Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 дек. 2017, 09:03 ч.

Обществената нагласа към самотните майки

  • 18 234
  • 71
  •   1
Отговори
# 60
  • Варна
  • Мнения: 161
Не съм търсила мнение за личния си живот, а за това в какво състояние е щитовидната ми жлеза в момента. И при положение, че преди да изкажат въпросното мнение вече е станало дума за това, че отглеждам дъщеря си сама и нямам мъж до себе си + че не планирам втора бременност, не виждам смисъл да ми казват, че мога да имам бебе и без мъж, защото съм хубава.
Ок,разбрахме че си хубава и че не искаш второ.Докторите са си изказали мнението.В елегантен стил.Разбираемо е да си издразнена,защото това си си ти.Ако беше някоя друга можеше и да не е така.

# 61
# 62
  • Мнения: 27 943
Не внимаваш, adamsa.
На предната страница съм го постнала.

# 63
  • Мнения: 79
Извинявам се за което Simple Smile Наистина не го бях видяла, просто сега ми попадна и реших да го постна Simple Smile

# 64
  • Мнения: 603
Аз съм пълно перде, за това което ми се говори. Имам познати, които ми говорят да не оставам сама. Чак моите родители подмятат понякога думи от сорта - оглеждай се. И да гледам и да не гледам средата ми е такава, че свободни мъже в подходящата за мен възраст, характер и качества няма. В интерес на истината миналата година за малко имах връзка с един мъж,  но бързо взех решение да я прекратя. От самото начало заявих, че имам деца и си ги гледам сама/бащата не иска да ги взема и вижда/. Това, че на него му е скучно, не означава че на мен ми е. Ежедневието ми е толкова натоварено, че  вечер, когато най-накрая седна обаждания от сорта -"ела, че ми е скучно" ме вадеха от нерви. Да не говорим, че вече гледам с широко отворени очи и забелязах неща, които никак не ми харесаха. Усещала съм съжаление в някои хора, но не толкова, че съм без мъж, а за това че сама се справям с всичко. Други ми се възхищават - как съм се била справяла - ми така, друг избор нямам.Трудно ми е, особено сега, когато голямото ми дете е студент, но все още главата ми е над водата и не смятам да потъвам.
Живота ме научи, да не ми пука кой какво говори за мен, кой как ме гледа и възприема. Правя каквото трябва, радвам се на малките неща,  които ми носят удоволствие, моля се и съм благодарна за това, че аз и важните за мен хора сме здрави, благодарна съм за приятелите, които имам, харесвам си работата, имам си хоби, с което разтоварвам стреса и си гледам децата. Ако срещна подходящ за мен мъж ще е чудесно, но и да не го срещна пак си живея добре. Даже по-добре от някои жени в брак, някои чак ги съжалявам. В прекалено много семейства виждам жени, които опъват каиша и се грижат за всичко и мъже, които са тотално абдикирали. Не изневеряват, не пият/повече от нормалното/, не бият, но и не участват нито в отглеждането на децата, нито в семейните ангажименти. Връщат се от работа - мятат се пред компютрите или телевизорите и хич не им дреме за нищо.

Последна редакция: сб, 31 мар 2018, 17:13 от wind and fog

# 65
  • Мнения: 27 943
Много хубав пост, wind and fog! bouquet

# 66
  • Мнения: 1 558
Скрит текст:
Здравейте, казвам се Мариана и съм на 35 години.Имам две момченца близнаци на 8 години.От 5 години съм разделена с бащата.Напоследък ми се случва като кажа ,че имам две деца и съм сама, хората да ме гледат със съжаление....дори съм имала случай да се запозная с мъж в бар и когато споделих, че имам деца,той ме погледна многозначително и каза : "та кой ша те вземе теб, крава с теленца"- предполгам знаете как се почувствах в този момент.AnguishedКогато говоря с приятели и близки за това, те ме уверяват, че мисленето  на българина било такова и е нормално да се чувствам като "недъгава".Чудя се нормално ли е да бъда отхвърляна и нежелана само поради факта че съм МАЙКА.И макар че живеем в 21 век и милиони хора са разведени по света, в нашата страна това все още минава за недостатък. Искам да питам вие попадали ли сте на подобно отношение и как се чувствате от това?

Според мен тоя се е пробвал да блесне с "остоумие". Едва ли е бил толкова прост, че да изтърси ей така подобен въпрос. ... Аз така бих приема ситуацията, вместо да се засягам,..., щото засягането е като айсберга - под водата е размерът на самоусещането, а над нея - провокацията отвън.
И, на "многозначителния" му поглед бих отвърнала с поглед показващ подводния размер на айсберга ми. Ако от това не му стане достатъчно ясно, та да реагира някак адекватно, словестно бих добавила и:
"Ще ме вземе, такъв, дето обича да пие мляко директно от цици!  Не е ли очевадно?..."

Simple Smile

# 67
  • Мнения: 20
Wind and fog го е казала идеално. Хората за съжаление са много повече тези, които са нещастни с партньора си, но стоят. А за абдикиралите мъже пред компютъра- навсякъде около мен са. Наблюдавам приятелските семейства около мен /и аз съм сама/, от пет едно има, където да личи че мъжа и жената делят всичко, съответно и задълженията. Дето се вика, мъжко голямо дете  + не ми е нужно. Но аз заставам на позицията, че уви, в България още го има тоя предразсъдък към самите родители, дори и да е основно от поколението преди 70та, но то е така и спрямо много други неща.

# 68
  • Мнения: 296
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...

# 69
  • Мнения: 1 558
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...
Добре дошла!
Според мен майка ти е права за едно, а за друго - не. Необходимо е да поддържаш контакт с бащата на детето ти не през принизяване на твоята гордост (защото не става дума за това) ,  а заради нуждата на детето да расте и с двамата си родители... Под "да расте с двамата си родители" е възможен и вариантът да не съжителствате заедно и тримата... Проблем ще е ако бащата рядко или изобщо не желае да го взима и да се занимава с него. А най-добре би било да можете да прекарвате от време на време някак и заедно - опитайте се да приемате такива моменти като сякаш ти и детето сте заедно с човек, който му е необходим просто - без въобще да засягате теми между вас двамата, сякаш сте си просто познати.

# 70
  • Мнения: 296
Благодаря за съвета,но нз дали ще е възможно това на този етап.В момента се опитва да ми отмъсти ли,да ми покаже,че няма да се справя сама ли,не иска да е с детето,когато аз съм на работа например...И хич не му е на акъла,че ако ме уволнят,няма как да издържам това дете и да му осигуря нормален начин на живот!Та как мога да постигна нещо с такъв ограничен откъм интелект човек???

# 71
  • София
  • Мнения: 26
Скрит текст:
Ха,ми ето ме и мен била част до момента от такова семейство!10 години пропилени за човек,който си иска личната свобода,желае единствено да разполага със свободното си време само и както той прецени!Иначе много обича детето ,удари му две целувки като се прибере и до там!Сега като не е при нас постоянно ме пита как е,но до там!Адски конфликтна и бързо палеща персона,която мисли,че жената е длъжна да свърши всичко вкъщи + да работи наравно с него+да възпитава детето,защото едно решение не може сам да вземе без мен.Моля,не ме разбирайте погрешно,не съм тук да се оплаквам,но виждам,че сте били в ситуация като моята и най-добре ще ме разберете...Много се притеснявам от хорските реакции и най ми е болно,че майка ми също не ми влиза в положение,вижда ,че съм права,но понеже работя на смени,тя също (няма как да се справя сама с малкия)трябвало да си преглътнем гордостта и да разговаряме заради детето...Какво да разговарям с човек,превърнал се в пълен егоист,държанието ,на който не съответства на човек от по-силния пол???Та виждам,че е доста трудно,приемам съвети всякакви,извинете ме,ако не е за тук постът ми...

Направо останах със зяпнала уста, хаха. Почти едно към едно.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт