Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 177
Здравейте мили момичета,

за първи път пиша в този раздел, чета от известно време, но не открих подобна тема със скорошна дата.

Аз съм на 37(скоро 38) и имам 2 деца- на по 10 и 13 години Simple Smile
Мъжът ми умира за още едно дете, а аз не мога да реша  Tired много ми е трудно.
Първо- мислите ли, че вече ни е късно? Децата са големи вече, ние пораснахме също  Laughing
Страх ме е от много неща, страх ме е дали и как ще се върна после на работа...ако намерят начин да ме съкратят, намирането на нова работа ще е трудно на 40 с 3 деца....а наваксването на 2 години отсъствие със сигурност ще е предизвикателство.
Страх ме е от евентуална проблемна бременност...не съм на 20 вече...
Страх ме е като се замисля дали ще успеем да поемем и това дете чисто финансово...
Притеснява ме раждането, второто беше много тежко и се разминах на косъм от фаталния край за мен и детето....
Притеснява ме и мнението на близките ми (макар пренебрежимо малко)

От друга страна....нещото, което ми носи най-голямо щастие и хармония, е това да съм майка. Не съм толкова добра съпруга, дъщеря, че дори и служител, но смея да кажа, че да съм майка ми се отдава най-много.
Както се разбира се лутам между двете настроения и това продължава вече 2 години...а часовникът тиктака.

Не пускам тема за съвет, предстои ми да взема някакво решение. Като за начало на следвашия преглед ще се консултирам с гинеколога си.
Интересно ми е как вие стигнахте до това смело решение, на каква възраст бяхте, подкрепиха ли ви вашите близки, как се отрази на работата ви?

Много ще се радвам ,ако се включите  bouquet

# 1
  • Мнения: 374
Въпросът ти е по-скоро за тази тема http://old.bg-mamma.com/?topic=984234.420

# 2
  • Мнения: 276
Аз ще ти отговоря съвсем конкретно при мен как се случиха нещата.
Имам две големи момичета, много исках трето дете, но всичко, което си изброила ми минаваше през главата и ме разколебаваше. Е, все пак се решихме и ето сега ще ти кажа, че при мен минуси нямаше!
Родих третото дете на 39 г., почти 40 г., каките тогава бяха на 14 г.
Бременността - прекрасна, лека, бях толкова горда. Разбира се, внимателното следене от гинеколога е задължително, ще си направиш всички необходими изследвания. Родих нормално, бързо, възстанових се също много бързо, кърмех до 1 г. и 7 м. Както се наслаждавах на бременността, така и на гледането на бебето, не ми тежеше нищо, всяка минута за мен беше удоволствие.
Близките ми отначало бяха леко озадачени, но после всички толкова ни се радваха и сега малката буквално всички я носят на ръце.
Относно финансовата тежест-аз не бях запазила нищо от каките, но близки, приятели и познати ме затрупаха с толкова много неща, че буквално това третото бебе го изгледахме почти без да му купуваме нищо.
В работата първоначално реакцията беше като при близките - никой не очакваше след две големи деца да съм бременна, но.. после срещнах само подкрепа. Върнах се след 3 години майчинство на същата работа, влязох в ритъм за около месец.
Разбира се гледането на три деца не е лесно, но и гледането на две и на едно също не е лесно, така че... каквото и да решиш аз ти изпращам усмивки и прегръдки!

# 3
  • Мнения: 1 649
Изобщо не ме е вълнувало какво ще си помислят и ще кажат близките.
Достатъчно ми беше, че аз и мм бяхме на едно мнение, а именно, че искаме 3-то дете.
Имате ли желание - ще намерите начин да отгледате и възпитате още едно дете.


Третия път дори се оказах бременна с близнаци, не е изключена и изненада..

Успех  Heart Eyes

# 4
  • Мнения: 39
На мен ми трябваше доста време, за да се преборя с повечето опасения, които си изброила. Аз съм на 38 г. Мъжът ми и децата от много години искат трето дете, но аз все се дърпах. Докато в един момент просто го почувствах, че съм готова и го искам много силно. Може би защото и моите дечица поотраснаха и станаха по-самостоятелни - на 9 и 11 години са.
Е, сега се боря с това да забременея с третото, но вярвам, че щом всички силно го искаме и чакаме, бебето ще дойде при нас.

# 5
  • Мнения: 1 177
Страхотно, успех ти желая от сърце!

Благодаря ви за отговорите, надявам се още да се включат.

От всички притеснения, най- много ме мъчи възрастта ми. Не е много, но е достатъчно за да имам опасения, всякакви.

# 6
  • Мнения: 188
Здравейте мили момичета,

за първи път пиша в този раздел, чета от известно време, но не открих подобна тема със скорошна дата.

Аз съм на 37(скоро 38) и имам 2 деца- на по 10 и 13 години Simple Smile
Мъжът ми умира за още едно дете, а аз не мога да реша  Tired много ми е трудно.
Първо- мислите ли, че вече ни е късно? Децата са големи вече, ние пораснахме също  Laughing
Страх ме е от много неща, страх ме е дали и как ще се върна после на работа...ако намерят начин да ме съкратят, намирането на нова работа ще е трудно на 40 с 3 деца....а наваксването на 2 години отсъствие със сигурност ще е предизвикателство.
Страх ме е от евентуална проблемна бременност...не съм на 20 вече...
Страх ме е като се замисля дали ще успеем да поемем и това дете чисто финансово...
Притеснява ме раждането, второто беше много тежко и се разминах на косъм от фаталния край за мен и детето....
Притеснява ме и мнението на близките ми (макар пренебрежимо малко)

От друга страна....нещото, което ми носи най-голямо щастие и хармония, е това да съм майка. Не съм толкова добра съпруга, дъщеря, че дори и служител, но смея да кажа, че да съм майка ми се отдава най-много.
Както се разбира се лутам между двете настроения и това продължава вече 2 години...а часовникът тиктака.

Не пускам тема за съвет, предстои ми да взема някакво решение. Като за начало на следвашия преглед ще се консултирам с гинеколога си.
Интересно ми е как вие стигнахте до това смело решение, на каква възраст бяхте, подкрепиха ли ви вашите близки, как се отрази на работата ви?

Много ще се радвам ,ако се включите  bouquet

Същия пост бих написала и аз преди години! И моето призвание и любимо нещо е майчинството..🌞🌞🌞Забрави за страховете си и се запитай дали искаш бебе. Слад като мъжът ти иска, предполагам си дава сметка и за грижите по едно бебе. Не мисли толкова напред за работа и за всичките "ако", които те тревожат. Аз забременях с третото ми дете непланувано, точно след като другите поотраснаха и аз се бях издигнала в професият си. Изпаднах в ужас след като разбрах, но мъжът ми тогава ме подкрепи и никога не съжалих за решението си. Най-малкото винаги си остава бебето на семейството и най-прекрасното решение в живота ни! ❤ Успех ви желая! Най-вече се радвай на факта, че сте здрави, обичате сте и имате сплотено семейство! Другото са бели кахъри! 🍀😍😙👪🐻❤

# 7
  • Мнения: 905
Нямам деца, но когато бях на 14 майка ми забременя с трето (беше очаквано, родителите ми са разведени и мъжът ѝ искаше да имат общо дете). Финансово се справиха, майка ми започна работа по 6 часа на ден. Голямата ми сестра се изнесе от вкъщи, но аз доста помагах с гледането на малката. Няколко години по-късно бяхме с мама в болница Надежда и тя ми каза, че иска още деца, обмисляли да осиновят. Така и не стана, случиха се непредвидени проблеми, но тя просто има желание да се грижи за другите. Сега имат куче, котка и папагал. 

# 8
  • София
  • Мнения: 625
Теоретично с мъжа ми винаги сме искали 3 деца, но след второто не планирахме трето, тоест не и веднага. Да, ама стана... Почти непорочно (е ако ви кажа, че и секс не сме правили, ще излъжа, но при всички предпазни мерки плюс "безопасно" време от МЦ си беше половин чудо). Имаше лек шок, признавам, но не и колебания какво да правим. Даже се получи добре, защото и трите деца са с малка разлика. Голямата е на почти 6, момчето ми - на 2г. и 3 м., а най-малката - на месец и половина. Второто дете се гледа по-лесно от първото, а третото - с пълен непукизъм, но може би защото при мен разликата е малка и нямах време да "изляза от филма" с гледането на бебе и после пак всичко да ми е притеснително и непривично. Поради това не се чувствам претоварена, макар че реално съм - с три малки деца е  истинска лудница, но пък и аз съм "загряла" вече, нямам проблем с адаптацията. За чуждо мнение не ми е пукало и не ми пука, пък и доколкото някой нещо е коментирал, все е било в положителна посока. На 34 съм. Тъкмо след година-две, като порасне малката запетайка, ще мога да си плюя на ръцете за работа, докато съм още млада и здрава, дай Боже. И сега работя де, но от вкъщи, на свободна практика съм и не поемам кой знае колко поръчки, защото нямам капацитет да ги изпълнявам.

# 9
  • На остров
  • Мнения: 9 814
Аз съм с дълго чакано и желано 2 и още като го чакахме си знаехме, че искаме още едно.
Разликата с баткото е почти 18 г.
Скоро навършвам 40 и се надявам до 1 година да сме успели в борбата.
От нищо не ме страх, и аз като другите се наслаждавах на всяка минута от бремеността и нищо не ми тежи с малчо сега.

Успех Hug

# 10
  • Варна
  • Мнения: 858
Винаги сме искали да имаме три деца, от самото начало и честно да ти кажа изобщо не ни е грижа кой как го приема и кой ни мисли за луди Simple Smile  Няма по-хубаво нещо от пълна къща с деца.
На 36 години съм, имаме две момичета - на 8, 7 г. и на 2, 9г, живот и здраве след 2 месеца чакаме момче (такъв беше и планът - да завършим с момче Simple Smile  )  Това ми е 6-та бременност, имам 3 загуби, но дори това не беше в състояние да ме откажа от това да имаме трето дете. Така, че не му мисли много, ами действайте, още повече че вашите две вече са големи. Желая успех!

# 11
  • Мнения: 5 423
Браво, момичета. Аз не мога да се навия за второ вече повече от 15 години, но много се радвам на хора като вас. Имам доста познати с по три деца, ами справят се хората. Дори ми се чудят как така не сме се решили досега да имаме поне още едно. Еднозначен отговор нямам, освен че аз съм голям егоист и искам да разполагам свободно с времето си и да нямам ангажименти с малки деца. И мен от време на време ме прихваща нещо и започвам да си мисля за още едно дете и на няколко пъти почти се навивам, но пусти му страх ме спира. Joy
Ако сте решили да имате трето дете, не виждам причина да се притеснявате какво ще кажат хората. То ако слушаш кой какво говори, трябва да се застреляш.

# 12
  • София
  • Мнения: 143
Имаме две девойки и ние съответно на 15 и 1.4 години. С ММ ми искаме и трето. На 36 години съм и хич не ме интересува хорското мнение. Пожелавам си само здраве и късмет, да отгледаме децата си с любов. Желая успех и на вас!!!

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 3 123
Ние от самото начало и двамата искахме три деца. Дотук имаме две и съм в самото начало на нова бременност (видя се плоден сак, за ембрион беше рано). При нас лошото е, че големият е с проблем - сериозно изоставане в развитието. Няма яснота откъм генетичната страна - детски аутизъм и толкова. Малката се развива добре, но е от бебе с хроничен запек и още тогава лежахме в болница заради това. До нейното раждане нямах никакви притеснения - големият се развиваше физически като по учебник, психически - още не беше толкова голям, че да е ясно, че има истински проблем, бременността с малката вървеше по план... След като се роди тя обаче, не е истина как съм треперила дали ще проходи навреме, дали ще проговори - големият не говори, дали пък няма някакво скрито увреждане, защо това или онова при нея не е такова, каквото пише по книжките (при нея не всичко беше така по учебник, както при баткото, а може би и повече съм се вглеждала)... Ужасно много треперя и сега да не се случи нещо с нея - на всичкото отгоре съм човек, склонен към тревоги и хипохондрични страхове. Всички тези тревоги не ме демотивират да родя трето дете, а точно обратното, не ми се разсъждава и обяснява защо, но още повече увеличават страха, че може и то да не е здраво. Искаше ми се сега да имам близнаци (разнояйчни задължително), но за съжаление плодният сак, който се вижда, е един. Колкото до бременността и стоенето вкъщи с бебе, подчертано неприятни са ми, особено втората част, но това е цената, за да имаш след това (евентуално, дано, дано, дано всичко е наред) вече по-голямо дете.

И понеже са ме питали при проблема на баткото още ли искам трето дете, не са ли ми достатъчно грижите, които той се нуждае в сравнение със здраво дете: ми да, бе, хора, искам - аз нямам за цел да имам за кого да се грижа, имам за цел да имам здрави, нормални деца, достатъчно на брой, това е. Нека да е цинично и егоистично - всеки иска това. За него разбира се, че няма да спрем да се грижим, но ако целта беше само да си набавиш обект на грижите, нали щях да си взема домашен любимец, а не да раждам деца.

На "държавна" работа съм (на която обаче страшно много държа - нямам предвид, че държа да съм "на държавна работа", а именно - че държа на тази работа), така че дотук не съм имала проблем с майчинствата.

# 14
  • София
  • Мнения: 9 029
Maйка ми роди трето дете ( втория ми брат) на 37 г. от втория и мъж. Отне им около година опити. Той беше тогава на 48 г и нямаше други деца.
Самата бременност премина добре, въпреки, че дядо ми почина докато и майка ми и леля ми бяха бременни и стресът беше голям. Аз не бях във възторг, че на 15 г пак ще ставам кака, но като се роди бебето се промениха нещата и много си се обичаме и тримата.

И аз искам още 2 деца, надявам се един ден да се случи. В момента много искам второ, но на преден план са други неща и поне година ще изчакаме.

Много ви се радвам на всички.

Магдена, успех ти желая. И аз съм склонна към тревоги и въпреки че бременността вървеше добре, докато не се роди детето направо щях да се побъркам. А и след това имах не малко притеснения, част, от които породени от нескопосани лекари. Желая ти всичко хубаво с трите ти дечица. Нека да са много здрави.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт