Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 ноем. 2017, 16:43 ч.

Следродилна депресия

  • 1 354
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Здравейте и се извинявам предварително, ако темата не е на правилното място.
Имам почти 6 месечно бебе и изживявам голям стрес от гледането му. Бебето е нервно и не мога да го оставя за минута. По цял ден сме на ръце. По цяла нощ-също. Мия си зъбите с него в ръцете. Понякога ми се случва да не ям, докато не се прибере мъжът ми да го поеме за малко. Дори като заспи, седя до него, защото се буди и ако не го успокоя на секундата, започва да реве и пак го разнасям с часове, докато се успокои. Не приличам вече на човек- мръсна, неугледна, недоспала. Нямам една секунда за себе си. Не ми останаха никакви контакти, защото нямам никакво време от грижи за бебето. Вкъщи е безпорядък. Мъжът ми започна да си намира всякакви оправдания, за да закъснява да не се прибира. Майка ми идва понякога да ми помага, но никой друг освен мен не може да успокоява бебето, съответно не ме облекчава особено. А като се събуди през нощта за ядене, аз съм спала 2-3 часа с 3-4 будения в тях, чувствам се толкова изморена и отчаяна, че се разплаквам. Като ме види да плача, мъжът ми започва да ми вика, че съм ненормална и че се държа неадекватно. Може и да е прав, но като ми се развика и става още по-зле. Отникъде нямам подкрепа и разбиране. Не издържам. Въртят ми се много лоши мисли и ми е много тежко. Четох в правилата, че трябва да имам въпрос. Реално, въпрос нямам. Просто ми иде да крещя за помощ. Майка ми казва, че това е само период и всички са минали през него. Но аз не намирам сили да повярвам, че ще се справя.

# 1
  • Мнения: 419
Здравейте,
"Крещенето за помощ" само по себе си е мега въпрос, така че спрете да се извинявате и чудите дали сте на правилното място.
Мога да предложа няколко неща, базирани на опита ми като майка. Колко от тях ще ви паснат и ще успеете да реализирате е друга тема. Друга тема е и защо, въпреки огромното желание да имате дете се е стигнало до това мега разочарование - от вас и от най-близките ви.
1. Този период ще отмине. Въпросът е с колко нерви и терзания.
2. Формулирайте ясно желанията и изискванията си: към майка си, към съпругът си.
3. Организирайте - по отношение на бебето вие сте най -компетентна , следователно може и трябва да носите властта и отговорността.
4.Абсолютно механично наложете 2 часа седмично време за себе си. Ако вие не сте добре, няма как домът и семейството ви да са добре.
Винаги съм мислила, че такова нещо, като "следродилна депресия" няма, има не добре подкрепени майки.
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 16
Благодаря Ви за отговора!
Ще се опитам да поразсъждавам върху въпросите, които сте засегнали.
1. Да, знам, че ще отмине... А дотогава дали все още ще мога да общувам нормално, дали ще мога да се реализирам професионално след тази пауза, дали ще бъда отново пълноправен и уважаван член на обществото. Защото в момента се чувствам в пълна изолация и застой. Дали ще имам все още отношения със съпруга си, или те тотално ще бъдат сринати.
Обичам детето си и то е на първо място. Преди всичко бих искала да расте здраво и щастливо. Радвам се на времето с него и ми е приятно да го виждам как расте, променя се, научава нови неща. Ценя моментите с него.
Но ми липсва и нещо друго. И се обвинявам затова. Дали е толкова лошо, че искам понякога да правя неща, които не са свързани с детето ми?
2. Да формулирам ясно желанията си... мъжът ми смята, че това е "женска" работа, както гледането на дете, така и домакинската работа, с която не насмогвам. И ми помага понякога, но виждам с какво нежелание го прави. И се чувства потиснат от това, че съм ограничила свободата му по някакъв начин. Въпреки, че той има лично пространство и свободно време без мен и дете. Затова и започва да агресира срещу мен. За най-дребните неща ми вика. И настоява, че ми вика, защото аз съм виновна и аз го предизвиквам.
Опитах се да оставям детето на майка ми за по 1 час, два пъти в седмицата. Да ходя на танци. На второто ходене, дойдоха да ме извикат, защото много плаче и не могат да го успокоят. И от тогава не съм си помисляла да се отделя от детето. Как с чиста съвест да го оставя при някой друг да страда? (Тук покривам и т.4 за лично време за мен).
3. Опитвам се да намеря най-добрия начин да се организирам. Но понякога нещата не зависят от мен. Ако бебето се събуди 15 пъти през нощта, как мога да овладея тази ситуация? Вариантът е просто да се примиря със ситуацията.
А защо въпреки желанието да имам дете съм разочарована- очаквах, че съпругът ми ще ме подкрепя и помага, но това не е така; разочарована съм и от себе си, че явно не успявам да се справя сама с новата ситуация (а по принцип съм доста оправен и самостоятелен човек). А и умората и недоспиването играят роля за усещането ми и възприятията ми... Въпросът е как толкова хора са се справили, а аз не успявам, какво не правя както трябва...

# 3
  • Мнения: 419
Здравейте,
1. Не, по никакъв начин не е лошо, че искате да имате време извън детето, по простата причина, че не сте дете. Детето ще порасне и един ден ще напусне дома, тогава какво? Изолацията и застоят идват от вината, че не сте напълно посветена на детето си. От къде и как във вас се е загнездило това вярване, че добрата майка е нон стоп с детето си и няма собствен живот? Ами хората, които имат детегледачки или не спират да работят? Значи това е дълбоко вкоренено във вас вярване, което ви пречи, освен това най-близките ви се възползват от това, като ви манипулират през вината. Накарай някой да се чувства виновен и той ще направи всичко, което поискам.
2. Отговорност за детето носите и двамата. Детето вече е достатъчно голямо и той трябва да има своето място във възпитанието му. Освен това, той за детето и да не полага преки грижи е достатъчно да полага грижи за вас, последното от което, обикновено е обещание при брачната церемония. По въпроса за вината вижте точка 1
3. Мисля, че сте разочарована не от детето, а от хората около вас. Това е поправимо. Бъдете последователна и както строго съдите  и изисквате от себе си, приложете същата мярка към останалите.
Въпросът "Къде сбърках?" отново насочва към самобичуване и вадене на още вина. Тази пътека е слабо продуктивна и ефективна. Средата не помага и ще трябва да си помогнете сама. това няма да стане, следвайки горепосочената пътека.  Работа и танци, мисля ще са целебни, особено ако съумеете да дадете детето на ясла или да си позволите дететегледачка. Твърде еретично мислеща ли съм? О, да, детето ще плаче, поне в началото, после ще си изгради приятелства, връзки с нови възрастни и ще порасне..
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 4
  • Мнения: 16
Здравейте и благодаря за отговора и насоките Ви!
Мина повече от месец, откакто пуснах темата. Какво се промени междувремвнно. Детето расте и става по-самостоятелно. Оказа се вярно, че първите месеци са най-трудните. Но в онзи момент, нещата ми изглеждаха безнадеждни. Виждам, че скоро ще мога да се върна към някои от предишните си занимания. Не ме разбирайте погрешно, не искам да се отърва от детето си, напротив, времето с него ми носи истинска наслада, но не искам да съм от майките, които се отказват от всичко и започват да живеят живота на децата си.
Отидохме да живеем при майка ми. Не изгарях от желание, но не ми остана друг избор. Майка ми е труден характер и не е лесно да се живее с нея, с претенциите й, с изискванията й, с вината, която хвърля върху останалите. Но имам нужда някой да ми помага- дори само да остане при малкия, за да си взема душ. А на мъжът ми не мога да разщитам за нищо. Когато с него се събрахме да живеем, и двамата искахме да сме самостоятелни. Моето разбиране за семейство е такова. Баща, майка, дете/деца. А не баби, дядовци, очинайки и т.н. Но когато се появи детето, аз не получих необходимата помощ от него. Нито емоционална, нито пък чисто физическа. Даже напротив, в най-трудните ми моменти ми викаше и ме накара да се чувствам луда, че не се справям сама, вместо да поеме своята отговорност.  Защото, в крайна сметка, детето не е само мое. Разочарована съм от мъжът си, не го обичам вече, не съм сигурна, че ще му простя и не съм убедена, че все още искам да ми е мъж. Но това е една съвсем друга тема Simple Smile Много вярно се оказа, че депресията идва всъщност от липсата на подкрепа.

# 5
  • Мнения: 419
Здравейте,
Много се радвам, че някой от хората тука пише по продължително време и дава обратна връзка. Това е изключително ценно за мен, а смятам и за останалите, влизащи тук.
Защо мислите, че жените, които изпитват трудности и разочарования покрай отглеждане на детето, не желаят децата си, не се грижат добре за тях или не са добри майки? Напротив, когато е най-трудно и се справяш е много по -важно и по-смислено.
За да разрешите проблемите си, първо трябва да си гарантирате един санитарен минимум спокойствие и сън Simple Smile Чак след това човек може да "провиди" изходите, възможните решения. Така че гледайте на съюза с майка ви като първа стъпка и като временно решение. Важното е нещата да се поставят на правилните релси и да се ориентират във вярната посока.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт