Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 дек. 2017, 04:41 ч.

Психични Проблеми

  • 7 932
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте Мили Дами пиша Ви за съвет . Аз съм мъж на 30 години . Проблемът е че съм с психическо отклоненйе . Знам  не звучи мн готино , но всеки сам си носи кръста . Въпросът ми е , възможно ли е Една Жена да харесва и да има близост със човек с психическо отклоненйе . Не съм опасен знам къде съм и какво правя , но някак си не ми се вижда правилно , и мисля че едно момиче , би се отвратило , от проблем като моя .

# 1
  • Добрич
  • Мнения: 14
А какъв точно е проблемът Ви? Познавам двойка, в която момчето е с някои психични проблеми - паранои, натрапчиви мисли за лоши неща и т.н. и въпреки това си има приятелка и си живеят заедно. Ходи обаче редовно напрегледи и когато нещата се обострят приема медикаменти.

# 2
  • Мнения: 6 417
Да, напълно нормално е да имате сериозна връзка и да живеете с момиче, което искренно да ви обича.

Факта, че пишете, мислите и имате желание за взаимност означава, че рано или късно ще срещнете своята половинка.

Важно е да поддържате себе си - да спортувате, да имате отлична хигиена, да четете книги, да се интересувате от света около вас и да се опитате да сте позитивен и независимо от проблема ви ще има хора, които са заинтересувани от вас.

Имате ли точно момиче, което харесвате? Тя забелязва ли ви?

# 3
  • Мнения: 9 968
А какъв е проблемът?

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 4 383
Ами всеки си има по нещо.
Аз съм с много заболявания и си мислех,че мъж няма да ме погледне, най-вече защото когато се разболях,съпругът ми и съответно бащата на детето ми просто си тръгна.При това даде обяснение"На мен болна жена не ми трябва!"
Обаче се оказа,че греша.Намери се човек,който да ме харесва и такава.При това и аз меко казано го харесвам, направо си го обичам.
Не се отчайвай!
И аз като другите да попитам-какво е заболяването ти?

# 5
  • Nice
  • Мнения: 942
Имам приятелка която доста време беше с момче което имаше синдром на Аспергер (форма на аутизъм). Не знам психическо ли е, но си е отлконение. Така, че има хора които не биха са притеснявали стига да не сте агресивен и да не губите представа кой сте и къде се намирате.

# 6
  • Мнения: 1 175
Аспергер не е психическо отклонение, а вроден генетичен дефект с изразени поведенчески проблеми. Един от малкото случаи при т.нар. проблеми от "аутистичния спектър", за който съм убеден, че е действителен дефект/проблем от аутистичен характер, а не просто индивидуални особености и измислена диагноза.

The_Hunter, не мисля, че е непреодолим проблем някое момиче да се влюби във Вас, но не е и нещо, което ще Ви "подслади" като обект на интерес. Уточнявам го, защото не знам какво Ви е психическото отклонение, но ако не е свързано с него по някакъв начин - намирам писане на "отклоненйе" за доста неатрактивно. Та само по себе си психическото отклонение не би трябвало да е проблем, но ако влияе силно на поведението Ви, личната Ви хигиена, интелектуалните способности и т.н. - тогава ще Ви е по-трудно заради тях. Не невъзможно разбира се, всеки може да си намери момче/момиче, не се тревожете, отпуснете се. Желая Ви успех! Simple Smile

# 7
  • София
  • Мнения: 9 282
Разбира се, че е възможно. Не става ясно за проблема, но хора с различни физически или психически проблеми си живеят нормално и създават семейства по цял свят.  Peace

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 4 470
Цитат на: bgtatko81
Аспергер не е психическо отклонение, а вроден генетичен дефект с изразени поведенчески проблеми. Един от малкото случаи при т.нар. проблеми от "аутистичния спектър", за който съм убеден, че е действителен дефект/проблем от аутистичен характер, а не просто индивидуални особености и измислена диагноза.
Айде, бе, разбирач.
Точно синдромът на Аспергер е най-лекото състояние от спектъра - по дефиниция нормален интелект и никакви или минимални затруднения в говора - и ако изобщо някое от тези състояния е "измислено", това важи в най-голяма степен за точно този синдром.
Да ти доведа ли сина си с измисления му детски аутизъм да видиш колко измислено не може да говори, не може да разбира реч, не може да общува невербално и така нататък?
А, да - то е, щото всичките умствено изостанали почнаха да ги пишат аутисти, че да не е толкова обидно. (С което по принцип бих се съгласила, дори и за моя син.)

П.П. И кое на един "генетичен дефект", засягащ точно психиката, не му е психическо и не му е отклонение (=дефект)?

----
На основния въпрос на автора не мога да отговоря - както са писали и останалите, зависи от отклоненията, и то не толкова от диагнозата като диагноза, а от конкретните прояви и конкретния човек. По принцип не виждам защо да не може.

Последна редакция: пт, 08 дек 2017, 15:43 от Магдена

# 9
  • Мнения: 1 175
Да ти доведа ли сина си с измисления му детски аутизъм да видиш колко измислено не може да говори, не може да разбира реч, не може да общува невербално и така нататък?
А, да - то е, щото всичките умствено изостанали почнаха да ги пишат аутисти, че да не е толкова обидно. (С което по принцип бих се съгласила, дори и за моя син.)
Не е нужно да го водите - дали сте отговора. Поставят я тази диагноза, както и дислексия като "щадяща диагноза", за да оправдаят "работа с психолог", от която е много спорно доколко има някаква полза.

Искрено съжалявам за сина Ви, просто не ми звучи проблемът му като аутизъм. И аутизъм, и дислексия, и соп са "umbrella terms" за изоставане (рядко е драматично) от норма по някакъв показател, което говори за изоставане/проблем в развитието. Някои от по-ясните заболявания са добре изучени, с ясна етиология - примерно Олигофрения (E00), синдром на Даун (Q90). В повечето случаи се констатира някакъв частичен проблем - дали някаква развитийна агнозия във вашия случай, дали много по-ниско IQ от нормата за възрастта, дали друго. И извън патологията по отношение на конкретните когнитивни дефицити, трудно може да се каже нещо повече - не са все още добре изучени подобни развитийни проблеми.

Това не пречи на един кръг хора, които си изкарват парите като работят с деца с трудности, да лепнат диагноза "аутистичен спектър", самият МКБ-10 е така построен - вижте цялото F84 и ми кажете има ли нещо общо между 2 описани състояния или са набутали всичко вътре на база повърхностно сходство? Класическият аутизъм аз го разбирам точно като проблем с общуването с другите въпреки запазен интелект и други когнитивни функции. Като има речева агнозия детето Ви как да общува? Децата с Даун примерно - те нормално ли общуват?

Не се сърдете, не искам да принизявам Вашия проблем, напротив, сигурен съм, че Ви е ужасно трудно. Просто тук се смесват различни проблеми и случаи, за Вас реално няма значение диагнозата каква е и името ѝ какво е, вие живеете със симптомите и всяка помощ и работа с детето е добре дошла. Под психично отклонение обикновено хората визират F00 - F09, F20-F39 особено често. Проблемите с развитието F70-F89 са коренно различни, за мен са генетично обусловени в по-голяма степен от другите и някой ден като ги изучат по-добре, вероятно ще ги разпръснат в други категории като поне една част от ретардациите ще влязат в congenital malformations.

Технически в случая поправката Ви е съвсем на място, формално Asperger's, е класифициран към "Mental and behavioural disorders"

# 10
  • Мнения: 6 417
Лекинко ме притеснява ника на автора в комбинация с "психично заболяване".  Thinking

На предното място, на което живеех имаше мъж с психично отклонение, който ме дебнеше и бе крайно неприятно и неприемливо! По този начин няма как да се получи взаимност НИКОГА!

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 4 470
Цитат
Искрено съжалявам за сина Ви, просто не ми звучи проблемът му като аутизъм.
Няма ама никаква нужда от съжаления, а колкото до звученето, на наблюдаващия го лекар психиатър с докторска степен и насоченост към детската психиатрия пък именно така му звучи, та май неговото мнение тежи повече. Wink
Аутизъм или разстройство от аутистичния спектър е не каквото Бгтатко е решил, че е, а каквото са решили психиатрите в световен мащаб, че класифицират като такова. Повече разбират хората все пак от който и да е лаик - Вас, мен или всеки друг. Същото - по въпроса кое е измислено и кое - "генетичен дефект". Това имах предвид, а не колко ми било, ръйш ли, трудно.

"Олигофрения" (или умствено изоставане) не е едно заболяване, може да бъде проява на различни заболявания, синдроми и т.н. Между другото терминът "олигофрения" не се използва днес, Е00 в МКБ-10 е "синдром на вроден дефицит на йод" (в тази област някога са използвали думата "кретенизъм", а не "олигофрения"), а умствените изоставания са на друго място.
Така става, като вземем лаиците да се правим на разбирачи. Wink


Цитат
...има ли нещо общо между 2 описани състояния или са набутали всичко вътре на база повърхностно сходство?
Ми има си нещо общо, разбира се - симптомите, а иначе кажи-речи всички диагнози, с които се занимава психиатрията, представляват класификация по симптоми, демек по "повърхностни сходства", чисто и просто защото към днешния момент няма как да се класифицира по друго, няма кой знае какви данни нито за причините, нито за конкретните процеси, протичащи в мозъка, нито нищо.

Цитат
Проблемите с развитието F70-F89 са коренно различни, за мен са генетично обусловени в по-голяма степен от другите
За мен пък до доказване на обратното всичките разстройства, предмет на психиатрията, са генетично обусловени, вероятно няма по-голяма и по-малка степен на генетична обусловеност, а има по-голяма тежест с по-трудно социално и т.н. функциониране и по-малка тежест.
Иначе и аз съм лаик, приказвам наизуст и всъщност няма значение как е "за мен".

Последна редакция: пт, 08 дек 2017, 16:42 от Магдена

# 12
  • Мнения: 1 175
Магдена, така е, разбира се, права сте за всичко Simple Smile И много добре и точно казано. 

# 13
  • София
  • Мнения: 2 626
Зависи какво е отклонението. Да знаеш какво правиш не е залог за безобидност.

# 14
  • Мнения: 229
The_Hunter. Може. Познавам дългогодишна успешна двойка, в която единият има психичен проблем. Уточнявам веднага - проблемът е овладян с помощта на лекарства и психотерапия. От години няма рецидиви. Естествено, никой не може да гарантира, че няма да има такъв. Но това може да се случи и при човек без проблеми. Важното е болният да осъзнава състоянието си, да търси специализирана помощ и да е постоянен в лечението си. А не да разчита на личните си усещания, които могат да бъдат много подвеждащи!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт