Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 ноем. 2017, 06:55 ч.

Как се преживява и забравя?

  • 5 171
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Момичета и момчета, как една жена може да се справи с болката, обидата и силната си обич, след като сама си е тръгнала? Аз не мога, а трябва, защото ми е непосилно трудно да живея така... Решението беше мое, вярвах, че щом затворя вратата след себе си ще намеря така жадуваното спокойствие, а то - само празнота, липса и чувства, много силни чувства към този мъж, независимо от обидите и неуважението му... Сърцето казваше стой там, а разумът - тръгвай си, бягай! И аз накрая послушах разума, но сега не мога да утеша сърцето си... Боли, много боли... Преживява ли се и как? Може ли да се забрави? Целта ми не е да анализирам кой бил прав, кой не, решението е взето. Надявам се да споделите сходен опит след раздялата вече как се продължава напред и как се възстановява опустошеното сърце...

# 1
  • Мнения: 929
Минах през същото и чувствах същото като теб плюс съмнения дали съм постъпила правилно. Спомнях си само хубавите моменти и това ме съсипваше.
Мисля, че при всички минава по различен начин. Аз обичам да пиша и затова взех празна тетрадка и пишех всеки ден. Каквото ми падне, превърна се в нещо между дневник и лошите неща, които са ми се случили. Мина време, още помня хубавите неща, но вече не боли, нямам и съмнения.
Занимавай се с нещо - рисувай, пей, излизай с приятели, намери си добро момче. С времето минава. Аз четох и книги, препоръчвам ти Проницателят на Анди Андрюс. Книгата е хубава, чете се на един дъх и е 12лв.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 107
Аз бях така с бившия си приятел. Търпях променливото му отношение 3 години и накрая ми писна. Преглътнах чувствата си и си тръгнах. Беше ми много трудно в началото, но се съсредоточих върху други неща: записах магистратура и си насочих вниманието към работата. Тогава бях на 24. Не след дълго се запознах с мъж, с който вече имаме една прекрасна дъщеря. Сега, когато се обърна назад, се питам само: защо си губих времето цели три години? Не съжалявай за нищо, защото най-хубавото тепърва предстои Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 6 764
Ако сърцето ти иска да те унижават, спокойно, ще си намериш друг да го прави. Кандидати за такива неща има винаги.
Или ще потърсиш помощ, за да се излекуваш от това си желание и ще създадеш нормални отношения с някого.

ПС Садо-мазото може да е страст, но не е любов, та това, което изпитваш надали са силни чувства, силна са, но са емоции. Едното е може да е любов, другото...е друго, например, сексуално. Представи си, че някой се държи така с децата ти и много бързо ще ти мине.

# 4
  • София
  • Мнения: 10 187
Каквото и да си представя, няма как да мине бързо.
Точно така се чувствах и аз навремето, авторке (извинявай, абсурд ми е да се обърна към теб с ника ти). Времето и само времето лекува, гледаш напред, ден след ден, ден след ден и така. Спокойно, ще мине!

# 5
  • Най-красивия град
  • Мнения: 3 492
Помисли си-ти заслужаваш ли да бъдеш щастлива,заслужаваш ли да имаш до себе си мъж,който да те обича и уважава?
Малко повече самоуважение и самочувствие .

# 6
  • Мнения: 2 723
Минах през една такава връзка. Тръгнах си. Не беше лесно. Беше лято и отидох на почивка, после останах да работя в курорта, където бях отседнала. Нямаше ме три месеца в града, което ми помогна да се откъсна и от приятелите му, от мислите за него и всичко останало. Видях нещата от страни и даже на моменти съм се чудела какво съм правила с него. Не беше леко, но мина.

# 7
  • weltweit
  • Мнения: 6 349
Времето лекува, клише, но е вярно.
Взела си правилното решение, особено ако няма деца в картинката е лесно. Изместваш фокуса върху нещо друго, ти решаваш кое ти е важно в момента и постепенно ще се усетиш, че вниманието ти е другаде и "прекрасните" спомени почват да избледнявт. Аз навремето имах една такава "голяма" любов, хем бях млада и се усетих, че нещатата изобщо не са ок, и аз за мен си съм си най-важна. След като не се чувствах комфортно в тази връзка, реших и просто си тръгнах. След това имах период на сълзи и сополи, но мина. Скоро след това срещнах друг, живота продължава.

# 8
  • Мнения: 597
Единственият начин е cold turkey - премахвате напълно стимула (т.е. него) от живота си. За чувствата времето ще се погрижи - също така запълнете добре ежедневието си с интересни и предизвикателни неща, които да ангажират вниманието Ви. В зависимост от възрастта и предпочитанията това може да е учене (второ, трето висше, 2 години за 1, езиков курс, танци и т.н.), работа (нова по-амбициозна позиция, повишаване на квалификацията), пътешествия/излизания с приятелки и приятели, но по възможност такива, които не са от някакъв общ кръг и Ви напомнят твърде много за него и задължително такива, които няма да тръгнат да Ви сдобряват или да инсценират "случайна" среща и т.н..

Но най-важното е да не се връщате отново към него, да не комуникирате с него, да не приемате смс-и, обаждания и т.н. от него, блокиране и игнориране по всички канали, иначе удължавате безкрайно агонията. Бил съм в подобни отношения, където аз имах по-силни чувства, но отношенията бяха толкова токсични за мен, че в крайна сметка взех решението и приложих горния съвет и днес съжалявам единствено, че не го направих години по-рано Simple Smile След около месец ще е по-добре, след година ще е притъпена болка, ако изобщо има такава (защото може да се появи нова звезда на хоризонта), след 10 ще е само изпразнен от каквито и да било емоции и чувства спомен за глупава младост, все едно описан в сълзлива и скучна треторазредна книга.

# 9
  • Мнения: 145
някой път не сработва това с времето. една моя позната се ожени, роди си дете но всяка година ходи веднъж на море сама по местата където я води бившият ѝ (май бест френд) преди години ... красива и тъжна история.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 209
Ще ти мине, всичко минава. Един ден ще си благодарна на себе си за това решение, което взимаш сега. Трябва да е ужасен човек, щом се отказваш от него, въпреки голямата ти любов. Това не е случайно. Бягай.

# 11
  • Мнения: 7
Времето лекува всичко, за да си постъпила по този начин , значи това е било правилното решение, така, че не се връщай назад и смело напред.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 60
Ще боли,дори много.Щом си се вслушала в разума си,си постъпила правилно.Болката ще мине все някога,но това някой да те наранява и ти да стоиш при този човек-не.
Запиши се на някакъв курс,намери си хоби,запознай се с нови хора.
Както вече са ти казали-времето лекува всичко.

# 13
  • Мнения: 3
Каквото и да си представя, няма как да мине бързо.
Точно така се чувствах и аз навремето, авторке (извинявай, абсурд ми е да се обърна към теб с ника ти). Времето и само времето лекува, гледаш напред, ден след ден, ден след ден и така. Спокойно, ще мине!
Благодаря, Бърди, за тактичността ти... Никът ми е двете думи, с които ме наричаше, когато го напуснах, когато изля цялата си ярост към мен, дните, в които ме заливаше със съобщения и ел. писма, в които само ме обвиняваше, че аз съм виновната за развитието на нещата, че аз съм била невярната, че аз не съм обичала, че аз съм се подигравала и унижавала... Връзката ни беше промивка на моя мозък да ме моделира по негов модел, да мисля, чувствам и говоря, както според него е правилно и най-вече за мое добро и в същото време да ме обсипва с внимание, нежност, страст, грижа... Чувствах се като предмет, като птиче в златна клетка... Но аз съм човек, жена, която е постигнала реализация в професията си, която се премести на другия край на страната, напусна работа, семейство, приятели, за да бъде с любовта на живота си... Която потъпка своите убеждения за стойностното в живота и отношенията с хората, за да може да приеме мисленето на любимия си, за да няма спорове и да има мир... И в моментите, в които избухвах, защото вече не издържах на поредната нападка или изразено съмнение в моята вярност ми се отговаряше, че се стига до моментите на напрежение, защото аз не съм можела да разговарям спокойно...
Извинявайте за дългия пост, но наистина след цялата ми отдаденост в тази връзка на изпроводяк получих обяснението, че с мен е преминал през ада и че аз съм била само и единствено лъжи... Връзката трая почти две години, а вече минаха два месеца от раздялата... Знам, че съм взела правилното решение за мен и много благодаря на всички ви за оценката и подкрепата... Както сподели Fairytale11 много време и аз се борех с мисълта дали съм постъпила правилно, дали не е трябвало да проявя повече сила и търпение в обострените моменти... Но с моя рогат характер и чувството ми за справедливост как да си мълчах и да бях спокойна, когато мъжът, който беше всичко за мен и на когото се бях посветила изцяло в мислите, чувствата и действията си, изразяваше недоверие и съмнение в мен, независимо по какъв въпрос... Не приемайте последните ми думи, че искам да се оправдавам... Но с течението на мисълта ви споделих и това... Мисля, мисля за него постоянно и за хубавата му външност, за ведрия му характер, за чара му, за всички вълшебни моменти, които имахме, за прекрасния ни дом и за мечтите ни и ме е яд, че тези спомени не могат да бъдат изтрити от всичките лъжи, които са били към мен, от недоверието и обидите, а само как искам да го преживея, да го превъзмогна, да забравя...

# 14
  • София
  • Мнения: 10 187
Така е, много гадни номера ни играе паметта, основно се сещаме за хубавите моменти и се чудим, абе, дали пък не сбърках. Но не си сбъркала, разбира се, щом си стигнала до такова тежко решение, имало е защо.
Оттук насетне все пи-лесно ще става!

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт