Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 ноем. 2017, 11:17 ч.

Раждане в МБАЛ "Вита" - тема 7

  • 27 929
  • 328
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 21
Здравейте отново, гледам в сайта са публикаували следната новина и се чудя това означава ли, че от 15 януари се местят в новата база? Друга новина все още няма по темата - та си гадая в момента ...
http://www.vita.bg/д-р-карагьозов-и-екип-се-присъединяват-към-вита~570

# 31
  • Мнения: 135
Това четох и аз..Предстои ми раждане там следващия месец и ще е хубаво да дадат малко по-голяма яснота Grinning
В петък съм на преглед при лекар,който изтажда там ще поразпитам и ще пиша.

# 32
  • София
  • Мнения: 34
Бях на женска консултация миналата седмица, първо ще местят ДКЦ-то, за родилното отделение - не е ясно. Моят термин е през април и отговорът беше уклончив дори за тогава.

# 33
  • Sofia
  • Мнения: 50
На мен в началото на януари, уговаряйки се за следващ преглед в началото на февруари, др. Чорбова ми каза, че е много вероятно тогава вече да са се преместили и че ще ми звъннат, ако трябва да ида в новата сграда.

# 34
  • Мнения: 13
 Здравейте!

Време дойде и аз да споделя моето преживяване в болница "Вита" - там в края на ноември 2017 се появи второто ми дете след ресекцио по медицински причини. Докторът, който избрах, ще го наричам „доктор У“, прояви повече от професионално, но и повече от човешко отношение при операцията. Оттук насетне престоят ми придоби изключително интересен развой - медицинските служите в лицето на някои от медицинските сестри промениха представата ми за хуманно отношение, доколко пък е професионално преценете сами:   
имам невероятен страх от игли, поради това преди всяко убождане винаги питам за какво е и поради какво се налага – това само за информация. Та шест часа след операцията, когато упойката и обезболяващото почти спряха да действат, помолих да ми бъде поставен някакъв  медикамент, за да се справя с болката. Вече беше около 22:00 часа и „доктор У“ не беше в болницата. При наличие на абокат забит в ръката ми, трябваше половин час да се моля да не ми бият допълнително медикамент (мускулно), а да ми поставят нещо през абоката. Болката от операцията ми беше достатъчна в този момент, за да понеса и страха от убождане при наличие на абокат. Какво ми сложиха през абоката не знам, но ефектът беше почти никакъв. Цяла нощ не съм затворила очи за нито една стотна от секундата. При все че и вечерта преди постъпването в болницата не бях спала, бях на прага на 38 часа без сън. Не знам как съм изглеждала в ранното утро на първия ден след операцията, но същата сестра, която не искаше да ми постави обезболяващо през абоката вечерта при вида ми заключи, че не съм спала, аз не потвърдих...тя излезе от стаята и след броени минути се върна сама със стенд за система и през абоката пусна медикамент. Този път не трябваше да се моля за това, явно съм изглеждала достатъчно зле, а може и повече от зле.
На обезболяващото тялото реагира добре – отпусках се! Изгарящата болка в областта на абоката при вливане на медикамента в този момент ми се струваше приятна в контекста на преживяното. При визитация вероятно един лекар ми обясни, че след малко трябва да бъда изправена...аз се опитах да обясня, че не съм спала два дни, че нямам сили, помолих да ме изпрявят по - късно, за да отспя, да събера сили, но .... по – късно разбрах, че вечерта съм отказала да бъда обезполена или поне така е било оценено поведението ми и други все в тази връзка...
 Малко по - късно, може би около 10:00 часа, в стаята ми дойдоха две медицински сестри – казаха, че трябва да ставам – за тези, които не са били във „Вита“ искам само да поясня, че в близост до леглата няма никакви рамки и/или други предмети, за които може да се хванеш при изправяне, следва да се набираш на собствените си ръце и коремни мускули. Та, двете дами ми казаха „хайде сега ставай“! Да ама не. Обяснявам аз, че не мога да се набера до седнало положение т.е. не можех да изправя сама горната част на тялото си, понеже защо ли след ресекцио ме боли корема, че лявата ми ръка не беше годна за опора - беше започнала да се подува в областта на абоката и беше болезнена, а дясната тогава се огъваше като кашкавал, тогава още не знаех защо (по – късно „доктор У“ ми обясни), но в онзи момент се „огъваше“ и не можех да разчитам и на нея. С други думи нямах никаква възможност да се подпра на длани, ни на корем, изправяхх се до опората на лакътя на лявата ми ръка, но не повече ... но аз трябваше да се изправя сама според тях до седнало положение, въпреки всичко... едната сестра се приближи до леглото ми и подаде ръката си към леглото, само че аз не можех да се набера достатъчно, за да я стигна от положението, до което се бях изправила... така и не се приближи достатъчно, за да й хвана ръката. Двете дами обясниха още че няма кой да ме вдига, да ми помага, че ще остана в легнало положение до края на престоя си в болницата. Задоволиха се с това да стоят на прилично отстояние от леглото ми. 

След като заплахите не ме мотивираха достатъчно, за да се набера на коремните си мускули след ресекцио, двете дами напуснаха стаята ми и никой повече не влезе при мен ... доста дълго. В това дълго време обаче болезнената ми лява ръка, тази с абоката, започна да увеличава обема си, да променя цвета си, в областта на дясното рамо се появи силна, ту режеща, ту пареща болка... но понеже мога да се справя сама, естествено, не казах нищо на моя човек по телефона, как ще го притеснявам... чаках си търпеливо да ми обърнат внимание, все пак бях в медицинско заведение, защо да викам помощ отвън или пък все едно можех да си тръгна Simple Smile 

Та така, лежах си сама в стаята ... в един момент няколко часа по – късно влезе сестрата, ядосана преди това, че не се набирам на коремни мускули...в това време обаче ръката ми (тази с абоката) добила обем, който не съм подозирала, че е възможно, беше започнала и да става червено – синя, потях се доста, беше ми непоносимо горещо през ноември...да уведомих сестрата за тези неща, които се случват, като показах и ръката си. Тя не каза дума. Помолих да ми свали абоката, а тя, явно ме е чула, любезно обясни, че следва да остане на ръката ми до края на престоя в болничното заведение, след което излезе от стаята. Не знам дали погледна ръката ми. Не си мислете, че се върна в стаята или откликна на оплакванията ми.

Добре, обаче вече в областта на абоката имаше и отток, видим. Продължих така да си лежа, да си гледам подутата ръка, да се потя от налегналата ме страшна жега през ноември....Вече наближаваше два следобяд, знаех, че след два часа ще дойде моят човек, тогава щяхме заедно да решим какво да правим...и дали да не потърсим медицинска помощ....Но не го дочаках...

В един момент след 14:00 часа, но пред 16:00 часа се появи „доктор У“ – не знам защо, но се смути като ме видя. Разказах й. Тя ми подаде ръка, така че да мога да я хвана. Без да се набирам на коремните си мускули за по – малко от минута се изправих на крака. Докторът не ме е изтеглила, подкрепяла или да е извършвала някакво друго особено физическо усилие. Знам, защото я попитах. Подаде ми ръка! Толкоз! Изправих се. Докторът излезе за секунда от стаята, върна се и бързо след нея дойде една дама, натоварена иначе с административни функции. Тя, също остана учудена от нещо като ме видя, не разбрах какво от всичко точно я учуди... но веднага  махна абоката от ръката ми и когато докторът й каза за рамото донесе ментолов спирт, намаза обилно областта на дясното рамо, което предизвика затопляне. Няма да обяснавам, че едва след като болката започна да отминава, постепенно започнах да учещам дясната ръка като своята. За това „доктор У“ обясни, че било реакция от упойката .... нормално било да има изтръпване на крайници и подобни....нормално, но да има кой да чуе!
Та след изправянето от „доктор У“ поне 20 минути щъках сама из стаята в радост да се изкъпя и да си измия зъбит...а тя стоеше при мен и трябваше да й говоря непрекъснато, понеже държах да съм сама в банята, а тя се тревожеше да не ми стане нещо...

Няма да ви казвам, че до този момент от живота си мислих, че не нося на болка! Страх ме е от болката. Шест часа след ресекцио понесох болките без упойка и обезболяващо, верно че не спях  но ако някой някога ми го беше казал, че мога, нямаше да му повярвам!

Не знам какво и на кого след това „доктор У“ е казала, но медицинските сестри започнаха да искат да ме чуват, ако имам нещо да казвам. Нещо повече, започнаха да ми задават въпроси!  Сами се сещайте, че аз вече нямах какво да кажа! И да имаше, нямаше да кажа!

Радвам се, че нямах усложнения и/или някакъв особен проблем, който да ме постави в зависимост от някоя от тези медицински сестри.

И преди някой да реши, че съм някоя глезла с безкрай изисквания към всички околни, но не и към себе си, държа да кажа, че не съм. Доста мислих преди да публикувам тази история и то в детайли, но в крайна сметка това са фактите, а не проекция на изкривените  ми възприятия. 

Факт, повече от добре сме и аз и детето, което е единствено важното. Защо пиша? Не защото съм майстор на дългия разказ, и ако някой въобще е прочел дотук историята, а защото това може да се случи на всеки и е добре човек да знае.  Оказва се важна е не само лекарската грижа, която очаквате от доктора, който сте избрали, но и тази предоставяна от останалите медицински служители. Сами преценете в какъв обем ми беше предоставена на мен помощ без намесата на „доктор У“.
Как се чувствах преди и след това, запазвам за себе си.

Но знайте, когато избирате родилното отделение на „Вита“, че може да разчитате за всичко единствено на лекаря, който сте избрали. Информирано съгласие при предоставяне на медицинска помощ, медицински, етични стандарти и други модерни понятия оставете пред входната врата на отделението и/или забравете поне за малко, не задавайте въпроси, за да не си навлечете гнева на някой, който би трябвало да ви помогне, дори това означава да ви подаде ръка, ако не защото е професионално призван да го стори, то поне защото е човек.
Надявам се горното да е крайно спорадично явление, още повече да не споходи друг!

Здраве на вас и на вашите бебета!

# 35
  • Мнения: 2 029
Чудех се дали да реагирам на горното, понеже смятам, че всеки е в правото си да изказва мнение и преживявания така, както ги е усетил, но, когато се правят заключения и внушения, че не може да се разчита на екипа в родилното е доста смущаващо. Понеже съм раждала секцио в същата тази болница имам преки впечатления от всички, които работят в родилното, все пак ще си позволя да коментирам.

От целия разказ разбрах, че сте отказали мускулните обезболяващи, поради което не сте могли да спите (и за това са виновни сестрите?). Извинете ме за квалификацията, но след преживяна операция, да ви е страх и да откажете инжекция за мен е глезотия. Множество лекарства се усвояват най-добре, когато се прилагат мускулно и да се меси човек в работата на медицински лица по отношение начина за поставяне на лекарство е меко казано неуместно.
Мястото с абоката ви е боляло и за това не сте могли да станете сутринта. Да, не е приятно и да, боли, но при едно раждане има доста болезнени моменти. Колкото по-рано се изправите след секцио, толкова по-добре за възстановяването.
Когато аз родих, седнах на леглото сама (изключително трудно) още преди да дойдат сестрите. Не им казах за това, но когато дойдоха сутринта, за да помогнат да станем с момичето, с което бяхме в една стая, стояха и ни придържаха много внимателно и по никакъв начин не са очаквали да се наберем на коремните си мускули (и едва ли има човек, който би очаквал подобно нещо). Сестрите влязоха с всяка от нас в банята, за да ни помогнат да си вземем душ. Откликваха на всяка молба - за смяна на нощница, шише с вода, памперси за бебето, обезболяващи свещички, превръзки...

В заключение ще кажа само, че отношенията между хората са двустранен процес.

# 36
  • Мнения: 2 137
 Rainninn , абсолютно не разбрах каква е причината да не споменавате истинското име на лекарката ?! Останалото не мога да коментирам, не съм раждала секцио и не знам как е. Но това , че сте търпели болка и мълчали с часове, не е много нормално , никой няма да седне да гадае как се чувствате, докато не си кажете.

# 37
  • София
  • Мнения: 6 352
Чудех се и аз дали да реагирам.
Когато аз бях след секциото ми, в началото и на мен ми слагаха обезболяващо в абоката.
Вечерта дойде сестра с инжекция. Да кажа, че по това време едва преживях абоката, имах страх от игли, имах страх да ми взимат кръв от вената, който успях малко да преборя след като забременях и ми се налагаше всеки месец да пускам изследвания.
След като едва преживях абоката, който ми беше първи, мускулната инжекция ми се струваше най-гадното нещо на света и се опитах да я откажа. Но сестрата ми обясни, че обезболяващите тялото привиква с тях (с тези от абоката) и те спират да действат и за да спре да ме боли за малко, просто трябва да стисна зъби за мускулната инжекция (която между другото въобще не боля).
На другия ден като ме раздвижиха, дойдоха 2 сестри изключително слабички, а аз бях слон. Струваше ми се невероятно някоя от тях да ми помогне. Опитах, но от болка ми пречерня. Пуснаха ми система и ми се скараха, че не съм си изяла закуската, която според моите изисквания беше нещо, което не исках да изям.
Чак след като ми нахакаха захар в чая (аз чай не обичам, камо ли захар) и след като се принудих да изям филията, озъснах че това е за мое добро след като ми светна пред очите.
Но пак не приех някоя от тези слабички сестри да ме вдигне, защото се страхувах че ще ме изпуснат и ще падна. Те разбира се не ми се молиха, оставиха ме. Аз викнах мъжа ми и той ме вдигна, след което сестрата ме поддържаше да отида да се измия, защото не можех да се търпя. Определено не им стана приятно от моята реакция да викна мъжа ми да ме вдигне и между другото сега смятам това което направих за абсурдно, те все пак са помагали на десетки жени, сигурно е имало и по-тежки от мен, даже съм убедена че е имало, но страх лозе пази както се казва.

Всъщност по едно време и аз си мислих, че съм получила много малко помощ, но в следствие разбрах през годините, че аз съм била изключително нетолерантна, неразбираща и мислеща, че всички са ми длъжни, а не бяха. Те направиха всичко което е неоходимо, не ми отказаха помощ ако питах, сменяха ми нощницата по 3 пъти на ден, дори ако исках да ми помогнат с ръкавите ми помагаха.
Каквото попитах като човек ми се отговори. Не получих достатъчна помощ за кърменето, но поне 2 пъти ме бяха попитали дали имам нужда от помощ, аз отказвах (защото си знаех), но после осъзнах, че нищо не съм си знаела, така и не закърмих.

На жената раждането й е минало скоро и може би не са й обяснили, защо инжекцията е нужна, защо е нормално да й се подува ръката от абоката и т.н.т. А може тя да не е питала и да е била красноречива и нетолерантна с тях.

След раждането ми, в последните няколко години ми се налага да влизам в болница за разни манипулации, ами всичко си е същото - пак ми става оток от абоката, но никоя сестра не смята това за проблем до дадени граници.
Е, веднъж течността не течеше и се събра на мехур около вената ми, реагираха веднага, просто осъзнах че предните пъти не е било достатъчно зле, че да реагират а всичко е било в главата ми. От престоите ми в други клиники и болници разбрах, че всичко онова, което мислих че са ми го причинили сестрите след раждането ми, по-скоро аз съм си била виновна.

Дано и аторката на поста като мен след това осъзнае, че всъщност нищо кой знае какво не се е случило, а просто очаквания които не са се покрили.
Аз от моето раждане в момента имам само хубави спомени, а малките проблемчета в главата ми си бяха мои грешки.


п.п. след като аз родих, около мен зараждаха всички. Техните истории в другите болници доказаха, че аз реално съм имала мнооого по-хубаво раждане от техните. Само факта, че позволиха на мъжа ми да дойде да ми помогне, само факта, че ми даваха вода от сламка и т.н.т. прави родилното отделение на Вита едно от най-помагащите за удобството на майката.
В токуда примерно дори за повече пари не ти се полага шише вода, обезболяващите са кът, какво да говорим за превръзки и т.н.т.

# 38
  • Мнения: 13
Всеки може да цени горното като намери за добре, но съм била в друга болница, макар и в друг град, преди това за същата интервенция. Знам как ме изправиха там и каква помощ ми оказаха.  Много близки приятели са раждали секцио във "Вита". Всъщност по тяхна препоръка избрах  тази болница, не само заради доктора. Когато им разказах вече описаното бяха повече от учудени!

Радвам се, че съм единичен случай. Но всичко се случи така както съм го написала, не се касае за изкривени възприятия, излишен каприз или пренебрежително отношение от моя страна, та аз едва се държах, нямах сили да говоря, какво остава да се държа неприятно с някои, а и не ми е такъв начина на общуване! Написала съм всичко, за да са наясно останалите след мен, да са подготвени, че и това се случва. Аз не бях.

# 39
  • Мнения: 2 137
И все пак ще споделиш ли името на лекарката? Това очевидно е единствения позитивен персонаж в разказа ти,  би било полезна информация за момичетата, които смятат да се следят и раждат във Вита.

# 40
  • Мнения: 365
За да не ставам банална, защото няколко пъти пиша все хубавки неща за родилното (не чи плащат за това Wink ),само отбелязвам, че аз получих ВТОРА мускулна инжекция обезболяващо. Тя не се полага, но аз не мога да търпя на болка и умирам от страх от всичко в болница и зъболечение. Ами да, сложи ми я сестра от родилното, супер мила, но не помня името й. Все пак ѝ благодаря Simple Smile

# 41
  • Мнения: 21
Аз имам малко смесени чувства към сестрите при спомена за първото ми раждане.
Имаше една много дръпната, която го раздаваше много началнически. Тя ми би първата инжекция мускулно и такава болка от инжекция не бях изпитвала дотогова. Ревах от болка след това!!!
Втората инжекция ми я би друга сестра, която доста по-леко вкара иглата и болката беше в рамките на поносимото.
Имаше 2-3 сестри, които бяха много мили и отзивчиви и нямах търпение те пак да дойдат на смяна, защото оная дръпнатата не се траеше изобщо. Да не говорим, че едната нощна смяна изчезна от етажа изобщо, когато най-много ми трябваше. Тъкмо ми беше слязла кърмата и гърдите ми се бяха подули ужасно много и имах чувството, че ще експлоадират. Тъй като това за пръв път избщо ми се случваше, не знаех дали е нормално и исках някой да ме види.
Аз раждах през най-отпускарския период и определно бяха в намален състав и сестрите имаха доста работа. Въпреки това не пропускаха да минат и да проверят как съм - говоря за през деня.
Нощно време не се чуваха много да сноват като цяло.

# 42
  • София
  • Мнения: 136
По описаното поведение ми се струва, че говори за д-р Кълвачева. Но мога само да предполагам...

Аз също съм възмутена от поведението на 2 от акушерките там, но не бива да се обобщава за всички - повечето са любезни и услужливи. Едната ме докара до рев след като отказа да ми постави обезболяващо мускулно или венозно и ми връчи свещичка да си поставя. От болката в корема (втори ден, току що раздвижена) нямаше никакъв начин да се свия или надупя че да си поставя сама свещичката, а като не я поставям нямаше как да намаля болките - параграф 22. Наложи се да ми я постави майка ми чак когато дойде на свиждане. Втората акушерка, която ми докара ненужна криза, ми каза че ще УМРЕ детето ми от глад и затова реве цяла нощ като е при мен. В контекста на току що родило се бебе, думата 'умре' не е най-удачната. А и ни казаха да кърмим колкото има и да дохранваме с шише ако бебето иска. Ами ако не иска? Ще умре ли наистина? Как да знам, първо дете ми е, нали затова са тези акушерки... Да бяха казали че трябва да го изяде всичкото или как да познаем че плаче от глад, а не от друго.

В общи линии колкото хора толкова и мнения, но нали затова сме тук - да си споделяме и да обсъждаме Hug

# 43
  • Мнения: 2 137
Аз досега не съм говорила с жена, раждала в която и да е болница в България, която да не е попадала на поне една кисела акушерка. Да не говорим, че съм чувала не малко истории и за ужасяващо груби (и самата аз срещала такива "нечовеци" в МД София). Във Вита съм попадала само на една по-припряна, и то чак ми беше смешно как ми се цупеше, че съм направила еди какво си. Не се трогвам грам от мърморене. Била съм в родилното на Вита за 2 раждания и 2 задържания, общо над 10на дни в различни години, мисля че достатъчно време да видя и усетя всякакво отношение, 95% от което беше повече от мило и отзивчиво.

# 44
  • Мнения: 77
Здравейте, не съм влизала отдавна, тъй като с дете на почти 2 г. и новородено, все не намирах време. Родих второто си дете началото на октомври, отново във Вита. Вече мога да бъда компетентна както за нормално раждане, така и за секцио, тъй като се наложи секцио по спешност Simple Smile За миг не съжалявам, че отново избрах същата лекарка, а по случайност и същата акушерка. Бях питала дали мога да я избера и нея за второто раждане, но след като се оказа, че няма избор на акушерка, само се надявах тя да е на смяна. Е, явно съм късметлийка Simple Smile  Прочетох поста на госпожата, която е родила при д-р У. За мен е неуважително да се нарича така лекар, който е помогнал детето ти да се появи на бял свят, а "медицински служители" хората, които 4 дни са се грижили за детето ти. От поста ми става ясно, че въпросната дама е била в изключително тежко състояние (!??!.?)  и именно тези "служители" са хранили, гушкали, обгрижвали бебето и. Персоналът е изключително мил, компетентен, отзивчив, за миг дори не съм усетила непрофесионално отношение на който и да било от екипа. Дори и 2-те акушерки, които бяха малко по-дръпнати, никога не отказаха да ми съдействат. Аз също се притеснявах как ще протече раздвижването, опасявах се, че след като съм родила нормално, секциото ще ми се стори ужасно. Оказа се, че няма никаква драма нито в това, че родих с операция, нито в раздвижването и възстановяването. Секцио се наложи , тъй като след изтичането на води (вкъщи), в болницата установиха, че изтичат леко оцветени в зелено води . Въпреки това, моята докторка прецени, че след като тоновете са добре , няма причина да предприема секцио. Обезболиха ме, но когато стигнах 6 см. разкритие, тоновете рязко започнаха да падат, когато имах контракция и ми обясниха,  че това са децелерации и е признак, че бебето страда. Сложиха ми катетър и веднага ме качиха за операция на по-горния етаж. Изключително съм доволна, че преди всяка манипулация, акушерката ми обясняваше какво ще прави и защо се налага, евентуално какво ще усетя.  След края на операцията, отново ме настаниха в същата стая, в която бях приета за нормално раждане. Акушерките си бяха наредили банки, обезболяващи и всякакви неща, които им трябват. Имах сложена вода и чашка, тъй като още по време на опитите за нормално раждане, няколко пъти питах дали мога да пия вода, но ми казваха, че не може. Тогава акушерката ми носеше само марличка с вода, за да си намокрям устата и ми разрешаваше по мн. малка глъдка рядко, колкото да ми се навлажни устата. Относно обезболяващите, до 18 часа ми бяха направили 2 през абоката. Вечерта минаха 2 акушерки и 1 санитарка (както всъщност всяка следваща вечер минаваха задължително) и ме попитаха как съм, имам ли нужда от нещо. Акушерките ми казаха, че към 22 , а в случай, че ме заболи и по-рано, ще ми направят МУСКУЛНО обезболяващо, което е комбинация от 2 обезболяващи и действа много добре. Пазели си го като най-силно обезболяващо за вечерта, за да можем да си починем и цяла нощ да сме обезболени. Обясниха ми, че венозните обезболяващи по принцип започват да действат по-бързо, но и действието им отминава по-бързо. Съответно и като се правят само венозни и еднакви обезболяващи, се оказва, че те започват все по-малко да действат така, както са действали . Именно за това се прави мускулното, което макар и да започва да действа по-късно (след 20-30 ,мин,.), обезболяващият ефект е по-дълъг. Мен лично до сутринта не ме заболя изобщо , дори си се въртях в леглото на ляво и дясно, а сутринта си бях седнала в леглото , за да си изям закуската. Ако не ме бяха предупредили, че не трябва да ставам сама, за да не ми се завие свят, може би щях да щъкам из стаята , преди да са дошли за раздвижването.  След закуска дойде акушерката със санитарката и присъстваха на ставането ми. Според мен госпожа У е очаквала някой да я вдигне, а не това е целта. Обясниха ми, че е хубаво сама да намеря най-подходящия ми начин , за да се изправя и да седна, тъй като следващите ставания тях няма да ги има , иначе биха могли много лесно да ми подадат ръка и да ме вдигнат, но не е това целта. Абокат имах до 3-я ден, когато ме боцнаха за контролни кръвни изследвания. Слава Богу, бяха наред и ми го махнаха. Да, неприятно е, усещането, но се преживява.
Само като допълнение ще кажа, че наистина общуването е двустранен процес. При първото раждане бях сама в стая, а сега ме настаниха в двойна стая. До следобяда бях сама, но към 17 часа настаниха при мен момиче с планово секцио за след няколко дни, но с контракции и се наложи да я оперират. В началото се зарадвах, тъй като бях уплашена малко от факта, че съм оперирана и ще мога да си говоря с някой, да си даваме кураж и сили, но впоследствие съжалих, че отново не съм сама в стая. Определено малко ме натоварваше тази пациентка. Явно акушерките забелязаха и без да съм казала каквото и да е,  на следващия ден ме преместиха в друга стая (отново двойна), но останах сама до края на престоя си. Това момиче не спря да мрънка, да се заяжда, да разиграва персонала. Постоянно нещо не и беше наред. Аз бях изумена , когато в деня на раздвижването (бяхме вече раздвижени ), тя  накара по телефона да дойде някой да затвори прозореца. Аз нямах нищо против да го затворя, ако беше казала. Това беше определено тенденциозно отношение, нямам никаква идея защо. Въпреки това, никой от персонала не реагира по негативен начин, до последно (до преместването ми в др. стая), те останаха неподатливи на негативизма. Радвам се, че бях преместена от тази стая.
  Оставам с позитивно чувство и за второто си раждане и бих препоръчала на всяка моя приятелка и близка болница Вита Simple Smile Успех на всички бъдещи мами, аз вече/отново/ съм мама Simple Smile Оставам на разположение за всякакви въпроси относно раждането и престоя. Бих говорила и с имена, защото ги познавам всички поименно, но виждам, че тенденцията е да се говори с X и У Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт