Малка ли е за финансово възпитание?

И аз не знам. Моята е вече в първи клас. Знае за какво служат парите. Има си касичка, с която аз оперирам. Има си и джобни, които до онзи ден считах, че управлява много добре.

По принцип успява да се ориентира вече със стотинките. Изпращаме я за разни неща за ядене. Задължително връща ресто. Няма идея обаче кое колко струва. Няма представа какво означава "скъпо" и какво "евтино".

Сега в събота беше на първата си екскурзия. В Карлово и Сопот. Дадох й 10 лв., за което баща й да не казвам какъв коментар направи, като смятах, че е що-годе разумна. Повторихме, че парите не се пилеят за бонбонки, вафли, семки и кроасани. И понеже досега общо взето проявява разум по финансовите въпроси я изпратих спокойна. Да започнем с това, че ми се обаждаше на всеки 30 минути с инфо от всякакво естество - от това къде се намират в момента, до това в коя посока гледа сега и накъде се е запътила Борето в тази секунда /най-добрата й приятелка, чиято траектория на движение изобщо не ме вълнува/. Това, че е на ваучър някакси мина в страни... И следобеда се връща девойката щастлива, накупила подаръци не е истина просто. За мен чинийка с портрет на Левски, за баба си значка с лика на Вазов, за баща си магнитче с изглед от Сопот, за брат си ключодържател с фенер, за себе си кръстче осветено и лазер, запалила свещи в манастира за всички роднини по права и първа съребрена линия и какво ли още не. Аз онемях. Питам я "останаха ли ти пари???", а тя отговаря "Ооо, мамо, всичко беше много на сметка. Останаха ми 2 лв." Баща й се смя с глас, аз останах без думи. До онзи ден смятах, че дъщеря ми е разумно харчещо същество, но вече знам, че сме на кота 0 по отношение на финансовото възпитание на детенце.

Та с интерес ще чета кой какви съвети дава.

    Искрено се смея с глас 

Иначе по-темата - Според мен някак естествено стават тези неща. Аз не крия от децата финансовото ни състояние. Например на края на месеца не купуваме подаръци  и не ходим в София ленд  . Не се притеснявам да кажа, че нещо е скъпо, ако то е такова. Като ме попита Вики колко скъпо обяснявам в бонбони - "това е 5 пакета, а това 25 и т.н.". Ако иска няколко неща и нямам възможност да взема всички (а и да имам) го карам да избира. Давам му да пазарува, като го наблюдавам. За Коледа парите сам реши какво да ги прави и решенията му бяха доста смислени, оставих го купи каквото иска. Все още няма джобни  , но вече има касичка.
Дани за сега проявява интерес само към носенето на торбите от пазара, той е над финансовите въпроси  . А при отказ на бонбони не се интересува от доводите, тръшва се на пода 

Dara, смях се и аз от сърце...
Ама то детето е помислило да ви зарадва  Аз катосе сетя какви подаръци купувахме за нашите.. не е истина просто...

Вашите са по-големи дечица... Аз на моята ако ме е мързяло на кафето да ставам съм й давала 1 левче да иде да си вземе сок. Тя не чака ресто, ама това ще се отиграе с времето  Тя, обаче се чувства много шастлива, че САМА си е купила сока.

Не знам, ама на мен ми се струва, че за всяка възраст си има "смислени" покупки.... Дали не е правилно да ги оставяме да си изхарчат парите според техните представи за жизнено важни неща? Аз затова за сурвакарските парички я питах какво сиак и й дадой 2-3 предложения, макар да си бях наумила какво ще купя. Ама тя пък е прекалено малка да решава за толкова при какво иска. Майка ми пък каза "Хич не съм ви и питала..." Не знам... и това ми се струва погрешно

Ели, много добро решение да се измерва нешото в бонбони  Така добиват представа, има сравнение... ще го приложа и аз. Ние сега сме още на учене, че не може всичко. Казвала съм, че няма парички в момента за бонбони и тя знаете ли какво направи... изпорти ме на майка ми по телефона... каза "Бабооо, мама няма парички за бонбони..." 

Vache, истината е някъде по средата според мен. Да поясня - ако е събрала от рождения си ден 100лв. е нормално вашето решение да е крайното, ако има 5 лв. от баба защо да не ги похарчи за бонбони? Нейни са си, да се разпусне детето Още повече, че за нея 5 лева са много по-реални, отколкото 100.

dara, много добре си вървите с финансовото възпитание мен ако питаш. Ако на теб ти паднат х лева от някъде няма ли да си изкушена да ги пръснеш за нещо с щастлива физиономия? Всеки прави финансови грешки. Ама са й останали пари на девойката все пак - това е положителен знак. На мен ми даваха твърда сума за месеца от 1-ви клас насетне. Научих се добре да ги управлявам като знам, че следващите постъпления ще са чак след месец...

Аз не съм ги оставяла досега да разпределят паричните потоци, които са предназначени за тях. Парите от сурвакането ми донесоха на мен. Те бяха една доста сериозна сума, която аз похарчих без да ги питам. Техните важни покупки не ги знам какви са. Но ако не ми се струват разумни не знам дали бих проявила толерантност.

Не съм се сетила как да обясня понятията скъпо и евтино, защото не искам, честно казано. Не е работа на дъщеря ми да знае куклата й дали е скъпа или не. В същото време нямам никакво притеснение да кажа "в момента нямам пари". Даже по-скоро спекулирам с това твърдение, ако не искам да измисля друг аргумент. Това действа безотказно при моите. Просто ми дават срок да си набавя и ако той е разумен, стигаме до приемливо и за двете страни споразумение.   А и е възпитателно. Не ми се струва редно да им задоволявам всяка прищявка на минутата.

Ооо, да за прищявките е така.. Аз също спекулирам с "Няма пари", особено като прекали с бонбоните, които аз незнайно защо разрешавам повече от необходимото

Isa, за количеството пари е така.... аз затова се чудя за прасето-касичка.... дали да й взема за стотинки и да обсъдим за какво ще са тия парички. За по-големите суми, които са само на Коледа пак с обсъждане , ама предложенията да идват от мен...
Иначе за по-големи деца е идеален вариант парите за месеца, накуп....

Dara, историята на дъщеря ти повтаря почти едно към едно моята първа екскурзия в първи клас по същия маршрут (78г.). Нашите ми дадоха 10лв. (за всеки случай), при дневна надница 10ст. Върнах се с подаръци за цялата ни "италианска" фамилия, с "пееща" стомничка за мен и 2лв. налични, само дето не бях палила свещи, а "разумно" бях инвестирала в...заеми на съучениците ми (които така и не си получих обратно). И бях толкова горда от "наместването" на сумата. 
Не мисли, че сте се провалили с финансово възпитание, тя ще има едно наум при следващите "инвестиции", но това, че е купила подаръци на всички ви е прекрасно! Предполагам (съдейки малко субективно), че е приела сумата като един вид "командировъчни" и е пожелала да сподели радостта от преживяването си с вас.

(Офф - впрочем и досега от всяка командировка не пропускам да донеса нещичко, колкото и дребно да е, на всеки от семейството. А преди година се връщах от Париж с един колега, чиято съпруга предстоеше да ражда след седмица, той беше за пръв път там и, в обозримо бъдеще, единствен и не беше взел никакъв подарък за нея. Имахме 2 часа престой на летището, как не го убеждавах, но не - как една кутия бонбони не й взе, или някаква дребна играчка за бебчето, пестял си командировъчните за уредба за колата, а нея щял да води на кръчма като се върнел.)

Иначе по въпроса за финансовото възпитание хич не сме цветущи - уж събира парите от сурвакането за нещо по-голямо, но полека-лека отиват за "семки и бонбонки", т.е., като излезем и се запъне за нещо, за което не съм склонна да дам пари - книжка за оцветяване, списание "Барби", шоколадово яйце, давам назаем и после ми ги връща от нейните. Тази година успяхме да я изманипулираме да се фиксира на нещо по-значимо преди сумичката да е зачезнала съвсем и след двуседмично внимателно обмисляне, тя си избра някакъв Пегас от "Бонжур" на скромната сума къде 120лв. Добре, че нямаше парите! В крайна сметка я навихме да си купи ролери, с леко додаване от моя страна, но парите просто й парят пръстите. И малко да има в нея, веднага ги намества. И се пазари, на всичко отгоре! Вчера се "спазарила" на количките пред пощата да се возят двете с едно по-малко момиченце заедно на една кола "само" за 1 лв. - дядо й й беше дал 2. И втория наместили в балони.
В магазина пазари сама, дребни работи по списък,но ако не й кажа, че ще има ресто, не го чака, а уж знае стойността на монетите и банкнотите. В сметките се ориентира ако са цели числа, но ако има левчета и стотинки се обърква. 

Темата ми е много интересна, въпреки че не се бях замисляла за това до сега. Според мен икога не е рано за финансово възпитание, но трябва да е поднесено според възрастта.

На 3г едва ли ще усети наистина стойността на парите, пък и не може да смята, или да знае кое е по-голямото число, кое е по-ценно..
Дъщеря ми е на 2,2г. Има едно портмоненце с дребни стотинки (ние го зареждаме като приплаче ) - с него си купува сладолед или бонбони в магазина, тя плаща. Като и се скарам, че хаби мокри кърпички (унищожава ми пакета за куклите си) и нямам пари да купувам други  , казва "Анджи има, е сега донесе.". А ако и кажа, че нейните не стигат за нищо, си взима чантичката да ходи на работа и да вземе пари.  В супера я карам да си избере едно нещо и купувам само него. Доброволно оставя другите.

Аз лично винаги съм се оправяла добре с парите. Не си спомням от каква възраст, но и аз  имах сума за месеца. Финансираха ми отделно само летни лагери. Винаги съм връщала пари. Никога не съм си позволявала да си взимам сама пари от портмонето на майка ми или баща ми, или от оставени в къщи и по джобове, дори и когато сумата ми е разрешена предварително.

angelica, наистина не знаят стойността на парите, ама понеже вече се е сблъскала спонятието си мислех, че е време да се започва и с това възпитание, ама как и откъде хич не знам... 

Темата ми стана много интересна
Моят син е на близо 4 години, а все още не проявява никакъв интерес към финансите, нито пък има претенции за "неговите" пари от сурваки, рожден ден и т.н.
Днес, например, намарихме 1ст на земята. Дадох му я, като му казах да си сложи паричката в джоба, за да си има парички. Той, обаче, отиде при баба си и й даде стотинката, като й каза: Ето ти, да си имаш
Но дали не е време да започнем с "въвеждането" в темата

И Вики от едно известно време иска "парички" или "стинки" (стотинки).

Като види моето или на баща си портмоне, веднага се почва: Дай ми паричка, та дай! Даваме й 1 жълта стотинка да си я сложи в нейното портмоне, да ни остави на мира.

Разбира вече, че с парички се купува хляб, мляко и т.н.

Нейна си "касичка" обаче няма, а и мисля засега не е нужно.

  Аз лично  смятам, че 3 години е ранна възраст, за осъзнато финансово възпитание. Нищо не ти пречи да почнеш да даваш някаква насока, но не очаквай големи резултати.

  Дара екскурзионната ти история  ми хареса много, още се смея... Хич не се сърди на детето, помислило е за всички и освен това е успяла и да спести, демек правила си е сметката, показва добро финансово мислене .

  Момчил, на този етап, няма никакво финансово мислене, въобще не осъзнава стойността на финикийските знаци, в общи линии се консултира с мен, дали нещо е скъпо и дали си струва парите. Защото финансовото възпитание, което аз им давам се свежда горе-долу до това, да обяснявам, че нещата имат определена стойност и може цената, която е сложена да не отговаря на реалната стойност. Не обичам да борява с понятия от рода "евтин"-"скъп" , не коментирам цените на дрехите им или играчките, по същия начин не харесвам и крайни понятия, като "богат"-"беден".  Опасявах се, когато Димана започна първи клас, че може да се сблъска с този вид крайни определения, но слава богу, в класа и няма класово раздление или поне още не се е проявило.

 Димана е голям факир със сметките, изумяваме как смята стотинки наум, ако я питаш колко прави 0,77+0,85 за секунди пресмята, че е 1,62  , мина през разни безумни покупки, но след като един път си изхарчи, всички пари за дъвки  и после гладува, цял ден, харчовете й са повече от разумни. Тъй че финансовото осъзнава идва не само с обяснения , както казва народа "Не питай старило, а питай патило"

  Сина ми съвсем целенасочено го запознавах с тез понятия  Точно тогава почна да има всичко, а цените скачаха с минути и т. н. Разхождахме се само с цел раглеждане на играчки...и го питах "имаш ли парички", а той ми показваше празните си джобчета    И какичката в магазина добавяше( с мое смигване) "Ирачките се купуват с парички" ...            След 2-3 разходки му казвах, че тате работи много..... и вече имаме парички  Давах му ги и той сам си купуваше играчката, много доволен 
Никога не съм имала проблем с "паричките" като такива... дори и в училище