Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

След препоръка тук изгледах Большой / Болшой (2017)
http://www.imdb.com/title/tt6278008/
Хареса ми !!

Препоръчвам и Лёд / Лед (2018)
http://www.imdb.com/title/tt5844488/

The Killing of a Sacred Deer - ау, много странен. Хареса ми. А от момчето тръпки ме побиват.

The Shape of Water - и този странен ми хареса. Падам си по откаченийки с леко извратен привкус.

Three Billboards Outside Ebbing, Missouri - определено нестандартно поднасяне на темата.

Inherent Vice - напушена работа. Бива, де. Хоакин много добре е влязъл в роля.

Гледах https://www.imdb.com/title/tt3606888/?ref_=nv_sr_1 А street cat names Bob

Хареса ми защото е още едно доказателство, че човек като има добър приятел до себе си,  може да промени начина си на живот.

Много благодаря за препоръката, страшно много ми хареса!

Имаме книжката и сме я чели с децата много пъти. Не знаех, че има и филм. А става ли да се гледа и от деца, предполагам, че няма проблем ?

Може

Яна+Янко /2017
https://www.imdb.com/title/tt7097586/

Руски,много забавен,носещ положителен заряд !! Препоръчвам горещо !!

А откъде? Не го откривам в торентите като lyod, Лёд, лед, ice и други вариации

В kinofen го има онлайн ☺

Има го в Арената, напиши Лед или Led

Аз го огкрих в замунда с това заглавие - Lyod

Намерих го, благодаря ви! Много приятно филмче, забавлявах се от сърце, благодаря за препоръката

Нямам замунда и зелка, но от кинофен мога да го гледам, благодаря и аз! 

Den of Thieves / Бърлога на крадци (2018)
The Commuter / Без последна спирка (2018)
12 Strong / 12 силни (2018)
Red Sparrow / Червената лястовица (2018)

Три екшъна, един шпионски. За по едно гледане стават, но нищо впечатляващо.

Историята е делнична и (за съжаление) нерядко срещана в модерното ни ню ейдж хипстър био еко веган общество. Двама млади се срещат (при доста неловки и едновременно странно очарователни обстоятества), влюбват се, женят се, правят си дете. И оттам тръгва кошмарът. Мама е веган. Тати е мекосърдечен и сляпо влюбен. Бебе се ражда. Яде кашички от корени. Не ходи на доктор, понеже мама знае най-добре. Гладува. Тати се опитва да балансира, мама- не. Още глад. Живот на косъм. Кардинални решения, административни решения, кървави решения- и модерната история е всъщност модерна трагедия. И предизвиква въпроси, много въпроси с ясни и недотам ясни отговори.
Въпрос едно- веганството. Като за начало при повдигането му държа да подчертая, че хич не ми пука как се хранят околните, стига да не бъркат в моята паничка. Нея ще браня до кръв и последен био корен. Не ми пука дали някой ми се смее, че сутрин, обед и вечер ям месо, аз пък ще му се смея на соевите кюфтета. Но на едно не мога да се смея- насилственото налагане на собствените принципи, навици и ритуали на друго безпомощно да се брани същество. Независимо дали е котка, която храниш с овесени трици, или дете, което плаче за сладолед, а ти го шамариш, че иска да яде отрови (да, виждала съм това със собствените си очи!!!), подобно поведение според мен трябва да бъде наказуемо. Ситуацията в Hungry Hearts e картинно обяснение защо- гледката на седеммесечно бебе, умиращо от глад, защото мама му дава очистително всеки път, когато яде нещо различно от веган-каша,е  покъртителна. Наред с папането на треви във филма са показани практически всички порочни практики на веган-мамите- отказ за следене на бременносттта от медицинско лице, отказ за медицинско асистирано раждане, отказ на ваксини, отказ на лекарски контрол върху новороденото... и всички тези практики ме карат да изтръпвам и да изпитвам див ужас какво ни носи бъдещето. И като човек на науката, и като мислещо същество. Стотици години еволюция на науките, гарантираща ни по-добър, дълъг и качествен живот, са застрашени от няколко десетилетия на неофициална, но за сметка на това гръмогласна псевдонаука. Колко страшно!
Въпрос две- правилата и задълженията на родителите, както и административния контрол върху семейството. Не мога, не мога и не искам да проумея как в общество, в което ти отнемат детето, защото го водиш на църква, не правят нищо, когато го мориш от глад. Защо? Защото религията е отживелица, а ек-животът тренд? Или защото едно "Отче наш" ще те умори по-сигурно от треволяк всеки ден, докато органите и тъканите ти още се доизграждат?
Въпрос три- правата на бащата по закон. Този въпрос се изправи особено остро още при първото гледане на филма, донякъде и защото точно в същия период гледах сходния като тематика 'Крамър срещу Крамър". Защо децата автоматично остават при майката? Защо тя задължително се възприема като по-адекватния родител дори и в ситуации, в които очевидно не е така? В американския филм нещата в крайна сметка бяха удобно разрешени до удачен финал, но нека не се заблуждаваме- в живота по-често срещаният развой е този от Hungry Hearts. И това е много плашещо.
Въпрос четири- сляпа ли е наистина любовта или хората са просто глупави? Защото, нека не се лъжем, колкото и от двамата герои Джуд да беше по-симпатичен, колко трябва да си влюбен, за да оставиш нещо подобно да се разиграва пред очите ти седем месеца, преди да ти хрумне, че е наложително да направиш нещо? Или пък, ако толкова много обичаш жена си, че я оставиш да убие детето ти, невинен ли си или съучастник? По закон поне досега не съм видяла оправдан поради глупост.
Въпрос пет- какво е мнението на гледалите и тези, които ще гледат, за извършеното от майката на Джуд (няма да спойлирам детайли)? Или, перифразирано, кога, защо и най-вече доколко целта оправдава средствата?

Дотук със сюжета и въпросите, сега малко за самия филм, който, ако не се разбира досега, е прекрасен, сложен и незабравим. Ще започна с актьорите, които са лауреати на награди от фестивала във Венеция (същият този, който единствен награди преди години Фасбендър за "Срам" и Хоакин Финикс и Филип Сиймур-Хофман за "Господарят"). И двамата си заслужават наградите до последния милиграм злато на статуетката и е разбираемо защо журите е направило неособено популярния ход да награди и двамата (единственият друг известен на мен случай на този фестивал са гореспоменатите Сиймур-Хофман и Хоакин, а в кан се сещам за Юпер и Мажимел за "Пианистката"; всички знаем за партньорства от какъв калибър иде реч). Рорвахтер е убийствена в пресъздаването на една лудост в зачатък, развитие и изпепеляващ финал. Убийствена в страха. Убийствена в обсесията. Убийствена в самотата. Убийствена във фанатизма. Актриса, която си заслужава следенето и в други роли, дори и само да се види как би работила с образ, който не предизвиква толкова силна реакция със самото си съществуване. Драйвър пък прави може би най-комплексния образ в кариерата си, събиращ всичко най-добро, което този многофасетен актьор може да ни предложи- от тихата чувствителност на Патерсън до дивата ярост на Кайло Рен. Наистина заслужава адмирации способността му да събере толкова много взаимно изключващи се реакции в един пълнокръвен и в крайна сметка логичен образ. Освен това въпреки нетипичната си външност той е актьор, идеален за роли на влюбен мъж- и тук, и в "Патерсън", пък дори и в някои епизоди на "Момичета" успява да предаде интензитета на силното любовно чувство с много пестелив актьорски език.
Относно режисурата. Някъде из венецианските ревюта четох, че Саверио Констанцо е достоен конкурент на Полански в т.нар. апартаментен хорър, или пресъздаването на неприятни истории в клаустрофобични пространства. Не мога да не се съглася. Отделно ситуирането на цялото действие в затворени претрупани помещения (началото в тоалетната на китайския ресторант; последвалото действие в апартамента на двойката, барикадиран и изолиран от света; финалът в подтискащата мавзолейна къща на бабата) допринася за една сковаваща и натрапчива атмосфера, благодарение на която този филм, който на хартия е по-скоро драма, прераства в нещо средно между трилър и хорър. Камерата с постоянните едри планове, необичайни ъгли, изкривяне на образа и нестабилност затвърждава това впечатление. Не знам дали се е снимало от ръка, и със сигурност има изкуствено осветление в почти всички сцени, но кинематографията на този филм силно напомня на Догма-метода, което пък ми напомня изказаното наскоро мнение, че с подобни операторски техники не може да се постигне забележителен резултат. Е, този филм е доказателство, че може, стига да се снима умно и актьорите да могат да се справят с постоянно завряна в лицата им камера под гаден ъгъл.
За финал пак ще ползвам нещо, казано наскоро- Hungry Hearts е от онези филми, които доказват, че в европейското кино не се разказват истории, в него тези истории се преживяват. И се преживяват като ураган в Карибско море.