Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 дек. 2017, 20:18 ч.

Песен за огън и лед 28 - Those are brave men... lets go kill them

  • 57 567
  • 668
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 228
Измъкна ли са ѝ ноктите?

тиф, вероятно това визира Том Сойер.

"Вятърът навън се усилваше, дращеше с нокти по прозорците. Сир Кеван стана. Време беше да се изправи пред лъвицата в бърлогата й. „Изтръгнахме ноктите й. Джайм обаче…“ Но не, нямаше да мисли за това"

Танц с дракони. Епилог.


Скрит текст:
„Аз съм красива“, напомни си тя. Колко пъти й го беше казвал Джайм? Дори Робърт й го беше признавал, когато идваше в леглото й пиян, за да изрази пиянската си почит с члена си.

„Но по същия начин гледаха и Нед Старк.

Трябваше да тръгне. Гола, остригана, боса, Церсей бавно заслиза по широките мраморни стъпала. Кожата й настръхна...


 Тук виковете сякаш бяха по-силни, отколкото на площада, може би защото тълпата беше много по-близо. „Курва“ и „грешница“ бяха най-честите, но викаха и „тая, дето се ебе с брат си“, и „путка“, и „предателка“, а от време на време чуваше някой да вика за Станис или за Марджери. Калдъръмът под стъпалата й беше мръсен, а имаше толкова малко място, че дори не можеше да заобиколи локвите. „Никой не е умрял от мокри крака“, каза си. Искаше й се да вярва, че локвите са просто дъждовна вода, но конска пикня беше по-вероятно.
 Искаш ли да си хапнеш? — извика някакъв дебелак със свински очички, огромен корем и рошава брада, която й напомни за Робърт. Тя го погледна с отвращение, а той хвърли шиша по нея. Полуопеченото месо остави петно мазнина и кръв по бедрото
Това не може да е кралицата — каза някакво момче. — Провиснала е като мама.

„Това е наказанието ми — каза си Церсей. — Съгрешила съм тежко, това е изкуплението ми. Скоро ще свърши, ще е зад мен, ще мога да го забравя.“

Започна да вижда познати лица. Плешив мъж с рунтави бакенбарди гледаше от един прозорец, намръщен като баща й, и за миг толкова й заприлича на лорд Тивин, че се препъна. Младо момиче седеше под един фонтан, мокро от пръските, и я гледаше с обвиняващите очи на Мелара Хедърспун. Видя Нед Старк, а до него малката Санса с кестенявата й коса и голямо рошаво куче, което можеше да е вълкът й. Всяко дете, провряло се през тълпата, се превръщаше в брат й Тирион, ухилен злобно като него в деня, когато умря Джофри. И Джоф беше там, синът й, първородният, красивото й слънчево момче със златните устни и сладката усмивка, имаше такива хубави устни, беше…

Тогава падна за втори път.

Още боклук се посипа от прозорци и тераси: изгнили плодове, ведра прокиснала бира, яйца, които се пръскаха на сярна воня, щом се разпукваха на земята. След това някой хвърли умряла котка върху главите на Бедните братя и Синовете на Воина — трупът тупна на каменните плочи толкова силно, че оплиска краката й с черва и личинки.
 Курва — изкрещя някой.

— Чука се с брат си — извика друг. — Изчадие.

— Искаш ли да осмучеш това, мръсницо? — Мъж с кожена престилка бе извадил члена си и се хилеше. Все едно. Беше почти стигнала до дома си.

Започна да се изкачва.

Тук подигравателният смях и виковете станаха още по-жестоки. Пътят й не я беше превел през Квартала на бълхите, тъй че жителите му се бяха струпали долу по склона на Високия хълм на Егон, за да видят зрелището. Лицата, надничащи злобно зад щитовете и копията на Бедните братя, бяха разкривени, чудовищни, отвратителни. Прасета и голи хлапета щъкаха навсякъде, сакати просяци и джебчии пълзяха из гъстата гмеж като хлебарки. Видя мъже с изпилени като ками зъби, старици с провиснали гуши, големи колкото главите им, курва с огромна пъстра змия, увита около гърдите и раменете й, мъж, чиито бузи и чело бяха покрити с рани, от които капеше сива гной. Хилеха се, ближеха устни и я освиркваха, докато куцукаше покрай тях с провиснали и полюшващи се от стръмното изкачване гърди. Някои й подвикваха мръсни подкани, други — обиди. „Думите са вятър. Думи не могат да ме наранят. Аз съм красива, най-красивата жена във Вестерос, Джайм го казва, Джайм никога не би ме излъгал. Дори Робърт, Робърт изобщо не ме обичаше, но виждаше, че съм красива, искаше ме.“

Но не се чувстваше красива. Чувстваше се стара, мръсна и грозна. Имаше белези по корема от родените деца, а гърдите й не бяха толкова твърди като някога, когато беше млада. Без дрехите, които да ги стягат, бяха увиснали. „Не трябваше да правя това. Бях тяхната кралица, но сега видяха, видяха, видяха. Не трябваше да позволя да видят.“ Облечена и с корона беше кралица. Гола и залитаща беше само жена, не много по-различна от жените им, повече като майките им, отколкото като хубавите им малки девствени дъщери. „Какво направих?“
 Нещо й беше влязло в очите, смъдеше и размътваше погледа й. Не можеше да плаче, нямаше да заплаче, червеите не трябваше да я видят, че плаче. Избърса очите си с длани. Лъхна студен вятър и тя затрепери неудържимо.

И изведнъж старата вещица се появи, застанала сред тълпата с огромните си провиснали гърди, с брадавиците по зеленикавата кожа, ухилена като всички, с лъснала в гуреливите й жълти очи злоба.

Кралица ще си — изсъска й, — докато дойде друга, по-млада и по-красива, за да те смъкне и да вземе най-скъпото ти.
разходката на Церсей - тук личи че въобще не е толкова красива

Скрит текст:
Не че брат му не беше правил същото. В последните си години баща им, след кончината на майка им, беше взел за любовница хубавата дъщеря на един свещар. Не беше нещо необичайно овдовял лорд да държи момиче от простолюдието да му топли леглото… Но лорд Титос скоро започна да я води със себе си в залата, да я отрупва с дарове и почести, дори да я пита за мнения по държавни въпроси. След година тя вече освобождаваше слуги, разпореждаше се с домашните му рицари, дори говореше от името на негово благородие, когато беше неразположен. Стана толкова влиятелна, че из Ланиспорт говореха, че всеки, който пожелае жалбата му да бъде чута, трябва да коленичи пред нея и да говори силно на скута й… защото ушите на лорд Титос били между краката на дамата му. Беше започнала дори да носи накитите на майка им.

До деня, в който сърцето на баща им не се пръсна в гърдите му, при това докато се качваше по стръмното стълбище към ложето й. Всички кариеристи, които се бяха обявили за нейни приятели и се домогваха до благоволението й, я изоставиха много набързо, когато Тивин заповяда да я съблекат гола и да я преведат през цял Ланиспорт до пристанището като обикновена курва. Макар никой мъж да не й посегна, това преминаване сложи край на властта й. Разбира се, Тивин не беше и сънувал, че същата съдба очаква собствената му златна дъщеря.

— Трябваше да стане — промълви сир Кеван над остатъка от виното си. Негова върховна святост трябваше да бъде усмирен. Томен се нуждаеше от опората на Вярата в предстоящите битки. А Церсей… златното дете се бе превърнало в суетна, глупава, алчна жена.
- из спомените на Кеван за блудницата на баща му и размислите му за Церсей

Последна редакция: вт, 26 дек 2017, 02:17 от Джон Сняг

# 31
  • Мнения: 1 273
Тирион вече изгуби носа си и това доведе до задълбочаване на неувереността му. Ако загуби езика си, в което не виждам никаква логика да се случи, то тогава най- вероятно ще се пропие съвсем и с него е свършено.
За Станис нямай големи надежди.

# 32
  • Мнения: 1 205
Тирион не е бутал деца от кули и не е съблазнявал мъже,за да убиват крале,септони и т.н.И аз не мисля,че ще си загуби езика.

# 33
  • Мнения: 42
   Да, в епилога на "Танц с дракони" си спомням как се спомена, че са й измъкнали ноктите. Иначе й отнеха наистина това, което й беше оръжието един вид. Тя се ебеше с всекиго, използувайки външния си вид и женствеността си. Сега е без коса, унизена пред целия град. Всъщност дори Тивин беше... хм... Как да го поставя... Гордият златен лъв, патриархът на дома Ланистър, убит в нужника в последствие на което трупът му вонеше по време на погребението. И в крайна сметка не сере злато. Остана Тирион. Остана да му отрежат езика. И представете си, че намира накъде отиват курвите. Намира Тиша... и не може да й каже нищо. How's that for a tragedy?
   А за Станис - да, знам всичките цитати, те просто ме карат да го харесвам още повече. Прагматичен, непреклонен пред каквото и да е. Стоически. А Станис избира Робърт, да, малко или много е измяна, но: "... there were deeper, older laws. The younger brother bows before the elder" Станис прави за Робърт това, което Ренли отказва да стори за Станис. Кръвта преди всичко.

Едит за Тирион: Носа не е същото за него като езика. Езика за него е като дясната ръка на Джайм, като женствеността на Церсей и прочие. Неговата идентичност. Не е бутал деца, не е съблазнявал, но Тирион в книгите далеч не е толкова добричкия протагонист на сериала, много хора го забравят. Особено след като избягва от Чертога.
https://www.youtube.com/watch?v=YQaKqWUk_CY

Последна редакция: вт, 26 дек 2017, 11:08 от Tom Sawyer

# 34
  • Варна
  • Мнения: 10 512
  Да, в епилога на "Танц с дракони" си спомням как се спомена, че са й измъкнали ноктите.

Мисля, че не беше в буквален смисъл. Ще потърся цитат, но по-скоро е метафора, нали е лъвица.

# 35
  • Мнения: 42
Да, сега, четейки го, май наистина е метафора, просто изречението ми беше останало в главата, та оттам, но няма значение наистина, тя вече не е това: http://www.hitgames.ca/media/product/b65/cersei-lannister-art-sl … 589948884-baa.JPG

Последна редакция: вт, 26 дек 2017, 11:18 от Tom Sawyer

# 36
  • Мнения: 26 613
За мен е метафора също

# 37
  • Варна
  • Мнения: 631
Главното "оръжие" на Тириожн не е езика, а ума му. И без език ще се оправи, въпреки че аз също не смятам, че ще се стигне дотам. Чичо няма да изгаднее чак толкова. Вече достатъчно гадости стовари върху Тирион.

# 38
  • Мнения: 1 205
Това  с ноктите си е 100%-ва метафора - лъвицата е сломена и укротена.
След убийството на Кеван обаче ще се развихри пак,и този път ще е,защото няма да има избор.

# 39
  • Мнения: 5 228
Код:
  Да, в епилога на "Танц с дракони" си спомням как се спомена, че са й измъкнали ноктите.

Мисля, че не беше в буквален смисъл. Ще потърся цитат, но по-скоро е метафора, нали е лъвица.
метафора е. че един вид е вече безопасна.. По нататък Кеван разсъждава че никога не е била толкова кротка, тя която е горяла с толкова ярък пламък - отбелязва че макар в случая това да е добре, е жалко  че е трябвало да стане по този начин.

мисля че и в разговора с Мейс, (пак в Епилога) Кеван имаше подобна реплика - за това че Церсей вече е безопасна.
но една от причините да я  "обезопасят" е, че всички са видели колко е грозна всъщност когато за нея не се грижат слугини - провиснали цици, сенки под очите - нормални неща за една жена близо до 40-те, минала през 3 раждания, която не се подлага на операции, и не си слага ботокс; но до този моменат хората не го осъзнаваха, защото тя изглеждаше царствено с короната и скъпите дрехи.



за харесване - и аз харесвам Станис, защото не цепи басма никому...но няма как да седне на ЖТ именно заради това.
той ненавижда Тирелите заради  обсадата им в Бурен край и това че са подкрепили Ренли,,  иска да избие Ланистърите защото му отричат правото,  Кутрето и Варис смята да обеси защото Джон АРин му споменал че покварата идва от тях, и  желае да затвори бардаците на Кутрето, Грейджоите за него са бунтовници, Болтън, дъстин, Мандърли, Фрей,  - изменници, за Лиза АРин не мисли нищо хубаво, Манс е дезертьор и клетвопрестъпник, със съпругата си не говори., певците и майстерите го дразнят....обаче е уверен, че всички трябва да го следват. Е, няма как да стане.
Да, той е велик пълководец, прагматичен, трезвомислещ, смел и решителен, справедлив....но у него няма милост, той е непреклонен и хората не го обичат за това.

Последна редакция: вт, 26 дек 2017, 16:19 от Джон Сняг

# 40
  • Мнения: 42
Да, Манс е клетвопрестъпник и дезертьор, но Станис го остави жив. Сега Манс е в Зимен хребет, а Дрънчащата ризница изгоря наместо него. Моето желание за Станис е леко уишфул тинкинг, но все пак си представям някаква трагична смърт за него, не жалка като в сериала, но задължително трагична, все пак той е такъв герой. Мисля си, че е доста по-преклонен, отколкото хората и Донал Ноя си мислят. Което не е нещо лошо. Иначе за Тирион - да, ума му, ама нали досега с приказки се оправя. То какъвто и ум да имаше, как щеше да се оправи с планинските кланове, ако не можеше да говори? Как щеше да замаява Лиза Арин в Долината или да убеди Гриф да нападне директно Вестерос, а не да ходи да моли предполагаемата си леля за съюз? Ум, да, но то по същия начин и при Джайм - има умение, но като няма с какво да го приложи... Може и да не се случи, но makes too much thematic sense.

Последна редакция: вт, 26 дек 2017, 16:25 от Tom Sawyer

# 41
  • Мнения: 5 228
и слава Богу, че   Станис остави Манс жив. Той накрая разбра, че трябва в някои случаи да провявяава такт инак ще си остане сам шеф. Дори верният Давос  не му даде да убие Едрик Буря. но въпросът е принципен. Твърде е  праволинеен за да го допуснат да управлява.  В Танц с дракони Господарят на Срадка Сестра, Лорд Годрик каза на Давос,
Скрит текст:
Колкото до твоя крал Станис, когато беше началник на корабите на Робърт, изпрати флота в пристанището ми без мое разрешение и ме накара да обеся дванайсет чудесни приятели. Мъже като теб. Стигна дотам, че заплаши мен да обеси, ако случайно някой кораб заседне, защото Нощният фар е угаснал. Трябваше да търпя арогантността му. — Изяде още малко от хлебната купа. — Сега идва на север унизен и с подвита опашка. Защо да му предлагам помощ? Отговори ми на това.

За Тирион -  за него най-жестокото бе че всички се отрекоха от него, след като той спаси града. Сега той преживява вътрешен катарзис, това е по-лошо от всякакво осакатяване.

Последна редакция: вт, 26 дек 2017, 16:31 от Джон Сняг

# 42
  • Мнения: 42
Моята уишфул тинкинг теория беше как няма да има кой да го допусне. Как ще стане крал на пепелищата, които е оставил зад себе си и дори това няма да е задълго. Аз съм определено против това Станис да стане крал и да управлява, искам нещо по-готино за него.

# 43
  • Мнения: 5 228
моята теория бе че или КнН ще завладее всичко (вечна зима)
или победителят ще рададе земите си на Желязната банка за изплати дълговете.
В хода на действието допуснах още една теория- Церсей става кралица-труп, тя контролира Юга и Чергота, КнН - останалата част до Чертога и тя извършва жертвоприношения, за да я оставят на мира.
За Станис съм сигурен че ще спечели битката при Езерото и ще завладее Зх, допускам че може да завладее и Речните земи, но не го виждам на ЖТ. Той е по-полезен на Север, в своя кръстоносен поход
На ЖТ ще седне и„човек, който е политик (ако е жив) или самият КнН който няма защо да се притеснява за подобни проблеми.

Станис няма в момента чак толкова жива мощ, че да победи Другите, Церсей и Дани едновроменно.

# 44
  • Мнения: 42
Забравяш Егон. Колкото до ендгейма... Тук нямам идея никаква. Сигурен съм обаче, че накрая ще сменят монархията с нещо друго, което може би ще доведе до някаква индустриална революция или нещо, но това последното е вече малко far fetched. Станис няма тази сила, да, но след като завземе Зимен хребет, ще има Севера, освен ако не го прецакат("Великата северна конспирация"), може би част от железнородените, но това е друга теория. Нищо не пречи, докато Егон и Денерис се бият на изток - новият Танц на драконите, Станис да победи силите на Ланистърите и Фрей, каквото е останало от тях, проправяйки си път към Чертога. Сетне победителят от Танца може би ще дойде за него, заварвайки го сам в опушената, опожарена и порутена тронна зала. Тогава ще бъде неговият ласт станд. Или може би дори Другите ще го заварят там и тогава ще умре. Нощният крал в книгите беше само митична фигура. Бродниците нямаха един дефинитивен лидер.

Общи условия

Активация на акаунт