Обществената нагласа към самотните майки

  • 31 932
  • 151
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 9 525
Анонимен, много ми е познато това, което описваш. И при мен се получи така. Но пък по този начин разбрах кои са истинските ми приятели, защото те ме подкрепиха безрезервно. А тези, които се отдръпнаха ... Ами радвам се, че разбрах що за хора съм имала до себе си и  се отървах навреме от тях.
Аз същ осрещам трудности в новите контакти. Уж хората приемат нормално това, че нямам мъж до себе си, но някак си не ме допускат до степен да ги нарека приятели. По-скоро само до степен разговори по площадките, без комуникация извън площадките. Предполагам, че се получава така, защото вече си имат изградена среда, в която може би са все семейни двойки.
Аз имах изградена приятелска среда в районите, в които живеех по-рано, но в сегашния квартал нямам приятели. А с тези от другите райони в ежедневието трудно се организираме за среща. Все сме забързани и заети. Няколко пъти в годината се виждаме, а е друго, ако сме си в един квартал и се срещаме 2-3 пъти в седмицата.На мен и работното ми време е по график, така че уикендите често работя, а хората тогава се виждат с приятели. Абе сложно е. Но не мисля, че причината е  обществената нагласа спрямо самотните майки ( не обичам този термин, защото не се чувствам самотна). По-скоро при мен са съвкупни факторите.
Ако искаш, пиши ми на ЛС.

# 136
  • Варна
  • Мнения: 208
Панди факт е,че самотния родител е по-скоро отбягван от обществото,в някой случаи,даже и от близки,семейство.То това се чувства,едно такова натрапчиво е.Но,няма какво да се направи.Може би и балканския манталитет си казва думата.
Усмивките са важни...другото все ще се преживее. Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 137
  • София
  • Мнения: 16 005
Панди факт е,че самотния родител е по-скоро отбягван от обществото,в някой случаи,даже и от близки,семейство.

Да, така е. Като се разведох и останахме двете с дъщерята една много близка братовчедка рязко ограничи контактите с мене. Мъгляво обясни, че се страхувала да не и взема мъжа. Той 7 г. по-малък от мене, не съм педофилка. Преди това денонощно беше у нас с гаджето, ожениха се.
И каква е равносметката - аз си гледах спокойно детето, двете заедно си намерихме мъж и баща.
А тя с нейния живеят като съквартиранти.

# 138
  • До морето :)
  • Мнения: 328
Аз пък, като започнах да говоря с познати и приятелки за развода ми, по-често усещах завист, че съм се решила на тази стъпка. Установих, че много от жените покрай мен живеят с половинките си не заради любов, а от ... каквото и там да ги задържа заедно. Стана ми тъжно.
Сега съм си намерила средата. Случайно попаднах в компания от жени като мен, къде разведени, къде уж женени, пък не съвсем, с една дума - разбираме се и без думи. Simple Smile

# 139
  • Мнения: 54 347
Значи съм имала голям късмет. Нито приятели, нито роднини, в т.ч. и свекърите, нито колеги, са се отдръпнали от мен. Направо не вярвам като ви чета.

# 140
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Значи съм имала голям късмет. Нито приятели, нито роднини, в т.ч. и свекърите, нито колеги, са се отдръпнали от мен. Направо не вярвам като ви чета.

Ами защото ти така си се поставила, браво за което - с достойнство, предполагам без нагласата че те гледат различно, без прекалени претенции и насочване вниманието към себе си, мрънкане и очакване на съжаление или противоположното (аз съм независима и оправна, нямам нужда да ми помага никой). Много жени отглеждат сами детето си и по различни причини, не само развод, има такива загубили мъжете си, има решили да забременеят от донор. Като приемаш ситуацията каквато е и не си променяш поведението към другите, тогава и другите не си сменят отношението към теб, това не е късмет, а придобивка.

# 141
  • Мнения: 12 473
Значи съм имала голям късмет. Нито приятели, нито роднини, в т.ч. и свекърите, нито колеги, са се отдръпнали от мен. Направо не вярвам като ви чета.

Ами защото ти така си се поставила, браво за което - с достойнство, предполагам без нагласата че те гледат различно, без прекалени претенции и насочване вниманието към себе си, мрънкане и очакване на съжаление или противоположното (аз съм независима и оправна, нямам нужда да ми помага никой). Много жени отглеждат сами детето си и по различни причини, не само развод, има такива загубили мъжете си, има решили да забременеят от донор. Като приемаш ситуацията каквато е и не си променяш поведението към другите, тогава и другите не си сменят отношението към теб, това не е късмет, а придобивка.

Не е ли до внимателно избиране по принцип с кого се сближаваш и общуваш?
И аз като Дева - истински се дивя като ви чета.
Никога, никога не съм срещнала отдръпване или неодобрение от страна на приятелите си (и познатите дори)  - а само подкрепа и помощ при необходимост. С родителите - беше малко по-тегава ситуацията, но в крайна сметка - същото отношение - на подкрепа и помощ, когато поискам.

# 142
  • София
  • Мнения: 8 348
Според мен е, защото някои жени сами се усещат различни и подтиснати от ситуацията.
Семейството с татко в него е правилнияи единствения начин, и когато се провали, се чустват и те провалени. И се оглеждат в семействата на близките и приятелите си, които не са като тях, съответно самотни.
Тоест, в болшинството от случаите е до вътрешно усещане, а не до външно отношение.

# 143
  • Мнения: 12 473
На мен усещането за провал ще си стои до живот. Но това не значи, че не съм го приела. Факт. И стм продължила напред и преодоляла угризенията о самообвиненията.

# 144
  • BG
  • Мнения: 892
А при мен няма никакво усещане за провал-радвам се, че се спасих!

# 145
  • София
  • Мнения: 4 285
Аз нито се чувствам провалена, нито спасена. Просто урок и ситуация в живота ми, за която съм благодарна

# 146
  • София
  • Мнения: 9 525
И аз не се чувствам провалена, въпреки че майка ми упорито ми натяква какъв провал е това, което ми се случи. Според мен провал щеше да бъде, ако бях останала с БНД. Та аз бях същинска развалина в последните месеци от живота си с него. Бях рухнала психически и физически. Не ми се мисли как щях да възпитавам дете. Страх ме е да си представя какво щеше да е детето ми с живота, който щеше да има тогава. И се радвам, че около тази ситуация разбрах що за "приятели" съм имала до себе си. Истинските и ценните си останаха такива и след това. От останалите се избавих. Благодарна съм, че научих ценен урок. А най-благодарна съм, че имам дъщеря си. И не се чувствам самотна майка, защото никога не съм самотна. С нея животът ми е пълен. Purple Heart

# 147
  • Мнения: 54 347
Какъв провал? Вие знаете ли какво е провален човек? Rolling Eyes
За мен е гордост, че сама съм се справила с всичко, не съм длъжница на никого, независима съм и имам всичко, което ми е нужно.

# 148
  • Мнения: X
За гордост си е.

# 149
  • Мнения: 54 347
Ами да.
Не виждам никакъв провал.
Нито съм безработна, да чакам някой да ме издържа, нито съм в чужда къща, нито съм с кредити.
Детето ми не се чувства зле от факта, че баща му не е бил с нас по всяко време.
Кое е провал?
Хората не се женят отдавна до гроб. Няма нужда да се мъчат, ако не вървят нещата.

Общи условия

Активация на акаунт