Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 дек. 2017, 23:45 ч.

Тъжно ми е и ме е страх

  • 6 706
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте,
В четвъртък постъпва в болница за да прекъсна бременността си в 17г.с и вече знам че моя Коста никога няма да има шанс за нормален живот. Не знам как да се справя с бъдещата загуба, а и наистина ме е страх Cry

# 1
  • Varna
  • Мнения: 12 855
Ужасно е да търсиш мнения във форума, само ще се разстроиш. Говори с лекаря който ще извърши процедурата. И кураж. Peace

# 2
  • Мнения: 5
Не аз знам какво му е на бебето ми, не знам какво ще се случи по време на прекъсването. Моя сладкиш е несъвместим с живота

# 3
  • Varna
  • Мнения: 12 855
Не аз знам какво му е на бебето ми, не знам какво ще се случи по време на прекъсването. Моя сладкиш е несъвместим с живота
Мисля, че след 20та седмица се води раждане. Говори с лекаря си. Peace

# 4
  • Мнения: 214
Здравей, мило момиче! Като преживяла преди няколко години същото ще ти кажа, че няма как да не се страхуваш! Това е естествена защитна реакция на душата. Няма да те лъжа, ще поболи, но не мога да ти кажа колко, тъй като при всеки е различно. Все пак е търпимо, имайки предвид, че съм имала и тежко раждане преди това. Всичко ще мине за няколко часа, но по-жестока е болката от загубата, която преживях и аз! Ще мине и това - времето не изтрива спомена, но дава сили за ново начало. Сега трябва само да се съхраниш емоционално, доколкото можеш. Стискам палци всичко да мине максимално щадящо за теб! Много е важно и отношението на лекарите - при мен проявиха повече от човещина, което също ми помогна. Кураж, мило момиче, до теб съм!

# 5
  • Мнения: 4 256
Redington, така беше и нашата Алекс, но в 28 г.с. няма правилна рецепта за справяне с болката и тъгата от загубата. лекарите ще си свършат работата, в това нямай съмнение. ще се възстановиш физически. за съжаление, в болниците лекарите не са подготвени да облекчат другата болка, която ни изяжда душичките. може да си поискаш успокоителни, ако усещаш, че не издържаш, не можеш да спиш, постоянно плачеш или изпаднеш в дупка. потърси помощ от психолог или психиатър. помоли близките ти да те наблюдават, да ти помогнат, ако забележат, че не си на себе си.
обмисли някои неща предварително - говори с лекарите искаш ли (и може ли) да ти покажат бебето след това, за да се сбогуваш с него, вземи си възможно най-дългите болнични,  помоли мъжа ти да прибере “спомените“ (снимки от ехограф, вещи, купени за бебето), ако смяташ, че ще ти е непоносимо да ги виждаш. знам, че звучи тъпо да планираш такава загуба и собственото си оцеляване след това, когато целият ти свят се срива, но трябва да се погрижиш за себе си. на мен ми помогна и блогът на бояна - “макове за мери“, в който разказва за загубата на детето си и борбата ѝ с болката след това.
прегръщам те! много сили ти пожелавам! 

# 6
  • Мнения: 4 695
Здравей. Страшно много съжалявам за загубата, която те е сполетяла. Има много ресурси, които да ти помогнат. Ако искаш, потърси в интернет страницата на фондация "Макове за Мери", на която ще намериш много хора с подобна на твоята съдба. Ако имаш желание, пиши и тук. Желая ти сила и кураж, бих искала да мога да те прегърна през екрана и да те уверя, че не си сама!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт