Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 256
Здравейте,
синът ми ще навърши 3 тези дни. От два месеца ходи на детска градина. Той е /беше/ много контактен, лъчезарен и надраснал годините си, разумен, приказлив, любопитен...Тръгна на градина без драма, имаше малко стъписване и сълзи в началото, но докато влезе, там не е тъгувал или плакал, дори спи следобед- до тогава никога не беше заспивал без мен. Аз го подготвях поне година преди тръгването, говорихме си и смятам, че беше подготвен, поне теоретично.
Това, което ме притеснява, е изострената му чувствителност. Разплаква се на песнички, изпада в истерия, че е свършила дадена песничка...В къщи често повтаря- Не искам на детската градина, утре няма да хода /все по-рядко, но още го казва/. И агресията- щом го взема от градина, започва да дивее, но и види ли други деца, често стиска зъби и напада, казва, че не обича други деца, искал да ги бие, да ги удря, нека плачели.
Учителката твърди, че в градината е спокоен, че според нея е напълно готов за градина. Хранел се /вкъщи и храненето стана проблем, той винаги е бил злояд, но сега е просто невъзможно да седне и да се храни с апетит/.
Как реагирам аз- разбирам превъзбудеността му, все пак там се е сдържал доста часове. Оставям го да дивее, да скача, организирам активни занимания. Когато ми каже, че не обича други деца, му казвам, че не е длъжен да ги обича, но би било забавно да си играят заедно, да поделят играчки, да са приятели. Когато ми казва, че иска да ги удря опитвам да обърна нещата и да го поставя на тяхно място, как би му било мъчно, би го боляло...тогава казва, че искал да плачат.
Притеснява се вече. Знам, че няма как такава промяна да е напълно безболезнена, но се страхувам как му се отразява. Отделно не позволява да му кажа, че съм била на работа- спомена ли го, започва да пищи. Затова няма как да обяснявам, че мама трябва да работи- не ми позволява да работя Simple Smile В началото и не ми позволяваше да го вземам аз- явно в знак на протест, започваше да плаче и да търси баща си, докато го залъжа и ме гушне.
Обяснявам му, че съм спокойна, щом знам че е щастлив и си играе и т.н., но само тази агресия към децата и тази изострена чувствителност не знам дали са в рамките на естественото развитие за възрастта.
Благодаря, че че изчетохте Simple Smile

# 1
  • Мнения: 438
Здравейте,
По писаното личи, че синът ви като че ли за пръв път се сблъсква с ревността. Мисля,че е ваше единствено дете и до преди тръгването на детска градина не му се е налагало да поделя и да се конкурира. В тази връзка, ходенето му на детска градина ще е много важно и необходимо за него, защото само там и в тази ситуация може да се справи с тези ключови за детското развитие въпроси. Как да спечеля вниманието на възрастния? Кои са ми силните и кои са ми слабите страни спрямо другите деца? Как да се науча да поделям - играчки,внимание, съдействие..Отговорите на тези въпроси изграждат  адекватното самочувствие на детето и формират стратегии за себеотстояване и не на последно място самостоятелност - като мислене и действие. Като всички генерални за развитието на детето работи, те изискват време и здрави нерви.
Това, че учителките в детската градина не сигнализират за проблеми, означава, че детето се справя. Там специалистите са с много опит в наблюдението на деца в норма и в отклонение.
За вас остава да погледнете поведението му от този ъгъл и да опитате да дискутирате. Имайте предвид, че децата в тази възраст смятат себе си за всемогъщи и всички емоции се изразяват непосредствено и поради всемогъществото са хиперболизирани. На ваше място бих го попитала какво ще се случи, ако неговото желание всички деца да умрат се сбъдне? Тогава няма да има с кого да си игра и ще бъде много самотен. Няма да ги има детските градини и ще трябва да седи сам в къщи или с детегледачка, защото вие трябва да ходите на работа. Примерно...Просто покажете какво му е хубавото на това да не си сам.
Друго, което може да направите относно чувствителността и драматичността е да се опитате да назовавате емоциите, които стоят зад желанията му. Примерно това, че трябва поделя вашето внимание с професията ви сигурно предизвиква гняв. Това би звучало така: "В момента може би си бесен, че трябва да ходя на работа и за това казваш така." Вербализацията на емоцията помага за вентилацията и съответно учи на задържане на емоциите. Нещо, на което децата се учат в процеса на порастването си.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Последна редакция: ср, 29 ное 2017, 17:49 от Даниела Тахирова

# 2
  • Мнения: 1 256
Благодаря Ви за изчерпателния отговор! Той ни е второ дете, но със сестра си имат голяма разлика и на практика няма конкуренция между тях.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт