Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 окт. 2017, 22:27 ч.

Живот без семейство и деца

  • 32 757
  • 1 226
  •   1
Отговори
  • Мнения: 122
Как си представяте живота си ако нямахте късмета (или нещастието) да бъдете семейни и с деца ? С какво щяхте да се занимавате, какви мечти щяхте да реализирате, как щяхте да живеете за разлика от сега ?

Има моменти, когато си мечтая да започна отначало, без семейство и деца, за да реализирам детските и младежките си желания. Особено като стане петък и задълженията натежат, децата дърпат към техните интереси и приятели, а аз нямам 2 минути свободно време.

Петъчно 13-ти, мечтаете ли си да бяхте останали сама в живота (включително без деца) ?  Щяхте ли безнадежно да търсите любовта на живота си/ половинката или просто щяхте да се занимавате с музика или някакво друго изкуство, спорт, пътешествия, купони с приятели, обучение и  професионано развитие.

# 1
  • Мнения: 15 143
Как си представяте живота си ако нямахте късмета (или нещастието) да бъдете семейни и с деца ?
Слава Богу, изобщо не си представям подобна опция.

# 2
  • Мнения: 1 268
Никога не съм си представяла живота без деца. Да остана без деца, без потомство, признавам си, това е бил най-големият ми страх. В момента съм самотна майка на две малки дечица. Много ми е трудно, но ако трябваше да избирам между това да ги нямам и положението в момента, второто е за предпочитане.

# 3
  • Мнения: 122
Нямаше ли да се чувствате по-цялостни личности, да реализирате себе си и това, което е заложено във вас ? Сега, за да имате семейство правите хиляди компромиси, в името на това да имате наследници ? Това ли прави хората щастливи ?

# 4
  • Варна
  • Мнения: 5 443
Винаги правим компромиси. Нека поне си струват.

Не си представям живота си без детето си. Щеше да е несравнимо по-беден.

# 5
  • Мнения: 1 268
Гледни точки, бих отговорила на последния ти въпрос. За мен лично никога нямаше да се чувствам напълно реализирана и завършена, без да стана майка. За другиго обаче може въобще да не е така.

# 6
  • Мнения: 829
Нямаше ли да се чувствате по-цялостни личности, да реализирате себе си и това, което е заложено във вас ? Сега, за да имате семейство правите хиляди компромиси, в името на това да имате наследници ? Това ли прави хората щастливи ?
.      Двете неща могат да се съвместят прекрасно, ако човек се занимава с това, което чувства като свое призвание, професионално. Не просто да работиш нещо, с което да издържаш семейството, а твоето нещо. Тогава децата няма да ти се струват като пречка пред възможността да се себеизразиш.

# 7
  • София
  • Мнения: 10 979
Нямаше ли да се чувствате по-цялостни личности, да реализирате себе си и това, което е заложено във вас ? Сега, за да имате семейство правите хиляди компромиси, в името на това да имате наследници ? Това ли прави хората щастливи ?
Какво точно за теб значи " да реализирате себе си"?
Някакъв особен талант ли притежаваш, който децата и семейството не са позволили да развиеш?
Или, просто си мислиш че "по принцип НЕЩО" би могла да правиш, което сега те възпрепятстват?

Не знам на колко години си и колко преди децата си прекарвала в ежедневен спорт, музициране и вечер на театър или концерт?
Но, съм говорила с жени, които по стечение на обстоятелствата бяха сами по на 35 години и казваха, че няма по- тягостен момент от този, в който се прибират в празната къща вечер и от почивните дни, в които приятелите са със семействата си.
Явно, на човека не му е достатъчно  само да угажда на себе си и не се чувства реализиран, докато не създаде семейство и деца.  Peace

# 8
  • Mediterraneo
  • Мнения: 19 845
Животът ми ми е поднесъл толкова горчиви чаши за 40 години, че ум да ти зайде. Никога, ама никога не съм си представяла живота си без деца. От момента, в който срещнах ММ знаех, че искам деца. Да бъда майка е много повече от каквато и да е друга реализация.
Исках да имам деца дори когато загубихме първото си дете. Не исках, не можех, не трябваше да оставам без деца. Нищо друго няма истинско значение за мен. За другите- не знам.
А това пък да си мечтая или да си представям живота си без децата ми...

# 9
  • Мнения: 122
И вие не сте се чувствала никога тягостно прибирайки се в къщи при семейството и децата, носейки торби и знаейки, че трябва да се грижите за семейството, децата, апартамента цялата събота и неделя ? Когато си семеен, трябва да се грижиш за някого, за други хора, рядко имаш време за себе си.

Може и да съм притежавала таланти, които да не съм развила. И не е задължително да са таланти и да се реализираш в професията, за която си учил. Просто може да се чувствате по-добре в кожата си като бохем, между приятели, купони, дискотеки, пътувания нагоре-надолу, без непременно да сте някакъв талант.

Вие имате ли талант да бъдете майки ? Талант да бъдете съпруги ? Талант да бъдете домакини ?
Ако се съди от този подфорум, има "пропасти" в живота на хората ... хванали за врата някой мъж, с апартамент ... говори се само за отопление, дърва и 500 лв. заплата. Това не е просто задушаващо, това влудяващо.

Разбирам жените, които са си мечтали да станат майки и да се грижат за децата си. Така са осмислили живота си. Това са повечето жени. И все пак, ако нямахте шансът да имате деца и семейство, как си представяте живота си ? Нещастни ?

Последна редакция: пт, 13 окт 2017, 23:11 от Mies

# 10
  • Mediterraneo
  • Мнения: 19 845
Ако питаш мен- да, доста често ми се случва да ми е тягостно, мъкнейки торби, чистейки кончинката, която сътворяват за часове или пък готвейки след изморителен работен ден. И?
Запитваш ли се какво би било обичайното ти всекидневие без семейството? Имам близка, която няма семейство, никога не се е омъжвала, няма деца. Ами никога не бих искала да бъда на нейно място- реализирана в професията, апартамент, кола, луксозни почивки, хубави дрехи и много бижута. Но ми е споделяла какво е да е всяка вечер сама с телевизора. Как хубавият средиземноморски круиз не струва абсолютно нищо, когато няма с кого да споделиш емоциите си.

# 11
  • Мнения: 122
Това е някакво клише за тази жена: защо трябва да е реализирана професионално, с бижута и да си седи пред телевизора в къщи всяка вечер ? Може просто да се весели, да излиза да танцува, на концерти, изложби, с приятели, да ходи на кино ? Що да идиотщина да си говори с телевизора ? Може да  гледа животни, да разхожда куче, да се събира с приятели - все пак не всички са семейни и с деца, все повече живеят сами, нали ?

# 12
  • Мнения: 4 573
И вие не сте се чувствала никога тягостно прибирайки се в къщи при семейството и децата, носейки торби и знаейки, че трябва да се грижите за семейството, децата, апартамента цялата събота и неделя ?

Може и да съм притежавала таланти, които да не съм развила. И не е задължително да са таланти и да се реализираш в професията, за която си учил. Просто може да се чувствате по-добре в кожата си като бохем, между приятели, купони, дискотеки, пътувания нагоре-надолу, без непременно да сте някакъв талант.

Вие имате ли талант да бъдете майки ? Талант да бъдете съпруги ? Талант да бъдете домакини ?
Ако се съди от този подфорум, има "пропасти" в живота на хората ... хванали за врата някой мъж, с апартамент ... говори се само за отопление, дърва и 500 лв. заплата. Това не е просто задушаващо, това влудяващо.

Това е другата страна.Искала съм да умра в някакъв момент.Но  никога не съм помисляла  да съм без деца.Аз съм тип "майка". Реализацията е  нещо относително.Дори  различно се възприема от обекта  и другите.Не  винаги съвпадат мненията за успех.
Има такива моменти да ти писне,особено ако не поделяте задължения  и тежести,ако нямаш  до теб един любящ мъж да те закриля и помага.И все пак майчинството е за майките, с помощ дори   е тяхно.
А заплатите са смешни по тези места,трудът трябва да се възпроизведе,просто казано,да се възстановиш  и  да си готов за следващ ден се иска  освен добра храна и още неща.За  които  и ти говориш.Макар от друг ъгъл-смяташ децата за товар в определен момент.Трудно се отглежда,лишаваш се за години,но си струва.Нямаше да съм жива без децата си до сега.

# 13
  • Мнения: 33 252
И вие не сте се чувствала никога тягостно прибирайки се в къщи при семейството и децата, носейки торби и знаейки, че трябва да се грижите за семейството, децата, апартамента цялата събота и неделя ?
Не. Тези грижи за щастие са споделени и по-скоро се глезим един друг, отколкото всичко и всички да лежат на ръцете на един и да му е тягостно. Това е страничен ефект от любовта и съвместното съжителство, че всички грижи вече са поделени на поне 2, т.е. са по-малко отколкото ако си сам.
И ако някой път си уморен и не ти се занимава с нищо, има кой друг и да ти сготви, и да ти сервира, и да те погали.

Нямаше ли да се чувствате по-цялостни личности, да реализирате себе си и това, което е заложено във вас ? Сега, за да имате семейство правите хиляди компромиси, в името на това да имате наследници ? Това ли прави хората щастливи ?
Не се сещам за компромис, който да съм правила заради семейството. Всичко, което съм правила е било, защото ми харесва. Но пък на човек винаги може да се наложи да направи компромис. Не си представям да съм отшелник. И да съм без семейство, все ще трябва да се съобразявам със съседи, колеги, приятели, закони и т.н.
Човек е цялостна личност, когато успее да намери баланс м/у ролите си в живота. А те са разнообразни, той е и партньор, и приятел, и родител, и нечие дете и личност, т.н. Забивайки само в една посока вече е само частица от цялото, но не и цялостна личност.

# 14
  • Мнения: 28
.

Последна редакция: сб, 14 окт 2017, 13:06 от percorrere

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт