Майка ми ме е родила на 40, а баща ми е бил на 48. По всички критерии те бяха възрастни родители. Най-големият минус за мен беше, че останаха с едно дете. И да, обаждат се разни болежки, докато детето е още малко. Това е неприятната страна. Не са правили кариера, макар че са били обществено активни, особено майка ми. И двамата са със средно образование. Четяха много. Вече не правеха нищо като двойка, защото нямаше мен кой да ме гледа - едната ми баба беше починала преди да се родя, а другата живееше далеч. Като дете и тийн смятах, че често не ме разбират, защото имаме голяма разлика. Днес знам, че хората не се променят драстично с възрастта. Те и на 30 и на 25 щяха да са си такива, но ако се бях родила по-рано нямаше да съм аз. Това го проумях чак в гимназията - ние сме това, което сме, защото сме заченати от конкретна яйцеклетка, оплодена от конкретен сперматозоид, които са се срещнали в определен момент. Месец по-рано или по-късно яйцеклетката и сперматозоидът щяха да са различни и щяхме да имаме различно дете, а не аз.
Моите деца са осиновени. Едното е родено от майка на 35+, с нисък образователен ценз, било е изложено на вредни влияния в утробата, родено е преждевременно... Другото е родено от майка под 20г, с мечти за университет, обгрижвана бременност... Та в конкретния случай в потенциала (интелектуалния и здравословния) на децата ми има разлика и той е в полза на детето, родено от младата майка. Но не е само възрастта, която оказва влияние, а и как е протекла бременността, дали детето е било подложено на вредни влияния преди раждането си, дали е доносено, дали се отглежда в семейна среда от раждането си и каква е тази среда (дава ли възможност да развие потенциала си) и не на последно място дали е желано. Желаното и чакано дете има шанса да бъде по-обгрижено.
Колкото до надбягването. Аз бях много подвижна, направо не се спирах на едно място, дори докато си учех уроците, но никога, дори и като дете не съм можела да бягам. Дъщеря ми е родена за бягане. Това е импулс, вътрешна нужда и определена издръжливост, които на мен не са ми природно дадени. По здравословни причини никога не съм спортувала, но на 45 съм достатъчно активна, за да не се чувстват децата ми ощетени от възрастта ми.
И все пак, за мен най-добрата възраст (в днешно време) за правене и отглеждане на дете е между 25 и 35 години. Тогава хората все още са млади по възраст, а не само по дух, вече са достатъчно осъзнати, получили са от живота, това към което се стремят - образование, работа, финансова стабилност. Имали са възможността да пътуват, да си "поживеят" и са "узрели" да бъдат родители, което в един момент означава да поставят друг на първо място - детето, а когато то поотрасне и стане по-самостоятелно, отново да имат време и сили да се върнат към своите интереси, хобита, мечти.