Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 ян. 2018, 17:44 ч.

Дете и родител с еднакви имена

  • 17 970
  • 129
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 336
Мен ми звънят от ДГ на малкия и ме питат майката на .. Аз отговарям аз съм съпругата му докато разбера от къде какво защо , нали само презимето е различно.
Името все пак не прави човека:)
И аз имах такъв случай с госпожата ,  беше на 2 години.
За 12 години   се е случило да има 2 обърквания второто преди месец - месинджър ма мъжа решили приятелите че е на сина .

# 16
  • Мнения: 1 696
Аз нося еднакво име с баща ми, но не съм кръстена на него, просто майка ми е искала така да и се казва детето, и се случило и мъжът и да е с това име. Нямам нищо против, и с най-голямо удоволствие бих си кръстила детето със същото име, не на мен или баща ми, а защото ми е едно от любимите имена, а бабешки суеверия като цяло не ме вълнуват, защото ако се тръгне да се слуша всичко и човек ще полудее. То не е на умрял не може, та трябва на свекъра първо, та на онази дата не може с това име, щото е на друг светец, ама онова не било хубаво, защото феите в гората през този месец са в цикъл и т.н...

# 17
  • Мнения: 37 233
Как така бащите на познатите са си кръстили децата на тях?  Embarassed
Ами примерно са Пешо и Гошо. Гошо кръсти детето си Пешо, а Пешо неговото - Гошо Simple Smile
Нарочно не пиша имена, но става дума за българин и чужденец, та е по-странно отколкото го обяснявам...

# 18
  • Мнения: 1 545
Не бих си кръстила детето на себе си или на ММ, не смятам, че е нужно. Близки приятели кръстиха сина си с името на бащата и като си говорим с майката често ми се налага да я питам за кой от двамата говори. Не знам, за мен това си е ненужно усложняване на комуникацията, но пък на хората не им пречи явно.

# 19
  • Мнения: 5
Аз също не бих кръстила на себе си детето си, въпреки че много си харесвам името и ако не го носех Аз, с удоволствие бих го използвала.

# 20
  • София
  • Мнения: 285
Не бих кръстила детето си нито с моето име, нито с името на бащата - дори да имаме най-хубавите имета на света - не ми допада, леко ми е егоцентрично. Не бих искала да повтарям и имената на бабите и дядовците - не че не ги уважавам, но мисля, че има доста по-смислени начини да се покаже уважение към тях. 

# 21
  • Мнения: 1 201
Категорично не ми харесва тази “мода”.

Лятото в парка видях една майка, която викаше на 3-4 годишното чавенце Джуниър. Тя си пушеше на пейката, а Джуниър вилнееше наоколо - хвърляше камъни, дойде да дърпа количката на моето дете, скачаше от пейките. По едно време му изсипа на земята тебешири и му каза “хайде, играй”. Излишно е да казвам, че изобщо не игра.

Горе-долу така си представям семействата със старши и джуниър 😆 Дано не обидя някой, сигурна съм, че има и нормални хора, но повечето кръщават на себе си от нарцисизъм, според мен.

# 22
  • Мнения: 3 284
В миналото е имало различни традиции - да се кръщава на дядо и баба - тази традиция е възникнала във времена, когато хората не са имали презиме и фамилия. В накои райони е имало традиция да се кръщава на кръстник (братът и сестрата на баща ми са кръстени на кръстниците си дословно - Стоян и Веселина. Баща ми носи името на рано починал вуйчо, но той е третото дете. Майка ми като първо дете е кръстена на майката на починалата при раждане първа съпруга на дядо ми (тогава умират и родилката и новроденото момиченце). Та тази баба по незнайни пътища и причини приема баба ми като своя дъщеря, а майка ми като внучка. Две мои братовчедки са с неутрални имена, избрани не от родителите, а от кръстниците, според традицията във влашкото село, където са родени. А други две носят дословно имената на баба си дядо си по бащина линия. Едната кръсти сина си на себе си, а той от своя страна кръсти своя син на себе си Х-К-Х . Не ми харесва на мен. Самата аз съм с неутрално име, но предпочитам да ме бяха кръстили на двамата ми дядовци - адаши - Александра. Но и моите децая не са кръщавани на никого - името на дъщеря ми го сънувах, а Емил ми е любимо от малка. При сина ми има съвпадениуе с буквата на баба му, но е случайно, а не нарочно търсено.

# 23
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 3 443
Определено не ми харесва.
Прекалено е объркващо за околните и има толкова много хубави имена ,че не е нужно според мен в едно семейство да са  с еднакви.

# 24
  • София
  • Мнения: 32 970
Не съм мислила да кръстя синът ми на баща му. Щеше да бъде трите "И"та, т.е. с три еднакви имена.
Не ми харесва и побългарената американска добавка - "младши".

Не си харесвам името особено и нито щерката, нито внуците (живот и здраве) не бих искала да бъдат кръстени на мен.

# 25
  • Мнения: 296
Гледах семейство чужденци на морето, момчето, кръстено на бащата а момиченцето на майката.Имената им се различаваха само по личния им номер. Казаха, че в тяхната страна е модерно.
Според мен родителите го правят, за да начешат егото си. Трудно е така, като извикаш името, идват двама души или се уточнява кой.

Името трябва да го дава майката, интуитивно, със сърцето, не с мозъка. Ако се колебае, да гледа реакцията на бебето при различни имена ( в утробата или след раждането). Името е вибрация и е много важно за човека.

# 26
  • София
  • Мнения: 7 136
Аз пък мисля, че всеки си решава и си усеща как да е. Не виждам егоизъм или  да си чеше нещо си.
Името не прави човека.

# 27
  • Костенец
  • Мнения: 1 360
Имам познати Кристина и Калоян,на които децата се казват Кристиян и Калоян.Супер тъпо,хората ги бъзикат,че не знаят други имена.

# 28
  • София
  • Мнения: 7 136
Това , че стадото  не ги разбира не значи нищо щом им харесва другите какво казват едва ли има значение:)Simple Smile
 А това, че Джуниър скача по пейките и бута кокички щото е кръстен на родител е най- голямата глупост дето съм чела щото другите дето носят различно име са кротки и не правят нищо Simple SmileSimple SmileSimple Smile

# 29
  • Nice
  • Мнения: 947
Ако името е хубаво или любимо на родителите - защо не.
На себе си не бих кръстила, то и моето име си има само женски вариант.
По принцип не харесвам имената в едно семейство да се повтарят, обичам разнообразието. И ми допада идеята детето да си е с негово си име.

Иначе колкото повече различни имена, толкова повече имени дни ще се празнуват.

В моето семейство всеки е кръстен на някого и за празниците има минимум по двама именици Grinning

Общи условия

Активация на акаунт