Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 дек. 2017, 13:38 ч.

Не знам какво ми се случва. :(

  • 2 514
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27
Здравейте, първо, аз съм момче на 20 години, без предишни психични заболявания, не взимам наркотици.

Всичко това започна преди 4 месеца(22.07.2017г.),буквално за по-малко от 10 минути, когато случайно попаднах на статия, че известен изпълнител се е самоубил. Когато я видях, нещо много странно се случи, предполагам, че е беше тревожност, но няма как да съм сигурен. Та прочетох я и изведнъж в главата ми изкочи следната мисъл 'щом той го е направил, значи е възможно и аз да го направя.' Зрението ми се замъгли, имах топка в стомаха.

Малко след това започнаха да се повтарят такъв тип мисли в главата ми, постоянно имам топка в стомаха и не излизам колкото преди.

Започнах да търся в интернет.

Първото нещо което написах беше 'натрапчиви мисли за самоу****'.

Резултата беше 'Клинична депресия'. Изпаднах в нещо като паника(Трудно ми е да го опиша.

От там всякаш живота ми се преобърна, през първите два месеца, почти не ставах от компютъра/телефона, постоянно търсех информация за това което ми се случва.

Сега съм малко по-добре, не търся толкова информация, но все още изпитвам много странни неща които ще опиша по-долу(много е трудно, да се опише.) Нещата които ще опиша долу, не са постоянни, случват се изведнъж, със или без специфична тема/обект/дума която да ги предизвика.

1. Все едно съм откъснат от стария си живот. Странно е.

2. Натрапчиви мисли и изображения за горе посочената тема.

3. Когато тези неща се случат, всичко изглежда някак по-тъмно. Все едно зрението ми се изменя.

4. Не мога да изляза от главата си.

5. Чувство, че живота е безсмислен(Това е най-плашещото, защото ме кара да мисля, че съм като човека от статията.) П.С. наясно съм, че живота, няма универсален смисъл и точно това е нещото, което дава свобода и красота на всичко. Всеки се изправя пред предизвикателството да избере какво да следва и в какво да вярва. Simple Smile

6. Чувство за топка в стомаха?

7. Някак откъснат от всички(Това се случва, когато се появи чувството е стомаха.)

8. Страх, че ще загубя контрол?

9. Страх, че ако живота стане тежък ще направя нещо.

10. Че, ако работя или се почувствам претоварен ще свърша като него. (Това е другото най-страшно.)

11. Странно чувство, че живота е дълъг.(Което ме кара да мисля, че съм като човека от статията. Ужасяващо е.

12. Дори когато съм добре, ги има във 'бекграунд'.

13. След като се случи нещо от по-горните, започвам да мисля, защо и дали значи нещо.

14. Станал съм малко по-избухлив.

15. Постоянно съмнение, че е нещо сериозно или, че съм като човека от статията.. Т.е 'самоу...ц'

16. Не излизам толкова колкото преди.

17. Настроението ми не е добро както преди(когато тези неща се случват)

18. Нямам интерес към нищо когато това стане. (Но, не като депресия, а може би е? Sad не знам, прочетох прекалено много неща и ми е трудно да определя.)

19. Някой дни спя по 9-10 часа(когато съм си легнал във време от порядъка на 5 сутринта.)

20.когато цял ден са се случвали горе описаните чувства, чувствам физическа умора(може би е депресия?)

21. Имам чувство, че е нещо необратимо, което ме ужасява.

 

Ходих на няколко психиатри. Никой не каза, че е 'клинична депресия' - това беше най-големият ми страх в началото. Мислех,че съм в такава. (Човека от статията е бил.)

Единият психиатър ми постави диагноза 'Разстройство в адаптацията.',но коментара му беше нещо от сорта на 'не знам точно какво ти е', а другият 'ОКР'.

Прочетох доста за почти всички диагнози:

Минах през биполярна депресия, шизофрения, психоза, генерализирано тревожно разстройство, окр, borderline personality disorder, дереализация, екзистенциална криза, екзистенциална депресия, дисоциация, деперсонализация и тн.

Но, симптомите ми не пасват на почти нищо, най-много пасва ОКР със тревожност.

Но, няма как да съм сигурен и всеки път когато публикувам нещо което описва състоянието ми, имам чувството, че съм пропуснал нещо.

П.С. : Когато например прочета за някой в депресия/мисли за с..., биполярна депресия и тн. В началото (?тревожността, може би?) се усилва и ми е трудно да намеря разлика, между мен и човека X. Което пък от своя страна още повече увеличава (?тревожността, може би?) и цикъла започва.

Полудявам ли и в опасност ли съм?

На какво ви прилича това?

Звучи ли като психоза с делюзии?

Звучат ли ви като 'реални мисли за самоу.....тво' или като 'натрапчиви ОКР мисли'? - НИКОГА не съм пожелавал да не се събудя, да не съществувам, да не съм се раждал и тн. Но, все пак има съмнение, което ме плаши.
Дори не знам дали са натрапливи, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.

П.С. Така, днес примерно бях, горе долу добре, бях с приятел навън, мислите ги имаше, но знаех, че не са реални, че не го искам.

Та тук кошмара започва отначало.

Малко преди да се приберем, започнах да се чувствам изморен и мислите и чувствата започнаха пак да провират глава.

Прибрах се, легнах да спя. Опитай се да заспя, но не можах на пълно. Нещо като полубудно състояние. Тези мисли и чувства станаха много силни за секунда или две. После се оправяй горе-долу. (Това се случва в полусънно състояние.) Събудих се и ме удариха с пълна сила, все едно наистина го исках, усетих някакво чувство за 'хванат в капан/в живота'??!?!?!.

П.С. много от мислите които минават през главата ми в такъв момент е как говоря с най-добрия си приятел и му казвам, че искам да умра и тн. Ужасно е. И примерно когато някои спомене нещо за работа, веднага в главата ми се появява нещо от сорта на 'Защо ми е да работя като мога да се с.......' и тн. И някакво чувство за отдалеченост от всички, все едно скоро ще го направя, не мога да го обясня странно е.

Нещо друго, примерно преди няколко вечера реших да стана и да изпуша една цигара, беше късно вечерта. Както пуших, погледнах към ножовете и си представих как взимам нож и го правя. Веднага след това се появи това чувство на 'хванат в клопка/в живота?!' Опитах се да се успокоя, но веднага след това се появи чувството, 'че, живота е безсмислен', всичко започна да изглежда прекалено истинско. Отидох в моята стая, легнах във леглото и се опитах да се успокоя, беше много трудно, постоянно ми минаваха всякакви ужасни мисли във главата и изглеждаха все едно наистина се чувствам така. След като се успокоих, се пооправих.

Какво е това?!

Благодаря предварително! Поздрави!

# 1
  • София
  • Мнения: 493
Здравейте,
Трябва да се опитате да намерите смисълът на живота и удовлетворението от нещата, които правите вместо да се опитвате да се успокоявате, когато дойдат подобни мисли.  Още нещо - всичките ви действия до тук по отношение на тези толкова важни житейски въпроси са насочени към контролирането им - цялото това ровене по интернет, самопоставянето на диагнози, ходенето при психиатри. Важно е не мислите да се контролират или да не "спохождат" а да бъдат анализирани, осмислени, разбрани.
По отношение на въпросите ви:
- по отношение на това, дали сте луд или не. За мен важното, това което отличава здравите, добре функциониращи хора е - да си давате ясно сметка кое е в реалността и кое не и да можете да функционирате ефективно в реалността - външен вид, дом, поддръжка, ходене на работа, организация на свободното време...
-на какво ми прилича ще се въздържа изобщо да мисля, защото не мога да се ангажирам да поставям диагнози "по блога". Меко казано е непрофесионално и върло безотговорно.
- за отговора на третия въпрос виж  предходния отговор
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 27
Звучи ли като нещо сериозно?

# 3
  • Мнения: 27
И не е като да съм изгубил смисъл в живота и тн. Странно е. Sad

# 4
  • София
  • Мнения: 493
Здравейте,
Всяко нещо, което тормози е сериозно. Трябва да му се обърне внимание.
Не съм казала, че нямате смисъл в живота, а че трябва да обърнете търсенията и анализа си в тази посока.
Даниела Тахирова

# 5
  • Мнения: 27
Тоест, да не насочвам вниманието си към това какво е, а вместо това да го насоча към методи, чрез които да се чувствам по-добре?

# 6
  • София
  • Мнения: 493
Здравейте,
Точно така. Ако се възползвате от услугите на читав психотерапевт ще съкратите пътя.
Даниела Тахирова

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт