Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 дек. 2017, 09:03 ч.

Обществената нагласа към самотните майки

  • 18 500
  • 76
  •   2
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 090
Айде сега, от един срещнат простак - обществена нагласа. Няма такова нещо. Хората са различни. Едни са съгласни за да имат майката да поемат ангажимент към децата, други не искат подобно обвързване. Това, че се срещат и такива субекти изобщо не означава, че повечето мъже са като тях.

# 31
  • Мнения: 1 723
Никога не съм срещала негативно отношение, въпреки,че живея на село и имам дете от семеен мъж! Но аз и не бих позволила подобно, много зависи от поведението ти сред хората, отношенията с тях и т.н
Смятам,че вече самотните майки сме под път и над път и няма нито нещо срамно,нито нещо неестествено! Друг е въпросът ако ти самата имаш някакви комплекси. Даже и мъж не си е позволил да ми изтърсва този тъп лаф за кравата с теле,  по скоро някои мъже ни смятат за лесна мишена,   но това пак си зависи от нашето държание!

# 32
  • София
  • Мнения: 413
Аз съм усещала подобно негативно отношение, но от близки хора, защото пред чужди вече си мълча за положението си. Някакси те смятат за "неуспяла" и "провалена" щом един мъж не си успяла да задържиш. Не говоря за това, че семейните приятели тотално ме отрязаха, ама и някои хора ме гледат едва ли не с насмешка, че съм сама и нямам мъж до себе си - и в думите и коментарите им си личи отношението. Дори съм чувала и то от близки - не си притъпи чувствата, да беше потърпяла и да си запазиш семейството, а те всички мъже изневеряват, трябва да свикнеш...И такива съм чувала.

А за някои от родителите на децата, с които общуваме, просто нямам коментар как гледат майките на децата, които си нямат нормални семейства с бащи. То не е гледане отвисоко, то не е чудо.

Усещам, че някак те слагат в по-долна категория, едва ли не, защото нямаш вече мъж до себе си.
Самата аз идвам от семейство на разделени родители и винаги съм криела това. Не заради друго, а защото в класа ми имахме едно момиче, чийто баща ги беше напуснал и майка й гледаше нея и брат й сама. Ами подиграваха й се децата, какво ли не говореха. Гледах я как седеше сама на чина и плачеше. И аз оттогава мълча, защото отношението на хората около мен би било всичко друго само не и солидарно, нито пък биха подходили с разбиране.

При мен мъжете не са изтърсвали такива лафове, защото просто има твърде много млади, необвързани от нищо жени и изобщо не се и заглеждат по мен. А след 35 и особено разведените жени с деца, някак не са най-мечтаната категория на мъжете....

# 33
  • Мнения: 336
Spiderwoman не мога да не попитам къде живееш и що за среда имаш ?
А това че никой няма да те загледа щото си +35 и с деца е направо без коментар. Това което е притеснително е че ти сякаш ги вярваш всичките тези неща. Работи над себе оценката си и си смени средата. Съвсем приятелски съвет , представям си под какъв стрес живееш да се чувстваш по- Долна категория човек и все да криеш истината .

# 34
  • София
  • Мнения: 7 970
Spiderwoman не мога да не попитам къде живееш и що за среда имаш ?
А това че никой няма да те загледа щото си +35 и с деца е направо без коментар. Това което е притеснително е че ти сякаш ги вярваш всичките тези неща. Работи над себе оценката си и си смени средата. Съвсем приятелски съвет , представям си под какъв стрес живееш да се чувстваш по- Долна категория човек и все да криеш истината .

Това е и моето мнение.
Не разбирам как ще се крия и залягам.
Ами аз съм си аз, гледам си детето, живеем си.
Сега, че някаква мърла се страхува да не и отнема мъжленцето - проблема си е неин, да се оправя.
А и   Путьо маринкин не ми е интересен.
Бях над 40 когато  с дъщерята се запознахме със Скъпия, двете го одобрихме и се събрахме.
Никога не съм се възприемала като второ качество човек. Не, че около мене не е имало свиване на устенца, пуфтене, криене на мъжленца. Щом са толкова неуверени само те губят. След време го отчетоха и искаха да възобновим приятелството ...

# 35
  • София
  • Мнения: 413
Spiderwoman не мога да не попитам къде живееш и що за среда имаш ?
А това че никой няма да те загледа щото си +35 и с деца е направо без коментар. Това което е притеснително е че ти сякаш ги вярваш всичките тези неща. Работи над себе оценката си и си смени средата. Съвсем приятелски съвет , представям си под какъв стрес живееш да се чувстваш по- Долна категория човек и все да криеш истината .

Моята среда в момента няма как да я сменя. Работя основно с по-млади хора, за които семействата не са приоритет и които гледат малко с насмешка на семейните проблеми.
Ами когато започва да се случват и да се повтарят някои неща, човек започва да вярва в тях.
Факт е, че загубих много от приятелите си, голяма част от които са семейни, с деца. Постепенно спряха да се обаждат. И не като да не се обаждам, обикновено аз звъня и ги търся. Но се разбира, че нямат особен интерес, защото с времето спират да се обаждат. Някои от познатите ми споделят, че ми се чудят защо съм си тръгнала от мъжа си само защото ми изневерявал...
А в работата, например, абсолютно нищо лично не споделям, защото съм патила. Принципно съм човек, който трудно споделя точно поради тази причина. Винаги си вземам сама решенията, без да се консултирам или споделям с никого, е, с определени изключения.
В моя случай, мъжът ми беше причината да се разделим, заради серийни изневери и паралелни връзки от негова страна.
Ами стрес ще бъде основно за детето, защото някои от децата винаги реагират при липсата на баща, особено момчетата. Затова не искам да разкривам това, доколкото е възможно да го скрия, поне да му спестя лошото отношение от страна на други, заради това, че расте без баща.
Аз самата не се чувствам по-долна категория заради това, но виждам около себе си по какъв начин реагират хората, когато разберат, някак се отдръпват, проличава и от отношението им след това.

# 36
  • София
  • Мнения: 7 970
Ужас, горкото детенце.
На твое място бих го учила, че мама, дядо, вуйчо, чичо и др. близки са с нас.
Че те ни подкрепят и няма да му липсва нищо.
Че не е необходимо да се обяснява на клюкарките.
Че трябва да е спокоен, уверен и можещ в у-ще.
При нас беше само дядото от моя страна, но детето порастна уверено в собствените си сили и възможности.

# 37
  • София
  • Мнения: 5 960
младите гледат с насмешка на всичко
със старите семейства приятелски с деца - ами не са били приятелски
аз съм имала и имам семейства приятели с деца и без и на никого не му е било проблем, че съм сама с дете, не са си пазели мъжете, не са прекъсвали контакти

хора, смятащи, че не е трябвало да напускаш мъжа си, винаги ще има
и какво от това
сигурно има и смятащи обратното
ти решаваш кого да слушаш

като си говорим за коментари и намеци - навремето, като млада майка, а аз бях млада млада майка, завеждам за първо лято детето на село
излизам на площада до магазина, поздравявам бабите и една ме пита
 - Ама ти сама ли дойде?
 - Не, с детето съм. - отговарям аз, активно неразбирайки намека
- Ама сама ли? - упорито настоява тя
- Е не де, нали казах, с детето... - също толкова упорито не разбирам аз

и това беше драмата ми с отиването с бебе, без мъж, в гнездото на клюкарския селски стършел
после след години, ми пожелаваха да си намеря другар, че на старини по-лесно се живее с някого..

кръстницата ми, от 20 години вдовица, допреди няколко години много активно ме агитираше да се огледам, за да не съм сама на старини
аз и предложих първо тя да си намери мъж, пък аз веднага ще я последвам
позахили се жената, и оттогава предимно ме съветва да си намирам партньор за любов, че да не съм се отказвала и от тези хубавини в живота

но никога не ми е хрумвало, да тълкувам тези разговори, все едно някой ме смята за втора, трета ръка човек или други подобни

# 38
  • Мнения: 7 125
Спайдър, натъжи ме.
Наистина поработи върху самооценката си.. 😢

# 39
  • Мнения: 2 607
Спайдър, наистина звучиш, като да си от малък град. В малките градове все още има предрасъдъци към разведените жени, най-вече от по-възрастните хора, които имат съвсем друг морал и възпитание. За мен, в днешно време ужасно много хора са разведени/разделени и много майки(понякога и бащи) отглеждат сами децата си. Не виждам абсолютно нищо странно, нито ми прави впечатление, ако срещна някоя самотна майка. Даже имам чувството, че колкото са семейните хора, толкова са и разделените. В училище, пък, сигурно половината ми съученици са били деца на разедени родители и никога не е ставало на въпрос, нито някой е отнасял подигравки.

Освен това, изобщо не е невъзможно жена над 40 с дете да си намери мъж. Има толкова много жени и мъже на таязи възраст, които имат деца от предишни бракове и търсят половинка. Аз лично познавам такива двойки. Трудно е да срещнеш човек, защото малко или много си е до късмет, но не е невъзможно.

# 40
  • Мнения: 3 936
Мисля, че да се вълнуваш от обществените нагласи е само загуба на време. Не стига, че когато жената остане сама с дете/деца има хиляда задачи на главата си, че пък и да мисли за мнението на другите? Който не е бил в тази ситуация, ясно е, че нищо не разбира.

Аз съм тотален непукист в това отношение и никога не ми е пукало нито грам кой какво и защо мисли. Ама наистина, така ми идва отвътре. Важните сме били аз и децата - ние да сме добре. Когато ние сме добре, какво значение има другите какво мислят, не е ли така?

И аз имах един познат, който ми обясняваше, че вече нямало било да имам семейство, хехе Обясних му, че аз съм си родила деца и със сигурност семейство си имам, той да му мисли (още е ерген без деца на 45+). И още нещо - срещнах сегашния си съпруг, когато бях на 39 и имах 3 деца. Всичките ни срещи започнаха изцяло по негова инициатива, нито съм го търсила, нито съм мислила за сериозни връзки. Каквото е писано - ще стане, каквото щат да си мислят хората. Wink

# 41
  • Мнения: 4 481
Когато една жена има малки деца, без значение омъжена е или не е, следва децата да са и първата грижа. Мъже, мнение на съседи и колеги е последна грижа. Поне аз така процедирам - децата, образованието им ми е най-важно. Майка ми е разведена и все това ми говори,кой я бил коментирал, все търсеше някакви връзки с неподходящи мъже, все страдаше. Смятам, че беше много неориентирана жена- н нейно място повече бих си обръщала внимание на кариерата и детето,тоест мен и много по-малко на другите, но хората сме различни.

# 42
  • Мнения: 7 125
Кристина,
Какво пречи да обгрижваш децата на макс и да имаш личен живот?

# 43
  • Мнения: 336
Не е по темата , но една жена трябва да де грижи за себе си по същия начин по който го прави за хората който обича ( деца , съпруг ,....) . Аз съм толкова важна колкото и другите , научих го по трудния начин .

# 44
  • Мнения: 7 125
Напротив - по темата е..))
Щастлива майка = щастливо дете.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт