BG-Mamma

Деца => Нашите деца от 1 до 6 години => Темата е започната от: benny505 в нд, 10 сеп 2017, 00:03



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 10 сеп 2017, 00:03
Мами, пиша тук в момент на крайно отчаяние. Имам син на 1г и като цяло беше много добро бебе, НО сега вече проявява характера си и е нещо страшно. На почивката ни се съдра от мрънкане и реване - скъси ми живота. Можеби в очите на някои съм луда невротичка. Чувствам се като под домашен арест, навсякъде с това бебе и само мрън-мрън. Имах доста по-добри очаквания от това което е сега. Има моменти направо ми идва да избягам... Аз ли съм единствената майка, която се чувства "прецакана" от това, което й се случи?!?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: zverino в нд, 10 сеп 2017, 00:09
Зареди се с търпение и любов, трудното тепърва предстои ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 10 сеп 2017, 00:18
Споко. Всяка от нас поне 9146091724 пъти се е почувствала прецакана, но нещата в крайна сметка се оправят. Ще оцелееш. Дошло ти е нанагорно от 24/7 домашен арест с бебето. Ще мине.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 10 сеп 2017, 00:25
Нали за това са измислени виното и кафето, приемани в стратегически моменти.

Оставяй го на някого за малко, да заредиш батериите. Ще мине. След има-няма 4-5 години. А, и никой не ви гони да ходите на почивка с дете. Доста майки яко се оплакват, че на морето никой не си е изкарал добре, но упорито влачат деца по опасни пътища и мръсни плажове. Имам три деца и с радост НЕ ходя с тях по почивки, не и с всички едновременно.

Пък и някои деца са си така. Имам едно експлозивно, едно драматично и мрънкаливо- чак третото е приятно и слънчево, с темперамента на ягодово парфе.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: InaV в нд, 10 сеп 2017, 01:41
Някои нямат на кого да оставят дребоса дори за 5мин. Така че винаги препоръчвам "виното и кафето" ;)

Относно ходенето на почивка, това е строго индивидуално. Или детето е "характер" и просто ще трябва да се примириш че няма да се ходи на почивки с него, или изискванията ти са прекалено високи, и трябва да ги премислиш.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Не се сърди, човече в нд, 10 сеп 2017, 02:07
Просто трябва да се научиш да не ти пука.
Сама ли го гледаш?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Moin в нд, 10 сеп 2017, 02:32
Няма нищо лошо в това да ти е уморено, нервно и тъпо и какво ли не, да искаш да избягаш.
А аз лично на почивка с малки деца избягвам да ходя. Това не е никаква почивка, а ад.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в нд, 10 сеп 2017, 05:10
На всеки му идвам малко нанагорно в определени моменти особени когато се случи седмица когато бебо е много ревнив. Но минава. Когато пък ти се усмихне и го гушне забравяш колко те е било изнервил преди малко. А и наистина почивка с бебе си е екстремно изживяване не почивка ;).


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 10 сеп 2017, 07:02
И аз се чувствах така с голямата ми дъщеря. Добре, че имаше, кой да помага. Сега имам близнаци и ги гледам сама, но това не ме отчайва. За първи път ги заведох на море на 2г. и 5м. Бях поставила условея на таткото да намери хотел ол-инклузив до морето. Децата много се забавляваха, а аз си отдъхнах. Имаше и проблеми, но се преживява. Въпреки много хубавата храна не ядяха пичти нищо, та сега в къщи са на угояване. Бяхме в хотел, в който 99% от посетителите са с малки деца. Имаше и бебета на по 2-3 месеца и не видях да има драми.
Предполагам си млада и си свикнала да си живееш по морето. Ще свикнеш. Детето ще порасне и ще стане по-лесно за гледане. Дори ще забравиш драмите и ще помислиш за второ. Спокойствие и кураж.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Как' Сийка в нд, 10 сеп 2017, 08:21
При дете на 1 година силно се съмнявам да е проява на характер или да ти прави напук с цел да ти провали почивката. По-вероятно е самото дете да не се е чувствало комфортно – зъби, друг вид неразположение, прекалено много шум и нови впечатления за още крехката му нервна система, недоспиване, нарушаване на режима и куп още неща, които могат да го разстроят. И детето е човек, и то има право да се почувства изнервено и скапано.
Ти си майката и ти трябва да откриеш какво провокира у него тези реакции. Нещо различно от "проявява характер, за да ми скъси живота".
Ако още на първата година се предаваш, какво ще правиш, когато стане на 2 и на 3? А на 13?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 10 сеп 2017, 10:32
До колкото разбирам, тя не се оплаква само от почивката, а от цялостна промяна в държанието на детето...
Така е, мила. Растат, започват да се осъзнават като отделни личности и да пробват до къде могат да стигнат. Но Как' Сийка е права. На една година не е само това. Точно в този момент имат хиляди драми, а все още не могат да кажат и покажат нито какво ги боли, нито какво ги тревожи... Зъби, впечатления, не знаят какво да правят с емоциите си, появява се страх, а те не познават това чувство и не знаят как да го контролират...
Моята дъщеря е такова дете - емоционално, с характер, трудно излизащи зъби, ад... Изтрещявам и аз на моменти. Плакала съм, крещяла съм, карали сме се с баща й... Но всичко е моментно. Търпение му е майката. И си повтаряш "ще мине, ще мине..."
Относно почивката, ще ти кажа едно. Колкото по-бързо схванете, че почивката ви трябва да е организирана така, че режима, забавленията, яденето, плажа и въобще всичко се нагажда според детето, толкова по-бързо ще започнете да си почивате по малко и вие. Ние постоянно ходим някъде. Море, планина, на село, на гости, дори на мотосъбор с детето. НО... Винаги тръгваме с нагласата, че водим детето да се забавлява, а не ние да си починем. И изненада - започнахме и да си почиваме дори...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в нд, 10 сеп 2017, 10:41
Мами, пиша тук в момент на крайно отчаяние...

Здравейте, мислили ли сте да почнете отново работа, а детето да бъде записано на ясла (частна, ако не е прието в държавна) или да наемете бавачка? Ако се откъсвате малко от него понякога и споделяте гледането повече с някой друг - дали ясла, дали бавачка, дали баба/дядо, дали бащата на детето - тогава вероятно няма да стигате чак до отчаяние, а ще е основно приятно, дори когато детето прави същите неща, които в момента Ви докарват до отчаяние. Децата на възрастта 1 до 1.5г. най-лесно се адаптират към това през работните часове на деня да ги гледа някой друг (бавачка, баба/дядо, ясла).

Почивките на море с толкова малко дете не са почивки според мен, освен ако не приемате постоянната грижа за детето като за удоволствие и почивка :) Аз лично не бих могъл да приема тези задължения по детето като удоволствие и почивка, ако са постоянни. Бих гледал на тях като на отговорност и работа. Така че като се иде на почивка с детето е все едно да се иде с лаптоп и конкретни ангажименти. За организирана почивка - най-добрият вариант за Вас е ако имате на кого (баби/дядовци) да оставите детето за няколко дни. Ние нямаме такава опция, така че предварително планираме така, че да има достатъчно забавления за детето и поне аз не отивам с нагласата, че ще "почивам", а гледам поне детето да си изкара добре.

За почивка в рамките на ежедневието - може да е малко шизофренично, но мислете за периода от 8ч. до 19ч. като за Вашия "работен ден" с испански тип дъълга обедна почивка, когато детето спи. След края на работния Ви ден, както и през уикендите, следва да си поделите грижите за детето с баща му и да му се радвате като родител, който цял ден е бил разделен от слънчицето си. :) Останалите съвети, които са по-общи за тази възраст 1-3, съм ги дал тук (http://www.bg-mamma.com/?topic=994402.msg35521588#msg35521588).


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 10 сеп 2017, 10:45
Споко, всеки има периоди, в които се чувства не прецакан, ами направо жертва, особено ако няма помощ. Моята щерка е на 10 месеца и също беше ревла на ревлите, особено до шестия месец.
Моят съвет е да се опитваш да намираш време за себе си, един път в седмицата излез с приятелки, пий едно кафе на спокойствие, припомни си, че си човек. Ние с мъжа ми си редуваме, в петък ако изляза аз, в събота той отива да пие една бира с приятели и така, бутаме го без големи очаквания. Животът ми се промени на 180 градуса, ама в крайна сметка никой не ми е обещавал да е лесно, казвам си, че и това ще мине.
Между другото на морето може просто да не му е харесало на детето. При нашата се оказа, че обожава вода и пясък, заведохме я на 7 месеца за пръв път и вече ходихме 3 пъти за това лято, последния път на къмпинг. Но всяко дете е различно, на приятелите, с които бяхме, бебето се съдра от рев 7 дена.
И последен съвет - при мен помага това, че стриктно следвам нейния режим, където и да сме. На първо място ми е нейният комфорт. Сега вече е научена и като и дойде време за спане сама ме дърпа към леглото и се гушкаме и заспива. Не си играем с приспиваници и мрънканици.
Кураж, и това ще мине! :hug:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 10 сеп 2017, 10:48
... преварително планираме така, че да има достатъчно забавления за детето и поне аз не отивам с нагласата, че ще "почивам", а гледам поне детето да си изкара добре.
Точно. Само ще допълня... А когато детето си изкарва добре, то е по-търпимо, спи повече, не реве и мрънка чак толкоз и мама може дааааже да изпие една бира. Цяла. Преди да се е стоплила...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Bel_Ami в нд, 10 сеп 2017, 11:10
Не си единствената, на всяка й прегрява бушона и иде да хване гората вовеки. А съм по-пресен родител и от теб.
Около мен на всяка често й се е искало да си хване чантата в неизвестна посока.
Тамън минат колики,ей ги зъбите, междувременно почне келешене и тръшкане(и сагата края не й се вижда) и тъй като веселите хапчета са със зелена рецепта ,подкрепям горното- вино и кафе(повече първото). Горе главата и прегръдки!!! :blush:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в нд, 10 сеп 2017, 11:19
Има един лаф: Ние не ходим на море, ние водим децата на море. Самата истина е. Ако човек погледне трезво на реалностите и няма някакви свръх очаквания, напълно е възможно да се изкара и добре на почивка с деца.
Много хубави съвети са ти дали всички. Прочети ги, приложи някои от тях и всичко ще дойде на място.
И запомни, че приказката Малки деца-малки проблеми, големи деца-големи проблеми! не е клише, а самата истина.
Като стане детето на 13-15 години и се извиси над тебе и ти къса нервите през ден с пуберските си прояви, тогава с умиление ще си спомняш как се е тръшкало като едногодишно и ти си можела просто да го вземеш на ръце и да го заведеш вкъщи на спокойствие. С пуберите тая работа не става. Ще стискаш зъби и ще чупиш ръце от безсилие. Ще искаш просто да му плеснеш един зад врата, за да дойде на себе си, но най-смешното е, че вече този врат ще е недостижим за теб :hahaha:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: ALMIRRA в нд, 10 сеп 2017, 11:43
Моето дете до 1 г не мрънкаше. След 1 стана някакъв ад. Сега след 2 пак стана по-послушен. Но не ни плашете Моля. Аз живея с надеждата, че с времето ще става по-поносимо и леко детегледането. Няма ли някой да ме подкрепи? Първо дете ми е и не зная какво да очаквам по-нататък. ..


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 10 сеп 2017, 12:01
И аз съм в кюпа с дете на 2 и половина. Пуснах го на ясла като навърши две и се почувствах пълноценен човек. Просто ме побъркваше и беше тотално неконтролируем. Сега е същия ама само за няколко часа вечер  :lol: Когато ми опъва нервите до краен предел просто се сещам, че преди беше по цял ден така, след това отварям бутилката с вино и доживявам до следващия ден  :lol:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в нд, 10 сеп 2017, 12:03
Много сте сладки :) С бебе на море е почивка от ежедневието, а не "почивка".

ALMIRRA, може да бъде по-лесно, а може да бъде и по-трудно. Просто проблемите са различни и зависи от теб как ще ги разрешиш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в нд, 10 сеп 2017, 12:20
Моето дете до 1 г не мрънкаше. След 1 стана някакъв ад. Сега след 2 пак стана по-послушен. Но не ни плашете Моля. Аз живея с надеждата, че с времето ще става по-поносимо и леко детегледането. Няма ли някой да ме подкрепи? Първо дете ми е и не зная какво да очаквам по-нататък. ..

Като цяло с годините става по-трудно, но пък се редуват лесни с трудни периоди.
За мен един от най-приятните периоди на децата е бил 3-7 години, защото: могат да говорят и да обяснят какво ги дразни и фрустрина, като напр. гладен, жаден, горещо ми е, не ми харесва тук и т.н., могат да се обслужват сами - обличане, събличане, обуване, тоалетна, хранене, т.е. родителят само контролира процесите без да е ангажиран постоянно физически, също разбират като им обясниш и имат възможност да изчакат нещо или някое събитие. Например много е важно да учите децата си да изчакват, а не да получават всичко: напр. ще отидем в парка като се наспиш, в зоопарка се ходи в събота, един път в седмицата или месеца се купува някоя боклучка по желание на детето и др. Когато се угажда за всичко сега и веднага, рискът да възпитаме постоянно мрънкащо и искащо дете е огромен.
После в училище става по нервно, защото детето има много задължения, вие отново трябва да поемете контрола, свободното време на семейството намалява и ето ти банда изнервени родители и дете.
В пубертета милост не очаквайте. Хормоните тресат яко и това не зависи от самото дете. Тогава железните нерви и винцето много ще ви трябват. След 17-18 година на вашата улица е възможно да изгрее голямо ярко слънце, гордост за мама и тате, ако преди това сте си свършили добре работата :lol:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 10 сеп 2017, 12:41
Много благодаря за подкрепата! Днес първи ден сме вкъщи - еми детето си е по-спокойно. Много се натъжих, защото идеята ми беше, че там ще му е по-разнообразно и интересно, а се оказа, че явно се е чувствал зле. Незнам занапред как ще действаме с почивките... таткото категорично отказва да се оставя детето да преспива далеч от нас. 🙁 Много ме тормози да сме скачени съдове 24/7 или пък да се мотам сама като кукувица, докато той го гледа. Явно ще стискам зъби до последно, пък дано не ме приберат чичковците с белите престилки.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в нд, 10 сеп 2017, 12:59
И защо трябва да стискаш зъби? Наслаждавай се. Имаш син. След 4-5 години няма да ти дава да го държиш на улицата за ръка. Когато тръгне на училищните екскурзии няма да ти дава да го целуваш за довиждане пред хората. Ще трябва да се сещаш да правиш това преди да излезете от дома, а ако забравиш - край, така ще тръгне. Като си хване пътя, няма да ти се обажда със седмици. Ако се сети веднъж-два пъти в месеца ще е супер. Разбира се, че има изключения, но в общия случай така стоят нещата.
Ако приемем, че средният живот на една жена е ок. 70-76 години (по спомен карам), то активното ти общуване с детето е 18 години, т.е. това е една четвърт от твоя живот. Можеш да го отделиш за детето си. Разбирам, че ти е трудно, че сте като скачени съдове, но и това ще мине.
А за догодина за почивката не го мисли. Детето ще е по-голямо. Подготви го за промяната като му обясниш къде ще ходите, какви хубави неща ще правите и колко ще е забавно. Ще бъде по-лесно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 10 сеп 2017, 13:09
А между другото да скитосаш няколко часа в събота, докато таткото гледа детето, си е идеално. Или пък той да го изведе на разходка, а ти да се наслаждаваш на тишината у дома.

На децата не им е работа да им е интересно. Имаше една книга за френските родители- в събота и неделя те не се борят на детето да му е весело, а си излизат по свои задачи и се очаква детето да може да "скучае креативно", докато ги придружава. А не да търсиш само събития, където уж да му е интересно. На годинка и нещо по-скоро ще избръмчат, отколкото да се забавляват.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stronger and Happy в нд, 10 сеп 2017, 13:15
Какво ти наслаждение...моят също е трудно дете и много добре разбирам авторката.Почивка с дете-ми това не е почивка за мен, определено! И хем уж вече се поочовечи, но докато не стана на 4,5 беше нещо страшно и почти не сме ходили никъде. Отделно сега го оставям на нашите за ден, даже съм се разбрала с майка ми и по натам да остава някой път с преспиване когато ММ е командировка, защото и той мрънка да не се делим, ама аз обуздавам опъничавия, а не той, та затова много знае  :xarms: :xarms: :xarms:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: DeVa® в нд, 10 сеп 2017, 13:20
Много ви е грешна нагласата.
Не може да си почиваш с бебе. Ако някой се заблуждава, проблемът си е негов.
Нищо не е такова като преди бебето.
Аз не съм ходила с бебе на почивка. По-добре да съм си вкъщи, да ми е всичко под ръка, отколкото да се разнасям на друго място и пак да си върша същото, но не в моите си условия.

Като стане на 14-15 вече няма да иска да е с вас и ще си почивате. :) :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в нд, 10 сеп 2017, 13:23
А такива татковци дето не дават да се оставят на някого децата, трябва по-активно да се включват в гледането! Не може само майката на децата да е длъжна да ги гледа, бащата е също толкова длъжен!

И признавам, че двете ми по-големи деца не са били много трудни, но пък най-малкият е с увреждане, така че ние с баща му сме всичко за него и нямаме помощ. Ясно ми е какво е да си скачен съд с някого!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: __MM’s в нд, 10 сеп 2017, 13:31
Моят син е на 1 година и 3 месеца. От както се е родил си е ревльо, в началото колики, после зъбите(те ни мъчат най много) понеже започнаха да избиват късно и самия процес е много бавен. НО, кривотията и ината му не са от никненето на зъбите. Тръшка се ако не му позволя да вземе нещо, плаче вкъщи, навън, като иска и като не иска нещо. Вчера искаше да излиза с маркуча на прахосмукачката, при опит да го взема седна на земята и започна да плаче и пищи все едно го бие някой... Чуствам се безсилна пред него вече, има дни в които 90%от времето преревава и мрънка . Белите са ясни, без тях не се разминаваме. А също и вечер се буди откакто се е родил.
Та незнам това период ли е какво е, но при нас си е пт край време така и не минава.  И когато някой ми каже СПОКОЙНО, се напрягам още повече, избиват ми нервичките и отивам в другата стая или на терасата докато ми мине. Дори и да му се скарам няма ефект, също и когато се правя , че не го забелязвам е същата работа. От както се е родил си го гледаме ние с  ММ , оставяли сме го 10тина пъти за по няколко часа на бабите, с тях е спокоен и ги слуша, ама и те му се връзват.
Ходихме на почивка преди 2 месеца и беше най-спокойното дете през тези 5дни. Прибрахме се и с нас се прибра и кривотията.
За себе си открих че Неутропан малко ми помага с нервите (мента,глог и валериан), .  


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в нд, 10 сеп 2017, 13:44
Мила авторке , не си единствената, която има моменти на крайно отчаяние.
Същата бях и аз.
Стисках зъби, ние водехме дъщеря ни насам натам - и на море, и на планина, защото е полезно, НО много внимавах да не я натоварвам - честата смяна на обстановката изнервя малките деца.
Примерно - ако ще се ходи на плаж , ще си остане  само плажа като забавление за деня.
Мисля си че дете до 3 годинки би се изнервило ако има И плаж, И разходка в парка, И игра на площадката. Поне това са наблюденията ми от дъщеря ми.
Така или иначе мрънкането не ти е спестено, поне си щади нервите да не събличаш и преобличаш по 100 пъти, да мислиш за храна, къде ще пишка/ака детето и т.н...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: dotmot в нд, 10 сеп 2017, 14:13
Рядко ми е чак непоносимо на мен, но в тези случаи си представям как детето става тинейджър и се разправяме за секс, алкохол и наркотици и веднага всичко ми минава. Малък човек- малки проблеми :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Happy Mijjj ツ в нд, 10 сеп 2017, 14:52
Трудната страна на майчинството? Та майчинството има ли изобщо "лесна" страна, защото аз за година и три месеца не съм я видяла :)
Гледам си сина абсолютно сама и също на моменти ми е адски трудно, особено откакто проходи.
По стечение на обстоятелствата и моите родители, и свекърите живеят в курортни градчета - едните в планински, другите в морски курорт. Лятото изкарахме почти изцяло или на едното място или на другото. И най- ми е смешно като някой ми каже как все по почивки съм била! Само аз си знам дали съм починала и колко пъти съм влязла в морето набързо, за норматив :)
Детето ми лесно свиква с промяната в обстановката, само първият ден му е терсене. Общителен е , много весел и контактен. Изнервя се само когато му се спи, което е нормално :)
Гледам навсякъде да е на кухня, той хапва всичко и ми е лесно в това отношение :)

Мисля си че дете до 3 годинки би се изнервило ако има И плаж, И разходка в парка, И игра на площадката. Поне това са наблюденията ми от дъщеря ми.

Точно такъв е нашият режим в момента, никакъв проблем. До дете си е ✌



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 10 сеп 2017, 15:02
Много ме тормози да сме скачени съдове 24/7 или пък да се мотам сама като кукувица, докато той го гледа.
Ей там ти е грешката. Научи  се "да се моташ като кукувица, докато той го гледа" и всичко ще ти е една идея по-бяло...
Какво значи "да се моташ като кукувица"? Няма ли неща, които обичаш да правиш сама?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в нд, 10 сеп 2017, 15:25
таткото категорично отказва да се оставя детето да преспива далеч от нас.

Много сериозно те съветвам да се пребориш с това още от сега, докато е време, защото после и да искате, то детето няма да иска, тъй като няма да е свикнало без вас. А това означава буквално никакво мърдане никъде без него. А какво ще стане, ако един ден имате още едно дете????

Ние сме с две деца и до сега нито веднъж не сме ходили на почивка с тях, докато са били бебета. Малката я оставихме за пръв път при свеки, когато беше на 4 месеца и отидохме в Гърция за 7 дни. От тогава /вече 4 години и половина/ тя ходи при баба си всяка събота и неделя /освен, ако не е болна или там не са болни/ и лятото два пъти за по 10 дни. Баткото е постоянно с нас, но той е голям и с него проблеми няма /11 г./ Така винаги успяваме да си направим график, да се разходим, да си починем, да поспим до късно, да отидем на кино, а в деседневките /аз ги наричам годишния ми отпуск  :mrgreen:/ винаги успяваме да отидем за 4 - 5 дни някъде само двамата /оставяме баткото при нашите или ходи на летен лагер/
Всяка майка има нужда от почивка и колкото по-рано успееш да си организираш нещата така, че да я имаш, толкова по-рано ще имаш търпението и спокойствието да се насладиш максимално на майчинството.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 10 сеп 2017, 15:28
Между другото, ей такива татковци с високи стандарти при първо дете много нажежават обстановката.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: stambuli в нд, 10 сеп 2017, 15:30
Изчетох ви и благодаря за успокоението, което усетих ;) Та...с дете на две годинки без няколко дни съм, много спокойно бебе беше, но вече си проявява характер. И аз, и баща му не искаме да ходим никъде без него (с изключение на 2-3 часа да си свършим набързо работа, съчетано с още по-бързо кафе ;). И аз съм имала периоди на отчаяние, седмица преди да заминем на морето заяви, че няма да се къпе и пищи в банята. Мислех си, че сте огласим хотела, но....изненада, стоеше си кротко в банята и гласът му не се чуваше.
Много съм съгласна с мнението, че дори и на почивка не трябва да се променя режима на детето. Следвахме неговия режим за спане, сутрин си пиехме спокойно кафето навън, а вечер, като заспи още по-спокойно и по чаша бира даже. И миналата година на първото ни море заедно, и тази година, и двамата си починахме. Но....и двамата сме с нагласата, че сме на море заради детето, а не заради нас.
Звучи розово, ама ние пък имаме друг проблем - става му лошо, не иска с нищо да си играе в колата, непрекъснато дърпа вратата да слезе, нервничи. Пътуваме цял ден, докъдето сме тръгнали и много сме ограничили пътуванията. А как обичаме да пътуваме....някой ден може би, ама с малко дете трудно. И това ще мине - все си го повтарям  :mrgreen:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в нд, 10 сеп 2017, 15:30
:
Трудната страна на майчинството? Та майчинството има ли изобщо "лесна" страна, защото аз за година и три месеца не съм я видяла :)
Гледам си сина абсолютно сама и също на моменти ми е адски трудно, особено откакто проходи.
По стечение на обстоятелствата и моите родители, и свекърите живеят в курортни градчета - едните в планински, другите в морски курорт. Лятото изкарахме почти изцяло или на едното място или на другото. И най- ми е смешно като някой ми каже как все по почивки съм била! Само аз си знам дали съм починала и колко пъти съм влязла в морето набързо, за норматив :)
Детето ми лесно свиква с промяната в обстановката, само първият ден му е терсене. Общителен е , много весел и контактен. Изнервя се само когато му се спи, което е нормално :)
Гледам навсякъде да е на кухня, той хапва всичко и ми е лесно в това отношение :)

Мисля си че дете до 3 годинки би се изнервило ако има И плаж, И разходка в парка, И игра на площадката. Поне това са наблюденията ми от дъщеря ми.

Точно такъв е нашият режим в момента, никакъв проблем. До дете си е ✌
До дете си е определено. Но друго имах аз предвид - транспортирането от точка А до точка Б и после до точка В...И мен , и дъщеря ми ни изнервя търчането напред назад, преобличането и т.н.  когато се разкарвате с превозни средства, самият път уморява.
Съвсем друга е ситуацията, когато след плажа човек разходи детето си в близкия парк да си играе на близката площадка.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в нд, 10 сеп 2017, 15:40
Следвахме неговия режим за спане, сутрин си пиехме спокойно кафето навън, а вечер, като заспи още по-спокойно и по чаша бира даже. И миналата година на първото ни море заедно, и тази година, и двамата си починахме. Но....и двамата сме с нагласата, че сме на море заради детето, а не заради нас.
Звучи розово, ама ние пък имаме друг проблем - става му лошо, не иска с нищо да си играе в колата, непрекъснато дърпа вратата да слезе, нервничи. Пътуваме цял ден, докъдето сме тръгнали и много сме ограничили пътуванията. А как обичаме да пътуваме....някой ден може би, ама с малко дете трудно. И това ще мине - все си го повтарям  :mrgreen:

Не разбрах - оставяли сте дете на 1 (в момента на 2) годинки да спи само в стаята, а вие отивате "навън" да пиете кафе или бира? Или "навън" е на терасата/верандата?

Ако не ходите много далече - можете да пътувате много рано (5-6ч. сутринта), така детето ще спи през по-голяма част от пътя - до Гърция и до нашето черноморие се стига за 4-5 часа. Не го хранете по време на път, за да не му става лошо, някакви по-дребни неща - бисквитка, солетка и вода, и максимално да спи. Ако е по-наблизо, може и със следобедния сън да се съчетае. При нас работи доста добре тази стратегия.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: dotmot в нд, 10 сеп 2017, 15:45
Не съм съгласна, че детето трябва да свиква да спи с някой друг. Моето е на 2г3м, отскоро спи сам в детската, иначе преди това спа 2г в нашето легло. Нямаме абсолютно никаква нужда да ходим някъде сами със съпруга ми, винаги сме тримата. Не съм го родила, за да ми спи детето при баби. Ще изчакам сам да поиска да спи при тях, предполагам, че това се случва в училищна възраст.
Иначе остава 1-2 пъти в месеца при тях, но го водим сутринта и си го взимаме вечерта.
Всеки е различен. не правете генерални заключения за всички семейства :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 10 сеп 2017, 15:46
Ха-ха, малко са ви децата, иначе щяхте да имате нужда:)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 10 сеп 2017, 15:48
Ха-ха, малко са ви децата, иначе щяхте да имате нужда:)

Аз и с едно имам нужда.  :lol:

Възползвам се максимално от гледане на баби. На 2 и половина е и това лято изкара два месеца при свекърва ми. Има отпуска жената, има и желание да го гледа...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 10 сеп 2017, 15:51
С първото имах най-много нужда, но и аз се бях вкопчила яко и с гордост заявявах, че сама го гледам:)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 10 сеп 2017, 15:53
Много благодаря за подкрепата! Днес първи ден сме вкъщи - еми детето си е по-спокойно. Много се натъжих, защото идеята ми беше, че там ще му е по-разнообразно и интересно, а се оказа, че явно се е чувствал зле. Незнам занапред как ще действаме с почивките... таткото категорично отказва да се оставя детето да преспива далеч от нас. 🙁 Много ме тормози да сме скачени съдове 24/7 или пък да се мотам сама като кукувица, докато той го гледа. Явно ще стискам зъби до последно, пък дано не ме приберат чичковците с белите престилки.
Няма страшно. Аз съм с близнаци и още съм на свобода. През един етаж живее лекарка психиатър и голямата ми дъщеря ми обяснява, че вероятно вече имам диагноза, защото като викам се чува у съседите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 10 сеп 2017, 16:33
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. :grinning:
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: stambuli в нд, 10 сеп 2017, 16:56
bgtatko, мда...странно се е получило :) кафето сутрин навън заедно с детето, а бирата вечер на терасата :) Не вярвам някой да си остави детето само в стаята и да хукне да се забавлява. Пробвахме този вариант - тръгнахме в 5.30 за Гърция, ама въобще не заспа, поне беше зашеметен за малко. Но да, прав си, ранното пътуване се оказа добър вариант.
Моята ситуация е като на dotmot, но честно казано се замислям дали пък не привързваме детето прекалено много към нас и после да имаме проблем с това. При тръгване на детска градина например.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 10 сеп 2017, 17:02
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. :grinning:
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 10 сеп 2017, 17:04
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. :grinning:
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.
Това не винаги е въпрос на избор. Има хора, които НЯМА на кого да оставят децата си и са принудени да ги гледат сами и да са 24/7 с тях.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 10 сеп 2017, 17:06
Аз имам предвид тези, които не искат.
Иначе напълно съм наясно, че много от нас нямат на кого да оставят отрочето. При мен също рядко се случва, затова се възползвам, когато изпадне възможност.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 10 сеп 2017, 17:08
Не съм чела подробно темата, но от това, което видях достатъчно съвети са дадени, та няма да ги повтарям, пиша по - скоро за успокоение, да кажа, че и аз съм така...По същия начин се чувствам, дъщеря ми (почти на 2 години) през ден ме докарва до отчаяние, та чак рева от безсилие. Никога не е била лесно бебе или дете, още откакто се роди не спираше да реве, но все пак истински страшното стана откакто навърши 1 година. Та така, вече не се и надявам да отмине периода, просто стискам зъби и се опитвам да не се вживявам толкова, че съм пред побъркване.

По отношение на "почивката" и при нас е подобно, след миналогодишното море (беше на 10 месеца) баща й изобщо не искаше да ходим тази година  :lol: все пак се прежали и беше маааалко по - добре. Но разбира се то не е никаква почивка, но все пак е смяна на обстановката. Няма как да отидем без нея на този етап.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 10 сеп 2017, 17:11
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. :grinning:
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.

Изобщо нямам за цел да се изжиявам като майка - героиня по никой параграф, но не мога да оставя детето да спи родителите или свекърите ми  :? Те искат, просто аз не съм спокойна. Оставям я за няколко часа и то в нас или навън да ходят по площадки. Не сме се разделяли за повече от няколко часа. Ако я оставя това няма да е никаква почивка за мен, а ще съм пред побъркване от притеснение. Осъзнава, че това си е мой проблем, но просто имам някаква психологическа бариера и това е. Та така...в моя случай има кой да я гледа, но пак не се получава. Обещала съм си като навърши 4 години да им я нося за няколко дни, но да видим...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 10 сеп 2017, 17:16
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. :grinning:
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.

Изобщо нямам за цел да се изжиявам като майка - героиня по никой параграф, но не мога да оставя детето да спи родителите или свекърите ми  :? Те искат, просто аз не съм спокойна. Оставям я за няколко часа и то в нас или навън да ходят по площадки. Не сме се разделяли за повече от няколко часа. Ако я оставя това няма да е никаква почивка за мен, а ще съм пред побъркване от притеснение. Осъзнава, че това си е мой проблем, но просто имам някаква психологическа бариера и това е. Та така...в моя случай има кой да я гледа, но пак не се получава. Обещала съм си като навърши 4 години да им я нося за няколко дни, но да видим...
Ти пък, остави я смело и давай едно море без дете, да заредиш батерията ;)
Шегувам се, разбира се, всеки знае за него и детето му кое е най- добре и как ще се чувства в дадена ситуация. :)
За мен също не е ок бабите да изземат функцията на майката, че се нагледах и на такива случаи в последно време, но малко помощ от време на време мисля, че никому не е излишна. :hug:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в нд, 10 сеп 2017, 17:22
Осъзнавам, че това си е мой проблем, но просто имам някаква психологическа бариера и това е.

Вие осъзнавате това като проблем (или поне така твърдите), но други хора го "осъзнават" като единствения правилен начин да се отглежда дете, който трябва да бъде защитаван със зъби и нокти и по фейсбук групи, форуми и т.н. :) И на всеки, който не гледа на детето си както Ам-гъл или Фродо гледат на Единствения Пръстен, Който Владее Всички Други, да му бъде начуквано канчето колко по-лош родител е...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в нд, 10 сеп 2017, 17:25
Ако имате на кого да оставите детето, ако смятате този на който го оставяте за надежден по принцип, ако детето изявява желание също да прекарва времето с други хора, то моят съвет е да пренебрегнете майчините си тревоги и да отделяте детето за малко от себе си. Егоистично е майката да не поверява детето на баба и дядо, защото ТЯ щяла да се тревожи. Това е леко маниакално поведение.
Като основателни причини детето да не бъде оставяно на баба и дядо приемам само, ако те са ненадеждни и не се справят с гледането или детето се стресира при отделяне от родителите. При всички други случаи отделянето за кратко е полезно за всички - детето, родителите, възрастните хора.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 10 сеп 2017, 17:54
Освен това в крайна сметка и бабите трябва да имат някакъв тренинг с новото дете. А не когато наистина се наложи да го оставиш, да се окаже, че не се справят или ще се учат в движение.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: __MM’s в нд, 10 сеп 2017, 18:01
В началото се дърпах и не исках помощ, но вече имам нужда и съм много благодарна на свекърва ми, а тя има огроооомно желание да го гледа и да прекарва време с него. Имам и доверие, което е най важното според мен.
И ние сме хора, искаме да излезем с ММ както преди, да седнем да хапнем някъде и просто да прекараме малко време насаме. И ние сме доволни , малкия и свекърва ми също.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 10 сеп 2017, 18:01
Бабите я гледат понякога през уикенда, но за няколко часа. Идват вкъщи (живеем в различни градове, но на сравнително близко разстояние), когато дойдат излизаме за 2 - 3 часа, вечер - също, ако останат да спят. Не е като изобщо да не са я гледали, но не смея да им я оставя за няколко дни с преспиване за да отидем на почивка например. А за да си почина истински от нея имам чувството, че ми трябва поне седмица  :lol:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в нд, 10 сеп 2017, 18:22
Ето една история от мен - който иска може да си извади поука  :peace:

На едни наши съседи им се роди момиченце - изключително кротко бебе. Само спеше и ядеше, а родителите нито колики усетиха, нито никнене на зъби. Накратко бебе - мечта. Майката и дума не даваше да се каже детето да отиде при някоя баба дори и за няколко часа, а пък за преспиване там изобщо не можеше да се говори. Когато стана на 5 им се роди момченце. То си беше истински ужас - страшно тежки колики, ужасни температури при никнене на зъби, кисел и ревящ денонощно, само на ръце искаше да стои. Направо им преобърна живота - буквално. След първата годинка майката вече беше на предела на силите си и в крайна сметка реши да даде каката за няколко дни на свекърва й, за да може поне за малко да остане само с едно дете. Е да, но не - каката категорично не искаше да ходи, изпадна в истерия, когато отиде там, започна да ги обвинява, че вече не я обичат и не я искат. Накрая им беше казала, че иска да убие бебето, защото те са се отказали от нея заради него и са я пратили при баба й. Естествено ходенето при бабата не се повтори повече, но на майката буквално й се разказа играта

Истината е, че да гледаш едно дете /колкото и диво, ревливо и мрънкащо да е то/ няма нищо общо с това да се гледат две деца. И тогава всяка помощ от бабите е добре дошла. Но за да я има тази помощ тези деца трябва да свикнат с тях - няма как изведнъж 5 годишното дете да се прати при баба си и то с радост да отиде.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 10 сеп 2017, 19:42
И на мен ми е омръзнало да слушам за героичните подвизи на майките, които готвят, чистят, перат, работят от вкъщи и децата си гледат сами - никакви баби! И не са уморени, никак! Най-щастливите са на света. Въобще не обръщам внимание на такива изказвания и Ви съветвам и Вие да не обръщате. Нямам предвид някой от тази тема, говоря принципно.  Истината е друга - гледането на дете изобщо не е песен, а си е един гърч - безсъние, много нерви и никакво време за теб. И помежду другото има и щастие - да! Има и такива моменти, но те се усещат в състояние на спокойствие, което е рядкост в началото. И всяка бъдеща майка трябва да е подготвена за това да знае какво я чака, а не да й се натяква, че няма нищо по-хубаво от това да си майка. Майчинството е отговорност, не само щастие и рози. Трудно е, но все пак идва момент, когато започваш да береш плодовете на щастието.
Както и да е, по темата исках да кажа нещо. Аз много пъти съм се оплаквала как се съм се чувствала преди, когато детето беше малко , но не съм усещала особено разбиране тук във форума. Последния път една потребителка ми каза, че не съм добре и я дразня и се отказах да се обяснявам. На мен лично ми беше трудно и от друга гледна точка - аз съм с тиреоидит на Хашимото и само друга жена в моето състояние ще ме разбере истински. Трудности при кърмене, депресии, безсилие и безсънието ми влияеше адски зле!
Моичкия не се падна от кротките. Още от бебе си беше ревлив и спеше леко (ха скръцнеш и рееев), но трудностите почнаха да появяват около годинката и се засилиха малко преди да стане на 2. Тръшкане, рев, ужас. Баща му и не ми помагаше особено и цялата работа беше на мен, та това изнерви обстановката още повече. От време на време го давах на нашите да си почина. После се влошиха отношенията между мен и баща му, станаха едни неща, от които нямаше връщане назад. Тогава се разделихме и се наложи да се върна при нашите. Всички бяха много изнервени. Вече нямаше при кого да го оставя за да си почина, защото вече всички имаха нужда от почивка. Релаксирахме само когато спи. Майка ми го гледаше отначало през деня, а аз ходех на работа. Там беше моето райско местенце! После се наложи да го запиша в частна ясла, защото тя не издържаше и често я виждах разревана, като се прибера. (После и на нея откриха Хашимото.) За съжаление беше болнаво дете и седмица ходи, месец не, та освен едни пари хвърлени на вятъра, нямаше особена полза от яслата, но и седмица в месеца си беше глътка въздух. Най-кошмарни бяха вечерите, защото тогава започваше да прави истерии - пищи и се мята на пода, не можем нито да го облечем, нито да го сложим да си легне. Всяко действие, което предприемехме (обличане, къпане, излизане навън, прибиране и др.) беше една безкрайна мъка. Примерно 2-ма го държат, третия облича, а той се мята във всички посоки. Отваря хладилници, събаря тенджери, постоянно минава и светка лампите (катереше се на стол), включва котлоните и все трябва да сме нащрек. И като се затръшка за нещо - ужас! Колко пъти ми се е искало да се метна от балкона!  Навън лягаше на улицата и почва да пищи - край! Не мога да го мръдна.
Та това състояние продължи около година и половина (до към 3,5 г. възраст).  
Първото море на година и половина си беше мъка, но второто на 2 и  половина, вече без баща му, направо беше ад. Върнах се с кръвно и разбити нерви. Чак тази година, като отиде на 3,5г вече почна да се разбира, че сме на почивка. Бих могла да кажа, че ужасния период бавно отминава. И вкъщи вече е по-спокойно, заиграва се сам, говорим си, гледа си детско. Чат-пат го хващат лудите, но като не е толкова често и не е дразнещо.
Просто стискай зъби още малко. Съветите са ти ги дали преди мен. Време за теб си намери, това е основното! Почни работа, ако усещаш, че не издържаш. Аз чак като се върнах и тогава малко се успокоих.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 10 сеп 2017, 20:10
Аз като прочета някъде по форума следната фраза "откакто станах майка, животът ми се осмисли" и се чудя, колко скапан трябва да ти е бил живота преди това?!? После нито може да излезеш с приятели, нито импулсивно да заминеш за някъде, какво остава за наспиване, чифт обувки равняващи се на половин заплата или романтична вечеря... Хора всякакви


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в нд, 10 сеп 2017, 20:18
Аз като прочета някъде по форума следната фраза "откакто станах майка, животът ми се осмисли" и се чудя, колко скапан трябва да ти е бил живота преди това?!? После нито може да излезеш с приятели, нито импулсивно да заминеш за някъде, какво остава за наспиване, чифт обувки равняващи се на половин заплата или романтична вечеря... Хора всякакви
Е и така не е. Ако си между 20 и 30 години нещата, които са важни за една жена са едни /купони, почивки, хубави дрехи, нощни заведения и т.н./, но след преминаване на 30-те важните неща вече стават други. За всяко нещо си има време. Но това вече е съвсем друга тема.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 10 сеп 2017, 20:38
Баш така си е. Аз родих над 30г. и двете си деца, което не значи, че не искам като бял човек да ида на почивка, на кино, на ресторант. Искам, ама няма. Някак си след първото дете нямах и голяма нужда, то също беше лепнато за мен, но и аз за него. След като се роди и бебето обаче, тотално сдадох багажа. Недоспиването ми дойде много, хормоналните промени (бременност, кърмене) също. Баткото за пръв път беше отделен от нас с преспиване (почти на 5 години е). За две седмици гостува на родителите ми и си изкара страхотно. Сам прояви желание, маха ни с такава радост като ни изпращаше, че ми увисна ченето. Та, ето ви поука - всичко е индивидуално.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 10 сеп 2017, 20:46
Баш така си е. Аз родих над 30г. и двете си деца, което не значи, че не искам като бял човек да ида на почивка, на кино, на ресторант. Искам, ама няма. Някак си след първото дете нямах и голяма нужда, то също беше лепнато за мен, но и аз за него. След като се роди и бебето обаче, тотално сдадох багажа. Недоспиването ми дойде много, хормоналните промени (бременност, кърмене) също. Баткото за пръв път беше отделен от нас с преспиване (почти на 5 години е). За две седмици гостува на родителите ми и си изкара страхотно. Сам прояви желание, маха ни с такава радост като ни изпращаше, че ми увисна ченето. Та, ето ви поука - всичко е индивидуално.

Абсолютно е индивидуално. И това дали детето ще ходи с радост при баба си и дядо си не зависи от това кога за пръв път е отишло, а зависи най - вече от самото дете, от родителите, от бабата и отношенията между тях. Ако сега пратя дъщеря си съм сигурна, че изобщо няма да й е проблем да е без мен, много се радва като идват бабите да я гледат, притесненията ми са от друго естестество.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 10 сеп 2017, 20:53
И разбира се, че на всеки нормален човек понякога му се иска да иде на почивка, на кино, на ресторант, да замине някъде импулсивно и т.н. независимо от възрастта. Фразата, че децата са осмислили живота и на мен ми е странна, мисля дори, че хората я казват някак машинално без да влагат много смисъл в нея, а и някак всеки очаква от теб да кажеш подобно нещо. Трябва да си супер окрилена и щастлива от майчинството, иначе нещо не ти е наред и то смееш ли да признаеш, че не е така.
Да, гледането на дете е много трудно, отказваш се от много неща, но това е положението, приемаш го.
Всъщност на мен не ми тежат толкова жертвите, които правя и промяната в начина на живот, а характера и трудния период на детето - тръшкането, мрънкането, кривото настроение, инатите и ревовете, непослушанието...в моменти, в които е кротка (скоро не се  е случвало) си мисля, че мога да отгледам още 5 :grinning:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 10 сеп 2017, 21:03
Чувствала съм се по същия начин. Днес стана на три години и е по-леко. Големият е на  и също много се подобри общуването с него. За мен първите три години са най-тежки, после става по-добре.
Питай бабите може ли да го погледат малко. И ти си човек.
На почивка го водих след две и половина и горе-долу става. Изкарахме добре.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в нд, 10 сеп 2017, 21:14
Аз съм с дете на почти година и половина :) до навършване на 1 годинка беше най-кроткото дете. Винаги съм казвала, че аз съм една наспана майка :), дъщеря ми и сега спи много добре, но през деня е меко казано малък бяс.
Ходихме на почивка когато беше на 4 месеца и тази година, на 1,4 месеца. И двата пъти всичко беше съобразено с детето и не сме се ядосвали или натоварвали.
Вторият път беше доста палава, но все пак е нормално за едно тъкмо проходило дете, което иска да види и пипне всичко.
С удоволствие бихме отишли някъде и сами или да я оставя за малко на някоя баба, но живеем в чужбина и това няма как да ни се получи, но за сметка на това много добре мога да си оползотворя времето, когато баща й я гледа, дори това е да се кача на втория етаж и просто да си почета малко :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 10 сеп 2017, 21:53
Ние море не сме пропускали, откакто имаме деца. Първата година беше голям ужас, защото бебето (7м.) ставаше росно-китно в 5 часа. Отидохме на ол инклузив, къде ти време за ресторанти. Плажа го гледахме отдалеч, когато разхождахме малкото чудо по крайбрережната алея. Ядехме на прибежки, че само мрънкаше в количката.
Втората година се засилихме в Гърция, с баба, че да помага. Обаче детето не я искаше изобщо и нищо не помогна, само се изнервихме взаимно.
Третата година беше поносима.
На четвъртата с дете и бебе, ходихме на морска сватба. Ще спомена само, че се връщахме от там 8 часа, от които поне 5 бяха под съпровода на истеричен рев. Сватба не усетих никаква, хем се жени сестра ми и имаше помагачи. Легнах си в 9:30, защото бебето се събуди 😠😠😠.
Ноооо, тази година с деца на 4г.7м. и 1г.2м. си изкарахме прилично. Е пак имаше истерии по пътя (разбихме го на две части), но малкото се занимаваше с брат си, а ние дори успявахме да пием фрапе на плажа, излегнати на шезлонги 😎😎😎!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в нд, 10 сеп 2017, 22:10
За пръв път отидохме на море в Гърция с двете деца, когато малката беше на 2 г и 4 м, а баткото на 9 г.  Преди това водехме само баткото, а малката оставаше при свеки. Мога да кажа, че си изкарахме прилично. Проблеми с пътя не сме имали, защото го разделихме /спахме в Сандански една вечер/. Пътувахме по обед и децата спяха почти през целия път. Но истината е, че едва тази година, когато малката вече беше на 4 г. и 4 м, а баткото на 10 г се усети наистина почивка с тях. Смело мога да кажа, че тази година двете почивки до Гърция минаха наистина страхотно и се върнахме отпочинали  :peace: Пак спаха известно време от пътуването, а през останалото време гледаха детски на лаптопа.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в нд, 10 сеп 2017, 22:15
но за сметка на това много добре мога да си оползотворя времето, когато баща й я гледа, дори това е да се кача на втория етаж и просто да си почета малко :)

Ето това е много ключово - 20 минути свободни да ти се отворят, да им се зарадваш и насладиш! Искаш половин ден само за теб, обаче получаваш 20 мин. Това е повече от нищо!
Освен това, за да бъдеш добра майка не е необходимо да се раздаваш на макс. Защо обличате ревящи деца и ги карате да излизат на разходка (по-горе срещнах нещо такова)? Като не иска да излезе - няма. Кому е нужна цялата драма? Ама било слънчево, трябвало на чист въздух - голяма работа! Оставате в къщи, детето се успокоява, вие се успокоявате - животът става хубав. Ако пък се налага пазаруване, действайте по-организирано. Планирайте готвенето и таткото да е напазарувал от предния ден.
Пестете се! Вслушвайте се в детето и се водете по него.
И още нещо - тръшкането е разрешено вкъщи. Оставяте го докато се умори. По възможност насаме, без публика. Важното е само да е обезопасено, за да няма къде да се нарани. Няма нужда да се правите на маймуна, нито да се надвиквате. Нека се тръшка, вие правете нещо друго.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: relight в нд, 10 сеп 2017, 22:34
За тръшкането и аз оставям да се вихри вкъщи, че и навън, но те умора нямат. Даже това ги пренапряга и става още по-зле в дадени моменти.
Относно трудното обличане и излизане, няма как да прекарваш цялото си време у дома. Нито пък това ще разреши проблема, тъй като то самото може да иска да отиде някъде, примерно на плаж, както е при нас, но самото тръгване е ужас. Ако не стане, както е било по план, започва да реве и да мрънка пък защо не сме отишли там някъде си, няма угодия. Нито да го държиш вкъщи, нито да тръгнеш някъде. Дори навън се разсейват повече и са по-кротки в най-общия случай.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 10 сеп 2017, 22:48
Ама чакайте малко... Защо осмислянето на живота го бъркате с лесен, приятен и забавен живот?
Да, моят живот се осмисли с детето ми. Чаках дъщеря си осем години и през тези осем години имах весел, спокоен и хубав живот, но празен. Почивките ми бяха почивки, купоните - купони, но празнотара гложди и боли. Сега плача понякога от безсилие, крещя, не си почивам на почивките, не мога да изляза, не се наспивам, но ми е някак пълно, има смисъл вече животът ми.
Не, не е бил скапан животът ми преди детето. Беше забавен, но зееше дупка...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 10 сеп 2017, 23:15
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 10 сеп 2017, 23:18
Аз много пъти съм се чудила относно това кога съм била по-щастлива - сега или след раждането на детето. И въпреки трудностите, сякаш наистина и при мен има нещо, което ми запълни една дупка в сърцето. Сега ми е много трудно и много неща ми липсват, но пък е за сметка на друго. Това не е причина обаче да не ми липсват моретата по 3 седмици, времето за мене си, спокойствието. Трудно ми е да определя кога беше по-добре. Все пак се радвам за детето.
Относно майчинството, аз не съм много сигурна, че възрастта е определяща за това как се чувстваш. Даже имам наблюдения, че по-късното майчинство може да е по-осъзнато, но по-трудно се свиква с него. Защото вече имаш изградени навици, свикнал си с определени стереотипи и изведнъж се появява някой, който променя всичко! На 20-25 си по-млад, по-мобилен, по-гъвкав и по-лесно се променяш.
Аз родих на 37 и ми беше страшно трудно да възприема новия си начин на живот. Преди да родя, бях почнала да се замислям, а не е ли по-добре да остана без деца, така бях свикнала с начина по който си живеех, че нищо не исках да се променя! Иначе между 20 и 30 много исках дете, но така се стече живота ми, че не се получи. След 30 сякаш майчинския инстинкт почна да отслабва.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 10 сеп 2017, 23:33
Да, отношенията с бащата са доста определящи за това как ще се чувства майката. Нашите също не бяха добри и забременяването беше някак полупланирано, но не съжалявам за детето.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 10 сеп 2017, 23:44
О, аз съм сигурна, че и авторката не съжалява за детето. Просто като цяло не е особено удовлетворена от връзката с мъжа си и в момента я е стегнала шапката.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в пн, 11 сеп 2017, 00:37
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в пн, 11 сеп 2017, 08:37
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.

Нямя нячин да няма начин. От раждането на близнаците не се отделям от тях. До 1г. И 8м., когато тръгнаха на ясла съм се отделяла максимум за по 2 часа, колкото да свърша някоя спешна работа. Последните 9м. тръгнаха но градина, но пък аз тръгнах на работа. Таткото е в чужбина. Мечтая за малко свобода, но ще я имам след няколко години.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в пн, 11 сеп 2017, 09:58
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.

Сега вече ми е ясна картинката!
В такъв случай моите постове поне едва ли ще са ѝ полезни! На друго място е ключът за бараката!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пн, 11 сеп 2017, 10:34
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Това до някъде обяснява нещата. Но след нея още поне две написаха, че това за осмислянето на живота било клише... Та се зачудих...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 11 сеп 2017, 10:40
Аз също мисля, че детето осмисля живота в емоционален аспект. Някак си като те гушнат малките ръчички усещаш едно чувство, което не можеш да изпиташ по друг начин.
Трудното е в битов план. Затова според мен помощта не е излишна. Когато майката е отпочинала, може да поиграе с детето спокойно и да му се радва, а не само да бърза да му сготви, изпере дрешките и нахрани.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в пн, 11 сеп 2017, 10:52
Първите 7 години с деца имахме всеотдайна баба, така че почивките си бяха почивки.
Когато отидохме за пръв път сами на море, малкия беше на 2,8 - бебето беглец. От търчане въобще не разбрах как минаха 7 дни. Голямата поне си намери приятелка с дядо и ходеха на плаж отделно.
Въобще летата с децата са труден период. Вчера останах сама за пръв път от месец сигурно и страшно се разтоварих просто да изчистя, а после да си поседя на терасата със списание.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в пн, 11 сеп 2017, 11:09
:
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.

Нямя нячин да няма начин. От раждането на близнаците не се отделям от тях. До 1г. И 8м., когато тръгнаха на ясла съм се отделяла максимум за по 2 часа, колкото да свърша някоя спешна работа. Последните 9м. тръгнаха но градина, но пък аз тръгнах на работа. Таткото е в чужбина. Мечтая за малко свобода, но ще я имам след няколко години.
Ако нямаш мъж до теб, баби и дядовци и др., много ясно, че ще се напънеш година и нещо да го избуташ до ясла. Авторката също е издържала до над една година. Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н. За да не се случи това "прегаряне", задаване на въпроси от сорта "аз ли съм най-калпавата майка", стигане до депресивни състояния и т.н., е хубаво да й се удари едно рамо.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 11 сеп 2017, 11:52
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Това до някъде обяснява нещата. Но след нея още поне две написаха, че това за осмислянето на живота било клише... Та се зачудих...

Да, аз го написах. Нямам семейни проблеми и не съжалявам за раждането на детето си, разбира се, желано е. Просто не смятам, че животът ми преди него е бил безмислен, макар че сега вече не си представям да я няма. Животът преди децата също е хубав по мое мнение, не съм изпитвала необходимост нещо да се появи, че да ми го осмисли, живеех си добре. И сега ми е добре, просто е различно. Но е вярно и че детето стана много бързо, забременях млада, не съм се борила с години да имам дете. Може би в подобни случаи наистина имаш чувство, че то ти осмисля живота. Но не всяка майка която го казва го мисли, за много е клише в действителност....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Katerin* в пн, 11 сеп 2017, 12:10
Мами, пиша тук в момент на крайно отчаяние. Имам син на 1г и като цяло беше много добро бебе, НО сега вече проявява характера си и е нещо страшно. На почивката ни се съдра от мрънкане и реване - скъси ми живота. Можеби в очите на някои съм луда невротичка. Чувствам се като под домашен арест, навсякъде с това бебе и само мрън-мрън. Имах доста по-добри очаквания от това което е сега. Има моменти направо ми идва да избягам... Аз ли съм единствената майка, която се чувства "прецакана" от това, което й се случи?!?
КЪде е таткото в цялата тая работа? 
Ако имаш по час-два само за теб на 2-3 дни, няма да се чувстваш прецакана.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 11 сеп 2017, 12:44
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Това до някъде обяснява нещата. Но след нея още поне две написаха, че това за осмислянето на живота било клише... Та се зачудих...

Може би ти трябва да споделиш какви емоции влагаш с този израз, ако имаш желание. Аз в момента също не разбирам как детето осмисля живота. Вече 5 години съм изцяло ангажирана със семейството, изтощена съм физически и емоционално и вероятно това оказва влияние. Иначе семейно всичко ни е наред, мъжът ми помага, не родих млада и децата бяха много желани. И сега са желани разбира се, оценявам ги и това, че са здрави и съм благодарна, че ги имам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в пн, 11 сеп 2017, 13:25
Аз не мога да кажа дали детето ми е осмислило живота (също е дълго чакано и родено късно), но определено предаде нов и различен смисъл на всичко.
Но всички сме различни, за едни е клише да кажеш "живота ми се осмисли с детето", за други е пълно с емоция и различно съдържание.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stitch в пн, 11 сеп 2017, 13:34
За мен детето беше следващо ниво на осмисляне на живота. Имах връзки, находих се на купони и барове, наработих се, чувствах се ок в кариерен план, само последните 2 години преди детето обиколихме 15-тина държави. Дойде на 33 и беше леко изненадващо, дори като купувахме жилище, не планирахме деца. Няма нещо от предишния ми живот, което да ми липсва неистово, може би по-динамичното пътуване и обикаляне, но се преживява, пак ще го правим, няма да ни избяга. Сега единствено имам нужда от почивка от време на време, оставям я на таткото (родителите ни са далеч) и излизам с дружки. Още е на годинка, нямам необходимост да я давам някъде с приспиване или пък по цели дни, и това време ще дойде, ще изгради връзка с бабите и дядовците си.
Според мен най-тежко е майчинството за жени, които нямат 100% подкрепа на партньора си и не са щастливи. Аз с ръка на сърцето си признавам, че радостта от майчинството до голяма степен се дължи на мъжа ми, неговата помощ и подрепа. Така и безбабието не се усеща. С друг тип партньор сигурно щях да съм нервна развалина.
За второ дете хич не се и замислям, развила съм твърде голяма доза самогъзничество.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 11 сеп 2017, 13:39
Въобще летата с децата са труден период. Вчера останах сама за пръв път от месец сигурно и страшно се разтоварих просто да изчистя, а после да си поседя на терасата със списание.
Не само летата. Моите деца са големи- малкото е на 11. Обаче, понеже работя основно от дома, съм 24/7 с дъщеря ми. Ей, само да вляза в магазин, без да има кой да ми мрънка:"Може ли да разгледам това? А може ли да купим онова?" си е кеф и релакс!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в пн, 11 сеп 2017, 13:46
Въобще летата с децата са труден период. Вчера останах сама за пръв път от месец сигурно и страшно се разтоварих просто да изчистя, а после да си поседя на терасата със списание.
Не само летата. Моите деца са големи- малкото е на 11. Обаче, понеже работя основно от дома, съм 24/7 с дъщеря ми. Ей, само да вляза в магазин, без да има кой да ми мрънка:"Може ли да разгледам това? А може ли да купим онова?" си е кеф и релакс!

Ние излязохме 2 поредни дни заедно. Първия беше супер - разходка, кафенце, шопинг.
Обаче втория, аз не бях особено добре, а тя искаше да ходим на 3 места. Отидохме на едно, свършихме работа, аз казах, че ще се прибирам, а тя започна да се заяжда.
Добре че после 2 дни беше на Комик кон/грес.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в пн, 11 сеп 2017, 14:00
:
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.

Нямя нячин да няма начин. От раждането на близнаците не се отделям от тях. До 1г. И 8м., когато тръгнаха на ясла съм се отделяла максимум за по 2 часа, колкото да свърша някоя спешна работа. Последните 9м. тръгнаха но градина, но пък аз тръгнах на работа. Таткото е в чужбина. Мечтая за малко свобода, но ще я имам след няколко години.
Ако нямаш мъж до теб, баби и дядовци и др., много ясно, че ще се напънеш година и нещо да го избуташ до ясла. Авторката също е издържала до над една година. Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н. За да не се случи това "прегаряне", задаване на въпроси от сорта "аз ли съм най-калпавата майка", стигане до депресивни състояния и т.н., е хубаво да й се удари едно рамо.
И при мен е идвал предела, но като се осъзная, че НЯМА кой дами помогне, се мобилизирам, прескачам го и продължавам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пн, 11 сеп 2017, 14:32
Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н.
Ама тя ги има тези 2 чАса. Просто не искала "да се мота сама като кукувица, докато бащата гледа детето".
Щото, до колкото разбирам от постовете й, бащата е против да го оставят на баби, но не отказва да го гледа. Което си е ок вариант... Само дето тя явно не иска това... ;)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пн, 11 сеп 2017, 15:17
Доста е проблематично подобно мислене, че детето/децата са "осмислили" нечий живот. Извън чисто биологичния смисъл на съществуването (който е същият и при всяко животно, насекомо и т.н.), в който е програмирано оцеляване, възпроизвеждане и т.н., когато хората говорим за "смисъла на живота си" обикновено имаме предвид някакви по-индивидуални цели - да се развием като индивиди, да търсим себе си, да търсим и намерим любов и партньор и т.н. И това са по-неамбициозните цели и "смисли", нарочно си спестявам цели като да направиш нещо за човечеството, да промениш света, да се посветиш на някаква кауза! Без такива амбициозни цели щяхме ли да имаме гениалните научни открития, да имаме Сикстинска капела и т.н. и т.н.? Щяхме ли да сме чували за Оскар Шиндлер, за майка Тереза и още стотици примери?

На мен ми се струва доста тъжно простото наличие на деца да осмисли нечий живот - ако в това е включена грижата, максималното себераздаване и доживотното помагане във всичко на тези деца (финансова, емоционална подкрепа и всякаква друга подкрепа, включително и с гледането на техните деца един ден) - да, това е в голяма степен някакъв смисъл и за мен. Не бих могъл да кажа, че е единственият смисъл на живота ми обаче и бих бил много тъжен, ако половинката ми ми каже, че детето е "осмислило живота ѝ", защото това автоматично поставя нашите отношения на много по-заден план.

В известен смисъл намирам подобни твърдения за осмислянето на живота като доста агресивни. Нима животът на една жена, което все още не е родила, е "все още" безмислен? Ами ако не може никога да роди - тогава какво - съществуването ѝ е безмислено? Ако може да се каже, че някой друг човек е осмислил в някаква степен моя живот, то това е съпругата ми и се надявам поне в известна степен това да е реципрочно. Изобщо не би ми пукало дали имаме деца или нямаме деца или колко деца имаме - това по никакъв начин не би променило колко е смислена за мен като човек, поне за мен причинно-следствената връзка е обратната - имам деца, защото съм срещнал човек, с когото е смислено за мен да бъда заедно и да имам деца. Не бих държал да имам деца, ако нямах до себе си такъв човек. Това дали една жена има или няма деца поне в моите очи не променя по никакъв начин доколко е "смислена" в житейски план. Разбирам, че сигурно го променя в нейните собствени очи, които са важните в случая, но някакси не мисля, че е точно за похвала това - нормално е да се констатира като факт - всички сме различни, имаме различни мечти и цели, но не бих приел да се изтъква като нещо по-особено от индивидуално решение някакво.

И не ми казвайте, че жените са "програмирани" различно от мъжете като инстинкти и т.н., защото и мъжете сме "програмирани" да имаме деца, даже ако се следва еволюционната логика сме по-програмирани да си разпространяваме колкото можем повече генетичния материал :) Но някакси мислите, мечтите, стремежите у хората, както и търсенето на "смисъла на живота", са малко по-сложни от подобни инстинкти обикновено.   


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 11 сеп 2017, 15:21
bgtatko, някой тук е твърдял, че детето е единственият смисъл на неговия живот?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пн, 11 сеп 2017, 15:44
the wishmaster, глагола "осмислям (http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC/)" аз го разбирам като "придава основен смисъл" на нещо. Някой поиска тълкувание/дефиниция на какво значи "децата да ми осмислят живота" - присъединявам се към питането, иначе речникът на БАН, както и цитираните в него примери за използването на думата, някакси не предполагат, че това, което "осмисляло" е само едно от много други неща :) По-скоро звучи като моето допускане за единственост. :)

Цитат
Животът му се осмисли от едно неочаквано и радостно събитие.... Тенденцията у него е.... да се осмислят обикновените делнични обстоятелства, с една голяма мисъл


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в пн, 11 сеп 2017, 16:05
За мен изказването, че детето осмисля живота е прекалено крайно, защото едва ли не излиза, че в живота на жената смисъл имат само 18 - 20 години и край. Т.е. преди появата на децата нищо от това, което е правила не е имало смисъл и след, като децата пораснат и "отлетят" от семейното гнездо вече няма никакъв смисъл да се живее. Определено не мога да кажа, че децата са дали смисъл на живота ми, но със сигурност с появата им се запълни някаква ниша в него и сега живота ми е по-пълен и по-завършен. Като липсващо парче от пъзел, което е било поставено на правилното празно място  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 11 сеп 2017, 16:14
Четох ви няколко дни и се чудя как едвам се изтърпява годината до даването на яслата и как тази ясла  се дава като панацея на всичко? Яслите и градините са до няколко години, но основната работа си е за майката и бащата. Не виждам връзката.

Към авторката.
 
Създайте си дневен режим с ясни последователности на сън, хранене, игра, песни, четене, сън, игра , храна, баня и сън. Това помага неимоверно много за предвидливостта на събитията и контролирането на ежедневието от малко дете, което не може да се изрази. Така му давате сигурност и предсказуемост на деня и тревожността, тръшканията и неизвестността намаляват.


Обезопасете средата, създайте естетична среда с малко на брой и редуващи се през седмица-две играчки и материали, които да са достъпни и занимателни за възрастта му. Имайте си време за музика всеки ден, за физ. игри, за разходки, за готвене с мама/тате, за четене и за учене на простички неща обвързани с интересите и възрастта на детето. Има много книги и блогове с идеи.

Намерете си някакви целенасочени занимания с детето в будната му част, които да не са постоянна забавачница от ваша страна, но достатъчно ангажирано време само за детето. Ако ви липсват търпение и знания, то потърсете някакви занимателни курсове в града ви за бебета и подрастващи, на които д ходете поне 2 пъти седмично за песни, танци, арт или игра.

Обсъдете с бащата положението и всеки ден след като с прибере той си давайте отдих с разходка, спорт, книга, медитация, шопинг, кафе с приятелка..каквото ви се прави. Успех!

Лично мен имането на детето ни ме промени също и няма как да се почувстват тези субективности от нечий друг по този им начин. а


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 11 сеп 2017, 16:31
И мен ме промени раждането - станах нервна и истерична. Сега чакам да порасне бебето, че да видя дали процеса е обратим 😇😇😇!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пн, 11 сеп 2017, 16:34
Ехеее, признавам, не можах да изчета целия пост на bgtatko81. Прекалено много философия, патос и клишета. Чак и тълковен речник... Ми не, не съм се замисляла как тълковният речник обяснява израза "осмисля живота ми". Разбира се, че детето не е единствения смисъл... Това е просто израз и означава, че чрез детето животът става пълен, завършен, покрива се едно ниво...
Иначе се споменава колко е тъжно да се мисли така... Ооо, да, тъжно е. Няма и как да разберете колко е тъжно и по-добре.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в пн, 11 сеп 2017, 16:38
Едно време, като бях млада и зелена и аз имах някакви илюзии за осмислянето на живота от децата.
Впрочем тези илюзии се разбиха още по време на първата ми бременност, когато се наложи да прекъсна работа и да си седя вкъщи без никакъв смисъл! Оттогава отчаяно и с променлив успех се опитвам да придам смисъл на собствения си живот, извън кръга детегледачка-доманиня.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 11 сеп 2017, 16:56
Според мен най-тежко е майчинството за жени, които нямат 100% подкрепа на партньора си и не са щастливи. Аз с ръка на сърцето си признавам, че радостта от майчинството до голяма степен се дължи на мъжа ми, неговата помощ и подрепа. Така и безбабието не се усеща. С друг тип партньор сигурно щях да съм нервна развалина.
За второ дете хич не се и замислям, развила съм твърде голяма доза самогъзничество.
Аз бях така и винаги съм се чудила защо не мога да усетя насладата на майчинството. Освен това, следродилната депресия не е никак за омаловажаване. При някои може да е месец-два, но по мои наблюдения, при мен продължи дори след годинката на малкия (на моменти).
Колкото до смисълът, аз си имах смисъл на живота и преди детето. Имах си работа и кариера, имах проект, ръководех го, пътувах, почивах на много места. Като се роди детето 24/7 - пико, ако, хранене, неспане, рев и като затворник в нас - не мога да мръдна! За какъв смисъл на живота да си мисля в онези моменти между нааканите памперси и наповръщания анцуг? Чувствах се като каторжник. Когато другите майки казваха колко са щастливи, аз се питах как могат да са щастливи в това положение и не можех да си намеря отговор на въпроса. Ако наистина партньора има такова голямо значение, тогава при мен причината ще е тази.
За мен осмислянето на живота чрез майчинството се появи може би когато започнахме общуването с детето. Някъде след навършването на 3. Хем тръшкането понамаля (вече почти изчезна), хем почна да говори много, да ме пита, да обяснявам. И някак виждаш, че си имаш човек до теб, който го е грижа за теб и който има нужда от теб. Щастлива съм, когато му създавам радост. Радвам се, когато има празник. Сега вълнението е, че тръгва в 1-ва група. Ще ходим на тържество. Ей такива работи.
Между другото си живея и моя живот, гоня си кариерата, ходя на спорт. Малко с излизанията вечер съм вързана. И изобщо, като порасне детето може пак да е трудно, но не може да се сравни с първите 3 години. Тогава е най-трудно. Имаш едно парче месо пред теб с необуздан характер. Единственият проблем сега са болестите. Много е болнав. Половината лято сме били затворени вкъщи. Ако не бяха тези болести, щях да се чувствам 100 пъти по-добре.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 11 сеп 2017, 17:10
Според мен най-тежко е майчинството за жени, които нямат 100% подкрепа на партньора си и не са щастливи. Аз с ръка на сърцето си признавам, че радостта от майчинството до голяма степен се дължи на мъжа ми, неговата помощ и подрепа. Така и безбабието не се усеща. С друг тип партньор сигурно щях да съм нервна развалина.
За второ дете хич не се и замислям, развила съм твърде голяма доза самогъзничество.
Аз бях така и винаги съм се чудила защо не мога да усетя насладата на майчинството. Освен това, следродилната депресия не е никак за омаловажаване. При някои може да е месец-два, но по мои наблюдения, при мен продължи дори след годинката на малкия (на моменти).
Колкото до смисълът, аз си имах смисъл на живота и преди детето. Имах си работа и кариера, имах проект, ръководех го, пътувах, почивах на много места. Като се роди детето 24/7 - пико, ако, хранене, неспане, рев и като затворник в нас - не мога да мръдна! За какъв смисъл на живота да си мисля в онези моменти между нааканите памперси и наповръщания анцуг? Чувствах се като каторжник. Когато другите майки казваха колко са щастливи, аз се питах как могат да са щастливи в това положение и не можех да си намеря отговор на въпроса. Ако наистина партньора има такова голямо значение, тогава при мен причината ще е тази.
За мен осмислянето на живота чрез майчинството се появи може би когато започнахме общуването с детето. Някъде след навършването на 3. Хем тръшкането понамаля (вече почти изчезна), хем почна да говори много, да ме пита, да обяснявам. И някак виждаш, че си имаш човек до теб, който го е грижа за теб и който има нужда от теб. Щастлива съм, когато му създавам радост. Радвам се, когато има празник. Сега вълнението е, че тръгва в 1-ва група. Ще ходим на тържество. Ей такива работи.
Между другото си живея и моя живот, гоня си кариерата, ходя на спорт. Малко с излизанията вечер съм вързана. И изобщо, като порасне детето може пак да е трудно, но не може да се сравни с първите 3 години. Тогава е най-трудно. Имаш едно парче месо пред теб с необуздан характер. Единственият проблем сега са болестите. Много е болнав. Половината лято сме били затворени вкъщи. Ако не бяха тези болести, щях да се чувствам 100 пъти по-добре.
Spastik,
Докато те четох на места се чудех как някой е успял да изрази толкова ясно мислите ми. :hug:
Единствената разлика е, че аз имам пълна подкрепа от мъжа ми, но това не пречи да се чувствам като парцал. Все пак през деня сме само двете, вечер единия се занимава с детето, другия гледа я нещо из къщи да свърши, я салата да направи и време да седнем да си поговорим като хората- йок.
Аз затова съвсем искрено се чудя на майките, дето цъфтят от радост и не оставят децата и за минута и се чудя те ли са машини или аз съм прекалено смотана???


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пн, 11 сеп 2017, 17:19
Сигурно ще прозвучи доста грубо, но хора, които не могат да прочетат 3000 символа (с интервалите) смислен текст и не се замислят, че думите имат значения, които не се скалъпват на момента, ами се описват в тълковни речници, са способни да предизвикат огромни щети с лековати изказвания. То не са нереалистични очаквания, които карат момичетата да почнат да искат да раждат деца на по 16-18, за да си "осмислят живота", то не е вменяване на чувство за вина у жени, които са особено уязвими след раждането си и не могат просто така да преодолеят когнитивния дисонанс между очакването, че животът им току що се е осмислил, ама ехеехееееее как яко се е осмислил и реалността пред очите им с появяването на едно сбръчкано, полу-сляпо, постоянно разстроено или запечено, постоянно ревящо от колики парченце месо, което се чудиш как да го изкъпеш и дали по-първо главата да му държиш или ушите да му пазиш или пъпчето или очичките.   

Аз бих искал оплакващите се да споделят много по-свободно, че да знаем всички какво ни очаква (защото пък татковците идея си нямаме), но подобно споделяне е абсолютно социално табу у нас, което е много, много, много лошо за всички. Защото докато се стигне до малките ръчички дето те прегръщали, трябва да предпереш един камион насрани дрехи от пропуснал или препълен памперс и надрайфани завивки и килими, трябва да преминеш през колики, жълтеници, болести, тревоги и какво ли още не и накрая ще ти се види, че май по-скоро ти неговия живот го осмисляш на тази крехка възраст, само дето то не го съзнава това, ами те приема за абсолютна даденост и се чуди как да ти натисне бутоните, че да направиш нещо различно (и няма как да е иначе!). А в момента, в който това се промени, нямаш абсолютно никаква гаранция, че ще бъдеш нещо повече за него от дъртата майка/татко, която трябва послушно да се изтърпи (ако изобщо има някакво послушание някога) и да се зарови някой ден като му дойде времето.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: DeVa® в пн, 11 сеп 2017, 17:19
И мен ме промени раждането - станах нервна и истерична. Сега чакам да порасне бебето, че да видя дали процеса е обратим 😇😇😇!

 :hug: :hug: :hug:
Мен също, но в по-късни, тийн години. ;-)
Бебешките бяха ОК. :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в пн, 11 сеп 2017, 17:29
 bgtatko81, няма да ти отговарям на целият пост. Но искам да те попитам ти така ли мислиш за родителите си - като за дъртата майка/татко, които ще погребваш? Ако не мислиш така, има голям шанс да възпиташ стойностен човек, който няма да мисли така за теб. Ако мислиш така обаче не знам какво да те посъветвам. Може би по-добре да нямаш деца. Това също е избор, който може да се направи съзнателно така, както се прави избор да имаш дете.
Това е форум за майчинството, в който преобладаващо се обсъждат бебешко-детските проблеми. Родителите изпадат в стрес заради безсъние, наакани памперси и оповръщани дрехи.
Отдавна нямам бебета. Забравила всички тия "огромни" трудности. Но имам син на 23 и той е стойностен човек. Ето това е смисълът на живота ми!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 11 сеп 2017, 17:31
Искам да ви кажа, че много съм благодарна, че ме изслушвате. Това е първата тема, в която аз си казвам точно как съм се чувствала и още никой не ми е казал да престана да мрънкам, че го дразня. Или, че не съм достатъчно организирана, за да усетя, че майчинството е песен.
По мои наблюдения, независимо дали детето се е появило неочаквано, или е чакано и желано 10/15/20 години, накрая на всички им е трудно. Така че, не се отчайвайте. Аз бях много отчаяна, сега от няколко месеца малкия се кротна и съм си стъпила на краката. Преди това често ми се е искало да скоча от балкона.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в пн, 11 сеп 2017, 17:38
Spastik Children, честно си признавам, че никога не съм мрънкала, когато децата ми бяха бебета. Обаче с глас съм ревала, когато големият навлезе в пубертета. Всичките ми приятелки трябваше да изслушват по-няколко пъти тирадите ми, как от сина ми няма да излезе човек. Въобще не бях подготвена за този период от живота му. Обаче ето на, мина и това! Оживяхме, оцеляхме и вече имаме самостоятелен индивид, който си е баш нормален човек. Въобще не вярвах, че ще успеем да го докараме до тази фаза :D

В този смисъл ви припомням онзи лаф за оптимиста и песимиста:
Песимистът казал: Е, от това по-лошо не може да стане!
Оптимистът отвърнал:Може, може! 8)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 11 сеп 2017, 17:51
Spastik Children, честно си признавам, че никога не съм мрънкала, когато децата ми бяха бебета. Обаче с глас съм ревала, когато големият навлезе в пубертета. Всичките ми приятелки трябваше да изслушват по-няколко пъти тирадите ми, как от сина ми няма да излезе човек. Въобще не бях подготвена за този период от живота му. Обаче ето на, мина и това! Оживяхме, оцеляхме и вече имаме самостоятелен индивид, който си е баш нормален човек. Въобще не вярвах, че ще успеем да го докараме до тази фаза :D

В този смисъл ви припомням онзи лаф за оптимиста и песимиста:
Песимистът казал: Е, от това по-лошо не може да стане!
Оптимистът отвърнал:Може, може! 8)
Подготвена съм и аз психически за този период! :v: Разни приятелки около мен с пубертетчета са ме предупредили. :) Да се надяваме, че и там ще оцелея. Още повече, че го родих на 37 и тогава ще съм малко старичка - аз в менопауза, той в пубертета - ще сме голяма картинка!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в пн, 11 сеп 2017, 18:02
Spastik Children, честно си признавам, че никога не съм мрънкала, когато децата ми бяха бебета. Обаче с глас съм ревала, когато големият навлезе в пубертета. Всичките ми приятелки трябваше да изслушват по-няколко пъти тирадите ми, как от сина ми няма да излезе човек. Въобще не бях подготвена за този период от живота му. Обаче ето на, мина и това! Оживяхме, оцеляхме и вече имаме самостоятелен индивид, който си е баш нормален човек. Въобще не вярвах, че ще успеем да го докараме до тази фаза :D

В този смисъл ви припомням онзи лаф за оптимиста и песимиста:
Песимистът казал: Е, от това по-лошо не може да стане!
Оптимистът отвърнал:Може, може! 8)


 :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:

Като те чета и направо ми идва да се гръмна, като знам, че след 2 - 3 години ще ми дойде и на мен такова нещо до главата. И да - непрекъснато чувам оплаквания, постоянно се опитвам да се подготвя психически, че ще е много труден период, за който ще ми трябва безкрайно търпение и железни нерви, но все си мисля, че идея дори си нямам какво чудо ще е  :ooooh:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в пн, 11 сеп 2017, 19:04
 Lady Cassiopeia Duval, намери си подходящи книги за възпитанието на тинейджърите. Има смисъл да се четат най-вече, защото помагат да разбереш промените, които настъпват в детето и да не се фрустрираш твърде много.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 11 сеп 2017, 19:07
И мен ме промени раждането - станах нервна и истерична. Сега чакам да порасне бебето, че да видя дали процеса е обратим 😇😇😇!

Да, и аз така. Дано е обратим...:grinning:

Постовете на bgtatko81 и аз нямам нерви да ги чета...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пн, 11 сеп 2017, 19:23
Сигурно ще прозвучи доста грубо, но хора, които не могат да прочетат 3000 символа (с интервалите) смислен текст и не се замислят, че думите имат значения, които не се скалъпват на момента, ами се описват в тълковни речници, са способни да предизвикат огромни щети с лековати изказвания. То не са нереалистични очаквания, които карат момичетата да почнат да искат да раждат деца на по 16-18, за да си "осмислят живота", то не е вменяване на чувство за вина у жени, които са особено уязвими след раждането си...
Ееее, това вече не звучи грубо, а направо тъпо. Май някой друг не може да чете и осмисля текст.
Защо решихте, че не мога да прочета 3000 символа? Всъщност просто не искам. Защото, въпреки, че твърдите обратното, за мен това не е смислен текст. За Вас може би, за мен не.
Освен това, вероятно и вие знаете, че в разговорния език има изрази, които не се тълкуват точно както ги тълкувт речниците. Защото с годините те са предобили определен смисъл и всеки го знае, без да е нужно да отваря тълковния речник. Изразът "детето ми е смисълът на живота ми" е един от тях. Както например "не мога да живея без теб" и други подобни. Искате ли още примери, г-н bgtatko81? Нали не мислите, че има жена, която да смята, че детето й е единствения смисъл на живота й? Всъщност вероятно има, но вярвам, че такива жени са пренебрижително малък процент и не за тях и техният проблем иде реч.
Колко са лековати изказванията на 41 годишна жена, чакала осем години детето си и споделяща какво е усещането след това, не сте Вие човекът, който може да прецени. И пак Ви казвам - радвайте се за което и благодарете на Бог.
А частта с нереалистичните очаквания и вменяването на чувство за вина просто ще я прескоча. Ето тук вече влизате в сверата на художествената измислица. Лесно могат да се прочетат постовете ми на първите страници, съветите ми към авторката (които между другото съвпадат с Вашите) и обясненията ми колко и за мен е трудно майчинството, за да се разбере, колко нелепи са тези изказвания.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Как' Сийка в пн, 11 сеп 2017, 19:29
Lady Cassiopeia Duval, намери си подходящи книги за възпитанието на тинейджърите. Има смисъл да се четат най-вече, защото помагат да разбереш промените, които настъпват в детето и да не се фрустрираш твърде много.

По-добре да си припомни тя самата какви ги е вършела на тази възраст. Ако случайно паметта ѝ изневерява, да попита майка си. Със сигурност женицата има какво да разкаже.  :lol:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 11 сеп 2017, 20:04
Lady Cassiopeia Duval, намери си подходящи книги за възпитанието на тинейджърите. Има смисъл да се четат най-вече, защото помагат да разбереш промените, които настъпват в детето и да не се фрустрираш твърде много.

По-добре да си припомни тя самата какви ги е вършела на тази възраст. Ако случайно паметта ѝ изневерява, да попита майка си. Със сигурност женицата има какво да разкаже.  :lol:

Съгласна съм със Сийка. И аз така мисля да процедирам поради простата причина, че бях ужасен тийн. Хем се занимавах с професионален спорт и пак намирах време да разрева майка си от нерви.  :(

А по темата да се изкажа съвсем прясно. Ето снощи имахме гости и малкия ги докара до такъв ужас, че всички дружно обещаха, че деца няма да имат. Аз решавам проблема с истериите и тръшкането като просто сядам и гледам телевизия докато му омръзне да крещи, но баща му изпада в паника и започва да се лута и да му се моли, с което влошава положението.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пн, 11 сеп 2017, 20:43
Какви са отношенията ми с родителите си е моя работа. Никаква информация няма да даде по въпроса, още повече, че всички знаем за безброй примери, които мислят така за родителите си, както съм написал, включително и във форумите достатъчно често могат да се видят. Човек и на главата си да застане, колкото и да се напъва, няма никаква гаранция, че децата му ще го обичат и/или уважават :)

Какви деца ще отгледам никой не знае, дори и аз. Толкова много фактори има в това как се изгражда един човек, и голяма част от тях са вродени (научен факт), други не подлежат на родителски контрол, защото родителят не може цял живот във всеки момент да е до децата си. Не може, а и не трябва. Мога да кажа какви деца се опитвам и надявам да отгледам - щастливи, здрави, самостоятелни, знаещи достатъчно за света и за живота, че да правят свои избори и свои грешки; да правят свои преценки и да имат свои мечти, не да повтарят чуждите, дори не и моите. Не се опитвам или надявам да отгледам деца, които да ме обичат - аз не съм важен, те са важните. Любовта на един родител към децата му е безусловна, не се нуждае от реципрочност. Независимо какви станат децата ми, ще ги обичам и ще са "стойностни" за мен, каквото и точно да значи това. :)

Един приятел ми е казвал, че се надява децата му да не го обичат, за да са щастливи, да не се разочароват и да не страдат заради него. За мен това отива твърде далеч - според мен трябва човек да живее достойно и по такъв начин, че децата му да са щастливи и горди с него, ако се случи така, че да го обичат. В моите очи това включва повече от това децата да са смисълът на живота ми, единственият ми успех, единството хубаво нещо в живота ми. Дори в някакъв момент във всичко друго да се проваля и да продължа да живея единствено заради децата си, никога не бих им казал, че заради тях живея. Бих им казал, че заради тях бих умрял. 

Съжалявам и се извинявам, ако съм досадил на някого.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в пн, 11 сеп 2017, 21:16
Lady Cassiopeia Duval, намери си подходящи книги за възпитанието на тинейджърите. Има смисъл да се четат най-вече, защото помагат да разбереш промените, които настъпват в детето и да не се фрустрираш твърде много.

По-добре да си припомни тя самата какви ги е вършела на тази възраст. Ако случайно паметта ѝ изневерява, да попита майка си. Със сигурност женицата има какво да разкаже.  :lol:

Жълто Цвете - благодаря за съвета. Със сигурност ще се възползвам от него  :peace:

Как` Сийка - няма нужда да питам майка ми, защото отлично си спомням тези години. И тъй като моя пубертет беше съвсем, съвсем далече от този на останалите пубери, искрено се надявам моите деца да нямат подобен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: DeVa® в пн, 11 сеп 2017, 21:55
Аз пък никакъв пубертет не съм имала. И въобще хормоните не са ми създавали ядове никога досега.
Обаче дъщеря ми е точно обратното, ако оживея, ще е цяло чудо. 8)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в пн, 11 сеп 2017, 22:18
Моята дъщеря откакто се е родила е инат. Така че сега пубертета ми се вижда по-скоро розов на черни точки, а не обратното. Определено е самостоятелна и от нея ще стане човек.
Ето това искам от децата си и от моя живот - всеки да си поеме по пътя и да е щастлив.
Стискайте ми палци малкия да тръгне гладко на предучилищна! :pray:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в вт, 12 сеп 2017, 00:27
Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н.
Ама тя ги има тези 2 чАса. Просто не искала "да се мота сама като кукувица, докато бащата гледа детето".
Щото, до колкото разбирам от постовете й, бащата е против да го оставят на баби, но не отказва да го гледа. Което си е ок вариант... Само дето тя явно не иска това... ;)
Ясно. Тогава проблемът е в майката, която не желае да остави детето при бащата, който пък от своя страна не желае да го оставят при баби. Комплицирана история.
Винаги съм се чудила, защо някои хора си правят живота толкова сложен. Понякога разковничето е в опростените неща/ отношения. Той не го дава на бабите, пък тя не го дава на него, а може да е толкова по-лесно за всички.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в вт, 12 сеп 2017, 09:35
..... което се чудиш как да го изкъпеш и дали по-първо главата да му държиш или ушите да му пазиш или пъпчето или очичките.   

........
Ушите за какво да ги пазиш ? Да не влиза вода вътре ли ?
Няма нужда. В утробата също влиза околоплодна течност в ушите - нищо им няма, те се развиват напълно още в утробата , та няма и проблем при къпане да влезе вода в тях, както и при възрастните  :)

Иначе с целия ти пост съм напълно съгласна.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 12 сеп 2017, 15:45
Откакто прибрах помпата за кърма и извадих алкохола, положението чувствително се понамести... за всички.😆 А след като започнах да работя при всяка възможност и главата ми започна да си идва на мястото.
Не мога да се съглася, че причината за кошмарното майчинство при някои жени е партньорът. Факт е, че в други случаи е, но се случва и при тотално отдаден и подкрепящ партньор. Мен това нито  ме направи по-щастлива, нито ми помогна да не гледам на новото положение като на абсолютен кошмар. 😆
Постоянните ревове, мъките с кърменето, неспането на бебето съответно и за нас ме подлудяваха. Не 2 часа, 2 месеца няма да ми стигнат за да се наспя. Напълнях в първите месеци след раждането. Това направо ме преби всякак. Още не мога да отслабна, въпреки, че не ям, не спя и не сядам. Но най-мъчителното за мен са ревовете, мрънкането, писъците и липсата на тишина. В главата ми отдавна не е тихо, дори не помня какво е било усещането.
Ежедневието с детето се отрази ужасно на взаимоотношенията ни с мъжа ми. Загубихме комуникацията помежду си, престанахме да се разбираме, а и да говорим за нещо различно освен за детето. Просто няма време за това. Аз станах истерична, тревожна, нетърпелива и агресивна. Мъжът ми започна да се затваря.
А когато си дроб нон-стоп ти е само до разходки, фризьор, фитнес и време за себе си(каквото и да означава това)... 😂😂😂
Смисъла, няма да коментирам повече от това, че никога не съм чувствала живота си безсмислен, празен, дупки и подобни глупости..
Дъщеря ни е желано и планирано дете. Създали сме я в един от най-добрите ни на взаимоотношения и условия периоди, но нищо от това не ни осигури повече приятни преживявания.
Сега е на година и половина и чувствам определено повече нормалност в сравнение с пролетта например. Особено след като има и обратна връзка, поводите да се радвам не са никак малко. Благодарна съм, че я имам и съм благодарна, че е будна, активна, любопитна, щура и мн.др. неща, които е и ме изтощават до припадък.
Не знам как ще е нататък, но се моля всички да сме здрави, пък начин да се справяме ще намерим. Сърдечно го желая и на авторката.
Обаче едва ли ще се навия втори път. 😁


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 12 сеп 2017, 15:54
Една от причините на майките да им е трудно- никой не признава, че е трудно. Очаква се още от родилния дом да се нагласиш и направиш, да скокнеш и да действаш на макс. А в първата година наистина е ужасно- на практика жената е като болна, но никой не й го признава. Било отживелица да лежиш 40 дни и да се възстановяваш- абе я ми я дайте тая отживелица да я видя. Идеално ще ми дойде, ама де да има някоя старомодна баба да дойде 40 дни да скача за бебето първа, вместо мен. Пък после да видим ще има ли депресии, ще ти спира ли кърмата...

Второ, никоя организация по кърменето няма да си признае, че процесът се отразява негативно на майката. Високият пролактин има ефекти върху съзнанието- може да предизвика състояния, подобни на паник атака, депресия, меланхолия. Подтиска половите хормони, оттам и настроението.

Та като се комбинират лошо общо състояние с високи изисквания- ето ти трудната страна. Щото на никой не му се занимава да дава истинска подкрепа. Ама не да ти подарява чудни роклички, дето искат гладене (абе вие луди ли сте, кой има време да се грижи за претенциозни дрехи за годиначе?)- ами да поемат гадните моменти.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в вт, 12 сеп 2017, 16:02
Аз си бях признала, че си седях 40 дни вкъщи след второто раждане. Имах шев и кройка и бях загубила литър кръв. Докато се възстановя, докато се оправи малко времето зимата и то 40 дни си минаха. Тука даже ме бяха нападнали как така съм могла да не рипна на първата седмица да се разхождам бодро в квартала. Кърмих мноого дълго и дълго си тътрех една лека депресия. Ама все се правех на "успешна и усмихната". Абе - живот.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 12 сеп 2017, 16:05
Между другото, доста от успешните и нахилени майки със сигурност крият депресия някаква.

Аз с третото си отлежах на дивана и беше отлично. Чак после се усетих, че мозъчната мъгла в последните години се е дължала главно на кърменето. Като спрях с третото, изпитах неописуема радост.

И защо майки и баби не ни казват тия неща...нали били уж много печени и опитни...та сега трябва хора в интернет да си споделят информация...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в вт, 12 сеп 2017, 16:09
На мен пък ми се струва, че сега (с по-големи деца) ми е по-трудно от преди. С изключение на болестите - първите години ми бяха песен. Малките деца винаги можеш да ги грабнеш от ситуацията и да ги занесеш някъде. Сега - няма как. Говориш, обясняваш, караш се и се молиш нещо да им влезе в главите за по-дълго. Не ми изглежда да се справям добре.

В момента съм забранила телевизията до края на месеца. Мисля, че ще им се отрази страхотно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 12 сеп 2017, 16:09
Аз също стигнах до извода, че хормоналните промени по време на кърмене се отразяват значително върху емоционалното и психично състояние. Буквално за нула бройкислед като приключих се усети промяната в общата ми настройка и поведение. Не знам дали при всяка кърмила жена е така, но за себе си мога да потвърдя. Аз и не кърмих де, а се цедях близо 14м. Това ме натовари допълнително с чувство за провал. Дори на инат го правех. Една сутрин след поредното изцеждане, просто си запалих 3 цигари една след друга и си казах не мога повече. Дори мъжът ми каза - ох.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в вт, 12 сеп 2017, 16:12
....

И защо майки и баби не ни казват тия неща...нали били уж много печени и опитни...та сега трябва хора в интернет да си споделят информация...
Да не се откажат младите жени и да останат без внучета :sweat_smile:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в вт, 12 сеп 2017, 16:14
Майка ми ни мяташе на баба ми при всяка възможност, вкл. до 3 годинки и после целите лета. В останалото време - на градина и на училище. След училище - сами вкъщи. Имам ясни спомени от едни дълги самотни следобеди вкъщи. Така че тя не е усетила много тежко майчинството.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 12 сеп 2017, 16:16
Мога да родя още пет деца, но не мога да откърмя дори още едно- оказа се все по-досадно всеки следващ път. Всъщност най-върлите кърмачки са тия, дето с първото НЕ са кърмили, с второто са били успешни, така че имат само 1 кърмене. И понеже са маниачки, сигурно не забелязват, че се отразява зле. И съответно няма как да споделят тая мръсна тайна с обикновените жени.

Но има такова нещо като "меланхолия на кърменето", самият акт влошава настроението. А и както вече писах, има един случай, дето е като д-р Хаус- с години лекувано психично заболяване, а се оказва висок пролактин.

Така е, Розичка. Ама все пак може да си помечтаем за идеален свят, в който ясно ти казват за трудностите, но и те учат как да се справяш. А не да мълчат и после да те гледа отстрани с усмивка.

Имам усещането, че точно нашето поколение ще станем по-мъдри възрастни от нашите майки и бащи, които са били малко завеяни и самовлюбени и въобще не са се задълбочавали.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 12 сеп 2017, 16:22
На мен пък ми се струва, че сега (с по-големи деца) ми е по-трудно от преди. С изключение на болестите - първите години ми бяха песен. Малките деца винаги можеш да ги грабнеш от ситуацията и да ги занесеш някъде. Сега - няма как. Говориш, обясняваш, караш се и се молиш нещо да им влезе в главите за по-дълго. Не ми изглежда да се справям добре.

В момента съм забранила телевизията до края на месеца. Мисля, че ще им се отрази страхотно.
Абсолютно!



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в вт, 12 сеп 2017, 16:36
И аз се чувствах/чувствам по описания от Вермилиън начин. При мен много тежко се отрази провалът с кърменето. Поради масовата психоза по кърменето преди да родя бях решила, че аз жива/умряла трябва да го кърмя това дете, не успея ли- значи не ставам за майка.
Е да, ама не. Така нареченото кърмене, по- скоро цедене продължи всичко на всичко 2 месеца, въпреки консултантките по кърмене, които привиквах вкъщи на всеки кръгъл час и всички магически отвари, които погълнах. Като се видя, че няма да го бъде, изпаднах в паника, шок и ужас и самообвинения каква негодна майка съм, която ще трови детето си с АМ.
Страдах, страдах 2 седмици, видях, че бебето няма да умре от АМ- то, ами си наддава и расте като по учебник, та взех, че се кротнах. Тогава някъде бебето взе да прави един дълъг 4- 5 часов нощен сън, в картинката се включиха червеното вино и кафето и животът стана една идея по- спокоен и приятен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 12 сеп 2017, 17:20
Специално за кърменето не съм много съгласна :) на мен ми е първо дете, кърмя все още. Не ми е било трудно и натоварващо никога. Кърмя още защото девойката не иска да се отбива, а в същото време е алергична на млечни продукти и адаптирани млека, та за сега това е начин да приема мляко.
Иначе за лежането първите 40 дни би било супер :) след секциото и без това ми се полежаваше повечко, 7 дни в болницата, после дойде майка ми 14 дни, та като цяло успях да се възстановя бързо и лесно.

За мен лично до момента майчинството не ме натоварва или хвърля в депресии, но никога не е късно да стана за резил :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 12 сеп 2017, 17:29
С първото дете имаш още запаси и по-лесно се понася. Пробвай да откърмиш още 2 и доста вероятно ще ти стане досадно...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 12 сеп 2017, 17:35
Сигурно си права :) за съжаление въпреки желанието ми ще си остана с едно, но да ми е живо и здраво :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 12 сеп 2017, 17:47
Има малки деца, които се гледат много лесно. Аз съм давала за пример мен и сестрите ми. Една година ми е разликата с едната (даже по-малко) и четири с другата. Спели сме като къпани по цели нощи, заспивали сме сами в кошарата, майка ми ни е оставяла там и е ходила на двора да простира. Тя сама признава, че такова чудо като трите внука, които има не е виждала. Не казвам, че е цъфтяла и връзвала, но определено е било поне малко по-спокойно вкъщи.

Кърменето е най-отвратителния процес свързан с майчинството. Вярно ни промиват мозъка с полезността му, а никой не ти казва как те скапва физически и психически. Аз кърмя все още с огромно отвращение, просто не мога да отбия, надявам се да събера сили и скоро да се свърши, да се наспя и да си върна тялото.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в вт, 12 сеп 2017, 17:56
Не съм кърмила нито веднъж. С по-големи деца ми е по-леко.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в вт, 12 сеп 2017, 18:00
Има малки деца, които се гледат много лесно. Аз съм давала за пример мен и сестрите ми. Една година ми е разликата с едната (даже по-малко) и четири с другата. Спели сме като къпани по цели нощи, заспивали сме сами в кошарата, майка ми ни е оставяла там и е ходила на двора да простира. Тя сама признава, че такова чудо като трите внука, които има не е виждала. Не казвам, че е цъфтяла и връзвала, но определено е било поне малко по-спокойно вкъщи.

Кърменето е най-отвратителния процес свързан с майчинството. Вярно ни промиват мозъка с полезността му, а никой не ти казва как те скапва физически и психически. Аз кърмя все още с огромно отвращение, просто не мога да отбия все още, надявам се да събера сили и скоро да отбия, да се наспя и да си върна тялото.


Подкрепям на 100 % този пост  :peace:

И двете ми деца бяха лесни за гледане - баткото само ядеше, спеше и се смееше, малката също беше много кротка. Само никненето на зъбите й ми излезе през носа, но пък беше само това. Така че определено не съм стигала до някакви крайни състояния. Но с ръка на сърцето си признавам - и с двете деца са ми помагали бабите. Кога повече, кога по-малко, но помощ винаги е имало и аз съм се възползвала от нея на драго сърце. Всъщност най-тежкия ми период беше, когато се върнах на работа, защото не можех да смогна с работа, деца и домакински задължения. Тогава бях най-изнервена. От както си останах вкъщи нещата се подредиха.
А за кърменето се успокоих - мислех, че само аз имах непоносимост към него. Освен, че така и нямах кърма за повече от месец, самия процес на кърмене ми беше изключително неприятен.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 12 сеп 2017, 18:37
Аз мисля, че това ми стана любимата тема, направо ми се иска да ви кажа, че ви обичам. :))) Почти във всеки пост виждам част от себе си в някакъв период от майчинството.
В отчетната ни тема беше пълно с майки героини - всички кърмеха, на всички им беше най-щастливия период в живота майчинството и на никоя не ѝ тежеше. По цял ден с бебето на разходка и не се уморяваха. Ха се оплачеш и те сръчкват каква си глезла.
С кърменето и при мен не се получи. Малкият е отгледан с АМ. И аз бях обсебена от мисълта как трябва да кърмя, още повече, че си имахме консултант по кърмене в групата и слушах какви ли не лекции. Е да, ама не ми се получи. Млякото ми слезе на 6-ти ден, вече бях изписана от болницата. Преди това - нито капка! Цяла нощ треска и температура, баща му си спи, аз плача и се мъча да се цедя, а нищо не потича. Опитах се да го събудя поне за морална подкрепа - ама не помръдва - труп. Едновременно с това храня и повивам бебе на 3 часа, а той пак си спи. (Нито веднъж за целия тежък период с нощното ставане на 3 ч, той не се помръдна да ми помогне. Бил на работа, уморен бил!) Сутринта майка ми дойде на помощ и отпуши каналите, но за няколко дни млякото намаля и свърши. И въпреки чайовете и какво ли не, не потече. Цедях по 20 мл най-много. Оказа се, че понеже съм с Хашимото, най-вероятно това е бил проблемът, ама аз де да знам. После от отчетната ни група една майка ми каза, че съм се оправдавала "като ученичка", вместо да си призная, че не съм искала да кърмя. Вярвате ли ми как се почувствах? Опитах се да се оправдая и ме нападнаха и други. Още ми се иска да ги удуша.
И изобщо първите 2-3 м ги изкарах на ред сълзи, ред сополи и се питах кога ще дойде щастието. Още повече, че родих януари и нямаше как да излизам дори, че беше голям студ.
Между другото, сега имам приятел от 1г и той иска още 1 дете (има 1 от първия брак). Еми не мога! Съжалявам, ама при мисълта за второ дете полудявам. Нито имам сили, нито имам нерви за още едно и не мога да си представя пак да премина през това, което ми се случи! Не исках детето ми да остава само в живота, но ако цента на това е майка в лудницата, мисля че за всички ще е по-здравословно да запазим статуквото. Всеки казва, че второ се гледало по-лесно, но те и за първото ми казваха, че съм щяла да изживея най-хубавия си период в живота, а не се получи. Как да вярвам сега на това?
За килограмите (понеже се засегна темата) - аз също не мога да сваля. Даже трупнах още 2-3 последната година от нерви (в ужасния период между 2 и 3 години). Според мен нервите са причина някои от нас да не могат да отслабнат.
Нас също като малки ни хвърляха на баба и дядо и живот си живееха. Мисля че майка ми не е усетила изобщо какво е да гледаш малко дете. На възрастта на малкия аз вече си играех сама на улицата. А после извеждах и брат ми, по цял ден ни е нямало в нас.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 12 сеп 2017, 18:50
Аз също припознавам себе си в повечето постове...

Spastik Children, много ми е познато това с отчетната тема. Те и в нашата едни героини се навъдили, майки за чудо и приказ...затова и отдавна не пиша там...

Не съм кърмила и не мога да се изкажа по темата, жалките ми опити да кърмя защото "така трябва и всички го очакват" само затвърдиха усещането ми, че кърменето не е за мен. Та рано спрях, въпреки това обаче следродилната депресия не ми се размина...

Аз сигурно вече не съм съвсем с всичкия си, но се замислих за второ  :crazy: за първи път ми мина през ума когато дъщеря ми беше на 1 година и 6 месеца до тогава се кълнях, че ще си остана с едно дете. Сега е 1 год. и 11 месеца и все повече ми се иска, така че нищо не се знае...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в вт, 12 сеп 2017, 18:51
А и както вече писах, има един случай, дето е като д-р Хаус- с години лекувано психично заболяване, а се оказва висок пролактин.
Това обяснява психичните ми отклонения напълно. С този висок пролактин и без да съм кърмила нито ден...
При мен много тежко се отрази провалът с кърменето. Поради масовата психоза по кърменето преди да родя бях решила, че аз жива/умряла трябва да го кърмя това дете, не успея ли- значи не ставам за майка.
Е да, ама не. Така нареченото кърмене, по- скоро цедене продължи всичко на всичко 2 месеца, въпреки консултантките по кърмене, които привиквах вкъщи на всеки кръгъл час и всички магически отвари, които погълнах. Като се видя, че няма да го бъде, изпаднах в паника, шок и ужас и самообвинения каква негодна майка съм, която ще трови детето си с АМ.
Все едно аз съм го писала. Едно към едно. Само дето аз и до цедене не стигнах, щото нямаше грам какво да се изцеди. Ни капка, зиро... Обаче като нон стоп ти набиват "аааа, такова нещо като нямане на кърма не съществува"...
Чудесно е, че има организации за подкрепа на кърменето. Но мисля, че трябва да има и подобни за подкрепа на некърмещите...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 12 сеп 2017, 18:52
Макар че кърмя ( не го считам за геройство) винаги съм се чудела как може да обвиняваш някой, че не кърми.
За мен важи правилото спокойна майка - щастливо бебе. Ако не можеш да кърмиш има АМ и никой не трябва да се чувства или да бъде каран да се чувства нещастен за това.
И не само за кърменето важи :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в вт, 12 сеп 2017, 19:28
Момичета,
Само ми прииска да ви кажа, че ми оправихте настроението, видях, че има и други провал- майки като мен :hug:
Като родих имах чувството, че съм обградена от фанатични кърмачки, които ми гледаха със съжалителни погледи, докато бърках АМ- то. Честно си признавам, много ми беше мъчно, ама добре, че мъжът ми бързо ми помогна да се осъзная.
Вярвам, че всяка майка иска най- доброто за детето си, без значение с какво го храни. Разбира се, кърмата е най- полезното за бебето, но като не става, е редно майката да получи подкрепа, не само упреци. :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 12 сеп 2017, 19:37
О, аз отчетни изобщо не съм си причинявала. Започнах да пиша в оплакванията😆 и срещнах много голяма подкрепа там. Имало е моменти, само на това съм се държала. Доста си поревах и още пускам по сълза-две, но определено мога да оценя разликата от сега и тогава.
Не, че не се намери една да ме замери с реплика, че вместо да се оплаквам, да съм си била измила косата. Ем, направо си я преместих, но съм злопаметна и го запомних.
Нямах никакъв социален контакт, освен форума и за мен беше голяма патерица. А преди раждането животът ми беше все между хора,работа и преживявания. И в момента съм в голяма степен ограничена в това отношение и е едно от нещата, които ми тежат в голяма степен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в вт, 12 сеп 2017, 19:46
Ооооо, кърмещите майки са ми просто "любими". Особено като веднъж попаднах на едно масово кърмене в Борисовата градина. Събрали се един куп майки, оголили си демонстративно гърдите насред парка, кърмят ли кърмят. И докато кърмят обясняват как за тях няма по-голяма благословия от това и защо някои жени изобщо раждали деца, след като нямали намерение да го кърмят дълго време  :ooooh:

Между другото веднъж водих разговор с една вманиачена по кърменето жена, която кърмеше вече втора година и ми обясняваше как кърмата давала железен имунитет. Тогава й обясних набързо, че сина ми е кърмен 20 дни и за 10 години е боледувал два пъти, а аз съм кърмена до три годинки и докато навърша 18 години съм изкарала 22 пневмонии. И разговора приключи до там. Не отричам ползите от кърмата, но мразя, когато някой прави всичко възможно да се изкара най-най-най невероятната майка и е готова да заплюе в лицето всички останали, които не са на нейното мнение   :naughty:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 12 сеп 2017, 19:56
Тази показност при кърменето не я разбирам. Когато ми се е налагало да кърмя навън съм избирала скрити места и старателно съм се прикривала, не че на някой тук ще му направи впечатление, но никой не е длъжен да ме гледа.
Сега навън не кърмя, давам и само в къщи за да свиква, че не може да ме дърпа пред всеки.

Преди време една приятелка ми беше показала едни селфита в група за кърменето - беше отвратително - дете в количка за пазаруване, а майката оголила гръд и му дала.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 12 сеп 2017, 20:24
Момичета, струва ми.се, че изпадате в другата крайност. Всяка възраст и всеки период от живота има своя чар. Майчинството също. Трудно е, но то кое е лесно? И ви разбирам, защото родих голямата си дъщеря на 25 и се чувствах, като вас и ви се чудя, защото родих близнаците на 41 и разбрах, че и майчинството имасвоя чар. Като млада поставях работата на първо място и драпах със зъби и нокти нагоре. Години по късно бях предадена от шефа си, за чийто интерес съм работила безрезервно. Сега гледам на работата, катона източник на доходи. Купоните и обикалянето ги имаше и ще ги има в бъдеще.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в вт, 12 сеп 2017, 21:06
Уф, малко прекалихте с хейта по кърмещите. Голяма работа, че сте видели половин гърда "извадена на показ" веднъж или два пъти в живота си. Наложило се е и сте направили избор за себе си, оставете на другите да живеят както им е удобно. Не са толкова много демонстриращите, че да предизвикват толкова страсти.

Vermilion`, напълно те разбирам за социалните контакти. Преместихме се на друго място, когато малката беше на 6м. и мина почти половин година, докато намеря хора, с които да общувам и впоследствие приятели. Смея да твърдя, че това беше едно от най-ужасното време в живота ми. Само чаках таткото да се върне вечер, за да си разменя някоя и друга дума с разумно човешко същество. Имах по осем часови сесии на скайп с майка ми и сестра ми. Но... и това се оказа много важно - след този период и благодарение на децата се запознах с най-страхотните и близки приятелки, които съм имала някога.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 12 сеп 2017, 21:17
Не е въпроса в сядането да кърмиш навън ( както казах и аз съм го правила) а целенасочени селфита, които стоят грозно и доста крайни изказвания от кърмещи майки, поне на мен това не ми харесва. И двете страни трябва да се уважаваме и кърмещите и не, никоя жена не е по-малко майка от другите.

По отношение на майчинството а съм като Монца, забременях на 39, наслаждавам се на майчинството, не ми  липсва работата, нито излизанията. Излизам достатъчно с детето по какви ли не детски групи, срещам се с други майки и дори и просто седенето в къщи не ми пречи. Разбира се и аз си имам моите моменти на изтрещяване, но слава богу доста рядко :)





Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 12 сеп 2017, 21:28
Аз също бях самотна по едно време, след първото раждане. Повечето ми приятелки нямат деца и още не си бях открила средата, така да се каже. Мъжът ми и той беше в следродилна депресия. Абе трудно беше. И сега ни е трудно, но вече сме стари кучета и за момента се държим.

По отношение на второто дете какво да кажа. Мъжът ми не беше въодушевен по въпроса. Но аз щях да съжалявам цял живот, а вече не съм и много млада. Не можахме да си починем много от безсънието и стреса, но това е положението. Аз го уверявах, че не може да е по-зле, но се оказа, че можело 😇😇😇. Но пък бебето ни носи много положителни емоции, а когато не се бият с брат си са голяма картинка. Знам, че големия кошмар ни чака като тръгна на работа. Дано успеем да се справим.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в вт, 12 сеп 2017, 22:06
Сега тъкмо всички слязохме на земята, да не стане "кърмещата империя отвръща на удара"? :)

Някои са имали лека бременност, други тежка, трети кошмарна. Някои са забременяли непланирано, други планирано от раз, трети след известно време опити, четвърти след много много време и опити, пети никога! Някои са имали леки първи дни - без жълтеници, колики, кърмата тече като река, тамън и двете млади баби помагат, други са имали тежки първи дни, трети - кошмарни. Някои имат цялостно по-кротки деца, други по-буйни. Някои имат прекрасни и умни ученици, други се лашкат между странни диагнози като дислексия, "аутистичен спектър" и вездесъщото мъгляво СОП, което понякога просто значи, че детето не се представя толкова добре (защото няма как всички деца да са над средното). Някои имат кротки и отговорни тийнейджъри, други четат как да си разсиновят децата в държавен вестник.

Всичко това е нормално, за почти нищо от тези неща не може да се направи каквото и да било (защото генетика, природа, случайност, съдба, Господ, ако сте вярващи и не, не ваксините водят до аутизъм!).

Прекрасно е, че жените си споделяте, помагате подкрепяте, ще ми се и мъжете да го правехме, а да не беше едно постоянно мерене на пишки и демонстрации кой колко е врял и кипял.

Проблемът идва тогава, когато се отиде една стъпка по-натам, отвъд осмислянето на живота, отвъд радостта от майчинството и се стигне до похвалването и натриването на носа на другите - защото всички знаем, че наш'то гардже е най-хубаво, най-умно и т.н. Тогава става страшно с огромния достъп до информация какъвто дава интернет днес, в комбинация с традиционните ни социални норми, които са, че е кофти да се оплакваш, а е ОК да се похвалиш.

Защото човек трудно може да се постави на мястото на другите, пък другите като не може (не смеят) да се оплачат и да обяснят точно какво им се случва, тогава става страшно.

Извън човешкия контрол е дали ще има или няма да има кърма и колко кърма ще има! Извън човешкия контрол е какво раждане ще има, какво точно ще е детето и т.н. Дори извън човешкия контрол е как се чувства относно тези неща. Така че хубаво ако човек се чувства прекрасно да го сподели, че и да се похвали, айде сега. Ама да не прекалява (не към някого конкретно тук, по принцип говоря)... Пък ако някой не се чувства така прекрасно - малко по-внимателно към него, не е велика житейска победа, че нечии деца са изкласили и са станали хора, па на други децата не си говорят с родителите или че някое дете спяло по часовник, пък друго не искало и в 1 да си легне само и т.н. и т.н. за всичко!

Гледам в западните блогове, страници, че и форуми дори (доколкото съм чел такива), все повече има едно слизане на земята и го няма този наш възрожденски романтизъм около раждането, децата и майчинството. И слава Богу, защото ако едно време само околното село е гледало и сочило с пръст "яловите" или тези дето нямат кърма или тези дето с нещо друго са прегрешили (примерно не са спрели да дишат след като се е появило най-ценното, което една жена е можела тогава да даде на обществото), то сега живеем в глобално село и наистина прекаленото превъзнасяне и чат пат клъвване на някоя извън все по-мъглявия "идеал" може като нищо да смачка и най-перфектната майка на най-перфектното дете на света. Пък татковците, които обикновено не сме наясно какво точно се случва в женските глави, как да се намесим и къде е проблемът - съвсем мазало става с всичко и само статистиката на разводите и темите в "семейни отношения" набъбват...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в вт, 12 сеп 2017, 22:12

:
Сега тъкмо всички слязохме на земята, да не стане "кърмещата империя отвръща на удара"? :)

Някои са имали лека бременност, други тежка, трети кошмарна. Някои са забременяли непланирано, други планирано от раз, трети след известно време опити, четвърти след много много време и опити, пети никога! Някои са имали леки първи дни - без жълтеници, колики, кърмата тече като река, тамън и двете млади баби помагат, други са имали тежки първи дни, трети - кошмарни. Някои имат цялостно по-кротки деца, други по-буйни. Някои имат прекрасни и умни ученици, други се лашкат между странни диагнози като дислексия, "аутистичен спектър" и вездесъщото мъгляво СОП, което понякога просто значи, че детето не се представя толкова добре (защото няма как всички деца да са над средното). Някои имат кротки и отговорни тийнейджъри, други четат как да си разсиновят децата в държавен вестник.

Всичко това е нормално, за почти нищо от тези неща не може да се направи каквото и да било (защото генетика, природа, случайност, съдба, Господ, ако сте вярващи и не, не ваксините водят до аутизъм!).

Прекрасно е, че жените си споделяте, помагате подкрепяте, ще ми се и мъжете да го правехме, а да не беше едно постоянно мерене на пишки и демонстрации кой колко е врял и кипял.

Проблемът идва тогава, когато се отиде една стъпка по-натам, отвъд осмислянето на живота, отвъд радостта от майчинството и се стигне до похвалването и натриването на носа на другите - защото всички знаем, че наш'то гардже е най-хубаво, най-умно и т.н. Тогава става страшно с огромния достъп до информация какъвто дава интернет днес, в комбинация с традиционните ни социални норми, които са, че е кофти да се оплакваш, а е ОК да се похвалиш.

Защото човек трудно може да се постави на мястото на другите, пък другите като не може (не смеят) да се оплачат и да обяснят точно какво им се случва, тогава става страшно.

Извън човешкия контрол е дали ще има или няма да има кърма и колко кърма ще има! Извън човешкия контрол е какво раждане ще има, какво точно ще е детето и т.н. Дори извън човешкия контрол е как се чувства относно тези неща. Така че хубаво ако човек се чувства прекрасно да го сподели, че и да се похвали, айде сега. Ама да не прекалява (не към някого конкретно тук, по принцип говоря)... Пък ако някой не се чувства така прекрасно - малко по-внимателно към него, не е велика житейска победа, че нечии деца са изкласили и са станали хора, па на други децата не си говорят с родителите или че някое дете спяло по часовник, пък друго не искало и в 1 да си легне само и т.н. и т.н. за всичко!

Гледам в западните блогове, страници, че и форуми дори (доколкото съм чел такива), все повече има едно слизане на земята и го няма този наш възрожденски романтизъм около раждането, децата и майчинството. И слава Богу, защото ако едно време само околното село е гледало и сочило с пръст "яловите" или тези дето нямат кърма или тези дето с нещо друго са прегрешили (примерно не са спрели да дишат след като се е появило най-ценното, което една жена е можела тогава да даде на обществото), то сега живеем в глобално село и наистина прекаленото превъзнасяне и чат пат клъвване на някоя извън все по-мъглявия "идеал" може като нищо да смачка и най-перфектната майка на най-перфектното дете на света. Пък татковците, които обикновено не сме наясно какво точно се случва в женските глави, как да се намесим и къде е проблемът - съвсем мазало става с всичко и само статистиката на разводите и темите в "семейни отношения" набъбват...


Поздравления за поста. Напълно съм съгласна с него  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 12 сеп 2017, 22:23
Аз също припознавам себе си в повечето постове...

Spastik Children, много ми е познато това с отчетната тема. Те и в нашата едни героини се навъдили, майки за чудо и приказ...затова и отдавна не пиша там...

Не съм кърмила и не мога да се изкажа по темата, жалките ми опити да кърмя защото "така трябва и всички го очакват" само затвърдиха усещането ми, че кърменето не е за мен. Та рано спрях, въпреки това обаче следродилната депресия не ми се размина...

Аз сигурно вече не съм съвсем с всичкия си, но се замислих за второ  :crazy: за първи път ми мина през ума когато дъщеря ми беше на 1 година и 6 месеца до тогава се кълнях, че ще си остана с едно дете. Сега е 1 год. и 11 месеца и все повече ми се иска, така че нищо не се знае...
В нашата отчетна от около 2 г никой вече не пише. То не бяха караници, не беше чудо. Имаме ФБ група, но и там постовете са рядкост. Имаше нещо сбъркано в тази група. 
Кърменето, аз усещах, че не е за мен, защото ме смущаваше да гледам кърмеща жена преди да забременея още - беше ми неприятно. Изглеждаше ми леко перверзно. Знам, че не е нормално, но ми беше странно - как гърдите в един момент са сексуален орган, пък после трябва да давам на бебето да ги лапа. Ей такива ми ти работи... Но на целия хал си признавам, че и на мен ми е минавала мисълта за второ, но страховете са ми прекалено големи и надделяват над желанието.

Vermilion`, вярваш ли ми, че това все едно аз съм го писала? Като родих, нямах нито една близка приятелка с бебе и бях като отшелник. По цял ден с някакви майки в градинките - пико, ако, кърмене... Тръгнах на работа, като детето навърши годинка и първите 3 месеца бях в нещо като еуфория. Колеги, приятели, има с кой да си обелиш 2 думи. Много щастлива се чувствах. Обаче, въпреки всичко, социалните ми контакти все още са много ограничени и не може да се сравнява с това, което беше преди раждането. Ето, например сега, месец и половина съм седяла вкъщи с болно дете - така ми мина лятото. Като се обади някой да се видим и кажа, че е болен, те хората се пазят и съответно поканата отпада. Особено такива с малки деца.

Относно кърменето, аз не съм против и ако имах възможност, бих си кърмила детето, но не съм и на всяка цена ЗА с цената на всичко. То всяко нещо си има граници. Познавам една майка, която искаше на всяка цена да кърми. Да, кърма има, но очевидно не е достатъчна. И детето суче през 20 мин. Аз й казвам да дохранва - не та не, кърмело се на поискване. Не е нормално 45 мин да й виси на гърдата и след 20 мин пак да реве, че е гладно. Заинати се, в резултат на което детето беше престанало да наддава, единия месец 100 гр, на другия - 0. Педиатърката й беше казала да дохранва, но тя не искаше. Нямало такова нещо, като недостатъчно кърма, щом яде на поискване, значи всичко било ок... И добре, че почна захранване, че както я караше, щеше да изчезне това дете. Не мога да ги разбера такива майки, ще уморят детето, само и само да не хапне от отровата наречена АМ.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в вт, 12 сеп 2017, 22:24
Аз пък винаги съм се чудила на майки, които имат поне по две деца, кърмят, готвят и на двете закуска, обяд, СЗ, вечеря, чистят, гладят, перат и разхождат децата сутрин по 2-3 чАса в парка и вечер до 20ч., книги четат, кафета с приятелки пият, на фризьор, маникюрист ходят и на въпроса "как го правят" отговарят "въпрос на организация". Явно аз съм неорганизирана, защото 24ч не ми стигат, а не е като да спя по 7-8 часа на денонощие.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в вт, 12 сеп 2017, 22:30
Аз пък винаги съм се чудила на майки, които имат поне по две деца, кърмят, готвят и на двете закуска, обяд, СЗ, вечеря, чистят, гладят, перат и разхождат децата сутрин по 2-3 чАса в парка и вечер до 20ч., книги четат, кафета с приятелки пият, на фризьор, маникюрист ходят и на въпроса "как го правят" отговарят "въпрос на организация". Явно аз съм неорганизирана, защото 24ч не ми стигат, а не е като да спя по 7-8 часа на денонощие.

Вярваш или не, но имам такава приятелка. И съвсем искрено й се възхищавам, защото аз никога няма да мога да съм, като нея. Тя работи 6 дни седмично от 10.00 до 19.00 ч., има две деца, в тях винаги е чисто и подредено, като в аптека и всеки ден има различно сготвено първо, второ и десерт. Честно си признавам, че идея дори си нямам как успява, но ето на - успява :) И винаги е с прическа и маникюр - дори, когато си е вкъщи  :D


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в вт, 12 сеп 2017, 22:31
Аз пък винаги съм се чудила на майки, които имат поне по две деца, кърмят, готвят и на двете закуска, обяд, СЗ, вечеря, чистят, гладят, перат и разхождат децата сутрин по 2-3 чАса в парка и вечер до 20ч., книги четат, кафета с приятелки пият, на фризьор, маникюрист ходят и на въпроса "как го правят" отговарят "въпрос на организация". Явно аз съм неорганизирана, защото 24ч не ми стигат, а не е като да спя по 7-8 часа на денонощие.

Аз пък такава ни една не съм виждАла на живо!
И макар да не съм родом шопкиня, ще кажа: Е, те такова животно нема! :xarms:
Аз имам три деца. Честно си признавам, че съм ползвала платена помощ в домакинството, защото вторият и третият са с малка разлика. И пак чак такава идеална не можах да стана.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 12 сеп 2017, 22:31
Аз пък винаги съм се чудила на майки, които имат поне по две деца, кърмят, готвят и на двете закуска, обяд, СЗ, вечеря, чистят, гладят, перат и разхождат децата сутрин по 2-3 чАса в парка и вечер до 20ч., книги четат, кафета с приятелки пият, на фризьор, маникюрист ходят и на въпроса "как го правят" отговарят "въпрос на организация". Явно аз съм неорганизирана, защото 24ч не ми стигат, а не е като да спя по 7-8 часа на денонощие.
И аз мисля така.
Всичко е въпрос на организация и няма не-спящи, не-ядящи и невъзпитани деца. Просто подходът е с една идея поизменен и толкова. Не е голяма философия отглеждането на малко дете, но като го напиша това на кого ще му стане приятно и по-лесно?!


И затова само си чета и понякога когато някой с нещо провокира, както е опитващият се бгтатко81, за който освен да плеснем с ръце и да се прегърнем , друго не му отива да му кажа, тогава и пиша.

Но виж децата след 8-9 са истинска изненада. Тези в пубертета след 12 също.
За тогава ще трябва да си пестим силите и обяснителният тон.  :peace:



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в вт, 12 сеп 2017, 22:34
:
Аз пък винаги съм се чудила на майки, които имат поне по две деца, кърмят, готвят и на двете закуска, обяд, СЗ, вечеря, чистят, гладят, перат и разхождат децата сутрин по 2-3 чАса в парка и вечер до 20ч., книги четат, кафета с приятелки пият, на фризьор, маникюрист ходят и на въпроса "как го правят" отговарят "въпрос на организация". Явно аз съм неорганизирана, защото 24ч не ми стигат, а не е като да спя по 7-8 часа на денонощие.

Вярваш или не, но имам такава приятелка. И съвсем искрено й се възхищавам, защото аз никога няма да мога да съм, като нея. Тя работи 6 дни седмично от 10.00 до 19.00 ч., има две деца, в тях винаги е чисто и подредено, като в аптека и всеки ден има различно сготвено първо, второ и десерт. Честно си признавам, че идея дори си нямам как успява, но ето на - успява :) И винаги е с прическа и маникюр - дори, когато си е вкъщи  :D
Въпросът е как го постига? Да се науча и аз. :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в вт, 12 сеп 2017, 22:44

Но виж децата след 8-9 са истинска изненада. Тези в пубертета след 12 също.
За тогава ще трябва да си пестим силите и обяснителният тон.  :peace:
Да не убивам всичко детско в теб, но и като станат на 20 и се изнесат да живеят отделно, са пълни с изненади. Скрити лимонки са те.  :mrgreen:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 12 сеп 2017, 22:47

Но виж децата след 8-9 са истинска изненада. Тези в пубертета след 12 също.
За тогава ще трябва да си пестим силите и обяснителният тон.  :peace:
Да не убивам всичко детско в теб, но и като станат на 20 и се изнесат да живеят отделно, са пълни с изненади. Скрити лимонки са те.  :mrgreen:
Е, не!!

Тогава се надявам да си е поела живота в свои ръце и да има нужда от нас само за тривиални неща.
Но си зависи от характера и на майката. Аз съм убедена, че ще си намеря за какво да се притеснявам и тогава и напълно ти вярвам. Не че ми се иска да си права.  :xarms:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в вт, 12 сеп 2017, 22:52
Тогава се надявам да си е поела живота в свои ръце и да има нужда от нас само за тривиални неща.

Аха, а с внуците кой ще помага, ако се примолят младите или я тресне една следродилна депресия щерката? Свеки я знаем каква е (by default)... ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в вт, 12 сеп 2017, 22:57
Тогава се надявам да си е поела живота в свои ръце и да има нужда от нас само за тривиални неща.

Аха, а с внуците кой ще помага, ако се примолят младите или я тресне една следродилна депресия щерката? Свеки я знаем каква е (by default)... ;)
Ох, значи на мен се пада честта да почивам! :bowuu: :mrgreen:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 12 сеп 2017, 22:59
На 20 силно се надявам дъщеря ни да е запомнила и 5% от казаното от мен през годините и да си гледа живота с плана напред.  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 13 сеп 2017, 07:56
Аз бях обявена за тотален егоист, защото на 40-тия ден се отказах доброволно от кърменето, макар че бях като млекозавод. Опитваха да ми вменяват вина, но аз съм си виден темерут и отказах да се почувствам виновна за нещо. И това с първото. Обещала съм си, че ако някога имам второ няма да си го причиня дори за ден.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в ср, 13 сеп 2017, 08:34
Реших и аз да се включа в темата, ей така, да си споделя 😁
Със съпругът ми взехме решение да сме млади родители. Бях на 20, когато започнахме с опитите за бебе, но след няколко операции и усложнения успях да забременея и родя на 23г. Имах кошмарно тежка бременност, бях 8м на легло и се изолирах от всички приятели, родих в края на 8-ми месец, бях в паника с малко, денонощно ревливо бебе, не искаше и да яде. Давах всичко от себе си, както и ММ, хем бях безумно щастлива, хем ревях, че ми е трудно. С кърменето успях до 5-тия месец, вмениха ми вина, че не мога да продължа повече, но спрях заради здравословни проблеми. До 1г и 8м синът ми не спеше, мъчеха го колики, зъби и какво ли още не. Моята най-голяма грешка беше, че не го оставях на родителите ми поне за 1 час в седмицата, да отдъхна малко. Смятах, че щом съм искала бебе, трябва сама да си го гледам денонощно, а и имам здравословни проблеми, заради които ми се налагаше все някой да ми помага за разходките и т.н. Съпругът ми пътува често и на неговата помощ разчитам само уикендите, и то не винаги ... Добре, че излязох от дупката, в която бях, защото бях започнала да си мразя живота. С много палаво и тръшкащо дете съм, да ми е живо и здраво! Стегнах се някак, приятелките ми ме чакаха 2 г да пожелая отново да ги виждам, разбраха ме, подкрепяха ме и сега вече е различно. Записах 2-ро висше - Медицина, сега съм 3-ти курс, продължава да ми е трудно, но поне психически съм добре. Възвърнах си контактите, един път седмично оставям детето за няколко часа и излизам, имам си моето време, и даже искаме 2-ро детенце вече. Надявам се ако успея да забременея, този път да не допускам грешката да се отдалеча от хората, които обичам и да приема, че нищо няма да му стане на бебето, ако го оставя за 1 час с някой друг ...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в ср, 13 сеп 2017, 08:36
Едвам ви изчетох 😄 Тия дни се загубих, защото просто вече нямам сили да си вдигна чашата с кафе какво остава за нещо друго.
Та относно въпроса, защо не излизам и да оставя бебето на бащата, забравих да уточня, че преди 20:30 да се прибере е мираж. После следва къпане, хранене, лягане и след това нямам сили за излизане, а и по нощите сама не ми е ок. Събота и неделя положението е подобно, защото отмята другите задължения.
Сериозно започвам да обмислям варианта с бавачка за следобедно-вечерните часове... ама кой ще й плаща незнам 😕
Някой ако знае, някакъв тип лекарства, добавки или каквото и да е за енергия да пише. Кафето не ми действа изобщо 😒


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в ср, 13 сеп 2017, 08:41
Ако някой се интересува от мнението ми - аз съм категорично за две деца. Едно дете в семейството е прекалено обградена и не е много здравословно за детето. Трябва да има конкуренция между децата и майката да е по-мързелива.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в ср, 13 сеп 2017, 08:54
Някой ако знае, някакъв тип лекарства, добавки или каквото и да е за енергия да пише. Кафето не ми действа изобщо 😒
Аз зная.Нарича се "наспиване". Идеална е.  :lol:

А относно бащата, който хем няма време да ти помогне, хем е против да получиш помощ от баби и дядовци, ти си будалата, че го слушаш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в ср, 13 сеп 2017, 09:10
Събота и неделя какви толкова задачи има тоя татко, че не си поеме детето поне единия ден.

Ние не сме разчитали на помощ от баби, поради простата причина, че и двете работят и живеят на далеч от нас. Моят мъж също работеше много на предната си работа, но вечер задължително поемаше детето. Аз може и за 20 минути да изляза с кучето на вън, но все е нещо. Той я къпеше и оправяше, аз я хранех и приспивах. В събота беше моя ден, когато от сутринта ги изпращах на разходка. Аз си почивах и ако имах муза готвех нещо вкусно. Чистенето го правехме двамата, но е имало дни, когато у нас си е било доста разхвърляно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 13 сеп 2017, 09:16
Ако някой се интересува от мнението ми - аз съм категорично за две деца. Едно дете в семейството е прекалено обградена и не е много здравословно за детето. Трябва да има конкуренция между децата и майката да е по-мързелива.
Според скромното ми мнение, не е съвсем така. Аз съм едно дете при това с родите, които имат втори бракове и нямат други деца. Била съм и съм си много добре. Един човек има цял живот, да се конкурира.
Самата мисъл за втора бременност и още едно дете, ми причинява продължителна паник атака. Не мога да мина отново през това. Просто не мога.
Ти си имала помощ и това е от огромно значение.
Ако авторката има възможност за такава е истинска глупост, да я отказва.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 13 сеп 2017, 09:19
С две деца не е ли по - лесно след време като си играят едно с друго (особено ако не са с голяма разлика) и не те занимават толкова или съм прекалено голяма оптимистка  :lol: :lol:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в ср, 13 сеп 2017, 09:24
Ами няма гаранция, че ще си играят заедно. Та зависи от децата - може да е лесно, може и да е доста по-трудно.

А и децата занимават първите години. Моята е на 6 и от 2 години ме търси доста по-рядко. Намира си занимания у дома сама. Обаче ние много не се свъртаме у нас, така че като има шанса да си е в къщи, няма как да не намери нещо забавно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 13 сеп 2017, 09:25
Не знам дали си оптимист, но аз със сигурност съм реалист и моята реалност ми стига, за да не се облягам на тази кълка, че с две било по-лесно. 😂😂😂


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Жълто Цвете в ср, 13 сеп 2017, 09:29
Всъщност майчинството ти е трудно, защото е самотно. На практика ти нямаш никаква подкрепа от мъжа си.

Има един тип мъже, които просто не искат да си седят вкъщи и винаги са заети с нещо навън - работа или друга допълнителна дейност, т.нар. задачи. Ако посмееш да им кажеш, че така не е правилно да се живее веднага скачат, че се трепят за семейството, а жената е неблагодарна.
Много позната картинка. Познавам такива от приятелския ни кръг, също и в роднинския имаме.
Точно тия дни мъжът ми разказва за един негов колега, който преподава в два университета, гледа пчели и още един дребен бизнес има. Като пообсъдихме ситуацията, той стигна до извода, че на човекът просто не му се прибира вкъщи. Не знам причините. Не казвам, че жена му е виновна. Не ги познавам лично. Но понеже и мъжът ми работи в университет (от там се познават), знам че ако се откаже от преподаването в единия ще загуби малко пари, но ще спечели много време. Но той не иска време, защото ще трябва да се прибере вкъщи.
Така че Бени добре да помисли откъде идват проблемите и да поговори с мъжа си.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Пипи2013 в ср, 13 сеп 2017, 10:02
Хубава тема. И аз бях с розови нагласи за майчинството, знаех, че ще има промяна, но не очаквах да е чак толкова трудно. Първата година направо ме скапа. Постоянен рев, носене на ръце, щастлива бях да успея до тоалетна да отида. И липса на сън. Толкова ми се изостриха нервите, че почти всеки ден плачех и проклинах "съдбата" си...А хем не бях чак толкова млада майка, но всеки го понася различно.

С времето нещата се наместват и започваш все повече да обичаш това човече, не само, защото е твое и нямаш избор, а защото се развива и става прекрасно, интересно, забавно и ти става приятелче.

Нервни моменти сигурно винаги ще има, но аз мога с ръка на сърцето да кажа, че не съжалявам за избора да бъда  майка.Дори трудностите ме калиха и научиха на нещо.

Обаче в моменти на отчаяние всеки трябва да знае, че е нормално, че много хора го изпитват и да не се обвинява, а да си изживее момента, да се наплаче и после да осъзнае, че "и това ще мине".


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в ср, 13 сеп 2017, 10:07
С две деца не е ли по - лесно след време като си играят едно с друго (особено ако не са с голяма разлика) и не те занимават толкова или съм прекалено голяма оптимистка  :lol: :lol:

Това го има само във филмите и в рекламите на шоколадови бонбони повярвай ми  :D И то точно, ако не са с голяма разлика. Моите са с разлика малко над 6 години. Знаеш ли какво чудо е? Големия дразнеше малката, а тя пищеше постоянно, защото само така можеше да се защити. После малката порасна и започна да дразни брат си, който й го връщаше и започваше една страхотна разправия. Да не говорим за "прекрасното" пътуване на дълъг път с две деца, които пищят, дразнят се и се борят на задната седалка. От една година возя сина си на предната седалка /беше на 9 г./ от съображения за сигурност, защото се сбиха отзад за един балон и за малко щях да катастрофирам. А да не ти казвам какво чудо е, когато се разболеят и двете деца едновременно. Чудиш се на кой да обърнеш внимание първо, защото всеки мрънка с температура и иска мама да го гушка. На мен ми се е случвало само веднъж, защото за късмет баткото почти не боледува, но този един път ще го помня дъъълги години. Не ми се мисли какво им е на майките, чиито две деца боледуват често.

Всъщност за 4 години само веднъж са се заигравали заедно и играта представляваше следното - с възглавниците от дивана бяха направили две барикади в двата края на хола, бяха разделили играчките на две и се замеряха с тях. Не е нужно да обяснявам, че се чуваше в радиус от три блока, но поне играеха заедно  :mrgreen:


benny505 - горещо ти препоръчвам да си поговориш с мъжа ти, да му обясниш как се чувстваш и че имаш нужда от помощ. Или да поема детето единия от двата почивни дни за цял ден, за да си починеш малко, или да го давате на някоя баба поне за през деня събота и/или неделя. Ако сама не се пребориш за свободното време за теб няма кой  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 13 сеп 2017, 10:10
Моите деца вече си играят (3 години им е разликата). Е и се бият, бебето налага брат си. Аз винаги съм се занимавала със сестрите си и за мен не е мираж или фантастика, че децата вкъщи си играят.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 13 сеп 2017, 10:28
Не знам дали си оптимист, но аз със сигурност съм реалист и моята реалност ми стига, за да не се облягам на тази кълка, че с две било по-лесно. 😂😂😂

Абсолютно споделям това мнение. Мисълта за второ дете ме вкарва в продължителна депресия, която дори любимото ми вино не може да излекува.  :mrgreen:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в ср, 13 сеп 2017, 10:32
Аз не само не отказвам помощ, а дори и моля за такава.
Моите деца са със седем и половина години разлика, по-малка разлика дори не мога да си представя.
Аз децата си гледам като циганите, гордея се с това и за мен това е най-правилния начин.
Единственото на което държа е обучението по математика и английски, други правила почти нямам, с изключение на желанието за пазаруване , което се старая да въз питам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 13 сеп 2017, 10:47
И да се молиш, ако няма желаещи или няма кой, все тая. Хората са различни и всеки си знае възможностите.
А много мъже работят не защото не им се седи вкъщи, а защото трябва и да се яде. Факт е, че в БГ, ако искаш да работиш за пари, то не става с 8часа работен ден, почивни дни, отпуски и празници. На цялата бруталия остава и без пари да стоим. Не бих подкрепила мъж вкъщи с минимални или никакви доходи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в ср, 13 сеп 2017, 11:00
С две деца не е ли по - лесно след време като си играят едно с друго (особено ако не са с голяма разлика) и не те занимават толкова или съм прекалено голяма оптимистка  :lol: :lol:

Хаха, с две деца не е два пъти по-трудно... около четири пъти е! :sweat_smile: А моите си играят заедно и то много. Но жабата се сварява бавно и някак не може да се усети. Всеки път се изненадвам колко е лесно, когато само едното дете е у дома по някаква причина.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в ср, 13 сеп 2017, 11:06
С две деца не е ли по - лесно след време като си играят едно с друго (особено ако не са с голяма разлика) и не те занимават толкова или съм прекалено голяма оптимистка  :lol: :lol:
Хахаха
много е лесно с близнаци. Играят си по цял ден. Повечето им игри са спорове за играчки или други блага и хапане и удряне.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 13 сеп 2017, 11:22
И мен мисълта за второ ме ужасява. Аз почти се отказах, само малко виновна се чувствам, че оставям малкия сам. Но и да искам, няма да издържа на напрежението. Аз хем помощ имах, като го гледах и пак ми беше ужасно трудно.
Мен много ме улесни това, че престанах да се вслушвам в глупавите съвети на другите и правех нещата така, както са ми по-лесни на мен. Например пренебрегнах съветите относно спането с бебе в едно легло. Всички казваха, че "бебето трябва да си има легло", "пуснете ли го между вас - край!" и аз се мъчих към половин година, че и повече. Малкия се будеше по 812817281 пъти на нощ и аз ставам, люлея, приспивам, слагам го в леглото му и след малко реееев и така по цяла нощ. Не знам дали 2 ч съм имала непрекъснет сън, дори като махнахме нощното хранене. После почнах да го приспивам в неговото легло, а след като се събудеше го пренасях между нас и така всички имаха спокоен сън, аз бях по-отпочинала и мязах на човек. Накрая почнах директно да го слагам на спалнята, махнахме бебешкото легло и тогава почнах да се наспивам.
Другото, което ме улесни - детската кухня. Да съм готвела на детето, там кой знае какво слагали, как можело от "общия казан" да давам - това една майка ми го каза. Слагала продуктите в мултикукъра, детето си играело, тя си правела йогата и за обяд имали топла манджа. Пренебрегва факта, че не всички деца си играят, докато си правиш йогата. Плюс това съм страшно доволна от държавната детска кухня (не се лъжете с частните, големи боклуци са) и малкия хапваше с охота.
Третото, което ме улесни и което почти всяка майка забранява, е гледането на телевизия или детски на компютъра. Още от бебе му пусках бейбитв и той се заглеждаше, понякога по 10-20 мин е кротувал, а аз мога да простря или да хапна нещо, иначе беше невъзможно. Сега също давам да се гледа детско и ТВ. Той повече от 30-40 мин не гледа, но за това време е тишина и спокойствие. Не съм забелязала да му влияе зле по някакъв начин или да се вманиачава. Ако видя подобни признаци, естествено, че няма да давам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 13 сеп 2017, 11:24
При мен е по-лесно, но това е защото малките са второ и трето. Освен това са кротки момиченца и си пасват. А баткото вече е съзнателен и съдейства. Но определено трябваше доста да се пречупя, докато намеря работеща система.

Както казах, за мен по-трудното беше липсата на истинска подкрепа и това, че се правех на силна, а не е трябвало. По принцип не е хубаво жената да е глезла и да разчита, че някой друг на всичко ще я научи, ама е хубаво и някой да се включи, за да няма пресилване.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 13 сеп 2017, 11:29
Даже и не ми е минавала мисълта за второ. Още един път да мина през целия зор - не мерси, сигурна съм, че психиката ми няма да издържи. Пък и съм егоист човек, убедена съм, че с две деца скоро няма и минутка да имам за себе си и интересите си.
Най- хубавото е, че и мъжът ми е на същото мнение.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 13 сеп 2017, 11:37
Може би трябва да ви копирам моя пост от отчетната във фейсбук. Вярно, беше писан под влияние на силни емоции, но много точно описва какво мисля:

Искам да напиша пост, който няма да е в обикновения шеговит тон. Напротив, ще е ядосан и най-вероятно силно циничен, но съм много бясна. В последно време съм подложена на някаква социална атака от страна на приятели, познати и роднини, които са се събрали под надслов "Да убедим Жади да има второ дете". Не знам защо хората са решили, че ме е "страх" или, че "не си готова". Не! Нежеланието ми няма нищо общо нито с финанси, нито с това, че няма кой да ми помага...нежеланието ми е просто, защото не искам! Не ми харесва да съм бременна, не съм забравила гадното си раждане, не искам пак да не спя, не искам две години да замразя социалния си живот и да живея този в парковете и градинките! Имам брат, който обичам безумно, но довода " е, виж ти как си имаш, какво щеше да правиш без него?" е меко казано глупав, защото няма как да знам какво юях да правя, понеже не съм живяла без него!!! Излях си, но идеята ми е ако някога ви досърби езика да даваде подобни съвети, недейте! Ще ми трябва вино...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 13 сеп 2017, 11:37
Аз пък искам второ :) ама годините ми вече не са за това, а и първото ни отне много години за да стане.

Иначе аз правила и съвети не следвам. Всичко беше и е така че на мен да ми е удобно. Акушерките от ден първи ме научиха да лежа и да кърмя, така и правих и малката като се събуди, само тиквах цица и заспивах :) ставах само да сменям памперс набързо и толкова.
Също пускам тв, тя се заглежда в Маша и още едно филмче аз или си почивам или готвя тогава.

За съжаление тук няма детска кухня, но тя яде нашата храна, само съобразявам подправките за нея. Ако ние искаме да хапнем нещо което не е за нея тогава готвя отделно.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 13 сеп 2017, 11:43
Аз пък не познавам майка, която да не пуска телевизия на детето си. Даже си разменяме информация за филмчета с мои приятелки, обсъждаме кои за каква възраст са подходящи и т.н.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 13 сеп 2017, 11:48
Пускат ами. И аз, която не бях гледала тв от години го пуснах. Дъщеря ми е фен на анимал пранет и върви нон-стоп. 😆Единственото време, което ми дава възможност за домакинска работа или да драсна във форума, да прелистя някой и друг блог.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 13 сеп 2017, 11:51
Лелее, честно ви казвам, аз не съм се сетила да и пусна Тв, ама това е защото аз почти не гледам. Ама мойта е и твърде малка де, едва ли на 10 месеца ще прояви интерес. :grinning:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Cassiopeia Duval в ср, 13 сеп 2017, 11:52
Лелее, честно ви казвам, аз не съм се сетила да и пусна Тв, ама това е защото аз почти не гледам. Ама мойта е и твърде малка де, едва ли на 10 месеца ще прояви интерес. :grinning:

Повярвай ми Бейби ТВ прави чудеса дори и на тази възраст  :D


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 13 сеп 2017, 11:54
Проявяват, аз пусках песнички, да видиш как ги харесваше и още ги гледа :)

Познавам майка която не разрешава и не пускат тв у тях, детето е по-голямо от моето.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 13 сеп 2017, 11:54
Е, все пак има и отговори, че децата могат да играят заедно, та не ми разбихте съвсем надеждите на пух и прах...:joy:
Предполагам, че разликата има значение, а и пола също, както и характера на самите деца...

Иначе съвети за усложняване на живота и аз пропускам покрай ушите си като това, че детето трябва да заспива задължително само, на 9 месеца вече да е без памперс, на 3 месеца без биберон (въпреки че дъщеря ми не ползваше, така и не го заобича биберона), на 7 месеца да отваря хладилника и да се храни сама, никога да не е поглеждала ТВ и т.н...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 13 сеп 2017, 11:55
Лелее, честно ви казвам, аз не съм се сетила да и пусна Тв, ама това е защото аз почти не гледам. Ама мойта е и твърде малка де, едва ли на 10 месеца ще прояви интерес. :grinning:

Повярвай ми Бейби ТВ прави чудеса дори и на тази възраст  :D

Абсолютно! Бейби ТВ forever!!!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: изгубен-щъркел в ср, 13 сеп 2017, 12:00
Цели 12 страници се чудих има ли какво повече да кажа?

Аз съм твърд и оправен човек (или поне така си мисля). Въобще в главата не ми е минавала мисъл, че човек минал през насилие в семейството, ранна загуба на майка, бедност, мизерия и всякакви житейски трудности, може да му се опъне едно бебе.

Да, ама ми се опъна. Направо ме съсипа физически и психически.

Ревливо дете, адски (киселинен) рефлукс, ранно завръщане на работа, боледуване (на всички в семейството), много рев, крясъци, писъци, неспане, болести, болести, болести...

Сега с дистанцията на времето, мога ясно да си видя някои грешки, които ако не бях допуснала, може би нямаше да дойде рая на земята, но щеше да направи някои неща по-поносими. Едномесечно цедене беше такава грешка. Размъкване на шишета от и към хладилник, микровълнова, пренасяне, разнасяне, миене...  И накрая дохранване с АМ :laughing: Не знам къде ми е бил акъла?!? Едно кърмене не се ли получи с що-годе леки напасвания, е обречено на провал и мъка. По какво ще разпознаеш добрия консултант по кърмене - може да ти каже кога да спреш с опитите. Ранното връщане на работа (осъзнат избор + стечение на обстоятелствата) с бебе на 4.5м на ясла и пълно работно време + 3ч път до офиса. Красота! Нерешителност за справяне със здравословните проблеми. Оставих доктори и псевдодоктори да се размотават с месеци докато взема нещата в ръце. Пълно игнорирне на себе си ... от стрес и нерви надебелях след раждането ... тъпчейки филии с мармалад на крак в състояние на умора до несвяст.

Целият този ад "отключи" и чувството за несигурност - "Ставам ли аз за майка?" и непреработените травми от загубава на моята майка преди много години. Липсата и започна да се чувства ужасно болезнено...  Не само за помощ в ролята и на баба, а за съвет, информация (Аз такова дете ли бях? Кога карах шарка?), подкрепа.

Наскоро потърсих и помощ от психолог, но не попаднах на подходящ, а ценното време прекарано там го усещах за загубено. Докато пиша, мисля, спортувам успявам да си "помогна" повече.

Радвам се, че има хора, които открито си казват "this sucks", да си родител не е лесно, аз не съм перфектен. Още повече се радвам, че кърмаческото лоби все по-често получава контра от по-умерени хора (както по-горе някой каза "нормалните майки"). Най-вече се радвам, че имам приятели, които някак успяват да търпят безкрайните ми оплаквания. :relaxed: Без тях и без бащата на детето, въобще не си я представям тая работа.

Сега бебето с рефлукс е тодлър-жив-дявол и пак реве и се тръшка и не спи, но поне има някаква комуникация между нас (засега невербална ). Определено гледането на по-голямо дете за мен е истинско облекчение сравнено с денонощно крещящо новородено.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 13 сеп 2017, 12:24
За съжаление дъщеря ми не гледа ТВ избощо! Няма бейби ТВ, няма нищо, никакви детски канали не я вълнуват, нито музикални, нито реклами. Слуша песнички от компютъра, но не ги гледа, така че докато звучат пак иска да се занимава с нещо :stuck_out_tongue_winking_eye: Все се надявах да прогледа, но не...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 13 сеп 2017, 12:29
Господ да ви поживи! Сега я курдисвам пред ТВ - то и ще има "Живот, здравей, здравей!" :grinning:
Мойта за момента е спокойна само като яде, това е любимото и занимание.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 13 сеп 2017, 12:42
Ааа, моето е и злоядо 😂. До 12м нямаше заместено хранене и все още има 3млечни. Понякога успявам да я нахраня само на рекламите. Детска кухня хвърлях 2 седмици и се отказах. Биберон не искаше още от самото начало. Количка не искаше и на 6м се отказах да се мъчим. Само носене признава. Коликите бяха кошмарни, изобщо ако ти се падне ревливо, пищящо и неспящо - нищо не те спасява от сигурно изтрещяване.
Аз не съжалявам, че се изцеждах 14месеца. Вярвам че това беше най-доброто за детето ми, но се измъчих определено. Никога не съм била противник на АМ обаче. Колко рев съм изревала и ми трябваха 2-3м, да я приуча.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 13 сеп 2017, 15:25
Господ да ви поживи! Сега я курдисвам пред ТВ - то и ще има "Живот, здравей, здравей!" :grinning:
Мойта за момента е спокойна само като яде, това е любимото и занимание.
Моя обичаше да яде и това ме спасяваше много. Като дам едни солети и настава мир за кратко...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в ср, 13 сеп 2017, 23:24
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в чт, 14 сеп 2017, 08:13
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...
Може да бъде полезно за някоя друга съфорумка, която се чувства така. Темата е доста полезна. (Емотиконче даващо пийс)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в чт, 14 сеп 2017, 08:34
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...
Може да бъде полезно за някоя друга съфорумка, която се чувства така. Темата е доста полезна. (Емотиконче даващо пийс)

И според мен темата е много полезна. Независимо каква е причината във всеки индивидуален случай майчинството си има трудни страни и е добре да се говори за тях, а не нещата да се представят само през розови очила...
Моят мъж гледа детето винаги когато е вкъщи и когато може, но през седмицата това е час и половина вечер...събота и неделя сме всички заедно, но основните неща с нея ги върши той като хранене, преобуване, приспиване, пращам ги сами на разходка понякога, т.е. нямам проблем с него в това отношение и пак ми е много трудно...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 14 сеп 2017, 09:49
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...

Личи си, че ти е много кофти, повтаряйки едно и също за n път.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 14 сеп 2017, 09:49
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...

Личи си, че ти е много кофти, повтаряйки едно и също за n път.

Аз пък съм сигурна, че темата е била полезна на авторката и се надявам отношенията с бащата на детето да са претърпели положително развитие.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 14 сеп 2017, 10:29
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...

Личи си, че ти е много кофти, повтаряйки едно и също за n път.

Аз пък съм сигурна, че темата е била полезна на авторката и се надявам отношенията с бащата на детето да са претърпяли положително развитие.
Съмнявам се. Знаейки предисторията...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в чт, 14 сеп 2017, 15:32
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...

Личи си, че ти е много кофти, повтаряйки едно и също за n път.
Кое точно повтарям, че и за n-ти път? Та аз самата бях убедена, че проблемът й си идва от нея, заради това, че не знае как да си почине, докато той гледа детето. Едва преди последния ми пост ми срана ясно, че той НЕ гледа детето, защото не може, ама и не й разрешава да го остави на друг. Та си промених мнението... Как тогава бих могла да го повтарям?
А за какво смяташ, че ми е кофти? За авторката ли? Ако да - права си, кофти ми е за нея.
Че темата е полезна като цяло за други въобще не споря. Две мнения няма...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 14 сеп 2017, 16:02
Понеже темата е за трудната страна на майчинството, ще ви кажа за моята трудна страна в момента (а сигурно има и други, като мен).
От месец и половина не мога да оправя малкия - пипва вирус след вирус, даже се застъпват. Изпи 2 АБ + бисептол, като на фона на бисептола, вчера, на 6-ти ден от приема, вдигна висока Т и докато лекувахме бактериална инфекция се сдоби и с вирус. Вече съм отчаяна, къде да го водя и какво да правя... Няма да тръгне на градина утре, а му е за първи ден в държавната и ме е страх, че ще изтърве мястото, ако продължава така.
Вече съм уморена, откакто тръгна на ясла то не бяха вируси, не беше чудо. Обаче преди 2 седмици боледуваше, 2 седмици е ОК и имаш глътка въздух, докато е на градина, сега вече няма здрав период.
Имате ли и вие такива проблеми? Кога ще укрепне? Давате ли имуностимуланти? Аз давах какво ли не и резултат - нула. Този месец съм на червено от пари по доктори и лекарства.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 14 сеп 2017, 16:26
В такъв случай, по-добре изобщо да не ходи на градина поне до пролетта. Но дали можеш да си го позволиш...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в чт, 14 сеп 2017, 16:29
В такъв случай, по-добре изобщо да не ходи на градина поне до пролетта. Но дали можеш да си го позволиш...
Моята съвет щеше да е същият.
 :hug:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в чт, 14 сеп 2017, 16:34
Авторката да не го слуша мъжа, ами да пита бабите може ли да им остави детето и да си почине малко. Аз откак спрях да слушам какво ми говорят съм много по щастлива. Много важно кой какво иска и аз какво съм длъжна да дам. Правя си каквото си знам и въобще не ми пука.
За болното детенце мога да препоръчам клетва тинктура, но след навършване на три години. По една капка на килограм тегло, разпределен на поне два приема и се дава до края на пролетта. Моят син беше много болнав, но го израстна.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в чт, 14 сеп 2017, 16:42
И моите деца са болни нон-стоп. С каката не съм имала проблеми, но по нейно време групоте бяха малки, а сега са 35 по списък. Като екстра и момиченцето прави бронхо спазми и се почва с инхалациите. Лятото ги спрях и езех гледачка и дори и хрема не са хващали. От октомври пак ще ги пробвам на ясла.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 14 сеп 2017, 16:50
Няма как да си го позволя :( Има баба на разположение, но тя не иска да го гледа постоянно. Аз я разбирам, тя не е добре, а той я ядосва много. Изобщо не е дете, което да може да се гледа вкъщи.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в чт, 14 сеп 2017, 16:58
А вариант ли е частната ясла, при която децата са по- малко или пък те са много скъпи?
Извини ме, ако въпросът е тъп, тепърва навлизам в темата за яслите и почвам да ги разучавам, ама тея непрекъснати болести и мене много ме плашат, и аз нямам свободни баби, които да поемат.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в чт, 14 сеп 2017, 17:28
Според мен частните ясли са скъпи , а пък децата пак са болни. Вместо частна ясла, по-добре детегледачка на шест часа.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в чт, 14 сеп 2017, 17:37
Вече съм уморена, откакто тръгна на ясла то не бяха вируси, не беше чудо. Обаче преди 2 седмици боледуваше, 2 седмици е ОК и имаш глътка въздух, докато е на градина, сега вече няма здрав период.
Имате ли и вие такива проблеми? Кога ще укрепне? Давате ли имуностимуланти? Аз давах какво ли не и резултат - нула. Този месец съм на червено от пари по доктори и лекарства.

Това за боледуването и яслите е безкрайна тема, във всеки случай не приемайте навътре автоматично дежурното мнение на противниците на яслите и детските градини.

"Имуностимулантите" не действат с редки изключения, а с редките изключения не бива да се прекалява. Повечето са хомеопатични. Хомеопатията не действа - можете да си спестите малко разходи като проверявате дали не са Ви изписали хомеопатичен продукт, ако е такъв - можете спокойно да не го давате. За съжаление у нас дали е вирус или бактерия се преценява в повечето случаи на око - ако е бактерия, е добре да се прави посявка и антибиограма, за да се види каква бактерия е и към кои антибиотици е резистентна. Това се прави много рядко, но не знам какъв съвет да Ви дам - за някои неща няма как да се направи посявка, други като секрет от носа дават винаги положителни резултати, защото в носа си има бактерии... Щом имате финансови трудности, предполагам, че ходите на държавното джи пи и прикачени педиатри, а там наистина положението често е доста лошо.

Относно боледуването - децата боледуват на каквато и възраст да тръгнат на "подобни заведения" както ги нарече презрително една соц стил педиатърка. Причината е, че изведнъж от сравнително чиста среда се оказват в среда, където 20-30 дечица са в непрекъснат контакт. Дори да е частна ясла, по-малки групи - пак са в контакт много деца - чрез играчките примерно. Едно като се сополиви и маже по всичко. Леличките и т.нар. "сестри" не спазват почти никаква хигиена, плюс обективно им е много работата.

За "укрепване" има различни гледни точки, принципно 2рата година се развива имунитетът, някои казват до 3тата, не ми е известно обаче да има научно обосновани проблеми с развиването на имунитета (един вид да стане "по-имунокомпрометирано" детето), ако детето боледува повече от средното през тази 2ра година (това е едната теза на противниците на яслите - че до 3та година се развивал имунитет и не трябвало да му се пречи на имунитета с разни яслени болести - за това сериозно потвърждение поне аз не съм видял... но и доктори, от по-простичките го приказват).

В конкретния случай - очевидно става дума за зле излекувана инфекция, възможно е първият антибиотик да не е бил подходящ, всичко е възможно. Ще премине и после пак ще си е на вариант 2 седмици боледува, 2 седмици здраво особено ако попадне сред по-голяма група нови деца. В някакъв момент ще развие имунен отговор към доста от нещата, които си "живеят" по ясли и детски градини и ще боледува по-рядко. Ще почне да си духа само нослето, което ще помогне да не се задържа секрет и да не настъпват усложнения от вирусни инфекции. Иначе масово всички деца ходят по детски градини и ясли с хрема, което вероятно е риновирус или някакви по-безобидни бактерии, но няма подобно нещо като "яслен сопол" - това са болни деца. Не тежко, но все пак...

Има противогрипни ваксини. Ако детето е над 3г. Ви препоръчвам да питате доктора му, а ако Ви се стори предубеден докторът в стил "всички ваксини са вредни" - питайте друг доктор. Ако е под 3г. - личното ми мнение е, че пак са добре противогрипните ваксини, но не съм го съгласувал все още с доктор, последните месеци не е боледувала сериозно нашатга, а не ми се ходи само за това при педиатър специалист. Личното джи пи била против при "малки деца", но личното джи пи е идиотка, при която ходим само за болнични и да преслуша (то тя и толкова преслушва, ама все пак, някакво успокоение). Единственото което има са ваксини - няма "имуностимуланти". Ваксината вкарва в организма малки количества отслабен вирус или дори неактивен такъв, при противогрипните ваксини се вкарват тези щамове, които се очаква да дойдат през сезона - правят "коктейл" от щамове - не действа на 100%, но е по-добре от нищо - организмът си развива имунен отговор към щамовете от ваксината. Страничните ефекти са много редки, повечето са пренебрежимо леки.

Темата е безкрайна, може би е за друг форум, но това са общите ми мисли по темата :) Не се отчайвате и не си мислете, че сте лоша майка, защото детето ходело на ясла или градина и боледувало от това. И без ясла и градина пак боледуват, а рано или късно и най-консервативните в това отношение майки си пускат децата на задължителната предучилищна или на училище и там почва същият процес в общи линии, може би една идея по-слаб защото децата по-малко си плюят в устичките. :) 


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в чт, 14 сеп 2017, 17:44
Темата не е за и против яслите и ДГ, но можем да поспорим колко боледуват във и извън тях и дали е едно и също кога ще боледуват. Но няма смисъл, както казах не за това е темата. Spastik Children каза, че няма кой да гледа детето, така че то ще посещава ДГ, понякога не е въпрос на желание само, а и все някога децата тръгват на ДГ.
За частните - според мен пак толкава ще боледуват и ми се вижда безсмислено да се дават толкова пари само за това. Контактът с болни деца пак ще го има...
Съвет не мога да дам и на нас ни предстои тръгване на ясла напролет, та и аз съм в очакване на болести...:close:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 14 сеп 2017, 18:10
Аз забравих да спомена, че от частна ясла го прехвърляме в държавна градина. Точно в частната се скъса да боледува. Там изобщо не спират болни деца, сакън някой да не се откаже да си води детето и да им секнат паричките. Не, че нямам пари да я плащам, но това са при хвърлени на вятъра, защото се плаща пълна такса, а е имало месеци, в които детето е ходило по 2-3 дни. Ако ще давам пари за градина и няма да ходи - по-добре държавна.
Бгтатко, благодаря за разясненията. Аз всъщност съм биолог и тези неща са ми ясни, а и да не бях - информация много, четем я всички, щом се отнася за деца. Носен секрет правихме преди седмица и излезе, че нищи няма на фона на зелени сополи - направо бях в потрес. А не съм против ваксините, но точно противогрипна ваксина не бих сложила нито на себе си, нито на детето, но не е тук темата да обяснявам защо. Най-малкото тя е срещу един грипен щам, а детето ми боледува по n-броя пъти от какви ли не други вируси, така че това едва ли е решението.
За "боаронската" хомеопатия и аз не съм за. Всичко пробвахме, даже сутринта се карах с УНГ-то, че пак изписа хомеопатия, но тя ме контрира с отговора "А като бяхте на антибиотици оправи ли се?" и аз не знам какво да кажа вече. Вариант е може би класически хомеопат.
Хубавото е, че работя на такова място, където мога да си позволя да отсъствам малко повече, от позволеното, иначе с това болно дете и на друго място, направо се виждам безработна. Най-много ми липсва социалния живот. Ей сега се обади приятелка с дете на възрастта на моето, да се видим и като чу, че пак е болен, отложи поканата. :(


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в чт, 14 сеп 2017, 18:15
Spastik,
Дано бързо се оправи малчото и оставите болестите в миналото!
Благодаря ти за инфото за яслите. Аз се бях насочила към частна, защото малкото ни приятели с по- големи дечица ни уверяват, че там не боледували толкова, ама явно всичко си е до дете и късмет. Имам още доста време, ще трябва по- сериозно да почна да разучавам въпроса.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в чт, 14 сеп 2017, 18:30
А да забравих да пиша за противогрипната ваксина - за мен е абсолютна глупост. Не само, че няма полза от нея, а дори е опасна. Аз също повече никога не бих сложила нито на себе си, нито на детето си. И за да не са празни приказки ще напиша, че майка ми ми слагаше в продължение на 8 години (докато навърша 19 горе - долу), всяка година боледувах поне по 3 пъти, а често и повече. Тя също боледуваше много (и на себе си слагаше), после спрях да си слагам и много разредих боледуванията, към днешна дата боледувам рядко и леко, Слава Богу. Едва тогава се разтърсих за повече информация относно тези "ваксини". Не съм против ваксините по принцип (а и не затова е темата), но точно тези са пълна порнография....

За частните ясли и градини тъкмо проучвам въпроса. В нашия град май са само две. В едната си плащаш пълна такса, ако ще детето да е ходило 2 дни само. А таксата не е малка. Единствения плюс е, че са по - малко деца в група, но със сигурност пак ще си боледуват...все пак ако не ни приемат в държавната напролет, може да опитаме частна за няколко месеца, ако не се получи направо на ДГ на 3 години. Но частните със сигурност не решават въпроса с боледуванията...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в чт, 14 сеп 2017, 18:33
Спастик чилдрен, напълно разбирам проблема, но понякога една гледачка за 6 часа е по- добрият вариант при толкова често разболяващо се дете.
Относно съветите на бгтатко дори няма да коментирам колко погрешна информация дава и подвежда много хора.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 14 сеп 2017, 18:44
Spastik,
Дано бързо се оправи малчото и оставите болестите в миналото!
Благодаря ти за инфото за яслите. Аз се бях насочила към частна, защото малкото ни приятели с по- големи дечица ни уверяват, че там не боледували толкова, ама явно всичко си е до дете и късмет. Имам още доста време, ще трябва по- сериозно да почна да разучавам въпроса.
Благодаря ти! То май всички минават през такъв период. Изобщо, както си писахме, няма лесно! Първо колики и безсъние, после зъби и безсъние. Точно мине това, почва тръшкането. След него идва детската градина и болестите. После училище, пубертет и т.н. Сякаш с раждането на детето, животът свършва и почваш да живееш неговия.
Относно частни или държавни ДГ - много хора са на мнение, че щом е частно, значи е по-добро. От личен опит с градини и детски кухни, изобщо не смятам, че е така. В нашата градина много ме ядосваха, с голям кеф го спрях. Не стига, че са 10 деца на кръст, ами и все нещо му губеха. 2 пъти е бил нахапан и др. инциденти, сега да не ви занимавам. Не казвам, че в държавната е приказно, но на фона на таксата, която плащахме и обслужването, което получавахме, изобщо не си заслужава да се дават пари за частна градина. Същото е за частните и държавните кухни. По-големи буламачи от частните детски кухни не вярвам да се готвят някъде. Малкия само се мръщеше и не искаше да яде и аз се принудих да извадя карта на името на  детето на приятелка за държавната кухня (те не искат да ползват), че там е до навършване на 3г, а той ги навърши.
Гледачка няма да мога да наема, мислила съм го и това. Ще караме някак, доколкото е възможно. Ще търся нещо да му засилвам имунитета. И се надявам скоро да го израсте :(


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в чт, 14 сеп 2017, 19:58

Относно съветите на бгтатко дори няма да коментирам колко погрешна информация дава и подвежда много хора.

Аз за това направо му прескачакм постовете. Дано не се подведе някой.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 14 сеп 2017, 21:02
Моят син ходи в частна градина, съвсем обикновена, таксата е поносима. Изобщо не може да се сравнява с държавна, за кавато не искам да чуя изобщо след няколко месечния ми опит с такава. За боледуването нямам мнение, вероятно навсякъде е еднакво. В случая и за мен единственото решение е детегледачка или баба, поне за известно време.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 14 сеп 2017, 22:48
Авторката да не го слуша мъжа, ами да пита бабите може ли да им остави детето и да си почине малко. Аз откак спрях да слушам какво ми говорят съм много по щастлива. Много важно кой какво иска и аз какво съм длъжна да дам. Правя си каквото си знам и въобще не ми пука.
+1000.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 14 сеп 2017, 22:55
Относно съветите на бгтатко дори няма да коментирам колко погрешна информация дава и подвежда много хора.
Бгтатко е симпатяга, но явно още не може да преживее детската травма, че майка му не го е пуснала на детска градина и това се е превърнало в неговата обсесия. Нямам друго обяснение защо иначе интелигентен и образован човек няма да се сети за елементарния факт, че едно е дете на 2 години, с неукрепнала имунна система да се метне насред вирусите и бактериите и съвсем друго, ако това се случи на 4-5 години, когато детето има значително по-укрепнала имунна система.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в чт, 14 сеп 2017, 23:04
Според мен няма гаранция, че и на 4-5 едно болнаво дете ще понесе добре сблъсъка с вирусите. Аз съм типичен пример - гледана при баба и дядо на чист въздух до 5 годишна възраст. След като ме взеха започнах да боледувам от ноември до март, всяка година. И сега съм кекава. Има ли вирус в градината, първа аз го лепвам. Вече като чуя, че децата в групата намаляват, ме хваща страх за мене си  :bad-words:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 14 сеп 2017, 23:12
Няма гаранция. Има по-голяма вероятност.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в пт, 15 сеп 2017, 00:35
.......Не казвам, че в държавната е приказно, но на фона на таксата, която плащахме и обслужването, което получавахме, изобщо не си заслужава да се дават пари за частна градина. Същото е за частните и държавните кухни. ....
Явно не сте избрали точната градина и кухня за Вашето дете. Аз съм със съвсем други впечатления. Всичко е до дете и избор на родителя. Няма най-хубава градина, ясла, кухня, има подходяща за съответното дете. Това не означава, че определена държавна градина не е подходяща за някое определено дете. Всичко е субективно.
Вероятността за среща с вируси е по-малка, но не е нулева. Няма място, където да имаш 100% сигурност, освен, ако не се затворите всички вкъщи и не сведете контактите с външния свят до нула. Вирус може да се лепне и при разминаване с хора по улицата.

Иначе и аз съм на мнение, че в дадени ситуации гледачка е по-удачен избор от ясла/ ДГ.

Детето до към 3г. има нужда от контакти предимно с майка си и най-близките. Осъзнати нужди от контакти с други деца и външния свят се появяват някъде към 3-та година. Уви, все по-малко майки могат да си позволят 3 години стоене вкъщи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пт, 15 сеп 2017, 15:26
Бгтатко е симпатяга, но явно още не може да преживее детската травма, че майка му не го е пуснала на детска градина и това се е превърнало в неговата обсесия. Нямам друго обяснение защо иначе интелигентен и образован човек няма да се сети за елементарния факт, че едно е дете на 2 години, с неукрепнала имунна система да се метне насред вирусите и бактериите и съвсем друго, ако това се случи на 4-5 години, когато детето има значително по-укрепнала имунна система.

Отговарям единствено на Вас от уважение и заради приятелското Ви отношение до момента, след което приключвам темата :)

:
В момента, в който видя какъвто и да било достоверен научен, медицински или друг източник, който да твърди, че има някакъв траен или дори временен негативен ефект върху имунната система на детето това да се даде на 2 вместо на 4 (което скоро ще го правят задължителна предучилищна), на секундата ще го спра и ще наема бавачка. Практически на нас яслата ни излиза по-скъпо от бавачка, защото пълната такса си тече всеки месец, а ние я спираме при всяко сополче и за момента ние си я гледаме, което особено в моя случай са доста пропуснати финансови ползи от допълнителна работа, която бих могъл да поема ;) за цените на лекарства и добавки (от типа на биозин бебе), всякакви прищевки от типа на инхалатор, за да дишала физиологичен разтвор и подобни глупости, плюс периодичните прегледи в 1ва частна детска, където за момента са най-надеждните лекари, с които съм имал контакт и ги ползваме за второ мнение, няма нужда да споменавам.

За момента е пила антибиотик два пъти през живота си - единият път беше преди да тръгне на ясла, но беше в контакт с други бебоци и се зарази. Вторият път ние я заразихме и това е сигурно, защото всички изкарахме сходна болест. Това за времето през което ходи на ясла не ми се вижда голям проблем. Дребните вирусчета в началото, които минаваха за по няколко дни, не ме смущават особено много. От 2-3 месеца не е боледувала с температура. Честно да си кажа ние дето не бяхме боледували от години ги караме по-тежко от нея болестите ѝ.

Та, по-малко от това ли боледува дете на 4 години, което тръгва на детска или скоро на предучилищна? Може ли сравнително социологическо изследване колко боледува и какви long-term health effects има възрастта, на която детето тръгва на ясла/детска? Има ли негативен импакт на контакта с вируси за развитието на имунната система при децата на 2 години? Може ли медицинска статия от ревюиран журнал с високо качество? Кога завършва развитието на тая "крехка" имунна система и има ли индивидуални разлики при различните деца?  Медицинска статия от сериозно списание моля. Голяма извадка, средни и доверителни интервали, контрол за фактори като етнос, раса, класов произход, хранене и т.н. Какво означава да е "крехка" една имунна система? По-малко бели кръвни телца ли има? По-смотани ли са тези, които ги има? По-бавно ли формира имунен отговор тая имунна система? Може и превод на сериозен западен медицински учебник от последните 10 години, който дефинира термина "крехка" (или сходен английски термин - може би "fragile") за имунна система. Знам какво е имунокомпрометиран индивид и мога да уверя всеки, че дете на 1 или на 2 или дори на 8 месеца (или когато там е най-преходният период между изчерпването на предадения от майката имунитет и формирането на собствен) има имунна система, която работи безкрайно по-добре отколкото тази на болен от спин или примерно човек след лъчетерапия.

Дайте ми надежден източник, който не е "една жена (вкл. и докторка) каза" или "познавам едно дете" за което и да е от тези неща и веднага ще преосмисля решението си за ясла. Дотогава ще предпочитам яслата, за да свиква детето ми и с този тип ежедневие и с това да е разделена от нас и да не ѝ се обръща нон стоп внимание, пред бавачката, която ще я държи постоянно пред телевизора и ще я оставя без непосредствен контрол да се претрепва по градинките, защото не виждам как възрастен човек ще й насмогне, когато ние 2ма човека едва успяваме, а май повечето бавачки са по-скоро възрастни. Това си е мой избор и приемам за крайно недобронамерено нападане на моя личен избор без посочване на сериозни източници. Все едно аз да седна да измислям някакъв потенциален едипов комплекс или анална фиксация или някаква друга глупост на децата дето майките им ги гледат до 5г. - така са си решили - хубаво, живи здрави, всеки има правото да си решава. Но ако не Ви харесва нечие решение, не измисляйте несъществуващи медицински "аргументи" - ако имате такива - дайте ги да ги видим дали е статия от д-р Зюмбюла Педиатричкова, хомеопатка в списание розали или нещо малко по-така.

Нападките за майка ми и че "пренасям" някаква "обсесия" от моето детство - не я очаквах от Вас точно. Освен, че е злонамерена и е пълна глупост и крайно лаическа наивна "психоанализа", която не прави чест на човек с PhD, не е и вярна - не съм страдал изобщо по детската докато бях дете, защото постоянно си играех навън и то към 5-6 години доколкото си спомням си излизах дори съвсем сам. После в 1ви клас завиждах малко на тези с детската, защото си имаха познати и приятели от там. Също и понякога като нямаше достатъчно деца навън също завиждах. И доколкото помня - ми беше много скучно с майка ми от един момент нататъка. Но съм ходил няколко месеца на детска и определено нямам супер добри спомени от там - защо точно, си е моя работа :) Изобщо това с детската не е сред топ 10 на най-големите грешки, които родителите ми са допускали според мен, но трябва да съм луд ако седна да споделям подобни лични неща в среда, която за момента се очертава да е доста враждебна и ad hominem, когато не й хареса някаква моя позиция. Докато аз се опитвам да съм любезен и да съм полезен доколкото мога. Мисля, че не съм нападал или обиждал когото и да било, особено на лична основа или на база споделеното тук, а не е да не съм бил провокиран. Не съм казвал също така нито едно нещо, за което не съм абсолютно сигурен и за което не съм търсил дълго време информация и чел, и пробвал и на практика с моето дете. Често давам и източник, нерядко сериозен научен. Всеки може сам да си прецени дали съм "специалист по всичко" дето си дрънка или съм човек, който се стреми да открие истината и има капацитета и знанията, за да я разпознае, когато я види. И го прави с желание и старание, за да взима информирани и рационални решения за себе си и семейството си и в допълнение на това се опитва и да бъде полезен и на останалите потребители с това, което е разбрал.

Хубав ден Ви желая :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в пт, 15 сеп 2017, 15:35
Всичко е до дете. Според мен честото боледуване е по-скоро реакция на психиката.
Моя малкия пък геройски изтърля яслата и първа група. Боледувал е 3-4 пъти по седмица - демек нищо.
И на 4 г. като избухна атопичния дерматит и почти едновременно с това силна истерия с нежелание да отиде до детската, се видях в чудо и го спрях.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: изгубен-щъркел в пт, 15 сеп 2017, 15:43

Това е верният отговор. Синът ми тръгна на 5м на ясла и чааак към година и половина започна да пропуска седмици с боледувания. На колегата му дъщерята пак на 5м и е изкарала няколко вируса с температура. Никога не е пила досега антибиотик (вече е на 3г). На друга колежка синът боледуваше, но нищо общо с отитите и чудесата, с които моят син се обзавеждаше.

От значение е не само колко са податливи на вируси, а и колко бързо се възстановяват и колко тежко изкарват болестите (има деца, които при първия сополо спират да спят, други пък и с кашлица спят като мечки зимен сън).


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пт, 15 сеп 2017, 16:04
bgtatko81, терминът не случайно е infant's vulnerable immune system. Ето тук: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1637823/?page=1 (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1637823/?page=1)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пт, 15 сеп 2017, 16:41
бгтатко, подминавате въпросите ми, но в спец. проф. журнали и научните среди има предостатъчно материали за вредите от ранната 'социализация' в ясли и градини, описани са етапите в детското развитие и тази тема сме я дъвкали 1000 пъти тук с доказателства, статии и опит.

Но всеки е свободен да си отглежда детето както пожелае или докъдето му стигат силите, знанията и лимитациите. :peace:



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 15 сеп 2017, 16:54
.......Не казвам, че в държавната е приказно, но на фона на таксата, която плащахме и обслужването, което получавахме, изобщо не си заслужава да се дават пари за частна градина. Същото е за частните и държавните кухни. ....
Явно не сте избрали точната градина и кухня за Вашето дете. Аз съм със съвсем други впечатления. Всичко е до дете и избор на родителя. Няма най-хубава градина, ясла, кухня, има подходяща за съответното дете. Това не означава, че определена държавна градина не е подходяща за някое определено дете. Всичко е субективно.
Вероятността за среща с вируси е по-малка, но не е нулева. Няма място, където да имаш 100% сигурност, освен, ако не се затворите всички вкъщи и не сведете контактите с външния свят до нула. Вирус може да се лепне и при разминаване с хора по улицата.

Иначе и аз съм на мнение, че в дадени ситуации гледачка е по-удачен избор от ясла/ ДГ.

Детето до към 3г. има нужда от контакти предимно с майка си и най-близките. Осъзнати нужди от контакти с други деца и външния свят се появяват някъде към 3-та година. Уви, все по-малко майки могат да си позволят 3 години стоене вкъщи.

Напротив, избрала съм ги! След като по принуда опитахме всички буламачи на частните кухни, повечето от които заминаха в тоалетната, за МОЕТО дете държавната е най-подходяща. Аз не обичам да хвърлям храна, но тази наистина не става за ядене, с малки изключения.
Днес бяхме за 1-ви ден в новата (държавна) градина. Нямах намерение да го оставям, а само да гледаме тържеството, но той толкова беше впечатлен и сам пожела да остане с децата. Взех го на обяд. Всички бяха много мили, наистина съм много доволна от мястото, където попаднахме. Чисто, ремонтирано, любезен персонал. Е, всички частни ДГ не съм имала възможност да пробвам, но няма нищо общо с пародията на детска градина, в която бяхме до скоро.
Разбира се не мина без дозата тръшкане и рев и протестно стоене в ъгъла на двора на детската градина. Бая време мина, докато се отпусне. Другите дечица седят на столчетата и гледат представлението. А на мен ми се плаче направо и се питам това ли си представях, като исках дете. Все моето наопаки, все най-инатливо. За радост едната учителка беше много мила с него, успя да го предразположи и да влезе с децата. Каза му, че има играчки и той поиска да ги види.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в пт, 15 сеп 2017, 17:19
:
.......Не казвам, че в държавната е приказно, но на фона на таксата, която плащахме и обслужването, което получавахме, изобщо не си заслужава да се дават пари за частна градина. Същото е за частните и държавните кухни. ....
Явно не сте избрали точната градина и кухня за Вашето дете. Аз съм със съвсем други впечатления. Всичко е до дете и избор на родителя. Няма най-хубава градина, ясла, кухня, има подходяща за съответното дете. Това не означава, че определена държавна градина не е подходяща за някое определено дете. Всичко е субективно.
Вероятността за среща с вируси е по-малка, но не е нулева. Няма място, където да имаш 100% сигурност, освен, ако не се затворите всички вкъщи и не сведете контактите с външния свят до нула. Вирус може да се лепне и при разминаване с хора по улицата.

Иначе и аз съм на мнение, че в дадени ситуации гледачка е по-удачен избор от ясла/ ДГ.

Детето до към 3г. има нужда от контакти предимно с майка си и най-близките. Осъзнати нужди от контакти с други деца и външния свят се появяват някъде към 3-та година. Уви, все по-малко майки могат да си позволят 3 години стоене вкъщи.

Напротив, избрала съм ги! След като по принуда опитахме всички буламачи на частните кухни, повечето от които заминаха в тоалетната, за МОЕТО дете държавната е най-подходяща. Аз не обичам да хвърлям храна, но тази наистина не става за ядене, с малки изключения.
Днес бяхме за 1-ви ден в новата (държавна) градина. Нямах намерение да го оставям, а само да гледаме тържеството, но той толкова беше впечатлен и сам пожела да остане с децата. Взех го на обяд. Всички бяха много мили, наистина съм много доволна от мястото, където попаднахме. Чисто, ремонтирано, любезен персонал. Е, всички частни ДГ не съм имала възможност да пробвам, но няма нищо общо с пародията на детска градина, в която бяхме до скоро.
Разбира се не мина без дозата тръшкане и рев и протестно стоене в ъгъла на двора на детската градина. Бая време мина, докато се отпусне. Другите дечица седят на столчетата и гледат представлението. А на мен ми се плаче направо и се питам това ли си представях, като исках дете. Все моето наопаки, все най-инатливо. За радост едната учителка беше много мила с него, успя да го предразположи и да влезе с децата. Каза му, че има играчки и той поиска да ги види.
Имах предвид първия избор на градина и кухня. Явно на Вашето дете държавната кухня и държавната градина се отразяват най-добре и сте избрали това, което отговаря на Вашите изисквания и на нуждите на детето. Това е много, много важно. :peace: За някои обаче е обратното, затова казах, че няма добро и лошо, а правилно за съответното дете.
На нас напр. държавната кухня не ни хареса. Не ми харесва наличието на захар, сол, подправки, нишесте, прясно мляко в менюто на деца на определена възраст, но принципно и у нас избягвам сол, захар, нишесте и т.н. Това не значи, че държавната кухня е била лоша, просто не е била подходяща за моето дете.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пт, 15 сеп 2017, 17:49
bgtatko81, терминът не случайно е infant's vulnerable immune system. Ето тук: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1637823/?page=1 (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1637823/?page=1)

the wishmaster, благодаря за линка!

:
Да оставим настрана, че не е статия, а е "workshop", поне има проследими цитати. Да оставим настрана, че vulnerable immune system не се среща нито веднъж като комбинация, а се говори за "vulnerability" по време на развитието на имунната система, което не значи, че нещо ще ѝ стане на системичката, а че си по-податлив (по-уязвим) към нещо си преди да се е развила напълно. И че дори началото на материала, който по-късно ще дочета докрая, бъка с предупреждения като "As a result, we cannot necessarily assume that the earliest stages of development are the most sensitive to immunotoxicity." Да оставим настрана, че изследванията са с плъхове и допускането за сравнимостта като конкретни срокове на етапите на развитие при тяхната имунна система и етапите на развитие при човешката са наистина бая сериозно допускане, което ще трябва да се поразровя доста и да видя доколко е общоприето в областта, преди да приема за чиста монета!

Но като оставим настрана всички тези неща - Вие изобщо четохте ли го този материал? Долните таблици видяхте ли ги? На които развитието на имунната система като цяло приключва съответния етап на 1г. и единствено респираторната система се доразвива до 2г. (или до 8г., ако вземем последния етап на expansion, но за момента не се сещам някой да настоява, че трябва детето да си седи вкъщи до 8г., защото респираторната му система е твърде крехка). Също така въпросният етап, който е до 2г. започва още от 36 седмица, което е 8ми месец от бременността! Всъщност какви са изобщо vulnerabilities по време на етапа proliferation на дихателната система? На търсене по ключова дума не откривам. Да видим при подробно четене...

НО: къде в материала се среща каквото и да било за 4-5 годишни деца? Или дори че продължавало до 3г. развитието на имунната система? Това, което аз съм чел и чувал от специалист доктор имунолог е за развитие на собствения имунитет до 2рата година. Останалите 2-3 годинки откъде идват? А статията дава дори immuno-competence като цяло до 1вата година (и казва че между 1 и 18 години се натрупва имунна памет - а натрупване на имунна памет значи точно да боледуваш, да оздравяваш и за тези неща, за които има траен имунитет да си имаш готови антитела).

(https://bg-mamma.s3.eu-central-1.amazonaws.com/VcGl/35549984_4d783a63)

Изобщо ако имунната система беше толкова крехка до 4-5 години или дори до 3г., защо масовите ваксинации и реваксинации се правят до година и 4 месеца по имунизационен календар и после чак на 6 и 7 години следват реимунизации?  Няма ли това да повреди уязвимата и крехка имунна система, от която се очаква да изгради имунен отговор към атенюираните или инактивирани бактерии и вируси? Пък в САЩ до 3 месеца им избумкват повечето ваксини, като там дори за варицела ваксинират, за което ние тук не ваксинираме и избухват епидемии по яслите и градините. Да не би нещо да са пропуснали в развитието на медицината американците и да не знаят колко е крехка имунната система на децата? Или пропускам нещо в логиката на действие на ваксините и за да подействат те някакси не е нужна имунна система? ;)

Ако искате нека да не задръстваме темата с този доста тежък спор. Молба към Вас лично - дайте ми линк към тема или теми, където са се обсъждали тези въпроси с поне някакво подобие на медицински или научни източници, които могат да бъдат проследени до действителни статии. И обещавам, че ще прочета внимателно всички крайни научни статии (както ще дочета внимателно цитираната сега от Вас), до които стигна чрез Вашите линкове, ще проверя всички термини, които са ми непознати и при необходимост ще помоля за тълкуване мои познати, които няма да имат трудности да вникнат в изводите от въпросните статии и да ми ги "преведат" на всекидневен език. И при следващия спор между нас за "vulnerability" на детската имунна система, ще съм готов със становище за прочетеното :)

Пък ако имате някъде "вероятности" - дайте ги. Обожавам вероятности. Ама не и когато просто се подхвърлят като дума без никакви конкретни стойности или източници

пс. между другото поне на първо поглеждане статията е за прозорци на уязвимост (vulnerability windows) на имунната система към токсини като олово, хлордан и т.н. което идея си нямам как се отнася към ходенето на ясла, но нищо, ще я прочета въпреки всичко.

Поздрави.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 15 сеп 2017, 18:13
На нас напр. държавната кухня не ни хареса. Не ми харесва наличието на захар, сол, подправки, нишесте, прясно мляко в менюто на деца на определена възраст, но принципно и у нас избягвам сол, захар, нишесте и т.н. Това не значи, че държавната кухня е била лоша, просто не е била подходяща за моето дете.

:
Явно говорим за съвсем различни неща. Може би сме от различни градове. Не е тук темата, но... Прясно мляко има навсякъде, не се лъжете, че като пише сухо, то е адаптирано. Захар, сол, подправки и нишесте има и в частните кухни. Там или е прекалено подправено, или ужасно безвкусно. Като не съм установила да има някакво правило за определена кухня. Един ден няма грам сол, а бъка от черен пипер, на следващия ден е пресолено. В държавната кухня в нашия район готвят без сол и с малко подправки, а в десертите може и да слагат захар, но е в много умерени количества, като ги приготвят с пресни плодове, а не от компот или от сладко, както е в повечето частни. С нишестето изобщо не се престарават. Манджите и супите изглеждат като домашно приготвени. Храната е приготвена същия ден и я дават топла. За сметка на това, в частните винаги я дават ледена. Като се опитам да стопля супата, като преди това я пресипя в купичка, тя седи като парфе. Т.е. бъка от нишесте, в което тук-там има и нещо друго. Това е, което се предлага в района, в който живея, другаде може и да не е така.. Не знам :) 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пт, 15 сеп 2017, 18:28
Аз след последните страници си помислих само колко по- тежко щеше да ми е майчинството ако имах мъж, който напоително ми обясняваше със статии, картинки и многословно вадене на вода от 100 кладенеца с твърдения покриващи неговото мнение, че на 1 година трябва да се върна на работа и да си оставя детето в ясла.



Но щом на 2ма възрастни им е трудно да бягат след дете на 2 години, то е задължително да се остави на ясла където една жена ще бяга след 15ина на тази възрасс с една идея т по- добре. Логиката е завидна!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пт, 15 сеп 2017, 18:29
Частната детска кухня, която бях избрала за дъщеря ми приготвяха храна и с АМ, и с прясно мляко. Менюто беше разделено по възраст по състав и консистенция, и можеш да избираш. Нямаше подправки, а нишесте имаше в десертните кремове,  но не си задължен да ги взимаш. За млечните десерти също можеше да избереш с АМ или пм. Храната според моето мнение беше богата, пълноценна и разнообразна. На вкус също ми хареса, но на детето не. Просто не я искаше, но не беше боклук в никакъв случай. Тя и сготвеното от мен не ядеше, но също не е било буламач или боклук.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пт, 15 сеп 2017, 18:34
bgtatko81,
:
да статията проследява въздействието на споменатите вещества върху респираторната система и от там, върху имунната система. Нейна цел не е влиянието на яслата върху имунната система.
 Но тя илюстрира достатъчно тезата, че имунната система на децата поне до споменатите 8 години се развива, т.е. колкото по-малко е детето, толкова по-незряла е неговата имунна система. Разбира се,
 идеята не е да ги държим у дома до 8 години, а да преценим коя е подходящата възраст за излагане на детския организъм на многократно повече вируси и микроби отколкото той е свикнал да има в нормалната семейна среда. Като говорим конкретно за ясли и градини, няма как да пропуснем и събирането на много хора (20-30) в едно топло, затворено и нерядко лошо проветрено помещение, т.е. среда, която е особено любима на вирусите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в пт, 15 сеп 2017, 19:08
the wishmaster, напълно съм съгласен с Вас за всичко написано в последния пост, без
:
допускането за каквато и да е приложимост на изследвания за влияние на имунотоксини върху развитието на имунната система на мишки към влиянието на вирусни и бактериални инфекции върху развитието на детската имунна система (доколкото има такова) в периода 2 до 5 години, за който спорим.

При това ниво на работа с обективни данни, вероятности и т.н., "преценката" коя е подходящата възраст е изцяло субективна и конюнктурна и няма нищо общо с оценка на какъвто и да било риск, защото не знаем нищо конкретно за никакъв риск. А лошо проветреното помещение е факт и на ясла, и на детска, и на училище - на която и възраст да тръгне, все ще е по-вероятно да се разболее там. На каквато и възраст да тръгне, имунната му система ще е "по-малко развита" отколкото 1 година по-късно. Каквото и да значи "по-малко развита" след като собственият Ви източник посочва приключване на развитието на ИС на 1г. Абсолютно безмислен е подобен спор, идея си нямам защо го започвате като не желаете да го водите/продължите на обективно ниво. Нищо особено по-различно не се случва между 2 и 4 години в сравнение с между 4 и 6 примерно или между 6 и 8. Най-хубаво да си седи майката и/или бащата да го обгрижва и обучава в семейна среда до 8г. значи, защото тогава поне ще знаем, че е приключила важна фаза в развитието на респираторната система. Основното развитие е още в корема на майката, до 1г. доразвитие за цялата имунна система като цяло (накрая е напълно функционална) и до 2 за респираторната. Това дадохте Вие до момента като медицински данни. Мерси за което! Вие ги дадохте, не аз. 

Всичко останало е ad hominem от други участници, които пригласят на дискусията, на които ad hominem се нагледах достатъчно вече ;) Няма да повдигам повече здравословни теми в тези форуми, както хубаво си бях решил отначало :) Така или иначе с Вас написахме някакви малко по-сериозни от обикновеното неща и аргументи - който има акъла и желанието, да ги чете и да взима 1 идея по-информирани решения от преди


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пт, 15 сеп 2017, 20:13
Аз също съм много доволна от частната детска кухня. Храната е разнообразна и пълноценна, няма сол, нито е прекалено подправена. Захар и нишесте има само в десерта, но аз не го давам така или иначе, а и в държавната десерта далеч не е по - хубав.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пт, 15 сеп 2017, 21:20
Bgtatko81, мисля, че и двамата нямаме медицинско образование, така че няма как да водим научна дискусия на тази тема. Бихме могли обаче да се опрем на елементарния здрав разум и логика, а те показват, че колкото е по-малко едно дете, толкова по-незряло и крехко е то. Не мисля, че моят опит с две деца е представителен. Далеч съм от тази идея. Но силно се съмнявам, че и двамата, когато тръгнаха направо на училище без да са помирисвали ясли и градина, т.е. когато попаднаха в средата-рай за чума, холера и петнист тиф взети заедно, не боледуваха така както боледуват много деца в яслите и градините. През първата година боледуваха по веднъж на два-три месеца, после се стигна и до веднъж-два пъти годишно. Може и да е чист късмет, но не ми се вярва съвсем.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 15 сеп 2017, 21:43
Аз също съм много доволна от частната детска кухня. Храната е разнообразна и пълноценна, няма сол, нито е прекалено подправена. Захар и нишесте има само в десерта, но аз не го давам така или иначе, а и в държавната десерта далеч не е по - хубав.
Ами не знам от коя кухня взимате. Аз въртях 4-5, всеки ден избирах според менюто, гледах да са неща, които ще яде, но средно 3 от 5 манджи заминаваха в тоалетната. С държавната нямам такъв проблем. Няма значение, че е без киноа или амарант, не е болка, че не ги е ял. Знам, че при нас принципно кухнята е от най-добрите и готвят вкусно. В други квартали или градове може да не е така.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в пт, 15 сеп 2017, 22:46
На нас напр. държавната кухня не ни хареса. Не ми харесва наличието на захар, сол, подправки, нишесте, прясно мляко в менюто на деца на определена възраст, но принципно и у нас избягвам сол, захар, нишесте и т.н. Това не значи, че държавната кухня е била лоша, просто не е била подходяща за моето дете.

:
:
Явно говорим за съвсем различни неща. Може би сме от различни градове. Не е тук темата, но... Прясно мляко има навсякъде, не се лъжете, че като пише сухо, то е адаптирано. Захар, сол, подправки и нишесте има и в частните кухни. Там или е прекалено подправено, или ужасно безвкусно. Като не съм установила да има някакво правило за определена кухня. Един ден няма грам сол, а бъка от черен пипер, на следващия ден е пресолено. В държавната кухня в нашия район готвят без сол и с малко подправки, а в десертите може и да слагат захар, но е в много умерени количества, като ги приготвят с пресни плодове, а не от компот или от сладко, както е в повечето частни. С нишестето изобщо не се престарават. Манджите и супите изглеждат като домашно приготвени. Храната е приготвена същия ден и я дават топла. За сметка на това, в частните винаги я дават ледена. Като се опитам да стопля супата, като преди това я пресипя в купичка, тя седи като парфе. Т.е. бъка от нишесте, в което тук-там има и нещо друго. Това е, което се предлага в района, в който живея, другаде може и да не е така.. Не знам :)  
Да, явно говорим за съвсем различни кухни. Прясно мляко няма навсякъде и няма какво да се лъжа, че сухото мляко не е адаптирано, защото кухните обявяват точно марката на адаптираното мляко и има вариант ти сам да добавяш АМ към десерта на детето си. Разликата м/у АМ и сухото е огромна и няма как да рискуват, защото последствията може да са най-малкото неприятни, да не кажа и по-силна дума. Същото се отнася за сол, захар, застройки и подправки. Отделно предлагат по 4-5 вида меню, та избор бол, но да не разводняваме темата. Важното е, че сте намерили вашата кухня и ДГ. :peace:

:
Аз също съм много доволна от частната детска кухня. Храната е разнообразна и пълноценна, няма сол, нито е прекалено подправена. Захар и нишесте има само в десерта, но аз не го давам така или иначе, а и в държавната десерта далеч не е по - хубав.
Ами не знам от коя кухня взимате. Аз въртях 4-5, всеки ден избирах според менюто, гледах да са неща, които ще яде, но средно 3 от 5 манджи заминаваха в тоалетната. С държавната нямам такъв проблем. Няма значение, че е без киноа или амарант, не е болка, че не ги е ял. Знам, че при нас принципно кухнята е от най-добрите и готвят вкусно. В други квартали или градове може да не е така.
Тук вече опираме и до семейната кухня, защото не е болка, ако вкъщи не се консумират подобни храни, но ако се готви с тях, в един момент може и да е проблем. Затова казвам, че е до вкус и до дете. Детето привиква обикновено към кухнята, която готви майката, а тя пък търси кухня, която максимално да се доближава до ежедневните ястия, но с малко промени. :peace: Много жени предпочитат да готвят сами за децата си точно поради тази причина.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 15 сеп 2017, 23:04
На нас напр. държавната кухня не ни хареса. Не ми харесва наличието на захар, сол, подправки, нишесте, прясно мляко в менюто на деца на определена възраст, но принципно и у нас избягвам сол, захар, нишесте и т.н. Това не значи, че държавната кухня е била лоша, просто не е била подходяща за моето дете.

:
:
Явно говорим за съвсем различни неща. Може би сме от различни градове. Не е тук темата, но... Прясно мляко има навсякъде, не се лъжете, че като пише сухо, то е адаптирано. Захар, сол, подправки и нишесте има и в частните кухни. Там или е прекалено подправено, или ужасно безвкусно. Като не съм установила да има някакво правило за определена кухня. Един ден няма грам сол, а бъка от черен пипер, на следващия ден е пресолено. В държавната кухня в нашия район готвят без сол и с малко подправки, а в десертите може и да слагат захар, но е в много умерени количества, като ги приготвят с пресни плодове, а не от компот или от сладко, както е в повечето частни. С нишестето изобщо не се престарават. Манджите и супите изглеждат като домашно приготвени. Храната е приготвена същия ден и я дават топла. За сметка на това, в частните винаги я дават ледена. Като се опитам да стопля супата, като преди това я пресипя в купичка, тя седи като парфе. Т.е. бъка от нишесте, в което тук-там има и нещо друго. Това е, което се предлага в района, в който живея, другаде може и да не е така.. Не знам :)  
Да, явно говорим за съвсем различни кухни. Прясно мляко няма навсякъде и няма какво да се лъжа, че сухото мляко не е адаптирано, защото кухните обявяват точно марката на адаптираното мляко и има вариант ти сам да добавяш АМ към десерта на детето си. Разликата м/у АМ и сухото е огромна и няма как да рискуват, защото последствията може да са най-малкото неприятни, да не кажа и по-силна дума. Същото се отнася за сол, захар, застройки и подправки. Отделно предлагат по 4-5 вида меню, та избор бол, но да не разводняваме темата. Важното е, че сте намерили вашата кухня и ДГ. :peace:

:
Аз също съм много доволна от частната детска кухня. Храната е разнообразна и пълноценна, няма сол, нито е прекалено подправена. Захар и нишесте има само в десерта, но аз не го давам така или иначе, а и в държавната десерта далеч не е по - хубав.
Ами не знам от коя кухня взимате. Аз въртях 4-5, всеки ден избирах според менюто, гледах да са неща, които ще яде, но средно 3 от 5 манджи заминаваха в тоалетната. С държавната нямам такъв проблем. Няма значение, че е без киноа или амарант, не е болка, че не ги е ял. Знам, че при нас принципно кухнята е от най-добрите и готвят вкусно. В други квартали или градове може да не е така.
Тук вече опираме и до семейната кухня, защото не е болка, ако вкъщи не се консумират подобни храни, но ако се готви с тях, в един момент може и да е проблем. Затова казвам, че е до вкус и до дете. Детето привиква обикновено към кухнята, която готви майката, а тя пък търси кухня, която максимално да се доближава до ежедневните ястия, но с малко промени. :peace: Много жени предпочитат да готвят сами за децата си точно поради тази причина.
Не съм много съгласна с някои неща, но много разводнихме темата и спирам :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 15 сеп 2017, 23:07
Не знам, на мен ми се струваше по-трудно да се емна с количката и в определен час всеки ден да се редя на опашка с буркани пред това да приготвя храна. Просто виждам всеки ден някакво велико шествие в квартала, всички из уличките с едни специфични чантички за буркани. Малко е смешно...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пт, 15 сеп 2017, 23:15
Не съм в София, така че едва ли има смисъл да пиша името на кухнята. Със сигурност навсякъде е различно и важното е всеки да намери тази от която е доволен или друг вариант, който го устройва. :thumbsup:

А иначе специално за частната кухня няма висене на опашка всеки ден в определен час, защото има опция да ти я носят до вратата и това е един от основните й плюсове за мен лично.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в пт, 15 сеп 2017, 23:56
ние сме първа седмица на кухня, защото когато аз му готвех, почти нищо не харесваше( не готвя толкова гадно, но ястията се доближаваха до нашите, само че на пюре). Еми яде си ги всичките буламачи с голям апетит, а на мен ми се струват като няколко манджи объркани в едно 😖 Така че, не винаги решението е да готвиш сам, пък и това е мъничко облекчение в ежедневната лудница


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 01:45
Никога не съм се редила на опашки за буркани. Диапазонът, в който се дава храната е голям и ако се обадиш, ти я пазят дори за другия ден. Поне при нас е така.
Аз се възползвах само веднъж от доставката на една частна кухня и каквато съм поспалива, ми звъннаха в 6.45 сутринта, събудиха и мен, и детето. Помолих за по-късен час, но ми отказаха. Очевидно само аз имам проблем с частните кухни - изобщо няма нещо, което да ме привлече там. Аз принципно избягвам доставки до дома, защото ме връзват, като кукувица да ги чакам в нас. Или пък звънят в неподходящ час. Предпочитам доставка до офис.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: missence в сб, 16 сеп 2017, 02:15
Това е било някаква кухня на кошмарите. Доставка на разсъмване не по желание на клиента, отказ на доставка в желан час, готвене на буламачи. :crazy: Пред такова нещо държавната кухня е с ранг на петстепенно меню в хотел 5*.
Досега не съм чувала за такова чудо. Направо сподели името на кухнята, за да ги зачеркнем от списъка на детските кухни.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 08:56
Това е било някаква кухня на кошмарите. Доставка на разсъмване не по желание на клиента, отказ на доставка в желан час, готвене на буламачи. :crazy: Пред такова нещо държавната кухня е с ранг на петстепенно меню в хотел 5*.
Досега не съм чувала за такова чудо. Направо сподели името на кухнята, за да ги зачеркнем от списъка на детските кухни.
Не е тук мястото, но щом питате... Тази кухня я закриха -Мистър бебе. Просто живеехме до офиса явно и тръгваха от там с буса. На една приятелка в друг квартал доставката беше в 9 ч.  Но буламачите са при всички. От въпросното Мистър бебе детето нищо не искаше почти да яде. Опитът ми беше за една седмица преди 2 г., когато не работеше държавната кухня. Тази зима пробвахме още кухни. От Българче и Юначе хвърлях най-много манджи. На Ози и Ян Бибиян понякога имаше нещо да става за ядене. Разбира се, това си е мое мнение. Притеснявам се, че разводнихме темата. Макар, че и изборът на детска кухня не е лесен за много майки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в сб, 16 сеп 2017, 12:13
Аз минах на държавна кухня ,точно защото в частната даваха киноа, нахут и всякакви други които в нас посмъртно няма да приготвя.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 12:38
Мое мнение е, че като цена/ качество, частните не си заслужават.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в сб, 16 сеп 2017, 13:14
Добре де, разбрахме ти вече мнението за частните кухни и градини, не е нужно постоянно да го повтаряш. За мен е смешно да се сравняват, но ок, твое право е, имала си кофти опит. Но, не е нужно за 20 път да го повтаряш и от първия път се схваща основната мисъл.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в сб, 16 сеп 2017, 14:23
Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...

Личи си, че ти е много кофти, повтаряйки едно и също за n път.
Добре де, разбрахме ти вече мнението за частните кухни и градини, не е нужно постоянно да го повтаряш. За мен е смешно да се сравняват, но ок, твое право е, имала си кофти опит. Но, не е нужно за 20 път да го повтаряш и от първия път се схваща основната мисъл.
То тебе като цяло май те дразнят доста чуждите мнения? В обществен форум...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в сб, 16 сеп 2017, 14:43
Дебна ме в засада и ме хвана, а?

Като повториш едно и също 10 пъти, не ставаш убедителен, а досаден. Та в този смисъл, не изпитвам раздразнение.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в сб, 16 сеп 2017, 16:17
Да де.
И затова не прескачаш досадните постове, а държиш да си кажеш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в сб, 16 сеп 2017, 16:22
Темата наистина се измести.
Частна или държавна кухня или никаква е решение на всеки родител, както и съответните детски градини/ясли или бавачки.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 17:45
Добре де, разбрахме ти вече мнението за частните кухни и градини, не е нужно постоянно да го повтаряш. За мен е смешно да се сравняват, но ок, твое право е, имала си кофти опит. Но, не е нужно за 20 път да го повтаряш и от първия път се схваща основната мисъл.
Ми хайде като сте го разбрали, вземете и вие да престанете, а? Колко пъти казах, че не ми се пише на тази тема??? Просто ме питат и отговарям. Като не те кефи някой пост, подмини. Мен не ме интересува теб какво те дразни, че да ме занимаваш. Не мога да угодя на всички. Постове, които не ме интересуват -подминавам.
Още една трудна страна на майчинството - в бгмама все ще се намери някой да се заяде. Затова повече от година го бях зарязала този форум.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в сб, 16 сеп 2017, 18:19
Аз пък бях много доволна от частната кухня на каката и я намирам за страхотно улеснение на майчинството. Ако трябва да сме по темата, все пак... :) Много ми липсваше въпросната кухня, когато малката беше на подходящата възраст. И всички майки, на които разказвах за тази екстра в България - ми завиждаха и цъкаха с език.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 18:35
Аз пък бях много доволна от частната кухня на каката и я намирам за страхотно улеснение на майчинството. Ако трябва да сме по темата, все пак... :) Много ми липсваше въпросната кухня, когато малката беше на подходящата възраст. И всички майки, на които разказвах за тази екстра в България - ми завиждаха и цъкаха с език.
Да разбирам ли, че в чужбина, или там, където сте, няма такова улеснение за майките???


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 16 сеп 2017, 19:06
Аз пък бях много доволна от частната кухня на каката и я намирам за страхотно улеснение на майчинството. Ако трябва да сме по темата, все пак... :) Много ми липсваше въпросната кухня, когато малката беше на подходящата възраст. И всички майки, на които разказвах за тази екстра в България - ми завиждаха и цъкаха с език.
Да разбирам ли, че в чужбина, или там, където сте, няма такова улеснение за майките???
Не. Поне в моите две чужбини.
Всички си готвят на децата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в сб, 16 сеп 2017, 19:09
Да де.
И затова не прескачаш досадните постове, а държиш да си кажеш.

Прескочих ги 5 пъти, но на 6 път не се сдържах. Човещинка. А на теб какво ти е извинението?

Спасик, не искам да се дъвча с теб, разбирам те напълно. Не си случила и толкова, дано детето е добре в новата градина. Просто мисля, че подобни обобщения не са удачни. Няма как частните градини (кухни) да са по-зле като цяло, хората които си дават парите д ане пасат трева. Храна, база, отношение, извеждане - това всичко е много по-добре в нашата семпла градинка, а представям си какво е в тези, с такса хилядарка и нагоре. В държавните има едно голямо предимство - цената, за друго лично аз не съм чувала. Иначе свестни хора има навсякъде, както и опаки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в сб, 16 сеп 2017, 19:33
Момичета,
Мисля, че изместихме фокуса на темата върху въпроси, които нямат еднозначен отговор, всеки е открил своята си истина. Аз още не съм проучвала въпроса с кухните, защото бебето ми е твърде малко, но прочетох полезни мнения в темата, които ще имат предвид като почна да проучвам.
Иначе, за да се върнем към същината, включвам се с похвала и оплакване. Хваля се, че снощи бабите гледаха детето и се справиха чудесно, приспали са я за 5 минути. Оплаквам се, че днес на обяд я приспивах час и половина без успех.
Така е, в природата трябва да има баланс. Вчера прекалено много си починах. :grinning:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 19:41
Вие продължавайте да я дъвчете темата, аз ще си замълча. :) Но го подчертавам, да не стане, като миналия път.

Likeadream, браво за помощта! Аз вече не мога да се похваля с подобно нещо. Сама се оправям с детето. Майка ми е много зле, не може елементарни неща да свърши без да се преумори. Бях намислила да го взима от градината, защото трябва да минавам половин София в час пик в ужасно задръстване, но май аз ще си го взимам. :( Чудя се кога ще й се нормализира състояноето. И аз съм с Хашимото, но чак толкова зле съм била само 2 пъти за по 2-3 дни.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 19:46
Забравих, за приспиването: Аз правех същите грешки. Станало 2 часа - детето ТРЯБВА да спи, а не може и се мъчим по час и половина. Ами в един момент го оставих. Като не иска -няма. То е такава мъка, че не си струва. Те сами си определят режима. Моят пак си спи следобяд, просто понякога не му се спи и вече не го мъча на всяка цена да заспива.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 16 сеп 2017, 19:58
Аз пък бях много доволна от частната кухня на каката и я намирам за страхотно улеснение на майчинството. Ако трябва да сме по темата, все пак... :) Много ми липсваше въпросната кухня, когато малката беше на подходящата възраст. И всички майки, на които разказвах за тази екстра в България - ми завиждаха и цъкаха с език.
Да разбирам ли, че в чужбина, или там, където сте, няма такова улеснение за майките???
Не. Поне в моите две чужбини.
Всички си готвят на децата.
...когато не ги хранят с Go-Gurt, джънк, Макдоналдс и други...просто си представям как точно "готвят".

Гледам Family Fun Pack. Ами...не готвят точно. Понякога ги хранят с бургери.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 16 сеп 2017, 20:40
Сирен, говорим за бебета на ДК. Какви бургери и Макеонълдс?!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 16 сеп 2017, 21:14
Детската кухня започва от 10 мес. Нищо не пречи до годинката да са на пюрета от бурканчета, а след това доколкото чета американски форуми, бързичко минават на джънк.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 16 сеп 2017, 21:25
:
Да де.
И затова не прескачаш досадните постове, а държиш да си кажеш.

Прескочих ги 5 пъти, но на 6 път не се сдържах. Човещинка. А на теб какво ти е извинението?

Спасик, не искам да се дъвча с теб, разбирам те напълно. Не си случила и толкова, дано детето е добре в новата градина. Просто мисля, че подобни обобщения не са удачни. Няма как частните градини (кухни) да са по-зле като цяло, хората които си дават парите д ане пасат трева. Храна, база, отношение, извеждане - това всичко е много по-добре в нашата семпла градинка, а представям си какво е в тези, с такса хилядарка и нагоре. В държавните има едно голямо предимство - цената, за друго лично аз не съм чувала. Иначе свестни хора има навсякъде, както и опаки.
Аз щях да си замълча, но продължава упорито да се дъвче темата, която се опитвам да избегна, затова ще отговоря:
Не говоря само от свое име, а и от името на доста мои познати преминали през частни градини. Ти също си правиш обобщения, защо само моите да не са удачни? Хубаво, случили сте на градинка, но не навсякъде е така. Иначе директорките на някои от държавните градини нямаше да са толкова корумпирани, ако беше толкова зле там. За сведение - мизата в градината до нас е между 5 и 10 бона и то само чрез много вътрешен човек. И не, хората не пасат трева, като дават пари за частни. Една голяма част нямат избор, защото местата в държавните градини са ограничени. Аз мисля, че ако сложим нещата на кантар, много трудно ще определим накъде ще наклонят везните. Чувала съм както за много хубави градини, така и ужасни места и от двата сектора. Аз за себе си съм преценила.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в сб, 16 сеп 2017, 21:38
Сирен не си права много :) аз също живея в чужбина и местните майки с които контактувам хранят децата си съвсем нормално без джънк фуд.
Като всяка държава има и прослойки и хора, които не го правят, но нима в БГ всички са на чия и киноа :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: InaV в нд, 17 сеп 2017, 00:45
И аз не съм с впечатление около мен да се хранят децата с Макдоналдс или друг боклук.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 00:53
Аз пък съм била свидетел в България, как майката си кърми детето ( около 2-годишно) в заведение на съседната маса. И после му поръчва порция пържени картофи обилно заляти с кетчуп. Ама как не, нали го кърми -дава му най-доброто :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 10:55
Не усещам майчинството като цяло като тежест. Имах уникално спокойно бебе- мечта. След 2 години подивя малко, но като цяло е много чакано бебе и имах време да се настроя колкото си щете пъти и да се подготвя. Има моменти в които ми е тежко, но мъжът се грижи наравно с мен за нея и ми е по-лесно. Никога не съм я усещала като трудност,никога! Гледам да не залитам в крайности много много. Макдоналдс никога няма да дам, но яде шоколад и подобни. До 2 годишна беше основно на био и ултра здравословна храна, никога не е била на кухня, гледаме си я абсолютно сами, защото няма кой друг.....сега поема и "прегрешения", гледам да са основно домашни и рядкост, това е. Никога не съм била с настройката, че ще е трудно и винаги съм била много уверена майка, грам съмнения не съм имала за себе си или за детето, това може би е разковничето....както и фактора баща, полагащ грижи с мен.

Сега пак ни отнема време и за второто....Пак съм убедена и в себе си и в това, че няма да ми е трудно  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 10:58
Тъкмо се чудех кога ще дойде някое перфектно майче да ни покаже как стават нещата.  8)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 10:59
Да си призная много ме дразнят майки и жени, които денонощно или често мрънкат колко им е тежко и едва ли не изкарват зверове тея деца...... :tired: :tired: Дразни ме, защото ако можех цял отбор можеше да родя и да изгледам, ама не мога и ме е яд как не осъзнават какъв дар е да можеш да планираш и да имаш семейството, за което мечтаеш, та така....Тежката страна на моето майчинство е , че трудно го постигам това да стана майка, другото е песен....

Перфектна не съм! Но не усещам майчинството като грижа, имам много по-големи от това , та в сравнение с това да се грижа за детето....И в работата си имам грижи, но не мога да кажа, че е тежка и да мрънкам за това. Въпрос на ежедневие и на гледна точка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:02
Никога не съм била с настройката, че ще е трудно и винаги съм била много уверена майка, грам съмнения не съм имала за себе си или за детето, това може би е разковничето....както и фактора баща, полагащ грижи с мен.
[/quote]
Разковничето е, че бебето е било добро и спокойно, другото са клишета, които като ги чуя и знам какво е бебето дае като моето и да пищи от колики 23 часа в денонощието, ми иде да вия ....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:03
Ами приете, че на не всички бебетата ни са спокойни и спящи и да, мрънкаме, оплакваме се и ревем от зор понякога, даже не ме е срам да си го призная.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 11:03
Сигурно и доста време ти отне да намериш темата, нали? Трябваше по-рано да дойдеш, за да можем всички дружно да се покрием от срам. Я, разкажи още малко, че взех да си водя записки  [smilie=smile3529.gif]


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 11:04
Бебето си беше като всички други....ревеше си като е гладно, напикано, болно, колики, моменти на развитие...обикаляла съм квартала да заспи и всичко по реда си, нищо не е пропуснало.
 Нито бременността ми мина леко, нито зачеването и, нито раждането, нито месеците след това, защото и на рехабилитация съм я водила и след родилна депресия изкарах в доста остра форма....... Но желанието да я имам и да се грижа за нея беше над всичко останало и доминираше като чувство и усещане.

Срамувайте се, ако щете, аз не бих, защото сте късметлийки  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 11:09
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пишещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:11
Офф, най -обичам някой да почне да чете морал по теми, по които грам не е запознат..
Бебето ревяло като било гладно... моето ревеше буквално по 13- 14 часа на ден първите 2 месеца, аз бях почти постоянно със запушени гърди и температура, следродилната депресия ме тресеше и после що сме мрънкали.
Ами мрънкаме щото не сме машини, обожавам детето си, но с чиста душа си признавам, че имам и нужда от почивка от него. Била съм пълноценен човек и преди появата и, нямам намерение и след нея да се обезлича и да стана само и единствено майка.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:13
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пиещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.
Spastik,
В друга тема госпожата няма да се почувства толкова велика. Тук, на фона на нас мрънкащите и недоволните, изпъква къде- къде по- добре.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 11:13
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пиещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.

Не, не, не,не! Тъкмо засрамено си водих записки и ти сега я прати другаде!  :xarms:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 11:14
Ами приете, че на не всички бебетата ни са спокойни и спящи и да, мрънкаме, оплакваме се и ревем от зор понякога, даже не ме е срам да си го призная.
Защо да те е срам да си го признаеш? От нас ли те е срам, или от перфектните майки? Айде стига вече! Така ми писна, че побеснявам.  И аз съм плакала, имало е моменти, в които ми се е искало да ме няма! Хей така, чистосърдечно си го признавам. Обичам си много детето, радвам се, че го има, но определено ми беше трудно и не мисля да го крия.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 11:14
Ако настройката и като майка е била и ще бъде "прецакала съм се", то и основното доминантно чувство ще е такова при всяка една трудност. Опитвам се да ви покажа една друга страна, където и да искаш да "се прецакаш", не става толкова лесно.......Да се завърти в проблемно малко авторката предлагам  :peace:  

Моменти на трудности винаги има, все пак се гледат живи същества, ама чак да стигнеш до там, че да кажеш че си се прецакал......

На всяка "отчаяна" майка, предлагам същото

п.п Оссвен , ако....не е следродилна, но това си е за психолог, от личен опит и колкото по-скоро, толкова по добре!!! От личен опит това. Аз нямах усещането , че съм се прецакала, но ме изби в друго, което си беше още по-страшно....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 11:14
Ами темата си е за мр нкане. Има достатъчно много за перфектните майки героини. ✌


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:16
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пиещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.

Не, не, не,не! Тъкмо засрамено си водих записки и ти сега я прати другаде!  :xarms:
Бела,
Дай ги после записките да преписваме, че от срам забравих да си водя бележки. Пък то явно имало разковниче.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 11:17
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пиещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.

Не, не, не,не! Тъкмо засрамено си водих записки и ти сега я прати другаде!  :xarms:
Хахах, написала бях вместо "пишещите", "пиещите" - големи пияници се навъдихме!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 11:18
И това е доста плоско, да се обявява всяка една доволна и щастлива майка за перфектна. С цел да се обидя ли трябва да е, ми не се обиждам  newsm78 Защото се усещам като такава наистина и не виждам нищо лошо, да си перфектна майка за детето си.  newsm78

Колкото повече се мрънка, толкова повече ще се мрънка и тона на темата върви към минор, а идеята е да се стегне девойката или аз бъркам.

Като гледам възрастта на детето, точно след родилна си е.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:20
Много добре, госпожо! Радваме се за Вас, щом сте перфектна и нищо не Ви тежи. Така с нищо не помагате на авторката, или на пиещите, които сме изпитвали трудности. Потърсете си друга тема, където да се похвалите и ни оставете да си мрънкаме.

Не, не, не,не! Тъкмо засрамено си водих записки и ти сега я прати другаде!  :xarms:
Хахах, написала бях вместо "пишещите", "пиещите" - големи пияници се навъдихме!
Въх, сакън!
Сега хората разбраха, че освен, че сме мрънкалки, ами и поркаме здраво!
Отивам в ъгъла да се срамя, че още някой перфектна ще изскочи!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 11:21
Likeadream, искаш с преписване да станеш перфектна майка! не става туйто така!  :naughty: :xarms: Ама айде от мен да мине ще ви ги пусна на ЛС записките  :flutter:

Ама не, госпожо, моля Ви се, недейте се обижда! Стойте тук и ръсете мъдрост  :babydust7:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 11:21
Объркала си се девойко. Темата е за една малка патерица, на която авторкана да се подпре, защото най-вероятно не 'и става по-добре от поучения, вменяване на вина и укор, че си позволява да каже ох.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 11:24
Ако настройката и като майка е била и ще бъде "прецакала съм се", то и основното доминантно чувство ще е такова при всяка една трудност. Опитвам се да ви покажа една друга страна, където и да искаш да "се прецакаш", не става толкова лесно.......Да се завърти в проблемно малко авторката предлагам  :peace:  

Моменти на трудности винаги има, все пак се гледат живи същества, ама чак да стигнеш до там, че да кажеш че си се прецакал......

На всяка "отчаяна" майка, предлагам същото

п.п Оссвен , ако....не е следродилна, но това си е за психолог, от личен опит и колкото по-скоро, толкова по добре!!! От личен опит това. Аз нямах усещането , че съм се прецакала, но ме изби в друго, което си беше още по-страшно....
В моменти на трудности всичко може да кажеш или да си помислиш. Аз също имах усещането, че съм се прецакала, исках си стария живот, исках някой да го отнесе това ревящо бебе! Искала съм да умра, да ме няма, да си хвана багажа и да изчезна и да ме обявят за издирване! Ей такива неща. В крайна сметка, детето вече гони 4 години и аз усещам, че не мога без него, радвам се, че го има, но това, през което съм преминавала на моменти (подчертавам, че не винаги беше така, а само в крайни моменти на трудност) не мога да го отрека. И ако ние си мрънкаме тук, а Вас ви дразни, просто ни оставете. От опит Ви казвам, че по-добре да разкажете как сте се чувствала в момент на трудност - един вид авторката да почувства, че не е сама, да почувства съпричастност, отколкото да й обяснявате колко е заблудена, че не лети от щастие. Нещата ще се наместят и при нея, само трябва търпение и подкрепа, а не назидание.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 11:25
Авторката конкретно си е за професионална помощ, щом е стигнала до момента на прецакването, а това да мрънкате и да се жалвате заедно с нея като на седянка, много няма да и помогне.

Иначе, няма лошо и аз съм мрънкала из форума, олеква. Ама да кажеш, че си се прецакал , това излиза извън рамките на мрънкането...

На мен ми звучи на момента грубо,може би за това реагирам така  newsm78 щото други трудности ме гонят , всеки с проблемите си....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:27
Аз усетих и една друга тънка жилка в съчинението на госпожата. Един вид трябваме да се чувстваме виновни и защото бебетата ни са станали от раз (което разбира се тя няма как да знае) и не сме ги чакали дълги години.
Видиш ли, тогава нямаше да мрънкаме.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 11:27
Likeadream, че аз си поркам... нали 1, 2,3 drink и животът е с поне идея по-малко прецакан. 😆


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 11:28
Авторката конкретно си е за професионална помощ, щом е стигнала до момента на прецакването, а това да мрънкате и да се жалвате заедно с нея като на седянка, много няма да и помогне.

Иначе, няма лошо и аз съм мрънкала из форума, олеква. Ама да кажеш, че си се прецакал , това излиза извън рамките на мрънкането...

Вече имаме поставена диагноза, дами! Знаех си, че от това яйце ще излезе някой специалист по всичко.  :bowuu:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 11:29
Виновни не! По-скоро трябва да се усещате щастливи....това исках да кажа. Кой каквото си няма, за това мрънка

Представям си и как я четат темата майките от темата за болните дечица или моите глупости и дерзания.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 11:32
Виновни не! По-скоро трябва да се усещате щастливи....това исках да кажа. Кой каквото си няма, за това мрънка

Представям си и как я четат темата майките от темата за болните дечица или моите глупости и дерзания.

Представи си сега и какво ни е на нас да те четем...  :cry: newsm45


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 11:34
Кво стана сега? Излязохме мрънкащи пияници, че и с диагноза за професионална помощ? :sunglasses:
Ей то човек вече няма и къде да си помрънка и да си излее мъката, нямаше как да не дойде някой да ни обясни как стават работите и да ни набие канчето хаха що не оставите хората да си се оплакват и не си гледате перфектното бебе и майчинство?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 11:34
Никой не е накаран насила да чете, нещо което не иска или го прави нещастен по някакъв начин. Аз лично отказвам да се чувствам виновна, заради гладуващите африканчета и изобщо, заради това, че на едни се случва едно, а на други друго.
Има един момент, в който човек трябва да се усети кога да спре, особено ако не е по темата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 11:36
Извинявам се , че развалих темата за мрънкане, продължете няма проблем :lol:  


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 11:37
Никой не е накаран насила да чете, нещо което не иска или го прави нещастен по някакъв начин. Аз лично отказвам да се чувствам виновна, заради гладуващите африканчета и изобщо, заради това, че на едни се случва едно, а на други друго.
Има един момент, в който човек трябва да се усети, кога да спре и особено, когато не е по темата.

Ама как така отказваш да се чувстваш виновна?! Това гладуващи африканчета, това дупка в озоновия слой, това световен мир...И ти просто така отказваш да се чувстваш виновна? Извинявай, аз много те харесвам като съфорумка, но никаква перфектница няма да излезе от теб  :naughty:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 11:37
Likeadream, че аз си поркам... нали 1, 2,3 drink и животът е 3с поне идея по-малко прецакан. 😆

Вермилиън,
Ама и аз поркам бе! :joy:
Нали ви се похвалих оная вечер как като истински перфектна майка зарязах бебето на бабите, излезнах и оправих половин бутилка розе!
Па после не бил идеален живота на мамито, мрънкалки такива!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 11:46
Момичета, да ви кажа честно, че с 2-3 маргарити направо ще си я преместя в другия джоб. За перфектността иде реч. И като оплакнеш окото с барманчето от вчера, да ти се врътка отпред... съвсем не ме интересува нито глад, нито рев, дори размахани пръстчета. Нищо. 😆


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 12:03
За поркането съм виновна аз - набедих ви без да искам :)))
А това с "професионалната помощ" ми идва доста грубичко, да си призная. И на мен ми поставяха диагнози разни перфектни майки, като си мрънках. Има една друга диагноза, нарича се "перфектна бгмама" и от нея за съжаление страдат доста жени.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 12:08
Между другото, аз като бях с бебе и си мрънках, говорих с един приятел, който е психолог и той ми каза, че това са нормални неща и се случват често. Почти всяка майка се чувства така. Нормално е и да охладнеят отношенията с бащата. Но нещо друго ми направи впечатление, което каза, звучеше нещо от рода: "Не им вярвай на тези усмихнати и щастливи майки с по 2-3 деца, зад тази усмивка винаги се крие нещо. Аз, докато движех сред такива майки, водех най-активния си сексуален живот." :open_mouth: (Нищо лично към никой.)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 12:08
Момичета, да ви кажа честно, че с 2-3 маргарити направо ще си я преместя в другия джоб. За перфектността иде реч. И като оплакнеш окото с барманчето от вчера, да ти се врътка отпред... съвсем не ме интересува нито глад, нито рев, дори размахани пръстчета. Нищо. 😆

Ааа не, така не вярваме!!!
Само със снимка на барманчето ще повярваме. ;)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 12:17
Е, те на моето барче всичките са мистър вселена - няма да се лъжем я и не само, ами укротяват камикадзета, за да може мама да дръпне една цигара с маргаритата. 😂😉
Шегата настрана, но малко по малко ми става ясно, защо не си намерих дружинка между майките. Само с такива самотни приходящи се намираме, но язък все за кратко.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 12:19
Е, те на моето барче всичките са мистър вселена - няма да се лъжем я и не само, ами укротяват камикадзета, за да може мама да дръпне една цигара с маргаритата. 😂😉
Шегата настрана, но малко по малко ми става ясно, защо не си намерих дружинка между майките. Само с такива самотни приходящи се намираме, но язък все за кратко.
+1


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 17 сеп 2017, 13:18
Момичета изпадате в крайности. Разбирам ви и вас и госпожата. Голямата ми дъщеря родих млада и непланирано и се чувствах, като вас. Близнаците родих след 5 години чакане и ин витро. Сама ги гледам, но настройката ми е позитивна и се справям. Перфектна майка не съм, но децата пак си растат. Сега ви е трудно, но след години ще гледте на този период и с носталгия. Когато децата ви пораснат и малкото ви разговори с тях започват с.„Какво да ям?” и завършват с „Добре. Стопли ми го.” ще преоцените нещата.

ПП Забравих и другата любима тема. Протегната ръка и „Дай пари.”


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 13:22
Аз ще изляза от ироничния тон и ще вляза в обяснителен режим, само защото ти се възхищавам за трите деца. Мисля, че изобщо не разбираш. Никоя от нас не казва, че периода няма да мине, нито твърдим че няма да ни липсва, когато порастнат. Няма да ни се наложи да преоценяме нищо, защото не съжаляваме за нищо. Периода е тежък, това се опитваме да обясним на всички "позитивни и перфектни майки".


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 13:35
Интересно, и аз не можах да завържа кой знае колко "приятелства"  покрай майчинството, безкрайно скучни ми бяха всички "small talks" и най-вече ,че почти не се излизаше от тона на вечното жалване кой колко не е спал, кой колко е срал, кой не ядял  :tired:  

Как пък е толкова лесно все някой да се жалва от ежедневни и нормални за едно бебе неща, вместо да дойде да каже нещо хубаво и какво хубаво му се е случило с това дете и това е основна тема на всяка една площадка или сбирка на майки.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 13:38
Интересно, и аз не можах да завържа кой знае колко "приятелства"  покрай майчинството, безкрайно скучни ми бяха всички "small talks" и най-вече ,че почти не се излизаше от тона на вечното жалване кой колко не е спал, кой колко е срал, кой не ядял  :tired:  

Да се чуди човек защо ли?  :thinking:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 13:42
Не аз не се учудвам, просто не съм от тея дето ще мрънкат за нещо което са очаквали, пожелали и са допринесли за да им се случи и не мога да влеза в тоя тон.

Запазих приятелствата си с момичета, които нямат деца и ежедневно ги убеджавам противно на общото- че няма от какво да се страхуват от това да станат майки, че не е толкова "страшно" и живота с едно дете е различен, но не и труден и тежък. Има си своите ежедневни моменти, ама чак пък тежък.....

Редовно от дружките чувам как някоя майка я е наплашила- да си гледа сега живота и то колкото може повече, че после видиш ли- край  :shock: :shock: :shock:


Тежък би приела живот в който някой е болен тежко или страда от немотия и има истински затруднения. ама че не се е наспал една вечер или , че е поревало малко повече един ден........Това си говори а опънати нерви и нервна система и си трябва външна помощ, форума няма да помогне нито със "съчувстващи" майки, нито с такива които са минали леко през този период.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 13:44

Запазих приятелствата си с момичета, които нямат деца и ежедневно ги убеджавам противно на общото- че няма от какво да се страхуват от това да станат майки, че не е толкова "страшно" и живота с едно дете е различен, но не и труден и тежък. Има си своите ежедневни моменти, ама чак пък тежък.....



Направо се чудя как още имаш приятелки. Търпят те явно с надеждата някой ден да спреш да им даваш акъл. Ти сериозно ли си мислиш, че си капацитет, който да определя коя кога да става майка?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 13:46
Ти си откровено гневна, ама аз не съм ти виновна , сори  :peace: Капацитет съм за този, който потърси мнението ми, с теб повече не ми се занимава, щото не понасям агресивни и гневни хора и които се опитват да се заядат на всяка цена с някого,продължи моля с минорния тон и не се занимавай с мен, толкова от мен за теб, не си ми интересна.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 13:49
Гневна? Забавлявам се с простотията ти. Даже ще пием по едно с неперфектните момичета, че нямаме подобни индивиди в обкръжението си.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в нд, 17 сеп 2017, 13:51
На всички родители им е трудно или им е било трудно, но при различните хора преобладават различни стратегии да се справят - едни подхождат рационално и търсят начини да им стане по-лесно, без това да е на цената на големи компромиси,  други си помрънкват, пийват 1 чаша вино или 1 бира и трудностите стават една идеят по-поносими. Има я и групата обаче, която гледа да излезе от блатото като стъпи на нечии рамене - всичко различно от техния избор е пагубно за здравето и за психиката на децата (изтъкват се дори "медицински" аргументи без нито едно доказателство), всяко чувство различно от това, което те твърдят, че изпитват, е недостойно за различаващите се от "еталона" (тук няма как и да има доказателства кой какво точно изпитва и колко обича детето си и колко е щастлив).

Е тази последна група би трябвало да си мълчи малко повече или да си намери други перфектни родители, с които да седнат на чаша еко био водораслено безглутеново веган-френдли мляко и да обсъдят колко са по-добри от всички останали. Ние със съпругата ми понякога обсъждаме помежду си нечии родителски избори и решения и "чувства", така че познавам това нездраво усещане за превъзходство (реално или въобразено от нашата собствена камбанария) наречено "по-добри родители". Разликата е тази, че ние си "снобареем" единствено помежду си, а никога не сме си позволявали да коментираме чужди избори и решения, независимо какво ни е мнението за някой конкретен случай, дори неща като осъдителен поглед не съм си позволявал по площадки и градинки независимо какво съм си мислил. Естествено не приемам подобно поведение и спрямо мен, но изглежда много от майките, особено по-неуверените или уязвими в някакъв момент го приемат за чиста монета това и нещата стават дори по-лоши...

Има и една последна стратегия, как да се почувстваме (още) по-добре - ако на някой наистина всичко или почти всичко му е наред, да се опита да подкрепи, окуражи, или да даде работещ практически съвет (без да вменява ненужна вина) на тези, на които не им е толкова наред в момента.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 13:55
Така не даде еталон и съвет, че веднага среди и определи 3 групи родители и няма нищо по средата......  :ooooh: :ooooh:   Иначе, не не даваш съвет, не разделяш на "добри" и "лоши" .....никак


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 17 сеп 2017, 14:00
Между другото, аз като бях с бебе и си мрънках, говорих с един приятел, който е психолог и той ми каза, че това са нормални неща и се случват често. Почти всяка майка се чувства така. Нормално е и да охладнеят отношенията с бащата. Но нещо друго ми направи впечатление, което каза, звучеше нещо от рода: "Не им вярвай на тези усмихнати и щастливи майки с по 2-3 деца, зад тази усмивка винаги се крие нещо. Аз, докато движех сред такива майки, водех най-активния си сексуален живот." :open_mouth: (Нищо лично към никой.)
Приятел психолог, който е водел активен сексуален живот с усмихнати майки на по 2-3 деца. Евала. СтраОтно.  :mrgreen:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 14:00
Майчинството има и добри, и лоши страни. След като темата е за трудната страна на майчинството, нека си говорим за това. Иначе съм сигурна, че има други теми, в които майките си обясняват как всичко е песен и там може да си пишете и за добрата страна на майчинството. Нека тук продължим по старата тема, предлагам аз.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 14:02
Между другото, аз като бях с бебе и си мрънках, говорих с един приятел, който е психолог и той ми каза, че това са нормални неща и се случват често. Почти всяка майка се чувства така. Нормално е и да охладнеят отношенията с бащата. Но нещо друго ми направи впечатление, което каза, звучеше нещо от рода: "Не им вярвай на тези усмихнати и щастливи майки с по 2-3 деца, зад тази усмивка винаги се крие нещо. Аз, докато движех сред такива майки, водех най-активния си сексуален живот." :open_mouth: (Нищо лично към никой.)
Приятел психолог, който е водел активен сексуален живот с усмихнати майки на по 2-3 деца. Евала. СтраОтно.  :mrgreen:
Не съм му светила, но явно зад усмихнатите физиономии на някои, се крие и това. :))) Може пък това да е част от терапията му 🤣


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 14:02
Между другото, аз като бях с бебе и си мрънках, говорих с един приятел, който е психолог и той ми каза, че това са нормални неща и се случват често. Почти всяка майка се чувства така. Нормално е и да охладнеят отношенията с бащата. Но нещо друго ми направи впечатление, което каза, звучеше нещо от рода: "Не им вярвай на тези усмихнати и щастливи майки с по 2-3 деца, зад тази усмивка винаги се крие нещо. Аз, докато движех сред такива майки, водех най-активния си сексуален живот." :open_mouth: (Нищо лично към никой.)
Приятел психолог, който е водел активен сексуален живот с усмихнати майки на по 2-3 деца. Евала. СтраОтно.  :mrgreen:
Не съм му светила, но явно зад усмихнатите физиономии на някои, се крие и това. :))) Може пък това да е част от терапията му 🤣


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 17 сеп 2017, 14:05
Ахаа, терапист.  :mrgreen:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в нд, 17 сеп 2017, 14:07
Така не даде еталон и съвет, че веднага среди и определи 3 групи родители и няма нищо по средата......  :ooooh: :ooooh:   Иначе, не не даваш съвет, не разделяш на "добри" и "лоши" .....никак

По-скоро са стратегии отколкото групи, всеки човек следва в някаква степен и 4те стратегии, в каква степен ги следва отделните е индивидуално. Тезата ми е, че една от тези стратегии не трябва да се толерира по никакъв начин, защото е равнозначна на психологическа агресия.

А съвета си по темата го дадох отдавна. В почти всяка тема, в която участвам, първото ми мнение е най-премислено, по същество, максимално практически насочено и неконфликтно и смея да твърдя - никога от позицията на самодоволно менторство, че аз съм нещо повече от някой друг. Няма как човек да се хареса на всички и да бъде себе си но следя внимателно дадената възможност за обратна връзка във форума - бутонът полезно, както и мненията на другите потребители за казаното от мен и си вадя поуки.

След първото си мнение понякога си позволявам да отида в офтопик или дори да се включа (или да започна) спор, но когато го правя, гледам да казвам нови неща с всяко мнение, да давам нови факти, нови аргументи, а не да повторя едно и също нещо (без факти, без нова информация) по 100 пъти и да премина в режим лични нападки.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 14:07
Вдъщност е криминален психолог. :))) Но нали знаеш... не е луд този, който яде баницата:))) Не мога да го виня!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 14:08
Е хубаво, да влезна и аз в тона да не кажете, че кукла отглеждам, трудно ми е когато е болна, за последните 2 часа бях в спешното и тя повърна 3 пъти......вируса и нас ни тръшна  :ooooh:  Сега и друга житейска ситуация е  на кантар  -колко време ще ме издържат работодателите, че за последният месец 3 пъти излиах в болничен, а и ин витро се задава.....Ама не се усещам девастейтед.....това е разликата със силно минорният тон на някои потребители и най-вече на авторката, това са нормални неща покрай децата и живота, ама не са за отчаяние.

Тоя психолог ще да е бил много прав, секса има много голямо значение за емоционалното състояние , ей за това казвам, че е хубаво човек да ходи на психолог, като не се усеща емоционално стабилен и му е дошло в повече  :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:  

И ако трябва да съм искрена и аз около годинката изпаднах в дупка, само че при мен изби в друга насока, хубавото е че се усетих и тръгнах на психолог, за щастие на мъжът ми си я избрах жена....Първото, което ме попита е дали правя секс, бях в такова състояние , че отказвах на мъжът ми и тя ми назначи такава "терапия" .......ама той човека явно  присърце е взимал случаите.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 14:25
Разбрахте ли сега каква е терапията, момичета?
Секса ни е малко, затова ни е трудно майчинството  :mrgreen:
Та в какво ли ще се изразява "професионолната помощ", която ни препоръча госпожата  :whistle:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 17 сеп 2017, 14:35
И двете крайности не са ок. И аз преди няколко страници се опитвах да обясня, че изразът "Детето е смисълът на живота ми" не е глупост, макар и да не трябва да се приема толкова буквално. Но да твърдиш, че майчинството на някого е трудно, само защото той се е настроил така и много мрънка, е меко казано наивно.
Да, някои имат по-леко майчинство. Но това няма нищо общо с настройката, колко време е чакано детето и т.н. Или поне в повечето случаи няма.
Чери изтъква факта, че детето й е дълго чакано. Колко дълго? Моето го чакахме осем години. Получи се от четвъртия опит Ин витро. При третия имаше бременност, двуплодна. Загубих я - първо единия, после другия близнак.
Изтъква тежка бременност. Колко тежка? Аз бях с непрестанни кръвоизливи края на шеста седмица до края на шестия месец. Лежах до края на седмия. Загубих единия близнак, другото излезе инат.
Та? Вписвам ли се при майките, които би трябвало да разбират и да са имали достатъчно време да осмислят факта, че да си майка понякога е дар от Господ и невероятен късмет?
Та ако се вписвам, да кажа... Не, бебето ми не реве за "нормалните неща". Не реве само когато е гладно, болно, има колики, растат му зъби. То пищи и се дере без причина с часове. Рита, блъска, не иска никой да го пипа, ако й говорим, пищи още повече. Нощем с часове. По време на следобедния сън също.
Това вече почти три месеца.
От известно време добави нови екстри. Започна да се удря сама по главата, да се скубе, да си дере бузите... Мачка си и ушите, и на яве, и на сън...
Та това ли са нормалните неща, Чери? Нямам ли от какво да се оплача? Мислиш ли, че три месеца неспане са като да мрънкаш, щото не си спал някоя и друга нощ?
Недей така. Всички деца са различни. И ако твоето поплаква, когато е гладничко, болничко или му се спи, нечии други са кошмар. Независимо от спукан презерватив ли са станали или след няколко опита Ин витро...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 14:37
...Какво да ям? и завършват с „Добре. Стопли ми го.” ще преоцените нещата.

ПП Забравих и другата любима тема. Протегната ръка и „Дай пари.”
Ще предизвикаш жива дискусия, ако откажеш да изпълняваш горните 3 точки:)

В интерес на истината има тотално неподготвени майки. Те са като туристите, дето отиват на Рила и чакат да е като в градската градина и после се оплакват, че по тениска и къси гащи им било студено.

Има майки, които за видимите и лъскави неща са добри, за други- подход към детето, викане...не толкова. Сори, ама да имаш перфектно спретнато момиченце, ама да го овикваш като чобанин...не ми влиза в категорията успешна майка, по-скоро неориентирана с елементи на садизъм.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 14:39
Не Кали, това не е нормално и за това имаш повод да се притесняваш и когато нещо излиза от нормата се търси лекар, убедена съм , че си го направила, не да се жалваш по форумите.

Ама да кажеш, че си прецакан, за нещо което сам си пожелал, щото видиш ли детето е оревало света на почивката...... newsm78 newsm78 Ми реват си......някои повече, някои по-малко. И ако усетиш, че е повече от нормалното, то отиваш на лекар и проверяваш къде е проблема....в теб ли или детето ти му има нещо.


Аз и за това вметнах какво ли си мислят майките от темата с децата със здравословни проблеми.....ще им се да реват по почивките....



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 14:42
Темата не случайно се казва "ТРУДНАТА страна на майчинството" и затова тук си говорим за нея. Не сме казвали, че майчинството няма и хубави страни. Сигурна съм, че всички си обичаме децата и се радваме, че ги имаме. Но майчинството наистина има и ТРУДНИ моменти и тук обсъждаме тях. Не е само цветя и рози както често се изтъква.
Аз въпреки тежките моменти се радвам на майчинството си, споменах все пак, че дори се замислям за второ дете, т.е. оценявам, че все пак хубави страни преобладават. Но това, не означава, че не изтрещятвам понякога и имам чувството, че не издържам повече. Мечтая си за бебе, което да реве само когато е гладно, жадно и т.н. и си го пожелавам. Но дъщеря ми не беше така, ревеше с часове, дереше се до пръсване, а сега е страшен инат. Характер. Трудно ми е, да...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 14:43
Не мога да си представя да почна да хваля майчинството (отрочетата си) пред хора без деца, по-голяма досада от това няма. Обсъждам подобни теми единствено с бабите и дядовците, да ги радвам хората.

Аз година и половина не съм спала като хората, на какъв лекар да ида? На психиатър да ми предпише бели хапченца най-добре, ама пък не са съвместими с кърменето вероятно. Язък...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 14:50
И ако ти споделят дружки, че искат деца, ама ги е страх, щото са чували какви ли не истории страховити и за бременност и за раждане и за отглеждане, какво ще им кажеш?...
  Е от мен чуват хубавите неща, със сигурност :peace: :peace: Както и не съм крила за тях от ин витрото, от това, че лежах за задържане и т.н, те тези неща ги знаят също. Но като заговорим за това и ме попитат, никога няма да кажа, да го отлагат колкото мога или че е нещо егати трудното и невъзможно и живота свършва след детето, масово това се дава като съвет на двойки без деца   :ooooh: :ooooh: че даже и от такива, които нямат деца .

Основното е човек наистина  да е "подготвен" и да е убеден, че го иска. И двамата  да са наясно  какви отговорности ще поемат. За това казвам, че може би при мен минава по-леко , имахме време да се изясним и за себе си и помежду си. Това е разликата, според мен де между двойките които от първият път забременяват и тези дето минават през тази идея с времето.




Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 14:58
Прави ми впечатление, че най-големи са драмите, когато се забременява неочаквано или само защото така се очаква от двойката - дълго време са заедно или са се оженили наскоро.....или просто не са се напаснали и  единият има различна представа и очакване от партньора си като родител......А не когато и двамата са го пожелали и са узрели за идеята самостоятелно, без външна намеса или натиск на един от двамата.

Но най-честата причина за подобни минорни нотки около годинката на детето , че просто майката е изтощена и си минава през бойното кръщене, т.нар след родилна. Най-умното и правилно е, ако е много зле положението да се търси помощ, професионална, не форумна.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 15:02
Никоя дружка не се е допитвала до мен дали да забременява и изобщо да има ли деца. Това са лични решения и не зависят от моя опит и живот.

Не съм забременяла от първия път и много исках да имам деца. Е пак е трудно. Ама какво да повтарям едно и също до откат. Като си пееш Пенкеле, кой ли те слуша....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 15:07
Ние си говорим на тези теми, поне с близките . Никога не съм има проблем да им споделям личните си неща , но и не съм си позволявала да им наливам акъл какво да правят. Но ако говорим на тази тема, говоря винаги от позицията , че майчинството може да бъде удоволствие основно . Може би ме заговарят, защото сме едни от първите двойки в приятелският кръг, на които им се роди бебе.  


Повече трудно и наказание ли е или е повече лесно и удоволствие?Това е разликата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 15:11
... да се търси помощ, професионална, не форумна.
Под професионална помощ да се разбира чистачка, готвачка, детегледачка и фризьорка:)

Аз забременявам супер лесно. Общо взето майчинството е като да откраднеш 10 млн. долара и да излежиш 10-годишна присъда. Гадно е, но после имаш скрити 10 милиона долара.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 15:12
Когато те боли зъб отиваш на зъболекар, когато те боли корем отиваш на гастро, когато те боли душата си има съответният специалист, който знае как да ти помогне.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 15:14
Ти как мислиш, Чери, дали е голяма тегоба за мен да съм майка, щом съм си го причинила съзнателно и втори път?
Ти наистина обаче не разбираш, че умората говори в моментите на отчаяние, за каква душа говориш!!!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 15:16
що пък реши, че за теб говоря, идея нямам  newsm78 newsm78 Нали друг е автора и да, от написаното звучи много повече от тревожен, освен ако не преувеличава или да си драска просто.

Повечето тук се знаем, както и се и знаем, че си мрънкаме основно или просто сме си такива характери, аз за това и изобщо не се захващам с редовните...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 15:16
Ти коя беше, че си позволяваш да нареждаш кой и къде да търси помощ?
Да закрият форума в такъв случай. Това е тема за споделяне, не за начукване на канчета мадам. На мен, ако не ми харесва дадена тема не пиша и не се натискам в същата. Тук всички сме големи, пълнолетни хора, решенията и действията ни зависят от самите нас, не от нечий наклон.
Може би трябваше да си направиш труда да прочетеш споделеното от момичета, да ни спестиш глупостите, които си измисляш като съжаление, прецакване, неочаквани бебета и т.н. Нямам спомен някоя да е писала подобни неща. И дори да е, who cares. А твоите проекции са си за теб прекрасно и щастливо майче, защото това че ние не сме такива, отново е твоя измишльотина.
И отново ще повторя, че темата е за който желае и има нужда да изохка, което не го нещастен, провален, достоен единствено за сочене с пръст, или че ще си остави детето без прегръдка, целувка, гладно и на произвола въобще.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 15:17
Ние си говорим на тези теми, поне с близките . Никога не съм има проблем да им споделям личните си неща , но и не съм си позволявала да им наливам акъл какво да правят. Но ако говорим на тази тема, говоря винаги от позицията , че майчинството може да бъде удоволствие основно . Може би ме заговарят, защото сме едни от първите двойки в приятелският кръг, на които им се роди бебе.  


Повече трудно и наказание ли е или е повече лесно и удоволствие?Това е разликата.
Е как смятате, че им помагате по този начин? Нали утре ще забременее девойката, ще роди и ще седи и ще чака да усети удоволствието от майчинството, а то... гърч. Ако някой ми беше обяснил за трудните страни на майчинството преди да забременея, може би щях да бъда по-подготвена психически и да подходя по различен начин към ситуацията. Не случайно на повечето майки отглеждането на второто дете им е по-лесно. Правят го с ясното съзнание какво да очакват. Единственото, което АЗ слушах беше колко е хубаво да си майка, как няма по-голямо щастие от това, колко е лесно да си седиш вкъщи с детето, вместо да се бъхтиш на работа... идилия! И какво стана после? Няма смисъл да казвам. И не, не съм нещастна, не съжалявам за детето, да - хубаво е да си майка, но с цената на много жертви, усилия, нерви. Майчинството ми беше най-тежкото изпитание до момента. Иска ми се някой да ми го беше казал навреме.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 15:20
Vermilion` не си ми интересна какво не разбра само се чудя  newsm78 newsm78 що пак се опитваш да ме кълвеш, идея нямам. Как пък не разбра, че не обичам да се заяждам и не съм от тея дето ще ти се вържат на подобни заяждания на дребно,


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 15:20
Когато те боли зъб отиваш на зъболекар, когато те боли корем отиваш на гастро, когато те боли душата си има съответният специалист, който знае как да ти помогне.
Не може все да притърчаш някой да ти намества психиката. Някой път е по-лесно да помрънкаш и да минеш през блатото. Да си дотанцуваш балета, дори пръстите да болят и кървят- примата не ходи на ортопед през антракта, нали?

Пък и ходенето на психолог не е за българи, не действа...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 15:23
На мен много слабо ми пука дали съм ти интересна и не съм тук, за да ти го правя такова. Малко повече финес, покажи наистина, че си щастлива, а размахването с пръст го запази за обкръжението си. 😉


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 15:23
Ама какъв псохолог, аз до тоалетната, ако отида ще съм доволна 😂😀😅!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в нд, 17 сеп 2017, 15:24
... да се търси помощ, професионална, не форумна.
Под професионална помощ да се разбира чистачка, готвачка, детегледачка и фризьорка:)

Аз забременявам супер лесно. Общо взето майчинството е като да откраднеш 10 млн. долара и да излежиш 10-годишна присъда. Гадно е, но после имаш скрити 10 милиона долара.

Къде са ти милионите, че не мога да ти разбера асоциацията? Като е гадно и го чустваш като присъда, защо си родила 3???


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 15:30
Ох, влизам да видя какво става, а тая Черешовата още ръси умотворения.  :ooooh:

Vermilion, ти не разбра ли, че си за психолог щом менторката ти нарежда.  :mrgreen:

Аз като ви казвам, че трябва да пускат по един IQ тест при регистрация...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 17 сеп 2017, 15:37
От нещастието ще е. 😆 Утре това ще ми е първата работа, ако разбира се намеря на кого да тръсна хлапето. И ще спра да пиша по форуми, нали не били за това. Очаквам да напише един силно напоителен и менторски пост към собствениците на същия, защо не трябва да съществуват.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 16:17
Гневна? Забавлявам се с простотията ти. Даже ще пием по едно с неперфектните момичета, че нямаме подобни индивиди в обкръжението си.
Еднооо???
Моля, моля, аз съм толкова неперфектна, че директно ми говори в литри. :grinning:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 16:24
Гневна? Забавлявам се с простотията ти. Даже ще пием по едно с неперфектните момичета, че нямаме подобни индивиди в обкръжението си.
Еднооо???
Моля, моля, аз съм толкова неперфектна, че директно ми говори в литри. :grinning:

Или в бутилки  newsm40 :drunk1:
Аз понеже си пращам всеки уикенд детето на бабин дом и "всеки петък ми е абитуриенски бал".  :lol: Ако таковата...заповядай!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 16:31
Cherry^Blossom, като толкова не сме ти интересни защо продължаваш да пишеш в темата? Не схвана ли, че тя за ОПЛАКВАНИЯ и за споделяне на опит, дори само изслушване относно трудната страна на това да си майка?
Иди да се хвалиш другаде колко ти е лесно. И не обяснявай как си била подготвена защото Х години си си чакала детето. Колкото и да си го искала, няма как да си напълно подготвена докато не ти се случи. Желанието за дете няма нищо общо с това дали ще ти се види трудно или лесно. Не ми е ясно как си подготвен за нещо, през което не си преминал.
Лесно ти е защото детето ти е кротко. Някои деца не са. Ако второто ти е от тях (неспокойните, ревливите, трудните) ще разбереш за какво говорим, ако не ще продължиш да смяташ, че си перфектната майка, а другите нещо не са в час. Съдба...времето ще покаже...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 18:48
Е как "къде са ти милионите"- поотраснали деца са си супер, а някой ден има и внуци. Имаш си прикритие за пред хората, изобщо- животът става хубав.

А родих три, защото и с 1, 2 и 3 пак е лудница общо взето. Само че се получават някои синергии и някои моменти са по-лесни с повече деца. В смисъл- в момента съм с породени, и 1 и 2 разливат общо взето почти еднакво. Като си отворил фабриката, вече разходите за още една единица продукция намаляват.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 18:59
Само не мога да разбера, как намирате време за коментари тук? 14 000 коментара с 3 деца за колко години се пишат? И това е нищо на фона на някои други майки с по 2-3-4 деца, виждала съм ги с над 30 000!!! Не правя забележки не упреквам. Просто питам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в нд, 17 сеп 2017, 19:09
Аз си признавам, че в реала са малко майките, които се справят без да се оплакват и е трудно да намериш съмишленици за разходки и игри.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 19:13
Ами понякога няма какво друго да се прави- и друг път съм писала, просто покрай децата не може да се хване нещо продуктивно. Ако решиш да готвиш, стават повече белички. А покрай форума ги наглеждаш- може да станеш винаги и да реагираш. Докато готвиш и чистиш, не можеш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 19:24
Не знам от къде става ясно, че трудностите са повече от радостите, само защото пишем в темата и си споделяме, просто ги пишем тук защото ТЕМАТА Е ЗА ТРУДНОСТИТЕ, наистина не знам какво не разбирате и как не стана ясно!???  :shock:
Нелепо е в тема за трудната страна на майчинството да влезеш и да обясняваш колко ти е лесно на теб, как всичко е въпрос на организация (декем пишещите тук са хипер неорганизирани) и как не било голяма философия гледането на малко дете и нямало непослушни деца. ОК, това ви е мнението, но не затова е темата...със сигурност има достатъчно други, в които може да се обсъждат весели и радостни моменти от майчинството, пишете си там. Или си направете друга "Да оплюем неспособните майки, които имат наглостта да признаят, че им е трудно понякога и да настъпим падналия", типично по български и си се надпреварвайте там коя е по - по - най майка. Оставете ни тук да си "давим мъката"  :mrgreen: :twisted:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 19:25
Ами понякога няма какво друго да се прави- и друг път съм писала, просто покрай децата не може да се хване нещо продуктивно. Ако решиш да готвиш, стават повече белички. А покрай форума ги наглеждаш- може да станеш винаги и да реагираш. Докато готвиш и чистиш, не можеш.
Честно казано, това трябва да са едни доста послушни деца и не съм изненадана, че са 3. Моето е на 3г и 9 м почти и чак преди 2-3 м вече успявах да седна на компютър за повече от 20 мин, когато е буден. Като беше бебе пишех малко повече, като стана на година почти ми беше невъзможно. Дори ако седях на компютъра да пиша само и единстено коментари в бгмама (а смятам, че има доста по-интересни неща за вършене), нямаше да успея да навъртя такава бройка. :) И само това може да отговори на доста от въпросите тук за лесно или трудно майчинство. Очевидно, че някои деца не са като моето. 


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 19:40
Първият беше ужасен. Но сега е голям вече, а и е ученик.

Не знам дали са послушни- с второто и третото работех за независимост и да не ме подръпват нон стоп. Пък и второ и трето не са като първо, не скачаш на всеки мрън.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в нд, 17 сеп 2017, 19:41
Аз съм ви оставила да си пишете, кога съм ви спирала?

Просто за мен лично трудната част на майчинството не е в отглеждането на децата, а във външните фактори и в нагласата, че вече мислиш постоянно и за някой друг. Т.е трудната част е промяната в самата мен, не в детето.  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 19:54
Kontesa, пак ще ти напомня, имаш едно дете- момиче. По скалата на трудностите си доста ниско. Сама си споделяла многократно, че не се решаваш на второ заради трудностите- и все пак парадоксално твърдиш, че майчинството не е трудно и с лекота ще се справиш и с тризнаци. Което е малко като - тате ще ми купи колело, ама друг път. Защото хипотетичните деца се гледат най-лесно:)

Между другото, от един момент нататък не мислиш постоянно за децата, а ако го правиш, минаваш вече при патологията.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 17 сеп 2017, 20:09
Аз като много невротизирана, просто не издържах последните 3-4 страници. Cherry^Blossom ти като си имала проблеми със забременяването, явно с години, за което искрено съжалявам, се предполага, че си имала време и да си избереш подходящ мъж и да си устроиш живота и да чакате само чудото да стане... А аз както тъкмо се бях отвързала от здравата хватка на родителското тяло, с гадже, което мислех скоро да зарежа, поради ред несходства в характера и дори нямах мой дом се оказах бременна! Та изобщо не съм си представяла близките 2 години да са ми такъв ад, а живота реши вместо мен, затова и не ми е песен като на теб!!!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 20:17
Аз съм ви оставила да си пишете, кога съм ви спирала?

Просто за мен лично трудната част на майчинството не е в отглеждането на децата, а във външните фактори и в нагласата, че вече мислиш постоянно и за някой друг. Т.е трудната част е промяната в самата мен, не в детето.  :peace:

То е така, но го пишеш от позицията на майка, която физически разполага със себе си. Като се понаспя и възвърна формата си (ментално) и аз ще почна да философствам и разпъвам локуми. Повтарям с риск да досадя - играя го този филм за втори път, явно бързо забравям несгодите, защото разликата на децата ми е три години и малко.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в нд, 17 сеп 2017, 20:20
.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 20:27
Аз си казах, че кърменето и неспането най-много ми тежат. Има майки, които не кърмят и спят. Няма как да разберат през какво съм минала и какво става с човек, който година и половина е нямал пълноценен сън. Отделно хормоните ми разказаха играта. В момента, в който започна да спя като бял човек, спирам с мрънкотенето. Дотогава само то ми остана 😤😤😤!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 20:33
Няма нищо общо гледането на чужди деца и собствено. Всички знаем как се държат децата когато са на ДГ, занималня, детски център или каквото и да е там и как със собствените си майки.
Не те плаши гледането на чужди деца, но на твое собствено явно да...та какво повече има да се казва...
Никой не ни спира да пишем, просто влизате в темата да обявите колко всъщност било лесно гледането на дете, ами очевидно има и хора, за които не е.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 20:42
И никой никъде не е писал, че децата са виновни за ситуацията!!! Детето не е виновно, че е ревливо, че го мъчат, колики, зъби и други дискомфорти, че може да се пребие и да направи върховна простотия във всеки един момент, че не може да спи непробудно цяла нощ, че не може да се обслужва само и е изцяло зависимо от теб, че не може още да си каже какво му има и дори, че просто му е такъв характера...
Разбира се, че не е виновно и че не е в него причината, просто такава е ситуацията. Не знам доколко зависи от нагласата на майката, тъй като аз имах нагласата, че ще трябва да се лиша от доста неща, раждайки дете. Знаех и за безсънието и за кърменето и за ревовете, но друго е когато го изпиташ и най - вече когато се натрупа във времето. Отстрани все ти се струва, че не може да е чак толкова страшно...Смятам, че майчинството си върви със съответните жертви, приемам го напълно (щом съм готова да премина през това още веднъж), но това не означава, че трябва да съм щастлива и усмихната нон - стоп и не призная, че изтрещявам понякога...




Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 20:59
Аз като много невротизирана, просто не издържах последните 3-4 страници. Cherry^Blossom ти като си имала проблеми със забременяването, явно с години, за което искрено съжалявам, се предполага, че си имала време и да си избереш подходящ мъж и да си устроиш живота и да чакате само чудото да стане... А аз както тъкмо се бях отвързала от здравата хватка на родителското тяло, с гадже, което мислех скоро да зарежа, поради ред несходства в характера и дори нямах мой дом се оказах бременна! Та изобщо не съм си представяла близките 2 години да са ми такъв ад, а живота реши вместо мен, затова и не ми е песен като на теб!!!

Да ти кажа, че и при мен беше почти същото. Дано останете заедно. Ние вече не сме.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в нд, 17 сеп 2017, 21:00

Отговорите на тези въпроси би облекчил много майки, но ви оставям за да пишете на спокойствие, а аз да си направя обяда на детето.  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 21:04
Алелуя!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 17 сеп 2017, 21:05
Е как кое - то е ясно майките са некадърни, пък гледачките в яслата и ДГ имат невероятен подход към децата...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в нд, 17 сеп 2017, 21:16
Чери, наистина не знам защо го правиш ... Много ми е интересно, ако имаше " трудно " дете, дали пак щеше да пишеш колко е лесно майчинството, едва ли... Едно е да не спиш няколко нощи, друго е да не спиш с години и да разчиташ на таткото само уикендите и по празници, и не защото таткото няма желание да гледа детето, а защото работата му е такава, че не може да отсъства. Аз лично се гордея с моя съпруг, скъсва се от работа, за да осигури всичко на мен и синът ни, и не съм нещастна, но се случва да съм изтощена до краен предел. Не ме прави лоша или неспособна майка това, че имам нужда от почивка, и не виждам защо да не споделя това с други майки, които са изморени. Емоционално палавото, ревливо и тръшкащо се за всичко дете може да те изцеди, и не мисля, че то е виновно. В много случаи и родителите нямат вина. Знаеш, моят син и на психолог го водих миналата година, даже на няколко, ами няма проблем детето, нямаме проблем и ние, до характер си е. Да ми е жив и здрав само!
Въпреки всичко съм достатъчно луда, за да искам още едно дете :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 21:17
 newsm78


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 21:19
Арвен, не говоря за хора с проблемни деца, масата тук са си със съвсем "нормални" деца и изопнати нерви или просто обичат да си мрънкат.

Когато минеш границата да се усещаш и себе си и детето като нормално и стабилно психически, най-лесният начин е не да пишеш във форума, а да намериш някой който наистина знае как да те вдигне и това му е работата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в нд, 17 сеп 2017, 21:30
Човек ако сам не се " вдигне ", няма кой! Понеже минах през много тежка следродилна депресия го казвам от личен опит. Не може за най-малкото да търсиш психолог. Като не се наспиваш и като няма как да си починеш, какво ще направи психолога, ще гледа детето вместо теб, за да се наспиш ли? За мен лично, нищо не помага така, както съня - той лекува. Аз се побърквам от безсъние, ходя зашеметена и не съм човек, в такъв момент дори и не мога да изпитам щастие, а направо страдам. Говоря за продължително безсъние ...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 17 сеп 2017, 21:36
Айде стига вече с тоя психолог, че множко ми дойде и на мен!!! Не, ние нямаме нужда от психолог, а от почивка и време за себе си.
Arven_89, а вие защо водихте детето на психолог? Само се тръшкаше ли? Моят по едно време такива истерии правеше, че съм ревала всеки ден. Но не го заведох и се чудя дали не трябваше.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 21:37

Отговорите на тези въпроси би облекчил много майки, но ви оставям за да пишете на спокойствие, а аз да си направя обяда на детето.  :peace:

Е напиши ги де:) кажи как се гледат деца, които ти ги водят в определен час сутрин, след като си се приготвила и си пила кафе, а вечер си ги взимат в точен час. И като са болни също. И не ставаш нощем. А, да, и ти плащат, за да ги гледаш. И ги гледаш 5 дни в седмицата, по 10 часа- не 24/7.

Иначе е ясно- режим и под строй, но доста майки се мъчат точно от това, че искат да гледат децата "със сърце", без система. Явно твоите питомци не ги разнасяш с часове на ръце, нито ти изваждат всичко от кухненските чекмеджета по 3 пъти на ден. Малко са майките, които ще подходят като детегледачка към собственото си дете.

А и с твоята професия като гледаш деца, не се деквалифицираш. Обясни го това на майка, която преди това ... си е ползвала мозъка. Финансист. Програмист. Мениджър, друга професия- и изведнъж...бърсане и безсъние. И натиск след 2 години пак да си в играта.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в нд, 17 сеп 2017, 21:41
Спастик, имахме много сериозен проблем, когато тръгна на градина. Започна да се буди с крясъци, 5 денонощия не спа никой в къщи, синът ми заспиваше за 4-5 минути и започваше да пищи. Стигна се до там, че не ни разпознаваше с баща си, плачеше за мама и тате - ние пред него, той не даваше да го докоснем, бяхме в шок всички. Спряхме го за 4 месеца, ходихме всички на психолог, започнахме да го отделяме за по 1 час в седмицата от нас, докато разбере, че няма място за притеснение. Голям стрес беше за цялото семейство. Иначе тръшкането и сега го има, но то си е точно битка за надмощие и инат.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 21:47
Арвен, сега като го написа това много ми заприлича на нещо през което минахме и ние с малката/ щото колкото и да е странно не гледам идеално бебе/.....Кофти, ама нищо не можете да направите, ако е това, а просто да чакате. Т.нар нощни терори.....Просто чакаш да мине периода. На английски има много писано трябва да видя как беше термина.  :peace:  newsm78  Помня, че имаше много добри теми на английски и почти нищо писано на бг.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в нд, 17 сеп 2017, 21:48
Аз тук само един за психолог виждам  :party:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в нд, 17 сеп 2017, 21:51
Ммм не, нощните терори ги минахме преди градината, има разлика, те продължиха около 2 години. Това си беше стрес, защото като го спрях от градина, точно за 1 седмица детето се успокои. Сега също се случва, ако е превъзбуден или преуморен, за това има железен режим, който много рядко не спазваме.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 22:00
Не е задължително да е около 2, има много изписано, ей как не мога да се сетя точният термин, бях изчела купища неща. Най-характерното е точно това с неразпознаването и пищенето. Аз на моята и хванах цаката, бутвах и да пие мляко, но иначе си беше кофти, тя и не ходеше още и пищеше като заклана и пълзеше от едната стая в другата и не даваше никой да я пипне. Затискахме я да суче и само така се успокояваше. Мина с времето, но ми казаха , че е много вероятно да се появи и някакво друго разтройство на съня в по-късна възраст и особено в тийн....въпрос на нервна система.  

В тази връзка много държах да се спи след обяд и никога не е спала в количката навън, след като почна да се очовечва и да чува и да вижда. След като един ден ми се събуди по средата на морската все  едно някой я коли и събрахме народа...... :ooooh:

http://io9.gizmodo.com/night-terrors-the-real-reasons-why-you-wake-up-screami-1536052042 (http://io9.gizmodo.com/night-terrors-the-real-reasons-why-you-wake-up-screami-1536052042)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в нд, 17 сеп 2017, 22:08
Имах предвид, че " нощния терор " продължи две години и беше почти всяка нощ ... Аз също четох и продължавам да чета много, още повече, че Атанас е роден в осмия месец и нервната му система е твърде незряла.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sigma в нд, 17 сеп 2017, 22:13
Арвен, моля те не леж  на тая кълка. Нервната и всяка друга система е зряла на деца родени и по рано. Де;а, родени след 32 гс имат абсолютно равен шанс за развитие като на доносените. Иначе вкъщи щях да отглеждам  психиатрията.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 22:15
И аз съм осмаче, ама съм със здрав сън и не можеш ме трогнеш лесно,малката я доносих уж, ама си има нещичко. 

Това извън темата, ама така като го написа получих дежа вю.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в нд, 17 сеп 2017, 22:24
Сигме, знам че си права, просто покрай мен докторЯта всичките намилат едно и също, и аз понякога им вярвам 😁 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 22:26
Това да имаш чувствителна нервна система не означава патология задължително, просто по-емоционално ще минават през периодите на развитие. Дупе да ни е яко на нас.  :peace:  Различни хора, различни емоционалности.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sigma в нд, 17 сеп 2017, 22:29
Вчера си говорих  със съфорумка, която роди по термин. Терминатор. Вчера вчера беше добарала акрилна боя и я заляла на дивана. И това е беше 4-тата поред пакост за деня. Ми това си е детето- палаво и любознателно. Знам, че такива деца е някакъв ужас за отглеждане. И си постоянно в стрес, дали това дете въобще ще оживее при поредната пакост.
Опитвай да гледаш нещата по отгоре.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 17 сеп 2017, 22:32
Аз тук само един за психолог виждам  :party:
Абе аз за себе си си признавам, че имам нужда не от психолог, ами психиатър направо, ама засега се радвам ако успея да се изкъпя и измия зъбите два пъти на ден. :grinning:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 22:37
Сигме, мислиш че всяка майка не минава през това, аз съм убедена, че всяко едно здраво дете е способно на нещо подобно. Ама не мога да приема , че това е края на света, просто не мога. Приела съм много отдавна, че ще имам задача да отгледам , възпитам, опазя живо и цяло детето, докато почне само да се пази....а и трябва и да го науча на това, което ми отнема всичко почти от самата себе си. Но това исках и това получих.

И в спешното съм ходила с погълнат декоративен камък....и не съм спала с месеци вечер, както стана ясно по-нагоре и сега си имам грижи покрай нея......като всяка друга майка, за мацане  с бои и съсипване на вещи.....ми отдавна съм го преглътнала и това , а и си имам едно на ум да не държа опасни неща в обсега и все пак успява да ме изправи на нокти. Ама докато е здрава и жива......Какво да ходя да се жалвам се чудя.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 22:39
То всъщност трудното не е в действията, а точно да преодолееш себе си. Дори да си свикнал на нещо- да се откажеш и да се трансформираш. Има майки, които успяват да изгледат по едно, че и две деца без вътрешна трансформация, само с външни действия. И затова спират на 1-2, защото усещат, че при повече вече трябва да подходят по друг начин и да станат други хора.

А не всеки го може.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 17 сеп 2017, 23:04
Аз си казах, че кърменето и неспането най-много ми тежат. Има майки, които не кърмят и спят. Няма как да разберат през какво съм минала и какво става с човек, който година и половина е нямал пълноценен сън. Отделно хормоните ми разказаха играта. В момента, в който започна да спя като бял човек, спирам с мрънкотенето. Дотогава само то ми остана 😤😤😤!
Аз пък кърмих близнаците година и 11 месеца без да се самоубия. В началото кърмех по цяла нощ. Кърмя едното, поспивам около час, после другото и пак малко сън. Нощем никой не ми помагаше, защото таткото работи в чужбина. Ако бях допуснала да рухна психически, нямаше да се справя. То и не ми оставаше време да се огледам и замисля.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 17 сеп 2017, 23:11
Ами ти си железарка, не си като мен. Аз изпитвам силен физически дискомфорт от кърменето, имах и вазоспазми, които периодично ме тормозят. Изобщо неприятно задължение, което обаче си навих на пръста да направя за децата си. Общо за двамата над три години съм кърмила, не съжалявам, но ми тежи и се оплаквам. За протокола, не съм се самоубила (за момента) и не съм рухнала психически (надявам се).

Имаше тема за нощния терор из форума. Аз като малка (6-7 годишна) се събуждах крещейки и плачейки, та се разписах в нея и ми беше любопитна.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 23:14
Щом си се събуждала и имаш спомен, значи не е точно това, това е много характерно разтройство на съня, точно като обезумял и обсебен изглежда от страни човек/дете, защото не си реално буден.   :peace: :peace:

Страшничко е, ако не знаеш какво се случва, признавам си първите няколко пъти, докато не знаех какво става бях много изплашена, след като разбрах че реално нищо му няма на детето....просто приех факта, че няма да спя както съм свикнала и спях с нейният режим, ако имах нужда.  Важното е да му хванеш цаката на всяка "трудност", защото предадеш ли се....по-добре не става. А това става и с мотивация и с това да си повтаряш разни мантри или ако е много зле положението да си намериш начина въпреки периодите през които минават децата да се усещаш щастлив от това,че ги има и да буташ напред.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в нд, 17 сеп 2017, 23:15
Сирен, не съм мазохист за да давам непоискани съвети и да се натискам някъде където не съм желана.
Само ви чета.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 17 сеп 2017, 23:24
Ами аз още си спомням примерно историите как сутрин си изблизвала къщата, докато детето щастливо си играе в кошарката. Но какво правим, ако детето не си играе в кошарката, ами пищи, извива се и си блъска главата, за да излезе?

В крайна сметка ако една бавачка налага граници и игнорира тръшкането, ще я сметнат за добра, особено като се види какви ангелчета са децата с нея.

Ако една майка е пред хора и не си изиграе ролята на типична загрижена българска майка, която излива любов и загриженост за най-малкото, общо взето я гледат криво. Тук не е Западна Европа, нали се сещаш, стандартът за откликване на детето е друг, много по-откликващи майки са българките, до задушаване понякога. 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 17 сеп 2017, 23:29
И аз си спомням основно това, за щастие.

Ако детето пищи и се блъска да излезе -го пускам и му намирам нещо интересно да прави или съм я мятала на гърба си или в слинга и си върша каквото трябва или съм имала потребност да свърша. Дори не съм се замисляла над такъв казус, не защото не е съществувал, а защото съм му намирала цаката и там/ и не съм открила топлата вода/ Преди жените и са копали и на нивата са ходили с бебета, та мойта манджа или дом ще да е толкова специална, че едно бебе да им се опъне  :35:

 Но е имало и има и други моменти, за които гледам да не се вглъбявам и повтарям до откат  или да мрънкам, споделяла съм ги между другото, именно пак поради факта, че не смятам, че кой знае какво се е случило, че детето е ревало един час и не иска да заспи. Всички деца реват, защото не могат да говорят. Имало и по-трудни моменти в които съм била изплашена, най-вече заради здравето на детето, но отчаяна или прецакана, не- признавам си, това е различно от това дали детето ми е било лесно или трудно, то това е и абсурдно като квалификация....ама айде..

Сега пак покрай бебешките ревове/явно това е най-големият зор/ се сещам как рева 2 часа в количката ГОЛА в коридора/ чак ми е интересно да си намеря поста от тази вечер/ , рева до откат, докато не я съблякох, сложих в коридора в количката и не я блъсках напред- назад около 30-40 мин. Така заспа. Така заспиваше вечер/що само вечер беше, идея нямам, ама факт- само вечер и все в един час ревеше и все по час и нещо/ .....та първото такова реване, седнах и написах някакъв ироничен пост , че съм бойно покръстена като майка. Обаче, бях щастлива въпреки умората, че ми се случва.




Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в нд, 17 сеп 2017, 23:48
Сирен, просто е. Учиш ги.
Няма дете, което да не реагира правилно на познат  режим, забавления, персонално внимание, разбиране, утеха, игрови ситуации,  стимулираща среда и отзивчив учител/ родител.

А какво се очаквало от българска майка като реакция ми е познат феномен. На даващите акъл лели и баби по улиците отчет не давам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 18 сеп 2017, 00:59
За съжаление темата се напълни с неканени гости и то вече каквото и да напиша, няма смисъл, щото излиза, че нещо съм се объркала. И къде точно трябваше да грея от щастие, докато се треса от нерви? Така и не разбрах. Недай си Боже да се оплачеш в темата на перфектните майки колко ти тежи и веднага ти поставят диагнози и те пращат на психолог. Говоря от личен опит.
Както и да е. Аз влязох за друго.
Арвен, при нас беше същото и то точно, когато го пуснах на детска градина на 2г и 4м. Като почнаха едни истерии, майко мила! Думи нямам да опиша! Хем отначало тръгна до обяд. Дойдеше ли вечер време за лягане и ужасът започваше! Чак се захласваше от рев, писъци, мятане, блъскане, пълзи по земята. До 2-3 ч не е заспивал! Направо ми идеша да скоча от балкона! Сутринта със събуждането пак истерия! Няколко пъти го водих недооблечен, другите дрехи или обувките в ръка нося. Накрая исках да го спирам и отидох да говоря с директорката. Тя ми каза, че ако сега го спра, после ставало по-трудно. Казах й, че искам да го водя на психолог, тя каза да не се залъгвам, че ще ми помогне това. Щяло да мине от самосебеси. Една майка ме чакаше навън, понеже ни чу разговора и ми обясни, че много деца преминават през такъв период с тръгването на градина, включително и нейното. Дори имало едно детенце, което го водели по пижама, понеже не могат да го облекат. Каза същото за психолога, че няма смисъл. Нямало това да оправи нещата. Просто да не го спирам, да издържа още малко. И наистина това продължи към месец. Интересното беше, че щом затворят вратата на градината и той преставаше да плаче. После се успокои, почна да спи и да му харесва в градината. Даже последните месеци с радост ходеше. Зимата не го пуснах 4м, че все беше болен и след това тръгна наново без истерии. В началото малко се цупеше, после свикна.
Сега в новата градина бях притеснена как ще тръгнат нещата, но нямаше проблем първия ден.
Арвен, ти мислиш ли, че е имало полза от посещението при психолог?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Arven_89 в пн, 18 сеп 2017, 05:46
Спастик, полза имаше на 100 %, детето още пита за нея. Там имаше детска група, започна 1-во да остава по 1 час в седмицата с нужното време, за да се сбогуваме и т.н. Жената помогна на мен - да разбера детето си в този момент и ме убеди на 100 %, че това не е лиготия, и той действително страда. Още не е забравил преживяното, всеки ден ми казва, че като легне да спи му е тъжно за мен, но вече е друго, щастлив е там и има приятелче.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 08:04
Сирен, просто е. Учиш ги. Няма дете, което да не реагира правилно на познат  режим, забавления, персонално внимание, разбиране, утеха, игрови ситуации,  стимулираща среда и отзивчив учител.
Просто е...но дяволът е в детайлите.
1. Колко време отнема научаването? Различно е за различните деца. Някои откликват лесно, други на практика не откликват или е много тегаво.
2. От забавленията, вниманието и носенето понякога писва- в крайна сметка не съм аниматор и не ми плащат за това. А на децата не им пука дали имам лош ден и дали съм в настроение за забавления.
3. Именно това стресира: как ще се справя днес с тия уж "прости" изисквания, след като има още няколко неща, които ми искат вниманието. И как да си изключа съзнанието и да мина само на режим "щастлива майка", след като непрекъснато има напомняния как така си губя времето, изпускам живота и тъй нататък.
4. Както вече казах, със сигурност има деца, които реагират "неправилно", защото аз не съм отзивчив учител, а майка, а там вече детето се усеща в безопасност и може просто да иска да си изкара нервите.
5. И пак, "правилната" реакция е различна и "добро поведение" е различно за всяко дете. При някои дори добрите дни са изнервящи.
6. Както вече писах, не всяка майка е тренирана бавачка и не прилага техниките на бавачките за собственото си дете. И слава богу, работата на майката е друга.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 08:28
Моят син с мен се държи по коренно различен начин, спрямо баща си. Него го слуша и когато той го гледа си играе, докато мъжът ми работи на компютъра.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 18 сеп 2017, 08:33
Аз вчера моя го оставих да се тръшка около 15 мин на улицата, защото искаше от магазина поредния пакет солети, които да изсипе и стъпче. Направо си представям физиономиите на тук списващите перфектници ако бяха присъствали на сцената.  :lol:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в пн, 18 сеп 2017, 08:46
Всички деца са така. Моите близнаци ме правят на маймуна, а в яслата само ми ги хвалят, че всичко ядат, спят и не създават проблеми.
И за да не си мислите, че животът ми е песен ще ви поставя една задачка. Как дам човек да изведе на разходка неходещи близнаци с количка, която влиза в асансьора, само когато е сгъната. Ако аз и моята приятелка(с близначки и после породен син) не гледахме позитивно на майчинството, трябваше вече да сме си направили нещо. С близнаци е много по-трудно и не можем да си позволим отпускане. И не, не съм идеалната майка и много неща ги правя, както мога,, а не както трябва.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 18 сеп 2017, 08:51
Всички деца са така. Моите близнаци ме правят на маймуна, а в яслата само ми ги хвалят, че всичко ядат, спят и не създават проблеми.


А аз си мислех, че само моето дете го подменят извънземните като излезе от яслата  :shock:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 18 сеп 2017, 09:00
Моята, въпреки че е още съвсем малка, също се държи различно в зависимост с кого е. Баща и и бабите я приспиват буквално за 5 минути, с мен скача по леглото и се смее, докато накрая не припадне за сън.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 09:07
Има и още нещо: аз по принцип НЕ искам децата ми да се държат добре, само когато им се осигурява перфектен микс от стимулация и успокояване. Искам да се държат добре, дори когато им е скучно и не всичко им е перфектно. Иначе ще отгледам някакви желета, които ще се разпадат от най-малкото.

Така че предпочитам да допусна да не се държат добре и сами да разберат кое е ОК и кое не, а не да ги управлявам с ""мекия тоталитаризъм" на техниките на бавачките. Не че няма резултати и не че не е просто, но в крайна сметка това е само един подход.

Да не говорим, че ако едно дете не реагира "правилно", системата така е направена, че да му сложат диагноза- защото има култ към правилното и вече не е позволено никой да има лоши дни.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в пн, 18 сеп 2017, 09:08
Моята с гледачката сама си лягаше. Жената ми обяснява - "това дете е супер. Обядва, отивам да мия купичките, докато се върна в стаята - тя легнала в кошарата и спи". С мен не се получаваха така нещата. Дори и сега трябва да съм при нея в стаята докато заспи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 09:09
Моята, въпреки че е още съвсем малка, също се държи различно в зависимост с кого е. Баща и и бабите я приспиват буквално за 5 минути, с мен скача по леглото и се смее, докато накрая не припадне за сън.
Ако откриеш каква точно е тази зависимост на поведението, може да успееш да си улесниш живота.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 09:10
Детето прави луд бащата, но той е луд по нея,   до степен, че му е трудно да я укротява и позволява почти всичко. Аз съм "лошото" ченге и при мен трудно пробива. Въпреки всичко успява понякога, ако трябва да съм честна. Те са уникални манипулатори и наблюдатели. При родителите минават номерата, защото са ги изучили вече много добре и знаят, че каквото и да стане мама и тати ще ги обичат и ще омекнат. В градината е по-различно, те много добре усещат, че там не са им длъжни и отношението е различно. Да гледат ги, но я няма тази любов и умиление...  

Въпрос на време и умение да се справят сами със себе си и да установят границите и нормите и да влезнат в социалните норми....до тогава ще са такива. Най-интересно е как за 5 минути минават от едната крайност в другата и сменят идеи и настроения и стратегии.  :crazy: :crazy: И мойто се въргаля и тръшка, ама не е способно да ме изкара извън нерви и там е разликата с баща му. Веднъж изкарало те извън кожата ти .......точка за него.

И на всичкото отгоре много добре ще запомни точно по коя тънка струна ти е играло и ще прилага същата стратегия, докато спре да минава номера  :lol: :lol:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 09:11
Е Уиш, ти откри топлата вода. Според мен тази зависимост е свързана с кърменето донякъде. Как да процедирам, според теб?
Само да вляза в стаята и мрънкането е на лице. Седна ли, веднага ми се мята и се наглася да суче човека. И с двете ми деца е било така в бебешкия период, лепнати за задника ми и буквално вкопчени в краката ми. Хубавото е че минава, а в крайна сметка това са нормални неща - бебето има нужда от мама.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 18 сеп 2017, 09:13
Съгласна съм със Сирената. Значи осигуряваме на детето перфектната среда, в един момент един компонент от тази среда изчезва по някаква причина и детето реагира на тази липса. Веднага ще му бъдат поставени диагнози, водено по психолози и т.н. А детето просто ще реагира на нещо, което ти си му осигурил и после си взел. И друг въпрос имам: колко време ще се осигурява тази перфектна среда? 5,10 год? Тези деца растат...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 09:14
Не, нямах предвид зависимостта от кърменето. Уви, трите години кърмене общо на двете ми деца минаха с помпата, та поне се утешавах, че не ми висят на циците нонстоп. Имах предвид, че малките гадини отлично усещат с кого минава номерът и с кого не. 11-годишната Уиш-младша прави баба си на луда калинка, докато с мен е самата примерност по бели гащи, защото знае, че аз хич не си поплювам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 09:14
Моята, въпреки че е още съвсем малка, също се държи различно в зависимост с кого е. Баща и и бабите я приспиват буквално за 5 минути, с мен скача по леглото и се смее, докато накрая не припадне за сън.
Ако откриеш каква точно е тази зависимост на поведението, може да успееш да си улесниш живота.

Зависимостта е че децата слушат всички други освен родителите си. И не, не е щото родителите им са малоумни и неспособни да ги гледат, пък другите хора усещат по - добре как да се държат с детето. Ти не се ли държиш най - освободено с близките си?

Моята и баща си не слуша, дори на него му се лигави повече от колкото на мен. И на бабите им се качва по главите. Даже на тях най - много щото усеща, че са готови да угаждат на всяка прищявка. Всеки път след като сме имали баба на гости е нетърпима, безумно разлигавена и тръщкаща се за всичко. Дори колкото повече хора от семейството има около нея, толкова по - зле се държи, явно опитвайки се да бъде център на внимание. Като сме тримата с баща й се инати и тръшка повече, отколкото ако сме само двете...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 09:16
Има разлика между обикновено тръшкане и глезотия и истинска криза при детето. И именно само човек с опит и познания може да направи разликата и да "оправи" положението, вместо да навреди или да успокои без да трябва. Тук е и разликата със стандартното мрънкане и оплакване на родител и кризите и депресиите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 09:16
Да, съгласна съм, че децата усещат. Ама при мен номера не минава като цяло, но това не пречи на малката да продължава да опитва дали пък няма да мине, да ми прави номера и да се тръшка. Не вярвам да се държи така в яслата или пък с други чужди хора. Със сигурност ще бъде кротка и добра...:innocent:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 09:16

Зависимостта е че децата слушат всички други освен родителите си.
С моите е точно обратното. До конкретна ситуация е. Малко да ви разведря. Тези дни Уиш-младша е особено послушна по простата причина, че а е сгафИла, а съм ѝ дала да чете две допълнителни глави от "Под игото". Само като попитам "Чете ли ти се "Под игото?" и става като мушица.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 09:17
Не, нямах предвид зависимостта от кърменето. Уви, трите години кърмене общо на двете ми деца минаха с помпата, та поне се утешавах, че не ми висят на циците нонстоп. Имах предвид, че малките гадини отлично усещат с кого минава номерът и с кого не. 11-годишната Уиш-младша прави баба си на луда калинка, докато с мен е самата примерност по бели гащи, защото знае, че аз хич не си поплювам.

Детето на Likeadream е бебе под годинка, аз затова.
Иначе и аз предпочитам ролята на лошото ченге, лиготии не понасям.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 09:20
Ох, бебетата са друга бира- колики, зъби и всякакви гадости. Всъщност, моите и двамата бяха изключително кротки, спящи, нахилени, абе мечта. Обаче, захранването ми съкрати животеца. Ей, до 3 годишни само гладко пасирано ядяха. А са усетили минимално парченце, а пускаха фонтана в действие. По едно време си мислех, че нещо са повредени тотално.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 09:20

Зависимостта е че децата слушат всички други освен родителите си.
С моите е точно обратното. До конкретна ситуация е. Малко да ви разведря. Тези дни Уиш-младша е особено послушна по простата причина, че а е сгафИла, а съм ѝ дала да чете две допълнителни глави от "Под игото". Само като попитам "Чете ли ти се "Под игото?" и става като мушица.

Добре, да не са само родителите, а и други близки роднини като баби. Имам предвид, че повечето деца се държат различно в домашна обстановка сред хора от семейството (дори и баби и дядовци) и в различна среда като ясла, градина и т.н.
Иначе си е факт, че много деца се лигавят дори повече пред бабите отколкото пред мама, точно щото усещат че и бабите са на вълна лигавене :stuck_out_tongue_winking_eye: А моята така добре ги надушва, че веднага започва да им скача по главите и да ги командва и после се опитва и при нас така. Всъщност в много от случаите идването на бабите вместо да им улесни живота, го усложнява...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 09:28
И моят синковец се разлигавя при баба си, колкото и да ми помага тя, понякога нямам търпение да си идем вкъщи и да го стегна наново. Сега като поотрасна не е толкова зле положението, той вече си има изграден модел на поведение, а и сам си знае границите (уж) за глезене.

От друга страна много деца, които са послушни в градината, имат нужда да „изпуснат” парата след това вкъщи. Така, че и това поведение е нормално - там идеален, вкъщи диване!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 09:28
И моят синковец се разлигавя при баба си, колкото и да ми помага тя, понякога нямам търпение да си идем вкъщи и да го стегна наново. Сега като поотрасна не е толкова зле положението, той вече си има изграден модел на поведение, а и сам си знае границите (уж) за глезене.

От друга страна много деца, които са послушни в градината, имат нужда да „изпуснат” парата след това вкъщи. Така, че и това поведение е нормално - там идеален, вкъщи диване!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 09:29
И аз съм лошото ченге и лигльовци ни хлапета, ни възрастни понасям. Обаче положениено вече е такова, че прегръща и е нежна само с баща си. Мен ме побърква, защото дори и да постигна днес някакъв успех, при баща 'и всичко може, всичщо е позволено. Той я вижда сутрин за час и половина и вечер за толкова +съб.нед. Във времето, в което тя спи или е с баща си, работя. С това, аз всеки ден трябва да се преборя за моето и успявам, но съм изтощена до смърт. Може да съм с едно момиченце, но това не означава, че задължително е кротко, тихо, мило и си играе с куклички на земята.
Няма перфектна среда, а и нямам желание за такава.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 18 сеп 2017, 09:31
Те хубаво изпускат парата вкъщи ама тая "пара" прави моята глава тенджера под налягане  :tired:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 09:37
И моята прегръща и целува повече баща си, даже имаше период, в който мен мен само ме блъскаше. Ами няма как, като ми се налага да съм лоша, така е. Той я вижда само вечер за час и половина (сутрин за 5 - 10 минути) и събота и неделя, но тогава сме всички заедно. Напоследък обаче започна да ме прегръща и мен, идва и ми се умилква и ми се радва. Не знам на какво се дължи, а дори се държа по - строго от преди, защото колкото и да не ми се иска при нея само това работи. За толерантното родителство съм по принцип, демократична съм (да не излезе, че съм някакво чудовище и го оставям детето само да реве и да се оправя само :stuck_out_tongue_winking_eye:), но пробвам ли да се държа малко по - меко с нея и ми се качва на главата. При нея няма средно положение - или става на нейното и ме разиграва като маймуна или ми се налага да я стягам и да й се карам много често за да имаме горе - долу нормално ежедневие...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 09:43
То това е нормално с прегръщането и влюбваното в бащата. Мен са ме гонили и от леглото даже, за да спи с баща си и думи от сорта, че съм най-ужасната и лоша, няма как да ме трогнат, даже ме радват- всичко е в норми. Минава и това, период на развитие е.

Явно пак е валидно в случая- Зора е докато откачиш, после става лесно! В момента в който спреш да се впрягаш и да приемаш всичко лично, стават лесни и дори смешни и най-трудните моменти.

Чудя се какво толкова ще стане като се овъргаля 15 минути и попищи, света ли ще свърши, някой ще умре ли  и при все, че нищо му няма на детето аз да седя и да се пенкам, че и да полудявам.....  newsm78 newsm78


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 18 сеп 2017, 10:21
Моята, въпреки че е още съвсем малка, също се държи различно в зависимост с кого е. Баща и и бабите я приспиват буквално за 5 минути, с мен скача по леглото и се смее, докато накрая не припадне за сън.
Ако откриеш каква точно е тази зависимост на поведението, може да успееш да си улесниш живота.
Аз напълно го осъзнавам като моя "грешка". Баща и например няма проблем да я остави за 5 минути, но в никакъв случай не повече, да пореве и тогава тръгва да гушка и успокоява. Неговата идея е, че не може при първото мрън да се втурваме да успокояваме.
Аз обаче не мога така. Като заплаче на момента гушкам и успокоявам, тя вече знае, че при мама минава номерът.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 10:23
Не знам защо се хвана за пищенето? Изобщо избирателно четеш и коментираш.

Умерено трябва да се оставят да се тръшкат децата. Моето в пристъп на бяс си извади ръката, а отделно много силно си удряше главата в стената. Сега е много добро и послушно дете, та има надежда, мили дами :) !


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 18 сеп 2017, 10:28
Иначе за по- големи деца съм напълно съгласна с Уиш, държанието им е провокирано от това насреща си какво имат. Аз като малка при баба се държат като войник. Без да ме наказва, само с поглед ми респектираше да степен да знам как да се държа без и дума да е казала. Ама жената беше педагог с 30 години опит към момента на моето отглеждане. :grinning:
Вкъщи ги правих луди калинки.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 18 сеп 2017, 10:35
Едната ми баба, на която съм кръстена я правех дива и щастлива, другата при която ходехме 10 братовчеди всяко лято ни държеше с желязна ръка. Факт!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в пн, 18 сеп 2017, 11:03
При нас се заформя не лоша тенденция - с мен е кротък и спокоен и знае, че тръшкане и реване не ме размекват ама хич даже :) При другите "гледачи" повече се опитва да се налага, но и те много не го глезят. Засега ме обича и иска да се гушка в мен, но предпочитам да си спестя нерви и сцени, дори и с цената на няколко прегръдки, колкото и да ми е мило :/ Пълно щастие няма!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 18 сеп 2017, 14:27
От няколко дни чета темата и се чудех дали да пиша, но заради авторката и други потребителки, споделящи за кошмарни периоди, ще се включа. НЕ сте единствени, НЕ сте сами и НЕ сте повредени, сбъркани, луди, неблагодарни, мрънкала и каквито още ви изкарват разни перфектни майки. Мислите, които понякога ви спохождат са напълно нормални и обясними, предвид напрежението, на което сте подложени. Някои потребителки пропускат факта, че всеки човек е различен и по различен начин възприема и преработва случващото му се. Няма правилен и грешен начин, има различен. И когато това се схване, може би на някои ще им бъде една идея по-лесно да не съдят и да размахват пръстче, а да приемат, че хората сме различни и няма нужда да се опитваме да се вкараме едни други в калъпа.

Аз  родих в 33 г.с. след третия опит ин витро. Отне ми 5 години. В тази връзка, би следвало също като Чери Блосъм да гледам на нещата. Обаче не. Въпреки годините, в които се подготвях, мечтах, ревах и се тръшках да стана майка, не бях подготвена за това, което ми се случи. Изобщо не съм си правила илюзии, че ще е лесно, напротив. Подготвях се, че ще бъде трудно, че известно време няма да спя, че ще има ревове, тръшкане, зор, преумора и т.н., но това са нормални неща, минават и заминават. Велико е да си майка и въпреки всички трудности, аз ще бъда една щастлива, доволна майка, която с усмивка на уста и безмерно щастие и стоизицъм ще посрещам и преживявам всяка трудност, пред която се изправя. Че как иначе, нали е велико да си майка, нали с години го чакам това дете, няма начин да съществува и момент на отчаяние, в никакъв случай! Пък и постоянно слушам от другите майки как всичко е прекрасно и коооолкото и да не са спали, не им пречело, защото само като погледнели в двете очички и всичко се изпарявало и забравяло. Гневно скастрях осмелилите се да ми кажат истината, че не е баш така, с вечното клише "ееее, айде стига сте се оплаквали, сякаш само ви е сте майки и само на вас ви е трудно". Голяма патка съм била, ама голяма. Сега го осъзнавам и си признавам, че не съм била права да гледам отвисоко на тези, които са се оплаквали. Допреди да имам дете и аз така надменно използвах аргумента "не знаеш какво е да не можеш да имаш деца, затова така говориш", което сега си давам сетка, че е много гадно и неправилно. Някои жени, забременели след стерилитет, обаче, все още си мислят, че само те ги разбират нещата и смело размахват пръст използвайки този пасивно-агресивен психологически похват. Аз, слава богу, слязох на земята и си дадох сметка колко тъпо съм се държала и съм разсъждавала.
Детето ми, да е живо и здраво, ми съкрати животеца с не знам колко години. Инато, тръшкащо се, истерясващо и т.н. по много, ама много. Имало е моменти, в които съм си мислела, че съм на ръба на разума си и още капка и край - ще превъртя. Мразела съм живота си, себе си, обвинявала съм се, че не съм майката, която смятах да бъда, майката, която трябва да бъда, абе.... не е за разправяне през какви фази съм минала. Много пъти ме е било срам от самата мен и това още ме дърпаше надолу. И по психолози, психиатри и невролози я водих, всичко й било наред, характер било това. Мдамммм, ами характер, аз да му мисля. На 1,5 години беше като започна ужаса и продължи..... ами някои неща още продължават, а е вече на 6г. и 8 м. Да, характер е и още как. И като ми изпаднеше в някакво състояние на амок и не успявах да я изкарам от него по 30 минути, точно ми трябваше някоя перфектна майчица да дойде и да ми каже как то било до нагласата и ай стига съм мрънкала. Чисто й скършвах вратленцето на такава. Не да мрънкам, да се метна през балкона ми е идвало. Никакво щастие не можех да изпитвам в такива моменти. Уточнявам, че под амок нямам предвид просто 30 минути рев, а издаване на някакви нечленоразделни животински звуци, гледане с празен обезумял поглед, отказ за какъвто и да било физически контакт, почти посиняване, извиване и тръшкане във всички посоки, с опасност да се самонарани, а при опит да я хвана, за да не се претрепе или просто, за да гушна или успокоя, ставаше още по-зле. На никого не пожелавам да става свидетел на такова нещо никога, аз бях ежедневно, поне по 2 пъти, понякога и по-често. Отделните тръшкания и ревове за щяло и нещяло, като например защо съ, стъпила с левия, а не с десния крак, изобщо не ги слагам. Способна беше да се тръшне за абсолютно всичко и нищо не можеше да я утеши, докато просто не й мине. Не знам дали съм сбъркана, неблагодарна и мрънкаща, но това, което преживяхме с мъжа ми между 1,5 г и 5-тата година на дъщеря ни, беше много далече от щастие. Съжалявам, ако на някого му се струва брутално и неприемливо. Не че не е имало и щастливи моменти, когато сме се обнадеждавали, че ето, може и другояче да е, ще преживеем някак гадостите, само жива и здрава да е, но бяха точно това - моменти. Пък нека някой ми разправя, че майчинството било щастие основно. Ми хубу, радвам се за него ;)

Сега, да не излезе, че не си обичам детето. Обожавам я, но да се правя на луда и да твърдя как то цветя и рози, ми няма как. Жива и здрава да е, ще порастне, ще помъдрее, ще минат и тия периоди някой ден /ама надали ;)/, но дали ще мрънкам по тоя повод си е лично моя работа. Ако на някой не му харесва - моля, свободен е да не ме слуша/чете. Но да ми дава наклони и да ме квалифицира - няма да стане. Да върви да се прави на по-по-най там, където има кой да му се върже.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 14:35
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление. И после идва психологията, която ти казва, че ако сама и лично не извършиш всички тривиални слугинажи, като се почне с кърмене, смяна на памперси, бърсане, манджички и други щуротии, то връзката ти с детето ще пострада, никаква майка не си и изобщо защо си раждала. А имам усещането, че под натиска да изпълним всички тривиални задачи пропускаме нещо важно като майки- да предадем цивилизационни ценности. Ако са останали такива де...и ако не си мислим, че само с организация, логистика и хепи събития ще отгледаме хора, от които става нещо повече от чеп за зеле.

Аз лично чакам със затаен дъх щерката на Контесата да излекува рака, да стане космонавт, доктор на науките, археолог, принцеса, балерина и още 2-3 неща, но само като хобита...така де, с толкова родителска инвестиция, какъв е смисълът, ако накрая просто отгледаш поредния потребител, конформист и желе без оригинални мисли в главата...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 18 сеп 2017, 14:43
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление. И после идва психологията, която ти казва, че ако сама и лично не извършиш всички тривиални слугинажи, като се почне с кърмене, смяна на памперси, бърсане, манджички и други щуротии, то връзката ти с детето ще пострада, никаква майка не си и изобщо защо си раждала. А имам усещането, че под натиска да изпълним всички тривиални задачи пропускаме нещо важно като майки- да предадем цивилизационни ценности. Ако са останали такива де...и ако не си мислим, че само с организация, логистика и хепи събития ще отгледаме хора, от които става нещо повече от чеп за зеле.

С това съм на 1000% съгласна. От жените се очаква да бъдат свръх човеци и от постоянния натиск в тази посока, сами си поставяме безумни изисквания към самите себе си. Оттам се тръгва по спиралата. И аз я допуснах тази грешка, но в един момент се усетих някак и се спрях. Трудно ми беше и още ми е трудно, но като се научих да не се обвинявам, ми стана по-лесно за много неща. Затова и съм толкова много против това някой да размахва пръст и да порицава, пасивно-агресивно да се опитва да вмени вина, че щом не изпиташ щастие от всяка гадост, която ти се сервира, значи нещо не си по реда си. Защото това не помага, само повече вреди. Ама тия перфектните /приличат ми на Степфордски съпруги/ не го сгряват това, че не помагат, а вредят с поведението си.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пн, 18 сеп 2017, 14:43
Sixsens, говори ми, говори...
Ние сега сме в джаза с амока, нощния терор, психолозите и всичко, което описваш. Взех я в 12.00 от яслата, ревяща, умряла за сън. В къщи се тръшка, удря се по главата, хвърля играчки и какво ли още не до 14.10. Накрая просто припадна от умора.
Сега е 14.38. Ми не мога да заспя. А не съм спала. Снощи дрането беше от 23.30 до 01.00 и после от 05.00 до 06.00 пак. В 07.00 станахме за ясла.
Май ми трябва екзорсист...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в пн, 18 сеп 2017, 14:50
Имаше едно риалити навремето - Supernanny. Намерете го и гледайте как бавачката се справя с такива 'характери'.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 14:52
Тя бавачката се справя пред камерата, ама после дали има трайни резултати...да не говорим, че за да се справяш, трябва все пак да си във форма. А детският рев изтощава, дори да се правиш, че не чуваш. Изобщо, децата ни причиняват някои неща, които са забранени от Женевската Конвенция.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в пн, 18 сеп 2017, 14:55
Първо го гледай, после коментирай. Бавачката учи родителите, как да си възпитават децата, за да не продължава терора. Неглижирането не помага...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 14:59
Гледала съм го. Някои от случаите са много тежки- самотни майки, баща, който не вдига очи от телефона. Обаче какво правим, когато всичко е почти перфектно и пак детето се криви. Нали се сещате, че за последните 5% се изискват толкова усилия, колкото и за първите 95%. И аз имам едно лесно фрустриращо се и едно супер драматично дете- рев за грешния цвят чаша например. Ама преди да мога да реагирам с гушкане или каквото е там, тя вече е заредила и пуска плочата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 15:02
Значи просто не си му хванала цаката или то ти е хванало твоята. Понякога с малко помощ отстрани се постигат чудеса, стига да си готов да я приемеш, а не да се инатиш, че видиш ли просто така стоят нещата.

С очите си видях как от моето "неадекватно" дете, с малко корекция В МОЕТО поведение,  се променя към напълно "нормално". И точно щото тоя цирк съм го играла, смея толкова твърдо да съветвам и да се опитвам да дам акъл. Който иска да се замисли.

С малката разлика , че аз бях толкова овърпротектив, че детето беше неадекватно в развитието си, а аз бях решила , че е аутист и какво ли още не. Ама проблема си бях само и единствено аз. Водих го и по психолози и по невролози , които само констатираха отколение от развитието и казваха, да чакам. Накрая закар себе си и лъсна къде е "проблема:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 15:04
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление.
Не. Ползвали са ги аристократите, които са били не повече от 5% от населението.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 15:07
Хванала съм я, но както казах- за 95% от случаите. Понякога просто не може човек да внимава само в една картинка, аз си имам и други задачи, нали ти казах- не мога да съм 100% от времето си стабилизатор на настроения. Изтощавам се, чудя се сега какво му е, опитвам се да мисля 3 хода напред...и в крайна сметка умът ми е зает с опит за прогнозиране на поведението на нерационално създание, което е пълен абсурд.

А помощ отстрани имам- детска градина, таткото. Понякога просто трябва да НЕ гледаш детето.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 15:10
И аз съм го гледала предаването. Показваха изтървани деца и родители с проблеми. Тук става въпрос за друго, ама нали трябва да даваме акъл (непоискан).


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 18 сеп 2017, 15:11
Чета ви с голям интерес, въпреки че никак не се вписвам в темата. Ама съм си нахална и ще пиша пък :)

Аз направо ударих джакпота с моята дъщеря. Писала съм и преди, даже с някои от вас се засичаме по други теми. Та ще резюмирам:

-дъщерята беше супер кротко бебе и сега /на 5 навършени/ си е супер кротко и разбрано дете;
-колики не разбрахме какво е;
-вадене на зъби не усетихме;
-от тримесечна започна да спи по цяла нощ, а и преди това се събуждаше само да яде /АМ, о, какъв ужас!/ и заспиваше на минутата;
-от връщането от болницата вкъщи си спи сама в отделна стая, рев имаше инцидентно само една вечер за около час и така и не разбрахме от какво, беше на около годинка вече;
-не е злояда;
-не боледува често;
-тръшкане ли, какво е това явление?!?

Но. Въпреки всичко описано и гледането на почти дете-мечта, даже аз съм имала моменти, в които ми е идвало нагорно. И не нещо от самото дете, то си беше добричко, а просто самия факт, че има някой, който засега поне на 100% зависи от мен. Отговорността също не е за подценяване.

Сещам се веднага за Вермилион и колко отчаяно звучеше в темата с оплакванията. Дори и със сравнително сухото поднасяне на фактите в писмен вид си личеше, че е на ръба. Ами на нейно място сигурно щях да съм се гръмнала отдавна. Имам и приятелка на живо, която пише в темата, бая зор видя с нейното дете. Отлично мога да преценя и другата страна на майчинството, тази, трудната, защото съм я виждала няколко пъти при близки.

Ужасно се накефих на някои постове, които на 100% се покриват с моята гледна точка, примерно за вманичаването по кърменето или за 24/7 часовото отдаване на детето и обезличаването на родителя в негова полза. И това съм го виждала в реала. Радвам се, че има и нормални, практично разсъждаващи майки, така че се записвам да следя темата и ще ви чета все така с интерес.

П.П. Не бих повторила. Едно дете ми стига.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 15:14
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление.
Не. Ползвали са ги аристократите, които са били не повече от 5% от населението.
Не е вярно, доста по-масово е било, но зависи от период и държава.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в пн, 18 сеп 2017, 15:17
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление.
Не. Ползвали са ги аристократите, които са били не повече от 5% от населението.
А за да има някоя жена дойка, друга трябва да кърми две. И май никоя не се замисля за дойката. Всички го дават аристократично.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 15:19
HighSpeed, размечтах се като те чета и ти завидях, съвсем добронамерено го пиша  :hug:
Едва ли ще ме огрее с такова дете ама мечтите са безплатни...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 15:19
Дойката не е нужно да кърми две деца, а да си поддържа лактацията.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 15:20
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление.
Не. Ползвали са ги аристократите, които са били не повече от 5% от населението.
Не е вярно, доста по-масово е било, но зависи от период и държава.
Колко по-масово и къде? Ще ми бъде интересно да прочета подобно изследване.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 18 сеп 2017, 15:22
HighSpeed, размечтах се като те чета и ти завидях, съвсем добронамерено го пиша  :hug:
Едва ли ще ме огрее с такова дете ама мечтите са безплатни...

Очаквам да ми се върне тъпкано в пубертета или в училище, защото досега и в яслата и в градината проблеми не видяхме :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 15:23
Детето сигурно прилича на родителите си (благи и спокойни хора). Съдя по моите невротични калпазани 😈😈😈!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 15:25
Франция, 18 и 19 век. Не само аристокрацията, но и по-богатите, а и градското население. Дори е имало държавно бюро по дойките, което е субсидирало практиката- толкова е била разпространена, че тази институция е оцеляла и по време и след Революцията. Да не говорим за безкрайните споменавания в литературата.

В момента в Китай било престижно да имаш дойка.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в пн, 18 сеп 2017, 15:28
Дойката не е нужно да кърми две деца, а да си поддържа лактацията.
Не съм много съгласна. Непосредствено след раждането жената има коластра, която е най-полезна, после идва гъсто мляко и накрая една прозрачна и рядка течност.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 15:29
Децата, че приличат на родителите си, приличат. Мъжът ми е бил много кротко и послушно дете, свекърва ми не спира да го повтаря (явно за да се усетя, че инатите и тръшканиците на малката са по "моя вина" :smiley:  :smiling_imp:), но и аз след 2 години съм била много послушна, та чакам сега ПРОМЯНАТА хаха


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 15:31
HighSpeed, размечтах се като те чета и ти завидях, съвсем добронамерено го пиша  :hug:
Едва ли ще ме огрее с такова дете ама мечтите са безплатни...

Очаквам да ми се върне тъпкано в пубертета или в училище, защото досега и в яслата и в градината проблеми не видяхме :)

А, съвсем не е задължително да ти се връща. Даже противно на повечето твърдения, по мои наблюдения едно дете както си тръгне от съвсем малко, така си и остава (като характер). Нищо че на мен когато дъщеря ми се съдираше да реве като бебе ми обясняваха, че като порасне ще е много кротка. Ще видим де...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 15:32
Моята, въпреки че е още съвсем малка, също се държи различно в зависимост с кого е. Баща и и бабите я приспиват буквално за 5 минути, с мен скача по леглото и се смее, докато накрая не припадне за сън.
Ако откриеш каква точно е тази зависимост на поведението, може да успееш да си улесниш живота.
Именно.
Точно това писах и аз. Всичко давам за да си улесня живота и предполагам, че и другите майки са така.
Иначе тръшканиците са ми познати, но аз не се впечатлявам много от тях и просто ги игнорирам докато се успокои и види, че така само губи време за игра.  :flutter:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 15:33
Дойката не е нужно да кърми две деца, а да си поддържа лактацията.
Не съм много съгласна. Непосредствено след раждането жената има коластра, която е най-полезна, после идва гъсто мляко и накрая една прозрачна и рядка течност.
Няма такова нещо като прозрачни течности- ако имаш кърмаче, ще произвеждаш нормално зряло мляко. Няма да е коластра, но ще е по-добре от това детето да умре от глад, както в миналото съвсем често се е случвало.

А иначе във Франция практиката е продължила до Първата световна, но тогава вече е имало програми да прекратят пращането на децата в провинцията, а и на сцената се е появила компанията Нестле. И ако лактивистите разправят как преди е било кърмачески рай- не е било баш така. Ако нямаш пари да платиш на дойката...тя спира да кърми детето. Имало е над 30% смъртност при отглеждани в провинцията деца, дадени на дойки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 18 сеп 2017, 15:36
А, Лейди, в нашият случай далеч не е така. И аз и мъжът ми сме били ужасно ревливи. Аз имам операция от херния, като съм била на броени месеци, от напъване за рев. Ревяла съм от тъмно до тъмно и после пак.

Сигурно затова не се навивам за второ :) Сигурна съм, че тогава ще си платя с лихвите и за първото.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: помбер в пн, 18 сеп 2017, 15:38
Един от проблемите е, че някои задачи около майчинството в миналото са се смятали за супер маловажни, тривиални и е можело да се делегират без чувство за вина. Дойките в историята са били масово явление. И после идва психологията, която ти казва, че ако сама и лично не извършиш всички тривиални слугинажи, като се почне с кърмене, смяна на памперси, бърсане, манджички и други щуротии, то връзката ти с детето ще пострада, никаква майка не си и изобщо защо си раждала. А имам усещането, че под натиска да изпълним всички тривиални задачи пропускаме нещо важно като майки- да предадем цивилизационни ценности. Ако са останали такива де...и ако не си мислим, че само с организация, логистика и хепи събития ще отгледаме хора, от които става нещо повече от чеп за зеле.

С това съм на 1000% съгласна. От жените се очаква да бъдат свръх човеци и от постоянния натиск в тази посока, сами си поставяме безумни изисквания към самите себе си. Оттам се тръгва по спиралата. И аз я допуснах тази грешка, но в един момент се усетих някак и се спрях. Трудно ми беше и още ми е трудно, но като се научих да не се обвинявам, ми стана по-лесно за много неща. Затова и съм толкова много против това някой да размахва пръст и да порицава, пасивно-агресивно да се опитва да вмени вина, че щом не изпиташ щастие от всяка гадост, която ти се сервира, значи нещо не си по реда си. Защото това не помага, само повече вреди. Ама тия перфектните /приличат ми на Степфордски съпруги/ не го сгряват това, че не помагат, а вредят с поведението си.

Респект за мнението!
За съжаление има някакъв мазохистичен ли, не знам какъв, уклон у някой жени, че майката трябва да изтрие себе си и да говори за "бебинстване", да е 24/7 залепена/кърмеща/готвеща и захласната в бебето си. Най-лошото е, че очакват като си майка и ти да си в същата матрица, а ако не си, шок и ужас!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 18 сеп 2017, 15:40
Чета ви с голям интерес, въпреки че никак не се вписвам в темата. Ама съм си нахална и ще пиша пък :)

Аз направо ударих джакпота с моята дъщеря. Писала съм и преди, даже с някои от вас се засичаме по други теми. Та ще резюмирам:

-дъщерята беше супер кротко бебе и сега /на 5 навършени/ си е супер кротко и разбрано дете;
-колики не разбрахме какво е;
-вадене на зъби не усетихме;
-от тримесечна започна да спи по цяла нощ, а и преди това се събуждаше само да яде /АМ, о, какъв ужас!/ и заспиваше на минутата;
-от връщането от болницата вкъщи си спи сама в отделна стая, рев имаше инцидентно само една вечер за около час и така и не разбрахме от какво, беше на около годинка вече;
-не е злояда;
-не боледува често;
-тръшкане ли, какво е това явление?!?

Но. Въпреки всичко описано и гледането на почти дете-мечта, даже аз съм имала моменти, в които ми е идвало нагорно. И не нещо от самото дете, то си беше добричко, а просто самия факт, че има някой, който засега поне на 100% зависи от мен. Отговорността също не е за подценяване.

Сещам се веднага за Вермилион и колко отчаяно звучеше в темата с оплакванията. Дори и със сравнително сухото поднасяне на фактите в писмен вид си личеше, че е на ръба. Ами на нейно място сигурно щях да съм се гръмнала отдавна. Имам и приятелка на живо, която пише в темата, бая зор видя с нейното дете. Отлично мога да преценя и другата страна на майчинството, тази, трудната, защото съм я виждала няколко пъти при близки.

Ужасно се накефих на някои постове, които на 100% се покриват с моята гледна точка, примерно за вманичаването по кърменето или за 24/7 часовото отдаване на детето и обезличаването на родителя в негова полза. И това съм го виждала в реала. Радвам се, че има и нормални, практично разсъждаващи майки, така че се записвам да следя темата и ще ви чета все така с интерес.

П.П. Не бих повторила. Едно дете ми стига.
Хайспийд, благодаря, че го написа! :hug:
Толкова искрено и добре описано, че просто се зарадвах, че има майки като теб!
Можеше спокойно да си стоиш в ъгъла и да обясняваш колко си перфектна, а ти просто ни вдъхна (поне на мен, де) сили и кураж!
И за повторението съм на твоето мнение. Не знам защо, но някак си ми стана топло от поста ти.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 15:52
Децата, че приличат на родителите си, приличат. Мъжът ми е бил много кротко и послушно дете, свекърва ми не спира да го повтаря (явно за да се усетя, че инатите и тръшканиците на малката са по "моя вина" :smiley:  :smiling_imp:), но и аз след 2 години съм била много послушна, та чакам сега ПРОМЯНАТА хаха

А и моята свекърва ми ги разправя такива за мъжа ми, но аз ѝ нямам вяра. Не може пък само на мен да са се метнали двете деца, амаха!!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 15:53
Мамасита, стана ми интересно. Пусни ми заглавие, плс.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 15:53
+1


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 16:12
High, ела да те цункам душа! 😅
Аз съм постоянно на ръба. Звъняла съм на майка ми в истерия и крещях, че ако някой не ми помогне да поспя, ще видят всички крайности, за които не са и подозирали. Хлапето се тръшка и аз се тръшкам. Докато си пишех оплакванията, въпреки че в повечето случаи съм била тотално неадекватна само си повтарях - не драматизирай, ти не си лигра, не си пикла, без драма, а пиша и рева. Толкова съм уморена, че не знам къде се намирам е нормалното ми състояние. 24/7 съм на една изключително богата гама от брутален шум във всяка разновидност и височина, и това ми е зора(заедно с хроничното недоспиване).
А като ми кажат и, че сама съм си виновна (!#@*?), ми идва да му извия врата на този отсреща и да му причиня зловеща физическа болка.
Аз съм била кротка и спокойна до 2 годишна възраст. После камикадзе.
Към майка ми натрупах много отрицателни емоции и се държах наистина зле с нея, защото докато бях бременна не спираше да ми повтаря как съм щяла да видя чудовище. В същото време сама съм се оправяла с всичко и мъжа ми, когато е с нас от раждането насам. И сега като видя нагорно, ме залива една злоблива вълна. Аз лично мисля, че майчинството със сигурност не ме направи по-добър човек. 😆
Хлапето е невероятно сладко и будно, но има 1000дявола в очите. Потръпвам и направо получавам поническа атака от мисълта за бъдещето. Не знам, не знам.
 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 16:13
Мамасита, стана ми интересно. Пусни ми заглавие, плс.

А, не, няма да се излагам, историческата литература ми е непозната, може да изнамеря кофти източник. Но се сещам за този разказ (игнорирайте интернетското заглавие, трудно го намерих в електронен вариант):
http://pickup-project.net/forum/index.php?topic=6763.0;wap2 - сори за линка, голям майтап е да цитирам пикап форумите в темата за майките, ама какво да се прави. Между другото, оттам извират смешните мъжкарчета, които обясняват как стоят нещата.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 18 сеп 2017, 16:16
High, ела да те цункам душа! 😅
Аз съм постоянно на ръба. Звъняла съм на майка ми в истерия и крещях, че ако някой не ми помогне да поспя, ще видят всички крайности, за които не са и подозирали. Хлапето се тръшка и аз се тръшкам. Докато си пишех оплакванията, въпреки че в повечето случаи съм била тотално неадекватна само си повтарях - не драматизирай, ти не си лигра, не си пикла, без драма, а пиша и рева. Толкова съм уморена, че не знам къде се намирам е нормалното ми състояние. 24/7 съм на една изключително богата гама от брутален шум във всяка разновидност и височина, и това ми е зора(заедно с хроничното недоспиване).
А като ми кажат и, че сама съм си виновна (!#@*?), ми идва да му извия врата на този отсреща и да му причиня зловеща физическа болка.
Аз съм била кротка и спокойна до 2 годишна възраст. После камикадзе.
Към майка ми натрупах много отрицателни емоции и се държах наистина зле с нея, защото докато бях бременна не спираше да ми повтаря как съм щяла да видя чудовище. В същото време сама съм се оправяла с всичко и мъжа ми, когато е с нас от раждането насам. И сега като видя нагорно, ме залива една злоблива вълна. Аз лично мисля, че майчинството със сигурност не ме направи по-добър човек. 😆
Хлапето е невероятно сладко и будно, но има 1000дявола в очите. Потръпвам и направо получавам поническа атака от мисълта за бъдещето. Не знам, не знам.
 

Споко, Вермилиън ;)
Много ме разсмя с тея дяволи в очите :)
Аз се успокоявам, че ние с баща и ще я търпим само 18 години, една от които вече избутахме. Ами после горкия и мъж, цял живот ще има да се радва на благия и скорпионски нрав!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 18 сеп 2017, 16:18
Божичко, пък аз се оплаках преди 10 дена от кроткото си дете, с което висях 5 часа в спешното... Ако открия поста си, ще го покажа. Като чета тукашните мами, абе, момичета, вие сте герои, сериозно ви говоря. Тренирани сте като специалните части. Няма да забравя как дъщеря ми се захласна веднъж, остана без въздух и ми увисна като дроб в ръцете, а аз само дето не се проснах в несвяст на улицата от ужас за нея. Оня ден една приятелка ми каза - о, моята го прави редовно, вече съм свикнала. Искрено се впечатлих на здравите й нерви.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 16:21
Мамоууу, аз съм скорпион... 😂
От сега си мисля за девически пансион от 12 годишна възраст. 😆Те нашите пубертет не разбраха какво е, ама и аз от 13 им се разкарах от главите. Баща ми казва, че единствения зор с мен е бил, заради непрестанното боледуване. Била съм все болна, въпреки че съм кърмена 2 години. След като ми махнали сливиците всичко приключило.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 18 сеп 2017, 16:25
Sixsens, говори ми, говори...
Ние сега сме в джаза с амока, нощния терор, психолозите и всичко, което описваш. Взех я в 12.00 от яслата, ревяща, умряла за сън. В къщи се тръшка, удря се по главата, хвърля играчки и какво ли още не до 14.10. Накрая просто припадна от умора.
Сега е 14.38. Ми не мога да заспя. А не съм спала. Снощи дрането беше от 23.30 до 01.00 и после от 05.00 до 06.00 пак. В 07.00 станахме за ясла.
Май ми трябва екзорсист...

Ох, това за екзорсиста и аз съм си го мислела. И като ми кажеше някой, ама спи, докато тя спи. Ама как, бе? Как, като тя спеше 2 пъти по 40 минути..... Нощем не се дереше, признавам, мноооого рядко се е случвало да се събуди и да ревне. Нито колики имаше, нито зъби я мъчиха, а първия излезе на 4,5 месеца. До годинката беше спокойна нощем, събуждаше се само да яде, но понеже не можах да я кърмя, висях като зомби над кошарата с шишето. Лошото беше, че си примрънкваше насън, прискърцваше, а аз спях много леко и веднага се събуждаш, не можех да заспя спокойно и на вечер не ми се събираха не повече от 2 часа накуп да спя, без прекъсване и това си беше рядкост де. Една вечер засичах, събуждаше ме през 20 минути, без самата тя да се е събудила. Но това не беше чак такъв проблем. Ужасът започна, когато мина годинката, някъде на година и 3-4 месеца започнаха истериите. Направо не искам да си спомням......
Стискам ти палци бързо да премине през този период твоята, че като знам какво е.... ми се доревава. И никой, който не беше виждалс очите си за какво иде реч, не ми вярваше. Дори собствената ми майка, макар да не ми го казваше директно. По погледа й познавах. Толкова сама се чувствах, а посмеех ли да споделя някъде, малееееее..... Много зле се чувствах. Мислех, че нещо аз не съм наред. Не позволявай да стигнеш дотам, само това ще ти кажа, Кали! Ако някой ти обянсява как ти си проблема, защото нещо не реагираш както трябва или другата тъпотия - детето било огледало на твоето поведение /разбирай - ти се държиш нещо зле и то те копира, затова така истерясва/, да знаеш, че не е вярно! Не си виновна, просто това е особеност на детето, за която никой няма вина. И ти не си лоша майка, защото не можеш да издържаш на този психически тормоз. Защото да, детето ти да се държи по този начин е точно това - жесток психичски тормоз. Който не го е преживял, си няма идея какво е. Може само да се благодари, че няма понятие за какво говорим, съвсем честно го казвам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 18 сеп 2017, 16:26
Ето го, слагам го в скрит текст.

:
Ега ти скапания ден, който изкарах. В 10.00 ми звъннаха от градината и ми върнаха детето с болки в корема и неистов рев. Личната е в отпуска. Заместничката й е неоткриваема. Грабнах я и право в спешното. Покрай моята работа със сума доктори се познавам и в спешния детски, разбира се, се падна бивша редовна клиентка. Прати ни в лабораторията за кръв и урина, после на детски хирург за да елиминира вероятността за апандисит. Бодоха го горкото, то рева неистово. После един час я убеждавах да се изпикае в чашка. Не та не, нямало да го прави в чашка, не искала. И ми го заявява със съвсем сериозен, стоически израз на малката физиономийка, същият като на баща й. Крушата и дървото, знаете... Влизахме и излизахме в една гадна, миризлива тоалетна пет пъти. Може десет минути да не влезе никой вътре ама ние като влезем за нов опит и веднага се намират мераклии на зор, блъскат по вратата, че и направо влизат. Ключ, райбер, няма такива екстри. Накрая й казах да става от тоалетната чиния, че да седна аз и веднага се сети, че й се пикае. За две минути свърши всичко. Ако знаех отначало още... Отиваме в лабораторията с чашката, отвън има прозорче с надпис, че там се оставят чашките с бележката. Оставям чинно и сядаме да чакам. Детето вече се е сбъркало от рев, защото на всяка крачка го боли корема зверски, върви и реве. Заспива отгоре ми. Ония вътре половин час не взимат чашката, въпреки че два пъти им казвам. Накрая едната сестра ли беше, лаборантка ли я взе с израз на върховно благоволение. Да ви кажа, ако от мързел се мреше, тия там щяха да са натръшкани до една. Изследването на урината отне цифром и словом няма и десет минути. Хирургът беше бърз, отрече да е за него работата и се върнахме в спешния детски да ни видят събраните бумаги. Като теглих чертата сме изкарали в болницата пет часа. И това е спешен кабинет. Сега дребната спи по никое време, жал ми е да я будя. Ей сега като заспа успях да ям и да изпия едно кафе. Просто искам деня да свърши и да си легна ама като се знам каква съм, цяла нощ ще се събуждам на пресекулки да я наглеждам.

Такива са ми на мен "приключенията" с дъщерята и въпреки това бях на ръба на нервната криза. Истински респект изпитвам към споделените тук истории на момичета, които са нямали моя късмет с кротко дете. Знам, че на тяхно място щях вече да съм на хапчета.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 16:32
И аз с моята дъщеря съм ходела навсякъде от бебе.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 16:40
High, аз успявам да ям едва към 14:30, когато я приспя. Вечер преди 11 не заспива. Всеки ден е така. Докато мушна нещо, извадя пералнята и измия чиниите. Да си пусна поредно кафе и детето се събудило. Тя сама не си играе, постоянно трябва да я забавляваш и нали е опасно същество. За себе си и въобще.

То и аз я мъкна навсякъде, защото няма кой, но не ми се разказват ситуации. Какво значи не ми минават като се разврещи до синьо в банката и ме помолят да изляза, за да не пречим? Или обръща всичко в магазина, или 30 мин път с кола са 30 дни и опаковка лексотан? Да, да знам, че аз съм си виновна. 😉
Не мога да отида на преглед за гърдите от 3 седмици, едно че страшен зор за час(на частно) друго, че не мога да гарантирам да го спазя. Няма и кой да я гледа, докато съм вътре. Баща ми е пътувал 200км, за да вляза на преглед в друг случай. Сега пак се опитвам да се организирам, да видим кога.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 16:45
Вермилон, аз ходех винаги с количката,.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 18 сеп 2017, 16:50
Колкото и да се опитваш да не ти минават, идва един момент, в който си на ръба на психическото оцеляване и си готов на всичко, само и само да престане. Да млъкне, да кротяса и да чуеш тишината.... Даааа, знам, че е грешка, ама сме хора все пак, да не забравяме. При нас имаше и друг фактор. Баща й изобщо не можеше да се удържа и в много случаи е саботирал моите опити за възпитание. Неумишлено, разбира се, ама какво от това. Слаб му е ангелът и има склонност да залита към свръхпротективност. Викам му Мама Божка.... на моменти ми идва да го удуша с голи ръце. И не му увира главата, хем знае, че съм права, хем не може да прескочи себе си. Видеше ли я да реве и да се тръшка - бързаше да ходи да я успокоява или да угажда, само да спре. После започна да се опитва да избягва всячески тръшкания пак чрез угаждане. И намилах ли намилах, че това е грешка, ама той ми зейваше насреща, че иначе се била тръшкала, а той не издържал. Сякаш не знам аз, че трудно се издържа. Тя тръгна на ясла на 2г. и 2м., без никакъв проблем, но започна много често да боледува. Аз точно бях започнала нова работа, не се върнах на старата. Неговото работно време е на график и има доста почивни дни, поради което има възможноист да я гледа като е болна. Та така се оказа, че повечето време той я гледа и да, със съжаление казвам, че това доста навреди по отношение на инатите й, защото видя, че ноемерът минава, само трябва по-силно и продължително да се тръшка и истерясва, ако нещо не й се вържа. Все в един момент ще клекна и аз. Най-интересното е, че въпреки, че виждаше, че не й клякам и не става на нейното, не си взимаше поука. Абсолютно всеки път се пробва, дори сега, когато е почти на 7. И говорим, говорим, обяснявам и я питам, защо след като вижда, че не постига нищо добро, тъкмо напротив, защо продължава? Не знаела. Така й идвало и не можела да се спре. Ми чудно! От кой етаж да се метна, че да е сигурно?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 16:50
Да де и аз активно я уча, откакто е възможно, но на хлапето няма да ти казвам през къде му е за моите режими, планове и уроци.
Моето дете в количка полудяваше, та от 6м възраст сме без количка и с раница. Проходи на 12м сама и от 2м и в раница отказва. Тъкмо щях да купумам тодлър, добре, че не се бръкнах, че количката ми беше достатъчна. Само ходене, очите на 360° и превълтял родител. Да седи да си играе на пода... муахахахаха.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 17:36
Ох, добре че с моята не ми се налага да ходя никъде по банки, лекари и прочие, защото щеше да е шоу. Слава Богу мъжът ми може да излиза от работа за спешни (или планирани) ситуации и винаги той я гледа когато съм лекар / зъболекар.
А да си играе самичка 45 минути не мога даже да го сънувам! В най - добрите си и кротки периоди си играе сама 10 - 15 минути, но такива периоди са веднъж на няколко седмици, а понякога не се случват с месеци.
На едно място не може да седи, така че е абсурд да чакаме за нещо и тя да е в количката. Иначе ако е в движение още се вози, ама до кога ли?!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 17:37
Едва ли има смисъл за пореден път да обяснявам, че не във всички случаи на деца, които не могат да се занимават сами са виновни родителите, че не са ги "научили", а такива са децата. Който си е наумил, че не иска да разбере, няма да разбере и 200 пъти да се напише!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 18 сеп 2017, 17:39
Интересното е, че Контесата май е бдяла над всяко действие и бездействие, обаче сега нещо липсва вътрешна мотивация- явно детето е било добро само чрез дирижиране отвън, но не и да се сети защо трябва да прави нещо. На Контесата пък й липсва гъвкавост и иска пак всичко да става по калъп и по схема...изобщо, нещата започват да стават весели...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 17:45
Моето само трудно се занимава, напоследък започна.Между 2 и 3 са най -големи лепки, щото хем са хора, хем още не са се усетили съвсем самостоятелни и са зависими и като не могат да ти кажат какво им се връти в главите- реват и се дерат. Тогава слинга и и раницата играеше навсякъде и ме спасяваше. Никога не съм се чудила как да пусна прахосмукачка или да сготвя, като се налага все да я мъкна с мен. То човек ако сам не си го направи да му е лесно. До 2 години си беше кротко бебе, признавам, след това му дойде лудостта, като гледам не е нищо по -по различно

Сега денонощно вися в някакви сайтове а арт занимания и дейности, че да и измислям как сама да се забавлява, което пак е на границата да съм и аниматор и не е много самостоятелна дейност. Ама поне говори и паднаха истериите.

И моето е кърмено до 3ти месец, след това с шише, спеше със залепена кошара до спалнята с вдигната решетка, шишетата си ги нареждах приготвени до мен и с нагревател и дози. А е гъкнала, а съм бутнала шишето с минимално усилие.....мързелива съм и се щадя...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 17:46
Едва ли има смисъл за пореден път да обяснявам, че не във всички случаи на деца, които не могат да се занимават сами са виновни родителите, че не са ги "научили", а такива са децата.
Определено зависи от характера и наклонностите на детето. Синът ми винаги си е бил самодостатъчен. Дъщеря ми без аниматор не може да диша.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 17:58
...изобщо, нещата започват да стават весели...
Щом ти е весело си се смей!

Едва ли има смисъл за пореден път да обяснявам, че не във всички случаи на деца, които не могат да се занимават сами са виновни родителите, че не са ги "научили", а такива са децата.
Определено зависи от характера и наклонностите на детето. Синът ми винаги си е бил самодостатъчен. Дъщеря ми без аниматор не може да диша.
Научават се. Просто е по- бавно.

Вермилон, успех с яслата и работата!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 18:09
Понякога съм си мислила , че много искам да ми дадат за 2 часа едно такова "трудно" дете или "да ми се падне" едно такова, само за да се тествам и да проверя аз ли греша в преценката си или не  :roll: :roll: Допускам, че може да греша, ама за сега съм убедена в противното.

В обкръжението ми трудните деца някак не ми се струват трудни, ама майките ще кажат, това е защото си външен човек и с теб се държат "нормално" , което ме навежда пак на мисълта, че или аз не им се връзвам или те реагират според моето отношение. Нямала съм контакт за повече от 2-3 часа с такова дете и не мога да преценя.  newsm78

Моето не мога да го определя като трудно, макар като сравнявам да не прави кой знае какво по-различно или аз като майка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 18:14
Не знам Черри.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 18:15
Cherry^Blossom, ами щом толкова искаш пожелавам ти да ти се падне! После ела пак да си поговорим. Когато ти останат сили и време де...:blush:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 18:17
Чери Блосъм, готова си за свекърва, душко! Дано имаш момиче, че жална ѝ майка на снахата!!!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 18:18
Не знам Черри.
В практиката си имам над 350+ деца под 6 години и ми е ясно за какво става въпрос. Просто не е само до дете, а до организираност и подход. Виж тези над 7 не са ми специалност и те са ми леко мътни като концепция.

Как зависи от подхода на родителите дали детето им ще спи например? От новородено до 2 годишна вързаст, да кажем? Детето се буди, през деня спи малко, заспива трудно, видимо просто не му се спи. Вечер си ляга навреме, но нощем се буди. По 1 - 2 - 3 - 4 пъти. Ей така. 2 години. Или 3. Къде бъркат родителите и как да се "организираме и тренираме" да започне да спи като ангелче по 10 - 11 часа нощем?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 18:19
Чери Блосъм, готова си за свекърва, душко! Дано имаш момиче, че жална ѝ майка на снахата!!!

То и на дъщерята жална й майка. Аз ако тръгна да обяснявам на майка ми, че ми е трудно с детето и че ме побърква, а тя ми дрънка глупостите на Чери Блосъм, ще спра да й вдигам телефона и да контактувам с нея!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 18:21
Женско имам, аз наистина, готова съм да вдигна летвата и да се тествам.... :crazy:

Ако дъщеря ми ми каже, че и е трудно ще ида да и помогна, то е елементарно.  Ако пък се жалва, за да получи съвет, ще я посъветвам, дали тя ще чуе си е неин проблем....То понякога и опита учи. Пет пъти съм и казвала, че като слага най-малкото кубче отдолу кулата пада. Докато не тества  всичките варианти, не се убеди- иначе се жалваше, че пада кулата.....просто в един момент след като и казах я оставих сама да се убеди. Сега като строим кула, първа ме е "посъветвала" , че най-дебелото кубче е основата.....ако схващате аналогията.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 18:23
Нещо бъркаш набиването на канчето с даването на съвети...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 18:24
Когато се жалваш за нещо- очакваш някой да ти помогне със съвет обикновено, особено ако той се е справил в тази ситуация.  newsm78  

Очаквана реакция е или да му помогнеш чисто физически или да му дадеш съвет. Ако и това не помогне, просто го оставяш да открие сам топлата вода. Конкретно за децата в случая.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 18 сеп 2017, 18:30
Когато се жалваш за нещо- очакваш някой да ти помогне със съвет обикновено, особено ако той се е справил в тази ситуация.  newsm78  

Очаквана реакция е или да му помогнеш чисто физически или да му дадеш съвет. Ако и това не помогне, просто го оставяш да открие сам топлата вода. Конкретно за децата в случая.


Ами там е работата, че не си била в тази ситуация! Ти си гледала ТВОЕТО дете, не това на дъщеря си! А то може да е много различно от нейното. И това, което е проработило при твоето може да не работи при друго дете! Ти май отказваш да разбереш, че хората все пак са различни! Още от новородени.
И не винаги очаквам реална помощ. Понякога искам просто някой да ме изслуша. В моменти, в които съм изпушвала тотално съм звъняла на майка ми ей така, да си изкажа болката и съм искала всичко друго, но не и критика и обяснения, че сама съм си виновна!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 18 сеп 2017, 18:32
Чери Блосъм, готова си за свекърва, душко! Дано имаш момиче, че жална ѝ майка на снахата!!!
А зетя кучета го яли.  :mrgreen:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 18:36
Barefoot Kontesa, това пък какво беше? Детето ми не ходи на ясла и не планирам да ходи. Иначе благодаря.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 18 сеп 2017, 18:39
Само да ми падне зетя  :mrgreen: :mrgreen: жална му майка верно. Мъжът оцеля някак , корав излезе!

Ако дъщеря ми не ходеше по забавачници или градина, сигурно и аз щях да съм на някакви хапчета сега като се замисля  :thinking: :thinking:  От един момент нататък, просто си трябва, за доброто на всички.

Отделно я водя по гори, плажове и детски центрове - да врещи, търкаля се, скача и дивее, че иначе ....и няма дъжд, няма пек е навън пред блока, пак със същата цел.  2 дена да остане вкъщи и работата загрубява.

Не знам дали някой проследи драмата ми с градината, но я избутах в по-горна група, само защото малките не ги извеждаха. На 10тият ден започна да истерясва и да си гризе шишето.  :peace:

Сега се оглеждам и за някакъв спорт..


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 18:41
Да, бе Чери, само твоето ходи. Нашите си ги държим затворени.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 18 сеп 2017, 19:17
Barefoot Kontesa, това пък какво беше? Детето ми не ходи на ясла и не планирам да ходи. Иначе благодаря.

Олеле, извинявай! Някъде май бях чела, че тръгваш на работа. Но може и да съм се объркала.
Когато се жалваш за нещо- очакваш някой да ти помогне със съвет обикновено, особено ако той се е справил в тази ситуация.  newsm78   

Очаквана реакция е или да му помогнеш чисто физически или да му дадеш съвет. Ако и това не помогне, просто го оставяш да открие сам топлата вода. Конкретно за децата в случая.

Съгласна.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пн, 18 сеп 2017, 19:18
Иначе тръшканиците са ми познати, но аз не се впечатлявам много от тях и просто ги игнорирам докато се успокои и види, че така само губи време за игра.  :flutter:
Мхм. Като не повръща на фонтан, не се самонаранява, не губи съзнание от рев и тръшкане, и аз така правя...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 18 сеп 2017, 19:22
Аз дори работя от два месеца вече, но предвид характера на работата не ми се налага да тръгвам никъде(поне за сега), та едновременно със същата си гледам и детето. Взехме окончателно решение, че на ясла няма да ходи, а нататък дали детегледачка или градина ще видим според ситуацията.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пн, 18 сеп 2017, 19:24
Иначе тръшканиците са ми познати, но аз не се впечатлявам много от тях и просто ги игнорирам докато се успокои и види, че така само губи време за игра.  :flutter:
Мхм. Като не повръща на фонтан, не се самонаранява, не губи съзнание от рев и тръшкане, и аз така правя...

Нали? Аз ако съм на теб ще си водя записки от тази тема. Аз си водя, само че за затова какво не трябва да правя и засега дебело съм подчертала ДА НЕ ДАВАМ НЕПОИСКАНИ СЪВЕТИ НА НЕРАЖДАЛИ ПРИЯТЕЛКИ!!!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 18 сеп 2017, 21:35
Казах ли ви, че ви обичам? :cupid:
Четох ви днес, нямах време да пиша.
sixsens, добре дошла. Това, което пишеш ми е толкова познато! Съгласна съм с всеки 1 ред, написан от теб.
Има някои хора които не знам защо пишат в темата. Нищо не казват освен да се похвалят. Ми радвам се! Похвалете се тук, че в темата на супермайките не сте интересни. На мен ми се случи веднъж да се оплача в темата за родителството и веднага ми обясниха, че голяма работа някакво си дете се тръшкало, пък някои имали по 3 и т.н. знаете... И колко не съм добре и как имам нужда от помощ (разбирай психиатрична). Да не кажа, че някои от супермамчетата от тази тема пишат и тук, но не смеят да опонират. Чудя се защо тук си траят, защо и тук не ни обяснят колко не сме добре. Или просто ще се настройваме накъдето духа вятъра, само темата да върви. Изобщо не визирам Чери блосъм или Контесата - те поне си казват. Както и да е.
 
Благодарение на тази тема напълно осъзнах, че не съм нито луда, нито психично болна, нито просто едно мрънкало. Най-много от бебешкия период на детето съжалявам за споделянето на мислите и чувствата си в отчетната ни тема. Такова неразбиране, каквото получих там, никъде не ми се е случвало. (Обещала съм си, ако случайно пак забременея, никога да не пиша в отчетна тема!)  Ми то не бяха едни супермайки захласнати по бебетата си. Млякото им с литри, нон стоп кърмят, нон стоп с бебето, не спят, не ядат, на ръба на силите и същевременно на ръба на щастието. Само охкат и ахкат как това им е най-хубавия период в живота. И като попитам "Добре де, как може да сте толкова щастливи, единствено и само щастливи? Не сте ли на ръба понякога?", а те ме гледат като извънземно и почва шушукането. И ако съм казала, че съм дала детето на нашите да се видя с някоя приятелка и веднага - "Ауууу, ма как така? Аз никога не бих си дала бебето, та то е част от мен. Как така можеш да се отделяш от бебето си???" И т.н. Чувствах се като престъпник! В такива моменти казвах, че не е ничия работа на кого съм си оставила бебето и че ако ще и да съм лоша майка, не ме вълнува тяхното мнение. И естествено, не стига, че съм лоша майка, която си зарязва бебето, ами заядлива и невъзпитана! Освен това ни се вменяваше ужасна вина относно кърменето. Там само няколко момичета не кърмеха и като на някоя започнеше да й спира кърмата, наставаха страшни драми! Думите "адаптирано мляко" вървяха заедно с "отрова".
После разбрах, че и други майки от отчетната са се чувствали като мен. Но просто са се страхували да споделят какво чувстват, за да не бъдат порицани и набедени за лоши майки. След като един ден си казах какво ми е на душата и се махнах от там, започнах да получавам много лични съобщения от същите тези "лоши" майки и да осъзнавам, че не съм сама. Някои от тези майки бяха с второ дете, други после родиха второ с ясното съзнание какво ги чака. Трети, като мен, казаха "не мога повече това да го преживея" и така...

Относно това, което обсъждахте за кротките деца, аз имам колежка чието дете е било като ангелче до 7 клас и всички им завиждали за доброто момиче. И изведнъж, като станала в пубертета, им казала, че те няма вече да й казват какво да прави в тоя живот, махнала се от училище, бягала от вкъщи и ... изобщо големи проблеми са имали. Накрая са се наместили нещата, завършила е все пак гимназия и даже е студентка. Но не мислете, че кротките и добри деца винаги са лесни. Понякога те толкова таят някакъв гняв в себе си, че в най-неочаквания момент ги избива нанякъде.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 18 сеп 2017, 22:01
Каква е тази тема за родителството?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stronger and Happy в вт, 19 сеп 2017, 07:51
Ох, момичета  :hug: :hug: :hug: като ви чета и се връщам назад във времето направо... Аз писах и преди, но и сега пак ще кажа-моето магаре беше така от първият месец до 4,5 г. То не бяха колики, зъби, болести, трудно проговаряне, тантруми, нощни кошмари и какво ли още не. :ooooh: :ooooh: :ooooh:Сега малко се поочовечи уж, а аз за сефте мога да седна на пейка като "норманите майки", а не да бягам до него като кон. Отделно мен ме спасява ТВ и таблетът-пък нека да съм лоша майка! За съжаление като излезем семейно още разиграва циркове, но това е защото ММ всичко му позволява както ММ на sixence. :xarms:
Иначе се сещам за една "перфектна майка" моя позната-тя така имаше момиченце от типа на Чери и Контесата и всичко можеше, с всичко се справяше. Тъй ама роди момченце, коренно различно от послушното ѝ момиченце и като гледам съвсем изчезна от фейса, където постваше снимки на перфектния си живот. :35: :35: :35:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в вт, 19 сеп 2017, 08:06
В отчетната тема ми бяха казали да оставя детето в социален дом щом толкова не се оправям и ми е трудно?!?! Не съм и отваряла повече...
Иначе аз съм била прекрасно, кротко и послушно бебе и дете, та очаквах и моето да е такова, но се оказва, че просто си трябва усилия да го пречупиш. Майка ми казва, че като съм била будна вниманието й е било 100% за мен и се е стараела средата около мен да е възможно най-спокойна, да имам точен режим и да няма свръх натоварващи емиционално ситуации. А след това(1.5-3г) е трябвало твърдо да покаже кой е шефа, за да няма тръшкане и мрънкане.... Нямам идея до колко тези й способи са разковничето или самото дете, но се е справила макар че е била на 20.
Аз си признавам, че съм супер истеричка и нямам грам търпение за нищо, което доста допринася за кофти ситуациите с детето, но пък и в последната седмица съм се карала за качването по дивана около 1000 пъти и файда няма...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в вт, 19 сеп 2017, 08:37
А защо не му даваш да се качва на дивана?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 08:59
Колкото повече се опитваш да пречупиш едно 3 годишно, толкова по за психиатрия ще си. Не е нужно да ги пречупваш, а първо да го  разбереш от позицията на възрастта му и възможностите и след това да му сложиш граници, но това не означава да го пречупиш, а да му позволиш до толкова да "полудява" и изследва света, до колкото е поносимо, полезно и здравословно за възрастта му и мааалко по малко да го вкараш в социалните норми. От раз няма как да стане.

Това да скача в локви, да маже с бои и т.н.....си е нормално.И за да мога да покажа с пример къде е разликата да го пречупиш и да му сложиш поносими за възрастта граници- дъщеря ми, като всяко едно 3 годишно, обожава да маже с бои и да рисува по стени/че кое ли не обича/.....няма как да избегна намацаните стени на тази възраст, ще да съм голяма късметлийки, ама не съм- ОБАЧЕ имаме договорка- маже само в нейната стая и никъде другаде. По 50000 пъти се повтаря едно и също- бои, лепенки, пластелин и подобни чудесии, само в детската. Резултат- да стените са изрисувани, има лепенки навсякъде, пластелин включително, ама само в нейното си пространство. Трябва да му хванеш цаката на детето, а не то твоята, щото тогава се получават подобни ефекти.  :peace:  

И да, все пак понякога натрупва повече точки от мен, особено като съм изморена психически  :crazy: :crazy: Веднага ме усеща да ме изработи.

Най-сложно е с 2 годишните, защото са любопитни, а рядко са напълно вербални, тогава си иска повече занимание и разнасяне и така да си нагласиш ежедневието, че да не страдаш много от вечната лепка. Има си начини, ежедневно благославям момичетата в моята отчетна , че ме "светнаха" за някои номера- като това съм слинга, захранване водене от бебето и т.н. И то основно момичетата с опит и 2-3 деца, които не ме оставиха да открия топлата вода. Винаги съм гледала как максимално на улесня живота ми на майка, защото промяната е достатъчно тежка, че и аз да си усложнявам положението. Разни дребни хитринки винаги се намират за всяка ситуация.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 09:15
С какво по-точно ти улеснява положение ЗВБ? С десеторно допълнително чистене и вечно гладно бебе? За мен си беше живо мъчение, например.
Повтори многократно слинга, но темата за носилките не се изчерпва единствено с него. Моята носилка се оказа ерго раницата и пак не са малко моментите, в които просто не съм имала енергия да нося. Помагала ми е много, че как не с бебе, което не иска в количка буквално от родилното, но като си смачкан парцал как се носи с часове и особено по-едро дете, не можещо да стои на едно място и 5мин, каквото е моето?
Иначе да, детето трябва да бъде дете и аз лично не само, че не забранявам естествени неща в развитието, но гледам дори да ги насърчавам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 09:19
ЗВБ и слинга не са хитринки, все едно пюретата и бебешката количка да са. Въпрос на преценка на майката и желание на бебето е дали ще се използват. Дай някой съвет за спане без събуждане, ще ми е от полза след поредната тежка нощ ☕☕☕?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 19 сеп 2017, 09:23
Не знам Черри.
В практиката си имам над 350+ деца под 6 години и ми е ясно за какво става въпрос. Просто не е само до дете, а до организираност и подход. Виж тези над 7 не са ми специалност и те са ми леко мътни като концепция.

Как зависи от подхода на родителите дали детето им ще спи например? От новородено до 2 годишна вързаст, да кажем? Детето се буди, през деня спи малко, заспива трудно, видимо просто не му се спи. Вечер си ляга навреме, но нощем се буди. По 1 - 2 - 3 - 4 пъти. Ей така. 2 години. Или 3. Къде бъркат родителите и как да се "организираме и тренираме" да започне да спи като ангелче по 10 - 11 часа нощем?


Barefoot Kontesa, не ми отговори на въпроса. :whistle:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:24
ЗВБ ми помогна с това, че не му се молих като икона на всяка хапка- колкото толкова, когато-тогава. В резултат, детето не изпадаше в истерия при времето за хранене и вида на лъжицата. Да захранва се по-бавно, ама както казва майка ми- няма непроял човек....тъй , че когато-тогава. Дохранвах си с мляко, че да не умре от глад. Чистенето също си има цака- подходящ стол и найлон, и не съм го измислила аз.

И раница имам  и слинг, раницата влезна в употреба при по-голямо дете и на мен ми беше по-удобна за това така натъртвам. Носила съм я до 3 годишна в раницата. Беше само илюстрация, за конкретна "трудна" ситуация. Когато ми е било трудно, съм се опитвала винаги да намирам съвет от някой на който също му е било трудно и е намерил решение, не да си мрънкам само колко ми е трудно. Както и когато ми стана наистина трудно и не стана само с между родителска подкрепа си потърсих професионална. За това толкова се чудя каква е ползата просто да си мрънка човек.

Подозирам , че просто не е чак тооолкова трудно и е само за спорта да се мрънка  :whistle:  Ама щото нали всичко се знае, как така да се приеме и пробва чужд съвет и то от опитен човек......егати унижението. А има и в "групата" жена с опит с възпитанието на децата, ама по-важното е да кажем как ние всичко си знаем и просто така стоят нещата.

От новородено до 2 спеше залепено за нас или при нас, резултата беше- спокоен сън и да не се размотавам аз като сомнамбул като има проблем. Когато се появиха нощните терори пак потърсих помощ и начин да се справя със ситуацията, а не да полудявам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 19 сеп 2017, 09:27
ЗВБ и слинга не са хитринки, все едно пюретата и бебешката количка да са. Въпрос на преценка на майката и желание на бебето е дали ще се използват. Дай някой съвет за спане без събуждане, ще ми е от полза след поредната тежка нощ ☕☕☕?

Тъкмо и аз вчера исках съвет от Barefoot Kontesa за същото, но както се вижда тя не отговаря. Защо ли?  :thinking:

А, да, сигурно защото както каза Сирен всичките безброй бебета, които е отгледала и "тренирала" са й ги носили сутрин след като тя сладко си е поспала цяла нощ и е пила кафенце, а после в определен час работния й ден е свършвал, за разлика от този на майката. Дали ако 2 - 3 години не спи всяка нощ ще бъде на другия ден пак така свежа и ентусиазирана и заредена със сили да "тренира и дресира" бебета?
Няма и да разберем явно...нищо чудно  8)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 09:29
Чери, за разлика от теб имам две деца и мога да направя някава разлика в отглеждането им. Имам слинг и раница и по ЗВБ съм захранвала и с пюрета. Нищо от изброените не е панацея и решение на трудности, свързани със захранването, приспиването и рева. Действа се според ситуацията и детето. Мрънкам колкото ми душа иска, темата е за това, а съвети и акъли имам откъде да почерпя при нужда. Без нужда съм в момента, мерси. Най-малкото с повече опит от теб съм.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:30
Вземете го да спи при вас  :peace:

И ако не усещаш количката или слинга за "хитринка" остави ги в гаража за 1 седмица и се справи без тях или да переш на ръка, щото нали- не е хитринка, а само предмет.

Лейди, ама това не пречи да пробваш, наред и да му търсиш начина на детето, няма начин да няма начин, стига да не е болно детенцето.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 09:32
Ти обаче не разбра, че темата Е за мрънкане. 😆
На мин не е имало кой да ми гледа пищящото бебе да постилам найлони, но може би забравяш, че трябва и да къпеш бебе след всяко хранене. Поне моето се докарваше до това положение. Виж не съм се сетила да я опаковам в пълно бойно за обяд. 😉
Предвид, че детето ми до 12м беше без заместено хранене, дали ми е било проблем бавното захранване?
А ако детето иска да ходи, беснее и тича постоянно и в раницата врещи и се гъне непрекъсното, ще носиш ли до 3 години?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:34
Има начин да не остане омазано и да и аз имах проблем с това и ме научиха с времето как да ми е лесно и не толкова омазано.  

Децата се възпитават да бъдат носени, всички пищят и се гънат в началото, ако не са носени от бебета регулярно.И на това ме научиха и съм го виждала този същият въпрос 10000000 пъти в групите за носене и отговорът и резултата съветите винаги е един и същ- или му теглиш м....та и не се пробваш и продължаваш по старому или с времето по малко привикваш детето и то се научава. Това, ако е по-голямо дете. Бебетата не врещят и няма как да се вият, те си свикват просто. 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в вт, 19 сеп 2017, 09:35
Вземете го да спи при вас  :peace:
Мхм, взехме я. Вярно, тя спи една идея повече. Ние не.
Незаменимо е да те изритат в корема, докато спиш, да налага баща си по гърба и да вика "маха, маха", да се катери да спи отгоре ти и т.н.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 09:35
Чери, вече с глас се смея. Че той няма кошара моя син, спи при мен на спалнята от ден първи. Ама вярвай си, че имаш нещо да ми кажеш...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:37
Ми тогава има нещо друго да го тормози- търси и разбери причината и ще му намериш решението.

Кали, ако искаш съвет и аз как постъпих, намерих кошара на височината на леглото ми и я залепих с вдигната решетка, така хем беше при нас , хем не точно. До към 2 години така откарахме. Ако искаш пробвай, с най-добри чувства и пожелания ти предлагам моят опит , дано сработи  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 09:37
И аз истински се забавлявам. Дегето ми се носеше без проблеми от 6 до 12-13м, но след това стана невъзможно, и?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:40
Най-вероятно е проходило. Моето го пуснах просто да ходи колкото си иска и я разхождах с часове. После пак се даде да бъде носена, а сега ме умолява за това....ама, късно е.  newsm78

И не е нужно да ме "изпитвате", щото не съм аз първоизточника. Било ми е трудно, намерила съм цаката на детето. Всяко дете си е различно, но опит достатъчно има, майки и хитрини - колкото щеш.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 09:40
Тормозят го 1000 неща - зъби, глад, неузряла нервна система, жажда, самота. Бебешки му работи. Решението е израстване, седиш и чакаш.

Аз още ползвам раницата за кратки разстояния. Полезна беше, макар че не съм ѝ голям фен, че бебето тежи, а имам разширени вени и болят.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в вт, 19 сеп 2017, 09:41
Абе вие не разбрахте ли, че трябва да си закарате буйните деца при Чери за седмица-две и след това ще ви ги върнат като новички.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:45
Аз казах, че искам да се тествам. Явно момченацата са едно ниво по-нагоре. Дано да има някое да ме победи.....чакам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 09:49
Абе вие не разбрахте ли, че трябва да си закарате буйните деца при Чери за седмица-две и след това ще ви ги върнат като новички.
Ами аз почти се навих.😆
Подозирам, че Черито пропуска някои подробносги, защото аз разходкиге с часове съм имала възможност да ги правя, когато има кой да свърши всичко останало, или има още някой с мен да седна да 10мин, понеже разходките все още са истинско изтезание, предвид, че спя по не повече от 4-5 часа за денонощие и през другото време съм на бойното поле.
Пп
Хайде бе, Чери, вярно ли е проходило. Мерси, че ми каза. 😂


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 09:52
Е моето проходи доста по-късно , за това, но е ефекта е все един и същ, ходят и щъкат до откат и дават отпор на всеки опит да бъдат укротени, тогава приключихме и с количката ние- никакъв шанс...

Бащата готвеше и чистеше, а когато не можеше просто никой не го правеше.  newsm78


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 09:53
Решението на проблема със спането го заложих още в третата седмица. Близнаците спяха следобяд непробудно и правеха по-голяма интервал за храненето. Разбрах, че за тях това е нощ. Не им позволявайте да се изпиват привечер и не се мъчех да ги приспивам. Около 7-8 вечерта ги отавях поплачат и после, като се изморят до сутринта се будеха само за бозаене и заспивай, докато ядат. Тогава разбраха, какво е ден и какво е нощ.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 19 сеп 2017, 09:55
Опитът със слинга е следният: първият синковец го хареса, приятно му беше да му е тясно и задушничко. Другите две въобще не уважиха инсталацията, не им хареса.

Захранването- вече нямам спомени. Става все по-лесно всеки път. Не, не съм ги оставяла да ядат сами супи и манджи, но всичко що е сухо, на парченца и се хваща с ръка го ядяха. Плескането е на ниво, но имам абонамент за домакинска хартия. Не тъпча, не държа на час, в някои случаи ги чакам хубавичко да изгладнеят. Но също така знам, че до една възраст не могат да седнат и да се нахранят наведнъж. Със сина ми съм сервирала храненията на три етапа- хапва нещо, сляга му се в стомаха, после още и така. Не съм тъпкала цялото количество на едно сядане. Сега на малките им оставям храна на подноси на един нисък плот и сами се оправят. Е, правят трохички, но е по-добре от това да ги гоня с лъжица.

И да, в някои сутрини се събуждам със задника нагоре, не ми е ден, въобще не съм всеотдайна и ангажирана. В тия дни си наваксвам с гледането на Спондж Боб.

И въпреки това гледане, синът ми е голям стабиляга в момента, че и музикално схватлив се оказа, а си мислех, че няма да стане заварката с пианото. Хвал! Като стана на 7, направо ми просветна. Сега, предизвикателството е, че наистина не можеш да му планираш деня- трябва наново да седнеш и да се научиш кое пасва на детето и кои ангажименти са толкова досадни и тегави за всички, че е по-добре да се намалят до минимум. Сега му се е паднало да се шматка и да експериментира- и си спомням, че и за мен, и за брат ми най-големите успехи идват точно от това, с което сме се занимавали с мерак, а не от това, дето е учено под строй. Намигване към Контесата:)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в вт, 19 сеп 2017, 09:58
Чери, ти явно наистина не разбираш, че детето, на което "можеш да хванеш цаката", си е жив късмет и не винаги има общо с уменията на родителя.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в вт, 19 сеп 2017, 09:59
На мен тази тема ми се струва много по-човешка и искрена от повечето неща, които съм чел. И като виждам всичко, което родителите правят за децата си - всяко едно такова споделяне на трудности е по-смислено от клишетата за осмислянето на живота, за щастието, обичта и т.н. Кой би правил всичко това, ако не си обича безкрайно детето?

Ужасно ме беше (а и още ме е) страх да не ни се роди дете с някакъв по-сериозен проблем - по-тежък аутизъм, забавяне в развитието, по-сериозни здравословни проблеми и т.н. Просто не съм сигурен дали бихме могли да се справим, да го обгрижваме, да го обичаме достатъчно. Сега си давам сметка от тази тема, че ме е страх и от напълно нормално детенце с "характер". Понякога пиша във форума, че детенцето ни е буйно, неудържимо - наистина навън тича повече и се дърпа повече от почти всички други деца около нас. Но това ни е донякъде като ритуал при разходките - на практика чак сега си давам сметка с колко благ и добър характер е, какъв късмет е, че спинка по цяла нощ, много рядко реве и като реве - поне до момента е за рационални неща... Направо не ми се мисли какво бих правил, ако следващото ни дете е ревливо момче с диви тантруми от по половин час, което не иска по цяла нощ да спи... Но сега ще имам някаква поне частична и "предварителна" готовност и че е възможно подобно нещо, макар че естествено няма как да знам дали ще се справим, ако се случи.

Жалко, че няма повече теми като тази, където родителите да могат да обменят повече истински опит, а не неискрени превземки или менторски съвети, които ми звучат като стилизирана рецепта за готвене, която ако умееш да готвиш, сигурно ще приложиш със солидна доза собствени знания и импровизации, но ако тепърва се учиш - ще объркаш поне половината неща.

Иначе има един лаф - ситият на гладния не вярва... Явно така е и с трудностите при отглеждането на децата, като естествено различните хора имат различни типове трудности и взаимно не си вярват за нещата, които не са им се случвали лично на тях :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 10:18
Решението на проблема със спането го заложих още в третата седмица. Близнаците спяха следобяд непробудно и правеха по-голяма интервал за храненето. Разбрах, че за тях това е нощ. Не им позволявайте да се изпиват привечер и не се мъчех да ги приспивам. Около 7-8 вечерта ги отавях поплачат и после, като се изморят до сутринта се будеха само за бозаене и заспивай, докато ядат. Тогава разбраха, какво е ден и какво е нощ.

Не е там проблема, но явно и ти не си го изживяла и не знаш изобщо за какво иде реч.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 10:21
Чери, ти мазохист ли си, какво? Защо толкова ти харесва да ни опонираш в тази тема? Темата е за мрънкане. Теми за съвети има други. Говориш точно като типична "перфектна бгмама". Не се обиждай, ама е адски дразнещо. Все измисляте някакви "решения", дето за нищо не стават.
Направи ми впечатление, че каза "бащата готви и чисти, аз разхождам детето по цял ден". А какво правим, ако бащата по цял ден е на работа, а вечер се прибира и сяда да си чете книга. Майката готви, чисти и по цял ден разхожда дете (и то не послушно, като твоето, ами такова, което те побърква). Събота и неделя също! А ако майката има здравословен проблем и има дни, в които й е трудно да стане от леглото, ама няма как - детето си иска своето! А и къщата си иска своето! Много ви е лесно така с баща, който върши всичко, здравето е ОК и само да си разхождате детето.
За ЗВБ за мен не беше никакво улеснение. Детето ми беше супер лакомо и вечно ревеше за още. Понеже ми набиваха канчето с това ЗВБ, аз пробвах веднъж, ама той така се задави, че акъла си изкарах! И реших, че не е за нас. Не само не е улеснение, но ми беше и затруднение. С бурканчетата поне си измервах колко е изял и после колко АМ да дам за дохранване. ЗВБ би било по-лесно за кърмещи майки.
За носенето - ОК, купих раница и носих, но детето беше едричко и още на половин година беше тежък колкото на 1. На годинка тежеше 14 кг и почна много да ме боли кръста. Така че горе-долу до тогава съм носила.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 10:22
Отглеждам близнаци и виждам, че всяко е с различен характер. Независимо, че са поставени в еднакви условия, ту единия ту другия ми късат нервите. Ситуацията се усложнява още повече от ревността между тях. Едното може да си е било спокойно, но обърна ли внимание на другото, започва да прави номера. В много редките случаи, когато едното се успи, а другото е будно се чувствам, като на почивка.
Ужасявам се при мисълта за тризнаци. А най-страшно ми се вижда гледането на дете със сериозно заболяване.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в вт, 19 сеп 2017, 10:25
Абе, Чери, ти не разбра ли, че ние тук не сме малоумни и всички твои гениални идеи да пробвани и не са дали резултат, та си мрънкаме на воля???
Като спи до нас бебето, та какво?? По цяла нощ ме скубе и рита, верно, че тя спи, ама аз и мъжът ми сме тотална щета.
Раница имам, ама кво от тва. Да, по- добре е от количката, ама като не е на кеф и там се гъне като червей и надава вой до небесата.
При мен само яденето е повече от добре.
Айде стига с тея общовалидни панацеи, че не наду главите. Радвай се, че си имала добро бебе и не остави нас да си мрънкаме. Аман вече.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 19 сеп 2017, 10:27
Чери, няма универсална рецепта за гледане на всяко дете.

Моята спи с мен от както се е родила, това не и пречи да се буди нощем, слава богу за кратко, за това и за сън не се оплаквам.
Но ми скъсва нервите втора седмица, когато реши че по време на вечеря ще седи на масата от горе. Прилагаме какво ли не за да я от учим, но всяка вечер са истерии.
Правила ми жестоки истерии заради това че си тръгваме от детската площадка. Не съм си ги слагала на сърце, защото слава богу са рядко, но виждам как овнешкият и инат разцъфва с времето :)

Не е нужно да поучаваме хората как да си гледат децата, не си им в къщата, не си в тяхните обувки и не е необходимо да четем лекции след всеки пост.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 10:31
Е туй моето дете ще да е компютър с предварително избран и инсталиран софтуер и желязна антивирусна :grinning: Как пък веднъж не се бъгна се чудя, а после като кажа, че съм родила перфектното дете никой не ми вярва :sunglasses:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 10:37
Гледай да не му начукваш канчето и на него като на нас, че ще му увредиш перфектния софтуер!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 10:38
А прибирането от площадката ми е най-колемия кошмар, особено ако сме взели и тротинетки. Когато мога викам каката да ми помогне, но тя вечер излиза с тийновете и не е налична. Понякога изчаквам приятелките с пораснали деца да се прибираме заедно. Случвало ми се е обаче да ги нося двамата и торбата с тротинетките и нея. По тази причина излизам само на площадката зад блока. Често оставам дори без хляб, защото ходенето до магазина е кошмар.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 10:40
Ние сами я провокираме да пише, като й обръщаме прекалено много внимание. Аз преставам, вие си решавайте....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 19 сеп 2017, 10:40
Гледай да не му начукваш канчето и на него като на нас, че ще му увредиш перфектния софтуер!

 :35: точно


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в вт, 19 сеп 2017, 10:42
Е туй моето дете ще да е компютър с предварително избран и инсталиран софтуер и желязна антивирусна :grinning: Как пък веднъж не се бъгна се чудя, а после като кажа, че съм родила перфектното дете никой не ми вярва :sunglasses:
Напротив. Вярваме ти.
Затова се опитваме да те убедим, че е най-добре всеки ден да ходиш на църква, да палиш свещичка и да благодариш на Всевишния за това, вместо да висиш във форума и да дразниш майките, към които Той не е бил чак толкова благосклонен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 10:43
да, да аз освен да му навредя  няма какво да свърша, че не съм допринесла е повече от ясно, съседите го отглеждат те го възпитават, само го родих и толкова, то е саморасло  newsm78  :roll:

Учудвам се искрено на такова мислене и неувереност. Но няма лошо, времето ще покаже наистина къде е истината да мрънкаш и да се жалваш, че съдбата не те "наградила" или да се стегнеш, че не може едно дете дето сам си родил да ти се опре до степен да полудееш и да не знаеш какво да предприемеш. Явно съм голяма късметлийка, благодарна съм.

Аз казах, че ми е непонятна тази тема. За това се опитах да я разбера и да видя кое му е толкова трудното на едни здрави майки и здрави деца да живеят заедно без да трябва да влизат в лудница.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 10:44
Ама не, има си теми за бебеносещи, кърмещи, ЗБВ и т.н., аз не пиша в нито една от тях. Преценила съм, че не са моето място, въпреки че имам задоволителен опит и в трите, но не се натискам на място, което очивидно не е за мен и начина, по който гледам на нещата. Сещам се за една дама, която с повод и без повод започваше да набива канчета със ЗБВ в темата за бързи въпроси при захранване. Ей, късаше ми нервите. Момичетата многократно и търпеливо 'и припомняха, че не е в правилната тема. Ами рекнах 'и го веднъж, включиха се и други, та се поукроти. За мен са непотянти подобни напъни.
Кокнкретно в тема за мрънкане да набиваш, че явно въпроса е да се мрънка.  .. ами да, точно така. 😆
За сегаи при мен творческите занимания имат най-добър ефект върху детето, най-вече рисуването. В този ред на мисли ще помоля да ми препоръчате материали подходящи за дете на 1,5г, тъй като 'и давам моите материали, които са професионални и все се притеснявам да не се нахравни с някоя боя. Те като цяло са с естествен произход, но и има и много химия и не знам какво може да се случи ако мигна и пропусна нещо. 😂
Всичко, което е подходящо за бебе - още пластелин , пастели не съм предлагала. Акварели предимно, а и на нея 'и е страшно забавно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 10:47
А прибирането от площадката ми е най-колемия кошмар, особено ако сме взели и тротинетки. Когато мога викам каката да ми помогне, но тя вечер излиза с тийновете и не е налична. Понякога изчаквам приятелките с пораснали деца да се прибираме заедно. Случвало ми се е обаче да ги нося двамата и торбата с тротинетките и нея. По тази причина излизам само на площадката зад блока. Често оставам дори без хляб, защото ходенето до магазина е кошмар.
Да ти кажа и с 1 е така, представям си с 2...
В неделя щеше да ме умори в истинския смисъл на думата. Излизаме на обяд и аз да не влача чантата по площадки, сложих 10 лв в джоба. Усетих, че съм жадна в асансьора, ама къде сега да се връщам, викам си ще издържа или ще си купя вода. Ходихме до Биософ, че правят хубави супички, да му взема да хапне на обяд. Купих и 2-3 други неща и сметката беше 6 лв. Минаваме покрай магазина за сладки и като се затегли за едни рисувани сладки с мики маус, тръшна се там и нали пече, 34 градуса жега, аз му ги взех с последните пари, за да тръгваме. По едно време усещам, че вече много съм жадна, ама много, но нямам пари за вода. Помолих го да се качим до горе "мама да пийне водичка и пак ще слезем". Не та не! Той щял да ме чака долу, никой нямало да го вземе! И тръгнахме към площадката. Леле, така се дехидратирах, че след 1 час усетих, че губя сили. Обадих се на нашите, обаче те били в центъра. И аз го зарязах на площадката и тръгнах. Той реве и тича след мен, моли ме да се върна, обаче жаждата ми беше над всичко. Накрая с рев се прибрахме и съм изпила 1 литър вода на екс.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 10:57
В Икея има една хартия за рисуване, навита на ролка. Подходяща е за малки деца, защото е безкрайна и трудно излизат извън нея. Иначе моят син „твори” с флумастерите и моливите на брат си, под надзор, че са малки още за остри предмети. Има с безвредно съдържание, рсзгледай из нета. Навън ползва тебешири.

Аз съм ходила до магазина, докато спи баткото (след като навърши две години). В големите зими, когато е много студено, го приспивах и отивах. За 15 мин. си свършвах всичко и се прибирах. Не се е събуждал никога, но и да станеше, най-много да го заваря ревящ. Иначе и аз мъкна две деца и превозните им средства. Понякога мъкна и количката, че да им носи скутерите или бебето като се скапе.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 19 сеп 2017, 11:12
Излизам задължително с количка, но ходя доста и детето се изморява, а аз не мога да я нося/ по -скоро не искам да го правя, освен за кратко .

Моята не проявява интерес за сега да рисува, само си хапна малко пастели :), но мисля скоро пак да и предложа да пробва да "рисува".

Ето тук идея за домашни боя и пластелин http://m.az-jenata.bg/a/9-maychinstvo/20992-bezvredna-boia-za-deca/
http://krokotak.com/2012/08/za-domashniyat-plastilin-otnovo/


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в вт, 19 сеп 2017, 11:18
Чета и не мога да повярвам с какви хора общувате. Около мен няма нито една "перфектна" майка. Никога не ми се е случвало някой да ме гледа с превъзходство, заради случка на улицата и пр.

Започнах да чета темата, за да се опитам да бъда полезна, ако мога. Но ми прави много лошо впечатление как не се позволява различно мнение. Децата са трудни и край.

С моите деца съм 90% сигурна, че всички проблеми, които съм имала са в резултат от лично мои грешки в поведението или очакванията, които съм имала към децата. Надявах се да прочета някакви хитрини и съвети, с които да си помогна, но всеки опит за това се блокира.

Естествената реакция, когато някой се оплаква е да му се даде съвет. Съжалявам, че пиша това, но вече ми става неприятно от отношението към Блосъм.

Vermilion`, аз кисна в пинтерест. За по-малките деца има тонове от идеи - рисуване, моделиране... Иначе, има безвредни бои за рисуване с ръце. Мисля, че съм виждала в Джъмбо. Въпреки че колко са безвредни идващи от Китай не знам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 11:18
Вермилион, голямата ми дъщеря на 1,6-2год. беше изпила червената боя на леля си. Заведохме я в Пирогов заедно в боята. Докторът, като видя, че е немска и водна ни каза да си ходим. Обясни, че германците много държат да няма отрови в боите и че няма никакъв риск. На следващия ден ака червено и това беше всичко.
Относно рисуването не знам как сте накарали децата си да рисуват на хартия. Моите само стени и дрехи признават. Взехме четящи се моливи, но не се мият от стената.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 11:35
По подражание децата рисуват, където им показват по-големите от тях (родители, братя, сестри). И двамата с мъжа ми сме драскали с баткото, а той сега учи бебето. Не, че нямаме изрисувани стена, ламинат и чинии, но това бяха еднократни изблици на труд и творчество.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sigma в вт, 19 сеп 2017, 11:47
Мойто дете никога не е проявявало интерес да рисува по стените. Имам чисто нови тапети. Казах- не може и това е.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в вт, 19 сеп 2017, 11:48
Естествената реакция, когато някой се оплаква е да му се даде съвет. Съжалявам, че пиша това, но вече ми става неприятно от отношението към Блосъм.

Не е вярно, дадоха се всички възможни съвети, първите не знам колко страници от темата са със съвети. Има дори и намеци за ретроактивни съвети (в духа на "да си си планирала детето по-добре"), които очевидно човек няма как да изпълни.

Всъщност дори прекалено много съвети се дадоха, някои доста разнопосочни.

Отношението е такова, защото Блосъм (и не само) твърди, че винаги има какво да се направи. Това в психологията се нарича "локус на контрол (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B0)" - едната крайност е, че нищо не зависи от теб, всичко се случва заради външни причини. Другата крайност е, че всичко зависи от теб, за всичко кофти ти си виновен, всичко можеш да промениш, ако "промениш себе си". Е, и двете крайности не са верни, а втората е особено патологична. И да се внушават подобни неща на хора с трудности е меко казано агресия - ами ако вземат да повярват, че наистина в тях е вината за всичко?!

Здравословната среда е да си наясно, че някои неща не зависят от теб, други зависят и да се опиташ да разбереш кои неща в коя група са - за кое можеш да направиш нещо и за кое не можеш нищо. Това е много трудна задача - ето, хората водят трудните деца на психолози (аз бих препоръчал детски психиатри като тези в Александровска, но всеки сам си решава) и при някои деца има какво да се направи, но при други няма!

Не знам, аз пиша от много години по форуми - тук доскоро не е имало по какъв повод да пиша, защото винаги съм го разглеждал като място за хора с деца. Но по други форуми съм писал много и от 100 км. мога да различа трола или троленето - при подобни единственото решение е игнориране, трол от обиди или нападки няма да се впечатли, даже напротив.

В темата има поне един очевиден трол (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82_%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB).


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 11:59
Че кой говори за вина, че нещо кофти се е случило на някого, всичко което казвам е, че не трябва да  се седи безпомощно и да си казваш, че просто така седят нещата, когато нещо не те задоволява или не ти е удобно и всичко е егати късмета, особено щом не се е случило на теб. И да мрънкаш, а не да му търсиш начина.

Не понасям мрънкалници, признавам си дразнят ме много!

На мен лично повечето тук така ми прозвучаха. Както ми напомня и на нещо , което често чувам и то от доста изучени и образовани хора, които не могат да си намерят работа- ми то всички позиции са уредени, то всички набират персонал от свои хора. И като ги пратиш на едно ентервю за работа още на първи етап са изгърмели по една единствена причина, никой няма да наеме работник, който се е отказал от най-малката трудност и само чака нещо да му се случи, вместо да му търси начина.....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 12:03
Monza, да, аз също работя предимно с висок клас немски акварели, но все пак е професионална боя и не знам. Още като ученичка рисувахме с руски Ленинград, които са напълно натурални и съм изяла бая боя, та от опит знам, че няма последствия(поне видими 😆) и си мислех да 'и купя такива. Но има пигменти, които и в естествения си вид са тежки метали например.
Иначе нямазани стени за сега нямам, тъй като не проявява особен интерес към тях. Рисуваме двете заедно, не смея да я оставя без наблюдение особено в това отношение. Аз например влагам доста да я уча на отношение към заобикалящата среда. Опипваме, обяснявам и пр. С картоните 'и е много интересно и се забавлява да рисуваме върху хартия. Постоянно издава едни възхитени звуци, падаме от смях.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 12:12
Мойто дете никога не е проявявало интерес да рисува по стените. Имам чисто нови тапети. Казах- не може и това е.

То и аз така, ама както казах, веднъж беше запълнил фугите на ламината. Освен, че у нас много се рисува също, по семейни причини и детето е поощрявано в тази насока. Е нямаше втори път, но падна голямо търкане. Изобретателни са маймунките..


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 19 сеп 2017, 12:22
Чета и не мога да повярвам с какви хора общувате. Около мен няма нито една "перфектна" майка. Никога не ми се е случвало някой да ме гледа с превъзходство, заради случка на улицата и пр.

Започнах да чета темата, за да се опитам да бъда полезна, ако мога. Но ми прави много лошо впечатление как не се позволява различно мнение. Децата са трудни и край.

С моите деца съм 90% сигурна, че всички проблеми, които съм имала са в резултат от лично мои грешки в поведението или очакванията, които съм имала към децата. Надявах се да прочета някакви хитрини и съвети, с които да си помогна, но всеки опит за това се блокира.

Естествената реакция, когато някой се оплаква е да му се даде съвет. Съжалявам, че пиша това, но вече ми става неприятно от отношението към Блосъм.

Vermilion`, аз кисна в пинтерест. За по-малките деца има тонове от идеи - рисуване, моделиране... Иначе, има безвредни бои за рисуване с ръце. Мисля, че съм виждала в Джъмбо. Въпреки че колко са безвредни идващи от Китай не знам.

Тя не дава съвети, а във всеки пост обяснява как НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СПРАВИМ С ДЕЦАТА СИ! Освен това във всеки пост пише, че само се мрънка и не схваща, че 100 човека й казаха, че това е идеята на темата да мрънкаме! На който не му харесва просто да не пише! Добронамерени и полезни съвети и идеи вярвам, че повечето биха приели, но демонстративно набиване на канчето няма как да стане!

Пишещите тук не са малоумни, та повечето неща, които тя пише сме се сетили да ги направим и при нашите деца не действат. Не ни открива топлата вода.
Те някои други, дето бяха много нахъсани да дават съвети вече се изнесоха, защо ли?  :whistle:

Съгласна съм, че е трол, както и че не трябва да й се обръща внимание!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 12:24
Пиша, щото явно все има някой не разбрал. Твърдя точно обратното- вие МОЖЕТЕ да се справите с децата си, а не те с вас.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 12:33
Имаше един виц за гледането на деца. Първото се гледа по книга. Гладене, къпане, стерилизиране и всички екстри. Второто е важно да не яде от храната на кучето. Всичко друго е позволено. Ако третото яде от храната на кучето, това си е проблем на кучето.
 Както децата са различни, така и родителите са различни. Аз от ден първи една дреха не съм иагладила. Нямам време. Ако ми остане такова винаги предпочитам да си почина малко. Гледам да си спестявам всички излишни усилия и нерви. Иначе няма да се справя. Алтернативата е да зарежа децата, защото НЯМА кой да ме отмени в задълженията. С каката бях изпаднала в депресия, но ми беше лесно, защото баба и си я гледаше.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 12:35
Пиша, щото явно все има някой не разбрал. Твърдя точно обратното- вие МОЖЕТЕ да се справите с децата си, а не те с вас.

Всеки се справя, че имаме ли избор!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 12:40
Гледах я по книга, ама избирателно абзаците  :mrgreen:

Първият път като трябваше да я изкъпем настана голяма паника, първата вечер след болницата. Мъжът ми трепери
-ти ще я къпеш, на теб ти показаха в болницата/така беше ако трябва да съм искрена/
-аа не, аз съм със секцио, не мога да се мокря и ако се хлъзна няма да съм стабилна/малко си поизмислих/
След това сумтя, сумтя и отиде да гледа клипчета в Ютуб. След 20 мин, пристига:
-Няма да я къпем днес във ваната, гледах как ги къпят по душа, във ваната утре ще гледам.
Повъртях се повъртях се, изморена, изнервена, спи ми се, детето и то спеше, къде ще му развалям съня сега и му викам:
-Слушай, доктор Спок каза, че не е добре да се къпят всяка вечер децата  :crazy:......

На следващият ден ни домързя да вадим ваната, мен ме домързя да чета как се сглобява, че беше от ония с 1000 приставки и схеми/ама нали такива вани били най-удобни....дръжки/. А мъжът ми го домързя да гледа ЮТУБ. Той я къпеше на ръка под душа или в мивката, а аз като закрепнах и влизах да се къпя, той ми я подаваше да се изкъпем заедно и след това я взимаше. Без да трябва да пълня вани, да ги изливам, да чистя вани, да мъкна боклуци нагоре-надолу....Сега не мога да я изкарам от ваната, дойде и времето да я ползваме,че струваше майка си и баща си :35: :hahaha: :hahaha:  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в вт, 19 сеп 2017, 12:42
Пиша, щото явно все има някой не разбрал. Твърдя точно обратното- вие МОЖЕТЕ да се справите с децата си, а не те с вас.

Ама и Вие МОЖЕТЕ да преборите мъжкия фактор! Защо пускате теми с мрънкане (http://www.bg-mamma.com/?topic=985663), вместо да го борите, да правите нещо по въпроса?

Защо пишете в тази тема, а не четете за ДНК фрагментацията при сперматозоидите (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3854053/), която не се отчита от най-стандартните тестове, но е ключов фактор за успешно забременяване и обяснява "биохимичните" бременности при предишните опити? Тест за ДНК фрагментация (https://www.fertilityauthority.com/articles/fertility-clinic-testing-sperm-dna-fragmentation) правихте ли? Айде, МОЖЕТЕ! Преди IVF има и IVI, включително с процедури на предварителна селекция на сперматозоиди (същото и при IVF). Нали не чакате на наши клиники и доктори само? Тези в Турция са по-добри - мои познати там ходиха. В западна Европа има още по-добри сигурно. Какво Ви спира? Вие МОЖЕТЕ да си намерите по-високо платена работа и да използвате най-най-най-доброто и скъпото в медицината, за което у нас сигурно дори не са чували. Можете да участвате в експериментални програми. МОЖЕТЕ, ама вместо това...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 19 сеп 2017, 12:43
Преборих го веднъж, ще го преборя пак.....време ми дай само!


Мойто Момче?! С мъжки фактор съм от 10 години, тези неща съм ги чела и чела.....с този пост проучвам нови неща, които не съм чула.

По-висока работа на този етао няма как да поема, защото изисква отговорност, а аз съм с друг план за бъдещето, никой няма да ми даде и да ми възложи проекти или по-дългосрочни ангажименти, а и аз не искам да поемам отговорност, като ще влизам в процедури в близките месеци.  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в вт, 19 сеп 2017, 12:47
Ами и Вие тогава дайте време на мрънкащите в темата - и те ще "преборят" бебоците и ще се радват след няколко години на немрънкащи, а правещи други поразии деца :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Sofinka:-) в вт, 19 сеп 2017, 12:51
Ами и Вие тогава дайте време на мрънкащите в темата - и те ще "преборят" бебоците и ще се радват след няколко години на немрънкащи, а правещи други поразии деца :)

Точно!

Момичета,не пиша но ви чета от   първия пост.
От един отбор сме.
Да трудно ми е,и не ме е срам да си го призная.. не очаквах да е чак така.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 13:12
Детето ми не искаше да рисува дълго време и започна, като стана чак на 3г да проявява интерес. Гледах, че публикуваха снимки от детската градина, как децата рисуват и като го питах къде му е рисунката, той казваше: "Казаха "драсканица" и я хвърлиха." :laughing: За съжаления никак не го бива все още. Сега рисува кръгчета, чертички и точки. Понякога нещо безформено, което не мога да определя какво е, но той обяснява, че било мечка например, или котка. :) Понаучи се да оцветява. Отначало всички картинки бяха оцветени с един цвят, после почна да разнообразява. Аз купувам флумастери на водна основа (пише миещи се), че по-лесно се махат. Проявява интерес към пластилин и обича да прави фигурки. Най-много обича книжки със стикери и за оцветяване (комбинирани), от тези на Фют. Сигурно малко късно се развива в това отношение, но пък като цяло е доста напред с материала. Сигурно затова ме прави дива и щастлива, както си знае. По стените не е рисувал, но пък драска по мебелите и по дрехите си.
Бгтатко, въпреки, че малко грубо прозвуча, донякъде имаш право. Аз ви казах за игнора, но не знам защо толкова не можете да се абстрахирате. Има хора, на които просто им подминавам постовете и не ми представлява трудност. Нека си запазим добрия тон в темата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 13:14
Ами и Вие тогава дайте време на мрънкащите в темата - и те ще "преборят" бебоците и ще се радват след няколко години на немрънкащи, а правещи други поразии деца :)

Точно!

Момичета,не пиша но ви чета от   първия пост.
От един отбор сме.
Да трудно ми е,и не ме е срам да си го призная.. не очаквах да е чак така.
Добре дошла. Като ти гледам лентичката, има вероятност най-трудното тепърва да започва. :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 13:26
Ти да не мислиш, че моето едногодишно рисува портрети или натюрморти. Драска там нещо си и се учи да държи моливите. Брат му след като стана на 4 години започна да прави по-ясни рисунки и то при условие, че баща му рисува наравно с него и му показва. Та, не виждам изоставане, напротив съвсем нормални са нещата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 13:28
Spastik Children, не мисли, че хлапета на по 1-2 год рисуват етюди. 😆Плескаме си на воля все още само петна, а аз в последствие ползвам нещо за подложки, да не отива картона фира. 😂 А учителка, която хвърля с подобен довод създадено от дете е абсолютен идиот, без извинетие. Искам да ти кажа, че в ателието на родителите ми, пазят всяка една черта нарисувана от мен. Аз като дете не съм насърчавана да рисувам и изобщо да развивам умения в творчески аспект, но като им стана ясно, че дюлята не ражда круши обърнахапалачинката и постоянно ми е набивано, че нищо не се хвърля, дори да ми се струва най-големият боклук.  
Това е първият опит на дъщеря ми преди 2-3м и в момента не плеска нещо по-различно, така че не говори, че детето еди си как се развивало. Важното е да има желание, а ние да ги насърчаваме, стига да не са опасни за самите тях, според скромното ми мнение. 😂😉
:
]


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 13:49
Брат му след като стана на 4 години започна да прави по-ясни рисунки и то при условие, че баща му рисува наравно с него и му показва.
А, то моят няма 4. Януари ще стане. Но пък е развит, като цяло, не се притеснявам.

Vermilion`, ми то това изглежда много добре! Ако го сложиш в рамка, никой няма да познае, че е нарисувано от дете, а по-скоро прилича на някаква абстрактна рисунка.
На мен също ми стана кофти, като ми казах, че са му изхвърлили рисунката. Голяма работа, че е драсканица, аз искам да я имам.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 13:55
Считай го за късмета на начинаещия и с активното участие на мама. 😉😂


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 14:01
Считай го за късмета на начинаещия и с активното участие на мама. 😉😂
Не знам какво е участието на мама, но изглежда рисувано от някой, който знае какво прави, а не случайна цапаница. Цветовете се преливат плавно и създават усещане за завършена картина. Като букет, който не е на фокус :)))


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 19 сеп 2017, 14:14
Намокрила съм картона, на първите 2-3четки 'и държа ръката, както и докато топи четката в боята.
Малко ще забия темата, но аз споделям тезата, че всяко едно дете и човек изобщо, е талантлив. Убедена съм, че и ти, и всяка друга, ако покажат рисунки на децата, ще открием прекрасни качества при всички. Ето, аз например като забия обичам да разглеждам именно детски рисунки и "пластики", изобщо творения от всякакъв характер. Действа ми изключително зареждащо. Спрямо детето си бих подхождала с нулева критичност в това отношение, докато или не се превърне в пътя, по който ще върви.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в вт, 19 сеп 2017, 14:18
Всички деца рисуваха човечета- синът ми чак на 6г. нарисува човече. Просто той рисува това, което види- а не стереотипни рисунки. Примерно един ден прави голям черен правоъгълник...аз вече избръмчавам и си мисля при какъв психолог да го водя...а той човекът рисувал точно дизеловия локомотив, който сме видели по-рано и наистина е голям черен правоъгълник. И сега рисува точно това, което вижда. В училище го накарали да нарисува класната стая- нарисувал я е в поглед отгоре, правоълник и в него чиновете, точно както изглежда. Просто различен вид възприятие. Повечето деца биха я нарисували "наративно", с човечета.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 14:39
В училище го накарали да нарисува класната стая- нарисувал я е в поглед отгоре, правоълник и в него чиновете, точно както изглежда. Просто различен вид възприятие. Повечето деца биха я нарисували "наративно", с човечета.
Има добро пространствено виждане. По геометрия най-лесна ще му е стереометрията. :))) От опит казвам.

Vermilion`, вярно е, че изместихме малко темата, но и тези ни писания могат да бъдат полезни на някого. Ето, аз си мислех, че детето ми е вързано в ръцете, вие ми казвате, че не е - беше ми полезно. :) Права си, че това, което рисуват децата е страшно интересно, ако се загледа човек. Виждаш какво ми е на малкото човече в главата и че то не вижда света по същия начин, по който ние. Също винаги ми е било интересно да го наблюдавам как неща, които вижда за първи път и няма готов "шаблон" в мозъка за тях, ги оприличава на нещо друго.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 14:44
Моите след като надраскаха стените и учебниците на кака си минаха на следваща фаза. Дават ми лист и молив и Ме карат да рисувам семейството на Пепа пих. После ме карат да им рисувам балони. Поне не са критична публика и се съгласяват с всяка рисунка без да ме карат да прерисувам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в вт, 19 сеп 2017, 15:27
Абе, Чери, ти не разбра ли, че ние тук не сме малоумни и всички твои гениални идеи да пробвани и не са дали резултат, та си мрънкаме на воля???
Като спи до нас бебето, та какво??...
Айде стига с тея общовалидни панацеи, че не наду главите. Радвай се, че си имала добро бебе и не остави нас да си мрънкаме. Аман вече.

[quote author=Илейн :) link=topic=994619.msg35565283#msg35565283 date=1505806037)

Не е нужно да поучаваме хората как да си гледат децата, не си им в къщата, не си в тяхните обувки и не е необходимо да четем лекции след всеки пост.
[/quote]
Отговарям на запитващите, че не отговарям, защото тенденциите в темата са такива и ясно виждам кога съветите биха били неподходящи. Дерзайте!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 15:45
Моите след като надраскаха стените и учебниците на кака си минаха на следваща фаза. Дават ми лист и молив и Ме карат да рисувам семейството на Пепа пих. После ме карат да им рисувам балони. Поне не са критична публика и се съгласяват с всяка рисунка без да ме карат да прерисувам.
Аз се специализирах в рисуването на прахосмукачки. :) Просто има някакво влечение към тях, даже има дни, когато в ютуб гледа по 1 час прахосмукачки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 16:01
Моите след като надраскаха стените и учебниците на кака си минаха на следваща фаза. Дават ми лист и молив и Ме карат да рисувам семейството на Пепа пих. После ме карат да им рисувам балони. Поне не са критична публика и се съгласяват с всяка рисунка без да ме карат да прерисувам.
Аз се специализирах в рисуването на прахосмукачки. :) Просто има някакво влечение към тях, даже има дни, когато в ютуб гледа по 1 час прахосмукачки.
И моят син така. Успя да счупи и моята прахосмукачка и тази на баща му. Когато сме при татко им няма търпение да мине дядото и да му я пусне. От вратата му я сочи, а като забръмчи изпада в екстаз.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в вт, 19 сеп 2017, 16:18
А защо не му даваш да се качва на дивана?

Още неможе да се научи да слиза с крака на пода, а се мята с главата напред....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в вт, 19 сеп 2017, 16:19
Абе, Чери, ти не разбра ли, че ние тук не сме малоумни и всички твои гениални идеи да пробвани и не са дали резултат, та си мрънкаме на воля???
Като спи до нас бебето, та какво??...
Айде стига с тея общовалидни панацеи, че не наду главите. Радвай се, че си имала добро бебе и не остави нас да си мрънкаме. Аман вече.

[quote author=Илейн :) link=topic=994619.msg35565283#msg35565283 date=1505806037)

Не е нужно да поучаваме хората как да си гледат децата, не си им в къщата, не си в тяхните обувки и не е необходимо да четем лекции след всеки пост.
Отговарям на запитващите, че не отговарям, защото тенденциите в темата са такива и ясно виждам кога съветите биха били неподходящи. Дерзайте!
[/quote]
Много удобно цитатът е отразян на ключовите места.
Все едно водя спор със стената.
Айде останете си със здраве, аз приключвам с темата, въпреки че много от момичетата са ми адски симпатични.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в вт, 19 сеп 2017, 16:40
А защо не му даваш да се качва на дивана?

Още неможе да се научи да слиза с крака на пода, а се мята с главата напред....
Сложи на пода нещо дебело и меко и да се мята колкото иска.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в вт, 19 сеп 2017, 21:29
А защо не му даваш да се качва на дивана?

Още неможе да се научи да слиза с крака на пода, а се мята с главата напред....

Сядаш до детето и всеки път като тръгне с главата напред, го нагласяш в посоката, в която трябва да тръгне. При нас отне не повече от 5-6 опита и схвана какво трябва да прави.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 19 сеп 2017, 21:50
Моите след като надраскаха стените и учебниците на кака си минаха на следваща фаза. Дават ми лист и молив и Ме карат да рисувам семейството на Пепа пих. После ме карат да им рисувам балони. Поне не са критична публика и се съгласяват с всяка рисунка без да ме карат да прерисувам.
Аз се специализирах в рисуването на прахосмукачки. :) Просто има някакво влечение към тях, даже има дни, когато в ютуб гледа по 1 час прахосмукачки.
И моят син така. Успя да счупи и моята прахосмукачка и тази на баща му. Когато сме при татко им няма търпение да мине дядото и да му я пусне. От вратата му я сочи, а като забръмчи изпада в екстаз.
Хахаха е значи не сме само ние. Като отидем някъде на гости, първата работа е да пита къде е прахосмукачката. Иска да му я показват. Пита кое къде е, как се пуска и т.н. На гардеробчето в детската градина им пише само имената, няма картинки и за да си го познава, аз му нарисувах една прахосмукачка. :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в вт, 19 сеп 2017, 22:27
Влизам само да ви кажа, че съм много доволна от държавната градина, ммоето дете е свикнало да пие прясно мляко по цял ден, но там няма прясно мляко и му правят айрън само за него когато иска. Толкова мило ми стана като ми го казаха.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 22:28
Аз веднъж ги водих в Техномаркет и малкия, като намери щанда с прахосмукачките и взе да се мята от щастие.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в вт, 19 сеп 2017, 22:30
Влизам само да ви кажа, че съм много доволна от държавната градина, ммоето дете е свикнало да пие прясно мляко по цял ден, но там няма прясно мляко и му правят айрън само за него когато иска. Толкова мило ми стана като ми го казаха.
Аз също съм много доволна от градината. Персоналът е страхотен. Вие в коя градина сте?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в вт, 19 сеп 2017, 22:32
Е как да няма прясно мляко в градината? Или вероятно е ограничено количество?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в вт, 19 сеп 2017, 22:40
Извън София сме. Дават им закуска с напитка -вероятно не всеки ден е мляко, после в десет плод. После обяд с напитка и след обедна закуска. През целия ден имат достъп до вода. Моят обаче по всяко време си пие мляко и постоянно го иска. Те първия ден нямали нищо и му предложили таратор, но той не го искал. Сега му правят айрян, защото нямат прясно мляко. Стана ми мило, тъй като това е извън определеното време за хранене и е вид специално отношение. Не са длъжни да го правят.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 20 сеп 2017, 00:50
Аз веднъж ги водих в Техномаркет. И малкият, като намери щанда с прахосмукачките и взе да се мята от щастие.
Целенасочено и периодично дядо му го води в техномаркет да гледат прахосмукачки :D :D :D

В нашата градина има прясно мляко, даже днес ми каза, че са пили. Обикновено го дават със следобедната закуска ако е нещо сухо, а не кремче.
Аз съм доволна много от учителките, но директорката е малко сухарка. Днес имахме родителска среща. Вместо да ни разкаже нещо за градината по-общо, ни чете монотонно правилника, който така или иначе си го знаем. Похвалиха го моя хубостник колко слушал и как имало РЕД при него. ???? Защо вкъщи не е така? Не видяха, като баба му дойде да го вземе, че не пускат с деца на родителската, как се тръшна на улицата и не може да го мръднем, понеже искаше да остава с мен. Винаги в детската или при непознати слуша, а нас ни прави на луди. И всеки ми разправя как може да се оплаквам от това добро дете.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в ср, 20 сеп 2017, 09:29
Чери, имам към теб един въпрос, ще ти бъда благодарна, ако отговориш. Би ли ми посочила, моля, откъде си извади изводите /напълно погрешни/, че всички, които мрънкаме, само това правим и не търсим решение на проблемите си, а стоим и чакаме........ не знам какво, Всевишния може би? Може ли цитатче някое, да видим кой го е твърдял това. Стават два въпросите, но вярвам ще ме извиниш и няма да ти представлява трудност да отговориш и на този. Защо реши, че всички ние вкупом сме някакви малоумни дебили, които не знаят какво да правят с децата си и само чакат някоя властелинка на истината да се появи и да им даде еликсира на познанието, леещ се изпод пръстите й? Кое те накара да мислиш, че не сме изпробвали вече всички описани от теб и други потребителики похвати, методи и хитринки? Някой е споделил, че нищо не прави, ами само вдига ръце и мрънка? Пропуснала съм, прощавай, може ли цитат?

За последен път - темата е за мрънкане и споделяне. Питаш с какво помага мрънкането и аз веднага ти отговарям - има терапевтичен ефект за психиката ни - просто да споделим, да си го излеем, да се потупаме една-друга по рамото  С РАЗБИРАНЕ и с леко заредени батерии, да продължим да възпитаваме и отглеждаме трудните си деца, с цялата любов, която имаме и сме способни да им дадем. Просто има хора, на които изговарянето /на които други казват просто мрънкане/, споделянето на проблема им помага да го преработят по-лесно и да се освободят. Други предпочитат да стискат зъби и да се правят на герои, трети имат по-здрави и устойчиви нерви и не си го слагат много, та нямат нужда да измрънкат, четвърти нещо друго. Всеки както може, ние приемаме, че сме различни. Никоя от нас "мрънкащите" не е седнала да ви размахва пръст и да ви съди за начина, по който вие се справяте ПСИХИЧЕСКИ с неизменните трудности, които съпътстват всеки един родител. Не само в темата, по принцип. Вие, останалите "видове" сте тези, които не можете да се сдържите да размахате високомерно пръстчето. И е адски обидно и дразнещо, да припърхвате с мигли лицемерно и да твърдите, че то вие само добронамерено давате съвети, не че нещо порицавате. И ще ти кажа защо е обидно - защото явно си мислите, че сме достатъчно тъпи да не правим разлика между даване на съвет и опит за помощ и нашокване на канче. Аз знам защо правите така, но не е лошо и вие да се замислите и да си отговорите сами на себе си. Помислете си какъв комплекс не сте успели да преработите, че се налага така грозно да избива върху другите.

Бгтаткото, макар и с леко груб пример, беше много на място, аналогията е брилянтна и точна. С теб, Чери, ако не се лъжа сме се засичали и в Зачатие. Знаеш много добре, че там има много теми за споделяне, има и специален форум за емоционални проблеми, където всички, о!изненада - мрънкат и се оплакват, за да си излеят мъката и болката. Искаш ли да отидеш и на тях да им разясниш как нищо не правят, ами само мрънкат? Убедена съм, че много ще ти се зарадват и ще ти благодарят за добронамерения съвет. И не, не ми казвай, че е различно, защото не е.

Считам, че бях достатъчно изчерпателна и ти обясних подробно какво и защо правим в тази тема, макар да не съм единствената, която го направи. Надявам се ме разбра и ще бъдеш така любезна да отговориш и на моите въпроси. След което, любезно ще те замоля, ако решиш да продължиш да пишеш в тази  тема, да го правиш наистина само със съвети, споделяне на опит и подобни, но не и с изводи, заключения, квалификации и чуденки как можело това или онова, какво сме можели или не да направим за децата си и подобни пасивно-агресивни опити да ни уязвиш. Уверявам те, умственият ми багаж е достатъчно и на мястото си, за да мога да преценя какво ти и други потребителки се опитвате да кажете, макар и скрито зад фалшива загриженост и желание за помощ. И в случай, че отново усетя, че минавате границата, няма да се поколебая да взема предвидените в правилника мерки. Благодаря предварително за разбирането и спазването на добрия тон! Със здраве!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: помбер в ср, 20 сеп 2017, 09:35
Аз не мисля, че темата е за мрънкане, а просто показва, че сме нормални хора. Няма как да ме убедите, че ако преживявате колики/зъби период или тръшкането на тригодишните, сте усмихнати, спокойни, наспани и дзен!
Т.е. може и да сте, но явно сте на добри хапчета :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 09:36
В зачатие не пиша, бъркаш  :peace: За мен двете неща нямат нищо общо, детето сама съм си го поискала и потрудила за него, с ясното съзнание че ще е трудно и ще трябва да се справям, та е грехота да се жалвам/поне аз така го приемам от позицията на жена, която бая се е озорила на тази тема, за това може да съм остра...най-вероятно, макар че да знам че такъв ми е модела като цяло, не се примирявам просто така да стоят нещата и съответно се чудя на такива хора.
 Стерилитета не знам някой да си го е поискал .

И въпреки всичко съм писала и тук и на други места, че искаш ли да станеш родител, винаги има начин, не е нужно да го раждаш. Скачали са ми разбира се..... ;-)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 20 сеп 2017, 09:50
Баш за мрънкане си е темата. Всеки има нужда понякога. И то не за да търси съвети ами просто да си изплаче.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 09:55
Между другото, много ще е весело примерно някоя учителка да дойде и да обясни на Контесата как тя може да накара 26 деца да учат таблицата за умножение, а тя и с едно не може да се справи:)

Контеса, Монтесорито не помага ли- нали имаше там материали за по-големи, едни мъниста на телче, някакви кубчета и други магии да му навреш в главата концепцията за умножение, без да зубри...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в ср, 20 сеп 2017, 09:59
Чери, ако беше ме чела внимателно в тази тема, щеше да прочетеш, че аз също съм минала през стерилитет и детето ми е чакано, планирано, желано и изстрадано. 2 лапароскопии, 3 ин витро процедури /не броя 4-тата от тази година за второ дете, за жалост неуспешна/, преждевременно раждане, ходене по болници и лекари, кръстосвайки цялата страна до почти 2-годишна възраст на детето, не са разходка в парка, ми се струва. Чудесно знам какво е да чакаш, да се надяваш и да правиш всичко възможно, за да постигнеш целта си. Но това и изморява, и скапва и ти много добре го знаеш. Нима не си плакала и не си "мрънкала" защо не става и колко е трудно и тежко? Не вярвам. Да не се отказваш, да не се примиряваш и да търсиш винаги решение, не изключва и да помрънкаш понякога, да се пооплачеш, па да поотупаш перушината и да продължиш напред. Не знам защо изключваш едното, щом е налице другото. И те помолих да се въздържаш от квалификации, но ти продължаваш - грехота било, защото ти така си приемала нещата. Ами не, не е грехота. Казва се нормална човешка психика. Ама явно е права Помбер, силни са ти хапчетата. Виж, тук можеш да бъдеш полезна и да споделиш какво взимаш, че и ние да започнем.

Не си остра, защото си се озорила да станеш майка. Аз го доказвам, защото и аз се озорих, ама ей на, не съм остра. Ти си рязка, защото си тесногръда и неспособна да разбереш, че има хора, които са различни от теб, но това не ги прави лоши, нито реакциите им грешни, само различни. Но колкото и да спорим по темата, една друга няма да се убедим в правотата си. Разликата между нас е, че такива като мен не се впускат с пяна на уста да морализаторстват и да се дуят пред другите, осъждайки ги, ами тихо и кротко си общуваме със себеподобни. Докато такива като теб не могат да се удържат и се чувстват длъжни и в правото си да раздават присъди, диагнози и квалификации от висотата на собственото си тесногръдие и снобско високомерие. И въпреки, че многократно ти се каза и беше помолена да престанеш, ти отказваш да проявиш каквото и да е уважение към събеседниците си, за възпитание и такт - да не говорим и продължаваш да обиждаш и уязвяваш. Спри вече, защото наистина минаваш границата, не помагаш на никого, а само настройваш потребителите срещу себе си и предизвикваш вече насмешка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 10:02
Сега да си мерим кой колко се е озорил ли  newsm78 Ще ни изгонят съвсем......

Не помня да съм се отказала въпреки всичките трудности, напротив не съм се спряла. Но пак казвам не разбирам логиката да се сравнява стерилитета с.....дори не знам с какво го сравняваме? С това да имаш дете?  newsm78  И не аз се опитвам да уязвя някого, защото стана ясно къде ми е слабото място и за 2ри път натъртваш колко ужасно трябва да мрънкам на тази тема. Всички които ме знаят от форума и е ясно, че не мрънкам на тази тема, а продължавам напред и то с всичка сила. Ама продължавай да опитваш де да ме захапеш за това.......


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 10:04
Сега да си мерим кой колко се е озорил ли  newsm78 Ще ни изгонят съвсем......

Не говори в множествено число. Тук само ти си излишна.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 10:06
И това го казваш ти, защото си...?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 20 сеп 2017, 10:10
Дами, клас стани, клас мирно! 😆
Четвърти Б, да спре да мрънка и да се преброи, защото класната няма да ви го прости.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 10:21
Аз например днес съм само с едно дете, най-кроткото. И пак е кофти ден, защото се будихме няколко пъти през нощта и имам някаква есенна настинка. Сега просто нямам настроение. На интелектуално ниво знам какво да правя, ама нищо не върви...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 10:23
детето сама съм си го поискала и потрудила за него,
....
Стерилитета не знам някой да си го е поискал .

И аз не знам някой да си е поискал дете със затруднения в развитието, с аутизъм, преждевременно родено с всички последствия от това, най-малкото от които е ходенето на рехабилитации, жълтеница след раждането, коликите, болките при зъбите, да ти трепери в ръцете като е с висока температура, 3ма лекари да ти дават 3 различни диагнози при температура и обрив и съответно 3 различни лечения. Не знам някой да си е поискал детето му да прави тантруми от по половин час, да пищи и да се гърчи един час защото куклата в кукленската количка не била вързана "правилно", да повръща на фонтан при всяко ядене от рефлукс или забравих какво беше там.

Всеки си е поискал умно, красиво, кротко, любящо, послушно, макар и не прекалено послушно разбира се, детенце, което да го гушка с ръчички и да казва мама/тати бичам те. И после да порастне добър, морален, щастлив човек, да има умни, красиви кротки, любящи и т.н. деца на свой ред. И може би затова не е прието да се говори за всичко, което се отклонява от това поведение, а отклоняването е 99% от времето! Не е прието да се снима във фейсбук разревано, посиняло от яд детенце - снима се една усмивка и всички цъкат ах колко сладко, пък само аз си знам, че тази усмивка е била може би една от 3 през цялата разходка. И то моето е кротко, усмихва се много, бързо ѝ минава, ама такива характерчета има (вкл. и аз съм бил такова - значи при второ, особено ако е момченце, не ни мърдат изпълненията)

Извинявайте за аналогията относно "МОЖЕТЕ", не съм искал по никакъв начин да Ви обидя или нараня и съветите, които Ви дадох не са шега! В темата Ви няма да пиша, но съм си правил доста сериозно проучване по въпроса за стерилитета и ще ме извинявате, но пиенето на бърканица и някаква измишльотина от кора на не знам какво си е все едно нищо да не правите от моя гледна точка. Аз на Ваше място щях да съм направил 200 теста и да съм посетил 20 доктора не при 5 години опити, ами при 2. И нямаше да говоря за нисък тестостерон в норма и "мъжки фактор" и дали не може да се пребори с бърканица, а за много много по конкретни тестове, процедури и т.н. Знаете ли колко хора има, които и с IVSI и с IVF не могат, че и дете не могат да осиновят! Да не мислите, че ей така става последното? Особено у нас.

Сама казвате, че сте имали късмет да забременеете по естествен път - как не Ви е срам да говорите, че сте се "преборила"? Какво точно направихте Вие, че качествен сперматозоид да стигне до качествена яйцеклетка и да се получи добро оплождане при съвсем нормален секс, какъвто всички правим? Или нещо по-различно сте правили? Айде стига. Лекарите са Ви казали, че е огромен късмет това - дори да не сте вярваща - проявете малко смирение - дали е било късмет или съдба, дали е била Божията воля - няма значение. Със сигурност обаче не сте се "преборила" Вие за това. Има неща, които не зависят от нас, аз не съм вярващ във "висша сила", вярвам във вероятности, но и аз не виждам Вие с какво изобщо се опитвате да подбутнете вероятностите във Ваша полза. А за случайността - нямате никаква заслуга.

Вие сте си поискали любящ партньор, стерилитетът (доколкото има такъв, защото ако наистина имаше, нямаше да имате дете от него! А нисък тестостерон не е равнозначно на стерилитет, поне от една разширена спермограма съдържаща морфология по Крюгер да бяхте дали резултати) е бил в малките буквички (the fine print), защото никой не прави генетични и фертилни тестове на партньора си, когато се влюбва.

Приемете, че по същия начин хората са си поискали дете и не биха го "върнали" въпреки трудния му характер или други проблеми, за които нито то, нито родителите му са виновни в много случаи, а и да са виновни - рядко могат да направят нещо по въпроса. Но че си го били поискали това, от което мрънкат... Наистина, стига.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 10:28
Bg татко, темата за моят стерилитет не е интересна, смятам пак казвам  няма и общо, ако толкова те вълнува какво и как се е случило с мен , писала съм много, ходи чети. Както и написах това какво ли си мислят майките с точно такива деца и трудности, слушайки как майки на нормални деца мрънкат от ежедневните несгоди......И за това написах, че всички омрънкали тази тема са късметлийки и трябва да се радват, както че и  аз извадих късмет и съм щастлива от това и не смея дори да си помисля да мрънкам. Да трудно е, но си заслужава. Това е и непонятното за мен. Здрави майки, здрави деца, по-голямо щастие от това, здраве му кажи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 10:32
И това го казваш ти, защото си...?

Видимо по-интелигентна от теб.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 10:34
 :35: :35: :35: Да това беше черешката на тортата, не че не го очаквах, за мен темата се изчерпа, дойдохме си на думата, казах каквото имам от моя гледна точка. Ако някой има нещо конкретно да ме пита, на лични, щото дразним Ентелегенцията


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 20 сеп 2017, 10:35
Дай сега да се чувстваме и виновни, щото не сме имали стерилитет и затова сега не оценяме всички прекрасности на майчинството...
Размишленията на дамата са на толкова ниско ниво, че то даже няма как и спор да водиш.
Около милион пъти всяка от нас повтори, че е пробвала 1001 хитрини, които при нашите деца резултат не дават, поради което си мрънкаме. Това не значи, че няма да търсим и пробваме следващите 1001.
Ама тролът си е трол.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 10:39
:35: :35: :35: Да това беше черешката на тортата, не че не го очаквах, за мен темата се изчерпа, дойдохме си на думата, казах каквото имам от моя гледна точка. Ако някой има нещо конкретно да ме пита, на лични, щото дразним Ентелегенцията

Най-накрая! Айде по живо по здраво!  newsm44 :2bye2:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 20 сеп 2017, 10:40
Ами да се повторим, аз лично отказвам и не се чувствам виновна заради гладните африканчета, когато изхвърлям вчерашната вечеря, защото никой не я иска. Какво ще си помислят е техен проблем, не мой.
На мен ми е непонятно, как стана така, че мрънкащите не продължаваме. Че моето дете е едно чудесно гледано и не мога да се съглася, че не се справям. Напротив дори. Децата на несправящите се, обикновено имат друга съдба за съжаление.
Аз съм убедена, че на мрънкащите децата, нито са гледани по-зле, нито са обичани и обгрижени по-малко от на немрънкащите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 20 сеп 2017, 10:42
Да бе - здраво дете, здрава майка, какво по-голямо щастие от това... що не дойдеш да го кажеш на една позната, която има хиперактивно дете, което освен това не говори. Здраво е, спор няма, пращи от здраве, яде като разпрано /извинете за грозния израз/ ама те си знаят колко са щастливи.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 10:45
Вие стерилитет нямате, партньорът Ви е този, който има намалени оплодителни способности, лично познавам поне 2 двойки, които са в абсолютно същото положение като Вас (с деца след дълги години опити) и още 2, които са в по-лошо (все още нямат деца). Нито една от тези двойки не е писала теми в бг-мама относно проблемите си.

Не казвам, че е лошо, че пишете - чудесно е. Лошото е, че прилагате двоен стандарт към себе си и към останалите.

Безкрайно вредно е за психиката на потърпевшите да им натякваш, че трябвало да са щастливи, благодарни и т.н., когато те не са, каквито и да са причините. Всички скорошни и не толкова скорошни майки трябва да изчетат тази тема и да са наясно, че (1) хората по "отчетни групи" (примерно) или в обкръжението съвсем не винаги казват всичко, което им се случва и че (2) те (майките) нямат никаква вина, че се чувстват зле и не са щастливи, когато се чувстват зле и не са щастливи. Обратното, особено непосредствено около раждането, когато хормоналният баланс е съвсем разбъркан, е най-бързият път към следродилната депресия, която в не един случай съм виждал, че е станала и хронична, щото "как така не е щастлива майката, я какво хубаво и здраво детенце има, как може такива работи, тя нещо у главата не е у ред явно". 

Ако наистина все още не разбирате - значи няма смисъл повече да се говори каквото и да било :) Но за мен Вашето включване е от типа най-вредна агресия по тези форуми. В конкретната тема надали някой ще се върже, но съм сигурен, че в този момент някъде някоя скорошна майка се връзва на някой точно като Вас.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 10:46
Хиперактивността си има код в МКБ и не е здраво дете. Има си начини и терапии да се терапевтира и да се оказва и съдействие и на майката, да се справя.

Бг татко , честно нямам нерви да ти чета прозренията за моят стерилитет,не се напъвай. има си лекари, те ще си свършат работата. Ако толкова те вълнува мъжкият стерилитет наистина, запиши една медицина и се занимавай активно  :peace:.  

Аз стерилитет ИМАМ, защото имам само 1 партньор от който не мога да зачена


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 20 сеп 2017, 10:48
Боже, ама ти продължаваш...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 20 сеп 2017, 10:49
Момичета, аз предлагам да ударим игнор на трола и да си продължим с мрънкането.
Аз пък за зла беда точно днеска нямам от какво да се оплача, че спахме до 7:30, но със сигурност до края на деня ще има.
Давайте вие. :hug:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 20 сеп 2017, 11:04
Боже, ама ти продължаваш...
Е, Черито не понася мрънкалници. Те просто не трябва да съществуват в нейното полезрение, както и темата им. 😉


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в ср, 20 сеп 2017, 11:57
Интересно, като не понася мрънкалници , защо Чери следи темата и 200 поста изписа по нея ?
Явно я кефи да начуква канчета .

Но това си е типично за трудно забременяващите , да начукват канчетата на тези дето бързо и лесно са се сдобили с бебе. Забелязала съм ги отдавна и не ги отразявам. Даже леко съжаление изпитвам към такива.

Просто искам такива като нея да оставят хората да се чувстват както си искат.  


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 20 сеп 2017, 12:00
Е, то тук има и други трудно забременели ама как пък успяват да се сдържат и да не ми начукат канчето на мен, дето прихванах от раз, че и случих на дете ангелче? Значи може.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Мамзел Нитуш в ср, 20 сеп 2017, 12:17
Следя темата от самото начало, прочетох всички мнения  и да си призная не мислех изобщо да пиша, защото като гледам, на какво повечето списващи в темата   направиха Чери-то, то не беше тъпа, не беше зла, не беше агресивно-пасивна, че и диагнозата и отрекоха (странно от каква медицинска позиция),.....но сърце пусто не трае! И всичко това само за да се оправдае определено поведение и емоционално състояние, което за едни е нормално и оправдано, но за други странно  и неразбрано. Не знам, към коя категория да причисля дъщеря си, тя е дете с труден и инатлив характер, но от друга страна не съм се сблъсквала с част от проблемите,  за които   разказват някой от девойките, но с ръка на сърцето си признавам, че никога ама никога не съм чувствала детето си като някакъв вид "наказание" изпратено ми да провери предела и силите на нервната ми система. Винаги съм смятала, че ми е "дар" изпратен тогава, когато бях загубила вяра и надежда! Да имало е моменти когато съм искала да "избягам " за малко или да постоя просто така " сама в нищото",  но да мрънкам колко ми е тежко и трудно да да съм майка......не знам, дъщеря ми е "късно" бебе , далеч не в млада възраст съм се сблъсквала и с "бебешки пубертет", и с тръгване на градина, и с други "есктри" от нейният характер и поведение, но съм смятала и смятам, че всичко си струва  и всяко щастие има и "цена"!!!!.... и тази "цена " си струва да платя....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 12:20
Ето още една "дарена" и "платежоспособна на нерви".  :ooooh:

Вижте, има теми където да се хвалите и да ръсите прашец. Идеята темите да се озаглавяват е точно за да пишат хора, които има какво да кажат. Всичко останало е умишлено подклаждане на спорове, което между другото се санкционира в този форум.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 12:24
Хайде, дами Черито призова да пишем на лични за ценните й съвети! Редете се на опашка, взимайте пример и се учете как се гледат деца!

Само дето уж обеща да спре да пише в темата, ама продължава. Хем не понася мрънкащи хора, хем много я напъва да общува с нас. Голяма скука ще да е ежедневието и живота й щом не спря да се натиска тук и да ги пише едни и същи от 40 страници...уж голямо щастие това - онова, пък все към тая тема я влече...

Айде и още една се появи.

Да ви направя една тема за ЩАСТЛИВИТЕ ПЕРФЕКТНИ МАЙКИ  да си се хвалите там и да ни оставите намира или ще си я направите сами?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 12:26
Аз не си чувствам децата като наказание божие - умни, здрави, хубави деца, то остава да съм неблагодарна. Просто понякога не издържам на дърпане, мрънкане (след недоспиване е просто извън силите ми), крясъци и екстремни упражнения. Не знам вече на какъв български да го напиша - дългата липса на сън скапва, бе хора. Не си ти просто.

От няколко дена не кърмя. Еми нов човек съм, не съм вече дъвкалка, чесалка и мога да кажа, че отново имам тяло. Не спи още детето, че имат зъби да избиват, но поне не ме дърпа нон стоп и съм по-спокойна!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 12:28
Оф, още една майка на единствено момиченце идва да ни обясни колко било лесно:) някаква закономерност виждам...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 20 сеп 2017, 12:30
Добре де, що не кажеш коя точно от всички списващи тук е казала, че възприема детето си като "наказание" или "изпитание"? Аз не видях такава. И народа се вдигна срещу Чери само по една причина, която тя твърдо отказа да проумее, въпреки че й бе обяснено много пъти - че темата е направена за да си помрънкат майките, да си излеят душичките, а не някой да им обяснява как и защо не се справят. Те не търсят решения. Те търсят съчувствие и успокоение, че не са сами, не са единствени и не са лоши майки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 20 сеп 2017, 12:31
Лейди,
Честито! Пожелавам скоро и нощният сън да се настани у вас! :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Мамзел Нитуш в ср, 20 сеп 2017, 12:38
Мдаммм, както вече  писах, знаех какъв ще бъде отговорът на поста ми. Перфектна не съм, нещо повече  със сигурност имам повече недостатъци и минуси , като майка от повечето от Вас, но това което не разбирам в темата не е това кой как се чувства, а грубият  тон и незачитане на чуждото мнение  на  някои от  пишещите в темата! Аз никого не съм обидила или нагрубила, не разбирам  защо ми се отвръща по този начин. Или в обществен и публичен форум има "строги" правила за собствено мнение......

П.П. Както вече писах дъщеря ми е "късно" дете и за съжаление природата "реши" вместо мен въпросът ми за второ дете!  и НЕ не съм казала, че е лесно, казах само, че съм готова да платя "цената".


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 12:43
2. Не се толерират опити за предизвикване на словесни войни и насаждане на неприязън към потребители/група потребители...

Щом си очаквала какъв ще е отговора, значи си чела правилата. Следователно умишлено ги нарушаваш. Ако не си значи е време да се запознаеш. И в двата случая си за докладване. Или си трол като Чери?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 20 сеп 2017, 12:44
Със сигурност ме обижда твърдението, че детето ми е наказание, особено след като  аз никъде не съм казала подобно нещо.
Аз съм голям човек. Имам себе си и за отговорен такъв. Определено не ставам бяла и добра, когато някой се опитва да ми ментоства, размахва пръстче и въобще да ми демонстрира отношение като към малоумна петокласничка. В темата съвет съм потърсила само веднъж, преди няколко страници и получих такъв без да реагирам остро или да влизам в конфликтна ситуация. Защо ли?
Отново - темата е за тези, които искат и имат нужда да си помрънка, да го направят.  


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 20 сеп 2017, 12:46
Абе, хора, аз ви оставих за половин ден и вие се "осрахте" с извинение. Оставете ги тез' перфектните. Не разбрахте ли, че колкото повече обръщаш внимание на такива хора, те толкова повече пишат ли пишат! Ами то трябва да имаш малко достойнство и да знаеш кога да спреш.
Няма да говоря с имена, защото всеки си знае какво е писал.
Направи ми впечатление, че се сравнява отглеждането на дете с трудна и отговорна работа. Т.е. щом мрънкаш за някакво си отглеждане, нямало да те вземе работодателя, щото няма да се справиш в работата. Аз се занимавам се с научна работа и понеже не е добре платена, винаги съм работила на 2 места. Имам защитена дисертация и n-броя изпити пред комисии и т.н. Писала съм проекти, печелила съм ги, ръководила съм ги. Месец юли спах 3 седмици по 4 часа, за да мога да предам в срок един проект. Наложи се нашите да поемат малкия, защото аз го гледам без баща. Еми честно си признавам - не е имало работа, дейност, изпит, каквото и да е било, което да ми е било чаааак толкова трудно, колкото отглеждането на детето ми. Нито един път не съм изпадала в такова отчаяние. Мисля, че защитата на 3 дисертации едновременно би била по-лесна за мен.
Отделно ми прави впечатление кои са размахващите с пръст. Те са един контингент бгмами, които са хванали някакъв балък, който да ги издържа, да им помага в домакинството, да помага и за отглеждането на детето, а те само си забременяват и раждат. Обикновено не им се работи, мрънкат колко им е гадно, че трябва да започват работа и колко им е по-добре да си седят вкъщи и да гледат детето. Нощем си поспиват, щото и таткото става да помага, а денем са до 6 ч. После той се прибира. Чудя се дали щеше да е така, ако им се налагаше да работят, защото не стигат пари, ако нямаше кой да готви, чисти и простира и ако нямаше кой да поема детето, та да си почиват. Не визирам някого конкретно, просто това е един обобщен образ от всичките ми години четене на постове в бгмама.
И последно искам да подчертая, въпреки, че мрънкам, въпреки, че е имало моменти, в които съм си мислила, че съм "наказана" с това непослушно дете, аз си обожавам детето и не мога без него! И както някой беше писал по-долу, нашите деца (на мрънкащите майки) не са нито по-малко обичани, нито по-малко обгрижвани, нито се чувстват зле с нас. Синът ми е страшно привързан към мен и постоянно ме гушка.
Това е, което исках да кажа, стана дълго. Не съм написала с цел да засегна някого. Само ще помоля, без тролове. Оставете ни да си мрънкаме.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в ср, 20 сеп 2017, 12:51
Повечето от моите твърдения бяха отправени към автора на темата, а това че 2-3 се припознаха е лично техен проблем.

Лично мнение изказах за собствените си усещания към хората, словесните атаки произтекоха след това, защото видиш ли- не лаех в общият хор и не се оплаквам от детето си и задавам въпроси защо някой би се оплакал и се опитах да дам съвет и то съвсем добронамерено, че ако е толкова зле положението има начин да се реши. Това, че някой обърна дискусията на заяждане на тема имам ли аз или мъжът ми репродуктивни проблеми и що не мрънкам за това или що не мрънкам от дето си и пиша тука предизвика словесният двубой, не това че съм изказала различно мнение. Ако беше така просто щяха тези които "съм засегнала, разпознавайки се сами, да ме подминат, както направиха много други, които не се разпознаха. Аз лично никого не съм квалифицирала директно. Разсъждавах, както всички останали.

Споделих и каква е моята трудност на майчинството и от каква позиция изхождам при мирогледа ми в майчинството.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 12:55
Оф, още една майка на единствено момиченце идва да ни обясни колко било лесно:) някаква закономерност виждам...

И не само във форума. И в реала съм го чувала.

Аз да кажа, в момента имам страшна мъка с пресичането. Стигнем ли улица се започва едно дърпане и пищене "ИКАМ САМ, ИКАМ САМ". гОВОРЯ, ОБЯСНЯВАМ, НАКРАЯ ВИКАМ И СЕ КАРАМ...НЕ СТАВА. Стигнем ли следващата пак настава драма, ама драма да видиш...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 13:00
Всъщност повечето майки, които не са срещали трудности, са ги делегирали без усещане за вина или хич не са се занимавали. Някакви неприятни неща като кърмене- ооо, това не е за мен. Ставане нощем- о, това не е за мен. И други разни работи.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 13:03
Сигурно не съм аз човекът, който трябва да го казва, защото и аз в голяма степен захапах кукичката и седнах да обяснявам, все едно може с рационални аргументи да се постигне нещо... Но според мен всяка следваща интеракция с "щастливите и немрънкащите" ще обърне темата от нещо доста полезно, на воюване между лагери, от което досега някой победител не съм видял да излезе :)

Така че си мисля, че единственото решение на този етап е: който има сили - да игнорира... Все пак темата си остава много хубава, мисля да си я запазя някъде за повторно четене, ако стигнем някой ден до номер 2...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в ср, 20 сеп 2017, 13:05
Да дам и друга гледна точка:
Майчинството е трудно, защото бабите и дядовците масово са обзети от старчески егоцентризъм - искат да ходят по екскурзии и да не се занимават повече с памперси и детски инат.
Та какво следва от това: вместо младите да си направят децата под 30 години и с помощта на баби и дядовци да се усъвършенстват, развият и повишат доходите си , те са с вързани ръце. Вариантите са:
1. Или трябва да останат с едно дете и някак на смени да жонглират с работа (и развитие за повече доходи) и грижи по детето.
2. Или трябва да оставят детето за след 30-35 си година, когато ще са спестили доходи и са финансово осигурени, НО!
 дали зачеването ще е толкова лесно? Ще има ли време за 2ро ?
А после се чудим защо застарявала Европа?.. Ами той модела да си гледаш собствения кеф си е зададен още от поколението на нашите родители. Размишлявам си просто.

При нас баща ми и свекърва ми помагат веденъж-два пъти месечно, когато имаме нужда, но майка ми и свекърът ми са  по живота, екскурзиите и комфорта и постоянно ни се набива канчето, че тъй ни се пада, щом млади сме се излъгали да си направим дете. 
 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 13:12
Аз тук няма да се съглася  :peace: Бабите и дядовците реално са си изгледали техните деца. Всяка помощ е доброволна и добре дошла, разбира се, но не и задължителна. И го казвам като майка, ччието дете ВСЯКА събота, почивни дни, ваканции е при някоя от бабите.  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 20 сеп 2017, 13:12
Честно казано бабите и дядовците не са длъжни да ни помагат с децата. Нашите баби и дядовци са на около 3000 км :) точно в момента една баба би ми дошла добре (местим се и ми е трудно да опаковам и разопаковам багаж, да изчистя 2 къщи, да пренасяме и да гледам детето) но едната я е страх да лети, другата е ангажирана за датите за които ми трябва (ангажираната е моята майка). Ще се справя, но ми е трудно, ама за да не каже някой, че мрънкам си мълча  ;-)

Моето дете е късно родено, но не заради гонене на кариера, но това не е тема на разговора.
Факт е че сами трябва да си организираме нещата за децата и гледането им и повишаване на квалификацията ни ако имаме нужда.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 13:16
Доживях тема, в която със Сирената да съм на едно мнение!

Майка ми и баща ми с радост гледат внуците, но живеем на 200 км. разстояние. С баткото имах проблем да се разделя, смятах че без мен е загубен (и аз без него). Но и той си беше голяма лепка, та тамън си паснахме. Иначе, ако ми трябва помощ, бабите винаги идват, но определено не е същото, както ако живееха тук. Ама каквото такова, аз съм доволна и благодарна, че можеше да е по-зле (както при Илейн, например).


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 13:16
Абе и аз съм с едно дете и то момиче ама не ми е много лесно. От моите наблюдения сред роднини, познати и приятели не съм останала с впечатление момчетата да се гледат по - трудно. Много моля това да не се превръща в поредния спор! Изобщо не ми е такава целта, харесвам темата и се надявам да си поддръжаме добрия тон и да изчезнат троловете. Просто наистина не мисля, че пола има такова значение. От МОИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ (които разбира се не са общовалидни) момчетата са по - кротки бебета и стават диваци към 2 годишна възраст евентуално. Не всички разбира се. Тогава и започва по - трудното с тях. Докато момичетата са много ревливи като бебета и по - трудни. Поне аз като чуя някоя позната да ми се оплаква от ревливо бебе все е момиче. И обратното. Естествено изключения има и съм далеч от мисълта, че характера на детето зависи основно от пола.
 


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 13:18
При нас баща ми и свекърва ми помагат веденъж-два пъти месечно, когато имаме нужда, но майка ми и свекърът ми са  по живота, екскурзиите и комфорта и постоянно ни се набива канчето, че тъй ни се пада, щом млади сме се излъгали да си направим дете. 

На мен пък ми се набива канчето, че късно съм бил тръгнал да правя деца, щото майка ми не била вече млада, че да помага. Като отвърна, че тя е била на 32 като ме е родила, за което нямам особена вина, пак се обръщат нещата към вадене на вода от 10 кладенеца :) Пък като се почне с болестите, някои от които са от 30-40 години поне и по никакъв начин не са ги спрели родителите ни да ходят по кафенета, ресторанти, почивки и т.н., ама да погледат няколко часа единственото си внуче...

Изобщо ако човек няма какво смислено да каже и няма желание да помогне, може и от 100 кладенеца вода да извади, особено ако е човек, който не може да си каже директно "това и това - Да, онова и онова - Не". Но какво да се прави, никой не си избира родителите и никой не може да тръсне отговорност, която сам си е поел, на други - ако искат, помагат, ако не - не. Затова човек е добре да си планира нещата за най-лошия сценарий и да се информира добре и за трудности и за родителите колко и дали ще помагат (повечето хора си мислят, че ще помагат, ама те самите не винаги мислят така). Защото бейби блумърите масово сме отгледани от баби и дядовци, ама някакси този модел се прекъсна изведнъж и останахме на сухо, в много по-сложен свят от този преди 89та да се оправяме сами. И се оправяме де, доста добре се оправяме, по-добре от родителите си :)

Затова ако мога да дам нещо на детето си, всячески ще се старая това да е независимост и възможност да се оправя сама. Пък като дойде моето време да съм дядо - ще се готвя да бъда доброволно експлоатиран :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 13:19
Е казват, че момчетата бебета реват и не спят повече като цяло, то е ясно, че не става въпрос за всички. Около мен си е точно така, което не пречи в съседния апартамент да има една ревяща госпожица, която спира тока на родителите си.
Та, Калина, радвай се, че имаш момиче, че смятай, ако беше момче, какво чудо щеше да е 😂😂😂! Шегувам се, да си кажа, че може и ти да си недоспала


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 13:22
Абе момчета, момичета то си е до характер. Няма правило. Което си реве, реве.  Просто в моя кръг това виждам и не мисля, че момиченцата трябва непременно да са лесни за гледане. Иначе за броя деца със сигурност е така, то си е логично, че с две и три е по - трудно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в ср, 20 сеп 2017, 13:23
Според мен, по човешкия модел на поведение е бабите и дядовците да помогнат за доброто на собствените си внуци.
Не става въпрос да гледат детето по цяла събота и неделя, за да си лакира ноктите мама , а тати да пие бирички с приятели.
Става въпрос да подкрепиш собственото си дете да се развива, защото дори едно дете може да ти спъне и провали кариерата . Тя не е толкова важна, но носи пари, парите  носят свобода и възможност за още по-голямо развитие.
С пари се води детето по екскурзии да види свят, с пари се плаща образованието. Да, младите родители ще се справят и без помощ, ще се развият за повишение на доходи, но с цената на това да избръмчат, да се изморят и да останат само с 1 дете.

Не виждам нищо човешко да се правиш, че не виждаш колко е трудно на детето ти да се справи с майчинството и да продължаваш да си букваш ексурзиите, а после да очакваш перфектно гледано внуче, но само да му се порадваш за няколко часа, щото ти вече си бърсал насрани дупета и няма начин да се минеш пак.

Да, никой на никого не е длъжен. Бабите и дядовците не са длъжни да помагат. Аз само посочвам кой вариант е по-човешкия.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в ср, 20 сеп 2017, 13:25
На мен няма кой да ми помага също. Може да съм крива на майка ми, но точно от това не мрънкам. Факт, не е длъжна да го прави. Баща ми е на 200км, но когато съвсем изплискам е палил и идвал  дори само да ми прави компания за няколко часа. Мъжът ми работи по 10-12 часа, но участва пълноправно в домакинството и всичко, каквото е необходимо. Не му се ролучава всеки път, но поне има желание и не е безотговорен тъпак, защото да, винаги може да е по-зле. Ами уморена съм е малка нощна музика  пред реалното ми състояние изобщо. Отделяла съм се от дъщеря ми най-много за окоро 7 часа, защото трябваше да ме оперират и отказах да ме хоспитализират. В този период и получих помощ от майка ми, като детето пак аз съм си го обгрижвала, въпреки че бях с оперирано стъпало.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 13:29
По-човешкия модел за кого обаче, Сладка розичка? Тези хора са си изгледали и изучили децата, ред им е да си почиват. Дали ще ходят по екскурзии или просто ще гледат сериали в тях няма значение. Защо трябва отново да се връщат в период на смяна на памперси? Някои го правят с удоволствие, но тези които не искат няма за какво да бъдат обвинявани. Аз пък мисля, че по-човешкия модел е свекърва ми да иде някъде на СПА, но тя от началото на седмица ме е уговорила малкия да иде още в четвъртък в тях.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 20 сеп 2017, 13:30
Явно аз пак съм ударила джакпота, щото съм благословена с родители, които винаги имат желание да помагат за детето, но пък за сметка на това са изключително толерантни, не се бъркат, не дават тон. Да, успяват и по почивки и екскурзии да ходят, то не пречи да се съвместят двете неща. Все пак човек не може непрекъснато да пътува нанякъде за кеф. Аз не смятам, че са длъжни да ми гледат детето, правят го за кеф, защото и на тях и на дъщеря ми им е приятно да са заедно. Родих на почти 35 години, по мой избор. Не смятам да имам второ дете, затова за мен беше чудесен момент. Не смятам, че бабите и дядовците по някакъв начин трябва да бъдат виновни, че Европа застарявала и всичко останало, изброено в поста на Сладка Розичка.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: loveisthe в ср, 20 сеп 2017, 13:39
Нашите подаръци към нашите родители редовно са ваучери за масажи, СПА и подобни и не виждам какво общо има ходенето на СПА с помощта в гледането на внуци.
Аз, сестра ми и мъжът ми и брат му редовно сме били тръсвани на баби и дядовци за по 2 седмици без изпитване на никаква вина . Но сега светът е друг и дори на старците им се полагат удоволствията на капитализма, та ако помолиш за помощ, трябва едва ли не виновно да се чувстваш, че родителите ти благоволяват да погледат собственото си внуче.

Нищо не очакваме от тях, но определено щяхме много повече да дръпнем напред ако помагаха повече.
Според мен веднъж направил ли си дете или деца, трябва да осъзнаеш, че живота се променя на 180 градуса и да си подготвен цял живот да му помагаш, на свой ред детето ти ще помага на внуците ти и така ще се възпрозведе модела, че семейството винаги е зад теб, винаги ще помага и т.н.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 13:43
Ти ако ще правиш дете, прави го когато си сигурен, че можеш да го гледаш сам (с партньора си, де), а не да го гледа мама или неговата мама. Това че ние сме били тръсвани, не значи, че на нашите баби това им е било любимо занимание, колкото и да ни обичат. Родителите ще гледат внучето, когато преценят, точно защото е внуче, следователно си има майка и баща.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 20 сеп 2017, 13:58
Нашите баби и дядовци обожават детето, майка ми идва да помага 2 седмици, когато тя се роди, миналата година дойде за 10 дни. Но ги разбирам, че на 70 години не им се пътува със самолет, ако бяхме в БГ съм сигурна, че често щяха да искат да им я водя да я гледат.Но когато имат и собствени планове, както в случая нее моя работа да им ги наруша и да изисквам от тях.
В нормално ежедневие помощ не ни трябва с мъжът ми се справяме, а и аз все още не работя. Когато тръгна на работа, тогава ще ми се мрънка много сигурно :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в ср, 20 сеп 2017, 14:00
Колкото и да са различни децата, методите на гледане от страна на майката са решаващи. Моя приятелка роди седмаче и ми каза, че не знае какво са колики, защото малката ги е изкарала още в болницата. Разказваше ми, че никога не е имала проблеми с приспиване и реване. Слага си я в леглото и тя ляга и заспива. Недоносените масово били такива, защото са свикнали да си лежат сами и да не им обръщат внимание.
Друга моя приятелка осинови дете на 10-11 месеца. Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-рано си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 20 сеп 2017, 14:15

На мен пък ми се набива канчето, че късно съм бил тръгнал да правя деца, щото майка ми не била вече млада, че да помага.
Затова човек е добре да си планира нещата за най-лошия сценарий и да се информира добре и за трудности и за родителите колко и дали ще помагат (повечето хора си мислят, че ще помагат, ама те самите не винаги мислят така). Защото бейби блумърите масово сме отгледани от баби и дядовци, ама някакси този модел се прекъсна изведнъж и останахме на сухо, в много по-сложен свят от този преди 89та да се оправяме сами.

Да, точно така и при мен се получи. Майка ми и баща ми живот си живееха на младини. Ние сме отгледани от баба и дядо и не е като да сме ходили чат-пат (бяха в друг град), а до 7г възраст сме живяли при тях и после всяка ваканция и всяка събота и неделя. И сега, като дойде моят ред, аз бях настроена, че ще ми се помага така и на мен. Да, ама не. Пазарлъци, уговорки, сръдни. Много рядко го оставях за повече от няколко часа, а да заминем за 2-3 дни някъде на почивка - абсурд! Също ми се обясняваше как късно съм родила и нямали сили и "който има деца да си ги гледа".
Мисля, че много се разглезиха от тази помощ. те чак сега разбраха колко е трудно да гледаш малко дете. Точно във възрастта 2-3 (бебешкия пубертет) сме били при баба и дядо.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 14:18
Белла Дона, ти имаш помощ, затова си толкова демократична. Ако майка ми си гледаше живота и не откликваше при нужда, вероятно щях да съм се бухнала през терасата отдавна. Което не значи, че не съм благодарна и не оценявам помощта ѝ. Не ми е задължена, ама ми помага, нали?

Иначе свекърва ми я пускам на СПА, круизи и изобщо по-добре да си почива жената, внуците са за родителите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 20 сеп 2017, 14:18
Колкото и да са различни децата, методите на гледане от страна на майката са решаващи. Моя приятелка роди седмаче и ми каза, че не знае какво са колики, защото малката ги е изкарала още в болницата. Разказваше ми, че никога не е имала проблеми с приспиване и реване. Слага си я в леглото и тя ляга и заспива. Недоносените масово били такива, защото са свикнали да си лежат сами и да не им обръщат внимание.
Друга моя приятелка осинови дете на 10-11 месеца. Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-рано си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.
Ти нали се сещаш, че това дете така е свикнало? най-вероятно до момента, в който са го осиновили, то не е знаело какво е майчина ласка. В домовете само им сменят памперса и ги хранят. Даже нямат време да ги извеждат. По цял ден ги оставят да се занимават сами в леглата. Гушкане, милване - няма такива неща....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 14:21
Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-лесно си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.

Не е така, нашето спи от много рано в отделна стая (макар и по никакъв начин не е войнишки режимът) и определено това помага да се буди по-малко, но е и индивидуалност - седели сме като беше по-малка в стаята след като заспи, говорили сме си, не се е будила. Мисля, че дори мерят някакви аспекти на това колко дълбоко спи детето във връзка с продължителното нощно напикаване, но още сме далеч от възрастта, в която ще почнем да се притесняваме за подобни неща :) Във всеки случай основното е индивидуално и това важи за повечето случаи.

Аз дълги години бях запален защитник на тезата, че опитът е по-решаващ от вродените характеристики (nurture, instead of nature), но за съжаление просто не е вярна тази теза - огромна част от научните източници подкрепят обратното за повечето неща, които могат да Ви хрумнат... И с развитието на генетиката някой ден децата ни сигурно ще знаят внуците ни какви ще са като характер и особености още от раждането. Както ние знаем след биохимичен скрининг риск за синдром на Даун. Само дано да не се стигне до там да почнат да си ги подбират характеристиките по един или друг начин...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 14:22

Иначе свекърва ми я пускам на СПА, круизи и изобщо по-добре да си почива жената, внуците са за родителите.

 :lol:

Лейди, аз няколко пъти го споменах, че съм от тези, които не просто се радват за помощ, ами даже съм пренаситена. Но казвам, че никога не съм я изисквала. Никога! Просто предните постове звучат все едно хората са длъжни. Ами не са. Иначе ми е ясно, че ако ги нямах двете баби, барабар с две прабаби, една леля и един вуйчо, щях да съм абдикирала в страна без екстрадация поне докато стане на 18  :crazy:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 14:30
Малко съм раздвоена на темата за помощта. От една страна да ти се наврат баби при новороденото и да "помагат" си е досадно. От друга някак е добре да знаеш, че тия хора са на твоята вълна и са ти съюзници, а не кибичат отстрани с цинична усмивка.

По принцип за малки бебета помощ не ми е била нужна, а ужаса на 2-3 годишните общо взето си го изкарах лично. За мен е добре майката да е компетентна и да не й се налага да ползва помощ за базови неща. Но пък е добре да има кой да поеме децата за няколко часа до няколко дни, без да се муси и без да се разиграват драми и турски сериали всеки път.

И да, тъпо е ако младите имат потенциал да дръпнат напред, нарочно да ги оставят да се оправят на нокти. Не че нещо, но в крайна сметка от това зависи после колко добре ще могат да се грижат за възрастните някой ден- щото то круизите в един момент спират и идва друга фаза...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 20 сеп 2017, 14:36
Точно след раждането ми беше най-необходима помощта, за да се възстановя от секциото - 7 дни болница и 14 майка ми, която ми помагаше с домакинството, не с бебето толкова.



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 14:39
Колкото и да са различни децата, методите на гледане от страна на майката са решаващи. Моя приятелка роди седмаче и ми каза, че не знае какво са колики, защото малката ги е изкарала още в болницата. Разказваше ми, че никога не е имала проблеми с приспиване и реване. Слага си я в леглото и тя ляга и заспива. Недоносените масово били такива, защото са свикнали да си лежат сами и да не им обръщат внимание.
Друга моя приятелка осинови дете на 10-11 месеца. Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-рано си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.
Ти нали се сещаш, че това дете така е свикнало? най-вероятно до момента, в който са го осиновили, то не е знаело какво е майчина ласка. В домовете само им сменят памперса и ги хранят. Даже нямат време да ги извеждат. По цял ден ги оставят да се занимават сами в леглата. Гушкане, милване - няма такива неща....

Именно. И това не е много за пример. Едното лежало в болница не знам колко време, другото в дом за деца...Ами няма как така да си гледаме децата, все едно ни няма и да не ги отразяваме изобщо, та да са като войници.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 14:40
Аз пък след раждането от много „помощ” такъв стрес получих, че после месеци не знаех на кой свят съм. След като родих второто всички помагачи бяха отпратени кой откъде е. Но, после се наложи да спра баткото от градина, че постоянно влачеше вируси на бебето и ако не беше майка ми, вероятно щях да съм станала нервно и истерично подобие на майка.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 20 сеп 2017, 14:40
На мен най-голямата грешка ми беше, че след раждането отказах чужда помощ. Исках сами да се справим, като под сами имам предвид аз и таткото. Да, но се оказа, че неговото участие се свежда до това да напълни коритото с вода.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 14:46
По въпроса за помощта от бабите - не помня в тази тема ли писах в началото или в друга: Нашите баби живеят в съседен град на около час път, работят. Идват събота и неделя с приспиване (не всяка седмица) да гледат детето. Оставяме я за няколко часа и излизаме, но за не повече от 3 - 4. Общо взето пак се занимаваме с нея, аз й приготвям храна и т.н. но все пак имаме и малко свободно време да напазаруваме, да свършим нещо или да излезем на кафе...вечер също излизаме след като заспи, тя си ляга в 20:30.
Никога не съм им я оставяла обаче с приспиване, нито съм я пращала у тях, въпреки че много искат. Ама аз не мога. Най -дългото ми отделяне от нея за 2 години е един ден от 09:30 до 17:30, т.е. 8 часа и тогава я гледа баща й, имах работа. Не се чувствам спокойна и не мога да я пратя в друг град без мен. Не мисля, че това е нещо много хубаво и не съветвам някой да постъпва по същия начин, щото сигурно затова съм луднала :stuck_out_tongue_winking_eye: ама за момента това е положението. Надявам се след някоя - друга година да се престраша да я пратя на гости за няколко дни, имам нужда определено.

Иначе аз не смятам изобщо, че бабите са длъжни да гледат внуците, но ако се отзовават от време на време е добре, щото ако не идваха изобщо вече със сигурност щях да съм хапчета...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в ср, 20 сеп 2017, 14:56
Най-големия ми ужас беше, че някоя баба ще реши да дойде да "помага" след раждането. Исках само да си остана самичка с бебето и да си се опознаваме. Но трябва да си призная, че мен доста лошо ме треснаха хормоните и не исках да си давам детето на никого поне до година и нещо. После с второто ми беше много полезно някой да вземе каката за разходка. Съвсем скоро след това се оказахме в чужбина без никаква бабина помощ. Ей, как се променят нещата. Сега пак сме си тук и най-безсрамно се възползвам от всички налични бабешки ресурси.

bgtatko81, в някои държави вече си избират пола на бебето... като понапредна науката и цвета на очите ще дойде на мода.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 20 сеп 2017, 14:56
Зависи от помагачите :) моята майка не ми се е бъркала и не е давала съвети за това как да гледам детето и за това ми беше спокойно, а и може би защото не я бях виждала година и половина :).
Между болницата и нейното идване една седмица бяхме сами, ММ обаче беше на работа, но вечер помагаше достатъчно. Аз бях от късметлийките със спокойно и неревящо бебе и затова лесно се оправях през деня.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 14:58
То покрай новороденото общо взето няма много работа...гадното е, че физически не си във форма и дори малкото ти се струва натоварващо.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 15:03
Е с първото дете има стрес от непознатото. Още повече щом ти е втълпявано, че да имаш бебе в къщи е космическа трудност и изпитание. Та, под влияние на тоя и оня аз реших, че трябва да има вкъщи някой на разположение. Второто бебе го къпех сам сама година и нещо. А първото, двамата с мъжа ми треперещи се пънехме над ваната. То вярно, че и бебето се дереше месеци като заклано в банята, ама..


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 15:05
Някои моменти около гледането на бебето се мистифицират до големи висоти. Къпането например- това е някакво скрито майсторство, граничещо с магията.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 20 сеп 2017, 15:07
Също като преспиването на ръце. Сакън да не го научиш бебето на глезотия. Сякаш като поотрасне има шанс да седи кротко в ръцете ти и да го люшкаш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в ср, 20 сеп 2017, 15:11
Хаха определено преди първото къпане бяхме малко притеснени,как ще държим това малко човече, е справихме се както всички и ние  :lol:

Аз бях с анемия след дълго раждане, малката и аз бяхме на антибиотик след това, аз и на куп други лекарства, направих и алергия на един от медикаментите,определено не се чувствах във форма, макар че си ходех и се оправях, още от сутринта след секциото, та това някой да готви и чисти две седмици вместо мен, а аз да си гукам с бебето ми беше идеално :)



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 15:13
Бабите, твърдят, че ни обичат, че сме "смисълът на живота им" че обожават внучето си, звънят всеки ден (или в моя случай - пишат по скайп, че така съм я дресирал майка ми, нямам време за безкрайни тел. разговори). Като се роди детенце, трябваше да отбивам истинска атака от поне 4-5 обаждания всеки ден от семейството на съпругата ми.

Първата една година не са гледали детето и 5 минути. Едната баба не можеше да го държи както трябва дори - с едни отпуснати, опънати напред ръце и нещо дрънка дрън дрън дрън дрън и гледя към нас вместо бебето, аха аха да го изпусне. Тази баба още не може да хване и гушне внучката си, но звъни през ден, държи сметка какво било станало и дава акъли как да я отглеждаме.

Другата баба помага малко повече. Първата една година ни готвеше понякога, примерно веднъж в месеца. Да се разбира - тя готви, аз отивам с колата и взимам кутии, тъкмо да ги видя. След това го е гледала понякога за по няколко часа, един път дори с приспиване. Вбесяващото при нея е, че никога не предлага помощ сама, но винаги има безброй непоискани акъли и то много натрапчиви (неволно правя някои паралели...). Но примерно ако трябва някой да помогне с гледане на детенце, за да се осъществи акъл, който самата тя е дала - няма такова нещо да предложи. Трябва ние да я попитаме "ще помогнеш ли" и тогава отговорът никога не е "да" или "не" - винаги е, "ако трябва".

1000 пъти съм се заканвал да търся почасова бавачка или дори различни бавачки, с които да поддържаме контакт за такива случаи, само за да не се налага да го чувам това "ако трябва ще дойда". И най ме е яд на себе си, че съм твърде пасивен и твърде много чакам преди да се ядосам и да се задействам и да го реша някой проблем генерално.

Ясно, че не са ни длъжни за нищо, но с горното отношение трудно ще отгледат обичащи ги деца. Както и те самите никак не обичат своите родители. Е, заканил съм се да го прекъсна този затворен цикъл. Но си мисля, че когато хората се оплакват от бабите и дядовците на дечицата си - нещо такова имат предвид. Не че на някой родителите му са болни и на легло, макар че знам и за такива хора, които пак се опитват да помагат. Не че са лоши хора - според мен са ни добри хора родителите ни и си ги обичаме въпреки всичко. Но има нещо много сбъркано в живота им, модела семейство, който са изградили и т.н. Все пак за протокола трябва да отбележа, че едната "баба" има син (няма да уточнявам на кой от двама ни е брат), който не може да понася майка си, откровено я мрази и изцяло и единствено тя си е виновна за това с поведението си, като най-сериозните ѝ гафове бяха именно по отношение на внуци.

Аз лично не мога да си представя да се "пенсионирам" от детето си.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 15:28
След раждането помощта на майка ми внесе толкова напрежение в нас, че съм сигурна, че двамата с ММ щяхме да се справим много по - добре. Но тя е голяма паника и щом детето проплачеше изпадаше в шок, не искаше да гъква за секунда това бебе, всичко трябваше да се случва светкавично и не можеше да понесе това, че детето плачеше минута - две след къпане докато го облечем. Все искаше тя да го облича, че по - бързо щяла да го направи  :shock: Освен това мислеше, че ние никога няма да разберем как се гледа бебе  :ooooh:

Ако живот и здраве имам второ обаче предполагам, че пак ще ми трябва малко помощ в началото освен ММ, защото ще трябва някой да гледа и голямото дете, особено ако са с по - малка разлика...но поне вече ще си върша всичко за бебето сама или с ММ...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в ср, 20 сеп 2017, 15:29
Bgtatko, много ми допадат мненията ти в темата. С почти всичко съм съгласна, особено в частта с родителите.
Аз слава богу, не мога да се оплача от нашите по отношение на детето. Винаги са насреща, когато могат, за да помогнат. Но аз също считам, че не са длъжни. Разбира се, че ние пък не злоупотребяваме с тяхната готовност да помагат и много рядко ние сме ги молили, когато сме го правили е било по сериозни причини, а не за да идем на кръчма или нещо подобно. Съпругът ми участва в домакинството и отглеждането на дъщеря ни наравно с мен. Винаги си планираме нещата така, че да можем да се справим сами, без външна помощ от баби. Или ако има външна - то тя е платена. И двете баби все още работят, а едната живее на 70 км /майка ми/, така че физически няма как да се отзоват, когато например малката е болна и трябва да си е вкъщи. Абсурд е да ги моля да си вземат отпуски и болнични, за да я гледат, неприемливо ми е. Когато и ние не сме можели, сме наемали бавачка. За мен това е напълно нормално. Но пък за сметка на това, при всеки удобен случай, когато почиват, настояват да пращаме детето при тях за уикенда.
Може би, ако не бяха така отзивчиви родителите ни, щеше да ми е криво, но мисля, че пак не бих ги съдила и не бих им се сърдила. Все пак, те са си изгледали децата, цял живот са работили, вече са в пенсионна възраст. Всъщност, от всички вече само майка ми още не е пенсионер. Свекърва ми, обаче все още работи, макар да се пенсионира преди 2 години. И в тази светлина, мисля, че вече е дошло времето и те да си почиват, да мързелуват, а не отново на въртележката с бебета и т.н. Друг е въпросът, че това с мързелуването и двете не го умеят и често им намилам да се щадят повече, ама така са свикнали. Умерени са нещата при нас общо взето и признавам, че ако не удряха по едно рамо от време на време, не ми се мисли на какво щях да заприличам.... Да са живи и здрави, само това ще кажа.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в ср, 20 сеп 2017, 15:31
Струва ми се, че точно жените, чиито деца са отгледани от бабите, отказват помощ за внуци. На който не му се гледат деца на младини, не му се гледат и на старини.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 20 сеп 2017, 15:36
Добре де а как се справяте с разглезването от страна на бабите? Аз с майка ми съм се карала 100 пъти, но тя си е такава, при нея дете не може да реве. Трябва на секундата да бъде успокоено. За бебе разбирам, но когато 2 годишно се тръшка за поредната лиготия или щото нещо не става на неговото или изпада в истерия защото не му даваш да ти счупи очилата (примерно) кво правим? Малката буквално й се качва на главата. И двете баби ги командва и все на нейното става. Проблема е, че като си тръгнат се опитва и с нас да прави така. Направо е нетърпима, изключително разлигавена и крива, мрънкаща.
Иначе с хранене и т.н. засега горе - долу се оправяме, т.е. не си позволяват да й дават неща, които знаят, че не разрешавам, но по отношение на лигавенето имам голям проблем.
Само нашите баби ли са така?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 15:44

Само нашите баби ли са така?

Не. При мен проблема е, че го разглезват твърде много материално. Може и за това да изпада в истерия ако му откажа дори нещо малко. При тях думата "не" не съществува.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в ср, 20 сеп 2017, 15:56
Спас ток Чилдрен и сладкарозичкаа напълнихте  ми душата.you made my day.h


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в ср, 20 сеп 2017, 16:21
Ти ако ще правиш дете, прави го когато си сигурен, че можеш да го гледаш сам (с партньора си, де), а не да го гледа мама или неговата мама. Това че ние сме били тръсвани, не значи, че на нашите баби това им е било любимо занимание, колкото и да ни обичат. Родителите ще гледат внучето, когато преценят, точно защото е внуче, следователно си има майка и баща.
Ох Белла, след последното ти изказване, че детето ви е при баба си всеки уикенд и 3 месеца лятото ти пък какво каза?  :hahaha: :35:
Иначе съм съгласна на 100%. Никой на никого не е длъжен и те тяхното са си го изживели като отглеждане.
Когато имат желание могат да си видят внуците.


..
В нормално ежедневие помощ не ни трябва с мъжът ми се справяме, а и аз все още не работя. Когато тръгна на работа, тогава ще ми се мрънка много сигурно :)
Именно това и казах и аз, че колкото и да е трудно едно бебе и дете до 2 то толкова по-трудно става всичко когато се събере и с логистиката по работа, болнични, ваканции на градини и водене/прибиране до детско заведение под часове.

Моето мнение, че колкото повече е помагано на баби и дядовци като родители то толкова по-егоистични са станали и имат по-малко желание за помощ и разваляне на рахатлъка. Виждала съм го в много вариации и случки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 16:35
Контеса, дъщеря ти е на 9, а още говориш за нея малко като да е на 4-5...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: bgtatko81 в ср, 20 сеп 2017, 16:52
sixsens и ние така си говорхме за родителите ни преди да се появи детето - възрастни са, не са надеждни, няма да ги ангажираме. Но се оказа, че човек има нужда от подкрепа, не толкова защото не може да се справи - може разбира се. Повече имаме нужда от искрена подкрепа, за да почувстваме, че наистина имаме на кого да разчитаме. Иначе да - ако бяха далече, ако бяха болни, ако не бяха живи, ако... щяхме да се справяме по други начини, вкл. и ние да се озорим малко повече. Щом имам време да пиша по форуми, значи не е опрял още ножът до кокала :) Но е някакси обидно, когато хора, които смяташ, че са ти най-близки, те виждат, че се гърчиш в някаква ситуация, ама буквално се гъчиш и в крайна сметка ти помагат, ама някакси с нагласата "крайно ми е неприятно, ама айде". Аз имам много много по-малки очаквания от обидения син, за когото споменах, и който наистина поне по мое мнение искаше прекалено много поне в една от ситуациите. Но ако моето дете поиска от мен същото в сходна на тяхната (на родителите му) ситуация - бих се отзовал на момента, а дори в по-сложна ситуация бих направил всичко, за да успея някак да се отзова.

Съжалявам, че така оплетено описвам, но не искам да давам повече лични подробности, които още повече не са моя работа да ги споделям дори по форуми. Човек има някакви очаквания към най-близките си и когато те не отговорят на тези очаквания се чувства разочарован и тъжен, и често се чувства изоставен. Какви очаквания трябва да има към родителите си е дълга тема и малко хора ще си признаят всичко, което всъщност очакват от родители, от деца, от половинките си. Примерно моята майка се прави на много независима, точно както и нейната майка се правеше (въпреки че не беше в последните си години). Ако я чуе човек - с всичко сами се оправят, нищо не очаква от децата си, освен да я погребат (неин е изразът "искам да ме заровите като умра", който бях използвал в едно по-ранно мнение в тази тема). Даже пари си била спестила за погребението. На практика обаче очаква безкрайно повече и ако се стигне до там да се скараме така, че да не чува ни вест, ни кост от нас докато е жива - не мисля, че ще издържи много дълго. Споменавам за такъв сценарий, защото знам за такива случаи - мои познати, че и близки! И дори в този форум съм чел за такива. Изобщо не мисля, че са редки. Помагал съм няколко пъти на дементирали старци, загубени на улицата, които не могат да си открият пътя до вкъщи, децата им са далече (те си казват, че имат деца, само за тях говорят) и трябва непознат човек на улицата да ги води напикани у тях. Няма по-тъжно нещо на този свят от самотен стар човек, изоставен от децата си. И ми се ще да попитам тук защитниците на тезата как всичко зависело от подхода, отглеждането и т.н. - какво ли трябва да са сбъркали тези хора, че да умрат така в самота.

Така че хората цял живот разчитаме на родителите си, те разчитат на нас, ние разчитаме на децата си, колкото и да се опитваме и да сме горди. Семейството ни е най-близкия кръг от хора, с които сме делили в много много пъти повече и захар и сол отколкото с всички други приятели и познати взети заедно. Тук неща като отговорности, задължения и т.н. са безкрайно емоционално натоварени и често отказът да помогнеш по подходящ начин е по-приемлив от помощта, дадена с неподходяща за близки хора демонстрация. Или отказът да помогнеш, когато видимо можеш. Не могат просто да се операционализират подобни отношения какво е "правилно" и какво не е "правилно". Но такъв е животът, всички си имаме трески за дялане, аз под лупа следя у себе си всяка проява на кофти черти, които наподобяват характера на майка ми или баба ми :) И се моля детенце да се е метнало и по характер на съпругата ми, която е безкрайно добър, мил и благ, но същевременно много силен човек.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в ср, 20 сеп 2017, 17:01
Ох, Контеса, айде да четеш постовете докрай, че вече ми омръзна да пиша едно и също. А при теб ми се струва, че сухата теория е повече от практиката.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 20 сеп 2017, 17:02
Значи, бързата формула е тази:
Ако родителите ти са ти намилали много как чакат внуци, как без деца ще си половин човек и това е най-важното в живота...ще гледат внуци, къде ще ходят. Като не са ме оставяли на мира...едно време ме агитираха как трябва да имам 3 деца, аз се опъвах, щото бях пуберка и беше естествено идеята да ме потриса...сега им родих три, да видим доволни ли са и какво ще правят по въпроса:)

И в крайна сметка им напомням, че е по-гот да се оплакваш от много внуци, отколкото от липса на внуци, щото хората от моето поколение хич не си дават зор да раждат, само баламите:)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stronger and Happy в ср, 20 сеп 2017, 17:48
Цитат
И да, тъпо е ако младите имат потенциал да дръпнат напред, нарочно да ги оставят да се оправят на нокти. Не че нещо, но в крайна сметка от това зависи после колко добре ще могат да се грижат за възрастните някой ден- щото то круизите в един момент спират и идва друга фаза...
И аз мисля така, абсолютно! Добре, че моите родители "влязоха в час" най-накрая, хем от години са пенсионери, но се скатаваха. :xarms: А иначе свекървата почти цял живот е домакиня, но тъй като ММ и брат му доста често са оставяни на баби, съответно тя не може адекватно да се грижи за дете. И добре че е надалеч де (отделно другите ѝ изпълнения спрямо мен).Свекърът е много добър човек, но и много работи-та за него нямам забележки ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в ср, 20 сеп 2017, 17:55
Ох, Контеса, айде да четеш постовете докрай, че вече ми омръзна да пиша едно и също. А при теб ми се струва, че сухата теория е повече от практиката.
Прочетох те докрай :)
Все са ме обвинявали за някакви неща, но за това, че сухата теория ми е повече от практиката досега не бяха. Разсмя ме рано сутринта, благодаря.  :party:



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в ср, 20 сеп 2017, 22:53
Майка ми се сети, че е баба, когато голямата стана 4 клас някъде.
Свекърва ми беше с мен от ден първи, докато почина.

Иначе просто искам да помрънкам, че цяло си мечтая малкия да тръгне на предучилищна, голямата на училище, аз на работа, обаче сега като всичко тръгна, всъщност ми е много тежко. От 15 ми е някаква пълна лудница, която не е  спирала въобще. Работих събота и неделя, работя следобед, вечер, сутрин ходя по магазините за разни пособия. Дано сега празниците да си почина.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 00:22
Малко настрани от разразилите се страсти, ще кажа : А мен най-много ме е страх да не прослуша чалга :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в чт, 21 сеп 2017, 00:30
Малко настрани от разразилите се страсти, ще кажа : А мен най-много ме е страх да не прослуша чалга :)

В тази връзка :lol:

:
Учителката пита:
- Кой от вас обича да слуша чалга?
Всички вдигат ръце, само едно момиченце на последният чин не вдига.
Учителката пита:
- Ти защо не вдигаш ръка?
Тя:
- Защото не харесвам чалга.
Учителката:
- А каква музика харесваш?
Тя:
- МЕТЪЛ!
Учителката:
- Боже Господи, защо пък точно МЕТЪЛ?
Тя:
- Ами баща ми свири на барабани, майка ми е на китара, запознали се в Woodstock, а аз съм зачената в Wacken, затова слушам МЕТЪЛ.
Учителката:
- Виж какво моето момиче, човек не трябва винаги да прави това което правят родителите му, представи си, че майка ти е проститутка, а баща ти някой алкохолик и безделник, какво щеше да стане тогава?
Тя:
- А ми тогава сигурно и аз щях да слушам чалга.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 00:46
Малко настрани от разразилите се страсти, ще кажа : А мен най-много ме е страх да не прослуша чалга :)

В тази връзка :lol:

:
Учителката пита:
- Кой от вас обича да слуша чалга?
Всички вдигат ръце, само едно момиченце на последният чин не вдига.
Учителката пита:
- Ти защо не вдигаш ръка?
Тя:
- Защото не харесвам чалга.
Учителката:
- А каква музика харесваш?
Тя:
- МЕТЪЛ!
Учителката:
- Боже Господи, защо пък точно МЕТЪЛ?
Тя:
- Ами баща ми свири на барабани, майка ми е на китара, запознали се в Woodstock, а аз съм зачената в Wacken, затова слушам МЕТЪЛ.
Учителката:
- Виж какво моето момиче, човек не трябва винаги да прави това което правят родителите му, представи си, че майка ти е проститутка, а баща ти някой алкохолик и безделник, какво щеше да стане тогава?
Тя:
- А ми тогава сигурно и аз щях да слушам чалга.
Един от любимите ми вицове :))))


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в чт, 21 сеп 2017, 00:56
Малко настрани от разразилите се страсти, ще кажа : А мен най-много ме е страх да не прослуша чалга :)
Аз затова обработвам Чудо, съвсем от рано. 😂


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в чт, 21 сеп 2017, 03:14
Малко настрани от разразилите се страсти, ще кажа : А мен най-много ме е страх да не прослуша чалга :)

В тази връзка :lol:

:
Учителката пита:
- Кой от вас обича да слуша чалга?
Всички вдигат ръце, само едно момиченце на последният чин не вдига.
Учителката пита:
- Ти защо не вдигаш ръка?
Тя:
- Защото не харесвам чалга.
Учителката:
- А каква музика харесваш?
Тя:
- МЕТЪЛ!
Учителката:
- Боже Господи, защо пък точно МЕТЪЛ?
Тя:
- Ами баща ми свири на барабани, майка ми е на китара, запознали се в Woodstock, а аз съм зачената в Wacken, затова слушам МЕТЪЛ.
Учителката:
- Виж какво моето момиче, човек не трябва винаги да прави това което правят родителите му, представи си, че майка ти е проститутка, а баща ти някой алкохолик и безделник, какво щеше да стане тогава?
Тя:
- А ми тогава сигурно и аз щях да слушам чалга.

 :35:  :hug:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stronger and Happy в чт, 21 сеп 2017, 07:37
И аз изпитвам ужас от чалгата, но и от новият бг рап  :sick: разните ми там сузанити, крисковци брррр...Да, слушала съм др.Дре, Еминем и прочие, обаче сегашния бг рап е някакъв ужас просто.  :sick: :sick: :sick:  Вицът е много як  :peace:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в чт, 21 сеп 2017, 07:45
Аз бях на Кока кола концерта на 16.09 с голямата. Ужас на квадрат.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в чт, 21 сеп 2017, 07:53
Оооо, аз засега нямам притеснения. Моята в колата слуша Рамщайн. С кеф.

За разнообразие вкарваме и Найтуиш :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в чт, 21 сеп 2017, 07:58
Нали знаете вица за нашите чалгарки и Африка: "Поканили певиците от Пайнер на концерт в Африка. Нека децата там видят, че има по- страшни неща от глада!" :stuck_out_tongue_winking_eye:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в чт, 21 сеп 2017, 08:52
Малко настрани от разразилите се страсти, ще кажа : А мен най-много ме е страх да не прослуша чалга :)

Ааа, настръхва ми козината като се сетя. Но по-добре се отърви от този страх, че само ядове ще береш после.

Говорих си наскоро с един петокласник от много елитно столично училище. Интелигентно дете. Питах за чалгата и каза, че всички слушат. Мисля да изведа децта от страната... :astonished:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в чт, 21 сеп 2017, 08:58
Срещу нас също има училище, което се води елитно, но няма да ви казвам каква е гледката в двора - чалгарче до чалгарче. Но няма как вчерашни пикльовци да изглеждат по този начин без съдействието на родителското тяло.
Въпреки това се ужасявам от перспективната среда.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в чт, 21 сеп 2017, 09:06
Само да не взима наркотици, всичко друго се правя че не забелязвам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в чт, 21 сеп 2017, 09:16
Ох, темата за чалгата е доста тънък лед...  :mrgreen:

Началния вкус за музика се заформя у дома, но тръгне ли на училище няма как да се избегне сблъсъка с тази култура дори от любопитство. Ето, сега например, децата сериозно обсъждат Сузанита, която хич не е далеч от чалгата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в чт, 21 сеп 2017, 09:22
Оф, тая като я чуя само и ме избива на агресия...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в чт, 21 сеп 2017, 09:24
Оф, тая като я чуя само и ме избива на агресия...

А мен на  :sick:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в чт, 21 сеп 2017, 09:54
Аз пък с риск да ми скочите слушам чалга. И мисля че не съм на по-ниско ниво от някои във форума или че не е станало човек от мен. Говоря за едновремешната чалга( по-скоро сръбско и гръцко), защото сегашните не ги знам. Нито знам коя е Сузанита нито знам 1 нейна песен. Ако моите деца решат нека слушат чалга. За мен като родител има много по-важни неща за децата ми от това каква музика слуша. Повече се интересувам от тяхното образование и израстване като добри хора от това каква музика ще слушат.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в чт, 21 сеп 2017, 10:02
Имаше преди време тема във форума "За и против чалгата". Войната беше безмилостно жестока и не ми се иска и тази тема да стане такава, но ще ти кажа, Чочита, че има връзка между това каква музика слуша едно дете/тийн и останалите неща в живота и ежедневието му.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в чт, 21 сеп 2017, 10:12
Всеки е свободен да избира, както желае.
Чалгата е лайфстайл и не бих била Ок детето ми да е част от тази среда. За мен като родител това също е важно и с това ще приключа темата за музикалните предпочитания. ✌


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в чт, 21 сеп 2017, 10:40
А за да стане успешен човек каква муза трябва да слуша един тийнейджър.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 10:46
Съгласна съм, че чалгата е лайфстайл и много се надявам да не се поддаде детето. И според мен има връзка между музиката, която слуша даден индивид и IQ-то - има проучвания, имам и лични наблюдения, но не ми се спори и на мен на тази тема. Всеки е свободен да слуша каквато музика иска. Все се надявам от двама метъли да не се пръкне чалгарче :D.
Според мен музикалните предпочитания се унаследяват, не е нужно да се "възпитава". На мен нашите никога не са ми казвали каква музика да слушам. Баща ми има влечение към рок музиката и аз съм като него. Брат ми предпочита електронна и денс - повече се доближава до вкуса на майка ми, която някак не си пада по тежки неща. Когато бях малка и всички слушаха сръбско, аз усещах някакво леко отвращение от тази музика, без никой да ми не набивал канчето как това не трябва да го слушам. Сама изравях от нас някакви касетки с рок музика и ги слушах. Започнах с Битълс и Ролинг Стоунс (това имаше), а на 10 г. възраст попаднах на една касетка на WASP и от тогава все съм на тази вълна. Харесвам много стилове, но метълът ми е някаква страст.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в чт, 21 сеп 2017, 10:48
А за да стане успешен човек каква муза трябва да слуша един тийнейджър.
Чочита,
Момичетата ти обясниха, че говорим за чалгата не само като музика. С термина "чалга" в нашето съвремие бележим един специфичен начин на живот, който аз също не искам моето дете да възприеме като правилен. Говорим за изкуствен външен вид, липса на ценности, празно говорене, звезди от ранга на Сузанита и тн., в този смисъл не е само стилът музика.
Надявям се, че го обясних достатъчно ясно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 21 сеп 2017, 10:53
Аз пък имам много близък приятел, който слуша чалга и е отраснал със сръбската музика. Ходи там на някакви концерти на сръбски величия от време на време. Съвсем нормален човек е и има много модерна професия. Нищо общо с чалга културата няма, съвсем нормален си е.

Иначе и на мен са ми продухвани ушите с Бийтълс, но освен досада, с друго не ги асоциирам. Но пък им знам всички песни наизуст, спор няма. Слушам си каквато музика искам и не желая децата ми да се влияят от моя музикален вкус. Пази Боже даже, да слушат динозаврите от нашето време.

Съгласна съм с Кристина, че има много по-страшни неща от чалгата, да са здрави само и да не залитат в гадни посоки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 10:54
А за да стане успешен човек каква муза трябва да слуша един тийнейджър.
Виж, ако ти имаш влечение към чалга и гръцко, няма да се промениш особено, ако се насилваш да слушаш класика. Музиката не прави човека, а музикалните предпочитания показват какъв човек стои срещу теб. Не знам дали се изразих ясно.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в чт, 21 сеп 2017, 11:00
И най ме е яд на себе си, че съм твърде пасивен и твърде много чакам преди да се ядосам и да се задействам и да го реша някой проблем генерално.
Чудесно е, че го осъзнаваш и си го признаваш. Това си е много голяма стъпка към подобряване на нещата.
Защото моят съпруг има същия проблем, но не го осъзнава. Той, милия, все чака хората сами да се усетят, да проумеят, да стане нещо от самосебе си.
...защото сегашните не ги знам. Нито знам коя е Сузанита нито знам 1 нейна песен.
Научи ги сегашните и ще разбереш, защо са свързани нещата.
А за Сузанита - тя има 1 песен. Ама то стига.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 11:01
На мен никой не ми е продухвал ушите с Бийтълс, аз сама си ги пусках. По-скоро ми продухваха ушите с Лепа Брена, че голяма мода беше тогава да я слушаш. Без да имам някаква нагласа, понеже бях много малка, усещах че мноооого ме дразни този тип музика. Затова смятам, че не е нужно да продухваш нечии уши и да възпитаваш насилствено. Детето само ще си покаже накъде го влече. Ако толкова го влече чалга, надали ще мога да направя нещо по въпроса насила. Затова казах, че се притеснявам по този въпрос. Все пак ми се ще да е вън от тази среда. Имам вземане - даване със студенти първи курс (уж елита) и за съжаление, много пропада младежта. Не става дума само за това, че слушат чалга, а поведение, ценности  всичко е :minus1: :( .


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 21 сеп 2017, 11:08
Ами това ти обяснявам, че си е до човек. И е странно възрастни хора да се дърлят за музика. Не ми се четеза нечии музикални вкусове в тема за майки. Бесните метали са ми също толкова досадни като чалгарите. Пак казвам далеч съм от чалгата и не бих се кефила, ако отрочетата ми по някакви причини стигнат до нея. Моя грижа е да не се случи, а ако залитнат в тази посока, поне ще знаят и другите алтернативи.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 11:12
Ами това ти обяснявам, че си е до човек. И е странно възрастни хора да се дърлят за музика. Не ми се четеза нечии музикални вкусове в тема за майки. Бесните метали са ми също толкова досадни като чалгарите. Пак казвам далеч съм от чалгата и не бих се кефила, ако отрочетата ми по някакви причини стигнат до нея. Моя грижа е да не се случи, а ако залитнат в тази посока, поне ще знаят и другите алтернативи.
Аз пък адски се дразня на квалификацията "бесен метъл". Аз на никого не навирам музикалните си предпочитания чрез простотията си, че да ме квалифицират така.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 21 сеп 2017, 11:13
Не визирах теб, ама нейсе. И да, на никой не ги навря....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 11:16
Не визирах теб, ама нейсе. И да, на никой не ги навря....
Не визираш, ама второто изречение го опровергава.
Виж, още от първите постове не си ми особено симпатична и виждам, че не сме "от една партия" по много теми. Дай да не превръщаме темата в спор, да си говорим за деца, майчинство, трудни страни и там каквото е.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в чт, 21 сеп 2017, 11:17
Аз пък ненавиждам Битълс. Рок слушам, метъл също. О, ужас, 1-2 пъти годишно си послушвам и гръцко и сръбско ама съм си направила плейлистичка с хубави, едновремешни класики, а не тая помия, на която подражават нашите чалгари. Все ми е тая каква музика ще слуша детето ми, ако ще да слуша чалга, ако ще Криско и себеподобните му, искам само да не залита по поведението, визията и начина на мислене на сегашните чалга звезди. Защото за мен това са си нискоинтелигентни, но добре заплатени проститутки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 11:20
Аз пък ненавиждам Битълс. Рок слушам, метъл също. О, ужас, 1-2 пъти годишно си послушвам и гръцко и сръбско ама съм си направила плейлистичка с хубави, едновремешни класики, а не тая помия, на която подражават нашите чалгари. Все ми е тая каква музика ще слуша детето ми, ако ще да слуша чалга, ако ще Криско и себеподобните му, искам само да не залита по поведението, визията и начина на мислене на сегашните чалга звезди. Защото за мен това са си нискоинтелигентни, но добре заплатени проститутки.
Това имах предвид, че те ни ги навират (музикалните предпочитания). Както и да е...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 21 сеп 2017, 11:23
Спастик, имаш нужда да поработиш над самочувствието си и да си повече над нещата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 11:25
Спастик, имаш нужда да поработиш над самочувствието си и да си повече над нещата.
Айде малко се успокой. Не е нужно да хапеш. Грижи се за себе си. :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в чт, 21 сеп 2017, 12:25
Сега за музика ли ще се карате  :tired:
Не слушам чалга, нито метъл. Нямам представа коя е Сузанита  :mrgreen: Изостанала съм явно. Детето ми да си слуша каквото иска, негова си работа.
Хайде да си говорим за майчинство и да не се дърлим?  :hug:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 12:30
Сега за музика ли ще се карате  :tired:
Не слушам чалга, нито метъл. Нямам представа коя е Сузанита  :mrgreen: Изостанала съм явно. Детето ми да си слуша каквото иска, негова си работа.
Хайде да си говорим за майчинство и да не се дърлим?  :hug:
Така ли прозвуча? Извинявам се. Не исках да се стига до там.
:
Просто не обичам хора, които се чудят с кого да се заядат.
За Сузанита си признавам, че само съм чела в интернет, но не знам нито как изглежда, нито съм слушала песента. Много ли съм изпуснала? :))))


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в чт, 21 сеп 2017, 12:35
Проблемите с чалгата ги преживях с голямата ми дъщеря. Преди 10-15 години беше пикът на чалгата. Сега е по-спокойно. Малките деца харесват чалгата, защото е мелодична. Моята дъщеря научи всички чалги при пресроя при баба си. За щастие приятелката и бе възпитана да мрази чалга и чалгари, дъщеря ми много се влияеше от нея. Така я отказахме. Ако не беше това щастливо онстоятелство, вероятно още щеше да слуша чалга, както половината и съученички в гимназията.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в чт, 21 сеп 2017, 12:37
Ако спреш да ме коментираш ще съм ти благодарна, Спастик. Погледни себе си и тогава раздавай епитети за другите. Ай, сектир!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 12:39
Ако спреш да ме коментираш ще съм ти благодарна, Спастик. Погледни себе си и тогава раздавай епитети за другите. Ай, сектир!

И на теб приятен ден!  :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в чт, 21 сеп 2017, 12:42
Мисля, че нещо не се доразбраха добре Спастик чилдрън и Лейди Стардъст. Първата имаше предвид, че чалгаобщността, т.е. изпълнителите и цялата индустрия си навират стила и го превръщат в лайфстайл, а не че някоя потребителка тук си е навряла музикалните предпочитания. Така че, мисля нямаше нужда да се реагира толкова остро. Нека наистина не излизаме от добрия тон, тъкмо го възстановихме.

Като дете на прехода и аз съм минала през доста стилове, първо беше фолка, то тогава само това се лееше отвсякъде - сръбско, гръцко и нашите 2-3 изпълнителя. После диското, поп-музиката, много се бях увлякла по R&B стила и хип-хопа също. Харесва ми ритъмът на тази музика, текстовете им не искам да ги коментирам, особено в последно време, но така или иначе БГ хип-хоп почти не слушам. Преди 15 години, обаче открих рока и метъла и край! И сега слушам някои R&B парчета, поп парчета също, но моята единствена любов е Iron Maiden и толкоз :satisfied: Детето много ги слуша и само ме пита кога ще я водя на концерт /миналата година аз ходих, но без нея и беше много разочарована/. В колата слушаме Мейдън, Найтуиш, Рейнбоу, Уайт снейк, Куин, Металика... Това е нашата музика и се радвам, че и дъщеря ми я харесва. Аз също смятам, че силните предпочитания и прехласване до степен подражание към чалагата са пагубни за подраставащите и да - мисля, че има връзка с много фактори....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 21 сеп 2017, 12:43
Оооо, аз засега нямам притеснения. Моята в колата слуша Рамщайн. С кеф.

За разнообразие вкарваме и Найтуиш :)
Браво! Браво! Ако я научиш да пее Wishmaster, ще ѝ подаря персонален чугунен тиган с автограф. :lol:

Повече се интересувам от тяхното образование и израстване като добри хора от това каква музика ще слушат.
Да ти кажа, музиката е част от доброто образование. А какъв добър човек ще израстне от слушащия и врещящия "Напипай гоооооо", само мога да гадая.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 12:47
Проблемите с чалгата ги преживях с голямата ми дъщеря. Преди 10-15 години беше пикът на чалгата. Сега е по-спокойно. Малките деца харесват чалгата, защото е мелодична. Моята дъщеря научи всички чалги при пресроя при баба си. За щастие приятелката и бе възпитана да мрази чалга и чалгари, дъщеря ми много се влияеше от нея. Така я отказахме. Ако не беше това щастливо онстоятелство, вероятно още щеше да слуша чалга, както половината и съученички в гимназията.
Брат ми, като беше в прогимназията (някъде средата на 90-те), имаха едно момиченце в класа, което определяше всичко - каква музика ще се слуша, кой какво ще прави, когато тя имаше рожден ден, не се учеше. Естествено се слушаше чалга, защото тя в училище постоянно носеше касетофон и се пускаше междучасията такава музика. Нашите се опитаха да говорят с учителката, защото освен всичко, тя тормозеше децата, но класната им казала, че няма такова нещо, че била най-доброто и умно дете. После от други родители разбрали, че брат й бил някаква мутра и учителите ги било страх от него. Не знам какво е правил. Може и да е спонсорирал училището.
Та тогава и моят брат донесе касетки с чалга в нас, но не се задържаха дълго. Никой нищо не му е казвал, той сам се преориентира. Може би дъщеря ти сама си е избрала тази приятелка, която я е привлякла с нещо  по-различно от останалите и по същия начин, сама се е отказала и от чалгата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 12:56

sixsens

:
Мисля, че нещо не се доразбраха добре Спастик чилдрън и Лейди Стардъст. Първата имаше предвид, че чалгаобщността, т.е. изпълнителите и цялата индустрия си навират стила и го превръщат в лайфстайл, а не че някоя потребителка тук си е навряла музикалните предпочитания. Така че, мисля нямаше нужда да се реагира толкова остро. Нека наистина не излизаме от добрия тон, тъкмо го възстановихме.

Като дете на прехода и аз съм минала през доста стилове, първо беше фолка, то тогава само това се лееше отвсякъде - сръбско, гръцко и нашите 2-3 изпълнителя. После диското, поп-музиката, много се бях увлякла по R&B стила и хип-хопа също. Харесва ми ритъмът на тази музика, текстовете им не искам да ги коментирам, особено в последно време, но така или иначе БГ хип-хоп почти не слушам. Преди 15 години, обаче открих рока и метъла и край! И сега слушам някои R&B парчета, поп парчета също, но моята единствена любов е Iron Maiden и толкоз :satisfied: Детето много ги слуша и само ме пита кога ще я водя на концерт /миналата година аз ходих, но без нея и беше много разочарована/. В колата слушаме Мейдън, Найтуиш, Рейнбоу, Уайт снейк, Куин, Металика... Това е нашата музика и се радвам, че и дъщеря ми я харесва. Аз също смятам, че силните предпочитания и прехласване до степен подражание към чалагата са пагубни за подраставащите и да - мисля, че има връзка с много фактори....
Всичките им ги изпуснах по ред причини и на следващия съм си обещала, че съм там.
Иначе аз напоследък се ориентирах към малко по-некомерсиални групи, които събират до 2000 човека на концерт, а най-често 200-300 :). Например скандинавски млодичен дет. Също много любима група са ми Crematory, но те напоследък почнаха също да стават по-комерсиални, почнаха едни клипове да правят - мани-мани.
В тази връзка на колко трябва да стане детето, за да го заведа с мен на концерт? Досега ходил само на Цвете за Гошо. :D


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в чт, 21 сеп 2017, 12:59
Ох, бе, Уиш, задавих се от смях с тебе :) Ама тигана гравиран да бъде и с лично посвещение.

Я кажете, като така и така се заговорихме за музика, някой слуша ли Буги Барабата? Оня ден чух негова песен в колата ама шазама удари на камък :)

А какъв добър човек ще израстне от слушащия и врещящия "Напипай гоооооо", само мога да гадая.

WTF???


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 21 сеп 2017, 13:01
Spastik Children,
:
дъщеря ми беше на 6, когато я заведох на голям концерт на стадион. Беше на Депеш Мод. Но пък като беше на 8 я заведох на Рамщайн и тя се сцепи от кеф.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 13:06
the wishmaster
:
Spastik Children,
:
дъщеря ми беше на 6, когато я заведох на голям концерт на стадион. Беше на Депеш Мод. Но пък като беше на 8 я заведох на Рамщайн и тя се сцепи от кеф.
И аз мисля, че първо трябва да са на открити пространства, в залата не е за малки деца. И да, да се почне от нещо лекичко, все пак са още малки. Моят се кефи на  "Зеленчуци, който не яде" и някаква песен за сънчицето ("Ало, ало слънчице...."). Рано му е за друго. :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 21 сеп 2017, 13:12
Поне на 7-8 трябва да стане. До тогава, "Зеленчуци който не яде".


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в чт, 21 сеп 2017, 13:14
Аз няма да забравя какъв рев ревах, когато баща ми не ме взе със себе си на Дийп Пърпъл през 90-те. Да съм била 1-2-3 клас. Не знам точно. Така или иначе той не смееше да ме води по масовки и заедно не сме били на концерт, като се зависля. А аз като  започнах да ходя по партита, Метрополис и пр., направо му изправях косата.
Мъжът ми от край до край си остава верен на електронната музика, но аз последните десетина години предимно слушам пънк и алтернативен рок.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 13:40
Аз няма да забравя какъв рев ревах, когато баща ми не ме взе със себе си на Дийп Пърпъл през 90-те. Да съм била 1-2-3 клас. Не знам точно. Така или иначе той не смееше да ме води по масовки и заедно не сме били на концерт, като се зависля. А аз като  започнах да ходя по партита, Метрополис и пр., направо му изправях косата.
Мъжът ми от край до край си остава верен на електронната музика, но аз последните десетина години предимно слушам пънк и алтернативен рок.
Всички разновидности на рока обичам, и пънк, и пост пънк, и ню уейв и всякакви видоизменени. (Ние пак изместихме темата:))))
Мен също ме е страх да заведа детето някъде и то да вземе да се разреве на концерта... Според мен не си ревала от музиката, а от децибелите. Малките деца много мразят силен шум. Мен също ме дразнеше, спомням си, точно на тази възраст.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в чт, 21 сеп 2017, 13:41
Поне на 7-8 трябва да стане. До тогава, "Зеленчуци който не яде".
На тази песен дъщеря ми започва да пее:
" Ам, ам, ам, аааам.
Ако, ако, бика, бабче...
(Пр. мляко, мляко, бисквита, кебапче...)"

А вие престанете с тия концерти. Мразя ви, че живеете в София. То Депеш, то Рамщайн, аааа...
Аз пък два пъти изтървах Мотърхед в България и отидох в Букурещ да ги видя. Навреме...

Я бързо да се оплаквате, че взехте да се хвалите нещо и мнооооу ма дразнити...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в чт, 21 сеп 2017, 13:42
В тази връзка на колко трябва да стане детето, за да го заведа с мен на концерт? Досега ходил само на Цвете за Гошо. :D

Да ти кажа, не знам на каква възраст трябва да е и има ли някакви неписани и писани правила, но миналата година на концерта на Мейдън в Букурещ пред нас имаше едно семейство с 2 момчеца на видима възраст между 5  и 7-8 години. Напълниха ми душата тия хлапета. Не са като нашите бесни, ами едни сговорчиви и кротки. А дойдоха още на подгряващата група /мисля, че ще ти хареса щом си падаш по скандинавски рок/, което означава, че заедно с концерта едно 5 часа и повече постояха. Е как пък веднъж не измрънкаха, как не щъкаха между краката на хората, как не бесняха, а тихо и кротко си куфяха до майка си и баща си! Много им се израдвах, честно. По едно време ми идваше да питам родителите как са го постигнали, но ме досрамя....

:
Подгряващата група беше The Raven Age, в началото помислих, че са скандинавци, но после се оказа, че май са британци или австралийци, но нямаха типичния акцент, де. Много готини парчета изсвириха, но после не съм търсила тяхна музика да слушам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 13:58
Поне на 7-8 трябва да стане. До тогава, "Зеленчуци който не яде".
На тази песен дъщеря ми започва да пее:
" Ам, ам, ам, аааам.
Ако, ако, бика, бабче...
(Пр. мляко, мляко, бисквита, кебапче...)"

А вие престанете с тия концерти. Мразя ви, че живеете в София. То Депеш, то Рамщайн, аааа...
Аз пък два пъти изтървах Мотърхед в България и отидох в Букурещ да ги видя. Навреме...

Я бързо да се оплаквате, че взехте да се хвалите нещо и мнооооу ма дразнити...

Че кой те е спрял да дойдеш в София? Ние колко пъти ходим по морето заради един или друг концерт - ахамаха! :)
То не беше Каварна Рок Фест, то не беше Spirit of Burgas...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в чт, 21 сеп 2017, 14:08
А, питай ме като съм в Бургас, колко пъти сколасах да се добера до Каварна....сега вече - късно е, чадо! И до София не сколасвах, все нещо ставаше за концертите на Мейдън и нааай-накрая миналата година успях да се добера до Букурещ, за по-близо :smiles:

Хайде да не е само спам, да се оплача, че снощи хлапето пак 48745615286 пъти става преди да заспи и за капак се кукна в 4 сутринта наспана и разбира се, трябваше да дойде и да ни уведоми, че вече не й се спи и можело ли да си пусне телевизора :astonished: Казах й да си ляга, че е рано още, изниза се. Към 5 дойде и каза, че е гладна....


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в чт, 21 сеп 2017, 14:22
Аз пък слушам музиката, която детето ми пусне. Сузанита , Гери-Никол и Кристо. Много се забавлявам. Все още помня моите тийнейджърски години и знам ние какви бяхме. Но аз не искам да въз питам интелектуалец, а сървайвър.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 15:32
А, питай ме като съм в Бургас, колко пъти сколасах да се добера до Каварна....сега вече - късно е, чадо! И до София не сколасвах, все нещо ставаше за концертите на Мейдън и нааай-накрая миналата година успях да се добера до Букурещ, за по-близо :smiles:

Хайде да не е само спам, да се оплача, че снощи хлапето пак 48745615286 пъти става преди да заспи и за капак се кукна в 4 сутринта наспана и разбира се, трябваше да дойде и да ни уведоми, че вече не й се спи и можело ли да си пусне телевизора :astonished: Казах й да си ляга, че е рано още, изниза се. Към 5 дойде и каза, че е гладна....
Е то и аз говоря за периода преди детето :))) Сега... само в София :)
Защо така не може да спи детето? Моят не се буди вече. Когато е здрав, спи като пън! Но само допреди половин година не беше така.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в чт, 21 сеп 2017, 15:47
А, тя си спи нощем, няма дерт. Сутрин става доста лесно /пу-пу/, но пък и уикендите в 7, най-късно 8 е станала... А аз искам да спяяяяяя.... Ставам, правя й закуска и пак лягам. От доста време вече си играе чудно сама, с часове може. В това отношение не мога да се оплача изобщо. То при нея проблемът е прекомерния инат, на всичко е контра и всяко нещо става с хиляда уговорки, напомнянки, тя е над нещата просто. И тръшкането за глупости, като се заинати, че иска нещо, направо...... пяна ми избива.
А тази сутрин подозирам, че стана толкова рано, защото баща й щеше да я взима с него на работа и да я води до о. Света Анастасия. Та от вълнение сън не спа, буквално, хаххах.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в чт, 21 сеп 2017, 17:04
Чудо пак спа само час. 😭😭Цяла седмица ми го прави тази номер. Точно я приспя, правя си едно кафе, да хапна нещо и седна да работя и хоп скача. Имам работа, а нищо не мога да свърша.
Сутрин е кукнала в 7, а аз се лягам в 2-3... ку кууу


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 21 сеп 2017, 17:16
А вие престанете с тия концерти. Мразя ви, че живеете в София. То Депеш, то Рамщайн, аааа...
Аз пък два пъти изтървах Мотърхед в България и отидох в Букурещ да ги видя. Навреме...

Я бързо да се оплаквате, че взехте да се хвалите нещо и мнооооу ма дразнити...

Не се дразни. Ей сега ще те утеша, че и ВУте е зле. Знаеш ли как изкарахме концерта на Мейдън преди три години? В Пирогов го изкарахме. Малката гад рипна от люлката и си счупи ръката и вместо на Мейдън я водихме в Пирогов, където я почерпиха с една пълна упойка и аз така бях откачила от страх, че хедбангвах, ама от тикове.  :mrgreen:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в чт, 21 сеп 2017, 18:03
Чудо пак спа само час. 😭😭Цяла седмица ми го прави тази номер. Точно я приспя, правя си едно кафе, да хапна нещо и седна да работя и хоп скача. Имам работа, а нищо не мога да свърша.
Сутрин е кукнала в 7, а аз се лягам в 2-3... ку кууу

При нас е подобно. Сутрин ставаме в 06:30 защото ако я оставя да спи до когато иска (т.е. до 7 и нещо макс.) следобед няма заспиване. На обяд спи час и половина (отскоро понякога се излъгва да поспи 2 часа, но това е буквално от месец, преди това никога не се беше случвало, дори мислех, че е болна нещо). Напоселдък заспива ужасно трудно и обед и вечер. Ако се събуди през нощта и будува 2 часа :stuck_out_tongue_winking_eye: на другия ден на обяд заспива лесно...
Абе като бебе спеше по - добре. Имам чувството, че скоро ще откаже обедния сън. Само се моля докато я гледам вкъщи да спи, пък после ако иска...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в чт, 21 сеп 2017, 18:15
Вчера едвам я приспах следобяд, обаче днес след 2 часа игра в детския център заспа на път за вкъщи и спа почти 3 часа. Да видим обаче довечера кога ще заспи :)


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 21 сеп 2017, 21:35
Имало е периоди, когато е спал по 20-30 мин. следобед, или дори е отказвал да спи, след това пак започва да си иска. Даже наскоро изкара един следобеден сън от 5 часа, след първия ден в детската градина (взех го на обяд).


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в чт, 21 сеп 2017, 23:29
Наистина музиката не е за тази тема просто се дразня когато някой почва да си вади изводи какъв човек си и какъв ти е коефициента на интелигентност по това каква музика слушаш. Няма да забравя в института, когато един колега ми каза как така слушал чалга-ти си умно момиче.
За спането-големия който е на 4 отказва да спи на обед. А малкия на година древна веднъж на ден но винаги е вразлични часове. Понякога за половин час, понякога за 3 часа :).


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в пт, 22 сеп 2017, 08:25
Наистина музиката не е за тази тема просто се дразня когато някой почва да си вади изводи какъв човек си и какъв ти е коефициента на интелигентност по това каква музика слушаш. Няма да забравя в института, когато един колега ми каза как така слушал чалга-ти си умно момиче.


Уиш го е написала много добре малко по-горе. Не се сърди, но хората наистина си правят изводи ако слушаш чалга. Ти може да си изключение, но нали знаеш приказката "покрай сухото гори и мокрото"?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: OpusMagnum в пт, 22 сеп 2017, 10:24
Наистина музиката не е за тази тема просто се дразня когато някой почва да си вади изводи какъв човек си и какъв ти е коефициента на интелигентност по това каква музика слушаш. Няма да забравя в института, когато един колега ми каза как така слушал чалга-ти си умно момиче.

Е, разбирането на тези сложни и многопластови текстове в чалгата и прилежащият им светоглед не предполагат наличието на грандиозен интелект. :grinn:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 22 сеп 2017, 11:45
Наистина музиката не е за тази тема просто се дразня когато някой почва да си вади изводи какъв човек си и какъв ти е коефициента на интелигентност по това каква музика слушаш. Няма да забравя в института, когато един колега ми каза как така слушал чалга-ти си умно момиче.

Е, разбирането на тези сложни и многопластови текстове в чалгата и прилежащият им светоглед не предполагат наличието на грандиозен интелект. :grinn:
Точно. Аз не искам да прозвучи грубо, затова ще кажа само, че ако някой не може ни да разбере какво се опитваме да кажем, значи мозъкът му работи на друга честота.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в пт, 22 сеп 2017, 11:57
Чочита, не се връзвай. Всеки има право да слуша каквото му се иска. Просто на мен не ми се иска моите деца да слушат чалга по многото причини изброени до тук. Това, което ме притеснява най-много е, че чалгата вече е мейнстрийм и не можем да си спасим децата. Трябва да им дойде от вътре и сами да се справят, а това не винаги става - знаеш.

Всъщност проблема е много по-голям. Като станат на определена възраст вече е много трудно да им казваш как да живеят. Само се надяваш това, което си говорил до момента да е минало през ушите и да е оставило нещо вътре. Същото важи и за наркотиците. Ако всички наоколо взимат хапчета, да речем, как ще спреш твоето?!

За спането - и двете отказаха следобедния сън на около 3г. Особено с каката, когато още нямах опит беше ад. То беше едно приспиване, рев, тръшкане, нерви от моя страна цял месец. Когато най-накрая се усетих, че правя глупости се родихме вкъщи. Детето спокойно по цял ден, вечер ги слагах в 8 да спят.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в пт, 22 сеп 2017, 12:18
Не приспивам, чакам я да и се приспи и тогава я слагам, когато тогава. Пробвах един два пъти и само се измъчихме и двете.

За музиката няма какво повече от това да кажа, не съм почитател на чалгата, още по малко на визията която натрапват. Надявам се детето ми да е разумно един ден и да има добра преценка, не само за музиката.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 22 сеп 2017, 13:37
Аз съвсем съм изключила, че детето изкара цяла седмица на детска градина и е по нов режим. Карам си по старо му. Мислех в 13.30 да яде, в 14 да спи... а той заспа в 12.40 седнал и без да е обядвал. По това не прилича на мен, аз в детската не помня някога да съм заспивала, но той е като баща си - обича да си поспива.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в пт, 22 сеп 2017, 18:30
Наистина музиката не е за тази тема просто се дразня когато някой почва да си вади изводи какъв човек си и какъв ти е коефициента на интелигентност по това каква музика слушаш. Няма да забравя в института, когато един колега ми каза как така слушал чалга-ти си умно момиче.

Е, разбирането на тези сложни и многопластови текстове в чалгата и прилежащият им светоглед не предполагат наличието на грандиозен интелект. :grinn:
Точно. Аз не искам да прозвучи грубо, затова ще кажа само, че ако някой не може ни да разбере какво се опитваме да кажем, значи мозъкът му работи на друга честота.
Не искаш да се изразил грубо, но го правиш. Да може мозъците ни да работят  на различна честота вече друг е въпроса коя от тях е правилната. Просто се дразня когато се правят обобщения и изводи за един човек по нещо не толкова значимо. Аз харесвам мелодията, не текстовете. Много от чуждите песни и те са с едни текстове ама хайде  друг е въпроса, че някой не може да си ги преведе.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 22 сеп 2017, 19:15
Наистина музиката не е за тази тема просто се дразня когато някой почва да си вади изводи какъв човек си и какъв ти е коефициента на интелигентност по това каква музика слушаш. Няма да забравя в института, когато един колега ми каза как така слушал чалга-ти си умно момиче.

Е, разбирането на тези сложни и многопластови текстове в чалгата и прилежащият им светоглед не предполагат наличието на грандиозен интелект. :grinn:
Точно. Аз не искам да прозвучи грубо, затова ще кажа само, че ако някой не може ни да разбере какво се опитваме да кажем, значи мозъкът му работи на друга честота.
Не искаш да се изразил грубо, но го правиш. Да може мозъците ни да работят  на различна честота вече друг е въпроса коя от тях е правилната. Просто се дразня когато се правят обобщения и изводи за един човек по нещо не толкова значимо. Аз харесвам мелодията, не текстовете. Много от чуждите песни и те са с едни текстове ама хайде  друг е въпроса, че някой не може да си ги преведе.
Мисля, че по-меко се изразих от някои от предните коментирали, не знам защо точно и само от мен се обиждате. Никой не е правил изводи за Вас конкретно. Просто изказахме мнения. Приемете, че Вашата честота е правилна за Вас, а моята за мен. Каквото и да напиша, няма да има смисъл, а и темата се изчерпа. По-добре да си пишем за деца. За или против чалгата мисля, че има друга тема във форума.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в сб, 23 сеп 2017, 07:46
Аз нямам против никой. Просто изразих мнение. Всеки е свободен да слуша каквато музика иска.
А сега за децата. Дразните ли се, че с малки деца къщата ви е с краката нагоре дори 5 минути след като сте изчистили и подредили.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в сб, 23 сеп 2017, 07:50
И аз не приспивам. Когато му се спи-тогава. Той е с изграден режим от съвсем малко бебе, който просто нагласям според възрастта.

Да може мозъците ни да работят  на различна честота вече друг е въпроса коя от тях е правилната.
Със сигурност, не тази на радио Вероника.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в сб, 23 сеп 2017, 08:54
Не се дразня за подреждането вече, няма смисъл. Прибирам от време на време ей така за спорта  :lol:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 23 сеп 2017, 09:07
Дразня се, че е разхвърляно, но няма как да е иначе с малко дете. Чистенето съм го оставила за неделя, а подреждането...за когато дойде :laughing:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Белла Дона в сб, 23 сеп 2017, 09:09
Не се дразня за подреждането вече, няма смисъл. Прибирам от време на време ей така за спорта  :lol:

И аз съм на същия принцип. :smiley:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в сб, 23 сеп 2017, 09:11
Дразня се. Карам я да си прибира сама нещата. Прави го, защото знае алтернативата - поемат към кофата за боклук.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в сб, 23 сеп 2017, 10:09
То и аз с кофата за боклук плаша ама вече и това не помага. Май ще трябва наистина да хвърля някоя играчка.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в сб, 23 сеп 2017, 10:38
О, аз съм хвърляла. Тя затова знае, че не е празна заплаха.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 23 сеп 2017, 11:47
Аз нямам против никой. Просто изразих мнение. Всеки е свободен да слуша каквато музика иска.
А сега за децата. Дразните ли се, че с малки деца къщата ви е с краката нагоре дори 5 минути след като сте изчистили и подредили.
Аз не се дразня и вечно е разхвърляно. Като ми дойде музата - прибирам. Като ме мързи, настъпвам играчки :)
Повече се дразня, като почне да се тръшка или за някоя истерия, когато сам си хвърля играчките, или тряска вратите. Даже в боклука си е хвърлял играчки, като се ядоса.  На фона на това, разхвърляното ми е последна грижа. Обаче има светлина в тунела - все по-рядко ги прави истериите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в сб, 23 сеп 2017, 17:11
Ние засега с истериите сме стигнали само до викане и тропане с крак. А и един поглед вкарва... Но играчки не е хвърляш. Сигурно е още малък :).


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: karry port в сб, 23 сеп 2017, 20:05
Тръшкането е временно, но разхвърлянето сякаш е вечно.
След като години настъпвах играчки, сега са ролки за коса и дънки ...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 23 сеп 2017, 20:20
Аз почнах да го уча от малък сам да си подрежда и понякога има резултат, но вкъщи не особено. В детската казаха, че подреждал играчките и столчетата.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Чочита в нд, 24 сеп 2017, 19:14
Аз почнах да го уча от малък сам да си подрежда и понякога има резултат, но вкъщи не особено. В детската казаха, че подреждал играчките и столчетата.
Ха и при мен така. Като ходеше на ясла, лелките са ми казвали, че там е подреждал играчките, а в къщи кеф му прави тъкмо като съм ги подредила да отиде и да ги разрови. И то в цялата къща. На няколко пъти такива пируети съм правила след като стъпя върху някоя количка :stuck_out_tongue_winking_eye:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 24 сеп 2017, 20:36
Аз почнах да го уча от малък сам да си подрежда и понякога има резултат, но вкъщи не особено. В детската казаха, че подреждал играчките и столчетата.
Ха и при мен така. Като ходеше на ясла, лелките са ми казвали, че там е подреждал играчките, а в къщи кеф му прави тъкмо като съм ги подредила да отиде и да ги разрови. И то в цялата къща. На няколко пъти такива пируети съм правила след като стъпя върху някоя количка :stuck_out_tongue_winking_eye:
За съжаление с всичко са така. И в градината бил най-доброто дете.... А защо в нас не е?
Е, все пак има светлина в тунела. Поне при нас най-големият зор попремина. Ако имаше състезание по мрънкане, аз щях да го спечеля. Както бях писала по-рано, имало е моменти, когато ми се е искало да скоча от балкона, но вече са все по-редки. Зорът при нас беше до преди 2-3 месеца, докато стана на 3 и половина. За съжаление бебешкият пубертет не му беше в периода 2-3, а от 1 до 3 и половина - много дълъг ми се стори!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stronger and Happy в нд, 24 сеп 2017, 21:03
Споко-на моят пубертета беше до 4 и половина  :party: Днес имаше малко драма, че бяхме на заведение с надуваем замък, ядохме и пихме и като приключихме младежът още не беше готов. И съответно орева света като тръгвахме, но в сравнение с преди беше само 2 минути рев и после само мрънка до колата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в нд, 24 сеп 2017, 23:27
Моето дете покрай това местени се превъзбуди много и е някакъв кошмар. Не осъзнава какво се случва и е голяма драма. Да приключва вече, че да се успокои горкото.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 25 сеп 2017, 01:54
О, при нас има драми също, но вече не е така нетърпимо, както преди. По-рано напрежението беше нон-стоп. Сега от понякога се заиграва сам, има тишина, която не е съмнителна:); често ме слуша, като казвам какво да прави, чак ми е необичайно и затова казвам, че е минал бебешкия пубертет. Иначе не очаквам да стане мирен и послушен от раз, но вече се живее, рядко има такива истерии, че да ми се изправя косата. Тази вечер пак си показа рогцата и му се карах.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 00:21
При мен трудното е само когато са болни то не бе гърло ,то не бе хреме ,то не бе диария ,последвана от повръщане ,грипове ,болници за трети път за 2,6м ,всякаш край няма .от последния вирус още не могат да се оправят ,какво е това повръща вече не знам .Ние и с лека температура да сме минаваме на фотосинтеза или повръщане по не знам колко пъти на ден .Вече до гуша ми дойде .За нищо друго нямам проблеми ,когато са здрави са ангелчета .И всичко по две добре че от последния венозен антибиотик почнаха да пият лекарства без повръщане.  .


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: purplesky в пт, 29 сеп 2017, 15:11
Наистина, много е тъжно когато са болни :( Важното е да са здрави, пък тръшканията яе ги преживеем.

Моята дъщеричка е на 3 г. В ДГ е много послушна и много щастлива. В къщи пак е много щастлива, постоянно се смее и играе. Само когато е време за спане, никак не ни слуша. Всяка вечер се борим с тожи проблем. Какво ли не прави за да не спи. Иска да пие мляко, да ходи до тоалетна, търси някоя играчка, иска вода, иска да и четем приказки, иска да пея песнички т.н. Нон стоп иска нещо и ни манипулира ...накрая се изтощава и заспива. Но мъчи ни така няколко часа. Боря се всяка вечер от 9 до максимум 12 :( После трудно се събужда за градина.

Вие как се справяте ?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пт, 29 сеп 2017, 15:19
Ами вместо ти да реагираш на нейните искания, заеми активна страна- ти дай мляко, прочети приказка, създай ритуал, който е удобен на теб и като приключи, се заспива. И започни от по-рано, без да споменаваш заспиване, само следвай стъпките.

12 е страшно късен час за заспиване.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пт, 29 сеп 2017, 15:20
Със строгост и ред. Казвам му, че ще чета една приказка и ще изпея една песен, после лампата се загася (или не, според както сте свикнали) и той ляга в леглото. Не, че е нямало проблеми, но три часа са доста време за разтакаване. Може би я слагате рано в леглото и още не ѝ се спи реално.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 15:22
Аз всичко преживявам ,само да са здрави.      Според мен рано я слагаш в леглото ,защо вместо в 9 да е в 10 .Може още да не й се спи .Предполагам в детската градина ще спи щом вечер не иска .Бори се за внимание ,което според мен е нормално след като цял ден не е била с вас и не сте се наиграли заедно .Докато не спре да спи през деня ,едва ли нещо ще се промени. И при мен едно дете е така ,но за мен не е проблем и плус това по рано от 11 и 30 не мога да спя.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 15:28
И аз имах период ,когато ми се искаше да заспива по рано и ми се струваше доста късно за заспиване ,но пък от друга гледна точка ,по добре да поспи през деня и да е щастлива до вечерта от колкото да не спи изобщо през деня и да е капризна докато си легне .Примирих се с това . 


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: purplesky в пт, 29 сеп 2017, 15:43
Всяка вечер й приготвя млякото. После пускам нощтната й лампичка, която показва разни въртящи се картини и има приспивни мелодии. Пеем за кратко заедно. Като си изпие млякото казвам й лека нощ и се опитвам да излизам от стаята. Тя не ме пуска да излизам разбира се. Аз оставам до нея но тя става на крак и започва да иска...още малко, пишка й се т.н.

Трябва да съм по-строга но не й отказвам ако иска да ходим до тоалетна или иска вода...често иска още мляко.

Тази вечер ще пробвам с повече игри заедно преди времето за сън. Аз не искам толкова рано да спи, но ако я сложа към 10...със сигурност оставаме до 12 будни с нея.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 15:53
Един час повече игри може да доведе до по бързо заспиване макар ,че при нас това не винаги работи ,но при нас е доказано ,че е от съня през деня .Реално всеки ако спи по два часа през деня едва ли в 10 ще е готов за сън .Друго си е мама и дете да са по цял ден заедно ,друго си е да се виждат за 2 часа вечер .Само ти ли я слагаш да спи ,защо не се редувате с таткото през вечер ? Или и двамата .Някак нереално е само единия да се занимава с това и да стой до късно всяка вечер


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пт, 29 сеп 2017, 16:02
Късно е в 10 да ляга. В 9 започвате ритуала и в 9 30 да е в леглото. Мляко, вода, гърне, всичко да е в спалнята. Там не се играе, лягаш до нея и не мърдаш. Сама да става и да се оправя, игнорирай я. И моят син ме разиграва така с водата и тоалетната, затова преди да легне ходи за последно и пийва вода. Ако иска пак го карам за става и да пие сам. Настоятелно му повтарям, че е време за сън, а не за приказки и игри. Два-три часа, че и един е много време за преспиване. Инцидентно ок, ама всеки ден.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пт, 29 сеп 2017, 16:08
Как го обяснявате на дете 1,5 год? Моята калпазанка също преди 11 не заспива. Обикновено около 23:30. Какво ли не сме правили, е, няма. То си знае неговото. Вечер задължително беснее навън, вкъщи също. Вечеря, отново бяс, баня, мляко и се започва с мрънкането и ревовете.
По обяд по-лесно я приспивам - изпива си млякото и е готова, но вечер е ужас, а ние стоим по нощите.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 16:11
Не всички деца са готови в 9 и 30 да са заспали особедно при нас .Иначе съм съгласна и аз на моето не разришавам става по сто пъти .Пикае ,вода винаги има в леглото и гледам да легне и да не става повече още спим заедно не е в отделна стая и за мен така още е по добрия вариянт .от 3 г ще се наложи да спи вече в отделна стая тогава ще видим как ще е      .Със строгост който желае нека да дойде и да пробва при нас ,ще ви направи луди и щастливи гарантирано .


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пт, 29 сеп 2017, 16:12
Зависи кога става. Ако е към 9-10, няма как да ляга в 8. Кога я слагаш на обяд, може би трябва да изтеглиш обедния сън.  Аз го слагам малкото да спи в 8, до 8 30 е заспал. Не му обяснявам нищо, той се джаска и се чекне на леглото. Не подлежи на приказки и обяснения. Сутрин обаче в 6-7 е на крак и ние с него 😒.

Строгостта се състои в това детето да знае, че не може до безкрайност да те разтакава. Ляга се и това е пък, ако ще на челна стойка да застава и да пишка 20 пъти.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пт, 29 сеп 2017, 16:19
Сутрин става различно, но между 7:30-8:30. Обедния сън е от 2-2:30 до 4-4:30. Ето в момента се пробужда, приспах я в 2:30 днес.
Няма как да го изстегля, защото съм опитвала многократно и не става. Преди 2 нямам никакъв шанс. 
Е, аз като я оставя тя не си лежи мирно и тихо, а изпада в бясна истерия, от която си губя ума - всеки път се дере до синьо, а нерви и издържливост за такова нещо всекидневно нямам. Тя реве и циври за всичко. Ама всичко. Мен това ме подлудява е много меко казано.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пт, 29 сеп 2017, 16:32
И ние сме в същия период, освен че циври, моят син се хвърля назад и вече ме докарва до истерия, от страх да не се пребие. Аз го приспивам в 13 часа и спи до към 2-3. Но, явно при вас режима е различен.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 16:52
А деца ,който никога не са яли много как се справяте ,ние сме влезли в някакъв кръг и няма излизане. Всички покрай нас развалят нещата. Баба им като сме на гости като не искат манджа им дава салам ,солети ,хляб и мъжа ми включително вечер разваля работата и после не искат да си хапват готвено.от бебета се наяждат с малко храна .


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пт, 29 сеп 2017, 17:17
За храната съм непреклонна. И моята е злояда, оставям я като не иска нещо. Насила не храня и не настоявам. Също така не сържа да яде по много. Гледам я само аз и нямам разправии с баби и дядовци. Снаксове, солети, колбаси(особено) и пр. не предлагам изобщо. Дори и да е пропуснала твърда храна, тя яде три пъти дневно АМ и не се втелясвам. Понякога позволявам сухоежбина -хляб, кашкавал/сирене, пресни зеленчуци ей така да се плеска и да си хапва. Плодове не яде с изключение на праскови, кайсии и банани, та сега само последните вървят.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в пт, 29 сеп 2017, 18:26
Сутрин става различно, но между 7:30-8:30. Обедния сън е от 2-2:30 до 4-4:30. Ето в момента се пробужда, приспах я в 2:30 днес.
Няма как да го изстегля, защото съм опитвала многократно и не става. Преди 2 нямам никакъв шанс. 
Е, аз като я оставя тя не си лежи мирно и тихо, а изпада в бясна истерия, от която си губя ума - всеки път се дере до синьо, а нерви и издържливост за такова нещо всекидневно нямам. Тя реве и циври за всичко. Ама всичко. Мен това ме подлудява е много меко казано.
Ние имаме подобни проблеми в момента. Не заспива чак толкова късно, но все пак ляга късно, към 22.00 и сутрин се буди към 07.00. Но не в това е проблемът. Събужда се нощем с писък и реве и пищи по час - час и половина. Нещата ставаха все по-зле и по зле, последните две седмици не пропуслаше нощ, че и на дневния сън взе да го прави.
Търсете причината. Това е сериозно разстройство на съня и ще доведе и до други проблеми.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пт, 29 сеп 2017, 18:41
Е, да помъкна дете на година и половина, защото заспива в 11:30, а не в 10? И тя като не може да говори какво ще видят, или какво ще 'и изследват, какво изобщо ще 'и преглеждат? На какъв лекар?
Иначе тя не се буди нощем. Посладно като пробиха кучешките скимтя и спа неспокойно, но нощем си спи.
Тя така или наче не е от спящите от самото начало. Дори първата година беше много зле. На ДК последно е била в началото на лятото и изобщо на никоя ДК преди това не са се пораждали съмнения за проблеми. Тя е и много ревлива, водихме я по прегледи какво ли не, и само ми казват, че на детето нищо му няма и се развива нормално. Някои са ревливи, да го приема.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 18:57
От кога къстното заспиване е признак на нещо ,малкото пъти в който не са спали моите деца през деня в 10 са заспало със слагането на възглавницата за 5до 10 мин.макс . Смятам ,че дневния съм е полезен за децата поне до 4 годинки.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пт, 29 сеп 2017, 19:15
И мойта заспива късно. Между 22 -22:30, но пък последните две нощи спахме до 8, та съм хепи. Иначе цяло лято бяхме на линия от 6:30.
Аз да ви питам от кога децата ви спят по веднъж на ден? Щерка ми май на там отива, струва ми се малка, но пък не ми се занимава да я приспивам по един час и накрая да няма резултат.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пт, 29 сеп 2017, 20:04
Дъщеря ми на година и 2 месеца започна да спи по веднъж на ден, но се опитваше поне от няколко месеца, с мое упорство избутахме до там.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 29 сеп 2017, 21:37
Аз си спомням ,че бяха някъде на 7-8 м.Първоначално ставаха към 7 и нещо и към 10 до 11 спаха с сприспиване ,защото им се доспиваше и после от 1 и 30 до 3 ,постепенно започнах да ги занимавам по дълго време и започнаха от 11до 12 и 30 да спят .после от 12 до 2 и после от 12 и 30 до 3 и 30 бая време може би до 1 и 6-7 м спаха така .Докато не стигнахме само един сън от 1 и 30 до 4 ,или 2 до 4 и 30 .За мен беше по добре когато почнаха да спят само веднъж по дълго от колкото два пъти по малко .


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: secrets в сб, 30 сеп 2017, 05:19
Здравейте момичета! Не знам дали трябва да споделя проблема си точно в тази тема. В напреднала бременност съм, а бащата на детето (законния ми съпруг) няма работа. Занимава се със странични доходи и не са му постоянни. На няколко пъти споменава че от майчинството ще гледаме детето. Зает е по цял ден с тази странична работа, а тя не му носи нужните доходи. Има заеми по кредитна карта. Аз исках да тегля заем, за да напазаруваме за детенцето, но той не ми позволява.
Има и друг по-важен проблем. Със слаба психика съм и се налага да пия лекарства през бременността. Имаше моменти, в които не съм ги пила изобщо. Но той знае за проблемите ми и имам чувството, че се възползва от това, за да ме манипулира и да прави каквото той си пожелае. Доста често не издържам на напрежението и се скарваме. Не  знам какво да правя, казах му че искам развод! Обичам го, но не мога да издържа на всичко това. Моля ви, дайте ми съвет!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в сб, 30 сеп 2017, 07:42
Хубаво си му казала, че искаш развод докато си бременна. Но дали си обмислила въпроса, ако се разведете, ще успееш ли да гледаш детето като сам родител? Имаш ли ясна представа какво значи да си сам родител? От моя 8-годишен опит на сам родител, мога да ти кажа, че трябва да имаш или много яко дупе и да се счупваш от работа, или близки, които да могат да ти ударят едно яко рамо. Обаче на врата на близките не може да се виси до безкрай. Моят съвет е да обмислиш ситуацията трезво и без емоции. Прецени кое ти е по-изгодно в чисто прагматичен план- да останеш със съпруга си или да се разведете и да гледаш детео като сам родител.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: secrets в сб, 30 сеп 2017, 07:57
Не знам кое е по- добре. Ние не живеем сами. Около нас са всичките му близки. Той за това е спокоен. Сигурен е, че не мога да се справя. Не съм гледала дете до сега и не знам дали мога да се справя. Мога да работя и родители имам които се държат зле с мен, защото не искат да се развеждам от хорски срам. Даже тази вечер е спал 11 часа, а аз не съм мигнала от притеснение и за секунда. Общо взето ме излъга много умело този човек.... :((( толкова съжалявам, че се омъжих за него ;(


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в сб, 30 сеп 2017, 07:59
Значи, родителите ти няма да те подкрепят. В такъв случай, сама с бебе дупе да ти е яко. Мисля, че точно в този момент и ситуация разводът не е никак добра идея.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: secrets в сб, 30 сеп 2017, 08:11
А той не е ли длъжен да плаща някаква издръжка на това дете все пак. Освен това след като се оженихме дадохме всичките си пари за ремонти по дома му. Защото нямаше нищо в него. Тогава, когато се оженихме взимаше добра заплата. а после напусна. Аз  не съм предполагала, че може да е такъв човек! Вие сте минали по този път, моля ви дайте ми съвет! Няма да мога да издържа в тази къща.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в сб, 30 сеп 2017, 08:31
Без подкрепа и след като сама казваш, че си емоционално разклатена, сама просто не знам как си презставяш нещата. На мен ми изглеждат повече от ужасни. Прочети цялата тема и си представи нещата сама с новородено и без никакво рамо.
Тук момичетата са минали и минават през различни трудности покрай отглеждането на децата си, но още никоя не е споделила вариант - развод, новородено, без дом и напълно сама без финанси. Не можеш ли все пак да опиташ, за стоплиш отношенията с родителите ти? За им обясниш ситуацията, че имаш нужда от помощ?
Майчинството ще ти стига през първата година, ако е прилично, като това е нещо индивидуално. Издръжката в БГ също не е нещо, на което да се подпреш, освен ако нямаш отделно споразумение, което подозирам, че нямаш. А срещу парите за ремонт, предвид разказаното, не мисля че ще получиш нещо.
Съжалявам, за това през което минаваш. Трябвало е да бъдеш по-внимателна. В момента освен да тръгнеш на работа и детето на ясла при първа възможност, аз не виждам друг изход. Кураж от мен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в сб, 30 сеп 2017, 08:34
А той не е ли длъжен да плаща някаква издръжка на това дете все пак.
Длъжен е, но повече от 100-150 лв. съдът няма да присъди.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 30 сеп 2017, 08:54
secrets, освен да се опиташ да оправиш отношенията с родителите си и да отидеш при тях поне на първо време друг вариант не виждам. Колкото и да ги е срам от хората едва ли ще оставят дъщеря си и внучето си на улицата.
Успех!


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в сб, 30 сеп 2017, 10:09
Здравейте момичета! Не знам дали трябва да споделя проблема си точно в тази тема. В напреднала бременност съм, а бащата на детето (законния ми съпруг) няма работа. Занимава се със странични доходи и не са му постоянни. На няколко пъти споменава че от майчинството ще гледаме детето. Зает е по цял ден с тази странична работа, а тя не му носи нужните доходи. Има заеми по кредитна карта. Аз исках да тегля заем, за да напазаруваме за детенцето, но той не ми позволява.
Има и друг по-важен проблем. Със слаба психика съм и се налага да пия лекарства през бременността. Имаше моменти, в които не съм ги пила изобщо. Но той знае за проблемите ми и имам чувството, че се възползва от това, за да ме манипулира и да прави каквото той си пожелае. Доста често не издържам на напрежението и се скарваме. Не  знам какво да правя, казах му че искам развод! Обичам го, но не мога да издържа на всичко това. Моля ви, дайте ми съвет!
как смятахте да гледате това дете като го правихте ? Аз бих му дала ултиматум ,веднага да почне да си търси работа с която ще можеше да си гледате детето ? Ти знаеш ли колко е едно майчинство и колко струва един пакет памперси и едно бурканче пюре ? А ако по някаква причина не можеш да кърмиш или нямаш кърма ,ам на ден е поне 15 лв .И това са само най - необходимите неща ? И каква е тая странична работа от която не печели нищо ? Ако не иска да изкарва пари за какво ще си стоя човек ?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в сб, 30 сеп 2017, 10:12
А, Ани, ти вече си дала ултиматум на твоя мъж? И той какво? Промени ли се? Послуша ли те? И много интересно как набиваш канчето на момичето дали е мислела като е правила бебето. Ти сигурно много си мислила. Затова през ден пускаш теми от сорта "Помощ! Хрема при близнаци." Айде моля ти се!  :stop:


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в сб, 30 сеп 2017, 14:02
От кога къстното заспиване е признак на нещо ....
Къснотото заспиване само по себе си не е признак за нищо. Малкото сън не е нормален за толкова малко дете. Щом заспива в 23.30 и става в 08.00, това са осем часа и половина нощен сън. Плюс два часа през деня - десет часа и половина. Много е малко за толкова малко дете...
Но пък щом спи спокойно и непробудно, може би не е проблем. Майката си знае и усеща детето най-добре.
Относно лекарите, аз не мога да кажа дали и при какви специалисти да отидете. Това трябва да го каже педиатър и то читав.
При нас проблемите бяха други, макар пак свързани със съня, и ходихме на УНГ и невролог. Пускахме ПКК и гърлен и носен секрет. Не излезе никакъв проблем и ни насочиха към психолог. Оказа се, че проблема е психологичен и имаме подобрение след спазване на определени насоки. Това е. Не съм казала, че детето има проблем, а че може би е добра идея да се потърси помощ.

Secrets, положението ти хич не е розово и наистина не знам какво да те посъветвам. Говори пак с родителите си, с него, не знам...


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в сб, 30 сеп 2017, 14:12
Secrets,
Ситуацията ти наистина никак не е приятна и сама с новородено ще ти бъде адски трудно. Физическата умора, а при теб съчетана с и липса на финанси, е в състояние да превърне човек в жив труп.
Ако обясниш на родителите си пред какво се изправена, няма ли шанс да ти подадат ръка. Иначе другият вариант е да го дадеш колкото се може по- рано на ясла и да почнеш работа, което пак не е идеално решение, разбира се.
Мъжа ти няма да го коментирам. Но щом чака помощ от близки, не знам доколко е зрял за отговорностите, пред които ще се изправени с детето.
Пиши ми на лично, ако ти трябват дрехи за новородено (момичешки са), ще ти пратя!
Успех и дано ситуацията се нормализира.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 30 сеп 2017, 15:17
А той не е ли длъжен да плаща някаква издръжка на това дете все пак. Освен това след като се оженихме дадохме всичките си пари за ремонти по дома му. Защото нямаше нищо в него. Тогава, когато се оженихме взимаше добра заплата. а после напусна. Аз  не съм предполагала, че може да е такъв човек! Вие сте минали по този път, моля ви дайте ми съвет! Няма да мога да издържа в тази къща.

А ти защо не работиш?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в сб, 30 сеп 2017, 18:09
Момичето е пред раждане, за каква работа говориш?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в сб, 30 сеп 2017, 20:49
Сикрет, аз за разлика от другите в темата не вярвам родителите ти да те подкрепят така че бих те посъветвала да се опиташ да мелиш брашно с мъжа ти.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Геричка в сб, 30 сеп 2017, 21:53





Оказа се, че проблема е психологичен и имаме подобрение след спазване на определени насоки.

HappyKali били споделила/ако ти е по-удобно може и на лично/ какви насоки са Ви дадени и кое доведе до резултат?Аз по принцип за съня питам.Като цяло събуждането по 20-30 пъти на нощ ми е най-трудната част от отглеждането на децата ми.Та ако някой е успял в това начинание/как детето да не се събужда по 1000пъти на нощ/,нека сподели



Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 30 сеп 2017, 23:14
За съня - моето дете е от трудно заспиващите. Имало е периоди, когато сме се приспивали по 2 часа всяка вечер, гонене, молби, разиграване. Отделно всяка нощ се будеше и плачеше много, някъде до навършване на 3 години. Като първоначално всяка нощ по сценарий се будеше и плачеше в 4 часа, после разреди през нощ, две, три.... и в момента много рядко се случва. При нас помогна това, като го сложих да спи с мен и нощем, когато се размрънка, го гушвам и заспива. Когато спеше в бебешкото легло плачеше дълго и продължително.

Secrets, съвети отстрани лесно се дават, но сам ти си знаеш какво ти е. Казваш, че имаш проблеми с нервите, което значи, че принципно си по-чувствителна. Това в комбинация от бушуващите хормони заради бременността може да не ти дава реална представа за ситуацията. По себе си съдя, че докато бях бременна, или пък с малко бебе, всичко ми беше страшно емоционално. Бях сърдита на половината хора, които познавах. Сега, като се връщам назад, виждам как съм изглеждала отстрани. Ако има с някого да поговориш - човек, който има поглед над нещата и над вашата ситуация конкретно, за да може да ти даде съвет.
Иначе за себе си мога да ти кажа от опит как се стекоха нещата при мен. До година и 9 м на детето живях с бащата и после се разделихме. Нашите бяха против да се разделяме, но като опря ножа до кокала, ни приеха и ми помагат за отглеждането на детето. Не е лесно да се занимаваш с родители, даже понякога не знам кое би ми било по-трудно - това че се върнах при тях или ако бях останала с баща му. Прецени си дали нещата са толкова зле и дали не могат да се оправят по някакъв начин. Кога се очаква появата на бебето?


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: secrets в нд, 01 окт 2017, 05:40
Ами ако ви кажа каква е тази странична работа направо ще се шокирате! Той работи по цял ден с майка си селска работа и от това изкарват някакви пари. Много е привързан към майка си, като сиамски близнаци са. А тя мен не ме приема за човек! Той е интелигентен човек с образование и чак му се учудвам. Никога не съм виждала такава любов майка- син! Аз се прибрах при родителите си, те ще ми помогнат в отглеждането на детето. Хубавата новина е че майчинството става 510 лева от януари! :kissing_face:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 01 окт 2017, 08:32
От селската работа могат да се изкарват и много, и малко пари. Зависи от доста неща. Щом пишеш за 510-те лева, значи нямаш достатъчно стаж за нещо, различно от минималното майчинство. Не е никак добре това. 510 лева, особено с отоплението през зимата, се стопяват по-бързо и от сняг в топла стая.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: eleaa в нд, 01 окт 2017, 09:44
Минималната работна заплата става 510 лв.   , но това дали важи и з майчинството?  То сега МРЗ е 460 лв.  , но втората година от майчинствоти вземах 340 лв.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в нд, 01 окт 2017, 10:00
Колкото и да е майчинството, то е за определен период от време и е крайно недостатъчно за да посрещне разходите си, освен ако не очаква родителите й да я издържат.

Между другото не виждам защо трябва да се шокирам или да ми се струва странно, че някой се занимава със земеделска работа, в това няма нищо лошо и могат да се изкарат добри доходи.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 01 окт 2017, 13:32
HappyKali били споделила/ако ти е по-удобно може и на лично/ какви насоки са Ви дадени и кое доведе до резултат?Аз по принцип за съня питам.Като цяло събуждането по 20-30 пъти на нощ ми е най-трудната част от отглеждането на децата ми.Та ако някой е успял в това начинание/как детето да не се събужда по 1000пъти на нощ/,нека сподели
Не ми пречи, но и да споделя, едва ли ще е от полза, защото тези насоки са конкретно за нашия случай и нашето дете. Освен това, при нас нещата не винаги са били така. Аз имах едно спящо дете, което не се събуждаше по девет и половина чАса нощем и три през деня. И изведнъж започнаха истериите, които в рамките на два месеца се влошиха до степен никой да не спи въобще... Та при нас го няма факторът "детето просто си е от неспящите".
Затова казах, всяка майка си познава детето и усеща има ли проблем или просто е изтеглила късата клечка.


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в нд, 01 окт 2017, 14:57
HappyKali били споделила/ако ти е по-удобно може и на лично/ какви насоки са Ви дадени и кое доведе до резултат?Аз по принцип за съня питам.Като цяло събуждането по 20-30 пъти на нощ ми е най-трудната част от отглеждането на децата ми.Та ако някой е успял в това начинание/как детето да не се събужда по 1000пъти на нощ/,нека сподели
Не ми пречи, но и да споделя, едва ли ще е от полза, защото тези насоки са конкретно за нашия случай и нашето дете. Освен това, при нас нещата не винаги са били така. Аз имах едно спящо дете, което не се събуждаше по девет и половина чАса нощем и три през деня. И изведнъж започнаха истериите, които в рамките на два месеца се влошиха до степен никой да не спи въобще... Та при нас го няма факторът "детето просто си е от неспящите".
Затова казах, всяка майка си познава детето и усеща има ли проблем или просто е изтеглила късата клечка.
Рядко са децата ,който не се будят нощем поне по 2 пъти на нощ до 2 г .И е съвсем нормално,дали от глад или от жажда или от зъби почти винаги има причина .Ние започнахме да спим някъде след годинката,когато заместиха млякото с пюрета и се храниха вече що годе добре през деня. Ние бързо отказахме млякото през ноща по своя иниациатива ,въпреки ,че аз искаш по дълго да пият ам ,но не се получи. Почнаха само малко водичка да пият през ноща. Зъбите много рано избиха и много рано имат вече всички зъбки ,което може би е късмет .Сега понякога пак се будят да пишкат ,но поносимо  .Моите наблюдения са ,че до 2 г .децата по добре спят при майките си ,а не отделно. Може би трябва да се мажат зъбките с нещо за да спят по добре ,въпреки ,че аз с нищо не съм казала .Ако вече говорим за много плач и пищете през ноща аз бих се обърнала към специалист ,дори ако трябва да се дава нещо за успокоение на съня .Има разни чайчета ,сиропче ,но предписани от лекар .


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: secrets в нд, 01 окт 2017, 16:14
Ами да ви преодстъпя мястото си тогава:D


Титла: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в нд, 01 окт 2017, 17:17
Ами да ви преодстъпя мястото си тогава:D
Добре де нали казваш , че от тази селска работа изкарват пари ,или парите са само за майка му ,какво лошо има човек да си изкарва прехраната със селска работа или гледане на добитък ,стига да може да се прехранвате от това .Ние тази година ядохме само домашни домати ,краставици ,тиквички ,ябълки ,круши и почти плодове и зеленчуци не съм купулава за децата ,това пак си е вид прехрана.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в нд, 01 окт 2017, 17:51
Момичето е пред раждане, за каква работа говориш?

Въпросът ми беше към момичето.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 08 окт 2017, 14:32
Да подхвана един друг проблем с майчинството, а именно: не ви ли се ходи пак на работа или изобщо да можете(т.е. да имате време) да правите неща от живота си преди бебето, като ходене на кино, вечеря с приятели, та дори да седнете да изгледате един сериал?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 08 окт 2017, 14:36
Най- "трудно" е м-у 2-3 години, докато хем не са много очовечени, хем си имат свое мнение, хем не са независими , ама много им се иска. После вече стават по-самостоятелни и нещата се връщат в сравнително нормален ритъм и с приятелите и с пицариите- има детски филми/е единият винаги ще се жертва, ама..../ и детски центрове и т.н. Играят си и повече сами и не са такива лепки. Веднъж върнали се на работа ще ви липсва пак времето на бебето и вкъщи. Зор е и докато направиш прехода, ама при мисълта и осъзнаването, че това ще е 2-3 месеца и проблема е основно в теб, нещата се наместват бързо.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в нд, 08 окт 2017, 15:01
Да подхвана един друг проблем с майчинството, а именно: не ви ли се ходи пак на работа или изобщо да можете(т.е. да имате време) да правите неща от живота си преди бебето, като ходене на кино, вечеря с приятели, та дори да седнете да изгледате един сериал?
Правят ми се много неща и само чакам възможност.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 08 окт 2017, 15:39
Правят ми се толкова много неща, че ще ми е по-лесно да изброя какво не ми се прави. За последно само двамата с мъжа ми сме излизали няколко дни преди да родя. 😂 Иначе започнах да работя преди 3м, колкото ми позволява детето.
Работя от вкъщи и използвам всяка възможност. Именно работата ми понамести главата и ме изкара от голямата дупка.
Пътува ми се много. Имахме планирано пътуване до Италия, което съвпадна с период, в който получих контракции и се наложи да лежа известно време, та мина наистина много време в стоене вкъщи. Сега мъжът ми заминава и направо откачам, но пътуване с детето не бих си причинила на този етап.
Другата седмица ще кръщаваме Чудо и си представям какво ни чака. 😆


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 08 окт 2017, 15:44
Още по-зле: мислех, че ми се правят неща, а като ми остана време, се оказа, че съм си загубила способността да се наслаждавам на забавленията от едно време. Но например ми се ходи из планините, ама ще почакам поне до следващото лято. И не ми казвайте как мога да ходя и с децата- сори, мъкнала съм 15 кила гърчещо се дете с раница-самар, не искам да повтарям.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 08 окт 2017, 17:06
Правеха ми се, разбира се! Така ми липсваше времето за мен. Аз не издържах и се върнах след първата година на работа, защото при мен нещата бяха започнали да стават много зле. Ходех само 3 дни в седмицата, тогава го гледаше майка ми. Малко се съвзех, обаче това не ме избави от ежедневните трудност с тръшкането между 2 и 3, а нашето почна от 1 та до 3 и половина. Такъв кошмар беше, че не искам да си спомням.
И ето сега - чудо на чудесата - детето се кротна от раз почти! Е, има понякога изцепки, ама си е съвсем друго човече. И общуването е на ниво, и си имам време за мен. Само че ми е малко трудно вечер да изляза някъде и да закъснея, че той без мен по никакъв начин не иска да ляга. Това значи, че все още съм вързана много за него. Миналото лято бях командировка в чужбина за 7 дни и не е имало проблем, но сега надали ще мога да мръдна някъде. Иначе по-рано нарочно си измислях някаква работа да остана по-дълго в службата, че не ми се прибираше. А сега чакам кога ще стане време да си тръгвам от работа, че да го взема от детска градина.
Така че, променят се нещата, само изчакайте малко.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в нд, 08 окт 2017, 17:23
С първото дете бързах и с огромно удоволствие се върнах на работа. С второто живота се подреди различно. Имаше период, в който нямах възможност за редица от изброените неща, защото нямах никаква външна помощ, кърмих до късно и държах да съм близо до детето/децата и т.н. Но някои неща си ги организирах сравнително лесно - след краткотрайна борба, започнахме да слагаме и двете деца да лягат рано. В 20ч. вечерта бяха заспали и двете. Така че имах време за сериали и ровене в нета достатъчно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 08 окт 2017, 23:21
Ох, обнадеждавате ме.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 09 окт 2017, 09:45
Най-важното е да осъзнаете, че това е временно и в някакъв момент ще свърши, а животът ви полека ще се върне към по-нормалния ритъм. Разбира се, никога няма да е както преди детето/децата, но ще дойде време, когато пак ще се чувствате хора, а не някакви придатъци на децата си. Това трябва да ви крепи, че няма да е вечно. Знам, че докато са малки, си мислим, че край - животът ни е свършил, струва ни се, че никога няма да излезем от спиралата и това ни депресира, чувстваме се безнадеждно и т.н. Но това е просто преувеличено усещане, основаващо се на преумората, стреса, новите емоции, които ни връхлитат покрай появата на детето. Аз, като родител на доста трудно и инатливо дете, мога спокойно да кажа, че въпреки всичко, като поотраснат малко и се очовечат, има живот и за нас :) Знам, че е трудно, но повтаряйте си мантрата "временно е", по-лесно ще преминете през този период. И още нещо, което установих по трудния начин - има неща, които колкото и да се опитвате да наложите на децата в някакъв момент, те ще станат не когато вие искате, а когато им дойде времето за конкреното дете. Приемете това и не се тровете с излишни усилия и стрес да постигнете каквото сте наумили точно сега, защото е безсмислено. Аз допуснах тази грешка за някои неща и сега си давам сметка, че можех да си спестя бая нерви. И знам защо всички си причиняваме това - защото имаме прекалено високи изисквания към самите себе си, оттам ги пренасяме върху децата и става мазало. Искаме да сме перфектни родители, имаме някакви предварителни нагласи какво и как ще научим децата и на моменти ставаме контрол фрийк индивиди /поне аз се изхващах на моменти/, сакън да не отпуснем малко юздите, от страх, че ще изтървем възпитанието и ще се провалим. Няма. Но честно казано, за да не откачаме, имаме нужда някой от време на време да ни успокоява, че се справяме добре, а не да ни шока канчетата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 09 окт 2017, 10:09
Моята дъщеря попорасна, а и както писах никога не е била трудно дете. Но аз за себе си установих, че много от нещата, които преди ми запълваха свободното време, сега просто нямам желание да ги правя. Имам си хобитата, разбира се, но тая жажда за "живот" и купони вече липсва.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 09 окт 2017, 10:11
 
Цитат
И още нещо, което установих по трудния начин - има неща, които колкото и да се опитвате да наложите на децата в някакъв момент, те ще станат не когато вие искате, а когато им дойде времето за конкреното дете. Приемете това и не се тровете с излишни усилия и стрес да постигнете каквото сте наумили точно сега, защото е безсмислено. Аз допуснах тази грешка за някои неща и сега си давам сметка, че можех да си спестя бая нерви
Аз поне това си спестих! Нито съм го насилвала за гърне, нито да махаме памперса преди годинка, нито да махаме бибата и т.н. - нищо от тези неща не съм му прилагала. Те си дойдоха от само себе си. Памперса свали на 2 и половина, на гърне се научи в яслата, бибата сам си я хвърли преди 2 още. Много майки се измъчиха с тези неща, аз все си повтарях, че така и така съм се провъзгласила за "лоша майка", няма защо да се мъчим. :) В неговата група сега все още има деца, които спят с памперс и биберона. Не вярвам в 1-ви клас да се запази статуквото ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 09 окт 2017, 10:36
Момичета, благодаря за надеждата, която вляхте в мен! :hug:
И аз все се мъча да си повтарям, че е временно, но доста често умората и еднообразието вземат превес. Последните три нощи сме спали по 5-6 часа и то разпокъсано, та в такива сутрини всичко ми изглежда мрачно, сиво, светът ми е крив. :(
Избутах почти година, надявам се лека- полека и лесното да дойде.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 09 окт 2017, 11:00
Избутай още 4-5месеца и ще усетиш разликата. 😆
Аз се отказах с налагането след кошмара да въведа режим. То каквото си е наумило ще си го направи. Не, че дъщеря ми няма режим, но тя сама си го е създала, от мен бяха само мъките. Захранването беше ужасно. Докато я нахраня, дошло време за другото хранене..😤
Месец след като спрях да я кърмя, прояде. Тук от 2 седмици отказва следобедната закуска, ми няма да се мъча. Ако иска да яде, вчера направо я пропуснах. Директно вечеря.Детето спокойно и аз си спестих нерви.
С гърнето нямахме драми, нито със залъгалки, защото тя не ги искаше още от самото начало. Не знам дали няма връзка с това, че изобщо не засука.
Майка ми нещо ми прави изречения, че аз на нейната възраст съм била вече само на гърне. Ами на мен пък не ми се мият и дезинфекцират гърнета нон-стоп, та я слагам само след сън. Докато не може да си каже, все тая.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 09 окт 2017, 11:21
Тия дни се замислих за бавачка...и стигнах до извода, че ще си причиня повече стрес, като си огранизирам деня да е съвместим с бавачка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пн, 09 окт 2017, 14:57
Да подхвана един друг проблем с майчинството, а именно: не ви ли се ходи пак на работа или изобщо да можете(т.е. да имате време) да правите неща от живота си преди бебето, като ходене на кино, вечеря с приятели, та дори да седнете да изгледате един сериал?
и аз си мечтая за вечеря на вън с мъжа ми без деца и за кино и за два дена почивка някъде без да мисля какво ще ядат децата ,дали това или унова ще искат да ядат и за това да се наспя една вечер без да трябва да приспивам деца ,да чета книга за деца , да мрънка я за тоалетна ,я за вода или за нещо друго докато реши ,че ще спи ама няма ,Една единствена вечер да спя някъде сама със себе си .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в пн, 09 окт 2017, 15:06
Ооо, второто дете си го гледах както ми е кеф - ни режим на спане, ни ядене, ни нищо! Когато сам поиска - тогава. Примерно още беше на 5 месеца като пона да се облизва като ям пред него и тогава му дадох да яде храна. Даже сега сам идва да ми каже - оправи ми леглото. Снощи сам си сипа ядене.
Мързелива майка съм.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пн, 09 окт 2017, 15:09
Тия дни се замислих за бавачка...и стигнах до извода, че ще си причиня повече стрес, като си огранизирам деня да е съвместим с бавачка.
За бавачка не съм си мислила ,но ако имах възможност бих си взела жена ,която да умее да готви да чисти в кухнята и да чисти след децата когато не сме си вкъщи . Мечтала съм си ,след разходка да се прибера в чист и спретнат дом ,но така  и не става .От всички тези задължения щях да си спестя много време ,което щях да прекарвам с децата .Някак винаги съвеста сме гризе ,че не обръщам достатъчно внимание за игри с децата ,защото трябва да се готви ,да мият мръстни чинни и вечно нещо чака ,банята се каня да мия от не знам кога .Само аз ли въпреки усилията си не мога да вкарам никакъв ред на чистото вкъщи .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 09 окт 2017, 15:57
Като приемеш, че деца и чиста къща са почти несъвместими понятия, ще спреш да полагаш такива усилия.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пн, 09 окт 2017, 16:27
Как изобщо се доверявате на бавачка вкъщи за бебе ,ако вас ви няма .Аз не мога да си представя да оставя бебе на жена ,която не познавам дори и да ми в препоръчана от някого .То на лелите в градините трудно се доверям ,а какво остава за вкъщи .Няма да казвам ,на какви клипове съм попадала на бавачки вкъщи ,просто са безумни .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 09 окт 2017, 16:42
Ами аз се доверих. Позната ми я препоръча и уцели в десятката. Жената ми гледа детето три месеца, малката беше на няма и годинка. Бабето беше едно малко съкровище, веднага си допаднаха с дъщеря ми, полагаше много добри грижи за нея, бях й дала ключове за дома ми. Изключително точна и коректна, както откъм задължения, така и откъм заплащане. После още две години съм я викала почасово вечер, когато с мъжа ми сме искали да излезем някъде примерно. И до днес се чуваме да си честитим празници.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 09 окт 2017, 18:31
Тия дни се замислих за бавачка...и стигнах до извода, че ще си причиня повече стрес, като си огранизирам деня да е съвместим с бавачка.
За бавачка не съм си мислила ,но ако имах възможност бих си взела жена ,която да умее да готви да чисти в кухнята и да чисти след децата когато не сме си вкъщи . Мечтала съм си ,след разходка да се прибера в чист и спретнат дом ,но така  и не става .От всички тези задължения щях да си спестя много време ,което щях да прекарвам с децата .Някак винаги съвеста сме гризе ,че не обръщам достатъчно внимание за игри с децата ,защото трябва да се готви ,да мият мръстни чинни и вечно нещо чака ,банята се каня да мия от не знам кога .Само аз ли въпреки усилията си не мога да вкарам никакъв ред на чистото вкъщи .
Значи очакваш някой да гледа децата, но и да ти оправя къщата и да сготви, въпреки че ти самата не можеш да го свършиш когато си по цял ден с децата? Удивително.

Като приемеш, че деца и чиста къща са почти несъвместими понятия, ще спреш да полагаш такива усилия.
Ако това те успокоява, защо не?
Но не е така при всички жени.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 09 окт 2017, 19:44
Идеята ми беше, че домакинската работа край няма. Да си изкарва времети с децата, без да чувства угризения. Банята за миене и мръсните чинии няма да избягат. До живот ще чакат на нея. А фигуративно казано утре децата ще пораснат и ще си търсят своето време извън дома. Тогава тези моменти ще й липсват и ще е хубаво да има спомени от общи занимания с децата, а не от търкане на плочки и тави.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в пн, 09 окт 2017, 20:22
Идеята ми беше, че домакинската работа край няма. Да си изкарва времети с децата, без да чувства угризения. Банята за миене и мръсните чинии няма да избягат. До живот ще чакат на нея. А фигуративно казано утре децата ще пораснат и ще си търсят своето време извън дома. Тогава тези моменти ще й липсват и ще е хубаво да има спомени от общи занимания с децата, а не от търкане на плочки и тави.
:bouquet:

Разбирам.

Тия дни се замислих за бавачка...и стигнах до извода, че ще си причиня повече стрес, като си огранизирам деня да е съвместим с бавачка.
А. Интересно.
И какво стана? Отказа ли се?

Аз бавачка ня съм имала нужда да имам, но чистачка си търся усилено.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в пн, 09 окт 2017, 20:39
Цитат на: Vermilion` link=topic=994619.msg35656292#msg35656292 date=1507466377

 Именно работата ми понамести главата и ме изкара от голямата дупка.

[/quote

Работата и мен ме изкара от голяма депресия, толкова бях не поносима, че мъжът ми ми казваше да ходя на работа дори и да не ми плащат. Но аз съм малко по - различна - просто съм кариерист и си обичам работата. Леля ми ми се подиграва и ми казва - дано да станеш шеф.
Иначе - къщата ми е все едно колко е разхвърляна - за мен чистия и подреден дом е признак на пропилян живот.
Забавленията от времето когато нямах деца или поне нямах второ вече не ме радват и не ми липсват, но сега си открих други забавления.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 09 окт 2017, 20:43
Аз имам обсесивно-компулсивно,......ако ми е разхвърляно и мръсно ми е некомфортно вкъщи и пощурявам и не функционирам правилно. Но пък се намират начини и трикове да влезнат нещата в релси и детето да е обгрижено. Да живее техниката! Обмислям и аз за чистачка, ама някак изпитвам едно леко притеснение, някой да ми пипа из нещата вкъщи......Обаче на моменти издишам и аз и май,май......


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 09 окт 2017, 20:48
Аз не съм кариерист, но обичам работата си е много семпло казано. Липсваше ми много и имах жизнена нужда да започна да работя, а и ми се отдаде нова възможност, която нямаше как да пропусна.
А за кочината вкъщи, изобщо не ми се говори, въпреки че и мъжът ми активно се участва.
Бавачка си търсих лятото, но дори и на мен ми се видя по-сложна реорганизацията и не бях особено настоятелна. Но предполагам няма как да минем без такава в близкото бъдеще, защото детето няма да ходи на ясла и все в някакъв момент ще ми е необходима.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 09 окт 2017, 21:30
Аз имам обсесивно-компулсивно,......ако ми е разхвърляно и мръсно ми е некомфортно вкъщи и пощурявам и не функционирам правилно.
Не си само ти, сестро. А лафът за чистата къща като симптом за пропилян живот не е нищо повече от мантра, специално измислена за успокоение на мърльовците.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пн, 09 окт 2017, 21:32
Тия дни се замислих за бавачка...и стигнах до извода, че ще си причиня повече стрес, като си огранизирам деня да е съвместим с бавачка.
За бавачка не съм си мислила ,но ако имах възможност бих си взела жена ,която да умее да готви да чисти в кухнята и да чисти след децата когато не сме си вкъщи . Мечтала съм си ,след разходка да се прибера в чист и спретнат дом ,но така  и не става .От всички тези задължения щях да си спестя много време ,което щях да прекарвам с децата .Някак винаги съвеста сме гризе ,че не обръщам достатъчно внимание за игри с децата ,защото трябва да се готви ,да мият мръстни чинни и вечно нещо чака ,банята се каня да мия от не знам кога .Само аз ли въпреки усилията си не мога да вкарам никакъв ред на чистото вкъщи .
Значи очакваш някой да гледа децата, но и да ти оправя къщата и да сготви, въпреки че ти самата не можеш да го свършиш когато си по цял ден с децата? Удивително.

Като приемеш, че деца и чиста къща са почти несъвместими понятия, ще спреш да полагаш такива усилия.
Ако това те успокоява, защо не?
Но не е така при всички жени.
. Не сте ме разбрали правилно,с децата искам сама да се грижа и не бих си наела жена да ми ги гледа. Бих искала жена ,която да се занимава само с готвенето ,чистенето и подреждането .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 09 окт 2017, 22:16
Вкъщи идва жена да чисти, но е само веднъж в седмицата. Облекчение е, но ежедневното оправяне и парцалът всеки ден пак мене чакат. Не че съм най- голямата чистофайница, ама детето беше цяло лято на пода, та не върви да е в прахоляци.
Иначе за бавачка някак си не мога да се пречупя. Повечето ми приятелки с по- големи деца минаха през доста проблеми с детегледачките и сериозно се наплаших. Яслата също не мисля, че ще е много добре решение. Абе като гледам ще сме си двете поне до следващата пролет. Само ме е яд, че не мога да работя от вкъщи, това мисля, че би ме измъкнало от апатията.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 09 окт 2017, 22:28
Всеки ден ми трябва на мен, всеки ден. И с обувки не влизаме, чисти се всеки ден. Обаче като мине едно хранене на бебе и то е ясно. Отделно имаме котка, слугинаж яко пада. А купищата пране, чинии, постоянното готвене, боклуци. Чудо прави чудо навсякъде за нула бройки. Не мисля, че сме мърльовци, но къщата се превръща в кошмар буквално за часове и така като гледам по-зле ще става. Не съм домакински тип и излудявам.
Шофьор, бавачка, готвачка и дом. помощничка... На мен цял екип ми трябва. 😂


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 09 окт 2017, 22:36
Вермилиън,
И аз това обяснявам на мъжа ми. Ако някога взема, че полудея и се навия на второ, цяла свита ми трябва. Пък той да му мисли как да става милионер...:stuck_out_tongue_winking_eye:
Иначе вкъщи все едно три прасенца живеем. Вечно е кочина. Дребната всичко опустошава. Не случайно е наречена урагана Катрин.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в пн, 09 окт 2017, 22:38
На мен домакинската работа не ми тежи, а професионалните задачи направо си ми липсват - да мислиш, да създаваш нещо!
Иначе съм се невротизирала от това дете до краен предел, само крещя по цял ден, а той изобщо не ме отразява 😢 Само мрънкане, тръшкане и да пипа където не трябва, а аз не смея и до тоалетна да ида. Докато спи пък му пазя тишиина, че иначе се буди кисел като лимон. Побъркала съм се вече


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 09 окт 2017, 22:39
А вече има ураган и с името на Чудо, шегувкаме се и ние. 😆


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в пн, 09 окт 2017, 22:59
И като ми каже някой, че това са ми най- хубавите години...
Ами не, имах 29 преди това доста по- спокойни. Сега е вечно мрънкане, рев, пипане, където не трябва.
Вече почвам да се чудя ние с баща и ли някъде грешим при отглеждането и или просто си е такава...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в вт, 10 окт 2017, 00:00
Ние на нашата й викахме НУРС..... :joy::joy::joy:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: rumka833 в вт, 10 окт 2017, 05:24
Това с най-хубавите години сигурно е някаква мистерия, която предстои да разберем като станем поне на 55 г:-)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в вт, 10 окт 2017, 07:38
Ами, аз го разбрах още на 42. Говендър Мой стана на 20 и се изнесе да живее отделно. И вече четвърта година така.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: rumka833 в вт, 10 окт 2017, 23:05
леле .. това ми е някаква мечта ... как ще поотраснат, и ще станат по-самостоятелни. И няма да търча до ясла, да водя до училище или да съм на родителска среща. Или да ги насмотавам да си съберат дрехите или подредят стаята.
Сиг ще ми липсват - много са мили и гальовни. Но и за себе си имам нужда от лично време. и аз си имам амбиции и мечти, които изискват свободно време ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: помбер в вт, 10 окт 2017, 23:15
Ние на нашата й викахме НУРС..... :joy::joy::joy:

Моя позната нарича така третото си дете, какво, за Бога, означава това съкращение?!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: asyalein в ср, 11 окт 2017, 11:09
неуправляема авиационна ракета  :35:
НеУправляем Ракетен Снаряд


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в чт, 12 окт 2017, 14:33
И като ми каже някой, че това са ми най- хубавите години...
А, то това "с най-хубавите години" се дрънка във всяка една възраст.
В детската ясла и градина - "Олеее, ти сега ревеш, не искаш да ходиш, ама това ти е най-хубавото време. Ядеш, спиш, играеш - да можех и аз така". Ми не, едва ли е най-хубаво да умираш от страх, че са те оставили на непознато място и да недоумяваш дали отново ще те вземат...
В училище - " Ти не искаш да учиш и не искаш да ходиш в училище, но после ще видиш колко по-гадно е да работиш." Ами не е особен кеф да осъзнаеш, че мама и тате са до тук и вече трябва сам да се оправяш със "силните на деня". И в същото време все пап не можеш да взимаш сам решения. Не и за по-значимите и важни неща...
Студент - същите приказки. Карай ти със 400 лв. месеца, като само един купон с ходене на клуб след това, ти излиза 100 лв.
После бачкаш като луд, градиш кариера и се напъваш кат' глист да достигнеш смислен доход, далеч от "стартовия", щото " вие нямате стаж и опит все пак". Ама нищо, пак ти било най-хубавото време, щото си мома/ерген, нямаш мъж, "да видиш ти после какво ще стане" ..
И т.н., и т.н.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 12 окт 2017, 14:51
Christina80 ще се окаже права: най-хубавото време е след 35-37, когато децата са поотгледани, доходите растат, работата намалява, щото вече сме изпечени тарикати и вече никой копче не може да ни каже. Младите са прекалено млади и тъпи, старите вече застаряват, а ние на тая възраст тъкмо влизаме в силата и влиянието. Става приятно, вече правиш почти каквото си искаш и никой копче не може да ти каже:)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в чт, 12 окт 2017, 15:12
Christina80 ще се окаже права: най-хубавото време е след 35-37, когато децата са поотгледани, доходите растат, работата намалява, щото вече сме изпечени тарикати и вече никой копче не може да ни каже. Младите са прекалено млади и тъпи, старите вече застаряват, а ние на тая възраст тъкмо влизаме в силата и влиянието. Става приятно, вече правиш почти каквото си искаш и никой копче не може да ти каже:)
Мхм. Стига да не родиш на 39... Малшанс.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 12 окт 2017, 15:25
Ама много ви се моля! На 46 съм и хем има шанс Говендър Мой да ме направи баба, хем Нейна Кифленска Светлост таман влиза в пубертета. Освен аз да взема да вляза в критическата.  :mrgreen:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в чт, 12 окт 2017, 15:29
И като ми каже някой, че това са ми най- хубавите години...
А, то това "с най-хубавите години" се дрънка във всяка една възраст.
В детската ясла и градина - "Олеее, ти сега ревеш, не искаш да ходиш, ама това ти е най-хубавото време. Ядеш, спиш, играеш - да можех и аз така". Ми не, едва ли е най-хубаво да умираш от страх, че са те оставили на непознато място и да недоумяваш дали отново ще те вземат...
В училище - " Ти не искаш да учиш и не искаш да ходиш в училище, но после ще видиш колко по-гадно е да работиш." Ами не е особен кеф да осъзнаеш, че мама и тате са до тук и вече трябва сам да се оправяш със "силните на деня". И в същото време все пап не можеш да взимаш сам решения. Не и за по-значимите и важни неща...
Студент - същите приказки. Карай ти със 400 лв. месеца, като само един купон с ходене на клуб след това, ти излиза 100 лв.
После бачкаш като луд, градиш кариера и се напъваш кат' глист да достигнеш смислен доход, далеч от "стартовия", щото " вие нямате стаж и опит все пак". Ама нищо, пак ти било най-хубавото време, щото си мома/ерген, нямаш мъж, "да видиш ти после какво ще стане" ..
И т.н., и т.н.
чак пък толкова не мисля ,че е толкова зле положението ,на мен пък това лято с децата ми беше най- хубаво между 2 и 2и 6 м . Играят си по 2-3 часа на пързалката напълно съмостоятелно ,хапват ,спят по 2-3 часа и пак на вън и баня и сън . Не са били на ясла  .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 12 окт 2017, 15:33
А през тия 2-3 часа на пързалката избеснявам. Не може да четеш, не може и да седнеш спокойно. Да, има майки непукистки, дето пият бира, пушат и висят във Вайбър, ама не съм от тоя тип. Просто вися с часове навън, изморявам се, не мога да свърша нещо приятно и полезно...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в чт, 12 окт 2017, 15:36
А през тия 2-3 часа на пързалката избеснявам. Не може да четеш, не може и да седнеш спокойно. Да, има майки непукистки, дето пият бира, пушат и висят във Вайбър, ама не съм от тоя тип. Просто вися с часове навън, изморявам се, не мога да свърша нещо приятно и полезно...
Не знам аз пък си чета ,пия си кафе ,или си играя игри на телефона ,а те си играят никога не е имало проблеми ,наглеждам ги ,никога не са падали ,не са се дърпали с други деца ,изобщо бяха много послушни .Не казвам ,че съм ги оставяла на произвола на съдбата ,но съм виждала доста по ревливи и сърдити деца от моите .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в чт, 12 окт 2017, 15:38
И като ми каже някой, че това са ми най- хубавите години...
А, то това "с най-хубавите години" се дрънка във всяка една възраст.
В детската ясла и градина - "Олеее, ти сега ревеш, не искаш да ходиш, ама това ти е най-хубавото време. Ядеш, спиш, играеш - да можех и аз така". Ми не, едва ли е най-хубаво да умираш от страх, че са те оставили на непознато място и да недоумяваш дали отново ще те вземат...
В училище - " Ти не искаш да учиш и не искаш да ходиш в училище, но после ще видиш колко по-гадно е да работиш." Ами не е особен кеф да осъзнаеш, че мама и тате са до тук и вече трябва сам да се оправяш със "силните на деня". И в същото време все пап не можеш да взимаш сам решения. Не и за по-значимите и важни неща...
Студент - същите приказки. Карай ти със 400 лв. месеца, като само един купон с ходене на клуб след това, ти излиза 100 лв.
После бачкаш като луд, градиш кариера и се напъваш кат' глист да достигнеш смислен доход, далеч от "стартовия", щото " вие нямате стаж и опит все пак". Ама нищо, пак ти било най-хубавото време, щото си мома/ерген, нямаш мъж, "да видиш ти после какво ще стане" ..
И т.н., и т.н.
Добро описание.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 12 окт 2017, 15:46
Ами зависи от децата, има такива, след които трябва да ходиш и да следиш активно- 30 секунди невнимание и ти изчезва от погледа. Не ми се е случвало това да си цъкам на телефона.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 12 окт 2017, 16:58
Хайде да се разберем - вас с послушните деца ви разбрахме. Четете си книга, докато детето си играе, винаги ви е хубаво с детето и майчинството ви е почивка. Ок. Разберете и другата гледна точка. Не всички деца си играят кротко, докато си чатите във вайбър. Не всички деца са послушни и кротки. Някои са ужасно истерични и ревящи, неспящи, с една дума - ужасни! С моето дете до скоро дори не можех да седна за 20 секунди на пейка, докато сме някъде навън. Не да си чета, не да си ровя в телефона...
Да, и на мен почва да ми става хубаво с детето, но чак сега и от време на време. Сигурно и аз ако бях с послушно дете щях да цъкам с език какви сте глезли. Това няма как да го разбереш, ако не ти дойде до главата.
Относно кога се живее най-добре - има 2 варианта. Раждаш на 20 и на 35-40 ти почва живота и вторият е живееш до 40  и раждаш. Но и в двата случая ако имаш деца, в част от живота си няма да си живееш своя собствен. Но всяко нещо си има цена. Имам колежка с 3 големи деца и ми изглежда много щастлива от този факт. Като говори за тях и виждам искри на щастие в очите й. Един ден я питах как е успяла да се оправи с цели 3 броя, като аз с едно съм имала моменти, когато ми се е искало да скоча от балкона. И тя ми каза "Вярваш ли ми, че повече от 10 години бях в депресия и на моменти на хапчета, и ми се е искало и на мен да скоча от балкона." С първото забременява планувано. С второто и третото случайно. Между първите 2 разликата е 2 г. и каза, че само по болници е висяла, много болнави деца. След 4те години майчинство се връща на работа, щастлива и готова за нов живот, при което пак открива, че е бременна и хайде пак наново. Каза, че всичките тези години се е чувствала все едно не е била точно човек, а някаква машина. За да не лудне съвсем, по време на майчинството започва да посещава психотерапевт и каза, че може би това я е спасило. Все още го посещава и се чувства добре.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в чт, 12 окт 2017, 22:05
И аз си седя.......ама много добре си избирам и мястото на което да седна/сега вече не толкова, че е по-голямка и е по-спокойно/ Обаче, много добре изследвах пространството около нас- че хем да е заградено, хем да е с мека настилка, хем да няма опасни люлки и да не идват досадни големи деца, че да се чудя как да вардя моето. И сядах.......

Пред блока  ни има такава площадка и напоследък много се дразня, че разни  тамън навлизащи в пубертета тийнове я завзеха и ритат топки и се "джаскат" в несвяст по детските кончета и люлки.  :ooooh:  Те на кила и височина 2 пъти колкото мен, ама седнали и се лашкат на детските кончета......Няма и кой да им направи забележка, нищо че площадката е основно пригодена за малки деца, не са 60кг, 2 метра тийнове. Идва там една майка да ги варди и тя се кефи на заграденото, че поне са и пред очите.......то така и аз мога  ....и си чати де......


Кофти е да не можеш да си наредиш живота, ама.....И аз като гледам цял живот ще съм или по клиниките за стерилитет, или бременна или с малко дете....Кариера в друг живот......


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 12 окт 2017, 22:36
Не се знае дали ще има друг живот. Осъществете мечтите си в този.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: InaV в пт, 13 окт 2017, 23:51
Това няма как да го разбереш, ако не ти дойде до главата.
Бога ми, това малко хора го схващат :satisfied:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 15:55
...
Относно кога се живее най-добре - има 2 варианта. Раждаш на 20 и на 35-40 ти почва живота и вторият е живееш до 40  и раждаш. Но и в двата случая ако имаш деца, в част от живота си няма да си живееш своя собствен.

Явно детето много ти пречи. Не знам какво има да се разбираме с човек, който е дълбоко нещастен. Дружно да се тръшкаме и да ревем? Баси киселяка...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в сб, 14 окт 2017, 16:59
Е, най-после да се яви един хейтър в нашата светла хейтърска тема.

Точно така си е - ако имаш деца, особено повече от едно, в един момент тотално губиш своя собствен живот и трябват съвсем умишлени и то доста големи усилия докато си върнеш живота. Иначе си 'мама" - гледачка, чистачка, миячка, шофьорка, икономка...на тях.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 17:06
Мхм, а иначе си принцеса и от ходене по салони за красота и екзотични екскурзии не ти остава време да почнеш работа.  :35:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в сб, 14 окт 2017, 17:09
Ми не. Иначе си бил нормален работещ човек.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 14 окт 2017, 17:25
За мен детето е мисия и приоритет. Важно е човек да е щастлив с приоритетите и моментите в живота си, иначе просто да имаш дете, заради мисията, без то да ти е приоритет,  те прави нещастен.

На мен не ми тежи, че не мога да направя кариера точно сега, детето ми е преди кариерата и ме прави щастливо, въпреки "трудните моменти".

Не е задължително всички да имат деца, тази догма тежи на много жени, че и мъже....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 18:18
Ми не. Иначе си бил нормален работещ човек.

Ми и с дете си такъв.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 18:20
Не, нормалният работещ човек разпуска след работа, родителят търчи като кон да прибере дете, да го нахрани, успокои, курдиса както трябва...нормалният работещ човек мисли как да се развива в работата, майката има едни мозъчни клетки за календара на училището/градината и каквопакщемипоискатнеселинаискахатия! Та такива ми ти работи...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 14 окт 2017, 18:39
Ми не. Иначе си бил нормален работещ човек.

Ми и с дете си такъв.

Ми не съвсем. Като си нормален работещ човек кой гледа детето?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 18:39
Не, нормалният работещ човек разпуска след работа, родителят търчи като кон да прибере дете, да го нахрани, успокои, курдиса както трябва...нормалният работещ човек мисли как да се развива в работата, майката има едни мозъчни клетки за календара на училището/градината и каквопакщемипоискатнеселинаискахатия! Та такива ми ти работи...

След работа не мисля за работа. Разпускаме с детето, докато беше малък, както и сега. Нямам какво толкова да го мисля тоя календар. Като поискат давам или не давам. Въпрос на приоритети и планиране. Но аз по принцип бързо вземам решения, Сирено. Не страдам от натрапчиви мисли нито Вселената ми говори  :35: Затова и ми върви в работата и ми е забавно вкъщи. Детето никога не ми е пречело за нищо.
Според теб излиза, че майката е някаква сдухана ограничена женица, фиксирана в децата, без всякакви други интереси. Сори, обаче това е твоят живот. Много хора не са така.  ;-)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 18:51
Айде бе, с малко дете след работа лягаш с роман и вино и всичко е ток и жица...ясно ми е за какво "разпускане" става въпрос...

Ма ти си с едно дете де...но да видим какво става, като ти кажат "родителска среща в 6 днес"...и трябва дори таткото да си пренареди работата, че да се прибере преди 6 и да поеме малките, за да се явя на срещата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 19:00
Айде бе, с малко дете след работа лягаш с роман и вино и всичко е ток и жица...ясно ми е за какво "разпускане" става въпрос...

Ма ти си с едно дете де...но да видим какво става, като ти кажат "родителска среща в 6 днес"...и трябва дори таткото да си пренареди работата, че да се прибере преди 6 и да поеме малките, за да се явя на срещата.

На мен не ми трябва вино, за да разпусна :)
На нас не са ни казвали в последния момент за родителските срещи. Не знам каква е тази практика. Вече се чудиш какви да ги измислиш...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 14 окт 2017, 19:05
Сирен, все пишеш все едно някой ти е виновен, че имаш повече от 1 дете. Изборът е бил твой.
Това оправдание, че хората с едно дете едва ли нищо не знаят, вече е по-омръзнал рефрен. Опитай с нещо друго.

Не се знае дали ще има друг живот. Осъществете мечтите си в този.
Абсолютно.
Живейте добре и се наслаждавайте на децата си всеки ден.
Снощи гледах премиерата на новият филм на Робърт Редфорд и Джейн Фонда. Позамисля те за доста неща.
http://www.imdb.com/title/tt5034266/

Толкова да са си все същите като в (http://www.imdb.com/title/tt0061385/), но темите и епизодите в живота са се променили доста. Децата порастват и си отлитат и тогава наистина ще има време за всичко това, което така неистово ви се иска да имате.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 19:11
Това с виното е фигуративно казано- както подушвам нотка на злонамерено четене. Не, не съм алкохолик. Но без деца след работа:
- се шматкаш по магазините или из парка;
- ходиш на езиков курс;
- джогинг или тренировка;
- виждане с приятели;
- просто нищо не правиш.

Или стоиш до късно на работа, довършваш, четеш нещо странично.

Както вече писах, работещият с дете търчи като кон към градината и после прави още 100 неща по режим.

Контеса, с едно дете и сама си казала, че ти се връзва логистиката, с две няма да се върже. Иначе съм наясно, че и с едно е гадничко- всъщност и едно да родя си беше мой избор, донякъде.

Но не може да се твърди, че нищо не се променя.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 19:17
Това с виното е фигуративно казано- както подушвам нотка на злонамерено четене. Не, не съм алкохолик. Но без деца след работа:
- се шматкаш по магазините или из парка;
- ходиш на езиков курс;
- джогинг или тренировка;
- виждане с приятели;
- просто нищо не правиш.

Или стоиш до късно на работа, довършваш, четеш нещо странично.

Както вече писах, работещият с дете търчи като кон към градината и после прави още 100 неща по режим.

Контеса, с едно дете и сама си казала, че ти се връзва логистиката, с две няма да се върже. Иначе съм наясно, че и с едно е гадничко- всъщност и едно да родя си беше мой избор, донякъде.

Но не може да се твърди, че нищо не се променя.

BS...Освен ако не търчиш като муха без глава, да си прибереш детето от градина не отнема часове.
Правила съм го това всичкото дето си го описала. По време на езиковият ми курс мъжът ми гледаше детето. Ти нали имаш мъж, или...?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 19:21
Взимането от градина означава да излезеш от работа в точен час, без шматкане и довършване. Следват 15-30 минути в трафик; 10 минути самото взимане с обличане и качване в колата. След това имаш евентуално разходка, хранене...абе поне 3-4 часа си е активното занимание след градина с детето, преди да може да разпрегнеш коня. Ако не е на кеф, се вдига трудността. Относно трафика: за съжаление за да се сколаса за градината, се излиза в час пик. Иначе само час по-късно улиците са полупразни.

Без дете след работа: прибираш се и се пльосваш на дивана, общо взето.

Аз като бях с едно дете, намирах кой да го гледа, че и магистратура завърших. С три вече не мога просто така фриволно да почна да уча език, само защото ми харесва. Ей така, защото имам свободно време. Различно е от курс по принуда.

Изобщо, има голяма разлика дали си запълваш времето с неща, защото ти е кеф или караш по часовник и график. Усещането е съвсем различно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 19:29
Аз си правя кефа по график и ми доставя същото удоволствие :35:
Опитай, отнема по-малко време от вечното мрънкотене. Децата усещат, когато родителите са неудовлетворени и раздразнителни и им се отразява и на тях за съжаление.
Достатъчно време ти отделих за днес.  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 14 окт 2017, 19:33




..


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 19:38
Оф, в едната тема ми обясняват как трябва да съм по-спонтанна, тука ми викат за почивката да била по график. Кое от двете: спонтанност или график?

Отразява се, да. Не ми пука, показвам си лошото настроение- да свикват, че живеят с хора, не с някакви излъскани икономи, които са готови да откликват без забавяне и мрънкане.

Всъщност най-гадното е "почивка по график". Да не може да се пльоснеш, а да знаеш, че те чакат още часове...

Аз не съм казала, че животът ми е провален, а че е затруднен в някои области. Временно. Че кой друг освен децата ще е виновен, че съботното утро вместо с нещо приятно е главно заето с рев (и при това- дори когато планираш нещо приятно, ей така, да сме наопаки...)

Контеса, когато дъщеря ти беше бебе, колко често мъжът ти оставаше на бира с колеги? Айде не ми давай пример с вече прораслнала деветгодишна, дето догодина ще има цикъл и ще тръгне по гаджета. В темата се говори най-вече за майки на деца в оная възраст, когато ти висят от врата, краката или където там висят и искаш да ги оставиш малко, за да подишаш. И ако таткото се шматка след работа, го грози бавно удушване, само да го добараш...

Освен това не може да си привързана майка и да ходиш по курсове. За тия с курсовете важи клишето "метнала си децата на бавачка". Та така, или ще е едното, или другото.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 14 окт 2017, 19:45
Попитах на работещите родители кой им гледа децата, но естествено не ми беше отговорено. Не се и учудвам, все пак някои хора влизат в темата само за да ни кажат колко сме неудовлетворени, а не и да кажат нещо полезно и по самата тема. Тук пишат основно жени по майчинство, т.е. с деца до 3 - 4 години. Те не са нормални работещи хора. В този период. Аз си гледам детето вече 2 години и определено не съм нормален работещ човек. Въпреки че докато спи работя от вкъщи, но това е друга тема, а и не на всеки професията го позволява. Та така...
Сега ако някой го е хвърлил на ясла от родилното още може и да се чувствал нормален човек...
И да се твърди, че вечер вкъщи след работа с деца и без деца е едва ли не едно и също е доста нелепо.
И пак да припомня - родители на кротки и послушни деца в училищна възраст (които са били такива и като бебета), които са имали кой да им ги гледа (баби, дядовци, чичовци, учинайки, ясли и т.н.) и за които майчинството е цветя и рози - темата не е за вас! За нас, другите - мрънкачите е! Айде със здраве!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 19:58
Една от трудните страни вече я описах: трудността идва от това, че има изискване да се справяш и да не мрънкаш. Направила си избор!

Е, не е точно избор, защото никой не ми е предложил достатъчно добра опция за бездетен живот. Общо взето да имаш деца е по-скоро неизбежно и обичайно, така че не е точно избор- по-вероятно е да ти се случи.

Та да кажеш "ти си избрала" е малко гаднярско. Не малко дори.

Все едно някой да се оплаква от работата си и да му кажа- ами ти си я избрала, подписала си договор, сега ще търпиш и трябва да се радваш, че ти плащат.

Нямам друга претенция, освен масовото мнение да стане, че майчинството е трудно. Че не съм задължена да съм "стегната", усмихната, раздаваща се и ентусиазирана. Че може да се наложи да ме търпят дръпната, темерутеста, преуморена и понякога злобна, че раждането не ми е включило някаква програма за великодушие и слънчев характер.

Та така, като се махне перфекционизмът и на всички е ясно, че с дете под пет животът е непредсказуем...всичко е ОК.

Аз пак питам как се чете спокойно роман в присъствие на двегодишно (със или без вино). И много ясно, че малките деца са виновни да НЕ може човек да седне с роман и вино:)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 14 окт 2017, 20:00
Сирен, в техните глави те са си привързани майки и си прекарват цялото време с децата (ваканции и прочие) също  :flutter:

Какво беше когато щерка ни беше бебе съм писала не веднъж.

 И това ме кара да реагирам понякога остро на някакви несъстоятелни оплаквания за гледането на 1 дете или когато някой майки обичат все се оправдават с децата си поради липса на всичко забавно. То не бяха не-ходене на ваканции с децата, оставяне на ясли, защото полудявали в къщи и там ги научавали на навици, не-излиане на площадки, сърдене на бабите, че не гледали детето постоянно,  ходене на посредствени работи, защото нямало как да се изкарват пари, мрънкане за ваканциите в градините и какво ли не..

Толкова са виновни тези деца за всичките несполуки, тревоги и липса на възможности на майките им, че...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 20:05
Контеса, колко точно супер-отговорни, супер-платени работи си имала, ама от типа с 10-12 часов работен ден...

Щото нали, ако една майка й се тури задача да изкарва 3-5 хил. лева, едва ли ще стане с лека и съвместима с деца работа. По-скоро ще бачка на посредствена работа за около 1000.

Контеса, ще напомня още, че не е само "ден с деца". Има и "нощи с деца". Да не си отворила детска градина с преспиване? Или си ги взимат в 5 и нощното будене остава за майките...

Освен това- да, ти работиш с деца, но никой не ти иска да се развиваш и да си осъвременяваш познанията в напълно различна сфера, да кажем финанси. Тогава ще си говорим за работа, отговорност, пари, квалификация и колко пречи гледането на деца. В смисъл- нека ти турят голям проект или абстрактна задача на главата и да видим колко лесно ще започнеш да понасяш детското мрънкане, когато хем не ти плащат да го понасяш, хем ти вреди на мисленето, за което ти плащат?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 14 окт 2017, 20:07
Ох, Контеса такива ги пише, че нямат нужда от коментар...ха - ха

Да, на всички ни мъжете са били по 7 - 8 месеца вкъщи след раждането на бебето. Интересно дали повечето тук сме наследствени милионери или парите ги берем по дърветата?!?
Моя мъж пък не работи до 5. Работи до 18:30. Кво да го накарам да си смени работата, че да имам повече свободно време ли? Че да не казвам, че и от вкъщи се налага да работи по някога...
И в БГ реалността няма  бейбиситъри, а и не всеки го влече да си хвърли детето на бавачка за да си гледа кефа. Та така...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 20:10
Е, няма нужда да си наследствен милионер, само да имаш малко спестявания и британски социални помощи, нали?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 14 окт 2017, 20:11
И за какъв избор говорим? Кой е знаел какво точно означава да имаш дете преди да има такова? Надявам се, че поне това всички тук го осъзнаваме, че на теория е едно, но когато ти дойде до главата на практика е съвсем друго. Всички сме чували, че е трудно, но осъзнаваш какво е в действителност чак когато го изпиташ. Избор по - скоро можеш да направиш за второто и т.н. н на брой дете. За първото никой не знае какво го чака...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 14 окт 2017, 20:13
За пореден път ще напиша: ако третото ми дете беше първо и единствено, щях да съм най-самодоволната майка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 14 окт 2017, 20:20
Сирен, напълно несъстоятелно е писаното от теб и го знаеш.

..




Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 14 окт 2017, 20:29
Е как работещи родители, пък мъжът бил 7 месеца вкъщи?
Ако РАБОТИ от вкъщи е друго, но така не е на разположение на бебето, така че не виждам как ще стане на всички ни мъжете да са си вкъщи по няколко месеца след раждането, че да ни отменят. И моят мъж се грижи много за детето и ако не го правеше вече със сигурност щях да съм на хапчета или да съм скочила от терасата, но все пак основната грижа е моя. Писала съм и преди: сутрин всички ставаме в 06:30 и след половин - един час той излиза за работа. Прибира се в 18:30 и се занимава с детето изцяло и само той до 20:30. После тя спи. Приспива я той. И какво трябва да ми е много лесно ли? Аз пак имам 11 часа с нея сама всеки божи ден. Колкото и да искат да се включват бащите работят все пак...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Polar bear в сб, 14 окт 2017, 20:31
И за какъв избор говорим? Кой е знаел какво точно означава да имаш дете преди да има такова? Надявам се, че поне това всички тук го осъзнаваме, че на теория е едно, но когато ти дойде до главата на практика е съвсем друго. Всички сме чували, че е трудно, но осъзнаваш какво е в действителност чак когато го изпиташ. Избор по - скоро можеш да направиш за второто и т.н. н на брой дете. За първото никой не знае какво го чака...

Изборът да имаш дете е съзнателен все пак. На мен никой не ми е обещавал, че ще е лесно.
Голяма драма с тези малки деца.Мъченици...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 14 окт 2017, 20:41
Ето момичета, видяхте ли сега защо ви е трудно? Не сте си уредили майчинство от чужбина и отпуски на бащите по 7 - 8 месеца. И деца сте тръгнали да правите, така неорганизирани. Ми трудно ще ви е разбира се, какви майки сте!?! :naughty:

Лично аз спирам да коменитрам уникалните глупости на Barefoot Kontesa (за която няма да кажа какво мисля, че ще получа БАН) и предлагам на всички ви да направите същото ако искате да запазим темата :bouquet:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 14 окт 2017, 20:42
Контеса, ами добре, много се радвам. Пусни една друга тема - "Как си уредих живота" и се хвали там. Изобщо много ме съмняват тези неща, които ги пишеш. Ако беше толкова щастлива, нямаше да се заяждаш в тази тема. Щастливите хора не се заяждат, а помагат. Комплекисраните обаче така си избиват комплексите. Така че продължавай и ти, и онази с аватар на Аланис.... Още малко ще ви погледаме сеира.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в сб, 14 окт 2017, 20:57
Мдаммм, някой студент по психиатрия може да си напише цяла дисертация от тази тема. Защо така се излагате? Толкова ли е трудно да си надскочите егото и като не може да помогнете, то възпитано и интелигентно да замълчите? Или ви е много важно да се изтъквате? Ами, честито, изтъкнахте се, но не съм убедена, че в желаната от вас светлина...... Надявам се, все пак, че някакъв остатък от достойнство имате и ще се оттеглите тактично, ще ми се да запазим темата. Благодаря!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в сб, 14 окт 2017, 21:03
Контесата, ах...

Да си кажа аз. Първо - пак моята история. Малкия тръгна на ясла. Аз на работа. И на градина беше. Аз на работа. Много си харесвах работата, даже за някаква кариера си помислих за момент.
И един хубав ден се запъна като магаре и отказа да ходи на градина. На мене ми спря тока.
Една година се чудих на кой свят съм и какво да правя. Измислих го - да преподавам, като се въртим в гледането с мъжа ми, майка ми, баща ми. Две години свят ми се изви от врътки, с работа, без работа, а лятото - дупка. Сега най-после тръгна на ПГ, но тя е до обяд. И пак врътки и пренареждане. Та лесно било, а?
А лятото, ох какъв купон е лятото с две деца - една почивка, едни спокойни езера и морета, едни песни и танци...
Няма да се оплаквам. Това е живота - борба. Благодаря, че тази борба ме учи на нещо. Но хич не е лесно. Интересно е. :mrgreen:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 14 окт 2017, 21:05








Контесата, ах...

Да си кажа аз. Първо - пак моята история. Малкия тръгна на ясла. Аз на работа. И на градина беше. Аз на работа. Много си харесвах работата, даже за някаква кариера си помислих за момент.
И един хубав ден се запъна като магаре и отказа да ходи на градина. На мене ми спря тока.
Една година се чудих на кой свят съм и какво да правя. Измислих го - да преподавам, като се въртим в гледането с мъжа ми, майка ми, баща ми. Две години свят ми се изви от врътки, с работа, без работа, а лятото - дупка. Сега най-после тръгна на ПГ, но тя е до обяд. И пак врътки и пренареждане. Та лесно било, а?
А лятото, ох какъв купон е лятото с две деца - една почивка, едни спокойни езера и морета, едни песни и танци...
Няма да се оплаквам. Това е живота - борба. Благодаря, че тази борба ме учи на нещо. Но хич не е лесно. Интересно е. :mrgreen:
Така е. Не е лесно, но животът е борба. Адмирации за смелостта да споделиш.







Квалификациите идват само от вас, аз отговорих на въпросите зададени към мен от Сирен.

Съжалявам, че те не ви харесват и написаното се възприема като припознаване. По принцип само ви четях доста дълго и ще продължа  :twisted:с тази практика, защото няма смисъл от споделянето в такава тема.

Приятна събота!

П.П Изтривам си отговорите. Който зададе въпросите си ги е прочел. :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 14 окт 2017, 21:06
А защо не го премести в друга градина изобщо как така реши, че не иска да ходи , каква беше причината  newsm78 newsm78 Това е съвсем добронамерен въпрос, не се заяждам, че настроението е такова виждам!!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 14 окт 2017, 21:12
Контесата, ах...

И един хубав ден се запъна като магаре и отказа да ходи на градина. На мене ми спря тока.
Една година се чудих на кой свят съм и какво да правя.
Не е трябвало да отстъпваш! Всички деца имат такъв период. Водиш я упорито. Предполагам знаеш, че циркът е за пред вас и щом я оставиш, всичко минава. Максимум месец и се е предала.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в сб, 14 окт 2017, 21:16
А защо не го премести в друга градина изобщо как така реши, че не иска да ходи , каква беше причината  newsm78 newsm78 Това е съвсем добронамерен въпрос, не се заяждам, че настроението е такова виждам!!

Тя е много дълга история. Не ми се говори сега. Направих каквото направих.
И до сега отговаря, че "децата му шумели". В което всъщност, има доста смисъл.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 14 окт 2017, 21:17
Търпение му е майката и да се научиш на биволски непукизъм......колкото по-малко ти пука, толкова по-спокоен ще е света ти с дете- 1,2 ,3 , колкото си си пожелал и родил. Ако на нещо ме научи детето е да имам търпение и да не ми дреме за дребни неща. Почна ли да се впрягам/не че няма и такива моменти/ за дребни неща, то тогава става трудно да си родител.

Както се казва- Важното е да сме живи и здрави  :lol: :lol: :lol:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 14 окт 2017, 21:21
Ох аз съм прочела "малката", а то било "малкият" - извинявам се...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в нд, 15 окт 2017, 11:08
Е то е ясно де- точиш британската социална система и живееш в БГ. Познавам доста такива семейства, изгледаха си децата с чужбинско майчинсто на евтинко в Пловдив. Направо си е оферта...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 15 окт 2017, 11:33
Аз само ще кажа, че подкрепям Сирената и съм съгласна с нея. А най-вече й свалям шапка, защото аз с едно едва издържам и се оправям, а с 3 немога и да си представя.
Като цяло майчинството ми се вижда затвор - някой ти отнема свободата, казва ти кое и кога ще се случва и няма лошо ми е или спи ми се.
Трябва да се дават бебета под наем и хора, които просто не им се отдава да не си го причиняват сами за в бъдеще 😂
Нека хейта започне.... сега!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 15 окт 2017, 12:06
Няма как да стане с бебе под наем, Бени. Чуждото бебе не е обичано бебе, а това променя всичко.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Stronger and Happy в нд, 15 окт 2017, 12:14
Аз само ще кажа, че подкрепям Сирената и съм съгласна с нея. А най-вече й свалям шапка, защото аз с едно едва издържам и се оправям, а с 3 немога и да си представя.
Като цяло майчинството ми се вижда затвор - някой ти отнема свободата, казва ти кое и кога ще се случва и няма лошо ми е или спи ми се.
Трябва да се дават бебета под наем и хора, които просто не им се отдава да не си го причиняват сами за в бъдеще 😂
Нека хейта започне.... сега!
Абсолютно  :peace: :peace: :peace:
Аз като се засека с една бивша комшийка-тя има две момиченца-та тя ми казва-аз не знам какво е колики, зъби, злоядство. Затова се шегувам винаги с нея, че взимам по-малката за снаха, че поне внуците да уцеля ;).  :love: Ех, исках и аз такова кротко, поспаливо и ящно, ама на...
И все пак има надежда-в петък пътувахме с детето с бусче на отиване 3 часа, а на връщане два (защото нямаше почивка наобратно)-много добре се държа-имаше малко лиготия, но определено в сравнение с преди е песен. Хем на връщане понеже беше много народ и седя в мен.Лошото е че само като сме двамата ме слуша. Тримата ли сме с ММ-отиде коня у реката, тъй като той всичко му позволява. Обяснявала съм, карала съм се-уви-ефект нула.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в нд, 15 окт 2017, 12:21
Аз преди да родя нямах никакво отношение към децата. Като родих второто, бях готова да гледам още бебета. Сигурно нещо се чалнах хормонално от дългото кърмене. И все още не мога да дойда на себе си. Хем ми се ще да се занимавам с моите си неща,  хем ги мисля децата и животинките. Това е най-трудното на майчинството - да си разпределиш вниманието за всички и всичко, ама с мярка!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в нд, 15 окт 2017, 12:40
Сирена британското майчинство е 9 месеца всичко на всичко и то ако си квалифицирам да го вземеш, което значи да си работил и да си се осигурявал в изискуемото време преди термина и да искаш повече няма, та не знам как са си “ изгледали” децата с него в България :)



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 15 окт 2017, 15:04
Аз не съм наясно с тамошното обезщетение за гледане на дете, но ако е например 1000£ те ще се трупат в сметката и ти като ги харчиш разумно ще стигнат за бая време


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в нд, 15 окт 2017, 15:47
Това е сума която можеш да вземеш при много сериозна заплата. Жена, която ще получи такива майчинство няма да се върне 9 месеца да си гледа детето в БГ,щото трябва да се върне на работа.

Минималното майчинство от друга страна не е толкова много, че да предполага спестяване в сметка и с 9 месечни пари да си гледаме детето 5 години в БГ.

От друга страна тук стоките за деца са много по -евтини и качествени от тези в БГ, аз лично не виждам смисъла от това упражнение.
Тук сериозното перо са детските градини, а в този период не се получава майчинство.

Както и да е това не е по темата, просто исках да изясня, че с майчинство от тук в БГ няма как да отгледаш детето си, или поне не е за дълъг период от време.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: InaV в нд, 15 окт 2017, 23:00
Е то е ясно де- точиш британската социална система и живееш в БГ. Познавам доста такива семейства, изгледаха си децата с чужбинско майчинсто на евтинко в Пловдив. Направо си е оферта...
Сиран, ако някой ти твърди подобно нещо, те врътка стабилно. Както Илейн писа, британското по закон е миниатюрно просто, и като време, и като пари. Ако работиш за стабилна компания на добра заплата и отговаряш на условията, получаваш повече. Но пак просто няма вариант да вземеш достатъчно че да заминеш за Бг да си гледаш живота за колкото там години.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 16 окт 2017, 11:46
Чери, радвай се, че детето те е научило на търпение, наистина. Дъщеря ми постави моето търпение и нерви /по принцип съм търпелив човек/ на зверско изпитание и за съжаление, резултатът е в нейна полза. Бих казала, че тя ме научи на нетърпение ;) Така де, докара ме до състояние от четвърт да избеснея. Така става като се инати за всичко, абсолютно всичко по 426435568960 пъти на ден и нищо, абсолютно нищо да не е в състияние да я накара да отстъпи. Пробвахме всичко, за което се сетихме, четохме, някой ни каза /вкл.психолог/. Цъ! Още е такава, а януари ще стане на 7. Тази сутрин последно ни игра поредния цирк - не иска да става и туй-то. Ей така, на инат. Буквално я извлачихме от леглото а тя врещи и се гъне като черво... Чуден начин да започнеш деня, нали? Едно щастие блика, не ти е работа....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 16 окт 2017, 12:00
И моето дете ме научи на НЕтърпение. Определено нерваната ми система е поставена на такова изпитание в последните 2 години както никога досега и определено издава фронта. Това е положението...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 16 окт 2017, 12:10
Ами зависи от коя страна ще погледнеш дали е  нетърпение или търпение.Приела съм факта, че ако не е на живот и здраве, всичко друго е преходно. Не е като да не викам и да не ги насмитам или да изпадна в дупка и да си налея голяма чаша вино и да гледам в една точка......ама смятам всеки има такива моменти.

 Моето е същият инатлив рогат козирог.......ей опъва копитата в земята и това е то, освен всичко друго е способно да води диалог и най-вече спор с часове, дървен философ с изразено дар слово  :ooooh:. Не че вярвам в зодии, обаче по описанията които съм чела, моето не е пропуснало нито една характеристика. Аз съм лъв, оле, мале и аз си отговарям на зодията- ако не диктувам какво да става, ставам лоша, много лоша  :35: :35: Мъжът е водолей, пак казвам- не вярвам в зодии, ама и той си отговаря- неговият непукизъм стига де дебилизъм и идиотизъм, както обичам да казвам- шест за пет смейство сме. Убедена съм, че ако някой ни гледа отстрани как се разправяме помежду си в някоя ситуация, ще реши че сме излезнали току що от лудницата  :35: :35:  Обаче в тази си малка лудница сме си щастливи по наше му и нямам усещането, че детето ми е отнело живота, просто го промени и съм приела този факт. Доста често се и забавлявам с тази лудница, като се навикам и ги насмета добре.... :lol: :lol:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в пн, 16 окт 2017, 12:15
Тази сутрин последно ни игра поредния цирк - не иска да става и туй-то. Ей така, на инат. Буквално я извлачихме от леглото а тя врещи и се гъне като черво... Чуден начин да започнеш деня, нали? Едно щастие блика, не ти е работа....

Ауу, и аз страдам от това в момента. Донякъде помага по-ранно лягане при нас. Лошото е, че после си изкарвам нервата с бясно шофиране до училище.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 16 окт 2017, 12:18
Мъжът ми има нова стратегия сега- оставя я да си играе вечер, докато окапе /смятай 11-12, аз вече 3ти сън спя/. Стоя и му гледам сеира  :35: :35: Чакам кога ще ми се моли да внеса ред и режим /щото видиш ли много съм била строга, детето не било изморено.../*пак вечер .Скоро ще е! Той пое и воденето на градина сутринта. За сега я обуваше в леглото и полузаспала я носеше в градината. Днес закъсня, сериозно закъсня....скоро ще ми се моли  :35: :35:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в пн, 16 окт 2017, 12:35
И според мъжът ми, на детето все му се спи. Там е работата, че преуморени деца се приспиват много по-трудно и накрая ти скъсват нервите.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 16 окт 2017, 12:39
Ще стигне до тази обществено достъпна родителска тайна, по трудният начин   :35:..... Като  има теории, да се пробва в пълен мащаб да ги докаже..... и ще открие топлата вода  :mrgreen: Щото само да разсъждаваш е лесно. От 1 седмица мъжът ми я оставя да се наиграе и да се измори, давам му точно още 1  :35: :35:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 16 окт 2017, 13:07
Оооооо, ма моля ви се! Уикенда в 7:30 е на крак, става си съвсем сама, а по правило в почивните дни я оставям до късно да стои. Тази сутрин отказа да стане, защото й било студено. Отоплението в стаята й е включено и спокойно може и гола да ходи /аз бях по тениска и голи кълки, топло си беше/. Да се чуди човек вчера как не й беше студено като се измуши в 8 часа и се мотка по пижама? Инат, та дрънка, ясни са ми на мен тия номера рогати :smiling_imp:

Чери, баш си отговаря на зодията, че и надскача. Аз съм стрелец, ама в последния ден буквално преди козирога, мъжът ми е лъв. Лудница е меко казано, всичко си отговаряме на зодиите. Мъжът ми е един от най-спокойните хора, които познавам....пардон, беше, преди детето. От близо 13 години сме заедно, 11 в брак, никога не бях го виждала бесен и извън контрол, да вика пък - съвсем. Е, като почна хлапето с инатите и истериите, след няколко месеца и мъжът ми изтрещя.

То не е човешко това, не знам какви нерви трябва да има човек. Дребното хитро човече те гледа в очите и ти прави на пук и ти знаеш, че е така. Моята не се впуска в диалози, скръства ръцете, тропа с краче, свъсва веждите, свива устичката /преди и врещеше, сега мрънка или реве/ и те гледа нагло и предизвикателно. И тук вече знаеш, че си безсилен. И това те побърква. Знам, че има хора, които се справят с това. Аз не съм от тях, какво да направя. Просто съм такъв тип нервна система - не издържам на такъв терор и не мога да приемам философски и спокойно как едно дете ме прави на луда, а аз съм безсилна. Откачам от бяс, признавам си. При нас баща й много навреди, макар и с добри намерения. Не ме слушаше, когато кзвах, че греши с някои неща, които прави. Не, че това щеше да промени нещо, тя си е ината така или иначе, но считам, че доста щяхме да намалим щетите, ако беше ме слушал. Късно е вече. Не сме спрели да опитваме да повлияем и да я вкараме в час, но е ужасно трудно просто. Изтощително, убийствено, отвращаващо. Колкото и да я обичам, има моменти, в които направо искам да пукна, че да се свърши. И не, не отглеждането физически, нито липсата на "свобода", нито някои социални ограничения са проблема. Те не ми пречат. Проблемът е този тормоз, тази постоянна борба с нея, която се налага, ако искам изобщо да успея да я възпитам. Все пак, не може да я оставям да става на нейното, първо защото в някои случаи не е възможно чисто технически, второ - не е добре за нея самата. Иначе отиваме в другата крайност - разлигавено л*йно, което няма спирка, граници, авторитети. Ами, не съм виновна, че не съм хладнокръвна, родена психолог или поне завършила подходящата специалност. Справям се както мога, обичам си детето, но това не значи, че не е трудно. Всеки различно приема някои неща в живота си, различно им реагира и  как да става това рядко е въпрос на избор. Човек не може да промени току-така душевността, характера, ако щете нервната си система /най-общо казано/. Да да, знам, всичко било до нагласа, до старание и т.н. МИ не, не е вярно. Или поне не е толкова лесно, колкото звучи, нито всеки успява да го направи. Което не го прави лош родител, лигльо или каквото там си мислят хората за такива като мен ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 16 окт 2017, 14:21
А тук трудното е, че в 21 век стандартът за "добра майка" включва да си много търпелива и разбираща. Което дава пълна свобода на дечицата да развият нахалство. Иначе ако ти дадат малко свобода, лесно ще свиеш перките на такова създанийце. Ама ще те обявят за най-лошата майка на света.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 16 окт 2017, 14:49
sixsens, това все едно аз съм го писала - дума по дума (е без зодиите), само че дъщеря ми е още на 2  :shock: аз пък мислех, че след година - две ще се кротне  :mrgreen: ама аз от както се е родила чакам да се кротне. И тя е невъобразим инат и на мен това най - много ми тежи и ме изтощава. Аз отсега не знам къде се намирам пък представям си след още 5 години  :crazyeyes: не, всъщност направо не си представям!

Точно това ми е най - трудно и на мен - характера й и това вечно да прави на пук, вечната борба, в която сме. Тежи ми и то много. С добро не става и с лошо не става. Но който не го е изпитал и не е бил в такава ситуация не може да го разбере. Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим  :stop:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 16 окт 2017, 14:52
И дъщеря ми успява редовно да изкара ММ от релси, това дори аз не го мога  :mrgreen:
Преди да се роди тя той беше мнооого по - спокоен и приемаше всичко много по - хладнокръвно от мен. Сега е изнервен почти колкото мен и си признава, че ако беше на мое място да я гледа по цял ден досега щеше да я изтрещял напълно  :crazy:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в пн, 16 окт 2017, 15:29
А тук трудното е, че в 21 век стандартът за "добра майка" включва да си много търпелива и разбираща. Което дава пълна свобода на дечицата да развият нахалство. Иначе ако ти дадат малко свобода, лесно ще свиеш перките на такова създанийце. Ама ще те обявят за най-лошата майка на света.
О, Боже, свивам перки и хич не си поплювам. Баш ми е през метлата кой за какво ще ме обяви.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в пн, 16 окт 2017, 15:58
Така се случва, че всеки път като се обади майка ми по телефона, аз все нещо нареждам - не пипай там, прибери тия играчки и т.н. И тя накрая се престраши и казва - ама ти вечно му се караш на това дете, спри се малко. Смях, смях. Та отстрани едно изглежда, отвътре е съвсем друго. И аз свивам перки, макар че рядко ми се налага. За щастие.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в пн, 16 окт 2017, 17:18
Аз вече не говоря по телефона- само съобщения/СМС. Отказала съм се, те подивяват, като ме видят с телефон...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 16 окт 2017, 20:20
[Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим  :stop:
И сигурно съветите, които ви дават хората, изобщо не дават резултат, нали? Питам, защото при нас беше така.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 16 окт 2017, 20:34
[Отстрани хората си мислят, че ние нещо не можем да се справим с нея сигурно, сякаш сме толкова малоумни та да не сме изпробвали всичко де що сме се сетили или сякаш на тях им идват някакви свърхидеи, за които ние просто не можем да се сетим  :stop:
И сигурно съветите, които ви дават хората, изобщо не дават резултат, нали? Питам, защото при нас беше така.

Всъщност хората изобщо не вярват, че може да е такова положението. Смятат, че ние мрънкаме и се оплакваме щото си нямаме друга работа и очакваме да ни е много лесно. Съвети основно ми се дават от хора без деца!!! или от хора с бебета на по няколко месеца, които изобщо още не са разбрали за какво става въпрос. То и аз като нямах деца много философствах и все знаех как се гледат, та е нормално  8)
Последно една позната без деца ми обясняваше как се маха памперс! и че щом нашите майки са ни научили на гърне на по 6 - 7 месеца значи и ние можем ама днешните майки много ги мързи...та така...

Другите с безкрайни съвети са бабите. Според майка ми детето ми е много послушно. Тя я вижда 1 - 2 пъти месечно за по няколко часа (идва вкъщи да я гледа). И аз само се оплаквам незнайно защо. С нея заспива за по - малко от 5 мин. а нас с ММ ни разиграва по 2 пъти на ден по 40 - 50 мин. за преспиване.

И не, не прави нищо по - различно от нас, просто е баба (т.е. друг човек, не сме ние)  :peace:

И да не излезе, че само се оплаквам от детето, напротив. Като цяло избягвам да говоря по темата с познати, приятели и роднини точно за да не се ядосвам и да не влизам в спорове. Но като ме попитат "слуша ли детето?" няма как да си изкривя душата и да кажа "да"!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 16 окт 2017, 21:02
Оф, много добре те разбирам. Нали и ние сме така. С разликата, че нашия и баба си не слуша. А тя нали е нервничка напоследък, та понякога го потупва по дупето, като й дойде нанагорно. А пък дядо му на всяка втора дума повтаря "Гупости, глупости....". Та един път отиваме на пицария с приятели при което се проведе много странен диалог между детето ми и мъжът на една приятелка:

- Баба ти и дядо ти слушат ли те?
- Баба само ме бие!
- А дядо ти? Той сигурно те слуша?
- Дядо говори само глупости!

А аз гледам и не знам какво да кажа :))))

За съветите - аз получавам съвети все от майки на послушни деца и при нас просто не става! И като обяснявам, че не става, много странно ме гледат. И всеки ти обяснява как едва ли не те мързяло, то било лесна работа да гледаш дете - хоп и готово!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 16 окт 2017, 21:52
Божеее, не режа ли? Така режа, че по едно време всеки ден очаквах да ми звъннат социалните на вратата.... Всеки път реагирам категорично, безапелационно и твърдо. Нооо....разбирате ли, все едно да говориш на стена. То изобщо не те отразява, нещо като говори си, не ми пречиш. Пък да не говорим, че като е във фаза, изобщо не приема. Отскоро започна да действа игнора. Допреди това още повече влошаваше положението. Идваше и ми увисваше на крака да се дере и врещи или ме дърпа за ръката и крещи, абе всичко възможно прави, за да предизвика реакция. Трудно се издържа. Аз отивам в другата стая, за да не чувам и да се успокоя, то идва и ти висва и пищи като заклано. Все едно с невменяем си имаш работа. Преди да имах такова дете изобщо не вярвах, че е възможно в такава ситуация да не успееш да постигнеш желания ефект. Все си мислех, че родителите нещо не правят както трябва. Грешала съм жИстоко :joy:  По едно време с мъжа ми си говорехме, че в нея живеят двама души и сякаш с невидимо копче тя сама се превключваше. А когато е с добрите, няма такова слънчево и нахилено дете. Те и нашите баби, докато я виждаха само в наше присъствие или сами за по няколко часа и рядко, не вярваха. Е, оказа им се честта да видят пълната програма :laughing:. Физиономиите - безценни. Яко злорадствахме с мъжа ми като захванеха да се възмущават колко била проклета. Брех, викам аз, няма такова нещо, вие просто сте изнервени и не можете да се справите, затова тя така, хаххаа. Извиняваха се. А хора, които също не са вярвали и после са ставали свидетели, са ме питали как издържам и какви транквиланти пия..... Та така, верно, който не се е сблъсквал.....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 16 окт 2017, 22:02
Ох, и аз нямам търпение да я пратя на бабите за по - дълго хем аз да си почина малко, хем те да видят кво зверче е, но нещо още не мога да се реша. И от други майки съм чувала, че като останат за по - дълго (няколко дни или седмица примерно) сами с бабите и си показват номерата...
Иначе и мен преди 2 седмици един приятел ме пита на какви успокоителни съм с това дете? Казах му, че засега съм само на бяло вино, ама не се знае до кога  :lol: то не е много смешно де...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в вт, 17 окт 2017, 10:53
Момичета, искрено ви съчувствам. :hug:
Само се моля на Господ да не стигаме до там, че като цяло не съм спокоен и търпелив човек, та знам, че нещо такова ще ми съсипе психиката.
Имам много близка приятелка с адски инато и тръшкащо си дете и за часове ме хващаха бесовете като съм с тях. Тя, горката, стигна до психолог и за нея, и за детето, но не че помогна. Малката го израстна, сега е на 8, супер слънчева и добра, но майка и си знае през какво е минала. Между другото психологът и беше казал, че това се случва с умни и амбициозни деца, които не търпят авторитети, но ако бъдат подхванати правилно, стават успешни и самоуверени възрастни.
Така, че в един момент всичко ще е наред. :*


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: ant G в вт, 17 окт 2017, 11:03
Не мислех да пиша, но като прочетох Sixsens се изумих. Описала е точно поведението и на дъщеря ми. 😮 За всичко е борба и уговорки. И като говорехте за зодии, да не е блезнаци? Моята да и съм сигурна, че в нея живеят 2ма души - един за пред хората и един за вкъщи :joy:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в вт, 17 окт 2017, 11:07
Ох, борбата с ината! С голямата се почна от както се роди та до ден днешен. Любимото й:
-Мамо, ела да ми помогнеш.
-ОК. Дай учебника.
- Няма. Ще учим по тетрадката. /Където не е записала всичко, което трябва./
И се почва.........
Козирог с  асцедент Овен. Заклевам се, рогата й се напипват!😄


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в вт, 17 окт 2017, 11:24
ние сме много далеч от съзнателното инатене, но още от сега се старая да покажа "кой е шефът" и не ме интересува пищи ли, реве ли и т.н. Като кажа "не" и това е! Даже и околните погледи и шушукания не ми влияят. Искрено се надявам да не ме надвие де, но уж везничките били кротки - ще видим!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в вт, 17 окт 2017, 11:31
Козирог е! Избърза с два месеца от проклетия :joy:  Всичко е не и няма. Вчера след цирка баща й я наказа, елате да видите какво мило и сговорчиво дете имам, мед й капе, подмазва се. Абе, хитра е като стадо лисици тя, чудесно знае кога е прекалила.

Likeadream, нашата психоложка каза същото за интелекта и ината. Предупреди ме жената да намеря начин да се съхраня, защото с тоя инат не мога да се преборя, трябва само да направлявам в правилната посока. Дано успея. Пяна пускам да говоря, говоря, обяснявам. За някои неща вече виждам ефекта от говоренето, има светлина в тунела. Просто, как да кажа, знам, че един ден това ще е в нейна полза, но дотогава аз на какво ще приличам и каква цена ще платим всички, не знам. Толкова сприхава и изнервена съм станала, че не мога да се позная. За най-малкото вече вадя фалцета, а не бива. Изобщо не съм такава и се убеждавам, че едно дете може да извади у нас както най-хубавите, така и най-лошите ни черти. Здрави да сме само, ще преживеем всичко, но защо да е така, се питам аз и отговор не намирам :grinn:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 17 окт 2017, 11:32
И мойто е рогато  :35: :35: 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в вт, 17 окт 2017, 11:35
Мхмх, понякога си мисля, че Рогатия се е вселил в нея :joy::joy::joy:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 17 окт 2017, 12:08
Моята е уж безобидна Рибка, но харктерче само за задвратници е, но и на мен ината ми е голям, та карам кораво. Аз съм шефът и няма мърдане. Мъжът обаче като корав Овен е такава мека Мария с нея, че първо трябва да се сборя с него и после с Чудо... всеки път.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 17 окт 2017, 12:44
Моето трябваше да е риба, но се роди седмица по-късно овен с асцендент скорпион  :mrgreen: та весело е, след мама се научи да казва първо 'не’ :35:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 17 окт 2017, 12:53
И аз мислех, че везните са кротки ама не! Дъщеря ми е везни и ината й е по - голям от нея! Като си науми нещо няма отказване. ММ е козирог и не е голям инат, особено пък в сравнение с нея.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 17 окт 2017, 12:54
Моето трябваше да е риба, но се роди седмица по-късно овен с асцендент скорпион  :mrgreen: та весело е, след мама се научи да казва първо 'не’ :35:

И на моята "не" и беше сред първите думи. И до днес й е любима. А от както научи "няма" само ги редува двете.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в вт, 17 окт 2017, 12:57
И моята се роди по-рано от инат, иначе щеше да е Водолей.
Един съвет от мен, ако позволите - избирайте си битките. Аз, със първото се опитвах нещо да налагам, но със второто въобще не съм си давала зор с режим, спане и ядене. Примерно никога няма да кажа "няма да ядеш сега, защото няма да ядеш после".
Всъщност аз никога няма да започна първа някаква битка или спор, защото "така съм решила, че ще бъде".
С голямата пък, като седнем на нормален разговор, много се разбираме и успявам да прокарам моите основни идеи за образованието и възпитанието.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 17 окт 2017, 12:57
А моето трябваше да е Овен, но се наложи да родя по-рано. Иначе асцендента 'и е Близнаци. Близнаци имам много добра приятелка и тя е толкова добро, кротко и мило момиче, че не смея да обвиня акцендента. Риби не познавам въобще и не знам.
Какво да кажа, в момента е болна и кривотията 'и взима неподозирани върхове. 😤


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в вт, 17 окт 2017, 13:08
Вермилиън, ако позволиш един съвет - вкарвай в пътя таткото, докато е време, че после.... От личен опит казвам. Дано твоят поеме от наливане на акъл, защото иначе доста битки ще ти се наложи да водиш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Илейн :) в вт, 17 окт 2017, 13:14
Аз съм Козирог и не мога да и стъпя на малкият пръст  :lol:

Режим нямаме нито за хранене, нито за спане, поне там драми да няма. Тръшка се за някакви глупости, но е малка още има време да се развие в бъдеще ;)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в вт, 17 окт 2017, 13:15
Likeadream, нашата психоложка каза същото за интелекта и ината. Предупреди ме жената да намеря начин да се съхраня, защото с тоя инат не мога да се преборя, трябва само да направлявам в правилната посока. Дано успея. Пяна пускам да говоря, говоря, обяснявам. За някои неща вече виждам ефекта от говоренето, има светлина в тунела. Просто, как да кажа, знам, че един ден това ще е в нейна полза, но дотогава аз на какво ще приличам и каква цена ще платим всички, не знам. Толкова сприхава и изнервена съм станала, че не мога да се позная. За най-малкото вече вадя фалцета, а не бива. Изобщо не съм такава и се убеждавам, че едно дете може да извади у нас както най-хубавите, така и най-лошите ни черти. Здрави да сме само, ще преживеем всичко, но защо да е така, се питам аз и отговор не намирам :grinn:
Все едно аз съм го писала. Ние да не ходим при една и съща психоложка?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Free Agent в вт, 17 окт 2017, 13:22
Аз съм Козирог и не мога да и стъпя на малкият пръст  :lol:

Режим нямаме нито за хранене, нито за спане, поне там драми да няма. Тръшка се за някакви глупости, но е малка още има време да се развие в бъдеще ;)

Моя малкия и до сега се тръшка за хора. Много се привързва към определени хора и деца и като не можем да се видим, плаче. Сега вече е по-голям, оставям го да се наплаче, после го разсейвам с нещо друго.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в вт, 17 окт 2017, 13:24
Ние се стягаме по цял ден, ама тухлена стена как се събаря. На него добре, че са му добрите страни... но пък твърдоглавието му е пословично. Правя каквото мога, но на нас и без това отношенията ни доста пострадаха след раждането на детето. Ето още една страна на нещата - факт е, че едно шиб@но ежедневие може да прецака и най-добрата връзка, градена в годините.
Мъжът ми е изключително отговорен,  грижовен и отдаден човек, заедно сме от 2006г., но корената промяна, изтощението и денонощните усилия да се справяме ни се отразиха в голяма степен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в вт, 17 окт 2017, 16:12
Ние се стягаме по цял ден, ама тухлена стена как се събаря. На него добре, че са му добрите страни... но пък твърдоглавието му е пословично. Правя каквото мога, но на нас и без това отношенията ни доста пострадаха след раждането на детето. Ето още една страна на нещата - факт е, че едно шиб@но ежедневие може да прецака и най-добрата връзка, градена в годините.
Мъжът ми е изключително отговорен,  грижовен и отдаден човек, заедно сме от 2006г., но корената промяна, изтощението и денонощните усилия да се справяме ни се отразиха в голяма степен.
Абсолютно съм съгласна!
Аз благодаря на Господ, че мъжът ми е спокоен и търпелив, та понася както моите нервни кризи, та и изблиците на малката.
Снощи като се прибра от работа му се развиках има - няма 3 пъти в рамките на 10 минути и то за глупости, на които, ако не бяха истериите на малката по цял ден, никога нямаше да обърна внимание.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в вт, 17 окт 2017, 17:25
Ние се стягаме по цял ден, ама тухлена стена как се събаря. На него добре, че са му добрите страни... но пък твърдоглавието му е пословично. Правя каквото мога, но на нас и без това отношенията ни доста пострадаха след раждането на детето. Ето още една страна на нещата - факт е, че едно шиб@но ежедневие може да прецака и най-добрата връзка, градена в годините.
Мъжът ми е изключително отговорен,  грижовен и отдаден човек, заедно сме от 2006г., но корената промяна, изтощението и денонощните усилия да се справяме ни се отразиха в голяма степен.
Абсолютно съм съгласна!
Аз благодаря на Господ, че мъжът ми е спокоен и търпелив, та понася както моите нервни кризи, та и изблиците на малката.
Снощи като се прибра от работа му се развиках има - няма 3 пъти в рамките на 10 минути и то за глупости, на които, ако не бяха истериите на малката по цял ден, никога нямаше да обърна внимание.

При нас е абсолютно по същия начин за съжаление...:close: Чувствам се виновна, ама нервите ми са опънати до краен предел и избухвам за нищо!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в ср, 18 окт 2017, 09:19
Хахах, Кали, едва ли! А и аз вече не ходя, то доживот трябва да си прая терапии с това рогато у нас, хахха. Но те всички дебели книги и психолози така казват :)

Вермилиън, Калина, Дрийм, същата работа сме и ние. Изключително много ни се обтегнаха отношенията покрай детето. Не заради нея самата, т.е. от наличието й, а заради всички нерви, които трошим покрай инатите й. Като пренавити пружинки сме и точно, както каза и Дрийм, дракаме се за тъпотии, които ако не бяхме толкова изнервени, изобщо нямаше да отразим. Ние сме от 2005-та заедно и винаги сме били екип, стерилитет преборихме без да се изпокараме, а има хора не издържат и се развеждат. Преждевременно раждане и ходене по болници 2 години почти и това преживяхме без да се изпокараме. Ей, с тая пуста проклетия - съсипа ни. Всички дребни проблемчета между нас, каквито има във всяка двойка, направо изпъкнаха като цирей на ....сещате се. На 2 пъти стигахме аха-аха до развод. И пак казвам, не заради детето по принцип, а заради терора и психическото изтощение, на което ни подлага. И като прибавим, че мъжът ми, като един изключително отговорен и грижовен родител, грижцещ се за детето ни наравно с мен, напълно взаимозаменями сме, естествено си мисли, че разбира от възпитание. Обаче, за жалост не е точно така. Знае какво иска да постигне с нея, но методите му са погрешни и става по-лошо, обаче като му го кажа, вместо да се опита да се коригира, той го удря на чест и гордост и ми се зъби, скарваме се и те така. Чудна картинка. Лъв, какво да го правиш...

Снощи поредният пример - нали я наказа в понеделник, тя съответно е като мушица, слушка, подмазва се. Той беше дежурен на работа и се чуват по телефона, тя нещо се хвали как слушала и не можело ли да й отменят наказанието. И той поисква да говори с мен, при което ме пита - какво ще кажеш, да го отменим ли. Побеснях. Попитах го какво постига така и не се ли усеща, че олеква. Ама тя била слушала, да сме я стимулирали :astonished: Абе, човек, ти имаш ли идея каква е ролята на наказанието? Нашоках му канчето набързо и му забраних да отменя наказанието, тя разбира се ревна, защото той явно й е казал, че ще пита мама и й е дал надежди. Отново аз излязох лошата и аз й търпях снощи ревовете. Класика. Довечера ще имаме поредния разговор, в който обснявам как за бога се възпитава дете и явно отново ще разяснявам базови понятия. Още съм бясна.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Jillian в ср, 18 окт 2017, 10:07
Аз пък за себе си разбрах какво е да си родител чак след като децата станаха на по 3-4-5 години. Никога преди това не ми беше хрумвало, че родителите активно възпитават децата си. И нямам предвид там къпане, опазване или "кажи 'благодаря', 'моля'" и пр. А, че всяко действие или бездействие трябва да се премисли, всяка ситуация да се отработи, докато тръгне в някакви релси. Винаги съм си представяла, че възпитанието е по-скоро пасивно - вижда детето как се държи родителя и хората наоколо и попива. Да, ама не...

По отношение на мъжете - добре, че мъжа ми е спокоен тип. Иначе не знам как щеще да ме изтърпи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 18 окт 2017, 15:33
Като ви чета и си мисля, че крайното ми изтощение от майчинството има пръст в нашата раздяла с баща му. Той не ме разбираше и приемаше всичко лично - на него не му обръщам внимание, само на детето, пренебрегвала съм го била и т.н. Боже, аз не знаех на кой свят съм, само го чаках да дойде от работа и да се пльосна пред компа или телевизора да си почина 20 минути! И това го дразнеше. И така в един хубав момент му се изрепчих за нещо и той ме хвана и почна да ме дърпа и блъска пред детето...... Няма да влизам в подробности. Първия път му го простих, но не можах да го преглътна и станах студена към него. Втория път беше даже по-зле и се наложи да се изнесем. При нас връзката никога не е била блестяща, та не знам дали нямаше да се стигне до тук и без дете. Пиша го това за първи път и малко с риск, защото ма потребители, които само чакат някой да сподели нещо лично и да го използват срещу него. Надявам се да не са в тази тема.
Сега съм при нашите. Ами и с тях стана същото - развалихме си отношенията заради детето и заради тръшканиците и ревовете му. Никога не съм била в такива лоши отношения с тях през целия си живот, даже и в пубертета, когато все бяхме в конфликт за щяло и нещяло. Добре, че детето вече наближава 4, тръшканиците поотминаха, че иначе бяхме стигнали до състояние само да си викаме. Сега е доста по-добре, има светлина в тунела, не се отчайвайте.
За протокола - и моето дете е козирог, аз също. Учителката в детската каза, че той и още 2 деца са една идея над другите, но пък са и най-дивите (както се изрази), та започвам да си мисля, че психолозите са прави за ината и интелекта. Дано да си е струвала цялата мъка. Само трябва да го насоча в правилната посока.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в ср, 18 окт 2017, 15:50
Със или без детето, пак щяхте да стигнете дотук с бащата. Но е факт, че в такава ситуация дребните проблеми стават по-големи и изпъкват, излизат на повърхността и ако хората са по-лабилни, става кофти. Нищо, обаче, не може да оправдае насилие, колкото и да е ядосан човек. А пълната липса на разбиране от страна на партньора може да те съсипе. Близките също наливат масло в огъня. С майка ми доста сме се карали, защото тя пък все се меси, докато аз се обяснявам нещо на малката или се карам /когато е била свидетел, де, живеем на 70 км/, отделно все ми повтаряше - успокой се, успокой се... Лелеееее, като червено на бик ми действаше. Трудно е, определено е трудно, защото в крайна сметка, детето не е единственият фактор в живота на всеки от нас, не живеем във вакуум и не можем да се абстрахираме от всички и всичко, за да дадем всичко само за детето. За енергия, нерви, търпение говоря. С деца като нашите, единственото спасение е да имаме помагачи, които достатъчно често да ги взимат, за да можем ние да презаредим и най-малкото да имаме някакво време за мъжете си, ей така да прекарваме време като двойка. Това е жизнено важно за семейството, но някои не го разбират.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Monza в ср, 18 окт 2017, 17:30
Четейки ви стигнах да извода, че децата ми са не много интелигентни, защото на менми се виждат нормални. Таткотообачесмята, че момченцето е странно име кара да го водя на. психолог. По тази логика може той да се окаже умничик. Но като го сравнявам със сестра му близначка, горкия много изостава. Ползва памперс и говори малко, докато тя сама се научи на гърне и говори без да спира. Започна да брои и на италиански, слушайки ме как нареждам, докато прибирам играчките.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 18 окт 2017, 17:53
Някой някъде да е казвал, че децата, които са кротки не са интелигентни или умни? Не си правете грешни изводи.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Pure_nature в ср, 18 окт 2017, 17:54
Оле, като ви чета и ми настръхват косите. Моето е на една година и вече напълно умишлено се тръшка и инати. Днес й се скарах (по-скоро натъртъх, че това е боклук и не се изграе с него), става въпрос за фас намерен в парка и го хвърлих в кофата, а това дете направо изпадна в криза. Рев, дърпане от ръката ми, писъци, целият парк се обърна към нас. Тръгнах леко напред, като я подканвам да си намерим шишарки и да си играем, не спря да реве 20мин, обиколихме парка и нищо друго не я впечатли за игра.
Така е за почти всичко, което не се случва по нейният начин, иначе е много добро и весело дете.
Аз доста бързо паля, а ММ е по-дебелокож, ако това поведение ще е тенденция за бъдещите 3-4 години ще ми трябва опора, безпорно.
Все се надявам, че когато проговори ще се разбираме по-лесно и ще можем да се сговорим.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 18 окт 2017, 18:02
Оле, като ви чета и ми настръхват косите. Моето е на една година и вече напълно умишлено се тръшка и инати. Днес й се скарах (по-скоро натъртъх, че това е боклук и не се изграе с него), става въпрос за фас намерен в парка и го хвърлих в кофата, а това дете направо изпадна в криза. Рев, дърпане от ръката ми, писъци, целият парк се обърна към нас. Тръгнах леко напред, като я подканвам да си намерим шишарки и да си играем, не спря да реве 20мин, обиколихме парка и нищо друго не я впечатли за игра.
Така е за почти всичко, което не се случва по нейният начин, иначе е много добро и весело дете.
Аз доста бързо паля, а ММ е по-дебелокож, ако това поведение ще е тенденция за бъдещите 3-4 години ще ми трябва опора, безпорно.
Все се надявам, че когато проговори ще се разбираме по-лесно и ще можем да се сговорим.
Да не те плаша, но надали ще помогне :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 18 окт 2017, 18:58
Оле, като ви чета и ми настръхват косите. Моето е на една година и вече напълно умишлено се тръшка и инати. Днес й се скарах (по-скоро натъртъх, че това е боклук и не се изграе с него), става въпрос за фас намерен в парка и го хвърлих в кофата, а това дете направо изпадна в криза. Рев, дърпане от ръката ми, писъци, целият парк се обърна към нас. Тръгнах леко напред, като я подканвам да си намерим шишарки и да си играем, не спря да реве 20мин, обиколихме парка и нищо друго не я впечатли за игра.
Така е за почти всичко, което не се случва по нейният начин, иначе е много добро и весело дете.
Аз доста бързо паля, а ММ е по-дебелокож, ако това поведение ще е тенденция за бъдещите 3-4 години ще ми трябва опора, безпорно.
Все се надявам, че когато проговори ще се разбираме по-лесно и ще можем да се сговорим.
Да не те плаша, но надали ще помогне :)

Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна :joy:), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан.
После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!

Събува се и ходи боса по гранитогреса, а у нас си е студено, нямаме отопление още. Непрекъснато се чуди къде да се покатери и да се отрепе, последно щеше да падне със столчето за хранене, всеки ден си удря главата някъде. Яде хартии и всякакви боклуци, въпреки че е вече на 2 години. Особено ако на площадката види някое бебе да лапа нещо, веднага го прави и тя за да не остане по - назад.

Обличането и смяната на памперс са истински кошмар. Направо трябват двама човека, единия да я държи, а другия да облича, ама няма как. Уговаряме се по 20 минути докато започнем, а тя се държи като безгръбначно и се мята по цялото легло.
Най - големия проблем обаче ни е приспиването. Прави всякакви номера и ни прави на луди калинки с баща й.
Знам, че това са нормални неща предвид възрастта й, ама ЗДРАВИ нерви се искат, за да издържиш. И особено когато това е всеки ден - 24 часа, 7 дни в седмицата...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 18 окт 2017, 20:48
Към третата година се кротват малко, дишай!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в ср, 18 окт 2017, 20:48
Аз мога да стана луда калинка, ако моето дете дори само един ден ми ги сервира тия изпълнения... Наистина ли е нормално поведение за двегодишно?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: jsq в ср, 18 окт 2017, 20:56
Здравейте, и ние сме в подобно положение. Мога само да кажа, че наистина е временно състояние, като всеки друг период от детското съзряване. Тежко е да гледаш детето ти как изпада в истерии и да не знаеш как да му помогнеш, но и това преминава. А и всяко дете си има характер.Трябва много любов и  много, много, много търпение! Успех на всички!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в ср, 18 окт 2017, 20:59
Калина, респект :)
Аз понякога обвинявам себе си, че психиката ми не е по- силна и подивявам от номерата на едно бебе. Днес цял ден е кисела, тръшка се и реве без видима причина, за целия ден е спала час и половина, при положение, че става в 7.
Сега вече се приспиват с баща и, а аз си сипах виното, че ако не е то, трябва да почвам розовите хапчета.
А най- странното е, че с всички други е добра. Бабите като я гледат винаги казват, че била отлично детето, не вярвам да ме лъжат, а и сами имат желание да прекарват време с нея. Затова и още повече търся причината в себе си. :(


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в ср, 18 окт 2017, 21:06
Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна :joy:), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан.
После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!

Събува се и ходи боса по гранитогреса, а у нас си е студено, нямаме отопление още. Непрекъснато се чуди къде да се покатери и да се отрепе, последно щеше да падне със столчето за хранене, всеки ден си удря главата някъде. Яде хартии и всякакви боклуци, въпреки че е вече на 2 години. Особено ако на площадката види някое бебе да лапа нещо, веднага го прави и тя за да не остане по - назад.

Обличането и смяната на памперс са истински кошмар. Направо трябват двама човека, единия да я държи, а другия да облича, ама няма как. Уговаряме се по 20 минути докато започнем, а тя се държи като безгръбначно и се мята по цялото легло.
Най - големия проблем обаче ни е приспиването. Прави всякакви номера и ни прави на луди калинки с баща й.
Знам, че това са нормални неща предвид възрастта й, ама ЗДРАВИ нерви се искат, за да издържиш. И особено когато това е всеки ден - 24 часа, 7 дни в седмицата...
Хахах, извинявай, не е смешно, но все едно аз съм го писала - и за тръшкането, и за памперса, и за обличането. Моята приятелка тогава беше с бебе и ми се смееше, че едно дете не можем да облечем 2-ма човека, а сега и тя е а тоя хал но всичко се връща. :) Моят дребен ми направи ужасен номер и то в един много изнервен период, след като лежахме в болница, като беше болен от пневмония и се бях изнервила до крайност. Като излязохме от болницата отидох при нашите, че да не сме сами по цял ден, лекарства му се даваха, по н-броя инхалации на ден и т.н. Той пиеше зинат и имаше разтройство от него. В един момент, когато бях сама и трябваше да сменям наакан памперс, ама наакан... до ушите - омазан целия. Сложих го на дивана върху един найлонов повивалник, таман го събух, разлепих памперса вдигам дупето и той като хвана памперса с едната ръка, издърпа го назад и пльос - върху стената - залепи го! Така полудях, че си изтървах нервите - грабнах го и го понесох към банята, отворих вратата на хола с шут, счупих стъклото и стана на сол. Нарязах си даже малко крака. Това ми беше най-изнервящата случка от цялото майчинство. После си поревах доста и така... Сега сигурно щеше да ми е смешно това с памперса, тогава не беше.
И аз се придържам обаче към мнението на другите - временно е. Сега детето е доста по-кротко.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Pure_nature в ср, 18 окт 2017, 21:21
Да, да, аз затова чета и се подготвям, уж!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: deskatta в ср, 18 окт 2017, 21:37
Може ли и аз да помрънкам тук? Моята е на 6 и половина. В момента е със счупена ключица. Вече не я боли, но скуката си казва думата. Това са ми най-дългите 10 дни до тук, а има още толкова. Идва с мен на работа, защото няма как точно сега да изляза в 20 дневен болничен. Там е слънце. Обаче после..... Сега за поредна вечер се скарахме преди да заспи, защото "не искам да ми казваш какво да правя". Ако отмине след като се върнем към нормален ритъм, ок, но ако е някакъв период предпубертетен или какъвто е там, ще хващам гората май.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 18 окт 2017, 22:10
Аз мога да стана луда калинка, ако моето дете дори само един ден ми ги сервира тия изпълнения... Наистина ли е нормално поведение за двегодишно?

Ами според мен е нормално (ако изобщо може така да се каже) за диво и проклето двегодишно  :crazy: със сигурност има много кротки деца, на които са им чужди тия изпълнения, но принцип могат да минат за "нормални" за бебешкия пубертет. Въпреки че тя си е проклета още от раждането си. Още тогава не спираше да реве, първо мислехме, че са колики (наистина имаше такива, но рева далеч не беше само от тях), после зъби, после някакви други проблеми и все чакахме да се кротне. В един момент осъзнахме, че си е просто характер.
Слава Богу има и "светли" периоди през които се държи що годе човешки, но са рядкост.
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.  :roll:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в ср, 18 окт 2017, 22:20
Калина, респект :)
Аз понякога обвинявам себе си, че психиката ми не е по- силна и подивявам от номерата на едно бебе. Днес цял ден е кисела, тръшка се и реве без видима причина, за целия ден е спала час и половина, при положение, че става в 7.
Сега вече се приспиват с баща и, а аз си сипах виното, че ако не е то, трябва да почвам розовите хапчета.
А най- странното е, че с всички други е добра. Бабите като я гледат винаги казват, че била отлично детето, не вярвам да ме лъжат, а и сами имат желание да прекарват време с нея. Затова и още повече търся причината в себе си. :(

И аз се обвинявам много често, почти ежедневно, че избухвам понякога пред нея (старая се да е истинска рядкост това, но не винаги ми се получава) както и пред баща й. Той поне ме разбира щото добре й знае номерата. Вечер я приспива той и се изнервя до краен предел. А прекарва само 1,5 - 2 часа на денонощие с нея, за разлика от мен...

А ти си "виновна" единствено с това, че просто прекарваш най - много време с детето. На кой друг да спретва номера и да си изкарва лошото настроение ако не на мама  :) Нормално е. И моята с бабите е съвсем различна. И според тях е много кротка и послушна. Но и аз с очите си виждам какво се случва особено ако не ги е виждала по - дълго време е по - ниска от тревата, поне в началото.

Веднъж бяхме на среща с детето и с баба ми за около 2 часа (тя живее в друг град и я вижда няколко пъти ГОДИШНО, но и според нея е много послушна). Та по време на въпросната среща бяхме в парка на една площадка. Малката си игра кротко с баба си през цялото време, води я за ръчичка насам натам и въобще беше невероятна. Иначе аз съм й разказвала вкъщи какво е чудо е, ама тя все не вярва и не спира да я хвали. Та след 2 дни баба ми звъни по телефона, а детето тъкмо ме е ядосало здраво за поредната глупост и жената пита дали малката слуша, отговарям: "Не!", а тя ми казва: "О, моля те, ти само се оплакваш, тя е толкова добричка, все едно не гледаш дете изобщо!" при което на мен толкова ми прикипява, че й затворих телефона  :hahaha: сега ми е смешно ама тогава не ми беше, толквоа отчаяна се чувствах...



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в ср, 18 окт 2017, 22:40
Децата на 2 са точно като пиян човек. Възприятието им не е калибрирано, съответно някои неща, които на нас изглеждат нормални, за тях може да са страшни, неприятни, дразнещи. От една страна може да се подхожда почти терапевтично, като следиш и внимаваш да не се превъзбуди, махаш "грешните" стимули...

...но твърде скоро се изморява човек и просто си го оставяш да прекипява. След време се адаптира. Няма винаги да има до него някой, който да изглажда всяка гънка на битието и съзнанието. Общо взето понякога им трябва малко шок, за да се сепнат и да спрат да се втелясват, иначе до утре може да ги терапевтираме с мачкане на желета и не знам си какви кубчета, ама пак ще има моменти да не са на кеф, защото са двегодишни.

Най-хубавото е, че доброто поведение се натрупва и детето в един момент превключва. И на него не му е гот да е все разревано. Така че ако е по-добре да е в градина или с баба, а с мама има повече лоши моменти и реагира зле- ами да заминава и да се гледат. С второто така процедирам. На мен ми прави номера и драми, защото знае, че може да се отпусне. Но като не е с мен, се стяга и си пренастройва сетивата. Тя е на три вече, но още има изблици.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в ср, 18 окт 2017, 23:05
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.  :roll:
Адаш, нашата психоложка разправяше, че с дете като нашето, трябва много добре да преценяме количеството време навън и сред хора и деца. Хем да й е достатъчно да се наиграе и измори, хем да не прекалим, защото се превъзбуждат и има обратен ефект. Има резон в думите й, ама аз лично никога не го усвоих този номер с точната преценка на времето за игра.
П.с. Нашата легна миналата седмица на земята на алеята в Зоолигическата градина и се дра десет минути, защото не й позволяваме да влезе при мечката и да я гушка... :disappointed:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в ср, 18 окт 2017, 23:08
Точно същото щях да кажа и аз. Сигурно се преуморява детето и затова после си го изкарва на вас.

И аз имам спомен от едно дране в Зоопарка. Там има едно влакче за деца и моят син се затръшка да се вози на него. Е прежалих се веднъж и аз да се кача с него (беше на 2 г. точно), но втори път не исках и той като се тръшна...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: ant G в чт, 19 окт 2017, 06:57

Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна :joy:), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан.
После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!
Ох, дъщеря ми още реве за щяло и нещяло. Особено, когато и е уморена и сутрин, когато е ненаспана, е същия цирк. Предната вечер например бяхме на куклен театър и отидохме до близката площадка. От там си тръгнахме с рев, защото не можа да се качи на една люлка (беше заета, а и беше поредното "само и на това да поиграя"). След това вкъщи рев за едни яйца, защото съм и сложила 2, а не 3, след това искаше да и ги нарежа, но се оказа, че не ги режа "правилно". От това последва изгонване в другата стая и рев още поне 15-20 минути.
Сега сигурно ще се скараме, защото поне 10 пъти ще я повикам да става от гърнето, после ще спорим за дрехите, след това ще и подвикна още 10 пъти да се облича. Ако и разгъна дреха, настъпва апокалипсис и губим поне 5 митути в "Заааащо ми я/го разгънаааа?"


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в чт, 19 окт 2017, 10:01
Ама вие ги обличате тия деца? Това лято едното на практика го изкара без дрехи. Наскоро придоби модно самоосъзнаване и дава да я обличам, иначе имаше нудистки период.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в чт, 19 окт 2017, 10:02
Е, тъкмо се е закалила малката нудистка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в чт, 19 окт 2017, 10:33
Хлапето изкара цяло лято голо кажи-речи, но кошмара със смяната на рамперса става все по-зловещ. Сега обаче няма как да ходи голо и така, мъчим си се взаимно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: ant G в чт, 19 окт 2017, 10:33
Предпочитам да се облече за градина, но като нищо може да и се случи и по пижама да я заведа някой ден :joy: Една приятелка разказваше как занесла нейната дъщеря по гащи в градината. Не искала точно този панталон и го събула в колата до градината.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в чт, 19 окт 2017, 10:34
Леле, моята сега влиза в нудистки период.
Откакто проходи е решила, че е много весело като тръгна да я обличав да търчи из къщата и да се хили. Естетствено това става в моментите, когато най- много бързаме.
Другото, което ми е странно е, че няма никакъв страх в тва дете. Пусна се да ходи без проблем, сега вече тича. А е на 11 месеца. :(


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The only one в чт, 19 окт 2017, 13:58
Предпочитам да се облече за градина, но като нищо може да и се случи и по пижама да я заведа някой ден :joy: Една приятелка разказваше как занесла нейната дъщеря по гащи в градината. Не искала точно този панталон и го събула в колата до градината.

Малкият ми е същия, няма такива претенции за облекло. Това не искам, онова има копчета, трето няма картинка. Ужас някакъв. Баткото и до ден днешен не се вълнува от дрехите си, каквото му дам това е. Той пък все си прави прическа сутрин. :D Дечица, какво да ги правиш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в чт, 19 окт 2017, 19:59
Всички постове все едно аз съм ги писала. Не знам защо така тия деца, обаче не е човешко. Повечето хора си мислят, че става дума за стандартното детско тръшкане. Те тръшкане викат на мрънкането и тропването с крак, идея нямат какво е истинското истерясване :joy:  Моята добре че порасна вече, че поне е доста самостоятелна, къпе се сама от година и нещо, облича се сама от доста отдавна. Допреди 2 години все още се налагаше да я обличам понякога, защото сутрин се мотаеше или просто отказваше, а все пак трябва да ходя на работа, не можех да я чакам да се натутка и натръшка. Друг въпрос е как се облича гънещ се октопод, който на всичко отгоре рита и блъска, че и се съблича, след като си успял да му нахлузиш единия крачол. Направо ми е идвало нея да хвърля през терасата, че после и аз след нея.....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 19 окт 2017, 22:05
Аз ако не го облека сутрин, изобщо няма да иде на детска. Ние пък имаме претенции само и единствено за избора на чорапи. Някакъв ужас е, ако не ги одобри.
Малко и аз да помрънкам с нов глас: Май ще вадим третата сливица. Става много зле положението. От миналата година има проблем, но ту се се уголемяваше, ту се свиваше, имаше периоди, когато не е имало проблем и е бил здрав. От 3 месеца обаче е непрекъснато със сополи, хърка, спи с отворена уста и вече взе и денем така да диша. Сополите са зелени, гъсти и по много, а на микробиологията нищо не излезе. Един приятел - лекар ме уплаши, че щяла цялата физиономия да му се промени и да му се обърне захапката. Дойде ми до гуша от промивки на носа, капки какви ли не, що лекари посетихме и колко лекарства давах, нищо няма ефект. В детската ми е неудобно вече от учителките, защото се налага през 10-20 мин да му се духа носа. Нося им кутии с кърпички, че вкъщи отива по 1 кутия за 3 дни. Сутрин ми омръзна да се обяснявам на майките, че не е болен и кашля и има сополи от друго, че доста криво ме гледат.
Точно тръшкането взе да отминава и сега това.... Няма спокойствие.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в чт, 19 окт 2017, 22:18
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.  :roll:
Адаш, нашата психоложка разправяше, че с дете като нашето, трябва много добре да преценяме количеството време навън и сред хора и деца. Хем да й е достатъчно да се наиграе и измори, хем да не прекалим, защото се превъзбуждат и има обратен ефект. Има резон в думите й, ама аз лично никога не го усвоих този номер с точната преценка на времето за игра.
П.с. Нашата легна миналата седмица на земята на алеята в Зоолигическата градина и се дра десет минути, защото не й позволяваме да влезе при мечката и да я гушка... :disappointed:

Хаха, искрено се смях на това с мечката! Макар че на вас тогава едва ли ви е било до смях... :lol:

Иначе да, прави сте, че най - вероятно се преуморява и превъзбужда, но и аз не мога да уцеля точното време, което й е необходимо за да се наиграе без да се умори прекомерно. Определено обаче общуването с много деца й влияе зле засега, та се притеснявам какво ли ще е като тръгне на градина  :?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в нд, 22 окт 2017, 14:39
Хаха, искрено се смях на това с мечката! Макар че на вас тогава едва ли ви е било до смях... :lol:
Ами до смях чак не, ама да ти кажа, вече не ми пука. Оставих я да се търкаля и отидох да зяпам маймуните. Добре, че оградата на мечката е висока и съм спокойна, че няма да се метне вътре. Зяпам си маймунките и слушам само: "Мечоооо, икаааа нани на". Ще я преспивала, разбираш ли...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в нд, 22 окт 2017, 15:40
Spastik Children, послушай лекаря и оперирайте детето. Това с третата сливица си е опасно, променя се захапка, губи се слух, ако има чести възпаления, изобщо не е добре. Дъщеря ми я оперирахме, когато беше на 3. Мина бързо и леко, нищо не разбра, а подобрението след операцията беше осезаемо. Ако имаш въпроси по темата, пиши ми на ЛС, да не спамим тук.

Кали, грижовна ти е щерката, какво се оплакваш. И безстрашна. Колко хора биха се навили да приспиват мечка, а? :stuck_out_tongue_winking_eye:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 22 окт 2017, 22:30

sixsens, честно да ти кажа, не знам кое е спам и кое не.  То и това е част от трудната страна на майчинството, даже е по-трудна от тръшкането.
:
Мен пък какво ми дойде до главата, днес направо се тресях от нерви и плач. В петък отиваме в ИСУЛ при при препоръчан доктор, да види как е проблема с 3-та сливица. Аз бях сигурна, че детето е за операция, но той каза, че 3-та сливица е много малко увеличена, а по-големият проблем е това, че има някакво възпаление и понеделник сутрин да дойдем рано да вземе секрет от носа и да видим какво ще се изолира. Пробрахме се, до вечерта всичко ок, обичайните сополи. В събота около обяд бяхме навън и малкия както си тича изведнъж спря и се разплака, че го боли глава. Пробрах го, а той плаче по пътя... чудя се какво да правя и в нас му дадох панадол, след което заспа и като стана всичко беше ОК. Вечерта пак излизаме, пак тича известно време и след това пак се повтори драмата. Разплака се, че го боли глава, прибрах го и стана някакъв ужас. Пищи чак от болка, търкаля се по земята и се държи отдясно над ухото. Каза, че го боли там, натиска се и се държи за главата и само "мамо, гуш. мамо, гуш...."  Пак дадох панадол и го закарахме в спешното на ИСУЛ. Там вече му беше минало сигурно от панадола. Прегледаха го и казаха, че няма нищо, не е ухо и ни пратиха в педиатрията на Гешов да го види невролог. Там също казаха, че е ок, само малко му беше високо кръвното (110/70), но не казаха да е от това. Невролог нямаше, но на спешен кабинет ни дадоха направление за неврохирург, защото предположихме, че е от един удар в главата преди 2 седмици. Прибрахме се защото беше станало 1 ч през нощта. На следващия ден става, хапна, каза, че иска да излиза и докато се оправяхме всичко пак се потрети. Този път беше най-ужасно. Такъв плач и рев, чак се уплаших. Пак на същото място като вчера над дясното ухо го боли.  Не може чак да ходи, аз го носих до колата. Отидохме в Пирогов. Там голямо чакане, заспа легнал върху мен пред кабинета. После му правиха рентгенова снимка на глава и пак нищо не видяха, но докато висяхме там 2 часа, направо ми спря тока. Вече си представях апокалиптична картина, какво ли не ми мина през главата.
Утре сме пак на УНГ, че много взе да кашля. Единствено остава да е някаква скрита ушна инфекция. Сега давам панадол/нурофен през 4-5 ч, че ако пак се хване за главата, вече не знам....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: the wishmaster в нд, 22 окт 2017, 22:50
След като кашля и се държи над ушенцето, най-вероятно е възпалено ухо. Много е болезнено.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 22 окт 2017, 23:15
След като кашля и се държи над ушенцето, най-вероятно е възпалено ухо. Много е болезнено.
:
УНГ-то каза, че не вижда възпаление на ухо, но така или иначе утре пак сме на УНГ и пак ще го гледат.  То е цялостно възпаление - зелени сополи, кашлица, и очите се зачервяват. Не знам как ще изтрая докато излезе микробиологията, направо си е за антибиотик.
А пък в единия от кабинетите каква истерия направи, чак ме досрамя. След ИСУЛ в петък се върнахме при нашето УНГ в поликлиниката за да вземем едни направления. И той като се заинати, не иска да си отвори устата и като почна да пищи и да се въргаля - жената се видя в чудо. Тя много пъти го е гледала и той винаги е бил кротък. Даже се е чудила как в нас не иска да си пие лекарствата и се опитваше да ми обяснява, че нямам подход. Та се наложи да го държим - аз отзад, тя го натиска отпред и някак успя да му види гърлото, от което положението стана още по-зле. Той взе да кашля, да се опитва да повърне и добре, че баща ми беше отвън, направо го изведох при него, докато чакам документите. А жената само цъка с език и повтаря "Много ще трябва да работите с него, много.... Много трудно дете!" Но ме досрамя доста, въпреки че няма още 4.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: sixsens в пн, 23 окт 2017, 00:03
Много е вероятно да е ушна инфекция, много е болезнена. При положение, че има проблем с 3-та сливица, има вероятност да е ухо и още как. Дъщеря ми не е имала силни болки в ушите, та чак да пищи, но при повечето й разболявания имаше леки възпаления или зачервявания. Като цяло не е правила някакви тежки отити, а може и бързо да сме хващали нещата, защото заради тези предиспозиции, директно си я черпеше с АБ личната. И като оперирахме сливицата не очаквахме сериозни проблеми с ушите точно. Да, ама не. Операцията продължи повече от предвиденото, защото се наложи да сложат макара в едното ухо и да дренират другото. Докторът каза, че е било доста зле. Няма да ти казвам после 20-тина дни какво изтичаше от ухото с макарата....... Скритите ушни инфекции са често срещани при проблем с 3-та сливица и затова намаляне на слуха е едно от честите усложнения при това състояние. Другото е захапката и хлътването на очите, тъмните кръгове, за хъркането да не говоря. Дъщеря ми доста хъркаше, спеше с отворена уста, постоянно със задни хреми, нямаха източване тия сополи. След операцията това спря. Задна хрема оттогава не е имала, много по-леко караше болестите, без да прави усложнения. Преди директно слизаш енадолу всичко за нула време. Напраеи 3 бронхита и една пневмония за една година, отделно другите разболявания. Направо ми идеше да се гръмна. И всеки път пиеше АБ. Колкото пъти решавах да не дам, уж сама да се пребори, айде да не я тровя - греда. Веднага усложняваше. В чудо се бяхме видели с мъжа ми.

Операцията я правихме в Токуда и съм много доволна от всичко.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в пн, 23 окт 2017, 10:22
Има ужасен грип- сополи, боли главата и обща отпадналост......


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в пн, 23 окт 2017, 10:37
Ужасен е. Аз такива сополи не съм виждала. Дъщеря ми беше с 39°, стигна до АБ и още ми точи сополи. Нас по-леко ни мина, но с детето се видяхме в чудо. И цялата история, защото доведоха братовчед 'и със сополи, които не били болест. Не може да ми мине яда цяла седмица.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в пн, 23 окт 2017, 22:03
Ушната инфекция действително е страшно болезнена.
Spastik Children, бързо да се оправя детето!

Аз на моето диване вече никакви лекарства не мога да му давам. Даже двамата с баща й не можем да се справим, направо трети човек трябва. Само като си помисля, че може да се разболее по - сериозно и да трябва да се дават лекарства изпадам в ужас. Тя беше болна миналата седмица, но само с лека температура и сополи за 3 дни, та нищо не съм й давала.
Сега обаче и аз съм болна с вирус с температура и повръщане. От два дни съм парцал, не мога да стана от леглото. Та само се моля да не я хване това, че е ужасно...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 23 окт 2017, 23:20
Днес бяхме пак на УНГ - не е ухо. Не знам и аз какво е, но днес не е имал главоболие. Взеха секрет от носа и чакам. После ходихме на алерголог, а тя пусна ПКК. Взеха му кръв от вената, направо ме заболя сърцето, много плака. После ми беше адски сърдит, все едно съм го предала и не съм го защитила, като са му боли ръчичката. Обяснявам, обяснявам, че е за добро, но не разбира.
ЦРП завишено - ще пием АБ, няма как! Еозинофили завишени - това пък било при алергия и пак ще ходим при алерголожката, а тя даде направление и за физиотерапия.
Аз също съм за вадене на тази сливица, омръзна ми от духане на нос, хъркане нощем, да ходи със сенки. Измъчи се детето. Той също почти не приема лекарства, освен ако е нещо сладко. За гърло нищо не мога да дам, не иска да смуче хапче, въпреки че са сладки. Сега треперя какъв АБ ще излезе, че трябва да пие, че има разни, които още щом ги опита и повръща от горчивото.
Иначе как се борим с отказа за приемане на лекарства - аз понякога държа бонбон или парче шоколад в ръката и казвам, че щом си изпие лекарството, веднага го давам. И понякога действа, даже в повечето случаи. Общо взето само с подкупи при нас става, макар и да не е правилно. Освен ако харесва вкуса, например на панадол - тогава няма проблем. Хексалгин, който е много горчив давам накапан върху лъжица със захар и малко водичка капвам, да не е много сухо. Той първо усеща сладкото и докато му загорчи, вече съм му връчила шишето с вода да пие.
Калина, пази детето, че е ужасно като се разболеят от такъв вирус! И ти се оправяй!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HappyKali в вт, 24 окт 2017, 14:39
И ние имахме период на отказ да пие всякакви лекарства. Сега няма проблем. Повечето са сладички, наричаме ги "мони" (бонбони) и ги лапа с желание. Дори се налага да ги крия, че напоследък дори и да е здрава, пак иска "мони". Онзи ден рових за хидратин алфа. Брех като видя шишето с нурофена, рееев... Икала... Ми нямаше температура, как да я налея с нурофен без причина?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в вт, 24 окт 2017, 15:05
Не може ли да почнете да капите  някакви капки в ухото за това свеки случай ,аз бих започнала веднага ,много болят уши ,на мен са ми капали алое Вера и знам ,че действа .ох дано все пак нищо да не му открият на главата ,може да е леко сътресение от удар ,ако е било скоро и да мине от самосебе си . Как е сега детенцето .Представям си през какъв ужас минавате.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в вт, 24 окт 2017, 15:05
Не може ли да почнете да капите  някакви капки в ухото за това свеки случай ,аз бих започнала веднага ,много болят уши ,на мен са ми капали алое Вера и знам ,че действа .ох дано все пак нищо да не му открият на главата ,може да е леко сътресение от удар ,ако е било скоро и да мине от самосебе си . Как е сега детенцето .Представям си през какъв ужас минавате.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в вт, 24 окт 2017, 15:11
И ние повръщахме веднага с даването на лекарството всичко ,което скоро са яли последния път толкова се ядосах ,че ги заведох в болницата дя им сложат абукат и да им дават венозен антибиотик бяха на 2 и малко голям рев беше поставянето на абуката ама от тогава всичко се пие без никакви проблеми и никакво повръщане повече. Дори и Панадол и Нурофен повръщала  ,а сега лапат веднага лъжацита .беше ми дошло до гуша как да им давам лекарства .Явно много добре разбраха ,че трябва да ги пият .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в вт, 24 окт 2017, 19:07
Благодаря, Ани, че питаш. Вече 2-ри ден не се е оплакал да го боли. Какво беше това чудо и аз не знам! Поне неврохирургът каза, че "не сме за тях", както се изрази и  ми олекна. Има вероятност да е от запушване на евстахиевата тръба от хремата - увеличавало се така налягането и боляло. Той 3 месеца е със сополи и непрекъснато духа нос. Капки за уши не капах, само защото и в събота, и в понеделник ме увериха, че ушите са ОК.
На мен не и е ревал за лекарства, аз винаги имам с какво да ги заместя - я някой гумен бонбон, я парче шоколад. Но за "заместителите" ми е ревал. :) Трябва много да внимавам, че няма още 4, а вече е с кариес. Иначе аз имам спомен, че много обичах вкуса на саностол и като дете бях намерила шишето и бях изгълтала около 1/3 от него на екс.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в вт, 24 окт 2017, 20:29
Що не пуснете една МБ, толкова време с хрема, най-вероятно върти някакви бактерии.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в вт, 24 окт 2017, 22:05
Благодаря, Ани, че питаш. Вече 2-ри ден не се е оплакал да го боли. Какво беше това чудо и аз не знам! Поне неврохирургът каза, че "не сме за тях", както се изрази и  ми олекна. Има вероятност да е от запушване на евстахиевата тръба от хремата - увеличавало се така налягането и боляло. Той 3 месеца е със сополи и непрекъснато духа нос. Капки за уши не капах, само защото и в събота, и в понеделник ме увериха, че ушите са ОК.
На мен не и е ревал за лекарства, аз винаги имам с какво да ги заместя - я някой гумен бонбон, я парче шоколад. Но за "заместителите" ми е ревал. :) Трябва много да внимавам, че няма още 4, а вече е с кариес. Иначе аз имам спомен, че много обичах вкуса на саностол и като дете бях намерила шишето и бях изгълтала около 1/3 от него на екс.
ох добре е сигурно щом вече е него боли ,носен секрет давахте ли ,толкова време с тези сополи нищо чудно да е стафилококи ,Ешерихия еколи или друга бактерия не лекувана ,а въпреки всичко бих му слагала капки за уши ,профилактично от 2-4 пъти няма да му навреди ,много много не им вярвам на личните лекари .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в чт, 26 окт 2017, 20:09
Стафилокок изолирахме. Днес взех резултата. Почти към всичко е резистентен освен зинат/ акцеф. Детето повръща от вкуса на зинат, акцеф не е пил и затова ще взема него с надеждата да не е толкова горчив. Направо ми е мъка как ще я давам тая горчилка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в чт, 26 окт 2017, 22:08
Локални някакви няма ли?Капки?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в пт, 27 окт 2017, 16:32
Стафилокок изолирахме. Днес взех резултата. Почти към всичко е резистентен освен зинат/ акцеф. Детето повръща от вкуса на зинат, акцеф не е пил и затова ще взема него с надеждата да не е толкова горчив. Направо ми е мъка как ще я давам тая горчилка.
и ние бяхме така с повръщане и ходихме веднъж на ден венозно да им го дават и това е решение ,когато по друг начин не става .Залъгваш с бонбон ,сок ,вода ,но при нас нищо не ги залъгваше и все повръщаха .Вече всичко пият без проблем .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пт, 27 окт 2017, 23:35
Еми явно е преценил, че локално няма да стане и ще го пие. Локално само сребърна вода. Уж отидохме при специалист детски УНГ, надявам се, че си знае работата. Ние от толкова лечение какво ли не сме капвали и какво ли не е пил, та го докарахме до тук.
Акцеф няма никакъв на сироп. Обиколих половин София и даже в една аптека казаха, че такъв не е имало. Не знам как го е измислил. Пак сме на зинат. Първата доза я прие, веднага бутнах парче шоколад в устата и му дадох да пие вода, и се размина. Обаче 10 мин е увещава повече да не му давам от "това гадното горчиво", а имаме още 19 дози, защото трябва да го пие 10 дни.
Аз пак да се оплача - от няколко дни е станал невъзможен! Всяка вечер истерии, караници. Ужас е просто. Сякаш се върна бебешкия пубертет. Дали му е терсене от висенето по болници, не знам. Всичко прави на инат и наопаки. Крещи, хвърля, удря. Вчера се прибрах от работа и той крещеше истерично бута ме и ми казва да се махам, че не ме иска. Баба му реве, казва, че я ударил. Абе страшна картинка! Плаша се вече какво ще излезе от това дете. Най-лошото е, че не знам какво му става.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 28 окт 2017, 08:54
Нищо кой знае какво впечатляващо не виждам......Какво ще излезе- възрастен, който като се сети какво диване е било като дете, ще се моли това поведение да не е наследствено, щото ще му се стъжни животеца после като има той деца  :35: :35: :35: И мен са ме бутали да си ходя, че и лоша майка съм и какво ли не.....Ама този който въвежда ред и граници, обикновено е нароченото родителско тяло и не е харесвано много , та свиквай  :hahaha:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 14:23
Чери, честно да ти кажа, аз по улиците такива деца не виждам, освен някое на около 2, но моето дете скоро навършва 4. Големи деца с подобно поведение до момента не съм срещала. А той изглежда дори по-голям отколкото е - някъде на 6 и си представи как изглеждаме в очите на другите. Днес бяхме в една пицария и беше направо кошмар. Направи истерия, че не му давам дебитната карта да си играе с нея. То не беше тръшкане, пищене, бие ме даже, ляга под масата и пищи.... Всички нас гледат, другите деца си хапват кротко на масите и ни гледат сеира. Почна да хвърля приборите и разкъса всички салфетки. Накрая му ударих шамар, облякох го както пищеше и тръгнахме. По-бясна не съм се чувствала не помня от кога.
Психолог, психиатър? Вече не знам и аз къде да го заведа. Оплаках се на нашите не ме разбират. Казват, че вината си е в мен. Когато се държи така с тях обаче, не са виновни, разбира се!
Говоря, говоря, карам се, обяснявам, че не трябва да се държи така, че се излага, че излага мен и т.н. Не върши работа. Сега е наказан.
Не знам при вас как е след майчинството, но аз много се състарих за тези близо 4г. Забременях на 36, а изглеждах на 25. Дори на снимките от изписването не съм се променила особено (въпреки раждането), обаче много рязко се състарих сега последните 2 години. Все едно са минали 10. Качвам кила от въздуха направо, торбички под очите, уморен вид, направо станах като някаква лелка. Тук 1-2 месеца, когато се беше кротнал почнах малко да се грижа повече за себе си, малко повече свежест имаше в мен. Откакто пак е болен, съм на стария хал. Никакво време за мен, само нерви и болници. И сега пак тръшкането се завърна.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 28 окт 2017, 14:32
Не гледаш внимателно, или си се вторачила много в твоето. Много характерно поведение си е за 3-4 годишните, особено за по-енергичните и будни/да не кажа буйни/ дечица. Развитие в норма от всякъде.....

Иначе аз забременях на 27 и родих на 28......значи, почнахме да го правим туй дете от как бях на 23-4 и много добре щеше да ми е, ако бях успяла да го родя тогава и до сега да съм избутала второто.....ама шанс. Колкото и да не ни се иска да признаем, едно е да си майка на 20, друго на 30, друго на 40 и нагоре......Аз лично от как врътнах 30 се усещам по-различно, ама.....шанс, ще си почакам още за второто. Кофтито е, че все повече си ме мързи. Преди все чудих на жената на брата на мъжът ми, как се мрънкоти, че е изморена, ама тя на 36 с 2  малки деца и кариера се опитва да гради, ми не е лесно.....

Ако може да се роди млад, най-добре, после тъкмо ще поотраснат децата и ще може хем да си работиш спокойно, хем да си пътешестваш, хем децата ще са поизбутани.....Ама не винаги се получава този номер, та остава да се примириш и да си намираш начин да се рефрешваш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в сб, 28 окт 2017, 14:37
Разбирам те за какво говориш. В последно време по снимки и аз забелязвам отчайващия си вид. Буквало за година остарях.
С детето е абсурдно да седна някъде, мъчение е за всички в района. 😆 Виждала съм деца, които не шукват и както ги сложат, така стоят продължително време, оставала съм с отворена уста.
Пропускай глупостите, че сама си си виновна, защото това само може да те отрови допълнително. В момента, в който някой си е позволил да ми вмени подобна вина му давам пълен игнор и студено отношение. Ако му е важна компанията ми, да се поразходи, да си помисли и отново да опита. Майка ми отбеляза забележителен прогрес, научи се и как в действителност може да ми е полезна, ако прояви желание и мога да кажа, че последните месеци отношенията ни са повече от добри.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 14:43
О, не бих казала, че не гледам. Твоето така ли прави?
По въпроса за раждането и възрастта, аз съм го писала по-рано. И на 20 да родиш, едно печелиш, друго губиш. Много малко хора от нашето съсловие раждат на 20. Обикновено тогава са студентските години.  Но пък ей ме сега на 40 вече нямам тези сили.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 28 окт 2017, 14:50
Е не всеки ден, ама се случва.....и е женско, още по потресаваща гледка е малко, сладко къдраво, нежничко в розова рокля, да крещи или реве или да се тръшка като обладано /ако ти пука/
  Последният път когато успя да ме изкара извън нерви е, като се тръшкаше/убийй ме не помня за какво беше дори, нещо май, че иска да и вържа косата, а аз не можех, защото носех 2 пълни чанти, якета , раницата и и още нещо и просто нямах свободна ръка. Ей как крещях пред зеленчуковият магазин.....ама и тя крещя/то няма на кого да прилича.....аз съм много гласовита и тя не отстъпва де/  :35: :35: После не спря да реве до вкъщи......Имат си такива моменти и колкото повече им се връзваш толкова, по-чести ще са. А ако са нещо превъзбудени, недояли или недоспали, все едно дявол се вселява в тях.

Понякога е добре просто да му угодиш на каприза, ако не е много зле положението или ако пък не стискаш зъби, переш напред като перде и не ти пука от разни състрадателни или укорителни погледи. Единственото , което може да те държи като мисъл е , че това наистина е съвсем нормално и детето си е съвсем в ред и просто ще трябва да се постискат зъби още някоя и друга годинка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в сб, 28 окт 2017, 14:52
Спастик Чилдрен - мога само един съвет да ти дам като майка минала през това и все още преминаваща през такъв период с второто дете - не анализирай, не се вглеждай в другите деца, не сравнявай. Просто гледай да мине денят по най-нормалния начин - не си мисли, че ти си лоша майка или какво ще излезе от детето - каквото такова. Повярвай ми чувството за вина, страхът - че не се справяш -те убиват.
Знаеш ли - голямото ми дете като малко не ядеше абсолютно нищо и беше постоянно болен- веднъж насила му набутах една клеева тинктура и се задуши - посиня мислех, че умира - някак си пое въздух - буквално си бях виновна- тази случка я бях забравила и сега когато събират пари за едно дете, което се е задушило от хапче и е в будна кома  и преди за едно друго дете, което пак се е задушило само, че от царевица и пак е в будна кома и пак ме връхлетя този спомен - натрапчив, как моето дете се души и аз съм виновна - това убива. Аз се контролирам де - но няма смисъл от тия паник атаки. Просто трябва да го изживеем този живот. Без обвинения


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 15:05
Спастик Чилдрен - мога само един съвет да ти дам като майка минала през това и все още преминаваща през такъв период с второто дете - не анализирай, не се вглеждай в другите деца, не сравнявай. Просто гледай да мине денят по най-нормалния начин - не си мисли, че ти си лоша майка или какво ще излезе от детето - каквото такова. Повярвай ми чувството за вина, страхът - че не се справяш -те убиват.
Знаеш ли - голямото ми дете като малко не ядеше абсолютно нищо и беше постоянно болен- веднъж насила му набутах една клеева тинктура и се задуши - посиня мислех, че умира - някак си пое въздух - буквално си бях виновна- тази случка я бях забравила и сега когато събират пари за едно дете, което се е задушило от хапче и е в будна кома  и преди за едно друго дете, което пак се е задушило само, че от царевица и пак е в будна кома и пак ме връхлетя този спомен - натрапчив, как моето дете се души и аз съм виновна - това убива. Аз се контролирам де - но няма смисъл от тия паник атаки. Просто трябва да го изживеем този живот. Без обвинения
Моето също се задуши от бонбон. Вината беше моя, че забравих, че има бонбон в устата и го тръшнах да му капвам физиологичен разтвор в носа (нали сме все с хреми - та по 5 пъти на ден превех промивки). Леле, по едно време го гледам, че не може да си поеме въздух и си изкарах акъла! Казвам дишай, дишай през носа.... Той само гледа и посинява. Взе да повръща и чак тогава си пое въздух. Господ ни спаси само! Направо си беше отишъл! Повече не му давам твърди бонбони.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: The Siren of Titan в сб, 28 окт 2017, 16:46
Най-полезните инструкции за справяне с малко дете може да се получат от филма Транспортер. Там с транспортера няма 6-5. Аз също не давам бонбони в колата:) и по принцип не давам.

Тия дни имам и успехи, и неуспехи. Вчера с най-малкото прекарахме час в банката, откривахме сметка, правихме касови операци- тя си гледа кротичко и дори се кефи, че е на интересно място.

Баткото ми го похвалиха в училище, май-май не е музикален инвалид, днес ми изсвири 2 песни на пианото.

На средната днес й правих кефа, искала да ходим на кафенце- ходихме само с нея на тортичка и кафенце, ама да е и с балетна пола. Изобщо- мога вече да мина и за добра майка.

Гредата на седмицата- куклата с букли завъди маймуни в джунглата. Явно в градината имат лека ситуация с едни буби, ама не калинки...та днес половин ден също така се пощим. Добре че има супер ефективни шампоани. Изчетках няколко възрастни, около 50 новоизлюпени и над 100 гниди. Всичко това- 2 седмици след основно почистване плюс пръскане с репелент. В тази ситуация, разбира се, виновна ще е главно майката; дори една забравена умряла гнида= майката е пълна мърла.

Със сигурност има поне едно дете, за което майката е сигурна, че то е имунизирано и не може нейното Златно Яйце да има въшки...та не подозира и не взима мерки. Та така за добрите майки и добрите деца.



Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 28 окт 2017, 17:27
И аз състарих покрай детето. И не само това ами се и разболях. Имам си проблем със щитовидната жлеза от 8 години, ама последните ми изследвания са пълна трагедия. Витамин Б 12 и витамин Д под всякаква критика, хем за първия слагах инжекции. На всичкото отгоре и кръвната захар излезе леко завишена и си изкарах акъла. Слава Богу днес бях на лекар и според нея нямам проблем с тази стойност на захарта, тя ми я мери и в нейния кабинет и беше много добре дори леко ниска. Казва че е моментно и от стрес. Ами аз бях болна с вирус, а и как няма да има стрес като последната година съм всеки ден на нокти. Освен това не бях спала предната нощ повече от 5 часа и то с прекъсвания. Е как да стане?
Определено се чувствам състарена, за съжаление.

Vermilion`, как го постигна това с майка ти, че аз със моята съм на път тотално да си разваля взаимоотношенията завинаги? Казвах обяснявах първо по - спокойно, после се карах, казвах, че и телефона ще спра да й вдигам, игнор и студено отношение и аз съм дала, ама НЕ, не разбира от дума. За нея аз съм виновна за всичко и това е. Наистина ми идва да спра да общувам с нея тотално!

Иначе и с моето дете не може да се седне никъде, но тя е малка още, все се надявам, че след някоя друга година има шанс евентуално да можем да седнем на заведение за малко...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 17:28
Не е невъзможно някои деца прост да не могат да ловят. Аз никога, като дете не съм имала въшки. Около мен е било пълно с въшливи деца, а по моята глава нищо. За първи път ме навестиха в 6 клас и от тогава като се почна, почти всяка година. Последно в студентските години имах и си спомням, че тогава сама се пощих. Хванах от едни дечица, на тогавашния ми приятел племенничките. Един ден ги гледам остригани. Питам какво е станало, ааа, нищо - за лятото късичко било по-добре. После ми се изясни картинката, като въшлясах. Не знам сега какви са лосионите, онова с мас, газ и оцет е остаряла работа, но имаше един лосион, който миришеше на спирт и убиваше само излюпените въшки, но не и гнидите.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 17:41
Kalina., аз съм със същите проблеми с щитовидната жлеза, предполагам имаш Хашимото.  Това не е без значение, а напротив, определя ти цялостното поведение и начина, по който се чувстваш. Също така много влияе на отношенията с другите. Ако често се чувстваш пренебрегната, например, това е заради заболяването. Аз доста неглижирах това заболяване, смятах, че проблемите ми идват от това, защото съм лабилна, чувствителна, изнервена, мързелива и т.н. После влязох в 1-2 групи във фейса и видях как се чувстват другите. Разбрах, че всички тези особености, които ти изброих, всъщност са симптоми на Хашимото. Видях от къде ми идват всички проблеми и трудностите с майчинството и най-много ми олекна, че и други са се чувствали по същия начин. Няма да се изненадам още поне една майка от тази тема да се окаже със същия проблем. Да знаеш че на нас недоспиването и липсата на спокойствие се отразяват в пъти по-зле, отколкото на останалите майки. Мога още много да кажа, но не е за тази тема :).


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в сб, 28 окт 2017, 18:39
Kalina., аз съм със същите проблеми с щитовидната жлеза, предполагам имаш Хашимото.  Това не е без значение, а напротив, определя ти цялостното поведение и начина, по който се чувстваш. Също така много влияе на отношенията с другите. Ако често се чувстваш пренебрегната, например, това е заради заболяването. Аз доста неглижирах това заболяване, смятах, че проблемите ми идват от това, защото съм лабилна, чувствителна, изнервена, мързелива и т.н. После влязох в 1-2 групи във фейса и видях как се чувстват другите. Разбрах, че всички тези особености, които ти изброих, всъщност са симптоми на Хашимото. Видях от къде ми идват всички проблеми и трудностите с майчинството и най-много ми олекна, че и други са се чувствали по същия начин. Няма да се изненадам още поне една майка от тази тема да се окаже със същия проблем. Да знаеш че на нас недоспиването и липсата на спокойствие се отразяват в пъти по-зле, отколкото на останалите майки. Мога още много да кажа, но не е за тази тема :).

Така е, чувствам се по същия начин. Хашимото доста влияе на психиката. А като прибавим и витамин Б12, който също предизвиква депресии и влияе изключително много на нервната система и картинката става съвсем весела. Затова и за мен е още по - трудно да реагирам на стреса и да се запазя "нормална" и хладнокръвна, отколкото за здрав човек. Но това човек, който не е преминал през това не може да го разбере...
Знам за недоспиването и стреса, но с малко дете не знам как може да бъдат избегнати. Моето уж спи, но все пак понякога се буди нощем и отива поне час - два докато заспи, а става рано - най - късно в 06:30 е на крак. И понякога за цяла нощ имам 5 часа сън. А за нервите пък няма да говоря. Може би и затова толкова ми се влошиха изследванията в последните месеци...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в сб, 28 окт 2017, 18:44
Kalina, постигнах го като 'и дадох да опита от нейното. Държах се не особено добре, максимално дистанцирано. Не 'и давах възможност да ме натовари с нещата, които държи да ми наговори. И телефона не съм вдигала, не се срещахме. Не проявавах интерес към личните 'и неща. От друга страна баща ми с повод и без повод постоянно ми повтаряше, че съм прекрасна майка, че се справям страхотно, че детето е много добре гледано и се въжда от пръв поглед. Постоянно ме хвалеше и продължава да го прави. Педиатърката на дъщеря ми също ми удряше в това отношение по едно рамо и се държах за това и винаги го изтъквах, ако майка ми имаше някой съвет, с който  всъщност аз чувствах, че не съм направила това или онова според нея, въпреки, че съм. Или изобщо ако нещо от мнението 'и ме караше да се чувствам зле.
Това, че си гледаме детето абсолютно сами, за нищо не разчитаме на никой и реално се справяме наистина добре, ми беше основната ръкавица, която размахвах да не ме занимава никой с глупостите си. Та така.
Майка ми има повече от добри страни и аз безкрайно я обичам, но ясно 'и показах, че ако не 'и е важно да е близка с единственото си дете, може да продължи в същия дух, или да си помисли отново.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в сб, 28 окт 2017, 19:31
Мнението на майка ми до 30-тата ми година беше изключително важно за мен и все аз бях лошата - а тя добрата. След това някак го преодолях, сега ми е абсолютно все едно. Не изпитвам никаква нужда да и се обадя, не ме интересува никак.
Аз заради нея и нейните истерии се върнах да живея в бг, а тя в най-тежките ми периоди не ме подкрепи поне с една добра дума.
Държа се любезно и лицемерно с нея, защото тя е кралицата на драмите и честно не мога да я трая. За това с нея, като с досаден клиент - колкото по-бързо се разкара толкова по-добре за всички.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в сб, 28 окт 2017, 19:40
Момичета, все едно, че аз ги казах някои от тия неща. Миналия месец окръглих 40-те и също забелязвам видимо състаряване. Много ми личи в лицето. Но да ви кажа, при мен не е от детето. Моята кротичка си беше от бебе и сега продължава да е такава, а вече е на пет години и кара шестата. Ужас, може ли човек така изведнъж да се състари...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в сб, 28 окт 2017, 20:34
Съдейки по снимки във времето преди да родя, определено за година и половина след това съм се скапала. Добре, че не съм суетна, но ми е тъпо, защото в годините между 24 и 30 нямам почти никаква разлика и сега определено го виждам. А в момента имам огромни торбички, дълбоки бръчки, сенки, уморен вид. Дори изражението и погледа ми са различни, в не положителен смисъл. Но каквото, такова.
По отношение на майка ми не мога да кажа, че съм свободна от мнението 'и. За мен тя е човек с качества, умения, знания и естетически вкус, които са еталон за висока летва и аз наистина ценя. Но в емоционален план сме различни вселени и в онзи период, аз наистина имах нужда от нещо друго, а тя не прецени границите.
Всеки е различен, а и това ми даде повод да извлека необходимите уроци за себе си.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в сб, 28 окт 2017, 21:42
И аз се чувствам много остаряла за последната една година. Бръчките са все по видими, торбичките под очите и те. Системното недоспиване и умората няма как да не оставят следи по тялото, надявам се след време, когато имам повечко минутки за себе си да успея да задържа нещата на сегашното ниво. За момента - пия си червеното вино и се радвам, че не минавам много често през огледалото.
Относно майките - моята много си я обичам, близки сме, но понякога казва неща, преди да премисли. Вчера и обяснявам по телефона, че и двете с малката сме болни. Отговорът - еми така като ходите все голи. Направо и тряснах телефона без да кажа нищо. Нито съм я молила за помощ, нито съм се обадила да и мрънкам, точно този отговор ли успя да измисли??


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 21:51
Аз не се разбирам и с двамата. Майка ми сега с това Хашимото е кълбо от нерви и винаги сме били различни с нея все на противоположно мнение, сега съвсем. Баща ми е като черна станция, имам чувството, че и да диша някой му пречи. Наложи ми се да се върна при тях и на моменти много съм съжалявала, защото уж ми помагат за детето, но ми късат нервите до крайност. Даже се чудя аз защо се състарих - дали е само от детето, или и от живота с тях. И преди сме живели заедно, но не бях вързана за тях с дете и ми беше в пъти по-лесно. За съжаление и преди да се върна при тях, пак на тях разчитах, защото бившият за нищо не и е помагал, даже и кола нямахме, само празни обещания чувах как ще се купува.... Ту кола, ту жилище, накрая си останахме без кола и на квартира. Та за консултации, ходене по доктори и т.н. пак на баща си съм разчитала. Разболее се детето, бившият само свива рамене и гледа. Аз веднъж се бях видяла в чудо - детето с една диария и повръщане, та нашите дойдоха и ни взеха двамата с малкия. Тогава много ми помогнаха да не стигнем до болница. Детето толкова беше зле, че сама нямаше да се справя.
Затова съм им благодарна, обаче откакто се наложи да се върна при тях с дете, е някакъв ад. Основният проблем е, че никой няма спокойствие от детето и само слушам обвинения как съм им нарушила спокойствието, на моменти се чувствам като чужд човек тук. Не знам колко ще издържа още. Искам да се махна, но детето е в такава трудна възраст, че не знам дали ще се справя сама. Освен това е много болнав и половината време няма да е на детска градина, а аз не мога 50% от времето да не ходя на работа, та пак до тях ще опра. Като в  капан се чувствам.

Vermilion`, аз също не съм от най-суетните, но ми е мъчно като слушам коментари от рода на "напълняла си", "изглеждаш уморена", разбирай състарена :), "беше красавица навремето..." и т.н.
За торбичките под очите - аз мислех, че ми е от задържане на течности заради щитовидната жлеза. От около година имам почти непрекъснат нощен сън, но не се махат, даже по-зле става.

ЕДИТ: Замисляте ли се за някакви по-сериозни козметични процедури?


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в сб, 28 окт 2017, 22:08
Аз все още не съм остаряла, дори съм малко гадничка като се сравнявам с други момичета от отдела, които са ми набори и се намирам доста по - свежа от тях. Но аз не пуша, не пия и гледам да не се ядосвам от нищо - пълен тапир.
Не живея с майка ми от 18-годишна, но на нея и е мечта, да се разведа и да ида да живея при нея, та да слушам кой как я е обидил. Тя е жена с много голямо его и никакви проблеми. Купих и жилище, защото тя се впусна в една авантюра на зелено и проекта фалира, та сега няма нейно, защото предишното си го продаде, защото я подтискало - пък беше и в провинцията.
Както и да е - сега има къде да живее, отскоро има и платена работа, преди работеше в един офис и само се уяждаше с колегите, аз нали съм тапир не мога да разбера как колегите дразнят, - аз се научих да не ги чувам моите, ама тя не може.
Спастик чилдрен основния ти проблем е, че не се разбираш с бащата на детето. Ако някак се погодите с него голяма част от проблемите ще изчезнат, но сигурно е трудно да се пречупиш и да го приемеш такъв какъвто е. Аз съм готова на всичко да живея с бащата на децата си, само и само да не опирам за помощ от роднини.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в сб, 28 окт 2017, 22:54
Аз все още не съм остаряла, дори съм малко гадничка като се сравнявам с други момичета от отдела, които са ми набори и се намирам доста по - свежа от тях. Но аз не пуша, не пия и гледам да не се ядосвам от нищо - пълен тапир.
Не живея с майка ми от 18-годишна, но на нея и е мечта, да се разведа и да ида да живея при нея, та да слушам кой как я е обидил. Тя е жена с много голямо его и никакви проблеми. Купих и жилище, защото тя се впусна в една авантюра на зелено и проекта фалира, та сега няма нейно, защото предишното си го продаде, защото я подтискало - пък беше и в провинцията.
Както и да е - сега има къде да живее, отскоро има и платена работа, преди работеше в един офис и само се уяждаше с колегите, аз нали съм тапир не мога да разбера как колегите дразнят, - аз се научих да не ги чувам моите, ама тя не може.
Спастик чилдрен основния ти проблем е, че не се разбираш с бащата на детето. Ако някак се погодите с него голяма част от проблемите ще изчезнат, но сигурно е трудно да се пречупиш и да го приемеш такъв какъвто е. Аз съм готова на всичко да живея с бащата на децата си, само и само да не опирам за помощ от роднини.
Проблемът е свързан с насилие, аз това не прощавам. Затова съм при тях.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Barefoot Kontesa в сб, 28 окт 2017, 22:57
Ако някак се погодите с него голяма част от проблемите ще изчезнат, но сигурно е трудно да се пречупиш и да го приемеш такъв какъвто е. Аз съм готова на всичко да живея с бащата на децата си, само и само да не опирам за помощ от роднини.
Това е много притеснително, Кристина,. Надявам се да го осъзнаваш, че си сменила модела на властната майка и подчинението със същият модел на правещият си каквото иска мъж. Твоята стратегия да не обръщаш внимание на нищо и никого е такъв зов за помощ, че не знам защо си мислиш, че тази ситуация е добра.

Само ви четях, но поста на Кристина ме разтърси!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в сб, 28 окт 2017, 23:07
Оправете бактерията, почни с някакви имуноукрепващи и съм убедена, че ще се закрепи, та може и да се поуспокои, като е здравичък! Дано!


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в сб, 28 окт 2017, 23:28
ЕДИТ: Замисляте ли се за някакви по-сериозни козметични процедури?
Аз уж съм се засилила тази зима да си правя някакви неща в дерматологична клиника и по-конкретно обновяване и освежаване, но все още не съм успяла да се занеса дори за преглед и консултация.
Определено искам да се вкарам малко в по-познат вид и при първа възможност ще си отделя това време. За торбичките под очите, обаче не съм оптимист, ако не се подложа на нещо кардинално.😆Последно на преглед и изследвания за щитовидната съм била по време на бременността и всичко беше нормално. Не съм знаела, че е възможно да имат връзка.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 29 окт 2017, 00:06
ЕДИТ: Замисляте ли се за някакви по-сериозни козметични процедури?
Аз уж съм се засилила тази зима да си правя някакви неща в дерматологична клиника и по-конкретно обновяване и освежаване, но все още не съм успяла да се занеса дори за преглед и консултация.
Определено искам да се вкарам малко в по-познат вид и при първа възможност ще си отделя това време. За торбичките под очите, обаче не съм оптимист, ако не се подложа на нещо кардинално.😆Последно на преглед и изследвания за щитовидната съм била по време на бременността и всичко беше нормално. Не съм знаела, че е възможно да имат връзка.
Изобщо не се стряскай, не е задължително да е свързано с щитовидната жлеза. Това го писах на Калина, понеже тя има проблем, като мен. И обикновено при такъв проблем се задържат течности. Торбичките може да са от какво ли не - от недоспиване (задължтиелно и най-вече!), от много седене пред компютъра, от проблеми с бъбреците (пак се задържат течности).
Гледам, че по козметичните салони има разни освежителни терапии за зоната около очите, също някаква кислородна мезотерапия, чудя й се. Би трябвало да има пакет с отстъпка за уморени майки, че не са 1 и 2. :) Преди 5г си мислех, че никога няма да ми се наложи, толкова свежа бях.

Чери, на АБ е детето. Писах вече. Ще търпим лиготии още 1 седмица, после го пускам на детска, ако се е оправил.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 00:27
Аз на козметик само си чистя веждите, но познай дали и това съм правила последната година. Да ми правят някакви неща, давам само на лекари.
Виждала съм резултати от лазер върху по-възрастни хора -мъж и жена и бях изумена. Е, не е като лифтинг, но е поразително и точно за това искам да се консултирам и ако е подходящо за мен, направо се мятам. И ефекта от мезотерапия е много добър, но мисля, че само тя ще е много слаба работа.
Да не обръщаме темата на козметична, но се навивам. Определено някакви мерки трябва да предприема, защото не се поглеждам и без очила не се показвам.
В понедерник трябва да подам едно заявление, което трябваше да е със снимка и се оказа, че нямам снимка без очила от последните 2 години. 😂

По въпроса с бактерията, 10 дни не са ли малко за АБ? На мен преди няколко години ви изолираха е-коли и пих около 3 седмици. Не помня добре точно колко, но за такива гадове знам, че приема е по-продължителен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 29 окт 2017, 00:32
Зависи от инфекцията, зависи и от АБ. Различно е. :)


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 29 окт 2017, 11:14
Явно и аз трябва да взема по - кардинални мерки с майка ми, защото НЕвдигането и затварянето на телефона не помагат. Казвам й, че ще спра напълно да комуникирам с нея, но полза няма, освен да взема наистина да го направя?!?
Но си признавам и че разчитам от време на време на нея за детето...
Иначе според нея отдавна съм за психолог, проблемът е в мен и точка! Сложно е с нея като цяло...
За сериозни козметични процедури засега не съм се замисляла, първо трябва да си оправя здравословните проблеми. Мисля че ако успея да се справя с тях и постигна някаква промяна в живота си като цяло ще бъде най - добре.

От известно време се замислям да пусна детето на частна ясла. Много исках да я гледам поне до 2,5 или до 3 години дори, но просто не се издържа вече. Чувствам се супер виновна защото можем да си позволим на този етап да стоя вкъщи и да я гледам (което смятам за по - добре), но просто не се трае. И ММ и майка ми и други близки са на мнение, че ще е най - добре да тръгне на ясла като виждат какво е положението, а на мен ми е мнооого мъчно...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 29 окт 2017, 11:26
Калина, не се притеснявай за яслата и не се чувствай виновна!  :hug: Доколкото си спомням детето е около 2 годинки, може пък там сред децата да се чувства добре, ако вкъщи и става скучно. А и щом е частна, може би ще им обръщат повече внимание. Нищо не пречи да пробвате, пък ако не се получава - ще си се гледате вкъщи.
Моята е на годинка, със сигурност цялата зима ще се гледаме двете вкъщи. Напролет обаче също ми се ще да измисля вариант- дали ясла или детегледачка не знам още, тепърва трябва да се заема да проуча нещата. Още повече, че ще се местим в нов квартал съвсем скоро и там не знам как стоят нещата. Но съм сигурна, че 2 години вкъщи са ми много. При моята работа трудно ще наваксам това време, а пък опция за работа от вкъщи нямам.
Относно поправянето на щетите по тялото - тази зима искам да оправя пигментните петна с лазер. Бръчките и другите последици от бременността не ме дразнят толкова, но тея петна са като трън в очите. А и искам да свикна да нося лещи - хич не се харесвам с очила, а пък диоптерът ми скочи в небесата, та си карам с тях. :(


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в нд, 29 окт 2017, 11:28
Калина, пробвай с яслата е моят съвет. Приятелка, която имаше такива изживявания с детето си каза, че на ясла е съвсем различна и учителките се скъсват да я хвалят колко била послушна и примерна. Пък като не стане винаги можеш да я спреш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 11:47
Да кажа, има в Бургас една частна градина(център за ранно развитие) и предлагат всякакви варианти. Групите са малки и са готови да вземат Чудо, като навърши 2 год. Но мен ме притесняват боледуванията, няма начин да си го причиня, то и няма никакъв смисъл, ако се заредят.
Иначе и аз вече нямам никакви сили вече 24/7 съм, откакто е родена. Знам, знам че съм лигла, но имам нужда от рехабилитация направо. 😂
Мъжът ми е твърдо за детегледачка, той дори е против градина от всякакъв тип, ама той не е ангажиран с детето нон-стоп, а и аз винаги съм наоколо и на нисък старт. Не знам, не знам...ще трябва и да се преместим в Бургас най-вероятно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 29 окт 2017, 11:52
Вермилиън, никаква лигла не си! На мен една година вече ми е много, та страх ме хваща пред идващата зима. Сигурна съм, че всички бесове ще я хванат и трудно ще избутваме дните.
Иначе и на мен ми обясняват, че за детето било най- добре до две години да го гледа майката. Само че съм сигурна, че повечето разбирачи, ако прекарат една седмица с моя Тайфун плътно, ще си прережат вените по дължина.
Затова си правя каквото сме решили с мъжа ми и това е. Поне от него имам пълна подкрепа, защото я е гледал достатъчно пъти и сам, та знае, че дъщеря ни е терорист от Ал Кайда.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в нд, 29 окт 2017, 11:55
Как лигла бе, жена?! Мен ми настръхваше косъма само като те четях. Аз не бих издържала, честно.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 29 окт 2017, 12:18
Март месец ще навърши две години моят син и го записвам веднага в градината на брат му. Но децата са различни, за някои детегледачка би била по-удачен вариант, докато са малки.

И аз имам огромно пигментно петно на челото и съм в чуденка какво да го правя. С предишната бременност правих успешно някакви процедури, но изобщо не помня какви, а имаха ефект. Ще се завличам на лекар за консултация, само да видя кой ще гледа малкия звяр.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 29 окт 2017, 12:22
Ако е Корабче с крила, детето ми мина от там, още не ходеше. За година и малко, боледува точно веднъж.Те са 5-6 деца, та все едно са едно малко по-голямо семейство, няма от къде да си влачат много вируси.... А и под подхлупак да го държиш, няма начин да не боледува, така градят имунитет. Или ще боледува като малко или после в по-зряла възраст и не знам дали е по-добрият вариант......Пуснах я на полудневно ходена на 1 година, на държавна ясла тръгна на 2,3 години. През този преход беше в частната занималня и аз лично съм много доволна! Свикна в група и никога не е имало сополяци и тръшкания когато съм я оставила някъде. Чак ме е било срам, че не ме търси така и не реве за мен, но тя от най-ранна възраст е свикнала да е в група, а и в тази частната я занимаваха страшно много, детето дръпна много там, винаги ще съм благодарна на психоложката какво начало постави за детето, аз не бих се справила толкова добре без нейната помощ, а ранното детско развитие и образование оказва влияние до края на живота.  :peace: С второто живот и здраве, схемата е същата  :roll:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 12:33
Не знам момичета,  то като ти кажат от 2-3 места, защо го ражда това дете, като не можеш/не искаш да го гледаш и по-добре директно да се нахраниш сам. 😂
За АБВ център става въпрос. Но категорично на държавна няма да я пусна с 30деца в група. Имам своите мотиви, да не намирам нищо добро в това. Не ме притеснява и социализацията, защото е очевидно, че детето ми е социално дори повече от необходимото.
По въпроса с боледуванията, просто ако ще стоим постоянно вързани вкъщи, но с екстри, не виждам никакъв смисъл. Отново няма да мога да работя, нито ще имам някакво адекватно време за себе си.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в нд, 29 окт 2017, 12:35
Ами що не им предложиш да им го отстъпиш това дете за седмица две щом са толкоз курназ.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 12:38
Ако мислиш, че не им го бутам по повод и без повод, ама на... 😆


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 29 окт 2017, 12:41
С риск да не се съгласят всички с мен, но колкото повече боледува, толкова по-леко ще боледува. Имунната система се научава с опита и възрастта да се справя. В това съм убедена. В яслата 1та година 2 седмици вкъщи, 2 седмици там. Но очевадно за мен беше как все по-леко ги прекарва, а и аз и научих хапчетата и илачитте и да я познавам още при първите признаци.

Най-често ми прави впечатление, че не ги лекуват правилно и за това се почват една серия от сополяци и кашлици , които уж с нищо не минават и са хронични. ОБАЧЕ никой не прави МБ да види какво точно е това чудо. Много често в яслите се въртят, както и в повечето медицински центрове и болници, едни бактерийки, които са и доста резистентни. И ако не им направиш посявка и да им нацелиш антибиотика се почват едни безкрайни сополяци и кашляния и едни сиропи и епопеи, а ако просто се направи посявка се уморяват с 2-3 дни дори локални капки. Това от опит! На 2-3 месеца беше като лепна едни такива сополяци, чак едва кърмех. Докторката веднага почна карлагол, сребърна и какви ли не общи боклуци, а това дете стигна до там че една дишаше вечерта.....викам си , ааа не, това не е сопол като сополите, веднага в лабораторията и хоооп- златен кок. Лаборантката вика, това си е от болницата и от опит и от това , което видях, без антибиотик няма да стане и може да изтървете детето. Капах там каквото капах 2-3 дни и мина и замина.....

Към повечето такива бактерии се гради и имунитет и веднъж излекувани не се лепват лесно  :peace:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 12:51
Да, не споделям мнението ти в първия абзац, но нямам желание да водим подобен спор и да се убеждаваме в неща, в които няма да се убедим.
Аз съм против самолеченията и нито себе си, нито детето лекувам без специалист и изследвания. Дори при личната не я водя, директно при специалист и до този момент не съм имала причина да недоволствам.
Иначе от родилно ни изписаха без екстри и това бе една от причините, варианта държавна болница да бъде изобщо изключен.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: InaV в нд, 29 окт 2017, 12:52
Иначе и аз вече нямам никакви сили вече 24/7 съм, откакто е родена. Знам, знам че съм лигла, но имам нужда от рехабилитация направо. 😂
Оле, това как ме разсмя :satisfied: Жена, само ти си знаеш какво ти е, недей така - хората ще си дуднат каквото и да става :wink:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 29 окт 2017, 12:56
То и в частната ни го лепнаха...че се оказа, не само на мен.....ама и това мина. Пак бих избрала частна, защото ей за това вече съм на 100 % лигла аз, не търпя мизерия, мръсотия и да не ми е комфортно, в никакъв вариант, особено пък като ще се ражда дете и се предполага, че трябва да ми е комфортно и да мога да си изживея момента. 


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 12:59
Спастик Чилдрен - разбирам. Тогава е вариант да си купиш малко жилище близо до родителите си - поне да сте малко по-самостоятелни. В момента банките предлагат много изгодни варианти, но пък цените на  жилищата доста се повишиха. Стискам ти палци. Била съм точно в твоето положение по отношение на детето и те разбирам много добре. При моят син ситуацията рязко се подобри откакто навърши 10 години. Сега мога да кажа, че не ми създава никакви проблеми - е мързелив е, не му се учи и все още е злояд, както и вечер не иска да ляга и сутрин не може да стане, но на фона на положението което беше е чудесно сега. В училището като цяло взаимоотношенията между децата са много сложни и постоянно викат родители при директора, за четири години изгониха три деца, едно дете претърпя четири мозъчни операции и ослепя почти напълно. Нагледах се на толкова драми, родители се развеждаха, децата страдаха, биха се, че от позицията на времето мога да кажа, че страховете които имах когато моят син беше на четири години и не го иска кумата ми в детската с нейния син, защото ще го развали и него, и за това ревах две седмици нон стоп, ми се вижда истинска загуба на време и нерви.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 13:02
Контеса благодаря за загрижеността, но съм добре. В горния пост написах конкретни неща на Спастик Чилдрен, имам много опит в отглеждането на трудни и проблемни деца, направих и две паник атаки, много страшно беше, към днешна дата гледам да си пазя здравето, щото тия деца мене чакат и трябва да съм силна, да ги подкрепям. Така, че ако имам нужда от помощ - психиатрична или друга - бъди спокойна ще се обърна към когото трябва.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 13:05
Калин нямам опит с ясли, но и двете ми деца са посещавали и все още посещават държавна детска градина и съм много доволна. Нямам никакви забележки към персонала, храната и условията. И въобще не чувствам вина, че не съм до тях.
Пробвай, ако детето се чувства добре, хич да не ти пука, каква майка си.
Както вече написах, важно е ние да се съхраним, защото тези деца още дълго ще имат нужда от нас.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 13:05
😮 10 години!? Недей така, жена. Още сега ми идва да се разрева.
Иначе и аз поисках няколко пъти развод от мъжа ми след раждането, но ни се размина... поне за сега.😆


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 13:11
Вермалион моят син беше изключително труден -  хиперактивен с дефицит на вниманието, злояд /имам предвид, че не ядеше нищо, а не като малкия например само мляко/ и постоянно болен с изпъкнали лимфни възли, нацепени нокти - тебе съм те чела, при вас не е такова положението.  Твоята госпожица те манипулира с рев, има такива примери около мен, при момичетата този период приключва до около четвъртата година. После почти няма проблеми с тях. Така, че твоето ще мине бързо.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: FBID100000545247784 в нд, 29 окт 2017, 14:39
Спастик Чилдрен - разбирам. Тогава е вариант да си купиш малко жилище близо до родителите си - поне да сте малко по-самостоятелни. В момента банките предлагат много изгодни варианти, но пък цените на  жилищата доста се повишиха. Стискам ти палци. Била съм точно в твоето положение по отношение на детето и те разбирам много добре. При моят син ситуацията рязко се подобри откакто навърши 10 години. Сега мога да кажа, че не ми създава никакви проблеми - е мързелив е, не му се учи и все още е злояд, както и вечер не иска да ляга и сутрин не може да стане, но на фона на положението което беше е чудесно сега. В училището като цяло взаимоотношенията между децата са много сложни и постоянно викат родители при директора, за четири години изгониха три деца, едно дете претърпя четири мозъчни операции и ослепя почти напълно. Нагледах се на толкова драми, родители се развеждаха, децата страдаха, биха се, че от позицията на времето мога да кажа, че страховете които имах когато моят син беше на четири години и не го иска кумата ми в детската с нейния син, защото ще го развали и него, и за това ревах две седмици нон стоп, ми се вижда истинска загуба на време и нерви.
Направи ми настръхва косата като чета човек да се чуди за какво ходят децата ни на училище ,да се учат или да се малтретират едно друго .Все повече се обаждам ,че държавните училища не струват ,ако живот и здраве имам възможно ще търся частна гимназия с отбрани деца .


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: HighSpeed в нд, 29 окт 2017, 15:25
Оф, те колкото са отбрани в частната... Мечтай си.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 29 окт 2017, 15:32
Основното училище е по-важно за мен, после ако децата имат добра основа, сами си намират читави гимназии.

Има много свестни частни училища, определено ако човек има възможност това е най-добрия вариант. Аз, за съжаление, ще се насоча към държавните. Дано няма проблеми.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 15:33
Според мен най-важната част от родителството е да научим детето да оцелява, да се справя само при конфликтни ситуации. Това е доста трудно, а и много възрастни не го могат. Иначе децата са много жестоки едно към друго и много проблемни. Казват, че са отражение на самите нас. Във форума също съм чела доста гадни мнения на един потребител към друг, така че напълно го вярвам.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 15:40
В моя кръг, повечето деца са в частни училища, най-вече заради другите деца, факт. Но има и друга страна, преместени в държавно, заради некачествена услуга, лоша база, а примерно таксата за година е около 10к, лв. При единия случай основните бълг, мат., език отчайващи резултати при преместването в държавно.
Обаче имам и примери за деца, които са  били само в частни у-ща и освен, че са прекрасни са и много напред.
И аз ги мисля тези въпроси, но като гледам училището отсреща, което се води елитно и направо ми става лошо от това, което виждам по двора. Ми не бих искала това да е средата на хлапето.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Lady Stardust в нд, 29 окт 2017, 15:46
Хубаво е преди да си дадеш парите за частно образование, да проучиш нещата. Не казвам, че щом е частно е хубаво, напротив. Но и обратното не е вярно - че в такива учебни заведения има само разглезени богаташчета.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 16:07
Конкретното училище е едно от известните и с традиции, но не искам да назовавам името, защото нали. Бях насочила към градината им за Чудо, но се отказах и тогава започнах да проучвам другите частни градини.
По въпроса с оцеляването добре, но и не можеш да го пуснеш съвсем на самотек. Поне до една определена възраст мисля, да налагам "контрол фрийк" яко. 😆 Няма начин да я оставя ей така на празно платно и с този характер.
Аз съм привърженик на у-щата от пансионен характер и с конкретна професионална насоченост. Учила съм в такова, отделих се на 13год и оцеляваща е само една част от това, което ми е дало. Но основата е важна. Ако все пак Чудо е закачила нещо, знам какво да я правя и някаква идея какво да очаквам.
Не съм по плановете въобще, но си разсъждавам тука.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Likeadream в нд, 29 окт 2017, 16:24
Темата за училищата е много сложна, радвам се, че все още ми е далечна. Според мен не зависи толкова дали е държавно или частно, за мен най - важното са преподавателите. За съжаление имам негативни примери за ученици от частни училища, които нямат елементарни знания, но пък за сметка на това самочувствието им е на макс. А да, родителите кихат по 10к за услугата. С това обаче не искам да кажа, че и в държавните положението е цветущо, напротив, смятам, че българското образование съзнателно се води към дъното. Но пък мисля, че има останали страхотни учители в системата, за които преподаването е призвание. Както каза Лейди, трябва внимателно да се проучва и от най- ранно детство да се обяснява на детето, че знанията са важни.
Охх, като цяло се радвам, че още съм на вълна ясли. :grinning:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 16:46
На мен 10 к за образование на този етап са ми много. Иначе пролетта бяхме с колегите на Камчия и се влюбих в частното училище Юрии Гагарин. Най-много ми харесаха спортни зали. Прекрасно е.
Но аз живея в София, а моето дете на пансион не бих пуснала.
Аз съм си доволна от нашето държавно училище. Като изключим първи клас, кой знае какви проблеми с училището не сме имали. Драмите се случиха на другите деца и родители, но аз ги преживях. Най-вече защото синчето беше приятел с децата.
Като имам предвид да оцелява, нямам предвид на самотек, а да го оставиш то да се справи, като разбира се контролираш процеса. Струва ми се , че дете израстнало в прекрасни условия, после в живота по-трудно преживява бурите в живота, от тези дето са видели и трудностите съпътстващи масовите училища, като булинг, мизерия и т.н.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Vermilion` в нд, 29 окт 2017, 17:16
А аз мисля, че  не е задължително да си живял в глад и мизерия, за да стане човек от теб. Така или иначе няма универсална формула и всеки човек е различен.
Бих я пуснала на пансион и още как. Там няма мама, няма татко. Освен, че си на училище от сутрин до вечер, трябва и да се научиш да се грижиш сам за себе си, да се справяш свсичко от - до, като възрастен. И ако това не изгражда, не знам кое. Нямаш време за пубертет и глупости, разбира се ако цениш това, което имаш и за което се бориш.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 18:07
Аз лично бих предпочела да имам личен контакт с детето си всеки ден, а не само уикенда. Разбира се ако е спортист или друг талант не бих пречела на развитието му и ще се съглася да живее в пансион.
В държавното училище срещаш най-различни хора, докато в частното са само отбрани, това имах предвид, под мизерия, а не буквално да гладуват децата.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Cherry^Blossom в нд, 29 окт 2017, 18:31
Като човек обикалял доста специално Бургаските училища, мога село и опитно за заявя, че точно в най-елитните училища, се ширят най-страшните пороци.....


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: benny505 в нд, 29 окт 2017, 18:43
Аз имах желание за ясла, но напоследък непрекъснато слушам за големите групи и се отказах, а за частна ще ни е малко на кантар как ще се оправяме финансово. Та моята “находчива” натура се заинтересува от евро програмата за осигуряване на гледачки и тия дни ще се пробвам. Ако стане директно “наемам” майка ми за по 3 дни в седмицата и си хващам шапката 😄 Напоследък гледам да не се вманиачавам в проблемите на майчинството, но все пак статута “роб на детето 24-7” ме тормози.
Дано и работата потръгне че с тия 340лв - доникъде...


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 19:22
Бени това е правилната стратегия. Дано се получи с програмата. Пиши, може да е полезно за някого.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Kalina. в нд, 29 окт 2017, 19:28
Благодаря ви за съветите и подкрепата!  :hug:

Това което ме притеснява най - много и мен е именно боледуването. Въпреки че в частната ясла са по 7 - 8 деца в група и би трябвало да боледуват по малко, но все пак няма да е като вкъщи. Притеснява ме да не стане така че да е нон - стоп болна и пак да я гледам аз вкъщи, само че вместо да сме здрави да си боледуваме двете  :crazy: Като знам и с даването на лекарства какъв ад е. А и сега предстои зима...

Но от друга страна знам, че този период трябва да се преживее така или иначе и че няма как въобще да не боледува. Просто ми искаше да я гледам малко по - дълго вкъщи, да я храня с каквото реша, да я извеждам навън зимата (много държа на това, а в яслата не знам колко го правят...пише, че ги извеждат ама дали е редовно и при какви Т не знам...а аз държа да излиза и в студа)...но и двете се изнервяме страшно много и вече май не ни се отразява добре.

Държавната ясла не ни е вариант за сега. Първо, че няма да я приемат вероятно, но дори и да я приемат не ми се иска да я пускам в група с 30 деца. Тя е много контактна, но и много страхлива. Много я е страх от по - агресивни и дори по - темпераменти деца. Дори и по - малки от нея. Само някой да я бутне, идва да се крие в мен, плаче, въобще не се пази. Не ми се иска да попада веднага в тази среда.

Иначе догодина (когато навърши 3 години през есента) ще тръгне на държавна ДГ. Но поне ще е по - голяма и ми се иска прехода да е по - плавен, та да успее с частната ясла да се адаптира, да свикне с децата, със средата и т.н.

Може би ще пробвам пък ако не се получи ще я отпиша... :roll:


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в нд, 29 окт 2017, 20:09
Много сте писали:)
christina1980, надали ще имам възможност да си купя жилище с моята заплатица на научен работник :D  
:
Аз принципно имам къде да отида, единият вариант е при приятеля ми и сме говорили за това с него, но лошото е, че той не си е вкъщи от 8 до 21-22 ч. почти всеки ден и в събота и неделя също. Причината е, че е записал да учи вечерно в един университет и му остава тази и следващата година. Вечер са лекциите, уикенда упражнения. Плюс това е на около 10 км с кола от нас. Ако отида там и край с помощта, ще трябва сама да се грижа за детето и ме е страх, че няма да мога да се справя. При нашите, колкото и да ми изгърмяват бушоните на моменти, мога да го оставя да ида до магазина или да вляза да се изкъпя например.
Мога да отида при дядо ми, който е на 2 спирки от нас, обаче той няма да издържи на истериите на детето.
Vermilion`,не е нужно да чувстваш вина. Аз оставих малкия на година и 2 месеца на майка ми, прехвърлих й майчинството втората година и се върнах на работа с уговорката да е 3 дни, защото тя повече от 3 дни не поиска да го поеме. Стихна се до тази стъпка след като ми бяха изгърмяли бушоните до такава степен, че крещях за щяло и нещяло, толкова зле е чувствах, че ми се искаше да си удрям главата в стената направо! При най-малкото нещо избухвах.Тя издържа точно 1 година и каза, че повече не може да го издържа. Затова почнахме да търсим частна ясла и на 2г и 4 м го дадох. Въпреки, че беше частна, с малко деца, се скъса да боледува! Според мен това няма как да се избегна - частна или държавна, все едно.
Аз сериозно мисля да се взема в ръце и да поизтрия пораженията от майчинството. Лошото е, че с боледуванията на детето все не мога да вляза в крак със спорта. Таман набера сили с по 4-5 тренировки на седмица, сваля 1-2 килца и следва разболяване на малкия, последвано и от мое разболяване, стоене вкъщи и разходки до хладилника, така 3-4 седмици и пак съм "в първи клас" и трябва да почвам от нулата.
Другото, което искам да направя е да посетя някакво дерматологично студио заради торбичките, пък и за цялостна поддръжка на кожата. Иначе кожата ми е ок нямам бръчки и е чиста, въпреки, че скоро ставам на 41, но вече не изглеждам на 20+, както преди да забременея, а си ми дават 30 :). И последното, което ще направя засега е да започна да купувам някаква по-качествена козметика, а не шир-потреба, както досега.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в нд, 29 окт 2017, 21:14
 Боледуванията намаляват към 5-тата, 6-тата година.
Моят също много плака в детската, но му давам капки на Бах и посвикна.
При буйните деца  решението е спорт, при хиперактивните, които не се подчиняват бойно изкуство. Но най-много помага търпение и вярата на майката, че това е период и той ще премине, а не че детето ще пропадне като възрастен, каквито мисли съм имала аз. Бабите в квартала казват - кое като малко е диво, като големо ще се укроти.


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: Spastik Children в пн, 30 окт 2017, 00:27
При буйните деца  решението е спорт, при хиперактивните, които не се подчиняват бойно изкуство. Но най-много помага търпение и вярата на майката, че това е период и той ще премине, а не че детето ще пропадне като възрастен, каквито мисли съм имала аз. Бабите в квартала казват - кое като малко е диво, като големо ще се укроти.
На 3 спорта съм го записала в градината!
Иначе това последното и на мен ми го каза една баба на площадката. А дано! Изглажда ми доста умен, аз бях много по-заблудена на неговата възраст. Примерно мен като ме заплашат нещо, да речем са ми казвали, че ако не слушам някой ще се обади на полицията (тогава беше милицията) и ще дойдат да ме вземат. И аз направо си го представях как идват и ме взимат с полицейската кола, няма 6-5. Като кажа така на детето и той ми отговаря, че те малки деца не взимали, само лоши чичовци! Изобщо на някакви такива заплахи не се връзва. Най-интересното беше, че сега го баламосвам, че дядо Коледа няма да му донесе подаръци, защото е непослушен. А той ми каза "Аз миналата година, като не слушах, той ми донесе!"


Титла: Re: Трудната страна на майчинството
Публикувано от: christina1980 в пн, 30 окт 2017, 08:34
Умен е. Човек се ражда за да е щастлив, а не да е послушен. Аз винаги за всичко съм слушала и добро не видях. Откакто си