Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 160
Мислех, че е добре да знаят за важно нещо, като дете в семейството ми. Все повече се убеждавам, че не трябва да го приемам така лично и да им дам и време и пространство да посвикнат с мисълта.

 bouquet

Моето мнение е че е хубаво близките да бъдат информирани предварително, за да свикват с мисълта. Ако едно семейство реши да има деца и жената забременее, съобщава на тези на които прецени, а останалите разбират когато започне да ѝ личи. При осиновяването, ако не кажеш предварително, няма как хората да разберат че си предприел осиновяване. Разбира се никой на никого не дължи обяснение за каквото и да било, но е някакъв вид уважение.
Ние не искахме мнението на роднините си, но искахме да знаят защото са част от семейството/родата ни и за нас беше важно да знаят. Имаше безкрайно изненадващи за мен реакции - положителни и отрицателни, но пък това ми даде възможност да разбера кой от тях как е настроен към осиновяването и до някаква степен бяхме по-наясно след това от кой какво да очакваме.

Тези, които са против до някаква степен, предварително ще са си измрънкали мрънкането или поне голяма част от него и по време на адаптацията няма да се натоварвате с подобни тежки разговори, допълнени с "как можаха нищо да не ни кажат" или други от сорта. В крайна сметка всеки действа според интуицията и убежденията си.

# 16
  • Мнения: 411
Ако това са въпросите:

Имали ли сте подобни проблеми/въпроси:
"Ти знаеш ли с какво си се захванала?"
"Колко ще ти е трудно?"
"Ами ако детето се окаже с (всички ужасии, за които можете да се сетите)?"
"То гените са определящи, ами ако.... (пак ужасиите)"
"Какво ще стане с твоето дете (сякаш осиновеното няма да е мое.. в един или друг смисъл)?"

Аз самата не съм си задавала подобни въпроси, старая се да мисля позитивно. Но и не се заблуждавам, че ме очакват цветя и рози. Опитвам се да не натоварвам бъдещето с изисквания - така има  по-малък шанс да се разочаровам - доказва опита.
,

задай си ги.
Ако това считаш за лошо отношение - не, напротив, хората вероятно искат да са сигурни, че знаеш какво правиш.
Ако усещаш и нещо друго - няма да се промени, напротив, ще се изострят отношенията.

Ще минат няколко години, преди детето да стане твое във всеки смисъл на думата - да знаеш какво означава всяко смръщване или поглед, да знаеш кога се тръшка от инат и кога от сънливост, да знаеш как да го успокоиш, да го усещаш като част от себе си. Тези години ще ти е трудно и ще трябва да решаваш кризи, за които позитивното мислене няма да ти помогне.

Това е пълна глупост:
Може би е "проблем", че предпочитаме да е момченце. СР в ДСП ни каза и, че се избягвало да се дават на семейства със собствено дете, осиновено с различен пол, за да не ставало кръвосмешение... Малко не го разбирам, макар че те имат съображения за изискванията си - в това не се съмнявам.
Пишете това, което искате. 

Вероятно звучим мрачно. От 10 години следя темите тук и в началото се чувствах адски зле, когато се опитваха да ме приземят. Четях всичко, което момичетата пишеха, буквално дишах с тях и бях сигурна, че мога да се справя с всичко написано. Понякога спорех, понякога само си мислех как бих постъпила в тази ситуация, понякога запомнях решенията. И все пак, въпреки всичко се оказа, че за 90% от проблемите не бях подготвена. Никой няма да ги напише тук, никой няма да ги каже, никой няма да се върне към тях. Но когато ти пишат, че трябва да си наясно с какво се заемаш, има причина.

Осиновеното дете ще разпердушини света ви на пух и прах и не то ще се върти във вашата вселена, а вие трябва да се завъртите около неговата - защото вие сте родителите, вие му причинявате себе си.
+1, +∞

# 17
  • Мнения: 145
Аз също бих искала да осиновя дете, но партньора ми иска свое дете и не би ме подкрепил в едно такова начинание...
Иначе за хората около теб, стигнала съм до извода, че независимо за каква кауза,  биха ти казали 'браво', ако се справиш и 'нали ти казах', ако се провалиш. Не им се връзвай! Хората, които истински държат на теб, ще ти кажат, че се страхуват за теб или че не вярват в успеха ти, но въпреки всичко те подкрепят каквото и да решиш! 🍀 Успех ти желая и много здраве и сила! Нека те води напред мисълта, че ще направиш едно детенце щастливо! ❤😌

# 18
  • София
  • Мнения: 9 398

Вероятно звучим мрачно. От 10 години следя темите тук и в началото се чувствах адски зле, когато се опитваха да ме приземят. Четях всичко, което момичетата пишеха, буквално дишах с тях и бях сигурна, че мога да се справя с всичко написано. Понякога спорех, понякога само си мислех как бих постъпила в тази ситуация, понякога запомнях решенията. И все пак, въпреки всичко се оказа, че за 90% от проблемите не бях подготвена. Никой няма да ги напише тук, никой няма да ги каже, никой няма да се върне към тях. Но когато ти пишат, че трябва да си наясно с какво се заемаш, има причина.

Осиновеното дете ще разпердушини света ви на пух и прах и не то ще се върти във вашата вселена, а вие трябва да се завъртите около неговата - защото вие сте родителите, вие му причинявате себе си.
+1, +∞
Подкрепям на 1000 процента. Колко пъти само първите години съм се питала - Защо никой не ми каза? Има неща, за които можеш да се подготвиш, но и неща, за които е невъзможно.
Осиновяването е като челен удър с парен локомотив и няма абсолютно нищо с раждането на дете.
Хубаво е, че биологичното ви дете е малко, но не мога да си представя едно две-годишно, в бебешки пубертет и едно 2-годишно осиновено. Не бих си го причинила.

# 19
  • Колибите
  • Мнения: 300
cvEval, осиновява се, защото човек иска да стане родител.
Това за правенето на едно сираче щастливо е меко казано, несериозно. Просто да си знаете.
Като го родихте първото, че правите едно бъдещо същество щастливо ли мислехте? Не. Убедена съм.

А  една майка беше казала, че "осиновените деца да най-нашите възможни деца." Може да погледнете и сигнатурата ми, ако желаете.

Четете, мислете, решавайте и действайте.

А да, забравих. Гените са определящи. Естествено, че е така.
А вие защо смятате, че вашите са най-великите на света?
Така разсъждавах аз, и бях на прав път. За себе си. За вас вие ще си прецените.

Последна редакция: чт, 19 окт 2017, 16:35 от Розмариня

# 20
  • Мнения: 709
Не съм особено близка със тези си роднини, просто съм си малко темерут и разстоянието помага да не се виждаме често. Мислех, че е добре да знаят за важно нещо, като дете в семейството ми. Все повече се убеждавам, че не трябва да го приемам така лично и да им дам и време и пространство да посвикнат с мисълта.

 bouquet

Да, така е. Simple Smile Все пак семейното планиране е нещо много лично и избори от рода на: колко деца да имаме; кога да ги имаме; как да дойдат у дома и т.н. би трябвало да се решават единствено с партньора или с преки участници. Simple Smile С риск да прозвучи грубо, когато вие сте се захванали да действате за биолоично дете, не сте коментирали подробностите с роднините, или? Simple Smile Просто сте им съобщили, когато вече е било факт. Или по-скоро сте се похвалили, защото това си е голяма тръпка. Simple Smile А не особено близките са научили, когато бременността вече е била видна и едва ли са правили оценка. Simple Smile

Когато сестра ми забременя с близнаци, често чуваше реплики от рода на: "ужас, горкичката" и подобни. И въпреки голямото щастие, след подобни съжалителни слова и тя започна да се притеснява: ама те защо ми говорят така, какво имат предвид и т.н.... И добре, че не е имала възможност да размисля върху аргументите на тези околни... Grinning Grinning Та сега имам страхотни племенници (между другото, вече в гимназия)...

.....
Ние съобщавахме без проблем за плановете си да осиновим, но едва, след като решението ни беше твърдо взето и факт и след като вече бяхме направили известни постъпки в тази посока. Разбира се, че е имало непотърсени реплики, но то без тях не може... Wink
......

Според мене изборът за второ, трето и т.н. дете трябва да е сериозно обмислен и без допълнителните особености. Защото животът с повече деца е много по-различен. Ние няма как да сме подготвени, но поне се стараем да се информираме за различните предизвикателства, които предстоят. Simple Smile А като следващо предизвикателство се добавя и осиновяването.

Аз имам две осиновени момичета, но някак ми се струва, че проблематиката при нас не се различава особено от тази при биологично и осиновено дете. Предполагам, че процесите и чувсвата, през които преминаваме, са почти идентични, тъй като първата ни дъщеря вече беше станала наша родна, когато се запознахме с втората. Simple Smile А по-малкото ни момиченце си дойде у дома с много проблеми, които в голяма степен се дължаха на институционалното отглеждане.  Много трудно ни беше в началото, но нали смисълът не е в това да е лесно. Simple Smile  И сме много щастливи. Simple Smile

Според мене най-важен е осъзнатият избор. Така, че cvEval успех, каквото и да сте решили! Simple Smile
Flowers Cherry BlossomFlowers Cherry BlossomFlowers Cherry Blossom



Последна редакция: пт, 20 окт 2017, 09:50 от Chandra_Den

# 21
  • Мнения: 709
П.П.
cvEval, чак сега прочетох, пропуснала съм в бързината, че партньорът ти също не подкрепя идеята, което доста променя нещата... Най-напред трябва с него да постигнете единомислие, а ако с тази тема си се надявала на по-лесно вземане на решение и на успокоителни думи след роднинските предупреждения, това едва ли ще се случи.... Hands V

Успех! Nature Sun With Face

# 22
  • Sofia
  • Мнения: 447
П.П.
cvEval, чак сега прочетох, пропуснала съм в бързината, че партньорът ти също не подкрепя идеята, което доста променя нещата... Най-напред трябва с него да постигнете единомислие

Всъщност я подкрепя

Да, заедно сме в това начинание...

И ще го направим заедно!!! Wink

# 23
  • Мнения: 709
Благодаря ти за пояснението! Simple Smile Да, аз първоначално го бях разбрала по този начин, но после прочетох нещо погрешно нещо в първия пост. Както и да е. Simple Smile

Исках само да се съглася с останалите, че човек не може да е подготвен напълно за онова, което го очаква. Ситуациите са различни, децата са различни... Grinning Ние с първото си дете (също осиновено) не сме усетили никакви трудности. Животът ни само стана по-хубав и цветен. Аз отделях цялото си време на дъщеря ни. Можехме да си позволим да работя само два дни в седмицата и то вечер, когато съпругът ми си е у дома. И така, докато тя стана почти на 5г. Чисто прагматично си имаше значение, че не трябваше да разкъсвам ежедневието си между работа и семейство. Наслаждавах на всеки миг и се чудех, защо толкова ме плашеха. С второто е друго. Вече работя, изморявам се много, безсънни нощи, а на другия ден трябва да си във форма. Отделно има(х)ме здравословни проблеми с детето и трябва(ше) да ходим по болници, доктори и рехабилитации, притеснявахме се от неизвестността и ще има ли подобрение. А никой не ни предупреди за това, лекарите от дома и социалните ни бяха спестили истината... И пак не бих използвала метафората с челния удар с парен локомотив... Просто, защото всеки случай е индивидуален. Simple Smile Но вие трябва поне да сте информирани, какво би могло да ви предстои... Simple Smile

Последна редакция: пт, 20 окт 2017, 12:18 от Chandra_Den

# 24
  • Мнения: 351

Вероятно звучим мрачно. От 10 години следя темите тук и в началото се чувствах адски зле, когато се опитваха да ме приземят. Четях всичко, което момичетата пишеха, буквално дишах с тях и бях сигурна, че мога да се справя с всичко написано. Понякога спорех, понякога само си мислех как бих постъпила в тази ситуация, понякога запомнях решенията. И все пак, въпреки всичко се оказа, че за 90% от проблемите не бях подготвена. Никой няма да ги напише тук, никой няма да ги каже, никой няма да се върне към тях. Но когато ти пишат, че трябва да си наясно с какво се заемаш, има причина.

Осиновеното дете ще разпердушини света ви на пух и прах и не то ще се върти във вашата вселена, а вие трябва да се завъртите около неговата - защото вие сте родителите, вие му причинявате себе си.
+1, +∞
Подкрепям на 1000 процента. Колко пъти само първите години съм се питала - Защо никой не ми каза? Има неща, за които можеш да се подготвиш, но и неща, за които е невъзможно.
Осиновяването е като челен удър с парен локомотив и няма абсолютно нищо с раждането на дете.
Хубаво е, че биологичното ви дете е малко, но не мога да си представя едно две-годишно, в бебешки пубертет и едно 2-годишно осиновено. Не бих си го причинила.

И аз да подкрепя. За мен преди да се появи Боби в живота ми огромна част от времето и енергията ми отиваше в подготовка за нещата, които ми предстояха. В частност за осиновяването четох и писах много, но няма как да бъдеш готов за такова нещо.
Идва една нова вселена в живота ти. Различна. Не заради гените. Тези, които имат две деца често знаят, че двете нямат нищо общо. Всяко преминава през живота си по неговия начин.

Това ми липсваше на мен когато се появи Боби, който става на 12 след 2 седмици. Да имам разбирането, че всяко човешко същество минава през физическия и емоционалния свят по негов си начин.

Преведено това означава, че въпреки целия ни опит натрупан през годините, както и почти инстуционното знание генерирано от много поколения преди нас ние си нямаме никаква идея какъв е начина на нашето дете (може би не знаем и нашия си начин). Т.е. ако Боби си завързва връзките на обувките с носа например това не е проблем, това е неговия начин.

Трябваха ми години блъскане в стената докато го разбера. Добре, че Боби е търпелив. И разбира се малко по-малко спрях да манипулирам хората около себе си да отговарят да моето разбиране за живота (просто за да ми е по-лесно и предвидимо). Та то отива към един от важните уроци на Боби, може би ще го разпиша, но да си призная и на мен ми е много по-лесно така. Не давам оценка на различните от моя начин. Просто ги има. Приемам ги като факт. Всеки индивид трябва да може да избира максимално самостоятелно как си върви през живота. Включително и децата.

Аз подкрепа нямах за осиновяването. Имах нещо като пасивна подкрепа от партньора си, която се промени във времето към по-активна, но можеше и повече.

Родителите ми до ден днешен не мисля, че ме разбират. Нито другите родители. Но си има и хубави страни. Сами се справихме със ситуациите. Намалихме влиянието на баби най-вече, което аз определено смятам за вредно.

Ако единствено и само имате потребност да спасявате, може би наистина е по-добре да си вземете коте. Скоро и аз ще мога да предложа:)

Мислех си, как ние които сме минали някакси през това можем да помогнем на останалите, за които това предстои. Не мисля, че ако споделям проблеми и решения ще помогне. Не може да се направи наръчник валиден за всички хора/деца. Може би емоционалната страна, но и тя е много индивидуална.

Опитвам се с уроците на Боби. Търся общовалидни истини знаейки, че са само моите и това определено ме кара да споделям малко за да не цапам прекалено много.

Има ли формат, средство, начин, форум където можем да бъдем полезни? Имам желание да помагам, но не знам как.

# 25
  • Мнения: 411
Магьоснико, "Уроците на Боби" ги чета с удоволствие. Предлагам да ги събереш и издадеш като книжка, независимо дали електронна или хартиена. 

# 26
  • Мнения: 351
Хрумна ми нещо.

Предлагам в удобно време и място да се съберем 2-3ма понатрупали опит с хора желаещи да го чуят.

Сравнително свободен формат. Бих искал също така всеки от нас да сподели как би постъпил в определена ситуация предложена от някого.

Мисля, че би било интересно да се чуят предложенията от всеки (2-3) и то не за да се мерим кой е по-най, а за да стане ясно, че въпреки желанието ни за обективност решенията ги съобразяваме съзнателно или подсъзнателно с натрупания опит.

От нашите деца.
А те са различни.

Би било добре също така да споделим моменти на борба и фрустрация в децата ни.

И каквото ви хрумне! Давайте предложения.

Аз съм доброволец да споделям. Имали още един двама да го пробваме?

Някакви предложения за място и време?


# 27
  • Мнения: 1 642
Магьоснико, откакто станах майка преди почти 4 години (в края на този месец ще танат точно 4), участвам сравнително редовно в една група на осиновители и осиновени. Последните една-две години ни събраха в една група с кандидатосиновителите. Ръководители на групата са психолог и социеален работник. Колкото и да е полезно да обсъждаме проблемите си, а и кандидатите да бъдат информирани опитът ми сочи, че е по-добре да не го правим. Нагласата на ръководителите е да не се коментират проблемите и трудностите, срещала съм и остра реакция от страна на други осиновители. Всички се правят, че техните деца нямат проблеми. Идеята ти е много добра по принцип, дано дапсе получи. Не мога да се включа, защото живеем доста далеч от София. А във форума опитах да започна такава тема, в която да споделяме своите истории, но не се поде от другите, остана си само моята история в съкратен вид.

# 28
  • Мнения: 709
И аз щях да предложа, мястото на срещата да е виртуално... Simple Smile Живея надалече, затова... Simple Smile Пък и е по-лесна организацията... Wink

# 29
  • Мнения: 351
Не мисля, че виртуална среща е подходящия форум за толкова деликатна тема.

Виртуалната среща не ни дава възможност за пълноценна обратна връзка, което ограничава качеството на комуникацията.

Разбирам напълно, че не е лесно да се изправиш пред хора, разказвайки неща, които някой ни е научил, че не казват на други. Кой не помня.

Аз защото не помня си разказвам.

Надявам се да има и други забраванковци!

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт