Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 дек. 2017, 13:51 ч.

Тревожност при бременност

  • 2 910
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 191
Здравейте на всички.Моля за помощ.Бременна съм в 5 г.с със силна тревожност и паник атаки.На моменти губя сили и мисля за аборт.От радостната новина и щастието сега и помен не е останал.Лоши мисли и страх.Отчаяна съм.Буквално съм като парцал.Не мога да стана от леглото,Не ми се излиза на вън, не ми се вижда с хора,постоянно ми е лошо.Имам чувството, че ако родя това дете ще умра.Дайте съвети ако сте имали подобни мисли.

# 1
  • Varna
  • Мнения: 11 332
Здравейте на всички.Моля за помощ.Бременна съм в 5 г.с със силна тревожност и паник атаки.На моменти губя сили и мисля за аборт.От радостната новина и щастието сега и помен не е останал.Лоши мисли и страх.Отчаяна съм.Буквално съм като парцал.Не мога да стана от леглото,Не ми се излиза на вън, не ми се вижда с хора,постоянно ми е лошо.Имам чувството, че ако родя това дете ще умра.Дайте съвети ако сте имали подобни мисли.
Я се стегни. От 5-та седмица мрънкане...какво ще е в 36-та?
Ако бременността е желана се вземи в ръце, защото много работа те чака. Ако не е желана, темата е излишна.

# 2
  • Варна/София
  • Мнения: 20 914
Искам да ти кажа, че това се случва често при бременност, защото хормоните ти в момента "играят". Отделно предполагам, че си предразположена към подобни състояния и сега тревожността се засилва. Нямала съм чак такива симптоми като твоите, но на моменти съм имала неустановено неспокойство или по-скоро напрегнатост. Сподели го с АГ, който ще ти следи бременността. Той/ тя ще прецени от какво имаш нужда.
Опитвай се да си отклоняваш мислите в друга (приятна) посока. Знам, че и да ти кажа "стягай се", няма да ти помогна. Ти, семейството и и АГ-то трябва да се справите. Желая ти спокойна бременност и пухкав резултат на финала. Peace

# 3
  • Мнения: 191
Желана е разбира се.Не ме разбирайте погрешно.Просто явно изпаднах в някаква депресия..

# 4
  • Варна/София
  • Мнения: 20 914
Желана е разбира се.Не ме разбирайте погрешно.Просто явно изпаднах в някаква депресия..
Затова се консултирай с лекар. Няма нищо страшно и срамно в това. След като не можеш да се справиш на този етап сама, просто имаш нужда от помощ и подкрепа, за да си спокойна, да износиш по-лесно бебето и да се поздравиш с резултата. Важно е да споделяш, за да не "задълбаеш" много в "проблема". Аз напр. се бях притеснила около раждането, макар да ми беше второ, бързо се справих със ситуацията, но тогава АГ-то ми помогна много със съвети, приказки и уверението, че всичко ще е наред.

Според мен по-скоро изпитваш несигурност по отношение на новото и неизвестното, което ти предстои. Всичко ще се оправи с времето. После (след раждането) ще чакаш хормоните да се наместят. Wink

# 5
  • Някъде там
  • Мнения: 735
Здравейте на всички.Моля за помощ.Бременна съм в 5 г.с със силна тревожност и паник атаки.На моменти губя сили и мисля за аборт.От радостната новина и щастието сега и помен не е останал.Лоши мисли и страх.Отчаяна съм.Буквално съм като парцал.Не мога да стана от леглото,Не ми се излиза на вън, не ми се вижда с хора,постоянно ми е лошо.Имам чувството, че ако родя това дете ще умра.Дайте съвети ако сте имали подобни мисли.
Я се стегни. От 5-та седмица мрънкане...какво ще е в 36-та?
Ако бременността е желана се вземи в ръце, защото много работа те чака. Ако не е желана, темата е излишна.
Защо така реагираш Лъки? Получавала ли си някога паник атаки?

Това с изразите я се стегни или се вземи ръце и т.н. не помага дори напротив!

Тери посети психотерапевт той ще ти помогне да се справиш със ситуацията

# 6
  • Varna
  • Мнения: 11 332

Защо така реагираш Лъки? Получавала ли си някога паник атаки?

Това с изразите я се стегни или се вземи ръце и т.н. не помага дори напротив!
Паник атаки не, но съм била в шокови ситуации. На всеки различно му помага/вреди. Мрънкане и хленчене със сигурност не помагат.

# 7
  • Някъде там
  • Мнения: 735

Защо така реагираш Лъки? Получавала ли си някога паник атаки?

Това с изразите я се стегни или се вземи ръце и т.н. не помага дори напротив!
Паник атаки не, но съм била в шокови ситуации. На всеки различно му помага/вреди. Мрънкане и хленчене със сигурност не помагат.

Значи се радвай, че не си се сблъсквала с това! Шоковата ситуация минава заминава това едно нищо в сравнение с паник атаките! Не е хленчене и мрънкане

# 8
  • Мнения: 151
И при мен беше желана, но някак стана твърде бързо и не очаквах. Като разбрах 1 месец ревях като луда всеки ден, по 5-6 часа, задавях се от рев, че с живота ми е свършено и какво съм направила. Не знам мъжа ми как ме изтърпя.  Даже баща ми ми каза да го махна ,но само да спра с този тормоз. Едно, че си ожалвах приключилия живот,второ не можех да понасям мъжа си и ми идваха мисли от сорта, че е идиот и не мога да го гледам. Недоумявах как ще го гледаме това дете,ако останем по някаква причина без пари, как ще бъде лепнато за мен следващите 20 години,какво ще стане ,ако се роди болно,колко съм дебела и грозна и с мене свършено и тн.. Та това отшумя до началото на 3ти месец. Хубаво, ама се бях навила за момиче и  като разбрах началото на 5ти месец , че ще е момче, пак 2 седмици рев и сополи какво ще го правя това момче и как от момчета нищо не разбирам и не са ми сладки и тн. Айде и това мина. Сега съм в 7 ми месец и ако ми се спомене кърмене изпадам в истерия , рева и се тръшкам и се сърдя как може на някой да му хрумне, че ще си причиня подобно нещо та и съвети ми дават непоискани.
Като цяло обаче си купувам разни неща за бебето, представям си как ще си го гледам, колко ще е сладко, как ще отслабна и ще стана като преди и ще си го разхождам гордо целия свят да го види, но от време на време откачам  и се почва с плаченето, че съм грозна, какво ще правя с тая лепка бебето и така. Не знам дали са хормони, вероятно, но не си единствена.

# 9
  • Мнения: 2 922
какво ще правя с тая лепка бебето и така.

Това беше уникално. За пръв път в живота си виждам подобно определение за бебе, гледам и не вярвам на ушите си SmileSmileSmile

# 10
  • Някъде там
  • Мнения: 735
Ама паник атаките и тревожността нямат нищо общо с това, което е писала desperate housewife!
Тя си мисли по-скоро за себе си как ще изглежда, как ще се справи с бебето и т.н. Това за мен вече си е хленчене, но има хора и хора кариеристи, егоисти, други пък са отдадени да гледат по 5 деца и т.н.Има други, които изпадат пък в следродилна депресия!


desperate housewife  Един съвет вместо да си мислиш за бебето като лепка, по-скоро си мисли какъе прекрасен наследник ще имаш!

# 11
  • Варна/София
  • Мнения: 20 914
<Капризче>, да, вероятно си права, че е различно, но и тревожността, която описва desperate_housewife_ не е за подценяване. Ясно е, че ще мине след раждането, но на този етап е притеснена. При паник атаки предполагам, че трябва да се потърси мнение на специалист.

# 12
  • Някъде там
  • Мнения: 735
<Капризче>, да, вероятно си права, че е различно, но и тревожността, която описва desperate_housewife_ не е за подценяване. Ясно е, че ще мине след раждането, но на този етап е притеснена. При паник атаки предполагам, че трябва да се потърси мнение на специалист.

Така е никоя тревожност не е за подценяване, но според мен при нея все едно стои въпроса аз или бебето! Нека първо потърси проблема в себе си, защото може и след раждане да има депресия ако мисли, че не може да се справи има си психотерапевти и психолози, които се занимават с такива ситуации! Нищо срамно няма да се потърси такава помощ!

# 13
  • Варна/София
  • Мнения: 20 914
Скрит текст:
<Капризче>, да, вероятно си права, че е различно, но и тревожността, която описва desperate_housewife_ не е за подценяване. Ясно е, че ще мине след раждането, но на този етап е притеснена. При паник атаки предполагам, че трябва да се потърси мнение на специалист.

Така е никоя тревожност не е за подценяване, но според мен при нея все едно стои въпроса аз или бебето! Нека първо потърси проблема в себе си, защото може и след раждане да има депресия ако мисли, че не може да се справи има си психотерапевти и психолози, които се занимават с такива ситуации!
Нищо срамно няма да се потърси такава помощ!
Много е важно да се разбере това, защото е истина, че и следродилната депресия не е шега работа, но в повечето случаи минава в графа "лиготии" и "стегни се!".

# 14
  • Мнения: 151
Хора, ами лепка си е горкото Grinning Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент Grinning

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт