Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 46

Spirit Crusher, преди години като си вадих психото за кандидатстване в Мей  –идея нямам за какво им е ама.....
Куку Доктора като ме видя и вика : А , ние с вас пак ще се видим 
Ко да прайш - човещинка . Всеки луд с номера си , някой сме с пълна програма 

Тази декларация я разписах преди операцията. Казах му 100 пъти на доктора да реже ако трябва нацяло - и без това няма много  Ако иска и двете направо в комплект с яйчниците да маха  , ама ТЦ. Явно реши , че не говоря сериозно  Следващия път ще пусна сълза , та белким ме чуе...
Явно наистина моментното изследване не е показало какво е, знам ли .......
Едва ли ме е харесал толкова много ,че да иска два пъти за спорта да ме реже 

Не мога да се върна назад в темата, но тази част от поста лУеко ме притесни:angry: Къде си оперирана, от кого и преди колко време? Защо при това, което казваш е махната само бучката? Какво чакат още?
Аз също минах две операции.При първата доктора извади бучката до чисти граници, защото не беше сигурен как точно да продължи по нататък. вариантите бяха още една с още изрязване около мястото или мастектомия, но зависеше от голямата хистология, защото нямах биопсия преди операцията. След седмица бях пак на операционната маса за мастектомия и махане на всички възможни ЛВ. Чисти бяха, но пък тумора беше с всички гадни екстри.
А иначе съм напълно съгласна със Спирит, че чувството за хумор много помага при докторите. Аз много се смеех, плачех, пак се смеех и те покрай мен все се забавляваха. Викаха ми ту ревливата Милена, ту ухилената. А аз така оцелявах. Сега като се върна назад си мисля, че не съм била аз и си се чудя на акъла, но пък в този период Бог направо си ме носеше на ръце. Минах и през куку докторите и благодарение и на тях си запазих разсъдъка. Винаги ще казвам, че ако някой сериозно излезе от релси, трябва да си търси добър психиатър. Идеята, е може сам да се справи не вАжи...Може само да затъне повече...Така, че момичета, пийте си хапчетата и  не се опитвайте да мислите позитивно - в началото, особено, е мисия невъзможна...Още като я чуя тази реплика ме втриса:flushed: Кураж, усмивки и здраве ви желая...

Миленка, аз пък не съм съгласна с теб по отношение твърдението ти, че не можем да се справим без психиатър.

Маме, аз казах, че когато видиш, че потъваш и потъваш е хубаво да потърсим помощ...Ти знаеш ли, че след първата химиотерапия щях да се откажа и ако по това време моя приятелка, която е и психиатър не беше случайно в Сф не ми изписа правилните хапчета не знам дали щях да продължа лечението. Развивах теории, че по - добре да живея година две, но като бял човек.После като ме познаваш, смяташ ли, че съм била същия човек? Аз ти се възхищавам на силата, но не всеки го може...

Не са ми правили истинска операция, а само отворена биопсия на 6 феврури в болница " Света София", при д- р Младенов. Той махна тумора и после пак той ще ме оперира за всичко останало. Аз бях съгласна всичко да изрежат, но ми казаха, че няма смисъл и такъв бил реда- първо химия и после всичко останало. И онколожката каза същото, но чакам да видя комисията какво ще реши. Изобщо не ме е страх от операцията, да режат там и да ми се маха от главата, ама явно не е толкова просто...

ААА, не разбрах, че ще има химии преди операцията...Това е друго!

То може и да не е дипломиран куку доктор, но все някъв такъв с такива способности и талант да има до себе си човек е добре. Моята кумица го играе нещо такова. Да ми е жива и здрава, смея да твърдя, че ме е вадила от дупки. В тази тема също намирам огромна подкрепа, въпреки че както виждате все депресиращи някви неща се споделят. Най-адекватно се държи от цялото ми обкръжение и ми е била безценна помощ когато съм имала нужда. Странното е, че не я търся, тя някак си "по сателитУ" получава сигнали някакви и хоп, баш когато ми е най-напушила главата вземе, че си измисли повод да ми звънне. Друг такъв човек е бившото ми шефче, чиято покойна съпруга за съжаление не успя да се пребори баш с тая гад. И той така ненатрапчиво само от Коледа на Коледа или по случай имен ден ми се натрапва, но го прави така, че грейвам с 24 каратова усмивка след като сме си побъбрили. Все пак запознат доста добре с темата, отъпквал ги е тия пътеки около съпругата си и добри съвети дава. И една бивша колежка, която ми беше ментор докато прохождах като IT специалист, също и преподавател от университета с увреждания, невероятен мозък и интелект, но отстрани погледнато недъгав сякаш, какъвто не е. Без всичките тези хора, по-точно казано без мисълта, че точно тия хора се интересуват от мен май нямаше да се справя. Баш най-близките, тези които са денонощно около мен нещо май издишат (с изключение на котаракът де, той силен дух си пази) и трябва аз по-скоро да влизам в ролята на психолог.

Ей, не мирясват... Все нашите мижави парички са им трън в очите... (на кьоравия едното око)
То със здравна, то с пенсионна реформа искат да ни затрият, нооо не се даваме!

http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=1024665

Против фалшивите телкове съм.
Но не и да се вземат на болните и без това мижавите пенсии.
Днес докато си чаках протокола от комисията се заговорих с една баба.
Пращали я на  Ядреномагнитен резонанс.
Но трябвало да доплати 300лв.
Нямало да ходи , защото бил скъп


Другата седмица ще ми е операцията.
Самоназначих си изцяло премахване на гърдата.
Доктора каза аз да избирам.
Викам докторе , кое е по сигурно?!
Вярно , че сте много готини в отделението ама не ми се иска за 3ти път да влизам...
Според негое по-добре нацяло -викам решено режете и без това не съм природно надарена

Отказа категорично да махне и другата гърда и яйчниците.
Викам давайте комплексно всичко
Посмя ми се и каза , че няма да ме огрее
Повече ме притесняват лимфите , които махат .......

DZ, притеснява те дали е тръгнало по лимфите или самото вадене на лимфи. Ако второто те плаши, няма страшно. Не е приятно, но минава или просто се свиква. Ръката си я движа съвсем свободно на равно с другата, не отича, не боли, дори си позволявам да претоварвам, останало е само едно леко чувство на изтръпналост.

Благодаря :*
Да, това ме плаши.
Да не оттича и да се обездвижи
Вчера на комисията натискаха доста подмишницата за да усетят нещо.
За сега всичко е ок.

Мацки, по-голям карък от мен дали има?! Цяла седмица си чакам повторение на хистологията, за да мина на комисия. И понеже никой не ми звъни, отивам да видя лично какво става. Малееее .... моят като ходил да вземе блокчетата и стъкълцата от другата болница, сестрата се замуйчила и забравила да му даде блокчетата, а му дала само стъкълцата. Той пък бързал за работа и не погледнал съдържанието на плика и го занесъл в патологията и си тръгнал. Днес гледам, върху плика сложена бележка - чакаме блокчетата Е защо не се обадихте? Ми те казали на администраторките да ми звъннат още същия ден и както се досещате, никой не ми е звънял, но лъжат, че са го направили   Питах ги дали искат да им донеса разпечатка от мобилния оператор, за доказателство Та  утре рано сутринта ще ида до болницата за блокчетата и веднага лично ще я занеса в патологията на другата болница, в която ще се лекувам. Май ще изпусна комисията и тази седмица ...
Това с лимфите и мен ме притеснява дали няма да тръгне на някъде, мина цял месец вече от операцията.

Карък на темата.
Егати хората , вярно че не сме един двама болните ама.....
Аз съм управител в магазин и при рекламаций действам бързо да са доволни хората.
А , тук става дума за здраве......
Ама нали не е за тяхното здраве....

Аз побързах да те успокоя, но някои женички каквото и да правят пак им отича, предимно по-възрастни дами с видимо наднормено тегло, където отоците най-вероятно са от някакво придружаващо заболяване. Иначе за обездвижването - ами няма да и даваш да се обезвижва. Има много хубави упражнения за раздвижване, хирургът, онкологът най-вероятно ще ти ги кажат и покажат. Общо взето всичко можеш да я правиш, само без натоварване с тежко и рязки, тръскащи движения. Покривките вече някой друг да изтупва. И за нищо не света не давай да я бодат. Нито абокати, нито вземане на кръв, нито мускулно, НИЩО! Дори и лоши вени да имаш на здравата, да се потят там и пробват да нацелят някоя на здравата страна, докато успеят. Моите са такива кофти, хем тънки, хем скрити. Една, която грам не се вижда, но все пак опитна ръка напипва си бяха харесали и само там, веднъж по към китката, веднъж по към лакътя набодоха я над 10-тина пъти... ми то колкото и хубава на фона на останалите да е, взе да и писва в един момент взе да се калцира и потъмнява. Като я оставиха на мира обаче вече всичко е наред, като нова е.

Моите вени са *прекрасни*
Тънки и скрити.
Предния път в болницата две ме бодоха.
И късмет , че ръката където има някакъв шанс да вземат кръв , ще е точно тази която ще пазя
Когато раждах чакахме една анестезиоложка,  която била практикувала в Либия. Жената от първия път ме уцели.
Просто им трябва тренинг