Извинявам се ако тази статия е обсъждана вече тук...Ако е така, заключете ми темата.
Но аз попаднах току-що на това и побеснях. Признавам си, реакцията ми е първосигнална. Но...в кой век живеем, да му се не види? Тия хора що не четат поне малко какво се прави по света?
http://www.e-placebo.com/index.php?option=com_content&task=v … =75&Itemid=13
-----------------------------------
ранване на кърмачето.
Медицина - Дете
Автор Екип на E-placebo
Sunday, 07 May 2006
Захранването на кърмачето с полутечни, каши и немлечни храни е свързано с постепенно отбиване от майчината гърда. При нашите условия, по-често се касае за постепенно преминаване от млечно към немлечно хранене. То е важен етап от развитието на детето и се оприличава на „второ раждане“ за живот, който прилича повече на живота на възрастния, докато кърменето се приема за своеобразно продължение на вътреутробното хранене. Захранването има алиментарно, физиологично, имунологично и психологично значение. Всички специалисти са единодушни по отношение на това, че кърмачетата трябва да бъдат кърмени задължително през първите 4-6 месеца от живота им. Подобно единодушие, обаче не съществува по отношение на захранването. В различните държави и култури имат различия в подхода на захранването по отношение на възрастта и храните.
Възникват множество въпроси ЗАЩО, КОГА и С КАКВО да се проведе този така важен етап на преход, от лесно смилаемата кърма, към храна, която се приближава до тази на възрастния човек.
ЗАЩО трябва да се захрани кърмачето с немлечни храни?
* Чрез храните за захранване се формира апетита на детето, което започва да проявява активно отношение към храната.
* Захранването позволява да се обогати асортимента от продукти, доставящи основните хранителни вещества, макро- и микроелементи, витамини.
* Чрез храните за захранване се увеличава енергийният внос и се осигурява по-интензивно физическо развитие.
Кога и как да се започне захранването?
Ранното захранване е свързано с:
* Претоварване на организма с електролити, когато бъбреците са още незрели.
* Алергените, които се съдържат в храните лесно преодоляват несъвършената все още чревна бариера, преминават в кръвта и алергизират организма.
* Наднормена телесна маса, която е предпоставка за затлъстяване в бъдеще.
Съществува по-голям риск от чревни инфекции.
Късното захранване също има неблагоприятни последици:
* Желязодефицитна анемия.
* Нарушено физическо развитие.
Ето защо момента на захранването трябва да се избере много прецизно. Според съвременните специалисти в нашата страна захранването трябва да започне след 4 месец (16 седмица) след раждането. Разбира се са възможни вариации от 2-3 седмици. Късното захранване след 6 месец ( 24 седмица) след раждането не е желателно, тъй като между 3 – 5-я месец се изчерпват резервите от желязо.
Храни за захранване.
От 3-я месец. Започва да се дава пресен плодов сок в количество около 30 мл. при обедното хранене (около 13:30-14 часа.)
От 4 месец. Започва се с фабрично приготвено зеленчуково пюре или млечно-плодово пюре, което замества едно обедно хранене с мляко (около 14часа). Пюретата съдържат 4-5 пъти повече желязо и са по-богати на витамини и други биологично активни вещества от млякото. Те обаче съдържат повече целулоза, която дразни храносмилателните органи и ако не са правилно приготвени могат да причинят храносмилателни разстройства. Дава се 1 път дневно.
От 5 месец. Към зеленчуковото пюре се прибавя 1/4 до 1/2 твърдо сварен яйчен жълтък. Млечно-брашнена каша или млечен кисел е втората въведена храна. Тя се дава веднъж на ден или 2-3 пъти в седмицата и замества второто млечно хранене около 10:30 - 11 часа сутринта.
От 6 месец. Зеленчуковото пюре се замества с месно-зеленчуково.
От 7 месец се включва традиционната българска попара с масло и сирене. Тя замесва първото сутрешно млечно хранене.
Към 9 месец обедното хранене с месно зеленчуково пюре се заменя със супа с месо и хляб.
След 9-10 месец преди обедното хранене се дават по няколко кафени лъжички от общата храна на възрастните, когато тя е подходяща: кюфтета със сос, пълнени чушки, пудинг с месо, спанак с ориз, картофи яхния, грах яхния, миш-маш, кифла или кекс с мляко, различни млечни кремове, прясно или квасено мляко с бисквити и др. През всички тези месеци млечното хранене се запазва и постепенно се измества от храните за захранване.
Таблица
През 12 месец детето се отбива. Последното кърмене се замества с квасено мляко и кифла или бисквита. Детето преминава на по-разнообразна храна, близка до храната на възрастните.
Какво количество храна трябва да приема кърмачето?
Количеството на приетата храна трябва да бъде такова, че да задоволява потребностите от енергия и хранителни вещества на растящия организъм. Хранителните нужди на децата за различни и не трябва да се очаква да приемат еднакво количество храна. Обикновено по-спокойните, по-неподвижните деца се нуждаят и от по-малко храна, а по-подвижните, нервни или плачливи, както и по-едрите, изразходват повече енергия и имат нужда от повече хранителни вещества.
Хранителните нужди намаляват през летните горещини.
Когато детето ви е здраво апетитът му ви показва най-добре, колко храна му е необходима, затова се препоръчва да се храни според желанието и апетитът му. Нормалното наддаване на тегло и нормалното развитие на детето са най-доброто доказателство, че детето ви се храни добре.
Нормално средно месечно наддаване на кърмачетата е около 750-900г. за първото тримесечие. През второто тримесечие, всеки месец нормално кърмачето наддава с по 600г, през третото- с по 450 г., а през последните 3 месеца с по 360 г. на месец. Задържането или спадането на теглото, обаче не винаги се дължат на грешки в храненето. Всяко, дори най-леко заболяване - хрема, кашлица, температура, зачервено гърло, възпаление на пикочните пътища, ушите, синусите и др., може да се отрази негативно на теглото.
Не трябва да се забравя, че всяка нова храна, която детето не е получавало до момента, се въвежда постепенно и само когато детето е здраво и в добро настроение. В противен случай има опасност от храносмилателни разстройства. Новата храна първоначално се дава по 2-3 кафени лъжички преди хранене и ежедневно количеството й се увеличава, така че за 10- на дни да се достигне до цялото количество. Ако детето получи разстройство, даването на новата храна временно се спира и се започва отново след няколко дни, но още по-внимателно и по-бавно.
Не се опитвайте да храните детето на сила! Това може да има много неприятни последици- затвърдява безапетитието и детето продължава да отказва храна и след като оздравее.
Но аз попаднах току-що на това и побеснях. Признавам си, реакцията ми е първосигнална. Но...в кой век живеем, да му се не види? Тия хора що не четат поне малко какво се прави по света?
http://www.e-placebo.com/index.php?option=com_content&task=v … =75&Itemid=13
-----------------------------------
ранване на кърмачето.
Медицина - Дете
Автор Екип на E-placebo
Sunday, 07 May 2006
Захранването на кърмачето с полутечни, каши и немлечни храни е свързано с постепенно отбиване от майчината гърда. При нашите условия, по-често се касае за постепенно преминаване от млечно към немлечно хранене. То е важен етап от развитието на детето и се оприличава на „второ раждане“ за живот, който прилича повече на живота на възрастния, докато кърменето се приема за своеобразно продължение на вътреутробното хранене. Захранването има алиментарно, физиологично, имунологично и психологично значение. Всички специалисти са единодушни по отношение на това, че кърмачетата трябва да бъдат кърмени задължително през първите 4-6 месеца от живота им. Подобно единодушие, обаче не съществува по отношение на захранването. В различните държави и култури имат различия в подхода на захранването по отношение на възрастта и храните.
Възникват множество въпроси ЗАЩО, КОГА и С КАКВО да се проведе този така важен етап на преход, от лесно смилаемата кърма, към храна, която се приближава до тази на възрастния човек.
ЗАЩО трябва да се захрани кърмачето с немлечни храни?
* Чрез храните за захранване се формира апетита на детето, което започва да проявява активно отношение към храната.
* Захранването позволява да се обогати асортимента от продукти, доставящи основните хранителни вещества, макро- и микроелементи, витамини.
* Чрез храните за захранване се увеличава енергийният внос и се осигурява по-интензивно физическо развитие.
Кога и как да се започне захранването?
Ранното захранване е свързано с:
* Претоварване на организма с електролити, когато бъбреците са още незрели.
* Алергените, които се съдържат в храните лесно преодоляват несъвършената все още чревна бариера, преминават в кръвта и алергизират организма.
* Наднормена телесна маса, която е предпоставка за затлъстяване в бъдеще.
Съществува по-голям риск от чревни инфекции.
Късното захранване също има неблагоприятни последици:
* Желязодефицитна анемия.
* Нарушено физическо развитие.
Ето защо момента на захранването трябва да се избере много прецизно. Според съвременните специалисти в нашата страна захранването трябва да започне след 4 месец (16 седмица) след раждането. Разбира се са възможни вариации от 2-3 седмици. Късното захранване след 6 месец ( 24 седмица) след раждането не е желателно, тъй като между 3 – 5-я месец се изчерпват резервите от желязо.
Храни за захранване.
От 3-я месец. Започва да се дава пресен плодов сок в количество около 30 мл. при обедното хранене (около 13:30-14 часа.)
От 4 месец. Започва се с фабрично приготвено зеленчуково пюре или млечно-плодово пюре, което замества едно обедно хранене с мляко (около 14часа). Пюретата съдържат 4-5 пъти повече желязо и са по-богати на витамини и други биологично активни вещества от млякото. Те обаче съдържат повече целулоза, която дразни храносмилателните органи и ако не са правилно приготвени могат да причинят храносмилателни разстройства. Дава се 1 път дневно.
От 5 месец. Към зеленчуковото пюре се прибавя 1/4 до 1/2 твърдо сварен яйчен жълтък. Млечно-брашнена каша или млечен кисел е втората въведена храна. Тя се дава веднъж на ден или 2-3 пъти в седмицата и замества второто млечно хранене около 10:30 - 11 часа сутринта.
От 6 месец. Зеленчуковото пюре се замества с месно-зеленчуково.
От 7 месец се включва традиционната българска попара с масло и сирене. Тя замесва първото сутрешно млечно хранене.
Към 9 месец обедното хранене с месно зеленчуково пюре се заменя със супа с месо и хляб.
След 9-10 месец преди обедното хранене се дават по няколко кафени лъжички от общата храна на възрастните, когато тя е подходяща: кюфтета със сос, пълнени чушки, пудинг с месо, спанак с ориз, картофи яхния, грах яхния, миш-маш, кифла или кекс с мляко, различни млечни кремове, прясно или квасено мляко с бисквити и др. През всички тези месеци млечното хранене се запазва и постепенно се измества от храните за захранване.
Таблица
През 12 месец детето се отбива. Последното кърмене се замества с квасено мляко и кифла или бисквита. Детето преминава на по-разнообразна храна, близка до храната на възрастните.
Какво количество храна трябва да приема кърмачето?
Количеството на приетата храна трябва да бъде такова, че да задоволява потребностите от енергия и хранителни вещества на растящия организъм. Хранителните нужди на децата за различни и не трябва да се очаква да приемат еднакво количество храна. Обикновено по-спокойните, по-неподвижните деца се нуждаят и от по-малко храна, а по-подвижните, нервни или плачливи, както и по-едрите, изразходват повече енергия и имат нужда от повече хранителни вещества.
Хранителните нужди намаляват през летните горещини.
Когато детето ви е здраво апетитът му ви показва най-добре, колко храна му е необходима, затова се препоръчва да се храни според желанието и апетитът му. Нормалното наддаване на тегло и нормалното развитие на детето са най-доброто доказателство, че детето ви се храни добре.
Нормално средно месечно наддаване на кърмачетата е около 750-900г. за първото тримесечие. През второто тримесечие, всеки месец нормално кърмачето наддава с по 600г, през третото- с по 450 г., а през последните 3 месеца с по 360 г. на месец. Задържането или спадането на теглото, обаче не винаги се дължат на грешки в храненето. Всяко, дори най-леко заболяване - хрема, кашлица, температура, зачервено гърло, възпаление на пикочните пътища, ушите, синусите и др., може да се отрази негативно на теглото.
Не трябва да се забравя, че всяка нова храна, която детето не е получавало до момента, се въвежда постепенно и само когато детето е здраво и в добро настроение. В противен случай има опасност от храносмилателни разстройства. Новата храна първоначално се дава по 2-3 кафени лъжички преди хранене и ежедневно количеството й се увеличава, така че за 10- на дни да се достигне до цялото количество. Ако детето получи разстройство, даването на новата храна временно се спира и се започва отново след няколко дни, но още по-внимателно и по-бавно.
Не се опитвайте да храните детето на сила! Това може да има много неприятни последици- затвърдява безапетитието и детето продължава да отказва храна и след като оздравее.
А за отбиването не разбрах в началото или в края на 12-я месец 
