Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори

Анкета

Пазарувате ли на Черен Петък и/или Сайбър Monday?

Опции:

# 15
  • Мнения: 1 776
Барабанче, за гражданство можеш да кандидатстваш пет години след получаване на зелената карта. За да кандидатстваш, през тези пет години трябва да си прекарал в САЩ минимум 30 месеца (тоест шест месеца на всяка година). Всяко отсъствие от страната с продължителност над година (в някои случаи над 6 месеца) се смята за прекъсване - след такова прекъсване трябва да минат още четири години, за да може да кандидатстваш за гражданство.

За доволството всеки ще ти даде различен отговор. Моят живот тук ми харесва, аз дойдох специално да работя точно това, което правя в момента и което не можех да правя другаде. Но дори да се наложи да не работя, децата ми са родени тук, така че семейството ми и животът ми сега са тук в много по-голяма степен, отколкото някъде другаде.   

# 16
  • WA, USA
  • Мнения: 452
Като цяло доволни ли сте от живота си в САЩ и ако не е тайна какво работите, защото би ми било много интересно да науча? 

Колкото хора, толкова отговора ще получиш. Животът ни е комфортен, но дали съм доволна като цяло, по-скоро не. Има много неща които ме дразнят в манталитет, култура, образование, политика. Но от собствения си живот съм доволна, само че не знам доколко го дължа това на държавата където живеем - по-скоро е заради нас самите и мирогледа ни. И моите деца са раждани тук, но не възприемаме нито САЩ, нито България като родина, по-скоро места в които сме живели/живеем.
Ние лично се оглеждаме за различни професионални възможности в други държави, но и тук да се пенсионираме, няма да е края на света.
Социален работник съм и вмомента преподавам, все неща които нямаше да мога да върша в Бг макар и магистърската ми степен да е оттам. Тук можах да работя като психотерапевт което ми беше мечта още от СУ, но едва ли щях да реализирам в Бг поради редица причини.

# 17
  • Мнения: 369
Като цяло доволни ли сте от живота си в САЩ и ако не е тайна какво работите, защото би ми било много интересно да науча?  

Социален работник съм и вмомента преподавам, все неща които нямаше да мога да върша в Бг макар и магистърската ми степен да е оттам. Тук можах да работя като психотерапевт което ми беше мечта още от СУ, но едва ли щях да реализирам в Бг поради редица причини.


Еха, поздравления, в действителност това са професии, които в България ако изобщо си намериш работа, ще взимаш максимум 500 лева... казваш, че магистратурата ти е била от български университет, значи са ти я признали, а трябваше ли да доучваш нещо и г/д колко време ти отне всичко това докато си намериш тези работи, тъй като все пак социалните дейности са си държавна работа и честно казано и през ум не ми е минало, че може емигрант да работи като такъв, но очевидно нещата не са каквито съм ги мислила. Честно казано аз си представях, че там дори и с диплома, тъй като си емигрант, освен сервитьор, чистач, продавач и т.н. друго нямаш възможност да работиш, защото предпочитат американци за това.  

# 18
  • Мнения: 1 776
Имаш възможност да работиш всичко, което искаш и за което си квалифицирана. Практически всичко. Докато получиш гражданство ще има позиции, за които няма да можеш да кандидатстваш, обикновено свързани с държавна сигурност, армията или някои федерални грантове и контракти. За тези ще почакаш пет години да си получиш гражданството. Иначе  единственото, което не можеш да работиш никога, е президент или вицепрезидент на САЩ, защото не си родена в страната. За всичко друго - няма ограничения.

Естествено, трябва да имаш необходимото образование и ниво на английски.

# 19
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 121
Barabanche ако човек знае английски, има образование, упоритост и желание, всичко може да работи. Отнема време понякога да се ориентираш в началото, но ако си упорит се справяш. Когато дойдохме работих като касиерка в хранителен магазин известно време. През това време ходех на училище -английски и изкарах един сертификат от местния колеж. Завършила съм УНСС в Бг. Сега работя в сферата на счетоводството и съм доволна. Ти първо намери начин да дойдеш  легално тук, че без документи, не става.

# 20
  • WA, USA
  • Мнения: 452
Социалните работници тук могат да работят навсякъде - в местни нон-профит организации, национални такива, щатски (т.е. държавни), частни фор профит организации, в училища, в болници, като терапевти или мениджъри на грантове и още много - специалността има много приложения.
Да, признаха ми дипломата от България, но трябваше да взема два лицензионни изпита за да мога да практикувам като терапевт, а преди втория изпит трябваше също да натрупам две години директна практика под клинична супервизия.
Когато дойдодхме и на нас ни бяха разказвани разни истории за трудната съдба на имигранта и как за нищо ни нямат американците, та им повярвахме и ние се набутахме в сървиз - аз работех на рецепцията на един хотел/казино, а мъжът ми като лендскейпър. След няколко месеца като се ориентирахме и решихме, че нещата не са точно такива каквито ги представяха други имигранти започнахме да кандидатстваме за места, които отговаряха на дипломите ни и интересите ни. Никога не сме имали проблеми с намиране на работа по специалността ни, и честно мога да кажа че са ме предпочитали на места пред американски кандидати, защото предлагам чуждо образование, друг мироглед и международен поглед върху работата.
За да мога да преподавам трябваше да изкарам докторантура по социална работа - отне ми 5 години защото работех и имах деца, но на много колеги им отне 3 години. Магистратурите са средно по 2 години тук, но ако решиш да учиш може и по-малко да е за теб ако ти признаят сегашната магистратура или поне някои класове които си вземала вече.

# 21
  • Мнения: 1 588
Агент, благодаря за темата.

Бягаме от магазини и народ като дявол от тамян Simple Smile

# 22
  • Мнения: 120
Благодаря за новата тема!

И аз не обичам лудници и блъскане по магазините, ние не планираме да ходим  никъде на този ден. Нямаме нищо, което да ни трябва спешно. Иначе аз си намерих няколко изгодни неща онлайн и май това ще е Smile

# 23
  • Мнения: 369
Благодаря ви за отговорите, момичета! Искам да ви попитам и нещо последно, за което съм се замисляла доста често - така наречената носталгия. Наясно съм, че тя почти винаги е налице и няма как да не съществува, имайки предвид, че си на другия край на света, но поносима ли е за вас тя, мъчи ли ви или просто от време на време ви е тъжно?

# 24
  • WA, USA
  • Мнения: 452
Това е много индивидуално преживяване. Мен не ме е мъчило никога, нито пък ми е тъжно, но това не значи че на теб няма да ти е тежко. Всички сме различни.

# 25
  • Мнения: 1 492
На мен ми е особено тъжно по празниците.Нищо,че и тук намерихме страхотни приятели.Но липсват родителите,приятелите от Бг.Мен ме мъчи носталгия.

# 26
  • USA
  • Мнения: 595
Благодаря за темата, Агент!

Досега никога не съм пазарувала в Черния петък, освен веднъж, но само да разгледаме и беше по обяд. Нищо кой знае колко намалено не видяхме, което да си купим. Абсурд да отида сутринта и да чакам и се блъскам с хората.

Чувствам по-щастлива тук, отколкото бях в България. Аз си гледам децата вкъщи, а мъжът ми работи с образование, изцяло придобито от тук.

За ностагията-не, не ме мъчи изобщо. Тъжно ми е много единствено, когато си тръгваме от България за насам.


# 27
  • Мнения: 369
Да, предполагам, че е индивидуално до някаква степен, така е. Просто сега например като разглеждам разни улици, сгради и къщи в различни щати в САЩ някак си още от снимките  започвам да си представям колко ли ще ми липсва България и обстановката тук, нищо че изобщо не искам да живея тук, но тъй като самите сгради и особено къщите са КОРЕННО различни в сравнение с тези у нас, ми е адски странно и се чудя дали бих могла да се адаптирам там и да не ме мъчи ужасната носталгия, въпреки че попринцип много харесвам типичните американски къщи. Също и фактът, че е толкова огромна страна, че изглежда сякаш се чувстваш загубена и сякаш никога не може да научиш какво име наоколо, което примерно в София не е така, знам, че е глупаво сравнение, но просто го споменавам, тъй като аз съм от самата столица. Именно от тази гледна се интересувам вие как сте момичета.

# 28
  • Down south
  • Мнения: 3 240
Цитат
Също и фактът, че е толкова огромна страна, че изглежда сякаш се чувстваш загубена и сякаш никога не може да научиш какво име наоколо, което примерно в София не е така, знам, че е глупаво сравнение, но просто го споменавам, тъй като аз съм от самата столица.
Зависи какво означава "наоколо" за теб. И аз съм от София, но не съм знаела какво точно има в "Люлин" или в кв. "Суха река", ако не ме е интересувало нещо конкретно. И тук е малко или повече така.
Имаш навигационна система и се движиш с нея.

Относно носталгията, за мен не е фактор и не помня някога да е била.

# 29
  • WA, USA
  • Мнения: 452
Въпрос на настройка и как ще подходиш. Ние от самото начало го приехме като приключение и предизвикателство. След десет години се преместихме на другият край на щатите и пак ни е всичко ново и ярко, и непознато. Ние затова искахме да емигрираме - за да ни е ново и непознато. И затова не ни е дърпало назад. А сме от доста по-провинциален град от теб.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт