Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ян. 2018, 15:59 ч.

Привързаност или не?

  • 3 391
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 45
Здравейте! Искам да споделя наблюденията относно синът ми, поведението му и дали според вас това е привързаност или не.
Въпроса е в това, че той е на 1.5 г и е много общителен, радва се на всеки, който го закачи, отговаря на усмивките на непознати с усмивка. Не търси никого, стига нещо да му е интересно, не търси дори мен, стига някой качествено да му обръща внимание, помахва за чао, дава целувка и край. Имаше период, в който беше мн привързан към баща си, сега сякаш повече търси мен, когато иска нещо. Но никога не е плакал ако изляза от стаята, ако има някой с него. По някое време ме затърсва, но не се втурва с радост, а физиономията е сякаш "а тук си, ок. Ай че нямам време". И това става ако е с баша си, но не и ако баба и дядо са там.
Понеже с една приятелка говорихме за типове привързаност, четох разни статии, но неговото поведение не го отнасям към нито един тип. Стана ми интересно мнението на странични хора. Благодаря ви!

# 1
  • Мнения: 327
Без да съм майка все още, според мен няма нещо обезпокоително - просто имаш едно по-самостоятелно детенце. Аз самата знам, че като малка съм била такава. Детенцето е социално, обича да се занимава самичко и в същото време е спокойно, че мама е наблизо - вижда и знае, че си там, за това може би не проявява такава "бурна" радост. Според мен всичко е наред. Hug

# 2
  • Мнения: 19 160
Късметлийка.

Ти какво искаш, да ти виси от крачолите и да не може да го оставиш и за минутка?

# 3
  • Мнения: 45
Късметлийка.

Ти какво искаш, да ти виси от крачолите и да не може да го оставиш и за минутка?

Хах аз не съм казала, че страдам за нещо, ако не забеляза Simple Smile Просто от един обикновен разговор се замислих, нали повечето привързани деца не се отделят от майките си. Идеята ми е, дали по-общителните и любопитни деца не показват така очевадно привързаноста си, поради мн неща, които отвличат вниманието им.

# 4
  • София
  • Мнения: 8 484
Децата са различни. Характер.... Peace

# 5
  • Мнения: 19 160
Има такова нещо като secure attachment, в което детето хем е привързано, хем не се е впило като кърлеж.

# 6
  • Мнения: 16 565
... той е на 1.5 г и е много общителен, радва се на всеки, който го закачи, отговаря на усмивките на непознати с усмивка. Не търси никого, стига нещо да му е интересно, не търси дори мен, стига някой качествено да му обръща внимание, помахва за чао, дава целувка и край. Имаше период, в който беше мн привързан към баща си, сега сякаш повече търси мен, когато иска нещо. Но никога не е плакал ако изляза от стаята, ако има някой с него. По някое време ме затърсва, но не се втурва с радост, а физиономията е сякаш "а тук си, ок. Ай че нямам време". И това става ако е с баша си, но не и ако баба и дядо са там.
Описа дъщеря ми. Единствената разлика е, че тя скоро ще стане на 12 години. Радвай се, че детето е такова. Като порасне ще е много адаптивно и общително, което определено ще прави живота му по-лек.

# 7
  • Мнения: 2 066
Моето дете беше така, до преди да тръгне на ясла.
Само някой да ѝ обърне внимание и хич не се сеща за мен или за баща си. Рядко се случваше да плаче за нас, ако не е спала и е кисела, иначе дава ръка на баба си примерно, казва ни чао и тръгва с нея. Или на някоя моя колежка. Дори за първи път да я вижда.
Много се радваше на баща си, направо, като го видеше и се разтапяше, но той работи редовна смяна и от понеделник до петък го няма от сутрин до следобед.
Та като се върнеше и детето не можеше място да си намери от кеф.
Рядко се случваше, някой друг освен мен или баща ѝ да я гледа през 2-те години на майчинството.
Честно казано се радвах, че не е залепена за мен и да реве, ако трябва да излезна без нея някъде.
Тръгна на ясла, съответно аз на работа, 3 седмици ходи без проблем, харесваше ѝ там, не искаше да си тръгва в някои дни, като я водех, бързаше, докато се обърна да ѝ оставя якето в шкафчето и тя влезнала в групата, без чао да ми каже дори.
После обаче дойде един период на искане само аз да правя всичко.
Сутрин ревеше и не искаше да ходи на ясла, не искаше да дава ръка на лелките, не искаше баща ѝ да ѝ дава храна, само аз. Не искаше той да я обува или закопчава якето, трябва аз.
Не искаше да ходи при баба си, когато се налага (имаше сборни групи около Коледа и решихме да не я водим, а бяхме на работа).
Не искаше и при дядо си да ходи, а преди това като го видеше и го посреща, играят си, ходи му на гости...
Сега е на приливи и отливи, единия ден може да "играе" с колжките ми (когато дойде при мен на работа) прегръща ги, радва им де, на другия ден...не иска да я пипат, бяга и се крие в мене...
Та аз си го обяснявам, че просто вече ѝ липсвам...
2 години я гледах и може би ме имаше за даденост, смисъл, че съм с нея по цял ден, може и да и бях омръзнала..
А сега ми се налага да работя и не съм с нея постоянно...та може би дори и липсвам и за това така се държи и не иска друг да я облича, обува, храни...
Сега някоя сутрин влиза с рев в яслата, особено, като е недоспала и аз стоя по 5-10мин с нея, за да и мине периода на "не искам друг да ме пипа, освен мама"...после се отпуска и няма проблем през деня, но ми е много мъчно в този период, докато реве, а аз нямам избор и трябва да тръгвам за работа, не мога да си я прибера за деня и да я гледам.

# 8
  • Мнения: 1 566
Рано е още за такива привързаност каквато искаш обикновенно по към две години децата са по превързани и пак не е задължително да е при всички деца .Аз съм за идеята поне веднъж в седмицата децата да остават някъде без родителите за за два - три часа като при баба и дядо след години и половина като направят ,за да свикват ,че мама няма да е непрекъснато с тях и така по малко ще плачат като тръгнат на ясла или градина .Ако е два пъти в седмицата още по добре .Така и мама и тати няма да забравят близостта си помежду си когато са само двамата .И мама и тати имат нужда от усомотение. Така и повече бракове по лесно се запазват от колкото да преживяват кризи .

# 9
  • Мнения: 34 793
До 3 г. дъщеря ми си беше вкъщи, само аз съм я гледала денем, вече и в почивните дни баща ѝ. До тази възраст не се е разделяла с нас, с изключение на веднъж като бебе, когато бяхме за няколко дни на почивка сами. Родителите ни са в други градове и нямаше как, а и като цяло за малки деца предпочитаме да са си при родителите.

Никога не е била привързана към мен. Ревеше за баща си, когато го видеше, че излиза, тълкувам го, че за мен усещаше, че съм винаги на разположение, затова той ѝ беше по-интересен.
Но станеше ли дума за игра някъде с други деца нито един от двамата не ѝ трябваше.
Като тръгна на градина не е ревала нито един ден, само питаше - нали утре ще ме доведете пак? Joy

Скрит текст:
Така и мама и тати няма да забравят близостта си помежду си когато са само двамата .И мама и тати имат нужда от усомотение. Така и повече бракове по лесно се запазват от колкото да преживяват кризи .
Един ключ улеснява много нещата.

# 10
  • Мнения: 2 350
Анелия, върни се след година и половина пак да си прочетеш темата. Simple Smile

Моя син беше същия на тази възраст, сега е на 3 и да видиш какво гушкане и глезене пада някой път, дори ни казва на всеки по отделно, че ни обича, иначе продължава да се инати да бъде самостоятелен.

# 11
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 539
Много са ми приятни такива хлапенца, направо потъвам в техния наивен и  чист свят.

Анелия, върни се след година и половина пак да си прочетеш темата. Simple Smile
+ 1

# 12
  • Мнения: 89
На мен ми звучи чудесно това. Надявам се и моето бебче, като попорасне, да стане така самостоятелно, а не да плаче, щом ме изгуби от поглед. Имам приятелки, които и до тоалетната не могат да отидат без децата си...

# 13
  • Мнения: 1 791
Моята дъщеря (1,5г) също е доста самостоятелна. Вкъщи може да си играе с часове без да ме потърси, навън още повече. От скоро търси "Мами", ако я оставя на някой да я гледа, но след 2 минути ме забравя. 😂 Благодат... Ще видим като я пусна на ясла дали ще има промяна, би трябвало да свикне бързо, но нищо не се знае...

# 14
  • При най-страхотния мъж...
  • Мнения: 10 084
Здравейте! Искам да споделя наблюденията относно синът ми, поведението му и дали според вас това е привързаност или не.
Въпроса е в това, че той е на 1.5 г и е много общителен, радва се на всеки, който го закачи, отговаря на усмивките на непознати с усмивка. Не търси никого, стига нещо да му е интересно, не търси дори мен, стига някой качествено да му обръща внимание, помахва за чао, дава целувка и край. Имаше период, в който беше мн привързан към баща си, сега сякаш повече търси мен, когато иска нещо. Но никога не е плакал ако изляза от стаята, ако има някой с него. По някое време ме затърсва, но не се втурва с радост, а физиономията е сякаш "а тук си, ок. Ай че нямам време". И това става ако е с баша си, но не и ако баба и дядо са там.
Понеже с една приятелка говорихме за типове привързаност, четох разни статии, но неговото поведение не го отнасям към нито един тип. Стана ми интересно мнението на странични хора. Благодаря ви!
Не знам дали е търсен "ефект" или просто имаш природен талант да си родител, но можеш да се поздравиш.
Имаш едно спокойно, уравновесено дете, което знае и усеща, че е обичано, обгрижено, затова не изпитва нужда да е залепено до теб и не търси перманентно доказателство за любовта ви.
Такива деца порастват и спокойни и уверени в себе си хора, не изпитват нуждата постоянно да търсят одобрението на другите, нямат проблем обикновено да казват "Не", когато е необходимо....

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт