децата да се отделят от семействата. При това положение за какво да пиша, за някой селски университет, където трябва да внимаваш да не минаваш покрай него, че току виж те приели ли? :35: Ако говорим за такива не ти трябва не само пансион, ами и българска добра гимназия.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: FBID100008260838544 в ср, 24 фев 2016, 20:41
Според написаното от теб излиза, че 22-рия университет в някоя си там класация, дава по-малки шансовете от 15-тия. Да, ама в различните класации, различни университети са в топ 20. Една година един е 10-ти, следващата може да се "срине" до 23-то място например, а нищо в него не се е променило – интервюираните студенти са различни само. Човешкият фактор е определящ при тези класации, та няма как да са обективни. Тогава какво правим? Мога да ти дам и няколко примера на наистина успели хора, без да са завършили даже "обикновен университет", ама и ти си ги знаеш.
Какво си струва и какво не, се разбира след време. Личностните качества са определящи, а не завършените скъпи колежи и университети.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 24 фев 2016, 20:56
Нали си чувала поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Е, в много фирми посрещат по университета и за да си покажеш ума първо трябва да те допуснат вътре. Но не ми се спори за това, не е по темата.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в ср, 24 фев 2016, 21:05
ЧС е права, че в някои професии за да те допуснат на интервю е само ако си завършил определен университет и определена специалност. Имам опит и от двете страни и на интервюирания и на интервюиращия и мога да коментирам. В Англия има много сега университет които са били политехникуми.
Естествено че личностните качества са важни, но без ценз от определен университет/специалност няма да може да се видят даже.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в ср, 24 фев 2016, 21:33
ЧС е права, че в някои професии за да те допуснат на интервю е само ако си завършил определен университет и определена специалност. Имам опит и от двете страни и на интервюирания и на интервюиращия и мога да коментирам. В Англия има много сега университет които са били политехникуми.
Естествено че личностните качества са важни, но без ценз от определен университет/специалност няма да може да се видят даже.

Е, да, това е така. Мо има специалности, които осигуряват добро бъдеще, независимо къде си завършил. Например медицина.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: liliberta в чт, 25 фев 2016, 15:19
ЧС е права, че в някои професии за да те допуснат на интервю е само ако си завършил определен университет и определена специалност. Имам опит и от двете страни и на интервюирания и на интервюиращия и мога да коментирам. В Англия има много сега университет които са били политехникуми.
Естествено че личностните качества са важни, но без ценз от определен университет/специалност няма да може да се видят даже.

Е, да, това е така. Мо има специалности, които осигуряват добро бъдеще, независимо къде си завършил. Например медицина.

Особено за медицината има огромно значение къде си завършил. Близка моя роднина завърши два пъти медицина за да може да практикува в страната, в която се омъжи.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamamilk в чт, 25 фев 2016, 18:15
И на мен не ми харесва  да се отделят децата ни отрано , но ми обясниха, че още по време на ученето ги срещали с определени университети и имало значение на кое у-ще си възпитаник, т.е. деца с еднакво ниво, но едното завършило въпросния колеж, а другото идващо от друг, това с колежа било с предимство.

Всеки си хвали стоката ;-) Имаш ли доказателства, че целия набор, или 80%, или даже 50% от това специално училище ги приемат в Оксбридж? А ако нямаш такова, значи си е до дете :whistle: А пък щом си е до дете значи и от другаде става :D Но това си е мое мнение де, всеки има право да вярва каквото иска и да пробва каквото иска. Темата е нещо като въпрос за моето мнение и затова си го излагам. Не мога да казвам обаче кой какво да прави :peace:
http://www.karieri.bg/karieren_klub/novini/1120453_pet_uchilishta_dominirat_priema_za_oksford_i_keimbridj/
Това е оригиналната статия.
http://www.theguardian.com/education/2011/jul/08/university-admissions-study-oxbridge-divide
Ето го и изследването.
http://www.suttontrust.com/wp-content/uploads/2008/02/UniversityAdmissions.pdf
http://www.suttontrust.com/wp-content/uploads/2016/02/Oxbridge-Admissions-01.02.16.pdf

Май не е само до дете  ;-) У нас не е ли така?
:
Приетите българи в Оксбридж обикновено са от едни и същи училища, няма да ги казвам кои са, знаем ги. ;-) Процентът на приети е малко по-малък в сравнение с тези 5 английски училища, ама то е защото някои от нашите деца отиват в Германия, САЩ или Франция. :lol:
Иначе на въпроса от темата: не, аз не бих се разделила, ако става въпрос дете в училищна възраст да го пратя да учи в чужбина. Ако става въпрос от страната да дойде в София след 7.ми клас - ами не знам, не съм била в такава ситуация. Човек много пъти едно нещо се зарича, пък когато му дойде до главата, прави друго. :D


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 25 фев 2016, 19:04
Е сега, няма да седна да отричам, че има няколко училища с особено висок процент приети. Ама те се броят на пръстите на ръцете и там се влиза трудно ако не си от аристокрацията и бизнес елита :whistle: Колко от тук пишещите могат да вредят децата си там? Не става въпрос просто да си дадеш детето в бординг скуул и всичко да стане цветя и рози ;-) Пък и да си вредиш детето баш там срещу над 20 000 лири годишно, то дали ще е сред богопомазаните, ако не си потомствен аристократ или член на техните избрани клубове?
Ето един линк, нека погледнем страница 41, че Оскфорд ми се е забил в главата:
http://www.suttontrust.com/wp-content/uploads/2008/02/UniversityAdmissions.pdf
Училищата, вкарващи в Оксфорд по над 20 деца годишно, са таман 6 за цяла Англия. Останалите могат да се мерят със СМГ или са доста по-зле :twisted: А нали темата беше дали си струва да се ручат жабетата?

Обаче пак да кажа - всеки си решава, всеки си има свои специфични обстоятелства и аз само си изказвам мнението, което е според изгледа от моята камбанария. Не искам да убеждавам никого, че от неговата камбанария няма да е различно :peace:

П.П. У нас е до дете да се влезе в елитните училища. И като се съберат там подбрани деца после е предвидимо какво се получава. И в тези училища има парашутисти, ама не са каймакът на каймака там, нали?







Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в чт, 25 фев 2016, 21:55
ЧС добре си се ориентирала със Сътон тръст репорта. Като говорим за Охбридж тези изброени училища от които по 20% влизат са освен с пари са и селективни. Тоест на 10г възраст подбират с изпит. По-голямата част не са boarding а са дневни училища където няма как да си пратиш 10-11г дете да учи освен ако не живееш в Англия. Моят син учи в такова училище от които над 20% влизат в Охбридж. Понеже темата е пращане на деца в чужбина, малко са хората които ще имат парите а и едновременно с това умни , ранно развити деца с перфектен английски на 10г, които освен всичко друго да са и психически готови за отделяне. Не е полезно за децата да се отделят в такава ранна възраст от семейството. Ако са толкова умни след бълг гимназия пак ще влязат в Охфорд ако това е целта.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamamilk в чт, 25 фев 2016, 23:12
ЧС добре си се ориентирала със Сътон тръст репорта. Като говорим за Охбридж тези изброени училища от които по 20% влизат са освен с пари са и селективни. Тоест на 10г възраст подбират с изпит. По-голямата част не са boarding а са дневни училища където няма как да си пратиш 10-11г дете да учи освен ако не живееш в Англия. Моят син учи в такова училище от които над 20% влизат в Охбридж. Понеже темата е пращане на деца в чужбина, малко са хората които ще имат парите а и едновременно с това умни , ранно развити деца с перфектен английски на 10г, които освен всичко друго да са и психически готови за отделяне. Не е полезно за децата да се отделят в такава ранна възраст от семейството. Ако са толкова умни след бълг гимназия пак ще влязат в Охфорд ако това е целта.
newsm10
Няма какво повече да се каже. :hug:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пт, 26 фев 2016, 15:33
Стана ми интересно. Какъв е процента на възпитаници на СМГ и други елитни български училища приети в Охридж годишно?

Ако наистина се мери с първите от таблицата за Охбридж в линка , като такива училища в Англия като Westminster, St Paul's, Winchester, Eton, Perse, Royal Grammar school, etc където между 50% и 20% от учениците влизат в Охридж, ще съм много впечатлена. Някои знае ли?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 26 фев 2016, 17:10
Не знам да има такава статистика, но според мен трендът е нарастващ. Има и друго, статистиката няма да е много коректна, защото английските топучилища едва ли не "под строй" изпращат своите випускници в Оксбридж, докато българчетата се разделят на много ръкави, основно по финансови причини - оставащи тук, избиращи Германия, Австрия, Холандия, Дания, избиращи САЩ, избиращи Великобритания...
Измежду тези, избрали англоговорящи страни, пак има разделение и най-накрая кой какво ще избере зависи сигурно най-вече от финансовия аспект - докато едно следване в Оксбридж струва 9000 лири + още толкова за разходи, то едно следване в Шотландия е двойно по-евтино, а едно следване в САЩ (в най-най-университет) може да бъде и практически безплатно. Освен това споменатите британски училища изпращат своите абитуриенти във всички специалности на Оксбридж, докато тези от СМГ се целят в много тесен сегмент - математика, компютърни науки, физика и...общо взето това. Ясно е, че не може половината СМГ да ги приемат, защото това ще рече да запълнят чувствителна част от изобщо приетите да следват такива специалности :D
Но е много вероятно по брой приети да следват математика и компютърни науки СМГ да е водещо училище, поне тази година. Съдя за това по линка по-долу, който копирам от форума на СМГ:

https://news.bg/education/blestyashta-pobeda-na-matematitsite-ot-smg-oksford-ya-obyavi-za-svetoven-lider.html

Цитат
От Оксфордския университет са изпратили писмо, че СМГ може да бъде универсален сертификационен център, защото е световен лидер по брой ученици, приети в техния университет. "Там са приети най-много студенти, които са учили в едно училище - нашето СМГ", с гордост каза директорът. Той даде пример, че 11 от 156-те випусници през тази година на Столичната математическа гимназия випуск са приети в Оксфорд.

Та 11 от 156 прави 7%, но има и приети в Кеймбридж няколко деца, та малко на око според мен може да се говори за около 10% приети със сигурност. Има обаче и много добри деца, които изобщо не са кандидатствали в Оксбридж, както писах по-горе.

П.П. Такива класации са малко подвеждащи за нивото на едно училище в смисъл, че ако има много приети в Оксбридж то училището със сигурност е добро, но ако няма много приети не значи със сигурност, че е лошо. "Московското СМГ", ако мога така да ги нарека, всяка година излъчва златни медалисти от международните олимпиади и със сигурност децата им са на супер ниво, но май никой не отива в Оксбридж, а си следват в Москва по традиция. Това е само един пример за това колко опасно е да се сравнява само по един критерий :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пн, 29 фев 2016, 11:39
Впечатляващо е че СМГ-то 8% от учениците влизат да учат в Охбридж, дори и да е само за точни науки. Сигурно този процент нараства на 10%, като сложиш такива отиващи в Харвард.  
 
mamamilk  изгледах http://bnt.bg/predavanyia/mestno-vreme/kakvo-se-krie-zad-uspehite-na-va-zpitanitsite-na-smg (http://bnt.bg/predavanyia/mestno-vreme/kakvo-se-krie-zad-uspehite-na-va-zpitanitsite-na-smg). Нещото което ми направи впечатление, е че въпреки че приемат след 7-ми клас, всъщност от 5-ти клас (11-12г) започва сериозната подготовка в училището, а самите деца се готвят от 2-ри (на 8 годнини) клас по школи!
Колко е до талант или по скоро си е страхотна подгптовка и гърч за да се влезе незнам.

Истината е, че е елитно училище до което малко хора имат достъп. Същото е и в Англия с първите 30 училища (страница 39 от Сътантръст репорта от линк-а)  в страната, където 10% влизат в Охбридж. И тук малък процент от завършващите ходят към Харвард. И тук подготовката (математика и английски), за да се влезе в такова училище започва на 7г.

Разликите, както аз ги виждам са в мащаба. В СМГ с 8% учащи биха се наредили към 101 място на тези училища от линк-а, където са със същия процент приети.
Другата голяма разлика е, че тези английски училища, с 20-50% влизащи в Охбридж, освен математика и английски, учениците при влизането свирят на 1-2-3 интрументи, някои на почти професионално ниво на 11г възраст; играят спорт (поне 2) на добро/национално/обласно ниво. Нормално в АНглия за 65 милиона, България 7 милиона. Тук конкуренцията е по-голяма.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пн, 29 фев 2016, 11:51
В Eton българчета няма, доколкото знам.
Гърч, зор, напън и талант под 50%.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пн, 29 фев 2016, 11:52
Нещото което ми направи впечатление, е че въпреки че приемат след 7-ми клас, всъщност от 5-ти клас (11-12г) започва сериозната подготовка в училището, а самите деца се готвят от 2-ри (на 8 годнини) клас по школи!
Колко е до талант или по скоро си е страхотна подгптовка и гърч за да се влезе незнам.

Истината е, че е елитно училище до което малко хора имат достъп. Същото е и в Англия с първите 30 училища (страница 39 от Сътантръст репорта от линк-а)  в страната, където 10% влизат в Охбридж. И тук малък процент от завършващите ходят към Харвард. И тук подготовката (математика и английски), за да се влезе в такова училище  на 7г.

Както винаги има "и тако и вако". Някои деца се гърчат под натиск и така, добре напомпани, успяват да влязат в СМГ. За други деца школите не са гърч и насилване и те си ходят с кеф и на школи и на състезания. Общо взето насилваните деца никога не стигат до върховете в класациите и рейтингите и едва ли влизат в топ университетите. Но пак биват изтеглени от другите и накрая имат много по-добро ниво, отколкото биха имали другаде. Затова именно е и големият наплив и чанч. А ранният прием е характерна специфика на МГ-тата, защото математическото мислене започва да се развива именно някъде около 4-5 клас. Показателно е, че практически всички изявени състезатели от гимназията (9-12 клас) са били прието от 5 клас и почти няма деца, дошли от 8 клас, които да влязат в отборите.
Обаче в България не е само СМГ, а ако не се лъжа има и тридесетина други МГ-та по градовете и в тях се учи по същите програми и на база на същите принципи. Та възможности за талантливите математици има достатъчно не само в София. Ако СМГ е водеща гимназия то е защото в София има най-богат избор (милион и половина софиянци някъде все пак), но и МГ-тата от големите градове не се дават без бой.

Цитат
В Eton българчета няма, доколкото знам.
Гърч, зор, напън и талант под 50%.

Ми нали именно това дискутираме - няма смисъл от ходене в Итън, където и без това едва ли ще приемат простосмъртни българчета. А наистина талантливите българчета после ги приемат в университети и с българска гимназия и без да са плащали 6 години по 20 000 лири. Тези чужди колежи, които идват да се рекламират у нас на образоватевлните изложения, са от далеч по-нисък клас, докато на училища като Итън не им и хрумва да правят рекламни кампании в България :mrgreen:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: GI в пн, 29 фев 2016, 12:17
В Eton българчета няма, доколкото знам.

Защо да няма българчета? Там не приемат по националност. Има и българчета и китайчета и русначета и англичанчета. Ако детето ти може да им мине изпитите (първо на 10г, после на 13г), интервюто, ти имаш по 34 хиляди паунда на година да платиш и си ОК детето ти да е на пансион, защо не. Дори и степендии дават за надарени деца.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пн, 29 фев 2016, 13:07
Може. Позната кандидатстваха там от София. Финансите не бяха никакъв проблем. Сега детето учи в АК.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пн, 29 фев 2016, 13:57
Може. Позната кандидатстваха там от София. Финансите не бяха никакъв проблем. Сега детето учи в АК.


Т.е. не са го приели в Итън и затова е отишло в АК? Или е учило известно време в Итън за да се подготви за влизане в АК? :mrgreen:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пн, 29 фев 2016, 14:25
Има ли значение? Желанието беше да се възползват от идеята "средно в чужбина". нали нея обсъждаме?

Сподели, че Итън не приемат нашенци ....а може и да не са успяли с изпита на 10 г.
Остана си детето в БГ и сега учи в АК. Не зная подробности, т.к. действието се развива докато аз съм на 3000 км и нямам наблюдение над детайлите.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в ср, 02 мар 2016, 17:06
Едни познати пратиха детето си след 7-клас в такова училище в чужбина. Вече две години е там и са много доволни не само от успеха и уменията, които развива, но и от промяната във възгледите му, дисциплината, интересите и въобще поведението. Училището е пансион, децата са от цяла Европа и първата година наблягали много и на английския език. Сега детето го говори напълно свободно. Тяхното мнение е, че колкото и добро училище да бяха избрали тук, не биха могли да осигурят всички тези допълващи аспекти. Нямат проблем да го посещават когато решат, то също може да пътува. Има строг контрол от възпитатели и учители, непрекъснато на родителите се изпращат всякакви доклади и информация за ежедневно случващите се неща...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Деска в ср, 02 мар 2016, 17:36
охх, с тоз "строг контрол" са в такава мъгла ,но хайде да замълча ,че са ни близки децата!  ;-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 02 мар 2016, 20:56
Едни познати пратиха детето си след 7-клас в такова училище в чужбина. Вече две години е там и са много доволни не само от успеха и уменията, които развива, но и от промяната във възгледите му, дисциплината, интересите и въобще поведението.
Колко жалко, че семейството на това дете се е оказало неспособно да му осигури желаните възгледи, дисциплина, интереси и поведение, че се е наложило да разчитат на институция, макар и просветна.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 03 мар 2016, 22:56
Точно така е - прехвърляне на отговорността по възпитание, "строг контрол" и формиране на ценности, на институцията. Да, лесничко е - тамън влезе в пубертета и го шиткаш в луксозното училище със строг контрол. Но после не очаквай това дете да повече твоето дете, то е на институцията, която го е отгледала и възпитала.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в вт, 08 мар 2016, 15:16
Понякога е по-добре да прехвърлиш отговорността, вместо после да си биеш главата в стената, и да се питаш какво не направих както трябва...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в вт, 08 мар 2016, 15:47
Понякога е по-добре да прехвърлиш отговорността, вместо после да си биеш главата в стената, и да се питаш какво не направих както трябва...

Може ли пример за случай, в който е наистина по-добре един съвестен и любящ родител да прехвърли отговорностите си към детето на институция, каквато и да е тя? Изключваме  евентуални сериозни здравословни проблеми, налагащи престой по болници и разбираемо прехвърляне на отговорността/надеждата за оздравяване върху лекарите.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в вт, 08 мар 2016, 16:23
Понякога е по-добре да прехвърлиш отговорността, вместо после да си биеш главата в стената, и да се питаш какво не направих както трябва...
Я направо да последваме светлия пример на The Brave New World на Олдъс Хъксли.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в вт, 08 мар 2016, 16:29
Понякога е по-добре да прехвърлиш отговорността, вместо после да си биеш главата в стената, и да се питаш какво не направих както трябва...

Може ли пример за случай, в който е наистина по-добре един съвестен и любящ родител да прехвърли отговорностите си към детето на институция, каквато и да е тя? Изключваме  евентуални сериозни здравословни проблеми, налагащи престой по болници и разбираемо прехвърляне на отговорността/надеждата за оздравяване върху лекарите.

На семейни познати, образовани и интелигентни хора, загрижени и любящи родители, детето им стана наркоман, учеше в елитно софийско у-ще.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в вт, 08 мар 2016, 16:34
На семейни познати, образовани и интелигентни хора, загрижени и любящи родители, детето им стана наркоман, учеше в елитно софийско у-ще.
Т.е. ако това дете не беше израсло в своето семейство, а в институция, не би станало наркоман според горепосочената логика?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в вт, 08 мар 2016, 16:49
На семейни познати, образовани и интелигентни хора, загрижени и любящи родители, детето им стана наркоман, учеше в елитно софийско у-ще.
Т.е. ако това дете не беше израсло в своето семейство, а в институция, не би станало наркоман според горепосочената логика?
Т.е. ако на това дете беше различна средата извън семейството, може би нямаше да стане наркоман.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в вт, 08 мар 2016, 17:34
Т.е. ако на това дете беше различна средата извън семейството, може би нямаше да стане наркоман.
Вярно че, никой от нас не е застрахован, та да не казвам голяма дума, но ми се струва, че в този случай някъде е куцала комуникацията именно в семейството. Не зная коя елитна гимназия визираш, но в тези гимназии средата със сигурност е по-добра от тази в кварталното училище на Банишора или Обеля (извинявам се на живеещите в Банишора и Обеля, ползвам произволен пример).


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в вт, 08 мар 2016, 17:50
Хаха, мама Ивана.... извини ме за смеха, но не се въздържах. Ще ти дам контрапример с дете на познати, което до преди две години учеше в елитно британско училище със строг контрол и принципно много високи академични успехи на учащите в него. Е, закачи го този прословут контрол, но единствено и само  под формата на  безславно изгонване  от училището заради продажба на трева (редом с още един хубостник). ;-) Та гаранция Франция е това с  неоспоримите предимства на средата в такова училище...Дали ако си беше останало тук пък нямаше да се стекат по-добре нещата? Няма как да знаем, няма еднозначен отговор.

Никой не е застрахован, горе вече са го казали, но какво по-добро за едно дете на такава възраст да е около родителите си, а не да се разчита на това елитна образователна институция в чужбина да му "осигури" непременно добра среда и да го възпита - все неща, които са преди всичко задължение на родителите?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 09 мар 2016, 16:33
Сигурна съм, че има много примери за и против, затова и казах, че понякога е по-добре... Децата са различни и реагират по индивидуален начин,  няма рецепта, но това е красотата на живота. Не знам аз самата как ще реагирам, когато моето дете порасне, но не съдя хората, които са взели решение да изпратят децата си в такива училища и не го смятам за безотговорност.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 09 мар 2016, 16:36
... не съдя хората, които са взели решение да изпратят децата си в такива училища и не го смятам за безотговорност.
Нали правиш разлика между вземането на решение да изпратиш детето си в дадено училище и очакването училището да свърши работата на семейството?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в ср, 09 мар 2016, 16:40
the wishmaster
Кафе с мед  
Малко вадите думите ми от контекста, може би не съм се изразила точно. В семейството, за което говоря, родителите са добре образовани и са дали добро домашно възпитание на детето си. Не съм казвала, че детето е нямало възгледи, интереси и добро поведение или възпитание и че институцията там се е прогрижила то да добие такива. А че там, то успява видимо да ги развива и раширява, под влияние на междукултурната среда. Както и да придобива такива социални навици, каквито тук не би могло да има за пример от нашата реалност.
Бащата също е имал възможност за обучение в чужбина и със сигуност са избрали този вариант от личен опит, като по-добър за тяхното си дете. И изобщно не е свързано с неспособност или пък прехвърляне на отговорност към други хора за неговото възпитание. Ходят всяка седмица да го виждат, както и то има възможност често да се прибира. Не виждам какъв е проблема.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 09 мар 2016, 16:45
Не съм казвала, че детето е нямало възгледи, интереси и добро поведение или възпитание и че институцията там се е прогрижила то да добие такива. А че там, то успява видимо да ги развива и раширява, под влияние на междукултурната среда. Както и да придобива такива социални навици, каквито тук не би могло да има за пример от нашата реалност.

Но пишеш за "промяната във възгледите му, дисциплината, интересите и въобще поведението", т.е. неща, които докато детето е било при семейството си, не са били задоволителни и се е наложило училището да коригира. С две думи, семейството не се е справило с тези неща и се е наложило да разчита на училището. Поне така излиза от поста ти.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в ср, 09 мар 2016, 16:58
Не съм казвала, че детето е нямало възгледи, интереси и добро поведение или възпитание и че институцията там се е прогрижила то да добие такива. А че там, то успява видимо да ги развива и раширява, под влияние на междукултурната среда. Както и да придобива такива социални навици, каквито тук не би могло да има за пример от нашата реалност.

Но пишеш за "промяната във възгледите му, дисциплината, интересите и въобще поведението", т.е. неща, които докато детето е било при семейството си, не са били задоволителни и се е наложило училището да коригира. С две думи, семейството не се е справило с тези неща и се е наложило да разчита на училището. Поне така излиза от поста ти.

Промяна не означава възникване на несъществуващи. Означава разширяване, подобряване и перспективно развиващи се. Не съм казала, че училището е коригирало, а че е помогнало за по-добро развитие. Детето е получило в семейството си необходимото, но хората оформят мисленето си не само в семейството, а и от всичко обкръжаващо го.  С три думи, не се е наложило нищо, просто са доволни от избора, който са направили.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в ср, 09 мар 2016, 17:01
Според мен е наивно да се смята, че в интерактивната среда, в която живеем и се развиваме само семейството оказва влияние във формирането на възгледите, интересите и поведението ни.  


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в ср, 09 мар 2016, 17:14
Според мен е наивно да се смята, че в интерактивната среда, в която живеем и се развиваме само семейството оказва влияние във формирането на възгледите, интересите и поведението ни.  

Абсолютно. Семейството след 10 г възраст играе много малка роля. Средата е важна.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 09 мар 2016, 17:22
Според мен е наивно да се смята, че в интерактивната среда, в която живеем и се развиваме само семейството оказва влияние във формирането на възгледите, интересите и поведението ни.  

Абсолютно. Семейството след 10 г възраст играе много малка роля. Средата е важна.
Точно затова е измислен изразът "първите седем години". Ако там всичко е наред, налице е развиване и надграждане на възгледите, интересите, дисциплината. А това е много различно от промяна във възгледите, интересите и дисциплината, за която се разчита на училището.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в ср, 09 мар 2016, 18:05
А това е много различно от промяна във възгледите, интересите и дисциплината, за която се разчита на училището.

Освен първите 7 г. роля играе "С каквито се събереш, такъв ставаш".
Не опираме ли пак до средата?!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в ср, 09 мар 2016, 18:09
А това е много различно от промяна във възгледите, интересите и дисциплината, за която се разчита на училището.

Освен първите 7 г. роля играе "С каквито се събереш, такъв ставаш".
Не опираме ли пак до средата?!
Разбира се, че е много важна средата. Идеята е семейството да не очаква училището да му свърши работата. Обратното също важи.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в ср, 09 мар 2016, 18:14
Пак се започва с вечния спор "nature vs nurture". Ха дано го решите!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 09 мар 2016, 18:15
Освен първите 7 г. роля играе "С каквито се събереш, такъв ставаш".
Не опираме ли пак до средата?!

Значи пращате чаветата в Итън и те стават лордове :35: Супер далавера си е, не отричам :twisted:

Защитавате някаква снобска теза и май си вярвате, но истината е, че умните и трудолюбиви деца успяват да следват успешно и след гимназия в България. Виж на тези, които нямат изгледи да успеят тук, им трябва патерица белким изкласят в чужбина. Това е грубата истина. И може и да има някакъв ефект, все пак когато се прави нещо винаги има подобрение, но дали е чак толкова, че да си струва негативите от изпращането на невръстни деца далеч от семейството? Това е въпросът - дали си струва да се плати цената (обобщено погледнато, не само като пари) , а не дали навън няма да е по-добро образованието.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 09 мар 2016, 18:34
По- добро - грънци. За университет - може би, и пак не за всички специалности.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 09 мар 2016, 18:42
По- добро - грънци. За университет - може би, и пак не за всички специалности.

Е сега, може би все пак в някаква степен ще е по-добро - по-добра материална база, по-модерни програми, по-мотивирани учители. Но пак опираме до това "КОЛКО ПО-ДОБРО" и "СТРУВА ЛИ СИ".


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в ср, 09 мар 2016, 18:49
По- добро - грънци. За университет - може би, и пак не за всички специалности.

Е сега, може би все пак в някаква степен ще е по-добро - по-добра материална база, по-модерни програми, по-мотивирани учители. Но пак опираме до това "КОЛКО ПО-ДОБРО" и "СТРУВА ЛИ СИ".

Струва си само и единствено ако става дума за екстремна ситуация -  в семейството има проблем или семейството няма възможност/желание да отгледа и възпита детето, а иначе има пари. Или ако  родителите ще се местят в другото населено място, но не могат да го направят веднага, а за детето има значение кога ще си започне обучението там (имам предвид конкретен пример). Сигурно ако се замисля ще измисля още ситуации, но всички са екстремни, тоест ЗА МЕН няма ситуация, която да оправдае изпращането на МОЕТО дете. Аз се чудя как ще я пусна да отиде в университет след 3 години, на 2 часа път от нас,  :mrgreen: камо ли в друга държава.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в ср, 09 мар 2016, 22:13
Вече не ми прави впечатление когато нашенецът не разбира нещо, му се подиграва. Интересно е тогава защо има гъши семейства, защо има листа за чакащи в бординг училищата, защо при раждане на дете се отваря сметка за колеж.
Друг начин на мислене.

Иначе си подскачайте, здравословно е. :mrgreen:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 09 мар 2016, 22:18
Вече не ми прави впечатление когато нашенецът не разбира нещо, му се подиграва. Интересно е тогава защо има гъши семейства, защо има листа за чакащи в бординг училищата, защо при раждане на дете се отваря сметка за колеж.
Друг начин на мислене.

Иначе си подскачайте, здравословно е. :mrgreen:

В коя държава се чака за бординг скуул в коя държава? Дали не е за една и съща най-вече? А темата тук дали да се изпращат невръстни българчета в чужбина. И то не в колеж, а в по-ранна възраст.

И накрая начинът на мислене не отговаря на въпроса за смисъла. Дали има смисъл се вижда по крайния резултат - влизане в университет. Толкоз.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 09 мар 2016, 22:21
Кой чака за бординг училищата на опашка, българчета ли?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в ср, 09 мар 2016, 22:25
Нашенеца предпочита да си смени зоната на комфорт и да тръгне с детето от невръстна възраст, не и да се раздели с него. Предполагам, ако живееше в друга среда и с други норми и очаквания, щеше да е друго.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 09 мар 2016, 22:30
И защо трябва да се разделям с детето си, не разбирам?! Каква зона на комфорт, какви норми? Да не би да е станало законно да раждаме децата си, за да ги предоставяме на бординг училищата?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 09 мар 2016, 22:32
Нашенецът предпочита да си смени зоната на комфорт и да тръгне с детето от невръстна възраст, не и да се раздели с него. Предполагам, ако живееше в друга среда и с други норми и очаквания, щеше да е друго.

И такава позиция не видях някой да защитава - да се мести заради детето си :shock: Продължаваш нещо да го усукваш и да се опитваш да спориш с обиди, а то всъщност не е спор, а споделяне на гледни точки. Иначе всеки сам си решава.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в чт, 10 мар 2016, 00:47
Нем, много смело обобщаваш какво прави нашенецът... :mrgreen: И незнайно откъде го измисли това  с тенденцията родители да се местят в чужбина заради детето си. Нито тук някой е застъпил тази идея, нито извън форума съм останала с впечатлението за родителско преселение заради образованието на детето.  Познавам няколко деца (в гимназиална възраст), учещи навън, на всички родителите им са тук. :peace:

И да, несъмнено средата е важна, някой да го е отрекъл? Нали точно с тази цел родителите се надяват децата им да попаднат в някое от спряганите за добри училища у нас. Стремежът за учене там  се базира на това, че в даденото училище децата се приемат с подбор, очаква се съответно  да  имат мотивация и амбиция, а не мама и тате да са просто платежоспособни. Отделно, разбира се, се акцентира при избора и върху нивото на обучение, профилирането на училището, реализацията на възпитаниците му в добри университети по света. И естествено, че има случаи, в които средата дори и в такова училище  не е толкова добра, колкото на родителя му се иска, но нима навън гарантирано е такава... Друг път. :mrgreen: Би ли ми обяснила как примерно едно неуспяло да влезе в добро училище тук дете (реален пример), сменяло поради несправяне и лоша дисциплина не едно частно училище с вечните оправдания на родителите, че Космосът е крив, свикнало да пилее безразборно парите им за разни неща, които не бих искала да предствляват какъвто и да е интерес за децата ми, ще бъде представител с още двама-трима от  този тип на онази прехвалена конкурентна и здравословна среда, за която говориш? А дори и гарантирано средата да е върхът на сладоледа, защо да изпраща човек невръстното си  дете  на хиляди километри, при положение, че ако е можещо, стартът му в добър университет навън няма да е  възпрепятстван и със завършена бг гимназия? Примери - дал Господ...При това дори за университети от бръшляновата лига.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 10 мар 2016, 01:34
Имам наблюдения последната петилетка, т.к. аз си смених зоната на комфорт. И не съм единствената.
Родителите държат децата им да учат български, но не и да са част от бг образователна система като цяло. Идват и деца от толкова уж престижните ни гимназии с разбито здраве, намразили любим предмет заради училище/учител/система. Това наблюдавам, това споделям.

В горепосочените коментари имах предвид, че ако в традициите ни имаше обучение в бординг училища като в Англия или наличие на явлението на разделяне на семейства като в Корея - щяхме да разберем и причините защо има семейства, които са готови да се разделят с децата си от ранна възраст. Ние нямаме такива традиции и затова не приемаме техните причини като близки, не ги разбираме и ги упрекваме, че разчитат на институциите да възпитават децата им. Мироглед.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 10 мар 2016, 08:51
Имам наблюдения последната петилетка, т.к. аз си смених зоната на комфорт. И не съм единствената.
Родителите държат децата им да учат български, но не и да са част от бг образователна система като цяло. Идват и деца от толкова уж престижните ни гимназии с разбито здраве, намразили любим предмет заради училище/учител/система. Това наблюдавам, това споделям.

В горепосочените коментари имах предвид, че ако в традициите ни имаше обучение в бординг училища като в Англия или наличие на явлението на разделяне на семейства като в Корея - щяхме да разберем и причините защо има семейства, които са готови да се разделят с децата си от ранна възраст. Ние нямаме такива традиции и затова не приемаме техните причини като близки, не ги разбираме и ги упрекваме, че разчитат на институциите да възпитават децата им. Мироглед.

- Даваш примери за изключенията у нас и ги сравняваш с правилото в чужбина. Колко са тези деца, които си видяла, преместени в чужбина с разбито здраве и нам кво си? А наборът е над 60 000 деца. Мислиш ли, че ако сега се заровя в нета няма да намеря достатъчно примери за училищно насилие и в западни държави?

- Темата беше за изпращане на децата в пансион в чужбина. Ако у нас имаше традиция да си ги изпращаме на пансион, както казваш, изобщо нямаше да е същото, за което говорим тук. То и сега много хора си изпращат децата в София или друг голям град от 8 клас за да учат в добра гимназия и никой не го отрича. Но това не е същото, нали? Не е да си изпратиш детето в чужда държава, в чужда среда, с по-трудни комуникации и т.н.

- Мирогледът си е мироглед, той се променя. И за да си сменя мирогледа дай ми рационална причина за това, покажи с какво ученето в пансион в чужда държава ще компенсира липсата на семейна среда и семейна топлина. Т.е. какво повече ще постигне дете, заточено на 10-12 години в чужбина, сравнено с дете, останало тук.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в чт, 10 мар 2016, 09:34
Нашенеца предпочита да си смени зоната на комфорт и да тръгне с детето от невръстна възраст, не и да се раздели с него. Предполагам, ако живееше в друга среда и с други норми и очаквания, щеше да е друго.

Има и такива случаи. Имам няколко в обкръжението си дори. Но тръгват не само заради образованието на децата си, а и за да уредят собствения си живот на малко по- спокойно и прилично място.
Случаи има най- различни.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в чт, 10 мар 2016, 11:49
Вече се повтарям, ЧС. Причината е средата. В този глобален свят чужбината е на ръка разстояние.
Имаме лист за чакащи за детските групи в бг училището. В предното си мнение писах защо се наблюдава това явление.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 10 мар 2016, 11:56
Вече се повтарям, ЧС. Причината е средата. В този глобален свят чужбината е на ръка разстояние.
Имаме лист за чакащи за детските групи в бг училището. В предното си мнение писах защо се наблюдава това явление.


Е, аз съм напълно доволна от средата, която моето дете си има и тук. Не виждам предимство на чуждата среда, струващо си негативите. И аз се повтарям за кой ли път.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в чт, 10 мар 2016, 12:58
Вече се повтарям, ЧС. Причината е средата. В този глобален свят чужбината е на ръка разстояние.
Имаме лист за чакащи за детските групи в бг училището. В предното си мнение писах защо се наблюдава това явление.


Е, аз съм напълно доволна от средата, която моето дете си има и тук. Не виждам предимство на чуждата среда, струващо си негативите. И аз се повтарям за кой ли път.

+1 :peace: И на мен ми харесва средата, която имат децата ми тук. Възпитани, можещи, ученолюбиви деца, с които има какво да си кажеш. Ходят да спортуват,учат втори език извън училище, занимават се с изкуства, четат, тоест не са  някакви коне с капаци, има какво да си кажеш с тях. В свободното си време  ходят заедно на кино, празнуват рождени дни.. От какво се очаква да съм недоволна? Да, въпреки добрата среда има и кривнали от правия път, ама пак казвам- все едно в чужбина няма... :mrgreen: Назад го написаха - гаранции няма..

А покрай випуска на дъщеря ми и малко по-големите от нея имам поглед над достатъчно деца, учили в добри гимназии тук и заминали после да следват навън (или съответно останали тук). Никой не е с разхлопано  от средата и учителите здраве, нито с някаква крайна ненавист към даден предмет. Логично е да има просто по-малко харесвани дисциплини, не може да се очаква всички да са ти любими. Със сигурност има и такива изключения на деца  с  увредена психика от натиск, от родителски очаквания, от кофти среда, но те само потвърждават правилото.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в чт, 10 мар 2016, 15:03
Ох, сега се връщам от един форум, за който позвахме една зала на голям нашенски университет, с капацитет към 12-13000 студенти. Прекрасни млади хора видях, какво им е на средата? Даже базата ме впечатли, държавен университет - разкошна европейска база. Ама нали наедро трябва да обобщаваме нашенецът какъв бил, пък вашенецът - по-инакъв. Ей това за мен е провинциален манталитет, пък  :).


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в чт, 10 мар 2016, 17:02
Не разбирам защо се търси под вола теле. Ясно е, че едни хора не биха, а други биха. Но тези които не биха, защо искат да вменяват на онези, които не биха, някакви несъществуващи подбуди за позицията, която имат? При това със сарказъм. Разказах за едно приятелско семейство, доволно от своя избор. Крайно неуместно е да трябва да чета, че били по-лоши родители, защото са обмислили и взели решение, което са преценили за най-добро за детето си. Все едно са се отървали от него!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в чт, 10 мар 2016, 19:10
Не разбирам защо се търси под вола теле. Ясно е, че едни хора не биха, а други биха. Но тези които не биха, защо искат да вменяват на онези, които не биха, някакви несъществуващи подбуди за позицията, която имат? При това със сарказъм. Разказах за едно приятелско семейство, доволно от своя избор. Крайно неуместно е да трябва да чета, че били по-лоши родители, защото са обмислили и взели решение, което са преценили за най-добро за детето си. Все едно са се отървали от него!


Много удобно е да се критикува само страната, чиито виждания са други. ;-) Не е ли за критика обаче и едно обобщаващо изказване какъв бил нашенецът и какви му били зоните на комфорт? :peace:  Нашенци много, всеки с разбиранията си. За критика са и  многократните намеци, че  децата, завършили тук, заради псевдодобрата среда, некадърните учители и ниското ниво на образование едва ли не са неконкурентни за добрите университети навън, а на всичкото огоре са и с разклатено психическо здраве... Хайде да мерим с един аршин, когато критикуваме, става ли?

А и в край на краищата въпросът няма еднозначен отговор. Всеки е свободен да изрази позицията си, без да обижда и обобщава, нали това е целта на темата? Ако всички бяха единодушни, тя нямаше да просъществува дълго.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Деска в чт, 10 мар 2016, 19:15
Кафенце ,стигнала съм с годините до извода ,че всеки "излязъл от зоната на комфорта си" ,каквото и да значи това, всячески се мъчи да се убеди ,че е постъпил правилно , и то често по смешен начин като прави  обобщения на едро и плюене по зоната ,която е напуснал.  ;-)


Аз само знам,че тийновете по цял свят са едни и същи.  ;-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamamilk в чт, 10 мар 2016, 23:11
Всъщност темата вълнува не само някои български семейства. С едно цъкване, човек може много неща да намери, стига да има желание наистина да си направи проучване, а не да си чеше езика. Мнения и за, и против, колкото щеш. И книга гледам има издадена. :thinking:
http://www.theguardian.com/books/2015/jun/08/boarding-school-syndrome-joy-schaverien-review



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в чт, 10 мар 2016, 23:56
Крайно неуместно е да трябва да чета, че били по-лоши родители, защото са обмислили и взели решение, което са преценили за най-добро за детето си.

Всъщност по света има хора, които обрязват дъщерите си, вадят предните зъби на момчетата, женят дъщерите си невръстни за възрастни мъже и какво ли още не с твърдата увереност, че правят най-доброто за децата си. И не би им хрумнало да се замислят дали това е наистина така, освен ако някой не ги светне, че има и други гледни точки. Не, че и тогава размислят като цяло де, ама поне има някакъв шанс.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 11 мар 2016, 00:38
Разбирам да не се познаваме  ;-), вече почти десетилетие, децата ни израснаха заедно, Деска.
Хич не съм седнала да убеждавам който и да е - аз имам опит от двете страни, други само от едната.

Сега е по-интересна темата за тормоз в училище и толеранс към него.



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в пт, 11 мар 2016, 10:39
Не разбирам защо се търси под вола теле. Ясно е, че едни хора не биха, а други биха. Но тези които не биха, защо искат да вменяват на онези, които не биха, някакви несъществуващи подбуди за позицията, която имат? При това със сарказъм. Разказах за едно приятелско семейство, доволно от своя избор. Крайно неуместно е да трябва да чета, че били по-лоши родители, защото са обмислили и взели решение, което са преценили за най-добро за детето си. Все едно са се отървали от него!


Много удобно е да се критикува само страната, чиито виждания са други. ;-) Не е ли за критика обаче и едно обобщаващо изказване какъв бил нашенецът и какви му били зоните на комфорт? :peace:  Нашенци много, всеки с разбиранията си. За критика са и  многократните намеци, че  децата, завършили тук, заради псевдодобрата среда, некадърните учители и ниското ниво на образование едва ли не са неконкурентни за добрите университети навън, а на всичкото огоре са и с разклатено психическо здраве... Хайде да мерим с един аршин, когато критикуваме, става ли?

А и в край на краищата въпросът няма еднозначен отговор. Всеки е свободен да изрази позицията си, без да обижда и обобщава, нали това е целта на темата? Ако всички бяха единодушни, тя нямаше да просъществува дълго.


пенсионирана русалка – това за многократни намеци, че  децата, завършили тук, са неконкурентни за добрите университети навън - за мен ли се отнася. Ако е така, аз не твърдя подобно нещо. И къде съм критикувала изобщо някого. Напротив.  Дадох пример с опита на мое приятелско семейство. Да, те имат възможност да осигурят и тук и добро образование на детето си, разглеждали са варианти без да се водят от „образование в чужбина” , а „избор на училище”. В техния в случай видяха повече предимства в другото училище и в културната среда, в която попада. Детето също беше ентусиазирано. Отидоха предварително, огледаха, видяха кампуса, съоръженията, програмата с извън учебните занимания.. Детето много искаше там да учи, защо трябва да го спират? Като казвам доволно семейство, нямам предвид доволни родители и недоволно дете. А доволно семейство = майка, баща и дете, което се чувства добре, интересно му е, има стимул, иска да е там. Дори и да не спят под един покрив, то си има постоянен контакт с родителите, не е заточено, нито изолирано. Къде виждате проблем? Ако вместо в чужбина, се бяха спряли на училище, което се намира на другия край на България и отново живеят в различни градове - това нали пак щеше да е раздяла?



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в пт, 11 мар 2016, 10:41
Крайно неуместно е да трябва да чета, че били по-лоши родители, защото са обмислили и взели решение, което са преценили за най-добро за детето си.

Всъщност по света има хора, които обрязват дъщерите си, вадят предните зъби на момчетата, женят дъщерите си невръстни за възрастни мъже и какво ли още не с твърдата увереност, че правят най-доброто за децата си. И не би им хрумнало да се замислят дали това е наистина така, освен ако някой не ги светне, че има и други гледни точки. Не, че и тогава размислят като цяло де, ама поне има някакъв шанс.


Мислиш, че ходенето на училище на друго място е по някакъв начин равносилно с мутилации, аблация, педофилия и тн. ? Нещата, които изброяваш не са продиктувани от родители, които смятат ,че правят най-доброто за детето си. Въпросните традиционни практики са насочени предимно към малки момичета в патриархални общества, където властва мачизъм и е форма да се лиши жената от самостоятелност, образование и идентичност. Теми, на които се противопоставя и световната общност и организации като Уницеф, фонда Малала и тн. Ако ти е интересна темата за сблъсъка на културни разбирания, прочети примерно „Полъх от изток, полък от запад” от Пърл Бък. Малка и много интересна книжка. Там се разказва точно за традицията в Китай за лотосовите крачета и как бъдещ съпруг, имал възможност да получи образование в друго общество, връщайки се да изпълни дълга си, отхвърля тази традиция и малко по малко успява да убеди и съпругата си, която от малка се подготвя за него, че не е нужно да се подлага повече на самоизтезание.
Не мисля, че сравнението ти е по темата на дискусията тук.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 11 мар 2016, 11:08
Да де, и аз познавам приятелско семейство, което изпрати дъщеря си на 14 г. в британски колеж за 5 цифрена такса, защото детето "много искаше". Искаше, искаше, ама на втория месец започна да реве да се връща. Отличничка, първенец на всички олимпиади по математика тук, там - първа на всички състезания, печели награди и т.н., имат я за гений. Е, да ама това не ти дава нито семейство, нито топлина, нито домашен уют, нито истински приятели. Иска да се връща, ама майка й казва - ааа, нали ти искаше, как сега ще се връщаш?! Голяма грешка да се предоверяваш на детето, щото искало... Нали затова сме отговорни за тях до 18 год. им възраст, или аз бъркам нещо?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 11 мар 2016, 11:25
Не, SPetrova, намеците бяха на друг. В отговор на тях потребителки дадоха и статистика за прием на ученици от добри бг гимназии в елитни чужди университети. А разклатеното здраве на децата от добрите бг гимназии въбще не го коментирам, тъй като в ответ на такова невярно и  даже обидно изказване може да се каже, че под натиска на новото и изискванията навън децата  ще се поддадат лесно на някои пороци, които също могат сериозно да разклатят психиката им на такава възраст.

Колкото до ученето в БГ в друго населено място и сравняването на подобна ситуация с  ученето в чужбина на 13-14 години - ми не е едно и също. И ще се обоснова защо смятам така. Да приемем, че едно дете е от малък град у нас, където няма училище с интересуващия го профил. Разбираемо е дете със засилен интерес към информатиката примерно, живеещо в такъв малък град, да помисли в посока избиране на НПМГ или ТУЕС. Но... Дори и в друг град, то е сред българчета, не сменя кардинално средата, нито езика на комуникация, не му се налага да се напасва скоростно към изискванията на  съвсем друга образователна система.. Освен това каквото и разстояние да го дели от родителите тук, колко да е то - 400 км примерно? При необходимост, при болест, при извънредни обстоятелства палят колата родителите и за  буквално няколко часа в най-лошия случай са при него. Всяка събота и неделя ще се прибира, oсобено ако делящото ги разстояние е по-малко от цитираното, всяка ваканцийка, малка или по-голяма, също ще прекарва в дома си. Така че не мисля, че нещата са съвсем аналогични...

Време за адаптация към новата среда, към езика, към изискванията,  към необходимостта да се справяш сам с предизивкателствата в една чужда  страна имат  дори и студентите в чужбина, които в общия случай са по-ориентирани и зрели предвид  разликата от 4-5 години спрямо коментираните тук деца. Аз лично не виждам необходимостта да подложа детето си на това, при условие, че утре (ако има желанието за това) ще има и възможността редом с тези от училищата навън да избира къде да учи на база успеха и уменията си.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 11 мар 2016, 12:00
Сблъсъкът с друга култура води до друг начин на мислене, русалке.
Светът е глобален, технологиите се развиват с бясна скорост, много познати професии отпадат, образованието загубва скорост в тази надпревара.

Страхотно впечатление ми направиха децата, бях на Open day тази неделя и имаше от всякакви националности (с луди родители, дето потрошили маса пари да си пращат децата в ирландски семейства). http://www.rockbrookinternational.com/ (http://www.rockbrookinternational.com/)



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 11 мар 2016, 12:05
Мислиш, че ходенето на училище на друго място е по някакъв начин равносилно с мутилации, аблация, педофилия и тн. ? Нещата, които изброяваш не са продиктувани от родители, които смятат ,че правят най-доброто за детето си. Въпросните традиционни практики са насочени предимно към малки момичета в патриархални общества, където властва мачизъм и е форма да се лиши жената от самостоятелност, образование и идентичност. Теми, на които се противопоставя и световната общност и организации като Уницеф, фонда Малала и тн. Ако ти е интересна темата за сблъсъка на културни разбирания, прочети примерно „Полъх от изток, полък от запад” от Пърл Бък. Малка и много интересна книжка. Там се разказва точно за традицията в Китай за лотосовите крачета и как бъдещ съпруг, имал възможност да получи образование в друго общество, връщайки се да изпълни дълга си, отхвърля тази традиция и малко по малко успява да убеди и съпругата си, която от малка се подготвя за него, че не е нужно да се подлага повече на самоизтезание.
Не мисля, че сравнението ти е по темата на дискусията тук.

Сравнението ми е пресилено, естествено (това е търсен похват все пак), но си е съвсем по темата. В онези държави, в конкретната обстановка, ако едно момиче не е осакатено (според нашите разбирания) няма да може да се омъжи и ще бъде отритната. И затова казвам, че родителите вършат тези безобразия с убеждението, че правят най-доброто за детето си. Точно тук е връзката с пансионите. В Британия се е наложила традицията и "понеже и аз и дядо ти сме учили в пансион" всеки вярва, че това е най-доброто без да обмисля и разсъждава. Ако някой британски лорд от малък израсне в домашна среда може би няма да си даде детето пансион, точно според твоя пример.
Ние пък не сме обременени от тази традиция и може да преценяваме свободно дали ни харесва или не. И пак да кажа - едно е да си дадеш детето в пансион в родната страна, друго е да го запратиш в чужбина. Това, че детето било искало, е от ден до пладне на тази възраст. В 4 клас и моята щерка искаше в Американския колеж, и ние искахме, но в 7 клас вече беше коренно различно. И ако имаше опция да я запишем от 4 клас щяхме да и стъжним живота. Ето ти съвсем конкретен пример.

Цитат
Страхотно впечатление ми направиха децата, бях на Open day тази неделя и имаше от всякакви националности (с луди родители, дето потрошили маса пари да си пращат децата в ирландски семейства)

Дали са луди, жестоки или са се вторачили само в ползите не знам. Но аз няма да си изпратя невръстното дете в чуждо семейство, да го възпитават чужди хора и чужди хора да му се радват, карат и наблюдават развитието му. Ми ти що направо не дадеш яйцеклетка на сурогатна майка да ти износи и детето? Ще избереш някоя здрава спортистка която ще му даде най-доброто износване, нали?. После направо ще го поемат в ясла в чужбина и след това все така по пътя...



Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Деска в пт, 11 мар 2016, 12:18
Нем, нямам спомен да " се познаваме" или "децата ни да са-расли заедно" . :roll:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: sophiemmaspencer в пт, 11 мар 2016, 12:22
Мислиш, че ходенето на училище на друго място е по някакъв начин равносилно с мутилации, аблация, педофилия и тн. ? Нещата, които изброяваш не са продиктувани от родители, които смятат ,че правят най-доброто за детето си. Въпросните традиционни практики са насочени предимно към малки момичета в патриархални общества, където властва мачизъм и е форма да се лиши жената от самостоятелност, образование и идентичност. Теми, на които се противопоставя и световната общност и организации като Уницеф, фонда Малала и тн. Ако ти е интересна темата за сблъсъка на културни разбирания, прочети примерно „Полъх от изток, полък от запад” от Пърл Бък. Малка и много интересна книжка. Там се разказва точно за традицията в Китай за лотосовите крачета и как бъдещ съпруг, имал възможност да получи образование в друго общество, връщайки се да изпълни дълга си, отхвърля тази традиция и малко по малко успява да убеди и съпругата си, която от малка се подготвя за него, че не е нужно да се подлага повече на самоизтезание.
Не мисля, че сравнението ти е по темата на дискусията тук.

Сравнението ми е пресилено, естествено (това е търсен похват все пак), но си е съвсем по темата. В онези държави, в конкретната обстановка, ако едно момиче не е осакатено (според нашите разбирания) няма да може да се омъжи и ще бъде отритната. И затова казвам, че родителите вършат тези безобразия с убеждението, че правят най-доброто за детето си. Точно тук е връзката с пансионите. В Британия се е наложила традицията и "понеже и аз и дядо ти сме учили в пансион" всеки вярва, че това е най-доброто без да обмисля и разсъждава. Ако някой британски лорд от малък израсне в домашна среда може би няма да си даде детето пансион, точно според твоя пример.
Ние пък не сме обременени от тази традиция и може да преценяваме свободно дали ни харесва или не. И пак да кажа - едно е да си дадеш детето в пансион в родната страна, друго е да го запратиш в чужбина. Това, че детето било искало, е от ден до пладне на тази възраст. В 4 клас и моята щерка искаше в Американския колеж, и ние искахме, но в 7 клас вече беше коренно различно. И ако имаше опция да я запишем от 4 клас щяхме да и стъжним живота. Ето ти съвсем конкретен пример.

Цитат
Страхотно впечатление ми направиха децата, бях на Open day тази неделя и имаше от всякакви националности (с луди родители, дето потрошили маса пари да си пращат децата в ирландски семейства)

Дали са луди, жестоки или са се вторачили само в ползите не знам. Но аз няма да си изпратя невръстното дете в чуждо семейство, да го възпитават чужди хора и чужди хора да му се радват, карат и наблюдават развитието му. Ми ти що направо не дадеш яйцеклетка на сурогатна майка да ти износи и детето? Ще избереш някоя здрава спортистка която ще му даде най-доброто износване, нали?. После направо ще го поемат в ясла в чужбина и след това все така по пътя...



О, чакай. Това не е ли програмата, която и тук имаме, за приемане на дете за няколко седмици? Не става дума детето да учи там постоянно, или не съм разбрала? При нас също има такива. Съседите ни имаха японче, което ходи на училище с дъщеря им. Шест седмици. После ги водят организирано по екскурзии из страната. В момента в училището на дъщеря ми има дете от училище в Нова Зеландия. Тук е за три месеца. Това са съвсем други програми.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 11 мар 2016, 12:30
Цитат
О, чакай. Това не е ли програмата, която и тук имаме, за приемане на дете за няколко седмици? Не става дума детето да учи там постоянно, или не съм разбрала? При нас също има такива. Съседите ни имаха японче, което ходи на училище с дъщеря им. Шест седмици. После ги водят организирано по екскурзии из страната. В момента в училището на дъщеря ми има дете от училище в Нова Зеландия. Тук е за три месеца. Това са съвсем други програми.

Отначало и аз така помислих и мислех да отговоря, че един езиков курс е съвсем различно нещо, то е като лагер. Но като почетох видях, че били  имали две междусрочни ваканции и заключих, че учат цяла година поне. А може и повече.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 11 мар 2016, 12:37
Нем, нямам спомен да " се познаваме" или "децата ни да са-расли заедно" . :roll:

Пишеш заедно тук от 2005 г. Общо взето все един и същи никове се въртим в този подфорум. ;-)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 11 мар 2016, 12:38
Отначало и аз така помислих и мислех да отговоря, че един езиков курс е съвсем различно нещо, то е като лагер. Но като почетох видях, че били  имали две междусрочни ваканции и заключих, че учат цяла година поне. А може и повече.

На Open day едно италианче разказа за животът си тук, 5та учебна година вече.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в пт, 11 мар 2016, 12:41
Отначало и аз така помислих и мислех да отговоря, че един езиков курс е съвсем различно нещо, то е като лагер. Но като почетох видях, че били  имали две междусрочни ваканции и заключих, че учат цяла година поне. А може и повече.

На Open day едно италианче разказа за животът си тук, 5та учебна година вече.

Което съвсем оправдава написаното от мен.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Деска в пт, 11 мар 2016, 12:42
 :35: ок,щом "писането" е като познаването и-расненето.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пт, 11 мар 2016, 12:43
Което съвсем оправдава написаното от мен.

Според теб. Според мен е друго. Страхотен младеж, с вече оформени цели за неговото бъдеще и с амбиции за постигането им.

Деска, права си. Споделянето на вълненията от ДГ до тук са нищо.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в пт, 11 мар 2016, 12:50
Нем, технологиите се развиват и на база това децата имат достъп до новостите и тук, не изостават, ако имат стабилни интереси в областта. Част от глобалния свят можещите и знаещите ще станат искат или не. Но прекараните години у дома до завършване на гимназия, близостта с родителите не могат да се заменят с нищо. Дъщеря ми е на почти 19, следва навън и не мога да се оплача, че трудно се адаптира. Напротив, има приятели от всякакви националности, тоест част е от описания от теб глобален свят, намери си работа още първия семестър, дните й са плътно заети с учене, работа и занимания с приятели. И въпреки това често когато се чуем, носталгията се усеща, прозира в думите й, в израза на лицето й, в изразените желания. Не виждам причина да отделя по-малко дете...Ползите за мен ще са много по-малко от негативите.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пт, 11 мар 2016, 13:26
Което съвсем оправдава написаното от мен.

Според теб. Според мен е друго. Страхотен младеж, с вече оформени цели за неговото бъдеще и с амбиции за постигането им.

Примерът с яйцеклетката в поста на Черна станция чудесно се връзва с изказването ти. И няма нищо общо с довода, че ранното отделяне на детето от семейството му няма как да има повече ползи от негативи. Освен ако семейството не е читаво.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в сб, 12 мар 2016, 12:18

В онези държави, в конкретната обстановка, ако едно момиче не е осакатено (според нашите разбирания) няма да може да се омъжи и ще бъде отритната. И затова казвам, че родителите вършат тези безобразия с убеждението, че правят най-доброто за детето си.

Не е точно така. Не го правят с мисълта за доброто на момичето, а защото момичето трябва да бъде подложено на това, защото е родено жена. Осакатяването им не е само според нашите разбирания, извършват се манипулации без обезболяващи, без хигиенни мерки и тн..  Пак казвам, примерът изобщо не е по темата.

Точно тук е връзката с пансионите. В Британия се е наложила традицията и "понеже и аз и дядо ти сме учили в пансион" всеки вярва, че това е най-доброто без да обмисля и разсъждава. Ако някой британски лорд от малък израсне в домашна среда може би няма да си даде детето пансион, точно според твоя пример.
Ние пък не сме обременени от тази традиция и може да преценяваме свободно дали ни харесва или не. И пак да кажа - едно е да си дадеш детето в пансион в родната страна, друго е да го запратиш в чужбина. Това, че детето било искало, е от ден до пладне на тази възраст. В 4 клас и моята щерка искаше в Американския колеж, и ние искахме, но в 7 клас вече беше коренно различно. И ако имаше опция да я запишем от 4 клас щяхме да и стъжним живота. Ето ти съвсем конкретен пример.

И тук говорим за различни неща. Не виждам аналогията. В това семейство не изпращат детето в чужбина, заради идеята да не е България или по семейни аналогии. Изборът на училище не е бил мотивиран от това да е в чужбина , нито от удовлетворяване на моментен каприз на дете. Аз ли не обяснявам добре? Когато казах, че детето е искало, то е защото самото то е показало, че се чувства сигурно, че обстановката и идеята мама и татко да не са денонощно с него, не го притеснява. Просто детето по характер е самостоятелно. Ако детето не беше такова, разбира се, че няма да го пращат далече.. Както и че ако в някакъв момент не му понася, веднага ще го върнат. Не е проява на родителска амбициозност. Към днешна дата детето се чувства добре, учи се добре и не са се налагали такива неща. 


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Нeм в пн, 18 апр 2016, 14:09
В петък имах гостенче - дете от Испания, изпратен от техните да си усъвършенства английския.
http://www.rockbrookinternational.com/ (http://www.rockbrookinternational.com/) (вече съм го пускала мисля този линк тук)

Детето е много самостоятелно, с изградени навици, отлично впечатление ми направи. А е само 5ти клас!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: teodors34 в нд, 08 май 2016, 09:53
Една моя позната щяла да праща детето си 6 клас да учи в Австрия само.За мен това е лудост


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в вт, 17 май 2016, 12:13
teodors34  Къде в Австрия?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: dilqna_h в чт, 19 май 2016, 09:09
Не, не бих ги пуснала да учат в чужбина докато са малки. Голям егоист съм, но не мога да се разделя с тях. Като станат студенти нямам нищо против да заминат да учат навън. Не че някой ще ме пита тогава де.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в чт, 19 май 2016, 10:03
Smile_d :) то такъв въпроса зададен  "би ли по принцип", май е доста трудно да се отговори :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: cvetitooo13 в вт, 07 юни 2016, 08:57
Не мога да Ви кажа дали е редно да отделите децата си на една или друга възраст, но аз самата се отделих от семейството си на 15г., защото след като завърших основно исках да продължа с хуманитарен профил, който да отговаря на областта, в която искам да се развивам- археология и антропология. Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. Избрах си училище във Враца, на около сто километра от дома ми, родителите ми нямаха нищо против, но финансовите ни възможности бяха и продължават да са проблем. Търсих училища в чужбина, но стипендиите им бяха до 50%.
Почти веднага разучихме за самото училище, идвахме на място и семейството ми прие това като шанс за по-добро бъдеще, записах се и започнахме търсене на квартири, защото не ме приеха в общежитието, поради факта, че имам много алергии и не искат да поемат отговорност. Видяхме се в приключение докато намерим квартира и се нанеса. Малко по малко установих някаква рутина в ежедневието си и съм доволна от начина, по който се развива живота ми тук.
Може да е трудно, особено в началото или когато се разболея и сама се справям с температурата и си варя супа, но приемам всичко като ценен опит, който разширява мирогледа ми. Имам голяма подкрепа в лицето на моята безгранично всеотдайна класна, но се справям като самостоятелна личност, ако изключим това, че все още не работя и това ме кара да вярвам в себе си и да знам, че мота да се справя и да продължа образованието си. Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. Живея сама и решавам проблемите си предимно сама, но по-добре да ми е трудно няколко години и след това да работя онова, което обичам вместо да си живея сега и после да се мъча цял живот.
Сама избрах предизвикателствата, доказах се отново на ново място и запазих успеха си, събуждам се и изгрева и преди него, чувствам се добре и съм доволна от решението си. Забавлявам се докато върша задълженията и правя нещо ново за мен, например сама да си сготвя любимото и  осъзная, че няма същия вкус,както когато е приготвено от друг. Да живея сама е тежко, понякога дори буквално, но откриваш нови страни и неподозирани сили, когато трябва да разчиташ на себе си. Самостоятелния живот е невероятно преживяване, но за тези които сами са го поискали и са достатъчно отговорни, че да не вършат глупости без надзора на семейството си. Мисля ,че е цял етап в живота на човек да се научи да се грижи за себе си и всички го стигат, но не по едно и също време, а това време не винаги е въпрос на възраст.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Nataka в вт, 07 юни 2016, 11:45
Цветито, браво на теб! Продължавай все така, но приеми един съвет. Прекрасно е, че си се насочила към археология и антропология, но ако завършиш това в България и останеш тук, переспективите са доста непривлекателни - ниско заплащане, остаряла музейна база и т.н. Това, с което искаш да се занимаваш е за бяла и богата държава, която отделя достатъчно средства за развитие на тези науки. Поинтересувай се за следване в чужбина. Успех! 


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: cvetitooo13 в вт, 07 юни 2016, 21:22
Цветито, браво на теб! Продължавай все така, но приеми един съвет. Прекрасно е, че си се насочила към археология и антропология, но ако завършиш това в България и останеш тук, переспективите са доста непривлекателни - ниско заплащане, остаряла музейна база и т.н. Това, с което искаш да се занимаваш е за бяла и богата държава, която отделя достатъчно средства за развитие на тези науки. Поинтересувай се за следване в чужбина. Успех! 
Благодаря! Насочила съм се към университети в Обединеното кралство, но с пълна стипендия, част от избора ми беше и факта, че не е работа за в България, но това не е пречка за мен. Сега чакам другата учебна година, за да пристъпя и по-далеч и да отида на лятно училище по археология и антропология, имам покана от Оксфорд Ройал Академи и мисля да се възползвам, но отказах тази за онлайн курсовете им- намалиха ги на половин цена, но все пак е сериозна сума, а не получавам нещо, което не мога да науча и сама чрез проучване. Има един много хубав цитат за този сорт пътувания: "За корабите може да е безопасно пристанището, но те не са направени затова", цитирам по памет.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в вт, 07 юни 2016, 21:34
Благодаря! Насочила съм се към университети в Обединеното кралство, но с пълна стипендия,

Не съм сигурна, че в УК изобщо има стипендии. Има едни малки за покриване на битовите разходи, но не е като в САЩ, където може да имаш и 100% стипендия. В УК дават заеми за следването.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: vihrogonche в вт, 07 юни 2016, 21:57
Цветито, браво на теб! Продължавай все така, но приеми един съвет. Прекрасно е, че си се насочила към археология и антропология, но ако завършиш това в България и останеш тук, переспективите са доста непривлекателни - ниско заплащане, остаряла музейна база и т.н. Това, с което искаш да се занимаваш е за бяла и богата държава, която отделя достатъчно средства за развитие на тези науки. Поинтересувай се за следване в чужбина. Успех! 
Благодаря! ... Има един много хубав цитат за този сорт пътувания: "За корабите може да е безопасно пристанището, но те не са направени затова", цитирам по памет.

 :peace:  :hug:  :bouquet:

Много хубава мисъл, Цветито! Да, корабите си почиват на пристанището, но тяхната цел е ОКЕАНЪТ, нали?

Ето още нещо хубаво:

Ако искате да построите кораб, не карайте хората да събират дърва и не им възлагайте задачи и работа, по-скоро ги научете да копнеят за безкрайната необятност на морето.
Автор: Антоан дьо Сент Екзюпери


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в ср, 08 юни 2016, 09:27

Много си ми симпатична, Цвети! От все сърце ти желая успех!


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пн, 13 юни 2016, 12:04
Цветито, браво на теб! Продължавай все така, но приеми един съвет. Прекрасно е, че си се насочила към археология и антропология, но ако завършиш това в България и останеш тук, переспективите са доста непривлекателни - ниско заплащане, остаряла музейна база и т.н. Това, с което искаш да се занимаваш е за бяла и богата държава, която отделя достатъчно средства за развитие на тези науки. Поинтересувай се за следване в чужбина. Успех! 
Благодаря! ... Има един много хубав цитат за този сорт пътувания: "За корабите може да е безопасно пристанището, но те не са направени затова", цитирам по памет.

 :peace:  :hug:  :bouquet:

Много хубава мисъл, Цветито! Да, корабите си почиват на пристанището, но тяхната цел е ОКЕАНЪТ, нали?

Ето още нещо хубаво:

Ако искате да построите кораб, не карайте хората да събират дърва и не им възлагайте задачи и работа, по-скоро ги научете да копнеят за безкрайната необятност на морето.
Автор: Антоан дьо Сент Екзюпери


 "Следвай своя път и нека хората си бъбрят." Данте Алигиери :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: kartinka в сб, 20 авг 2016, 01:37
Моето дете е на 10. Знае английски :)

Но за мен е много по-важно да знае,че където и е да е, когато и да е, у дома винаги е добре дошъл,независимо  от всичко.

По темата- готова съм да подкрепя децата си в преследване на техните собствени мечти и всячески се опитвам да стимулирам развиването на богата фантазия.
Убедена съм,че независимо колко езика знаеш,ако не си социален тип и не си приятен събеседник,  ако не си някой,който освен емоционално стабилен е и креативен,интересен, продуктивен или просто дружелюбен колега, работа трудно ще си намериш. Неслучайно големите компании наемат социални прихолози, които да подбират служителите им.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Mama na dechko в пн, 22 авг 2016, 15:57
Не съм стигнала още до момента за такова решение, но си мисля, че бих си пуснала детето да учи навън. Толкова много хора познавам, които го направиха, много малко от тях съжаляват. Но както казва майката пред мен аз също бих подкрепила детето си за неговото решение, без значение какво е то.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в пн, 22 авг 2016, 18:03
Не съм стигнала още до момента за такова решение, но си мисля, че бих си пуснала детето да учи навън. Толкова много хора познавам, които го направиха, много малко от тях съжаляват.
Да учи навън в училище или в университет? Какво направиха тези хора? Изпратиха децата си от 5-ти клас в чужбина или ги изпратиха студенти?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Mama na dechko в вт, 23 авг 2016, 13:07
Мои приятели, чиито са студенти в университети извън България, а мои приятели, които самите са били студенти навън. Това имах предвид. 5 клас ми е доста рано за подобно нещо. Лично мнение.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в вт, 23 авг 2016, 21:17
Да, предположих, че става дума за студенти. Но те вече не са деца. Пълнолетни хора са и е по-лесна раздялата. По-рано в темата се коментираше изпращане на деца 5-7 клас в чужбина, в пансион, което е съвсем друга бира. :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Judy в ср, 24 авг 2016, 08:27
Темата е за ученици в чужбина. Това е доста по- различно от студентите, които са пълнолетни възрастни хора. За вторите няма проблем - въпрос на избор и възможности е. Но при децата е много по- различно, Mama na dechkovci. Дори при тези, които са на възраст за гимназия. :peace:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: RRRP в сб, 17 сеп 2016, 11:27
Виждам, че темата не е нова, но сега я намирам и ще споделя нещо по нея. Имам позната, която изпрати дъщеря си в 7 клас сам самичка да учи в Америка. Това се случва преди около 12-13 години. Нямаха познати там, никой, който да  да се погрижи, просто си беше сам самичка. След три години в същото училище замина и малката и сестра- тя вече по-облагодетелствана- каката е там  :) Много се чудех на времето на тази майка, как и с кой акъл ги изпрати тези деца  newsm78 Така или иначе те си завършиха, едната там си и остана, другата е някъде из света. Сега като се замисля, никога, ама никога не бих изпратила детето си до преди завършване на гимназия някъде, ако ще и милиони да имам, пак не бих. Виж, студентството е друга работа, ама те пък мойте не искат и да чуят за чужбина и аз съм доволна, даже много. :D :D :D


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: aabc в пн, 19 сеп 2016, 11:12
И аз не бих изпратила детето ми да учи където и да било далеч от семейството до завършване на средно образование.
За след това - да учи, където избере, стига да имаме възможност финансово


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пн, 26 сеп 2016, 15:02
има доста полемика в темата. при хипотетична ситуация, човек изхожда от едни съображения. може би само когато е поставен реален казус, може да претеглят нещата, според конкретните обстоятелства.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Kalina_Mallina в пн, 31 окт 2016, 14:31
Ако детето е надарено и само си извоюва стипендия, няма да му кажа " Не, мамо, още си малка/малък..."
Ако  имаме финансовата възможност, го изпращам,  при всички положения, опитът ще е полезен. :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в пн, 31 окт 2016, 15:10
:
Не мога да Ви кажа дали е редно да отделите децата си на една или друга възраст, но аз самата се отделих от семейството си на 15г., защото след като завърших основно исках да продължа с хуманитарен профил, който да отговаря на областта, в която искам да се развивам- археология и антропология. Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. Избрах си училище във Враца, на около сто километра от дома ми, родителите ми нямаха нищо против, но финансовите ни възможности бяха и продължават да са проблем. Търсих училища в чужбина, но стипендиите им бяха до 50%.
Почти веднага разучихме за самото училище, идвахме на място и семейството ми прие това като шанс за по-добро бъдеще, записах се и започнахме търсене на квартири, защото не ме приеха в общежитието, поради факта, че имам много алергии и не искат да поемат отговорност. Видяхме се в приключение докато намерим квартира и се нанеса. Малко по малко установих някаква рутина в ежедневието си и съм доволна от начина, по който се развива живота ми тук.
Може да е трудно, особено в началото или когато се разболея и сама се справям с температурата и си варя супа, но приемам всичко като ценен опит, който разширява мирогледа ми. Имам голяма подкрепа в лицето на моята безгранично всеотдайна класна, но се справям като самостоятелна личност, ако изключим това, че все още не работя и това ме кара да вярвам в себе си и да знам, че мота да се справя и да продължа образованието си. Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. Живея сама и решавам проблемите си предимно сама, но по-добре да ми е трудно няколко години и след това да работя онова, което обичам вместо да си живея сега и после да се мъча цял живот.
Сама избрах предизвикателствата, доказах се отново на ново място и запазих успеха си, събуждам се и изгрева и преди него, чувствам се добре и съм доволна от решението си. Забавлявам се докато върша задълженията и правя нещо ново за мен, например сама да си сготвя любимото и  осъзная, че няма същия вкус,както когато е приготвено от друг. Да живея сама е тежко, понякога дори буквално, но откриваш нови страни и неподозирани сили, когато трябва да разчиташ на себе си. Самостоятелния живот е невероятно преживяване, но за тези които сами са го поискали и са достатъчно отговорни, че да не вършат глупости без надзора на семейството си. Мисля ,че е цял етап в живота на човек да се научи да се грижи за себе си и всички го стигат, но не по едно и също време, а това време не винаги е въпрос на възраст.


Чета историята на Цвети и честно казано се възхищавам на момичето, което се бори в името на това да се самоизгради и да постига неща, за които мечтае.

Вчера видях статия и се сетих за темата тук и ще ви споделя линка, сигурно ще е полезна информацията:
http://dnes.dir.bg/news.php?id=24335679 - този уикенд ще има специализирано изложение за образование в чужбина. Ще се представят както отделни престижни училища, така и различни академични програми, езикови ваканции, информация за стипендии, начини за финансиране на обучение и тн.

Цвети, сигурно и за теб ще е много полезно, тъй като, до колкото съм чувала, прием в тези училища има и за след 10ти клас, т.е. има възможност и за по-късен прием.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в пн, 31 окт 2016, 16:52
Не мога да Ви кажа дали е редно да отделите децата си на една или друга възраст, но аз самата се отделих от семейството си на 15г., защото след като завърших основно исках да продължа с хуманитарен профил, който да отговаря на областта, в която искам да се развивам- археология и антропология. Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. Избрах си училище във Враца, на около сто километра от дома ми, родителите ми нямаха нищо против, но финансовите ни възможности бяха и продължават да са проблем. Търсих училища в чужбина, но стипендиите им бяха до 50%.
Почти веднага разучихме за самото училище, идвахме на място и семейството ми прие това като шанс за по-добро бъдеще, записах се и започнахме търсене на квартири, защото не ме приеха в общежитието, поради факта, че имам много алергии и не искат да поемат отговорност. Видяхме се в приключение докато намерим квартира и се нанеса. Малко по малко установих някаква рутина в ежедневието си и съм доволна от начина, по който се развива живота ми тук.
Може да е трудно, особено в началото или когато се разболея и сама се справям с температурата и си варя супа, но приемам всичко като ценен опит, който разширява мирогледа ми. Имам голяма подкрепа в лицето на моята безгранично всеотдайна класна, но се справям като самостоятелна личност, ако изключим това, че все още не работя и това ме кара да вярвам в себе си и да знам, че мота да се справя и да продължа образованието си. Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. Живея сама и решавам проблемите си предимно сама, но по-добре да ми е трудно няколко години и след това да работя онова, което обичам вместо да си живея сега и после да се мъча цял живот.
Сама избрах предизвикателствата, доказах се отново на ново място и запазих успеха си, събуждам се и изгрева и преди него, чувствам се добре и съм доволна от решението си. Забавлявам се докато върша задълженията и правя нещо ново за мен, например сама да си сготвя любимото и  осъзная, че няма същия вкус,както когато е приготвено от друг. Да живея сама е тежко, понякога дори буквално, но откриваш нови страни и неподозирани сили, когато трябва да разчиташ на себе си. Самостоятелния живот е невероятно преживяване, но за тези които сами са го поискали и са достатъчно отговорни, че да не вършат глупости без надзора на семейството си. Мисля ,че е цял етап в живота на човек да се научи да се грижи за себе си и всички го стигат, но не по едно и също време, а това време не винаги е въпрос на възраст.

Вдъхновяващо четиво и вярвам, че семейство, което е възпитало дете като Цвети е читаво. Това го казвам заради дискусиите по назад в темата, които са приели направо абсурдни посоки. :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в пн, 31 окт 2016, 16:53
Цветето звучи като страхотно и целенасочено дете. Искрени адмирации! Но, децата като нея са по-скоро рядкост.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в вт, 01 ное 2016, 15:46
:
Не мога да Ви кажа дали е редно да отделите децата си на една или друга възраст, но аз самата се отделих от семейството си на 15г., защото след като завърших основно исках да продължа с хуманитарен профил, който да отговаря на областта, в която искам да се развивам- археология и антропология. Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. Избрах си училище във Враца, на около сто километра от дома ми, родителите ми нямаха нищо против, но финансовите ни възможности бяха и продължават да са проблем. Търсих училища в чужбина, но стипендиите им бяха до 50%.
Почти веднага разучихме за самото училище, идвахме на място и семейството ми прие това като шанс за по-добро бъдеще, записах се и започнахме търсене на квартири, защото не ме приеха в общежитието, поради факта, че имам много алергии и не искат да поемат отговорност. Видяхме се в приключение докато намерим квартира и се нанеса. Малко по малко установих някаква рутина в ежедневието си и съм доволна от начина, по който се развива живота ми тук.
Може да е трудно, особено в началото или когато се разболея и сама се справям с температурата и си варя супа, но приемам всичко като ценен опит, който разширява мирогледа ми. Имам голяма подкрепа в лицето на моята безгранично всеотдайна класна, но се справям като самостоятелна личност, ако изключим това, че все още не работя и това ме кара да вярвам в себе си и да знам, че мота да се справя и да продължа образованието си. Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. Живея сама и решавам проблемите си предимно сама, но по-добре да ми е трудно няколко години и след това да работя онова, което обичам вместо да си живея сега и после да се мъча цял живот.
Сама избрах предизвикателствата, доказах се отново на ново място и запазих успеха си, събуждам се и изгрева и преди него, чувствам се добре и съм доволна от решението си. Забавлявам се докато върша задълженията и правя нещо ново за мен, например сама да си сготвя любимото и  осъзная, че няма същия вкус,както когато е приготвено от друг. Да живея сама е тежко, понякога дори буквално, но откриваш нови страни и неподозирани сили, когато трябва да разчиташ на себе си. Самостоятелния живот е невероятно преживяване, но за тези които сами са го поискали и са достатъчно отговорни, че да не вършат глупости без надзора на семейството си. Мисля ,че е цял етап в живота на човек да се научи да се грижи за себе си и всички го стигат, но не по едно и също време, а това време не винаги е въпрос на възраст.


Чета историята на Цвети и честно казано се възхищавам на момичето, което се бори в името на това да се самоизгради и да постига неща, за които мечтае.

Вчера видях статия и се сетих за темата тук и ще ви споделя линка, сигурно ще е полезна информацията:
http://dnes.dir.bg/news.php?id=24335679 - този уикенд ще има специализирано изложение за образование в чужбина. Ще се представят както отделни престижни училища, така и различни академични програми, езикови ваканции, информация за стипендии, начини за финансиране на обучение и тн.

Цвети, сигурно и за теб ще е много полезно, тъй като, до колкото съм чувала, прием в тези училища има и за след 10ти клас, т.е. има възможност и за по-късен прием.

малко извън темата, ама нали е с вход свободен за изложението?

а за Цветито, адмирации и от мен. поздравления и за нейните родителите. в духа на днешния празник, те се явяват като истински будители , щом са съумяли да възпитали такова борбено дете.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в чт, 03 ное 2016, 16:11
Не, входът е свободен. Няма такси и за тестовете и презентациите. Само трябва онлайн да се попълни на кои точно изпити децата искат да се пробват -за прием, стипендии или по език, за да знаят да ги предвидят, а и нали някакви материали се раздават. Племенницата ми ще ходи с майка си.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: mamaivana в пт, 04 ное 2016, 15:47
А може ли да се регистрираш в деня на изложението или на самото изложение?


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Manastasia в пт, 04 ное 2016, 16:27
едва ли ще ви върнат от изложението ако искате на място да се регистрирате за присъствие. ама сигурно е от значение, ако ще искате да се явите и на някои от тестовете. да сте предвидени в бройките, а не само ако са останали свободни места.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Kalina_Mallina в пн, 05 дек 2016, 16:55
Сетих се, че покрай  Коледа сигурно много родители и деца, тръпнат в очакване на празниците.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 05 дек 2016, 17:24
Родителите все повече тръпнат, а децата все по-малко. В крайна сметка това наблюдавам при познатите ми, които решиха, че е много важно да отделят децата от семейството в тийнейджърска възраст в името на ....не знам какво.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: the wishmaster в пн, 05 дек 2016, 17:47
Родителите все повече тръпнат, а децата все по-малко.
Неизбежно е. Но, като поостареят децата, пак ще тръпнат.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: SPetrova75 в вт, 06 дек 2016, 16:52
Дойде ли Коледна ваканция, тръпка винаги има  :)


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: PURE в нд, 25 дек 2016, 23:51
Родителите все повече тръпнат, а децата все по-малко. В крайна сметка това наблюдавам при познатите ми, които решиха, че е много важно да отделят децата от семейството в тийнейджърска възраст в името на ....не знам какво.

Е, някои родители просто нямат избор. Аз съм родом от малко населено място и след 8 клас всички деца отиват да учат в двата най-близки града. Аз лично, както и половината от моите съученици бяхме изпратени в град на 90 км и се прибирахме веднъж месечно. Кой на квартира, кой в пансион, но нямаш друг избор...


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в пн, 26 дек 2016, 18:37
Аз говорех за един по-друг избор, мисля стана ясно.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Kalina_Mallina в чт, 19 яну 2017, 12:30
Какво общо има темата с привързаността между децата и родителите. Смятате, че ако детето учи другаде ще обича по-малко родителите ли и няма да тръпне? По-самостоятелни може и да са, ама за мен е абсурдно да се поставя под въпрос емоционалната близост.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: plamenhk в ср, 01 мар 2017, 13:29
....  аз самата се отделих от семейството си на 15г..... Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. ... самото училище... като шанс за по-добро бъдеще.... Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. ...
Браво моето момиче !!!  Много е радостно човек да види такова дете като теб.  :bouquet:
Ако решиш да учиш в ОК , ето ти един линк където има сравнително добра информация:
http://www.bghelp.co.uk/forums/forums/138-%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-UK

Ако решиш да учиш в САЩ пиши ми на лични.
.... има деца,които осъзнават своето развитие и възможността да се реализират  още от съвсем малки.... ако то го иска и виждам,че има капацитета да се справи защо старта в живота му да не започне именно от тази възраст.
Много сте права !
Моето дете завърши средното си образование в топ частно училище в САЩ, после Харвард а сега ще учи и  МБА в най престижният по специалноста Business School.

Тези училища учат възпитаниците си да мислят, да разсъждават, да решават проблеми, т.е.  правят ги един вид менъджери на успеха им.  В тези у-ща развитието на индивида не е ограничен от програма а само от способностите му.
Нямат нищо общо със системата на меморинга  в която се обучават децата в България.

Като гледам и тук пак са цъфнали дребните завистливи душички като Русалката, Черната станция, Кафенцето и др. :35:
Групата с негавитизмът си е винаги там  където става въпрос за обучение зад граница (САЩ, ОК) или за частни у-ща в България като АК и др.

Явно баснята за лисицата и гроздето е солидният фундамент за словесните им мастурбации.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 01 мар 2017, 14:38
Пламенчо, много си забравил българския, душицо. Това върви наред с промиването на мозъчета, няма как да се пребориш, разбирам те.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: пенсионирана русалка в ср, 01 мар 2017, 14:49
Хаха, Пламенчо възкръсна като феникс от пепелта.. :35:  И все така простоват, да не кажа по-силна дума...

Кафе, той едва ли е забравил българския, по-скоро никога не го владеел на ниво. ;-) Хвали се с детето си при всяка възможност, репертоарът му е един и същ във всички теми. Да му е жива и здрава дъщерята, аз дете не бих нападнала, сигурно е  много знаеща и можеща - неща, с които той едва ли може да се похвали в личен план. Много "мъжко" поведение е да напада онзи, който не му свири по свирката в апотеоз на САЩ. На две от дребните душици децата следват обаче навън, а твоето, дребна душо с дъх на кафе и мед, е още просто малко. Господинчото не е прочел внимателно през годините постовете ти, в които ясно си пише, че и финасовите възможности имаш, и детето капацитета, за да учи навън, но предпочиташ в училищна възраст да е със семейството си - нещо, което напълно подкрепям. Време за учене навън и последваща успешна  реализация има, дори и човек да е учил до 12 клас в толкова омразната за Пламенчо родина. Пък нека гроздето на тези деца да им е кисело..
Доста си ограничен, драги Пламенчо, ако смяташ, че само учещите в САЩ и на Острова са хванали Моисей за шушляка.


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: Черна станция в ср, 01 мар 2017, 15:05
Като гледам и тук пак са цъфнали дребните завистливи душички като Русалката, Черната станция, Кафенцето и др. :35:
Групата с негавитизмът си е винаги там  където става въпрос за обучение зад граница (САЩ, ОК) или за частни у-ща в България като АК и др.

Явно баснята за лисицата и гроздето е солидният фундамент за словесните им мастурбации.

Божеее, бях забравила за словоблудствата пламенови и ей на, когато най-малко очакваш той пак се появява в пълен блясък - дава съвети, поучава, коментира и стъпква в праха разни завистници и завистливи душички... Само да ни беше уведомил за какво точно трябва да завиждаме, че неудобно е някакси да не знаем. Може да стане дума и ще те изложим, като не знаем за какво е трябвало да завиждаме :35:

П.П.

Пламене, ти си патологичен случай :ooooh: След толкова време още ли не ти е изтляла омразата и злобата, че така с рогата напред се завръщаш??? Да не говорим, че темата не е ЗА или ПРОТИВ обучението в чужбина (и моето дете учи извън България), а дали си струва в невръстна възраст детето да бъде отделено от семейната среда. Малка разлика, ама за бик заслепен от червено (от Черна станция де) всичко се размива пред погледа :twisted:


Титла: Re: Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им
Публикувано от: 'Кафе с мед' в ср, 01 мар 2017, 15:09
Русалке, що му разваляш сега на човека доброто настроение :). Ми кисело ми е гроздето, как да не ми е кисело, сънувам САЩ и ОК за децата, щом затворя очи вечер :cry: :cry:. (пу-пу, да са ми живи и здрави).


Титла: У.
Публикувано от: пенсионирана русалка в ср, 01 мар 2017, 16:17
Сънуваш, значи, това пусто кисело грозде, Кафенце.. :) Сънувай, сънувай, само това остава на дребните ни душички....


1