Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Благодаря за което. Аз не мога да отварям.

+1
Рядко така се захласвам по филми. Адмирации!
А

The First Grader
Когато Ивз ми предложи този филм, бях силно ентусиазирана. Имах го изтеглен от поне година и само силен мързел и огромен брой филми за гледане ме караха да го отлагам отново и отново, та нейното подбутване ми дойде съвсем навреме . Дотук добре, любима тематика (Африка и нейните проблеми), реална и вдъхновяваща история, приятни за мен актьори (много харесвам Наоми Харис), свободен уикенд... идилия. Какво обаче се получи в крайна сметка- гледане на две порции, сумтене, размисли дали съм циничен и безжалостен човек, та вече и подобни истории не ме вълнуват кой знае колко. После още размисли, превъртане на филма на прескоци още веднъж и просветление- ами нищо ми няма все пак. Историята на 84-годишния Маруге е вълнуваща и ме развълнува точно както би трябвало. И е вълнуваща и уникална не толкова в частта с лагерите, мъченията и гражданската война (в тази си част за съжаление е обичайна и тривиална за Черния континент), а с онзи порив в залеза на живота- да бъдеш нещо повече, да направиш от себе си нещо по-добро. Обективно погледнато, Маруге е имал житейски път, с който би могъл да затвори завинаги очи горд- борил се е за това, в което вярва, жертвайки в тази борба всяка мизерна частица щастие, поднесена му от нелекия живот. Щастлив- не, в никакъв случай; но удовлетворен, че е живял така, както сърцето му повелява. И все пак този човек, имащ в пъти повече правото да се нарече човек от болшинството доволни търтеи, които срещаме всеки ден, иска нещо повече, иска това, което му е било отказвано 84 години- образование. Иска да прочете писмо, което пази половината си живот, и иска да го прочете сам. И неговата история, история на 84-годишен неграмотен кениец, се превръща в онази история, с която каузата "образование за всеки" се рекламира в задоволения и самодоволен западен свят.
Дотук добре. Ако да беше така построен, само и единствено върху историята на Маруге, борещ се за правото си на образование, филмът би бил прекрасен. Какво обаче ни бива поднесено- една пълна каша. Сюжетна линия едно- Маруге и училището; сюжетна линия две- Маруге и гражданската война; сюжетна линия три- Маруге и злите родители; сюжетна линия четири- добрата учителка и злите родители/бюрократи/политици. Всяка една от тях разказана непълно и недостатъчно заради напън да се вкара толкова много в два кратки киночаса. И от цялата тази каша страда прекрасната история на стареца, който се учи "докато има пръст в ушите" (цитат от филма). Страда внушението "образованието ни различава от животните". Страда дори и информативната стратегия "нека за пореден път покажем страданията на черния човек, причинени от белия".
В допълнение към сценарните грешки идват и режисьорските такива- прекален патос; твърде видимо европейско снизхождение към бедния черен човек; твърде немаскирана и дразнеща пропагандност; твърде голямо подценяване на зрителя и неговата информираност по африканските въпроси; липса на кинематографична идея как да се оползотворят драматургичните предимства. Проверих филмографията на Джъстин Чадуик и в нея освен миналогодишния фейл "Треска за лалета" стои и "Мандела: дългият път към свободата", който с ръка на сърцето мога да нарека най-нескопосния и плосък филм за Африка, който някога съм гледала (а аз съм гледала почти всички, без преувеличение). И там, както и тук, имаме клишета, лозунги, поучения, тенденциозно използване на сцени с мъчения- всичко, което превръща една героична история в прозявка. Жалко, защото и Маруге, и политическото вдъхновение на всички африкански борби заслужават повече. Много, много повече.
В коментарите мисля да пусна няколко филма за Африка, които си заслужава да видите вместо този. Не съжалявам, че го гледах, Ивз ми помогна да поразчистя място на компютъра

Джо, филма кой е Забравила си заглавието

Упс , редактирах

http://www.kino-teatr.ru/kino/movie/ros/16837/titr/

Monro /2009

Още един много приятен руски филм

"Нелюбов" - филм за новата епоха в човешките взаимоотношения, липсата на емпатия, смачкваща самота, обреченост. Филм за безмисленото ежедневие, селфи на престореността и щастието насила, на крещящото самосъжаление и широко затворените очи. И едно дете, което си играе не с хвърчило, на зелена поляна, а с лента, с която се опасва местопрестъпление, място на произшествие и едно грозно сиво дърво. Картините са студени, точно като душите на героите във филма. Любовта отсъства. 

Хареса ли ти?

Ако трябва да бъда честна, това не е най-добрия филм на Звягинцев. Поне за мен. Остана нещо недоизказано, надежда няма - то е ясно, но не стана ясно дали някой заобича. Себе си.

Мисля, че е може би най-слабия му филм. Заради слаб сценарий най-вече.

Очаквах повече. "Левиатан" също е продукт на съавторството на Звягинцев и Негин, но е доста по-добър.

Поздрави, момичета! Писала съм в тази тема само веднъж, преди години, но продължавам да я чета и ползвам за препоръки. Благодарение на вас гледала много хубави филми и съм признателна за изпитаното удоволствие.
Просто оставям този линк тук, филмчето е документално, но много простичко и според моето възприятие - позитивно.
https://www.imdb.com/title/tt5598102/
Аз го гледах със субтитри на английски.
Лека вечер!

Препоръчвам Game Night - отдавна ми се гледаше комедия, но американските комедии за мен като цяло са глупави, а и понякога направо гнусни. Обаче това филмче беше някаква шантава комбинация от криминална загадка, комедия и семеен филм. Много хубаво им се е получило и можете да го подготвите за някоя дъждовна вечер.

Вчера преговорих Flawless с любимия ми Philip Seymour Hoffman. Препоръчвам.

На мен не ми хареса.Дойде ми твърде блудкав...дори за забавление !!