В смисъл ,нещата са по- зле?
- Публикувана: 2 ян. 2018, 08:14 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2018, 08:10 ч.
Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 46
mobi `space baby аз съм от една година на тази пътека която макар и трънлива трябва да извървим.За това време разбрах че страха не ми помага той само ми вреди.Когато питам със страх не чувам, когато чуя от страх не разбирам.Не това не е начина момичета не се страхувайте а се се ядосайте на болестта си ,на себе си на лекарите си .В яда си човек е смел и задава повече въпроси изисква повече внимание което лекарите трудно дават защото са наистина много заети.А тук винаги можете да сте сигурни че ще получите подкрепа и разбиране от момичетата които са повече от прекрасни.
Много мило и мъдро написано, Мери. Особено частта със страха. 
И ти, и всички останали сте си прекрасни в моите очи. Нищо че някви клетки там от телата ви се изродили и решили към тъмната страна да минат и на туморни да ми се преструват.
mobi, моля те спри да мислиш най-лошото, спри да го мислиш въобще. Не си помагаш така. Ти май също си в ония труден период в изчакване на резултати, окончателни диагнози, решения на специалисти и ти е тегаво... разбирам те, понеже два пъти го преживях. Но не си помагаш ама грам така. Не с тази нагласа, мила. Питаш от време на време - по-лошо можело ли да стане, достатъчно лошо ли е, колко лошо е. Аз веднага ще ти отговоря: Може по-лошо да стане. Само се поддай на страха и стой та гледай как 6 х 6 става равно на 49. Изпадни в депресия, изкарай няколко безсънни нощи, загуби апетит, загуби жажда за живот... и само стой и гледай рачо къв превес взема и те повежда с цяла обиколка преднина по трасето. Не така, милички! Али бали може да ви се струват, но много ама много важна е психическата нагласа. Бяхме си го писали преди време, че си има дори чисто научно обяснение как ракът мрази доброто настроение и как пирува в психически обременено и стресирано тяло, какви там хормони се отделяли, някви нива на киселинност на клетките се променяли и т.н. Така че... горе главите и бойно напред с усмивка... може и леко фалшивичка и измъчена да е усмивката, но важното е да я има... поне за пред най-близките ви, те също страдат не по-малко.
Цитат
За това време разбрах че страха не ми помага той само ми вреди.Когато питам със страх не чувам, когато чуя от страх не разбирам...
...А тук винаги можете да сте сигурни че ще получите подкрепа и разбиране от момичетата които са повече от прекрасни.
...А тук винаги можете да сте сигурни че ще получите подкрепа и разбиране от момичетата които са повече от прекрасни.
И ти, и всички останали сте си прекрасни в моите очи. Нищо че някви клетки там от телата ви се изродили и решили към тъмната страна да минат и на туморни да ми се преструват.
mobi, моля те спри да мислиш най-лошото, спри да го мислиш въобще. Не си помагаш така. Ти май също си в ония труден период в изчакване на резултати, окончателни диагнози, решения на специалисти и ти е тегаво... разбирам те, понеже два пъти го преживях. Но не си помагаш ама грам така. Не с тази нагласа, мила. Питаш от време на време - по-лошо можело ли да стане, достатъчно лошо ли е, колко лошо е. Аз веднага ще ти отговоря: Може по-лошо да стане. Само се поддай на страха и стой та гледай как 6 х 6 става равно на 49. Изпадни в депресия, изкарай няколко безсънни нощи, загуби апетит, загуби жажда за живот... и само стой и гледай рачо къв превес взема и те повежда с цяла обиколка преднина по трасето. Не така, милички! Али бали може да ви се струват, но много ама много важна е психическата нагласа. Бяхме си го писали преди време, че си има дори чисто научно обяснение как ракът мрази доброто настроение и как пирува в психически обременено и стресирано тяло, какви там хормони се отделяли, някви нива на киселинност на клетките се променяли и т.н. Така че... горе главите и бойно напред с усмивка... може и леко фалшивичка и измъчена да е усмивката, но важното е да я има... поне за пред най-близките ви, те също страдат не по-малко.
Ама той нета може да побърка човек! Там могат да се прочетат такива страхотни небивалици! А колкото до прогнозите при РМЖ дори и най-големите специалисти не си позволяват да правят прогнози! Да, има по- агресивни видове, но и лечението е по агресивно. И това не означава в никакъв случай лоша прогноза!
mobi да си призная честно, аз дори след почти десет години като правя контролни изследвания също се страхувам. Това е така, защото сме нормални хора и имаме чувство за самосъхранение! Така че мила сега G-то не го мисли.
mobi да си призная честно, аз дори след почти десет години като правя контролни изследвания също се страхувам. Това е така, защото сме нормални хора и имаме чувство за самосъхранение! Така че мила сега G-то не го мисли.
mobi и аз съм с G3, тройнонегативен ХЕР, с възможно най-лошите прогнози...Четох като теб една седмица, четох, ревах, после пак четох, пак ревах, и накрая на седмицата си казах, че това дали е лошо, зависи само от нас! Длъжна си на себе си да проведеш максимално добро лечение, оттам нататък всичко е в Божиите ръце! Четох за толкова различни случаи, тук в темата има също такива като нас с теб, има и такива с много добри прогнози, но не са се преборили... За мен е важно желанието за живот, стремежа да си добре, тогава мисля, че е по-лесно да се пребориш. Струва си!
Здравейте ,момичета.Преди около половин месец бях писала ,че туморният маркер ми леко завишен -25,6 ,след един месец 28,32.Изпратиха ме на ПЕТ Скенер ,днес излязоха резултатите - без зони за патологична метаболитна активност.Много съм щастлива.Преди точно една година пак правих ПЕТ скенер ,поради същата причина - туморният маркер 25,06 -извън норма.Единственото което пише сега на този резултат е че трябва да направя консултация с гинеколог ,защото се виждат в дясна аднекса /в областта на матката / циклични промени,овариална киста.Предполагам ,че ТМ се е увеличил от там ,а също така от хормоните /вече 6 години/ енрометриума е11мм.Ще направя другата седмица консултация с онколога ми.Забравих да кажа ,че преди да отида на ПЕТ скенер ,онколога ми каза ,че има много пациенти ,които си поддържат ТМ 40-50 ,без причина ,с направени какви ли не изследвания.
leni_rad през м. септември 2017 г. правих контролни изследвания в онкодиспансера - София и Ту маркер ми беше 25,6 при референтна граница 25. На следващия ден го измерих пак и беше 27. Говорих с мамоложката, която ме наблюдава и тя ми обясни, че това изобщо не е завишен Ту маркер. Така ми отговориха и от онкодиспансера. Ама аз нали съм Тома Неверний отворих дебелите книги и там прочетох, че лекото повишение на Ту маркер /което само по себе си показва, че в организма някъде се отделя белтък/ може да бъде предизвикано от обикновена настинка, хрема или друго възпаление. Това не означава непременно развитие на неопластични процеси. Особенно когато всички други изследвания са в норма!
Лени, браво за чистия скенер
Ти на какво лекарство си?
Хора, аз да споделя, може да е полезно за някой - бях на Нолвадекс към 2 години и след като прокървих (удебелена лигавица) ми го смениха на анастрозол.
В пристъп на лудост в един момент реших да пия ремотив (който е жълт кантарион) и след известно време прокървих пак. Кюретираха ме и лекуващия мамолог каза, че било някаква необяснима случайност, че съм прокървила, това не би трябвало да ми се случва. И не ми се налага въобще хистеректомия....
Чак след няколко месеца една умна дама тук, мисля че се казваше Светли (сори ако бъркам името и благодаря за съветите ѝ!!!) - работи лекарка в Англия, ни обясни между другото, че жълтия кантарион по някакъв начин бил възпрепятствал всякакви лекарства, както и грейпрфрута. Та затова съм си била изпуснала лигавицата - щото анастрозола не ми е действал. Така от глупост можеше да се самоутрепя.... както казват каквото сам си направиш друг не може да ти го направи...
Ти на какво лекарство си?
Хора, аз да споделя, може да е полезно за някой - бях на Нолвадекс към 2 години и след като прокървих (удебелена лигавица) ми го смениха на анастрозол.
В пристъп на лудост в един момент реших да пия ремотив (който е жълт кантарион) и след известно време прокървих пак. Кюретираха ме и лекуващия мамолог каза, че било някаква необяснима случайност, че съм прокървила, това не би трябвало да ми се случва. И не ми се налага въобще хистеректомия....
Чак след няколко месеца една умна дама тук, мисля че се казваше Светли (сори ако бъркам името и благодаря за съветите ѝ!!!) - работи лекарка в Англия, ни обясни между другото, че жълтия кантарион по някакъв начин бил възпрепятствал всякакви лекарства, както и грейпрфрута. Та затова съм си била изпуснала лигавицата - щото анастрозола не ми е действал. Така от глупост можеше да се самоутрепя.... както казват каквото сам си направиш друг не може да ти го направи...
Лени, браво за чистия скенер
Ти на какво лекарство си?
Хора, аз да споделя, може да е полезно за някой - бях на Нолвадекс към 2 години и след като прокървих (удебелена лигавица) ми го смениха на анастрозол.
В пристъп на лудост в един момент реших да пия ремотив (който е жълт кантарион) и след известно време прокървих пак. Кюретираха ме и лекуващия мамолог каза, че било някаква необяснима случайност, че съм прокървила, това не би трябвало да ми се случва. И не ми се налага въобще хистеректомия....
Чак след няколко месеца една умна дама тук, мисля че се казваше Светли (сори ако бъркам името и благодаря за съветите ѝ!!!) - работи лекарка в Англия, ни обясни между другото, че жълтия кантарион по някакъв начин бил възпрепятствал всякакви лекарства, както и грейпрфрута. Та затова съм си била изпуснала лигавицата - щото анастрозола не ми е действал. Така от глупост можеше да се самоутрепя.... както казват каквото сам си направиш друг не може да ти го направи...
Ти на какво лекарство си?
Хора, аз да споделя, може да е полезно за някой - бях на Нолвадекс към 2 години и след като прокървих (удебелена лигавица) ми го смениха на анастрозол.
В пристъп на лудост в един момент реших да пия ремотив (който е жълт кантарион) и след известно време прокървих пак. Кюретираха ме и лекуващия мамолог каза, че било някаква необяснима случайност, че съм прокървила, това не би трябвало да ми се случва. И не ми се налага въобще хистеректомия....
Чак след няколко месеца една умна дама тук, мисля че се казваше Светли (сори ако бъркам името и благодаря за съветите ѝ!!!) - работи лекарка в Англия, ни обясни между другото, че жълтия кантарион по някакъв начин бил възпрепятствал всякакви лекарства, както и грейпрфрута. Та затова съм си била изпуснала лигавицата - щото анастрозола не ми е действал. Така от глупост можеше да се самоутрепя.... както казват каквото сам си направиш друг не може да ти го направи...
Благодаря, Фри, че сподели! Не просто преразказа нещо си там, което си чела или чула, а от личен опит научено. Естествено, че е полезно инфото. Това за грейпфрута го знаех и дори не помирисвах, камо ли да близна. Просто не ми го бяха онагледявали, а и аз лично нямаше как да му усетя ефекта, щото съм послушно момиче и дори и след химията не го вкусвам... иначе обичам много. То човек само като пусне едно бързо търсене в нета за тоя плод и веднага прави впечатление масата от статиите, че са писани от най-най-най вманиачените на тема хранителни режими и диети, а именно фитнес маниаците, много го хвалят, много си го препоръчват, винаги обаче има едно НО към статията с една удивителна. Моята онколожка така се навъси на една колежка по съдба като реши да и се похвали какви водорасли ли, гъби ли бяха си била купила и била пиела - последният писък на китайската там традиционна медицина, които струвал майка си и баща си, но стаааашни, стрували си парите, изпитани от милярди хуманоида били, дори от дърти дядовци на по 90 години, на които видиш ли либидото им дори се върнало и централно разположените им израстъци наново с кръв почнали да се пълнят и да щръкват. Само как не я ошамари като погледна какво аджеба съдържа това безценно бурканче. 
Така че, наистина винаги едно наум да си имаме като посягаме към билки и други подобни дарове от природата с доказан уж вълшебен ефект.
Така че, наистина винаги едно наум да си имаме като посягаме към билки и други подобни дарове от природата с доказан уж вълшебен ефект. 
mobi, аз бях с G4,Да кажа, че бях уплашена, значи нищо да не кажа....ki67 над 60% , но в един момент събрах воля в юмрук и почнах моя битка! След 6 ХТ направиха ми поредна операция / мастектомия / и резултат от биопсия вече бил G2. а Ki67 падна под 50%. Утре съм на контролен преглед– 4 години ,и се страхувам, като за първи път! Но съм жива! Живее пълноценен живот : ходя на работа, пътешествам, гледам си внуците, правя секс с мъжит ми , ЖИВОТ! Но никой вместо теб няма да изживее проблем. Винаги има мотивация, да бъдеш жива! Пожелавам успех!
Привет!
След около месец се очаква да бъда одобрена от Министерството на здравеопазването ли, от НЗОК ли, не разбрах точно, но ще ми отпуснат лекарствата за хормоналната терапия. Планът е за 5 години. Тамоксифен и Золадекс. Като Тамоксифен съм можела да заменя ако искам с Нолвадекс, най-вероятно така ще постъпя, но нека си имам протокол и за другото, всичко се случва, без лекарство да остане дори за ден човек, чета не е хич препоръчително при тия хормоналните.
Хубав и ползотворен ден беше вчера. Все повече се убеждавам, че когато човек започне деня си с ясно поставени цели и хъс да ги отупа, (не на последно място и с търпение) и изведнъж се хваща, че е отметнал една камара задачи при това в рамките само на един предиобед.
Оливки и подробности, затова в скрит текст продължавам
След около месец се очаква да бъда одобрена от Министерството на здравеопазването ли, от НЗОК ли, не разбрах точно, но ще ми отпуснат лекарствата за хормоналната терапия. Планът е за 5 години. Тамоксифен и Золадекс. Като Тамоксифен съм можела да заменя ако искам с Нолвадекс, най-вероятно така ще постъпя, но нека си имам протокол и за другото, всичко се случва, без лекарство да остане дори за ден човек, чета не е хич препоръчително при тия хормоналните.
Хубав и ползотворен ден беше вчера. Все повече се убеждавам, че когато човек започне деня си с ясно поставени цели и хъс да ги отупа, (не на последно място и с търпение) и изведнъж се хваща, че е отметнал една камара задачи при това в рамките само на един предиобед.
Оливки и подробности, затова в скрит текст продължавам
Скрит текст:
Остана ми време дори на работа да отида, да си напускам репорти, отпуски, планови графици, да поработя и да си довърша тук там нещо, че дори и богата вечеря да спретне за мъжО, че той милия съвсем го бях оставила на произвола.
Първо отидох при лекуващата ме онколожка... тоя час записах като първи свободен още преди 20 дена... баси труднодостъпната жена, ама така е при добрите. Оформи всички необходими документи, консултира ме, кза ми къде какво трябва да свърша. Едно от най-важните и вечно отлагани неща беше тази пуста рецептурна книжка.
Отидох, купих, попълних, гледам часовника "Ама тя ме вика чак след час и половина, къде да се мотая сега!?", разходих си Д-то до личния лекар, допопълни, подпечата, подписа рецептурната книжка, междувременно му дадох на човека там да си има последните епикризи, които му липсваха. Пеша се върнах обратно при онколожката, щото гледам останали ми още цели 40 мин до 9:40, за когато ме викаше отново да и се явя. Идеята беше само да я купя и попълня с данни тази книжка, за да отметнем просто като нещо, което наложително трябва да се свърши и да не се забравя повече с времето и да ми е просто пред очите, ама като видя, че дори подписи и печати и правилните кодове на диагнозата са попълнени, направо ми изготви всичките там необходими документи и ме прати в Здравна Каса. Междувременно като връзкарка (все пак съм нейно си пациентче, което не и изневерява, не ходи при други и изпълнява каквото и кажат, тук-там само с леки провинения) ме прокара да мина отново през Онкокомисия още на 20-ти, т.е. идния вторник. От тази комисия се иска само да одобри или назначи (не знам кой е правилния термин) диспансерно наблюдение, което бяха забравили да чекнат в протоколите при предишните ми две явявания. Пусна ме по живо по здраво да си карам другите дела, посъветва още в същия ден да мина през Здравна Каса, да си заверя рецептурната книжка, да си подам папката с документи в деловодството и да не се бави повече самата процедура, че както писах в началото отнема около месец преразглеждането и одобрението на случая от Големите глави в София. Идея нямах къде е, но тя близко се оказала тая здравна каса, изтичах набързо пак пешком, сутрешният мраз беше вече започнал да се вдига или поне по-леко да се понася заради хубавото слънце, свърших си всичко, което можах да свърша за деня с наличните ми документи, дори наснимах една камара оригинали, които знам, че ще ми вземат из под носа и никога повече няма да мога да видя eй така за да си ги имам винаги снимам я с телефон, я на ксерокс. После минах през едно заведение, където ежедневно изготвят обедни менюта, стоя гледам, чудя се с кво да утоля глада и изведнъж ми потекоха лигите по заешка храна - свежа, витминозна салатка, че точно като зайченце се почувствах с това напред-назад, скок-подскот още от 6:30 часа сутринта. Добрах се до работа, седнах на компа и като стрелнах по навик поглед долу в дясно на монитора... ми то едва 12 часа. Как съм успяла дори не усетих...
Първо отидох при лекуващата ме онколожка... тоя час записах като първи свободен още преди 20 дена... баси труднодостъпната жена, ама така е при добрите. Оформи всички необходими документи, консултира ме, кза ми къде какво трябва да свърша. Едно от най-важните и вечно отлагани неща беше тази пуста рецептурна книжка.
Отидох, купих, попълних, гледам часовника "Ама тя ме вика чак след час и половина, къде да се мотая сега!?", разходих си Д-то до личния лекар, допопълни, подпечата, подписа рецептурната книжка, междувременно му дадох на човека там да си има последните епикризи, които му липсваха. Пеша се върнах обратно при онколожката, щото гледам останали ми още цели 40 мин до 9:40, за когато ме викаше отново да и се явя. Идеята беше само да я купя и попълня с данни тази книжка, за да отметнем просто като нещо, което наложително трябва да се свърши и да не се забравя повече с времето и да ми е просто пред очите, ама като видя, че дори подписи и печати и правилните кодове на диагнозата са попълнени, направо ми изготви всичките там необходими документи и ме прати в Здравна Каса. Междувременно като връзкарка (все пак съм нейно си пациентче, което не и изневерява, не ходи при други и изпълнява каквото и кажат, тук-там само с леки провинения) ме прокара да мина отново през Онкокомисия още на 20-ти, т.е. идния вторник. От тази комисия се иска само да одобри или назначи (не знам кой е правилния термин) диспансерно наблюдение, което бяха забравили да чекнат в протоколите при предишните ми две явявания. Пусна ме по живо по здраво да си карам другите дела, посъветва още в същия ден да мина през Здравна Каса, да си заверя рецептурната книжка, да си подам папката с документи в деловодството и да не се бави повече самата процедура, че както писах в началото отнема около месец преразглеждането и одобрението на случая от Големите глави в София. Идея нямах къде е, но тя близко се оказала тая здравна каса, изтичах набързо пак пешком, сутрешният мраз беше вече започнал да се вдига или поне по-леко да се понася заради хубавото слънце, свърших си всичко, което можах да свърша за деня с наличните ми документи, дори наснимах една камара оригинали, които знам, че ще ми вземат из под носа и никога повече няма да мога да видя
eй така за да си ги имам винаги снимам я с телефон, я на ксерокс. После минах през едно заведение, където ежедневно изготвят обедни менюта, стоя гледам, чудя се с кво да утоля глада и изведнъж ми потекоха лигите по заешка храна - свежа, витминозна салатка, че точно като зайченце се почувствах с това напред-назад, скок-подскот още от 6:30 часа сутринта. Добрах се до работа, седнах на компа и като стрелнах по навик поглед долу в дясно на монитора... ми то едва 12 часа. Как съм успяла дори не усетих...